🇷🇺🛰️🇫🇮 Руският военен спътник „Космос-2612“ вече лети в същата орбитална равнина и почти същата височина като ICEYE-X36, търговски радарен сателит на основаната във Финландия компания ICEYE, регистриран в САЩ и свързан с доставките на изображения за Въоръжените сили на Украйна. Към 13 октомври руският сателит е около 475 км зад целта и бавно скъсява разстоянието, показват разчети на американската компания за наблюдение на околоземната орбита Integrity ISR. Ако не маневрира повече, на 8 ноември той ще се намира на около 90 км, а оставащото разстояние може да преодолее с няколко малки импулса по посока на орбиталното движение.
„Космос-2612“ е достигнал това положение за две седмици с три маневри. На 30 септември двигателят му е променил скоростта с около 25 м/с и е повишил височината му с 46,5 км до около 590 км. На 7 октомври малка корекция от 4 м/с е променила наклона на орбитата, т.е. ъгъла ѝ спрямо екватора. Решаващ импулс от 27,9 м/с, даден на 12 октомври, го спуска и едновременно изравнява височината, наклона и орбиталната му равнина с тези на ICEYE-X36. Общата промяна на скоростта за поредицата е 57 м/с, а от изстрелването насам сателитът е натрупал промени на скоростта от общо около 175 м/с, с около 60 м/с повече от който и да е от събратята си. Integrity ISR описва последователността като търпелива и икономична: „руски военен спътник е изравнен по равнина и форма на орбитата с търговски радарен спътник, подпомагащ Украйна“.
„Космос-2612“ е 1 от 6 апарата, които ракета „Союз-2.1б“ изведе от Плесецк на 16 април. През май 5 от тях, от „Космос-2610“ до „Космос-2614“, увеличиха наклона на орбитите си от 97,0 на 97,8 градуса и навлязоха в равнината на ICEYE. Маневрата изисква промяна на скоростта с 105 м/с и много рядко се изпълнява в ниска околоземна орбита, защото завъртането на орбитална равнина е промяната, изискваща най-много гориво. Последваха близки преминавания, отчетени от COMSPOC по данни на LeoLabs. На 17 май „Космос-2613“ мина на 3,86 км от ICEYE-X36, а на 29 май „Космос-2614“ се приближи на 16 км. Най-близо, на 2,54 км, стигна на 26 май „Космос-2609“, чиято орбита е с друг наклон, така че срещата е била пресичане, а не съпровождане. Космическите сили на САЩ публично посочиха 4 от апаратите. Изпълнителният директор на ICEYE Рафал Модшевски каза пред Reuters, че компанията е променила орбитата на спътника си, след което руските апарати са маневрирали отново. В края на юни ICEYE-X36 се е снижил с около 600 метра; оттогава Integrity ISR не засича негова маневра и не знае колко гориво му остава.
Съвпадението на орбиталните равнини прави последната поредица от маневри опасна. Сателит в същата равнина би могъл да се приближи до целта само с малки промени на скоростта по посока на орбиталното движение и да остане до нея дни наред, затова изравняването е стандартната подготовка за операции в близост. Не е публично известно какъв полезен товар има „Космос-2612“. COMSPOC изброи като възможни мисии на разстояние под 5 км огледа отблизо, електронното въздействие и събирането на разузнавателни данни. Русия е изпитвала и по-тежки средства: през юли 2020 г. „Космос-2543“ изстреля обект, отдалечил се със 186 м/с, и САЩ и Великобритания публично заявиха, че тестът има белезите на противоспътниково оръжие. „Космос-2558“ от 2022 г. лети в равнината на американския разузнавателен спътник USA 326, а началникът на Космическото командване на САЩ генерал Стивън Уайтинг заяви по-рано тази година, че Русия с него „очевидно“ разгръща „космическо оръжие“. По публично известните данни обаче нито едно руско изпитание на противоспътниково средство не е проведено в близост до чужд сателит.
Москва не отговори на въпросите на Reuters, но нейната позиция е заявена отдавна. През октомври 2022 г. заместник-директорът в Министерство на външните работи Константин Воронцов предупреди на Първия комитет на Общото събрание на ООН, че западните сателити, които се използват за войната в Украйна, са „квазигражданска инфраструктура“, която може да бъде „законна цел за ответен удар“. ICEYE работи с Министерство на отбраната на Украйна от август 2022 г. Кой точно от спътниците доставя разузнавателни изображения, не е публично известно, но Киев има достъп до цялото съзвездие.
Клейтън Суоуп и Шантал Ли, експерти на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) със седалище във Вашингтон, не поставят случая в рамките на космическото право. Те го разглеждат като част от серия руски действия в т.нар. сива зона, под прага на открития въоръжен конфликт. Това включва кибератаки, заглушаване на сателитна навигация и подготвени саботажи срещу подводни кабели, наземна космическа инфраструктура и германско летище, нападнато с дрон. В оценката си от 15 октомври те пишат, че политиците трябва да изхождат от възможността „Космос-2612“ да застраши спътника и че досега нито САЩ, нито Европа са успели да спрат разширяването на тези действия.
Поредицата от действия срещу наземна инфраструктура вече обхвана и Централна и Източна Европа. За пожара на 23 септември в наземната станция на Starlink във Вола Кробовска, експлоатирана от полската държавна компания Exatel, са задържани 4 души, двама от тях в Германия. Министърът-координатор на специалните служби Томаш Шемоняк сочи руските служби. В България вечерта на 9 октомври изгоряха антени за Starlink в обект край Плана. Операторът им не е официално назован, няма обвинени, а данните за извършители от друга балканска държава дойдоха първо от Ивайло Мирчев, народен представител от ДБ. Началникът на Космическото командване на Бундесвера генерал-майор Михаел Траут, койтол определи действията около ICEYE-X36 като преследване, предупреди пред Reuters, че същите способности, насочени към мегасъзвездие като Starlink, могат да съкратят експлоатационния му живот и да влошат услугата, дори без да има пряк удар.
Препоръката на CSIS е Западът да реши предварително как ще отговори на враждебен акт в орбита и да обяви това открито. Сред възможните мерки двамата експерти посочват отмяната на дизеловата сделка между САЩ и Русия и засилването на натиска върху руския сенчест флот. В момента Вашингтон действа в обратната посока: на 9 октомври, след разговор с руския президент Владимир Путин, Доналд Тръмп обяви доставки на руски дизел, а Министерство на финансите издаде временен лиценз, облекчаващ санкциите за срок над обичайните 30 дни. Група сенатори от Републиканската и Демократическата партия вече поиска сделката да бъде отменена.
Горивото говори по-отчетливо от всяко изявление. „Космос-2612“ е изразходвал с около половината повече гориво от събратята си – не за собствена мисия, а за да застане до чужд спътник, и то след като целта вече веднъж промени орбитата си. Затова е много вероятно Москва да подготвя целенасочено приближаване до ICEYE-X36, а какво ще направи на място, остава неизвестно. Поредицата едва ли е изолирана. Орбиталните равнини на „Космос-2611“ и „Космос-2613“ се сближават с тази на ICEYE-X37, като пресичанията се очакват около 6 и 15 ноември. Двата спътника могат да повторят същия сценарий срещу втори радарен спътник на компанията. Приближаването ще се потвърди, ако „Космос-2612“ намали голямата полуос на орбитата си, за да догони целта си, или ако ICEYE-X36 се отдалечи с нова маневра. Изравняване на „Космос-2611“ или „Космос-2613“ с ICEYE-X37 би показало, че мишената не е един спътник, а съзвездието, което наблюдава фронта и нощем, и през облаци.