Показват се публикациите с етикет Далекобойни удари. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Далекобойни удари. Показване на всички публикации

петък, 11 септември 2026 г.

Ракети „Фламинго“ удариха санкциониран химически завод във Волгоград

🇺🇦🦩🇷🇺 През нощта срещу 11 септември украинската компания Fire Point заяви, че крилати ракети FP-5 „Фламинго“ са поразили завода „Волгоградпромпроект“ в южната част на Волгоград – санкциониран от САЩ производител на фероценови катализатори за горене – и са довели до пожар на площадката. Областният губернатор Андрей Бочаров потвърди ракетна атака срещу града, паднали „отломки“ в промишлено предприятие в южната му част и повреди по жилищен блок в Красноармейския район. Двама мъже на 55 и 42 години са настанени в болница. По същото време в Саратов горяха склад на Ozon и рафинерията на „Роснефт“, а Fire Point съобщи за удар по складовия комплекс с далекобойни дронове FP-1.

„Регистрирано е попадение на ракетите в целта, в резултат на което е избухнал пожар“, гласи съобщението на Fire Point, публикувано в Telegram късно сутринта. Компанията добавя, че украинските санкции „както винаги“ са се оказали най-ефективните. Бочаров не назова предприятието, но увери, че аварийните служби оценяват щетите, а пунктовете за временно настаняване са приведени в готовност. Летището на Волгоград беше затворено за времето, през което бе в сила тревогата, обявена около 04:00 ч.

Мониторинг каналът Exilenova+ първоначално допусна, че е засегната рафинерията на „Лукойл“, която също се намира в южната част на града. Към обед нито една от двете страни не потвърди подобно попадение. В сутрешната сводка на Министерство на отбраната, в която се съобщава за 777 свалени дрона над 17 региона и над Черно и Каспийско море, Волгоградска област не фигурира. Това не противоречи на твърдението, че срещу Волгоград са използвани ракети, а не дронове, но само по себе си не доказва вида на средството за поразяване. В Тулска област губернаторът Дмитрий Миляев потвърди двама загинали и трима ранени при атаките с дронове.

„Волгоградпромпроект“ е научно-производствено предприятие за малотонажна химическа продукция, основано през 2007 г. и регистрирано на ул. „Промисловая“ 47. На 12 декември 2023 г. Министерството на финансите на САЩ го включи в списъка със санкции като част от пакет срещу 150 физически и юридически лица, които снабдяват руската военна промишленост. Ведомството посочи, че предприятието „произвежда фероценсъдържащи катализатори на горенето и технологии за производство на химически вещества“.

На 18 юни 2024 г. Министерството на търговията на САЩ добави предприятието и в списъка за експортен контрол, а украинското военно разузнаване го е включило в базата War&Sanctions. Украински медии съобщиха още, че заводът произвежда фосфорорганични съединения и антипирени за авиационната и корабостроителната промишленост.

Фероценът е органометално съединение на желязото, което в ракетната техника се използва като основа за добавки, регулиращи горенето на твърдите ракетни горива. Те обикновено представляват композит от окислител, най-често амониев перхлорат, каучукоподобно свързващо вещество и алуминиев прах. Именно скоростта, с която този композит гори, е един от факторите, определящи тягата на двигателя, и може да се регулира чрез различни добавки.

Железните съединения традиционно се използват като такива регулатори, а фероценови производни, сред които катоценът, са изместили железния оксид в част от приложенията, тъй като могат да се смесват с горивото в течна форма и осигуряват по-висока и по-стабилна скорост на горене. Подобни добавки се използват в твърдите горива за балистични и зенитни ракети, както и за реактивни снаряди за системи за залпов огън.

В кои конкретни руски боеприпаси се използват катализатори, произведени във Волгоград, не е публично известно. Фероценови съединения имат и граждански приложения, включително като добавки към горива за автомобили и кораби. Затова не самото вещество, а санкционното основание, посочено от Вашингтон, е ключовият аргумент, който свързва предприятието с руския военно-промишлен комплекс.

Това е вторият удар с „Фламинго“ по цели във Волгоград за последните 11 седмици. На 27 юни те поразиха „Титан-Баррикады“ – завода за пускови установки за стратегическите комплекси „Ярс“ и „Тополь-М“, както и за „Искандер-М“. Президентът Володимир Зеленски потвърди попадението, а Бочаров съобщи тогава за 10 ранени.

Два дни по-късно съоснователят и главен конструктор на Fire Point Денис Щирман уточни, че по завода са изстреляни 5 ракети и са поразени 3 обекта. Той заяви още, че компанията може да произвежда стотици „Фламинго“ месечно, ако разполага с достатъчно двигатели. Волгоград се намира на около 460 км от украинската граница – значително в рамките на декларирания обсег на ракетата до 3000 км при бойна глава около 1150 килограма. Двете волгоградски цели заемат различни места във веригата на ракетната индустрия: през юни беше ударен производител на пускови установки, а сега – предприятие за химически добавки, използвани в твърдите горива.

В Саратов, по-нагоре по течението на Волга, ударите бяха с дронове. Губернаторът Роман Бусаргин обяви около два часа след полунощ заплаха от безпилотни апарати, а по-късно уточни, че няма пострадали. Независимото руско издание ASTRA геолокира пожар в рафинерията на „Роснефт“ – една от най-старите в Русия, работеща от 1934 г. и преработила 4,8 милиона тона през 2023 г.

В сводката си за удара от 31 май украинският Генерален щаб описа рафинерията като едно от ключовите преработвателни предприятия в Поволжието с проектна мощност около 7 милиона тона годишно и заяви, че произвежданите там бензин и дизел се използват и за военната логистика. Kyiv Independent изброява четири по-ранни удара по завода от началото на годината – на 21 март, 31 май, 8 юли и 2 август.

Към тях се добавя и атака на 8 септември, три дни преди сегашния удар, когато предприятието отново беше цел, а Бусаргин съобщи за повредена гражданска инфраструктура. След удара от 8 юли заводът възобнови работа за около седмица, но след атаката от 2 август преработката беше напълно преустановена, тъй като беше повредена единствената инсталация за първична преработка АВТ-6, съобщи Reuters. Оттогава няма публично съобщение, че работата е възобновена.

Fire Point заяви, че складът на Ozon в Саратов е поразен с FP-1 – далекобоен дрон с 1600 км обсег и 60-120 кг бойна глава. „През нощта Силите за отбрана унищожиха с дронове FP-1 поредния складов комплекс на Ozon, този път в Саратов. Площта на унищожения склад беше 85 000 квадратни метра, а комплексът беше с капацитет за над 30 милиона единици стоки“, обяви компанията.

Кадри на местни жители показват голям пожар и гъст дим над сградата. Самият Ozon съобщи, че неговите служители са евакуирани, по предварителни данни никой не е пострадал, а поръчките се пренасочват към други логистични центрове.

Определението „поредния“ препраща към кампания, започнала три седмици по-рано. В нощта срещу 22 август беше атакуван комплексът в Чапаевск край Самара, откъдето бяха евакуирани над 500 работници. Ден по-късно губернаторът на Оренбургска област потвърди удар по склад, а на 24 август горяха хъбовете в Енем, Краснодарски край, и Република Дагестан, докато центровете в Адигея и Ставрополски край бяха евакуирани без щети. В Краснодарски край през онази нощ загинаха най-малко трима тийнейджъри. На 27 август дроновете достигнаха и до складове в Башкортостан.

Ozon е един от двата най-големи руски маркетплейса заедно с Wildberries, чиято складова мрежа е обект на систематични удари от 18 юли. Атаката срещу комплекса в Саратов продължава същата кампания срещу складова и логистична инфраструктура, която може да се използва и за изпълнение на военни поръчки.

Ударът от 11 септември илюстрира разделението на ролите в украинския арсенал за удари срещу руския тил. Според заявеното от Fire Point крилатата ракета с тежка бойна глава е използвана срещу сравнително компактния санкциониран химически завод, докато по-евтините далекобойни дронове са насочени към по-големи по площ обекти – рафинерията и склада, където последвалият пожар може значително да увеличи пораженията.

Степента на щетите по „Волгоградпромпроект“ ще може да бъде оценена по-надеждно чрез сателитни снимки и евентуално последващо съобщение на Генералния щаб на Украйна. Към обед на 11 септември такава сводка все още нямаше.

четвъртък, 10 септември 2026 г.

Украински дронове поразиха завод на НОВАТЕК в Ямал на над 3000 км

🇺🇦🔥🇷🇺 Силите за специални операции (ССО) на Украйна заявиха, че техни дронове са достигнали за първи път Ямало-Ненецкия автономен окръг и са поразили Пуровския завод за преработка на газов кондензат на НОВАТЕК край Тарко-Сале – на над 3000 км по права линия от границите на Украйна.

Ударът от 9 септември е най-далечният за цялата война: предишният рекорд принадлежеше на петролната рафинерия в Омск, поразена на 6 юли на около 2500 км. Същата операция засегна Новоуренгойския завод за подготовка на кондензат за транспорт на „Газпром преработка“, на 18 км от Нови Уренгой. ССО обявиха ударите по двата завода вечерта на 9 септември като дело на Deep Strike подразделенията и ги нарекоха „най-дълбокото поразяване на Русия за цялата война“.

До 9 септември Ямал оставаше извън известната география на украинските далекобойни удари. В окръга се добива основната част от руския природен газ, там се намират находищата на „Газпром“ около Уренгой и Ямбург, и заводът за втечнен природен газ на НОВАТЕК на полуостров Ямал. Досега не е имало публично известен случай, при който украински дрон е достигал пределите на региона. Пълномощният представител на руския президент в Уралския федерален окръг Артьом Жога също говори за първа атака срещу „арктическата част“ на окръга.

Географията на украинските удари постепенно се разширява от началото на войната. Според инфографика на Министерство на отбраната на Украйна от 9 септември през 2022 г. украински апарати достигат Енгелс на около 650 км, а година по-късно – Псков на около 700 км. През 2024 г. удари достигат Салават в Башкортостан, на около 1500 км, а през 2025 г. – Антипино край Тюмен, на около 2000 км. С операцията срещу Нови Уренгой и Тарко-Сале границата на известния оперативен обсег се измества с още близо 1000 км на североизток.

Пуровският завод е едно от началните звена в експортната верига на НОВАТЕК. Той приема деетанизиран газов кондензат от находищата на компанията в Надим-Пур-Тазовския район, включително Източно-Таркосалинското и Юрхаровското, и го стабилизира до продукт, подходящ за транспорт и продажба. През 2024 г. предприятието е преработило 13,2 млн тона суровина, от които е произвело 9,9 млн тона стабилен газов кондензат и 3,3 млн тона широка фракция от леки въглеводороди и втечнени газове. НОВАТЕК отчита 13,4 млн тона преработена суровина за 2025 г. – същият обем, който цитират и украинските ССО.

Продукцията се транспортира по железница през гара Лимбей до комплекса на НОВАТЕК в пристанище Уст-Луга на Балтийско море. Там стабилният кондензат се разделя на петрохимична нафта, авиационно гориво, газьол и мазут, предназначени за износ по море.

Украинският OSINT проект „Кибер Борошно“ локализира попадението в северната част на площадката на Пуровския завод, в района на инсталация за осушаване и пречистване на втечнени въглеводородни газове. Пропан-бутановата фракция напуска процеса на стабилизация с остатъчни количества вода и метанол. Метанолът се използва в сондажите и тръбопроводите в северните райони, за да спре образуването на газови хидрати при ниски температури, а част от него достига завода заедно със суровината. На следващ етап водата и остатъчният метанол се отстраняват, за да отговаря продуктът на изисквания за съхранение, транспорт и износ.

Ако въпросната инсталация действително е изведена от строя, заводът може да продължи да произвежда втечнени газове, но те може да съдържат прекомерни количества вода и метанол, което би затруднило изпълнението на експортните спецификации, съхранението и транспортирането му. Нито една от двете страни обаче не съобщава дали инсталацията действително е спряла работа и, ако да, за какъв период.

Ударът се различава от досегашната украинска кампания по характер на целите. Рафинериите преработват суров петрол в горива за вътрешния пазар и износ, докато Пуровският и Новоуренгойският завод са част от началния етап на веригата, чрез която нестабилният газов кондензат се превръща в търговски продукт. Без необходимата подготовка и стабилизация той не може да бъде транспортиран по железница и реализиран по същия начин на пазара. Затова удар по подобни мощности засяга не непосредствено производството на бензин и дизел, а потока от течни въглеводороди за износ и суровинната база на нефтохимическата промишленост.

Другият край на същата верига беше ударен 4 седмици по-рано. В нощта срещу 14 август Генералният щаб на ВСУ потвърди удар по комплекса „НОВАТЕК-Уст-Луга“ в Ленинградска област, при който избухна пожар и според украинската страна бяха повредени две преработващи инсталации. Комплексът има капацитет от близо 8 млн тона стабилен кондензат годишно и получава суровина именно от Тарко-Сале. Така в рамките на около месец украинските удари засегнаха предприятия в двата края на експортния маршрут, по който НОВАТЕК превръща добивания в Ямал газов кондензат в течни продукти за световния пазар.

Руската страна публично потвърди само атаката срещу Нови Уренгой. Губернаторът на Ямало-Ненецкия автономен окръг Дмитрий Артюхов съобщи в Telegram в 17:24 ч., че атаката срещу „един от промишлените обекти на Нови Уренгой“ е била отбита. По думите му отломки от дрон са паднали на територията на обекта и са предизвикали пожар, а пострадали няма, тъй като персоналът е бил предварително евакуиран. Росавиация временно ограничи полетите от летището в Надим.

За Тарко-Сале и Пуровския район нито Артюхов, нито руските федерални ведомства публикуваха сведения за атаката. Затова твърдението за поразяването на завода на НОВАТЕК засега се основава на официалното съобщение на украинските ССО и на локализацията, публикувана от „Кибер Борошно“. Руското отраслово издание neftegaz.ru междувременно съобщи за топлинни аномалии, установени чрез спътникови данни на промишлената площадка край Нови Уренгой, включително в района на завода за подготовка на кондензат.

Новоуренгойският завод е по-голямото от двете предприятия, посочени от украинските ССО като поразени. Проектната му мощност е около 19,5 млн тона нестабилен кондензат годишно от находищата в Надим-Пур-Тазовския район, най-големия газокондензатен басейн в Русия. Според локализацията на „Кибер Борошно“ предполагаемият удар е в района на инсталация за подготовка на газовете от деетанизацията. Те съдържат етан и служат като суровина за Новоуренгойския газохимически комплекс, който произвежда полиетилен.

Предприятието вече веднъж е оставало без ключова деетанизационна мощност. През август 2021 г. старата инсталация УДК-1 изгаря при пожар. „Газпром“ изгражда нейния заместник в продължение на три години – съоръжение с мощност 8 млн тона годишно, въведено в експлоатация през октомври 2024 г. в присъствието на ръководителя на компанията Алексей Милер.

За атаката срещу Нови Уренгой украинската компания Fire Point на практика намекна, че нейна система стои зад удара. Пресслужбата ѝ разпространи локализацията с въпроса: „Познайте кой преодоля над 3300 км и успешно порази целта.“ Контекстът насочва към далекобойния дрон FP-1, макар компанията да не го посочва изрично в цитираното съобщение.

FP-1 е безпилотен апарат от самолетен тип с бойна част между 60 и 120 кг и цена около 55 хиляди долара според производителя. През юли Fire Point показа обновена версия с допълнителни резервоари в крилата и обявен максимален обсег до 3400 км – теоретично достатъчен за такава дистанция. За удара по Пуровски завод типът на използвания апарат не е обявен.

Значението на операцията е преди всичко в географията, а не непременно в загубения капацитет. През 2026 г. украинската кампания срещу руската горивно-енергийна инфраструктура беше насочена основно срещу рафинерии и терминали в европейската част на Русия и в Западен Сибир до Омск. На 9 септември тя за първи път достигна дълбоко в един от основните добивни райони, от които се захранват руските газови и газокондензатни потоци.

сряда, 9 септември 2026 г.

Втори удар за месец по базата в Новоросийск, четирима загинали в града

🇺🇦🔥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха масиран удар по Новоросийск през изминалата нощ, а Генералният щаб на ВСУ съобщи, че сред поразените мишени е военноморската база – втори удар за по-малко от месец, при което избухнаха силни пожари на територията на базата и мазутния терминал на морското пристанище, както и взривове в районите на корабните стоянки; степента на щетите още се уточнява. Украинският президент Володимир Зеленски обяви на Telegram канала си, че са поразени терминал за товарене на петрол, обекти на военното пристанище и бойни кораби от състава на Черноморския флот на Руската федерация, носители на крилати ракети 3M14 „Калибър“. Москва запазва мълчание, но губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратьев докладва за 4-ма загинали в града, сред които дете, и 29 други ранени, 3-ма от които са в тежко състояние.

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) съобщи, че операцията е била проведена съвместно. Центърът за специални операции „Алфа“ е действал заедно със Силите за безпилотни системи (СБС), Военноморските сили (ВМС), Главното управление на разузнаването (ГУР) и Държавната гранична служба (ДПСУ). Атаката засегна самата база и обекти на военното пристанище, няколко кораба на Черноморския флот, платформи за пуск на крилати ракети 3М14 „Калибр“, депа за съхранение на мазут и петролния терминал „Шесхарис“. Командващият СБС Роберт Бровди, известен с позивната „Мадяр“, публикува отчет още в 6:00 ч. сутринта, в който заяви, че са потопени неуточнен брой плавателни съда на територията на пристанището, сред които ракетоносци. Производителят Fire Point обяви, че ударът е нанесен с дронове FP-1; Генералният щаб не посочва използваното средство.

Официалната версия на Москва по традиция обясни щетите с отломки от свалени дронове. Атаката започна късно снощи и продължи през по-голямата част от нощта. Кметът на Новоросийск Андрей Кравченко обяви, че отломки са паднали на територията на промишлени предприятия и жилищен блок, като няма пострадали. На сутринта Кондратьев съобщи за материалните щети: повредени са три частни къщи, пет жилищни блока, православен храм и детска градина. В 9-етажния блок на улица „Волгоградска“ през нощта избухна пожар, кадри от който бяха споделени от местни канали в Telegram. В Анапа отломки повредиха три къщи и детска градина, без да има пострадали. Пожари избухнаха още в гористи местности край Абрау-Дюрсо и Утриш. Министерството на отбраната заяви, че през нощта са свалени 596 дрона над 11 области, Краснодарския край, окупирания Крим и акваторията на Черно море, без да предложи разбивка по региони. „Фонтанка“ определи атаката от изминалата нощ в курортното селище Геленджик като най-интензивната досега от началото на войната, като противовъздушната отбрана е била активна до сутринта.

По геолокирани кадри от очевидци, Astra установи, че още в рамките на първия час след полунощ пожарът в пристанището е избухнал на площадката на „Новоросийски мазутен терминал“ – част от Новоросийското търговско морско пристанище, най-голямото в Руската федерация по количество на обработваните товари, и специализиран в съхранението и претоварването на мазут и светли петролни продукти с капацитет около 4 млн. тона годишно. По данни на Militarnyi е повреден поне един резервоар.

Под удар попадна и крайбрежието северно и южно от града. Според изявлението на Бровди операторите на СБС са унищожили палубен изтребител Су-33 и вертолет Ми-8 в Анапа, две радарни станции „Каста-2Е2“, обзорен радар за откриване на нисколетящи цели, и 92Н6, многоцелеви радар за насочване от състава на С-400 „Триумф“ край Геленджик, където действа 1-ви отделен център на СБС. Су-33 е палубен изтребител на руската морска авиация, проектиран за „Адмирал Кузнецов“ – единствения руски самолетоносач, който е извън строя от 9 години насам. Същият вид самолет на летище „Витязево“ край Анапа вече беше поразен веднъж на 23 август, заедно с МиГ-29 и разузнавателно-ударен дрон „Орион“, като тогава Генералният щаб потвърди удара. Бровди съобщи още за пожар на позиция на С-400 по крайбрежието на Черно море близо до Геленджик през нощта срещу 9 август. За атаките тази нощ в Анапа и Геленджик не са налични кадри, а руските власти признават единствено щетите по къщите в Анапа.

Ударът е вторият по базата за последните четири седмици. През нощта срещу 12 август Генералният щаб докладва за нанесени щети с различна тежест по 4 бойни кораба: фрегатите от проект 11356 „Адмирал Макаров“ и „Адмирал Есен“, малък ракетен кораб от проект 21631 „Буян-М“ и патрулния кораб от проект 22160 „Василий Биков“. СБУ добави радар 30Н6Е, петролна база „Грушовая“ и терминала „Шесхарис“ към списъка на поразените цели. През него минава основният поток от руския износ на суров петрол по Черно море – около 700 000 барела дневно. След удара през август съоръжението прекрати товарните дейности на 14 август, след което бяха подновени два дни по-късно, първоначално само с отделни танкери, по данни на Reuters. Тогава говорителят на Военноморските сили на Украйна капитан Дмитро Плетенчук обяви защо именно носителите на „Калибър“ са основна цел: само през юли от Новоросийск са извършени три ракетни удара по Украйна. Ден преди августовската атака Плетенчук нарече Новоросийск последното място, където Русия все още може да базира корабите на Черноморския флот, тъй като надеждното базиране в Кримския полуостров е напълно подкопано. На 4 септември той добави, че основната ремонтна база на флота остава именно там и не може да бъде използвана пълноценно, така че всеки кораб, задържал се на едно място за продължително време, се превръща в неподвижна цел.

Сведенията за базата са част от обобщен месечен отчет, публикуван от Бровди на същата сутрин. По данни от началото на септември оператори на СБС поразяват средно по 411 руски военнослужещи дневно спрямо 355 през август, което бележи ръст от 16%. Отделно таблото на СБС отчита 3395 поразени окупатора наред с общо 16 720 цели от всякакъв вид за първите 8 дни от месеца. Двете стойности не съвпадат аритметично със средния дневен показател от 411, а от публикуваните данни не става ясно дали причината е различен момент на отчитане или друга методика. Бровди обясни ръста с концентрацията на предно разположена руска пехота, най-вече в Добропилски район на Донецка област, в зоната на отговорност на 1-ви корпус „Азов“ на Националната гвардия. По отчета му от 1 август средното равнище през юли е било 374 поразени дневно, така че показателят за септември е най-високият за последните 3 месеца. В морската част на този отчет се посочват още 13 танкера от сенчестия флот, поразени в акваторията на Черно море, което доведе общия брой на поразените плавателни съдове в рамките на операция „МоЛоЧКа“ до 282. Бровди отбеляза, че корабоплаването в Азовско море и Керченския проток е парализирано. Това са вътрешни данни на СБС, събирани със записи от системата „Делта“.

Ударът не променя фронтовата линия, но значението му е другаде. Повторната атака увеличава рисковете и за Новоросийск – мястото, което Украйна определя като последната сравнително сигурна база за корабите на Черноморския флот. Двата удара в рамките на четири седмици сочат, че Киев може да удря многократно региона и да координира операция между пет структури.

Официалните изявления от руска страна се ограничават до традиционните твърдения за паднали отломки от дронове и не споменават нито дума за експлозиите по корабни стоянки, както и не уточняват причината за избухналите десетки пожари в града, пристанището, площадката на мазутния терминал и редица други места в региона. Оперативната асиметрия е очевидна: Украйна изразходва дронове, докато Русия трябва да защитава кораби и инфраструктура, разположена на фиксирани позиции.

вторник, 8 септември 2026 г.

Полша ще изпитва безпилотни системи за удар на 1000 километра

🇵🇱🛩️ В следващите дни Полша ще проведе изпитания на безпилотни ударни системи, проектирани да поразяват цели на 1000 км разстояние. Правителственият център за сигурност (RCB) ще предупреди цивилното население за предстоящите полети. Заместник-министърът на отбраната Цезари Томчик обяви това на 7 септември в профила на Министерство на отбраната в X – 3 дни преди годишнината от нощта, в която 21 руски дрона нахлуха във въздушното пространство на страната, и навечерието на международното изложение за отбранителна индустрия в Келце.

Способността, която армията проверява, се нарича Deep Precision Strike – прецизни удари в дълбочина със сравнително евтини безпилотни системи вместо скъпи ракети. Процедурата включва два етапа. Образците първо саподложени на изпитания на полигон, а онези, които покрият изискванията, продължават към полет по специално обособени въздушни коридори. По време на проверките те няма да пренасят бойни глави, но въпреки това жителите на районите по маршрутите ще бъдат уведомени предварително.

Системата за предупреждение вече има зад гърба си оперативна история с безпилотни атаки. Alert RCB изпраща известие до мобилни телефони в определен район и обичайно се използва при бури и наводнения. В нощта срещу 10 септември 2025 г. по нея жителите на седем войводства бяха призовани да съобщават за забелязани дронове и за местата, където са паднали, и да запазят спокойствие. Сега същият канал ще бъде използван и при провеждането на изпитания на полските дронове.

Онази нощ остави трайна следа. Между 19 и 21 руски дрона навлязоха във въздушното пространство на страната време на масиран удар срещу Украйна. Изтребители на полските и нидерландските ВВС успяха да свалят едва 3 от тях, а отломки нанесоха щети по къща край Люблин. Правителството във Варшава активира член 4 от Северноатлантическия договор, а НАТО отговори с Eastern Sentry – постоянна мисия за засилване на въздушния щит по източния фланг. Тогава отговорът беше предимно отбранителен. Сега Полша поставя акцент и върху ударния компонент на възпирането.

По-същественият детайл в изявлението обаче е не самото разстояние, а пътят, по който една система може да стигне въвеждане на въоръжение. „Сменихме философията. Не политикът избира техниката, а военните, след като са я подложили на бойни изпитания“, каза Томчик.

Тези думи описват механизъм, изграждан от полската държава вече година и половина. На 1 януари 2025 г. в Генералното командване на Въоръжените сили започна работа Инспекторат на безпилотните системи за въоръжение (IWBSU) начело с бригаден генерал Мирослав Боднар – отделна структура, стъпваща на опита от войната в Украйна и замислена като зародиш на самостоятелен род войски. На 12 септември 2025 г. два дни след нахлуването на руските дронове и конкретния ден, в който започна Eastern Sentry, министерството подписа решение №123/MON. То урежда конкретните правила за провеждане на изпитания на безпилотни системи в полската армия: проверките се децентрализират и могат да бъдат извършвани едновременно на няколко места в страната, а инспекторатът поема координация и оценка на подадените заявления. Скоро след това той отправи открита покана към производителите със срок до 10 октомври.

Полетите на 1000 км са първият видим резултат от изградената система. Томчик обясни крайната ѝ цел: „Целта е противникът още на етап планиране на агресия да знае, че нейната цена може да е много висока. Именно това засилва възпирането.“ Изискванията към конструкторите министърът обобщи в четири думи: по-далеч, по-точно, в голям мащаб и на приемлива цена.

Последното условие е ключово. Полша вече разполага със средство за удари на дълбочина: през май 2024 г. страната поръча 400 крилати ракети JASSM-ER с 900 км обсег на стойност 735 млн. долара, доставките на които ще продължат до 2030 г. Разделена на броя ракети, сумата означава средна договорна стойност от близо 1,8 млн. долара на брой. Освен това пускът изисква изтребител, който трябва да бъде вдигнат във въздуха и да достигне подходящ район за пуск на ракетата. Ударният дрон може да притежава същия обсег на поразяване на няколко пъти по-ниска цена и може да бъде изстрелван от земята. Разликата се крие не толкова в размера на бойната глава, а това колко пъти една страна може да си позволи да нанесе подобен удар.

1000 км не е абстрактна цифра. От североизточния край на Полша, в района на Сувалки, по права линия с такъв обсег се достига Москва, която е на около 950 км, и Санкт Петербург, който се намира на 790 км. От централния участък на източната граница Москва попада на границата на този обсег. Изцяло в него остават Калининградска област, Беларус и западните области Смоленск, Брянск и Курск. Това показва географията на обсега, а не заявен избор на цели: Полша не е уточнявала конкретни цели, реалният обсег на самия дрон зависи от изминатия маршрут, а заобикалянето на ПВО щита изяжда част от него.

Ведомството не уточни конкретната система, избрана за участие в тестовете. Defence24 посочва FlyFocus Striker – ударен дрон на местната компания FlyFocus, разработен с Техническия институт на ВВС (ITWL) и компаниите Metalexport-S и Jakusz. Обявените от производителя спецификации показват и компромиса зад кръглата цифра от 1000 км: този обсег се постига с 40 кг бойна глава. При такава от 60 кг той спада до под 200 км. Между полезния товар и оперативния обсег има пряка закономерност – с по-лека бойна глава той достига стратегическа дълбочина, докато с по-тежката остава средство за удари срещу цели в близкия тил.

През юни безпилотният летателен апарат беше изпитан на полигон край Киев, където украински оператори го оцениха положително, а през февруари компанията получи 4,5 млн. евро финансиране за разширяване на производствените мощности. Defence24 отбелязва, че остава сред малкото полски системи в този клас, които вече се произвеждат серийно, вместо да се намират само на етап разработка.

В същия ден Томчик публикува кадри от четвъртия изпитателен полет на ракетата PERUN от полигона край Устка и заяви, че ракетните компетенции на страната нарастват. Част от полските медии свързаха полета с обявените изпитания на способности за удар на дълбочина. PERUN обаче е суборбитална научна ракета на гдинската SpaceForest, разработвана с финансиране от Европейската космическа агенция по програмата Boost!, която може да носи товар до 50 кг в полета на 150 км височина за експерименти в микрогравитация. Обявената концепция за удар в дълбочина стъпва на сравнително евтиния ударен дрон, а не на тази ракета.

Изпитанията трябва да дадат окончателен отговор на два въпроса, които засега съществуват основно като заявени свойства: дали обявеният обсег се постига с реален полезен товар и дали дронът може да следва зададения маршрут в условия на потиснат сигнал от навигационни спътници. Само проверките на полигон няма да са достатъчни и за двете; това трябва да покаже вторият етап – полетите по специално обособени въздушни коридори. Третият въпрос остава извън самите изпитания: дали полската промишленост може да произвежда тези системи в количества, които да превърнат обещания мащаб в нещо повече от намерение.

Логиката е заимствана от войната отвъд източната граница. Украйна демонстрира нагледно, че серийното производство на дрон, който струва само малка част от цената на крилата ракета, може да порази летище или рафинерия на повече от 1000 км и да наложи на противника разходи, несъизмерими със собствената му цена. Полша придобива не просто отделно оръжие, а посочената аритметика, която избира да оповести публично – защото успехът на възпирането зависи и от това отсрещната страна да разбира потенциалната цена на агресивните си намерения.

четвъртък, 3 септември 2026 г.

Унищожените МиГ-29 и Ка-27 паднаха на летища със свалено радарно покритие

🇺🇦✈️🇷🇺 Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщи, че са унищожени изтребител МиГ-29 в района на летище „Милерово“ в Ростовска област и вертолет Ка-27 в района на летище „Ейск“ в Краснодарски край. Щабът потвърди унищожаването на двете машини от украинска страна на 2 септември, но отнесе ударите към 27 и 30 август. Подобно разминаване е обичайно: щабът съобщава за поразена цел в деня на атаката, а за унищожена – след като разузнаването провери резултата.

В същата сводка щабът изброи и по-скорошните си удари. На 1 септември и през нощта срещу 2 септември украински части поразиха склад с боеприпаси във Владимировка и склад с материално-технически средства в Очеретино – и двата в окупираната част на Донецка област, – както и място за струпване на въоръжение и военна техника в Речица, Брянска област. Степента на нанесените щети се уточнява.

Изтребителят и вертолетът обаче не са били поразени при изолирани налети. Унищожаването им идва в края на серия от атаки, които в рамките на седмица отслабиха радарното и зенитното покритие на „Милерово“ и „Ейск“.

Началото е в нощта срещу 24 август. Първи отделен център на Силите за безпилотни системи порази МиГ-29 в Долотинка – стоянковата зона на „Милерово“, – а заедно със самолета и макет на вертолет Ка-52, поставен като примамка. През същото денонощие операторите извадиха от строя две радиолокационни станции „Каста-2Е2“ и една „Небо-СВ“ в Ростовска област, а 9-и батальон „Кайрос“ запали горивен резервоар в Ейск. На 25 август Генералният щаб съобщи и за повреден МиГ-29 на летището.

Ударите продължиха през следващите две денонощия. На 26 август и в нощта срещу 27 август бригадата „Ахилес“ порази в „Милерово“ радара „Небо-У“; украинската страна оценява стойността му на около 100 милиона долара. На 27 август беше унищожен и МиГ-29, чиято загуба щабът потвърди седмица по-късно.

В нощта срещу 30 август последва най-мащабният удар от серията. В „Ейск“ бяха унищожени зенитният ракетно-оръдеен комплекс „Панцир-С1“, радарът „Сопка-2“ и склад с авиационни боеприпаси, а в съседното Шабелское – още една „Каста-2Е2“. В „Милерово“ операторите поразиха модула ДРЛ-27 от системата за кацане РСП-27, втора станция „Небо-СВ“, складове с боеприпаси и участък за техническо обслужване. Командващият Силите за безпилотни системи Роберт Бровди определи ДРЛ-27 като главната цел на нощта. Ка-27 беше унищожен в същите часове.

Подборът на целите позволява атаките условно да бъдат разделени на два пласта. „Небо-У“ е тримерна дежурна станция от метровия диапазон, а „Небо-СВ“ – двумерен подвижен вариант от същото семейство. „Каста-2Е2“ е предназначена именно за откриване на ниско летящи цели, сред които изрично и безпилотни апарати. Заедно трите типа станции образуват предупредителния слой, който трябва да открива приближаващите дронове, докато „Панцир-С1“ е огневото звено, което трябва да ги поразява.

ДРЛ-27 обаче не принадлежи към противовъздушната отбрана. Това е обзорната станция на самото летище, която управлява движението в близката му зона и води самолетите по глисада, когато метеорологичните условия не позволяват кацане по видимост. Заедно със „Сопка-2“ – трасов радар за контрол на въздушното движение – тя обслужва не толкова защитата на площадката, колкото способността ѝ изобщо да вдига и приема самолети.

„Милерово“ се намира на около 170 километра от линията на съприкосновение и е постоянна база на 31-ви гвардейски изтребителен авиационен полк от 1-ва гвардейска смесена авиационна дивизия, въоръжен със Су-30СМ. По украински данни от площадката редовно се изстрелват „Шахед“ и имитационни апарати към източните, централните и северните области на страната. Това прави летището самостоятелно значима цел, независимо от базираната там изтребителна авиация.

Ударите по стоянките са само част от по-широк списък. В същите отчети Силите за безпилотни системи съобщиха за поразени ретранслационна станция за „Геран“ в Херсонска област, укритие на разчет с апарати Zala в Крим, горивни депа и учебен център за оператори – тоест инфраструктурата, която обслужва руските ударни дронове. Ден преди удара по „Милерово“, на 23 август, украинските оператори поразиха МиГ-29 и на летище „Витязево“ в Краснодарски край.

В Ейск, на брега на Азовско море, е разположен 859-и център за бойно приложение и преучване на летателния състав на морската авиация. Това е учебната структура на руския флот, през която минават екипажите на палубните машини; на площадката има и наземен комплекс, възпроизвеждащ палубата на самолетоносач за тренировъчни излитания и кацания. Самият Ка-27 е корабен вертолет, използван в противолодъчен и спасителен вариант – машина за работа над морето, а не над сухопътния фронт. Летището вече беше на прицел: в нощта срещу 15 май Силите за безпилотни системи унищожиха там самолета-амфибия Бе-200, което групата AviVector потвърди по сателитни кадри, и повредиха Ка-27.

Тежестта на двете загуби не е съпоставима с тази на стратегическата авиация. Поразеният на 28 август в „Енгелс-2“ Ту-95МС е част от парк от 47 корпуса, чието производство е прекратено през 1992 г. При МиГ-29 и Ка-27 положението е различно: вертолетът е произвеждан в Кумертау в над 270 екземпляра и днес се поддържа чрез модернизация до Ка-27М, а изтребителят е сред най-масовите бойни самолети, строени в Съветския съюз. Загубата на отделна машина следователно не променя съществено нито числеността на руския авиационен парк, нито общите му възможности.

Остава и неяснота в самото броене. Генералният щаб съобщи за повреден МиГ-29 в „Милерово“ на 25 август и за унищожен МиГ-29 на същото място на 27 август, без да уточни дали става дума за един и същи корпус. Руско потвърждение за която и да е от двете загуби няма; руското военно ведомство по правило не съобщава за собствени самолети, поразени на земята.

Ефектът се вижда другаде. За една седмица „Милерово“ и „Ейск“ понесоха загуби по системите за далечно откриване и наблюдение на малките височини, по зенитния комплекс, склад с авиационни боеприпаси и по системата, чрез която се приемат самолети при лошо време. Всяка от тези загуби поотделно е поправима: радарите могат да бъдат заменени, а „Панцир“ – пребазиран. Натрупани в рамките на няколко денонощия, те оставят площадките едновременно по-уязвими за следващата вълна и по-ограничени в собствената им работа. Именно в този период бяха унищожени и изтребителят, и вертолетът.

Замяната при това не е автоматична. „Небо-СВ“ беше поразена в Ростовска област на 24 август, а шест денонощия по-късно втора станция от същия тип беше унищожена в „Милерово“.

Възможно е тази последователност да не е резултат от предварителен замисъл. В същите нощи дронове поразиха и горивен резервоар, макет на вертолет, складове и участък за техническо обслужване – тоест редица достъпни цели на площадките, а не само предварително подбран набор от средства за откриване. Срещу този прочит стои изричното изявление на Бровди, че ДРЛ-27 е главната цел на 30 август: назована предварително цел, а не резултат, отчетен впоследствие. При наличните данни изглежда вероятно ударите по радарните средства да представляват отделна линия в кампанията, а не просто неин страничен продукт.

сряда, 2 септември 2026 г.

Зеленски обяви руското въздушно пространство за де факто затворено

🇺🇦✈️🇷🇺 Украйна предупреди авиокомпании и застрахователи да приемат небето над Русия за опасно и да се подготвят за фактическото му затваряне за граждански полети. Предупреждението дойде на 1 септември от президента Володимир Зеленски в обръщение, публикувано в Telegram:

„Днес искаме да предупредим всяка авиокомпания, която използва руското въздушно пространство, всеки застраховател и всички, които още ползват ключовите руски летища – руското небе става напълно опасно.“ Макар руските власти да не съобщават това както трябва, добави той, небето над Русия де факто ще бъде затворено. Украйна не се насочва срещу пътнически самолети, уточни президентът; просто над Русия ще има дронове в мащаб, с който превозвачите ще трябва да се съобразяват. Обръщението дойде в деня, когато руски удари по Киев и областта убиха 12 души и раниха 21.

Зеленски посочи и другата страна на предупреждението: при поискване от дипломатическите партньори Киев може временно да спира ударите, за да осигури преминаването на конкретен полет. Прецедентът е отпреди седмица. Около визитата на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва на 25 август украинската страна се въздържа от използването на дронове и ракети срещу руския север за период от три денонощия по американска молба, за да може самолетът му да кацне във Внуково.

Симон Шустър от The Atlantic описа изявлението като официален старт на операцията, за която изданието съобщи на 20 август под името M&M's. Един от източниците, които първоначално са му описали плана, потвърдил сутринта на 2 септември: „Това е то.“ Самият Зеленски не назова операция; връзката с M&M's е направена от Шустър въз основа на този източник.

Докладът от 20 август, базиран на сведения от двама души с директни познания за предложението, описва план за изпращане на до 1000 дрона на нощ към московските летища. Апаратите не би трябвало да чакат потвърждение от оператор: бордовата камера би сравнявала изображението в реално време със заредени предварително карти и снимки на целта. Така системата би позволила както нанасянето на удар без да има нужда от човешко решение в последния момент, така и навигация без радиовръзка, уязвима за средствата за електронна война на руските сили. Замисълът е бил гражданските полети да бъдат задържани на земята достатъчно дълго, за да се откъсне свързаният с Кремъл елит от света и президентът Владимир Путин да е принуден към примирие. Плановиците са предлагали авиокомпании да бъдат предупредени предварително, за да изтеглят самолетите си.

В деня на публикацията служител от Офиса на президента нарече доклада „пълни глупости“ и заяви, че Украйна не разполага с достатъчно надеждно далекобойно оръжие, за да поразява летища без рискове за пътнически самолет. Три дни по-късно Михайло Федоров – министър на отбраната до освобождаването му от поста на 16 юли и посочен от изданието като автор на плана – потвърди пред „24 канал“, че такъв проект съществува. Той обясни и произхода на името: на рождения си ден раздавал M&M's по време на съвещание за напълно автономни дронове за удари в дълбочина и предложил проектът да бъде наречен така.

Подготовката беше прекратена след освобождаването на Федоров. Един източник на изданието допуска, че друг екип би може възстанови проекта за три месеца; от отстраняването му до обръщението на Зеленски са минали около шест седмици. Министерството беше поето от генерал-майор Йевгени Хмара – временно от 20 юли и окончателно след утвърждаването му от Върховната рада на 19 август с 312 гласа „за“. Работата по далекобойните удари обаче отдавна не се ръководи само от министерството: операциите срещу рафинерии и складова инфраструктура в Русия се провеждат през Силите за безпилотни системи (СБС), командвани от Роберт Бровди и през управлението за безпилотни системи на Главното управление на разузнаването (ГУР). Именно негови оператори поразиха комплекса „Новатек-Уст-Луга“ в Ленинградска област в нощта преди изявлението.

Предупреждението вече има и практическа основа. Комплексът в Уст-Луга, преработващ газов кондензат с капацитет около 8 млн. тона годишно, гори след удара; ПВО съобщи за 52 свалени апарата над областта за период от 4 часа. Един дрон прекоси латвийското и естонското въздушно пространство и доведе до вдигане във въздуха на турски изтребител F-16 по линия на НАТО, а Финландия временно ограничи движението край залива. През същата нощ Внуково и Домодедово въведоха ограничения, заради които Pegasus отмени шест полета между Турция и Москва. Росавиация ги вдигна в 06:13 ч. местно време. За мащаба, за който говори Зеленски, има и по-ранен ориентир: в нощта срещу 18 август руското министерство на отбраната обяви 791 свалени дрона над 15 области и окупирания Крим, а кметът на Москва Сергей Собянин – 620 дрона, които бяха насочени към столичния регион.

Адресатите на предупреждението обясняват и механизма, чрез който то би могло да проработи. Полетите над Русия не зависят само от решението на конкретен превозвач – определящи са също цената и условията на застрахователната полица за военен риск. Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (EASA) държи небето над Русия в бюлетина си за конфликтни зони именно заради опасността граждански самолет да попадне в отговора на ПВО срещу украински удари. Консултантската Osprey Flight Solutions оценява ежедневните удари в дълбочина на руска територия, включително край Москва и Санкт Петербург, като „почти сигурни“ до края на 2026 г., а риска руската ПВО да сбърка граждански самолет – като реален.

Небето над Русия обаче все още поема значителен трафик. Turkish Airlines поддържа най-широката мрежа със 7 руски дестинации от Истанбул; най-голям обем транзитни прелитания извършват 4 големи китайски авиокомпании. До Русия летят също Emirates, Etihad, Qatar Airways, седем, Gulf Air и Air Arabia, както и Air India, Air Serbia и El Al. За застрахователите московското направление носи и тежък финансов прецедент от началото на войната: около 400 самолета на западни лизингодатели за над 10 млрд. долара са блокирани в Русия от февруари 2022 г., а делата по тях срещу Chubb, Fidelis и синдикати на Lloyd's продължават. Затова оценките в сектора не предвиждат внезапно оттегляне на покритието, а по-строго тълкуване на изключения за прелитане над Русия и Беларус при следващото подновяване на полиците.

Путин отговори в нощта срещу 2 септември пред журналисти след срещата на Шанхайската организация за сътрудничество в Бишкек. Думите на Зеленски звучали като „държавен тероризъм“, заяви той; Москва ще намери начин да отвърне, а с терористи не се преговаряло. В същия разговор Путин обяви своята готовност за „конкретни“ преговори по Украйна, ако процесът получи нов тласък. Двойният сигнал се вписва във вече обявена ескалация: на 30 август руското министерство на отбраната алармира за предстоящ масиран удар по украинската енергетика, а според източници на The Economist Путин е избрал разширяването на войната след няколко седмици обмисляне през лятото.

Рафинерията в Кириши спря напълно след удар по двете ѝ работещи установки

🇷🇺🛢 Рафинерията „Киришинефтеоргсинтез“ спря напълно преработката на петрол след атаката с дронове в нощта срещу 30 август. Reuters съобщи, позовавайки се на два източника в отрасъла, че са поразени и двете работещи към момента инсталации за първична преработка – АВТ-6 и АТ-1.

Заедно те формират 48% от първичния капацитет на завода. АВТ-6 преработва 22 860 тона на денонощие, или 40% от общия капацитет, а АТ-1 – 4860 тона, или още 8%. Останалите две инсталации (АТ-6 и АВТ-2) осигуряват другите 52%, но към момента на удара не са работили. Четирите заедно формират целия капацитет на предприятието за първична преработка.

Именно тук е разликата спрямо предишното спиране. На 5 май Reuters съобщи за повреди едновременно по 3 от 4 инсталации за първична преработка; при сегашната атака са поразени двете, които са били в експлоатация. Пълното възстановяване на предприятието след ударите през пролетта така и не е било постигнато. Площадката се е върнала към частична работа едва седмици преди новата атака, след месеци ремонти, а през август „КИНЕФ“ е работил с натоварване от около 50%. Сегашното спиране премахва именно този възстановен производствен обем, а не целия проектен капацитет на рафинерията.

Обозначенията показват вида на инсталациите. АТ е атмосферна тръбна инсталация – съоръжението, което разделя суровия петрол на фракции при атмосферно налягане. АВТ добавя към нея вакуумен блок, в който тежкият остатък се разделя допълнително при понижено налягане. И двата типа стоят в началото на производствения поток и определят какво количество суров петрол изобщо може да постъпи за последваща преработка.

Затова спирането на първичната дестилация блокира и процесите след нея. Риформингът за производство на бензинови компоненти и хидроочистката на дизеловото гориво работят с фракции, получени именно в тези инсталации. Когато подаването от тях спре, последващите мощности остават без суровина независимо от собственото си техническо състояние.

АВТ-6 е най-производителната инсталация на площадката и не е поразявана за първи път. Силите за безпилотни системи на Украйна съобщиха за удар по нея на 14 септември 2025 г., а в края на март 2026 г. заводът отново я спря след поредна атака. Сегашният случай е третото спиране на предприятието през тази година след тези от 26 март и 5 май.

„Киришинефтеоргсинтез“ е част от структурата на „Сургутнефтегаз“ и е втората по мощност рафинерия в Русия след Омската. Проектният ѝ капацитет е 20 млн. тона годишно срещу 22 млн. тона за завода в Омск, а делът ѝ в руската нефтопреработка е около 7%. Годишно предприятието произвежда близо 2 млн. тона бензин и 7 млн. тона дизел, като в северозападните области на Русия няма друг голям обект за преработка от подобен мащаб. Дизелът е основната му продукция, а част от количествата се изнасят през балтийските пристанища Приморск и Усть-Луга. Още през май Reuters определи завода като ключов доставчик както за вътрешния пазар, така и за износа.

Генералният щаб на Украйна потвърди удара по рафинерията в нощта срещу 30 август, както и атака срещу военното летище „Ейск“ в Краснодарски край. Според украински данни на летището са унищожени зенитен комплекс „Панцир-С1“, радарна станция „Сопка“ и склад за авиационни боеприпаси. Губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко съобщи същия ден за 42 свалени дрона над региона и пожар в промишлената зона, без да назове предприятието. Разстоянието от контролираната от Украйна територия до Кириши надхвърля 800 км.

Спирането идва на фона на вече свито производство в цялата страна. Към края на август руските заводи са произвеждали около 80 хил. тона бензин на денонощие при потребление от порядъка на 115 хил. тона. Забраната за износ на бензин остава в сила до 31 януари 2027 г. По оценка на Forbes.ru към средата на август в 58 от 89 руски региона са действали ограничения върху продажбите на дребно.

Срок за възстановяване на поразените инсталации не е обявен, а ремонтът зависи и от достъпа до вносно оборудване и компоненти. От януари 2025 г. „Сургутнефтегаз“ и дъщерните му дружества са под санкции на САЩ, което ограничава достъпа до катализатори, реакторно оборудване и лицензирани резервни части. АТ-6 и АВТ-2 остават извън експлоатация от пролетта, а след поразяването на АВТ-6 и АТ-1 рафинерията вече няма нито една работеща инсталация за първична преработка.

неделя, 30 август 2026 г.

Поразен Ту-95МС в Енгелс и пожар в „Славнефт-ЯНОС“.

🇺🇦✈️🇷🇺 Украински дронове поразиха стратегически бомбардировач Ту-95МС, базиран на военно летище „Енгелс-2“ в Саратовска област, и предизвикаха силен пожар в рафинерията „Славнефт-ЯНОС“ близо до Ярославъл през нощта срещу 28 август. За двата удара съобщи президентът Володимир Зеленски. По думите му ударът по самолета е нанесен от специален отряд „Алфа“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), докато заводът за преработка на нефт е бил поразен от Силите за специални операции (ССО) съвместно с 1-ви отделен център на Силите за безпилотни системи (СБУ) и Главно управление на разузнаването (ГУР). „Именно такива самолети нанасят удари по Украйна“, каза държавният глава относно поразения ракетоносец.

По данни на СБУ дроновете са изминали около 800 км до „Енгелс-2“ и освен самолета са поразили склад за боеприпаси и хранилище за горивно-смазочни материали. Зеленски определи разстоянието до Ярославъл като 1000 км от фронтовата линия, а Defense Express го изчислява на над 700 км от украинската граница. В същото изявление той спомена и ударите по руски цели в Черно море, без да навлиза в конкретика.

Руската страна не потвърждава загубите на самолети. Губернаторът на Ярославска област Михаил Евраев обяви, че във въздушното пространство на региона са били свалени 67 дрона, а Министерство на отбраната на Руската федерация докладва за общо 512 прехванати дрона над страната през нощта. Нито една от двете стойности не е потвърдена независимо.

Сателитни снимки, анализирани от групата AviVector, показват тежка щети по дясното крило на засегнатия Ту-95МС, а част от конструкцията изглежда откъсната. Defense Express оценява, че при подобно поражение и предвид текущия ремонтен капацитет на стратегическата авиация самолетът на практика е безвъзвратно загубен. На тази основа изданието намалява оценката си за броя на боеспособните Ту-95МС от 38 на 37.

Официално на въоръжение се намират 47 самолета от този вид, но разликата се състои от корпуси, негодни за извършва на бойни полети.

Ако оценката за загубата на Ту-95МС се потвърди окончателно, той няма да може да бъде заменен от друга единица, тъй като производството му отдавна е прекратено. Ту-95МС е отделна модификация, разработена на база конструкцията на противолодъчния Ту-142. Първият му полет е през септември 1979 г. и серийното производство продължава в Куйбишев от 1981 до 1992 г. Построени са общо 90 броя.

Производствената линия е закрита преди цели 34 години и оттогава насам не е възстановена, а до момента руската авиационна индустрия не притежава нов стратегически ракетоносец, който да е достигнал серийно производство.

Ту-95МС е специализиран ракетоносец – платформа за пуск на крилати ракети, а не тежък бомбардировач в класическия смисъл на термина. Вътрешният му отсек побира барабанната пускова установка МКУ-6-5 с шест ракети Х-55 или Х-555. Ракетата Х-101 е дълга 7,45 метра и не се побира в този отсек, поради което се окачва на четирите подкрилни пилона. Така самолетът може да носи до осем Х-101 при един полет.

Х-101 има бойна глава с маса от 400 кг и обсег до 5500 км. Това позволява ракетите да бъдат изстрелвани дълбоко от територията на Руската федерация, извън обсега на украинската ПВО. Именно тази комбинация прави Ту-95МС основната платформа за нощните ударо с крилати ракети срещу украинските градове.

„Енгелс-2“ е базата на 121-ви гвардейски тежък бомбардировъчен авиационен полк от състава на далечната авиация. Там са базирани както Ту-95МС, така и Ту-160. Летището е под систематичен украински натиск от началото на пълномащабната инвазия.

През 2025 г. в северната и южната част на авиобазата започна изграждането на 12 допълнителни стоянки с прилежащи рульожни пътеки. Украински военни експерти свързват разширението с опитите за повишаване на устойчивостта и оцеляването на авиационната група при атаки. Разпръскването на самолетите по повече стоянки обаче не е предотвратило новия удар.

Ударът от 28 август е втория срещу Ту-95МС на същото летище само за последните 6 седмици. При атаката през нощта на 16 срещу 17 юли сателитни снимки показаха напълно откъсната опашна част на друг самолет от същия тип.

„Славнефт-ЯНОС“ преработва около 15 млн тона петрол годишно и е сред петте най-големи предприятия в руския преработвателен отрасъл. Заводът произвежда бензин, дизелово гориво и керосин за авиационни нужди. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърди нанасянето на удара, а групата ASTRA откри по любителски видеозаписи две отделни огнища на пожар на територията на предприятието.

Евраев съобщи за цивилна жертва. По думите му отломки от свалянето на дрон са ударили междуградски автобус, при което е загинал един човек, а други 27 са били ранени.

Няма публично съобщение за спряна производствена инсталация, а след всеки от предишните пожари той е възстановявал работата си. Поради това ефектът трябва да се оценява не само по последиците от отделния удар, а също така по честотата на ударите.

Това е поне осмият пожар във въпросната рафинерия от началото на 2026 г. Пожари в рамките на завода са документирани на 28 март, 26 април, 8 и 22 май, последвани от нови инциденти на 6 и 16 юли. Следва друга атака от 6 август, която беше определена като най-масираната дотогава в рамките на Ярославска област.

Августовската серия от удари срещу руския рафинериен отрясъл е безпрецедентна. Militarnyi докладва за 21 атаки срещу рафинерии през месеца при 18 през юли и 17 през май.

Bloomberg пресметна обемите на преработка през юли на 3,6 млн барела дневно – най-ниското равнище от май 2002 г. насам. През август показателят се задържа малко над 3,8 млн барела дневно. Производството и доставките на бензин през първите три седмици на август спаднаха с близо 20% спрямо същия период на 2025 г. Опашките пред бензиностанциите се появили отново, включително в Москва.

Руското правителство реагира с административни мерки. Пълната забрана за износ на бензин, въведена на 1 август, беше удължена до 31 януари 2027 г. Някои предприятия вече не могат да подновят производството си. На 13 август губернаторът на Оренбургска област Евгений Солнцев обяви, че рафинерията в Орск спира напълно работа, а ремонтът ѝ ще отнеме до шест месеца, тъй като поразеното оборудване е вносно.

Самолетът и рафинерията обаче не могат да бъдат възстановени с еднаква скорост. Всеки изваден от строя Ту-95МС намалява парк, чието производство е окончателно преустановено през 1992 г. без възможност да бъде подменено с нов. Рафинерийните инсталации, обратно, могат да бъдат ремонтирани. При темп от над 20 атаки месечно обаче дейностите по възстановяване започват да изостават от натрупването на нови щети – тенденция, която се отразява и в близо 20-процентния спад на производството и доставките на бензин.

Загубата на един Ту-95МС обаче не води до непосредствен спад в потенциалния размер на руските ракетни удари. Причината е в съотношението между броя на носителите и наличността на ракети.

По данни на украинското военно разузнаване, представени от заместник-началника му Вадим Скибицки, Русия произвежда около 70 ракети Х-101 месечно, а през юли е изпълнила месечния план на 140%, като е произвела 87 ракети. Между посочените стойности има видимо аритметично несъответствие: 87 ракети са близо 124% от 70, а не 140%.

При максимално натоварване 37-те оценявани като боеспособни Ту-95МС могат теоретично да носят близо 300 ракети Х-101 едновременно – количество, за чието производство са нужни 3-4 месеца. Това означава, че непосредственото ограничение пред масираните удари по украинските градове е по-скоро капацитетът на производство и наличността на ракети, отколкото броят на самолетите. Намаляването на боеспособният състав от 38 на 37 машини само по себе си няма да намали видимо размера на който и да е възможен залп през следващите месеци.

Ефектът от удара по „Енгелс-2“ следователно ще се проявява в по-дългосрочен план. Всяка подобна атака натрупва невъзстановими загуби в парк с фиксирана и постепенно намаляваща численост. Ударът показва и че основната база на руската далечна авиация остава уязвима за дронове, преодолели към 800 км, въпреки разпръскването на самолетите по повече стоянки.

Ударът по Ярославл, от своя страна, има по-непосредствен ефект върху производството на горива, от които зависят както военните действия на фронта, така и руската икономика.

Ако в следващите месеци размерът на нощните залпове с крилати ракети Х-101 се запази въпреки спада в броя на боеспособните ракетоносци, това ще потвърди, че основният ограничител продължава да е броят на ракетите в текущите запаси. Ако ударите започнат да се свиват заедно със загубите на самолети, тези удари по летищата ще са започнали да ограничават способността на руската авиация за масирани ракетни атаки по-рано от очакваното.

събота, 29 август 2026 г.

Рафинерията в Кириши под четвърти удар от март, пожар в промишлената зона

🇷🇺🔥🇺🇦 Пожар избухна в промишлената зона на град Кириши в Ленинградска област през нощта на 29 срещу 30 август, след като регионът беше атакуван от десетки ударни дронове. В 05:00 ч. московско време губернаторът Александър Дрозденко съобщи, че в областта са свалени 42 безпилотни апарата, а на терен работят екипи на спешните служби. Той не отбеляза засегнатото предприятие. Мониторинг канали, а след тях и „Украинска правда“, уточниха, че е поразен „Киришинефтеоргсинтез“ – втората рафинерия с най-голям капацитет за преработка в Руската федерация като цяло и единствена голяма в северозападната част на страната.

Към момента на публикуване украинската страна не е потвърдила официално за успешното попадение в целта. Предварителната локализация, споделена от украински канали в Telegram с добавени координати, поставя зоната на поражение в югоизточната част на заводската площадка, близо до четири технологични инсталации. Тези данни засега не са независимо потвърдени.

Първата е атмосферната тръбна инсталация АТ-1, проектирана за първична дестилация на суровия петрол. Другите са двете инсталации за каталитичен риформинг Л-35-11/1000 и ЛЧ-35-11/600, а също инсталацията за хидроочистка ЛЧ-24-9/2000.

Обозначенията произлизат от съветската система, при която самото число след наклонената черта показва проектната мощност в хиляди тонове годишно. АТ-1 е първичната инсталация, която разделя суровия петрол на фракции според температурата им на кипене и определя какво количество суровина може да постъпи за производствения процес.

Останалите три инсталации отговарят за вторичната преработка и качеството на крайния продукт. По време на риформинга молекулите на бензиновата фракция се преобразуват над платинов катализатор, с което се повишава октановото число до търговски приемливи стойности. Без този процес от първичната дестилация се получава нискооктанов полуфабрикат. При хидроочистката се отстранява сярата от дизеловата фракция – задължителна стъпка за производство на гориво, отговарящо на съответните екологични стандарти.

Двете технологични вериги са силно зависими една от друга. При риформинга като страничен продукт се отделя водород. В рафинерия без самостоятелна инсталация за производството му именно този водород захранва блока за хидроочистка. Ако риформингът бъде прекратен, инсталацията за обезсеряване остава без основния си реагент дори когато собственото ѝ оборудване не е повредено.

Разграничението има пряко практическо значение. Повреда по първичните инсталации намалява обема на преработка, докато поражения по риформинга и хидроочистката понижават качеството на крайния продукт. Рафинерия с работеща дестилация, но с повредена вторична преработка може да продължи разделянето на суровия петрол, но произвежда полуфабрикати, които не могат да се продават нито за бензин АИ-95, нито за дизелово гориво с ниско съдържание на сяра.

Руската държава веднъж вече отстъпи именно по отношение на изискванията за качество. Мерките срещу недостига на горива включват разрешение за продажба на бензин от класове „Евро-2“, „Евро-3“ и „Евро-4“. Това представлява сериозно облекчаване на стандартите за качество на продукта, а не трайно решение на проблема с произведените количества.

Уязвимостта на вътрешния пазар има и своето структурно измерение. Делът на АИ-95 в производството на бензин в Руската федерация е скочил от 39% през 2021 г. до 47% през 2025 г., а именно горивата с високо октаново число зависят в най-голяма степен от риформинга. Колкото по-сериозен дял от пазара заемат те, толкова по-чувствително е снабдяването към повреди в инсталациите за вторична преработка.

Санкциите затрудняват допълнително ремонта на подобни съоръжения. С четвъртия си санкционен пакет от 15 март 2022 г. Европейският съюз забрани износа за Русия на стоки и технологии, подходящи за употреба в преработката на нефт и включени в приложение Х към съответния регламент.

На 10 януари 2025 г. Министерство на финансите на САЩ постави под блокиращи санкции „Сургутнефтегаз“ и неговите дъщерни дружества, в които изрично е включено поразеното днес производствено обединение. Това значи замразяване на активите под юрисдикцията на САЩ и риск от попадане под режим на вторични санкции за контрагентите, които продължат да работят с дружеството. Европейските и американски мерки не правят ремонта невъзможен, но силно ограничават пазара, от който могат да се набавят катализатори, реакторно оборудване и лицензирани резервни части.

„Киришинефтеоргсинтез“, известен още с търговското си название „КИНЕФ“, от 1993 г. влиза в структурата на „Сургутнефтегаз“. Проектната му мощност възлиза на около 20 млн. тона годишно, което го нареди сред водещите в Русия след Омската рафинерия. Преди серията от удари реалният му обем на преработка беше около 17,7 млн. тона, или 6,4% от общото производство на руските рафинерии.

Предприятието произвежда близо 80 вида нефтопродукти, сред които бензин, дизелово гориво, авиационен керосин, мазут, битум и линеен алкилбензол. Сведения на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна сочат, че заводът е сред топ 5 на най-големите руски производители на бензини с високо октаново число и участва директно в снабдяването на руската армия с горива и е единственият голям НПЗ в северозападната част на Русия, поради което регионът не разполага с втори собствен източник на светли нефтопродукти.

Рафинерията е свързана както с входа, така и с изхода на една и съща логистична верига. Суровият петрол пристига по магистралните тръбопроводи на „Транснефт“ и помпена станция „Кириши“, която беше ударена паралелно от украинските сили с рафинерията на 5 май. Готовата продукция се изнася в западна посока до Приморск – най-голямото руско петролно пристанище на Балтийско море – и Уст-Луга, което се явява второ по този показател в страната. От началото на 2026 г. под украински обстрел попаднаха и помпена станция, и рафинерия, и терминал в Усть-Луга.

Кириши е многократна мишена на удари от 2025 г. насам. На 8 март не прекъсна преработката. По думите на Дрозденко отломки от дрон са повредили външната конструкция на един от резервоарите.

Ударът от 14 септември 2025 г. имаше далеч по-тежки последици. Силите за безпилотни системи и Силите за специални операции на Украйна поразиха инсталацията за първична преработка ЕЛОУ-АВТ-6, на която според тях се падат близо 40% от мощността на завода. В нощта на 4 октомври следва нова атака, докато два дни по-късно Reuters съобщи, цитирайки свои източници от индустрията, че точно същата инсталация – най-производителната изобщо на площадката – е спряла принудително работа.

През 2026 г. честотата на атаките се удвои. На 26 март Дрозденко потвърди нанесени материални щети по промишлената зона и свалянето на най-малко 21 дрона. Пет дни по-късно Reuters съобщи, че рафинерията може да възстанови част от производството си в рамките на месец.

На 5 май последва най-тежкият удар. Reuters обяви, че 3 от 4 инсталации за първична преработка са били поразени, а рафинерията изцяло е преустановила работа. Тогава Генералният щаб на ВСУ потвърди удара и уточни, че е извършен заедно със Силите за безпилотни системи, Службата за сигурност на Украйна, както и Силите за специални операции.

Поредицата продължи и през лятото. На 9 юли украински дронове отново достигнаха площадката. Според украински медии това беше третият удар по руски горивен обект само през онази сутрин, наред с цели в Тверска и Ставрополска област. Атаката от 30 август е четвъртата срещу рафинерията от март насам.

Колко бързо може да се възстанови предприятие от поражения в подобен мащаб, остава спорен въпрос без ясен отговор. На този етап няма публикувано потвърждение, че след удара през май заводът да се е върнал изцяло към проектния си режим. В същото време Reuters съобщи в началото на август, че през юли руската преработка на нефт се е възстановила достатъчно, за да поддържа износа, а добивът на петрол и кондензат е надхвърлил 9 млн. барела дневно.

Междувременно Ленинградска област се обособи като отделно направление на кампанията срещу руската петролна инфраструктура. В нощта срещу 14 август над региона бяха свалени 54 дрона, а на пристанището Уст-Луга избухна пожар. Това беше шестото попадение по терминала от началото на годината. По данни на Reuters през него през 2025 г. са преминавали около 700 хил. барела петрол дневно. Денонощие по-късно руската ПВО съобщи за още 21 свалени дрона.

Размерът на нощните вълни дронове расте и извън региона. За нощта на 29 август руското Министерство на отбраната обяви унищожаването на 313 дрона над няколко области и окупирания Крим. Разстоянието общо от контролираната от Украйна територия до Кириши надхвърля 800 км.

Мащабът на кампанията без съмнение си личи от цялостните данни. Френският анализатор Клеман Молен изчисли, че от началото на годината към 27 август са били атакувани 28 от близо 48 руски рафинерии. Сред тях са 17 от 20-те най-големи в страната. Според сметките му ударите само по предприятие за преработка на нефт са 81, а атаките по цялата петролна верига – от добива до износа – наближават 130.

Кириши при това не е най-често атакуваната цел. Според данни на Молен Ярославската рафинерия е била поразявана 6 пъти, а Илската, Саратовската, Сизранската и Туапсинската – по 5 пъти. Натрупани последици вече се усеща и на пазара на дребно. Пълната забрана за износ на бензин от Русия е удължена до 31 януари 2027 г. По оценка на Forbes.ru към 15 август 58 от общо 89 руски федерални региона са въвели ограничения върху продажбата на горива.

Изданието оценява временно изведените от експлоатация мощности за преработка на около 350 хил. тона дневно, или близо 39% от стандартния обем. Вносът от Беларус, Казахстан, Индия и Мароко достига около 400 хил. тона месечно, което покрива близо 12% от лятното потребление. От Индия са внесени 68 хил. тона, а от Мароко – 30 хил. тона. Недостигът не се проявява дотолкова с рязък скок на цените, колкото за квоти и опашки, тъй като цените на дребно се контролират административно.

Последиците излизат и извън руския пазар. В обзор от 30 юли Reuters отбеляза, че ударите срещу руските рафинерии задържат цените на горивата в Европа близо до рекордни равнища. Маржът при преработката на авиационен керосин остава над 80 долара за барел при исторически максимум от почти 109 долара.

Дали натискът ще доведе до трайно свиване на производството, зависи от съотношението между темпа на ремонтите и честотата на ударите. Досегашните данни не дават еднозначен отговор. След атаката от март Reuters предаде прогноза за частично възстановяване в рамките на месец, а през юли руската преработка на нефт се повиши достатъчно, за да компенсира част от предходния спад.

Заводът продължи да работи и между удара по ЕЛОУ-АВТ-6 от 14 септември и следващото нападение на 4 октомври 2025 г. Това показва, че пораженията по главната инсталация са били преодолени за седмици, а не за месеци. Срещу това обаче стои честотата на атаките. 4 удара по един и същ завод в рамките на около 5 месеца значат, че ремонтирани съоръжения могат да бъдат поразени отново, преди предприятието да се е върнало към проектната си мощност.

Ако този темп се запази, е вероятно „КИНЕФ“ да остане под проектната си мощност до края на годината. Само по себе си това обаче не означава непременно, че пазарът в Северозападна Русия ще бъде изваден от равновесие.

Потвърждение за допълнително изостряне на проблема би било получаването на ново съобщение за пълно спиране на рафинерията в Кириши, придружено от нов ръст на руския внос на светли петролни продукти и разширяване на ограниченията за региона спрямо нивото от август. Признаци за отслабване на натиска би било подновяването на редовните товарения на дизелово гориво от Приморск през следващите седмици и намаляването на броя на регионите с ограничения върху продажбите до под 50.

вторник, 25 август 2026 г.

Русия изстреля военен апарат от Плесецк ден след дроновете над космодрума

🇷🇺🛰️ Русия изведе в орбита космически апарат „в интерес на Министерството на отбраната“ с ракета „Союз-2.1б“, изстреляна от космодрума Плесецк в Архангелска област в 5:40 ч. местно време на 24 август. Съобщението на ведомството в Telegram съдържа почти всичко, което е официално известно: не се посочват нито предназначението и обозначението на апарата, нито параметрите на орбитата му. Пускът е извършен от боен разчет на Космическите войски ден след като украински дронове достигнаха района на самия космодрум.

Към съобщението руски канали добавиха твърдение, че параметрите на апарата не са известни, но според „изтекла информация“ той е част от система за целеуказване, която значително повишава точността на руските далекобойни удари. Не е назован конкретен спътник, не е посочена височина на орбитата и не е приведен нито един количествен показател. Единствената част, която може да бъде съпоставена с наличните данни, е твърдението за значително повишаване на точността – и именно то не съответства на известното за руските възможности в космоса.

Публикуваният график на изстрелванията предвиждаше за края на август именно от Плесецк пуск на навигационния спътник „ГЛОНАСС-К1“ №19Л – поредния апарат от третото поколение на руската система, създадена като алтернатива на GPS. Украинското издание „Милитарний“ отбелязва, че наличните данни не са достатъчни, за да се потвърди, че на 24 август е изстрелян точно навигационен спътник.

Ако тази версия се потвърди, тя по-скоро ще опровергае внушението за рязко повишаване на точността. Според регистъра на Информационно-аналитичния център за координатно-времево и навигационно осигуряване, който води официалната отчетност на системата, към 24 август орбиталната групировка на ГЛОНАСС включва 28 апарата. Точно 24 се използват по предназначение – минималният брой за глобално покритие. Един се намира в орбитален резерв, а три са извадени от експлоатация и се изследват от главния конструктор.

Групировката се поддържа на този минимум с апарати, които отдавна са надхвърлили предвидения си ресурс. Два от действащите спътници са изведени на 25 декември 2007 г. и се намират в орбита вече повече от 18 години. Друг работи от декември 2009 г., а още един – от март 2010 г. По данни на самия център гарантираният срок за активно съществуване на поколение „ГЛОНАСС-М“, към което принадлежат тези апарати, е седем години. В подобна конфигурация нов спътник попълва изтъняващата групировка и поддържа покритието, но сам по себе си не води до съществен скок в точността.

Точността на руските далекобойни удари в Украйна отдавна не зависи единствено от броя на спътниците. Основно ограничение е заглушаването или подмяната на навигационния сигнал по маршрута към целта, а руската контрамярка се намира върху самото оръжие: антени с управлявана диаграма на насоченост от типа „Комета“. Такива системи са откривани в ударните дронове „Геран“ – руското производно на иранския „Шахед-136“, както и в управляеми авиобомби и крилати ракети. Антената потиска смущенията или подправения сигнал според посоката, от която идват. Допълнителен предавател на височина около 19 100 километра не решава проблема със заглушител, разположен под маршрута на полета.

Съобщението, придружило пуска, следва позната схема: неназован източник, неподкрепено с измерими показатели твърдение за нова способност и реално, официално обявено събитие, което да му придаде достоверност. По тези белези публикацията прилича не на действително разузнавателно изтичане, а на обичайното съдържание в руски военни канали, които представят всяко рутинно попълване като технологичен пробив.

Невъзможността товарът да бъде надеждно идентифициран отвън сама по себе си показва колко силно е затегнат режимът около Плесецк. След поредицата опити за атаки с дронове Русия наложи по-строга секретност около пусковете от космодрума. Уведомленията до авиацията и мореплавателите обхващат между 6 и 12 часа дневно в продължение на две-три седмици, като стартът се извършва в произволен ден от този прозорец: февруарският пуск беше на четвъртия ден, а мартенският – на петия. През април две припокриващи се уведомления затвориха съответните зони за по 19 часа в денонощието. Ръководителят на „Роскосмос“ призна, че на 11 април са били предприети сериозни опити за проникване.

Ефектът от тази секретност личи и в медийното отразяване. Barents Observer, който следеше зоната за падане на ракетната степен в Баренцево море, добави бележка за осъществения старт към материал за очакван пуск на поредната партида спътници „Расвет“ – руския аналог на Starlink. Министерството на отбраната обаче съобщи за единичен товар, изведен в негов интерес, докато „Расвет“ се разработва от компанията „Бюро 1440“, която обявява поименно собствените си групови пускове. При първия от тях, на 23 март, бяха изведени 16 апарата. За втория, на 19 юли, не беше обявен брой, но службите за космическо проследяване регистрираха 17 обекта.

Именно тази спътникова групировка, а не навигационната система, свързва най-пряко руската космическа програма с далекобойните удари. Кристиан Отланд от Норвежкия институт за отбранителни изследвания заяви пред Barents Observer, че Русия вече използва първите апарати „Расвет“ над Украйна, но епизодично, тъй като спътниците все още не са твърде малко за непрекъснато покритие. По-голяма и зряла групировка би подобрила защитените комуникации, координацията между разпръснати подразделения и работата на безпилотните системи.

Съветникът на украинския президент Серхий Бескрестнов определя необходимия минимум на между 200 и 250 спътника. Теоретично терминали могат да бъдат монтирани на „Геран“ още сега, а ударите да бъдат насрочвани според прозорците на прелитане. При настоящия брой орбитални апарати обаче връзката е твърде нестабилна, за да оправдае подобно решение. Специалистът по спътникова връзка Володимир Степанец изчислява, че апаратите прелитат над Украйна четири пъти дневно. Само две от тези прелитания осигуряват достатъчно стабилен канал, като всяко продължава приблизително между час и час и половина.

Натискът върху производствената инфраструктура, необходима за пусковете на „Расвет“, също е осезаем. В нощта на 15 август украински крилати ракети FP-5 „Фламинго“ поразиха ракетно-космическия център „Прогрес“ в Самара – предприятието, произвеждащо ракетата „Союз-2.1б“. Сателитни кадри, публикувани на 18 август, показват кратер с размери около 85 на 35 метра. Поражения са нанесени и по корпус 106А, където се работи по бордовата електроника, системите за управление, кабелните мрежи и приборните отсеци на ракетите носители „Союз-2“.

Ден преди старта дронове достигнаха района на самия космодрум, който извежда в орбита руските военни апарати и се използва за изпитания на междуконтинентални ракети. Украински издания определиха случая като първия документиран полет на украински дронове до Архангелска област. Руското Министерство на отбраната потвърди, че областта е сред регионите, в които на 23 август са били свалени дронове.

Telegram каналът Locator Russia съобщи за два дрона, достигнали района на Плесецк, а видео, публикувано от SuperNova_Plus и препубликувано от ASTRA, показва летателен апарат на малка височина над областта. Регионалните власти забраниха на жителите да публикуват снимки и видеозаписи на дронове. В няколко летища, включително в обслужващото космодрума, бяха въведени временни ограничения за полетите. Нямаше съобщения за попадения. Ден по-рано украински дрон беше заснет над Сиктивкар в Република Коми, на повече от 1700 километра от фронтовата линия.

Най-вероятно изведеният спътник е предназначен да попълни навигационната система: предварителните каталози сочеха точно такъв товар за края на август, ведомството обяви единичен апарат, а „Бюро 1440“ не съобщи за свой пуск. Самата формулировка на Министерството на отбраната обаче не доказва това. Със същите думи ведомството обяви и пусковете от 5 февруари и от нощта на 17 април. По-късно наблюдатели установиха, че при тях са били изведени по няколко апарата, получили обозначения от „Космос-2600“ до „Космос-2614“ и разположени на орбити, характерни за наблюдение на Земята.

Окончателната проверка ще дойде от самия регистър. Ако товарът е навигационен, апаратът ще се появи в таблицата на центъра като въвеждан в системата и ще заеме позиция в една от трите орбитални равнини. Неговият предшественик, изстрелян на 13 септември 2025 г., е въведен в експлоатация 33 дни по-късно.

Ако до началото на октомври в регистъра не се появи нов апарат, а системите за космическо проследяване засекат обекта в ниска околоземна орбита, версията за ГЛОНАСС ще отпадне и трябва да се търси друго предназначение на товара. Това обаче не доказва автоматично твърдението за система за целеуказване. Дотогава проверимата част от публикацията остава опровергана: групировка, поддържана на минималните 24 действащи апарата, не постига значителен скок в точността само с добавянето на още един спътник.

събота, 22 август 2026 г.

Първи щурмови полк изстрелва собствени FP-2 с обсег 200 километра

🇷🇺🔥 Складов комплекс с площ от 80 000 кв. метра в южния край на Санкт Петербург гори от ранните часове на 23 август. За под три часа огнената стихия се разрасна близо четири пъти и реално обхвана цялото съоръжение. Данните са на местното управление на Министерство на извънредните ситуации (МЧС), което не съобщава за пострадали и засега не посочва конкретна причина за инцидента.

Сигнал за горящо хале на Колпинско шосе №135 в Пушкински район е бил подаден в 01:56 ч. местно време. Предварително разузнаване на терен установило, че огънят е обхванал 22 000 кв. метра складова площ. 17 минути по-късно ръководителят на операцията по потушаване на огъня повишил ранга на пожара до втори, в 02:45 ч. – до трети, а в 03:30 ч. – до четвърти.

Рангът в руската противопожарна система не е просто описателна оценка, а оперативна команда. Всяко следващо ниво активира предварително уточнен наряд от гарнизона, към мястото автоматично се изпращат допълнителни екипи, автостълби и цистерни, без да е необходимо отделно искане. Скалата достига до пета степен. Така само за час и половина пожарът достигнал четвърто ниво – предпоследна предвидена степен на мобилизация.

Горящата площ нараствала със същата бързина. От първоначалните 22 000 кв. метра тя достига 60 000 кв. метра, а към 04:30 ч. вече обхваща 82 000 кв. метра. В усилията на огнеборците участват общо 217 души и 65 единици техника, сред които 132 служители и 42 машини на федералното ведомство.

Данните за площта и размерите на сградата описват един и същ мащаб. Халето е дълго 680 метра и широко 120 метра, което дава малко над 81 600 кв. метра застроена площ. Обявената площ на пожар съвпада точно с общата площ на сградата. Това значи, че за около два часа и половина пожарът се разпростира по цялата 680-метрова дължина и към сутринта почти не е останала незасегната част в рамките на обекта.

Пламъкът се вижда от километри, озарявайки нощта. Според сведения, публикувани от местното издание „Бумага“ над склада се издигат огромни пламъци и високи стълбове черен дим, а живеещите наоколо се оплакват от остра миризма. Шушари не представлява изолирана промишлена зона и се намира при южния изход на града, където жилищни квартали и индустриални паркове са разположени непосредствено близо до Московското и Колпинското шосе.

Горящият обект е класифициран като логистичен парк от клас „А“ и се стопанисва от местната компания с името „Логистера“. На нейния официален сайт е описан обект с обща площ около 80 000 кв. метра, светла височина 15 метра и работна височина на стелажите от 12 метра. Подът има товароносимост от 6 тона на кв. метър, а помещенията поддържат температура от 12° по целзий.

Предлаганата на това място услуга е описвана с термина отговорно съхранение, което включва приемане, разтоварване, разполагане, комплектоване, маркиране, опаковане и последващо експедиране на различни видове стоки, които принадлежат на клиенти. Украинският мониторинг канал Exilenova+ отбелязва за същия обект площ от 79 200 кв. метра. Посочените параметри съответстват на класическо хале с високи стелажи, в което товарите са разположени плътно и складирани по цялата работна височина на стелажите.

Кой точно е използвал халето в нощта на пожара, към момента остава неясно. „Бумага“ уточни, че на този адрес е работил склад на Ozon. Адресът обаче включва няколко корпуса в рамките на един индустриален парк. Областният разпределителен център на платформата в логистичните справочници е отбелязан като корпус 2, здание 1, и разполага с отделен код за самите доставчици. Размерите на горящото хале съвпадат с описанието на обекта на „Логистера“, а не с параметрите на центъра на Ozon.

Съседството все пак показва критичното значение на подобни логистични зони. Центърът на Ozon приема доставки денонощно, обслужвайки не само руския пазар, но и Беларус, Казахстан, Киргизстан и Армения, и поема част от натоварването на голямата площадка в Шушари през пиковите месеци.

Причината за пожара не е известна, а обичайните признаци за въздушна атака липсват. По данни на ASTRA властите не са въвеждали режим на опасност от безпилотни летателни апарати. Читател на канала от Санкт Петербург съобщава, че не е чул нито дронове, нито работа на противовъздушната отбрана.

„Бумага“ също потвърди, че въздушна тревога не е въвеждана нито в Санкт Петербург, нито в Ленинградска област. Не са въвеждани и ограничения за приема и излитането на самолети от летище „Пулково“. Нощните съобщения на МЧС проследяват подробно разрастването на пожара и повишаването на неговия ранг, но не споменават отломки от прехващане на дрон. Никоя украинска структура не споменавала удара, още повече да поеме отговорност за неговото нанасяне.

Видът на обекта обаче съвпада с този на други логистични пунктове, ударени през последните седмици. От 18 юли Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна провеждат системна кампания срещу логистичната инфраструктура на водещите руски онлайн платформи за търговия. Първите удари засегнаха сортировъчни центрове на Wildberries в Електростал и Котовск. На 16 август беше изпепелен комплексът в Коледино край Подолск – най-големият склад на компанията в Русия, с площ около 250 000 кв. м.

По изчисления на Data Insight, цитирани от „Важни истории“, платформата е загубила 31% от складовите си мощности, или 1,72 млн. кв. метра. Общите щети за компанията и нейните търговци вече чукнаха 878 млрд. рубли за период от два месеца, като само тези от пожара в Коледино се оценяват на 78 млрд. рубли.

От края на юли същата кампания обхвана и Ozon – третия най-голям руски търговец по размер на оборота, чийто брутен стоков оборот през 2024 г. възлиза на 2,8 трлн. рубли. Първият удар по складово съоръжение на компанията беше нанесен в Зеленодолск, Република Татарстан, на 31 юли и потвърден от Роберт Бровди, командващ на СБС.

През нощта срещу 22 август пожар се разрази и на територията на логистичен обект на Ozon в Чапаевск, Самарска област. Оттам бяха евакуирани над 500 работници, а площадката спря работа за неопределен срок. Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи за 457 свалени дрона в същата нощ над 16 области, Краснодарски край, окупирания Крим и над акваториите на Азовско и Черно море. Ленинградска област и Санкт Петербург не фигурираха изобщо в прочетения списък. За нощта срещу 23 август все още не е публикувана подобна сводка.

Пушкински район има съвсем скорошен прецедент. През нощта срещу 24 юли, по време на масирана атака срещу региона, изгоря складът на Wildberries в Шушари. С площ от 106 000 кв. метра складът е възстановен и отново въведен в експлоатация през 2025 г. след пожара от януари 2024 г. Той обаче се намира на адреса Московско шосе №153, на няколко километра от сегашния пожар. Освен това тогава градът беше подложен на масирана атака с ударни дронове. Именно оперативната обстановка разграничава видимо настоящия от тогавашния пожар, а не видът на обекта или потенциалния мащаб на материалните щети.

Усилията за потушаване на огъня продължава към настоящия момент, без обявена успешна локализация на стихията. Нито МЧС, нито градската управа са представили конкретна версия относно произхода на огъня, а разследването тепърва предстои.

При отговорното съхранение основната част от стоките под покрива принадлежи на клиенти на оператора. Затова оценката на щетите ще зависи от инвентаризация по десетки самостоятелни договори, а не само от счетоводния баланс на даден собственик. Ако сградата бъде отписана като негодна за експлоатация, това би извадило от строя складов капацитет, съпоставим с този на най-големите разпределителни площадки в Северозападна Русия – и то в сезона, през който търговците попълват запасите си за есента.

неделя, 16 август 2026 г.

Британски дронове поразяват руски рафинерии за пръв път

🇬🇧🛩️🇺🇦 Британски дронове поразяват промишлени и военни цели дълбоко в територията на Руската федерация – първи документиран случай, при който безпилотни апарати британско производство се използват за далекобойни удари във вътрешността на страната. Системите са произведени от две компании от Обединеното кралство, предадени са на Украйна и се използват в тази кампания от около шест месеца. Това съобщи британското издание The Sunday Times, позовавайки се на източници във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

Едната платформа е Nyan – еднопосочен ударен дрон на Callen-Lenz, компания от структурата на BAE Systems и нейното технологично направление FalconWorks. Машината е с размах на крилото 2,9 метра и максимално излетно тегло над 75 кг, носи полезен товар под 20 кг, задвижва се от малък газотурбинен двигател, изстрелва се от пневматичен катапулт и има крейсерска скорост 120 възела. През февруари британското Министерство на отбраната възложи договор на стойност близо 5 млн. паунда за такива еднопосочни ударни системи за оперативна и учебна употреба. През юни Nyan беше изстрелян от експерименталния кораб XV Patrick Blackett на Кралския флот по време на учението Neptune Reach, а през юли морският му вариант беше показан на авиационното изложение във Фарнбъро. Втората платформа остава неназована по съображения за сигурност.

Сред целите, които The Sunday Times свързва с британските доставки, са петролни рафинерии край Москва, в Ярославъл и Волгоград, а Nyan е бил използван и срещу Белгород. Повечето далекобойни мисии ВСУ продължава да изпълнява със собствени дронове, но и британската техника е дала съществен резултат, посочва високопоставен украински военен източник. Успоредно с това украинската кампания все по-често обхваща и логистични обекти, включително складове на онлайн търговеца Wildberries, но публичната информация не позволява всеки такъв удар да бъде приписан конкретно на британска платформа.

Обявените характеристики на Nyan сами по себе си не покриват целия географски обхват на тези удари. Производителят посочва обсег над 250 км в зависимост от горивото и профила на мисията, докато част от рафинериите, свързвани с британските доставки, се намират на значително по-голямо разстояние от Украйна. Това прави вероятно част от по-дълбоките удари да са извършени с втората, неназована платформа, но наличната публична информация не позволява това да бъде установено категорично. The Sunday Times приписва ударите по рафинериите на британските доставки, без да уточнява коя от двете системи е използвана срещу всяка конкретна цел.

Използването на британската техника беше потвърдено пред BBC и от добре осведомен военен източник. Министерство на отбраната на Обединеното кралство не коментира конкретни платформи и се придържа към позицията, че ще продължи да предоставя на Украйна оборудването, от което тя се нуждае, за да се защитава от руската инвазия.

Икономическите щети от цялата далекобойна кампания The Sunday Times оценява на над 35 млрд. паунда. Публикацията обаче не посочва прозрачна методика или ясно идентифициран източник за изчислението, а числото значително надхвърля официалната украинска оценка. Главнокомандващият на ВСУ генерал Олександър Сирски обяви, че през първото полугодие на 2026 г. украинските Deep Strike системи са поразили 697 цели в Русия и са причинили преки и косвени икономически загуби за не по-малко от 6,1 млрд. долара. Двете оценки не могат да бъдат съпоставяни механично, тъй като не е ясно дали използват еднакъв период, обхват и методология. Дори след привеждането им към една валута разликата остава приблизително седем-осем пъти, поради което по-високата стойност следва да се приема като ориентировъчна оценка, а не като установен резултат.

Дроновете от Обединеното кралство са само малка част от много по-мащабна ударна кампания. Само през юни Силите за безпилотни системи на Украйна съобщиха за 2359 далекобойни бойни мисии срещу цели на 500 до 2000 км в руския тил, а нощните вълни вече достигат стотици апарати. На 6 юли украински дронове поразиха рафинерията в Омск – един от най-дълбоките удари от началото на войната, на около 2700 км от контролирана от Украйна територия. На 1 август Службата за сигурност на Украйна (СБУ) съобщи за удари по три предприятия на „Башнефт“ край Уфа, на около 1600 км от Украйна, а на 10 август беше поразена рафинерията TANECO в Нижнекамск. Няма публични данни ударите по Омск, Уфа и Нижнекамск да са свързани с британските доставки; наличната информация ги представя като украински операции.

Натрупаният ефект върху руската нефтопреработка вече е осезаем, макар оценките за мащаба му да се различават значително. Генералният щаб на ВСУ заяви към 4 юли, че 42,74% от общия капацитет на руските рафинерии е изведен от строя, докато оценките, приписвани на Международната агенция по енергетика, са значително по-предпазливи – над 20%. На практика кризата се прояви чрез ограничения върху продажбите на гориво в десетки руски региони, дълги опашки по бензиностанциите и проблеми със снабдяването от южната част на страната до Сибир и Приморски край. В Оренбургска област беше въведено нормиране, след като ударът по рафинерията в Орск принуди предприятието да спре напълно; според губернатора ремонтът може да отнеме до шест месеца. Част от недостига впоследствие беше смекчен чрез внос, пренасочване на доставки и облекчаване на стандартите за горивата, но проблемите не са изчезнали. Дори президентът Владимир Путин публично призна затрудненията за автомобилистите и бизнеса.

Складовете на Wildberries показват и втората посока на натиска. Търговецът е атакуван многократно от юли насам, а при масираната вълна срещу Москва и Московска област на 16 август руските власти съобщиха за около 600 дрона, насочени към столицата, като около една трета бяха прехванати над Московска област. При атаката беше подпален склад на Wildberries край Москва. Успоредно с това Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна заяви, че негови киберспециалисти са атакували цифрова инфраструктура на компанията на 10–11 август, нарушавайки основния ѝ дистанционен канал за обслужване на клиенти и частично дестабилизирайки платежната инфраструктура. Това остава твърдение на украинската страна. В стратегически план ударите по горивната инфраструктура ограничават наличния производствен ресурс, докато атаките срещу логистичните мрежи затрудняват придвижването на стоки и товари.

Доставките не са импровизирана реакция. На 15 април британското Министерство на отбраната обяви най-големия си пакет от дронове за Украйна дотогава – над 120 000 апарата през 2026 г. През юни Лондон качи планирания брой до 150 000. Същия месец бяха представени прототипи по Project Brakestop – сравнително евтини британски далекобойни крилати ракети, разработвани без американски компоненти, а през юли Великобритания обяви предоставяне на Украйна на интелектуалната собственост за системата Stone Cloak за електронно противодействие. Сравнението със Storm Shadow върви по друга линия. Британските крилати ракети се използват срещу цели на международно призната руска територия от ноември 2024 г., включително в Курска област, но са скъпи, запасите са ограничени и могат да бъдат използвани само в сравнително малки количества. Дроновете струват многократно по-малко и могат да се произвеждат серийно. От Nyan вече са произведени над 1000 бройки; системата е оперативно доказана на суша, а през лятото беше демонстрирана и в морска среда.

Промяната, която случаят маркира, е преди всичко в модела на западна подкрепа, а не в самия географски обхват на разрешените удари. Ограниченията върху употребата на британски и американски далекобойни оръжия срещу цели в Русия бяха смекчени още през ноември 2024 г. Новото този път е мащабът и видът на предоставяната техника. Вместо да разчита само на ограничен брой сложни и скъпи крилати ракети, Киев получава серийни и сравнително евтини ударни системи, които могат да бъдат включвани в значително по-масови операции. За руската ПВО това променя аритметиката: единичната крилата ракета е една задача, докато вълна от стотици по-евтини безпилотни летателни апарати паралелно натоварва радарите, огневите средства, мобилните групи и запасите от прехващачи.

Вероятно британското участие в украинската дронова кампания ще продължи да се разширява, без всички използвани системи да бъдат публично назовавани. Самото британско Министерство на отбраната отказва да коментира конкретните платформи, а The Sunday Times посочва опасения в британските отбранителни среди, че по-дълбокото участие може да е последвано от засилени руски ответни действия, включително кибератаки, разузнавателни и други хибридни операции. Москва отделно продължава да отправя заплахи във връзка с британската военна подкрепа за Украйна.