Сателитна снимка показва 4 китайски радарни самолета KJ-3000 в завода в Сиан

🇨🇳✈️ На летището на авиационния завод в Сиан-Янлян, провинция Шънси, са паркирани 4 самолета за далечно радарно откриване и управление (AWACS) KJ-3000. Това е най-новият вид радарен самолет, разработен на базата на тежкия военно-транспортен самолет Y-20. Сателитната снимка, заснета на 5 октомври 2026 г. от Vantor (бившата Maxar Intelligence), е публикувана от специализираното издание The War Zone. Три от машините се намират до цеховете на Xi'an Aircraft Company (XAC), производител на Y-20, в западната част на комплекса. Четвъртият самолет е на площадката на Китайския център за летателни изпитания (CFTE) на същото летище.

Броят самолети повдига въпроса дали програмата е преминала от прототипи към серийно производство, но експертите нямат единодушно мнение. Джей Майкъл Дам, старши сътрудник в Институт за аерокосмически изследвания „Мичъл“ в САЩ, смята, че присъствието на 4 самолета е знак за серийно производство на този тип самолет. Андреас Рупрехт, анализатор на китайската военна авиация и сътрудник на изданието, е далеч по-предпазлив в оценката си. По думите му снимката може да значи, че е започнало серийно производство или начално производство в малки серии, при което възложител и изпълнител тестват цялостния процес, но едва по-късно стигат пълен темп на производство. Възможно е обаче 4-те известни прототипа просто да са били на едно и също летище. Рупрехт определя самолета на площадката на CFTE именно като прототип.

Самото издание стига до заключение, че снимката от 5 октомври не потвърждава серийното производство. Също толкова предпазлива е оценката в съвместния бюлетин за Китай и Тайван на Американския институт за предприемачество (AEI) и Института за изследване на войната (ISW) от 27 октомври: наличието на 4 броя на едно и също летище „може да значи, че КНР е започнала ограничено производство на KJ-3000“. Към 28 октомври официално изявление за производството от страна на Пекин няма.

Досегашното развитие на програмата се проследява предимно по сателитни снимки. Първите бяха с ниско качество и започнаха да се споделят през декември 2024 г. През май 2025 г. се появи по-ясно изображение на самолет с бордов номер 7821, смятан за първия екземпляр от вида. Той стоеше паркиран на неуточнено летище, все още само с нанесен грунд, а екземплярите до цеховете на XAC на новата снимка са боядисани. Според оценка на Janes от юни 2025 г. прототип 7821 провежда летателни изпитания от края на 2024 г.

KJ-3000, за който се среща също така с обозначение KJ-20, е разработен на базата на Y-20B, подобрения вариант на 4-моторния товарен самолет с местно произведени двуконтурни двигатели WS-20. Над задната част на фюзелажа е монтиран голям кръгъл обтекател на радара, а на неговата предна част могат да бъдат видяни изпъкнали антени. Над пилотската кабина има щанга за дозареждане във въздуха, а при основата на кила – голям въздухозаборник, който по преценка на TWZ вероятно подава охлаждащ въздух към бордовата електроника.

Конфигурацията на основния радар все още не е известна. KJ-2000 и по-малкият KJ-500 имат неподвижен обтекател с 3 активни фазирани антенни решетки, т.е. радари, чийто лъч се насочва електронно, без да има нужда от завъртане на антената. Трите заедно предлагат 360-градусово покритие. Boeing E-3 Sentry (САЩ) и Бериев А-50 (Русия) разчитат на въртящ обтекател. През юни 2025 г. Janes обърна внимание, че знаците по обтекателя на KJ-3000 сочат 2 решетки, разположени гръб в гръб, вероятно като част от нова радарна система. Министерство на отбраната на САЩ описва очакваните възможности в годишния си доклад пред Конгреса за военното развитие на Китай от 23 декември 2025 г. „KJ-3000 вероятно ще е първият в света модел, който използва цифров радар, и ще може да противодейства на смущения, пасивно да открива и разпознава цели“. В същия доклад се посочва, че Народната освободителна армия на Китай (НОАК) вече е провела първия полет със самолета.

TWZ очаква KJ-3000 да реши дългогодишния проблем на големите реактивни радарни самолети на НОАК. От KJ-2000, разработен на основата на руския военно-транспортен самолет Ил-76МД, са завършени само 4 единици. Програмата беше ограничена от броя налични планери, а днес се изправя пред зависимостта от руски доставки и остаряването на самолетите. Платформа местно производство подсигурява по-устойчива основа за много по-широк флот, повече възможности за модернизация и възможност за износ.

Изданието не спестява и предимствата на по-голямата реактивна платформа пред многобройните китайски витлови машини за далечно радиолокационно откриване: по-висока скорост, по-голяма далечина на полета и по-дълго време във въздуха. По-голямата височина на патрулиране подсигурява по-добър радарен обзор за откриване на нисколетящи самолети и ракети, които наземните радари не виждат заради хоризонта или релефа.

Въпреки това витловите радарни платформи не излизат от употреба. Те са разработени върху 4-моторния транспортен самолет Y-9 – KJ-500 се произвежда и доставя на високи обороти, а вариантът KJ-500A вече има щанга за дозареждане във въздуха. По-новият KJ-700, който комбинира радар с оптико-електронни и инфрачервени сензори, все още не е напълно познат като възможности. По-малките платформи могат да действат от разпръснати летища с ограничена инфраструктура и често се срещат по изкуствените острови, изградени от НОАК в Южнокитайско море, както и над Тайванския проток.

В същия доклад на Пентагонът се посочва, че достъпът до спомагателни платформи като KJ-500 предлага по-добри възможности за разузнаване и наблюдение на ВВС на НОАК, както се забелязва от операциите с висока интензивност край Тайван. Още през 2022 г. тогавашният командващ ВВС на САЩ в Тихоокеанския регион генерал Кенет Уилсбах посочи, че част от китайските ракети въздух-въздух с голям обсег разчитат на подкрепата на KJ-500. Радарните платформи във въздуха повишават способностите на изтребителите, сред които изтребителя от пето поколение Chengdu J-20, и служат като възел за обмен на данни между силите. В някои случаи те позволяват на изтребителите да атакуват цел, без да включват собствения си радар, и по този начин да не издават своето местоположение.

Снимката от Сиан засега не решава спора между Дам и Рупрехт. По-ясна картина биха дали снимки на още планери, на дейности около производствените цехове или на самолети с нова бойна маркировка.

НАТО вдигна десетки самолета край Калининград и не ги нарече учение

🇺🇸✈️🇷🇺 На 18 август НАТО вдигна необичайно голяма и разнородна група летателни апарати над Полша и югоизточната част на Балтийско море, в близост до границите на Калининградската област. Съюзното въздушно командване потвърди активността пред датския наблюдател Coffe Report, но отказа да разкрие допълнителни подробности заради изискванията за оперативна сигурност.

Алиансът определи случилото се като „съюзническа активност“, а не учение, тренировка или операция, и посочи, че тя протича под ръководството на САЩ. Изявлението започва с формулировка, която поставя всичко останало в защитен контекст: НАТО е отбранителен съюз, а съюзниците постоянно усъвършенстват отбранителните си способности. Текстът е подписан от говорителя на Върховното главно командване на съюзните сили в Европа (SHAPE) полковник Мартин О'Донъл. В него поименно са посочени американски и норвежки изтребители, полски сухопътни части и самолет за далечно радарно откриване и управление на НАТО E-3A AWACS, а останалите участници са обобщени с неопределеното „и други“.

Данните от откритите системи за проследяване очертаха група, съдържаща в себе си основните командни, разузнавателни, електронни и логистични елементи на комплексна въздушна операция. Командването и общата въздушна картина бяха осигурявани от E-3A с люксембургска регистрация LX-N90453 и позивна NATO02, пристигнал от германската база Гайленкирхен и изпълнявал кръгов маршрут на около 9500 метра над полското въздушно пространство край Гданск. Задачите по електронна война бяха поверени на EA-37B Compass Call с номер 19-5591 и позивна SHOCK55, излетял от полската база Повидз. Машината е изградена върху платформата Gulfstream G550 и постепенно заменя остарелия EC-130H.

Електронното разузнаване беше осигурявано от използвания за нуждите на Сухопътните войски на САЩ Bombardier Challenger 650 ARTEMIS II с регистрация N159L и позивна BRIO66. Той пристигна от Констанца в Румъния, откъдето обикновено изпълнява мисии над Черно море. Поддръжката за дозареждане във въздуха включваше италиански KC-767A, американски KC-135R и два самолета-цистерни A330 MRTT на многонационалното звено в Айндховен. По същите открити данни в широкия район са били наблюдавани още C-40A, полски Gulfstream G550, литовски L-410UVP и ударни вертолети AH-64E Apache.

Отделно от основната група британски патрулен P-8A Poseidon и германски военен самолет изпълняваха полети в продължение на няколко часа над протока Скагерак между Норвегия, Швеция и Дания. Скагерак е западният участък на основния морски маршрут от Балтика през Датските проливи и Категат към Северно море и Атлантическия океан – стратегически коридор, където преминава основната част от военноморския и търговския трафик към и от Балтийско море.

Самата Калининградска област обяснява защо подобна групировка се фокусира именно там. В анклава се намира щабът на Балтийския флот на Руската федерация, чиято основна база е в Балтийск. В Черняховск е разположена 152-ра гвардейска ракетна бригада, превъоръжена с комплекси „Искандер-М“, които са на постоянно дежурство в областта от 2018 г. Официално посочваният обсег от около 500 км поставя в зоната им на действие значителни части от Полша и балтийските държави, както и южна Швеция.

Тази система е допълнена от зенитно-ракетни комплекси С-400, брегови противокорабни части и морска авиация. Съчетанието изгражда зона за ограничаване и възпиране на достъпа, в която чуждата авиация би действала при сериозни ограничения и повишен риск. Именно срещу подобна интегрирана среда работят машини като EA-37B: тя не поразява физически радарите, а може да смущава работата им и да нарушава комуникационните връзки, от които зависи системата за противовъздушна отбрана.

Общият брой на участващите платформи остава спорен, а разликата между оценките не е малка. Наблюдатели, следили полетите в реално време, преброиха около 25 летателни апарата, докато полският военен анализатор Ярослав Волски оцени, че едновременно във въздуха са били над 50. Нито една от двете оценки не е потвърдена от Алианса. Разминаването може да се дължи на различни времеви прозорци, критерии за включване и достъп до данните, а не непременно на наблюдение на различни събития.

Използваната терминология е значима. Големите формални учения най-често се обявяват предварително, имат име, определен период и зададен сценарий. По-широката „съюзническа активност“ може да обхваща поредица от действия, без всяко от тях да получава отделно име и ново публично обявяване. От януари 2025 г. насам НАТО започна три многостранни инициативи за повишена бдителност без предварително обявен краен срок: Baltic Sentry след прекъсването на кабела Estlink 2, Eastern Sentry след навлизането на руски дронове в полското въздушно пространство през септември 2025 г. и Arctic Sentry през февруари 2026 г. Така отделните учения все по-често се превръщат в елементи на постоянно възпиращо присъствие, вместо временно да го заместват.

Полетите бяха извършени след седмици на необичайно руско военноморско присъствие в същото море. Разрушителят „Адмирал Левченко“ премина край германския остров Фемарн на 31 юли, а фрегатата „Адмирал Касатонов“, способна да използва ракети „Циркон“, беше проследявана в Балтика до 17 август – ден преди въздушната активност. „Левченко“ и „Касатонов“ принадлежат към Северния, а не към базирания в региона Балтийски флот. Украински военни издания свързват присъствието им с възможно ескортиране на танкери от руския сенчест флот.

На 12 август руският президент Владимир Путин определи западните задържания на подобни кораби като пиратство и заяви, че ще отговори със същото. Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, от своя страна заяви, че страната му има право да нанася удари срещу търговски кораби в неутрални води, ако смята, че превозваният от тях товар обслужва интересите на противника.

По-широкият фон включва и оценка на американското разузнаване, за която The Wall Street Journal съобщи на 6 август. Според нея Путин може да се опита да подложи на тест решимостта на НАТО и готовността му да приложи член 5 с ограничена атака срещу съюзник. Разглежданите опции се простират от кибератака и мащабна хибридна операция до сухопътно нахлуване с ограничен мащаб, а възможният времеви прозорец е между есента на 2026 и 2029 г.

Литовският министър на отбраната Робертас Каунас формулира логиката пряко: Кремъл се нуждае от нова ескалация и някакъв вид победа, а Прибалтика и Полша са най-близките възможни цели. Президентите на Литва и Латвия отделно предупредиха, че Москва може да атакува критична инфраструктура по източния фланг.

Самият състав на групата не позволява да се определи каква част от активността е била стратегическо послание и каква – рутинна планова подготовка. Нейната разнородност говори за сработване на елементи, които при реален сценарий над Балтика биха действали съвместно: командване и обща въздушна картина, електронно разузнаване, потискане на радари и комуникации, дозареждане във въздуха, позволяващо на изтребителите да останат продължително в зоната, и сухопътни подразделения.

Подобна комбинация се отработва и в рамките на годишното планиране, а обявеното участие на наземни войски от Полша е допълнителен белег за предварителна подготовка. Полското оперативно командване потвърди пред Defence24, че дейността е била планирана, координирана от НАТО и несвързана с действия на руската авиация. EA-37B обаче пристигна в Полша след разгръщане, свързано с операциите около Иран. Прехвърлянето на толкова специализирана машина от друг театър прави участието ѝ особено показателно, но само по себе си не доказва импровизирана реакция.

Най-защитимият извод е, че на 18 август е проведена предварително планирана тренировка, която при така създалата се ситуация неизбежно е имала и възпиращ ефект спрямо Москва. Това не означава непременно, че тя е била организирана като директен отговор на руските военни кораби или оценките на американското разузнаване. Потвърденото предварително планиране е факт; прочитът ѝ като премерено стратегическо послание остава аналитична интерпретация. Формулировката „съюзническа активност“ същевременно позволява подобни действия да бъдат повтаряни без отделно име и ново обявяване за всеки епизод.

В Москва засилената въздушна активност беше забелязана почти веднага, но представена в значително по-малък мащаб. „Известия“ съобщиха за три разузнавателни самолета край границите на Калининград, като изброиха E-3A, ARTEMIS II и EA-37B, описаха орбитата край Гданск и спряха дотам. Нито общият мащаб, нито формулировката на НАТО намериха място в материала, а официален коментар от Министерството на отбраната в Москва така и не последва.

Ключът към интерпретацията е цикличността. Ако подобни групировки започнат да се появяват периодично в близост до Калининградската област без собствено име и без публично обявен график, „съюзническата активност“ ще се превърне в нова редовна форма на присъствие. Ако 18 август остане единичен случай, а следващите полети се върнат към обичайните разузнавателни маршрути на E-3A и RC-135, случилото се ще остане епизод от планова подготовка, съвпаднал с необичайно напрегната седмица.

Първи кадри на украински самолет за далечно радарно откриване Saab 340

🇺🇦✈️🇸🇪 Появиха се кадри, за които се предполага, че показват самолет за далечно радарно откриване и управление (AEW&C) Saab 340 в небето над Украйна. Ако са автентични, това ще бъде първият случай, в който платформата е забелязана на украинска служба, отбелязвайки важна способност за Украйна.

Въпросното видео изглежда е публикувано за първи път в руски канал в Telegram и отчетливо показва един от самолетите с характерния за този вид платформи радар тип „балансираща греда“ върху горната част на фюзелажа в хоризонтален полет през деня. Датата и мястото на заснемане на видеото не са потвърдени до момента, както не са потвърдени и самите кадри, но поне на пръв поглед няма белези, които да подсказват, че са манипулирани.

Това изглежда е първият път, в който виждаме един от двата Saab 340 AEW&C на военновъздушните сили на Украйна, въпреки че имаше догадки, че този вид машини летят в украинското небе от известно време.

През април миналата година платформи за мониторинг на въздушния трафик предположиха, че украински радарен самолет действа в небето над Лвовска област до границата с Полша, кръжейки в кръгове с позивна WELCOME. Преди това неизвестен самолет със същата позивна беше засечен във въздушното пространство близо до Полша и Унгария. Ако това е вярно, траекторията над Лвов може да е била полет за приемане след доставка и калибриране. Струва си също да се отбележи, че транспондерите могат да бъдат манипулирани, за да предоставят фалшиви трасета на самолети.

Прехвърлянето на два броя Saab 340 AEW&C от Швеция на Украйна беше обявено през май 2024 г. в рамките на най-големия досега пакет военна помощ от скандинавската страна за Украйна, чиято стойност възлиза на 1,25 млрд долара. По това време беше заявено, че ще отнеме около година за обучение на екипажа и личния състав на земята, както и за подготовка на наземната инфраструктура за новите самолети.

Saab 340 AEW&C е известен в шведската армия като ASC 890 и S 100D Argus. Шведските военновъздушни сили разполагаха с два такива самолета, като става ясно, че и двата са предоставени на Украйна. Още два шведски Saab 340 бяха доставени на Тайланд, а трети чифт беше продаден на Полша, след като преди това бяха използвани от ОАЕ.

За Украйна значението на Saab 340 трудно може да бъде надценено. Той носи изцяло нова способност за украинската авиация, която никога не е действала с какъвто и да е тип платформа AEW&C. Сърцевината на самолета е неговият радар с активна фазирана антенна решетка (AESA) Erieye. Монтиран върху фюзелажа, той е способен да открива въздушни и морски цели на разстояние до 450 км, като самолетът обикновено оперира на височина от 6000 м. Системата AESA може да проследи паралелно до 1000 въздушни и 500 наземни цели.

Всички тези данни се обработват от 3-членен екипаж: офицер за управление на мисията, оператор за бойно управление и оператор за наблюдение. Данните могат да бъдат предавани към наземни станции и към други самолети, поне на теория.

За разлика от наземните радари за ПВО, Erieye осигурява способност за „поглед надолу“. Без естествените ограничения на пряката видимост, радарът ще бъде особено полезен за откриване на руски крилати ракети и дронове, характерни с ниския си полет. В противен случай те представляват истински трудни цели поради малката височина и слабия радарен отпечатък. Имайки предвид това, самолетът трябва да осигури огромен тласък на украинската ПВО в сферата на ситуационната осведоменост.

В рамките на своята многослойна ПВО мрежа Украйна разчита силно на пилотирани изтребители за сваляне на дронове и ракети. Добавяйки Saab 340 към уравнението, той ще може да функционира като контролер на изтребители – да открива цели, да им поставя приоритет и след това да ги разпределя към изтребителите за прехващане. Освен това тези данни могат да бъдат предоставени на други средства за ПВО.

Особено полезна в това отношение би била стандартната за НАТО комуникационна система Link 16, която би била теоретично съвместима с украинските изтребители F-16 и Mirage 2000, както и с доставените от Запада зенитно-ракетни комплекси. В края на 2024 г. обаче се появиха твърдения, че Link 16 са били деактивирани в дарените на Украйна самолети F-16 поради опасения от страна на САЩ, че могат да се озоват в руски ръце. Това би лишило тези изтребители от „картина“ на ПВО в реално време, извлечена от радара Erieye. Към март 2025 г. се твърдеше, че доставката на радарните самолети върви по план и те могат да работят ефективно с украинските F-16. Литовската агенция Delfi разкри, че сроковете са свързани с модификации по самолетите, което звучи като препратка към активирането на Link 16.

Но дори и без Link 16, Saab 340 предлага значително подобрено наблюдение. По-късните версии на радара имат и възможности за радар със синтетична апертура (SAR/GMTI), макар да не е известно дали Украйна се е сдобила с тях. Докато SAR осигурява детайлно картографиране на земята, GMTI открива и следи движения на повърхността, което би позволило мониторинг на руските войски.

Въпреки способностите си, Saab 340 ще бъде първостепенна мишена за Русия. Руските самолети А-50 бяха многократна мишена на украински именно заради стойността им като „умножители на сила“. Руската армия разполагаше с около 9 броя А-50 в началото на инвазията, но оттогава понесе загуби и повреди на няколко машини.

Тази реалност почти сигурно значи, че Украйна използва шведските самолети от най-крайната западна част на страната, вероятно местейки ги между летища, за да намали излагането им на ракетни удари. Подобна тактика вече се използва при F-16. С максимум два самолета денонощното покритие е невъзможно, така че един самолет вероятно се държи в постоянна наземна готовност за реагиране при сценарий на интензивни въздушни атаки. Вероятно това е причината да не сме виждали нищо от тези машини досега. С времето се надяваме да научим повече за ефекта на тези секретни активи върху украинската отбрана.

Украйна порази стратегически самолет А-50 в ремонтен завод на руска територия.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) поразиха самолет за радарно откриване и управление А-50 (AWACS) при удар по ремонтно съоръжение на територията на Руската федерация. Това става ясно от официални изявления, публикувани по-рано днес.

Според Генералния щаб на ВСУ самолетът е ударен при атака на 17 март срещу 123-ти авиоремонтен завод в град Старая Руса в Новгородска област. Потвърждението идва след първоначални доклади за материални щети по обекта, като последвалата оценка отбелязва, че е засегнат актив с голяма стратегическа стойност.

Украинското командване уточни, че по време на удара самолетът А-50 се е намирал в завода за техническо обслужване и „вероятно в очакване на модернизация“. В същото изявление се потвърждават и украинските удари, нанесени през изминалата нощ. Сред поразените цели са били мощности в Алчевския металургичен комбинат в окупираната Луганска област, който произвежда корпуси за артилерийски снаряди и бронирана стомана. Ударена е също инфраструктура на полигона „Восточний“ в окупираната част на Запорожка област.

А-50 е самолет за далечно радарно откриване и управление, използван от руските въздушно-космически сили за засичане на авиационни цели, координация на изтребители и контрол на ПВО операции. Идентичен като роля с AWACS платформите на НАТО, той е оборудван с масивна радарна система, способна да следи множество цели едновременно на големи разстояния.

Във войната срещу Украйна самолетите А-50 играят ключова роля в поддръжката на въздушните операции, включваща засичане на украински самолети и насочване на ракетни удари. Поради техния ограничен брой, както и стратегическа важност, всяка повреда по тях се счита за оперативна загуба със сериозно значение.

🔙 Frontline Monitor припомня: На 25 ноември 2025 г. украинските сили нанесоха координирани удари по ключови военни и промишлени обекти в Русия, сред които авиационния завод „Бериев“ в Таганрог, където се обслужват самолетите А-50 и Ту-95. При удара тогава се смята, че е повредена рядката лазерна платформа А-60.

Австралия разполага самолет E-7A Wedgetail и ракети AMRAAM в Персийския залив

🇦🇺🤝🇦🇪 Австралия изпраща самолет за ранно предупреждение E-7A Wedgetail и ракети въздух-въздух със среден обсег (AMRAAM) към Персийския залив в рамките на усилия за подкрепа на страните от региона и защита на цивилното население.

Според изявление на Министерството на отбраната от днес, самолетът E-7A Wedgetail ще бъде разгърнат за първоначален период от четири седмици, за да осигури способности за въздушно ранно предупреждение и контрол. Решението е взето в отговор на постъпили запитвания, уточняват от ведомството, като добавят, че машината ще бъде придружена от поддържащ персонал на Австралийските сили за отбрана (ADF).

Моделът Wedgetail, базиран на серията Boeing 737-700, е оборудван с радар за далечно наблюдение, вторичен радар и системи за тактическа гласова комуникация и пренос на данни. Той има максимално излетно тегло от 77 565 кг, обсег от 7 040 км и може да оперира на височина до 12 500 метра. По-рано същата машина беше разположена в Европа в подкрепа на австралийската помощ за Украйна.

В Персийския залив E-7A Wedgetail ще изпълнява сходни функции, предоставяйки възможности за далечно разузнаване в подкрепа на сигурността на въздушното пространство. Правителството на Австралия също така обяви планоте за доставка на ракети въздух-въздух със среден обсег (AMRAAM) за ОАЕ.

Произведени от базираната в САЩ компания RTX, тези ракети поддържат както операции въздух-въздух, така и изстрелване от земята. Те са на въоръжение в много видове самолети, сред които варианти на F-15 Eagle и Strike Eagle, F-16 Fighting Falcon, F/A-18 Super Hornet, F-22 Raptor, Eurofighter Typhoon, JAS-39 Gripen, Tornado и Harrier. По данни на производителя, най-новите версии са съвместими с всички варианти на стелт изтребителя F-35 Joint Strike Fighter.

През април миналата година Държавният департамент на САЩ одобри потенциална продажба на AMRAAM за Австралия на стойност 1,04 млрд щатски долара.

Правителство на Австралия поясни, че разгръщането на военни активи не е „нападателно действие“ към Иран и подчерта, че „не изпраща австралийски сухопътни войски на иранска територия“, а основният приоритет ще бъде безопасността на австралийските граждани.

В момента в Близкия изток се намират около 115 000 австралийци, около 24 000 от които са в Емирствата. Екипи за реагиране при кризи от Министерство на външните работи и търговията (DFAT) вече са в региона, за да предоставят консулска подкрепа. Над 2 600 австралийци вече са се завърнали у дома, докато усилията за подпомагане на нуждаещите продължават.

„Нашата позиция остава непроменена – не желаем конфликтът да продължава да ескалира. Отправяме призив към всички страни да спазват международното хуманитарно право и защитават живота на цивилните жители. Предприемаме защитни действия в подкрепа на усилията на нашите партньори да гарантират безопасността на австралийците“, заявиха от Министерството на отбраната.

След операция "Паяжина" и свалянето на А-50, Русия разработва нов план за AWACS.

🇷🇺 Русия, която все още не се е съвзела от загубата на своите самолети за далечно радарно откриване и управление А-50, които бяха унищожени от украинската армия, сега лансира отчаяна идея за замяна – хибриден самолет, съчетаващ въздушно наблюдение, разузнаване, морски патрул и борба с подводници, съобщи онлайн изданието Defense Express.

Инженерите от проваления проект А-100 предлагат този „универсален инструмент“ да се изгради на базата на реактивния самолет-амфибия Бе-200, с който от десетилетия изпитва затруднения да въведе в серийно производство.

Както съобщи Defense Express, патентът е подаден от конструкторско бюро „Бериев“, отговорно за платформите А-50 и А-100, който тихомълком бяха зарязани от Москва след години забавяния и технически провали.

Сега компанията очевидно залага на Бе-200 като основа за следващо поколение разузнавателни самолети. На хартия той е амфибиен самолет, способен да каца на вода, но вариантът от патента няма да е способен да го прави. Дори и така обаче проектът е изправен през същия проблем като всички останали програми за Бе-200: Русия просто няма двигатели.

25 години, 25 самолета и нула двигателя

Въпреки че е обявен официално за модел в серийно производство, за четвърт век са произведени едва 25 единици от Бе-200. Русия не може да изпълни дори вече подписаните договори, тъй като самолетът разчита на украински двигатели Д-436, които вече са недостъпни за нея.

Собственият заместител ПД-8, произведен от програмата за Superjet, все още не е готов, което оставя цялата нова идея на много крехка основа, обричайки проекта на провал още в зародиш.

Вместо да създава отделни машини за отделни задачи, концепцията на „Бериев“ опитва да въведе четири различни роли в рамките на една и съща платформа:

• въздушно наблюдение и управление
• морско патрулиране и разузнаване
• борба с подводници
• противокорабни удари

Освен това в конструкцията са предвидени два вътрешни отсека за торпеда или противокорабни ракети, пълен комплект радарни системи и средства за електронно разузнаване, а за самозащита под крилото и четири ракети въздух-въздух Р-73.

Подходът напомня многоцелевите самолети като френския Atlantique/ATL2 на Dassault Aviation, използван от няколко европейски държави, но дори той не съчетава толкова функции, като най-важното е, че него стои работеща верига за доставки, с каквато Русия в момента не разполага.

Украйна междувременно публикува нови кадри от работа на съветски зенитно-ракетен комплекс С-200, подчертавайки неговата роля в по-ранни далекобойни удари. Именно на този комплекс се приписва свалянето на два особено ценни руски самолета – тежкия ракетоносец-бомбардировач Ту-22М3 и самолета за далечно радарно откриване и управление А-50У.

Разширено въздушно наблюдение над Полша на фона на руски удари в Украйна

E-7A Wedgetail на Кралските военновъздушни сили на Австралия лети над Южна Калифорния. Екипажи от ВВС на САЩ, Австралия и Великобритания работиха заедно, за да сертифицират бързо австралийския E-7A с американския KC-46A. Тристранният тест също позволи на Великобритания и САЩ да придобият ранен опит преди очакваното въвеждане на варианти на самолета E-7.
📸 Снимка: U.S. Air Force / Richard Gonzales

🇦🇺✈️🇵🇱 В нощта на неделя над Полша беше извършено разширено въздушно наблюдение от съюзниците в отговор на подновените руски удари срещу Украйна. Според агенция Nightly и данни от радари за мониторинг на полети, E-7A Wedgetail на Кралските военновъздушни сили на Австралия (RAAF) е бил забелязан над Полша, заедно с кратка поява на F-35A, макар че няма официално потвърждение от Канбера.

Полетът е в съответствие с операцията на НАТО Eastern Sentry, целяща укрепване на източния фланг, което предполага по-дълбока интеграция на Австралия в европейската мрежа за ранно въздушно предупреждение.

Ключов елемент е самолетът E-7A Wedgetail на RAAF, базиран на Boeing 737, който е оборудван с MESA L-банд радар на Northrop Grumman, осигуряващ 360° обхват и разстояние на засичане над 400 км. С 10 оперативни конзоли, много връзки за данни Link-16 и стабилна система за самозащита, той интегрира въздушни и морски данни, управлява прехващания и служи като въздушен команден пост за изтребителите и противовъздушната отбрана на коалицията.

Неговата издръжливост, възможност за зареждане във въздуха и надеждна системна интеграция го правят изключително подходящ за продължителни операции, характерни за наблюдението по източния фланг на НАТО. Тези способности са документирани от RAAF и Boeing и са доказани през хиляди часове оперативна работа.

Австралийските Wedgetail имат опит от кампанията срещу Ислямска държава в Близкия изток, а напоследък и от разполагания в Европа в подкрепа на мониторинга на въздушното пространство, свързан с войната в Украйна. В края на юли един E-7A пристигна в авиобаза Ласк в Полша, за да подпомогне мисиите на НАТО на източния фланг, което беше отразено от европейските издания.

Сведенията за вчерашния полет на Wedgetail над Полша отговарят на повишеното ниво на готовност на НАТО в рамките на Eastern Sentry, като сред активите, участващи в мисиите, са и съюзнически F-35A. Забележително е, че турският E-7T Peace Eagle също беше във въздуха над Прибалтика в края на септември, разположен временно в Литва в рамките на мерки за укрепване на съюзници, което показва, че въздушният слой за ранно предупреждение на НАТО вече включва приноси от оператори както от Индо-Тихоокеанския регион, така и от Европа.

Фиксираният AESA масив на Wedgetail позволява бързо насочване на лъча без движещи се части, улеснявайки паралелното търсене в широк район, контрол на изтребители и морско наблюдение при минимален екипаж в сравнение с остарелите E-3 Sentry. Ролята му на портал за данни спомага за обединяване на F-35, Eurofighter, Rafale и наземни средства в обща тактическа картина, което намалява времето от засичане до прехващане и подобрява координацията с националните системи за противовъздушна отбрана.

На практика за Полша и съседните страни присъствието на E-7A позволява по-ранно откриване на нисколетящи дронове и крилати ракети в сравнение с повечето наземни радари, насочване на изтребители за бързо реагиране и активиране на зенитно-ракетни батареи, което оптимизира ограничените запаси от прехващачи и увеличава вероятността за унищожаване при сложни атаки.

Стратегически, появата на австралийски E-7A в Източна Европа сигнализира за три сближаващи се динамики. Геополитически, тя подчертава ангажимента на Австралия към евроатлантическата сигурност в момент, когато руската активност във въздуха изпитва праговете на НАТО; Канбера обяви по-дълбоко партньорство с Алианса на срещата на върха през юни, а приносът с AEW&C е ефективен начин с нисък риск за ескалация да се покаже този ангажимент.

Геостратегически, това укрепва устойчив модел на НАТО: споделена ситуационна осведоменост, оперативно съвместими вериги от сензори до изпълнители и разпределени командни възли, които могат да бъдат усилени от Балтийско до Черно море.

Военно, това разширява капацитета за далечно радарно откриване и управление отвъд самолетите на НАТО и европейските флоти, увеличавайки наличността на полети и позволявайки на Eastern Sentry да поддържа постоянни операции, докато освобождава европейски активи за други задачи. Фактът, че турският Peace Eagle също изпълни мисии над Балтийско море в края на септември, подчертава как множество съюзници извън САЩ подкрепят слоя „очи в небето“, който възпира прониквания и скъсява времето за реакция.

Присъствието на австралийски Wedgetail над Полша в нощ с интензивни руски удари и в рамките на новата структура на Eastern Sentry на НАТО, е повече от единичен радарен сигнал; то е видим белег за по-широкия преход на Алианса към споделено и постоянно въздушно наблюдение на източния фланг.

Макар че данните от радари и репортажи в медиите показват участие на RAAF, а официални лица са сигнализирали за по-тясно сътрудничество с НАТО, официално потвърждение за конкретния полет все още липсва. Сигналът към Москва обаче вече е ясен: очите на съюзниците са широко отворени, въздушната картина е споделена, а всяко опит за използване на пропуски във въздушното наблюдение на НАТО ще срещне по-гъста и по-многонационална реакция.

Русия замрази серийното производство на самолета за радиолокационно наблюдение А-50

🇷🇺 Опитите на Русия да модернизира своите самолети за ранно предупреждение и контрол А-50 срещат ново забавяне, след като Обединена авиостроителна корпорация (ОАК) отложи решението за започване на серийно производство.

Новината беше съобщена от главния конструктор и заместник генерален директор на ОАК Сергей Коротков в интервю за ТАСС, според когото компанията „все още не е готова“ да премине към масово производство. „На този етап няма решение за серийно производство на А-50“, посочи Коротков и добави, че окончателна позиция ще бъде взета едва след приключване на текущите разработки.

В момента продължават изпитанията на различни бордови системи и докато не достигнат нужните показатели, производството остава замразено.

А-50, съветски проект от 80-те години на ХХ век, обновяван неколкократно, изпълнява ролята на руски въздушен радар, аналогичен на американския E-3 Sentry. Системата обаче се сблъсква с два основни проблема.

Първият е технически – заради международните санкции и експортните ограничения Русия изпитва сериозни трудности при набавянето на ключови компоненти за радара и електрониката на самолета. Това ограничава модернизацията на бордовата апаратура.

Вторият проблем е концептуален – войната в Украйна показа уязвимостта на самолета в условия на оспорвано въздушно пространство. За разлика от западните си аналози, руският самолет притежава ограничени възможности за оцеляване и се превърна в приоритетна мишена за зенитните системи с голям обсег.

Русия започна войната с малък брой А-50 в експлоатация, а оттогава флотът понесе тежки загуби. През 2024 г. Украйна свали два с противовъздушната отбрана, докато още три бяха повредени при атаки с дронове срещу авиобаза Мачулищи в Беларус и авиобаза Северни в Иваново. Отделен удар засегна и завода на „Бериев“ в Таганрог, където се произвеждат и обслужват А-50.

Коротков подчерта, че платформите за ранно предупреждение остават незаменима част от военните операции. Неспособността на А-50 да се конкурира на международния пазар усложнява още повече положението – западните аналози значително превъзхождат руската система, а дори нови самолети от Китай и Индия вече предлагат по-модерни и по-атрактивни за износ решения.

От компанията заявиха, че продължават усилията за довеждане на бордовите системи до оперативна готовност, но не посочиха конкретен срок за завършване, което оставя съдбата на руския въздушен флот от AWACS самолети неясна.

Pratt & Whitney с договор за поддръжка на двигатели за НАТО

🇺🇸 Pratt & Whitney, филиал на американския гигант RTX, получи договор за поддръжка на двигатели на стойност 18 милиона долара от Агенцията за подкрепа и снабдяване на НАТО (NSPA), съобщи компанията.

Споразумението покрива продължаващата поддръжка на двигателите TF33, захранващи флотилията на НАТО от Boeing E-3 Sentry – самолети за ранно предупреждение и контрол във въздуха (AWACS).

3-годишният договор включва опция за удължаване с още две години и подчертава зависимостта на НАТО от платформата E-3 за въздушно наблюдение, командване и контрол и управление на битки.

„E-3 с двигатели TF33 играят ключова роля в подкрепата на въздушни, сухопътни и морски операции повече от 40 години, предоставяйки на 32-те членки на НАТО въздушно наблюдение, оперативна осведоменост в реално време и управление на битката“, заяви Джесика Виларди, вицепрезидент на програми за изтребители и мобилност в Pratt & Whitney.

TF33-PW-100A двигателят захранва E-3 Sentry от 70-те години. Макар самолетът да е претърпял множество модернизации, двигателите остават критичен компонент за осигуряване на оперативна готовност.

Новият договор предвижда програма за управление на материали, включваща прогнозиране на части, снабдяване и техническа поддръжка, за да се гарантира, че самолетите на НАТО продължават да отговарят на оперативните изисквания, въпреки застаряването на апаратите и двигателите.

Поддръжката ще се извършва на няколко места, включително базата на НАТО в Гайленкирхен, Германия, както и в депа в Турция и Гърция, а допълнителни дейности ще се провеждат в завода на Pratt & Whitney в Ийст Хартфорд, Кънектикът.

E-3 Sentry, базиран на пътническия самолет Boeing 707, продължава да служи като въздушна платформа за командване и контрол на НАТО, като предоставя в реално време оперативна картина, интегрирана с въздушните, сухопътни и морски сили на съюзниците. Отличителният въртящ се радарен купол е символ на въздушното наблюдение на алианса.

Поддръжката идва в период на засилено напрежение на континента, докато страните от НАТО укрепват отбранителната си готовност срещу руската агресия и нестабилността по източния фланг.

Китай разкри снимки на новия си AWACS самолет KJ-3000.

🇨🇳✈️ Нови снимки, разпространени в китайските социални мрежи, показват KJ-3000, най-новия самолет за далечно радиолокационно откриване и контрол (AWACS), преминаващ наземни изпитания на неуточнено летище.

Моделът KJ-3000, изграден върху платформата на четиримоторния транспортен самолет Y-20, е последната стъпка на Пекин в посока разширяване на възможностите за въздушно наблюдение.

На публикуваните снимки самолетът е частично покрит, но ключови конструктивни елементи са ясно видими – голям радарен купол над фюзелажа и множество антени, които вероятно служат за комуникационни системи. Видим е и щуцер за въздушно дозареждане, който подсказва, че платформата е проектирана за продължителни мисии на далечни разстояния.

Сравнен с базовия модел Y-20, KJ-3000 демонстрира редица конструктивни разлики, най-отличителната от които е голям въздухозаборник в основата на вертикалния стабилизатор. Експерти смятат, че той осигурява охлаждащ въздух за мощната електроника, разположена в корпуса на самолета.

Прототипът носи борден номер 7821 и към момента е единственият известен екземпляр от типа KJ-3000. Текущите усилия очевидно са съсредоточени в начална интеграция на системите и тестове на въздушната платформа.

Макар китайските власти да не са потвърдили съществуването на програмата KJ-3000, появата на самолета съответства на по-широките цели на страната за модернизация на въоръжените сили, особено в сферата на командването и контрола във въздушното пространство.

Китай вече разполага с по-стари платформи за въздушно наблюдение, като KJ-200 и KJ-500, но KJ-3000 вероятно да разполага с по-голям обсег, по-мощни сензори и съвместимост с далекобойни операции.

Самолетът, разработен на основата на военно-транспортния самолет Y-20 от корпорацията Xi’an Aircraft Industrial Corporation, е проектиран да служи като авангардно решение за наблюдение и упрвление на въздушния бой.

На този етап KJ-3000 остава в стадий на прототип. Няма официално обявена информация за времеви график относно приемането му на въоръжение.

НАТО разположи AWACS самолет Boeing E-3A Sentry в Литва.

🇱🇹 На 23 април 2025 г. първият самолет за ранно предупреждение и контрол (AWACS) Boeing E-3A Sentry на НАТО кацна във военновъздушната база Шяуляй в Литва, отбелязвайки началото на временно разполагане, насочено към засилване на бдителността в Балтийския регион.

Операцията е част от по-широка стратегия за коригиране на отбранителната позиция на Алианса по източния му фланг, в европейска среда за сигурност, която все още е белязана от значителна нестабилност и нарастващо напрежение в близост до границите на НАТО. Разполагането има за цел да потвърди въздушното присъствие на съюзниците в тази чувствителна зона, намираща се в непосредствена близост до Русия и Беларус, като същевременно подобри способността да реагира бързо на развиващите се стратегически ситуации.

Отрядът на НАТО ще действа от Литва с три самолета E-3A за период от няколко седмици, като ще изпълнява мисии за въздушно и морско наблюдение в целия Балтийски регион. Присъствието ще осигури устойчива стратегическа осведоменост и оперативна приемственост в рамките на засилените дейности по бдителност на НАТО, превърнали се в централен компонент на неговата позиция за предно възпиране. Осигурявайки постоянно радарно покритие и предаване на данни в реално време до командните центрове, тези мисии засилват прецизното разбиране на ситуацията и свободата на действие на съюзническите въздушни сили, разположени в региона.

E-3A Sentry е самолет за ранно предупреждение и контрол (AWACS), базиран на Boeing 707. Той е оборудван с радар AN/APY-1 или AN/APY-2, разположен в 9,1-метров въртящ се купол, монтиран на фюзелажа, позволявайки 360-градусово откриване на въздушни и морски цели на разстояния над 400 км. Радарните му системи за обработка на данни позволяват едновременно проследяване на множество цели и координация с прехващачи, морски патрули и ударни платформи. Намира се в експлоатация от 1977 г. Използва от военновъздушните сили на няколко страни, включително Съединените щати, Франция и Саудитска Арабия, и остава ключова способност в съвременните операции за командване и контрол във въздуха.

E-3A е невъоръжен, като основната му роля е фокусирана над разширено наблюдение, съвместна координация, управление на бойното пространство и комуникационна релейна връзка. Способен на дългосрочни мисии – над 8 часа без презареждане с гориво и до 11 часа за версиите, екипирани с двигатели CFM56 – издръжливостта на самолета може да се удължи допълнително посредством презареждане с гориво във въздуха. Играе ключова роля в патрули на въздушното пространство, подкрепа на специални операции, координация на борбата с тероризма, управление на ударите и планиране на евакуацията, като е бил разположен във всички основни оперативни театри след войната в Персийския залив, включително на Балканите, в Афганистан и Либия. Неговата способност да осигурява широкообхватна стратегическа ситуационна осведоменост го превръща в актив от съществено значение за интегрираните операции на НАТО.

Това разполагане също така подкрепя концепцията на НАТО за гъвкаво бойно използване (ACE), целяща да подобри разпръскването, устойчивостта и бързината на реакция на военновъздушните сили на съюзниците. Рамката ACE насърчава гъвкавата употреба на предни бази, разположени в близост до зони на напрежение, позволявайки децентрализирани въздушни операции, докато в същото време поддържа непрекъснатост в оспорвана или нестабилна среда.

От Шяуляй екипажите на AWACS провеждат обучение за бързо разполагане в сложни оперативни сценарии, като същевременно укрепват оперативната съвместимост със структури на домакините от Литва, допълнително засилвайки партньорството и взаимната подкрепа в рамките на Алианса.

Разполагането на самолети E-3A в Литва илюстрира способността на НАТО да се адаптира към променящите се стратегически предизвикателства, като същевременно потвърждава ангажимента си за защита на евроатлантическото въздушно пространство. Чрез комбиниране на съвременни технологии, гъвкави оперативни концепции и засилено сътрудничество с приемащите държави, Алиансът продължава да развива отбранителната си позиция, за да отговори на настоящите изисквания за сигурност. Това стратегическо присъствие, основано на мобилност, издръжливост и многонационална интеграция, представлява критичен компонент от рамката за колективно възпиране и отбрана на НАТО в Европа.

Северна Корея представи официално своя първи AEW&C самолет

🇰🇵 Северна Корея представи официално своя първи самолет за ранно предупреждение и контрол (AEW&C), съобщиха държавните медии, публикувайки снимки на Ким Чен Ун на борда на самолета, според съобщенията даващ инструкции на висши военни служители по време на инспекция.

Самолетът е базиран на съветския многоцелеви стратегически транспортен самолет Ил-76 и е оборудван с голям външен обтекател, монтиран на върха на фюзелажа, в който е разположена радарна система с висока мощност, позволяваща широко наблюдение и координация на въздушни операции с разширен обхват – възможност, която по-рано липсваше на военновъздушните сили на Северна Корея.

Според оценките на Южна Корея радарната конфигурация отразява платформите, управлявани от Китай и Индия. Оформлението на вътрешната конзола прилича на това на индийския A-50EI, а не на руския A-50, което предполага, че Пхенян може да е използвал редицс чуждестранни проекти, за да разработи платформата.

Ако навлезе в експлоатация, самолетът ще предложи на Пхенян усъвършенствана способност за наблюдение на въздушното пространство и управление на бойни самолети, пораждайки опасения в Сеул. Тъй като военновъздушните сили на Пхенян исторически разчитат на остарели изтребители и ограничен капацитет за електронна война, въвеждането на AEW&C актив, независимо доколко ограничен е той, представлява промяна.

Обединеният комитет на началник-щабовете на Южна Корея призна развитието, но изрази скептицизъм. „Ние оценяваме, че самолетът е изключително бавен и уязвим за прехващане“, каза говорител на JCS. „Оперативната способност и ефективност остават предмет на допълнителна оценка.“ Очаква се самолетът да се съсредоточи върху ролите за отбранително наблюдение, особено над зони с висока стойност като Пхенян.

Русия подновява полетите на A-50 недалеч от фронтовата линия.

Самолет за далечно радарно откриване и контрол Бериев А-50 (RF-93966) от състава на руските въздушно-космически сили се готви за кацане в авиобаза Кубинка, Московска област на Руската федерация, 1 юли 2019 г.
📸 Снимка: David Novák / PlaneSpotters.net

🇷🇺✈️ ВВС на Украйна разкриха, че самолет за далечно радиолокационно откриване и управление Бериев А-50 е бил засечен във въздушното пространство на Орловска област, близо до руско-украинската държавна граница.

Това е първата поява на този вид самолети от близо година, според украински военни източници. Находката беше отбелязана и от полски медии, цитирали украинските твърдения, засилвайки още повече значението на това събитие на фона на продължаващата руска инвазия срещу Украйна.

Наблюдението повдига въпроси относно текущата стратегия на Русия във въздуха и оперативния статус на ограничения ѝ флот от самолети A-50, критичен актив във военната ѝ кампания.

Въпреки липсата на изявления по темата от руски и украински официални лица, повторната поява на A-50 събуди интереса на военни анализатори и наблюдатели, проследяващи руско-украинския конфликт.

Руската платформа за AEW&C се завръща към активни операции след продължителен период на неактивност, предизвикан от тежките загуби, които понесоха тези специализирани самолети в началото на миналата годин. От февруари 2022 г. руските въздушно-космически сили загубиха най-малко три самолета A-50, свеждайки до минимум инвентара на този ценен актив.

Първата потвърдена загуба беше регистрирана на 14 януари 2024 г. когато A-50 беше свален от американски зенитно-ракетен комплекс Patriot във въздушното пространство над Азовско море, според генерал-лейтенант Микола Олешчук, главнокомандващ на украинските ВВС.

23 февруари 2024 г. или месец по-късно беше съобщено за свалянето на втори самолет A-50 в небето над Краснодарски край, на повече от 190 километра от фронтовата линия. Украйна заяви, че ударът е реализиран благодарение на С-200, ракетна система земя-въздух от съветската епоха. На по-късен етап ръководителят на украинското главно управление разузнаване Кирило Будано посочи, че към февруари 2024 г. руската авиация разполага само със шест самолета A-50.

През февруари 2023 г. беларуската партизанска група BYPOL пое отговорност за повредата на самолет A-50, разположен в 50-та смесена авиобаза Минск-Мачулищи. Съобщава се, че атаката е била извършена с помощта на дронове, въпреки че сателитните снимки не разкриха разрушения в значителни мащаби. Тези инциденти подчертават уязвимостта на въздушния флот от А-50, който исторически е бил държан на разстояние от фронтовите линии, за да избегне подобни загуби.

Бериев A-50 (НАТО: „Mainstay“) е самолет за далечно радиолокационно откриване и управление с произход в Съветския съюз, базиран на транспортната платформа Ил-76 на Илюшин. Неговият първи полет е факт през 1978 г. и влиза в експлоатация през 1985 г. Разработен е като наследник на Ту-126 „Мос“ на Туполев.

До 1992 г. са били произведени над 40 самолета от този вид, но след десетилетия на експлоатация, незначителна част от тях е оцеляла, например най-модерният вариант А-50У, оборудван с голяма радарна система за наблюдение Liana, разположена във въртящ се радарен купол, монтиран над фюзелажа.

Този радар осигурява обхват на откриване до 650 км за въздушни цели и 300 км за наземни цели, според спецификациите на руския производител. Подобрената версия А-50У, въведена през 2010 г. включва модерна електроника, усъвършенствана навигация и модифицирани радиостанции на екипажа с LCD монитори за намаляване на умората и повишаване на ефективността.

Самолетът може да си позволи екипаж от 15 души, включващ петима летателен персонал и десет специалисти по мисията, управляващи радарните данни и координиращи операцията. Престоят му във въздуха може да продължи до четири часа без зареждане с гориво, с вариант за удължаването му със зареждане във въздуха при варианта A-50M и обхват от близо 1000 км от базата си.

В руската инвазия срещу Украйна тази платформа изигра жизненоважна роля като умножител на силите, подобрявайки ситуационната осведоменост и командването на бойни операции. Основната функция откриването и проследяването на въздушни заплахи, включващи украински изтребители, дронове и крилати ракети, предоставяйки данни в реално време на руските въздушно-космически сили и системи за противовъздушна отбрана с наземно базиране като С-400.

А-50 е способен да управлява до десет бойни самолета по едно и също време, насочвайки ги към изпълнението на мисии въздух-въздух или удари въздух-земя, според техническата документация на производителя. Същата способност е от решаващо значение за руската стратегия с широката употреба на управляеми бомби и ракети от разстояние, свеждайки до минимум риска за нейните тактически самолети да бъдат свалени от развиващата се противовъздушна отбрана на Украйна.

A-50 поддържа радарно покритие на дълги разстояния, покривайки дупките в наземните системи и предавайки данни чрез сателитна комуникация или директни връзки за данни към структурите за командване и контрол.

Военни анализатори като Джъстин Бронк от Royal United Services Institute, заявиха, че радарната способност на A-50 за „поглед надолу“ му дава възможност да забелязва цели на ниска надморска височина, които обикновено биват пропуснати от наземните радари, което е критично предимство във въоръжен конфликт, в който и двете страни разчитат предимно на нисколетящи безпилотни летателни апарати и ракети.

Въпреки това, загубата на поне три броя А-50 принуди руското командване да коригира моделите си на разполагане, като десет от тях извършват операции по-далеч от линията на съприкосновение и по този начин намаляват ефективността си в оспорваните райони.

Като западни еквиваленти на A-50 могат да се посочат американския Boeing E-3 Sentry (AWACS) и Northrop Grumman E-2 Hawkeye (AEW), използван от ВМС на САЩ.

E-3, базиран на корпуса на Boeing 707, разполага със сходен ротокуполен радар (AN/APY-1/2), чийто обхват на откриване възлиза на повече от 400 км за въздушни цели, малко под максимума на този вид платформи, но с превъзходни възможности за електронна война и обработка на данни, според спецификациите на ВВС на САЩ.

Sentry е способен да проследява парално повече от 100 мишени и да се интегрира със системите за мрежово командване на НАТО, с което предлагат ниво на оперативна съвместимост, което липсва на A-50. Неговият екипаж от 18-20 души включва специалисти, способни да управляват по-широк спектър от мисии, от контрол на въздушното движение до управление на битка, и също така може да се похвали с издръжливост на полета без презареждане от над 11 часа.

E-2 Hawkeye е малък по размерите си палубен самолет AEW&C, който притежава по-малък обсег – около 320 километра за въздушни цели – но е отличен за използване в морски операции и може да работи в по-тесни пространства поради компактния си дизайн.

И двете западни платформи се възползват от усъвършенствана авионика и редовни ъпгрейди, а в същото време макар и модернизиран, A-50У разчита на остарели корпуси и често е изправен пред производствени предизвикателства заради санкции, ограничаващи достъпа до западни компоненти, както отбелязва Джейкъб Мези от Атлантическия съвет в свой анализ от януари 2024 г.

Оперативните и технически разлики между A-50 и западните му еквиваленти показват неговите силни и слаби страни. По-големият обхват на радара при A-50 съответства на необходимостта на руските сили да наблюдават огромни територии, но зависимостта от наличието на централизирана командна структура, с която данните често се предават чрез наземни станции, а не директно към изтребителите - забавя времето за реакция, недостатък, подчертан в проучване на Royal United Services Institute от 2023 г.

За разлика от това, интеграцията на E-3 с връзки за данни в реално време позволява на екипажа му несравнимо по-бързо вземане на решения, критично предимство в динамичния въздушен бой. Подобренията на A-50У включват способността му да открива "нови типове самолети", които по мое мнение предполагат усилия за противодействие на възникващи заплахи като очакваните F-16 на Украйна, но санкциите попречиха на способността на Москва да заменя изгубени единици или да обучи достатъчно екипажи.

Загубата на опитни оператори, всеки от които изисква години обучение, усложнява материалните разходи от загубата на самолет, оценени на над 300 милиона долара, според данни на британското министерство на отбраната.

Повторната поява на А-50 над Орловска област след повече от година на бездействие предизвиква спекулации относно мотивите и възможностите на руската страна. От чисто техническа гледна точка това може да означава, че Москва е ремонтирала или разположила един от останалите си самолети, вероятно единицата, представена от руските медии в началото на миналата година като доказателство за устойчивостта на руската авиация.

От оперативна гледна точка това разполагане може да отразява тактическа промяна, насочена към противовес на нарастващата мрежа на украинската противовъздушна отбрана или подготовката за интегриране на предоставените от западния свят F-16 в украинска служба, очаквано през 2025 г. През ноември 2023 г. британското военно разузнаване предположи, че руските войски обновяват флота от самолети A-50, за да се справи с тези заплахи – процес, който беше ускорен значително от предишните загуби.

Разгръщането може да сигнализира за увереност във възстановените възможности за поддръжка на съоръжения като Таганрогския авиационен комплекс „Бериев“, който беше обект на мащабна украинска атака с дронове през март 2024 г. Анализаторите също така разглеждат възможността Русия да поеме по-голям риск, за да си върне превъзходството във въздуха, което е необходимост, тъй като Украйна се адаптира към западната подкрепа.

Присъствието на самолета във въздушното пространство на Орловска област, на около 150 км от Украйна, го държи на руска територия, но достатъчно близо, за да наблюдава граничните региони, балансирайки между рисковете и полезното действие. Каквато и да е причината за това развитие, то подчертава трайното значение на А-50 за руските военни усилия и трудностите, които среща при поддръжката на въпросните активи.

Разузнавателен полет на френски AWACS близо до окупирания Крим.

🇫🇷🤝🇺🇦 Boeing E-3CF Sentry от състава на въздушно-космическите сили на Франция извърши разузнавателен полет над Черно море, приближавайки се на 150 км от Кримския полуостров, сочат публично достъпни данни от платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Според данните от проследяването на полета, самолет за далечно радиолокационно откриване и управление Boeing E-3CF (LRDC) и танкер за зареждане с гориво във въздуха Airbus A330 MRTT са изпълнили мисията над международни води, под прикритието на двойка изтребители Dassault Rafale B.

Въздушната операция предполага разузнавателна мисия, а сходен полет беше извършен на 8 март с участието на E-3CF и KC-135 Stratotanker под прикритието на изтребител Dassault Mirage 2000D.

Както отбелязва онлайн изданието Itamilradar, френските изтребители Rafale разполагат с модерни разузнавателни способности благодарение на оборудването за самозащита и противодействие на заплахи, по-известно като системата SPECTRA. За разлика от конвенционалните разузнавателни самолети, изискващи външни капсули, интегрираният комплект за електронна война на Rafale му позволява да изпълнява мисии за събиране на разузнавателна информация напълно автономно.

Системата SPECTRA предоставя набор от усъвършенствани възможности, включващи възможност за откриване, класифициране и геолокация на вражески радари и радиоизлъчвания. Това позволява подробен анализ на сигналите за създаване на електронна карта на бойното поле, която подобрява съществено ситуационната осведоменост за целите на военните операции. Освен това тази система може да актуализира и съхранява база данни за сигнали, подобрявайки автоматичното разпознаване и реакция при възникване на заплахи.

Предвид продължаващия военен конфликт в Украйна и стратегическото значение на Черно море, страните-членки на НАТО продължават да следят отблизо развитието. Въпреки че на този етап не са публикувани официални изявления от френското министерство на въоръжените сили за целите на мисията, тя е в съответствие с предишни полети за събиране на разузнавателна информация, проведени от съюзниците в НАТО.

Наличието на усъвършенствани разузнавателни средства в близост до окупирания Крим е сигнал за продължаващите усилия на Запада за наблюдение на руската военна дейност в региона.

Северна Корея изглежда близо до завършването на първия си самолет за ранно предупреждение във въздуха (AWACS)

Сателитни изображения, заснети на 3 март 2025 г. свидетелстват, че на върха на фюзелажа на военно-транспортния самолет Ил-76 е монтиран обтекател.
🛰️ Снимка: Pleiades NEO © Airbus DS 2025

🇰🇵✈️🇷🇺 Северна Корея изглежда съвсем близо до завършването на първия си самолет за ранно предупреждение във въздуха (AWACS), свидетелстват сателитни изображения от последните дни – актив, който ако бъде въведен в експлоатация, ще засили съществено способностите на военновъздушните сили на страната.

Ядрените и ракетните програми на Северна Корея представляват значителна заплаха за сигурността на Южна Корея, Съединените щати и други страни. Но способността ѝ за въздушно наблюдение е далеч зад тези на нейните съперници, докато повечето от изтребителите и другите военни самолети на Пхенян са антични.

38 North, специализиран уебсайт в проучванията за Северна Корея, съобщи, че скорошни сателитни снимки показват самолет Илюшин Ил-76, паркиран на летище в Пхенян, с голям обтекател върху горната част на фюзелажа. Обтекателят се отнася до структура, която обгражда радарна система.

Изданието описа почти пълното завършване на самолета като „значително подобрение за бойната авиация на страната, която не е виждали нови въздушни способности от години“.

От там посочват, че обтекателят има отличителен триъгълен дизайн отгоре, подобно на това, което се вижда на множество китайски самолети за ранно предупреждение във въздуха, но не се използва на американски или руски самолети. „Това може да свидетелства за подкрепа или влияние от страна на Китай, въпреки че триъгълникът сам по себе си не е убедително доказателство“, обясни още той.

Самолетът, който беше един от трите Ил-76, използвани преди това от националната авиокомпания на Северна Корея, Air Koryo, беше преместен в съоръжението за поддръжка на летището в Пхенян през октомври 2023 г., преди да започне работата по секция в горната част на фюзелажа, се казва в уебсайта.

Миналия ноември самолетът, тогава без обтекател, беше преместен в съседния хангар, където беше оставен до края на февруари, когато се появи извън хангара с монтиран обтекател.

Джунг Чанг Уук, директор на мозъчния тръст на Корейския форум за отбранителни изследвания в Сеул, сподели, че самолетът ще открива и проследява движенията на вражески самолети и редица други военни активи и ще предава информация на наземни центрове. Ако разполага с технология за разпространение на такава информация в своите въздушни и други активи и командване на техните операции, това ще помогне на Северна Корея да провежда военни операции по много по-бърз начин.

„Сякаш севернокорейските военновъздушни сили отварят очите си“, каза Юнг.

Той подчерта, че Пхенян ще се нуждае от най-малко четири самолета за ранно предупреждение във въздуха, за да наблюдава Южна Корея денонощно, тъй като те могат да се редуват, за да изпълняват мисии за наблюдение, да преминат поддръжка и да провеждат обучение. Той заяви, че Южна Корея разполага с точно четири самолета за ранно предупреждение и контрол, произведени в Съединените щати, като планира да закупи още четири.

В края на 2023 г. Пхенян постави първия си шпионски сателит в орбита, но чуждестранни експерти поставят под съмнение неговата способност.

Китайски самолет за ранно предупреждение KJ-3000 (AWACS) завърши първия си полет.

🇨🇳 На 26 декември 2024 г. новият китайски самолет за далечно радиолокационно откриване и контрол от следващо поколение (AEW&C) извърши първия си тестов полет. С докладван обхват от над 360 километра за стелт самолети, KJ-3000 е базиран на местно разработения военно-транспортен самолет Y-20B и задвижван от двигатели WS-20. Тази платформа го позиционира като широкообхватна AEW&C система, сравнима с KJ-2000, но същевременно се различава от системите със среден размер като KJ-200 и KJ-500.

KJ-3000 използва радарна система с конформна антена, отбелязвайки промяна от традиционния радарен дизайн. Интегриран директно в структурата на самолета, радарът на самолета предоставя 360-градусова осведоменост за ситуацията и подобрява откриването на вражески стелт летателни апарати.

Докладваният обхват на откриване варира между 600 и 1000 километра за конвенционални цели и надхвърля 360 километра за “стелт“ самолети като F-22 и F-35. Конструкцията на радара свежда до минимум аеродинамичното съпротивление, подобрявайки както ефективността на полета, така и експлоатационната издръжливост. Освен това се съобщава, че системата може да проследява до 100 цели едновременно.

Платформата Y-20B предлага значителни предимства при полезен товар, като KJ-3000 е способен да носи до 66 тона, или с 16 тона повече от KJ-2000. Двигателите му WS-20 подобряват горивната му ефективност, осигурявайки по-висока тяга и по-продължителни полети. Местно произведената платформа намалява зависимостта от вносни системи и компоненти, като например руския Ил-76, използван за KJ-2000, което потенциално може да отвори врата за започване на широкомащабно производство и персонализиране.

Дизайнът му отразява напредъка, постигнат в сравнение с предшествениците му като KJ-2000, който включва въртящ се радарен купол, монтиран на корпуса на Ил-76. Преминаването към конформен радар дава възможност за проектиране на далеч по-рационализиран дизайн и по-добри аеродинамични характеристики, като същевременно поддържа висока способност за откриване.

Радарната технология интегрира системи с цифрови фазирани решетки, значително подобрявайки възможностите за откриване и проследяване, а дизайнът на самолета намаля теглото и подобрява оперативната скорост и обхвата на самолета. Първоначалните оценки сочат, че радарът може да открива, идентифицира и проследява усъвършенствани стелт самолети като американските стратегически бомбардировачи F-22 и B-21. Докладите също така сочат, че неговата способност да открива по-малки радарни напречни сечения при определени условия може да съответства на наземни радари.

Самолетът включва C4ISR системи (командване, контрол, комуникации, компютри, разузнаване, наблюдение и рекогносцировка), позволяващи му да функционира като цялостен команден пункт във въздуха. Тези системи улесняват координацията във въздушната, земната и морската област на бойното поле. Очаква се KJ-3000 да е напълно интегриран с усъвършенстваните изтребители като J-20, J-16 и J-10C, укрепвайки мрежата за противовъздушна отбрана на Китай.

Стратегически, този самолет се занимава с възхода на напредналите стелт технологии. Неговите способности имат основната задача да се противопоставят ефективно на следващото поколение стелт самолети, сред които изтребителите от шесто поколение, очаквани до 2030 г. Непроверени доклади сочат, че KJ-3000 може да разполага с активни способности за електромагнитни атаки, които имат потенциала да прекъсват или дезактивират електронните системи на противника от големи разстояния. Слуховете също така свидетелстват за подкрепа за интегрирането на ракети въздух-въздух PL-17 и засилването на ролята им както в отбранителни, така и в нападателни операции, което ще адресира една от традиционните и добре познати слабости на AWACS.

Развитието на KJ-3000 е в съответствие с редица други проявления на военно-технологичния напредък на Китай, като прототипите на изтребител от шесто поколение и предстоящото пускане на вода на универсалния десантен кораб Type 076. Тези разкрития съвпаднаха с ключови дати в историята на Китай, включително въвеждането на изтребителя J-20, отразявайки стратегическото желание за демонстрация на напредъка в китайската отбранителна индустрия. Моментът на KJ-3000 подчертава неговото ключово значение за стратегическите цели на Пекин, предимно в Индо-Тихоокеанския регион. Очаква се възможностите му да засилят китайските способности за откриване и противодействие на усъвършенствани заплахи, включващи стелт технологии, които биха могли да бъдат използвани от потенциални противници.

KJ-3000 е позициониран да играе ключова роля в китайския AEW&C флот, с което допълва мащабни платформи като KJ-2000 и средни такива като KJ-200 и KJ-500. Неговият конформен радар и технология с цифрова фазирана решетка подобряват проследяването на стелт целите и оперативната ефективност. Изграден върху местно разработената платформа Y-20B, той предлага разширен обхват, подобрен полезен капацитет и усъвършенствана издръжливост, с което намаля зависимостта на китайската авиация от вносни системи като руския военно-транспортен самолет Ил-76. Като част от многопластова мрежа за противовъздушна отбрана, KJ-3000 е предназначен да отговори на модерните въздушни заплахи и да увеличи оперативния капацитет. Съществуват спекулации, че в крайна сметка KJ-3000ще замени по-стари платформи като KJ-2000, която е в експлоатация от близо две десетилетия.

Полети на разузнавателни самолети в Европа и Близкия изток – октомври 2024 г.

Полети на разузнавателни самолети на военновъздушните сили на страните-членки на НАТО и Израел във въздушното пространство на Европа и Близкия изток през октомври 2024 г. Инфографиката е на руския Telegram канал about plane.

• 🇺🇸 Boeing RC-135V Rivet Joint
• 🇺🇸 Boeing RC-135U Combat Sent
• 🇺🇸 RQ-4B Global Hawk
• 🇺🇸 MQ-4C Triton
• 🇺🇸 Boeing P-8A Poseidon
• 🇺🇸 Lockheed EP-3E Aries II
• 🇺🇸 Bombardier Challenger 650 Artemis
• 🇺🇸 Beech King Air 350i
• 🇺🇸 Saab 340B ISR
• 🇺🇸 Grumman C-2A Greyhound (CVN-72, 75)
• 🇬🇧 Boeing RC-135W Rivet Joint
• 🇬🇧 Boeing Poseidon MRA1
• 🇬🇧 Airbus KC2 Voyager
• 🇬🇧 Eurofighter Typhoon FGR.4
• 🇬🇧 Beechcraft Shadow R.MK1
• 🇱🇺 Boeing E-3B Sentry
• 🇫🇷 Boeing E-3F Sentry
• 🇮🇹 Gulfstream G550
• 🇮🇹 ATR 72-600 MPA
• 🇮🇹 Alenia C-27J Spartan
• 🇬🇷 Embraer EMB-145H AEW&C
• 🇬🇷 IAI Super Heron
• 🇮🇱 Gulfstream G550 Nachshon Oron
• 🇮🇱 Gulfstream V Nachshon Shavit
• 🇮🇱 IAI Super Heron
• 🇸🇪 Gulfstream G-IV(SP)
• 🇸🇪 Saab S 100D Argus
• 🇵🇱 Saab 340 AEW
• 🇳🇴 Boeing P-8A Poseidon
• 🇹🇷 Boeing E-7T Peace Eagle
• 🇹🇷 ATR 72-600 TMPA

Boeing извърши първия успешен полет на британския самолет E-7 Wedgetail AEWC.

📸 Снимка: Royal Air Force

🇬🇧 На 20 септември 2024 г. Boeing постигна важен крайъгълен камък с Кралските военновъздушни сили (RAF), извършвайки първия полет на британския самолет за ранно предупреждение и контрол Wedgetail E-7. Този встъпителен полет, стартиран от летище Бирмингам и извършен от тестов екипаж на Boeing, включваше серия от основни функционални проверки, инициирайки фазата на тестване и оценка на програмата.

Самолетът, един от трите Boeing 737 NG, модифицирани в Обединеното кралство, остава небоядисан и представлява кулминацията на усилията на над 100 специалисти от STS Aviation Services в Бирмингам. Този първи полет е от решаващо значение, както беше обяснено от Стю Воборил, вицепрезидент на Boeing и програмен мениджър за E-7: „Този ​​функционален полет за проверка, проведен безопасно и методично, бележи значителен напредък за Boeing и RAF, демонстрирайки строгостта на нашите тестове и оценки.“

Капитанът на групата Ричард Оселтън, директор на програмата Wedgetail на RAF, подчертава значението на този крайъгълен камък: „Това е критичен момент, който отразява изключителния ангажимент на нашия програмен екип. Заедно с нашите партньори, DE&S, Boeing и STS Aviation, ние ще продължим с тази инерция и с нетърпение очаквайте следващите фази на тестване и оценка.“

E-7 Wedgetail е проектиран за усъвършенствани мисии за откриване и наблюдение, способен да проследява едновременно множество въздушни и морски заплахи благодарение на своя радар MESA, който осигурява 360-градусово покритие. Този самолет е от съществено значение за ситуационната осведоменост и подобрява значително възможностите за вземане на решения при командване и контрол.

Според Мария Лейн, президент на Boeing UK, Ireland и Nordics, създаването на линията за модификация на E-7 в Обединеното кралство е източник на гордост: „Ние се ангажираме да предоставим тази жизненоважна способност в подкрепа на националната сигурност на Обединеното кралство и да допринесем за регионалната стабилност.“

Бъдещата ескадрила E-7 на RAF ще бъде базирана в Lossiemouth на RAF в Шотландия, където необходимата инфраструктура е към завършване. Освен това RAF е част от тристранно споразумение с ВВС на Австралия и САЩ, насочено към подобряване на оперативната съвместимост и съвместно развитие на способности.

Програмата придобива значение и на международната сцена. В допълнение към RAF, Кралските австралийски военновъздушни сили, военновъздушните сили на Република Корея и турските военновъздушни сили вече използват тази усъвършенствана система. През 2023 г. НАТО също избра Wedgetail за своята мисия за ранно предупреждение и контрол във въздуха (AEW&C), като допълнително затвърди ролята на този самолет като ключов елемент на колективната отбрана.

След поредица от полетни тестове, планирани за тази есен, самолетът ще бъде изпратен да получи официалното си оцветяване на RAF, отбелязвайки още една стъпка към пълното му интегриране в британските въоръжени сили.

Неговият MESA радар, разработен от Northrop Grumman, е значително подобрение спрямо въртящия се радар на E-3 Sentry. Той използва технология за електронно сканиране, което му позволява да проследява цели едновременно на 360 градуса без движещи се части, подобрявайки надеждността и намалявайки поддръжката. Той също така предлага превъзходен обхват на откриване и подобрена способност за проследяване на високоскоростни цели, осигурявайки по-изчерпателна и точна осведоменост за ситуацията.

За разлика от по-старите радарни системи, операторите могат да пренасочват захранването от „неизползвани“ сензори (като тези, ориентирани към приятелски линии), за да подобрят захранването с енергия към други сензори. Това увеличава техния обхват и възможности за идентификация.

Самолетът включва модернизирани комуникационни системи, които подобряват оперативната съвместимост с други военни сили, включително сухопътни, военноморски и въздушни части. Те позволяват сигурни, устойчиви на смущения връзки за данни, гарантирайки, че критичната информация се предава надеждно дори в оспорвани среди. За разлика от това, предходните комуникационни системи на E-3 Sentry са по-малко устойчиви срещу съвременните електронни и кибер заплахи.

Базиран на платформата Boeing 737-700, E-7 предлага по-добра горивна ефективност и по-голям обхват в сравнение с E-3 Sentry, който е базиран на платформата Boeing 707. Това му позволява да покрива по-големи площи без необходимостта от често зареждане с гориво, което увеличава издръжливостта на мисията и оперативната гъвкавост.

С общо десет конзоли, E-7 позволява на екипажа да обработва и анализира данни в реално време, оптимизирайки управлението на бойното пространство. Тези конзоли са свързани в единна високоскоростна вътрешна мрежа, улесняваща обработката на сложна информация и координацията на операциите. За разлика от това, E-3 Sentry има по-стари, по-малко интегрирани системи с по-ниски възможности за обработка в реално време.

E-7 се възползва от интегрирана логистична поддръжка и усъвършенствана инфраструктура за поддръжка, включително софтуерни и хардуерни актуализации, улеснени от наземните системи за поддръжка. Това оптимизира оперативната готовност на самолета. По-старият E-3 Sentry изисква повече поддръжка и неговите системи не се актуализират лесно.

КНДР продължава да работи по създаването на AWACS самолет, базиран на Ил-76.

🇰🇵 Изображения от комерсиални сателити показват, че на главното международно летище в Пхенян продължава работата по очевидното преобразуване на Илюшин Ил-76 на Air Koryo в платформа за ранно предупреждение и контрол във въздуха (AWACS).

Ако подобна модификация бъде завършена, самолетът ще бъде първата платформа от този тип, експлоатирана от севернокорейските военни, която ще усъвършенства техните възможности за откриване, допълвайки наземните радарни системи. Работата вероятно представлява поредната стъпка в сътрудничеството между КНДР и Русия, като се имат предвид приликите с руския A-50У.

Самолетът е един от трите транспортни самолета Ил-76, носещи маркировки на Air Koryo, който е базиран на летище Сунан. Още през октомври миналата година той беше преместен в зоната за поддръжка на летището, след което за няколко дни около него беше издигната бариера.

Зоната за поддръжка на международното летище Сунан е около средата на пистата от противоположната страна на летището до пътническия терминал. В него има два хангара и е дом на няколко хеликоптера и малки самолети. Реактивните самолети на Air Koryo често се виждат в района, но барикадата около Ил-76 е необичайна.

През ноември миналата година започна работа в зона отгоре на фюзелажа, точно зад крилата. Въпреки че точното естество на работата е невъзможно да се провери само от изображения, изглежда, че се монтира пиедестал на радар, който ще поддържа ротатор, антена и обтекател за бордова система за предупреждение и контрол (AWACS) или система за ранно предупреждение във въздуха (AEW).

Изображения от 15 юли показват, че самолетът остава в оградената зона за поддръжка на съоръжението. Вижда се платформа до самолета близо до вероятния пиедестал на радара, а вътре в зоната са подредени материали или оборудване.

Преобразуването на Ил-76 във въздушна платформа от подобен вид е извършено в Съветския съюз през 1970 г. от Бериев, който нарече получения самолет А-50. Модернизираният през 2003 г. вариант на самолета получи обозначението А-50У.

Сравнявайки A-50У с работата, която се извършва в Пхенян, видимите радарни опори на севернокорейския Ил-76 са на същото място като тези на A-50У.

Не е ясно дали работата се извършва със съдействието на руски инженери или материали, но тя е започнала малко след като се съобщава, че Северна Корея е започнала да доставя оръжие на Русия.

Северна Корея експлоатира три Ил-76, всички от които носят маркировки на Air Koryo през последните години. Самолетите изпълняват относително специализирана функция, транспортират товари из страната и понякога се използват за подпомагане на движението на Ким Чен Ун.

Те често се наблюдават на летище Сунан в сателитни изображения, но рядко се наблюдават да летят или да правят задгранични пътувания. Единият беше наблюдаван на летище Уънсан-Калма на 22 май тази година. Друг беше видян в Ханой през 2019 г. и в Пекин, Гуанджоу и Далиан през 2018 г., по време на държавни визити на севернокорейския лидер.