🇷🇺🛡️ Специална икономическа зона „Алабуга“ в Република Татарстан, основната руска площадка за производство на ударни дронове „Геран“, е обрадена от 33 позиции за противовъздушна отбрана. Техният брой е същият, отчетен от Радио Свобода при резиденцията на президента Владимир Путин във Валдай. Сателитна снимка от 21 октомври на компанията Planet, показва съоръжения, издигнати от пролетта насам. Журналистът на изданието Марк Крутов поддържа интерактивна карта на всички позиции в зоната и около нея и изчислява броят на потвърдените кули и подиуми за ПВО на точно 33.
От пролетта на 2026 г. насам около зоната са построени няколко бетонни кули за системи за ПВО и нови подиуми за зенитни ракетно-оръдейни комплекси „Панцир“ или зенитно-ракетни комплекси с малък обсег „Тор“. „Панцир“ съчетава ракети и автоматични оръдия срещу самолети, крилати ракети и дронове. „Тор“ е подвижен комплекс, създаден да сваля високоточни боеприпаси и дронове. Подиумът е ниска издигната платформа, върху която комплексът застава над околния терен. Кулата е многоетажна конструкция, която го издига много по-високо. Кадрите, публикувани от Радио Свобода, показват подиум и кула, издигнати непосредствено до територията на „Алабуга“. Изборът на съоръжения там се различава от пръстена около Москва. Радио Свобода уточнява, че около столицата военните почти изцяло са се отказали от подиумите в полза на по-високите кули.
Защитата не се ограничава до периметъра. По-рано бяха документирани кули за тежки зенитни картечници и на територията на самата зона. Радио Свобода показа и конструкции, върху които над корпуси са опънати мрежи срещу дронове. Изданието описва предприятието като „един от най-защитените от удари с дронове обекти в Руската федерация наред с резиденцията на Путин на Валдай“. Около нея бяха преброени общо 31 кули и 2 позиции на зенитно-ракетните комплекси С-300 и С-400 „Триумф“. Сравнението се отнася до броя на позициите, а не до състава на разгърнатите комплекси. В района на Валдай има далекобойни комплекси, докато данните за „Алабуга“ не посочват такива. Представа за мащабите дават Москва и Московска област, където от началото на пълномащабната война са изградени над 100 нови площадки за ПВО.
Укрепването се извършва в месеците, в които се променя и самото производство. На 21 октомври Главно управление разузнаване (ГУР) на Украйна предостави на NV оценка за руските запаси и производствени темпове, според която мощностите за далекобойни ударни дронове в „Алабуга“ са значително разширени. От лятото руската военна промишленост се е концентрирала над реактивните версии „Геран-4“ и „Геран-5“ и сглобява до 4000 от тях месечно, т.е. средно около 130 на денонощие. Успоредно с това тя произвежда до 2000 броя „Геран-2“ (руското обозначение на иранския „Шахед-136“) и стотици евтини примамки „Гербера“ от шперплат и стиропор. Общото месечно производство на дронове достигна 10 000. Държавната поръчка за „Геран“ и имитатори за тази година надхвърля 100 000 бройки. Според ГУР това сочи, че Русия системно залага на изтощаването на украинската ПВО.
Съпоставката с август показва посоката на промяната. Тогава ГУР оцени, че руската военна промишленост произвежда 3000 реактивни „Геран-4/5“ и около 2800 витлови „Геран-2“ месечно. За два месеца оценката за реактивните е скочила с една трета, а за витловите е спаднала с близо 30%. Данните на разузнаването се отнасят за цялата руска промишленост. Дронове като „Геран-2“ се сглобяват също така в завода „Купол“ в Ижевск, където носят обозначението „Гарпия-1А“. На 19 октомври Defense Express даде по-висока оценка единствено за „Алабуга“, без да посочи източник: над 3000 витлови и над 3500 реактивни дрона месечно. Характеристиките на реактивните версии бяха представени на 2 октомври в доклад пред Путин по време на изложбата на полигона „Чебаркулски“. Видео от него се появи в официалния сайт на Кремъл. „Геран-4“ лети със скорост 350 км/ч, има бойна глава 50 кг и обсег 750–800 км. „Геран-5“ достига 450 км/ч, носи товар от 90 кг и лети до 900 км.
Веригата на доставки за „Алабуга“ стига в Китай. Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) и Институтът „Джордж У. Буш“ публикуваха доклад, посветен на трудовата експлоатация в „Алабуга“. Авторите Виктор Ча и Джоузеф Ким описват тежки нарушения на човешките права и трафик на хора сред работниците, на чийто труд се крепи всичко. Отделна глава проследява китайските доставки и се основава основно на митнически данни, събрани от украинския аналитичен екип Frontelligence Insight. Между юни и август 2024 г. китайската Jinhua Hairun Power Technology е изнесла за руската фирма Drake 685 609 части за двигатели, сред тях цилиндри и бутални комплекти. През януари 2025 г. Shenzhen Jinduobang Technology е изпратила 7800 литиево-полимерни батерии на компанията Morgan със седалище в „Алабуга“ с вписана крайна употреба „за нуждите на специалната военна операция“. Дъщерната компания Alabuga Machinery е внесла от Китай производствена линия за корпуси на дронове. Според The Insider и разследващата група Nordsint, на които се позовава докладът, антените за сателитна навигация на китайската компания Harxon, проектирани да устояват на заглушаване, са внасяни като селскостопанско оборудване.
Украински дронове за последно достигнаха „Алабуга“ на 15 юни 2025 г. Тогава ръководителят на Татарстан Рустам Минниханов съобщи за атака в Елабужки район с 1 загинал и 13 пострадали. Това е първият загинал при атака с дронове в републиката. На следващия ден РИА „Новости“, позовавайки се на представител на спешните служби, съобщи за 2 загинали и 16 ранени. Генералният щаб на Украйна потвърди, че Силите за специални операции са ударили мощностите за производство на дронове. Преди това на 2 април 2024 г. украински дронове поразиха общежитие, обитавано от студенти на колеж „Алабуга Политех“. След това на 23 април 2025 г. Радио Свобода отбеляза, че украинските военни сравнително отдавна не са опитвали да атакуват „Алабуга“, а за последно дронове са стигнали до нея през юни 2025 г. Татарстан остава в обсега на украинските дронове, които на 10 август 2026 г. удариха Нижнекамск, при което загинаха 13 души и 78 бяха ранени.
Снимките показват ресурса, който Москва влага в защитата на зоната, но не и дали тази защита работи: от юни 2025 г. няма съобщение украински дрон да е стигнал до завода. Липсата на попадения не може да се приеме като доказателство за ефективността на защитата. Последното попадение в „Алабуга“ предхожда изграждането на кулите и подиумите, добавени от пролетта насам. Украинските дронове продължават да достигат до същата република, но са насочени предимно към други цели.
Русия пази основната си площадка за ударни дронове със същия брой позиции, с който пази резиденцията на президента си. Първият украински удар по „Алабуга“, за който стане известно, ще покаже онова, което снимката от орбита не може: дали кулите, подиумите и мрежите над корпусите могат да спрат дрон, дошъл от хиляди километри.
