„Нептун“ порази шест Су-34 в Борисоглебск, сателитът показва обгорели стоянки

🇺🇦🚀🇷🇺 Сателитна снимка от днес сутринта показва обгорял участък по средата на линията от стоянки на авиобаза „Борисоглебск“ във Воронежка област, където часове по-рано Военноморските сили на Украйна поразиха 6 изтребителя-бомбардировача Су-34. Снимката е заснета от Airbus Defence and Space в 08:25 ч. и беше публикувана от украинския проект AviVector, специализиран в проследяване на руската военна авиация.

Днес сутринта украинските ВМС обявиха, че ударът е бил нанесен от брегови ракетен комплекс РК-360МЦ, който изстрелва крилатата ракета Р-360 „Нептун“. „В резултат на удара са поразени шест бомбардировача Су-34М“, гласи съобщението. Су-34М е модернизирана версия на двуместния Су-34, който се класифицира като фронтови бомбардировач. Поразено е техническо оборудване за осигуряване на полети. На летището са докладвани вторични детонации и пожар. Съобщението завършва с думите „Информацията се уточнява“.

Р-360 „Нептун“ е създадена като противокорабна ракета от киевското конструкторско бюро „Луч“. Ракетата получи световна известност през април 2022 г. Тогава по данни на украинското командване и американски официални лица две такива ракети улучиха крайцера „Москва“, флагмана на Черноморския флот на Руската федерация, който потъна. По-късно ракетата е приспособена и за удари по наземни цели, а през март 2025 г. президентът Володимир Зеленски обяви модификация с увеличен обсег, наречена „Дълъг Нептун“, която има обсег до 1000 км. Флотът не уточнява коя модификация е използвана срещу Борисоглебск.

Генералният щаб на ВСУ публикува своята версия около час и половина по-късно. „Потвърдено е, че шест многоцелеви изтребителя-бомбардировача Су-34 на противника са получили повреди в различна степен“, пише щабът, който приписва удара на Силите за отбрана, без да назовава рода войски. Reuters предаде съобщението с думата „повредени“ и посочи, че един Су-34М струва десетки милиони долари.

Снимката на AviVector обхваща открити места за паркиране покрай рулежката, по която самолетите стигат до пистата. Покрити укрития в кадъра няма. В средата на линията обгорялото петно, отломките и следите от пожар заемат поредица от съседни стоянки. Според тълкуването на United24 Media, медийната платформа на Министерство на цифровата трансформация на Украйна, видимите поражения сочат най-малко четири унищожени Су-34. Сателитното изображение не винаги позволява да се различи изцяло унищожен от тежко повреден самолет и не показва ясно всеки от тях на линията. Затова по-ниската оценка не противоречи на съобщенията на военните за 6 поразени Су-34.

Предупреждението за ракетна опасност във Воронежка област беше обявено в 21:55 ч. местно време на 14 октомври и отменено в 23:01 ч. Малко преди 23:00 ч. украинският мониторинг канал Exilenova+ съобщи за взривове и пожар – по първоначални данни на летището в Борисоглебск. На другата сутрин губернаторът Александър Гусев отчете 33 унищожени дрона и „няколко реактивни въздушни цели“ над 3 градски окръга и 8 района. По първоначална оценка няма пострадали, а отломки са повредили стопански постройки в частни дворове и автомобил във Воронеж. За летището губернаторът не спомена нищо, но напомни, че снимането на последиците от ударите и на работата на ПВО е недопустимо. Сутрешната сводка на Министерството на отбраната на Руската федерация включва Воронежка област сред районите, над които са свалени общо 166 дрона, и също не споменава Борисоглебск.

През нощта руски канали тиражираха версия, според която по летището са изстреляни около 10 крилати ракети FP-5 „Фламинго“ на украинската компания Fire Point, с обсег до 3000 км. Украинското издание Mignews я определи като непроверена, а тази сутрин ВМС назоваха „Нептун“. Ракети „Фламинго“ фигурират в руската сводка за същата нощ, но над Рязан. Ударът по рафинерията там е продължил от 04:00 до 07:00 ч. и според руското ведомство са прехванати 4 ракети „Фламинго“ и 69 дрона. Това е над 5 часа след първите съобщения за пожар в Борисоглебск.

Су-34 е един от основните носители на управляемите авиобомби, с които Русия удря украинските позиции и прифронтовите градове. Това са свободно падащи фугасни бомби, снабдени с комплект крила и система за управление, които самолетът пуска от десетки километри, далеч от линията на фронта. ВМС посочват, че Су-34М може да носи едновременно по няколко авиобомби и ракети от различен тип. Поразяването на 6-те самолета отслабва потенциала на руската тактическа авиация и намалява интензивността на действията по съответните направления на фронта.

Ударът е пореден случай на поразени Су-34 на руски летища. На 21 август Генералният щаб на ВСУ обяви, че Су-34 е поразен в авиобаза Ахтубинск, Астраханска област, където е разположен държавния летателно-изпитателен център. На 4 октомври Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че дронове на Центъра за специални операции „Алфа“ са поразили Су-35 и Су-34 на летище „Ханская“ в Република Адигея, което се намира на около 500 км от най-близката територия под украински контрол.

Самата авиобаза Борисоглебск, разположена в източната част на региона, е била многократно поразявана. Според описанието на Militarnyi там са базирани Су-34, Су-35С и Су-30СМ. Според украинските власти на 3 октомври 2024 г. дронове на СБУ и ССО са поразили складове за управляеми бомби, стоянки на Су-34 и Су-35 и резервоар за гориво. По оценка на AviVector на 8 юли 2026 г. при атака с дронове е унищожен още склад за горива и смазочни материали на базата.

На част от руските авиобази вече са изграждани укрития за самолетите. В Морозовск, Ростовска област, където са базирани Су-34, до август 2025 г. са изградени 18 такива, обяви Militarnyi. AviVector отчете, че конструкциите на 3 хангара в авиобаза Енгелс-2 са почти завършени. В Борисоглебск снимката показва Су-34 на открити места за паркиране, какъвто беше случаят с повредения в Ахтубинск бомбардировач.

Разликата между „поразени“, „повредени в различна степен“ и „унищожени“ е разликата между самолет, който се връща в строя след ремонт, и самолет, който трябва да бъде заменен с чостп нов от завода. Част от обгорялата площ може да е свързана и с поразеното оборудване за осигуряване на полетите, изброено отделно от ВМС, затова самият пожар не показва броя на загубените самолети. Сравнението на снимката с двете военни съобщения все пак показва, че е много вероятно значителна част от 6-те самолета да са били загубени безвъзвратно. Дори долната граница в оценката на AviVector значи, че за една нощ, с един удар на флота, руската авиация е загубила няколко от бомбардировачите, които носят основната тежест на ударите с управляеми бомби по украинския фронт. Колко точно са безвъзвратните загуби, ще покажат следващите снимки на същия ред стоянки: изнесени останки и празни места за паркиране биха потвърдили загубите

Изведоха децата от Дружковка, роднините отказаха и загинаха седмица по-късно

🇺🇦🚸🇷🇺 Полицейски екип евакуира малки деца и майка им от квартал Яковлевка на град Дружковка в Донецка област, който на практика е фронтови град от месеци. Седмица по-късно руска авиобомба поразява дома им и убива останалите там баба, дядо и леля. Това разказва украинският доброволец Денис Христов във видео, публикувано на 19 септември, който споделя, че семейството умишлено е укривало децата от евакуационните екипи. Записът включва кадри на полицейското подразделение „Белите ангели“ и доброволеца Богдан Зуяков и проследява втора евакуация на същото семейство, след като майката връща децата обратно в града.

„Белите ангели“ са полицейски екипи за евакуация на цивилни в Донецка област, които посещават адреси по получени сигнали. Кадрите показват съпротивата на семейството срещу извеждането. Когато полицаите влизат в двора, бабата настоява, че живеят спокойно, имат вода и наскоро са им прокарали интернет. Полицаите отвръщат, че внуците имат нужда да учат и да общуват с връстници, „а не да ви пазят“.

„Това, че държите децата във фронтови град, съвсем не е нормално“, казва един от полицаите и добавя, че нито един съдия няма да отсъди в полза на семейството. Междувременно някой от възрастните се опитва да разбере кой е подал сигнала. „Някаква твар ни предаде“, гласи една от репликите, с които посрещат екипа. Христов описва отношението на роднините като открито враждебно.

Голяма част от кадрите показват събирането на багаж, докато полицаите умоляват семейството да побърза. Те подканят възрастните да приберат обувки, бельо, дрехи и документи, а на два пъти напомнят да вземат и играчки. Бабата първоначално смята, че подканата е отправена към нея, преди да ѝ обяснят, че става дума за внуците.

В разговора се споменава, че децата не са яли нищо от сутринта. Жената се засмива и отговаря, че нищо не работи в момента. По разказа в записа мъжът от домакинството е заминал предния ден. Чува се звук от дронове, докато екипът бърза да натовари семейството и багажа.

Майката се съгласява да тръгне, но при събирането на вещите получава пристъп, описан в материала като паническа атака. Кадрите показват как парамедици ѝ оказват помощ. Подканят я да диша дълбоко и я питат как се казва. Тя отговаря: Катя. Първият ѝ въпрос е дали децата са я видели в това състояние. Успокояват я, че не са излезли и не са я видели.

Христов казва, че пристъпът го е озадачил, и предлага свое обяснение: „Вероятно е била убедена, че ще откарат децата в Краматорск, а после ще ги дадат на едни там англосаксонци.“ Това е предположение на доброволеца за възможния ѝ мотив. В останалата част от близо 20-минутния запис разговорът се отнася предимно за условията в дома и отношенията в семейството.

Около една седмица след евакуацията руска планираща авиобомба поразява къщата. На кадрите на Зуяков, датирани 7 юли, пожарът още не е угаснал. „Трима загинали. Кучето загина, всичко наоколо е унищожено“, казва гласът зад камерата при обиколката на двора. Малко по-късно добавя: „Изгорели са.“ Загиналите са бабата, дядото и останала с тях роднина.

Описаният в материала тип планиращи авиобомби се получава с добавяне на криле и модул за коригиране на полета към свободнопадащи фугасни бомби. В разказа ударите по градската агломерация на Славянск и Краматорск са определяни като ежедневни. По думите на Христов руските бомби унищожават Дружковка, а квартал Яковлевка е „напълно заличен“.

Историята продължава и след първата евакуация. По разказа на Христов майката прекарва една седмица в Краматорск, след което се връща с децата в Дружковка. Те се настаняват при сестра ѝ, която доброволците също вече са евакуирали заедно с нейното дете. Завръщането става известно случайно: майката е забелязана в държавна институция в Краматорск, но без децата.

Там тя урежда смъртните актове на своите близки, като по това време децата ѝ са върнати обратно в града. Полицаите издирват семейството и го евакуират повторно. Христов споделя, че тримата вече са на сигурно място, а майката е глобена за връщането на децата в зоната на бойните действия.

Последните кадри във видеото показват тази втора евакуация. „Докарахме семейството, което се върна в Дружковка, откъдето вече го бяхме евакуирали. Там имаше удар, загинаха бабата и дядото“, разказва той. Доброволците помагат на пътниците да слязат от буса и придържат децата, за да не скачат.

В началото на видеото Христов обяснява защо публикува историята. „В зоната на бойни действия остават немалко цивилни. Това е избор на всеки и ние нямаме право да съдим“, казва той, но прави разграничение за родителите: „Съдим родителите, които съзнателно оставят своите деца в зоната на бойни действия под обстрел.“

Накрая той отправя призив към роднини, съседи и познати да подават сигнали, когато родители отказват да изведат децата си от опасната зона. Така разказът се връща към обвинението в началото: човекът, наречен от семейството предател, е подал сигнала, довел до извеждането на децата от дома преди смъртоносния удар и причината те да са живи.

Евакуацията в Дружковка продължава под непрекъснат руски обстрел с управляеми авиобомби и дронове, съобщава полицията на Донецка област. Екипите ѝ влизат в най-опасните квартали, за да извеждат ранени и трудноподвижни хора. Полицията описва тези мисии като често последна възможност за спасяването им.

Според данни, цитирани в материала, от началото на месеца населението на община Дружковка е спаднало със 740 души, а регистрираните жители са 1900. В контролираната от Киев част от Донецка област остават около 84 500 души, сред които над 4000 деца. От началото на септември областта са напуснали над 10 000 души. За денонощието на 20 срещу 21 септември Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) отчита 24 щурма в близост до Дружковка.

Случаят показва конкретно ограничение пред усилията за евакуация: извеждането на децата не гарантира, че те ще останат извън опасната зона. Първата евакуация ги отвежда от къщата преди смъртоносния удар. Решението на майката да ги върн обратно в града налага ново издирване и повторна намеса на полицаи и доброволци, които ежедневно рискуват живота си.

Анализ: Русия свива плацдарма западно от Нитриус северно от Лиман

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руското командване започна частично изтегляне от предмостието си западно от река Нитриус, северно от Лиман. Щурмови групи на Силите за отбрана на Украйна си върнаха контрола над позиции във и около Ярова, Олександривка, Карповка и Коровий Яр, заварвайки повечето от тях изоставени. Отстъплението идва през четвъртия месец от украинските контраатаки срещу издатъка северно от Лиман. То оставя на Москва по-плитко предмостие, което продължава да поддържа натиска върху града от север, но изисква чувствително по-малко хора за отбрана.

Основният натиск, който прави съкратената линия по-изгодна за руските войски, идва от Шандриголове. Украински части са се закрепили в южната част на селището и водят боеве за основната му част. Други сили са подновили щурмовите действия от север след по-ранни неуспешни опити и също се приближават към него. Значението на Шандриголове личи от самото руско изтегляне: съкратеното предмостие би било по-лесно за изоставяне, ако руската пехота не успее да изтласка украинските части от селото.

Развитието се потвърждава частично и от руски източници. На 8 август Z-блогър призна, че украинските сили са навлезли в северната част на селото и че Новоселовка, Дробишево, западната част на Лиман и Ямпол не се намират на руския преден край. Това е важно признание от информационна среда, системно преувеличаваща собствения си напредък и премълчаваща загубата на позиции. Институтът за изследване на войната (ISW) го отрази в картата си за същия ден. По-широката картина остава непроменена: според оценка на института от 23 август руската армия е заложила на настъпление към Славянск от североизток през Лиман още в началото на пролетно-лятната си кампания, но досега не постига успех по тази ос.

Оста Шандриголове–Ярова има и по-дълга оперативна история. През декември 2025 г. украинският военен наблюдател Костянтин Машовец я определи като направление на главното усилие на 144-та мотострелкова дивизия от 20-а общовойскова армия – т.е. като ос, по която руските войски настъпваха към реката. Тогава в същата отсечка се съобщаваше и за присъствието на 237-и танков полк от 3-та мотострелкова дивизия. Днес по същата линия се движат украински групи, но в обратната посока. За осем месеца оттогава именно посоката на движение по тази ос се е обърнала.

Съкращаването на линията на контакт освобождава личен състав и техника. Поддържането на предмостие отвъд река изисква оборудвани преходи, охраняван коридор и постоянно снабдяване под противниково наблюдение. Изтеглянето към по-къс периметър премахва голяма част от тези изисквания, а освободените подразделения могат да бъдат прехвърлени към участъците, в които клинът северно от Лиман е най-тесен. Цената е загубата на територия, завладявана на етапи през 2025 г. В замяна руското командване запазва основната част от северния фланг към Лиман с по-малко сили.

По източното рамо на клещите украинското настъпление продължава южно от Нове. Украинските войски се спускат по тактическите височини и си връщат поредица от опорни точки по високите места след няколко седмици тежки и скъпоструващи боеве. Картината получи и независимо потвърждение. Геолокирани кадри от 18 август показват руски удар по артилерийска позиция на ВСУ североизточно от Нове. Въз основа на тях ISW заключава, че Киев вероятно си е върнал Катериновка и Нове и продължава да държи Нови Мир – в разрез с твърденията на Москва. Източник, който следи руската групировка войски „Запад“, съобщи на 25 август, че по линията Редкодуб–Нове се водят контраатаки, които продължават и от север.

Това рамо също има по-дълга история. Контраатаките срещу издатъка започнаха в края на май, когато картографи и анализатори отчетоха украинско движение през Нове и съседната Катериновка. През юни Силите за отбрана контраатакуваха при Нове и Липово в посока Зелена долина и според оценката на ISW от 13 юни напредваха през бойните порядъци на руските сили. Натискът около Борова не идва само от юг: на 11 август руски военен блогър призна за напредък на ВСУ при Богуславка, североизточно от града. Между началото на контраатаките в края на май и достигането на височините южно от Нове има три месеца боеве за отделни опорни точки. Това е постепенно изтласкване, измервано в метри, а не пробив.

Загубените височини сега са подложени на интензивни удари с управляеми авиационни бомби (КАБ). Това са боеприпаси с разгъващи се крила и насочване по спътникови координати, които руската авиация може да пуска, без да навлиза в обсега на армейската ПВО на ВСУ. Ударите се нанасят по терен, който руската пехота не е успяла да задържи. От този район украинското командване насочва подкрепления в северните покрайнини на Колодязи, както и на изток – към Ивановка и западния бряг на река Жеребец.

От юг контраатаките постигат по-ограничени резултати. Руските позиции там са по-устойчиви, а атаките – постоянни. При последните боеве украинските сили прочистиха остатъка от Ставки и съседните полета от по-ранни руски инфилтрации и засилиха придвижването си на север към залесените дерета западно от Колодязи. Действията обаче все още имат характер на инфилтрация, а не на установено настъпление по фронта. В района се е образувала широка сива зона с преплетени и застъпващи се позиции, в която няма как да бъде очертана ясна линия на съприкосновение.

В крайна сметка решаващо значение има ширината на руския клин. В източната му част най-близките точки на двете украински рамена са на около 6,2 км една от друга, а разстоянието между най-предните щурмови групи е около 2,6 км. Тези стойности са измерени непосредствено по картата на сектора и не се основават на геолокирани кадри.

Подобни кадри от вътрешността на този участък на практика липсват от месеци и това не е просто пропуск в отразяването. Киев поддържа строг режим на оперативна сигурност и почти не допуска публикуването на материали от сектора. Москва също ограничава по-голямата част от информацията, но по информационни и пропагандни съображения, а не заради собствената си оперативна сигурност. Последиците от въпросния режим се виждат в картите на ISW: институтът отчита геолокации по периферията – югоизточно от Борова на 18 август и източно от Диброва на 23 август – но почти нищо от вътрешността на клина.

Потенциалното отклонение между откритите карти и реалната обстановка може да се оцени по друго направление. За Олександривския участък в Днепропетровска област, откъдето свободно се публикуват повече кадри, командването на Десантно-щурмовите войски отчете над 745 кв. км. освободена територия в периода от 29 януари до 12 август. Картите на ISW показват около 627 кв. км за същия интервал, при това за Олександровски участък заедно със северната част на Гуляйполски. Разликата е близо 1/6 и не е изненада, тъй като самият институт признава, че консервативната му методика подценява напредъка на ВСУ.

Украинското командване обясни и механизма, който поражда открояващата се разлика. В доклада си от 12 август Десантно-щурмовите войски уточниха, че част от знамената в освободените села са били издигнати на безопасно разстояние от реалните позиции именно по съображения за оперативна сигурност. Според ISW това значи, че украинският преден край вероятно вече се е намирал отвъд изброените населени места. Ако така се действа в сектор, от който постъпват сравнително много материали, разликата между картата и реалното положение в лиманския сектор вероятно е по-голяма, а не по-малка.

В обратната посока разминаването е значително по-голямо. На 29 юни руският президент Владимир Путин заяви, че руските войски са прочистили по-голямата част от Лиман и се намират на 8-9 км от Славянск. По оценката на ISW за същия ден руските въоръжени сили са поддържали присъствие вследствие на напредък или инфилтрации – в едва 4,3% от Лиман и са достигнали на близо 19 км от Славянск. Месец по-късно, на 29 юли, командирът на 37-и мотострелкови полк твърдеше, че неговата част прочиства града при отсъствие на съществена съпротива. Наличните данни обаче сочеха украински контрол над преобладаващата част от Лиман, ако не и върху целия град. Това разминаване между заявеното и доказуемото показва с каква доза предпазливост трябва да се тълкуват руските твърдения за сектора.

Но алтернативният прочит на същата фактология също има своите основания и не бива да се пренебрегва. Украински батальон с безпилотни системи, действащ в лиманския участък, съобщи на 12 август, че руското командване поставя силен акцент върху сектора и прехвърля там нови екипажи за управление на дронове. Натискът югоизточно от Лиман също не е спрял. На 10 август руски военен блогър призна, че сведенията за руския напредък в района си противоречат и че пълен руски контрол над горите южно от Лиман е малко вероятен, докато украинските сили държат Ямпол. Той отбеляза също, че малки украински щурмови групи са достигнали Диброва и Озерное. На 25 август друг руски канал вече твърдеше, че Озерное е превзето. Или селото сменя контрола си, или се сменя единствено разказът за него – без външна геолокация тази разлика не може да бъде установена.

ISW отчита, че на 24 и 25 август настъпателните действия северно от Лиман и източно от Славянск са продължили, но без потвърден напредък. Съкращаването на предмостието е съвместимо не просто с постепенно изпразване на клина, но и с прегрупиране за нов натиск от по-компактна база. Разликата между изтегляне и прегрупиране ще стане видима по това къде ще се появят освободените руски части – срещу Шандриголове или в друг участък от фронта.

Ако украинската страна затвърди постигнатото, Русия вероятно ще се принуди да напусне не само остатъка от предмостието западно от Нитриус, но също и значителна част от полетата и височините между Нитриус и Жеребец, превземани на етапи през 2025 г. Ликвидирането на клина би забавило чувствително руското настъпление към Лиман и би позволило на Украйна да укрепи северния фланг към Славянск. Така руските сили биха загубили възможността да щурмуват Славянск директно от изток, преди да са овладели Лиман. Подобно развитие би облекчило и украинското предмостие източно от река Оскол при Борова: през реката биха могли да се прехвърлят подкрепления към районите южно от Купянск и към останалите опорни точки в западната част на Луганска област. Линията на фронта би се изправила между Константиновка и Борова.

Руски авиобомби удариха жилищни квартали на Запорожие – един загинал, двама ранени

🇷🇺💥🇺🇦 Руски управляеми авиобомби удариха жилищни квартали на областния център Запорожие в обедните часове на деня – един човек беше убит, а най-малко девет са ранени по предварителните данни на местните власти.

„Един човек загина при поредния вражески удар срещу Запорожие. Спасителната операция продължава“, написа в Telegram ръководителят на областна военна администрация Иван Федоров броени минути след удара. В последваща публикация, придружена от кадри, показващи местата на попадения, той уточни, че към ранния следобед е известно за един загинал и двама ранени. Ударните вълни и последвалите пожари са ударили жилищни сгради и нежилищни помещения, а на място работят всички аварийни и медицински екипи на града.

Данните са предварителни. Колко бомби са паднали и кои части на града са поразени, властите засега не уточняват, а балансите на ударите по Запорожие тази седмица нарастват с часове: неделният стартира от съобщения за 3 ранени и до края на вечерта надхвърли 40. Докато спасителите разчистват развалините, е възможно да бъдат открити още пострадали.

Управляемите авиационни бомби, с които руската тактическа авиация обстрелва методично украинските градове край фронтовата линия, са стандартни фугасни боеприпаси, оборудвани с разгъващи се крила и модул за сателитно насочване. Комплектът, който руската индустрия от 2023 г. насам слага масово върху съветските бомби от серията ФАБ, превърна остарелия арсенал от свободнопадащи бомби в далекобойно оръжие: изтребител-бомбардировач пуска снаряда от десетки километри разстояние, без изобщо да влиза в обсега на фронтовата ПВО, а цената на комплекта остава в пъти под тази на крилата ракета – комбинация, която позволява повсеместна ежедневна употреба. Прехващането е също толкова неизгодно: планиращата бомба струва многократно по-малко от зенитната ракета, която би могла да я свали, затова практическата защита се свежда до изтласкване на самолетите носители извън пусковата дистанция. Запорожие, областен център с над 700 000 жители до пълномащабната инвазия, лежи на 30–40 км от линията на боен контакт и попада изцяло в обсега на планиращите бомби.

Днешният удар удължава най-тежката серия за града от началото на месеца. Удар в неделя вечер срина два етажа на 5-етажен жилищен блок, повреди съседния 9-етажен и нанесе тежки материални щети на частния сектор. Пламна и терминалът на логистичен оператор. Балансът нарастваше през цялата нощ, а сводките се пренаписваха час по час – 10, 33, 41, накрая 42-ма пострадали, сред тях 8 деца, и 2-ма загинали, единият от които жена, извадена от развалините без признаци на живот. Под разрушените етажи спасителните екипи търсеха жена и дете. В понеделник сутринта Федоров потвърди смъртта на 11-годишно момиче – третата жертва на удара.

Понеделникът не донесе пауза. Нова серия от попадения през деня първо рани 45-годишен мъж, един час по-късно областната администрация вече съобщи за един загинал и петима ранени, а следобедният удар по завод от хранителната промишленост добави още четирима. Горяха гаражи на площ от 500 кв. метра, както и постройки във вилна зона в покрайнините; до сутринта ранените в града и около него за денонощие бяха 16. Сводката на областната администрация, публикувана днес, отчете 1028 удара срещу 54 населени пункта в областта за 24 часа – 31 авиационни удара по областния център и други 19 селища, 713 дрона, повечето от които с FPV, наред с артилерия и реактивни системи за залпов огън – и 206 сигнала за повредени жилища, стопански постройки и автомобили.

• 5 юли: Удар по Запорожие убива 1 човек, ранява 9 други и оставя след себе си разрушени къщи.
• 10 юли: Бомби падат в самия център на града – 1 загинал и 16 пострадали.
• 13 юли: 4 бомби раняват 7 души, сред които и четиригодишно момиче.
• 16 юли: Три бомби отнемат три живота и разрушават двуетажна частна къща; прокуратурата открива наказателно производство.
• 18 юли: Петима са ранени, включително 14-годишно момче и 17-годишно момиче.

С днешната жертва градът брои жертви вече трети пореден ден, докато загиналите в областния център от началото на месеца станаха поне 10, а данните за днешния удар все още не са окончателни, тъй като екипи на спешните служби продължават да търсят хора изпод отломките.

Руска авиационна бомба уби студентка в Харков ден преди дипломирането ѝ.

🇺🇦🕯🇷🇺 23-годишна студентка по медицина загина в руски въздушен удар в Холодногорски район на град Харков вчера следобед – ден преди своето дипломиране. До безжизненото ѝ тяло, проснато на платното, спасителите намерили академичната тога и шапка с пискюл, които е трябвало да облече за церемонията днес. При удара са ранени 12 души, 1 от които се намира в изключително тежко състояние и лекарите се борят за живота му.

Ударът е нанесен около 15:40 часа, обяви ръководителят на областната военна администрация Олег Синегубов. По предварителни данни на разследването руската авиация е използвала две боеприпаса от типа „управляеми планиращи бомби“ (УМПБ), които се пускат от самолет далеч извън обсега на противовъздушната отбрана, при което се насочват към целта с разгънати криле. Единият се взриви върху пътното платно до нежилищна сграда, докато вторият падна в двора на частна къща, но не се възпламени и по-късно беше обезвреден от сапьори.

„Един от ранените се намира в изключително критично състояние, лекарите се борят за живота му. Отчитаме значителни разрушения – стопански обекти, предприятия и друга инфраструктура са повредени“, сподели пред Синегубов. Сред пострадалите е млада жена с 90% изгаряния от тялото. Броят на ранените нарастваше с всеки изминал час – първоначално кметът Игор Терехов съобщи за 5, после за 10, преди областната прокуратура да ги посочи на 12 – 9 при първия боеприпас и още 2 жени, ранени при падането на втория.

Харковският национален медицински университет потвърди самоличността на загиналата – Фатима Гусейнова – негова студентка, която се готвела да стане лекар. „Фатима беше бъдеща лекарка, която избра пътя да служи на хората. Тя упорито трупаше знания, мечтаеше да посвети живота си на медицината и да спасява човешки животи“, гласи съобщението на университета. Дипломирането ѝ било насрочено за 30 юни – деня след удара.

Областната прокуратура образува досъдебно производство за извършено военно престъпление, предизвикало смърт, по чл. 438, ал. 2 от Наказателния кодекс на Украйна. Освен жертвите ударът остави след себе си широки материални щети: повредени са трамвай, над 15 автомобила, електрическата и контактната мрежа на градския транспорт, а също жилищни и стопански сгради около мястото на попадението. Движението на трамваите по ул. „Евген Котляр“ беше временно спряно и заменено с автобуси. На място работят спасители, медици, полицаи и доброволци, които разчистват развалините и обследват засегнатите сгради.

Харков, който отстои на около 30 км от руската граница, е сред най-честите цели на руските планиращи бомби именно заради своята близост – кратката дистанция съкращава времето за реакция на средствата за въздушна отбрана и прави прехващането на боеприпасите трудно. Същата близост превръща града в полигон за оръжие, чиято точност остава груба, а поразяващото действие – без разлика между военен обект и улица в жилищен квартал. Ударът от 29 юни се вписва в дълга поредица от безразборни попадения в Харков през последните месеци, при които жертвите са предимно цивилни.

До късно вечерта Министерство на отбраната на Руската федерация не е коментирало удара. Дипломирането, за което Фатима Гусейнова се готвеше, така и няма да се състои за нея.

12 загинали при руски удар срещу град Запорожие.

🇷🇺💥🇺🇦 Руски самолети нанесоха удар по Запорожие, използвайки четири управляеми бомби и няколко дрона. Началникът на областната военна администрация Иван Федоров съобщи, че броят на загиналите е нараснал на 12 души, след като първоначален доклад на Държавната служба за извънредни ситуации посочи 9 убити.

Един от пострадалите, изваден изпод отломките, по-късно е починал в болницата. Екипите на спешна помощ вече са потушили всички пожари на местата на ударите. Спасителните операции продължават, а службите за извънредни ситуации остават активни на терен.

Според Националната полиция в Запорожка област, руските сили са атакували жилищен район с управляеми бомби, поразявайки инфраструктурен обект, автосервиз и автомивка. Ударите са предизвикали пожари и са нанесли щети на промишлени сгради, превозни средства и близки жилищни домове.

Полицията съобщи, че руските военни са използвали тактиката на „двойния удар“ по време на инцидента. „Когато полицаите, спасителите и медицинските служби започнаха да оказват спешна помощ на ранените, окупаторите коварно насочиха атакуващи дронове към мястото на обстрела“, заявиха от полицията.

Областната администрация актуализира броя ранени до 16 души. Повечето пострадали се намират в средно тежко състояние с травми от взривната вълна. Полицаи, парамедици и съдебни експерти работят на местата, за да документират събитието като военно престъпление. До момента са идентифицирани само 4 от 12 убити. Експерти от центъра за издирване на изчезнали лица в момента работят по установяване самоличността на останалите 8 жертви.

Регина Харченко, секретар на Градския съвет на Запорожие, обяви, че утре е обявен ден на траур в памет на загиналите. По-ранните доклади първоначално посочваха шестима ранени, преди данните да бъдат обновени от местните власти след атаките с дронове и откриването на още жертви под развалините.

Последните бомбардировки над Запорожие следват модела на засилени руски удари срещу цялата страна, по подобие на мащабните атаки от 15 април, насочени по гражданска инфраструктура в Днипро, Черкаси и Суми.

На 15 април руските сили извършиха поредица от нощни удари в няколко украински града. В Днипро ракета порази 9-етажна жилищна сграда и остави административен център в пламъци, което доведе до смъртта на петима мъже и рани няколко други.

Междувременно в Запорожие атака срещу спирка на градския транспорт отне живота на 74-годишна жена, служителка в павилион, и нанесе сериозни щети на местния бизнес и домове. Въпреки усилията на силите за ПВО да прехванат многото дронове, координираната атака доведе до тежки цивилни жертви и разрушения на инфраструктура в атакуваните региони.

Fighterbomber: Оперативният таван на руската авиация е 15-16 хиляди планиращи бомби месечно.

🇷🇺✈️ Telegram каналът Fighterbomber, приписван на руския пилот Иля Туманов и считан за неофициален говорител на Въздушно-космическите сили, публикува техническа справка, в която посочва микса от 4 УМПК и 2 УМПБ като максимално еднократно бойно натоварване за изтребител-бомбардировач Су-34. Според него шестте бомби могат да бъдат изпуснати на различни дистанции в рамките на един полет и така достижимият месечен таван би нараснал от около 10 000 на 15-16 000 планиращи бомби.

УМПК (унифициран модул за планиране и корекция) е евтин модул с разгъваеми крила и инерциално-сателитна навигация, който се монтира на съветски авиационни бомби от типа ФАБ-500, ФАБ-1500 и ФАБ-3000 (числото е равно на масата в килограми), осигурявайки обхват до 60-70 км. УМПБ Д-30СН е по-ле със свое крило и в една от обявените си модификации с реактивно разширение на обхвата до около 120 км, поставяйки самолета извън зоната на повечето украински зенитно-ракетни комплекси.

Су-34 е единствената руска машина, която носи редовно тези боеприпаси. Тя притежава 12 пилона, но крилата на УМПК се разгръщат при изпускане и заемат място, което ограничава размера на бомбите, които биха могли да висят едновременно. Затова, според поста, 6 големи УМПК не могат да се съберат на едно крило, но миксът от 4 големи УМПК на основните пилони и 2 по-компактни УМПБ на странични пилони е технически възможен.

Числата се разминават значително с официалните данни от Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна, според които руската авиация е достигнала рекордните 5717 пуска през януари и 7987 пуска през март – далеч под цифрата от около 10 000 месечно, използвана от Туманов като база. Разминаването вероятно е резултат от различни методики на отчитане (ведомствени излети срещу документирани попадения), а също така може да и включва употреба извън зоната на украинско наблюдение.

Документираните досега употреби според снимки и видео от лятото на 2024 г. до началото на 2026 г. показват полети на Су-34 предимно с по 3-4 УМПБ или 2-4 УМПК комплекта. На този етап обявеното 6-кратно окачване не е документирано от OSINT източници и следва да бъде считано за декларирана възможност, а не потвърдена тактика.

Втората част от поста описва кадровия таван на руската авиация – и тук тонът на канала е необичайно откровен. Според Туманов пилотски ресурс не липсва – формулировката е, че „пилоти набълваха бол" – но обучението на нови екипажи е блокирано, защото по време на война няма уволнения и инструкторите остават в действащите ескадрили. Много по-остър е недостигът на специализиран наземен състав – техници и инженери, подготвящи самолетите между полетите. Постът твърди, че те масово са разпределяни в пехотни щурмови части, охрана на летищните периметри, наряди и караули, а не за подготовка на самолетите. Наричат ги „космодесант" – жаргон за пехотни щурмови подразделения на ВКС, формирани именно от охрана на летища и инженери, разпределени за бойни задачи

Цитираните твърдения от руски източник съвпадат по посока с публични данни от индустрията: в края на 2023 г. независими оценки на руския авиационен сектор посочват недостиг от 14 000 души, докато броят на приетите студенти по авиоинженерство в Русия за същата година е под 1 500.

Целият цикъл (пилот, летателно средство, боеприпас, наземен специалист) според канала опира физическия си таван към 15-16 хиляди планиращи бомби месечно. Туманов отхвърля идеята УМПК-комплектите да се пренесат на изтребителите Су-30СМ и Су-35С, защото това би оголило въздушното прикритие на самите ударни машини, а всеки добавен ресурс на едно направление изисква изваждането му от друго.

Хронологията е серия от последователно подобрявани месечни рекорди. След януарския връх от 5717 пускове и този през март от 7987, руската авиация надмина и дневния рекорд от 17 октомври 2025 г. (268 за 24 часа) с нов резултат от 328 в едно денонощие в началото на 2026 г. Тенденцията е нарастване, но не линейно, а с пикове, съответстващи на офанзивни прозорци по конкретни направления (към края на април това са основно боевете западно от вече падналия Покровск, около Хришине, както и направленията Купянск и Лиман), а не на равномерно покачване на капацитета.

Непосредствените оперативни последствия се разделят в три основни плоскости. Първо, ако заявеният боен товар от 4+2 влезе в редовна употреба, а броят на полетите остане същият, месечният тонаж на боеприпаси, хвърлени върху украинските позиции, нараства с близо 60%, което увеличава натиска върху ПВО и защитните укрепления по фронтовата линия. Второ, при потвърден таван от 15-16 хиляди бомби проблемът на украинската отбрана се измества от прехвата на самите боеприпаси (което остава трудно при планиращи бомби с 60-120 км обсег и малка отражателна повърхност) към извеждане от строя на платформите-носители Су-34 и наземните технически вериги, които ги обслужват.

Cascade Systems: украинската РЕБ „Лима" е отклонила 58 „Кинжала" от своето въвеждане на въоръжение.

🇺🇦 Украинската компания Cascade Systems съобщи, че системата за електронна война на стратегическо ниво „Лима" е допринесла за неутрализиране на 26 руски аеробалистични ракети Х-47М2 „Кинжал" за първите три месеца на тази година. Общият брой отклонени „Кинжали" от въвеждането на системата в експлоатация достигна 58, разкриха от производителя пред украинското издание „Оборонка".

Според същите данни за първото тримесечие „Лима" е отвела от целите им и 33 крилати ракети и над 10 000 дрона. Служители на компанията посочват още, че системата постига 98% ефективност срещу коректируеми авиационни бомби (КАБ), пуснати в нейния обсег на действие – твърдение, което за момента не е независимо потвърдено.

Началникът на управлението за електронна война в Сухопътните войски на Украйна полк. Максим Скорецки обясни, че „Лима" се интегрира в общата система за противовъздушна отбрана като допълнителен неогневи рубеж. „Това позволява да неутрализираме дронове и ракети, вече преодолели външния пръстен на прехвата", цитира го „Оборонка". Така се изгражда ешелонирана защита, при която част от средствата за нападение биват отклонявани, преди да се стигне до огнево прехващане.

Представител на звеното „Нощна стража" (Нічна Варта), което експлоатира комплекса, твърди пред същото издание, че системата е доказала ефективност срещу 12- и 16-канални CRPA антени – напреднал тип антени с контролирана диаграма на насоченост, с които според украинската страна сега са снабдени руските дронове, КАБ, крилати и балистични ракети. По думите му от 59 „Кинжала", насочени към обекти, защитени от звеното, 58 не са достигнали крайните си цели.

Принципът на действие на „Лима" се основава на комбинация от заглушаване, подмяна на сигнала (spoofing) и кибервъздействие, които нарушават сателитната навигация на оръжието и го принуждават да разчита на инерциална система. Точността на инерциалното насочване се влошава с разстоянието, което обикновено води до значително отклонение от целта – техническо описание, съвпадащо с доклади на Defense Express. По-ранни материали на западни медии описват отделни епизоди, при които оператори от „Нощна стража" подават фалшиви сателитни сигнали към настъпващите ракети.

Ръководителят на Cascade Systems определя подхода като „асиметричен отговор: вместо изтощителен двубой 'ракета срещу ракета' използваме инструмент, който води до критично отклонение на прецизното оръжие във финалния етап на полета". По думите му употребата на средства за електронна война на стратегическо ниво позволява по-рационално разпределение на ограничения ресурс на ПВО и намалява натиска върху запаса от зенитни ракети, който в противен случай щеше да бъде изразходван срещу всяка отделна заплаха.

„Кинжал" е балистична ракета с въздушно изстрелване, позиционирана от Москва като средство, изискващо прехват от клас Patriot. През пролетта на 2025 г. Русия въведе модифицирана версия, способна да маневрира във финалния участък на траекторията, след което според западни анализи процентът на успешните прехвати се е сринал – от около 37% през август до 6% през септември 2025 г. Това прави електронното отклоняване, което действа върху навигацията, а не върху кинетичното поразяване, все по-търсен допълнителен слой на защита.

Особено място в изявленията на Cascade Systems заема декларираната ефективност срещу CRPA антени. Това решение, считано за една от основните руски и западни противомерки срещу електронната война. Ако данните отговарят на реалността, това би означавало, че украинските разработчици са успели да работят на нива на сигнала и алгоритми, които заобикалят тази защита. Изнесените показатели обаче произтичат от вътрешна статистика на производителя и оценки на ползвателя и не подлежат на независима проверка; публичните описания на системата и епизодите с отклонени „Кинжали" над Киев и Лвов през 2025 г. се потвърждават от западни анализатори, включително бившия германски съветник по отбраната Нико Ланге, който определи методологията за потенциален „пробив" в електронната война.

„Лима" е разработена през 2022 г. първоначално за противодействие на дронове от тип Геран-2 и управляеми авиационни бомби. Настоящите съобщения на производителя очертават разширяване на декларирания обхват към аеробалистични и крилати ракети, като в същото време подчертават ограничението на системата: тя не унищожава средствата за атака, а намалява точността им – ефект, който има смисъл единствено като част от многослойна отбрана, а не като самостоятелно решение.

Украинските ВВС потвърдиха, че са прехванали новите руски реактивни бомби

🇺🇦 Украинските системи за противовъздушна отбрана са в състояние да прехващат новите реактивни управляеми бомби, известни като реактивни КАБ, които наскоро бяха използвани от руската армия за нанасяне на ограничени удари в различни области на Украйна, съобщиха от ВВС на страната.

Руската тактическа авиация е започнала да използва тези модифицирани бомби, за да тества реакциите на украинската отбрана, съобщи „Суспилне“, позовавайки се на изявление на Юрий Ихнат, говорител на ВВС на Украйна.

„Това е същата бомба, изстрелвана от самолет Су-34. По своите летателни характеристики тя наподобява крилата ракета, което я прави уязвима за системите за противовъздушна отбрана“, обясни Ихнат.

Новите КАБ, управляеми въздушни бомби, оборудвани с малък реактивен двигател, бяха забелязани над Одеска, Николаевска и Полтавска области. Ихнат потвърди сведенията, че Южното командване на ВВС е прехванало успешно две от тях, докато трета е паднала в открита местност, без да причини материални щети.

Тези оръжия са поредния опит на руските сили да увеличат обсега на конвенционалните бомби чрез подобрения в двигателя и системите за насочване. Украински официални лица отбелязаха, че Русия ги използва спорадично, главно за тестови цели.

Ихнат увери, че те „не представляват особена опасност“ в сравнение с руските крилати ракети и че Украйна продължава да укрепва своите отбранителни способности с помощта на международните си партньори.

The Economist съобщи, че Киев е разработил система за електронна война Lima, която нарушава сателитната навигация на руските планиращи бомби. Системата комбинира заглушаване и кибер намеса, което води до загуба на точност на бомбите, оборудвани с УМПК, при което те се разбиват на разстояние до 15 км от целите си.

Русия започна серийно производство на авиобомби с обсег до 200 км.

🇷🇺 Русия започна серийно производство на авиационни бомби, оборудвани с нови насочващи модули, способни да поразяват цели на разстояния до 200 км, съобщи Ukrinform, цитирайки доклад от украинското военно разузнаване.

Според доклада тези подобрени боеприпаси вече се използват срещу Днипро и други градове, които се намират дълбоко в украинска територия.

Вадим Скибицки, заместник-началник на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна, отбеляза, че през последните месеци руската отбранителна индустрия е завършила разработката и бойните изпитания на новите бомби.

„През септември и октомври Русия разработи и премина към финални изпитания на авиационни бомби с нови модули за управление. Очаква се оперативният им обхват да достигне 200 километра. Първите удари бяха регистрирани в Днипро, а сега ги виждаме и в други градове,“ предупреди той.

Доклади на украинското разузнаване и репортажи в независими медии твърдят, че Русия комбинира масовото производство с внедряване на универсални насочващи модули за конвенционални свободно падащи бомби, превръщайки ги в управляеми боеприпаси, способни да се изстрелват от разстояние с бойни самолети.

По-рано стана ясно, че Москва е въвела устойчива на електронни смущения система за насочване с името „Комета-М24“, която подобрява прецизността и устойчивостта на комплектите за планиращи бомби, разширявайки ефективната им роля в нанасянето на удари от разстояние.

Русия изстреля рекордни 268 управляеми въздушни бомби за един ден

🇺🇦🇷🇺 Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщи, че на 17 октомври руските сили са изстреляли най-големия брой управляеми въздушни бомби за денонощие от началото на употребата им във войната – общо 268. Основната платформа за доставка е изтребителят-бомбардировач Су-34, който нанася удари извън обсега на противовъздушната отбрана.

Според Militarnyi, Су-34 все по-често се използва за доставка на планиращи управляеми бомби, тъй като поддържа височина и разстояние, които минимизират излагането на ответен огън. Тези бомби, често оборудвани с инерционни и сателитни системи за насочване, позволяват на руските самолети да нанасят удари по украински позиции и градски райони, без да пресичат фронтовата линия.

Въздушната кампания на 17 октомври включва и 109 въздушни удара в цяла Украйна. Освен това руските сили са използвали 6024 дрона-камикадзе през деня. Генералният щаб не разкри типовете използвани дронове.

Руските сили са извършили масирани обстрели, нанасяйки 4941 отделни удари по украински военни позиции и цивилна инфраструктура. От тях 117 са извършени с реактивни системи за залпов огън (MLRS), известни с широкия си обхват и използване в зоните на фронтовата линия.

Усилването на ударите идва на фона на подготовката на двете страни за зимни операции, които обикновено затрудняват маневрената война и увеличават зависимостта от въздушна и далекобойна огнева мощ.

Украинската армия все още не е публикувала пълна оценка на щетите от ударите този ден. Въпреки това регионалните власти съобщават за щети по инфраструктурата и жилищните райони, особено в регионите на фронтовата линия.

Хибрид на КАБ и Х-38: какво знаем за новата „Гром-1“, използвана при руския удар срещу Днипро?

🇷🇺🚀🇺🇦 На 28 юни 2025 г. руската армия нанесе удар по украинския град Днипро с новата си хибридна ракета „Гром-1“, която беше успешно прехваната от средствата за противовъздушна отбрана в предградията, съобщи ръководителят на областната военна администрация Серхий Лисак.

Олександър Кочетков, политолог и бивш инженер в конструкторско бюро „Южное“, разказа пред Суспилне повече за най-новата руска бомба-ракета.

Гром-1 – хибрид между авиобомба и ракета

Кочетков посочва, че Гром-1 е създадена с идеята да увеличи прецизността и обхвата на руските авиационни бомби (КАБ).

„Обикновената авиационна бомба пада на няколко километра от самолета и точността остава ниска. Управляемите авиационни бомби имат устройство, т.е. крилца, които се разтварят след изпускането на бомбата от самолета. Въпросните крилца ѝ помагат да прелетят значително повече километри. В зависимост от височината, такава бомба може да извърши полет на разстояние от 70 км. Освен това може да се добави GPS устройство за навигация, което донякъде ще увеличи прецизността на такъв продукт“, обясни той.

Руските военни искат да увеличат обсега на авиационните бомби преди всичко, за да запазят своите бомбардировачи, защото, както отбеляза той, колкото по-близо лети самолет до фронтовата линия, толкова по-лесно е да бъде свален от противовъздушната отбрана на врага.

„Руснаците се опитват да увеличат точността и обсега на изстрелване на управляемите авиационни бомби, защото колкото по-близо бомбардировачът се приближава до фронтовата линия, толкова по-удобно ще ни бъде да го свалим. Те се страхуват от това и искат да използват тези КАБ отдалеч. И те постоянно разработват нови начини за увеличаване на дистанцията на управляемите авиационни бомби“, отбеляза той.

Една от тези разработки е именно „Гром-1“, която представлява хибрид между авиационна бомба и ракета въздух-въздух Х-38.

„Те имат такава ракета въздух-въздух Х-38 – това е най-нова разработка. Тя има 250 кг бойна глава и двигател. Така че двигателят от ракетата е приспособен към бомбите, с които разполагат. Тоест не само крилца, но и двигател. И по този начин той позволява да се увеличи обсегът на полета на тази управляема авиационна бомба до 100-150 км“, обясни Кочетков.

Използвана ли е вече в руските удари по Украйна и може ли да бъде свалена?

Според Олександър, руските военни вече са използвали въпросната хибридна ракета. По-конкретно, известно е за удар с нея по Костянтиновка през август 2024 г.

„Това беше, вероятно, първото използване на такава бомба. Край Днипро свалиха такава бомба. Тя лети достатъчно бавно“, отбеляза той. Може да бъде свалена конкретно с помощта на изтребители.

„Ако имаме противовъздушна отбрана или наблизо се намира наш украински изтребител F-16, той може да я свали. Тя е доста удобна цел, за да бъде готов за това“, каза политологът.

„Все още няма голямо количество от тези изделия в Русия“

Както вече отбеляза дългогодишният инженер-конструктор, в момента Русия не произвежда масово от този вид бомби.

„Все още няма голямо количество от тези изделия в Русия. Сега се подлагат на изпитания и все още никой не знае дали ще се стигне до решение за увеличаване на производството“, обясни той.

На този етап не съществува реална заплаха от постоянното използване на новата хибридна ракета за нанасяне на удар по Днипро, а най-сериозната опасност идва от балистичните ракети „Искандер-М“ и безпилотните самолети „Шахед“.

„Това е постоянна идея за подобряване на вражеските оръжия, той се учи. Но засега не става въпрос за това, че се е появило нещо толкова ново, че не знаем как да се справим. Най-голямата заплаха за момента са „Шахед“ поради изключително високата достъпност. И тези ракети, с които ни атакуват, на първо място балистичните „Искандер-М“. Те ни досаждат най-много, тъй като е доста трудно да бъде свалена“, призна той.

Какво е известно за атаката по Днипро?

На 28 юни в предградията на града беше чута оглушителна експлозия. След това в мрежата започна да се тиражира информация, че руските сили са нанесли удар, използвайки управляема авиационна бомба с реактивен ускорител. Шефът на областната военна администрация Серхий Лисак съобщи, че при атаката е била използвана хибридна бомба-ракета „Гром-1“.

Източник от местните сили за противовъздушна отбрана разкри пред Suspilne, че към града може да е бил изстрелян експериментален КАБ. Въпреки това, за да се определи с точност дали е била бомба или ракета – трябва да се изследват отломките от целта.

Украйна прехвана руска управляема бомба с отбранителна система, вдъхновена от Skyguard

🇺🇦💥🇷🇺 На 6 януари 2025 г. военновъздушните сили на Украйна успяха да прехванат управляема авиационна бомба КАБ в района на Запорожие, използвайки модернизирана отбранителна система от съветската ера, повлияна от технологията Skyguard на Rheinmetall, съобщава Defense Express.

Това бележи важен крайъгълен камък в усилията на Украйна да се противопостави на управляемите бомби, които причиниха сериозни разрушения в градове като Харков и Запорожие.

Анализатори смятат, че противовъздушното оръдие ЗУ-23-2 вероятно е част от това отбранително решение. Въпреки че първоначално е проектиран за по-бавни цели, неговият обхват от 2,5 км го прави ефективен за точкова защита на къси разстояния, когато е сдвоен с усъвършенствани системи за насочване. Системата може да е надстроена с автоматизирано откриване и насочване, подобно на платформата Skyguard, подобрявайки времето за реакция и точността.

Прехващането подчертава нарастващите способности на Украйна да неутрализира високоскоростни въздушни заплахи и да адаптира съществуващите системи към нуждите на съвременната война. Тъй като руските сили продължават да използват управляеми бомби във въздушни атаки, развиващите се решения за противовъздушна отбрана на Украйна ще играят решаваща роля в защитата на фронтовите градове и намаляването на цивилните жертви.

95 души са под развалините на старчески дом в Курска област след атака от руски самолети.

🇷🇺💥🇺🇦 Бойни самолети на руските въздушно-космически сили извършиха въздушен удар с коректируеми авиационни бомби (КАБ) срещу сградата на старчески дом в град Суджа, който се намира под контрола на украинската армия в Курска област на Руската федерация.

В резултат на попадението най-малко 95 души остават блокирани под развалините на сградата.

Олексий Дмитрашкивски, пресаташе на временното военно комендантство на териториите под украински контрол в Руската федерация, заяви във видеообръщение за Facebook:

„На 1 февруари 2025 г. в 17:54 руските въоръжени сили удариха старчески дом в град Суджа. 95 души вече са блокирани под развалините. Изпод развалините се чуват стенания и писъци на хора. Припомням, че повечето от тях са възрастни и лежащо болни. В момента силите на военното комендантство провеждат издирвателно-спасителни операции.“

Вечерта на 11 януари руските военни нанесоха два въздушни удара в близост до старчески дом в Суджа, Курска област, където бяха настанени над 70 души; една жена е убита.

Въпреки загубата на руски изтребители интензивността на удари с КАБ се запазва

Интензивността на ударите на КАБ (коректируема авиобомба), въпреки загубата на руските Су-34 и Су-35, не е критично намалена. През изминалото денонощие противникът използва 121 КАБ, повечето от които са дислоцирани в посока Авдеевка. Предния ден процентът на използване на КАБ не беше особено по-нисък – 119.

Към момента, през февруари, руските военновъздушни сили вече са използвали абсолютен рекорд от КАБ – повече от 1200 единици, с абсолютен дневен рекорд от 16 до 17 февруари – 151, от които 94 са изпратени в Авдиевка и нейните покрайнини.

Тоест загубите на руската авиация, особено на техните Су-34, не спират интензивността на използването на тези самолети. От една страна, това ще ни позволи да продължим да хващаме носители на КАБ, Нужни са по-подходящи средства, но по тези въпроси продължаваме да зависим от нашите партньори, които едвам сега се размърдаха относно боеприпасите, а системите за ПВО са като сол в ранатa...

Източник: Александър Коваленко