Украински морски дронове Magura носеха въздушни дронове на учение в Мичиган

🇺🇸⚓️🇺🇦 Украинските морски дронове Magura MV7, с които Черноморският флот на Руската федерация беше изтласкан от водите около Крим, бяха използвани като платформи за изстрелване на въздушни дронове по време на учение на Сухопътните войски на САЩ в Мичиган. Това съобщи пред „Украинска правда“ техния производител UFORCE. „Дроновете от клас MV7 бяха изпитани в рамките на ученията в САЩ.“ Първи съобщи за тях онлайн изданието Defence Blog, което разпозна катерите на снимките в материалите, публикувани от 7-а пехотна дивизия.

Ученията Bayonet Quest 26 се проведоха между 26 септември и 6 октомври на различни места на Долния полуостров на Мичиган, а морската им част се разигра по бреговете на езерото Хюрън. Дивизията, която днес носи названието Многодомейново командване „Тихи океан“, определя маневрите като проверка на автономни системи и безпилотни летателни апарати: военнослужещите са изпитвали как новата техника разширява обхвата на наблюдение, далечината на удар и бързината при вземане на решения. Споделеното от дивизията видео от 6 октомври показва пуск на безпилотни самолети от катапулт, полетите над гориста местност, работа с антени и операторски пултове, а снимки на армията от 5 октомври показват, че част от тези дейности са били проведени край град Алпина, на брега на Хюрън.

В морската част участваха екипажни и безекипажни плавателни съдове, начело на които застана патрулен катер Mk VI, 26-метров бързоходен съд за плитки крайбрежни води, построен за ВМС на САЩ; същият вид беше доставен през 2020 г. на украинските ВМС. Mk VI водеше в строй няколко автономни плавателни съда, а на кърмата му бе прибран безпилотен самолет, докато катерът беше в движение. На носа на украинските MV7 имаше специално монтирана площадка за излитане на въздушни дронове. Дивизията не уточни колко катера Magura са участвали, в каква конфигурация и какви апарати са излитали от тях.

Magura не бяха единствените безекипажни платформи в строя. Според изданието Army Recognition друг от автономните катери отговаря на Corsair, безекипажен съд на компанията Saronic от Тексас с дължина от 7,3 метра. Командването не е потвърдило тази идентификация и не е публикувало пълен списък на тестваните платформи. Ако оценката е коректна, на едно учение украинска платформа, изпитана в бой, и американски плавателен съд, създаден за бъдеща война в Тихия океан, са плавали един до друг под командата на един и същ екипажен катер.

Мичиган е втората публично известна поява на катери от семейството Magura, използвани от американски военни от началото на годината. На 24 април по време на Balikatan, най-голямото годишно учение на САЩ и Филипините, морски дрон Magura потопи изведен от експлоатация кораб мишена западно от остров Итбаят в архипелага Батанес. Тогава „зелените барети“ от 1-ва група за специални операции го спуснаха на вода, а UFORCE потвърди на 8 юни, че ударът е бил нанесен от нейните платформи. Итбаят се намира в Лусонския проток, на около 160 км от южния край на Тайван, там, където минава един от основните морски пътища между Южнокитайско море и Тихия океан.

Катерите Magura, използвани от Главното управление за разузнаване на Украйна (ГУР), поразиха редица кораби на Черноморския флот във водите около Крим. Само през първите месеци на 2024 г. беше обявено потапянето на ракетния катер „Ивановец“ в езерото Донузлав, големия десантен кораб „Цезар Куников“ до Алупка и патрулния кораб „Сергей Котов“ в Керченския проток. След тази серия руското командване реши да изтегли основната част от флота от Севастопол към Новоросийск. От катери за еднократна употреба, натоварени с взрив, серията се разви в многоцелеви платформи. На 31 декември 2024 г. Magura V5 с ракети Р-73 свалиха два хеликоптера Ми-8 край нос Тарханкут. На 2 май 2025 г. по-новото поколение Magura V7 с модифицирани ракети въздух-въздух AIM-9 Sidewinder свали изтребител Су-30СМ на около 50 км западно от Новоросийск. Началникът на ГУР Кирил Буданов заяви, че в същото сражение е бил свален втори Су-30, но за него, за разлика от първия, кадри не са публично достъпни. Това бяха първите изтребители, свалени от морски дрон. Появиха се и версии с картечници, а Украйна е използвала морски дронове и в ролята на платформи, носещи по-малки ударни дронове, които докарва до руското крайбрежие.

Сега американските сили изпробваха същия начин на действие в Мичиган. Морският дрон с площадка за въздушни дронове разширява обсега на малкия съд в две посоки едновременно: въздушният апарат вижда отвъд хоризонта на водната повърхност и може да удари цел навътре в сушата, а катерът го доставя до точката на изстрелване, без да е необходимо кораб с екипаж да се доближи до вражеска зона. В Мичиган връзката действаше и в обратната посока: Mk VI паралелно водеше автономни плавателни съдове, докато прибираше на борда си дронове. Така екипажният катер се превръща в пункт за управление на свързани автономни платформи по вода и във въздуха.

7-а пехотна дивизия, базирана в съвместна база Луис-Маккорд, щата Вашингтон, беше трансформирана до многодомейново командване именно за операции в Индо-Пасифика, където сухопътните части ще действат сред острови, проливи и крайбрежия, а не на открит сухопътен фронт. Армейската информационна служба посочи Bayonet Quest като пример в репортажа си за речта на ген. Кристофър Ланийв, заместник-началник и временно изпълняващ длъжността началник-щаб на сухопътните войски, пред Армейската асоциация на САЩ на 15 октомври. Ланийв говори за конвергенция – свързване на сензори от различни среди с командни решения: „Конвергенцията е невидимата работа на армиите на театъра, корпусите и многодомейнови командвания“, които трябва да изтъкат „изключителни способности с прецизен разчет на времето, за да затрупат вражеските командири с едновременни дилеми“.

От изпитанието до поръчката обаче има още път. На 21 юли 2026 г. UFORCE и американският производител на катери за специалните сили ReconCraft подписаха в украинското посолство във Вашингтон меморандум за производство на дронове Magura в САЩ, а неговият съосновател Джо Силковски говори за стотици, след време и хиляди единици на година в предприятия на територията на Орегон и Южна Каролина. Конкретният модел, обем и стойност на сделката не са обявени, а Пентагонът не е обявил поръчка.

Сухопътните войски на САЩ вече не изучават украинския морски опит отдалеч, а сблъскват собствените си войници с него: през април с удар по кораб мишена в Лусонския проток, през октомври – с катери, носещи дронове в строя на новото командване за Индо-Пасифика. Въпреки това решаващо доказателство ще дойде от бюджета, а не от полигона: договор на армията или силите за специални операции за морските дронове Magura, произведени от ReconCraft, или поява на катерите в съвместни учения с филипинските и японските сили в първата островна верига би превърнала изпитанието в план.

Китайски оператори на дронове работиха заедно с руски части на „Център-2026“

🇨🇳🤝🇷🇺 Китайски оператори на дронове са работили заедно с руски войски на учението „Център-2026“ на полигона Чебаркул в Челябинска област. Това показват кадри, излъчени по китайската държавна телевизия CCTV-7, на които се виждат щурмови хеликоптери Ка-52 с ракети „Вихър“, както и наземни роботизирани платформи за полагане на понтонни мостове.

Видеото е от програмата Military Time на CCTV-7, посветен на Народната освободителна армия на Китай, и носи нейното лого. Първите кадри показват китайски военнослужещи с нашивка на националното знаме, които под камуфлажен навес държат пултове за управление, а пред тях на тревата са поставени дронове върху площадки за излитане. След това клипът минава към бойната част: вертолети в далечината, димни облаци над поле с укрепления, танкове, съоръжения с мостови секции на шосето, горящи постройки.

Учението се проведе от 28 септември до 3 октомври с участието на повече от 47 000 военнослужещи на 11 полигона и във водите на Каспийско море. Основният му етап беше на 2 октомври на полигона Чебаркул в присъствието на президента Владимир Путин. На Чебаркул са били над 6000 военнослужещи, сред които 4600 руски и 1479 чуждестранни. Министерството на отбраната на Руската федерация говори за над 600 единици техника, сред които 567 дрона и над 50 роботизирани платформи. Това прави около дрон на всеки 11 военнослужещи. Контингенти, по списъка на министерството, са изпратили Беларус, Китай, Киргизстан, Монголия, Пакистан и Таджикистан, а подготовката им там започна на 18 септември. За китайската армия мястото не е ново: според нейния официоз PLA Daily на полигона Чебаркул многократно са се провеждали маневри от серията „Мисия за мир“.

Китайският контингент е съставен от части на Централното бойно командване на Народната освободителна армия и е стигнал до Чебаркул с комбинация от придвижване по шосе, железопътен и въздушен превоз. Той е изградил командване на три нива: ръководство на учението, съвместен оперативен щаб и подразделения. Участва в разработването на сценария, ръководството на упражненията и полевите действия, а бойните му подразделения са били разделени на щурмови, огневи, инженерни и информационни групи. Фотографии на официалния профил China Military Bugle показват основни бойни танкове Type 99A, съобщава Global Times.

PLA Daily сочи употребата на дронове като начало на действията на китайския контингент на терен. Преди основните сили да започнат придвижването си, от тревата са излетели няколко многороторни дрона, които са увиснали над позициите на „противника“ и са предавали картина в реално време към предните позиции. Младият оператор Ма Хунсин каза пред вестника, че положението на първа линия се променя за секунди и че такава информация е много полезна за тактическите действия на отделението. По думите на изданието за по-малко от половин час в щаба са се събрали сателитни снимки, изображения от разузнавателните самолети и данни от разузнавачи в тила на „противника“.

Следващата фаза руското министерство описва от гледната точка на коалиционната групировка, в която са включени контингентите на всички участващи страни. Нейният командир е решил да нанесе масиран удар с оперативно-тактическа авиация, артилерия, тежки огнехвъргачни системи и ударна група дронове. След него китайски подразделения с бойни машини и танкове, подкрепени от артилерия, са довършили разгрома на отстъпващия „противник“ и са осигурили фланга и въвеждането в битката на руските щурмови групи от мотопехотинци и танкисти. „Красная звезда“ добавя подробности: китайците излезли внезапно от зоната за изчакване, с огън от движение и от кратки спирания са унищожили контраатакуващия „противник“, заели са рубеж и са прикрили левия фланг на ивицата за настъпление на руското съединение. PLA Daily пише същото от китайска страна: танковете и бойните ѝ машини са влезли в боя отляво на руските сили, а координацията е била с точност до секунда.

Хеликоптери и комплекси за полагане на мостове, които каналът добавя към операторите, имат официално описание от руска страна. Екипажите на Ка-52М са поразявали бронирана техника с противотанкови ракети и вертолети Ка-52 са нанесли удар по пункт за управление на дронове на „противника“ с леки многоцелеви управляеми ракети, прикрити от Су-57. В описанието на ведомството, цитирано от „Красная звезда“, видът противотанкова ракета не се уточнява, а „Вихър“ е обозначението на канала. За мостовете министерството съобщава, че наземните роботизирани комплекси „Челнок“ са полагали леки мостови конструкции през окопи и заграждения, за да минат щурмовите части. В клипа типът им не е посочен.

Китайската страна описва същото поле със свои думи. Държавната телевизия обобщи основния етап така: рояци дронове предоставят на сухопътните войски точни данни за целите, а тактически дронове, ударни вертолети и роботизирани платформи нанасят съвместни удари по предни позиции на „противника“. PLA Daily пише, че въздушното пространство на малка височина е било заето от дронове от различни типове, а наземни платформи, преоборудвани за целта, са използвани за поразяване на цели с огън, проправяне на проходи и поставяне на прегради.

И двете страни назовават един и същ предмет на маневрите. На 2 октомври Путин заяви, че всички задачи се решават „като се отчита опитът от провеждането на специалната военна операция“. Китайската страна казва същото със свои думи: военнослужещият Джан Дзяи обясни пред CCTV, че участниците проучвали съвместно употреба на роботизирани платформи, механизми за взаимодействие и тактика и се учили един от друг. Командирът на китайския контингент заяви пред PLA Daily, че маневрите не са насочени към трети страни и не са свързани с текущата международна обстановка. Военният анализатор Сун Джунпин посочи пред Global Times, че за китайските военни ценното в участието е опитът, натрупан от участниците, както и че бронираните формации вече са уязвими при масирани атаки с дронове и прецизни боеприпаси.

Сравнението между руското и китайското описание на ученията показва, че дроновата част от китайското участие е преди всичко упражнение по координация с руските сили, а не демонстрация на своя собствена техника. Контингентът е участвал на три нива: в сценария, командването и на терен. Разузнаването тръгва преди танковете, а танковете влизат в боя отляво на руските сили с точност до секунда. Задачите стъпват върху опита, който руските сили натрупват във войната от февруари 2022 г. и самият военнослужещ каза, че тъкмо употребата на роботизирани системи и координацията са били предмет на проучване. Обратната версия, че китайското участие е било най-вече демонстрация на образа на отворена и уверена армия пред наблюдателите, също намира опора в текста: PLA Daily посочва този образ сред резултатите от участието.

Украински проект идентифицира санкционирания от САЩ мъж, докладвал на Путин за реактивните „Геран“

🇷🇺 Мъжът, който на 2 октомври докладва на руския президент Владимир Путин за реактивните ударни дронове „Геран-4“ и „Геран-5“, е Илдар Тазутдинов, заместник генерален директор на специалната икономическа зона „Алабуга“ в Татарстан – промишления комплекс, където се произвеждат руските дронове от типа „Шахед“. Той беше идентифициран от украинския проект за разузнаване от открити източници Evocation.info. Тазутдинов е вписан в санкционния списък на Министерство на финансите на САЩ на 23 февруари 2024 г. Тогава американското ведомство го описа като участник в превоза и вноса на материали и разглобени дронове от Иран в Русия за производството в „Алабуга“.

Сцената е от заключителния етап на стратегическото командно-щабно учение „Център-2026“, провеждано от 28 септември до 3 октомври. Според Кремъл в него участват над 47 хил. военнослужещи. Според доклад на министъра на отбраната Андрей Белоусов на полигона „Чебаркулски“ в Челябинска област участват към 6000 души, около 700 единици техника и над 600 безпилотни апарата. На 2 октомври Путин посети обекта и разгледа изложба на въоръжение. На видеото, публикувано от Кремъл, мъж в тъмен костюм докладва на Путин, а „Интерфакс“ предава думите му, без да посочва името му.

По думите му реактивният двигател е повишил скоростта на „Геран-4“ до 350 км/ч. Бойната глава е 50 кг, а обсегът – 750–800 км. „Геран-5“ е дълъг 6,5 метра, лети с 450 км/ч, носи товар от 90 кг и има обсег до 900 км. Изказването завършва така: „Готови сме и занапред да удряме врага. Докладът приключи.“ Путин стисна ръката му и го прегърна; и двете действия се виждат в записа.

Evocation.info установи, че докладчикът е Тазутдинов, и го посочва като заместник генерален директор на зоната, който отговаря за ключовите партньори. В списъка на ръководството на самата „Алабуга“ е посочен заместник на генералния директор Тимур Шагивалеев, отговарящ за ключовите партньори, със същите име и бащино име: Илдар Рашитович Тазутдинов. В американския документ длъжността му е различна: вписан е като заместник генерален директор по корпоративните въпроси. Към 3 октомври 2026 г. според същия списък на ръководството за корпоративните въпроси отговаря Артем Снитко, също под санкции от 2024 г.

Включването в санкционния списък е част от пакета от 23 февруари 2024 г., с който Службата за контрол на чуждестранни активи (OFAC) към министерството санкционира почти 300 физически и юридически лица на втората годишнина от пълномащабната инвазия. Сред тях е и самата зона. Според американския документ „Алабуга“ има договор с руската армия за сглобяване на „Геран-2“, доставени от Иран, като в същото време разширява местното производство на много от компонентите им по ирански проект. Ведомството очакваше зоната да увеличи производството и да произведе хиляди дронове по този договор до 2025 г. Заедно с Тазутдинов в списъка влязоха ръководителят на зоната Шагивалеев, неговият заместник Сергей Алексеев и Снитко – и четиримата заради длъжностите в ръководството. Американският документ определя „Геран-2“ като руската версия на иранския „Шахед-136“.

Реактивните версии представляват по-нов етап от развитието на същата линия. Първата, „Геран-3“, беше по същество „Геран-2“ с малък китайски турбореактивен двигател на мястото на буталния, посочва „Медуза“. „Геран-4“ и „Геран-5“ имат различни конструкции. Първият доразвива концепцията на „Геран-3“, а вторият е изцяло нова конструкция, по-близка до крилата ракета, отколкото до дроновете „Шахед“ с делтовидно крило. Украинските оценки са близки до докладваните свойства: за „Геран-4“ Militarnyi посочва крейсерска скорост 350–500 км/ч и обсег около 850 км, а за „Геран-5“ – 90 кг бойна глава. Според цитираните оценки двигателите са китайски. Заместник-началникът на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна Вадим Скибицки заяви в интервю за RBC-Ukraine на 15 август, че руските производители зависят изцяло от тези доставки, а всеки двигател струва 35–40 хиляди долара.

Мащабите си личат от оценката на ГУР към август: Русия произвежда месечно около 3000 броя „Геран-4“ и „Геран-5“ и около 2800 „Геран-2“. Така „Геран-4“ и „Геран-5“ вече представляват малко над половината от общо около 5800 дрона. Реактивните дронове станаха масови през 2026 г. Заместник-командирът на ВВС на Украйна Юрий Черевашченко съобщи, че още през април 15–20% от изстрелваните „Шахед“ са имали реактивен двигател. До началото на юни руските сили са изстреляли 1400 реактивни дрона, а за цялата 2025 г. те са били 180. През юли те са били 5 пъти повече, отколкото през юни, по думите на Юрий Игнат, ръководител на отдела за комуникация на Командването на ВВС. За 2027 г. Русия планира да похарчи 12 млрд. долара само за производство на реактивни дронове и баражиращи боеприпаси, заяви украинският президент Володимир Зеленски в обръщение на 26 септември.

На 25 септември Путин заяви пред журналисти, че Киев е поискал примирие, включително във въздуха – взаимно спиране на ударите по енергийни и транспортни обекти в тила. Според него Украйна има нужда най-вече от спиране на ударите със съвременните „Геран“, срещу които засега няма противодействие. „Медуза“ тълкува думите му като отнасящи се до новото поколение реактивни дронове и добавя, че те са няколко пъти по-скъпи за производство от буталните, но и защитата срещу тях ще струва много на Украйна. Срещу „Геран-2“ страната изгради мрежа от дронове прехващачи с цена под 10 хиляди долара. Според украински военни, цитирани от изданието, за един „Геран“ са били нужни по три-четири такива апарата.

На 17 септември ГУР публикува на портала War&Sanctions списък с 20 единици чуждестранно оборудване, използвано в „Алабуга“ за производството на различни версии на „Геран“: стругове, фрези и свредлови машини, обработващи центрове, промишлени роботи и автомати за монтаж на електронни компоненти. Производителите са от Китай, Германия, Япония, Швейцария и Иран. Сред примерите са вертикалният обработващ център VMC 1000Q на китайската SMTCL, монтажният автомат RS-1R на японската JUKI и мехатронната линия на германската Festo с робот Melfa на японската Mitsubishi. Разузнаването призова производителите на високотехнологично оборудване да засилят контрола върху крайните потребители и предложи проверки на място на декларираните адреси, на които е инсталирано оборудването.

Украйна разработва и прехващачи срещу „Геран-4“ и „Геран-5“. Във вечерното обръщение на 26 септември Зеленски заяви, че от началото на месеца руската армия е използвала над 2730 реактивни дрона „Геран“, а над 1500 от тях (около 55%) са били свалени или потиснати. Крайната цел е дялът на прехванатите дронове да достигне този при буталните „Шахед“, който надхвърля 90%. На 2 октомври отряд на Националната гвардия унищожи „Геран-5“ с прехващача P1-SUN JetKiller на SkyFall – за втори път за броени дни, съобщи RBC-Ukraine.

САЩ и Канада репетираха в Аляска удари по суша и море

🇺🇸🇨🇦 САЩ и Канада завършиха сезона с повишена активност в Tundra Merlin, постоянната операция за отбрана на Аляска, като от юли до септември отработиха две вериги за симулиран удар. Първата свърза изтребители F-35 и пускова установка HIMARS по цел на 220 км от град Ном, втората събра канадски подводница и фрегата с американски F-35A в Берингово море. Обобщението направи в изявлението генерал-лейтенант Робърт Дейвис от ВВС на САЩ, началник-щаб на Командването за Аляска (ALCOM), Аляския регион на Командването за аерокосмическа отбрана на Северна Америка (NORAD) и 11-и въздушни сили. По негови данни в сезона участие са взели около 1300 души от САЩ и Канада от 8 служби, 30 самолета на двете въздушни сили и осем кораба.

Tundra Merlin не е еднократно учение, а постоянна операция за отбрана на територията на САЩ, ръководена от Командването за Аляска (ALCOM), подчинено на Северното командване на САЩ (USNORTHCOM). Силите на САЩ и Канада действат редом. Под същото име на 9 декември 2025 г. командването нанесе симулирани удари в Берингово море и Аляския залив с 2 стратегически бомбардировача B-52 Stratofortress, 4 стелт изтребителя F-35 Lightning II и патрулния кораб „Кимбъл“. Събитията от лятото и есента са обявени като гъвкави мерки за възпиране (Flexible Deterrent Options). Съвместната американска доктрина ги определя като планов инструмент за ранни решения: широк кръг от свързани варианти за реакция, в началото на който стоят внимателно дозирани възпиращи действия. Във видеоархива на командването мисията край Ном е означена като мярка №5.

Дейвис свързва нуждата от Tundra Merlin с поведението на противниците. „В последните няколко години стратегическите съперници действат все по-дръзко в аляския театър на военните действия и около него“, отбеляза той. По думите му целта е ясна: „да защитава родината, да възпира агресивното поведение на нашите съперници и да неутрализира всяка враждебна дейност в американската Арктика“.

Конкретни примери той не споменава. На 19 февруари 2026 г. NORAD засече в зоната за идентификация на ПВО на Аляска два бомбардировача Ту-95МС, два изтребителя Су-35С и самолет за ранно предупреждение А-50 на Въздушно-космическите сили на Руската федерация. На 4 март са регистрирани 2 разузнавателни самолета Ту-142, а за тях NORAD уточни, че подобна руска активност „се случва редовно и не се разглежда като заплаха“. На 12 юли китайските ледоразбивачи „Сюе Лун“ и „Сюе Лун 2“ минаха на север през ИИЗ на САЩ, където транзитът е свободен, а научните изследвания изискват разрешение от Вашингтон. Бреговата охрана на САЩ ги следеше с патрулния кораб „Мънро“ по собствената си операция „Frontier Sentinel“. Осем дни по-късно същият „Мънро“ излезе в Берингово море със съд на Канада, този път като част от мисията Tundra Merlin.

Сухопътната част на сезона започна с въздушен мост. На 31 юли военно-транспортен CC-177 Globemaster III на Кралските канадски ВВС вдигна от съвместна база „Луис-Маккорд“ в щата Вашингтон колесната пускова установка за реактивна система за залпов огън M142 HIMARS на 17-а полева артилерийска бригада. По пътя машината кацна във Форт Уейнрайт, за да качи военнослужещи от 11-а въздушно-десантна дивизия, и да ги откара в Ном, малко градче на брега на Берингово море. На 10-11 август екипажът на самолета се завърна и прибра обратно хората и техниката. „Бързото разгръщане и изтегляне на средства на американската армия със самолет на Кралските канадски ВВС показва как канадските и американските сили действат заедно, за да укрепят осведомеността, готовността и отбраната по северните подстъпи към Северна Америка“, заяви бригаден генерал Седрик Аспиро, главен директор по операциите в Командването за съвместни операции на Канада.

Самата мисия се проведе на 4 и 6 август. Два изтребителя F-35 и два F-16 от авиобаза „Айелсън“ в Аляска извършиха презареждане във въздуха от самолет-цистерна KC-135 Stratotanker и продължиха до остров Свети Лаврентий, чийто северозападен край е на около 60 км от руския бряг на Чукотка. F-35 и HIMARS синхронно поразиха симулирана цел на около 220 км разстояние, а F-16 прехванаха F-35, които играеха ролята на приближаваща въздушна заплаха. По думите на Дейвис след удара по наземни цели самолетите F-35 имитираха атака с крилати ракети. Летящият радар и команден пункт E-3 Sentry я засече и предаде данните за целеуказване на F-16, а те симулираха унищожаването на ракетите, преди да стигнат своите цели. На земята работеше мобилна радарна станция AN/TPQ-53 на сухопътните войски, засичаща летящи снаряди, мини и ракети, като изчислява откъде са изстреляни.

Разстоянието от 220 км е извън обсега на основния боеприпас на HIMARS. Стандартните управляеми ракети GMLRS летят на около 70 км, а удължената им версия ER-GMLRS е обявена за 150 км. На такова разстояние от същата пускова установка могат да достигнат само балистичните ракети ATACMS (до 300 км) и PrSM (над 400 км). Командването не уточни нито боеприпаса, нито точката, от която измерва разстоянието. Ако тези 220 км са от пусковата установка, сценарият е отработил пуск с балистична ракета, а не залп от реактивни снаряди.

В морето сезонът премина през 3 съвместни плавания. От 20 до 24 юли „Мънро“, полярният ледоразбивач „Сторис“ и корабът за обслужване на шамандури „Фър“ на бреговата охрана изминаха близо 1300 км през Берингово море и Беринговия проток с арктическия патрулен кораб „Макс Бернейс“ на Кралския канадски флот. „Сторис“ е бившият офшорен съд Aiviq, въведен в строй през август 2025 г. в Джуно. На 11 август „Макс Бернейс“ и патрулният кораб „Стратън“ минаха на юг през протока, а хеликоптер MH-60 Seahawk кацна на „Стратън“, за да прехвърли жива сила и товари. „Беринговият проток е критичен морски подстъп към Северна Америка“, заяви контраадмирал Боб Литъл, командващ Арктическия окръг на бреговата охрана. На 8-9 септември „Макс Бернейс“ плава с „Мънро“, а американски отряд проведе учение за абордаж на борда му.

Най-мащабният сценарий се разигра на 18-22 септември на около 100 морски мили северно от Дъч Харбър на Алеутските острови. Канадският патрулен самолет CP-140 Aurora и подводницата „Корнър Брук“ откриха и проследиха плавателния съд за обслужване на шамандури „Аспен“, който играеше ролята на мишена, и по няколко канала за връзка предадоха данни за целеуказване. „Стратън“ поддържаше фрегатата „Отава“ при допълнителни симулирани удари с F-35A от състава на 354-то изтребително крило в „Айелсън“. E-3 Sentry от съвместна база „Елмендорф-Ричардсън“ провеждаше въздушно наблюдение и контрол, а тактическата авиация се зареждаше от KC-135 Stratotanker на Националната въздушна гвардия на Аляска. Командването описва сценария като проверка на цялата верига, от откриване и проследяване на дадена цел до нейното поразяване и оценка на резултата от удара. „Сценарият показва нашата способност да държим под заплаха симулирана враждебна активност в морето с непрекъсната верига за поразяване с участието на въздушни и морски сили“, казва Дейвис.

Осемте кораба от обобщението се събират от имената в отделните съобщения: 5 от брегова охрана на САЩ („Мънро“, „Сторис“, „Фър“, „Стратън“ и „Аспен“) и 3 от Канада („Макс Бернейс“, „Корнър Брук“ и „Отава“), която осигури фрегатата и подводницата в морския сценарий, както и самолета, пренесъл HIMARS до Ном. За „Макс Бернейс“ сезонът беше част от по-дълго разполагане, наречено операция „Latitude“: корабът се завърна в базата си Ескуимолт на тихоокеанския бряг на Канада на 28 септември след 84 дни в северните води. По данни на Министерство на националната отбрана през 19 от тях той е чупил лед без прекъсване, най-дългият такъв период в новата история на флота.

Доктрината замисля гъвкавите мерки като първо стъпало на реакцията при назряваща криза. В Аляска те се провеждат една след друга и под номера, без обявена криза, а съдържанието им надхвърля присъствието: сезонът отработи откриване на целта с радар, самолет и подводница, предаване на данните и удар по суша и море. Дейвис говори изрично за упражнявани „както отбранителни, така и настъпателни варианти, които показват способността и волята ни да отговорим на агресия“, въпреки че Аспиро описва редовна съвместна работа, Литъл говори за оперативна съвместимост и готовност, а от NORAD определят руските полети като редовни и незаплашващи. Думите им, заедно с оценката на NORAD, описват програма за бойна готовност и оперативна съвместимост с Канада, за която обявената цел е възпирането.

Зимата ще провери думите на Дейвис, че мисиите от този тип „не са обвързани с определен сезон“. През декември 2025 г. симулираните удари бяха в Аляския залив, който не замръзва. Мисии под същото име северно от Алеутските острови, докато ледът покрива Беринговия проток, биха ги потвърдили. Нов период на затишие до лятото би показало, че дейността се повишава паралелно с навигационния сезон, през който в същите води влизат и китайските полярни експедиции.

Германия и Швеция прехвърлиха противокорабни ракети на Готланд с цивилен ферибот

🇸🇪⚓🇩🇪 Шведски противокорабни ракетни системи, предназначени за брегова отбрана, бяха стоварени от цивилен ферибот в пристанището на Висбю на 18 септември, докато военнослужещи от Германия и Швеция охраняваха операцията. Прехвърлянето се явяваше централният елемент на „Силвър Вотан“ – първото учение, в което двете страни отработват съвместно бързото подсилване на остров Готланд. Според шведските въоръжени сили в самата операция, обозначена като OP SIWO, са участвали около 1500 души личен състав.

Товарът пътуваше под непрекъснат ескорт. Германските фрегати и шведските корвети охраняват морския маршрут, изтребители покриваха въздушното пространство над него, а бреговите ракетни подразделения на остров Готланд осигуряваха защитата откъм сушата. Готландският полк предупреди за засилена военна дейност в пристанището на Висбю на 18 септември и във Фарьосунд, в северната част на острова на 18-20 септември. Полкът обясни използването на бойни боеприпаси с повишените рискове от саботаж от чужда държава. Успоредно с това полицията наблюдава района с дронове през цялата седмица, без да докладва за конкретна заплаха.

Учението се провежда в периода 14-23 септември на остров Готланд и във водите около него. Бундесверът съобщава за над 500 свои военнослужещи на самия Готланд и 2000 души, ангажирани в цялото учение по въздух, суша и море. Сценарият предвижда при назряваща ескалация по северния фланг на НАТО Швеция да поиска съюзническа помощ, а авиацията и флотът на Германия да съдействат за трансфер и охраната на шведските противокорабни системи за брегова отбрана.

Германия участва с транспортен самолет A400M, два самолета за наблюдение на въздушното пространство Tornado, фрегати и подразделения за охрана на пристанища и конвои. Германски военнослужещи минават обучение на шведските бързоходни десантни катери CB90. От страната на Швеция участва и Готландският полк P 18, подразделения на Домашната гвардия, корвети и изтребители Gripen.

В центъра на операцията е RBS 15 – противокорабна ракета с турбореактивен двигател на Saab, която лети ниско над водната повърхност и носи 200 кг бойна глава. Възстановеният 32-ри брегови ракетен дивизион е официално активиран в Карлскруна на 4 март 2025 г. и подчинен на Трета флотилия на Военноморските сили на Швеция. Той разполага с варианта Mk II с обсег около 100 км.

Дивизионът е оборудван с компоненти от списани брегови батареи и от изведени от експлоатация корвети от класовете „Стокхолм“ и „Гьотеборг“. Така Швеция възстанови на сравнително евтина цена способности, които преди това сама беше закрила. Бреговата артилерия, включваща Готландския брегови артилерийски полк, беше разформирована на 31 октомври 2000 г. От планираните четири наземни батареи с RBS 15 беше доставена само една.

Решението за възстановяване на тази способност беше взето през 2016 г. след първото рязко влошаване на обстановката в Балтийско море, но изпълнението му отне още 9 години. Техниката, разтоварена във Висбю, е част от същото семейство системи, чиито компоненти бяха извадени от складове и дори от експозиции в музеи, за да бъдат върнати на служба.

Географията обяснява защо това усилие има значение. Готланд е разположен на 110 км от континенталната част на Швеция, на около 130 км от източния бряг на Балтийско море и на 330 км от Калининград. Брегова ракета със 100 км обсег може да покрива значителна част от централните корабоплавателни коридори и морските подстъпи към източното крайбрежие от острова, но не достига руските бази в Калининградска област.

В тази конфигурация RBS 15 Mk II не превръща Готланд в площадка за удари по руска територия. Системата позволява от острова да бъде оспорвано движението на вражески надводни сили в централната акватория на морето. Разполагането ѝ повишава риска за всеки противников кораб, който би действал в нейния обсег.

Участието на Германия има отделно промишлено измерение. По-новият вариант RBS 15 Mk3 се произвежда съвместно от шведската Saab и германската Diehl Defence. Следователно Германия охранява прехвърлянето не на германска система, а на по-ранен вариант от ракетно семейство, в чието развитие ще участва пряко германската промишленост.

Учението се вписва в широкото преструктуриране на германската отбрана. От 1 април 2025 г. Бундесверът изгражда 45-а танкова бригада в Литва – първото германско военно съединение, постоянно разположено в чужбина след Втората световна война. Щатът ѝ включва 4800 военнослужещи и 200 цивилни служители, а пълна бойна готовност трябва да бъде постигната до края на 2027 г.

Към средата на септември са заети около 80% от длъжностите в бригадата, а при длъжностите на място в Литва делът е около 92%. Попълването обаче не става само с доброволци. На 14 септември Министерство на отбраната потвърди пред Bild, че ще започне принудителни командировки, и определи техния брой като „среден трицифрен“ – т.е. няколкостотин души.

Готланд добавя морско и въздушно измерение към този сухопътен ангажимент. Именно това трябва да бъде проверено на „Силвър Вотан“: колко бързо сили от Германия могат да се придвижат през Балтийско море и да се включат в отбраната на съюзна държава.

Германия участва в учението след лято, през което бяха извършени и нападения в нейния тил. Вечерта на 4 август дрон се удари в крилото на украински военно-транспортен самолет Ан-124 на летище Лайпциг/Хале и падна върху пистата, без да детонира. Според данни, приписвани на източници от разследването, самото устройство е носело заряд от „Семтекс“ и ПЕТН, поставен в стандартна търговска метална кутия със задействащ механизъм. Две SIM карти и 5G антени позволявали дистанционно управление.

Генерал-лейтенант Александер Золфранк, командващ Оперативното командване на Бундесвера, определя учението като част от текущата отбранителна готовност, а не като отговор на конкретно събитие. „Готланд е ключов за оперативната свобода на НАТО в Балтийския регион“, казва той, като свързва тази свобода със сигурността на пристанищата, морските пътища и въздушното пространство над Балтийско море.

Пред SVT Золфранк добави, че Германия и Швеция са съседи и искат да покажат решимостта си да защитят остров Готланд в много кратък срок. Генерал-майор Стефан Сандборг, заместник-командващ операциите на шведските въоръжени сили, посочи операцията като доказателство за близко двустранно партньорство с Германия. Командирът на Готландския полк Андреас Густафсон обобщи практическата цел: да се покаже, че НАТО може бързо да прехвърля войски.

Учението се провежда след два скорошни инцидента в Балтийския регион. На 15 септември изтребители на НАТО свалиха дрон над Литва – първото подобно действие във въздушното пространство на Литва – където се е задържал около половин час. Според оценката на двама високопоставени служители той е имал бойна глава.

В същия ден Министерството на външните работи на Дания привика посланика на Руската федерация, след като руска фрегата изстреля сигнални ракети по посока на датски военен хеликоптер край Гедсер. Москва представи напълно противоположна версия: нейният посланик заяви, че датски хеликоптери са извършили опасни маневри в близост до руски военни кораби.

Готланд вече е бил домакин на съюзнически сили: полски армейски подразделения (2025 г.) и американски и датски войски (2026 г.) „Силвър Вотан“ се отличава с това, че съюзникът не пристига само за обучение на острова, но и за да помага за логистика, охрана и разполагане на шведско оръжие. Укрепването на острова досега оставаше предимно шведска задача в рамките на НАТО. От 18 септември вече е отработена съюзна процедура с конкретна роля за Бундесвера и с реален товар, превозен от действащ граждански ферибот.

Тази процедура обаче има една съществена уязвимост: значителна част от бойната способност на острова пристига по търговска фериботна линия, а не чрез специализиран военен морски транспорт. Фериботите осигуряват товарен обем и скорост, с които наличният военен транспорт не разполага, но остава цивилен плавателен съд в море, където подводната инфраструктура вече неведнъж е ставала обект на саботаж.

Беларус учи отбрана край Сувалкския коридор, а Киев сочи ретранслаторите ѝ

🇧🇾🪖 Западното оперативно командване на Сухопътните войски на Беларус провежда в периода 15-18 септември командно-щабно учение на територията на Брестска и Гродненска област, които граничат с Полша и Литва, а значителна част от действията се развиват в близост до коридора „Сувалки“. Това обяви Министерство на отбраната на Беларус, а Euronews и беларуската редакция на Радио Свободна Европа обърнаха внимание на чувствителния регион на провеждане. В същата седмица италиански изтребители на НАТО във въздушното пространство на Литва свалиха дрон, навлязъл откъм Беларус, а Украйна обвини Беларус, че отново помага на руските удари по западните области на Украйна.

Командно-щабното учение проверява преди всичко щабовете: как вземат решения, как предават заповеди и как управляват войските, докато частите участват в ограничен състав. По изявлението на ведомството са привлечени управлението на Западното оперативно командване, едно от двете оперативни обединения на въоръжените сили, заедно с подразделенията за осигуряване и охрана, както и по един механизиран или танков батальон с подсилване от механизирани бригади. Темата е управление на силите на командването в стратегическа операция на въоръжените сили. Частите отработват прикриване на държавната граница и осигуряване на военно положение, издирване и унищожаване на диверсионно-разузнавателни групи и незаконни въоръжени формирования и борба с леката авиация и дроновете. В програмата влизат още използване на собствени безпилотни комплекси, маскировка и възстановяване на бойна способност.

Към учението са привлечени и запасняци. По данни на ведомството военнозадължени, призовани на сбор в териториалните центрове, формированията от запаса за охрана на обекти и местности в собствения район, действат в Гродненския регион в състава на стрелкови батальон. Те охраняват водосборно съоръжение, от което зависи наличието на питейна вода в региона, а един взвод пази участък от пътя и заедно с полицията осигурява пропускателния режим. Муравейко лично е проверил готовността им на 16 септември.

Практическите действия се водят на 3 учебни полигона. „Гожски“ се намира в Гродненска област, на около 6 км от границата с Литва, а „Брестки“ и „Ружански“ са в Брестска област, съответно на около 15 и 60 км от тази на Полша. Сувалкският коридор е 104 км участък от полско-литовската граница, през който минава единствената сухопътна връзка на трите балтийски държави с останалата територия на НАТО. От другата му страна е Калининградска област на Руската федерация, така че коридорът отделя Беларус от ексклава и затова Алиансът го смята за стратегически ключов.

Маневрите са ръководени от началника на Генералния щаб и заместник-министър на отбраната генерал майор Павел Муравейко. „Не разглеждаме никакви настъпателни действия и затова всички разсъждения, че въоръжените сили на Беларус уж се готвят да нападнат съседните страни, са абсолютно безпочвени“, заяви той на 15 септември. Според него проверката трябва да покаже доколко силите на командването са се адаптирали към съвременния начин на воюване. Същото командване вече е минало през комплексно учение през пролетта, по време на мащабна проверка на бойна готовност, когато е трябвало да подготви и проведе операция в срокове, съкратени с 50–60%. Сега акцентът е върху бързото преместване на щабовете и разгръщането на пунктовете за управление по клъстерен принцип, тоест в няколко по-малки разпръснати възела.

Учението е вписано в плана за подготовка на въоръжените сили за учебната 2025/26 г. и започва 4 дни след като президентът Александър Лукашенко разпореди проверките на бойната готовност да обхванат цялата армия, „чак до мобилизация“. Броят участници и основните оръжейни системи не надхвърлят параметри на Виенския документ от 2011 г., договореността на ОССЕ за мерките за военно доверие, над които държавите са длъжни да уведомят останалите 42 дни предварително. За сухопътно учение прагът е 9000 души или 250 танка. Минск не е обявил численост, така че публично известен остава само таванът.

В нощта срещу 15 септември италиански изтребители Eurofighter Typhoon от мисията на НАТО за Baltic Air Policing излетяха от авиобаза Шяуляй и свалиха дрон с ракета въздух-въздух в небето над село Праткунай, разположено в Кайшядориски район. Мястото е на около 82 км от границата с Беларус и 5 км от помпено-акумулиращата електроцентрала в Круонис. Командващият литовските ВВС полковник Антанас Матутис съобщи, че радарите са засекли целта малко преди полунощ, когато още е била в беларуското въздушно пространство, приближавайки Литва. Това е първият дрон, свален над страната, докато министърът на отбраната Робертас Каунас потвърди, че е носил взривно устройство, обезвредено по-късно от сапьори.

Италианският министър на отбраната Гуидо Крозето заяви в Шяуляй, че заплахата най-вероятно е дошла от Руската федерация. Каунас отказа да потвърди руския произход на апарата, преди експерти да анализират отломките, двигателя и траекторията: „Нека изчакаме точната информация, да не спекулираме и създаваме заплаха от нищото“, каза той на 16 септември. Литва се е договорила да обменя данни с Полша, чийто флот извади на 14 септември от морето край Русиново, близо до Ярославец, дрон, който според първоначалния оглед е руски, съобщи министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш. Президентът Карол Навроцки ще събере утре министъра и началника на Генералния щаб генерал Веслав Кукула, за да обсъдят по думите на ръководителя на Бюрото за национална сигурност Бартош Гродецки „текущата ситуация със сигурността и мерките, предприети във връзка с последните събития“.

Украйна гледа към южния участък на беларуската граница. „Към момента Беларус активно помага на Русия да нанася удари срещу украинска територия“, заяви на 16 септември говорителят на Държавната гранична служба Андрий Демченко. По думите му в Беларус отново работят ретранслатори, наземни станции, които усилват сигнала за управление на руските дронове „Шахед“ и „Гербера“. дроновете навлизат в Украйна от Русия, летят покрай границата с Беларус, за да не губят връзка, и така достигат Волинска, Ровненска и Лвовска област. Демченко свързва с тази помощ и удара през нощта срещу 13 септември до граничния пункт „Ягодин“, при който бяха поразени бензиностанция и железопътен влак недалеч от Полша.

Беларус изключи ретранслаторите през юни. На 19 юни Зеленски постави ултиматум на Лукашенко от една седмица да ги премахне и заплаши, че иначе Украйна ще го направи сама, а на 22 юни обяви, че станциите са спрели. Демченко същевременно уточни, че украинските граничари не наблюдават ударна групировка, която да заплашва страната от север.

От 24 февруари 2022 г. Беларус предоставя територията и инфраструктурата си за руската агресия срещу Украйна, но нейните въоръжени сили не са воювали директно на украинска земя. Системата се проверява от лятото. От 17-26 юни Гродненска област, където се намира полигонът „Гожски“, проведе мобилизационно учение с военните комисариати, при което беше отработен ред за призоваване на граждани и мобилизация на транспорт. В Ошмянски район, който граници с Литва, военният комисариат започна на 20 юни да вика военнозадължени за явяване и сверка на личните данни. Проверката включи около 2000 души и продължи до 2 юли, а призованите офицери от запаса останаха на длъжностите си и след като на 26 юни останалите запасняци бяха освободени. Проверките вървят успоредно със засиления руски натиск над Лукашенко да разреши засилено използване на страната за военни действия срещу Украйна и за евентуални хибридни операции срещу държави от НАТО. На 15 май Зеленски заяви, че е засякъл нови контакти между Москва и Минск, целящи да убедят Лукашенко да се присъедини към „нови актове на агресия“, и че Русия обмисля да използва беларуската земя за нападение срещу съседни членки на Алианса.

Маневри с по един батальон от бригада, под прага за уведомяване, с щабовете в центъра и със запасняците които пазят водосборно съоръжение и пътен пропуск, сами по себе си не създават ударна сила. Значението идва от мястото и момента на провеждане: беларуски  отработват отбрана на няколко километра от Литва в седмицата, в която дрон с експлозивна бойна глава влезе в Литва откъм Беларус, а Киев обвини Минск, че отново ретранслира сигнала за руските удари. Официалното обяснение има собствена опора, защото се в годишния план и продължава пролетната проверка на същото командване, а украинските граничари, които имат най-голям интерес да забележи заплаха, не отчита струпване на сили. Затова е малко вероятно маневрите да прераснат в съсредоточаване на войски срещу Полша или Литва.

Анализ: Макетът на Тайпе расте открито, докато ракетните шахти се укриват

🇨🇳🛰 На учебния полигон „Джужъхъ“ в пустинен район на провинция Вътрешна Монголия, Народната освободителна армия поддържа пълноразмерно копие на няколко от пресечките в централната част на Тайпе, където са концентрирана органите на тайванската власт: Президентски дворец, съдебната власт, Министерство на външните работи и подземния коридор от президентското седалище до съда. Обектът се изгражда от 2014 г. насам и няма данни през някой от досегашните етапи да е извършван системен опит да бъде скрит от сателитно наблюдение. Отделни негови елементи дори са показвани в ефира на китайската държавна телевизия.

Разрастването на комплекса е проследено от Института за фундаментални национални въпроси в Япония в сателитни изображения на Maxar Technologies, а резултатите са публикувани от вестник Sankei Shimbun на 1 октомври 2025 г. Строителството на макета на Съдебния юан е започнало още към края на август 2020 г. и е завършило през 2021 г. Постройката с червен покрив точно до него, която възпроизвежда командването на резерва към Министерство на отбраната, е издигната между ноември 2023 и април 2024 г. Учебната зона около модела на президентското седалище междувременно се е увеличила близо три пъти спрямо 2020 г.

В края на юли The Telegraph описа по изображения от Google Earth и няколко други реплики на обекти извън центъра на Тайпе. На 27 юли говорителят на Министерство на отбраната в Тайпе генерал-майор Сун Лифан заяви, че ведомството е напълно наясно със съществуването на въпросните макети: „Разкриването на тази информация ни напомня, че заплахите, пред които сме изправени днес, са изключително сериозни.“

Самата база не е аномалия. Джужъхъ е използвана за подготовка на бронетанкови части още от 1957 г. Към днешна дата функционира като център за обучение на общовойскови съединения от 2007 г. С площ от 1066 кв. км полигонът е най-големият в континентален Китай. Там постоянно е разположена 195-а общовойскова бригада, изпълняваща ролята на условен противник – т.нар. „синя армия“ – и използва командни процедури и тактика, моделирани по практиките на американските и натовските сухопътни войски.

В ежегодните маневри „Куаюе“ участващите бригади се изправят последователно срещу нея в двустранни учения. Такъв модел използва Националният учебен център в полигона Форт Ъруин, Калифорния, където ротационно пристигащи формирования се обучават срещу 11-и бронекавалерийски полк, който е постоянно базиран там. Като модел на подготовка Джужъхъ и Форт Ъруин имат редица прилики.

Съществената разлика се крие в един ограден участък от китайския полигон. Във Форт Ъруин са издигнати Разиш, Медина Джабал и Медина Уасл – измислени населени места с над 785 модулни постройки с фасади, които могат да бъдат променяни според сценария на конкретната ротация. Тези учебни градове служат за отработване на общи умения като навлизане в квартал, прочистване на помещения, движение на колона по тесни улици.

В Джужъхъ обаче не е възпроизведен абстрактен правителствен квартал, а съвсем конкретно специалната зона Боай – административното ядро на Тайпе. Не става въпрос за условна административна сграда. Става въпрос за точно копие на президентското седалище заедно с уличната мрежа около него. Единият полигон възпроизвежда тип обстановка, другият – конкретно място.

Сходството е забелязано рано. През юли 2015 г. по време на годишните учения „Куаюе-2015“, тайванските медии разпознаха в репортаж на CCTV-7 червено-бяла 5-етажна постройка с централна кула. The Diplomat уточнява, че сградата е дълга 136 и широка 64 метра – размери, които отговарят на Президентския дворец в Тайпе. Кадрите показваха войници, настъпващи към нея.

На 23 юли 2015 г. Министерство на отбраната на Китайската народна република отговори публично, че това е рутинно годишно учение, което не е насочено към конкретна цел. Две години по-късно участъкът попадна отново в телевизионните кадри. На 30 юли 2017 г. Пекин проведе именно в Джужъхъ военен парад по повод 90-годишнината на Народната освободителна армия, излъчван на живо по китайската държавна телевизия, а тайванското онлайн издание ETtoday отново разпозна постройката, наподобяваща Президентския дворец.

Обектът продължава да се използва редовно. Според анализа на сателитни снимки от японския институт през юли 2022 г. около моделите на президентството и външното министерство са били поставяни пътни прегради, след което в квартала са навлизали бронирани машини. През август 2022 г. там са отигравани настъпателни действия на формирование с мащаб на бригада, насочени към условна отбрана.

Подземният коридор от модела на президентското седалище до този на Съдебния юан е дълъг около 280 метра и разполага с напълно реален първообраз. През 2009 г. бившият президент Чен Шуейбиен разкри в съдебно заседание, че точно под булевард Боай минава тунел между президентството и старата сграда на Министерството на отбраната, днес заета от Контролния юан. Втори тунел свързва Шълинската резиденция с командния пункт „Хъншан“ – вкопания в планината команден център за военно време.

Наличието на първия тунел получи публично потвърждение през 2017 г., когато по време на гражданското учение „Уанан“ президентът Цай Инвен беше заснета вътре в него. Накагава Маки, изследовател в японския институт, тълкува подземния елемент на макета в Джужъхъ като препратка към правителствените укрития.

Оттук сравнението с исторически операции става по-информативно от това с обикновени учебни градове. В някои от най-добре документираните случаи, в които въоръжени сили са изграждали копия на конкретни обекти за подготовка на конкретна операция, тези макети са били временни, евтини и строго укривани.

Преди нападението над лагера за военнопленници Шон Тай през ноември 1970 г. американците изграждат във военновъздушна база Еглин копие от дъски и плат, което разглобяват в светлата част от деня, за да не бъде разпознато от съветските разузнавателни спътници. На него са проведени над 170 репетиции. Преди операцията в Абътабад през 2011 г. копие на комплекса е сглобено от шперплат, транспортни контейнери и телена мрежа в Харви Пойнт, а втори макет е изграден в Баграм. Екипът тренира там три дни.

Китайските военни програми също сочат, че когато Пекин смята скритостта за необходима, разполага със средства за нея. Изграждането на ракетното поле при Юмън започва през март 2020 г., докато последното надуваемо покривало над шахтите е свалено едва февруари 2022 г. Подобни куполи покриват още шахтите при Хами и Ордос. Целта на конструкциите е да затруднят анализа на строителните дейности от сателитни изображения.

Това е същият период, в който копието на Съдебния юан в Джужъхъ се изгражда на открито, без покривало и без маскировъчна мрежа. Следователно постоянната видимост на комплекса не може да се обясни само с неспособност за маскировка. Тя е съвместима с напълно съзнателно допусната откритост при наличие на демонстрирана способност чувствителни обекти да бъдат прикривани.

Репликите не се ограничават до административния център на Тайпе. По данни, цитирани от The Telegraph, в пустинните полигони на северозападен Китай са възпроизведени военноморската база Суао в окръг Илан, включваща макет на ескадрен миноносец от клас „Кийлун“, а също обекти от военноморска база Йокосука в Япония.

И двете места имат очевидна военна стойност. Суао е главното военноморско пристанище на източния бряг на Тайван и база на неговите ескадрени миноносци, отделено от протока от Централната планинска верига. В Йокосука са разположени предно базирани сили на ВМС на САЩ и щабът на Седми флот. Върху макетите на Суао и Йокосука се виждат следи от многократни попадения при ракетни изпитания, което показва, че те се използват и за проверка на точността на далекобойни оръжия.

Не всяка реплика обаче е мишена. В Джужъхъ има и копие на Айфеловата кула, за което подобно обяснение очевидно не е приложимо.

Най-силното възражение срещу приписването на прекомерно значение на макетите, не е, че и други армии имат подобни съоръжения. То е формулирано в редакционна статия на Taipei Times от 30 юли 2026 г. В нея се посочва, че статичният макет моделира неподвижна цел – реалният противник разполага с възможности за разсредоточаване и маньовър.

Тайванската авиация не би останала на открито в изчакване на своето унищожение. Тя би могла да бъде разпръсната между повече летища, преместена в укрепени хангари и подземни обекти или вдигната във въздуха преди първоначалната ударна вълна. ПВО допълнително усложнява задачата на нападателя във всеки от тези сценарии.

Морският десант остава сред най-сложните военни операции, а разгромът на противниковите въоръжени сили само по себе си не гарантира способност за задържане на враждебна територия – особено в плътната градска среда и планинския релеф на Тайван. Изданието припомня и че други такива макети са разпознати още през 2021 г. и това говори за установена практика, а не непременно за наскоро придобита способност.

Критиката е основателна именно за онова, което този полигон не може да пресъздаде: реалната съпротива от страна на противника, логистиката на мащабна операция и транзита през оспорвана морска акватория.

Краткосрочната оперативна картина около Тайван също не показва линеен ръст на китайската въздушна активност. През август 2026 г. Министерство на отбраната на Тайван регистрира 125 навлизания в зоната за идентификация на противовъздушната отбрана – под половината от отчетените през същия месец на 2024 и 2025 г. През юли 8 дни минаха без нито едно отчетено пресичане на средната линия на Тайванския проток, а месечната активност се върна към нивата отпреди май 2024 г., когато Лай Чинте встъпи в длъжност.

Спад обаче се наблюдава единствено в небето. За първите 21 дни на август около острова са отчетени 152 невоенни плавателни съда от континентален Китай, около 60% от които принадлежат на бреговата охрана. Комбинацията по-скоро накланя везните към пренасочване на натиска, отколкото към неговото изчезване.

Междувременно Тайпе не прави компромис с подготовката на собствената си отбрана. На 27 август 2026 г. Законодателният юан прие извънреден бюджет в размер на 240 млрд. нови тайвански долара за дронове и други видове безпилотни системи. 3 от оперативните зони на острова проведоха учения с бойни стрелби, в които артилерията отработи водене на огън от разпръснати позиции и бърза смяна на огневата позиция.

Разширяването на комплекса в провинция Вътрешна Монголия също не корелира пряко с колебанията на месечна база в активността на китайската авиация около Тайван. Строителството продължава през целия период, включително когато броят на полетите намалява.

Учебната функция и публичната видимост на обекта не се изключват взаимно. Полигонът дава възможност за отработване на разстояния, ъгли и последователност на движение в конкретната улична мрежа – част от подготовката, която остава полезна независимо колко добре е наблюдавана отвън.

Същевременно Пекин разполага със средства за маскировка и ги е използвал при ракетните шахти, но не и при зоната Боай. Оттук нататък навлизаме в полето на интерпретацията. Накагава свързва тази публичност с психологически натиск, докато Министерството на отбраната на Тайван се ограничава до твърдението, че следи отблизо въпросния обект.

По-добре подкрепено от хронологията обяснение за строителството остава програмно, а не календарно: съоръжение, което се разширява поетапно от 2014 г. насам, по-скоро обслужва дългосрочна програма за подготовка, отколкото конкретна дата.

Този прочит може да се провери спрямо бъдещото развитие на комплекса. Ако при следващо разширение над зоната Боай се появят надуваеми покривала, маскировъчни мрежи или пък системното строителство в условия, затрудняващи наблюдението, това би било индикатор за повишена оперативна чувствителност и би отслабило сегашната оценка.

Ако вместо това участъкът продължи да нараства открито и сходни реплики се появят при други бази, това би засилило оценката, че става въпрос за програма с дълъг времеви хоризонт, а не подготовка, фиксирана към конкретна дата.

Второто засега е по-добре подкрепено от наблюдаемите данни. В продължение на над десетилетие обектът се разширява на отделни етапи – по една постройка или елемент наведнъж, като всеки от тях се изгражда в продължение на месеци.

Военният комитет на НАТО идва в Украйна след осемгодишно прекъсване

🛡️🇺🇦 Висшият военен орган на НАТО ще посети Украйна през октомври, за първи път от април 2018 г. Главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) генерал-майор Михайло Драпатий разкри новината за посещението на 21 август, след първия си разговор с председателя на органа адмирал Джузепе Каво Драгоне. „Очакваме Военният комитет на НАТО да посети Украйна през октомври. Последното такова посещение беше преди осем години“, съобщи Драпатий.

Комитетът обединява началниците на отбраната на 32-те съюзници и представлява най-старата постоянна структура на Алианса. Той превръща политическите решения във военни указания и изготвя съгласуваните съвети, върху които стъпва Северноатлантическият съвет, т.е. посланиците на съюзниците. В пълен състав той заседава поне три пъти годишно, два пъти в Брюксел и веднъж в държава домакин; последната такава сесия под №195, се проведе през май 2026 г. В делничните дни работата се върши от постоянните военни представители с ранг на генерал или адмирал. Начело на органа от 17 януари 2025 г. стои Каво Драгоне, 34-ият председател, наследил нидерландския адмирал Роб Бауер. Италианецът дойде в Брюксел от поста началник на отбранителния щаб на Италия, който заемаше от октомври 2021 г., а преди него беше начело на военноморските сили на страната.

Предишният път военните представители пристигнаха в Лвов на 18-19 април 2018 г. Тогава бяха 29 на брой и се срещнаха с началника на Генералния щаб на ВСУ генерал Виктор Муженко, обиколиха Академията на сухопътните войски и Яворивския международен център за поддържане на мира и сигурността до Старичи, а заместник-ръководителят на мисията за наблюдение на ОССЕ Александър Хуг изнесе специален брифинг за обстановката в Донбас. Оттогава Алиансът прие още 3 държави, а войната, за която тогава се говореше, се измерваше в окопни линии в двете най-източни области – Донецка и Луганска.

Изминалите осем години не бяха празни по политическа линия. Самият Каво Драгоне посети страната три пъти: през февруари 2025 г., когато Украйна стана първата му дестинация зад граница в новата длъжност, той посети военна болница в Киев и се срещна с Володимир Зеленски; през април 2026 г. с председателя на Военния комитет на Европейския съюз генерал Шон Кланси и по време на дните на Киевския форум по сигурността; и на 3 юни 2026 г. когато генералният секретар Марк Рюте докара в Киев всички посланици за първото заседание на Съвета НАТО–Украйна на украинска земя. Рюте определи тогавашното пътуване като „силно послание за трайната връзка между НАТО и Украйна“. Посланиците вече пътуваха, командващите като колективен орган не.

Разговорът от 21 август беше първият между Драпатий и адмирала. Украинският военен ръководител описа ситуацията по фронта и изброи приоритетите си: дълбочинни удари, гъвкава пехотна тактика и роботизация на бойното поле. Противовъздушната отбрана постави отделно. „Защитата на небето е мой приоритет“, каза той. Euromaidan Press свързва тези думи с острия недостиг на прехващачи, оставил украинските градове да са напълно изложени на руските ракетни удари.

Списъкът не е абстрактен. От края на януари 2026 г. украинските въоръжени сили провеждат настъпателна операция към Олександровска. На 12 август Зеленски съобщи нейния резултат, след като изслуша самия Драпатий, началника на Генералния щаб Игор Скибюк и командващия Десантно-щурмовите войски Олег Апостол: 745 кв. км. и 26 селища в Донецка, Днепропетровска и Запорожка област, при руски необратими загуби от най-малко 9550 убити и 6600 ранени според украински данни. Дълбочинните удари, които стоят първи в списъка на Драпатий, на 13 август застигнаха нефтохимическия комбинат в Салават, Башкортостан, на 1300 км от украинската граница, потвърди Генералният щаб.

Адмиралът излезе с изявление на същия ден. „По време на разговора потвърдих продължаващата военна подкрепа на НАТО, докато Украйна храбро брани суверенитета и териториалната си цялост“, заяви той и допълни, че съюзниците в Европа и Северна Америка увеличават производството на военно оборудване и ускоряват неговите доставки. „Сигурността на Украйна е наша сигурност и ще продължим да стоим плътно до Украйна, за да помогнем за постигането на справедлив и траен мир.“

Драпатий обаче не описа отношението като еднопосочно. „Украйна не само получава подкрепа. Предаваме боен опит, какъвто днес никой друг няма, и той работи за сигурността на целия Алианс“, изтъкна той.

Каналът за това предаване вече работи и има адрес. Съвместният център за анализ, подготовка и обучение НАТО–Украйна (JATEC), беше решен на среща на върха във Вашингтон през юли 2024 г. и открит в Бидгошч, Полша, на 17 февруари 2025 г. под командването на полския генерал Войчех Озга. Той е първата съвместна организация по оста НАТО-Украйна в командната структура на Алианса и докладва пред щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията. Задачата му е да разглоби гражданския и военния опит от войната и да го имплементира в стратегиите на Алианса и на Украйна. През юли 2026 г. центърът проведе с Център за съвместна подготовка на НАТО първата военна игра от серията „Висла Вангард“ (VIVA26), в която украински военнослужещи с боен опит захраниха сценариите с реални данни за безпилотната авиация, електронната война, разузнаването и инженерното осигуряване. Изводите се насочват към щабните учения LOYAL LEDA и LOYAL DOLOS, а украински оператори на дронове вече играят ролята на противник в съюзни тренировки.

Посещението беше оповестено месец след смяната на върха на ВСУ. 43-годишният Драпатий ги оглави на 21 юли 2026 г. на мястото на генерал Олександър Сирски, след 6-дневни протести в Киев и други градове; дотогава командваше Обединените сили, а преди това Сухопътните войски. Зеленски му постави 4 задачи: обновена отбранителна стратегия, реформа на корпусната система, реалистична схема за мобилизация и защита на украинското небе. Месец след назначението първият му разговор с Брюксел приключи с дата в календара.

Тръмп съкращава ученията с Южна Корея дни след изстрелванията на Пхенян

🇺🇸🪖🇰🇷 САЩ ще намалят съществено съвместната си военна подготовка с Южна Корея. Президентът Доналд Тръмп обяви решението в неделя, 16 август, в своята социална мрежа Truth Social – часове преди началото на най-голямото годишно учение на съюзниците. Той уточни, че е разпоредил това на „министъра на войната Пийт Хегсет“.

Като основание Тръмп посочи личните си отношения с върховния лидер на Северна Корея Ким Чен Ун и поведението на страната, която според него, „докато Доналд Дж. Тръмп е президент, е незаплашителна и почтителна“. Той определи съвместните учения като скъпи и изпращащи „напълно неуместен и враждебен сигнал“, а разходите за тях според него се поемат предимно от Вашингтон – „както обикновено“.

Учението, засегнато от новото разпореждане, започна в понеделник. „Ulchi Freedom Shield 26“ се провежда от 17 до 27 август с участието на около 18 000 южнокорейски военнослужещи и близо 70 представители на 11 други държави от Командването на ООН. Комисията на неутралните държави за надзор следи за спазване на примирието от началото до края на маневрата.

Сценарият включва борба с дронове, действия при заглушен спътников сигнал и кибератаки – елементи, отразяващи опита от последните войни. Именно затова Тръмп признава, че „е твърде късно учението да бъде отменено“, и нарежда то да бъде съкратено, а не прекратено. До сутринта на 17 август нито Пентагонът, нито Министерство на националната отбрана на Република Корея са коментирали изявлението.

Събитията през предходните 10 дни се вписват трудно в твърдението, че Северна Корея е „незаплашителна и почтителна“. На 6 август Пхенян изстреля балистична ракета с малък обсег от района на Уонсан – първото подобно изпитание от април насам. На 12 август последва втори пуск от същия район, който беше 11-ото изстрелване на балистична ракета от Северна Корея от началото на годината. И двете действия са обект на забрани от резолюции на Съвета за сигурност на ООН.

Ким Чен Ун наблюдава изпитанията и призова армията да укрепи своята „смъртоносна и разрушителна настъпателна стойка“. Вторият пуск беше извършен два дни след като Сеул и Вашингтон обявиха плана за своите учения през август – обичайна форма на севернокорейски отговор на подобни съобщения.

Реториката следваше същата линия. На 13 август KCNA описа предстоящите занятия като по-провокативни от миналогодишните. Ден по-късно говорител на министерство на външните работи в Пхенян отбеляза, че военното сътрудничество между САЩ, Япония и Южна Корея се превръща в „ядрен съюз“ и че на нов вид заплаха Пхенян ще отговори с нов вид възпиране.

Същото ведомство обвини САЩ, че новата ядрена стратегия понижава прага за употреба на ядрено оръжие и тласка света „към ръба на ядрена война“, като обеща „съкрушителен“ отговор. Изявленията от страна на КНДР бяха разпространени на 13 и 14 август. Публикацията, в която Тръмп описва страната като почтителна и незаплашителна е от 16 август.

Зад тази реторика стоят и конкретни военни способности. По оценка на разузнаването на Южна Корея в началото на 2026 г. в Курска област на Руската федерация са били разположени 11 000 севернокорейски военнослужещи – близо 10 000 бойци и 1000 инженери. От края на 2024 г. Пхенян е изпратил общо над 20 000 души в Русия.

Оценките за загубите се различават според източника: около 6000 убити и ранени според Южна Корея и над 7000 по данни на украинското военно разузнаване. В замяна Москва предлага съдействие с модерни технологии, включително за разузнавателни спътници, безпилотни апарати и зенитно-ракетни системи.

Военните плановици в Сеул и Вашингтон отчитат този обмен пряко. Според южнокорейски военен източник завърналите се от Украйна севернокорейски войски носят реален боен опит, който променя способностите на противника от другата страна на границата.

Съкращаването на съвместната подготовка всъщност вече е започнало – по решение на самите съюзници. На 10 август Обединеният комитет на началник-щабовете на Южна Корея обяви, че тазгодишната маневра включва 14 полеви занятия на батальонно и по-високо ниво срещу 17 през 2025 г. Официалното обяснение беше, че натоварването ще бъде разпределено през всичките 12 месеца, вместо да се концентрира в две седмици през пролетта и лятото.

Публично разпространяваните числа обаче се различават, защото се основават на различни критерии. За 2025 г. се посочват и 22 тренировки на ротно и по-високо ниво. В редакционен материал от 13 август Korea Herald сравнява именно 14 срещу 22 и допълва, че пролетното учение Freedom Shield през март е било съкратено до 22 полеви епизода спрямо 51 през 2024 г.

Друго корейско издание отчита 44 изнесени на терен тренировки при управлението на Юн Сук-йол срещу 14 при Лий Дже-мьон. Независимо коя методика се използва, посоката е една и съща: Сеул и Вашингтон са започнали да ограничават и преразпределят съвместната полева подготовка месеци преди публикацията на Тръмп.

Тази тенденция не е нито нова, нито тайна. През януари министърът на отбраната в Сеул заяви публично, че съвместната подготовка ще бъде провеждана както обикновено. В началото на март обаче съюзниците вече проведоха свития пролетен цикъл, докато Пекин подготвяше посещение на Тръмп. Следващата стъпка беше августовският план с 14 полеви епизода. Следователно нареждането от 16 август се наслагва върху процес, който южнокорейското командване развива по свои съображения поне от началото на 2026 г.

Иранската линия, която Тръмп сам добавя с уговорката „донякъде несвързано (?)“, също си има конкретна предистория. На 5 май тази година кораб под панамски флаг, опериран от южнокорейската компания HMM, се взриви, докато беше на котва в Ормузкия проток край бреговете на ОАЕ. На борда имаше 24 души екипаж, шестима от които южнокорейци. Загинали нямаше.

Тръмп заяви тогава, че иранските сили са стреляли по плавателния съд, и покани Сеул да се включи към операция Project Freedom – американската мисия за ескорт на търговски кораби през протока. През него преминава около една пета от световните петролни доставки, а в операцията са ангажирани 15 000 военни.

Южнокорейското външно министерство потвърди взрива, но подчерта, че причината за него се разследва. Отказът, който Тръмп сега включва сред основанията за намаляване на ученията, е отказът на Южна Корея да участва в тази операция и следващата фаза на американската политика спрямо режима в Техеран. На 5 август държавният секретар на САЩ Марко Рубио подреди приоритетите точно в този ред: първо отваряне на протока, а разоръжаването на иранската ядрена програма – като по-далечна цел.

Сегашният цикъл има почти дословен предшественик. На 12 юни 2018 г. след срещата си с Ким Чен Ун в Сингапур, Тръмп обяви, че прекратява „военните игри“ с Южна Корея. Той ги определи като провокативни и извънредно скъпи, а решението му завари неподготвени както Пентагона, така и правителството на ключов съюзник в Индо-Пасифика.

На 19 юни Пентагонът спря августовската маневра „Ulchi Freedom Guardian“, която носеше това име от 2008 г. След провала на срещата в Ханой през февруари 2019 г. Вашингтон и Сеул спряха на 3 март пролетните учения „Key Resolve“ и „Foal Eagle“. Те бяха заменени с 9-дневната и значително по-малка тренировка „Dong Maeng“, проведена от 4 до 12 март. На пресконференцията в Ханой Тръмп отново изтъкна високата цена на ученията.

Между 2019 и 2021 г. големият августовски цикъл беше сведен до щабна тренировка под името „Обединена командно-щабна подготовка“. Той беше възстановен едва през август 2022 г. под сегашното си име, след встъпването в длъжност на Юн Сук-йол. Предишният цикъл на отстъпки приключи без сделка с Пхенян.

Съществената структурна разлика днес е свързана с командването. Докато тече „Ulchi Freedom Shield 26“, Сеул се стреми да бъде сертифициран за пълна оперативна готовност на бъдещото Обединено командване. Правителството на Южна Корея обмисля и да предложи конкретен срок за прехвърлянето на оперативния контрол върху собствените му сили на тазгодишното заседание на двустранния консултативен механизъм по сигурността.

Сеул предава оперативния контрол над въоръжените си сили на американското командване през юли 1950 г. и си връща мирновременната му част през декември 1994 г. При президента Ро Му-хьон Южна Корея договаря с Вашингтон връщането и на военновременния оперативен контрол до април 2012 г. Впоследствие срокът е отлаган два пъти заради севернокорейските ядрени опити.

Американската страна заема по-въздържана позиция и обещава оценките да се извършат по установените двустранни канали. Редакцията на Korea Herald определи съчетанието между свиваща се полева подготовка и ускорено прехвърляне на командването като опасно разминаване. Причината е, че армията на Северна Корея трупа реален боен опит в Украйна именно когато съюзниците тренират по-малко заедно.

Числата за американското военно присъствие следват същата тенденция. В Южна Корея са разположени около 28 500 американски военнослужещи. The Wall Street Journal съобщи, че администрацията обмисля изтеглянето на около 4500 от тях (близо 16% от контингента) и прехвърлянето им другаде в Индо-Пасифика, включително на Гуам. Този брой отговаря на около една бригадна бойна група „Страйкър“.

Законът за отбранителния бюджет за фискалната 2026, подписан през декември, забранява използването на средства за съкращаване на контингента. Изключение е възможно единствено ако намалението бъде сертифицирано като отговарящо на националните интереси на САЩ и е извършено след консултации със съюзниците.

Остава дипломатическата линия, която вероятно стои в основата на решението. По време на срещата на Г-7 във Франция през юни Тръмп е казал на Лий Дже-мьон, че възнамерява да поднови преговорите с Пхенян. Малко след това той публикува снимка от разходката си с Ким Чен Ун в хотел „Капела“ в Сингапур.

Разузнаването на Южна Корея оценява нова среща между двамата лидери като вероятна до края на 2026 г. Условието на Ким обаче остава непроменено: Вашингтон да се откаже от настояването за денуклеаризация на Корейския полуостров. Свиването на съвместните учения е точно онази дипломатическа валута, която Пхенян е приемал и преди – без да направи насрещна отстъпка.

Оттук следва и най-простото обяснение за публикацията от неделя: тя е предварителна отстъпка за среща, която американският президент желае, оправдана с оценка за поведението на Пхенян, опровергано от действията му дори само през последните дни.

Отказът на Сеул да участва в американската операция срещу Иран вероятно не е основната причина, а по-скоро повод. Намаляването на подготовката беше обявено от съюзниците шест дни по-рано и има напълно различна официална обосновка.

Възможно е обаче и тясно тълкуване, за което също има основания: американският президент представя като свое решение тенденция, започната от южнокорейското командване по вътрешни съображения, и я превръща в жест към Пхенян, без все още да е издал заповед за премахването на конкретни елементи от програмата.

Разликата между двете обяснения скоро ще може да бъде проверена. Първата хипотеза ще се потвърди, ако ново разпореждане премахне част от вече обявените 14 полеви занятия още по време на настоящото учение или съкрати неговия пролетен еквивалент през 2027 г. Втората ще получи потвърждение, ако „Ulchi Freedom Shield 26“ приключи на 27 август по обявената програма, а цикълът през март се проведе в своя обичаен обем.

Украински дронове разгромиха американска бронетанкова бригада на учение в Германия

Американски пехотинец парира симулирана атака с дрон, използвайки инструмент за електронна война в многонационално учение Combined Resolve, април 2026 г. (Kaleb Lampkin/7th Army Training Command)

🇺🇸🎯🇺🇦 Украински оператори на дронове откриха и унищожиха бронетанкова бригада на Сухопътните войски на САЩ по време на учението Combined Resolve в Германия през април и май. Случаят стана публично известен на 12 август, когато The Wall Street Journal го описа по разкази на американски служители, запознати с хода на учението, както и на един от участниците.

На полигона на Съвместния многонационален център за бойна подготовка в Хоенфелс, Бавария, излязоха около 3500 американски военнослужещи, основно от 3-та бронетанкова бригадна бойна група на 1-ва кавалерийска дивизия, пристигнала на ротация от Форт Худ, Тексас. Заедно със съюзните контингенти броят на участниците надхвърли 3800 души, отчете Stars and Stripes в репортаж от края на април. Задачата на американците беше настъпателна: да пробият позиция, държана от условен противник, чиято роля беше изпълнена 1-ви батальон на 4-ти пехотен полк. Той беше подсилен от украински войници от 412-та отделна бригада за безпилотни системи „Немезида“, подразделение на Силите за безпилотни системи (СБС), което за под две години премина от батальон през полк до бригада и се специализира в лов на противовъздушна отбрана, артилерия и логистика. Между декември и януари то отчете поразени зенитно-ракетни комплекси на и други средства за ПВО на руската армия на стойност над 250 млн. долара. Американското командване в Европа кани украински части на свои учения все по-често именно заради този опит – за да получи от тях знания и умения, придобити с висока цена на реалния фронт.

Предимството започна от видимостта. Тежките машини на бригадата вдигаха облаци прах, които издаваха движението им далеч преди самите машини да се появят. Разузнавателни дронове засичаха колоните, след тях идваха апарати, които пускат взривни устройства върху техниката, а накрая – FPV дроновете, врязващи се директно в целта. Подразделенията разполагаха със щатните си средства за електронна война и защита от дронове, заяви говорител на американската армия. Това обаче не промени първоначалния резултат.

Бойни боеприпаси срещу участваща техника в такива сценарии не се използват. Дронът увисва над дадена машина или я приближава достатъчно, така че наблюдател да може да обяви дадено поражение. Дроновете на украинската част работеха толкова резултатно, че условно поразената американска техника трябваше да бъде върната условно в сценария като нови подразделения, за да може учението изобщо да продължи.

Мащабът личи и от собствената отчетност на полигона: оператор от състава на условния противник разказа пред Stars and Stripes, че само за един ден е поразил 8 бойни машини на пехотата Bradley и 4 танка Abrams от около 20 пускания, докато обучаваната страна е вдигнала във въздуха близо 600 свои апарата. „Колкото по-голям натиск успеем да окажем върху тези подразделения и колкото повече ефекти покажем, толкова повече променяме поведението им“, обясни подполковник Майкъл Крайър.

Сценарият беше повторен няколко пъти в рамките на двуседмичното учение и американците се справяха все по-добре: разредиха бойните порядъци, маскираха се по-старателно и използваха по-умело средства за заглушаване, отчете говорителят на армията. По-късно украинците смениха страната и помогнаха на американските батальони да интегрират дронове в собствените си настъпателни действия.

Хоенфелс не е изолиран случай, а поредният резултат от същия тип. През май 2025 г. на естонското учение Hedgehog, събрало над 16 000 военнослужещи от 12 членки на НАТО, украински оператори нанесоха тежки условни загуби на бойна група от няколко хиляди британски и естонски войници, тръгнала в механизирано настъпление. Десетина украинци условно унищожиха 17 бронирани машини и нанесоха 30 удара по други цели за половин ден, а координаторът на безпилотните системи в естонския доброволчески Отбранителен съюз Айвар Ханиоти определи резултатите за силите на НАТО като ужасни: условният противник е извадил от строя два батальона за денонощие, докато атакуващите така и не са достигнали операторите. „Бойната група на НАТО просто се движеше без никаква маскировка, опъваше палатки и подреждаше бронирани машини. Всичко това беше унищожено“, разказа участник в учението.

Украинците работеха с бойната система „Делта“, която събира и разпространява разузнавателни данни в реално време и съкращава времето между откриването на целта и удара. Замисълът беше именно такъв, обясни ръководителят на естонската програма за безпилотни системи подполковник Арбо Пробал: целта била възможно най-бързо да се създадат триене, стрес и когнитивно претоварване за частите. Няколко месеца по-рано, по време на зимните учения Joint Viking в Северна Норвегия, организаторите помолили финландските резервисти в ролята на противник да намалят натиска върху американските части. А на 24 април морски дрон с експлозивен заряд, управляван от Специалните сили на САЩ, порази кораб мишена край архипелага Батанес по време на Balikatan 2026 с участието на над 17 000 военнослужещи – част от първите учения по морски удар на островите непосредствено до Лусонския проток.

Зад тактическия резултат стои материална разлика от друг порядък. Украинската индустрия произвежда около 6-7 млн малки ударни дрона годишно (около 500 хил. месечно), а американската програма Drone Dominance за 1,1 млрд. долара трябва да е поръчала общо под 200 хил. апарата до февруари 2027 г. Числата в края на юли даде Травис Мец, заместник-директор на Отдела за отбранителни иновации към Пентагона, който ръководи програмата от миналата есен. Много по-трудно е да се стигне от 0 до 200 хил., отколкото впоследствие да се разшири вече работещо производство, обясни той. Изискването апаратите да бъдат сглобявани с американски компоненти и без китайски части допълнително стеснява кръга от доставчици.

Бронетанковото съединение в Хоенфелс не изгуби, защото машините му са лоши. Изгуби, защото бе видимо и защото противникът успяваше бързо да превърне тази видимост в целеуказване и поражение. Прахолякът, топлинната следа и самата концентрация на тежка техника създават сигнатура, която евтин разузнавателен дрон може да открие от километри. След това веригата от засичането през предаването на координатите до самия удар може да се затвори за броени минути, а самото поражение да се нанесе с ефектор, чиято цена е несъизмеримо по-ниска от тази на танка или бойната машина. Именно тук е една от най-големите пропасти между полигонните представи отпреди десетилетие и бойното поле, оформено от войната, започнала през февруари 2022 г. – съвременното механизирано съединение може да бъде открито още преди да е открило огън и оцелява дотолкова, доколкото успява да намали собствената си сигнатура и да спре веригата между откриването и удара.

Учението несъмнено създава по-благоприятна среда за дроновете от тези на реалния фронт. Няма истински поражения, резултатът се отсъжда от наблюдатели, а електромагнитната среда над баварския полигон не може напълно да възпроизведе плътността и сложността на електронната война, прехващачите и другите антидрон средства по украинския фронт. Но това не обезсилва наблюдението. Обучаваното съединение е вдигнало само близо 600 свои дрона и е разполагало с щатните си средства за електронна война и защита срещу дронове, а първоначалният резултат въпреки това е бил тежък. Още по-показателно е какво се е променило при следващите повторения: разреждане на порядъците, по-добра маскировка и по-умело използване на заглушаването. Това са преди всичко промени в поведението и тактиката, а не просто добавяне на ново оборудване.

Именно затова най-важният резултат от Хоенфелс не е, че украински дронове са „победили“ американска бронетанкова бригада. Ученията съществуват, за да разкрият слабостите преди противникът да го направи с бойни боеприпаси. По-важният извод е колко бързо навици, формирани в среда без постоянна въздушна прозрачност, се наказват на бойно поле, наситено с евтини сензори и ударни системи.

Вероятно следващите ротации в Хоенфелс ще започват с разреждане, маскировка и антидрон защита като изходно състояние, а не като извод след първото условно поражение. Тогава ще дойде и по-същественият тест. Ако при подобна подготовка, по-плътно електронно прикритие и ефективни средства за прехващане украинските оператори продължат да нанасят същото количество условни поражения, проблемът ще се окаже структурен за концентрираната бронетанкова маса. Ако темпът на загубите спадне рязко, Хоенфелс ще е демонстрирал не края на тежките механизирани формации, а нещо по-практично: че те все още могат да оцелеят, но вече не могат да действат така, сякаш над тях никой не ги наблюдава.

Украйна като „Червен отбор“ на НАТО: Визита на високо равнище и нови измерения в сътрудничеството

🇺🇦 Делегация на военното командване на НАТО, водена от адмирал Пиер Вандие, Върховен съюзен главнокомандващ по трансформацията, посети Украйна за първи път от началото на пълномащабната война, съобщи в неделя „Суспiлне“.

Павло Палиса, заместник-ръководител на Офиса на президента на Украйна, заяви, че посещението е било фокусирано върху практическото сътрудничество между Киев и Алианса, включително възможното участие на украински войски в бъдещи учения на НАТО в ролята на „Червен отбор“.

Този формат ще постави украинския личен състав в ролята на симулиран противник, което ще позволи на съюзниците да тестват реакциите си срещу тактики на бойното поле, оформени от войната на Русия срещу Украйна.

Палиса отбеляза, че украинските части вече са впечатлили съюзническите военни по време на предишни учения, където са демонстрирали нови методи на водене на война и са показали очевидно превъзходство в тренировъчните сценарии.

Той също така заяви, че страните са обсъдили бъдещето на Съвместния център за анализ, обучение и образование НАТО-Украйна (JATEC), докато работата навлиза в последната си фаза по внедряване на украински системи за командване паралелно с разширяването на аналитичните способности и програмите за обучение.

„Днес Украйна не е само потребител на сигурност. Украйна е неин производител“, заяви Палиса след края на срещата и благодари на адмирал Вандие и делегацията за тяхната откритост и готовност за практическо сътрудничество.

Посещението отразява и усилията на НАТО да тестват украинския боен опит в тренировъчна среда на съюзниците. Украински войски вече са участвали в симулирана атака с морски дронове срещу фрегата на НАТО по време на учения в Португалия, като воденият от Украйна екип е демонстрирал тактики, придобити от бойния опит в Черно море.

Въпросното учение изглежда е било фокусирано по-малко върху символиката и повече върху тестването на това как военноморските сили откриват, проследяват и реагират на бързи безпилотни системи, действащи непосредствено до водната повърхност.

Подробен макет на Бук-М3 беше забелязан в Алабама.

🇺🇸🇷🇺 Американски военни бяха забелязани да транспортират детайлен макет на руския зенитно-ракетен комплекс „Бук-М3“ в Алабама. Репликата, монтирана на полуремарке вместо на самоходно шаси, изглежда е тренировъчен актив, използван за симулиране на съвременни руски зенитно-ракетни комплекси по време на военни учения.

Въоръжените сили често използват подобни макети, за да пресъздадат противникови системи, което позволява на пилотите и наземните части да тренират срещу реалистични визуални цели.

Бук-М3, позната в експортния си вариант като „Викинг“, е най-новото поколение от съветската фамилия системи за ПВО със среден обсег „Бук“. Системата постъпи на въоръжение в Русия около 2016 г. и включва обновена електроника заедно със зенитната ракета 9М317М.

В сравнение с по-ранните версии, Бук-М3 притежава редица структурни и технически промени. Предишни варианти, като Бук-М2, носеха четири ракети, монтирани външно върху пусковата установка. Новият Бук-М3 използва херметизирани транспортно-пускови контейнери и пренася шест готови за изстрелване ракети, което увеличава огневата мощ на установката.

Според наръчника на Командването за обучение и доктрина на Сухопътните войски на САЩ (TRADOC), Бук-М3 осигурява подобрени характеристики и „превъзхожда дори старата система за ПВО с голям обсег С-300П“, известна в терминологията на НАТО като SA-10. Системата е проектирана да поразява широк спектър от въздушни заплахи, включително самолети, крилати ракети и други цели. Руските технически описания сочат, че Бук-М3 може да прехваща обекти, летящи със скорост до 3 км/сек.

Зоната на действие на системата се простира от 2,5 до 70 км, а височината на прехват е между 15 метра и 35 км. Тези параметри позволяват поразяване както на нисколетящи крилати ракети, така и на високолетящи самолети. Пусковата установка разполага и с телевизионно-топловизионна система за насочване, способна автоматично да открива и пасивно да проследява въздушни цели в дневен и нощен режим.

По публично достъпни спецификации вероятността за унищожаване на неманеврираща въздушна цел с една ракета достига 0,9999, докато при крилати ракети тя е приблизително 0,8. Репликата, забелязана в Алабама, не е оперативна система, а високотехнологичен макет, предназначен да копира външния вид на Бук-М3 за нуждите на обучението.

Американската армия отдавна използва както пленено оборудване, така и детайлни копия на чуждестранни оръжейни системи. В някои случаи за тестове са придобивани реални съветски системи, но когато те не са налични, се изграждат реалистични макети за разпознаване и симулиран обстрел. Тези реплики се използват при бойни стрелби, тестване на сензори и тактически сценарии. Самолети, оборудвани с прицелни контейнери, радари и електрооптични сензори, могат да тренират откриване и проследяване на тези симулирани цели.

Тъй като макетът е монтиран на полуремарке, а не на верижна машина, той се транспортира по-лесно между полигоните. Това позволява на тренировъчните единици да променят местоположението му, симулирайки реалистични условия на бойното поле.

Бук-М3 привлече внимание и по време на войната в Украйна. Според мониторинг от открити източници, украинските сили са унищожили около 20 машини от състава на Бук-М3 от началото на пълномащабния конфликт. Тези загуби включват различни елементи като радара за управление на огъня 9С36М, обзорния радар 9С18М1 и самоходните огневи установки 9А317М (TELAR).

Обучението срещу системи като Бук-М3 остава критичен елемент от подготовката на екипажи и плановици на въздушни удари за операции в среда, защитена от съвременни мрежи за ПВО. Руската отбранителна архитектура разчита на ешелонирани системи, съчетаващи прехващачи с голям, среден и малък обсег. Фамилията „Бук“ служи като средно ниво в тази структура, осигурявайки защита срещу авиация, дронове и крилати ракети. За военните стратези разбирането на начина, по който тези системи изглеждат и функционират, е от съществено значение при подготовката за потенциални конфликти.

Беларус свиква резервисти в период на засилена военна активност до Украйна

🇧🇾 Засилена военна активност в Беларус буди сериозна тревога, тъй като е съпътствана от масово свикване на резервисти и интензивни учения близо до украинската граница. Според военни експерти тези действия са част от рутинни проверки на бойната готовност, но въпреки това остават под строгото наблюдение на съседните държави, в това число от членките на НАТО, съобщи обществената медия „Суспилне“.

От средата на февруари 2026 г. беларуските власти призовават резервисти за внезапни военни маневри, което поражда тревога в местните общности. Мобилизацията засегна осезаемо и многодетни бащи, като в социалните медии се появиха сведения за мъже, призовани по спешност на обучение – включително и такива, които никога не са служили във въоръжените сили.

Ученията, провеждани в региони в непосредствена близост до границата с Украйна, се описват като част от военни процедури за оценка на готовността, логистиката и способността за мобилизация в стресови ситуации. Въпреки това близостта до украинската територия, продължаващата руска агресия срещу Украйна и съюзът между Минск и Москва повдигат въпроси относно евентуални скрити мотиви зад тези маневри, пише „Суспилне“.

Беларус изигра ключова роля в подкрепата на пълномащабното инвазия през февруари 2022 г., позволявайки на руските сили да използват територията ѝ като плацдарм за атаки, особено в ранните етапи на войната, преди руската армия да бъде разбита край Киев. Макар въоръжените сили на Александър Лукашенко да не участват пряко в бойните действия, те оказват важна логистична подкрепа, включително съдействайки за руски ракетни удари, изстрелвани от беларуска земя.

Това тясно обвързване с Русия доведе до международно недоволство и засилена изолация от Запада, тъй като на Беларус вече се гледа като на основен съучастник в руските военни усилия.

Напоследък страната задълбочи военното си сътрудничество с Москва, което подхранва опасенията за възможна подготовка за нов етап на агресия. Бившият полковник от НАТО Вайдотас Малинионис посочи, че макар тези учения да са рутинни, мащабът и моментът на провеждане изискват повишено внимание.

Той подчерта, че връзката на Беларус с руските военни планове не може да бъде пренебрегната и че маневрите могат да гонят множество различни цели, включително изпращане на сигнали и оказване на психологически натиск върху членовете на НАТО.

Тъй като Беларус остава в тясна орбита около Москва, Литва също следи развитието на ситуацията, но запазва увереност заради силното присъствие на Алианса и споделянето на разузнавателни данни, което намалява шансовете за неприятна изненада. Това обаче не изключва необходимостта от постоянна бдителност и координация между партньорите в Алианса, с подобна несигурност около ситуацията, съчетана с непредсказуемото използване на хибридни тактики.

Разследващият екип на „Суспилне“ потърси за коментар източник от екипа на беларуския опозиционен лидер Светлана Тихановска, пожелал анонимност, относно свикването на резервисти.

„Подобни учения винаги са били провеждани, но сега са в малко по-голям мащаб. В самия формат няма нищо необичайно. Когато аз служих, а и след това, когато моите приятели и синът ми бяха в армията, те често бяха призовавани и им поставяха задачи по този начин“, обясни източникът, пожелал да остане анонимен.

По-рано сателитни снимки показаха, че Беларус работи усилено по изграждането на нов военен обект, вероятно предназначен за разполагане на руската балистична ракета със среден обсег „Орешник“. Заснети от Planet Labs, изображенията показват превозни средства, чиито размери и пропорции съответстват на познатото обслужващо оборудване за „Орешник“. Експерти обаче уточниха, че разделителната способност на изображенията е недостатъчна, за да се потвърди със сигурност вида техника.

В допълнение към превозните средства, на обекта се виждат още около 25 военни машини от различен тип, нови защитни валове, сграда с неясно предназначение и активна строителна дейност по издигане на ангари за съхранение на оборудване.