Анализ: Макетът на Тайпе расте открито, докато ракетните шахти се укриват

🇨🇳🛰 На учебния полигон „Джужъхъ“ в пустинен район на провинция Вътрешна Монголия, Народната освободителна армия поддържа пълноразмерно копие на няколко от пресечките в централната част на Тайпе, където са концентрирана органите на тайванската власт: Президентски дворец, съдебната власт, Министерство на външните работи и подземния коридор от президентското седалище до съда. Обектът се изгражда от 2014 г. насам и няма данни през някой от досегашните етапи да е извършван системен опит да бъде скрит от сателитно наблюдение. Отделни негови елементи дори са показвани в ефира на китайската държавна телевизия.

Разрастването на комплекса е проследено от Института за фундаментални национални въпроси в Япония в сателитни изображения на Maxar Technologies, а резултатите са публикувани от вестник Sankei Shimbun на 1 октомври 2025 г. Строителството на макета на Съдебния юан е започнало още към края на август 2020 г. и е завършило през 2021 г. Постройката с червен покрив точно до него, която възпроизвежда командването на резерва към Министерство на отбраната, е издигната между ноември 2023 и април 2024 г. Учебната зона около модела на президентското седалище междувременно се е увеличила близо три пъти спрямо 2020 г.

В края на юли The Telegraph описа по изображения от Google Earth и няколко други реплики на обекти извън центъра на Тайпе. На 27 юли говорителят на Министерство на отбраната в Тайпе генерал-майор Сун Лифан заяви, че ведомството е напълно наясно със съществуването на въпросните макети: „Разкриването на тази информация ни напомня, че заплахите, пред които сме изправени днес, са изключително сериозни.“

Самата база не е аномалия. Джужъхъ е използвана за подготовка на бронетанкови части още от 1957 г. Към днешна дата функционира като център за обучение на общовойскови съединения от 2007 г. С площ от 1066 кв. км полигонът е най-големият в континентален Китай. Там постоянно е разположена 195-а общовойскова бригада, изпълняваща ролята на условен противник – т.нар. „синя армия“ – и използва командни процедури и тактика, моделирани по практиките на американските и натовските сухопътни войски.

В ежегодните маневри „Куаюе“ участващите бригади се изправят последователно срещу нея в двустранни учения. Такъв модел използва Националният учебен център в полигона Форт Ъруин, Калифорния, където ротационно пристигащи формирования се обучават срещу 11-и бронекавалерийски полк, който е постоянно базиран там. Като модел на подготовка Джужъхъ и Форт Ъруин имат редица прилики.

Съществената разлика се крие в един ограден участък от китайския полигон. Във Форт Ъруин са издигнати Разиш, Медина Джабал и Медина Уасл – измислени населени места с над 785 модулни постройки с фасади, които могат да бъдат променяни според сценария на конкретната ротация. Тези учебни градове служат за отработване на общи умения като навлизане в квартал, прочистване на помещения, движение на колона по тесни улици.

В Джужъхъ обаче не е възпроизведен абстрактен правителствен квартал, а съвсем конкретно специалната зона Боай – административното ядро на Тайпе. Не става въпрос за условна административна сграда. Става въпрос за точно копие на президентското седалище заедно с уличната мрежа около него. Единият полигон възпроизвежда тип обстановка, другият – конкретно място.

Сходството е забелязано рано. През юли 2015 г. по време на годишните учения „Куаюе-2015“, тайванските медии разпознаха в репортаж на CCTV-7 червено-бяла 5-етажна постройка с централна кула. The Diplomat уточнява, че сградата е дълга 136 и широка 64 метра – размери, които отговарят на Президентския дворец в Тайпе. Кадрите показваха войници, настъпващи към нея.

На 23 юли 2015 г. Министерство на отбраната на Китайската народна република отговори публично, че това е рутинно годишно учение, което не е насочено към конкретна цел. Две години по-късно участъкът попадна отново в телевизионните кадри. На 30 юли 2017 г. Пекин проведе именно в Джужъхъ военен парад по повод 90-годишнината на Народната освободителна армия, излъчван на живо по китайската държавна телевизия, а тайванското онлайн издание ETtoday отново разпозна постройката, наподобяваща Президентския дворец.

Обектът продължава да се използва редовно. Според анализа на сателитни снимки от японския институт през юли 2022 г. около моделите на президентството и външното министерство са били поставяни пътни прегради, след което в квартала са навлизали бронирани машини. През август 2022 г. там са отигравани настъпателни действия на формирование с мащаб на бригада, насочени към условна отбрана.

Подземният коридор от модела на президентското седалище до този на Съдебния юан е дълъг около 280 метра и разполага с напълно реален първообраз. През 2009 г. бившият президент Чен Шуейбиен разкри в съдебно заседание, че точно под булевард Боай минава тунел между президентството и старата сграда на Министерството на отбраната, днес заета от Контролния юан. Втори тунел свързва Шълинската резиденция с командния пункт „Хъншан“ – вкопания в планината команден център за военно време.

Наличието на първия тунел получи публично потвърждение през 2017 г., когато по време на гражданското учение „Уанан“ президентът Цай Инвен беше заснета вътре в него. Накагава Маки, изследовател в японския институт, тълкува подземния елемент на макета в Джужъхъ като препратка към правителствените укрития.

Оттук сравнението с исторически операции става по-информативно от това с обикновени учебни градове. В някои от най-добре документираните случаи, в които въоръжени сили са изграждали копия на конкретни обекти за подготовка на конкретна операция, тези макети са били временни, евтини и строго укривани.

Преди нападението над лагера за военнопленници Шон Тай през ноември 1970 г. американците изграждат във военновъздушна база Еглин копие от дъски и плат, което разглобяват в светлата част от деня, за да не бъде разпознато от съветските разузнавателни спътници. На него са проведени над 170 репетиции. Преди операцията в Абътабад през 2011 г. копие на комплекса е сглобено от шперплат, транспортни контейнери и телена мрежа в Харви Пойнт, а втори макет е изграден в Баграм. Екипът тренира там три дни.

Китайските военни програми също сочат, че когато Пекин смята скритостта за необходима, разполага със средства за нея. Изграждането на ракетното поле при Юмън започва през март 2020 г., докато последното надуваемо покривало над шахтите е свалено едва февруари 2022 г. Подобни куполи покриват още шахтите при Хами и Ордос. Целта на конструкциите е да затруднят анализа на строителните дейности от сателитни изображения.

Това е същият период, в който копието на Съдебния юан в Джужъхъ се изгражда на открито, без покривало и без маскировъчна мрежа. Следователно постоянната видимост на комплекса не може да се обясни само с неспособност за маскировка. Тя е съвместима с напълно съзнателно допусната откритост при наличие на демонстрирана способност чувствителни обекти да бъдат прикривани.

Репликите не се ограничават до административния център на Тайпе. По данни, цитирани от The Telegraph, в пустинните полигони на северозападен Китай са възпроизведени военноморската база Суао в окръг Илан, включваща макет на ескадрен миноносец от клас „Кийлун“, а също обекти от военноморска база Йокосука в Япония.

И двете места имат очевидна военна стойност. Суао е главното военноморско пристанище на източния бряг на Тайван и база на неговите ескадрени миноносци, отделено от протока от Централната планинска верига. В Йокосука са разположени предно базирани сили на ВМС на САЩ и щабът на Седми флот. Върху макетите на Суао и Йокосука се виждат следи от многократни попадения при ракетни изпитания, което показва, че те се използват и за проверка на точността на далекобойни оръжия.

Не всяка реплика обаче е мишена. В Джужъхъ има и копие на Айфеловата кула, за което подобно обяснение очевидно не е приложимо.

Най-силното възражение срещу приписването на прекомерно значение на макетите, не е, че и други армии имат подобни съоръжения. То е формулирано в редакционна статия на Taipei Times от 30 юли 2026 г. В нея се посочва, че статичният макет моделира неподвижна цел – реалният противник разполага с възможности за разсредоточаване и маньовър.

Тайванската авиация не би останала на открито в изчакване на своето унищожение. Тя би могла да бъде разпръсната между повече летища, преместена в укрепени хангари и подземни обекти или вдигната във въздуха преди първоначалната ударна вълна. ПВО допълнително усложнява задачата на нападателя във всеки от тези сценарии.

Морският десант остава сред най-сложните военни операции, а разгромът на противниковите въоръжени сили само по себе си не гарантира способност за задържане на враждебна територия – особено в плътната градска среда и планинския релеф на Тайван. Изданието припомня и че други такива макети са разпознати още през 2021 г. и това говори за установена практика, а не непременно за наскоро придобита способност.

Критиката е основателна именно за онова, което този полигон не може да пресъздаде: реалната съпротива от страна на противника, логистиката на мащабна операция и транзита през оспорвана морска акватория.

Краткосрочната оперативна картина около Тайван също не показва линеен ръст на китайската въздушна активност. През август 2026 г. Министерство на отбраната на Тайван регистрира 125 навлизания в зоната за идентификация на противовъздушната отбрана – под половината от отчетените през същия месец на 2024 и 2025 г. През юли 8 дни минаха без нито едно отчетено пресичане на средната линия на Тайванския проток, а месечната активност се върна към нивата отпреди май 2024 г., когато Лай Чинте встъпи в длъжност.

Спад обаче се наблюдава единствено в небето. За първите 21 дни на август около острова са отчетени 152 невоенни плавателни съда от континентален Китай, около 60% от които принадлежат на бреговата охрана. Комбинацията по-скоро накланя везните към пренасочване на натиска, отколкото към неговото изчезване.

Междувременно Тайпе не прави компромис с подготовката на собствената си отбрана. На 27 август 2026 г. Законодателният юан прие извънреден бюджет в размер на 240 млрд. нови тайвански долара за дронове и други видове безпилотни системи. 3 от оперативните зони на острова проведоха учения с бойни стрелби, в които артилерията отработи водене на огън от разпръснати позиции и бърза смяна на огневата позиция.

Разширяването на комплекса в провинция Вътрешна Монголия също не корелира пряко с колебанията на месечна база в активността на китайската авиация около Тайван. Строителството продължава през целия период, включително когато броят на полетите намалява.

Учебната функция и публичната видимост на обекта не се изключват взаимно. Полигонът дава възможност за отработване на разстояния, ъгли и последователност на движение в конкретната улична мрежа – част от подготовката, която остава полезна независимо колко добре е наблюдавана отвън.

Същевременно Пекин разполага със средства за маскировка и ги е използвал при ракетните шахти, но не и при зоната Боай. Оттук нататък навлизаме в полето на интерпретацията. Накагава свързва тази публичност с психологически натиск, докато Министерството на отбраната на Тайван се ограничава до твърдението, че следи отблизо въпросния обект.

По-добре подкрепено от хронологията обяснение за строителството остава програмно, а не календарно: съоръжение, което се разширява поетапно от 2014 г. насам, по-скоро обслужва дългосрочна програма за подготовка, отколкото конкретна дата.

Този прочит може да се провери спрямо бъдещото развитие на комплекса. Ако при следващо разширение над зоната Боай се появят надуваеми покривала, маскировъчни мрежи или пък системното строителство в условия, затрудняващи наблюдението, това би било индикатор за повишена оперативна чувствителност и би отслабило сегашната оценка.

Ако вместо това участъкът продължи да нараства открито и сходни реплики се появят при други бази, това би засилило оценката, че става въпрос за програма с дълъг времеви хоризонт, а не подготовка, фиксирана към конкретна дата.

Второто засега е по-добре подкрепено от наблюдаемите данни. В продължение на над десетилетие обектът се разширява на отделни етапи – по една постройка или елемент наведнъж, като всеки от тях се изгражда в продължение на месеци.

Военният комитет на НАТО идва в Украйна след осемгодишно прекъсване

🛡️🇺🇦 Висшият военен орган на НАТО ще посети Украйна през октомври, за първи път от април 2018 г. Главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) генерал-майор Михайло Драпатий разкри новината за посещението на 21 август, след първия си разговор с председателя на органа адмирал Джузепе Каво Драгоне. „Очакваме Военният комитет на НАТО да посети Украйна през октомври. Последното такова посещение беше преди осем години“, съобщи Драпатий.

Комитетът обединява началниците на отбраната на 32-те съюзници и представлява най-старата постоянна структура на Алианса. Той превръща политическите решения във военни указания и изготвя съгласуваните съвети, върху които стъпва Северноатлантическият съвет, т.е. посланиците на съюзниците. В пълен състав той заседава поне три пъти годишно, два пъти в Брюксел и веднъж в държава домакин; последната такава сесия под №195, се проведе през май 2026 г. В делничните дни работата се върши от постоянните военни представители с ранг на генерал или адмирал. Начело на органа от 17 януари 2025 г. стои Каво Драгоне, 34-ият председател, наследил нидерландския адмирал Роб Бауер. Италианецът дойде в Брюксел от поста началник на отбранителния щаб на Италия, който заемаше от октомври 2021 г., а преди него беше начело на военноморските сили на страната.

Предишният път военните представители пристигнаха в Лвов на 18-19 април 2018 г. Тогава бяха 29 на брой и се срещнаха с началника на Генералния щаб на ВСУ генерал Виктор Муженко, обиколиха Академията на сухопътните войски и Яворивския международен център за поддържане на мира и сигурността до Старичи, а заместник-ръководителят на мисията за наблюдение на ОССЕ Александър Хуг изнесе специален брифинг за обстановката в Донбас. Оттогава Алиансът прие още 3 държави, а войната, за която тогава се говореше, се измерваше в окопни линии в двете най-източни области – Донецка и Луганска.

Изминалите осем години не бяха празни по политическа линия. Самият Каво Драгоне посети страната три пъти: през февруари 2025 г., когато Украйна стана първата му дестинация зад граница в новата длъжност, той посети военна болница в Киев и се срещна с Володимир Зеленски; през април 2026 г. с председателя на Военния комитет на Европейския съюз генерал Шон Кланси и по време на дните на Киевския форум по сигурността; и на 3 юни 2026 г. когато генералният секретар Марк Рюте докара в Киев всички посланици за първото заседание на Съвета НАТО–Украйна на украинска земя. Рюте определи тогавашното пътуване като „силно послание за трайната връзка между НАТО и Украйна“. Посланиците вече пътуваха, командващите като колективен орган не.

Разговорът от 21 август беше първият между Драпатий и адмирала. Украинският военен ръководител описа ситуацията по фронта и изброи приоритетите си: дълбочинни удари, гъвкава пехотна тактика и роботизация на бойното поле. Противовъздушната отбрана постави отделно. „Защитата на небето е мой приоритет“, каза той. Euromaidan Press свързва тези думи с острия недостиг на прехващачи, оставил украинските градове да са напълно изложени на руските ракетни удари.

Списъкът не е абстрактен. От края на януари 2026 г. украинските въоръжени сили провеждат настъпателна операция към Олександровска. На 12 август Зеленски съобщи нейния резултат, след като изслуша самия Драпатий, началника на Генералния щаб Игор Скибюк и командващия Десантно-щурмовите войски Олег Апостол: 745 кв. км. и 26 селища в Донецка, Днепропетровска и Запорожка област, при руски необратими загуби от най-малко 9550 убити и 6600 ранени според украински данни. Дълбочинните удари, които стоят първи в списъка на Драпатий, на 13 август застигнаха нефтохимическия комбинат в Салават, Башкортостан, на 1300 км от украинската граница, потвърди Генералният щаб.

Адмиралът излезе с изявление на същия ден. „По време на разговора потвърдих продължаващата военна подкрепа на НАТО, докато Украйна храбро брани суверенитета и териториалната си цялост“, заяви той и допълни, че съюзниците в Европа и Северна Америка увеличават производството на военно оборудване и ускоряват неговите доставки. „Сигурността на Украйна е наша сигурност и ще продължим да стоим плътно до Украйна, за да помогнем за постигането на справедлив и траен мир.“

Драпатий обаче не описа отношението като еднопосочно. „Украйна не само получава подкрепа. Предаваме боен опит, какъвто днес никой друг няма, и той работи за сигурността на целия Алианс“, изтъкна той.

Каналът за това предаване вече работи и има адрес. Съвместният център за анализ, подготовка и обучение НАТО–Украйна (JATEC), беше решен на среща на върха във Вашингтон през юли 2024 г. и открит в Бидгошч, Полша, на 17 февруари 2025 г. под командването на полския генерал Войчех Озга. Той е първата съвместна организация по оста НАТО-Украйна в командната структура на Алианса и докладва пред щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията. Задачата му е да разглоби гражданския и военния опит от войната и да го имплементира в стратегиите на Алианса и на Украйна. През юли 2026 г. центърът проведе с Център за съвместна подготовка на НАТО първата военна игра от серията „Висла Вангард“ (VIVA26), в която украински военнослужещи с боен опит захраниха сценариите с реални данни за безпилотната авиация, електронната война, разузнаването и инженерното осигуряване. Изводите се насочват към щабните учения LOYAL LEDA и LOYAL DOLOS, а украински оператори на дронове вече играят ролята на противник в съюзни тренировки.

Посещението беше оповестено месец след смяната на върха на ВСУ. 43-годишният Драпатий ги оглави на 21 юли 2026 г. на мястото на генерал Олександър Сирски, след 6-дневни протести в Киев и други градове; дотогава командваше Обединените сили, а преди това Сухопътните войски. Зеленски му постави 4 задачи: обновена отбранителна стратегия, реформа на корпусната система, реалистична схема за мобилизация и защита на украинското небе. Месец след назначението първият му разговор с Брюксел приключи с дата в календара.

Тръмп съкращава ученията с Южна Корея дни след изстрелванията на Пхенян

🇺🇸🪖🇰🇷 САЩ ще намалят съществено съвместната си военна подготовка с Южна Корея. Президентът Доналд Тръмп обяви решението в неделя, 16 август, в своята социална мрежа Truth Social – часове преди началото на най-голямото годишно учение на съюзниците. Той уточни, че е разпоредил това на „министъра на войната Пийт Хегсет“.

Като основание Тръмп посочи личните си отношения с върховния лидер на Северна Корея Ким Чен Ун и поведението на страната, която според него, „докато Доналд Дж. Тръмп е президент, е незаплашителна и почтителна“. Той определи съвместните учения като скъпи и изпращащи „напълно неуместен и враждебен сигнал“, а разходите за тях според него се поемат предимно от Вашингтон – „както обикновено“.

Учението, засегнато от новото разпореждане, започна в понеделник. „Ulchi Freedom Shield 26“ се провежда от 17 до 27 август с участието на около 18 000 южнокорейски военнослужещи и близо 70 представители на 11 други държави от Командването на ООН. Комисията на неутралните държави за надзор следи за спазване на примирието от началото до края на маневрата.

Сценарият включва борба с дронове, действия при заглушен спътников сигнал и кибератаки – елементи, отразяващи опита от последните войни. Именно затова Тръмп признава, че „е твърде късно учението да бъде отменено“, и нарежда то да бъде съкратено, а не прекратено. До сутринта на 17 август нито Пентагонът, нито Министерство на националната отбрана на Република Корея са коментирали изявлението.

Събитията през предходните 10 дни се вписват трудно в твърдението, че Северна Корея е „незаплашителна и почтителна“. На 6 август Пхенян изстреля балистична ракета с малък обсег от района на Уонсан – първото подобно изпитание от април насам. На 12 август последва втори пуск от същия район, който беше 11-ото изстрелване на балистична ракета от Северна Корея от началото на годината. И двете действия са обект на забрани от резолюции на Съвета за сигурност на ООН.

Ким Чен Ун наблюдава изпитанията и призова армията да укрепи своята „смъртоносна и разрушителна настъпателна стойка“. Вторият пуск беше извършен два дни след като Сеул и Вашингтон обявиха плана за своите учения през август – обичайна форма на севернокорейски отговор на подобни съобщения.

Реториката следваше същата линия. На 13 август KCNA описа предстоящите занятия като по-провокативни от миналогодишните. Ден по-късно говорител на министерство на външните работи в Пхенян отбеляза, че военното сътрудничество между САЩ, Япония и Южна Корея се превръща в „ядрен съюз“ и че на нов вид заплаха Пхенян ще отговори с нов вид възпиране.

Същото ведомство обвини САЩ, че новата ядрена стратегия понижава прага за употреба на ядрено оръжие и тласка света „към ръба на ядрена война“, като обеща „съкрушителен“ отговор. Изявленията от страна на КНДР бяха разпространени на 13 и 14 август. Публикацията, в която Тръмп описва страната като почтителна и незаплашителна е от 16 август.

Зад тази реторика стоят и конкретни военни способности. По оценка на разузнаването на Южна Корея в началото на 2026 г. в Курска област на Руската федерация са били разположени 11 000 севернокорейски военнослужещи – близо 10 000 бойци и 1000 инженери. От края на 2024 г. Пхенян е изпратил общо над 20 000 души в Русия.

Оценките за загубите се различават според източника: около 6000 убити и ранени според Южна Корея и над 7000 по данни на украинското военно разузнаване. В замяна Москва предлага съдействие с модерни технологии, включително за разузнавателни спътници, безпилотни апарати и зенитно-ракетни системи.

Военните плановици в Сеул и Вашингтон отчитат този обмен пряко. Според южнокорейски военен източник завърналите се от Украйна севернокорейски войски носят реален боен опит, който променя способностите на противника от другата страна на границата.

Съкращаването на съвместната подготовка всъщност вече е започнало – по решение на самите съюзници. На 10 август Обединеният комитет на началник-щабовете на Южна Корея обяви, че тазгодишната маневра включва 14 полеви занятия на батальонно и по-високо ниво срещу 17 през 2025 г. Официалното обяснение беше, че натоварването ще бъде разпределено през всичките 12 месеца, вместо да се концентрира в две седмици през пролетта и лятото.

Публично разпространяваните числа обаче се различават, защото се основават на различни критерии. За 2025 г. се посочват и 22 тренировки на ротно и по-високо ниво. В редакционен материал от 13 август Korea Herald сравнява именно 14 срещу 22 и допълва, че пролетното учение Freedom Shield през март е било съкратено до 22 полеви епизода спрямо 51 през 2024 г.

Друго корейско издание отчита 44 изнесени на терен тренировки при управлението на Юн Сук-йол срещу 14 при Лий Дже-мьон. Независимо коя методика се използва, посоката е една и съща: Сеул и Вашингтон са започнали да ограничават и преразпределят съвместната полева подготовка месеци преди публикацията на Тръмп.

Тази тенденция не е нито нова, нито тайна. През януари министърът на отбраната в Сеул заяви публично, че съвместната подготовка ще бъде провеждана както обикновено. В началото на март обаче съюзниците вече проведоха свития пролетен цикъл, докато Пекин подготвяше посещение на Тръмп. Следващата стъпка беше августовският план с 14 полеви епизода. Следователно нареждането от 16 август се наслагва върху процес, който южнокорейското командване развива по свои съображения поне от началото на 2026 г.

Иранската линия, която Тръмп сам добавя с уговорката „донякъде несвързано (?)“, също си има конкретна предистория. На 5 май тази година кораб под панамски флаг, опериран от южнокорейската компания HMM, се взриви, докато беше на котва в Ормузкия проток край бреговете на ОАЕ. На борда имаше 24 души екипаж, шестима от които южнокорейци. Загинали нямаше.

Тръмп заяви тогава, че иранските сили са стреляли по плавателния съд, и покани Сеул да се включи към операция Project Freedom – американската мисия за ескорт на търговски кораби през протока. През него преминава около една пета от световните петролни доставки, а в операцията са ангажирани 15 000 военни.

Южнокорейското външно министерство потвърди взрива, но подчерта, че причината за него се разследва. Отказът, който Тръмп сега включва сред основанията за намаляване на ученията, е отказът на Южна Корея да участва в тази операция и следващата фаза на американската политика спрямо режима в Техеран. На 5 август държавният секретар на САЩ Марко Рубио подреди приоритетите точно в този ред: първо отваряне на протока, а разоръжаването на иранската ядрена програма – като по-далечна цел.

Сегашният цикъл има почти дословен предшественик. На 12 юни 2018 г. след срещата си с Ким Чен Ун в Сингапур, Тръмп обяви, че прекратява „военните игри“ с Южна Корея. Той ги определи като провокативни и извънредно скъпи, а решението му завари неподготвени както Пентагона, така и правителството на ключов съюзник в Индо-Пасифика.

На 19 юни Пентагонът спря августовската маневра „Ulchi Freedom Guardian“, която носеше това име от 2008 г. След провала на срещата в Ханой през февруари 2019 г. Вашингтон и Сеул спряха на 3 март пролетните учения „Key Resolve“ и „Foal Eagle“. Те бяха заменени с 9-дневната и значително по-малка тренировка „Dong Maeng“, проведена от 4 до 12 март. На пресконференцията в Ханой Тръмп отново изтъкна високата цена на ученията.

Между 2019 и 2021 г. големият августовски цикъл беше сведен до щабна тренировка под името „Обединена командно-щабна подготовка“. Той беше възстановен едва през август 2022 г. под сегашното си име, след встъпването в длъжност на Юн Сук-йол. Предишният цикъл на отстъпки приключи без сделка с Пхенян.

Съществената структурна разлика днес е свързана с командването. Докато тече „Ulchi Freedom Shield 26“, Сеул се стреми да бъде сертифициран за пълна оперативна готовност на бъдещото Обединено командване. Правителството на Южна Корея обмисля и да предложи конкретен срок за прехвърлянето на оперативния контрол върху собствените му сили на тазгодишното заседание на двустранния консултативен механизъм по сигурността.

Сеул предава оперативния контрол над въоръжените си сили на американското командване през юли 1950 г. и си връща мирновременната му част през декември 1994 г. При президента Ро Му-хьон Южна Корея договаря с Вашингтон връщането и на военновременния оперативен контрол до април 2012 г. Впоследствие срокът е отлаган два пъти заради севернокорейските ядрени опити.

Американската страна заема по-въздържана позиция и обещава оценките да се извършат по установените двустранни канали. Редакцията на Korea Herald определи съчетанието между свиваща се полева подготовка и ускорено прехвърляне на командването като опасно разминаване. Причината е, че армията на Северна Корея трупа реален боен опит в Украйна именно когато съюзниците тренират по-малко заедно.

Числата за американското военно присъствие следват същата тенденция. В Южна Корея са разположени около 28 500 американски военнослужещи. The Wall Street Journal съобщи, че администрацията обмисля изтеглянето на около 4500 от тях (близо 16% от контингента) и прехвърлянето им другаде в Индо-Пасифика, включително на Гуам. Този брой отговаря на около една бригадна бойна група „Страйкър“.

Законът за отбранителния бюджет за фискалната 2026, подписан през декември, забранява използването на средства за съкращаване на контингента. Изключение е възможно единствено ако намалението бъде сертифицирано като отговарящо на националните интереси на САЩ и е извършено след консултации със съюзниците.

Остава дипломатическата линия, която вероятно стои в основата на решението. По време на срещата на Г-7 във Франция през юни Тръмп е казал на Лий Дже-мьон, че възнамерява да поднови преговорите с Пхенян. Малко след това той публикува снимка от разходката си с Ким Чен Ун в хотел „Капела“ в Сингапур.

Разузнаването на Южна Корея оценява нова среща между двамата лидери като вероятна до края на 2026 г. Условието на Ким обаче остава непроменено: Вашингтон да се откаже от настояването за денуклеаризация на Корейския полуостров. Свиването на съвместните учения е точно онази дипломатическа валута, която Пхенян е приемал и преди – без да направи насрещна отстъпка.

Оттук следва и най-простото обяснение за публикацията от неделя: тя е предварителна отстъпка за среща, която американският президент желае, оправдана с оценка за поведението на Пхенян, опровергано от действията му дори само през последните дни.

Отказът на Сеул да участва в американската операция срещу Иран вероятно не е основната причина, а по-скоро повод. Намаляването на подготовката беше обявено от съюзниците шест дни по-рано и има напълно различна официална обосновка.

Възможно е обаче и тясно тълкуване, за което също има основания: американският президент представя като свое решение тенденция, започната от южнокорейското командване по вътрешни съображения, и я превръща в жест към Пхенян, без все още да е издал заповед за премахването на конкретни елементи от програмата.

Разликата между двете обяснения скоро ще може да бъде проверена. Първата хипотеза ще се потвърди, ако ново разпореждане премахне част от вече обявените 14 полеви занятия още по време на настоящото учение или съкрати неговия пролетен еквивалент през 2027 г. Втората ще получи потвърждение, ако „Ulchi Freedom Shield 26“ приключи на 27 август по обявената програма, а цикълът през март се проведе в своя обичаен обем.

Украински дронове разгромиха американска бронетанкова бригада на учение в Германия

Американски пехотинец парира симулирана атака с дрон, използвайки инструмент за електронна война в многонационално учение Combined Resolve, април 2026 г. (Kaleb Lampkin/7th Army Training Command)

🇺🇸🎯🇺🇦 Украински оператори на дронове откриха и унищожиха бронетанкова бригада на Сухопътните войски на САЩ по време на учението Combined Resolve в Германия през април и май. Случаят стана публично известен на 12 август, когато The Wall Street Journal го описа по разкази на американски служители, запознати с хода на учението, както и на един от участниците.

На полигона на Съвместния многонационален център за бойна подготовка в Хоенфелс, Бавария, излязоха около 3500 американски военнослужещи, основно от 3-та бронетанкова бригадна бойна група на 1-ва кавалерийска дивизия, пристигнала на ротация от Форт Худ, Тексас. Заедно със съюзните контингенти броят на участниците надхвърли 3800 души, отчете Stars and Stripes в репортаж от края на април. Задачата на американците беше настъпателна: да пробият позиция, държана от условен противник, чиято роля беше изпълнена 1-ви батальон на 4-ти пехотен полк. Той беше подсилен от украински войници от 412-та отделна бригада за безпилотни системи „Немезида“, подразделение на Силите за безпилотни системи (СБС), което за под две години премина от батальон през полк до бригада и се специализира в лов на противовъздушна отбрана, артилерия и логистика. Между декември и януари то отчете поразени зенитно-ракетни комплекси на и други средства за ПВО на руската армия на стойност над 250 млн. долара. Американското командване в Европа кани украински части на свои учения все по-често именно заради този опит – за да получи от тях знания и умения, придобити с висока цена на реалния фронт.

Предимството започна от видимостта. Тежките машини на бригадата вдигаха облаци прах, които издаваха движението им далеч преди самите машини да се появят. Разузнавателни дронове засичаха колоните, след тях идваха апарати, които пускат взривни устройства върху техниката, а накрая – FPV дроновете, врязващи се директно в целта. Подразделенията разполагаха със щатните си средства за електронна война и защита от дронове, заяви говорител на американската армия. Това обаче не промени първоначалния резултат.

Бойни боеприпаси срещу участваща техника в такива сценарии не се използват. Дронът увисва над дадена машина или я приближава достатъчно, така че наблюдател да може да обяви дадено поражение. Дроновете на украинската част работеха толкова резултатно, че условно поразената американска техника трябваше да бъде върната условно в сценария като нови подразделения, за да може учението изобщо да продължи.

Мащабът личи и от собствената отчетност на полигона: оператор от състава на условния противник разказа пред Stars and Stripes, че само за един ден е поразил 8 бойни машини на пехотата Bradley и 4 танка Abrams от около 20 пускания, докато обучаваната страна е вдигнала във въздуха близо 600 свои апарата. „Колкото по-голям натиск успеем да окажем върху тези подразделения и колкото повече ефекти покажем, толкова повече променяме поведението им“, обясни подполковник Майкъл Крайър.

Сценарият беше повторен няколко пъти в рамките на двуседмичното учение и американците се справяха все по-добре: разредиха бойните порядъци, маскираха се по-старателно и използваха по-умело средства за заглушаване, отчете говорителят на армията. По-късно украинците смениха страната и помогнаха на американските батальони да интегрират дронове в собствените си настъпателни действия.

Хоенфелс не е изолиран случай, а поредният резултат от същия тип. През май 2025 г. на естонското учение Hedgehog, събрало над 16 000 военнослужещи от 12 членки на НАТО, украински оператори нанесоха тежки условни загуби на бойна група от няколко хиляди британски и естонски войници, тръгнала в механизирано настъпление. Десетина украинци условно унищожиха 17 бронирани машини и нанесоха 30 удара по други цели за половин ден, а координаторът на безпилотните системи в естонския доброволчески Отбранителен съюз Айвар Ханиоти определи резултатите за силите на НАТО като ужасни: условният противник е извадил от строя два батальона за денонощие, докато атакуващите така и не са достигнали операторите. „Бойната група на НАТО просто се движеше без никаква маскировка, опъваше палатки и подреждаше бронирани машини. Всичко това беше унищожено“, разказа участник в учението.

Украинците работеха с бойната система „Делта“, която събира и разпространява разузнавателни данни в реално време и съкращава времето между откриването на целта и удара. Замисълът беше именно такъв, обясни ръководителят на естонската програма за безпилотни системи подполковник Арбо Пробал: целта била възможно най-бързо да се създадат триене, стрес и когнитивно претоварване за частите. Няколко месеца по-рано, по време на зимните учения Joint Viking в Северна Норвегия, организаторите помолили финландските резервисти в ролята на противник да намалят натиска върху американските части. А на 24 април морски дрон с експлозивен заряд, управляван от Специалните сили на САЩ, порази кораб мишена край архипелага Батанес по време на Balikatan 2026 с участието на над 17 000 военнослужещи – част от първите учения по морски удар на островите непосредствено до Лусонския проток.

Зад тактическия резултат стои материална разлика от друг порядък. Украинската индустрия произвежда около 6-7 млн малки ударни дрона годишно (около 500 хил. месечно), а американската програма Drone Dominance за 1,1 млрд. долара трябва да е поръчала общо под 200 хил. апарата до февруари 2027 г. Числата в края на юли даде Травис Мец, заместник-директор на Отдела за отбранителни иновации към Пентагона, който ръководи програмата от миналата есен. Много по-трудно е да се стигне от 0 до 200 хил., отколкото впоследствие да се разшири вече работещо производство, обясни той. Изискването апаратите да бъдат сглобявани с американски компоненти и без китайски части допълнително стеснява кръга от доставчици.

Бронетанковото съединение в Хоенфелс не изгуби, защото машините му са лоши. Изгуби, защото бе видимо и защото противникът успяваше бързо да превърне тази видимост в целеуказване и поражение. Прахолякът, топлинната следа и самата концентрация на тежка техника създават сигнатура, която евтин разузнавателен дрон може да открие от километри. След това веригата от засичането през предаването на координатите до самия удар може да се затвори за броени минути, а самото поражение да се нанесе с ефектор, чиято цена е несъизмеримо по-ниска от тази на танка или бойната машина. Именно тук е една от най-големите пропасти между полигонните представи отпреди десетилетие и бойното поле, оформено от войната, започнала през февруари 2022 г. – съвременното механизирано съединение може да бъде открито още преди да е открило огън и оцелява дотолкова, доколкото успява да намали собствената си сигнатура и да спре веригата между откриването и удара.

Учението несъмнено създава по-благоприятна среда за дроновете от тези на реалния фронт. Няма истински поражения, резултатът се отсъжда от наблюдатели, а електромагнитната среда над баварския полигон не може напълно да възпроизведе плътността и сложността на електронната война, прехващачите и другите антидрон средства по украинския фронт. Но това не обезсилва наблюдението. Обучаваното съединение е вдигнало само близо 600 свои дрона и е разполагало с щатните си средства за електронна война и защита срещу дронове, а първоначалният резултат въпреки това е бил тежък. Още по-показателно е какво се е променило при следващите повторения: разреждане на порядъците, по-добра маскировка и по-умело използване на заглушаването. Това са преди всичко промени в поведението и тактиката, а не просто добавяне на ново оборудване.

Именно затова най-важният резултат от Хоенфелс не е, че украински дронове са „победили“ американска бронетанкова бригада. Ученията съществуват, за да разкрият слабостите преди противникът да го направи с бойни боеприпаси. По-важният извод е колко бързо навици, формирани в среда без постоянна въздушна прозрачност, се наказват на бойно поле, наситено с евтини сензори и ударни системи.

Вероятно следващите ротации в Хоенфелс ще започват с разреждане, маскировка и антидрон защита като изходно състояние, а не като извод след първото условно поражение. Тогава ще дойде и по-същественият тест. Ако при подобна подготовка, по-плътно електронно прикритие и ефективни средства за прехващане украинските оператори продължат да нанасят същото количество условни поражения, проблемът ще се окаже структурен за концентрираната бронетанкова маса. Ако темпът на загубите спадне рязко, Хоенфелс ще е демонстрирал не края на тежките механизирани формации, а нещо по-практично: че те все още могат да оцелеят, но вече не могат да действат така, сякаш над тях никой не ги наблюдава.

Украйна като „Червен отбор“ на НАТО: Визита на високо равнище и нови измерения в сътрудничеството

🇺🇦 Делегация на военното командване на НАТО, водена от адмирал Пиер Вандие, Върховен съюзен главнокомандващ по трансформацията, посети Украйна за първи път от началото на пълномащабната война, съобщи в неделя „Суспiлне“.

Павло Палиса, заместник-ръководител на Офиса на президента на Украйна, заяви, че посещението е било фокусирано върху практическото сътрудничество между Киев и Алианса, включително възможното участие на украински войски в бъдещи учения на НАТО в ролята на „Червен отбор“.

Този формат ще постави украинския личен състав в ролята на симулиран противник, което ще позволи на съюзниците да тестват реакциите си срещу тактики на бойното поле, оформени от войната на Русия срещу Украйна.

Палиса отбеляза, че украинските части вече са впечатлили съюзническите военни по време на предишни учения, където са демонстрирали нови методи на водене на война и са показали очевидно превъзходство в тренировъчните сценарии.

Той също така заяви, че страните са обсъдили бъдещето на Съвместния център за анализ, обучение и образование НАТО-Украйна (JATEC), докато работата навлиза в последната си фаза по внедряване на украински системи за командване паралелно с разширяването на аналитичните способности и програмите за обучение.

„Днес Украйна не е само потребител на сигурност. Украйна е неин производител“, заяви Палиса след края на срещата и благодари на адмирал Вандие и делегацията за тяхната откритост и готовност за практическо сътрудничество.

Посещението отразява и усилията на НАТО да тестват украинския боен опит в тренировъчна среда на съюзниците. Украински войски вече са участвали в симулирана атака с морски дронове срещу фрегата на НАТО по време на учения в Португалия, като воденият от Украйна екип е демонстрирал тактики, придобити от бойния опит в Черно море.

Въпросното учение изглежда е било фокусирано по-малко върху символиката и повече върху тестването на това как военноморските сили откриват, проследяват и реагират на бързи безпилотни системи, действащи непосредствено до водната повърхност.

Подробен макет на Бук-М3 беше забелязан в Алабама.

🇺🇸🇷🇺 Американски военни бяха забелязани да транспортират детайлен макет на руския зенитно-ракетен комплекс „Бук-М3“ в Алабама. Репликата, монтирана на полуремарке вместо на самоходно шаси, изглежда е тренировъчен актив, използван за симулиране на съвременни руски зенитно-ракетни комплекси по време на военни учения.

Въоръжените сили често използват подобни макети, за да пресъздадат противникови системи, което позволява на пилотите и наземните части да тренират срещу реалистични визуални цели.

Бук-М3, позната в експортния си вариант като „Викинг“, е най-новото поколение от съветската фамилия системи за ПВО със среден обсег „Бук“. Системата постъпи на въоръжение в Русия около 2016 г. и включва обновена електроника заедно със зенитната ракета 9М317М.

В сравнение с по-ранните версии, Бук-М3 притежава редица структурни и технически промени. Предишни варианти, като Бук-М2, носеха четири ракети, монтирани външно върху пусковата установка. Новият Бук-М3 използва херметизирани транспортно-пускови контейнери и пренася шест готови за изстрелване ракети, което увеличава огневата мощ на установката.

Според наръчника на Командването за обучение и доктрина на Сухопътните войски на САЩ (TRADOC), Бук-М3 осигурява подобрени характеристики и „превъзхожда дори старата система за ПВО с голям обсег С-300П“, известна в терминологията на НАТО като SA-10. Системата е проектирана да поразява широк спектър от въздушни заплахи, включително самолети, крилати ракети и други цели. Руските технически описания сочат, че Бук-М3 може да прехваща обекти, летящи със скорост до 3 км/сек.

Зоната на действие на системата се простира от 2,5 до 70 км, а височината на прехват е между 15 метра и 35 км. Тези параметри позволяват поразяване както на нисколетящи крилати ракети, така и на високолетящи самолети. Пусковата установка разполага и с телевизионно-топловизионна система за насочване, способна автоматично да открива и пасивно да проследява въздушни цели в дневен и нощен режим.

По публично достъпни спецификации вероятността за унищожаване на неманеврираща въздушна цел с една ракета достига 0,9999, докато при крилати ракети тя е приблизително 0,8. Репликата, забелязана в Алабама, не е оперативна система, а високотехнологичен макет, предназначен да копира външния вид на Бук-М3 за нуждите на обучението.

Американската армия отдавна използва както пленено оборудване, така и детайлни копия на чуждестранни оръжейни системи. В някои случаи за тестове са придобивани реални съветски системи, но когато те не са налични, се изграждат реалистични макети за разпознаване и симулиран обстрел. Тези реплики се използват при бойни стрелби, тестване на сензори и тактически сценарии. Самолети, оборудвани с прицелни контейнери, радари и електрооптични сензори, могат да тренират откриване и проследяване на тези симулирани цели.

Тъй като макетът е монтиран на полуремарке, а не на верижна машина, той се транспортира по-лесно между полигоните. Това позволява на тренировъчните единици да променят местоположението му, симулирайки реалистични условия на бойното поле.

Бук-М3 привлече внимание и по време на войната в Украйна. Според мониторинг от открити източници, украинските сили са унищожили около 20 машини от състава на Бук-М3 от началото на пълномащабния конфликт. Тези загуби включват различни елементи като радара за управление на огъня 9С36М, обзорния радар 9С18М1 и самоходните огневи установки 9А317М (TELAR).

Обучението срещу системи като Бук-М3 остава критичен елемент от подготовката на екипажи и плановици на въздушни удари за операции в среда, защитена от съвременни мрежи за ПВО. Руската отбранителна архитектура разчита на ешелонирани системи, съчетаващи прехващачи с голям, среден и малък обсег. Фамилията „Бук“ служи като средно ниво в тази структура, осигурявайки защита срещу авиация, дронове и крилати ракети. За военните стратези разбирането на начина, по който тези системи изглеждат и функционират, е от съществено значение при подготовката за потенциални конфликти.

Беларус свиква резервисти в период на засилена военна активност до Украйна

🇧🇾 Засилена военна активност в Беларус буди сериозна тревога, тъй като е съпътствана от масово свикване на резервисти и интензивни учения близо до украинската граница. Според военни експерти тези действия са част от рутинни проверки на бойната готовност, но въпреки това остават под строгото наблюдение на съседните държави, в това число от членките на НАТО, съобщи обществената медия „Суспилне“.

От средата на февруари 2026 г. беларуските власти призовават резервисти за внезапни военни маневри, което поражда тревога в местните общности. Мобилизацията засегна осезаемо и многодетни бащи, като в социалните медии се появиха сведения за мъже, призовани по спешност на обучение – включително и такива, които никога не са служили във въоръжените сили.

Ученията, провеждани в региони в непосредствена близост до границата с Украйна, се описват като част от военни процедури за оценка на готовността, логистиката и способността за мобилизация в стресови ситуации. Въпреки това близостта до украинската територия, продължаващата руска агресия срещу Украйна и съюзът между Минск и Москва повдигат въпроси относно евентуални скрити мотиви зад тези маневри, пише „Суспилне“.

Беларус изигра ключова роля в подкрепата на пълномащабното инвазия през февруари 2022 г., позволявайки на руските сили да използват територията ѝ като плацдарм за атаки, особено в ранните етапи на войната, преди руската армия да бъде разбита край Киев. Макар въоръжените сили на Александър Лукашенко да не участват пряко в бойните действия, те оказват важна логистична подкрепа, включително съдействайки за руски ракетни удари, изстрелвани от беларуска земя.

Това тясно обвързване с Русия доведе до международно недоволство и засилена изолация от Запада, тъй като на Беларус вече се гледа като на основен съучастник в руските военни усилия.

Напоследък страната задълбочи военното си сътрудничество с Москва, което подхранва опасенията за възможна подготовка за нов етап на агресия. Бившият полковник от НАТО Вайдотас Малинионис посочи, че макар тези учения да са рутинни, мащабът и моментът на провеждане изискват повишено внимание.

Той подчерта, че връзката на Беларус с руските военни планове не може да бъде пренебрегната и че маневрите могат да гонят множество различни цели, включително изпращане на сигнали и оказване на психологически натиск върху членовете на НАТО.

Тъй като Беларус остава в тясна орбита около Москва, Литва също следи развитието на ситуацията, но запазва увереност заради силното присъствие на Алианса и споделянето на разузнавателни данни, което намалява шансовете за неприятна изненада. Това обаче не изключва необходимостта от постоянна бдителност и координация между партньорите в Алианса, с подобна несигурност около ситуацията, съчетана с непредсказуемото използване на хибридни тактики.

Разследващият екип на „Суспилне“ потърси за коментар източник от екипа на беларуския опозиционен лидер Светлана Тихановска, пожелал анонимност, относно свикването на резервисти.

„Подобни учения винаги са били провеждани, но сега са в малко по-голям мащаб. В самия формат няма нищо необичайно. Когато аз служих, а и след това, когато моите приятели и синът ми бяха в армията, те често бяха призовавани и им поставяха задачи по този начин“, обясни източникът, пожелал да остане анонимен.

По-рано сателитни снимки показаха, че Беларус работи усилено по изграждането на нов военен обект, вероятно предназначен за разполагане на руската балистична ракета със среден обсег „Орешник“. Заснети от Planet Labs, изображенията показват превозни средства, чиито размери и пропорции съответстват на познатото обслужващо оборудване за „Орешник“. Експерти обаче уточниха, че разделителната способност на изображенията е недостатъчна, за да се потвърди със сигурност вида техника.

В допълнение към превозните средства, на обекта се виждат още около 25 военни машини от различен тип, нови защитни валове, сграда с неясно предназначение и активна строителна дейност по издигане на ангари за съхранение на оборудване.