Два склада на Wildberries горят след дронова атака в Южна Русия

🇺🇦🔥🇷🇺 Два логистични центъра на Wildberries – водещия онлайн търговец в Русия – са в пламъци след атаки с дронове в южната част на страната през изминалата нощ. Поразените обекти са разположени в Краснодар и Невинномисск (Ставрополски край). С тях засегнатите бази от мрежата на компанията станаха 4 за 5 дни – серия, извела складовата логистика на руската електронна търговия от дълбокия тил, превръщайки я във водеща мишена за украински удари. Атаката и пожарите бяха потвърдени от руските регионални власти; Украйна засега не коментира събитията.

В Краснодар пламъците обхванаха действащия склад на Wildberries на улица „Тихорецка“ в североизточната част на града. Огнището беше посочено от Telegram канала Astra въз основа на кадри от очевидци – същите материали бяха споделени от украинския мониторинг канал Exilenova+. Според данни на оперативния щаб на Краснодарски край трима души са ранени и хоспитализирани, а отломки от дронове са повредили два жилищни блока в града и две къщи в станица Динска. Складът е бил евакуиран „съгласно изискванията за безопасност“, предаде ТАСС. Заради нападението са въведени временни ограничения за полети на всички летища в Краснодар, Калуга и Псков, както и на „Пулково“ в Санкт Петербург.

Почти едновременно пламна и складовият комплекс в покрайнините на Невинномисск. Губернаторът на Ставрополски край Владимир Владимиров потвърди, че дронове са поразили промишлената зона на града, и заяви, че няколко апарата са били свалени. Че горящият обект е именно логистичен център на Wildberries, първи съобщиха украинският канал Exilenova+ и руски регионални издания. Към момента липсва официално изявление от компанията за този обект. Трети пожар през същата нощ избухна на петролно депо в Армавир (отново в Краснодарския край), за което съобщи руското издание „Взгляд“, позовавайки се на оперативните служби.

През нощта срещу 18 юли украински далекобойни дронове поразиха два от най-големите складови обекта на Wildberries: логистичния център в Електростал край Москва (над 360 000 кв. м – най-големият в мрежата според The Moscow Times) и склада в Котовск, Тамбовска област. За центъра в Електростал са работили над 8000 души, а съоръжението в Котовск е проектирано да съхранява 54 милиона артикула – мащаб, който сам по себе си обяснява защо The Washington Post съобщи за успешен удар срещу „руската версия на Amazon“. Според равносметката на The Moscow Times тогава загинаха 8 души, а над 70 бяха ранени, което превръща операцията в най-кръвопролитния украински удар на руска територия от над две години. 7 от жертвите са били работници от нощната смяна в Котовск, съобщи губернаторът на Тамбовска област. За същата нощ Министерството на отбраната на Русия отчете 379 прехванати украински дрона над 19 региона.

Тогава президентът Володимир Зеленски лично потвърди операцията и благодари на Силите за отбрана, описвайки ударите като „справедлив отговор на всеки руски удар по нашите градове и общини“. По думите му складовете са използвани за доставка на „санкционирани компоненти за производството на дронове и навигационно оборудване“. От Wildberries категорично отхвърлят това: компанията заяви, че не обслужва военни доставки, а основателката ѝ Татяна Ким нарече атаките „ужасни събития“. Двете версии стоят една срещу друга без независим арбитър – украинската страна не е предоставила доказателства за военното предназначение на съоръженията, а руската не е допуснала независима проверка. Следственият комитет на Русия образува наказателни дела по текста за „терористичен акт“, съобщи „Интерфакс“ на 18 юли.

Икономическата цена на серията от атаки вече се измерва в милиарди. Руски анализатори, цитирани от The Moscow Times и bne IntelliNews, оценяват общите щети от ударите на 18 юли на около 100 млрд рубли (близо 1,3 млрд долара). Това ги нарежда сред най-скъпите щети върху търговска инфраструктура от началото на войната. По изчисления на bne IntelliNews над 1 млрд долара от сумата се пада на външни търговци, чиято стока е изпепелена в складовете. Само възстановяване на сградите се изчислява на 35,8 млрд рубли, като от строя е изваден около 7% от логистичния капацитет на компанията. Wildberries обяви компенсации за семействата на загиналите и ранените си служители и отстъпки за складово съхранение и транзит за засегнати търговци. Мащабът на новите цели подсказва, че финансовата сметка ще нараства: класация на Telegram канала Supernova+ показва, че складът в Краснодар има площ от 150 000 кв. метра – четвърти по големина в страната, докато този в Невинномисск, със своите близо 120 000 кв. метра, заема шесто място.

Хронологията на ударите очертава безмилостна последователност: четири поразени обекта на една и съща компания в четири различни региона в рамките на пет денонощия, при това подбрани сред ключовите звена на мрежата. С днешните удари беше утвърден подход, при който цивилната по предназначение логистична инфраструктура с двойна функция се третира като легитимна военна цел. Този дебат вече се води в самата Русия, където коментаторите са разделени между позициите за „законна цел“ и „военно престъпление“, отбелязва Meduza. Оттук нататък ни остава да следим едно – кой ще бъде следващият обект от складовата мрежа на Wildberries, изпепелен от украински дрон.

Пожар в ЦНИИточмаш, създателя на „Винторез“, след атаката с дронове край Москва

🇺🇦🔥🇷🇺 При масираната атака с дронове срещу Московска област от изминалата нощ избухна пожар в Централния научно-изследователски институт за точно машиностроене (ЦНИИточмаш). Институтът е известен като разработчик на безшумната снайперска винтовка ВСС „Винторез“ – емблематичното оръжие на руския спецназ.

Кадри, заснети от няколко различни гледни точки и публикувани в социалните мрежи, показаха гъст черен дим да се издига над подолския квартал Климовск. Независимият проект на руски журналисти в изгнание ASTRA анализира видеоклиповете и установи, че огънят гори именно на територията на института, който е собственост на държавната корпорация „Ростех“. Към момента на публикуване на информацията руските власти не са потвърдили официално за нанесени щети по съоръжението.

Основаният през 1944 г. ЦНИИточмаш е сред главните изследователски и развойни центрове на руската отбранителна индустрия. Той е част от „Ростех“ – държавния конгломерат, обединил стотици предприятия от военно-промишления комплекс. Институтът разработва и произвежда стрелково оръжие, боеприпаси, бойна екипировка и специализирана техника за армията и специалните служби. От неговите лаборатории са излезли някои от най-популярните руски оръжия: бойният комплект „Ратник“, безшумният автомат АС „Вал“, самозарядният пистолет СР-1 „Гюрза“ и най-популярната сред тях – снайперската винтовка ВСС „Винторез“.

„Винторез“ е създадена в института през 80-те години на миналия век за нуждите на тайни операции, при които изстрелът не трябва да издава позицията на стрелеца. По цялата дължина на цевта ѝ е вграден заглушител, а оръжието използва тежки дозвукови боеприпаси с калибър 9×39 мм (същите, с които работи и АС „Вал“). Тъй като куршумът не преминава звуковата бариера, изстрелът остава почти безшумен, но същевременно запазва достатъчно кинетична енергия, за да пробива бронежилетки на бойни дистанции. Приета на въоръжение в края на 80-те години за съветските спецслужби, ВСС оттогава е стандартна част от арсенала на силите за специални операции – от Главното разузнавателно управление (ГРУ) и Федералната служба за сигурност (ФСБ) до полицейските отряди със специално предназначение (ОМОН). Оръжието е активно използвано в редица конфликти: от Чеченските войни (1994-1996 и 1999-2009) и войната в Грузия (2008) до пълномащабната инвазия в Украйна.

Ролята на института отдавна надхвърля леко стрелково оръжие. ЦНИИточмаш произвежда специализирани транспортни контейнери за 152-милиметровия управляем артилерийски снаряд „Краснопол-М2“, а по данни на OSINT проекта Varta разработва материали и технологии за руската енергетика. Поради ключовото си място във военно-промишления комплекс, институтът е обект на санкции от страна на ЕС, САЩ, Украйна, Швейцария, Канада, Япония и Нова Зеландия.

Ударът по Климовск бе част от масирана нощна атака срещу цялата Московска област. Столичният кмет Сергей Собянин съобщи, че в периода от 20:30 ч. на 19 юли до 5:00 ч. на 20 юли към Московска област са били изстреляни над 400 дрона. По негови думи по-голямата част от тях са били неутрализирани още в далечните подстъпи, а други 85 са прехванати непосредствено около столицата. Тези безпилотни апарати, които преодоляха противовъздушната отбрана, нанесоха удари по цялата южна дъга на руската столица. Пламна петролната база при село Лвовски до Подолск, както и „Коледино“ – най-големият сортировъчен център на Wildberries (комплексът, от чиято територия бяха заснети част от кадрите с горящия институт). Огън избухна и в логистичния парк „Южние врата“ в района на Домодедово – разпределителен възел с площ над 650 000 кв. метра, – както и в индустриалния комплекс „Гривно“. Дронове поразиха и жилищни сгради в Домодедово и Подолск, като руските медии съобщиха за най-малко 10 пострадали, 6 от които са хоспитализирани.

Атаката бе официално потвърдена от украинска страна. Участие в нея обяви 1-ви отделен център на Силите за безпилотни системи (СБС), а президентът Володимир Зеленски заяви, че ударите са били насочени към обекти, доставящи „санкционирани компоненти за производството на дронове и навигационно оборудване“.

Нощта срещу 20 юли отбеляза втория масиран удар по московския тил в рамките на само три дни. Frontline Monitor припомня, че в нощта срещу 18 юли далекобойни дронове на същия 1-ви център на СБС поразиха разпределителни центрове на Wildberries в Електростал и Котовск (Тамбовска област) и петролна база в Ногинск (Московска област). Пожарите тогава отнеха живота на поне 8 души и раниха над 60, а това бяха най-тежките човешки загуби при украински удар на руска територия от над две години насам. Наблюдава се сериозно покачване на интензивността на атаките: докато на 18 юли Собянин отчете 370 дрона срещу областта (и 64 свалени край Москва), две нощи по-късно броят им нарасна на повече от 400 изстреляни.

Дали пламъците в Климовск са стигнали до лабораториите и производствените корпуси, или са обхванали периферията около тях, ще покажат сателитните снимки от следващите дни. Факт е обаче, че във втора поредна атака украинските дронове навлизат масово в Московска област в брой, който дори руските власти измерват в стотици. И този път димът се издигна не над обикновен склад или цистерна, а над института, въоръжавал руския спецназ от Чечения до Украйна.

Сателитни кадри потвърдиха: Ту-95МС в Енгелс е унищожен необратимо

🇺🇦✈️🇷🇺 Стратегически бомбардировач Ту-95МС, поразен при украински удар с дронове по авиобаза „Енгелс-2“ в Саратовска област, е безвъзвратно унищожен. Сателитни снимки от 19 юли показват машината с изцяло откъсната опашна секция и разрушения, достигащи до вътрешния отсек, където обичайно се носят крилатите ракети.

Кадрите бяха публикувани от OSINT канала AviVector, който проследява руската бойна авиация чрез сателитни данни. Независимо от тях, изследователският проект „Схеми“ на Радио „Свободна Европа“ разпространи изображения на Planet Labs от същия ден, на които самолетът изглежда буквално разцепен на две.

Сателитните изображения разсейват неяснотата около резултатите от удара в първите дни след него. Когато Frontline Monitor съобщи за атаката в нощта на 16 юли, Москва не признаваше загубата на самолет, а руското министерство на отбраната отчете 375 свалени дрона над 18 региона. В същото време повечето независими оценки се разминаваха: някои мониторинг канали локализираха пожара в зона за паркиране на самолети, докато сателитната система за откриване на пожари FIRMS не отчете горене на територията на самата база.

Ден по-късно президентът Володимир Зеленски обяви, че дронове на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) са изминали около 800 км от украинската граница и са унищожили Ту-95 в „Енгелс-2“. От СБУ описаха критични поражения и напълно отсечена опашка, а украинското издание Militarnyi уточни, че използваните дронове са аналози на типа „Шахед“. Новите изображения категорично потвърждават тази информация. Ситуацията повтаря вече познат модел за същата база – през март 2025 г. унищожаването на склад с 96 крилати ракети в „Енгелс-2“ също беше доказано чрез сравнителни сателитни кадри седмици след самия удар.

Кадрите разкриват и детайл, който липсваше в първоначалните съобщения. Според AviVector, в авиобаза „Енгелс-2“ от дълго време са разположени два бомбардировача Ту-95МС, преминаващи през техническа поддръжка, ротация на екипажи и тренировъчни полети. Именно един от тях е понесъл невъзстановимите щети. Въпреки че Москва запази мълчание за загубата в дните след атаката, тя се нарежда в поредицата далекобойни операции, които Киев ескалира от края на юни. В изявление от 17 юли Зеленски подчерта: „Справедливо и активно се защитаваме“, като добави, че същата нощ са поразени и обекти на руската петролна индустрия. „Увеличаваме цената, която Русия плаща за агресията срещу държавата и хората ни“, категоричен бе президентът.

Ту-95МС е основният носител на далекобойни крилати ракети в руската стратегическа авиация. Тези машини не навлизат във въздушното пространство на Украйна – те излитат, набират височина над руска територия и изстрелват ракети Х-101 по украинските градове и енергийна инфраструктура от дистанция, която ги държи извън обсега на украинската ПВО. Тъй като са практически недосегаеми във въздуха, тяхната уязвимост е единствено на земята, където ги търсят украинските дронове. Въпреки че тяхната конструкция е наследена от съветската епоха, флотът премина през няколко вълни на модернизация.

Най-значимата от тях – до стандарта Ту-95МСМ – включва изцяло нови двигатели, авионика и навигация, както и възможност за окачване на до 8 крилати ракети Х-101 или Х-102 под крилете. Към 2024 г. според публични оценки, цитирани от украински отбранителни експерти, Русия е разполагала с приблизително 31 единици Ту-95МС и 27 модернизирани Ту-95МСМ. Производството приключва през 1992 г. и оттогава нито един нов Ту-95 не е излизал от завод. Москва може да ремонтира и надгражда наличните машини, но не и да ги замени. Това означава, че всяка загуба безвъзвратно смалява този флот от под 60 единици.

Този удар идва повече от година след операция „Паяжина“ на СБУ от юни 2025 г., при която дронове, изстреляни от укрити товарни ремаркета дълбоко в руския тил, повредиха или унищожиха десетки машини на четири руски летища едновременно. Вследствие на това Русия дислоцира далекобойната си авиация в повече бази, премествайки значителна част от самолетите в авиобазата „Украинка“ в Амурска област (Далечния изток) – на няколко хиляди километра от украинската граница. Въпреки това „Енгелс-2“ запази своята роля на пункт, в който бомбардировачите се въоръжават с ракети преди ударни мисии. Именно там двата Ту-95МС, документирани от AviVector, са престоявали продължително време.

Базата е мишена на украински удари още от декември 2022 г. При първата атака с дронове тогава бяха повредени два Ту-95, а впоследствие „Енгелс-2“ претърпя поражения по горивното депо, склада за боеприпаси, а сега – и директно по машините на стоянките. Следващият отговор за съдбата ѝ отново ще дойде от орбита. Евентуално изтегляне на оцелелия втори Ту-95МС на изток би индикирало, че ролята на „Енгелс-2“ като преден пункт на далекобойната авиация се свива. Ако той остане на място, ракетните кампании срещу Украйна ще продължат да се провеждат от писта, за която украинските дронове току-що доказаха, че позволява прецизно поразяване на конкретна машина. А за флот, който не може да бъде попълнен с нови самолети, математиката е неумолима – бройката им може само да намалява.

Украински дронове удариха петролно депо край Москва, пламна и склад на Wildberries

🇺🇦🔥🇷🇺 Масирана атака с украински далекобойни дронове порази Московска област през изминалата нощ, като огънят обхвана петролно депо, разположено източно от руската столица. Черен дим се издига над съоръжение в град Ногинск – на около 50 км източно от Кремъл, сочат кадри, заснети от местни жители и разпространени в руски канали в Telegram. Към сутринта пламна и складова база на руския онлайн търговец Wildberries, разположена няколко километра на юг, в град Електростал.

С оглед на атаката срещу столичния регион кметът на Москва Сергей Собянин заяви, че над 370 украински дрона са били насочени към Московска област и 64 от тях са свалени „на подстъпите“ към столицата.

Губернаторът на Московска област Андрей Воробьов също потвърди, че регионът е бил атакуван с дронове рано сутринта днес. Независимото руско издание ASTRA публикува кадри, показващи голям пожар и гъст черен дим, издигащ се от района след удара, докато множество видеа, споделени в социалните мрежи, изглежда показваха експлозии в обекта.

По предварителни данни атакуваната петролна база разполага с 24 резервоара за съхранение на гориво с общ капацитет от 11 500 кубични метра. Обектът се използва за съхранение, прехвърляне и дистрибуция на бензин, дизелово гориво и керосин, като обслужва доставчици и търговци на горива в цялата област.

Ударът беше нанесен въпреки факта, че Русия поддържа най-гъстата си мрежа за противовъздушна отбрана около Москва, която включва системи за ПВО с малък обсег „Панцир-С1“ и 9К330 „Тор“, батареи С-400 и мобилни огневи групи, разположени за борба с украинските дронове и крилати ракети.

Украинският президент Володимир Зеленски потвърди, че ударите са били насочени срещу „два значими логистични обекта“ в Московска и Тамбовска област, разположени на повече от 500 и близо 700 км от фронтовата линия.

Последната атака е част от серия украински удари с далекобойни дронове срещу горивна инфраструктура в Московска област. На 16 и 18 юни украински безпилотни апарати поразиха петролната рафинерия в район Капотня. По-рано този месец украински дронове достигнаха и Омската рафинерия на „Газпром нефт“, която е най-голямата петролна рафинерия в Руската федерация, разположена на 2500 км от украинската граница.

СБУ унищожи Ту-95 в Енгелс – на 800 километра от границата

🇺🇦💥🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) е унищожила руски стратегически бомбардировач Ту-95МС, паркиран на авиобаза „Енгелс-2“ в Саратовска област, обяви президентът Володимир Зеленски в петък, публикувайки видео от удара. Самолетът е използван за руските ракетни удари срещу Украйна, а разстоянието до целта е около 800 км от украинската държавна граница.

„Силите на СБУ унищожиха военен самолет Ту-95 в Енгелс, използван за руски ракетни удари по нашата страна“, заяви Зеленски. „Разстоянието от държавната ни граница е около 800 км. Справедливо и активно се защитаваме.“ Президентът благодари на украинските военни за точността и описа удара като поредна успешна употреба на далекобойните способности на Украйна. В същото съобщение той заяви, че Силите за отбрана са поразили и обекти на руската петролна индустрия, както и определени цели във временно окупираната украинска територия. „Увеличаваме цената за Русия за агресията срещу нашата държава и хората ни“, каза Зеленски.

Изявлението беше направено ден след масирана атака с дронове срещу Саратовска област. Около 1:47 ч. местно време в нощта срещу 16 юли губернаторът Роман Бусаргин предупреди за заплаха от украински дронове, а от 2:30 ч. жителите на Саратов и Енгелс започнаха да съобщават за ниско летящи дронове и серия от експлозии. Руското министерство на отбраната обяви, че през същата нощ ПВО е свалила 375 дрона над 18 руски региона, анексирания Крим, Азовско и Черно море – число, очертаващо мащаба на удара, независимо от резултата. Мониторинг канал Exilenova+ публикува кадри от атаката, а независимо издание Astra установи точното местоположение на заснетия пожар в пределите на военното летище; по предварителни данни огънят е бил в зоната за паркиране на самолетите. Украинското издание Militarnyi определи използваните апарати като дронове от типа на „Шахед“.

Ударът не се изчерпа с базата. Дрон се вряза в жилищна сграда от комплекса „Ладя“ на ул. „Пристанская“ 85 на около 2 км от пистата на летището, установи Astra по заснети кадри. Бусаргин потвърди, че цивилна инфраструктура в Енгелс е пострадала, но по предварителни данни няма жертви. Дронове поразиха също така електрическа подстанция в града, след което жителите съобщиха за прекъсвания на тока.

В часовете след атаката независимите оценки на щетите се разминаваха – докато Exilenova+ поставяше пожара сред паркираните машини, Militarnyi отбеляза, че сателитната система на НАСА за откриване на пожари FIRMS не е регистрирала огън в самата база. Видеото, което Зеленски публикува ден по-късно, е украинският отговор на това разминаване.

Ту-95 не навлиза във въздушното пространство на Украйна, поради което не се среща с украинската ПВО. Обикновено той излита от Енгелс, набира височина над руското небе и извършва пуск на крилати ракети Х-101 и Х-555 от разстояние, което ги държи извън обсега на всичко, с което Киев разполага във въздуха. Бомбардировачът е недосегаем, докато лети. Достъпен е единствено на земята, паркиран на собственото си летище – и точно там го търсят украинските далекобойни дронове.

Ту-95МС, познат по натовската кодировка Bear-H, е съветска разработка и един от основните носители на далекобойни крилати ракети в руския арсенал. Задвижван от 4 турбовитлови двигателя „Кузнецов“ НК-12 с характерните противоположно въртящи се витла, това е единственият витлов самолет със стреловидно крило, който все още се използва масово в бойни части. Екипажът му е 7-членен, максималната дължина на полета достига 10 500 км, а максималната скорост – 830 км/ч. С товароносимост от 20 тона машината е проектирана да изстрелва оръжия с голям обсег, без да навлиза в зоната на поражение от ПВО и точно това я превръща в инструмента, използван от руска страна, за нанасяне на удари по украинските градове и енергийна инфраструктура.

„Енгелс-2“ е сърцето на руската стратегическа авиация. Там са базирани 184-ти тежък бомбардировъчен и 121-ви гвардейски тежък бомбардировъчен авиационен полк, които експлоатират самолетите Ту-95МС, свръхзвуковите Ту-160М и далечните Ту-22М3. В пределите на базата се намират складове с авиационни бомби и крилати ракети. Летището се намира на 600 км от фронта – Зеленски мери 800 км от държавната граница – и периодично попада под украински обстрел, най-ранния от които беше нанесен на 5 декември 2022 г. Тогава първата атака с дронове порази два самолета Ту-95. През януари 2025 г. удар по горивното депо „Кристал“, което зарежда базата, предизвика пожар, продължил цели 5 денонощия. През март 2025 г. беше унищожен складът за боеприпаси, а Генералният щаб на ВСУ обяви, че са унищожени 96 крилати ракети – количество, достатъчно за три масирани залпа по украински градове; загубата беше потвърдена седмици по-късно от сравнителни сателитни снимки. През юни 2025 г. дойде редът и на емблематичната операция „Паяжина“, при която СБУ порази наведнъж десетки машини на четири руски летища.

Ударът се вписва в кампания, която от началото на годината системно поразява водещите рафинерии на Руската федерация. На 8 юли украински дронове поразиха рафинерията в Саратов – една от най-старите преработващи мощности в Поволжието, собственост на „Роснефт“, отговорна за снабдяването на руската армия с гориво, принуждавайки я да спре дейност, според цитирани от Ройтерс индустриални източници. Същата нощ бяха ударени и нефтохимически обекти в Татарстан. Логиката е обща: натиск едновременно върху въздушния компонент, който изстрелва ракетите, и върху горивото, което го поддържа във въздуха.

Отделно от украинските удари руската далекобойна авиация губи машини от собственото им износване. На 15 юни бомбардировач Ту-22М3 се разби в Иркутска област при планиран учебен полет – самолетът, летял без боен товар, рухнал при подхода за кацане край село Каменка. 4-членният екипаж катапултира успешно и оцелява, а губернаторът Игор Кобзев посочва като предварителна причина отказ на двигател.

Производството на Ту-95МС беше прекратено в началото на 90-те години на миналия век и нито един нов самолет не е излизал от завода оттогава насам – Русия разполага с краен парк, който може да ремонтира и модернизира, а не да попълва с нови единици. Всяка машина, изгоряла на пистата в Саратовска област, изважда от играта не единица техника, а част от способността да тероризира украинските градове.

Сателитни снимки потвърждават: двете първични инсталации на „Салават“ са ударени

🇺🇦🛢️🇷🇺 Сателитни снимки потвърждават поражения по двете инсталации за първична дестилация на суров петрол в „Газпром Нефтехим Салават“, един от водещите комплекси за преработка на петрол на Руската федерация. Според кадрите АВТ-4 и съседните технологични естакади са понесли тежки поражения, докато по-ранни снимки вече фиксираха удар по АВТ-6; сериозно повреден е покривът на един от цеховете. Заводът край град Салават в Република Башкирия е разположен на около 1500 км от фронта, и беше последният голям производител на бензин в страната, останал незасегнат от далекобойната кампания от началото на 2026 г.

Ударът по рафинерията беше нанесен през нощта на 13-14 юли. Ударът беше оповестен в публикация на Силите за специални операции (ССО): по официално изявление дроновете на техните части за дълбочинни удари „достигнаха своите цели“, а „по предварителни данни са поразени критичната първична инсталация АВТ-6 и други производствени мощности на завода“. ССО описват операцията като проведена съвместно с „Черна искра“ – руско движение за въоръжена съпротива. Дроновете са прелетяли 1500 км разстояние по права линия до Башкирия – разстояние, постижимо с най-далекобойните безпилотни машини и поставяща цели в дълбочина на руския тил, на най-малко 1300 км от която и да било точка на съприкосновение.

Значението на удара се крие в това какво е поразено, не просто че е поразено. Атмосферно-вакуумните тръбни инсталации (АВТ) са входната врата на всеки завод за преработка на нефт: в тях суровият петрол се разделя на фракции, преди каквото и да е по-нататъшно преработване. Без работеща първична дестилация цялата производствена верига след нея спира – от бензина и дизела до нефтохимическите продукти надолу по потока. Затова поражение едновременно по АВТ-6 и АВТ-4 не е повреда на периферен възел, а удар по сърцето на завода. „Салават“ е проектиран да преработва около 10 млн тона петрол годишно и произвежда широка гама – от горива до полиетилен; спирането дори на част от първичните му мощности изважда от руския пазар обем, който на дневна база се оценява на порядъка на 11 000 тона доставено гориво, или към 5% от общото вътрешно потребление.

Тази цифра се нуждае от премерен прочит. 5% от общия обем на вътрешно търсене е осезаема загуба, но не на всяка цена трайна такава: атмосферно-вакуумните инсталации подлежат на възстановяване, поради което темповете на ремонта зависят от достъпа до оборудване, част от което е чуждестранно и попада под санкцинен режим. Най-точната оценка за ефекта от удара е не еднократният процент на изведен от строя капацитет, а периодът от време, през който той ще бъде извън строя и доколко другите претоварени руски рафинерии ще съумят да поемат разликата. Руската федерация засега не признава официално мащаба на пораженията. В предишни случаи Москва системно омаловажаваше подобни удари до „паднали отломки“ или „потушен без последствия пожар“ – риторика, насочена към прикриване на катастрофалните мащаби на щетите, понесени от руската петролна индустрия, срещу която независимите сателитни изображения представляват именно коректива, илюстрирал пораженията по конкретни, разпознаваеми инсталации.

Ударът по „Салават“ се вписва в модел, който Киев изгражда методично през цялото време от началото на годината: не единични акции за ефект, а систематична кампания срещу руската преработвателна индустрия в дълбокия тил на страната, недостъпна за фронтовата авиация. Логиката е икономическа, не териториална. Рафинериите са едри, неподвижни и трудни за опазване цели за украинските дронове, като всяка изведена от строя първична инсталация свива наличния бензин и дизел на вътрешния пазар, притиска приходите от износ, финансиращи войната, и принуждава Кремъл да отклонява допълнителни ресурси за ПВО, пръснати на хиляди кв. км. тил – ресурс, който не може да бъде едновременно над фронта, и над Поволжието и Урал

Фактът, че „Газпром Нефтехим Салават“ бе последният голям производител на бензин без досегашен удар, придава на тази нощ отделна тежест: с него украинската кампания затваря списъка на едрите незасегнати мощности и измества натиска към повторни удари по вече поразени заводи, точно преди да се възстановят.

Дронове на „Омега“ поразиха руски Су-24М на „Саки“ в Крим

🇺🇦 Центърът за специално предназначение „Омега“ към Националната гвардия на Украйна (НГУ) унищожи руски фронтови бомбардировач Су-24М, разположен в авиобаза „Саки“ на окупирания Крим. Ударът е нанесен с дронове камикадзе в момент, когато машината се е готвила за поредната бойна операция в небето над Южна Украйна. Първият дрон е поразил носовата част, докато вторият е попаднал в резервоарите за гориво, предизвиквайки силен пожар, който е изпепелил самолета. Това става ясно от информация, публикувана от командващия НГУ бригаден генерал Олександър Пивненко.

Су-24М е фронтови бомбардировач с променлива геометрия на крилото от съветската епоха, способен да носи управляеми боеприпаси на голямо разстояние. Русия го използва системно за атаки по фронтовата линия срещу Украйна – самолетът е една от основните платформи за нанасяне на въздушни удари, а паркът от този вид машини не се попълва лесно. Именно затова самолетите, базирани на летищата в окупирания Крим, се превърнаха в приоритетна цел: всяка унищожена машина означава един носител по-малко за удари навътре в страната.

„Саки“ край Новофедоровка е една от опорните бази на руската морска авиация по западното крайбрежие на Крим. Базата има своята символика: през август 2022 г. серия от мощни експлозии унищожи наведнъж близо 10 руски самолета. По онова време това отбеляза най-тежката загуба на руската военна авиация за денонощие от Втората световна война насам – събитие, което Москва се опита да представи като случаен инцидент, довел до детонация на боеприпаси. Онзи удар беше първата стъпка от дълъг процес, превърнал летищата в Крим от сигурен тил в обекти под непрекъсната заплаха. Оттогава „Саки“ е редовна мишена, а през последните седмици понася удар след удар. Русия отдавна разпръсква тактическата си авиация към по-далечни летища дълбоко в собствената си територия, но за останалите в обсега на украинските дронове това все по-често се оказва недостатъчна защита.

„Омега“ е специално звено на Националната гвардия, обединяващо снайперисти, сапьори, бойни водолази, както и оператори на дронове и роботизирани системи. Първоначално създадено за борба с тероризма и специални задачи, „Омега“ все по-често намира място в хрониките на украинската дълбочинна кампания. Няколко седмици по-рано негови военнослужещи съобщиха за унищожен руски зенитно-ракетен комплекс „Тор-М1“ на стойност 25 млндолара. Поразяването на паркиран боен самолет последователно два пъти демонстрира същия тактически почерк, който прави тези операции дотолкова рентабилни за Киев. Докато един ударен дрон струва от порядъка на няколко хиляди долара, стойността на бомбардировач като Су-24 се измерва в десетки милиони. Именно това асиметрично съотношение – изключително евтино средство срещу многократно по-скъпа цел – тласка Нацгвардията и другите украински служби да залагат все повече на далекобойните безпилотни атаки вместо на скъпи ракетни залпове.

Атаката се вписва във все по-ясно очертаващата се вълна от украински удари по кримските летища. В началото на юли Службата за сигурност на Украйна (СБУ) атакува „Саки“ два пъти в рамките на седмица (1-3 юли). При второто нападение бяха засегнати 7 самолета Су-30СМ, Су-30 и Су-24, укрити в хангарите; сателитни изображения, заснети в деня след удара, ясно показват разкъсаните защитни врати на четири от тези укрития. Няколко дни преди това, на 24 юни, украински дронове удариха „Саки“ и съседното военно летище „Гвардейско“, където руските сили базират изтребители и ирански дронове „Шахед“. Отделно, спецотряд „Призраци“ на Главното управление на разузнаването (ГУР) също отчете унищожен Су-24 в Крим. Успехът на „Омега“ е поредният епизод в тази верига – този път осъществен по линия на НГУ.

В изявлението си Пивненко обобщава картината и отвъд конкретната операция. По думите му силите на НГУ, сред които 1-ви корпус „Азов“ и 2-ри корпус „Хартия“, вече поразяват цели, разположени на над 100 км разстояние: логистични маршрути, складове за боеприпаси, командни пунктове, ПВО комплекси и авиация. В изказването му ясно се откроява една структурна промяна. През последната година Нацгвардията, която исторически е вътрешна сила за охрана и специални операции, беше преустроена като армейска структура, а бригади като „Азов“ и „Хартия“ бяха трансформирани в корпуси със собствени ударни способности. Ведомството представя атаката по Су-24М като част от това системно нарастване на далекобойния безпилотен капацитет.

Кримските летища не са единствените потърпевши от тази кампания. През последните две години Киев последователно разширява обхвата на атаките срещу руската бойна авиация – от базите на полуострова до летища дълбоко в руския тил – използвайки морски и въздушни дронове, както и далекобойни ракети. Логиката е ясна и прагматична: колкото повече самолети изгарят на пистите или биват изтегляни извън обсег, толкова по-рядко те ще бъдат вдигани за нанасяне на удари срещу украинските позиции на фронта и градовете в тила. Успешният удар на „Омега“ срещу Су-24М е малък, но изключително показателен епизод от тази мащабна стратегия.

Украински дронове подпалиха рафинерията в Сизран – повторен удар от над 800 км

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове поразиха отново Сизранската петролна рафинерия в Самарска област през изминалата нощ – второ попадение в един от най-големите заводи на „Роснефт“ за по-малко от два месеца. Ударът е дело на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна, заедно със Силите за безпилотни системи (СБС), Държавната гранична служба (ДПСУ) и други компоненти на Силите за отбрана. Атаката е част от координирана операция срещу горивната инфраструктура, която захранва руската армия.

„В нощта на 12 юли 2026 г. специалисти на ГУР успешно поразиха Сизранската рафинерия като част от съвместна дълбочинна операция“, се посочва в изявление на разузнаването, описвайки завода като една от най-големите петролни рафинерии на „Роснефт“, чието гориво отива за руските въоръжени сили.

Разположена на повече от 800 км от украинската граница, Сизранската рафинерия преработва между 8,5 и 8,9 млн. тона суров петрол годишно по данни на украинското издание Militarnyi, произвеждайки бензин, дизелово и авиационно гориво, мазут, битум и втечнени въглеводородни газове. Заводът е отговорен за снабдяване на Въздушно-космическите сили и военни части в централната и южната част на страната – обстоятелство, което го превръща в приоритетна цел в украинската логика на изтощаване.

Видеокадри, публикувани от местни Telegram канали през нощта, показаха високи пламъци и гъст черен дим над завода, а анализатори от отворени източници по-късно геолокализираха огъня към територията на Сизранската рафинерия. Регионални власти първоначално не коментираха удара, но впоследствие губернаторът на Самарска област съобщи за един загинал и трима ранени, сред които дете, след като един от дроновете е паднал в жилищен квартал на града. Пожарът бе потвърден и от руски издания като „Медуза“ и „Свобода“.

Предварителен анализ на отворени данни допуска, че е повредена инсталацията за първична преработка АВТ-5 – възел, който по груба оценка осигурява до 30 на сто от първичния преработвателен капацитет на завода. Оценката остава непотвърдена, тъй като стъпва на ранни кадри, а не на официално обявена щета.

Ударът е вторият по Сизран за под два месеца. На 21 май украински дронове поразиха главната колона за дестилация АВТ-6 (по украински данни около 70 на сто от мощността на предприятието), което доведе до спиране на работата на завода. Украинският Генерален щаб потвърди спирането на 26 май, а източници на Reuters оцениха нужния ремонт на около месец. Повторният удар идва приблизително по времето, когато рафинерията е трябвало да навлиза в режим на възстановяване, и поразява различен възел от предишния. Това очертава модел, при който Киев се връща върху цел точно преди тя да стъпи отново на крака, разрушавайки последователно отделните ѝ инсталации, така че щетите се трупат.

Сизран не беше единствената цел през нощта. Генералният щаб на украинската армия съобщи за удари и по петролни терминали, и по общо 18 плавателни съда – по други украински данни сред тях са 10 танкера и четири ферибота в Азовско море. Комбинацията не е случайна: рафинериите свалят преработката за вътрешния пазар, докато танкерите и терминалите притискат износа – двата края на една и съща верига, ударени в една нощ.

Ударът по Сизран се вписва в обявената около 26 юни от президента Володимир Зеленски дълбочинна операция – серия далекобойни удари по руския тил и по Крим, целящи да принудят Москва към край на войната. Кампанията срещу руския рафиниращ капацитет набра скорост през последните седмици. В средата на юни украински дронове поразиха на два пъти – на 16 и 18 юни – Московската рафинерия в квартал Капотня, оператор „Газпром нефт“, която покрива около една трета от горивното потребление на столицата; заводът спря преработка и по индустриални оценки, цитирани от Reuters, едва ли ще успее да я възстанови напълно преди 2027 г. По OSINT атрибуция при удара по Сизран са използвани далекобойни дронове от типа FP-1 на украинската компания Fire Point. Те достигат цели дълбоко в Поволжието, отвъд обсега на западните системи, доставени на Киев (американските ATACMS имат обсег от около 300 км, а британско-френските Storm Shadow – около 290 км). При дистанция от над 800 км до Сизран западното разрешение за удар губи значение – решаващ е обсегът, а него дава само собственото украинско далекобойно оръжие.

Кумулативният ефект вече е видим далеч отвъд отделния завод. Русия задържа пълна забрана за износ на бензин от април, а на 9 юли правителството я разшири към дизела, за да пренасочи обеми към вътрешния пазар; ограниченията върху износа на керосин са продължени до края на ноември. Недостигът на гориво и ограничения в продажбите засегна 81 от 83-те руски региона (само Чукотка и Еврейска автономна област остават незасегнати), много от които въведоха продажба през ден (четен/нечетен регистрационен номер) с таван от порядъка на 20–30 литра на автомобил; в окупирания Крим свободната продажба беше забранена още на 21 юни. Именно това е фонът, на който идва новият удар по Сизран.

На оперативно ниво ефектът е логистичен, не фронтови: ударите деградират капацитета за преработка, което засяга руските способности, но не и техните намерения. Нищо в наличните данни не сочи промяна в темповете на руската офанзива към момента. Че кампанията вече изпреварва ремонта на национално ниво обаче, личи от самите ограничения на дребно – щом продажбите са ограничени в десетки региони, а Москва спира износа, за да пълни вътрешния пазар, значи свалената преработка не се възстановява със скоростта на ударите. Цената на кампанията се измерва не с единичния удар, а с нейната устойчивост: въпросът вече не е дали Киев може да порази рафинерия, той го доказа многократно, а дали ще може да поддържа темпо, при което ремонтите изостават трайно от новите удари. Двумесечният цикъл в Сизран е първият очевиден индикатор, че такъв темп е постижим, като изведената от строя Московска рафинерия показва горната граница на ефекта при директно попадение по ключов възел. Отвореният въпрос е дали недостигът, който вече засегна гражданския пазар, ще посегне и на военното снабдяване – фронтът се обслужва по отделни, приоритетни вериги, поради което опашките по бензиностанциите не се пренесоха директно в дефицит за армията.

При запазване на сегашната траектория най-вероятният сценарий е Киев да задълбочи натиска върху горивната верига, а руският вътрешен пазар да продължи да страда от тежък дефицит. Дали натискът ще се пренесе и върху горивото за военните, остава истинската неизвестна. Засилване на извода, че ударите вече дават стратегически, а не само битов ефект, би било разширяване на забраните за износ върху нови продукти, трайно нарастване на вноса на горива (включително от Индия) или първи сигнали за недостиг във военната логистика. Обратно – вдигане на експортните забрани и връщане на пазара на дребно към нормален режим би означавало отслабване на ефекта, подсказвайки, че преработката се възстановява по-бързо от ударите.

Анализ: Украйна събира далекобойните удари в постоянно командване срещу Русия

🇺🇦🎯🇷🇺 Президентът Володимир Зеленски подписа указ за създаване на ново командване, натоварено да ръководи далекобойните удари по Русия – първият път, в който Киев поставя на постоянна щабна основа кампания, водена досега импровизирано, от разпръснати части и служби.

Указът, публикуван на президентския сайт и обявен в традиционното му вечерно обръщение, поставя пред структурата цел, формулирана без евфемизъм: да фокусира стратегическите способности върху прецизни удари и да свали военния потенциал на Руската федерация. Самият президент определи командването като предназначено за „глобално въздействие върху Русия в тази война“.

„Това командване трябва да съсредоточи 100% от наличните ресурси, за да намали още по-видимо руския военен потенциал. Командирът в това направление ще бъде силен и определено максимално опитен“, заяви Зеленски. Името на командира той не обяви – знак, че назначението още се обмисля, а не че се крие.

В обръщението президентът оповести втора нова структура – Обединените сили за бързо реагиране – нов род войски, замислен да слее щурмовите части, безпилотните системи и артилерията в бързо разгръщащо се формирование по фронта. За негов ръководител Зеленски посочи бригаден генерал Дмитро Волошин, командир на 8-и десантно-щурмов корпус и носител на званието Герой на Украйна, с когото вече е провел разговор; формалното назначение предстои. Ходът продължава широкото преустройство на украинската армия от началото на 2026 г. – прегрупирането в корпусна система, в чиито рамки самият 8-и корпус беше сглобен тази година от елитни аеромобилни и десантно-щурмови бригади. Целта е маневрената пехота да бъде споена с дроновете и артилерията, които днес решават сблъсъците по фронта, вместо те да остават разпилени по отделни бригади. Логиката е извлечена от 4 години война, в която наситеният с дронове фронт направи старото деление между десант, артилерия и безпилотни части все по-изкуствено.

Прекрояването на щурмовите части не идва във вакуум. Зад премереното изказване на Зеленски, че „преди всичко“ трябва да се промени „отношението към хората“ и че „правоохранителните органи предприемат процесуални стъпки“, стои скандалът около 425-и отделен щурмов полк „Скала“. Разследване на „Бабел“ от 23 юни описа най-малко 26 небойни смъртни случая сред мобилизирани между края на 2025 и пролетта на 2026 г., както и изтезания и малтретиране в учебните центрове на полка; командирът Юрий Гаркавий беше отстранен, а Държавното бюро за разследване образува приоритетно досъдебно производство. Щурмовите полкове, които новата структура предвижда да събере под единно командване, са именно средата, в която изплуваха злоупотребите – затова реформата се тълкува колкото като организационна крачка, толкова и като отговор на криза, която Киев вече не може да си позволи да подмине.

По-съществената от двете стъпки обаче е първата. Повече от година Украйна води далекобойните си удари като кампания, която самата тя нарича „санкции с голям обсег“ – настъпателна дронова офанзива по руския тил. Обявената в края на юни серия удари по руската енергетика и военна промишленост беше поредната ѝ вълна. На 1 юли украински дронове поразиха за втори път рафинерията в Уфа, на над 1300 км от фронтовата линия – един от най-едрите руски производители на масла – и завод в Пензенска област на около 600 км, който произвежда сензори за крилати и балистични ракети, авионика за изтребители и бомбардировачи и апаратура за разузнавателни спътници.

Мащабът, който Киев декларира, надхвърля отделния удар: само за юни, според данни на Министерство на отбраната, ударите са засегнали 11 рафинерии и 8 обекта на военно-промишления комплекс, включително артилерийския „Титан-Баррикади“ във Волгоград и завода „ВНИИР-Прогрес“ в Чебоксари, а най-далечните цели са над 2000 км – от окупирания Крим и Краснодарски край до Западен Сибир.

Ключово за оценката на способността е, че тези цели лежат далеч отвъд обсега на западните системи, с които Украйна разполага – американските ATACMS и британско-френските Storm Shadow стигат до около 300 км; Волга и Урал достига единствено собственият украински арсенал: еднопосочните ударни дронове от типа „Лютий“ и крилатата ракета „Фламинго“. Досега кампанията се провеждаше успоредно от няколко ведомства – Силите за безпилотни системи (СБС) на майор Роберт „Мадяр“ Бровди, Главното управление на разузнаването (ГУР) и Службата за сигурност на Украйна (СБУ), всяко със свои дронове и програми; новото командване застава над тях като координиращ пласт, обединяващ разпръснати средства на едно направление и да сложи край на паралелните разчети.

Създаването на командване е ход на организационно-стратегическо ниво. Само по себе си то не увеличава бойната способност на украинските сили по фронта, а институционализира темпа и координацията на една отделна линия на усилие – изтощаването на руската военно-индустриална и енергийна база. С други думи, Киев вече третира стратегическо-индустриалната ерозия не като импровизация, а като траен елемент от замисъла на войната; консолидирането на разпръснатите досега способности под общ щаб издава именно намерение да се поддържа, а не еднократен жест.

Според данни на Министерство на отбраната ударите по рафинерии през първите шест месеца на 2026 г. са 194 – 11 пъти повече от същия период на 2025 г. – и са извадили от строя 42% от прогнозния капацитет на Русия (около 700 000 барела дневно) при загуби за отрасъла, оценени на около 13,5 млрд долара от август 2025 г. насам. Независими оценки рисуват по-сдържана картина: анализ на фондация „Карнеги“ определят руския петролен сектор като наранен, но несломен – заводите се ремонтират, потоците се пренасочват, а адаптацията изяжда част от ефекта. Доказуемото е по средата: руското производство на горива през юни е спаднало с около 25% на годишна база и се движи под вътрешното търсене, а приходите от петрол и газ за първите пет месеца на годината – с близо 30%.

Оттук идва и истинският залог на новото командване. Въпросът никога не е бил дали Украйна е способна да поразява руските рафинерии, това беше доказано многократно, а дали може да поддържа темп, при който ремонтът изостава от ударите. Декларираните близо 194 удара по рафинерии за 6 месеца дават порядък от около 30 удара месечно – честота, чийто кумулативен ефект зависи от това дали изпреварва темповете на тяхното възстановяване. Постоянната щабна структура е именно опит този темп да се институционализира – да превърне поредицата отделни удари в устойчива кампания с натрупващ ефект вместо в серия ефектни епизоди. Самата кампания Киев вписа в политически разчет още към края на юни, когато Зеленски обяви серията дълбочинни удари като натиск, насочен към придвижване на Кремъл към масата за преговори.

Анализ: „Алфа“ на СБУ – четвърти месец начело в класацията на дроновете.

🇺🇦🛩️🇷🇺 Центърът за специални операции „Алфа“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) отчете, че през юни е задържал 1-во място сред подразделенията на Силите за отбрана за 4-ти пореден месец и е извадил от строя над 5500 руски военнослужещи, зедно с хиляди единици техника и снаряжение.

Числата се появиха на 9 юли в изявление на СБУ, разпространено чрез правителствения сайт АрміяInform; отчетът е приписан на „профилно подразделение“ на самия център и завършва с покана за постъпване на служба – безплатен телефон 4444 и анкета на alfa.ssu.gov.ua. Затова и документът е колкото боен баланс, толкова и обява за набиране на кадри.

Зад формулата „номер едно сред Силите за отбрана“ стои конкретен механизъм – месечната класация на програмата „Армия на дроновете. Бонус“, която вицепремиерът и министър на цифровата трансформация Михайло Федоров и платформата Brave1 изградиха през последните две години. Подразделенията печелят електронни точки за всеки потвърден с видео удар; точките се обменят за приоритетен достъп до техника през пазара Brave1 и подреждат единиците в месечна дъска. Мащабът на системата е немалък: през 2025 г. участващите единици отчетоха близо 820 000 потвърдени поражения и около 240 000 убити и ранени руски военни. Оттам идва и определението „верифицирани данни“ в отчета на „Алфа“ – не независима проверка, а вътрешна валидация в украинската система: процес, който придава на числата тежест, каквато голата цифра в прессъобщение няма.

Терминът „поражение“ при това покрива широк диапазон – от унищожена цел до регистрирано попадение, а руската въздушна отбрана прехваща по-голямата част от ударните дронове; валидацията прави пресявка на явните пропуски, но не превръща всяко отчетено „поразяване“ в потвърдено унищожение. Нюанс, който отчетът подминава: в годишната подредба за 2025 г. в края на януари „Алфа“ беше на втора позиция след бригада „Птиците на Мадяр“ – първенството „четвърти месец поред“ е по месечната класация, за периода март–юни 2026 г.

Прочитът се усложнява от една биографична нишка. До 5 януари 2026 г. начело на „Алфа“ беше генерал-майор Евген Хмара. На този ден президентът Володимир Зеленски го назначи за временно изпълняващ длъжността ръководител на цялата СБУ, наследявайки Васил Малюк, останал в службата за асиметрични операции срещу Русия. Това беше част от по-широко разместване в силовия блок в началото на годината. Тоест подразделението, което оглавява дроновата класация, е бившето поделение на човека, който сега стои начело на службата – и негов е цитатът, увенчаващ отчета: „нашите бойци не просто запазват висока ефективност – те всеки месец награждат възможностите си… Това е приносът на СБУ в стратегията за принуждаване на агресора към справедлив мир.“

Оперативната същност, която отчетът извежда напред, е ръстът в „безпилотните системи от самолетен тип“ за удари на дълбочина и среден обсег (deep strike и middle strike). Става въпрос за дронове с неподвижно крило от класа на FP-1/FP-2 на Fire Point и сходни платформи, а не за балистични или крилати ракети. Това разграничение определя обхвата и профила на кампанията. „Алфа“ е част от далекобойна операция, която беше одобрена от Зеленски в рамките на 40-дневна фаза на засилен натиск, чийто потвърден периметър в последните месеци достигна около 1500 км навътре в територията на Руската федерация.

Само в седмицата до 7 юли центърът отчете 13 удара на далечно и средно разстояние – по 2 летища в Крим, по петролни рафинерии на разстояние до около 850 км, терминали на Балтийско море и командни пунктове на фронта. По собствения си кумулативен баланс, представен при 32-ата годишнина на подразделението на 23 юни, от началото на войната „Алфа“ е поразила близо 1900 танка, 3950 артилерийски системи, 649 ПВО системи и над 23 500 дрона и наземни роботизирани комплекса; нейни оператори управляваха дронове в прочутата операция „Паяжина“ с 41 поразени руски самолета. На нивото на войната това е усилие, което посяга към стратегически ефект – не към превземане на терен, а към разстройване на руската икономика.

Но „Алфа“ действа „заедно с други сили за отбрана“: в ударите в дълбочина участват Силите за специални операции (ССО), и 1-ви отделен център на Силите за безпилотни системи (СБС), и други звена – кампанията не е изцяло нейна.

Истинският аналитичен въпрос при дълбочинния удар не е дали гори поредната рафинерия, а дали темпото на удари изпреварва това на ремонта. Тук числата извън отчета на „Алфа“ дават мащаба: през юни Силите за отбрана като цяло удариха 11 петролни рафинерии и 8 цели на отбранителната промишленост – от Крим и Краснодарския край до Западен Сибир; по оценки на Reuters ударите са свалили около 42% от руския капацитет за рафиниране, износът на суров петрол се сви, докато в огромна част от Русия беше въведено нормиране на горивото. Това е шевът, по който тактическите отчети се сглобяват в стратегически натиск. Москва отрича трайни икономически последици от ударите, но в редица руски региони се появиха купонни режими и ограничения за продажба на бензин.

На този фон месечните 5500 „обезвредени“, т.е. убити и тежко ранени, се вписват в собствената оценка на центъра, че на него се падат „до 20% от загубите на руската пехота“: при около 30–40 хиляди руски загуби месечно, каквито Генералният щаб на Украйна обявява за целия фронт, това претендира за порядък от една шеста до една пета, изцяло по украински данни. Едно число се нуждае от контекст: 6909 поразени дрона и наземни роботи за юни са близо 29% от кумулативните 23 517, обявени от самия център само седмици по-рано – знак, че месечната и общата сметка се водят на различна база (поразени / унищожени, вероятно с включени потиснати системи).

Отчетът работи като сигнал към три публики едновременно. Към бъдещите бойци, че престижът на първото място и обвързаният с него по-добър достъп до техника са буквалната стръв – системата на електронните точки, по думите на нейните създатели, помага на резултатните единици „да привличат по-качествен личен състав“; оттам и номерът 4444. Към вътрешния тил и западните поддръжници: доказателство, че военната машина дава „измерими резултати“ в момент, в който преговорите за край на войната са блокирани. И към Москва: демонстрация на способност. Формулировката на Хмара – принос в „стратегията за принуждаване на агресора към справедлив мир“ – вплита баланса на едно звено в националната стратегия.

Пожар на авиобазата Борисоглебск след дронов удар във Воронежка област

🇺🇦🔥🇷🇺 Пожар избухна на авиобаза Борисоглебск във Воронежка област през изминалата нощ, след като украински дронове удариха една от площадките, използвани от Въздушно-космическите сили на Руската федерация. Огънят е засечен от системата за наблюдение на топлинни аномалии FIRMS на NASA и заснет от местни жители, чиито кадри бяха споделени от руския канал ASTRA. Местните власти не са коментирали евентуални щети към момента на публикуване.

Мониторинг каналите отчетоха удара в ранните часове на нощта, след като губернаторът на съседната Саратовска област Руслан Бусаргин сподели предупреждение на Министерство на отбраната за заплаха от дронове, а местните летища въведоха ограничения за излитане и кацане. Местни жители съобщиха за серия взривове над района, последвани от пламъци и дим. Част от каналите допуснаха, че цел на удара е петролно депо, а не самото летище; разминаването към сутринта не беше изяснено. Извън спора остават две неща – топлинната аномалия, регистрирана от FIRMS в периметъра на авиобазата, и стълбовете дим по публикуваните видеа. Руската страна, както почти винаги при подобни удари, не потвърди поражения и отчете единствено отблъснати дронове и щети по граждански постройки; мащабът на щетите засега не е потвърден.

Авиобазата Борисоглебск, на около 300 км от украинската граница, е дом на 783-и учебен авиационен център и на елементи от 105-а смесена авиационна дивизия – съединение, което оперира изтребители-бомбардировачи Су-34, изтребители Су-35С и многоцелеви Су-30СМ. Това са машините, с които руската тактическа авиация нанася ежедневни удари по украински фронтови позиции. През последните месеци обаче самото летище се използва предимно като пункт за временно дозареждане и превъоръжаване, а не като място за постоянно базиране: анализ на сателитни снимки показва ограничена активност, само с епизодични появи на самолети и хеликоптери.

Значението на тези бойни самолети за руската офанзива идва от едно-единствено оръжие – управляема авиобомба. Су-34 е основният носител: снабдени с универсален модул за планиране и корекция (УМПК), обикновените фугасни бомби се пускат десетки километри преди целта и се плъзгат до нея по инерция, което ги прави трудни за прехващане. Русия ги произвежда и стоварва масово по украински позиции и по градовете край бойната линия – от Сумска и Харковска област до Херсон и Запорожие – и те се наредиха сред най-разрушителните оръжия на войната.

Именно тази роля обяснява защо украинската кампания се насочва към подобни бази. Нейният замисъл е не толкова да бъдат унищожени отделни самолети на пистата, колкото да бъде разкъсана веригата, която ги поддържа във въздуха – летищата за дозареждане, складовете за гориво и най-вече запасите от бомби и модулите, които ги правят такива. Всеки поразен склад за планиращи бомби и всяка изгоряла цистерна оскъпяват и забавят конвейера, който всяка сутрин праща Су-34 към украинското небе. Затова и летище с намалена натовареност остава смислена цел.

Атаката по Борисоглебск е част от широка вълна от удари в дълбочина. Почти по същото време дронове поразиха Саратов, където по данни на мониторинг канали и местни жители е пламнала рафинерията на Роснефт – едно от най-старите предприятия за преработка на нефт в Поволжието, захранващо с гориво руската армия. Наблюдатели съобщиха за удари и по други петролни и логистични обекти в европейска Русия. Кампанията стъпва все по-осезаемо на собственото украинското оръжеи – далекобойни ударни дронове, способни да достигат цели на стотици километри отвъд границата, там където западните ракети не стигат или са политически ограничени.

Последната атака идва в рамките на обявената в края на юни 40-дневна кампания, с която Киев засилва натиска над руския тил, окупирания Крим и Москва. Само за първите дни на юли украинските безпилотни апарати поразиха двете авиобази на Крим – Саки и Гвардейско, както и складове за „Шахед“ и системи за противовъздушна отбрана. Ударите обаче все по-често излизат отвъд полуострова и навлизат дълбоко в руския тил. През май беше поразена и друго ключово военно летище във Воронежка област – Балтимор, където е разположен 47-и бомбардировъчен авиационен полк, въоръжен със Су-34. Съседна на Украйна, но наситена с авиобази, Воронежка област се очертава като едно от постоянните направления на удари.

Хронология на ударите по Борисоглебск

Летището се превърна в повтаряща се цел още през 2024 г. и оттогава е поразявано поне четири пъти.

13–14 август 2024 г. – Борисоглебск попадна в най-мащабната дотогава атака по руски военни летища: далекобойни дронове на СБУ и другите украински сили удариха едновременно летищата във Воронеж, Курск, Саваслейка и Борисоглебск. Сателитни снимки на проекта „Схеми“ на Радио Свобода показаха поразени хангари в северозападната част на комплекса, където се намира ремонтно-техническо звено. Целта, по думите на украински източници, е да се затрудни използването на летищата, от които излитат носителите на управляемите бомби.

3 октомври 2024 г. – През нощта дронове на СБУ и ССО поразиха складове за управляеми авиобомби, стоянките на Су-35 и Су-34 и горивни хранилища; системата FIRMS отчете няколко огнища на пожар, а сателитни кадри показаха нови следи от огън край пистата. Русия обяви, че е свалила 113 дрона за нощта – 25 от тях над Воронежка област.

5 юли 2025 г. – Единственият удар, който Генералния щаб на Украйна потвърди официално. По данни на командването бяха поразени склад за управляеми авиобомби, учебно-боен самолет и други машини; по-късно сателитни снимки показаха щети в зона с външни резервоари за гориво, авиационно оборудване и вероятно модули УМПК.

8 юли 2026 г. – Настоящият удар: пожар на летището, засечен от сателитен мониторинг (FIRMS) и заснет от местни жители, при непотвърдени щети и мълчание от руска страна.

Дали последният удар е нанесъл трайни поражения на летателна техника и съоръжения, ще се изясни едва след появата на нови сателитни снимки и независими оценки. Ясно е обаче накъде е насочена кампанията – към площадките, горивото и складовете за авиобомби, които държат в готовност руската бойна авиация. Борисоглебск, макар и с намалена натовареност, остава неизменна част от тази мрежа; а повтарящите се удари по едно и също летище показват, че украинското командване не смята работата по него за приключена.c