Гвардейско: кримското летище, от което дронове излитат почти всеки ден

🇷🇺🛩️🇺🇦 Летище Гвардейске в центъра на окупирания Крим, доскоро база на щурмови бомбардировачи и изтребители, се е превърнало в главна площадка на полуострова, от която руската армия изпраща дронове камикадзе към Украйна. На сателитна снимка от 11 октомври 2026 г., публикувана от RFE/RL на 27 октомври, по стоянките му не се вижда нито един военен самолет. На тяхно място е изградена обширна нова инфраструктура, която запознати свързват с дроновете, докато в югозападния ъгъл на базата върху открита тревна площ се виждат множество неясни обекти, подредени на няколко метра един от друг.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) сочи базата като място за изстрелване на ударни дронове за първи път в сводката си от 28 март 2025 г. Оттогава ВВС на Украйна докладват почти всеки ден за пуск на дронове оттам. За сравнение, от нос Чауда, разположен по югоизточното крайбрежие на Крим, дронове излитат средно по веднъж седмично, сочат сводките на генщаба от последните месеци. Затова „Крим.Реалии“, местната редакция на RFE/RL, описва Гвардейско като главна точка, от която руските сили изпращат дронове от семейството „Шахед“ към Украйна.

Промяната личи най-ясно при сравнение на снимките. През декември 2021 г. на същите стоянки се виждат реактивни самолети. Обектът е бил съветска, а после украинска база на морската авиация. След анексията от 2014 г. преминава под контрола на Въздушно-космическите сили на Руската федерация и там се базира 37-и смесен авиационен полк с 2 ескадрили: една с фронтови бомбардировачи Су-24М и втора с щурмови самолети Су-25СМ, по 13 единици във всяка. Самолетите постепенно започват да намаляват. Според бивш украински офицер, подполковник от запаса, който живее в Крим и говори анонимно за „Крим.Реалии“, на 3 май 2024 г. на стоянките има 4 бомбардировача Су-24М и 7 щурмови самолета Су-25СМ. На 11 юни 2024 г. са останали само 2 броя Су-24М, по негово мнение вероятно са неизправни. Другите са били прехвърлени на други летища. Офицерът допуска две обяснения: изтегляне след украинските удари или преустройство на базата за дронове. Снимката от юни 2024 г. показва полупразни стоянки и непокътната трева наоколо. Тази от 11 октомври 2026 г. показва насипи, нови постройки и разкопана земя покрай рулежните пътеки.

Dnipro Osint, украински анализатор, който работи с данни от отворени източници, описва какво точно има там. От лятото насам той споделя анализи на щетите по кримските летища, основани на сателитни снимки. В поста си от 26 октомври той описва строежа на повече от 20 малки укрития, защитени със земни насипи, и на 40 по-малки гаража за съхранение, обслужване и подготовка на дронове преди изстрелване. Според него Гвардейско се отличава с мобилни пускови платформи вместо фиксирани установки: дроновете биват натоварени на специално оборудвани автомобили и излитат от тях по пистата. На снимките се открояват и следи от украинските удари: поне един хангар е повреден от попадение на дрон.

Ударите не са малко. На 3 юли 2026 г. дронове на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) удариха обекта наред със Саки, друга авиобаза в Крим. По думите на СБУ в Гвардейско са били разгърнати руски дронове, а сателитните снимки след удара показват щети по най-малко 2 хангара. Киев обяви, че е поразено мястото за съхранение, подготовка и пускане на ударни дронове на летище Гвардейско на 7 и 17 август, а при втория удар е бил засечен пожар. През октомври, по данни на „Крим.Реалии“, експлозии в базата са били засечени на 3, 4 и 5 октомври. През нощта срещу 12 октомври „Крымский ветер“ съобщи за поредица от експлозии в самото летище, а спътниците на системата NASA FIRMS засякоха топлинни аномалии в югоизточната част на пистата в 02:07 ч. местно време. RFE/RL оценява щетите като минимални, макар анализите на сателитни изображения от август да показват поразени хангари, унищожен склад за гориво и 6 директни попадения в пистата. Резултатът се измерва с друго: ВВС продължават да отчитат изстрелвания оттам почти ежедневно.

Бившият офицер посочва три причини. Първата е устройството на самата авиобаза: „Според мен основната причина е, че работата с дроновете е разпръсната в различни краища на летището. Площадката за пускане се намира на едно място, зоната за обслужване – на друго, складове – на трето. И всичко това е несложна инфраструктура, която лесно се възстановява, а част от нея просто се намира под открито небе.“

Втората е географията: „Украинските дронове трябва да прелетят около 100 км над сушата, за да поразяват този обект, а вероятността да бъдат свалени там е висока. И Флотске, и Чауда са близо до бреговата линия.“ Офицерът не уточнява посоката. Разстоянието от 100 км отговаря на подход от север, откъм провлаците, а най-близкият бряг, при Каламитския залив на запад, е на около 30 км. И при двата случая базата се намира във вътрешността на самия полуостров, докато Чауда и Флотске се достигат над вода.

Третата причина офицерът сам описва като свое предположение. Между селата Зоряне и Ленинске, които се намират на малко над 15 км от Гвардейско, има многоетажен подземен склад, в който по съветско време са били съхранявани авиационни ракети, и според него там спокойно може да се укриват дронове „Шахед“. „Такова хранилище едва ли може да бъде поразено, дори с ракети“, признава той.

Местата за изстрелване на дронове в Крим вече са претърпявали промени вследствие на ударите. Първата площадка е разположена на нос Чауда, военен полигон от съветско време, отдалечен от всякакви населени места. По-късно дроновете започват да излитат от височините Каран и Кая-Баш покрай Балаклава. На 1 юли 2024 г. украинска ракета поразява склад за дронове край Флотске в Севастопол. Известно време след това пусковете от района на Балаклава спират и не са подновени. През нощта срещу 28 ноември 2025 г. Силите за специални операции (ССО) удариха район за съхранение и изстрелване край Чауда, която продължава да работи, макар и значително по-рядко, а Гвардейско – почти всеки ден.

Съпоставката на сателитните кадри с думите на офицера показва от какво зависят пусковете: от евтини и заменими неща. Автомобил върши работата на пускова установка, пистата вече съществува, а запасите са под открито небе или под земен насип. Ударите през юли и август засегнаха хангари, запаси от гориво и пистата, а на 17 август генщабът обяви и поражение по хранилище за дронове. Пусковете обаче не спряха. Новите укрития усложняват третото обяснение, без да го отхвърлят напълно: щом над 20 укрития и около 40 „гаража“ се строят за съхранение, поне някаква част от този запас се съхранява на летището, в обсега на дроновете, които вече го достигат. Снимките не показват дали се използва и подземното хранилище в Зоряне.

Докато руската армия възстановява поразената инфраструктура по-бързо, отколкото я извеждат от строя украинските удари, Гвардейско ще остане главна площадка за изстрелване на дронове в Крим. Решаващо е дали летището ще продължи да присъства в сводките на ВВС в следващите няколко месеца. Ако изчезне от тях, както районът на Балаклава, площадката е преместена или спряна. Докато продължава да присъства в тях почти ежедневно, руската армия разполага със стара авиобаза, превърната в пускова площадка, която се възстановява много по-бързо и лесно, отколкото гори.

33 позиции за ПВО вече обграждат завода за дронове „Геран“ в „Алабуга“

🇷🇺🛡️ Специална икономическа зона „Алабуга“ в Република Татарстан, основната руска площадка за производство на ударни дронове „Геран“, е обрадена от 33 позиции за противовъздушна отбрана. Техният брой е същият, отчетен от Радио Свобода при резиденцията на президента Владимир Путин във Валдай. Сателитна снимка от 21 октомври на компанията Planet, показва съоръжения, издигнати от пролетта насам. Журналистът на изданието Марк Крутов поддържа интерактивна карта на всички позиции в зоната и около нея и изчислява броят на потвърдените кули и подиуми за ПВО на точно 33.

От пролетта на 2026 г. насам около зоната са построени няколко бетонни кули за системи за ПВО и нови подиуми за зенитни ракетно-оръдейни комплекси „Панцир“ или зенитно-ракетни комплекси с малък обсег „Тор“. „Панцир“ съчетава ракети и автоматични оръдия срещу самолети, крилати ракети и дронове. „Тор“ е подвижен комплекс, създаден да сваля високоточни боеприпаси и дронове. Подиумът е ниска издигната платформа, върху която комплексът застава над околния терен. Кулата е многоетажна конструкция, която го издига много по-високо. Кадрите, публикувани от Радио Свобода, показват подиум и кула, издигнати непосредствено до територията на „Алабуга“. Изборът на съоръжения там се различава от пръстена около Москва. Радио Свобода уточнява, че около столицата военните почти изцяло са се отказали от подиумите в полза на по-високите кули.

Защитата не се ограничава до периметъра. По-рано бяха документирани кули за тежки зенитни картечници и на територията на самата зона. Радио Свобода показа и конструкции, върху които над корпуси са опънати мрежи срещу дронове. Изданието описва предприятието като „един от най-защитените от удари с дронове обекти в Руската федерация наред с резиденцията на Путин на Валдай“. Около нея бяха преброени общо 31 кули и 2 позиции на зенитно-ракетните комплекси С-300 и С-400 „Триумф“. Сравнението се отнася до броя на позициите, а не до състава на разгърнатите комплекси. В района на Валдай има далекобойни комплекси, докато данните за „Алабуга“ не посочват такива. Представа за мащабите дават Москва и Московска област, където от началото на пълномащабната война са изградени над 100 нови площадки за ПВО.

Укрепването се извършва в месеците, в които се променя и самото производство. На 21 октомври Главно управление разузнаване (ГУР) на Украйна предостави на NV оценка за руските запаси и производствени темпове, според която мощностите за далекобойни ударни дронове в „Алабуга“ са значително разширени. От лятото руската военна промишленост се е концентрирала над реактивните версии „Геран-4“ и „Геран-5“ и сглобява до 4000 от тях месечно, т.е. средно около 130 на денонощие. Успоредно с това тя произвежда до 2000 броя „Геран-2“ (руското обозначение на иранския „Шахед-136“) и стотици евтини примамки „Гербера“ от шперплат и стиропор. Общото месечно производство на дронове достигна 10 000. Държавната поръчка за „Геран“ и имитатори за тази година надхвърля 100 000 бройки. Според ГУР това сочи, че Русия системно залага на изтощаването на украинската ПВО.

Съпоставката с август показва посоката на промяната. Тогава ГУР оцени, че руската военна промишленост произвежда 3000 реактивни „Геран-4/5“ и около 2800 витлови „Геран-2“ месечно. За два месеца оценката за реактивните е скочила с една трета, а за витловите е спаднала с близо 30%. Данните на разузнаването се отнасят за цялата руска промишленост. Дронове като „Геран-2“ се сглобяват също така в завода „Купол“ в Ижевск, където носят обозначението „Гарпия-1А“. На 19 октомври Defense Express даде по-висока оценка единствено за „Алабуга“, без да посочи източник: над 3000 витлови и над 3500 реактивни дрона месечно. Характеристиките на реактивните версии бяха представени на 2 октомври в доклад пред Путин по време на изложбата на полигона „Чебаркулски“. Видео от него се появи в официалния сайт на Кремъл. „Геран-4“ лети със скорост 350 км/ч, има бойна глава 50 кг и обсег 750–800 км. „Геран-5“ достига 450 км/ч, носи товар от 90 кг и лети до 900 км.

Веригата на доставки за „Алабуга“ стига в Китай. Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) и Институтът „Джордж У. Буш“ публикуваха доклад, посветен на трудовата експлоатация в „Алабуга“. Авторите Виктор Ча и Джоузеф Ким описват тежки нарушения на човешките права и трафик на хора сред работниците, на чийто труд се крепи всичко. Отделна глава проследява китайските доставки и се основава основно на митнически данни, събрани от украинския аналитичен екип Frontelligence Insight. Между юни и август 2024 г. китайската Jinhua Hairun Power Technology е изнесла за руската фирма Drake 685 609 части за двигатели, сред тях цилиндри и бутални комплекти. През януари 2025 г. Shenzhen Jinduobang Technology е изпратила 7800 литиево-полимерни батерии на компанията Morgan със седалище в „Алабуга“ с вписана крайна употреба „за нуждите на специалната военна операция“. Дъщерната компания Alabuga Machinery е внесла от Китай производствена линия за корпуси на дронове. Според The Insider и разследващата група Nordsint, на които се позовава докладът, антените за сателитна навигация на китайската компания Harxon, проектирани да устояват на заглушаване, са внасяни като селскостопанско оборудване.

Украински дронове за последно достигнаха „Алабуга“ на 15 юни 2025 г. Тогава ръководителят на Татарстан Рустам Минниханов съобщи за атака в Елабужки район с 1 загинал и 13 пострадали. Това е първият загинал при атака с дронове в републиката. На следващия ден РИА „Новости“, позовавайки се на представител на спешните служби, съобщи за 2 загинали и 16 ранени. Генералният щаб на Украйна потвърди, че Силите за специални операции са ударили мощностите за производство на дронове. Преди това на 2 април 2024 г. украински дронове поразиха общежитие, обитавано от студенти на колеж „Алабуга Политех“. След това на 23 април 2025 г. Радио Свобода отбеляза, че украинските военни сравнително отдавна не са опитвали да атакуват „Алабуга“, а за последно дронове са стигнали до нея през юни 2025 г. Татарстан остава в обсега на украинските дронове, които на 10 август 2026 г. удариха Нижнекамск, при което загинаха 13 души и 78 бяха ранени.

Снимките показват ресурса, който Москва влага в защитата на зоната, но не и дали тази защита работи: от юни 2025 г. няма съобщение украински дрон да е стигнал до завода. Липсата на попадения не може да се приеме като доказателство за ефективността на защитата. Последното попадение в „Алабуга“ предхожда изграждането на кулите и подиумите, добавени от пролетта насам. Украинските дронове продължават да достигат до същата република, но са насочени предимно към други цели.

Русия пази основната си площадка за ударни дронове със същия брой позиции, с който пази резиденцията на президента си. Първият украински удар по „Алабуга“, за който стане известно, ще покаже онова, което снимката от орбита не може: дали кулите, подиумите и мрежите над корпусите могат да спрат дрон, дошъл от хиляди километри.

Китай е основният доставчик на частите за дроновете от Алабуга

🇨🇳🔩🇷🇺 Цилиндри и бутални комплекти за двигателите, литиево-полимерни батерии, производствени линии за корпусите и чипове в антените за защита от заглушаване на руските камикадзе дронове от Алабуга имат китайски произход. Това е изводът от съвместен доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) и Института „Джордж У. Буш“, публикуван на 14 октомври. Негови автори са Виктор Ча и Джоузеф Ким, които определят Китай като основния доставчик на компоненти с двойна употреба за завода в Република Татарстан. Според тях Китай осигурява най-важните части на дроновете: двигатели, навигация и компоненти, които ги предпазват от електронно заглушаване.

Докладът е посветен основно на принудителния труд в Специалната икономическа зона Алабуга, а отделна глава се фокусира върху ролята на Китай. Разпределението на ролите е описано в едно изречение: Иран е дал модела, Русия е построила завода, Северна Корея осигурява работна ръка, а Китай дава средствата за масово производство. Оценка на Главно управление разузнаване (ГУР) на Украйна, цитирана в доклада, на територията на комплекса работят до 12 000 севернокорейци срещу 2,50 долара на час, а Пхенян задържа по-голямата част от техните заплати. За няколко години комплексът е нараснал до около 17 обекта с до 116 сгради и днес може да произвежда над 5500 дрона месечно.

Главата от доклада, посветена на Китай, стъпва главно върху разследване на Frontelligence Insight от август 2025 г. Това е украински аналитичен екип, който работи предимно с руски митнически декларации, затова източниците му не могат да бъдат проверени публично. Декларациите описват конкретни пратки, фирми и месеци. Между юни и август 2024 г. китайската Jinhua Hairun Power Technology е изнесла 685 609 части за двигатели, предимно цилиндри и бутални комплекти, за руската фирма Drake. Отделно през 2024 г. Drake е внесла от Китай компоненти за бутални двигатели, горивни помпи и карбуратори на обща стойност 972 144 долара. Декларациите описват бутала за двутактов двигател с мощност 50 конски сили. Това е конкретният клас на MD550, иранско копие на германския двигател Limbach L550, който задвижва „Шахед-136“, в Русия по-известен като „Геран-2“.

Второто звено във веригата е захранването. През януари 2025 г. Shenzhen Jinduobang Technology изпраща на руската Morgan 7800 литиево-полимерни батерии в две партиди. В графата за крайна употреба на тези пратки е вписано „за нуждите на специалната военна операция“. Седалището на компанията получател се намира тъкмо в специалната икономическа зона „Алабуга“. Между август 2024 г. и януари 2025 г. тя внася от Китай стоки на стойност 4,83 млн долара, сред тях алуминиеви изделия за 1,28 млн, батерии, сателитни антени и изолирани проводници. И двете руски фирми се снабдяват от един и същ посредник от провинция Шандун. В периода от април 2024 г. до януари 2025 г. Shandong Xinyilu International Trade доставя детайли за двигатели, въглеродни влакна, батерии и електроника за 6,4 млн. долара. Единствените ѝ руски купувачи са Drake и Morgan.

Третото звено е производственото оборудване. Дъщерната фирма Alabuga Machinery внася производствена линия от Китай за корпусите на дроновете. В декларациите са вписани съоръжения за термична обработка и леене под ниско налягане от Nanjing Boqiao Machinery, декларирани на 18 октомври 2024 г. Докладът сочи, че така Русия може да произвежда дроновете у дома в промишлен мащаб, вместо да внася готови.

Четвъртото звено е навигацията. За борба с дронове, навигирани по сигнал от спътник, Украйна разчита на електронно заглушаване. Отговорът е антената CRPA, която чрез няколко елемента отделя полезния сигнал от смущенията. Разследване на The Insider и Nordsint от май установява, че повечето от сателитните антени, намерени в отломките на руски ударни дронове, са на производителя Harxon от Шънджън. На антените има стикери „навигационна антена за селскостопанска техника“, а самите антени са декларирани като резервни части за зърнокомбайни. Китайското законодателство налага забрана на износа на стоки с двойна употреба за военни потребители. Журналистите се представят за представители от военно-промишления комплекс в Руската федерация и търговски представител на компанията им отговаря писмено: „Работим с Алабуга, затова трябва да остане поверително.“ Той предлага сделката да се осъществи чрез друга фирма, Shenzhen NavX Technology. Според същото разследване Morgan внася антени на Harxon на стойност над 1 млн. долара само през август и септември 2024 г.

Китайски е чипът в самата антена. През април 2025 г. ГУР обяви, че в новата 8-канална антена за иранския „Шахед-136“ вместо американски чип Xilinx Kintex-7 е вградена интегрална схема на Пекински институт по микроелектронни технологии. Останали само 2 американски чипа, на Texas Instruments и Linear Technology. Повечето приемници, генератори и преобразуватели на сигнала са произведени в Китай.

Мащабът не се изчерпва с отделните пратки. Докладът цитира оценка на Службата за външно разузнаване на Украйна (СЗРУ), според която около 80% от критичната електроника в руските дронове в момента идва от Китай. Става дума за изделия, произведени в самия Китай, а не само за западна електроника, доставяна през Китай и Хонконг. В доклада се посочва, че през 2023-2024 г. китайски фирми доставят компоненти за дронове на стойност поне 63 млн. долара. Договорите само с Алабуга възлизат на около 96 млн. В отговор на The Insider китайското посолство заяви, че страната налага строг контрол над износа на стоки с двойна употреба и не доставя смъртоносно оръжие на нито една от страните.

Двигателите, батериите, производствените линии и антените служат за производство, чиито мащаби бяха посочени от ГУР с конкретни числа. През август то изчисли, че руската промишленост произвежда около 3000 реактивни дрона „Геран-4“ и „Геран-5“ и 2800 бутални „Геран-2“ месечно. Серийното производство на реактивните модели се извършва в Елабуга.

Документите описват постоянни доставки, които преминават през едни и същи посредници до едни и същи компании и обхващат всяка ключова негова подсистема. Иран даде модела, но Китай дава онова, без което той не се произвежда масово. Пратките в митническите декларации отиват до конкретни получатели около Алабуга, а не на руския пазар като цяло. Пекин може да твърди, че това е частна търговия, която заобикаля собствените му правила за износ. Доводът му има опора. Стикерите за зърнокомбайни и препращането към NavX сочат, че доставчици крият краен потребител и от китайската митница. Нито CSIS, нито Frontelligence документират директна намеса на китайската държава в сделките. Ако тя наистина има контрол на износа, в отломките през следващите месеци ще се намират все по-малко изделия оттам. Ако в свалените дронове продължат да откриват нови антени и чипове от същите производители, обяснението с частна търговия ще отслабне. Пекин би подкрепил това обяснение най-ясно с наказателни мерки към Harxon, NavX или Jinhua Hairun.

Румънски F-16 свалиха два реактивни дрона „Геран“ над Черно море

🇷🇺✈️🇷🇴 Два румънски изтребителя F-16 свалиха два руски камикадзе дрона над териториалните води на страната в Черно море, след като навлязоха във въздушното ѝ пространство. Министерството на националната отбрана (MApN) определи целите като „Геран“ с реактивни двигатели, по-бърз клас от витловите апарати, които пилотите от Борча свалиха през юли. Двата прехвата идват след седмица, в която радарите проследиха 8 случая на въздушни цели по границата. В 4 от тях безпилотни апарати навлязоха за кратко в небето на страната, след което излязоха, без да бъдат атакувани.

Двойката изтребители от бойното дежурство за въздушна полиция излетя в 17:43 ч. от 86-а авиобаза край Борча, в окръг Кълъраш. Малко преди това радарите на ВВС засякоха въздушни цели на 120 км източно от остров Змийски, които се движеха на югозапад към румънския бряг. Първият дрон пресече границата в 17:59 ч. и две минути по-късно в 18:01 ч. беше свален от единия изтребител югоизточно от Сулина. Вторият навлезе в 18:01 ч. Другият F-16 го унищожи източно от същото пристанище в 18:05 ч. Пилотите разпознаха и двете цели като дронове, преди да открият огън, и двете цели бяха поразени над териториалните води.

Министърът на отбраната Раду Мируца обяви свалянето във Facebook малко след него: „Два въздушни дрона, атакувани и свалени преди минути от румънските военни пилоти над Черно море.“ По думите му вторият апарат е бил на около 2 км навътре в страната, когато е бил атакуван. Началникът на Генералния щаб генерал Георгица Влад написа, че „безопасността на румънците е наш приоритет“. Ведомството не е уточнявало с какво въоръжение са поразени целите и къде са паднали отломките.

„Геран“ е руската линия ударни дронове, произлязла от иранските „Шахед“. Техните реактивни варианти са „Геран-3“, копие на иранския „Шахед-238“, както и по-новите „Геран-4“ и „Геран-5“. Ведомството не уточни коя модификация е свалена. Според базата данни Missile Threat, поддържана от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) „Шахед-238“ е дълъг 3,5 метра и тежи между 250 и 370 кг. Украинските оценки дават на „Геран-3“ скорост от 300-370 км/час, а други източници стигат до 550-600 км/час. Спрямо него витловият „Шахед-136“ („Геран-2“) лети със 185 км/ч. Разликата в скоростта стеснява прозореца за прехват. На 25 юли между засичането от радара и свалянето минаха осем минути. На 17 октомври първият дрон беше поразен две минути след навлизането си, а двете цели паднаха в рамките на четири минути.

Двете седмици преди прехвата бяха тежки за корабоплаването край румънския бряг. На 5 октомври 2026 г. корабът ROYAD MAMMADOV, плаващ под флага на Сейнт Китс и Невис, беше ударен на около 30 морски мили южно от Сфънту Георге. 2 души загинаха, 11 бяха спасени. Зеленски обвини руски дронове, докато Букурещ не назова причината. На 14 октомври танкерът YARA J, празен и на котва на 8-10 морски мили югоизточно от вълнолома на Сулина, се запали в териториалните води на Румъния. Това е първият такъв случай, след като всички предишни инциденти с търговски кораби бяха в изключителната икономическа зона. Екипажът разказа, че е чул двигател на дрон. Мируца заяви, че радарите на ведомството и Брегова охрана не са засекли такъв, и разследването на причината продължава.

На следващия ден, 15 октомври, химическият танкер Wine Trader под флага на Сан Марино, плаващ от Тунис за Румъния, се запали на 13 морски мили югоизточно от Сулина, малко извън териториалните води. 5 от 12 души на борда бяха спасени, докато 7 остават в неизвестност. Президентът Никушор Дан заяви, че корабът е ударен от дрон, и обеща реакция, без да назове откъде е дошъл той. Рано сутринта същия ден друг дрон навлезе за кратко в небето югоизточно от Сулина и изчезна от радарите. На предната вечер две въздушни цели прелетяха над страната и бяха вдигнати испански F-18 от въздушната полиция на НАТО. Едната цел изчезна над морето, другата беше свалена от украинската ПВО край Рени.

Двойният прехват през октомври е последната стъпка във верига, която започна на сушата. От началото на войната до юли 2026 г. Румъния отчете 33 неоторизирани нахлувания на безпилотни летателни апарати в небето си, без да свали нито един. Първата страна от НАТО, открила огън, е Полша: на 10 септември 2025 г. полски и нидерландски изтребители свалиха поне 3 от 20 руски дрона, нахлули в небето над страната при масиран удар по Украйна. Варшава задейства член 4 от Вашингтонския договор, а НАТО започна мисията „Eastern Sentry“ за уплътняване на ПВО по източния фланг.

Румъния стигна до първото сваляне 10 месеца по-късно, в три поредни дни. На 24 юли в 11:02 ч. румънски F-16 от Борча свали дрон „Шахед“ в необитаема местност край Падина, в окръг Бузъу. Eurofighter Typhoon от италианските ВВС, участващ във въздушната полиция на НАТО, стреля преди него и пропусна. Главната прокуратура установи след рентгенов анализ, че апаратът е от използваните от руските войски. На 25 юли вторият дрон беше свален в 08:30 ч. на 10 км западно от Сфънту Георге, в делтата на река Дунав, от същия пилот на същия изтребител. На 26 юли в 10:13 ч. третият бе поразен с ракета въздух-въздух на около 12 км североизточно от Сулина. Ведомството не потвърди вида ракета, въпреки че публикуваните снимки сочат AIM-9M Sidewinder. Румъния отзова посланика си в Москва Кристиан Истрате и обяви за персона нон грата служител на руското посолство. Москва отвърна с експулсиране на румънски дипломат на 27 август.

През август заплахата се премести към акваторията на Черно море. На 11 август румънски военни водолази унищожиха 2 дрейфуващи дрона „Гербера“, евтини руски примамки от шперплат и пяна, в изключителната икономическа зона край газовия проект „Нептун Дийп“. На 20 август румънски F-16 унищожи с бордовото си оръдие морски дрон с експлозиви, забелязан до платформата „Нептун Алфа“. Дан обвини за инцидента Русия, а операторът OMV Petrom съобщи, че работата по проекта не е засегната.

Румънските F-16 имат бойно участие и зад граница. На 19 май две машини от отряда „Карпатски усойници“ (Carpathian Vipers), 6 изтребителя и около 100 души личен състав в мисия на НАТО за охрана на въздушното пространство на Прибалтика, излетяха от авиобазата край Шяуляй в Литва. Сигналът дойде от натовския център за въздушни операции в Германия, след като непознат обект навлезе в небето над Естония от руска територия. Пилотите го откриха, получиха разрешение за огън с изричната цел да се ограничат щетите на земята и около 12:14 ч. местно време единият изпусна управляема ракета въздух-въздух. Дронът се разби в заблатен район южно от Пълтсамаа. Естонските сили за отбрана заявиха, че вероятно е украински, загубил управление под силното въздействие на руска електронна война и подмяна на сигнала на GPS. Украинският министър на отбраната поднесе извинения на естонския си колега. Подполк. Костел-Александру Павелеску беше назован от ведомството в Букурещ като пилот на изтребителя, а генералният секретар на НАТО Марк Рюте определи прехвата като доказателство, че отбраната на алианса е ефективна.

Самолетите, които извършват тези прехвати, са от едно от най-старите поколения F-16 в съюзната авиация. Румъния купи 17 машини от Португалия и 32 от Норвегия. Всички са F-16AM/BM, построени като Block 15 и модернизирани по пакета MLU (Mid-Life Update) от 90-те години, с механично сканиращ радар APG-66(V)2. В края на 2024 г. Букурещ подписа договор за 32 F-35A, с които ще прескочи най-новите серии на F-16.

Върхът на програмата F-16 днес е производствената серия Block 70/72 на американската Lockheed Martin, която излиза от завода в стандарта F-16V. Нищо от следващите думи не се отнася за румънските машини. Ядрото на Block 70/72 е радарът APG-83 на Northrop Grumman с активна електронно сканираща антенна решетка (AESA), при която лъчът се насочва електронно, без антената да се върти. Производителят твърди, че общите хардуерни и софтуерни решения с радарите на F-22 и F-35 дават на пилота по-пълна картина на обстановката и по-бързо прицелване при всякакви метеорологични условия. В кабината централен дисплей с висока разделителна способност показва тактически изображения, подвижни карти и текущата въздушна обстановка. Към тях се добавят цифрови данни от пилотажните прибори и цветен нашлемен дисплей, годен за нощни полети.

Сензорите се допълват от прицелния контейнер Sniper и инфрачервената система за търсене и следене Legion-ES, засичаща топлинната следа на целта, без самолетът да излъчва. По данни на производителя в цялата програма F-16 са сертифицирани над 3300 конфигурации за носене и пускане на въоръжение, които обхващат над 180 вида оръжия и подвесни товари. Заявеният ресурс на конструкцията е 12 000 летателни часа, с над 50% повече от по-ранните серии. Конформните горивни резервоари, прилепнали към корпуса, вдигат запаса от гориво и обсега. Според Lockheed Martin подсилената конструкция позволява на повечето ВВС да използват самолета поне 40 години.

Паралелно с прехватите Румъния изпрати три F-16 в Италия за Steadfast Noon 2026, годишното учение на НАТО за ядрено възпиране, което тази година се провежда в периода 13-23 октомври. Полша също участва с три изтребителя F-16. MApN подчерта, че участващите самолети имат конвенционални възможности и че по време на учението не се използват ядрени оръжия. Steadfast Noon проверява процедурите, готовността и съвместимостта на участващите сили и се провежда всяка есен, редувайки се между полигони в южната и северната част на съюзната територия. Министерството добави, че учението е планирано предварително с месеци, не е свързано с текущите международни събития и не е насочено срещу никоя държава.

За 3 месеца противовъздушната отбрана на Румъния премина от единичен витлов дрон „Шахед“ над нива в Бузъу, свален след 33 безнаказани нахлувания, до два реактивни „Герана“, поразени над морето от двойка изтребители в рамките на 4 минути. Румъния вече не чака дроновете да стигнат сушата: нейните правила за откриване на огън вече се прилагат над териториалните ѝ води като рутина. Тази рутина се изпълнява със самолети, чийто радар е проектиран през 90-те години, срещу цели, които летят все по-бързо.

Украински проект идентифицира санкционирания от САЩ мъж, докладвал на Путин за реактивните „Геран“

🇷🇺 Мъжът, който на 2 октомври докладва на руския президент Владимир Путин за реактивните ударни дронове „Геран-4“ и „Геран-5“, е Илдар Тазутдинов, заместник генерален директор на специалната икономическа зона „Алабуга“ в Татарстан – промишления комплекс, където се произвеждат руските дронове от типа „Шахед“. Той беше идентифициран от украинския проект за разузнаване от открити източници Evocation.info. Тазутдинов е вписан в санкционния списък на Министерство на финансите на САЩ на 23 февруари 2024 г. Тогава американското ведомство го описа като участник в превоза и вноса на материали и разглобени дронове от Иран в Русия за производството в „Алабуга“.

Сцената е от заключителния етап на стратегическото командно-щабно учение „Център-2026“, провеждано от 28 септември до 3 октомври. Според Кремъл в него участват над 47 хил. военнослужещи. Според доклад на министъра на отбраната Андрей Белоусов на полигона „Чебаркулски“ в Челябинска област участват към 6000 души, около 700 единици техника и над 600 безпилотни апарата. На 2 октомври Путин посети обекта и разгледа изложба на въоръжение. На видеото, публикувано от Кремъл, мъж в тъмен костюм докладва на Путин, а „Интерфакс“ предава думите му, без да посочва името му.

По думите му реактивният двигател е повишил скоростта на „Геран-4“ до 350 км/ч. Бойната глава е 50 кг, а обсегът – 750–800 км. „Геран-5“ е дълъг 6,5 метра, лети с 450 км/ч, носи товар от 90 кг и има обсег до 900 км. Изказването завършва така: „Готови сме и занапред да удряме врага. Докладът приключи.“ Путин стисна ръката му и го прегърна; и двете действия се виждат в записа.

Evocation.info установи, че докладчикът е Тазутдинов, и го посочва като заместник генерален директор на зоната, който отговаря за ключовите партньори. В списъка на ръководството на самата „Алабуга“ е посочен заместник на генералния директор Тимур Шагивалеев, отговарящ за ключовите партньори, със същите име и бащино име: Илдар Рашитович Тазутдинов. В американския документ длъжността му е различна: вписан е като заместник генерален директор по корпоративните въпроси. Към 3 октомври 2026 г. според същия списък на ръководството за корпоративните въпроси отговаря Артем Снитко, също под санкции от 2024 г.

Включването в санкционния списък е част от пакета от 23 февруари 2024 г., с който Службата за контрол на чуждестранни активи (OFAC) към министерството санкционира почти 300 физически и юридически лица на втората годишнина от пълномащабната инвазия. Сред тях е и самата зона. Според американския документ „Алабуга“ има договор с руската армия за сглобяване на „Геран-2“, доставени от Иран, като в същото време разширява местното производство на много от компонентите им по ирански проект. Ведомството очакваше зоната да увеличи производството и да произведе хиляди дронове по този договор до 2025 г. Заедно с Тазутдинов в списъка влязоха ръководителят на зоната Шагивалеев, неговият заместник Сергей Алексеев и Снитко – и четиримата заради длъжностите в ръководството. Американският документ определя „Геран-2“ като руската версия на иранския „Шахед-136“.

Реактивните версии представляват по-нов етап от развитието на същата линия. Първата, „Геран-3“, беше по същество „Геран-2“ с малък китайски турбореактивен двигател на мястото на буталния, посочва „Медуза“. „Геран-4“ и „Геран-5“ имат различни конструкции. Първият доразвива концепцията на „Геран-3“, а вторият е изцяло нова конструкция, по-близка до крилата ракета, отколкото до дроновете „Шахед“ с делтовидно крило. Украинските оценки са близки до докладваните свойства: за „Геран-4“ Militarnyi посочва крейсерска скорост 350–500 км/ч и обсег около 850 км, а за „Геран-5“ – 90 кг бойна глава. Според цитираните оценки двигателите са китайски. Заместник-началникът на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна Вадим Скибицки заяви в интервю за RBC-Ukraine на 15 август, че руските производители зависят изцяло от тези доставки, а всеки двигател струва 35–40 хиляди долара.

Мащабите си личат от оценката на ГУР към август: Русия произвежда месечно около 3000 броя „Геран-4“ и „Геран-5“ и около 2800 „Геран-2“. Така „Геран-4“ и „Геран-5“ вече представляват малко над половината от общо около 5800 дрона. Реактивните дронове станаха масови през 2026 г. Заместник-командирът на ВВС на Украйна Юрий Черевашченко съобщи, че още през април 15–20% от изстрелваните „Шахед“ са имали реактивен двигател. До началото на юни руските сили са изстреляли 1400 реактивни дрона, а за цялата 2025 г. те са били 180. През юли те са били 5 пъти повече, отколкото през юни, по думите на Юрий Игнат, ръководител на отдела за комуникация на Командването на ВВС. За 2027 г. Русия планира да похарчи 12 млрд. долара само за производство на реактивни дронове и баражиращи боеприпаси, заяви украинският президент Володимир Зеленски в обръщение на 26 септември.

На 25 септември Путин заяви пред журналисти, че Киев е поискал примирие, включително във въздуха – взаимно спиране на ударите по енергийни и транспортни обекти в тила. Според него Украйна има нужда най-вече от спиране на ударите със съвременните „Геран“, срещу които засега няма противодействие. „Медуза“ тълкува думите му като отнасящи се до новото поколение реактивни дронове и добавя, че те са няколко пъти по-скъпи за производство от буталните, но и защитата срещу тях ще струва много на Украйна. Срещу „Геран-2“ страната изгради мрежа от дронове прехващачи с цена под 10 хиляди долара. Според украински военни, цитирани от изданието, за един „Геран“ са били нужни по три-четири такива апарата.

На 17 септември ГУР публикува на портала War&Sanctions списък с 20 единици чуждестранно оборудване, използвано в „Алабуга“ за производството на различни версии на „Геран“: стругове, фрези и свредлови машини, обработващи центрове, промишлени роботи и автомати за монтаж на електронни компоненти. Производителите са от Китай, Германия, Япония, Швейцария и Иран. Сред примерите са вертикалният обработващ център VMC 1000Q на китайската SMTCL, монтажният автомат RS-1R на японската JUKI и мехатронната линия на германската Festo с робот Melfa на японската Mitsubishi. Разузнаването призова производителите на високотехнологично оборудване да засилят контрола върху крайните потребители и предложи проверки на място на декларираните адреси, на които е инсталирано оборудването.

Украйна разработва и прехващачи срещу „Геран-4“ и „Геран-5“. Във вечерното обръщение на 26 септември Зеленски заяви, че от началото на месеца руската армия е използвала над 2730 реактивни дрона „Геран“, а над 1500 от тях (около 55%) са били свалени или потиснати. Крайната цел е дялът на прехванатите дронове да достигне този при буталните „Шахед“, който надхвърля 90%. На 2 октомври отряд на Националната гвардия унищожи „Геран-5“ с прехващача P1-SUN JetKiller на SkyFall – за втори път за броени дни, съобщи RBC-Ukraine.

„Алабуга“ изкопа 42 000 кв. м подземни площи под бъдещи цехове

🇷🇺 В специалната икономическа зона „Алабуга“ в Татарстан се изграждат обекти с обща площ 42 000 кв. метра, които украинският експерт Гарбуз описва като подземни площи за бъдещо производство на дронове „Геран“. Той публикува своята оценка по сателитни снимки и координати на обектите в канала Dnipro Osint, и посочва, че строителството напредва бързо.

Гарбуз води редовна рубрика във вестник „Украинска правда“ и работи с търговски сателитни снимки, като публикува координати, позволяващи обектите да бъдат локализирани. Изводите му обаче са ограничени от подробностите, видими на изображенията. Те показват изкопи, покривни елементи и земни насипи около и върху конструкции, но не и монтирани производствени линии.

„Алабуга“ е основният център за сглобяване на „Геран-2“ – руската производна на иранския „Шахед-136“ – и по-новите реактивни дронове от семейство „Геран“. По оценка на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна от август 2026 г. руската промишленост произвежда 2800 броя „Геран-2“ месечно и близо 3000 реактивни „Геран-4“ и „Геран-5“ общо. Според данните производството на реактивните модели вече надхвърля това на дроновете с бутални двигатели. Числата се отнасят за цялата руска програма, а не само за Татарстан. Втори голям производствен център е заводът „Купол“ в Ижевск.

Ролята на „Алабуга“ в тази програма обяснява значението на защитата. Сглобяването там зависи от вносни компоненти, сред които двигатели и антени за сателитна навигация, устойчиви на заглушаване. Комплексът привлича и работна сила от няколко източника: ученици от колежа „Алабуга Политех“, някои непълнолетни, както и млади жени от Африка и Централна Азия.

Украинските удари срещу завода започнаха на 2 април 2024 г., когато преоборудван лек самолет Aeroprakt A-22 прелетя над 1200 км и се вряза в жилищните корпуси на колежа. Ранени бяха 13 ученици, включително двама на 17 години. В резултат на друг удар, на 15 юни 2025 г. двама загинаха след падането на отломки от свален дрон на КПП на автомобилния завод „Аурус“ в същата икономическа зона. Генералният щаб на ВСУ съобщи, че е нанесъл удар срещу обект, използван за производство, изпитания и изстрелване на дронове срещу Украйна.

Описаните поражения по общежитието и КПП не позволяват да се установи ефектът върху производството. Руските власти не са съобщили за неговото спиране, а публично известна украинска оценка на засегнатия производствен капацитет няма. При тези ограничения не може да се направи надежден извод за общите материални последици от двата удара.

Междувременно защитата на комплекса се изгражда на няколко различни нива. Първо над производствени корпуси бяха поставени метални конструкции и анти-дрон мрежи. През февруари 2026 г. сателитни снимки показаха поне 19 кули по периметъра, проектирани според анализа на „Радио Свобода“ за едрокалибрени картечници, както и поне една позиция за зенитния ракетно-артилерийски комплекс „Панцир“. През юли и август се оформи по-висок защитен пояс. Спенсър Фарагасо от Института за наука и международна сигурност описа два концентрични пръстена от решетъчни кули: вътрешен около ключовите цехове и външен по границата на комплекса.

Самата площадка също се разраства. Между май 2025 г. и май 2026 г. нейната площ се е увеличила с 340 хектара. От април южно от магистрала М-12 „Восток“ се разработва нов строителен участък с площ около 450 хектара. На снимка от 14 септември Гарбуз отчита най-малко пет нови големи корпуса в южната част на комплекса, както и хангари и сгради, които определя като общежития за чуждестранни работници.

Има сведения и за опит за намеса в информационните системи. В края на юни 2026 г. на официалния сайт на „Алабуга“ се появи съобщение от група, представила се като „Черна искра“. Тя заяви, че е проникнала в информационната система на комплекса и е компрометирала сглобени там дронове. Това е непотвърдено изявления на анонимна група. Появата на съобщението на официалния сайт дава основание да се тълкува като пробив в защитата, но не доказва достъп до производствените системи или намеса в самите дронове.

За украинската далекобойна кампания евентуалното преместване на производство под земята би могло да означава по-трудно поразяване и необходимост от по-скъпи средства. Комплексът се намира на повече от 1000 км от границата. Далекобойните дронове за еднократна употреба са сравнително евтини и се произвеждат масово, но носят бойни глави от порядъка на десетки килограми. Другото разгледано средство е крилатата ракета „Фламинго“, с деклариран обсег до около 3000 км и бойна глава около 1150 кг.

Това сравнение обаче не установява ефективността на двата вида средства срещу новите обекти. Липсват достатъчно данни за дълбочина, конструкция и дебелина на защитното покритие. Не може да се заключи, че земните насипи ще направят по-леките дронове неефективни, нито че по-голяма бойна глава на крилата ракета „Фламинго“ непременно ще бъде достатъчна.

iStories сравнява наблюдаваното в Република Татарстан с практиката в Иран. Мястото, откъдето произхожда конструкцията на „Шахед“, от години разполага част от ракетното и дроновото си производство в заводи на десетки метри под земята в планински местности. Изданието разглежда строителството в „Алабуга“ като пренос на подхода към руска програма, която вече е възприела иранската конструкция и производствената линия за нея.

Преместването под земята би променило уязвимостите на комплекса, без непременно да ги премахне. Вентилационни шахти, входни рампи, трансформаторни подстанции и складове за готова продукция могат да останат изложени на повърхността и видими на сателитни снимки. Доколко това ще важи за нови обекти зависи от тяхното действително устройство и защита.

Изграждането на тези съоръжения изисква време, а „Алабуга“ продължава и разширяването си над земята. Част от тези 42 000 кв. метра вероятно все още представляват изкопи, а не завършени цехове. Гарбуз пише, че площите са предназначени за бъдещи производствени мощности. Възможно е още част от строежите да са надземни или частично вкопани корпуси, защитени със земни насипи. Описаните снимки не позволяват това разграничение да бъде направено със сигурност.

Гарбуз свързва строителството с първите украински удари. Руската страна не е обявявала причина за него, затова връзката остава негова аналитична оценка. След атаката през април 2024 г. комплексът получава мрежи, защитни покрития и кули, а производството се разпръсква между различни цехове.

Украинското разузнаване предупреждава: Русия може скоро да произвежда 500 дрона „Шахед“ и реактивни дрона дневно

🇷🇺✈️ Русия ускорява значително производството на далекобойни ударни дронове и при изпълнение на настоящите планове може да достигне темп от около 500 апарата дневно до началото на следващата година. Това предупреждава украинското военно разузнаване (ГУР) в данни, цитирани от Defense Express.

Според изданието Москва възнамерява да произведе общо 110 000 дрона с голям обсег през 2026 г. – около 60 000 ударни апарата и 50 000 примамки, проектирани за претоварване на украинската въздушна отбрана. Данните сочат, че Русия планира увеличение на производството с близо 40% спрямо 2025 г.

Defense Express отбелязва, че твърденията за капацитет от 1000 дрона дневно засега не се потвърждават от актуалните разузнавателни оценки. Изданието прогнозира постепенно нарастване на производството през 2026 г. – от около 142 апарата дневно през януари до приблизително 455 към края на годината. Ако тази тенденция се запази, Русия би могла да премине прага от 500 дрона дневно в началото на 2027 г.

Очаква се около 55% от произведените апарати да бъдат ударни дронове от иранската серия „Шахед“, а останалите – основно примамки за насищане на украинската ПВО. Теоретично подобен производствен капацитет би позволил на Русия да извършва атаки с до 1000 дрона в рамките на едно денонощие при предварително натрупани запаси, включително около 550 ударни апарата. Според Defense Express обаче подобни масирани удари вероятно ще бъдат по-скоро епизодични, а не ежедневни.

Докладът акцентира и върху нарастващия фокус върху реактивните варианти от серията „Геран“ – „Геран-3“, „Геран-4“ и новия „Геран-5“. По данни на ГУР серийното производство на „Геран-4“ и „Геран-5“ вече е започнало, докато пълномащабното производство на „Геран-3“ се очаква по-късно през годината.

За разлика от витловите дронове „Шахед“, реактивните платформи „Геран“ развиват значително по-висока скорост, което усложнява прехващането им. „Геран-3“ използва китайския турбореактивен двигател Telefly JT80 и поддържа крейсерска скорост от около 300 км/ч, спрямо около 180 км/ч при стандартните „Шахед“.

При атака апаратът може да ускорява до около 370 км/ч и има обсег до 1000 км. Смята се, че „Геран-4“ достига скорости до 500 км/ч, докато „Геран-5“, представен публично на парада на 9 май, е описван като бюджетна компактна крилата ракета със скорост до 600 км/ч и обсег близо 1000 км.

Според украинското разузнаване реактивните системи засега се използват ограничено, предимно за тестове и оперативни експерименти. За тяхното разгръщане Русия използва специализирани „дронови пристанища“, включително съоръжения в Орловска област и обект край окупирания Донецк.

Defense Express алармира, че именно повишената скорост на реактивните версии „Геран“ представлява най-сериозната заплаха за фронтовите и граничните райони, тъй като значително съкращава времето за реакция и прехващане.

4 загинали и 17 ранени при руски обстрел с дронове срещу Харков.

🇷🇺💥🇺🇦 Русия нанесе поредния смъртоносен удар с дронове по Харков късно снощи, при който бяха убити 4 души, а други 17 са ранени. Това съобщи кметът на града Игор Терехов рано тази сутрин.

Областният управител Олег Синегубов посочи, че по предварителни данни руската армия е използвала дронове камикадзе „Геран-2“, за да нанесе 16 удара по жилищни райони на града.

Атаките са засегнали Шевченковския и Салтовския район, разрушили са сгради и предизвикали няколко пожара. При пристигане на екипите са горяли три жилищни къщи и един инфраструктурен обект.

Руските войски продължават ежедневните обстрели срещу градовете на Украйна с пълния набор оръжия – от ударни дронове и ракети през планиращи бомби до реактивни системи за залпов огън, като основни цели остават гъстонаселени райони и енергийната инфраструктура за гражданското население.

По-рано стана ясно, че 7-годишното момиченце, загинало при руския ракетен удар срещу жилищен блок в Тернопил, се казва Амелия и е полска гражданка.

ВВС на САЩ търси придобиване на копия на Шахед-136.

🇺🇸🇮🇷 Военновъздушните сили на САЩ търсят информация за придобиване на копия на иранския дрон Шахед-136 за проучване и тренировъчни цели, съобщи вестник Stars and Stripes, който се издава от Пентагона.

Според федерални документи, ВВС се нуждаят от 16 реплики на Шахед-136, с опция за закупуване на допълнителни 20 в бъдеще.

„Тази придобивка цели да се използват дронове, които са представителни за Шахед-136, използван в момента от противникови държави и срещан в множество зони на операции“, се посочва в искането за информация (RFI).

Дроновете Шахед летят бавно и ниско, което ги прави по-трудни за засичане от радари в сравнение с изтребители или бомбардировачи. Stars and Stripes цитира експерт, според когото инициативата има за цел да помогне на американските сили да се упражняват в противодействието и неутрализирането на подобни заплахи.

Дронът Шахед-136 беше публично представен за първи път през 2021 г. по време на иранско военно учение. Неговата достъпност, тактика на роене и масов износ направиха революция в асиметричната война, особено в руско-украинския конфликт.

През юли, САЩ представиха свой собствен евтин дрон - LUCAS (Low-Cost Uncrewed Combat Attack System), разработен от базираната в Аризона компания SpektreWorks.

Шахед-136 е дрон в конфигурация с делта-крило, въоръжен с 50-килограмова бойна глава, способен да лети до 2500 км със скорост около 185 км/ч.

Иран започна да изнася този вид дронове за Русия след нейното нахлуване в Украйна през 2022 г. Оттогава тя започна собствено производство на дрона, модифицирайки го за по-висока скорост, за да избягва противовъздушната отбрана. Руският вариант беше назован Геран, следвайки съветската традиция за назоваване на оръжия на цветя.

Русия често използва дроновете Шахед заедно със залпове от крилати и балистични ракети, за да осъществи претоварване на украинската мрежа за противовъздушна отбрана.

Руски дрон "Геран-2" се разби в Литва.

🇷🇺💥🇱🇹 Руски безпилотен самолет Геран-2 се е разбил в Литва по-рано след като е навлязъл във въздушното пространство на страната от съседен Беларус, потвърдиха служители на литовската отбрана.

Литовската армия съобщи, че дронът е навлязъл във въздушно пространство на страната около 11:30 ч. местно време, преди да се разбие.

„Можем да потвърдим, че е имало нарушение на въздушното пространство, но по всичко личи, че това изглежда е неволен инцидент. Разследваме подробностите и ще съобщим веднага щом е налице повече информация“, отбеляза Довиле Шакалене, служител на литовската отбрана, пред Lrytas.

Инцидентът доведе до засилени мерки за сигурност в столицата Вилнюс. Министър-председателят Гинтаутас Палуцкас и председателят на парламента Саулюс Сквернелис, които са се срещали с репортери в Дома на правителството, когато новината е била съобщена, са били ескортирани до сигурно убежище като предпазна мярка, съобщиха местни медии.

Дроновете от серията Геран, често наричани системи за заблуда, са проектирани да объркват и насищат мрежите за противовъздушна отбрана. Въпреки че не са въоръжени, те имитират сигнала на въоръжени системи, принуждавайки защитниците да изразходват ценни ракетни прехващачи за фалшиви цели. Смята се, че дронът, участвал в инцидента днес, е вариант "Геран-2" – тип, широко използван от руските сили в Украйна.

Литовските служители не потвърдиха дали дронът е изстрелян към въздушното пространство на НАТО умишлено или е отклонил курса си поради техническа повреда или грешка на оператора. Инцидентът се случва на фона на нарастващото регионално напрежение след многократни руски удари с дронове и ракети в близост до източните граници на НАТО.

В Украйна дронове са използвани в масирани атаки за претоварване на противовъздушната отбрана и за проправяне на път за по-смъртоносни боеприпаси. Въпреки това, използването им в близост до границите на НАТО повдига опасения относно грешни изчисления, които биха могли да доведат до ескалация.

Литовското министерство на националната отбрана отбеляза, че работи в тясно сътрудничество с Центъра за комбинирани въздушни операции на НАТО за наблюдение на ситуацията и оценка дали са необходими допълнителни мерки.

Украински хакери получиха достъп до 100 GB документация на руски производител на дронове. Какво научиха от нея?

🇺🇦🔎🇷🇺 Украински хакери от групата „Кибер Съпротива“ са провели многостепенна CYBINT операция, в резултат на която са получили неоторизиран достъп до близо 100 GB поверителна информация на руския производител на дронове „АЛБАТРОС“ ООД, съобщава онлайн изданието InformNapalm.

Въпросните данни включват:

• 3D модели и схеми на руски разузнавателни и атакуващи дронове
• 3D модели на пневматични катапулти, системи за нулиране, серво задвижвания за камери
• схеми на доставка на подсанкционирани компоненти
• списъци на всички участващи в разработката и управлението
• списъци с международни "партньори", които подкрепят руската агресия и помагат за заобикаляне на санкциите
• списъци на непълнолетни ученици, участващи в разработването на шахиди и други ударни дронове
• резултати от тестове на най-новите системи за радиоелектронна защита и "окопни" смутители

Или накратко казано, украинските хакери са получили неоторизиран достъп до резултатите на повече от 10 години труд, който е оценяван на повече от 14 000 000 щатски долара.

Изтеклите данни включват и договори с други страни, сред които са Иран, Ирак и Египет. Повечето от тези материали вече няколко месеца са достояние на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) и се използват изцяло в техен интерес.

Всичко това е факт благодарение на получен достъп до личните данни на Алєксей Флоров, изпълнителен директор на гореспоменатото дружество.

Военно-промишленият комплекс „АЛАБУГА“

Преди пълномащабната руска инвазия в Украйна, специалната икономическа зона „Алабуга“ е доста привлекателна за вътрешни и чуждестранни инвестиции. Липсата на данък върху земята, недвижимите имоти, транспорта и много ниските ставки на данък върху доходите на територията на зоната довеждат до развитие на бизнеса там с бързи темпове. През 2016 г. 74% от всички чуждестранни инвестиции в Татарстан се падат на Алабуга.

След инвазията и въвеждането на по-строги санкции срещу Русия много чуждестранни компании започват да ограничават дейността си там. Как да се запълнят празните помещения и цехове в държава, която преминава на военни релси е реторичен въпрос. Специалната икономическа зона се превръща във военно-промишлен комплекс.

„Алабуга“ участва в мобилизационната задача, а властите на Алабуга обсъждат с ръководителите на местните предприятия как да проведат изборите на Путин.

Информация за плановете на Русия да произвежда военни дронове с иранска конструкция на своя територия се появява още през есента на 2022 година – за това съобщава The Washington Post.

През юни 2023 г. говорителят на Съвета за национална сигурност на САЩ Джон Кърби съобщи данни на американските разузнавателни служби, че Техеран доставя на Русия оборудване за съвместно производство на дронове камикадзе. Тогава медиите съобщиха, че заводът се изгражда на територията на СИЗ „Алабуга“, а Белият дом публикува снимка на вероятното местоположение на цеховете, където се извършва производството.

През август 2023 г. The Washington Post публикува още един материал по тази тема, въз основа на изтичане на руска инженерна документация и служебна кореспонденция.

Въз основа на тези данни разследващите журналисти заключават, че до лятото на 2025 година в „Алабуга“ планират да произведат 6000 дрона. За да постигнат тази цел, руските инженери трябва да подобрят остарелите ирански технологии, да увеличат производствения капацитет и да подобрят контрола на качеството.

Цялото разследване можете да откриете на уеб сайта на 🔍 InformNapalm.