Китайската армия търси хуманоидни роботи и моделира с тях щурм на сгради

🇨🇳🤖 Китайските военни структури ускоряват проучването на бойните приложения на хуманоидните роботи и вече планират тяхната употреба в бъдещи бойни действия. Това показва преглед на Reuters на над 100 обявления за военни поръчки, академични изследвания, патенти, официални публикации, държавни регистри и материали на компании от сферата на отбраната. Някои документи досега не са били публикувани, обхващат периода 2024–2026 г. и се концентрират върху машинното възприятие, прецизното манипулиране на предмети и данните за обучение на роботите.

Два дни след края на Световните игри на хуманоидни роботи в Пекин официалният вестник на Народната освободителна армия „PLA Daily“ изведе свой собствен извод от демонстрациите и призова изследователи да ускорят прехвърлянето на най-напредналите технологии от лабораториите към армейските полигони с перспектива за създаване на роботизирани „бойци“. На второто издание на игрите, проведено в периода 22-26 август, машините боксираха, танцуваха и се спъваха пред развеселени трибуни. „Тянгун Ултра“ на Пекинския център за иновации в хуманоидната роботика пробяга 100 метра за 8,86 секунди при световен рекорд на Юсейн Болт от 9,58 секунди.

Между тази демонстрация и бойното поле обаче има огромна пропаст. Reuters не откри данни Китай да е разположил въоръжен хуманоиден робот в действаща част, а настоящите системи остават енергоемки и ненадеждни извън контролирана среда. В реални бойни условия възникват много непредвидими фактори, които могат да затруднят машините по начини, които трудно се моделират предварително, посочва Аарон Джонсън, професор по машинно инженерство в университета „Карнеги Мелън“. Но документите показват, че китайските военни вече считат преодоляването на тази дистанция за задача с конкретен хоризонт.

Той се забелязва в изследване от август 2025 г. на изпитателния център към Националния университет по отбранителни технологии (НУОТ) в Сиан. Авторите моделират градски щурм, в който шест „бойни робота“ – хуманоиди, роботи-кучета или други безпилотни наземни машини – са разпределени между две щурмови групи и заедно с пехотата прочистват заета от противника сграда етаж по етаж и стая по стая. Авторите на изследването посочват, че технологиите, необходими за такъв сценарий, вероятно ще са достъпни до 5–10 години. Изследването не уточнява по какви конкретно правила роботите биха откривали огън, какво оръжие биха носили и как се очаква да действат при среща с цивилни.

Интересът може да се проследи поне до 2024 г. Тогава НУОТ и Академията на военните науки организират форум по бойни технологии със специална сесия за военните приложения на хуманоидните системи. През юни 2025 г. университетско състезание на НУОТ вече включва задачи с директно военно приложение. Една дисциплина симулира „проникване зад вражеските линии“ – навлизането в даден район, картографиране и откриване на цели. Друга включва проверка на документи, дисциплинарни инспекции и патрули на военни бази. Самият университет описва състезанието като полигон, от който хуманоидите трябва да „тръгнат към бойното поле“.

Обществените поръчки следват посока. През май 2025 г. армията обяви търг за закупуване на хуманоиден робот, включително неговото инсталиране и техническо обучение за работа със системата. Четири месеца по-късно обявление с адрес за контакт в НУОТ потърси „система за интелигентно възприятие и прецизно манипулиране на въплътен хуманоиден робот“. През юни 2026 г. армията задели около 300 000 долара за система за събиране и етикетиране на данни от камери, радар и датчици за движение, включително данни за терена, по който машините могат да се придвижват. Reuters не е успяла да установи дали търговете са изпълнени и кои компании са ги спечелили.

До 2026 г. тези разработки започват да излизат извън средата на военните академии и навлизат в сферата на отбранителната индустрия. Хуманоидът „Фуси“ на държавния конгломерат Norinco е описан във фирмени материали от август като подходящ за караулна служба, разузнаване за всякакви метеорологични условия, автоматизирано патрулиране и работа в опасна среда. Според тези материали „Фуси“ може да свърже със система за телеоперация, позволяваща на човек да управлява машината дистанционно. Пълната автономия остава едно от най-големите предизвикателства пред хуманоидните роботи – не се решава, а временно се заобикаля: операторът остава включен в директното вземане на решения, като роботът може да изпълнява задачи, за които все още не е способен да действа самостоятелно.

Китай разполага с изключително силна промишлена база за подобно развитие. Според BofA Global Research през 2025 г. китайски производители осигуряват около 95% от световните доставки на хуманоидни роботи. Същата индустриална екосистема вече снабдява и военния сектор, докато армията разработва собствени приложения на технологията.

САЩ развиват сходни направления. През 2025 г. американската армия обяви конкурс за „милитаризирани хуманоидни способности“ с предвидени роли в разузнаването, охраната, разчистването на препятствия, работата с опасни вещества и изпълнението на настъпателни и отбранителни задачи в градска среда. До 10 финалисти трябва да изпитат своите системи със специалисти на американската армия през 2026 г. Около 1,25 млн. долара са предвидени за финансиране на последващи договори. Американската роботика обаче изостава съществено при двуногите и четириногите платформи. През август Ройтерс съобщи, че водещият световен производител Unitree използва разработки, финансирани от американските военни, при някои от най-продаваните си кучета-роботи.

Ключов практически ориентир за Пекин е войната в Украйна. Там полуавтономните дронове, използващи изкуствен интелект за навигация и насочване, извършиха радикална трансформация на разузнавателните и ударните операции, а наземни роботизирани платформи вече се използват масово за превозване на товари и евакуация на ранени. Reuters вече документира усилията на китайската армия да извлече ключови поуки от най-кръвопролитния конфликт в Европа след Втората световна война.

Къде точно се вписва двуногата конфигурация, остава спорно дори сред специалистите по роботика. Подобренията в баланса, възприятието и издръжливостта биха могли да направят хуманоидите полезни в сгради, тунели и вътрешните пространства на кораби, оценява Джуо-Мин Чоу, изследовател в Института за национална отбрана и изследвания на сигурността в Тайван. „Двете им ръце и двата им крака биха могли на теория да съчетаят придвижване, катерене и работа с предмети“, смята тя. За по-прости разузнавателни или логистични задачи обаче четириногите, верижните и колесните платформи остават по-евтини и лесни за масово разгръщане.

Тайван е мястото, където Пекин вече демонстрира публично как си представя участието на такива системи в евентуален военен конфликт. През декември Командването на източния театър публикува видеомонтаж, генериран от AI, в който хуманоиди и четириноги машини разгромяват отбраната на острова в хипотетичен бъдещ сценарий.

Правните и етичните въпроси обаче остават неразрешени и китайските военни публикации ги обсъждат открито. Статия от юли 2025 г. в PLA Daily допуска, че ролята на хуманоидните роботи може да се развие от поддържащи функции към директно участие в бойните действия. Авторът разглежда и условията, при които робот би получил разрешение да открие огън по жива цел, след като тя бъде потвърдена от човек.

Международният комитет на Червения кръст предупреждава, че автономните оръжейни системи трудно биха разпознавали надеждно признаците на предаване, тъй като подобна преценка зависи от конкретната обстановка, поведението и намеренията на хората. Пентагонът изисква правна оценка и изпитания в реалистични условия, а през март Министерството на отбраната на Китай заяви, че оръжията с изкуствен интелект трябва да останат под човешки контрол.

Тези правни и етични ограничения не са спрели техническата работа. Ван Юнхуа от Академията на военните науки изброи в коментар от ноември основните нерешени проблеми – придвижването, възприятието и интелигентността на машините – и посочи условията, при които те могат да бъдат преодолени: технологичен пробив, по-ниска себестойност и производство в промишлен мащаб. Ако това се случи, написа той, „хуманоидните роботи ще се изсипят на бойното поле“.

Поне две от условията, посочени от Ван, вече се развиват бързо в Китай: себестойността намалява, а серийното производство се разширява, като китайските компании осигуряват около 95% от световните доставки на хуманоидни роботи. Не е установено обаче, че необходимият технологичен пробив за надеждно бойно използване вече е настъпил.

Затова посоченият срок от 5 до 10 години изглежда по-скоро като работен времеви хоризонт, отколкото като далечна теоретична прогноза. По-силно потвърждение за преминаване към реално военно внедряване би било обявление за поръчка, което назовава конкретен модел и приемащо подразделение, или появата на хуманоидни роботи в бригадно учение вместо само в университетски състезания. Оценката би отслабнала, ако поръчките останат концентрирани в научните институти, а практическите роли на машините не излязат извън караулната служба и патрулирането.

Анализ: Китай добави отчуждаването на собственост в закона за мобилизацията

🇨🇳⚖️ Властите в Китай получиха не само правото за временно използване на частната собственост, последвано от нейното връщане, но и право за нейното отчуждаване. Новата поправка на Закона за националната мобилизация на отбраната беше приета в петък, 28 август от Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители, обнародвана с указ №83 на председателя Си Цзинпин и влиза в сила от 1 октомври. Промяната си проличава още в заглавието на глава № 10: досегашното „реквизиция на граждански ресурси и обезщетение“ става „отчуждаване, реквизиция на граждански ресурси и обезщетение“. Добавеният термин преминава през цялата глава.

Разликата между реквизицията и отчуждаването е разликата между временно ползване и трайно отнемане на собствеността. Реквизицията дава на държавата правото да използва дадена вещ, но без да прехвърля собствеността върху нея. Чл. 67 задължава властите да я върнат обратно след употребата, а ако тя е била преустроена за военни нужди – предварително да възстановят нейната първоначална функция. В същото време при отчуждаване самата собственост преминава към държавата и вещта не подлежи на връщане. До 30 септември мобилизационното право познава само първата възможност; от 1 октомври към нея се добавя и втора.

Успоредно с това се разширява понятието за граждански ресурс. Редакцията от 2010 г. изброи съоръжения, оборудване, места и „други материали“. Новият чл. 63 изрично включва в него превозни средства и заменя „материали“ с по-широкото понятие „ресурси“, което в рамките на китайския правен език може да обхваща и нематериални активи.

Прочетено заедно с чл. 7, който предвижда система за осигуряване на нужните за мобилизацията данни и разрешава тяхното активно събиране и използване, новото определение отваря възможност за обхващане на активи, каквито законодателят от 2010 г. не е имал предвид. Чл. 11 въвежда насрещно задължение: всеки, който в хода на мобилизационната работа узнае държавна, служебна или търговска тайна, лични данни или обстоятелства от личния живот, е длъжен да ги пази и няма право да ги предоставя на трети лица.

Режимът на обезщетяване също се конкретизира и засилва. Старият чл. 58 обещава компенсация „съгласно съответните държавни разпоредби“, докато новият чл. 67 изисква тя да бъде „справедлива и разумна“. Така засегнатото лице получава нормативно основание да оспори размера на обезщетението, каквото липсваше до този момент.

Голяма част от разпространения прочит на закона обаче описва не новата редакция, а набор от правила, които действат още от 1 юли 2010 г.

Възрастовите граници – от 18 до 60 години за мъжете и от 18 до 55 години за жените – са записани в чл. 58 по същия начин, както в чл. 49 от поправката, внесена преди 16 години. Добавено е единствено уточнението „съгласно закона“. Тези граници не се отнасят до призоваване за военна служба.

Предвиденото задължение е отбранителна повинност: подпомагане на войските, предотвратяване и ликвидиране на щетите от бойни действия и съдействие за поддържане на обществен ред. Военната служба и призоваването на резервисти се уреждат от други два акта – Закона за военната служба, преработен през 2021 г., и Закона за резервистите, приет в края на 2022 г.

Освобождаванията от военна повинност също са пренесени и дори разширени. Те обхващат персонала на детските ясли и градини, домовете за деца и възрастни хора и рехабилитационните центрове; учителите и служителите в задължителното образование; бременните и кърмещите жени; болните и трайно неспособни за труд; както и служителите в междуправителствени организации.

Задължението на всяка една организация и лице да се подчини на законовата реквизиция на гражданските ресурси е вписано в чл. 55 от стария текст и вече се пренася в чл. 64. Единствената значителна промяна се явява добавянето на правилата за отчуждаване.

Същото важи за защитата по чл. 65. Вещите и жилищата, необходими за личния и семейния живот, остават извън обхвата на тези мерки. Защитени остават и ресурсите, чрез които социалните заведения обслужват деца, възрастни хора и хора с увреждания.

Запазена е поредността на принудителните мерки. Чл. 78 и чл. 79 повтарят конструкцията от 2010 г.: първо се издава разпореждане нарушението да се отстрани в определен срок, а при неизпълнение задължението се осъществява принудително. За юридически лица е предвидена и глоба, т.е. глобите за предприятията не са новост от сега, а съществуват още от 2010 г.

Най-важното запазено ограничение се отнася до момента, в който описаните правомощия биха могли да се задействат. Глави 9 и 10, съответно за военната повинност и за реквизицията и отчуждаването, се прилагат само след решение на държавата да пристъпи към отбранителна мобилизация. Това е записано и в чл. 57, и в чл. 63.

По силата на чл. 13 решението принадлежи на Постоянния комитет, а председателят трябва да издаде тази заповед. Чл. 14 предвижда и изпреварваща процедура: при пряка заплаха, която изисква незабавни мерки, Държавният съвет и Централната военна комисия могат да приложат всички предвидени механизми по този закон и едновременно с това да докладват на Постоянния комитет. И тази клауза съществува от 2010 г.

Наказателната глава обаче е разширена и именно там възникват новите задължения за отделния човек. Три от съставите по чл. 78 нямат аналог в стария закон.

Първият обхваща отказа или забавянето при предоставянето на статистически данни за мобилизационния потенциал, както и подаването на неверни, неточни или непълни данни. Чл. 26 включва това проучване в държавната статистическа система, а при обявена мобилизация позволява на канцеларията на съответния комитет да събира информацията пряко.

Вторият нов състав е създаване и споделяне на неверни сведения относно мобилизацията. Чл. 72 урежда отделно съответната материя и възлага на компетентните органи контрола върху всички средства за масова информация.

Третият е отворената клауза за „други нарушения на закона“, с която завършват изброяванията и в чл. 78, и в чл. 79. Списъците в редакцията от 2010 г. са изчерпателни, докато новите оставят възможност санкциите да се прилагат и спрямо други неуточнени нарушения.

Разширява се и наборът от основания за обявяването на мобилизация. Старият закон я свързва със заплахи за суверенитета, единството, териториалната цялост и сигурността. Сега към тях се добавят и „интересите на развитието“ – навсякъде, където законът формулира основанието: в целта по чл. 1, в определението по чл. 2 и в процедурата по чл. 13.

Подборът на думи не се появява за първи път с настоящата поправка. Тя влиза в китайското военно право с преработения Закон за отбраната, който беше приет в края на 2020 г. и сега се пренася в специалния закон за мобилизацията. Това отговаря на официалната обосновка на ревизията. При нейното внасяне на 27 април законодателят посочи сред причините нуждата тя да бъде съгласувана със Закона за отбраната, Закона за военната служба и Закона за резервистите.

По същество обаче добавката разширява основанията далеч отвъд териториалната отбрана и вече включва защитата на икономически и външни интереси.

Пета глава също променя своя предмет. Там, където досега се говореше за армейски запас и призоваване на резервисти, вече става дума за запас от бойни кадри. Чл. 33 добавя регистрация във военни отчети към формите на този запас, наред със зачисляването към активни и резервни подразделения и т.нар. народно опълчение. Така потенциалният кадрови кръг е очертан по-широко, отколкото предполагаше досегашният термин „резервисти“.

Останалите промени отразяват характера на съвременната война, а не доказват конкретен срок за нейното започване. Чл. 8 предвижда мобилизационни сили в нововъзникващи области. Чл. 46 възлага оценяване на устойчивостта на веригите за доставки на военна продукция. Чл. 60 включва киберсигурност сред отрасли, обхванати от отбранителната повинност, наред с транспорта, съобщенията, енергетиката и медицината. Чл. 73 добавя и радиочестотния спектър към отраслите, които могат да се поставят под контрол при влязло в сила извънредно положение.

Чл. 6 създава и механизъм за проверка и оценка на мобилизационната способност, какъвто до този момент изобщо не съществуваше. Обемът на закона нараства съответно до 82 члена спрямо досегашните 72, при запазени 14 глави.

Малка на пръв поглед промяна в чл. 77 показва общата посока. Още от 2010 г. обявяването на мобилизация спира давностните срокове и производствата по съдебни дела, административни обжалвания и арбитражи. Сега към тях са добавени надзорните разследвания и производствата за държавно обезщетение.

Последното заслужава особено внимание, тъй като прекратява и механизма, чрез който гражданинът може да търси отговорност от държавата – включително при отчуждаване, за което не е получил обезщетение по смисъла на чл. 67.

Преурежда се и ръководството на системата за мобилизация. Според поправката от 2010 г. Държавният мобилизационен комитет работи под ръководството на Държавния съвет и Централната военна комисия. Чл. 17 от новата поправка го поставя под централизираното единно ръководство на Централния комитет на Китайската комунистическа партия, а чл. 3 обявява партийното ръководство за основен принцип на целите усилия по мобилизация. Правителственият апарат запазва своята изпълнителна функция.

Пропастта между наличието на законов текст и реалното му задействане можеше да бъде наблюдавано при руската инвазия в Украйна. Указ №647 от 21 септември 2022 г. въведе режим на частична мобилизация въз основа на законодателство, което до онзи момент не беше прилагано никога. Близо 4 години по-късно този указ остава в сила, тъй като не е отменян с отделен акт.

Една правна рамка може да остане неизползвана в продължение на десетилетия, да се задейства в рамките на един ден и след това да остане в сила за неопределен период от време. Законодателството в Китайската народна република определя какво ще може да прави държавата, ако бъде взето решение за мобилизация. Самият закон обаче не съдържа такова решение и не определя дата за него.

До подобна граница достигат и изводите, които документът позволява да се направят. Отрасловият списък по чл. 60 включва морски и сухопътен транспорт, пристанищна и съобщителна инфраструктура, медицина и доставки на храни и зърно. Това са именно ресурсите, от които би се нуждаела една мащабна операция за блокада или десант за овладяване на Тайван.

Всяко от тези направления обаче присъства и към чл. 51 от стария текст. От наличието им в закона не може да се заключи нито политическо намерение, нито конкретен срок. В новата редакция няма преходен режим, ускорен график или мярка, която да влиза в сила преди 1 октомври.

Поправката вече мина през две четения на 27 април и 28 август, като беше гласувана наред със Закона за медицинско осигуряване, обновения Закон за селското стопанство и изменения в Закона за адвокатурата. Първите подзаконови актове се очакват след 1 октомври 2026 г. Дотогава Пекин ще разполага с по-широка законова рамка и с никакво ново задължение да я задейства.

Чън Ли-уън отрече държавността на Тайван три месеца преди изборите

🇹🇼🗳️🇨🇳 „Тайван никога не е бил независим и никога не е бил държава“, заяви Чън Ли-уън, председател на Гоминдана. Думите ѝ прозвучаха в интервю за онлайн предаването на бившия телевизионен водещ Пън Уън-джън, излъчено на 7 август – три месеца и половина преди местните избори на 28 ноември, – и дойдоха от лидера на най-старата политическа партия в Азия и най-голямата опозиционна сила в Тайпе, управлявала дълги години еднолично острова начело с Чан Кайшъ.

Водещият определи сегашното положение като мирна независимост. Чън отхвърли определението и свърза мира в Тайван с конституционната рамка на Република Китай: заговори ли се за независимост, подчерта тя, всичко, на което хората се радват към настоящия момент, мигом ще стане на пепел. Тезата, защитавана от управляващата Демократична прогресивна партия, че островът е независим и затова допитване не е нужно, тя описа като самозаблуда и глупости и предизвика кабинета да свика референдум за отделяне – нещо, за което според нея няма да им стигне смелостта.

Центърът за изборни изследвания към Националния университет „Чънчи“ мери нивата на самоопределение от 1992 г. насам, а нагласите за бъдещия статут на острова – от 1994 г. Данните описват общество, в което незабавното отделяне или обединение са маргинални позиции, но изцяло китайската идентичност остава рядка. В допитването от юни 2026 г. 63,1% от анкетираните се определят като тайванци, 30,7% – паралелно като тайванци и китайци, а 2,5% – единствено като китайци. По въпроса за статута на острова незабавното обединение с Китай събира 1,3%, а 6,3% клонят към обединение. В обратната посока 4,5% искат незабавно отделяне, а 21,7% са склонни към него. Най-многобройна остава групата, която иска сегашното положение да се запази завинаги – 34,4%, най-високата стойност, откакто тази поредица започва през 1994 г.

Политическият отговор дойде почти изцяло от депутати, а не от институциите. Чън Пей-ю от управляващата формация изброи какво притежава Тайван – президент, въоръжени сили, съдебна система, избори, паспорт и 23 млн жители – и заключи, че тази политическа действителност не може да бъде отречена, независимо как човек определя статута; според нея реториката на председателката на Гоминдана се приближава все повече и повече до пекинската. У Съ-яо предложи Гоминданът изобщо да не издига кандидат за президент през 2028 г., щом според собствения му председател държава няма: Лу Сиу-иен, Дзян Уан-ан, Хан Куо-ю и самата Чън се надпреварват за поста. Лин Чун-сиен попита къде е отишла жената, която някога е искала да основе нация.

Този спор има и биографичен пласт. Чън Ли-уън учи право в Националния тайвански университет, участва в студентското движение „Дивата лилия“ през 1990 г. и става член на Демократичната прогресивна партия и на организация, която се застъпва за отделяне. Отдалечава се от зеления лагер, след като при идването си на власт той смекчава тази позиция. Днес Чън ръководи дълбокото синьо крило на Гоминдана и по време на своята кампания за председател заяви, че иска тайванците да могат гордо да казват, че са китайци. На 18 октомври 2025 г. тя спечели поста с 65 122 гласа, или 50,15%, пред бившия кмет на Тайпе Хао Лун-бин.

На 10 април 2026 г. Чън се срещна със Си Дзинпин в Голямата зала на народа в Пекин, което я превърна в първия председател на партията от десетилетие, повел партийна делегация на посещение в континентален Китай. Гоминданът и китайските комунисти стъпиха върху общата основа на консенсуса от 1992 г. и срещу тайванската независимост, а Си отново причисли острова към неразделната част от китайската територия. Партийният апарат защитава тази линия и сега: председателят на комисията по култура и информация Чън И-син публикува стенограмата на августовското интервю и обвини Formosa TV, че е извадила от контекста думите за обединението. Самата фраза за държавността обаче не беше поставена под въпрос от никого в синьото ръководство. Опровержението дойде отвън – от коментатора Хуан Уей-хан, който припомни каква беше позицията на бившия президент Ма Ин-джиу, че тайванците сами избират своя президент, и настоя, че независимо от името – Република Китай или Тайван – става дума за суверенна демократична страна, която не е подчинена на Китайската народна република.

Официална реакция липсва и в Тайпе, и в Пекин. Президентската канцелария не коментира изказването. Трайната позиция на президента Лай Чин-те, повторена по време на конгреса на управляващите, проведен през юли, е, че Тайван е суверенна независима държава с конституционно название Република Китай и че не е подчинена на Китайската народна република. Пекин също мълчи, но причината е календарна: службата по въпросите на Тайван обяви в края на юли, че редовните ѝ брифинги няма да бъдат провеждани на 5 и 12 август заради лятната пауза и ще бъдат подновени на 19 август.

Предизвикателството на Чън към управляващите да проверят тезата си с референдум стои на фона на шест допитвания, които Гоминданът и Тайванската народна партия готвят за деня на изборите. Нито едно от тях не засяга статута на острова: въвеждане на наказание с камшик за тежки престъпления, противопоставяне премахването на смъртното наказание, отмяна на политиката за Тайван без ядрена енергия, легализиране на медицинската евтаназия, насочване на приходите от пътни глоби към пътна безопасност и обществен транспорт и въвеждане на гласуване извън постоянния адрес. Гоминданът и неговият съюзник не събират подписи, а използват своето мнозинство в Законодателния юан, за да задвижат допитванията с решение на камарата; на 31 юли поправките в закона за референдумите преминаха към второ четене, след като исканията за преразглеждане бяха отхвърлени с 45 срещу 58 гласа.

Предизборната стратегия е насочена към други теми. Някаква форма на обединение подкрепят общо 7,6% от анкетираните, но в шестте въпроса за бюлетината обединението изобщо не присъства. На 28 ноември опозицията залага на енергетиката, наказателната политика и транспорта. Изказването на Чън изважда Гоминдана от тази рамка и го връща към националния въпрос – именно там, където обществените нагласи през последните три десетилетия устойчиво се отдалечават от традиционната партийна линия.

Първото вероятно обяснение е вътрешнопартийно. Чън дължи своя пост на дълбоко синия членски състав, който я избра с малко над половината от гласовете, и може да говори преди всичко на него, а не на онези, които се колебаят. Значение има и избраният формат. Пън Уън-джън прави своето предаване в YouTube, откакто Formosa TV свали политическото му шоу през април 2019 г.; някогашният застъпник на тайванската независимост беше обвинен в квалифицирана клевета заради твърденията си, че докторската дисертация на Цай Ин-уън е подправена, а през ноември 2021 г. Тайпейският районен съд го обяви за издирване, след като той остана в САЩ. Днес Пън заявява, че обединение през протока е възможно.

С това обяснение се конкурира и друго, за което самата Чън даде основание в интервюто. Тя заяви, че иска да се срещне със Си Дзинпин преди 2028 г. и да покаже, че стъпвайки върху основа на консенсуса от 1992 г. отношенията през протока могат да надминат осемте години на Ма Ин-джиу. При такъв прочит думите ѝ не са просто послание към собственото партийно ядро, а подготовка на политическия терен пред Пекин – с риск цената да бъде платена в местната кампания. Двете обяснения не се изключват. Те се събират в един и същ въпрос: колко струва на Гоминдана да задържи ядрото си.

Отговорът ще се види по номинациите и поведението на кандидатите. Повторят ли формулировката кандидатите на Гоминдана за кметове в Нов Тайпе, Тайчун и Тайнан, изборът ще е направен: кампания по националния въпрос. Дистанцират ли се, изказването ще остане позиция на председателя, а не партийна платформа. Следващата редовна възможност за официална реакция от Пекин е брифингът на Канцеларията по въпросите на Тайван на 19 август.

Путин и Си Дзинпин подписаха декларация за нов „многополюсен свят“ по време на срещата си в Пекин.

🇨🇳🇷🇺 Китайският върховен лидер Си Дзинпин и руският президент Владимир Путин подписаха в Пекин днес декларация за създаването на „многополюсен свят“ и „нов модел на международни отношения“, съобщи Радио Свободна.

Съветникът на Кремъл Юрий Ушаков определи документа като „концептуално“ и „програмно“ споразумение.

Руските държавни медии предадоха, че двете страни са подписали около 20 споразумения за сътрудничество в множество сектори, включително съвместно изявление за задълбочаване на „всеобхватното партньорство и стратегическото взаимодействие“ между двете страни.

Страните също така се споразумяха да удължат съществуващия Договор за приятелство и сътрудничество, чиято 25-а годишнина съвпадна с визитата на Путин в Пекин. След преговорите Си заяви, че двустранните отношения продължават да достигат „нови висоти“ и допълни, че с оглед на промените в глобалния ред партньорството служи като „ключова константа“.

Путин посочи, че Москва и Пекин се стремят да установят „по-справедлив и по-демократичен световен ред“, а тясната им координация е особено важна в период на засилено международно напрежение. Той също така заяви, че двустранните отношения са достигнали „безпрецедентно високо ниво“. По думите му енергийното сътрудничество остава движещата сила зад икономическите връзки между Русия и Китай.

По-рано експерти определиха дълго отлагания газопровод „Силата на Сибир 2“ като основен руски приоритет по време на посещението. Русия вижда проекта като решаващ за замяната на европейския газов пазар, който загуби след пълномащабната инвазия в Украйна.

Ушаков заяви, че визитата е довела до споразумения за съвместни енергийни инициативи и до „нещо много важно“ в друга, неконкретизирана област.

Министерство на външните работи на Китай също обяви, че двете страни са постигнали съгласие да удължат своето споразумение за безвизово пътуване до 31 декември 2027 г. Съгласно тази политика руските граждани могат да пребивават в Китай до 30 дни без виза, само с валиден международен паспорт.

Поредното задълбочаване на връзките идва в момент, когато фрустрацията от вътрешните инфраструктурни проблеми на Русия накара някои граждани публично да призоват за китайска помощ. Според независимата медия „Астра“ жители на Березовски район в Иркутска област са направили обръщение към Кремъл, в което са предложили Китай да бъде привлечен за изграждането на училища и детски градини, щом местните власти не са способни да завършат проектите сами.

Местните жители споделят, че регионалните и общинските служители с години не успяват да осигурят базова инфраструктура за образователните институции. Училище, обещано през 2021 г., остава недовършено, докато работата по детска градина се съобщава, че е спряна преди две години поради липса на средства.

Жителите казват, че са прекарали последните пет години в писане и изпращане на жалби и искания до местни власти, регионални служители и Кремъл, но въпреки това няма никакъв напредък. В резултат на това децата от района продължават да пътуват до съседни селища, за да посещават училище.

Булдозер се вряза в пазар в югозападен Пекин.

🇨🇳 Булдозер се вряза в пазар в Пекин, причинявайки неуточнен брой жертви, съобщи The Epoch Times, позовавайки се на разкази от очевидци и кадри, публикувани онлайн. Властите не коментират случая, а сведенията за инцидента е обект на тежка цензура в социалните мрежи.

Инцидентът е станал около 11:00 ч. в събота на пазара „Дахандзи“ в пекинския район Фангшан, съобщава The Epoch Times. Пазарът е голямо традиционно тържище в крайградската зона на югозападен Пекин.

Видео, публикувано в социалните мрежи, показва голям брой хора, лежащи на земята, след навлизането на челен товарач в пазара. Състоянието им остава неизвестно.

The Epoch Times предава думите на очевидец, според когото участъкът от пътя е бил затворен, а булдозерът изглежда е пробил пропускателен пункт, преди да навлезе в тържището. Медията уточни, че шофьорът, мъж на възраст около 50 години, е бил задържан от полицията.

На този етап няма официални данни за броя на жертвите. The Epoch Times отбелязва, че коментар в Douyin (китайската версия на TikTok) твърди за осем загинали, но това не може да бъде потвърдено.

Търсенето на видеото в китайските социални мрежи не дава резултати, а съответните канали на WeChat са блокирани. Публикация в местен профил на WeChat също е била изтрита и вече не може да бъде открита.

Си Дзинпин покани лидера на опозицията в Тайван на среща преди визитата на Тръмп.

🇨🇳🤝🇹🇼 Лидерът на най-голямата опозиционна партия в Тайван, Гоминдан (КМТ), ще посети Китай през април по покана на китайския президент Си Дзинпин. Пътуването ще се осъществи само месец преди американският президент Доналд Тръмп да пристигне в Пекин за собствена среща на върха.

Бившият законодател Чън Ли-уен спечели изборите за председател на КМТ през октомври и даде сигнал за завой към още по-тесни връзки с Пекин в сравнение с нейния предшественик Ерик Чу, който не посети Китай по време на мандата си, започнал през 2021 г.

Китай, който разглежда демократичен Тайван като своя територия, отказва да разговаря с правителството на президента Лай Чин-те, когото нарича „сепаратист“, но редовно приема висши служители на КМТ, а Чън вече беше заявила, че планира подобно пътуване.

В изявление от понеделник от КМТ съобщиха, че Чън е благодарна за поканата и „с радост“ я приема.

Чън „изрази надежда, че двете партии (КМТ и Китайската комунистическа партия) ще работят заедно за насърчаване на мирното развитие на отношенията между двата бряга на Тайванския проток, за укрепване на обмена и сътрудничеството, гарантиране на мира в региона и подобряване на благосъстоянието на хората“, се добавя в изявлението.

Китайската държавна информационна агенция Синхуа съобщи, че Чън ще посети Пекин, Шанхай и източната провинция Дзянсу в периода от 7 до 12 април. Както Синхуа, така и КМТ се обърнаха към Си с титлата му на генерален секретар на Комунистическата партия, а не като към държавен глава.

Победеното правителство на Република Китай, ръководено по това време от КМТ, бяга в Тайван през 1949 г., след като губи гражданската война срещу комунистите на Мао Дзедун. Досега не е подписван мирен договор или примирие, а двете страни официално не признават правителствата си.

Тръмп се очаква да пристигне в Китай в средата на май за официално посещение, първоначално насрочено за началото на април, но отложено заради началото на войната в Близкия изток.

Китай разположи лазерни системи за борба с дронове в Пекин.

🇨🇳 Китайската държавна компания Aviation Industry Corporation (AVIC) разположи успешно лазерни системи за борба с дронове в центъра на Пекин по време на церемонията по случай 80-годишнината от победата във войната срещу Япония и края на Втората световна война.

Компанията заяви, че системите с насочена енергия от серията Guangjian, сред които Guangjian-11E и Guangjian-21A, са били разположени на ключови места като Цянмън, Уанфудзин и международно летище Пекин Капитал. Те са имали за задача да осигурят многопластова отбрана на ниска височина по време на парада и са регистрирали редица точни открития на потенциални въздушни цели.

AVIC твърди, в операцията са участвали пет вида лазерни системи, всяка една от които е вътрешно производство. Системите са били управлявани в координация с правителствени органи, отговорни за сигурността на парада.

Изявлението посочва, че оборудването „работи без грешки“ и изиграва ключова роля в гарантиране безопасността на събитието, на което присъстваха водещи китайски държавни и военни началници.

Китайски държавни медии подчертаха, че серията Guangjian е разработена за противодействие на нарастващата заплаха от малки дронове в градска среда. Тези системи използват високоенергийни лазери за неутрализиране или унищожаване на неоторизирани въздушни заплахи, летящи на ниска височина, особено по време на чувствителни обществени събития.

Екипите за лазерна отбрана са ръководени от строг мандат да спазват изискванията за „нула грешки, нула пропуски“, описани от Института за производство. Освен това разполагането е възприето като тест за устойчивост и ефективност на новото поколение отбранителни способности на компанията и демонстрация на надеждност при реални условия.

Използването на различни видове оръжия с насочена енергия в градска среда илюстрира нарастваща увереност в ефективността и надеждността на този вид системи.

„С най-високи стандарти и абсолютна концентрация нашият екип бди над критичните технологии на страната по време на парада“, заявиха от компанията.

Китай демонстрира военна мощ с най-големия си военен парад.

🇨🇳 От модернизирани междуконтинентални ракети, способни да носят ядрени бойни глави, през лазерни системи за противовъздушна отбрана и хиперзвукови оръжия, до морски дронове, способни да наситят околните морета – Китай изпрати ясно послание за възпиране с най-големия военен парад в историята си, проведен в сряда.

Военни анализатори и дипломати видяха в демонстрацията сигнал от страна на лидера Си Дзинпин към разнообразна аудитория – от САЩ и съюзниците им до съседите Индия и Русия, както и към потенциални клиенти на военни технологии.

„Независимо от въпросите за реалната ефективност на някои от новите системи, Китай показа технологичен напредък и военна мощ във всички направления. Това със сигурност ще затрудни стратегическото планиране на конкурентите“, коментира базираният в Сингапур анализатор Александър Нийл.

За първи път Пекин показа пълната си ядрена триада – оръжия, изстрелвани от суша, море и въздух. Сред тях бяха новата мобилна ракета с голям обсег DF-61 и модернизирана версия на междуконтиненталната балистична ракета DF-5C с обсег до 20 000 км.

Освен това Пекин демонстрира и решимост да контролира близките морски акватории. Според Джеймс Чар, научен сътрудник в Школата за международни изследвания „С. Раджаратнам“ комбинацията от морски дронове и ракетни системи би създала зона, в която външен флот трудно биха могъл да навлезе.

Анализатори отбелязват, че Китай търси по-широк ефект, а именно неговото утвърждаване като „гарант на мира“ в момент, когато ролята на Америка в глобалната политика и сигурност е поставена на карта. Внимание към себе си привлякоха безпилотни апарати с формата на торпедо и хиперзвукови ракети, които в комбинация с ракетите със среден обсег DF-26, способни да поразят цели като Гуам, ще бъдат сериозно предизвикателство за САЩ и съюзниците им.

От години експерти подчертават, че в евентуален конфликт за Тайван Пекин трябва да установи контрол над Южнокитайско и Източнокитайско море – задача, която се усложнява от военното надмощие на Щатите в региона.

Въпреки впечатляващата дисциплина и координация при провеждане на парада, остават въпроси относно реалните способности на новите системи. Част от тях вероятно още са в ограничен брой или в процес на „полеви изпитания“, без да са напълно стандартизирани и готови за производство, отбелязва Чие Чун, експерт от Асоциацията за стратегическо предвиждане със седалище в Тайпе.

Особен акцент беше поставен върху интеграцията на различни системи – от противовъздушна отбрана и системи за управление на битката до дронове. За първи път беше представен новият основен боен танк Type-100, оборудван със системи за защита и разузнаване. В парада участваха и наскоро създадени родове войски за аерокосмическа, кибер и информационна поддръжка – знак за глобалните амбиции на Пекин в сферата на космическите и електронните операции.

„Западните армии вероятно все още имат оперативно предимство, но няма съмнение, че Китай иска да покаже, че наваксва бързо“, отбеляза Нийл, който допълни, че Щатите са традиционно предпазливи в разкриването на нови оръжия, докато Пекин има комерсиален интерес да покаже потенциал на световния пазар.

„Не липсваше и доза ефектност – като роботът с форма на куче, включен в парада“, допълни анализаторът.

Китай маскира загадъчни военни машини преди военния парад в Пекин.

🇨🇳 Китай се готви да представи своето най-ново поколение бронирани машини на военния си парад през септември, но платформите остават забулени в тайна по време на ученията за репетиция в Пекин.

Снимки и видеа от подготовката за парада показват големи сини конструкции, монтирани на новите бронирани машини, за да скрият техния профил. Въпросните временни структури, простиращи се до земята, за да прикрият корпусите и окачването на машините, са предназначени да маскират ключови дизайнерски детайли от наблюдатели и анализатори преди официалното разкриване.

Танкове бяха забелязани под камуфлажни обвивки близо до площад „Тиенанмън“ на бул. Чанган в столицата Пекин. Обвивките носели надпис „Превозно средство за пътна инспекция“, идентичен с маркировките на водещия камион, придружаващ конвоя. Някои наблюдатели смятат, че е възможно това наистина да са технически превозни средства, натоварени с проверка на подготовката за парада.

Първото видео от тези маневри се появи в китайската платформа за споделяне на видеоклипове Xiaohongshu, но оттогава беше премахнато, което допълнително засилва спекулациите относно класифицирания характер на показаната техника.

Парадът, който ще отбележи победата на Китай над Японската империя през Втората световна война, ще включва колони от най-модерното военно оборудване на страната. Според репортажи в местните медии, някои от участващите бронирани машини са класифицирани програми, които все още са в процес на разработка и до този момент не са били оповестявани публично.

„По време на репетициите тези прототипи са внимателно камуфлирани. Временните покрития скриват изцяло техните очертания, за да запазят елемента на изненада“, заяви китайски военен коментатор в социалните медии.

Анализатори в сферата на отбраната, изследвали кадри от репетициите, отбелязаха, че размерите на маскираните превозни средства предполагат, че те могат да бъдат основни бойни танкове или тежки бронирани бойни машини. Липсата на видими оръдейни цеви обаче доведе до спекулации за тяхната класификация. Някои експерти предположиха, че куполите може да били премахнати или завъртени назад, за да се скрие допълнително тяхната идентичност.

„Китай има и предишни случаи на използване на националните си военни паради за представянето на нови платформи“, каза един анализатор, цитирайки предишни дебюти на танковете Тип 96, Тип 99 и леките танкове Тип 15 на предходните военни паради в Пекин. „Това, което виждаме сега, може да е следващата стъпка в еволюцията на техните бронирани сили.“

Народната освободителна армия (PLA) е инвестирала сериозно в модернизацията на сухопътните си бойни системи през последното десетилетие. С ескалацията на напрежението в Индо-Тихоокеанския регион, Китай поставя повишен акцент върху разработването на устойчиви платформи с висока мобилност, способни да оперират в различни среди.

Мерките за сигурност на парада са изключително строги, а китайските власти блокират полетите на дронове и ограничават достъпа до обектите за репетиции. Чуждестранни наблюдатели в областта на отбраната разчитат на сателитни изображения с ниска разделителна способност и кадри изтекли онлайн, за да извършат оценка на репетициите.

Остава неясно колко нови машини предстои да бъдат разкрити или дали представляват постепенно надграждане на съществуващи дизайни, или изцяло нови бойни системи. НОА също експериментира с безпилотни наземни превозни средства и хибридни платформи, което подхранва спекулациите, че Пекин може да използва парада, за да демонстрира пробивни технологии.

Китайските военни паради са внимателно хореографирани събития, предназначени да демонстрират национална сила и технологичен прогрес. От години насам те служат като сцена за първи публични изяви на напреднали системи, от ракетната система DF-41 до самолети от следващо поколение.

Китай излезе начело в световен мащаб по брой танкове.

🇨🇳 В последните десетилетия Китай разшири драстично въоръжените си сили. Докато страни от НАТО намалиха разходите си за отбрана след Студената война, Пекин увеличи бюджета за отбрана с 566%, превръщайки се в страната с най-големи военни разходи в световен мащаб след САЩ.

Тази инвестиция стимулира бързото натрупване на неговите бронирани способности. След 2023 г. Китай изпревари Русия, Северна Корея и САЩ и в момента притежава най-големия танков парк в света, с 6800 единици.

Някога доминиращи на бойното поле, в последните години танковете са подложени на цялостно преосмисляне, особено след като украинската армия започна да използва повсеместно дронове за унищожаване на руска бронирана техника.

Според оценки на Европейското командване на САЩ, Русия е загубила приблизително 3000 танка в Украйна през 2024 г. Въпреки това тези бойни машини остават централни за военните способности на много държави.

В тази графика показваме общия танков парк по държави, въз основа на данни от Global Firepower. Цифрите са актуални до 2025 г. и включват оценки, когато официални данни не са били налични. В списъка не са включени бронетранспортьори и бойни машини на пехотата.

Русия и Съединените щати следват съответно с 5750 и 4640 танка. Северна Корея е на четвърто място с 4344 танка, точно пред Индия с 4201. Египет, Пакистан и Турция поддържат инвентари от над 2000 танка. Няколко държави от Близкия изток и Северна Африка, включително Иран, Алжир и Саудитска Арабия, също имат своето място в топ 20.

Въпреки съвременните уязвимости към дронове и прецизни оръжия, танковете си остават ключов елемент на комбинираната война. Способността да доставят тежка огнева мощ, да поемат щети и да поддържат пехотата в сложен терен продължава да ги прави незаменими в много военни доктрини.

Съвременните основни бойни танкове като американските M1A2 Abrams или китайските Type 99 се модернизират със средства за активна защита, усъвършенствани сензори и технологии за хибридно задвижване, за да отговорят на новите заплахи.

Китай строи военен комплекс в Пекин, по-голям от Пентагона.

🇨🇳 Китай строи огромен военен комплекс в западен Пекин, предназначен да играе ролята на команден център по време на война, потенциално най-големия такъв обект в световен мащаб с размери, надхвърлящи няколко пъти тези на сградата на Пентагона.

Сателитни изображения, получени от Financial Times, показват обширен обект с площ 1500 акра, намиращ се на около 30 км югозападно от Пекин. В района се виждат дълбоки изкопи, където ще бъдат изградени укрепени бункери, проектирани да предпазят китайските военни лидери в случай на голям конфликт, включително ядрена война.

Служители на американското разузнаване смятат, че проектът е събудил солидно внимание към себе си поради огромните си мащаби, които се оценяват на поне 10 пъти по-големи от Пентагона. Наблюдатели вярват, че строителните дейности по него датират от средата на 2024 г.

Разкритието идва в период на бурна модернизация на Народната освободителна армия (НОАК) в навечерието на стогодишния ѝ юбилей през 2027 г. Предполага се, че президентът Си Дзинпин е наредил дотогава армията да е получила способностите, необходими за провеждане на успешна инвазия срещу Тайван.

Наред с обновяването на своя арсенал от конвенционални оръжия, Пекин провежда и успоредна модернизация и разширяване на наличното ядрено въоръжение. Освен това той се стреми към усъвършенствана интеграция на отделните родове войски, което беше отчетено като негова дългогодишна слабост в сравнение с американските сили.

„Ако това бъде потвърдено, ще сигнализира за намерението на Пекин да се сдобие не просто с конвенционални сили от световна класа, но и с усъвършенствани способности за ядрена война“, подчерта Денис Уайлдър, бивш ръководител на отдела за анализи на Китай в ЦРУ.

Директорът на Националното разузнаване на САЩ Тулси Габард отказа коментар. Китайското посолство във Вашингтон посочи, че не знае за проекта, но потвърди ангажимента на страната към мирното развитие.

Анализаторът на сателитни изображения Рени Бабиарц отбеляза наличието на над 100 крана на площ от 5 кв. км. с доказателства за подземна инфраструктура и предполагаеми взаимосвързани проходи. Той предупреди, че за пълна оценка са необходими повече данни.

Мащабите на обекта и секретността около него предизвикаха недоумение. Въпреки липсата на търсене на пазара на недвижими имоти в цялата страна, този проект продължава да е все така оживен. Освен това там не присъстват рекламни материали и не е бил споменаван нито веднъж онлайн. Дроновете и фотографията са забранени, а охраната отказва да говори с външни лица. Достъпът до близките туристически райони също е ограничен, а собствениците на близките магазини го описват като „военна зона“.

Бивш служител на американското разузнаване обясни, че сегашният команден център на Пекин, който се намира на Западните хълмове, е остарял и не е предназначен за използване по време на война. Размерът и редица други отличителни белези на новото съоръжение предполагат, че то е проектирано да го замени. „Китайските лидери може да вярват, че то осигурява по-добра защита от американските противобункерни и ядрени оръжия“, добави служителят.

Китайски изследовател разгледа сателитните изображения и потвърди, че въпросният обект има „всички отличителни белези на чувствителен военен обект“, сред които стоманобетон и дълбоко тунелиране. „Подходящо е за амбициите на Си Дзинпин да надмине САЩ. Тази крепост служи за една цел – да действа като бункер на китайските военни за Деня на страшния съд“, категоричен бе той.

Работата по проекта съвпада с реконструкцията в западните покрайнини на Пекин. Множество онлайн спекулации, касаещи разрушаването на жилищни квартали в Цинлунгу, се засилиха още повече в последните месеци, като някои потребители се запитаха дали не е в ход строителство на „китайския Пентагон“.

Отбранителни експерти в Тайван също са на мнение, че НОАК изгражда голям команден център, но в същото време посочват, че теренът може да не е идеален за дълбоки бункери. Въпреки това, самият мащаб на обекта предполага, че е предназначен за употреба от военни на най-високо ниво.

Китай осъди на смърт инженер за изтичането на държавни тайни.

📸 Снимка: Weibo.cn

🇨🇳 Китайското министерство на държавната сигурност (MSS) потвърди официално случая за шпионаж на Лиу, инженер, осъден на смърт за изтичането на държавни тайни, включително секретни данни за новия стелт изтребител, към чуждестранни разузнавателни агенции.

Случаят, за който отдавна се спекулира в китайските социални медии, беше признат в изявление на MSS, в което се описват дейностите на Лиу и степента на пробива в сигурността.

Според държавният вестник Global Times Лиу е бивш асистент инженер в местен изследователски институт, специализиран в отбранителната технология. Според източници на министерството, Лиу е бил недоволен, след като не успява да си осигури повишение, което го е накарало да копира тайно и да запази голям обем секретни документи.

След като подава оставка от позицията си, първоначално той се присъединява към инвестиционен посредник, но нарастващите финансови загуби от високорискови спекулации с акции и незаконно теглене на кредити го карат да търси алтернативни начини за доходи и в крайна сметка – продажба на държавни тайни.

Твърди се, че Лиу се е свързва с чужда разузнавателна агенция, на която предлага класифицирана информация в замяна на финансов стимул. За да улесни транзакцията, той фрагментира и пакетира чувствителни документи, създава подробен каталог и отваря голямо количество онлайн акаунти за получаване на плащания. За да избегне разкриването, той използва анонимни IC и SIM карти, често променя комуникационните методи и използва множество псевдоними с предварително уговорени кодове за скрит обмен, според MSS.

В продължение на половин година Лиу пътува до редица страни, компрометирайки критични данни за китайската отбрана. Въпреки това чуждестранната разузнавателна агенция, която първоначално е закупила секретни данни от Лиу, скоро прекъсва контакт с него, след като придобива информация на ниска цена. Вместо да преустанови дейността си, Лю усъвършенства методите си за шпионаж и прави нов опит да се свърже с чужди агенти. Действията му привличат вниманието от китайските агенции за национална сигурност, които започват да следят движенията и комуникациите, докато в крайна сметка не е арестуван.

В статията на MSS се посочва, че Лиу е осъден за шпионаж и незаконно предоставяне на държавни тайни на чужди лица. Той е осъден на смърт с доживотно лишаване от политически права, наказание отразяващо тежестта на действията му. Китайските власти подчертаха, че националната сигурност е основен приоритет, като предупредиха, че случаите на шпионаж и неоторизирано разпространение на чувствителна информация ще бъдат посрещнати с най-суровите правни последици.

Стелт изтребителят FC-31, за който се твърди, че е включен в класифицираната информация, която Лю се е опитал да продаде, е решаващ компонент от развиващите се военни способности на Пекин. Като самолет от следващо поколение, проектиран за ниска радарна видимост и напреднала бойна ефективност, неговите технологични детайли се считат за изключително чувствителна информация.

Китайските власти съобщиха, че са открили най-голямото златно находище в света.

🇨🇳 Преди няколко дни властите на Китайската народна република разкриха, че са открили огромно златно находище, златната мина Вангу, разположена в окръг Пинцзян на провинция Хунан. Това съобщава държавната информационна агенция Xinhua, допълвайки че над 40 златни вени със златен резерв от 300,2 тона.

Прогнозира се, че бъдещите златни резерви може да надхвърлят 1000 тона, оценени на около 600 милиарда юана въз основа на текущите цени на златото. Ако бъде потвърдено, това откритие може да се окаже най-голямото златно находище на планетата, достъпно за човек.

Откриването на златната мина Вангу привлече вниманието на световните медии. Ройтерс посочи, че Китай вече е най-големият производител на злато в света, представляващ над 10% от световното производство, но все още разчита на вносно злато, за да отговори на вътрешното търсене.

По данни на China Gold Association производството на злато в страната за текущата година ще достигне 268 тона, докато потреблението му ще бъде 742 тона.

Бяха направени предположения, че въпросната златна мина може да помогне на Китай да реши проблемите си, свързани с недостатъчното производство на злато, но не може напълно да открие решение разликата в търсенето. Индийските медии смятат, че това е резултат от увеличените китайски инвестиции в проучването на минерали, което ще помогне на Китай да се справи с икономическите и ресурсните предизвикателства в бъдеще.

Пекин в същото време залага на стратегия, включваща ударно увеличение на златния резерви, за справяне в зародиш с несигурността във валутата, цените и търговията. Експертите заявиха, че златната мина Вангу не само има големи резерви, но също така има ниска трудност при добив, което я прави лесна за добив и обогатяване златна мина.

Очаква се добивът на 5 тона злато годишно през следващите пет години да бъде подходящ мащаб. Не на последно място, това откритие ще донесе със себе си значителни последици за сигурността на ресурсите и икономическото развитие на Китай.

В обобщение, откриването на златната мина Вангу е не само исторически пробив в минералните ресурси за Китай, но също така дава гаранция за бъдеща икономическа стабилност и златни резерви.

Си Дзинпин извърши инспекция на стратегическите ракетни сили, призова армията да се готви за война.

🇨🇳 В четвъртък, 17 октомври 2024 г. китайският президент Си Дзинпин инспектира бригада от стратегическите ракетни сили на страната, която през последните години премина през масова чистка на служители заради корупция, съобщават местни медии.

Китайският лидер посети ракетните сили на Народната освободителна армия в Хефей, ключово звено на армията, отговорно за управлението на ракетния арсенал, включително ядрените оръжия, съобщи държавната новинарска агенция „Синхуа“.

Той призова ракетните войски със стратегическо предназначение да засилят способностите си за възпиране и водене на война и да изпълняват решително задачите, които са им били възложени от Китайската комунистическа партия (ККП) и народа, се посочва в доклада.

Ракетните сили бяха създадени през 2015 г. като част от военната реформа на Си Дзинпин и се оказаха в центъра на последната антикорупционна кампания, насочена към военните.

Освен че оглавява управляващата партия и президентството, 71-годишният Си Дзинпин е начело и на Централната военна комисия, общото висше командване на китайските въоръжените сили.

Посещението му в ракетните сили, под чийто контрол се намират най-мощните ракети в арсенала на Пекин, беше оценено като значимо събитие поради масовите чистки, наблюдавани в ключовия клон на въоръжените сили, продиктувани от предполагаеми подкупи във висшите военни ешелони през последните години.

Неуточнените обвинения срещу много от служителите ѝ включват използването на нестандартно гориво за ракетите. Мнозина нейни офицери, включително бившият министър на отбраната генерал Ли Шанфу, бяха уволнени безцеремонно за предполагаема корупция.

Генерал Ли оглавяваше ракетните сили, преди да бъде издигнат до поста министър на отбраната от Си Дзинпин, а по-късно и отстранен от самия него. Наследникът му на поста генерал Ли Ючао пое ролята на командир на силите през 2022 г. и също беше отстранен след обвинения в корупция.

През юли тази година управляващата комунистическа партия обяви антикорупционно разследване срещу тогавашния командир на ракетните сили генерал Сун Джинмин. От миналата година насам най-малко седем бивши и настоящи военнослужещи на високи позиции в ракетните сили са били разследвани като част от усилията за борба с корупцията.

Генерал Уей Фенге, заемал постовете командир на ракетните сили от създаването им до 2017 г. и министър на отбраната на страната между 2018 до 2023 г. също беше изключен от партията по обвинения в корупция.

Миналия месец ракетните сили си проправиха път в заглавията на световните медии след като извършиха тестово изстрелване на междуконтинентална балистична ракета (ICBM) с фиктивна бойна глава, която се приземи в териториалните води на тихоокеанската островна държава Кирибати.

Изпитанието провери както характеристиките на ракетата, така и ефективността на проведеното военно обучение и постигна желаните цели, се посочва в изявление, публикувано от китайското министерство на отбраната.

Ракетата е паднала в предварително планираната морска зона, съобщават от военното ведомство и добавят, че това е рутинна договореност в годишния план за обучение и заинтересованите страни са били уведомени предварително.

Известно е, че това е първият тест на междуконтинентална балистична ракета над открито море, извършен от Пекин, от 44 години насам. Последното подобно изпитание беше извършено през май 1980 г. с участието на DF-5, първата междуконтинентална балистична ракета в Китай, извършила полет с дължина от над 9000 километра.

Си Дзинпин призова за силна гранична отбрана в навечерието на 96-ата годишнина на НОАК

Китайски военнослужещи маршируват по време на военен парад в Пекин.
📸 Снимка: Kevin Frayer/AFP via Getty Images

🇨🇳 Президентът на Китай Си Дзинпин призова за изграждането на силна гранична, морска и въздушна отбрана за защита на териториалния суверенитет и морските интереси на страната, съобщи официалната информационна агенция Синхуа в сряда.

Граничната, морската и въздушната отбрана е важен символ на суверенитета на Китай и ключов гарант за развитието на страната, заяви китайският лидер във вторник на т.нар. сесия за колективно проучване на Политбюро на Комунистическата партия.

Тези колективни изследователски сесии, обикновено провеждани на интервал от един-два месеца, дават отговори за текущата стратегия и приоритети на висшето политическо ръководство на Китай.

Няколко дни след сесията за укрепване на военното ръководство, проведена през юли 2023 г., Си назначи нов командир на въоръжените сили, който да ръководи конвенционалните и ядрените ракети на Китай. Назначението му стана факт в навечерието на 96-ата годишнина от основаването на Народната освободителна армия на Китай.

Сесията през юни 2024 г. беше фокусирана върху партийното управление и корупцията. В средата на юли партията отстрани бившия министър на отбраната Ли Шанфу и бившия командир на ракетните сили Ли Ючао по обвинения в корупция.

„Трябва да координираме насърчаването на изграждането на гранична, морска и въздушна отбрана и икономическото и социално развитие на граничните и крайбрежните зони“, отбеляза Си Дзинпин по време на проучвателната сесия във вторник, преди 97-ата годишнина на НОАК.

Китай трябва също така да бъде по-мощен технологично и трябва да изгради „нови средства и условия“, докато укрепва своята гранична, морска и въздушна отбрана, каза той.

Китайското правителство увеличи своя бюджет за отбрана за 2024 г. със 7,2%, в съответствие със ставката в миналогодишния бюджет и отново доста над годишната прогноза за икономически растеж на правителството.

През последните няколко години напрежението в региона непрестанно се покачва - около Тайван, чието правителство претендира за независимост, но и в Южнокитайско море като цяло, чийто води все по-често стават арена на сблъсък между морските претенции на Манила и Пекин.

Във вторник Съединените щати обещаха финансиране в размер на 500 милиона долара за армията и бреговата охрана на Филипините в знак на подкрепа към страната на фона на надвисналата опасност от нови китайски провокации.

Палестинските фракции са се споразумяли за правителство на единството на среща в Пекин

Ръководителят на делегацията на Хамас Салех Арури и лидерът на Фатах Аззам Ахмад подписват споразумение за помирение в Кайро, Египет, 12 октомври 2017 г.
📸 Снимка: REUTERS/Amr Abdallah Dalsh

🇵🇸🤝🇨🇳 На среща, проведена под егидата на китайските власти, палестинските фракции са постигнали споразумение за формиране на правителство на единството, което включва всички политически формации, според съобщения в палестински медии.

В срещата на върха, проведена в Пекин, участваха 14 палестински фракции, главните сред които Фатах, която управлява властта на Палестинската автономия, и въоръжените групировки Хамас и Ислямски джихад.

Хамас и Фатах са ожесточени съперници, откакто бойците на Хамас насилствено изгониха Фатах от ивицата Газа след поредица от смъртоносни сблъсъци след гръмката победа на Хамас на изборите през 2006 г.

Съобщава се, че делегацията на въоръжената групировка в китайската столица, оглавявана от високопоставения служител Муса Абу Марзук, вчера е прекъснала двустранните преговори с представители на Фатах, които бяха планирани като подготовка за днешната среща на върха.

В изявление, публикувано в края на днешната по-широка среща, представители на различните фракции се съгласяват да сформират временно правителство на националното единство, с което да обединят институциите на Западния бряг и Газа, да стартират реконструкцията на Ивицата Газа и да се подготвят за провеждане общи избори възможно най-скоро.

Не се посочва дата за избори и за съставяне на ново правителство, но в изявлението се отбелязва, че предстои графикът да бъде определен.

В заключителното си изявление фракциите „се ангажират със създаването на независима палестинска държава със столица Ерусалим“ и да „гарантират връщането на палестинските бежанци в съответствие с Резолюция 194“, решение на ООН от 1948 г.

Освен това фракциите се споразумяват за правото на палестинците да „окажат съпротива и да сложат край на окупацията“ в съответствие с международното право.

Няколко предишни опити за помирение между Хамас и Фатах се провалиха, но призивите нараснаха от 7 октомври насам, след като насилието се разрасна и на Западния бряг, където е базирана Фатах.

Тази година кръг от преговори се проведе в Москва през февруари, последван от друг, организиран от Китай през април. Последващата среща, планирана в китайската столица за юни, беше отложена за тази седмица.

Китай и Лаос провеждат второто издание на съвместното учение Friendship Shield-2024

🇨🇳🇭🇰🇱🇦 Гарнизонът на Народната освободителна армия на Китай (PLA) в Хонконг ще участва в съвместни военни учения между Китай и Лаос тази седмица, бележейки неговото четвърто му участие на международно учение.

Военните маневри, наречени Friendship Shield 2024 (Щит на приятелството), започнаха в Лаос този петък и ще продължат до 18 юли.

Министерството на отбраната на Китай отбеляза, че гарнизонът на Хонконг ще допринесе за по-голямата част от контингента на PLA на това учение, добавяйки, че то ще помогне за задълбочаване на доверието и сътрудничеството между армиите на двете страни и ще „внесе положителна енергия в регионалния мир и стабилност“.

Гарнизонът на PLA в бившата португалска колония Макао и логистичният отдел, базиран в югозападния регион Гуанси, също ще присъстват на учението.

Това е второто съвместно учение на двете страни след такова през май миналата година в Лаос с участието на командването на Южния театър на PLA. Тазгодишното издание включва повече от 1200 войници, включително над 300 от Китай, според съобщения на държавната информационна агенция Синхуа.

Двете страни се ангажираха да работят в по-тясно сътрудничество в областта на отбраната по време на посещение в Пекин на президента на Лаос Тонглун Сисулит през декември 2022 г. Освен това, Китай се опитва да засили военните си връзки с други страни в Югоизточна Азия, като през март миналата година проведе първите си военноморски учения с Камбоджа, а също така проведе морски учения със Сингапур.

Гарнизонът на Хонконг участва в първото си международно учение в Малайзия през ноември 2016 г. Четиридневното учение – съсредоточено върху съвместни хуманитарни спасителни операции – включваше 300 войници, включително 195 представители на PLA от Централната военна комисия, командването на Южния театър и гарнизона на Хонконг.

След това той участва в съвместно морско учение, фокусирано върху операции по търсене и спасяване, с френската фрегата Vendémiaire, когато направи пристанище в града през март 2018 г.

Гарнизонът на Хонконг също участва в първото тристранно учение с участието на Китай, Малайзия и Тайланд през октомври същата година. Това 10-дневно учение беше и първата задгранична операция за гарнизона в Макао и включваше общо 1225 военнослужещи, 692 от които от Китай.

Гарнизоните на PLA в Хонг Конг и Макао бяха създадени след съответното им предаване от Великобритания през 1997 г. и Португалия през 1999 г.

Путин ще посети Китай през май

Руският президент Владимир Путин се ръкува с китайския президент Си Дзинпин по време на среща на форума „Един пояс, един път“ в Пекин, Китай, 18 октомври 2023 г.
📸 Снимка: Sputnik Int/Sergei Guneev via Reuters

Руският президент Владимир Путин ще пътува до Китай през май за разговори със Си Дзинпин, което може да е първото задгранично пътуване на руският президент от началото на новия му мандат, предава Ройтерс.

В понеделник западните правителства осъдиха преизбирането на Путин като нечестно и недемократично. Но Китай, Индия и Северна Корея поздравиха дългогодишния лидер на Кремъл за добавянето на нови шест години към управлението му, подчертавайки геополитическите разломи, които се задълбочиха още повече след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г.

"Путин ще посети Китай", каза пред Ройтерс един от източниците, пожелал анонимност. Подробностите бяха независимо потвърдени от четири други източника, които също говориха при условие за анонимност.

Друг от източниците каза, че пътуването на Путин до Китай вероятно ще се състои през втората половина на май. Двама от източниците казаха, че посещението на Путин ще дойде преди планираното пътуване на Си до Европа.

Запитани за твърдението на Ройтерс, от Кремъл отговориха, че графикът за посещенията на Путин ще бъде публикуван по-близо до датата.

„В момента се подготвят няколко президентски посещения и няколко контакта на високо ниво“, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред репортери. — „Ще ви информираме, когато се приближим“.

Китайското външно министерство не отговори веднага на искане за коментар.

Китай и Русия обявиха партньорство „без ограничения“ през февруари 2022 г., когато Путин посети Пекин само дни преди да изпрати десетки хиляди войници в Украйна, предизвиквайки най-смъртоносната сухопътна война в Европа след Втората световна война.

Съединените щати определят Китай като най-големия си конкурент, а Русия като най-голямата заплаха за националната държава, докато президентът на САЩ Джо Байдън твърди, че този век ще бъде определен от екзистенциално състезание между демокрации и автокрации.

Путин и Си споделят широк светоглед, който вижда Запада като декадент и в упадък, точно както Китай предизвиква превъзходството на САЩ във всичко - от квантовите изчисления и синтетичната биология до шпионажа и твърдата военна мощ.

ПУТИН И XI

Китай засили своите търговски и военни връзки с Русия през последните години, след като Съединените щати и техните съюзници наложиха санкции срещу двете страни, особено срещу Москва за нахлуването в Украйна.

Чуждестранни дипломати и наблюдатели казаха, че очакват Путин да направи Китай първата си спирка, след като бъде преизбран. Официалната президентска инагурация на Путин трябва да се състои около 7 май.

Путин каза пред репортери в неделя, че Русия и Китай споделят подобна глобална перспектива и се радват на устойчиви отношения отчасти поради добрите му лични отношения със Си и че Москва и Пекин ще развият връзките си още повече през следващите години.

Си посети Русия в първото си задгранично пътуване след пандемията през март миналата година, малко след като започна своя прецедентен трети мандат като китайски президент.

Двамата лидери често са рекламирали близкото си лично приятелство и са се срещали над 40 пъти, последно през октомври, когато Путин беше почетен гост на китайската среща на върха „Един пояс, един път“ в Пекин.

Търговията между Китай и Русия достигна 218,2 милиарда долара през януари-ноември, според данни на китайските митници, надхвърляйки целта за увеличаване на двустранната търговия до над 200 милиарда долара до 2024 г., поставена от двете страни.

Си, по време на разговор с Путин миналия месец, каза, че и двете страни трябва решително да се противопоставят на намесата във вътрешните работи на външни сили, което показва, че САЩ

Китайският заместник-министър на външните работи Сун Уейдонг каза, че двустранните връзки са "в най-добрия си вид в историята", когато се срещна с руския си колега в Москва миналия месец, според съобщение на китайското външно министерство.

Китай обмисля да участва в мирна конференция, насочена към прекратяване на войната в Украйна, която ще бъде домакин на неутрална Швейцария през следващите месеци, каза неговият посланик в Берн пред местни медии в понеделник.

Миналата година Пекин стартира "мирен" план за Украйна от 12 точки, но досега не е предприел значителни стъпки за разрешаване на конфликта, освен участието в водените от Запада мирни преговори в Джеда миналото лято.

Специалният пратеник на Китай по евразийските въпроси Ли Хуей се срещна с официални лица в пет европейски столици, включително Москва и Киев по-рано този месец.

Източник: Reuters

Китай засилва присъствието си около островите, контролирани от Тайван

Китайската брегова охрана съобщи в неделя (18 февруари), че ще засили дейностите си по правоприлагане и ще извършва редовни патрули около малка група контролирани от Тайван острови край китайския бряг, докато напрежението нараства заради смъртта на двама китайски граждани, предаде Reuters.

Тайван в четвъртък защити действията на своята брегова охрана, след като двама души на моторна лодка, която се е приближила твърде близо до фронтовия тайвански остров, са загинали когато лодката им се е преобърнала, докато са се опитвали да избягат от кораб на бреговата охрана. Други двама са оцелели.

Тайван, за който Китай претендира за своя собствена територия, се оплака през последните години, че китайски риболовни кораби и други кораби плават във водите му, особено около островите Кинмен и Мацу, точно до китайския бряг.

Китай осъди действията на Тайван и определи инцидента край остров Бейдинг в Кинмен като "подъл". Бреговата охрана на Китай заявява в кратко изявление, че ще "засили усилията си за прилагане на морското право и редовно ще провежда патрулни мисии и инспекции на правоприлагащите органи във водите около Кинмен и Ксиамен", един от китайските градове, граничещи с Кинмен.

Целта е "да продължи да се поддържа редът във водите, представляващи интерес, и да се гарантира безопасността на живота и имуществото на рибарите".

Късно в събота китайската служба за връзки с Тайван заяви, че смъртните случаи са предизвикали "силно възмущение" в Китай, но заяви, че няма води, считани за забранени. "Рибарите от двете страни на Тайванския проток работят в традиционните риболовни райони на морската зона Ксиамен-Кинмен от древни времена и няма забранени или ограничени води", посочва китайската служба и допълва:

Китайското правителство показа добра воля към народа на Тайван, но никога няма да толерира пренебрежението на Тайван към безопасността на китайските рибари.

От своя страна властите в Тайван заявяват, че тайванските сили ще продължат да "налагат правила, забраняващи неоторизиран достъп на китайци до водите на Тайван около Кинмен, а обвиненията на Китай за "брутално експулсиране" са неверни. Въпреки това неназованите кораби, които нямат сертификат или пристанищна регистрация, извършват "непрекъснато проникване" и правят опасни маневри, когато се опитват да избягат, причинявайки "нещастни инциденти", които никой не очаква", твърди Тайван.

Източник: Информационна агенция Фокус

Пекин: Няма да продаваме оръжие на страните в конфликта Украйна-Русия

Китай обяви, че няма да продава оръжия на страните във войната Украйна-Русия.

Според изявлението, направено от китайското министерство на външните работи, министър Ван И се е срещнал с украинския си колега Димитро Кулеба в Германия, където се проведе 60-ата Мюнхенска конференция по сигурността.

Уанг заяви, че Китай иска да развива нормално отношенията си с Украйна, независимо от промените в международната ситуация и допълни:

Китай няма да продава смъртоносни оръжия на конфликтни зони или конфликтни страни.

В речта си на конференцията китайският министър подчерта, че Китай не е страна по украинската криза, не я е създал и не се опитва да печели от нея.

Въпреки че Пекин подчертава своя неутралитет по украинската криза, стратегията му за задълбочаване на стратегическото партньорство с Русия и въздържането от критики към  Кремъл за войната, която води срещу Украйна, предизвикаха критики от Съединените щати и други западни страни.

Вашингтон твърди, че Китай обмисля доставка на оръжия и боеприпаси на Русия.

Европейският съюз също поиска от администрацията в Пекин да контролира износа на продукти за обща военна и гражданска употреба в Русия.

Миналата седмица Европейската комисия предложи налагане на санкции на три китайски компании на основание, че изнасят продукти с двойна употреба за Русия, и предложението беше отхвърлено, като Унгария гласува против.

Източник:  TRT World