Сателитна снимка: 8 унищожени резервоара в петролния терминал край Батайск

🇷🇺🔥 Почти всички резервоари на петролния терминал „Юг Руси“ край Батайск в Ростовска област са изпепелени след украинския удар с дронове през нощта срещу 10 октомври. Това съобщи Telegram каналът ABSreliable, който публикува доказателство под формата на сателитна снимка, на която се виждат 8 унищожени резервоара и още 3 силно обгорели, които едва ли ще бъдат използвани скоро. Отвисоко се виждат пропаднали покриви, изгорели корпуси и почерняла от огнената стихия земя в обвалованите площадки около тях. Каналът не посочва датата на заснемане.

Официално обектът се нарича „Нефтеналивен терминал НЗНП“ и принадлежи на АО „Новошахтински завод за нефтопродукти“. Името „Юг Руси“ идва от едноименната група компании, която през 2009 г. пусна първи етап на завода и терминала. Терминалът се намира в Заречна промишлена зона на областния град Ростов на Дон, на левия бряг на реката и на около 3 км северно от Батайск. През него минават петролни продукти за износ: кейовете му са дълги около 300 метра и приемат плавателни съдове от клас „река–море“ с тонаж от 3000 до 5000 т. Проектният капацитет на терминала е около 2,5 млн. тона годишно. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) посочва, че снабдява с горива и смазочни материали руските войски на южното направление и носи валутни приходи на руската държава.

През нощта на атаката областният губернатор Юрий Слюсар обяви, че от предишната вечер са отразени над 50 дрона в рамките на масирана въздушна атака срещу региона. „Възникна пожар. Пострадали няма“, написа той, без да назове обекта. Сутринта картината беше друга: Слюсар добави, че в няколко района на града са поразени жилищни сгради и хората от тях са евакуирани. Шестима души потърсиха медицинска помощ, а един от ранените се нуждаеше от спешна операция. Атаката е поразила и подвижен жп мост на участъка Ростов–Батайск. „Движението на влаковете в двете посоки е спряно“, написа губернаторът, след което Федералната пътническа компания съобщи за 25 закъснения на пътнически влакове. Няколко часа по-късно Слюсар обяви, че движението по моста е възстановено.

Спешните служби се бориха с огнената стихия, обхванала терминала, в продължение на два дни, а целият град остана под плътна димна завеса. Още в първите часове украинският канал Exilenova+ показа данните на НАСА за засечени от космоса топлинни аномалии в района. Местният канал „Ростов главный“ публикува видео с горящия обект и уточни, че „по слухове гори тръстика, но не е сигурно“. Независимият руски канал Astra установи по кадри на свои читатели, че гори терминалът на НЗНП. На 12 октомври, когато кадрите на очевидци вече не показваха открит огън, Astra изчисли, че поне 7 от 12-те големи резервоара са изведени от строя. Украинският мониторингов канал Supernova+, който публикува и видео с попадението, преброи 7 изгорели резервоара и още един, опърлен от огъня. Руската служба на „Радио Свобода“, която още в деня на удара показа сателитна снимка на горящия терминал, написа, че там не е останал нито един резервоар с гориво. На новата снимка от ABSreliable се виждат повече засегнати резервоари: 8 напълно унищожени и 3 силно обгорели.

Терминалът и преди е бил мишена на удар. На 9 юли Генералният щаб на ВСУ обяви, че „Юг Руси“ в Батайск е поразен, и съобщи за пожар на територията на обекта, като уточни, че резултатите се изясняват. Самият завод в Новошахтинск, близо до границата с окупираната Луганска област, също е бил удрян няколко пъти от началото на 2026 г. За удара от 10 октомври генщабът не е съобщавал, а руските власти към 28 октомври не са назовали терминала като засегнат.

Ударът изпревари с ден „енергийното примирие“, което президентът Доналд Тръмп обяви едностранно на 11 октомври, след като облекчи санкциите за руския дизел. Кремъл така и не потвърди участие. На закрит брифинг на 27 октомври президентът Володимир Зеленски разказа, че е разпоредил в продължение на 72 часа ударите да са насочени по други цели, без да се атакуват рафинериите. Паузата приключи на 15 октомври, когато Киев поднови ударите по руски рафинерии, първата от които беше тази в Рязан.

Ракетен удар в Елец порази завода, който захранва руските ракети и авиобомби

🇷🇺🎯🇺🇦 В неделя, 25 октомври, ракети удариха през деня промишлената зона на Елец в Липецка област и поразиха завода „Енергия“, в който според Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) се произвеждат батериите за планиращите авиобомби и оперативно-тактическия ракетен комплекс 9К720 „Искандер-М“. Загинал е охранител, а пострадалите са 7 души, сред които служител на завода, ранен в бедрото от метална отломка.

Генералният щаб потвърди удара на 26 октомври. Според съобщението е поразен цехът за производство на захранващи елементи за оръжия, а на територията на завода е избухнал пожар. Щабът определя „Енергия“ като единствения производител на батерии за универсалните модули за планиране и корекция (УМПК), т.е. комплекти с разгъващи се крила и спътниково насочване, които превръщат обикновената свободнопадаща бомба в управляема. Предприятието произвежда захранващи елементи и за „Искандер-М“, и за крилатите ракети с морско базиране. Губернаторът Игор Артамонов каза, че работниците са евакуирани. Повредени са фасадите на няколко жилищни сгради и Елецкият медицински колеж, който премина към дистанционни занятия.

Списъкът на украинското военно разузнаване, цитиран от The Insider, е по-подробен. Според тези данни „Енергия“ доставя термичните батерии 9Б283 за балистичните ракети на „Искандер-М“. Това са еднократни източници на ток, които се задействат при пуск. За крилатата ракета 9М727 на „Искандер-К“ предприятието доставя захранващ елемент. В списъка влизат бордови батерии за аеробалистична ракета Х-47М2 „Кинжал“ и за ракетите на зенитния ракетно-оръдеен комплекс „Панцир“.

Оръжието назоваха руски военни канали. „Ключовият момент е, че ударът е нанесен с крилати ракети Storm Shadow“, написа същия ден проруският канал „Рибар“. Става дума за британско-френската крилата ракета с въздушно базиране Storm Shadow, която Украйна изстрелва от своите фронтови бомбардировачи Су-24М. Министерство на отбраната на Руската федерация обяви на следващата сутрин, че ПВО е свалила 2 ракети Storm Shadow за последното денонощие, без да уточни къде. Украинският проект за разузнаване по открити източници (OSINT) Exilenova+ отчита поне 7 попадения в различни корпуси, а според анализа на Dnipro Osint единият корпус е разрушен, а другият е изгорял отвътре.

Ударът в Елец е част от серия удари по заводи, които произвеждат компоненти и материали за ракети, а не готови ракети. В съобщението си от 26 октомври генщабът наред с „Енергия“ изброи още микросхемите на „Протон-Електротекс“ в Орел, както и комбината за синтетичен каучук „Толятикаучук“ в Толиати, ударен на 24 октомври. Той определи комбината като звено от веригата за производство на твърдо ракетно гориво. В същия списък е включена и площадка за подготовка и изстрелване на ударни дронове край Донецк.

Ракетните удари по заводите за електроника започнаха по-рано през годината. На 10 март Storm Shadow поразиха брянския завод за микроелектроника „Кремний Ел“, произвеждащ чипове, използвани в дронове и ракетни комплекси. Губернаторът Александър Богомаз съобщи окончателния брой на жертвите: 8 загинали и 47 ранени. На 22 юни крилати ракети удариха Воронеж, където цел е завод за полупроводникови прибори „ВЗПП-С“. Губернаторът Александър Гусев обяви 5 загинали, а руски мониторинг канали писаха за 3 ракети Storm Shadow, свалени над областта. Орел беше ударен на 23 октомври. Генщабът твърди, че основният цех за микросхеми на „Протон-Електротекс“ е унищожен, а губернаторът Андрей Кличков потвърди 3 загинали. Типът на използваните там ракети остава непотвърден: украински мониторингови канали писаха за крилати ракети FP-5 „Фламинго“.

За самата „Енергия“ ударът не е първи. Дронове атакуваха завода през нощта срещу 23 май 2025 г., когато ранените бяха 8, и през нощта срещу 3 юли 2025 г., след което генщабът обяви производството за спряно. Нова атака с дронове срещу промишлената зона на Елец имаше в началото на януари 2026 г. Неделният удар е най-малко пета известна атака срещу „Енергия“ от май 2025 г. насам. The Insider, който ги изброява, допуска и шеста. Повторните атаки показват границите на ефекта: предприятието беше обявено за спряло през юли 2025 г. и пак е било цел, т.е. предишните удари не са го извадили от строя за постоянно. Всички известни дотогава атаки обаче бяха с дронове. В неделя заводът беше поразен с ракети, и то през деня, когато там е имало работници.

Най-острата реакция в Русия беше насочена към собственото министерство. По-рано на същия ден каналът „Романов Лайт“ беше съобщил, че украински Су-24 и Mirage 2000 летят към Харковска област и могат да изстрелят Storm Shadow. След удара той написа, че „МО не успя да предотврати удара дори при наличието на предварителни данни за пусковете“. В следваща публикация призова стратегическите предприятия да бъдат преместени не просто отвъд Урал, а чак в Далечния изток заради очакваните украински балистични ракети.

„Рибар“ определи Storm Shadow като „трудна цел за ПВО“ и предположи, че пусковете следват доставката на новата партида, „която наскоро беше обявена във Великобритания“. На 15 октомври Bloomberg писа, че Киев ще получи още такива ракети след разговорите на премиера Анди Бърнам с президента Володимир Зеленски предния ден; британското правителство не коментира. Каналът предупреди, че ако не се мисли „крачка напред“, ПВО може да се окаже „с МОГ срещу бързи реактивни изделия“. Мобилните огневи групи са отряди от по няколко човека с картечници, монтирани на автомобили, с които руската отбрана сваля дронове. Част от вината „Рибар“ прехвърли на САЩ: без разузнавателни данни за разположението на руската ПВО, пише каналът, на Украйна щеше да ѝ е много по-трудно да нанесе щети.

Каналът „Два майора“ отиде по-далеч. „За сведение на онези, които планират нашите удари: ударът отново е нанесен в работно време, въпреки че днес да е почивен ден“, написа той. Според канала нощните удари са добри, но дневният е „много по-ефективен“, защото на място е работната смяна, „чието извеждане от строя понякога е по-важно от унищожаването на оборудването“. Изводът беше призив за ответни удари. „Цялото това бърборене за хуманизъм“ според него важи само докато врагът спазва рамките, а на удар „по работещо предприятие“ трябва да бъде отговарено „не със словесно възмущение, а с море от огън“.

Същия ден „Романов Лайт“ сподели оплакване от друг проруски канал, че предварителни данни получава и противникът, който според него „понякога за денонощие, понякога за няколко часа“ знае накъде ще полетят руските ракети и дронове и колко ще са те, а това „не може да се обясни с никакво сателитно разузнаване“. Който иска да провери, трябвало да чете градските чатове. Публикацията не включва доказателства за теч на информация. За балистичните ракети поне има документиран източник на предупрежденията и той е от САЩ. На 13 октомври Зеленски сподели за удар с балистични ракети по Киев „отново без предупреждение от партньорите“. В интервю за NBC News, цитирано на 18 октомври, той каза, че данните за пуск на руските балистични ракети отново постъпват след пауза от няколко дни: „Сега всичко работи“.

Разгледани заедно, ударите от последната седмица показват ясен избор на цели. Украйна нанася удари по заводи за батерии, микросхеми и суровини за ракетно гориво, а генералният ѝ щаб описва поразяването на всяка от целите като удар по производството на ракети и управляеми бомби. В Елец ударът беше извършен през деня, когато на територията на завода е имало работници. Поредната атака срещу „Енергия“ показва и границата на този подход: досега нито един удар не я извади от строя за постоянно, а какви щети е нанесъл неделният, засега не е официално потвърдено. Затова следващите сателитни снимки на поразени корпуси ще кажат повече от всяко изявление: те ще покажат дали Русия ремонтира цеха по-бързо, отколкото Киев успява да го удари повторно.

Около 30 руски летища спираха полети два дни, от Сочи до Омск

🇺🇦✈️🇷🇺 Около 30 руски граждански летища спряха да приемат и изпращат самолети между вечерта на 23 октомври и сутринта на 25 октомври, някои по 2-3 пъти, докато украински дронове прелитаха към цели от Поволжието до Западен Сибир. Мерките обхванаха от Сочи, Краснодар и Геленджик на юг до Сургут и Омск, около 2500 км от държавната граница с Украйна. Федералната агенция за въздушен транспорт (Росавиация) обяви ограниченията в своя канал в руския месинджър MAX, а „Интерфакс“ ги предаваше едно по едно.

„КиберБорошно“, украински канал за разузнаване по открити източници (OSINT), проследява състоянието на руската авиация и показа карта на въздушното пространство на Руската федерация като свидетелство на успеха на украинските операции. Той преброи 44 затваряния и 4 ограничения на 30 летища през посочения интервал. Пикът по неговия отчет е малко след 11 ч. в събота, когато 15 от тях са затворени по едно и също време. Броят на летищата съвпада със съобщения на Росавиация, а те показват докъде стига вече режимът „Ковер“. При него небето над района се затваря, самолетите на земята остават на място, а тези във въздуха кацат или напускат зоната. За два дни режимът следваше маршрутите на дроновете през Поволжието и Урал чак до Западен Сибир.

Първата вълна дойде през нощта срещу 24 октомври. Росавиация въведе ограничения в Киров, Чебоксари, Казан, Нижнекамск, Бугулма, Самара, Уляновск, Ярославъл, Пенза, Саратов, Краснодар и Сочи, а около 7 ч. московско време и Уфа и Оренбург. Столичните Внуково, Домодедово и Жуковски приемаха и изпращаха полети само по съгласуване със съответните органи от вечерта на 23 октомври, а Калуга остана затворена до разсъмване. За цялата нощ Министерство на отбраната на Руската федерация отчете 616 свалени дрона над европейската част на страната, окупирания Крим и Азовско и Черно море. Отчетът обхваща времето от 20 ч. на 23 октомври до 8 ч. на 24-ти.

През деня вълната се измести на изток. Регионалните власти обявиха режим на „безпилотна опасност“ в Свердловска, Тюменска, Челябинска, Курганска област и Ханти-Мансийския автономен окръг. Росавиация ограничи полетите в Екатеринбург, Тюмен и Курган, после в Урай, Советски и Тоболск, следобед в Омск, а след него и в Сургут. „Към момента дроновете на противника са достигнали северния промишлен възел“, написа губернаторът на Омска област Виталий Хоценко. Ozon съобщи за пожар в логистичния център на компанията в града, а на 25 октомври Хоценко обяви трима ранени. Министерството на отбраната отчете за деня 125 прехванати дрона, сред тях над Свердловска, Челябинска, Тюменска и Омска област, Башкирия и Удмуртия. Така за един ден полетите бяха прекратени на 8 летища на Урал и отвъд него. Западен Сибир не е нова цел: на 16 октомври дронове удариха промишлен обект в Сургутския район, а Росавиация ограничи тогава полетите в Екатеринбург, Тюмен, Сургут, Урай, Советски и Когалим.

Генералният щаб на Украйна посочи, че на 23 октомври и през нощта срещу 24-ти са поразени комбинатът „Толяттикаучук“ в Самарска област, основната производствена сграда на „Протон-Електротекс“ в Орел и самолет на летището в Ейск. Кметът на Толиати Иля Сухих потвърди поражения по промишлените обекти в града. На 25 октомври губернаторът на Пермския край Дмитрий Махонин съобщи за 11 свалени дрона и за промишлен обект в северната част на края с незначителни повреди и петима ранени работници.

Втората вълна дойде през нощта срещу 25 октомври. Тамбов и Нижни Новгород спряха работа още вечерта, а след полунощ отново се затвориха Казан, Самара, Уляновск, Чебоксари, Нижнекамск и Перм. Домодедово се върна към нормална работа едва сутринта, както Геленджик и Краснодар. Министерството на отбраната обяви 532 прехванати дрона над 22 руски региона и окупирания Крим, от Адигея до Марий Ел и Удмуртия. Трите отчета покриват без прекъсване 36 часа, от вечерта на 23 до сутринта на 25 октомври, и сборът им е 1273 апарата по данни на руската армия.

В Москва последиците от 23 октомври, когато Шереметиево евакуира пътници, се пренесоха към съботния ден. Тогава Шереметиево работеше „по коригирано разписание“ заради ограниченията върху въздушното пространство „в някои региони на Русия“, а според The Moscow Times разписанието на още над 200 полета беше нарушено, след над 340 закъснели и отменени в петък. По сметките на руското независимо издание „Агентство“ през първите 14 дни на октомври четирите московски летища са били затворени едновременно общо 101 часа и 38 минути. Това е повече от двойно спрямо целия септември, когато сборът е бил 46 часа и 33 минути.

Цената се натрупва по цялата мрежа. Руското издание на Forbes преброи по отчетите на Росавиация 2860 затваряния заради дронове за януари–август 2026 г. Това е 4,5 пъти повече от 643-те затваряния за същите месеци на 2025 г. Андрей Патраков, генерален директор на компанията RunAvia, посочва, че вече затварят и авиовъзли на Урал и в Западен Сибир, където полетите на час са по-малко, отколкото в европейската част на Русия. Той оценява загубите на авиокомпаниите за деветте месеца между 175 и 275 млрд. рубли при около 24 000 засегнати полета. Forbes оценява, че за цялата година сметката може да надхвърли 200 млрд. рубли.

The Atlantic писа на 15 октомври, че през последните седмици Украйна се опитва да нарушава въздушното движение около руските авиовъзли с далекобойни дронове, а двама участници в планирането казаха пред изданието, че кампанията „едва започва“. Според същите източници президентът Володимир Зеленски още не е разрешил по-агресивния ѝ вариант с дронове, насочвани от изкуствен интелект. За тези два дни обаче Генералният щаб назова промишлени и военни цели, а тревогите в областите и ограниченията на летищата следваха по време и място пътя на дроновете към Омск. Затова цената за гражданската авиация не зависи от това дали самите летища са били цел: небето затварят руските власти там, откъдето минават дроновете. Затварянията стигнаха Урал и Западен Сибир два пъти за осем дни, на 16 и 24 октомври, и докато украинските удари достигат тази дълбочина, те много вероятно ще се повтарят.

Допълнителни компенсации за загубите от „Ковер“ засега не са обсъждани. На 21 октомври тогавашният ръководител на Росавиация Дмитрий Ядров каза пред журналисти: „Засега въпросът не попада в дневния ред. Постоянно следим финансовото състояние на нашите авиационни предприятия, летища и превозвачи, и засега не виждаме никакви отклонения“. Тогавашният министър на транспорта Андрей Никитин допълни на същия ден: „Ако почувстваме, че е нужна помощ, разбира се, ще търсим механизми за подкрепа“. На 22 октомври президентът Владимир Путин назначи Ядров за министър на транспорта, а Никитин зае поста на вицепремиер. Евентуална мярка от министерството на Ядров за авиокомпании до края на годината би показала, че властите приемат затварянията като трайна цена на войната. Без нея загубите, които RunAvia оцени на 175–275 млрд. рубли за 9 месеца, остават за сметка на превозвачите.

Украински дронове удариха склад на Ozon в сибирския Омск

🇷🇺🎯🇺🇦 Украински дронове поразиха на 24 октомври вечерта логистичния център на Ozon в Омск, на около 2500 км от украинската граница, и пренесоха в Западен Сибир кампанията срещу складовете на втората по големина платформа за онлайн търговия в Руската федерация. В 21:21 ч. местно време губернаторът на областта Виталий Хоценко написа в своя Telegram канал: „Един от логистичните центрове в Омск беше атакуван с дронове. Персоналът е евакуиран своевременно. На място работят оперативните служби. Ситуацията е под контрол.“ Името на компанията той не спомена, но самата Ozon потвърди, че обектът е неин.

„Своевременно евакуирахме всички работници, по предварителни данни никой не е пострадал. Възникна пожар, на място работят спешните служби“, съобщи пресслужбата на компанията. Стоките от склада вече не се показват в онлайн каталога. Поръчките, които не могат да бъдат изпълнени от други обекти, ще бъдат отменени. Приемането на доставки от продавачи е временно спряно, а пратките, които вече пътуват към склада, се пренасочват. По данни на ASTRA ударен е центърът на ул. „Айвазовски“ 33 в логистичния парк „Солнечный“. Това е първият обект на Ozon в града за съхранение на стоки на продавачи и комплектуване на поръчки. Първата част от обекта с площ от 40 000 кв. м, заработи през септември 2024 г. Инвестиции в оборудване и информационни системи според компанията надхвърлят 4 млрд. рубли. При пълен капацитет комплексът е предвиден да обработва около 915 000 поръчки дневно.

Вторият пожар същата вечер е в северния промишлен възел на Омск, до който по думите на Хоценко бяха стигнали дроновете. Там е и рафинерията на „Газпром нефт“, най-голямата в Русия, но този път кадрите на украинския мониторингов канал Exilenova+, който събира записи от руските градове, и анализът по открити източници на независимото руско издание ASTRA сочат пожар в нефтохимическия завод „Омский каучук“. Губернаторът не назова предприятието, а самото то не беше коментирало пожара към ранните часове на 25 октомври.

„Омский каучук“, част от група „Титан“, е водещото нефтохимическо предприятие в региона. Произвежда бутадиен-алфаметилстиролови каучуци, пропилен, фенол, ацетон и метил-трет-бутилов етер (МТБЕ) – добавка, която повишава октановото число на бензина. Exilenova+ свързва завода с ракетната програма: специални полимерни свързващи вещества се използват в твърдото ракетно гориво, с което се задвижват и балистичните ракети с малък обсег 9М723 на оперативно-тактическия ракетен комплекс 9К720 „Искандер-М“. Същото твърди и DW. В описанието на завода, което публикува самата група „Титан“, такива вещества не фигурират, а Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) не бе коментирал Омск към ранните часове на 25 октомври.

За други заводи от същия тип самият генщаб твърди това. В нощта срещу 24 октомври той регистрира удар в комбината „Тольяттикаучук“ в Тольяти, произвеждащ синтетични каучуци, използвани за производство на твърдо гориво за балистични ракети. На 25 септември обяви, че са поразени заводът за синтетичен каучук в Ефремов и „Воронежсинтезкаучук“, които участват в производството на твърдо гориво и за ракетите на „Искандер-М“.

Ударите, за които генщабът пое отговорност през същото денонощие, следват открито обявената от него линия. Освен „Тольяттикаучук“ той докладва и за попадение в основното производствено предприятие на „Протон-Електротекс“ в Орел, който по негови твърдения произвежда компоненти за крилати авиационни ракети и превключватели-инвертори за ракетите 9М723. „Това затруднява производството на компоненти за крилатите и балистичните ракети, с които противникът удря украинските градове“, пише в съобщението. Руските власти съобщиха за трима загинали и осем ранени в завода в Орел.

Сред тези градове е Киев. От вечерта на 13 октомври руските атаки с ракети и дронове убиха в столицата петима души, а 36 бяха ранени. По думите на Зеленски в нощта на 22 октомври Русия изстреля по Киев 21 ракети. ВВС посочват сред използваните оръжия и „Искандер-М“. В Киев и другите засегнати региони има 2 загинали и 34 ранени.

Тревогата в Омск продължи повече от 6 часа. Тя беше обявена в 15:51 ч. местно време заради опасност от дронове. В 16:22 ч. летището спря да приема и изпраща самолети, а в 18:26 ч. Хоценко докладва, че атака е отблъсквана от ПВО. Тревогата беше отменена в 22:06 ч. През деня тревога беше обявена още в Курганска, Свердловска, Челябинска, Тюменска област и Ханти-Мансийски автономен окръг. Жители се оплакаха, че сирените не са се чували във всички квартали, а мобилният интернет в града прекъсва. Пресслужбата на губернатора съобщи за проверка на въздуха за замърсяване. Омският депутат в Държавната дума Олег Смолин поиска за града същите мерки срещу дронове, каквито действат в Москва, Орел и Белгород.

Тревогата беше деветата за региона от началото на годината, а рафинерията вече беше ударена на 6 юли и 8 октомври. Exilenova+ определя дрона, заснет край склада, като FP-1 на украинската компания Fire Point. След попадението на 8 октомври Зеленски каза, че рафинерията е ударена с FP-6, модификация на FP-1.

Ozon влезе в списъка с цели на 22 август, когато Министерство на отбраната на Украйна обяви: „След като украинските подразделения поразиха 15-те най-големи логистични центъра на Wildberries, дойде редът на Ozon.“ Първите удари бяха по складове в Самарска и Оренбургска област, в Тюбе край Махачкала, в Енем край Краснодар и край Невинномиск. Последваха удари в Саратов на 11 септември и Санкт Петербург през нощта срещу 18 октомври. Към 25 октомври Омск е най-източният град с ударен склад на компанията. Тя се приспособява в хода на кампанията: в началото на септември предложи на продавачите да изпращат стоки в складовете ѝ в Казахстан.

Залогът е голям. Wildberries, Ozon и по-малките им конкуренти продават стоки и услуги на стойност, равна на 8,5% от руския БВП, и дават работа на 4 млн. души – над 5% от цялата работна сила. Според независими оценки Wildberries има дял от около 45% от онлайн търговията, а Ozon – около 30%. Според оценка от края на август анализаторите на инвестиционната компания БКС смятаха, че Ozon ще понесе по-малко щети от конкурента си, защото складовете му са по-малки и повече на брой. Освен това голяма част от тях са наети от строителни предприемачи, така че рискът за имуществото се споделя със собственика и застрахователя. Част от тази защита обаче отпадна: от 13 октомври Ozon прекрати програмата за застраховане на стоките на продавачите.

За два месеца кампанията, започната от Украйна на 22 август, стигна до Западен Сибир, а ударът по склада в Омск повтори случилото се в Санкт Петербург седмица по-рано: евакуация и пожар без пострадали. Този център обаче не е от малките обекти, въз основа на които БКС изготви оценката си, а комплекс, предвиден за близо 1 млн. поръчки дневно. Затова решаващо е какво ще направи Ozon с него. Краткото прекъсване на работата ще покаже, че и голям склад на 2500 км от границата бързо се връща обратно в мрежата. Трайно пренасочване на обработваните от него поръчки към други складове ще покаже, че оценката на БКС от август вече не е валидна.

Украински удар запали арсенала за ремонт на „Бук“ и С-300В в Серпухов

🇷🇺🎯🇺🇦 Украински реактивни дронове или крилати ракети поразиха тази нощ предприятието АО „75 Арсенал“ в Серпухов, Московска област, което избухна в пламъци. Целта е звено от веригата, която поддържа в строя руската армейска ПВО. То ремонтира и съхранява военна техника, която включва прехващачи за зенитно-ракетни комплекси със среден обсег 9К37М1 „Бук-М1“ и 9К317 „Бук-М2“. Там се съхраняват и ракети за комплекса 9К81 С-300В. Серпухов се намира на 100 км южно от Москва, а нощната атака срещу столичния регион продължи с часове.

Независимото руско издание ASTRA установи по кадри на очевидци, че взривът е станал в пределите на войскова част 42708 на Московско шосе, където се намира арсеналът. Жители на близкия град писаха в местни чатове, че са чули мощни експлозии първо след прелитането на дронове, а после и на ракети, които по техни наблюдения са били най-малко 3. Украинският канал Exilenova+, който споделя ексклузивни кадри от ударите в руския тил, писа още в 3:30 ч. местно време, че Московска област вероятно е била подложена на ракетен обстрел, а по-късно – че ракети или реактивни дронове са навлезли в района на Серпухов.

Към 6:45 ч. местно време коментар от руски официални лица за Серпухов няма. Кметът на Москва Сергей Собянин съобщи, че към областта са навлезли 630 дрона. Този брой се отнася за периода от 20:30 ч. на 21 октомври до 4:00 ч. тази сутрин. По думите му ПВО е унищожила повечето дронове далеч от столицата, но все пак 163 са били неутрализирани на нейните подстъпи. Първите му съобщения излязоха в 2:30 ч. После в 3:41 ч. той писа за други 22 дрона. В 4:05 ч. съобщи за 73 наведнъж. Всичките 4 столични летища спряха временно излитанията и кацанията на полети, съобщи „Фонтанка“. Двама души са пострадали в района на Вороново в Нова Москва, където по думите на кмета са паднали отломки, и получават медицинска помощ. Губернаторът на Московска област Андрей Воробьов и Министерство на отбраната не са публикувани все още данни за нощта. Огромната част от безпилотните заплахи е свалена, както и при предишните вълни в столичния регион, а арсеналът в Серпухов засега е единственият известен поразен обект.

Предприятието е основано през 1949 г. ASTRA го описва като подчинено на Главното ракетно-артилерийско управление (ГРАУ) на Министерство на отбраната на Руската федерация: произвежда оръжие и боеприпаси и извършва ремонт на въоръжение, което включва артилерийски системи. По-подробна картина може да се придобие от държавната корпорация „Ростех“, към чийто холдинг „РТ-Капитал“ принадлежи дружеството. В съобщение от 11 ноември 2022 г. корпорацията пише, че заводът от повече от половин век е специализиран в основния ремонт на зенитни комплекси и радарни станции. Той поддържа командните пунктове на „Бук“ в модификации М, М1 и М2, както и пусковите и пусково-зареждащите установки на С-300В. Обслужва също подвижните пунктове за разузнаване и управление ППРУ-1 „Овод-М-СВ“, от които се управляват зенитните части, зенитния ракетно-оръдеен комплекс „Тунгуска-М“ и радарните станции „Терек“. От септември 2022 г. ремонтни бригади на завода, изпратени в Крим, ремонтират техника, участвала в руската военна агресия срещу Украйна. Работят по специални сервизни договори, а бригадите включват монтажници, инженери и бригадири. Тогава в 9-те цеха на предприятието работят 236 души. Връзката с „Бук“ личи в обществените поръчки. През юни 2016 г. дружеството възлага превоза на изделие 9С18М1, т.е. станцията за откриване на цели „Купол-М1“ от състава на „Бук-М1“.

„Бук“ и С-300В са комплекси на армейската ПВО – мобилни системи, придружаващи сухопътните войски и прикриващи ги от въздушни удари. С-300В е създадена да защитава войскови групировки, ключови военни обекти и административно-промишлени центрове от самолети, хеликоптреи, крилати и балистични ракети. „Бук“ осигурява защита на средни разстояния. В Серпухов са концентрирани и двете неща, от които зависи дали зенитната батарея на фронта ще стреля: ремонт на пускови установки и командни пунктове и запас от ракети за тях. Затова целта е нещо повече от поредния склад: това е мястото, откъдето се завръщат в строя поразените комплекси. Колко от този капацитет е поразен, засега не се знае: няма сателитни снимки, нито оценка на щетите.

Серпухов и преди е бил мишена на масирани украински атаки. На 11 март 2025 г. дрон порази петролната база „Ока-Център“ в града: ASTRA геолокира мястото по видео, заснето от пазара срещу нея, а Воробьов спомена името на града сред атакуваните места. Тогава целта беше гориво, а сега е военно предприятие на територията на войскова част.

Ударът е част от поредица атаки по арсеналите на Министерство на отбраната на Руската федерация. През нощта на 18 септември 2024 г. украински дронове предизвикаха огромна експлозия в арсенал на ГРАУ край Торопец в Тверска област, на около 400 км северозападно от Москва. Източник от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) каза пред Reuters, че там е унищожен склад за ракети, планиращи бомби и артилерийски снаряди, а пожарът е обхванал ивица с ширина около 6 км. На 12 февруари 2026 г. Генералният щаб обяви, че е поразен арсенал за комплексно съхранение на ракети, боеприпаси и взривни вещества край Котлубан във Волгоградска област. По думите на щаба при удара са използвани крилати ракети FP-5 „Фламинго“ на украинската компания Fire Point, а на обекта са регистрирани мощни взривове и вторични детонации. И при двата случая целта е запасът, натрупан за фронта, докато в Серпухов до склада се намират съоръженията за ремонт на зенитната техника.

Дейността на завода обаче не се ограничава до ПВО. ASTRA го описва като предприятие, което произвежда оръжие и боеприпаси и ремонтира артилерийски системи, така че горящата част от арсенала може да бъде и обикновен склад за боеприпаси. В такъв случай ударът ще прилича повече на тези по Торопец и Котлубан, отколкото на атака по ремонтната база на руската ПВО. Кадрите на очевидците показват огнено кълбо над хоризонта, но не става ясно коя част от арсенала гори.

Какво точно е горяло, най-бързо ще покажат първите търговски сателитни снимки на арсенала. Ако огънят е обхванал хранилищата, Русия губи ракети за „Бук“ и С-300В. Ако е стигнал до цеховете, губи част от капацитета, с който връща в строя вече повредени зенитни комплекси.

Дронове подпалиха терминала в Петербург и удариха център за данни на VK

🇷🇺🎯🇺🇦 Украински дронове подпалиха „Петербургския нефтен терминал“ и петролна база „Ручьи“ в Санкт Петербург през изминалата нощ при масирана атака срещу Ленинградска област, в рамките на която беше ударен и център за обработка на данни на VK, компанията, която притежава „ВКонтакте“. Губернаторът на града Александър Беглов съобщи за един загинал и петима ранени. Министерството на отбраната отчете 1015 свалени украински дрона над 17 региона за една нощ – число, което руските медии определят като нов рекорд.

Първото съобщение на Беглов излезе в 05:36 ч. местно време. В него губернаторът изброи пожари в обекти на цивилната инфраструктура в Невски, Красноселски, Красногвардейски и Московски район и терминала, предупреди за прекъсвания на мобилния интернет и увери, че жертви няма. Към 09:19 ч. картината вече бе друга: един загинал, петима в болница, поразени 12 многоетажни жилищни сгради и 2 къщи. Пожарникари от МЧС продължаваха да се борят с огнената стихия в пристанищните резервоари, петролната база и промишлени складове в Колпино, а евакуираните през нощта жители се прибираха по домовете си.

„Петербургският нефтен терминал“ е разположен на пристанището в Кировски район. Има 21 резервоара за петролни продукти и годишен капацитет за претоварване на 12,5 млн. тона, а държавата му е дала статут на стратегическо предприятие. Каналът Astra го описва като най-голямата горивна база в Санкт Петербург: там се съхраняват и оттам се доставят бензин А-92 и А-95 и дизелово гориво. За него това е 3-ти удар за 4 месеца и половина. На 3 юни в деня на откриването на Петербургския международен икономически форум, дронове предизвикаха пожар в него, на 17 км от „Експофорум“, където трябваше да говори Путин. На 4 юли Беглов сам потвърди попадение там, но заяви, че няма последици, които да се отстраняват, въпреки тонове кадри онлайн, които показваха тъкмо обратното.

„Срещу центъра за обработка на данни на VK в Ленинградска област е извършена атака с БПЛА. Услугите на VK са достъпни за потребителите както обикновено“, заяви пресслужбата на компанията. Потребители в Петербург и областта обаче съобщаваха за проблеми с достъпа до платформата „ВКонтакте“ още преди да бъде публикувано изявление. Освен тази социална мрежа холдингът притежава „Одноклассники“ и развива месинджъра MAX, който държавата налага като национален. Регионални издания посочват това като първи удар с дронове срещу такъв обект на VK.

Пострада и логистичен комплекс на Ozon – третия по оборот руски онлайн търговец. Компанията съобщи, че е евакуирала всички служители, няма ранени, а в комплекса има пожар. Ozon уточни, че в този комплекс не приема доставки от продавачи, защото „той изпълнява други задачи“, и премахна от онлайн витрината стоките, които се съхраняват там. Обектите на компанията са в обсега на украинските дронове от края на юли, когато първият удар порази нейния склад в Зеленодолск, Татарстан. Astra съобщава и за попадение във вантовия мост над Корабния фарватер, част от платената магистрала „Западен скоростен диаметър“. Официално потвърждение за моста няма, но участъкът на магистралата от Екатерингофка до Шкиперски проток беше затворен сутринта.

В Ленинградска област въздушната тревога беше обявена в 01:29 ч. и продължи до сутринта. Губернаторът Александър Дрозденко отчиташе свалените дронове през цялата нощ. В 02:55 ч. те бяха 11, а към 08:41 ч. техният брой достигна 144. Във Всеволожск отломки паднаха върху жилищен блок и предизвикаха пожар; жена и три деца са в болница с отравяне с въглероден оксид. Отломки засегнаха и многоетажна сграда в Гатчина, а в Новоселье, Ломоносовски район, бяха поразени 55 паркирани автомобила. При Кировск горяха къщи в две вилни селища, без пострадали.

Ударите прекъснаха и електрозахранването. В Янино остават изключени две трансформаторни подстанции, а без ток са 50 жилищни блока с около 20 000 души. В Петербург „Россети Ленэнерго“ възстанови услугата в Красногвардейски и Калинински район към 6:00 ч. сутринта.

Летище „Пулково“ прекрати излитанията и кацанията в около 2:00 ч. и остана затворено в продължение на над 6 часа заради „безпрецедентна атака с БПЛА срещу Санкт Петербург“, по думите на пресслужбата му. Пътниците и служителите бяха изведени в укрития. Към 08:00 ч. бяха отменени 21 полета, а 32 закъсняваха с поне 2 часа. Още 11 самолета кацнаха на резервни летища. Полетите бяха възобновени чак в 08:40 ч. Следственият комитет образува дело за терористичен акт. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) не е коментирал атаката, а сутрешната му сводка описва само руската атака срещу Украйна със 180 ударни дрона и 1 балистична ракета 9М723 от оперативно-тактически ракетен комплекс 9К720 „Искандер-М“.

Санкт Петербург не беше единствената цел. Москва също беше атакувана късно снощи. Кметът Сергей Собянин отчете 87 свалени дрона към 02:19 ч. и още 40 към 04:40 ч. Летищата „Внуково“ и „Домодедово“ спряха работа. Сведения за щети в столицата не бяха публикувани. Само на Ленинградска област и Москва се падат поне 271 от общо 1015 дрона, за които съобщи министерството, т.е. над 1/4 от цялата вълна, без да се отчитат свалените над самия Петербург, за които Беглов не даде число.

Последиците се усетиха и в Литва. В Паневежки и Шяуляйски окръг, на границата с Латвия, сутринта беше обявена въздушна тревога от червено ниво, а международното летище в Каунас беше затворено от 07:05 до 08:00 ч. „По последна информация е засечена въздушна заплаха и най-вероятно това е дрон“, съобщи пред LRT ръководителят на Национален център за управление на кризи Вилмантас Виткаускас. Местните власти не съобщиха какво е станало с него. От март насам Литва, Латвия и Естония многократно засичат дронове, отклонили се при удари по пристанищата Приморск и Уст-Луга. Полският Център за източни изследвания (OSW) оценява, че апаратите губят курса си заради руското радиоелектронно противодействие.

Числото 1015 е руско твърдение, което не може да бъде проверено, а руските власти обичайно отчитат високи дялове на прехващане. Самият Беглов обаче потвърждава пожарите на пристанището, в петролната база и в промишлените складове в Колпино. Колкото и дронове да са били свалени, достатъчно са стигнали целите си, разположени на над 1000 км от Киев. Списъкът с цели сочи широка кампания: инфраструктура за износ на петрол на Балтика, склад на голям търговец и за първи път сървъри на водещата руска социална мрежа. Ударите на 18 октомври вероятно са част от натиска срещу петролния износ през пристанищата на Балтийско море, в рамките на който от пролетта насам са нанасяни удари по Приморск, Уст-Луга и вече три пъти по Петербург. Градът, в който през юни се откриваше Петербургският икономически форум, посрещна неделния ден със затворено летище и пожари на пристанището.

„Нептун“ порази шест Су-34 в Борисоглебск, сателитът показва обгорели стоянки

🇺🇦🚀🇷🇺 Сателитна снимка от днес сутринта показва обгорял участък по средата на линията от стоянки на авиобаза „Борисоглебск“ във Воронежка област, където часове по-рано Военноморските сили на Украйна поразиха 6 изтребителя-бомбардировача Су-34. Снимката е заснета от Airbus Defence and Space в 08:25 ч. и беше публикувана от украинския проект AviVector, специализиран в проследяване на руската военна авиация.

Днес сутринта украинските ВМС обявиха, че ударът е бил нанесен от брегови ракетен комплекс РК-360МЦ, който изстрелва крилатата ракета Р-360 „Нептун“. „В резултат на удара са поразени шест бомбардировача Су-34М“, гласи съобщението. Су-34М е модернизирана версия на двуместния Су-34, който се класифицира като фронтови бомбардировач. Поразено е техническо оборудване за осигуряване на полети. На летището са докладвани вторични детонации и пожар. Съобщението завършва с думите „Информацията се уточнява“.

Р-360 „Нептун“ е създадена като противокорабна ракета от киевското конструкторско бюро „Луч“. Ракетата получи световна известност през април 2022 г. Тогава по данни на украинското командване и американски официални лица две такива ракети улучиха крайцера „Москва“, флагмана на Черноморския флот на Руската федерация, който потъна. По-късно ракетата е приспособена и за удари по наземни цели, а през март 2025 г. президентът Володимир Зеленски обяви модификация с увеличен обсег, наречена „Дълъг Нептун“, която има обсег до 1000 км. Флотът не уточнява коя модификация е използвана срещу Борисоглебск.

Генералният щаб на ВСУ публикува своята версия около час и половина по-късно. „Потвърдено е, че шест многоцелеви изтребителя-бомбардировача Су-34 на противника са получили повреди в различна степен“, пише щабът, който приписва удара на Силите за отбрана, без да назовава рода войски. Reuters предаде съобщението с думата „повредени“ и посочи, че един Су-34М струва десетки милиони долари.

Снимката на AviVector обхваща открити места за паркиране покрай рулежката, по която самолетите стигат до пистата. Покрити укрития в кадъра няма. В средата на линията обгорялото петно, отломките и следите от пожар заемат поредица от съседни стоянки. Според тълкуването на United24 Media, медийната платформа на Министерство на цифровата трансформация на Украйна, видимите поражения сочат най-малко четири унищожени Су-34. Сателитното изображение не винаги позволява да се различи изцяло унищожен от тежко повреден самолет и не показва ясно всеки от тях на линията. Затова по-ниската оценка не противоречи на съобщенията на военните за 6 поразени Су-34.

Предупреждението за ракетна опасност във Воронежка област беше обявено в 21:55 ч. местно време на 14 октомври и отменено в 23:01 ч. Малко преди 23:00 ч. украинският мониторинг канал Exilenova+ съобщи за взривове и пожар – по първоначални данни на летището в Борисоглебск. На другата сутрин губернаторът Александър Гусев отчете 33 унищожени дрона и „няколко реактивни въздушни цели“ над 3 градски окръга и 8 района. По първоначална оценка няма пострадали, а отломки са повредили стопански постройки в частни дворове и автомобил във Воронеж. За летището губернаторът не спомена нищо, но напомни, че снимането на последиците от ударите и на работата на ПВО е недопустимо. Сутрешната сводка на Министерството на отбраната на Руската федерация включва Воронежка област сред районите, над които са свалени общо 166 дрона, и също не споменава Борисоглебск.

През нощта руски канали тиражираха версия, според която по летището са изстреляни около 10 крилати ракети FP-5 „Фламинго“ на украинската компания Fire Point, с обсег до 3000 км. Украинското издание Mignews я определи като непроверена, а тази сутрин ВМС назоваха „Нептун“. Ракети „Фламинго“ фигурират в руската сводка за същата нощ, но над Рязан. Ударът по рафинерията там е продължил от 04:00 до 07:00 ч. и според руското ведомство са прехванати 4 ракети „Фламинго“ и 69 дрона. Това е над 5 часа след първите съобщения за пожар в Борисоглебск.

Су-34 е един от основните носители на управляемите авиобомби, с които Русия удря украинските позиции и прифронтовите градове. Това са свободно падащи фугасни бомби, снабдени с комплект крила и система за управление, които самолетът пуска от десетки километри, далеч от линията на фронта. ВМС посочват, че Су-34М може да носи едновременно по няколко авиобомби и ракети от различен тип. Поразяването на 6-те самолета отслабва потенциала на руската тактическа авиация и намалява интензивността на действията по съответните направления на фронта.

Ударът е пореден случай на поразени Су-34 на руски летища. На 21 август Генералният щаб на ВСУ обяви, че Су-34 е поразен в авиобаза Ахтубинск, Астраханска област, където е разположен държавния летателно-изпитателен център. На 4 октомври Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че дронове на Центъра за специални операции „Алфа“ са поразили Су-35 и Су-34 на летище „Ханская“ в Република Адигея, което се намира на около 500 км от най-близката територия под украински контрол.

Самата авиобаза Борисоглебск, разположена в източната част на региона, е била многократно поразявана. Според описанието на Militarnyi там са базирани Су-34, Су-35С и Су-30СМ. Според украинските власти на 3 октомври 2024 г. дронове на СБУ и ССО са поразили складове за управляеми бомби, стоянки на Су-34 и Су-35 и резервоар за гориво. По оценка на AviVector на 8 юли 2026 г. при атака с дронове е унищожен още склад за горива и смазочни материали на базата.

На част от руските авиобази вече са изграждани укрития за самолетите. В Морозовск, Ростовска област, където са базирани Су-34, до август 2025 г. са изградени 18 такива, обяви Militarnyi. AviVector отчете, че конструкциите на 3 хангара в авиобаза Енгелс-2 са почти завършени. В Борисоглебск снимката показва Су-34 на открити места за паркиране, какъвто беше случаят с повредения в Ахтубинск бомбардировач.

Разликата между „поразени“, „повредени в различна степен“ и „унищожени“ е разликата между самолет, който се връща в строя след ремонт, и самолет, който трябва да бъде заменен с чостп нов от завода. Част от обгорялата площ може да е свързана и с поразеното оборудване за осигуряване на полетите, изброено отделно от ВМС, затова самият пожар не показва броя на загубените самолети. Сравнението на снимката с двете военни съобщения все пак показва, че е много вероятно значителна част от 6-те самолета да са били загубени безвъзвратно. Дори долната граница в оценката на AviVector значи, че за една нощ, с един удар на флота, руската авиация е загубила няколко от бомбардировачите, които носят основната тежест на ударите с управляеми бомби по украинския фронт. Колко точно са безвъзвратните загуби, ще покажат следващите снимки на същия ред стоянки: изнесени останки и празни места за паркиране биха потвърдили загубите

Ударите по „Яндекс“ оставиха клиентите на банката му без достъп до парите

🇷🇺🚫💳 От вчера сутринта клиентите на Yandex Pay не могат да видят баланса си, да превеждат пари или да теглят пари в брой, а към момента компанията все още не може да уточни кога това ще бъде коригирано. Безпрецедентният срив засяга стотици хиляди руснаци и се превърна в най-болезнената за тях последица от украинските удари с дронове, които между 8 и 11 октомври поразиха 3 от общо 5 центъра за данни на руския интернет гигант: в Сасово (Рязанска област), Калуга и Владимир.

Yandex Pay е приложението, през което клиентите на „Яндекс Банк“ управляват картите и спестяванията си, плащат вноските по кредити и купуват на изплащане чрез услугата „Сплит“. Според компанията, цитирана от RTVI, в момента не работят проверката на баланса, преводите, тегленето на пари, плащанията с QR код, NFC и Bluetooth, както и самият „Сплит“. Пластмасовата карта и стикерът за безконтактно плащане могат да се използват за плащане на каса, макар че някои операции отнемат повече време от обичайното. Който има такава карта, може да пазарува с нея, но не и да изтегли парите си, да ги прехвърли в друга банка или дори да види колко са.

Дима Пирогов, който ръководи финансовите услуги на „Яндекс“, се обърна към потребителите вечерта на 11 октомври в официалния Telegram канал на услугата. „Самите пари не се съхраняват в центъра за данни. Там се намират сървърите, които осигуряват работата на услугите“, пише той. Според Пирогов записи за всяка сметка се пазят в няколко копия на различни места и при проверката на целостта им не е открит нито един изгубен запис. Той не уточни срока за възстановяване и обясни забавянето с предпазливост: когато става въпрос за пари, екипът иска не само да възстанови услугата в кратки срокове, но и да се увери, че работи надеждно. „Разбирам, че очаквате не думи, а достъп до парите си“, добави той.

Още сутринта на 11 октомври услугата обяви, че вноските по „Сплит“ и по кредитите, които длъжниците не успяват да платят, няма да се смятат за просрочени, а условията за погасяване няма да бъдат променяни. Влоговете остават застраховани, защото „Яндекс Банк“ участва в системата за гарантиране на влоговете, която покрива до 1,4 млн. рубли на вложител.

Приложението спря след третия удар от поредица, която започна 4 дни по-рано. В нощта срещу 8 октомври удар с дрон нанесе тежки поражения на площадката в Сасово. Там избухна силен пожар и работата ѝ спря изцяло. Сутринта на 9 октомври „Яндекс“ съобщи, че няколко модула в Калуга са били напълно извадени от строя. На 10 октомври компанията вписа в потребителското си споразумение клауза за непреодолима сила, която изрично включва атаки с дронове и ракети, а в нощта срещу 11 октомври спря напълно и центърът във Владимир. Облачната платформа Yandex Cloud, която през първото полугодие обслужваше 64 000 клиенти, определи оставащата конфигурация като неустойчива и мина в авариен режим. Засегнатите корпоративни клиенти се прехвърлят по ускорена процедура към конкурентите VK Cloud, Selectel и K2Cloud.

Още с първия удар имаше прекъсвания в работата на търсачката, пощата, картите и таксиметровата услуга „Яндекс Go“, както и на сайтовете на фирми, използващи облака на „Яндекс“, например търговските вериги „Магнит“ и „М.Видео“.

Центърът в Сасово се намира на територията на завода за металорежещи машини „Саста“, произвеждащ стругове с цифрово програмно управление за отбранителната, авиокосмическата и тежката промишленост. Той не произвежда въоръжение, но машините му са нужни за изработката на прецизни детайли, а неговият собственик е под санкции на САЩ, Великобритания и Украйна. „Яндекс“ разполага с три суперкомпютъра, които разработват моделите си за изкуствен интелект, и трите се намираха в Сасово и във Владимир. Дали са повредени, компанията не съобщава.

Киев не назова конкретна цел. Президентът Зеленски потвърди удара в Сасово още на 8 октомври по време на брифинг с пресата: „Определено и ние можем. Винаги отговаряме огледално“. Той свърза нападенията с руските удари по украински центрове за данни от края на септември. На 1 октомври след обстрел изцяло спрян работа киевският център „Парковий“, а на 6 октомври „Омега Телеком“ съобщи, че нейният център в столицата също е разрушен. Москва твърди, че украинските обекти са обслужвали военното разузнаване на Украйна.

На 12 октомври пред комисия на Държавната дума министърът на цифровото развитие Максут Шадаев определи мащаба на атаките като безпрецедентен и обяви, че ведомството му обсъжда защитата на тези обекти с Министерството на отбраната. Реконструкцията им ще бъде бавна и скъпа. Източници на бизнес вестника „Комерсант“ от ИТ пазара изчисляват, че подмяната на унищоженото оборудване ще отнеме до половин година, защото „Яндекс“ ще купува оборудване в условията на световен недостиг на изчислителна мощност, особено на ускорители за изкуствен интелект. Услугите за клиентите може да бъдат възстановени по-рано: Тимофей Воронин от Висшето училище за съвременни социални науки на МГУ отбеляза пред „Ведомости“ очакването си основните услуги да заработят стабилно в рамките на две-три седмици.

Сривът се усети и извън Русия. В Казахстан таксиметровата услуга „Яндекс Go“ спря и после частично заработи, а средната цена на пътуване при конкурента inDrive скочи около 2,5-3 пъти, съобщава Profit.kz. Министерство на изкуствения интелект и цифровото развитие в Астана увери, че течове на данни няма, а сървърите с лични данни на потребителите са в страната. В Армения, където „Яндекс“ доминира на пазара на таксиметрови услуги и доставки на храна, местният клон обяви временно недостъпни услуги, а в Ереван „Яндекс Карти“ спряха да показват разписанията на градския транспорт. Смущения бяха усетени също така в Киргизстан, Узбекистан и Беларус.

Зеленски вижда и друг ефект от успешните удари. На 12 октомври, по видеовръзка пред Варшавския форум за сигурност, той отбеляза, че в социалните мрежи „има по-малко омраза, раздори и провокации, тъй като ботовете намаляха“. В подкрепа на тезата цитира статистика на Cloudflare, според която автоматизираните заявки от мрежата на „Яндекс“ са спаднали до 0,4% от пиковото си равнище за предходните две седмици. Този показател обаче отчита всички заявки от мрежата на „Яндекс“, включително легитимни инструменти като търсачните роботи, а не пропагандни профили. Чешкият евродепутат Томаш Здеховски пусна графика за остър спад на онлайн активността около „Алтернатива за Германия“, но германският проект Rohtext не откри връзка с ударите и отбеляза, че през същия уикенд е спаднала активността и при други германски партии.

Сривът на Yandex Pay тежи повече от прекъсването на търсачката или таксиметровите услуги. От тях даден човек може да премине към конкурент, а парите в „Яндекс Банк“ са му достъпни само доколкото може да плаща с картата на каса. В първото си съобщение до потребителите на 11 октомври самата услуга нарече центъра за данни на „Яндекс“ свой „дом“. Пирогов обяснява забавянето с предпазливост, докато Yandex Cloud счита оставащата си конфигурация като неустойчива. Двете обяснения не се изключват. С поетапното връщане на облачните услуги на 12 октомври става по-вероятно приложението също да заработи частично в рамките на няколко дни. Ако то остане недостъпно и след 18 октомври или Банката на Русия се намеси с извънредни мерки за клиентите, ударите ще са показали, че останалите два центъра на „Яндекс“, заедно с частично работещия в Калуга, не могат да поемат натоварването на банка. Засега за стотици хиляди руски граждани войната се появи на екрана на телефона, отнемайки достъпа до собствените им средства.

Петролният възел „Самара“ гори след серията удари през октомври

🇺🇦🛢️🇷🇺 Всички големи резервоари на „Самара“, възела на „Транснефт“, в който се смесва износният руски сорт „Уралс“, са повредени или унищожени след поредицата украински удари през октомври, а сред по-малките засегнатите са около 40%. Това се посочва в OSINT разчет на украинския канал „Абсолютно надежден източник“, направен по сателитни снимки от 11 октомври. Авторът отчете през изминалата нощ четвърти удар за месеца след тези на 2, 7 и 10 октомври, които Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) вече потвърдиха.

Пълното име на обекта е линейна производствено-диспечерска станция (ЛПДС) „Самара“. Това е възел на магистрални петролопроводи, в който нефтът се приема, съхранява, смесва и препомпва нататък. Той се намира в близост до селището Просвет в Самарска област, на около 937 км от границата по изчисление на Института за изследване на войната (ISW). Според Силите за специални операции (ССО) на Украйна в него се събират 4 магистрални петролопровода от Западен Сибир и Поволжието, а мястото за съхранение има 71 резервоара с обща вместимост над 1,6 млн. кубически метра. Генщабът описва „Самара“ като мястото, където петрол с високо и ниско съдържание на сяра от различни находища се смесва до сорта „Уралс“. По оценка на същия щаб на този сорт се падат до 50% от руския петролен износ.

Според разбивката, споделяна от украински канали, в парка има 65 резервоара по 20 000 куб. метра и 6 от по 50 000. Сборът отговаря на официалните данни. При такъв състав на парка поразени са и 6-те големи, и около 26 от по-малките, с обща вместимост около 820 000 куб. метра, т.е. около половината от капацитета на възела. Големите резервоари са с плаващ покрив (РВСПК-50000): покривът лежи върху самия петрол и се движи заедно с нивото му, за да ограничи изпарението.

Първият удар беше през нощта на 2 октомври. След него генщабът отчете повредени 11 резервоара от по 20 000 и 3 по 50 000 куб. метра, както и участък от тръбопроводи и автоматизиран наливен пункт за петролни продукти. За атаката на 7 октомври щабът съобщи три дни по-късно, че четири от големите резервоари са унищожени, а на площадката е избухнал мащабен пожар. Щом големите резервоари са шест, поне един от тях е бил поразен и на 2, и на 7 октомври. Третият удар дойде в нощта срещу 10 октомври. ССО обявиха, че е нанесен от техните звена за удари в дълбочина (Deep Strike) заедно със Силите за безпилотни системи, а производителят Fire Point съобщи, че са използвани негови далекобойни дронове FP-1, както и при атаката от 2 октомври.

До днес следобед няма официални съобщения за удара от изминалат нощ. Каналите, които следят обекта, се разминават. Украинският Exilenova+ писа около обяд, че „Самара“ е атакувана 3 пъти и огромен пожар продължава да гори на обекта. „Абсолютно надежден източник“ отделя 11 октомври като самостоятелно поразяване, а на трите му сателитни снимки се виждат открит огън в поне два резервоара и плътен дим, който покрива голяма част от площадката.

През изминалата нощ Самарска област се намираше в режим на тревога до 05:00 ч. местно време. Между 04:12 и 04:56 ч. летище Курумоч край областния град работеше с ограничения за приемане и излитане на самолети, съобщи „Комерсант-Волга“ по данни на Росавиация. Министерство на отбраната включи региона сред 18-те, над които са свалени общо 479 украински дрона, без да предложи отделно число. За нощта на 9 срещу 10 октомври губернаторът Вячеслав Федорищев обяви няколко десетки свалени дрона над областта и уточни, че загинали и пострадали няма.

Станцията беше цел на украински удари и преди повече от година. ССО я поразиха на 20 септември 2025 г. Три дни по-късно украинското командване потвърди повторно поражение от Силите за безпилотни системи (СБС). През октомври 2026 г. ударите следваха през няколко дни, а щетите се натрупаха бързо: след първи удар бяха отчетени 14 поразени резервоара, а 9 дни след това разчетът обхваща всички големи и към 40% от по-малките. По този разчет поразена или напълно унищожена е около половината вместимост, в която „Транснефт“ събира петрола от различни находища и го смесва до износния сорт.

Норилск е на ръба на обсега на украинските далекобойни дронове

🇺🇦🚨🇷🇺 Сирените, отекнали над Норилск вчера сутринта, са част от общоруската планова проверка на системите за оповестяване. Часове по-късно украинският президент Володимир Зеленски обяви, че версията Ан-196 RS на дрона „Лютий“ има обсег около 2500 км. Градът на „Норникел“, най-големият производител на паладий в света, се намира на около 3400 км от най-близката украинска територия. Максималният обсег, който компанията Fire Point обяви през юли за модернизирания дрон FP-1, също е 3400 км.

Министерството на извънредните ситуации (МЧС) обяви предварително проверката, която обхвана всички региони на Руската федерация. Според сценария сирени и високоговорители се включват в 10:43 ч. местно време за не повече от минута, а програмите на телевизии и радиостанции се прекъсват с информационни съобщения. Законът изисква такава проверка поне два пъти годишно; предишната беше през март. В запис от Норилск над панелните блокове и заснежените възвишения се разнася гласът от високоговорителите: „Внимание, всички!“, а след него – съобщението, че се проверява готовността на системата за известяване на населението. Същия следобед местният канал „Норилск | Новости“ попита абонатите си дали са чули сирените и уточни, че е ставало дума за „планова проверка на системата за оповестяване“.

Зеленски посочи 2500 км обсег в публикацията, с която потвърди удари по две руски рафинерии. „Целта в Ухта е поразена с дронове Ан-196 RS, които летят около 2500 км, а предишния ден по Омската рафинерия са използвани FP-6 (модифицирани FP-1)“, написа президентът в Telegram. Рафинерията на „Лукойл“ в Ухта в Република Коми е преработила около 3 млн. тона петрол през 2025 г. и се намира на 1900 км от Украйна. Сутринта в града се чуваха сирени, експлозии и стрелба, а местните власти обявиха заплаха от дронове и призоваха жителите да не се паникьосват.

FP-6 е обозначение на модификацията на основния дрон на Fire Point за нанасяне на удари в дълбокия тил. На 29 юли украинската компания публикува новите характеристики на модернизирания дрон FP-1: крило с вградени допълнителни горивни резервоари, обсег до 3400 км и бойна част от 60 кг. Според Militarnyi тази конфигурация е получила името FP-6 и за първи път се използва за нанасяне на удар през юли. Оператори от Главното управление на разузнаването (ГУР) говореха още през май за дронове с 3500 км обсег, докато Зеленски заяви в интервю, публикувано на 24 юли, че до края на годината страната ще разполага с апарати с обсег от 4000 км.

По права линия, т.е. по най-краткия път по земното кълбо, Норилск е на около 3340 км от североизточния край на Сумска област и на около 3450 км от Харков. От Киев разстоянието възлиза на 3640 км. Градът се намира на 1500 км северно от Красноярск, но е по-близо до Украйна от административния център на края, защото най-краткият път минава над Северна Русия: разстоянието до Красноярск от същата точка в Сумска област е около 3740 км. Нови Уренгой, най-далечната цел досега, е само на 600 км югозападно от Норилск.

Настоящият рекорд за разстояние беше поставен на 9 септември, когато дрон удари промишлен обект в Нови Уренгой, неофициалната газова столица на Русия в Ямало-Ненецкия автономен окръг. Губернаторът Дмитрий Артюхов съобщи за пожар след падане на отломки, а пълномощният представител на президента в Уралския федерален окръг Артьом Жога определи атаката като първата в арктическата част на окръга. Според украински мониторинг канали, следящи атаките, целта е бил заводът на „Газпром“ за подготовка на кондензат за транспортиране. Според „Комерсант“ Нови Уренгой е на около 3000 км от границата, а Fire Point намекна за участие, като съобщи, че дронът е прелетял над 3300 км, преди да порази целта. Дотогава най-далечната цел бе Омската рафинерия, на 2500 км, ударена за първи път на 6 юли и пак на 8 октомври.

Максималният обсег от 3400 км обаче се отнася за изминатия полет. Дроновете не излитат непременно от най-близката точка и не летят по най-краткия маршрут, затова маршрутът им е по-дълъг от разстоянието до границата. До Нови Уренгой въздушното разстояние от североизточния край на Украйна е около 2850 км, а изминатият път според Fire Point надхвърля 3300 км, т.е. е с около 15% по-дълъг. При Омск разликата беше още по-голяма: според Defender Media дроновете, ударили рафинерията в първите дни на юли, са изминали 3400 км при въздушно разстояние от около 2550 км. Ако маршрутът до Норилск се удължи колкото до Нови Уренгой, полетът ще е около 3900 км, а при същото удължаване като по маршрута до Омск ще стигне 4500 км. От най-близката територия на Украйна градът вече попада в обявения обсег на новото поколение дронове, ако разстоянието се измерва по права линия. Реалният маршрут до него надхвърля публикувания максимален обсег с между 500 и 1100 км. Обещаният от Зеленски обсег от 4000 км е достатъчен за полет с удължаване на маршрута като при Нови Уренгой, но не и като при Омск.

Около Норилск и съседния Талнах са рудниците и обогатителните фабрики на „Норникел“, който държи над 40% от световното производство на паладий. През 2025 г. компанията произведе около 198 000 тона никел и 2,7 млн. унции паладий. Градът с около 177 хиляди жители се намира на 300 км северно от Полярния кръг, няма пътна или железопътна връзка с останалата част на страната и е затворен за чужденци без специално разрешение. До момента украинските удари отвъд Урал засягаха петролния и газовия сектор: рафинериите в Тюмен и Омск и газокондензатния завод в Нови Уренгой.

Каквото и да се случи в небето над Таймир, ще бъде публично описано само властите. В Красноярски край, към който принадлежи Норилск, от 26 юни действа указ на губернатора Михаил Котюков, който забранява снимането и споделяне на информация за последиците от украински атаки, включително вид дрон, място на падане и траектория. Забраната обхваща информацията за работата на ПВО и средства за електронна война, разположението на военни, енергийни и промишлени обекти, мостове и комунални съоръжения. Предвиждат се глоби за граждани в размер на 1000-3000 рубли, а за юридически лица стигат до 0,5 млн. Забраната не се отнася до официалната информация, публикувана от властите. Указът важи до отмяната на режима на базова готовност, въведен през 2022 г. Съседният Ямало-Ненецки автономен окръг за пореден път от началото на септември обяви режим на опасност от дронове на 8 октомври – предупреждение при наличие на дронове в близки региони.

Между Омск през юли и Нови Уренгой през септември границата на ударите се премести с няколкостотин км на север; до Норилск остават още около 550 км въздушно разстояние. Ако Fire Point и конструкторите на „Лютий“ достигнат обещаните 4000 км, градът ще влезе в обсега и по най-краткия от реалните маршрути, а това ще проличи преди първия взрив в сухите служебни съобщения: първо обявяване на режим на опасност от дронове в Красноярски край, въвеждане на ограничения за полети на летище „Аликел“ и нов оперативен обхват над 4000 км в характеристиките на дроновете.

Удар по Сасово: пожар в завода „Саста“ и срив в Yandex Cloud

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински дронове поразиха през изминалата нощ станкостроителния завод „Саста“ в Сасово, Рязанска област, който произвежда металорежещи машини с цифрово програмно управление (ЦПУ) за руската отбранителна промишленост. Ударът е оставил без ток и съседа на завода: в бивши негови корпуси на същия адрес работи един от водещите центрове за данни на руската компания „Яндекс“, а облачната ѝ платформа отчете от 01:31 ч. местно време спиране на захранването в една от зоните си.

Попадението и пожара съобщи през нощта украинският канал Exilenova+, който често е първият публикувал кадри от ударите в Русия. Той публикува видео от момента на прилета. Независимото руско издание ASTRA установи по записи на очевидци, че горят сгради на територията на „Саста“. Руски мониторинг канал отчете дронове и поне едно сваляне над Сасовски район в 01:02 ч. – под половин час преди компанията да съобщи проблема със захранването. Сривът започна 43 минути преди Exilenova+ да обяви самата атака. Exilenova+ допуска, че по града са използвани ракети или реактивни дронове. Към 04:45 ч. московско време случаят не е коментиран нито от Министерство на отбраната на Руската федерация, нито рязанският губернатор Павел Малков, нито Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

„Яндекс“ съобщи проблема в страницата, показваща текущото състояние на Yandex Cloud услугата, където написа, че в зона ru-central1-b „се наблюдават прекъсвания в електричеството“, и препоръча на клиентите да прехвърлят своето натоварване в другите зони. Зоната на достъпност е изолиран сегмент на облака, разположен в отделен център за данни. Платформата се помещава в 4 центъра на „Яндекс“, а площадката на компанията в Рязанска област е именно тази в Сасово. В засегнатата зона бяха спрени почти 90 услуги: виртуалните сървъри, хранилищата и базите данни на клиентите, Kubernetes, вътрешните мрежи, системите за сигурност и YandexGPT API. В 02:19 ч. компанията обяви, че е взела мерки да отстрани проблема, но „все още ситуацията не се е стабилизирала“, а към 04:16 ч. добави, че сроковете за възстановяване подлежат на уточнениев. Нито причината, нито мястото са назовани.

Сривът е последица от удара, пишат източници и от руска, и от украинска страна. Exilenova+ го определи като тежък срив в „Яндекс“ след атаката на Силите за отбрана срещу центъра в Сасово. Руското списание „Пост-“ написа, че под Рязан гори центърът за данни на компанията, поради което са паднали множество услуги, включително собственият му инструмент за публикуване, който е клиент на същия облак. Зоната вече е падала изцяло на 30 март 2025 г. Тогава авария на опорна подстанция спря и двете захранвания на центъра. Три часа единственият източник на ток там бяха дизеловите генератори, а пълната работа беше подновена едва около полунощ. Тогава кратки смущения имаше и в „Яндекс Музика“ и „Яндекс Лавка“.

„Саста“ е основан през 1974 г. като Сасовски завод за автоматични линии. Днес той произвежда токарни машини и токарно-фрезови обработващи центрове с ЦПУ, които по зададена програма обработват детайла от няколко страни без пренастройка, както и машини за нарязване на резба по тръби. Притежава собствена леярна. За военно-промишления комплекс заводът е доставчик на специализирано оборудване, използвано от други предприятия да изработват своите прецизни детайли и възли. Сред неговите клиенти е ракетната индустрия. Според публикация на „Комерсант“ от 2023 г. заводът е доставил на „Роскосмос“ 42 машини за близо 1,3 млрд. рубли по програма за модернизация на „Красмаш“, красноярския завод, който произвежда междуконтинентални балистични ракети, сред тях „Сармат“. ФСБ тогава подозираше, че 14 от тях всъщност са били произведени в Тайван. Exilenova+ добавя, че „Саста“ е доставял специализирано оборудване и на корпорацията „Тактическо ракетно въоръжение“.

Ударът попада в отрасъл, който Русия от години се опитва да освободи от вноса. През 2017 г. „Комерсант“ поставяше производството на металорежещи машини сред най-зависимите от внос руски отрасли, с дял на вноса над 90%, а отрасловата стратегия до 2030 г. предвижда местната продукция да стигне половината от пазара. Самата площадка също разчита на чуждестранно оборудване: сред нейното в регистъра на Главно управление на разузнаването (ГУР) фигурират немски Mikromat и швейцарски обработващ център Reiden RX18.

На адреса в Сасово са регистрирани две дружества с името „Саста“. Публичното акционерно дружество (ПАО) „Саста“, самият производител, е частно. По руския търговски регистър 75% от него държи фирмата „Производственные решения“, а 25% Диана Каледина, генерален директор на Балтийската промишлена компания. Министерството на финансите на САЩ го включи в санкционния си списък на 2 ноември 2023 г., в пакет срещу производители, вносители и сервизи на промишлена техника. Великобритания го последва на 22 февруари 2024 г., а Украйна на 18 април 2025 г. Второто, акционерното дружество „СТП-Саста“, е съвместно предприятие със „Станкопром“, холдинга за металорежещи машини на „Ростех“. Според ГУР то изпълнява държавна отбранителна поръчка, а основните му купувачи са предприятия на „Ростех“. Срещу него засега има само украински санкции, наложени с указ на президента от 7 декември 2023 г.

Обектът на „Яндекс“ се намира в Сасово от 2014 г. При своето пускане бе най-големият в Русия, с няколко десетки хиляди сървъра, свързани с няколко оптични линии със столицата Москва, прокарани специално за него. Според кмета на Сасово Евгения Рубцова, цитирана от ТАСС, от 2011 до януари 2022 г. компанията е вложила в него над 6 млрд. рубли.

Сасово лежи на около 180 км източно от Рязан и на над 550 км от границата с Украйна. Регионът е една от постоянните мишени на украинските далекобойни удари. Петролната рафинерия на „Роснефт“ край Рязан, която снабдява Москва с гориво, спря работа на 3 пъти от май насам. Първия път това стана след удара на 15 май, при който дронове попаднаха също в два жилищни блока и загинаха четирима души. Вторият беше след атаката в края на юли, а третият след тази на 6 септември, когато ремонтът трябваше да отнеме поне няколко седмици.

Дали целта е бил заводът, или обектът на „Яндекс“, източниците още не казват еднакво. Първото съобщение на Exilenova+ назовава само „Саста“ и мястото му в руския военно-промишлен комплекс, докато обектът на „Яндекс“ се появява едва в по-късна публикация, като съсед на предприятието. ASTRA също поставя пожар на заводската територия. „Пост-“ обаче пише, че гори самият център. Ударът по „Саста“ не личи на фронта, защото засяга способността на други заводи да подменят и разширяват оборудването си, а не утрешните доставки. Сривът в облака личи веднага и засяга граждански компании, които нямат нищо общо с военната промишленост. Дали центърът е ударен пряко, или е останал без ток заради пожара в цеховете, ще покажат три неща. Първо, дали „Яндекс“ ще назове причината в разбора на инцидента, както направи след аварията през март 2025 г. Второ, колко ще продължи процесът по възстановяване, защото часове значат прекъснато захранване, а седмици значат унищожено оборудване. Трето, сателитните изображения от мястото на удар ще покажат дали са изгорели цеховете, или залите със сървърите.

Дрон Hornet унищожи рядка машина за презареждане на „Бук-М3“ край Алчевск

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински дрон унищожи транспортно-зареждаща машина (ТЗМ) 9T243M от зенитно-ракетен комплекс „Бук-М3“, докато превозва резервен боекомплект зенитни управляеми ракети. Това обяви 3-та отделна щурмова бригада, която отбелязва, че това е единствената потвърдена загуба на такава машина от началото на пълномащабната война. Бригадата приписва успешното попадение на взвода Skyfom от ротата за ударни безпилотни самолети. Ударът е нанесен с камикадзе дрон Hornet на над 100 км от линията на фронта, източно от Алчевск.

ТЗМ е поразена на пътя М04 в отсечката между Алчевск и Луганск, край Юриевка, в окупираната територия на Луганска област. Мястото е геолокирано от анализатора 99Dominik_ по видео, заснето от цивилен жител, направено от кола в движение: в отсрещното платно се виждат останките на камиона и пожарен автомобил, а кулата над минната шахта и насипът от минни отпадъци до пътя съвпадат с панорамата на същия участък. Геолокацията е публикувана на 1 септември, следователно ударът е нанесен най-късно тогава, пет седмици преди бригадата да покаже собствения си запис. Същите граждански кадри са включени и в нейното видео.

9T243M е разработка на екатеринбургското НПП „Старт“. В състава на батарея „Бук-М3“ има една задача: да докарва ракети 9М317М в транспортно-пускови контейнери и да презарежда с тях огневите установки. Самоходната огнева установка 9А317М носи шест ракети, а пусковата установка 9А316М носи 12. Когато ги изстрелят, батареята зависи от превозното средство, доставяйки следващия боекомплект. „Бук-М3“ беше приет на въоръжение през 2016 г. Способен е да поразява цели на разстояние до 70 км и височина до 35 км и представлява най-модерната версия на зенитно-ракетния комплекс със среден обсег в сухопътните сили.

Колко рядко се случва ТЗМ да бъде поразена, си проличава от данните на Oryx, който води статистика само на потвърдените загуби, документирани със снимков или видео кадър. В регистъра му са вписани 19 огневи установки 9А317М на „Бук-М3“, унищожени, повредени и пленени, и 5 радара за осветяване на целта и насочване 9С36М, но транспортно-зареждащата машина е една-единствена, което може да бъде обяснено с разположението на самата батарея. Огневите установки са разгърнати там, откъдето прикриват войските, а камионите с резервните ракети остават по-назад и излизат на пътя, когато трябва да презаредят. За да се поразят, е нужен дрон, който стига дълбоко в тила и сам намира движеща се цел.

Hornet е точно такъв дрон. Това е малък безпилотен самолет с 1,4 метра дължина и към 2,2 метра размах на крилата, свързан с компаниите на бившия изпълнителен директор на Google Ерик Шмид, а руските военни го наричат „Марсианин-2“. Носи бойна част до 5 кг и има начална цена от около 5000 долара. Система за оптично разпознаване с изкуствен интелект открива и прихваща целта, а втора камера, насочена надолу, води дрона по терена без сателитна навигация, затова заглушаването на GPS не го сваля от курса. Видеото на бригадата показва именно този момент: рамката, обозначаваща прехваната цел, остава върху камиона, докато дронът го догонва по шосето.

Ударът край Алчевск продължава кампания, за която руските военни канали предупреждават поне от май. Украинските части използват Hornet срещу логистични маршрути в окупираните области на до 150 км от фронта, а от началото на годината насочват по-тежките дронове FP-2 срещу руската противовъздушна отбрана. През май EUobserver описваше целите на Hornet като небронирани военни и цивилни камиони и цитираше донецки профил, според който тези дронове „кръжат свободно над пътищата“ и „дори само излизането от вкъщи става опасно“. Сега същият боеприпас е поразил звено от зенитно-ракетна батарея.

Бойна част от 5 кг е малка за тежък многоосен камион, но ТЗМ е била разкъсана от взрива. Най-вероятната причина е вторичната детонация на товара: всяка ракета 9М317М носи собствена бойна част и двигател на твърдо гориво, а транспортно-зареждащата машина вози няколко от тях наведнъж.

Загубата на една ТЗМ не изважда батарея на „Бук-М3“ от строя, но я лишава от резервния боекомплект и от превозното средство, което го докарва. По-важно е мястото на удара: шосе между Алчевск и Луганск, на над 100 км от фронта, където досега не е документирана подобна загуба. Щом камикадзе дрон за няколко хиляди долара е достигнал дотам и поразява прецизно движеща се цел, руските зенитни части имат избор между две неудобни решения: да прикриват и колоните с машини за презареждане или да ги изтеглят още по-навътре в тила. И двете решения изискват време, през което батареята остава без пълен боекомплект.

Дронове атакуваха летището Ханская, СБУ съобщи за поразени Су-35 и Су-34

🇺🇦🔥🇷🇺 Украински дронове атакуваха през нощта срещу 4 октомври авиобаза Ханская край Майкоп в Република Адигея, където избухна пожар. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че дронове на Центъра за специални операции „Алфа“ са поразили многоцелеви изтребител Су-35, фронтови бомбардировач Су-34 и склад за боеприпаси. Военното летище се намира на 500 км от територията под украински контрол.

За атаката първи писа на 4 октомври проектът Exilenova+. Около 05:00 ч. той разкри, че жители на Майкоп, столицата на Адигея, докладват за експлозии и пожар в района на летището, а около час по-късно добави, че дроновете са действали над региона през цялата нощ, и показа снимки и видео на дронове над града и на огъня. Според същото издание към сутринта на 4 октомври местните власти не са коментирали случая. Кадрите показват дрон, който лети към Ханская, а на отделни снимки от околностите се вижда огъня край съоръжението. Очевидци, цитирани от Factum.press, говорят за сирени и експлозии, а Kyiv Post говори за чути двигатели на дронове и стрелба на ПВО от около 01:00 ч. и силни експлозии и големи пожари.

Руски канали, които следят въздушната обстановка, са отчели дронове и работа на ПВО в Адигея и около Ханская. Според Militarnyi съобщенията за заплаха от дронове в района започнали в 01:42 и продължили до 05:34 ч. Системата на NASA за засичане на пожари (FIRMS), която ползва данни от геостационарна орбита, е регистрирала термални аномалии в околностите на летището. Kyiv Post допълва, че геолокирани кадри в социалните мрежи потвърждават огъня в обекта. Telegram каналът „ЧП Майкоп“ също е потвърдил пожар, но без да посочи мястото му.

В изявлението на СБУ се уточнява, че Су-35 и Су-34 са носители на планиращи бомби (КАБ), които Русия използва масово по фронта и срещу градовете на Украйна. Двуместният фронтови бомбардировач Су-34 е основният тактически ударен самолет на Въздушно-космическите сили за пускане на управляеми бомби от разстояние, а Су-35 е един от най-съвременните изтребители на страната. СБУ оценява ориентировъчната експортна стойност на Су-35 на около 100 милиона долара, а на Су-34 на около 50 милиона, и заявява, че ударите по градове, по гражданска и по критична инфраструктура няма да останат без отговор.

Вечерта Exilenova+ публикува сателитни изображения на последствията и описва като показващи следи от щети на територията на базата. В текста към тях проектът пише, че по предварителни данни са унищожени Су-34 и Су-35, както и че е поразен склад за боеприпаси. Самите изображения не позволяват независимо да се потвърди унищожаването именно на двата самолета, а според Kyiv Independent размерът на щетите все още не може да бъде проверен от независим източник.

Ръководителят на Република Адигея Мурат Кумпилов обяви, че ПВО е прехванала 28 дрона над Майкоп и предградията и че няма загинали и пострадали. Властите съобщиха за повредени покриви и прозорци на няколко частни къщи, а градската управа обеща нужната помощ. В изявлението на Кумпилов военни обекти не се споменават и до 4 октомври властите в Русия не са докладвали за щети по авиобазата. Министерство на отбраната на Руската федерация отчете 559 свалени дрона за нощта. Отчетът покрива времето от 20:00 на 3 октомври до 08:00 ч. на 4 октомври и посочва, че дронове са засечени в няколко региона, сред които Адигея, както и окупирания Крим и над Черно и Азовско море.

Адигея е автономна република в Южна Русия, изцяло обградена от Краснодарския край. Ханская е на около 6 км северозападно от нейната столица Майкоп и на около 3 км източно от станица Ханская. До 2009 г. там е базиран 761-ви учебен авиационен полк, а на негово място е сформирана 272-ра учебна авиационна база (военна част 55661), която принадлежи към Краснодарското висше военно авиационно училище за пилоти. Според Kyiv Post, въпреки учебното си обозначение, летището служи и като разпръснато място за предно базиране на тактическа авиация, а NV пише, че руските сили го използват за презареждане на самолети, които нанасят ракетно-бомбени удари по Украйна. Сателитни кадри от последните месеци, цитирани от Kyiv Post, показват там Су-24, Су-30, Су-34 и Су-35С, реактивните учебни самолети L-39, хеликоптери Ми-8 и транспортни самолети.

Базата е била цел на украински удари и преди. На 10 октомври 2024 г. Генералният щаб на ВСУ потвърди за удар по склад за боеприпаси на територията на базата, и посочи, че ударът е бил нанесен от СБУ, Главното управление на разузнаването (ГУР) и Силите за специални операции (ССО), като там са базирани Су-34 и Су-27, използвани във войната срещу Украйна. Тогавашният ръководител на Центъра за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана Андрий Коваленко писа за унищожен склад за горива, а NV съобщи, че там са базирани 57 самолета и хеликоптера. Източници от разузнаването, цитирани от Hromadske, назовават 12 броя Су-34, 4 броя Су-35С и 37 броя учебни L-39. На 25 декември 2025 г. Генералният щаб обяви за удар по военно летище край Майкоп и пожар, резултатът от които са били проверявани. В същото съобщение се споменава удар по пристанище Темрюк в Краснодарския край. На 29 декември каналът ASTRA информира за експлозии на съоръжението. Руското министерство на отбраната отчете 89 свалени дрона за нощта, 11 от които над Адигея, а според Ukrinform кадри от работата на ПВО са геолокирани на улица в Майкоп на около 6,5 км от базата. На 14 март 2026 г. Генералният щаб съобщи за нов удар по инфраструктурата на Ханская и посочи, че руските сили я използват активно за оперативно-тактическа авиация. В съобщенията му от декември 2025 и март 2026 г. обектът е наименуван „Майкоп“.

По-малко от три седмици преди това, на 15–16 септември, според Генералният щаб съобщи за поразяване на руски изтребители Су-24 на летище Саки в окупирания Крим. Ударът е част от , в която според щаба са поразени и площадка за изстрелване на дронове край Донецк, наземни станции за управление на дронове в Донецка и Запорожка област, склад за боеприпаси в Луганска област, хранилища за гориво в Луганска и Запорожка област и две автоматизирани системи за наблюдение в Крим. Размерът на щетите по самолета се уточнявал.

Украински удар запали ЛПДС „Самара“, възел на „Транснефт“ за суров петрол

🇺🇦🔥🇷🇺 Силите за отбрана на Украйна нанесоха удар по линейна производствено-диспечерска станция (ЛПДС) „Самара“, възел на руския държавен оператор „Транснефт“, в който се събира, съхранява и смесва суров петрол от 4 магистрални тръбопровода. След серия от мощни експлозии съоръжението е обхванато от пожар. Геолокация на удара извърши украинският канал Exilenova+, който публикува точните координати на горящата площадка. Руските власти не съобщиха с какви средства е нанесен ударът, нито каква е непосредствената причина за пожара, и не признаха щети по комплекса.

Жители в цялата Самарска област докладваха за прелитащи дронове над населените им места още преди разсъмване. В 5:13 ч. местно време в региона беше обявена ракетна опасност и сирените прозвучаха във всички градове. Особено силна експлозия беше чута около 6:30 ч. Ракетната тревога беше отменена в 7:37 ч. Опасността от дронове обаче остана активна. Губернаторът Вячеслав Федорищев и кметът на областния град Иван Носков съобщиха за въвеждането и отмяната на тревогата, без да споменат нищо за причината и последиците. Носков съобщи само, че наземният градски транспорт временно е спрян, а метростанциите работят като бомбоубежища. Федералната служба за въздушен транспорт „Росавиация“ въведе рестрикции за излитане и кацане на летището на Самара. Съобщения от областта проследиха и дрон, който летеше към Чапаевск, на около 55 км западно от комплекса.

ЛПДС „Самара“ се намира край селището Просвет, на 35 км югоизточно от центъра на Самара. Площта на съоръжението възлиза над 216 хектара. Депото за съхранение на гориво се състои от 71 резервоара с общ капацитет над 1,6 млн. куб. метра, като според местни издания е като най-големия в Европа. В рамките на комплекса влизат още помпените станции „Самара-1“ и „Самара-2“ и отделна станция за смесване. Тук се срещат магистралните нефтопроводи, които до ден-днешен носят в своите имена съветското название на Самара, Куйбишев: линиите от Алметиевск, Калтаси, Нижневартовск през Курган и Гуриев, днешния Атърау. По тях пристига суровина от Западен Сибир, Татарстан, Оренбургска област и Казахстан, която продължава оттук по тръбопроводната система на страната.

Съоръжението не е само склад. В него високосернист петрол от едни находища се смесва с нискосернист от други, за да се получи основният руски експортен сорт „Уралс“. Така го описва Генералният щаб на ВСУ още от септември 2025 г. Източник в Службата за сигурност на Украйна (СБУ) заяви през април, че щетите по такива възлови станции намаляват способността на Руската федерация да подготвя петролни партиди за износ и да изпълнява договорните си задължения. Различава се от рафинерията основно по мястото, което заема във веригата. Рафинерията прави от петрола гориво, а възелът в Просвет се намира на по-ранен етап от нея – там, където суровината от различни находища се превръща в стоката, която Русия продава навън.

Ударът от 2 октомври е поне четвъртият публично обявен срещу ЛПДС „Самара“ за малко повече от година. В нощта срещу 20 септември 2025 г. Генщабът съобщи, че части на Силите за безпилотни системи (СБС) са я поразили заедно с рафинериите в Саратов и Новокуйбишевск. Три дни по-късно щабът обяви „повторно поразяване“ на същата станция, този път заедно с ЛПДС „8-Н“ в Брянска област. В нощта срещу 21 април 2026 г. станцията беше атакувана с дронове на Центъра за специални операции „Алфа“ на СБУ. По данни на източници в службата бяха поразени пет резервоара по 20 000 куб. м и избухна голям пожар. Федорищев тогава говори само за атака срещу промишлено предприятие, без да го назове.

Регионът беше мишена на украинските дронове през изминалите дни. На 22 септември Генералният щаб на ВСУ потвърди удар по Куйбишевската НПЗ в самата Самара, с мощност около 7 млн. тона годишно. Вчера, 1 октомври, украинският президент Володимир Зеленски обяви, че силите за отбрана са поразили петролен обект в региона, без да го назове, заедно с руски плавателен съд в Черно море и площадка за изстрелване на дронове в Орловска област.

В същите часове дронове атакуваха и Волгоград. Губернаторът Андрей Бочаров съобщи за масиран удар по „промишлената инфраструктура“ на областта, без да уточни конкретни цели. В Красноармейски район на града се запали жилищен блок на улица „Удмуртска“ и един човек беше откаран в болница. ASTRA свързва заревото, видимо на кадрите от очевидци, с района на Волгоградската рафинерия на „Лукойл“, с мощност 14-15 млн. тона годишно, и на съседния химически завод „Каустик“; от наличните видеозаписи не може да бъде установено какво точно гори. Рафинерията е атакувана многократно през войната. Министерството на отбраната на Руската федерация обяви 646 свалени дрона над 13 области, окупирания Крим, Азовско море и Черно море, като Самарска и Волгоградска също попадат в списъка.

През нощта на 28 септември, дронове подпалиха петролна база „Еделвайс-95“ в станица Новотитаровская в Краснодарски край. Компанията търгува на едро с бензин и според ASTRA нейната база има капацитет от до 4500 куб. метра. СБУ обяви удари по 4 петролни бази в края, сред тях „Дин-Юг-Ойл“ в същата станица. Оперативният щаб на Краснодарски край съобщи за пожари в 3 предприятия, но отдаде на падащи отломки от дронове. Петролната база и възелът край Самара стоят в двата края на веригата. Базата в Новотитаровская е в края ѝ, при готовото гориво за бензиностанциите, а ЛПДС „Самара“ е в началото, където петролът още не е стигнал до рафинерия или танкер; резервоарният ѝ парк побира над 350 пъти повече от базата.

Кампанията вече е изместила съотношението между преработката и износа на руски петрол. По оценка на Международната агенция по енергетика (МАЕ) от 14 септември през първите осем месеца на годината украинските сили са поразявали руска рафинерия средно веднъж на три дни. През юни преработката падна до 3,8 млн. барела дневно, с 30% под нивото от година по-рано както и най-ниското равнище от май 2004 г. Данните от проследяване на морския трафик, прегледани от Bloomberg, показват 3,71 млн. барела суров петрол дневно, изнесени по море средно за периода от 4 седмици до 27 септември, което е най-високото ниво от началото на август. Агенцията обяснява ръста с това, че спрените от ударите рафинерии оставят повече суровина за износ, докато забраните за износ на дизел и бензин свиват продажбите на по-скъпите горива. В средата на септември Urals от западните пристанища се търгуваше над 110 долара за барел.

Колкото повече петрол Русия изнася в суров вид, толкова повече суровина трябва да премине през възли като този край Самара, които смесват експортния сорт и разпределят потока по магистралите. Мащабите на възела обаче ограничава ефекта на всеки отделен удар. Дори по данните на източниците в СБУ ударът през април е засегнал 5 от 71 резервоара. Това са около 100 000 куб. метра, или близо 6% от вместимостта на парка. Резервоарите са буферът на комплекса, а потокът зависи от помпените станции и от станцията за смесване; към момента няма публични данни за състоянието им. Ако и този път пожарът е обхванал само резервоари, той вероятно ще намали запаса в Просвет, без да спре изпомпването.

Ударите по рафинерии, средно по 1 на 3 дни според МАЕ, затварят пътя на петрола към бензиностанциите, а ЛПДС „Самара“ се намира на пътя му към пристанищата. Затворените заводи изтласкват суровината към износа, а край Самара тя се смесва в сорта, с който Русия излиза на пазара. Сериозен ефект от ударите ще проличи, ако през следващите две седмици „Транснефт“ ограничи приема от производителите по четирите магистрали или ако морският износ на суров петрол падне осезаемо под септемврийските 3,7 млн. барела дневно, без буря или удар по пристанище, които да обяснят спада. Ограничен ефект ще покажат запазеният износ и сателитни снимки, на които щетите остават в резервоарния парк, далеч от помпените станции и от станцията за смесване.

Зеленски одобри далекобойните операции на Украйна за октомври

🇺🇦🎯🇷🇺 Украйна вече има одобрен план за далекобойните операции през октомври, както Киев нарича ударите с дронове и ракети срещу цели с дълбочина на руската територия. Президентът Володимир Зеленски съобщи решението в публикация на Telegram след „подробен разговор“ с Министерството на отбраната и с военните, които планират производството на украинско оръжие. Цели, средства и срокове той не назова. На същото съвещание бяха уточнени доставките за украинските изтребители F-16 до края на годината, както и първите прототипи на прехващач за руските реактивни „Шахеди“.

Предишното подобно решение Зеленски обяви на 19 септември, след доклади на министъра на отбраната Йевгени Хмара и на главнокомандващия Михайло Драпатий. Тогава той одобри нови далекобойни операции в отговор на руските удари и добави: „Готвим разширяване на нашите далекобойни възможности.“ В нощта срещу 20 септември украински дронове и ракети поразиха Московската петролна рафинерия на „Газпром нефт“ в квартал Капотня. Сред използваните средства за поразяване Зеленски изброи и крилатата ракета „Фламинго“. Московският кмет Сергей Собянин нарече атаката най-мащабната срещу руската столица и заяви, че по посока на Москва са свалени 450 дрона. На 20 септември Зеленски написа: „В Московския регион тази нощ нашите далекобойни отговори сработиха много осезаемо.“

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна съобщи на 25 септември за нова поредица поразени обекти. Сред тях са рафинериите в Перм и в Новошахтинск, Ростовска област, както и „Завод Искра“ в Уляновск. Според Генщаба заводът е част от концерна „Алмаз-Антей“ и участва в производството на управляемите авиационни ракети Х-59М2/М2А и на зенитните ракетно-оръдейни комплекси „Панцир-С“. Поразени са и Ефремовският завод за синтетичен каучук в Тулска област и „Воронежсинтезкаучук“, които по данни на Генщаба участват в производството на твърдо ракетно гориво, включително за балистичните ракети на комплекса „Искандер“. Така септемврийските цели се събират в две групи: рафинерии и заводи, свързани с производството на руски ракети.

Второто решение от съвещанието е за авиацията. „Определихме направленията на необходимите доставки за нашите F-16 до края на годината. Има конкретни държави, с които договаряме конкретни авиационни пакети. В близко време ще има подсилване“, написа Зеленски. Кои са страните и какво съдържат пакетите, той не уточни. Часове по-рано същия ден обяви споразумение с Белгия за три F-16 до края на годината, които Украйна ще получи „по ускорена процедура“. Вече пристигнаха и спешни доставки на боеприпаси за F-16 от Белгия и от други държави, сред тях Испания. Зеленски свърза изтребителите с противовъздушната отбрана: „Когато Русия всеки ден засилва ескалацията си, трябва да добавяме възможности за сваляне на въздушни цели и за защита на хората.“ През юни белгийският министър на отбраната обяви, че страната ще предаде през 2026 г. седем F-16, четири от тях за резервни части.

Третото решение засяга реактивните дронове „Шахеди“, руските ударни дронове от семейството „Геран“, които летят с турбореактивен вместо с бутален двигател. Според Kyiv Post реактивните апарати развиват от 240 до 500 км/ч, докато буталният „Шахед“ остава под 200 км/ч. „Определихме първите прототипи, които вече могат да станат ефективно оръжие. Има ясни срокове, финансиране и обеми, които трябва да бъдат осигурени в производството точно на това оръжие“, написа Зеленски.

На 26 септември Зеленски посочи, че само за месец руската армия е изстреляла 2730 реактивни дрона, от които над 1500 са били свалени или неутрализирани. Прехватът при тях е 55%, а при буталните надхвърля 90%. Същия ден той заяви, че Русия планира да похарчи през 2027 г. 12 млрд. долара само за производство на реактивни дронове и баражиращи боеприпаси, които кръжат над района на целта, преди да я ударят.

Дроновете-прехващачи в реактивните апарати вече са в бойна употреба. На 19 септември Зеленски обяви второто за деня успешно разполагане на новия дрон-прехващач, проектиран от Службата за сигурност на Украйна (СБУ): бойци на военното контраразузнаване на СБУ поразиха реактивен дрон „Геран-5“. Кои са зад прототипите от 29 септември, президентът не уточни. Украйна работи и по допълнителни защитни технологии, и по увеличаването на броя на ефективните прехващачи, добави той.

Трите решения от 29 септември очертават октомври с две мерки. Първата са ударите в Русия, одобрени за цял месец напред. Втората е делът на свалените реактивни дронове, който през септември беше 55% при над 90% за буталните. И двете ще се четат всяка сутрин: в сводките на Генералния щаб за поразеното в Русия и в тези на Въздушните сили за свалените над Украйна.