Китай разположи лазерни системи за борба с дронове в Пекин.

🇨🇳 Китайската държавна компания Aviation Industry Corporation (AVIC) разположи успешно лазерни системи за борба с дронове в центъра на Пекин по време на церемонията по случай 80-годишнината от победата във войната срещу Япония и края на Втората световна война.

Компанията заяви, че системите с насочена енергия от серията Guangjian, сред които Guangjian-11E и Guangjian-21A, са били разположени на ключови места като Цянмън, Уанфудзин и международно летище Пекин Капитал. Те са имали за задача да осигурят многопластова отбрана на ниска височина по време на парада и са регистрирали редица точни открития на потенциални въздушни цели.

AVIC твърди, в операцията са участвали пет вида лазерни системи, всяка една от които е вътрешно производство. Системите са били управлявани в координация с правителствени органи, отговорни за сигурността на парада.

Изявлението посочва, че оборудването „работи без грешки“ и изиграва ключова роля в гарантиране безопасността на събитието, на което присъстваха водещи китайски държавни и военни началници.

Китайски държавни медии подчертаха, че серията Guangjian е разработена за противодействие на нарастващата заплаха от малки дронове в градска среда. Тези системи използват високоенергийни лазери за неутрализиране или унищожаване на неоторизирани въздушни заплахи, летящи на ниска височина, особено по време на чувствителни обществени събития.

Екипите за лазерна отбрана са ръководени от строг мандат да спазват изискванията за „нула грешки, нула пропуски“, описани от Института за производство. Освен това разполагането е възприето като тест за устойчивост и ефективност на новото поколение отбранителни способности на компанията и демонстрация на надеждност при реални условия.

Използването на различни видове оръжия с насочена енергия в градска среда илюстрира нарастваща увереност в ефективността и надеждността на този вид системи.

„С най-високи стандарти и абсолютна концентрация нашият екип бди над критичните технологии на страната по време на парада“, заявиха от компанията.

Китай демонстрира военна мощ с най-големия си военен парад.

🇨🇳 От модернизирани междуконтинентални ракети, способни да носят ядрени бойни глави, през лазерни системи за противовъздушна отбрана и хиперзвукови оръжия, до морски дронове, способни да наситят околните морета – Китай изпрати ясно послание за възпиране с най-големия военен парад в историята си, проведен в сряда.

Военни анализатори и дипломати видяха в демонстрацията сигнал от страна на лидера Си Дзинпин към разнообразна аудитория – от САЩ и съюзниците им до съседите Индия и Русия, както и към потенциални клиенти на военни технологии.

„Независимо от въпросите за реалната ефективност на някои от новите системи, Китай показа технологичен напредък и военна мощ във всички направления. Това със сигурност ще затрудни стратегическото планиране на конкурентите“, коментира базираният в Сингапур анализатор Александър Нийл.

За първи път Пекин показа пълната си ядрена триада – оръжия, изстрелвани от суша, море и въздух. Сред тях бяха новата мобилна ракета с голям обсег DF-61 и модернизирана версия на междуконтиненталната балистична ракета DF-5C с обсег до 20 000 км.

Освен това Пекин демонстрира и решимост да контролира близките морски акватории. Според Джеймс Чар, научен сътрудник в Школата за международни изследвания „С. Раджаратнам“ комбинацията от морски дронове и ракетни системи би създала зона, в която външен флот трудно биха могъл да навлезе.

Анализатори отбелязват, че Китай търси по-широк ефект, а именно неговото утвърждаване като „гарант на мира“ в момент, когато ролята на Америка в глобалната политика и сигурност е поставена на карта. Внимание към себе си привлякоха безпилотни апарати с формата на торпедо и хиперзвукови ракети, които в комбинация с ракетите със среден обсег DF-26, способни да поразят цели като Гуам, ще бъдат сериозно предизвикателство за САЩ и съюзниците им.

От години експерти подчертават, че в евентуален конфликт за Тайван Пекин трябва да установи контрол над Южнокитайско и Източнокитайско море – задача, която се усложнява от военното надмощие на Щатите в региона.

Въпреки впечатляващата дисциплина и координация при провеждане на парада, остават въпроси относно реалните способности на новите системи. Част от тях вероятно още са в ограничен брой или в процес на „полеви изпитания“, без да са напълно стандартизирани и готови за производство, отбелязва Чие Чун, експерт от Асоциацията за стратегическо предвиждане със седалище в Тайпе.

Особен акцент беше поставен върху интеграцията на различни системи – от противовъздушна отбрана и системи за управление на битката до дронове. За първи път беше представен новият основен боен танк Type-100, оборудван със системи за защита и разузнаване. В парада участваха и наскоро създадени родове войски за аерокосмическа, кибер и информационна поддръжка – знак за глобалните амбиции на Пекин в сферата на космическите и електронните операции.

„Западните армии вероятно все още имат оперативно предимство, но няма съмнение, че Китай иска да покаже, че наваксва бързо“, отбеляза Нийл, който допълни, че Щатите са традиционно предпазливи в разкриването на нови оръжия, докато Пекин има комерсиален интерес да покаже потенциал на световния пазар.

„Не липсваше и доза ефектност – като роботът с форма на куче, включен в парада“, допълни анализаторът.

Китай маскира загадъчни военни машини преди военния парад в Пекин.

🇨🇳 Китай се готви да представи своето най-ново поколение бронирани машини на военния си парад през септември, но платформите остават забулени в тайна по време на ученията за репетиция в Пекин.

Снимки и видеа от подготовката за парада показват големи сини конструкции, монтирани на новите бронирани машини, за да скрият техния профил. Въпросните временни структури, простиращи се до земята, за да прикрият корпусите и окачването на машините, са предназначени да маскират ключови дизайнерски детайли от наблюдатели и анализатори преди официалното разкриване.

Танкове бяха забелязани под камуфлажни обвивки близо до площад „Тиенанмън“ на бул. Чанган в столицата Пекин. Обвивките носели надпис „Превозно средство за пътна инспекция“, идентичен с маркировките на водещия камион, придружаващ конвоя. Някои наблюдатели смятат, че е възможно това наистина да са технически превозни средства, натоварени с проверка на подготовката за парада.

Първото видео от тези маневри се появи в китайската платформа за споделяне на видеоклипове Xiaohongshu, но оттогава беше премахнато, което допълнително засилва спекулациите относно класифицирания характер на показаната техника.

Парадът, който ще отбележи победата на Китай над Японската империя през Втората световна война, ще включва колони от най-модерното военно оборудване на страната. Според репортажи в местните медии, някои от участващите бронирани машини са класифицирани програми, които все още са в процес на разработка и до този момент не са били оповестявани публично.

„По време на репетициите тези прототипи са внимателно камуфлирани. Временните покрития скриват изцяло техните очертания, за да запазят елемента на изненада“, заяви китайски военен коментатор в социалните медии.

Анализатори в сферата на отбраната, изследвали кадри от репетициите, отбелязаха, че размерите на маскираните превозни средства предполагат, че те могат да бъдат основни бойни танкове или тежки бронирани бойни машини. Липсата на видими оръдейни цеви обаче доведе до спекулации за тяхната класификация. Някои експерти предположиха, че куполите може да били премахнати или завъртени назад, за да се скрие допълнително тяхната идентичност.

„Китай има и предишни случаи на използване на националните си военни паради за представянето на нови платформи“, каза един анализатор, цитирайки предишни дебюти на танковете Тип 96, Тип 99 и леките танкове Тип 15 на предходните военни паради в Пекин. „Това, което виждаме сега, може да е следващата стъпка в еволюцията на техните бронирани сили.“

Народната освободителна армия (PLA) е инвестирала сериозно в модернизацията на сухопътните си бойни системи през последното десетилетие. С ескалацията на напрежението в Индо-Тихоокеанския регион, Китай поставя повишен акцент върху разработването на устойчиви платформи с висока мобилност, способни да оперират в различни среди.

Мерките за сигурност на парада са изключително строги, а китайските власти блокират полетите на дронове и ограничават достъпа до обектите за репетиции. Чуждестранни наблюдатели в областта на отбраната разчитат на сателитни изображения с ниска разделителна способност и кадри изтекли онлайн, за да извършат оценка на репетициите.

Остава неясно колко нови машини предстои да бъдат разкрити или дали представляват постепенно надграждане на съществуващи дизайни, или изцяло нови бойни системи. НОА също експериментира с безпилотни наземни превозни средства и хибридни платформи, което подхранва спекулациите, че Пекин може да използва парада, за да демонстрира пробивни технологии.

Китайските военни паради са внимателно хореографирани събития, предназначени да демонстрират национална сила и технологичен прогрес. От години насам те служат като сцена за първи публични изяви на напреднали системи, от ракетната система DF-41 до самолети от следващо поколение.

Китай излезе начело в световен мащаб по брой танкове.

🇨🇳 В последните десетилетия Китай разшири драстично въоръжените си сили. Докато страни от НАТО намалиха разходите си за отбрана след Студената война, Пекин увеличи бюджета за отбрана с 566%, превръщайки се в страната с най-големи военни разходи в световен мащаб след САЩ.

Тази инвестиция стимулира бързото натрупване на неговите бронирани способности. След 2023 г. Китай изпревари Русия, Северна Корея и САЩ и в момента притежава най-големия танков парк в света, с 6800 единици.

Някога доминиращи на бойното поле, в последните години танковете са подложени на цялостно преосмисляне, особено след като украинската армия започна да използва повсеместно дронове за унищожаване на руска бронирана техника.

Според оценки на Европейското командване на САЩ, Русия е загубила приблизително 3000 танка в Украйна през 2024 г. Въпреки това тези бойни машини остават централни за военните способности на много държави.

В тази графика показваме общия танков парк по държави, въз основа на данни от Global Firepower. Цифрите са актуални до 2025 г. и включват оценки, когато официални данни не са били налични. В списъка не са включени бронетранспортьори и бойни машини на пехотата.

Русия и Съединените щати следват съответно с 5750 и 4640 танка. Северна Корея е на четвърто място с 4344 танка, точно пред Индия с 4201. Египет, Пакистан и Турция поддържат инвентари от над 2000 танка. Няколко държави от Близкия изток и Северна Африка, включително Иран, Алжир и Саудитска Арабия, също имат своето място в топ 20.

Въпреки съвременните уязвимости към дронове и прецизни оръжия, танковете си остават ключов елемент на комбинираната война. Способността да доставят тежка огнева мощ, да поемат щети и да поддържат пехотата в сложен терен продължава да ги прави незаменими в много военни доктрини.

Съвременните основни бойни танкове като американските M1A2 Abrams или китайските Type 99 се модернизират със средства за активна защита, усъвършенствани сензори и технологии за хибридно задвижване, за да отговорят на новите заплахи.

Китай строи военен комплекс в Пекин, по-голям от Пентагона.

🇨🇳 Китай строи огромен военен комплекс в западен Пекин, предназначен да играе ролята на команден център по време на война, потенциално най-големия такъв обект в световен мащаб с размери, надхвърлящи няколко пъти тези на сградата на Пентагона.

Сателитни изображения, получени от Financial Times, показват обширен обект с площ 1500 акра, намиращ се на около 30 км югозападно от Пекин. В района се виждат дълбоки изкопи, където ще бъдат изградени укрепени бункери, проектирани да предпазят китайските военни лидери в случай на голям конфликт, включително ядрена война.

Служители на американското разузнаване смятат, че проектът е събудил солидно внимание към себе си поради огромните си мащаби, които се оценяват на поне 10 пъти по-големи от Пентагона. Наблюдатели вярват, че строителните дейности по него датират от средата на 2024 г.

Разкритието идва в период на бурна модернизация на Народната освободителна армия (НОАК) в навечерието на стогодишния ѝ юбилей през 2027 г. Предполага се, че президентът Си Дзинпин е наредил дотогава армията да е получила способностите, необходими за провеждане на успешна инвазия срещу Тайван.

Наред с обновяването на своя арсенал от конвенционални оръжия, Пекин провежда и успоредна модернизация и разширяване на наличното ядрено въоръжение. Освен това той се стреми към усъвършенствана интеграция на отделните родове войски, което беше отчетено като негова дългогодишна слабост в сравнение с американските сили.

„Ако това бъде потвърдено, ще сигнализира за намерението на Пекин да се сдобие не просто с конвенционални сили от световна класа, но и с усъвършенствани способности за ядрена война“, подчерта Денис Уайлдър, бивш ръководител на отдела за анализи на Китай в ЦРУ.

Директорът на Националното разузнаване на САЩ Тулси Габард отказа коментар. Китайското посолство във Вашингтон посочи, че не знае за проекта, но потвърди ангажимента на страната към мирното развитие.

Анализаторът на сателитни изображения Рени Бабиарц отбеляза наличието на над 100 крана на площ от 5 кв. км. с доказателства за подземна инфраструктура и предполагаеми взаимосвързани проходи. Той предупреди, че за пълна оценка са необходими повече данни.

Мащабите на обекта и секретността около него предизвикаха недоумение. Въпреки липсата на търсене на пазара на недвижими имоти в цялата страна, този проект продължава да е все така оживен. Освен това там не присъстват рекламни материали и не е бил споменаван нито веднъж онлайн. Дроновете и фотографията са забранени, а охраната отказва да говори с външни лица. Достъпът до близките туристически райони също е ограничен, а собствениците на близките магазини го описват като „военна зона“.

Бивш служител на американското разузнаване обясни, че сегашният команден център на Пекин, който се намира на Западните хълмове, е остарял и не е предназначен за използване по време на война. Размерът и редица други отличителни белези на новото съоръжение предполагат, че то е проектирано да го замени. „Китайските лидери може да вярват, че то осигурява по-добра защита от американските противобункерни и ядрени оръжия“, добави служителят.

Китайски изследовател разгледа сателитните изображения и потвърди, че въпросният обект има „всички отличителни белези на чувствителен военен обект“, сред които стоманобетон и дълбоко тунелиране. „Подходящо е за амбициите на Си Дзинпин да надмине САЩ. Тази крепост служи за една цел – да действа като бункер на китайските военни за Деня на страшния съд“, категоричен бе той.

Работата по проекта съвпада с реконструкцията в западните покрайнини на Пекин. Множество онлайн спекулации, касаещи разрушаването на жилищни квартали в Цинлунгу, се засилиха още повече в последните месеци, като някои потребители се запитаха дали не е в ход строителство на „китайския Пентагон“.

Отбранителни експерти в Тайван също са на мнение, че НОАК изгражда голям команден център, но в същото време посочват, че теренът може да не е идеален за дълбоки бункери. Въпреки това, самият мащаб на обекта предполага, че е предназначен за употреба от военни на най-високо ниво.

Китай осъди на смърт инженер за изтичането на държавни тайни.

📸 Снимка: Weibo.cn

🇨🇳 Китайското министерство на държавната сигурност (MSS) потвърди официално случая за шпионаж на Лиу, инженер, осъден на смърт за изтичането на държавни тайни, включително секретни данни за новия стелт изтребител, към чуждестранни разузнавателни агенции.

Случаят, за който отдавна се спекулира в китайските социални медии, беше признат в изявление на MSS, в което се описват дейностите на Лиу и степента на пробива в сигурността.

Според държавният вестник Global Times Лиу е бивш асистент инженер в местен изследователски институт, специализиран в отбранителната технология. Според източници на министерството, Лиу е бил недоволен, след като не успява да си осигури повишение, което го е накарало да копира тайно и да запази голям обем секретни документи.

След като подава оставка от позицията си, първоначално той се присъединява към инвестиционен посредник, но нарастващите финансови загуби от високорискови спекулации с акции и незаконно теглене на кредити го карат да търси алтернативни начини за доходи и в крайна сметка – продажба на държавни тайни.

Твърди се, че Лиу се е свързва с чужда разузнавателна агенция, на която предлага класифицирана информация в замяна на финансов стимул. За да улесни транзакцията, той фрагментира и пакетира чувствителни документи, създава подробен каталог и отваря голямо количество онлайн акаунти за получаване на плащания. За да избегне разкриването, той използва анонимни IC и SIM карти, често променя комуникационните методи и използва множество псевдоними с предварително уговорени кодове за скрит обмен, според MSS.

В продължение на половин година Лиу пътува до редица страни, компрометирайки критични данни за китайската отбрана. Въпреки това чуждестранната разузнавателна агенция, която първоначално е закупила секретни данни от Лиу, скоро прекъсва контакт с него, след като придобива информация на ниска цена. Вместо да преустанови дейността си, Лю усъвършенства методите си за шпионаж и прави нов опит да се свърже с чужди агенти. Действията му привличат вниманието от китайските агенции за национална сигурност, които започват да следят движенията и комуникациите, докато в крайна сметка не е арестуван.

В статията на MSS се посочва, че Лиу е осъден за шпионаж и незаконно предоставяне на държавни тайни на чужди лица. Той е осъден на смърт с доживотно лишаване от политически права, наказание отразяващо тежестта на действията му. Китайските власти подчертаха, че националната сигурност е основен приоритет, като предупредиха, че случаите на шпионаж и неоторизирано разпространение на чувствителна информация ще бъдат посрещнати с най-суровите правни последици.

Стелт изтребителят FC-31, за който се твърди, че е включен в класифицираната информация, която Лю се е опитал да продаде, е решаващ компонент от развиващите се военни способности на Пекин. Като самолет от следващо поколение, проектиран за ниска радарна видимост и напреднала бойна ефективност, неговите технологични детайли се считат за изключително чувствителна информация.

Китайските власти съобщиха, че са открили най-голямото златно находище в света.

🇨🇳 Преди няколко дни властите на Китайската народна република разкриха, че са открили огромно златно находище, златната мина Вангу, разположена в окръг Пинцзян на провинция Хунан. Това съобщава държавната информационна агенция Xinhua, допълвайки че над 40 златни вени със златен резерв от 300,2 тона.

Прогнозира се, че бъдещите златни резерви може да надхвърлят 1000 тона, оценени на около 600 милиарда юана въз основа на текущите цени на златото. Ако бъде потвърдено, това откритие може да се окаже най-голямото златно находище на планетата, достъпно за човек.

Откриването на златната мина Вангу привлече вниманието на световните медии. Ройтерс посочи, че Китай вече е най-големият производител на злато в света, представляващ над 10% от световното производство, но все още разчита на вносно злато, за да отговори на вътрешното търсене.

По данни на China Gold Association производството на злато в страната за текущата година ще достигне 268 тона, докато потреблението му ще бъде 742 тона.

Бяха направени предположения, че въпросната златна мина може да помогне на Китай да реши проблемите си, свързани с недостатъчното производство на злато, но не може напълно да открие решение разликата в търсенето. Индийските медии смятат, че това е резултат от увеличените китайски инвестиции в проучването на минерали, което ще помогне на Китай да се справи с икономическите и ресурсните предизвикателства в бъдеще.

Пекин в същото време залага на стратегия, включваща ударно увеличение на златния резерви, за справяне в зародиш с несигурността във валутата, цените и търговията. Експертите заявиха, че златната мина Вангу не само има големи резерви, но също така има ниска трудност при добив, което я прави лесна за добив и обогатяване златна мина.

Очаква се добивът на 5 тона злато годишно през следващите пет години да бъде подходящ мащаб. Не на последно място, това откритие ще донесе със себе си значителни последици за сигурността на ресурсите и икономическото развитие на Китай.

В обобщение, откриването на златната мина Вангу е не само исторически пробив в минералните ресурси за Китай, но също така дава гаранция за бъдеща икономическа стабилност и златни резерви.

Си Дзинпин извърши инспекция на стратегическите ракетни сили, призова армията да се готви за война.

🇨🇳 В четвъртък, 17 октомври 2024 г. китайският президент Си Дзинпин инспектира бригада от стратегическите ракетни сили на страната, която през последните години премина през масова чистка на служители заради корупция, съобщават местни медии.

Китайският лидер посети ракетните сили на Народната освободителна армия в Хефей, ключово звено на армията, отговорно за управлението на ракетния арсенал, включително ядрените оръжия, съобщи държавната новинарска агенция „Синхуа“.

Той призова ракетните войски със стратегическо предназначение да засилят способностите си за възпиране и водене на война и да изпълняват решително задачите, които са им били възложени от Китайската комунистическа партия (ККП) и народа, се посочва в доклада.

Ракетните сили бяха създадени през 2015 г. като част от военната реформа на Си Дзинпин и се оказаха в центъра на последната антикорупционна кампания, насочена към военните.

Освен че оглавява управляващата партия и президентството, 71-годишният Си Дзинпин е начело и на Централната военна комисия, общото висше командване на китайските въоръжените сили.

Посещението му в ракетните сили, под чийто контрол се намират най-мощните ракети в арсенала на Пекин, беше оценено като значимо събитие поради масовите чистки, наблюдавани в ключовия клон на въоръжените сили, продиктувани от предполагаеми подкупи във висшите военни ешелони през последните години.

Неуточнените обвинения срещу много от служителите ѝ включват използването на нестандартно гориво за ракетите. Мнозина нейни офицери, включително бившият министър на отбраната генерал Ли Шанфу, бяха уволнени безцеремонно за предполагаема корупция.

Генерал Ли оглавяваше ракетните сили, преди да бъде издигнат до поста министър на отбраната от Си Дзинпин, а по-късно и отстранен от самия него. Наследникът му на поста генерал Ли Ючао пое ролята на командир на силите през 2022 г. и също беше отстранен след обвинения в корупция.

През юли тази година управляващата комунистическа партия обяви антикорупционно разследване срещу тогавашния командир на ракетните сили генерал Сун Джинмин. От миналата година насам най-малко седем бивши и настоящи военнослужещи на високи позиции в ракетните сили са били разследвани като част от усилията за борба с корупцията.

Генерал Уей Фенге, заемал постовете командир на ракетните сили от създаването им до 2017 г. и министър на отбраната на страната между 2018 до 2023 г. също беше изключен от партията по обвинения в корупция.

Миналия месец ракетните сили си проправиха път в заглавията на световните медии след като извършиха тестово изстрелване на междуконтинентална балистична ракета (ICBM) с фиктивна бойна глава, която се приземи в териториалните води на тихоокеанската островна държава Кирибати.

Изпитанието провери както характеристиките на ракетата, така и ефективността на проведеното военно обучение и постигна желаните цели, се посочва в изявление, публикувано от китайското министерство на отбраната.

Ракетата е паднала в предварително планираната морска зона, съобщават от военното ведомство и добавят, че това е рутинна договореност в годишния план за обучение и заинтересованите страни са били уведомени предварително.

Известно е, че това е първият тест на междуконтинентална балистична ракета над открито море, извършен от Пекин, от 44 години насам. Последното подобно изпитание беше извършено през май 1980 г. с участието на DF-5, първата междуконтинентална балистична ракета в Китай, извършила полет с дължина от над 9000 километра.

Си Дзинпин призова за силна гранична отбрана в навечерието на 96-ата годишнина на НОАК

Китайски военнослужещи маршируват по време на военен парад в Пекин.
📸 Снимка: Kevin Frayer/AFP via Getty Images

🇨🇳 Президентът на Китай Си Дзинпин призова за изграждането на силна гранична, морска и въздушна отбрана за защита на териториалния суверенитет и морските интереси на страната, съобщи официалната информационна агенция Синхуа в сряда.

Граничната, морската и въздушната отбрана е важен символ на суверенитета на Китай и ключов гарант за развитието на страната, заяви китайският лидер във вторник на т.нар. сесия за колективно проучване на Политбюро на Комунистическата партия.

Тези колективни изследователски сесии, обикновено провеждани на интервал от един-два месеца, дават отговори за текущата стратегия и приоритети на висшето политическо ръководство на Китай.

Няколко дни след сесията за укрепване на военното ръководство, проведена през юли 2023 г., Си назначи нов командир на въоръжените сили, който да ръководи конвенционалните и ядрените ракети на Китай. Назначението му стана факт в навечерието на 96-ата годишнина от основаването на Народната освободителна армия на Китай.

Сесията през юни 2024 г. беше фокусирана върху партийното управление и корупцията. В средата на юли партията отстрани бившия министър на отбраната Ли Шанфу и бившия командир на ракетните сили Ли Ючао по обвинения в корупция.

„Трябва да координираме насърчаването на изграждането на гранична, морска и въздушна отбрана и икономическото и социално развитие на граничните и крайбрежните зони“, отбеляза Си Дзинпин по време на проучвателната сесия във вторник, преди 97-ата годишнина на НОАК.

Китай трябва също така да бъде по-мощен технологично и трябва да изгради „нови средства и условия“, докато укрепва своята гранична, морска и въздушна отбрана, каза той.

Китайското правителство увеличи своя бюджет за отбрана за 2024 г. със 7,2%, в съответствие със ставката в миналогодишния бюджет и отново доста над годишната прогноза за икономически растеж на правителството.

През последните няколко години напрежението в региона непрестанно се покачва - около Тайван, чието правителство претендира за независимост, но и в Южнокитайско море като цяло, чийто води все по-често стават арена на сблъсък между морските претенции на Манила и Пекин.

Във вторник Съединените щати обещаха финансиране в размер на 500 милиона долара за армията и бреговата охрана на Филипините в знак на подкрепа към страната на фона на надвисналата опасност от нови китайски провокации.

Палестинските фракции са се споразумяли за правителство на единството на среща в Пекин

Ръководителят на делегацията на Хамас Салех Арури и лидерът на Фатах Аззам Ахмад подписват споразумение за помирение в Кайро, Египет, 12 октомври 2017 г.
📸 Снимка: REUTERS/Amr Abdallah Dalsh

🇵🇸🤝🇨🇳 На среща, проведена под егидата на китайските власти, палестинските фракции са постигнали споразумение за формиране на правителство на единството, което включва всички политически формации, според съобщения в палестински медии.

В срещата на върха, проведена в Пекин, участваха 14 палестински фракции, главните сред които Фатах, която управлява властта на Палестинската автономия, и въоръжените групировки Хамас и Ислямски джихад.

Хамас и Фатах са ожесточени съперници, откакто бойците на Хамас насилствено изгониха Фатах от ивицата Газа след поредица от смъртоносни сблъсъци след гръмката победа на Хамас на изборите през 2006 г.

Съобщава се, че делегацията на въоръжената групировка в китайската столица, оглавявана от високопоставения служител Муса Абу Марзук, вчера е прекъснала двустранните преговори с представители на Фатах, които бяха планирани като подготовка за днешната среща на върха.

В изявление, публикувано в края на днешната по-широка среща, представители на различните фракции се съгласяват да сформират временно правителство на националното единство, с което да обединят институциите на Западния бряг и Газа, да стартират реконструкцията на Ивицата Газа и да се подготвят за провеждане общи избори възможно най-скоро.

Не се посочва дата за избори и за съставяне на ново правителство, но в изявлението се отбелязва, че предстои графикът да бъде определен.

В заключителното си изявление фракциите „се ангажират със създаването на независима палестинска държава със столица Ерусалим“ и да „гарантират връщането на палестинските бежанци в съответствие с Резолюция 194“, решение на ООН от 1948 г.

Освен това фракциите се споразумяват за правото на палестинците да „окажат съпротива и да сложат край на окупацията“ в съответствие с международното право.

Няколко предишни опити за помирение между Хамас и Фатах се провалиха, но призивите нараснаха от 7 октомври насам, след като насилието се разрасна и на Западния бряг, където е базирана Фатах.

Тази година кръг от преговори се проведе в Москва през февруари, последван от друг, организиран от Китай през април. Последващата среща, планирана в китайската столица за юни, беше отложена за тази седмица.

Китай и Лаос провеждат второто издание на съвместното учение Friendship Shield-2024

🇨🇳🇭🇰🇱🇦 Гарнизонът на Народната освободителна армия на Китай (PLA) в Хонконг ще участва в съвместни военни учения между Китай и Лаос тази седмица, бележейки неговото четвърто му участие на международно учение.

Военните маневри, наречени Friendship Shield 2024 (Щит на приятелството), започнаха в Лаос този петък и ще продължат до 18 юли.

Министерството на отбраната на Китай отбеляза, че гарнизонът на Хонконг ще допринесе за по-голямата част от контингента на PLA на това учение, добавяйки, че то ще помогне за задълбочаване на доверието и сътрудничеството между армиите на двете страни и ще „внесе положителна енергия в регионалния мир и стабилност“.

Гарнизонът на PLA в бившата португалска колония Макао и логистичният отдел, базиран в югозападния регион Гуанси, също ще присъстват на учението.

Това е второто съвместно учение на двете страни след такова през май миналата година в Лаос с участието на командването на Южния театър на PLA. Тазгодишното издание включва повече от 1200 войници, включително над 300 от Китай, според съобщения на държавната информационна агенция Синхуа.

Двете страни се ангажираха да работят в по-тясно сътрудничество в областта на отбраната по време на посещение в Пекин на президента на Лаос Тонглун Сисулит през декември 2022 г. Освен това, Китай се опитва да засили военните си връзки с други страни в Югоизточна Азия, като през март миналата година проведе първите си военноморски учения с Камбоджа, а също така проведе морски учения със Сингапур.

Гарнизонът на Хонконг участва в първото си международно учение в Малайзия през ноември 2016 г. Четиридневното учение – съсредоточено върху съвместни хуманитарни спасителни операции – включваше 300 войници, включително 195 представители на PLA от Централната военна комисия, командването на Южния театър и гарнизона на Хонконг.

След това той участва в съвместно морско учение, фокусирано върху операции по търсене и спасяване, с френската фрегата Vendémiaire, когато направи пристанище в града през март 2018 г.

Гарнизонът на Хонконг също участва в първото тристранно учение с участието на Китай, Малайзия и Тайланд през октомври същата година. Това 10-дневно учение беше и първата задгранична операция за гарнизона в Макао и включваше общо 1225 военнослужещи, 692 от които от Китай.

Гарнизоните на PLA в Хонг Конг и Макао бяха създадени след съответното им предаване от Великобритания през 1997 г. и Португалия през 1999 г.

Путин ще посети Китай през май

Руският президент Владимир Путин се ръкува с китайския президент Си Дзинпин по време на среща на форума „Един пояс, един път“ в Пекин, Китай, 18 октомври 2023 г.
📸 Снимка: Sputnik Int/Sergei Guneev via Reuters

Руският президент Владимир Путин ще пътува до Китай през май за разговори със Си Дзинпин, което може да е първото задгранично пътуване на руският президент от началото на новия му мандат, предава Ройтерс.

В понеделник западните правителства осъдиха преизбирането на Путин като нечестно и недемократично. Но Китай, Индия и Северна Корея поздравиха дългогодишния лидер на Кремъл за добавянето на нови шест години към управлението му, подчертавайки геополитическите разломи, които се задълбочиха още повече след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г.

"Путин ще посети Китай", каза пред Ройтерс един от източниците, пожелал анонимност. Подробностите бяха независимо потвърдени от четири други източника, които също говориха при условие за анонимност.

Друг от източниците каза, че пътуването на Путин до Китай вероятно ще се състои през втората половина на май. Двама от източниците казаха, че посещението на Путин ще дойде преди планираното пътуване на Си до Европа.

Запитани за твърдението на Ройтерс, от Кремъл отговориха, че графикът за посещенията на Путин ще бъде публикуван по-близо до датата.

„В момента се подготвят няколко президентски посещения и няколко контакта на високо ниво“, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред репортери. — „Ще ви информираме, когато се приближим“.

Китайското външно министерство не отговори веднага на искане за коментар.

Китай и Русия обявиха партньорство „без ограничения“ през февруари 2022 г., когато Путин посети Пекин само дни преди да изпрати десетки хиляди войници в Украйна, предизвиквайки най-смъртоносната сухопътна война в Европа след Втората световна война.

Съединените щати определят Китай като най-големия си конкурент, а Русия като най-голямата заплаха за националната държава, докато президентът на САЩ Джо Байдън твърди, че този век ще бъде определен от екзистенциално състезание между демокрации и автокрации.

Путин и Си споделят широк светоглед, който вижда Запада като декадент и в упадък, точно както Китай предизвиква превъзходството на САЩ във всичко - от квантовите изчисления и синтетичната биология до шпионажа и твърдата военна мощ.

ПУТИН И XI

Китай засили своите търговски и военни връзки с Русия през последните години, след като Съединените щати и техните съюзници наложиха санкции срещу двете страни, особено срещу Москва за нахлуването в Украйна.

Чуждестранни дипломати и наблюдатели казаха, че очакват Путин да направи Китай първата си спирка, след като бъде преизбран. Официалната президентска инагурация на Путин трябва да се състои около 7 май.

Путин каза пред репортери в неделя, че Русия и Китай споделят подобна глобална перспектива и се радват на устойчиви отношения отчасти поради добрите му лични отношения със Си и че Москва и Пекин ще развият връзките си още повече през следващите години.

Си посети Русия в първото си задгранично пътуване след пандемията през март миналата година, малко след като започна своя прецедентен трети мандат като китайски президент.

Двамата лидери често са рекламирали близкото си лично приятелство и са се срещали над 40 пъти, последно през октомври, когато Путин беше почетен гост на китайската среща на върха „Един пояс, един път“ в Пекин.

Търговията между Китай и Русия достигна 218,2 милиарда долара през януари-ноември, според данни на китайските митници, надхвърляйки целта за увеличаване на двустранната търговия до над 200 милиарда долара до 2024 г., поставена от двете страни.

Си, по време на разговор с Путин миналия месец, каза, че и двете страни трябва решително да се противопоставят на намесата във вътрешните работи на външни сили, което показва, че САЩ

Китайският заместник-министър на външните работи Сун Уейдонг каза, че двустранните връзки са "в най-добрия си вид в историята", когато се срещна с руския си колега в Москва миналия месец, според съобщение на китайското външно министерство.

Китай обмисля да участва в мирна конференция, насочена към прекратяване на войната в Украйна, която ще бъде домакин на неутрална Швейцария през следващите месеци, каза неговият посланик в Берн пред местни медии в понеделник.

Миналата година Пекин стартира "мирен" план за Украйна от 12 точки, но досега не е предприел значителни стъпки за разрешаване на конфликта, освен участието в водените от Запада мирни преговори в Джеда миналото лято.

Специалният пратеник на Китай по евразийските въпроси Ли Хуей се срещна с официални лица в пет европейски столици, включително Москва и Киев по-рано този месец.

Източник: Reuters

Китай засилва присъствието си около островите, контролирани от Тайван

Китайската брегова охрана съобщи в неделя (18 февруари), че ще засили дейностите си по правоприлагане и ще извършва редовни патрули около малка група контролирани от Тайван острови край китайския бряг, докато напрежението нараства заради смъртта на двама китайски граждани, предаде Reuters.

Тайван в четвъртък защити действията на своята брегова охрана, след като двама души на моторна лодка, която се е приближила твърде близо до фронтовия тайвански остров, са загинали когато лодката им се е преобърнала, докато са се опитвали да избягат от кораб на бреговата охрана. Други двама са оцелели.

Тайван, за който Китай претендира за своя собствена територия, се оплака през последните години, че китайски риболовни кораби и други кораби плават във водите му, особено около островите Кинмен и Мацу, точно до китайския бряг.

Китай осъди действията на Тайван и определи инцидента край остров Бейдинг в Кинмен като "подъл". Бреговата охрана на Китай заявява в кратко изявление, че ще "засили усилията си за прилагане на морското право и редовно ще провежда патрулни мисии и инспекции на правоприлагащите органи във водите около Кинмен и Ксиамен", един от китайските градове, граничещи с Кинмен.

Целта е "да продължи да се поддържа редът във водите, представляващи интерес, и да се гарантира безопасността на живота и имуществото на рибарите".

Късно в събота китайската служба за връзки с Тайван заяви, че смъртните случаи са предизвикали "силно възмущение" в Китай, но заяви, че няма води, считани за забранени. "Рибарите от двете страни на Тайванския проток работят в традиционните риболовни райони на морската зона Ксиамен-Кинмен от древни времена и няма забранени или ограничени води", посочва китайската служба и допълва:

Китайското правителство показа добра воля към народа на Тайван, но никога няма да толерира пренебрежението на Тайван към безопасността на китайските рибари.

От своя страна властите в Тайван заявяват, че тайванските сили ще продължат да "налагат правила, забраняващи неоторизиран достъп на китайци до водите на Тайван около Кинмен, а обвиненията на Китай за "брутално експулсиране" са неверни. Въпреки това неназованите кораби, които нямат сертификат или пристанищна регистрация, извършват "непрекъснато проникване" и правят опасни маневри, когато се опитват да избягат, причинявайки "нещастни инциденти", които никой не очаква", твърди Тайван.

Източник: Информационна агенция Фокус

Пекин: Няма да продаваме оръжие на страните в конфликта Украйна-Русия

Китай обяви, че няма да продава оръжия на страните във войната Украйна-Русия.

Според изявлението, направено от китайското министерство на външните работи, министър Ван И се е срещнал с украинския си колега Димитро Кулеба в Германия, където се проведе 60-ата Мюнхенска конференция по сигурността.

Уанг заяви, че Китай иска да развива нормално отношенията си с Украйна, независимо от промените в международната ситуация и допълни:

Китай няма да продава смъртоносни оръжия на конфликтни зони или конфликтни страни.

В речта си на конференцията китайският министър подчерта, че Китай не е страна по украинската криза, не я е създал и не се опитва да печели от нея.

Въпреки че Пекин подчертава своя неутралитет по украинската криза, стратегията му за задълбочаване на стратегическото партньорство с Русия и въздържането от критики към  Кремъл за войната, която води срещу Украйна, предизвикаха критики от Съединените щати и други западни страни.

Вашингтон твърди, че Китай обмисля доставка на оръжия и боеприпаси на Русия.

Европейският съюз също поиска от администрацията в Пекин да контролира износа на продукти за обща военна и гражданска употреба в Русия.

Миналата седмица Европейската комисия предложи налагане на санкции на три китайски компании на основание, че изнасят продукти с двойна употреба за Русия, и предложението беше отхвърлено, като Унгария гласува против.

Източник:  TRT World