Пекин изпрати сигнал до САЩ и Япония заради Тайван.

🇺🇸📞🇨🇳 В рядко срещан дипломатически ход китайският лидер Си Дзинпин инициира разговор по телефона с американския си колега Доналд Тръмп, в който повдигна темата за Украйна и Тайван в момент, когато Белият дом полага усилия за постигане на примирие между Москва и Киев.

Разговорът съвпада с период на изострена позиция от страна на Пекин по въпроса с Тайван, а новата ескалация на напрежението с Япония допълнително усложнява регионалния пейзаж.

Според агенция Xinhua китайският лидер е подчертал, че „завръщането на Тайван в Китай е важна част от следвоенния международен ред“, правейки исторически паралел, че тъй като Китай и САЩ „се сражават рамо до рамо срещу фашизма и милитаризма“ през Втората световна война, днес двете страни трябва заедно да съхранят резултатите от този конфликт.

Сам по себе си подобен ход е необичаен – не само заради конкретния момент на провеждане, но и по същество. Пекин рядко инициира пряка комуникация между държави глави, освен ако не иска да сигнализира ключова промяна или да даде приоритет на даден въпрос. През последните седмици именно казуса с Тайван е този приоритет – политическото и военното напрежение от двете страни на пролива расте, китайските войски увеличават своята активност в непосредствена близост до острова, а официални лица си служат с все по-остър език.

Напоследък се разшири и дипломатическата пропаст между Китай и Япония. Спорът ескалира, след като на 7 ноември японският премиер Санае Такаичи отговори на въпрос по време на парламентано изслушване, че хипотетична китайска атака срещу Тайван би могла да предизвика военен отговор от страна на Япония. Думите ѝ подсказаха, че е възможно Токио да се включи в евентуален конфликт около Тайван, което предизвика светкавична реакция от Пекин.

Министърът на външните работи Ван И определи изявлението на Такаичи като „шокиращо“ отправи остри обвинения към японския лидер, че изпраща „грешни сигнали по тайванския въпрос“ и прави опит да се намеси военно във вътрешен за страната проблем. Според официално комюнике китайският топ дипломат вижда в думите ѝ ескалация, която подкопава основите на китайско-японските отношения.

Китай вече изнесе спора на международната сцена, като в петък повдигна въпроса пред генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и се закани да защитава позицията си. Конфликтът постепенно засегна търговията и културния обмен, а двете правителства дадоха сигнал за нарушено двустранно сътрудничество.

Представянето на Тайван като ключов елемент от международната система след 1945 г. отговаря на дългогодишната позиция на Китайската народна република, но сега звучи с подсилена настойчивост на фона на покаченото напрежение в региона. Твърдението, че Китай и САЩ „се сражаваха рамо до рамо“, носи дипломатически символизъм, илюстриращ сътрудничество, макар двете страни да се съревновават в множество сфери.

Сенчестият флот на Китай се готви да превземе Тайван.

🇨🇳 Китай мобилилизира огромна армада от цивилни кораби, които биха могли да изиграят решаваща роля при евентуална инвазия в Тайван – операция, която потенциално би могла да надмине по мащаби и сложност дори десанта в Нормандия през Втората световна война.

С помощта на данни от корабни транспондери и сателитни снимки Ройтерс проследи как цивилни плавателни съдове участват в мащабни морски учения това лято. Експерти в сферата на морските операции тези маневри показват, че Пекин разработва реални планове за десант и усъвършенства нови техники за бързо стоварване на войски и техника на плажа, за да сломи отбраната на острова възможно най-бързо.

На снимките се вижда как колона от плаващи бронирани машини за амфибиен десант, които често се пренасят от военни кораби, се насочва към брега. В предишни учения те стартират именно от ро-ро фериботи – плавателни съдове с хоризонтално натоварване.

В маневрите през август участваха 12 цивилни кораба: 6 ро-ро ферибота по редовни маршрути за превоз на автомобили и пътници през Бохайския залив, и 6 палубни товарни кораба – типични за Азия плавателни съдове за тежки товари като строителни материали.

Сигналите от транспондерите им показват спирания в няколко пристанища по пътя към плажа, но облачност пречи на сателитите да заснемат какво точно се случва там. Малко след залез слънце един от товарните кораби се появява на 40 км от брега край град Джесенг в провинция Гуандун, близо до военна база. През следващите 6 часа пристигат и останалите 11. Под прикритието на тъмнината всички се приближават максимално до брега.

Няколко часа по-късно 3 от товарните кораби навлизат директно към плажната ивица. С помощта на сателитния оператор BlackSky Technology Ройтерс успя да наблюдава случващото се. За първи път публично се показват снимки, на които цивилен товарен кораб разтоварва техника директно в пясъка със своята рампа. Машините са подредени на палубата, поне една вече е на брега. Експерти от Тайван и САЩ потвърдиха: Народната освободителна армия продължава да експериментира с различни видове граждански кораби и очевидно е решила проблема с директното разтоварване на войски на плажа.

Недалеч пристига и товарният кораб Huayizhixing, натоварен с около 20 машини. Тези кораби са много подобни на военните десантни съдове, използвани широко през Втората световна война и след това. Техните цивилни варианти, дълги около 90 метра, са евтини, широко разпространени и често се използват от търговски превозвачи в Китай. Благодарение на рампата, откритата палуба и плитката дълбочина, която заемат под нивото на водатте могат да доставят най-различен товар директно на плажната ивица, без да е нужна пристанищна инфраструктура.

На запад към брега се движат четири тесни правоъгълни конструкции – това е самоходна система за временен кей, забелязана за пръв път в началото на десетилетието, после изчезнала и смятана за проблемна. Сега явно е отстранен дефектът и системата отново е в действие.

11 дни по-късно, на 3 септември, Си Дзинпин минава в открита лимузина пред грандиозния парад в Пекин по случай 80-годишнината от победата над Япония. Тайван не беше споменат в речта му, но превземането му остава главна цел за него и партията. Китай гледа на демократично управлявания остров като на своя територия и никога не се е отказвал от възможността да се го върне със сила. Тайпе отхвърля тези претенции и настоява, че бъдещето на острова зависи единствено от неговите жители.

По-рано този месец Китай пусна на вода третия си самолетоносач – 80 000-тонния Fujian, който е значително по-модерен от предишните два. Това е поредното напомняне за възхода на китайската военноморска мощ и задълбочаващото се съперничество със САЩ в Индо-Тихоокеанския регион.

„Въпросът за Тайван е изцяло вътрешен проблем на Китай. Готови сме да работим за мирно обединение, но никога няма да допуснем Тайван да бъде отделен от Китай с каквито и да било средства“, заяви китайското външно министерство пред Ройтерс.

От другата страна на пролива тайванският министър на отбраната Уелингтън Ку подчерта, че има непрекъснато наблюдение на използването на ро-ро фериботи от страна на Пекин, като военните на острова разполагат със „съответните планове за реакция“.

Бившият американски подводничар Томас Шугарт, който изследва подробно китайския флот, това лято сме били свидетели на „огромен скок напред“. Той посочи, че употребата на палубни товарни кораби за разтоварване на тежко оборудване директно на плажната ивица разширява значително капацитета на първата вълна.

Китай разполага с най-мащабното търговско корабостроене в света, което възлиза на над 53% от глобалното производство (САЩ – едва 0,1%). По закон тази огромна армада от търговски кораби може да бъде мобилизирана за нуждите на армията. Палубните товарни кораби струват под 3 млн. долара, ро-ро фериботите – около 60 млн. В същото време един модерен десантен кораб от клас „Америка“ излиза над 3,8 млрд. долара.

Все пак дори най-прецизните и усъвършенствани учения не гарантират успех. Тайванският проток е коварен – бури, мъгла, силни течения. Подходящите за десант плажове са твърде малко и силно укрепени от десетилетия. Според експертни оценки Пекин е способен да прехвърли едва около 20 000 войници с редовните си десантни средства в първата вълна, а за пълно овладяване на острова са нужни между 300 000 и 1 000 000 души плюс, обезпечени от непрекъснато снабдяване. Именно затова ролята на „сенчестия флот“ ще бъде решаваща.

Бившият главнокомандващ на тайванските въоръжени сили адмирал Ли Симин смята, че Пекин е взел решение да премине към тактика на множество малки десанти едновременно, която е много по-трудна за отблъсване, отколкото няколко големи.

Пенсионираният тайвански контраадмирал Юстър Ю е категоричен: „Това ме притеснява повече от самолетоносачите им. Показва, че сериозно се готвят да стъпят на сушата.“

Все още никой не може да каже със сигурност дали Народната освободителна армия има пълната готовност за инвазия. Както отбеляза Ян Истън от Военноморския колеж на САЩ:

„Войната винаги е хазарт. Нищо не върви точно по план – нито за нападателя, нито за защитника.“

Новият самолетоносач на Китай официално влиза в активна служба

🇨🇳 Китай въведе официално в експлоатация своя първи самолетоносач с електромагнитна катапултна система за излитане – Fujian, по време на церемония във военноморска база в град Саня, провинция Хайнан.

Генералният секретар на Китайската комунистическа партия, председател на Централната военна комисия и президент на страната Си Дзинпин ръководи въвеждането и връчи флага на звеното на командващите офицери на кораба, преди да се качи на борда на плавателния съд, където извърши обиколка за инспекция.

Церемонията, съобщена от PLA Daily, се проведе в следобедните часове с над 2000 представители от военноморските сили и корабостроителните части. По време на събитието националният флаг беше издигнат, а военният флаг беше връчен официално на капитана и политическия комисар на Fujian. Въвеждането завърши с каданса на службената песен на Народната освободителна армия.

След това китайският лидер се качи на борда, за да чуе брифинг за програмата за самолетоносачи и развитието на палубното авиационно крило на Fujian. На него бяха показани разположението на полетната палуба на кораба, която разполага с четири задържащи въжета и три електромагнитни катапулта. Новото поколение палубни самолети включващо изтребители от пето поколение J-35 и по-старите многоцелеви J-15T, както и самолети за ранно предупреждение и контрол във въздуха (AWACS) KJ-600, бяха позиционирани на палубата.

По време на своя престой на полетната палуба Си разговаря с авиатори и поддържащ персонал, на които зададе детайлни въпроси за спецификациите на самолетите. Освен това той стана свидетел на демонстрация на последователността на катапултното излитане и извърши подробен преглед на процедурите за контрол на излитането.

„Той насърчи персонала да продължи да подобрява оперативните умения и бойната готовност“, се отбелязва в доклад на пресслужбата на ВМС на Народната освободителна армия.

По-късно китайският президент обиколи надстройката на кораба и прегледа командните позиции за полетни операции, след което влезе в мостика, за да прегледа разположението на дежурствата, след което подписа бордовия дневник и посети станцията за управление на електромагнитните катапулти, където лично натисна бутона за контрол на излитането за тестов цикъл на линейната индукционна система на катапулта.

Вътрешните помещения на самолетоносача, в т.ч. столовите и жилищните отсеци, също бяха обект на тура. Си разговаря с моряците и призова командирите да осигурят качествени помощни системи, така че личният състав на Fujian „да се посвети по-добре на обучението и бойната подготовка“, се посочва още в съобщението. Когато Си напусна най-модерния китайски самолетоносач, неговият екипаж се строи на кея и полетната палуба, за да отдаде салют и да скандира клетви за готовност и лоялност.

Fujian, с бордов номер 18, е третият самолетоносач във военноморския флот на Китай и първият такъв с плоска палуба, оборудвана с електромагнитни катапулти. Той е проектиран и произведен изцяло в страната, след което през юни 2022 г. беше спуснат на вода.

Изданието отбеляза, че системата за електромагнитно излитане е значителна стъпка в развитието на китайската палубна авиация, която дава възможност на Fujian да поддържа по-тежки самолети и по-често генериране на полети в сравнение с по-ранните китайски самолетоносачи.

Официални лица от централни правителствени агенции, Централната военна комисия, командването на Южния театър, Военноморските сили, провинция Хайнан и организациите за корабостроене бяха сред присъстващите на церемонията по въвеждане.

Китай притежава три самолетоносача в различни етапи на готовност, а влизането на Fujian положи началото на следващата фаза на цикъла за обучение по палубна авиация.

Приключи срещата между Тръмп и Си Дзинпин в Южна Корея.

🇺🇸🤝🇨🇳 Американският президент Доналд Тръмп заяви, че Вашингтон и Пекин са в съгласие по много неща, след срещата му с китайския лидер Си Дзинпин, която продължи малко над 100 минути. Двамата лидери излязоха заедно през централния вход и разговаряха накратко пред медиите.

Срещата се проведе в последния ден от азиатската обиколка на Тръмп, която даде възможност на държавните глави на двете най-големи икономики в света да стабилизират отношенията си след месеци на напрежение по търговските въпроси.

Малко след края на разговора и двамата лидери напуснаха мястото, на което се проведе срещата, а Тръмп се качи на борда на Air Force One, за да се завърне във Вашингтон. Докато журналистите очакваха сведения за резултатите от преговорите, Тръмп обяви, че „много скоро“ може да подпише търговска сделка с Китай.

На борда на самолета Тръмп даде повече подробности, описвайки срещата като „чудесна“ и наричайки Си „велик лидер“.

📌 Намаляване на митата: „Съединените щати незабавно ще намалят митата върху всички китайски стоки, въведени като отговор на притока на химически съставки за фентанил в страната“, заяви Тръмп.

Той уточни, че митата на китайския внос ще бъдат намалени до 47%, а Китай ще започне масови покупки на соя, „както вече беше договорено – и което аз оценявам високо“.

Пекин беше изправен пред нови мита от общо 30% тази година, като 20% от тях бяха свързани с обвиненията на Вашингтон, че Китай играе ключова роля в производството на фентанил.

Митническите ставки обаче бяха обект на колебания. През април Тръмп обяви своето намерение да повиши митата върху китайски стоки до 145%, но впоследствие се отказа, след като пазарите реагираха негативно.

📌 Редки метали: „Всичко, свързано с редките метали, е уредено и това е важно за целия свят, не само за САЩ. Вече няма пречки от страна на Китай“, посочи Тръмп пред репортерите.

Агресивната митническа политика на Тръмп след повторното му встъпване в длъжност в Белия дом, съчетана с китайските ограничения върху износа на редкоземни метали, придаде на срещата особена спешност.

И двете страни осъзнават, че не могат да си позволят да рискуват световната икономика по начин, който би застрашил собственото им благосъстояние.

📌 САЩ и Китай трябва да са партньори и приятели: В началото на срещата китайският лидер говори много по-дълго от Тръмп, като заяви: „Много е приятно отново да ви видя след толкова години.“

„Не винаги гледаме по един и същи начин на нещата“, призна Си чрез преводач и допълни, че е „нормално двете водещи икономики в света да имат разногласия от време на време“. Въпреки това той подчерта, че двете страни „имат пълния потенциал да си помагат взаимно и да просперират заедно“.

От своя страна Тръмп похвали китайския лидер и обяви, че ще посети Китай през април. Според него Си ще направи ответно посещение след това, вероятно в Палм Бийч, Флорида, или в Белия дом.

Китай отказва да изключи употребата на сила за „обединение“ с Тайван.

🇨🇳⚔️🇹🇼 Китай отказва да изключи използването на сила по отношение на Тайван, заяви говорител на правителството днес, заемайки много по-твърд тон от статии, публикувани в държавните медии на Пекин тази седмица, които обещаваха доброжелателно управление, ако островът се обедини доброволно с комунистически Китай.

Пекин, който разглежда демократично управлявания остров като своя територия, никога не се е отказвал от използването на сила за повторно обединение с острова.

Но политиката рядко се изказва директно публично и не фигурира в трите коментара за Тайван на агенция Синхуа през седмицата, един от които очерта как „патриоти“ могат да управляват острова след „реунификацията“ и обеща, че съществуващата социална система и начин на живот в Тайван ще бъдат зачитани.

Пен Цинъен, говорител на Службата за тайвански въпроси на Китай, заяви на пресконференция в Пекин, че мирното обединение по модела „една държава, две системи“ остава основният подход за „решаване на тайванския въпрос“.

„Готови сме да създадем достатъчно пространство за мирна реунификация и ще положим всички усилия да преследваме тази перспектива с най-голяма искреност. Въпреки това абсолютно няма да се откажем от използването на сила и запазваме възможността да предприемем всички необходими мерки“, каза той.

В обръщение към военни офицери в президентската канцелария днес тайванският президент Лай Чинг-те заяви, че е нужна решимост пред военния натиск на Китай.

„Тайван трябва не просто да демонстрира своята решимост да защитава родината, но и твърдо да се противопостави на анексията, агресията и натиска за обединение“, подчерта той, цитиран от канцеларията си.

Уан Хунин, висш китайски служител, отговорник за политиката към Тайван – четвърти по ранг лидер в Комунистическата партия, не спомена сила в своята ключова политическа реч в събота, която вместо това се фокусира върху ползите за двете страни от реунификацията.

Подновеният натиск на Китай за модел на автономия за Тайван, който нито една голяма тайванска политическа партия не подкрепя и който правителството в Тайпе категорично осъди, дойде преди срещата в четвъртък между държавните глави на САЩ и Китай – Доналд Тръмп и Си Дзинпин.

Тръмп заяви пред репортери в сряда, че не знае дали изобщо ще обсъжда Тайван със Си.

В официално изявление по-рано в сряда ръководителят на Националното бюро за сигурност на Тайван Цай Мин-ен посочи, че „патриотичният“ модел на Китай е това, което той използва в Хонконг и Макао, и няма място за него в Тайван.

„Целта е да се принизи международния авторитет на Тайван и да бъде управляван по модела на Хонконг и Макао, с политическата цел да се премахне неговия суверенитет, което Китайската комунистическа партия се стреми да направи“, каза то.

„Мисля, че китайските комунисти нямат начин да приложат модела на Макао или Хонконг в Тайван“, категоричен е той.

През 2021 г. Хонконг, който се върна под китайско управление от Великобритания през 1997 г., проведе първите си избори само за „патриоти“ с кандидати, предварително проверени за своята лоялност към Пекин. Избирателната активност достигна рекордно ниски нива.

Тайван проведе първите си директни президентски избори през 1996 г. и демокрацията на острова е шумна и жизнена афера, където кандидатите са свободни да изразят целия възможен спектър от възгледи – от твърда подкрепа за независимостта до подкрепа за присъединяване към Китай.

Правителството на Китай отказва да води преговори с тайванския президент Лай Чинг-те, когото определя като „сепаратист“.

Китай изключи двама висши военни лидери в антикорупционна чистка.

Джан Юся, новоизбраният заместник-председател на Централната военна комисия, полага клетва заедно с членовете на комисията Джан Шънмин, Лиу Джънли, Хе Вейдонг, Ли Шанфу и Мяо Хуа, на церемония след избирането им по време на четвъртата пленарна сесия на Националния народен конгрес в Голямата зала на народа в Пекин, 11 март 2023 г.
📸 Снимка: Greg Baker/Pool via Reuters

🇨🇳 Министерството на отбраната на Китай обяви, че двама висши военни лидери са изключени от Комунистическата партия и армията заради обвинения в корупция, отбелязвайки най-високопоставените офицери, засегнати от кампанията за борба с корупцията, започнала през 2023 г.

Хе Вейдонг, вторият по ранг генерал в страната, и адмирал Мяо Хуа, бивш политически офицер, са поредните мишени на кампания за борба с корупцията в Народната освободителна армия (PLA). Изключването на Хе е първо такова на действащ генерал от Централната военна комисия след Културната революция (1966-1976). Той не е бил виждан публично от март, но започналото разследване срещу него досега не беше оповестено от китайските власти.

Говорителят на министерството Джан Сяоган съобщи, че Хе, Мяо и седем други висши военни служители „са нарушили сериозно партийната дисциплина и са обвиняеми в тежки престъпления, свързани с длъжността, включително огромни суми пари“. Нарушенията им са с „тежък характер и с изключително вредни последици“, гласи изявлението, което описва това като „значителен успех в антикорупционната кампания на партията и армията“.

Изключването на 68-годишния Хе има последици извън военната сфера, тъй като той беше член и на Политбюро, втория най-значим орган в партията, съставен от 24 души. Като един от двамата заместник-председатели на военната комисия, Хе беше третата най-влиятелна фигура в PLA и се смяташе за близък съратник на президента Си Дзинпин, главнокомандващ на армията.

Командна структура на Народната освободителна армия на Китай.
🔍 Източник: ChinaPower Project

Съобщението дойде броени дни преди заседанието на Централния комитет на Комунистическата партия, елитен орган с над 200 висши служители, което ще бъде проведено в Пекин. Очаква се на това заседание да бъдат взети нови кадрови решения, сред които изключване и замяна на членове на Централния комитет.

„Си определено прави чистка. Официалното отстраняване на Хе и Мяо значи, че той може да назначи нови членове на Централната военна комисия, която е почти наполовина празна от март“, обясни Уен-Ти Сунг, анализатор в Глобалния китайски хъб на Атлантическия съвет.

Мяо беше отстранен от Централната военна комисия през юни, след като през ноември миналата година срещу него започна разследване за „сериозни нарушения на дисциплината“.

В изявлението се споменават още Хе Хунджун, служител в Департамента за политическа работа, Уан Сюбин от Центъра за съвместни операции на Централната военна комисия, бившият командващ Източния военен театър Лин Сянгян, както и двама бивши политически комисари на армията и флота. Експерти отбелязват, че много от тези служители не са били виждани публично от месеци.

Бившият командир на Народната въоръжена полиция Уан Чунин, който също е споменат в изявлението, е отстранен от националния законодателен орган миналия месец заедно с други трима генерали от армията.

Изключването на Хе засяга човек с богат оперативен опит и дългогодишни контакти с китайския лидер Си Дзинпин. Двамата са работили заедно във Фудзиен и Джъдзян през края на 90-те години, когато Си беше заместник-секретар на партията и губернатор на провинцията в периода 1995-2002 г.

Хе се присъедини към военната комисия, след като беше начело на Източния военен театър във Фудзиен, който е насочен към Тайван и ще бъде ключов при конфликт със самоуправляващия се остров, който Пекин счита за своя територия.

През 2022 г. Хе беше повишен директно до заместник-председател на военната комисия, без да премине обичайния етап на членство в Централния комитет, състоящ се от 205 души. Пентагонът смята, че Хе е имал ключова роля в планирането на военни учения с бойни стрелби около Тайван след визитата в Тайпе на Нанси Пелоси, тогавашен председател на Камарата на представителите на САЩ през август 2022 г. Тези учения бяха най-агресивните действия на Пекин срещу острова през последните години.

Китай демонстрира военна мощ с най-големия си военен парад.

🇨🇳 От модернизирани междуконтинентални ракети, способни да носят ядрени бойни глави, през лазерни системи за противовъздушна отбрана и хиперзвукови оръжия, до морски дронове, способни да наситят околните морета – Китай изпрати ясно послание за възпиране с най-големия военен парад в историята си, проведен в сряда.

Военни анализатори и дипломати видяха в демонстрацията сигнал от страна на лидера Си Дзинпин към разнообразна аудитория – от САЩ и съюзниците им до съседите Индия и Русия, както и към потенциални клиенти на военни технологии.

„Независимо от въпросите за реалната ефективност на някои от новите системи, Китай показа технологичен напредък и военна мощ във всички направления. Това със сигурност ще затрудни стратегическото планиране на конкурентите“, коментира базираният в Сингапур анализатор Александър Нийл.

За първи път Пекин показа пълната си ядрена триада – оръжия, изстрелвани от суша, море и въздух. Сред тях бяха новата мобилна ракета с голям обсег DF-61 и модернизирана версия на междуконтиненталната балистична ракета DF-5C с обсег до 20 000 км.

Освен това Пекин демонстрира и решимост да контролира близките морски акватории. Според Джеймс Чар, научен сътрудник в Школата за международни изследвания „С. Раджаратнам“ комбинацията от морски дронове и ракетни системи би създала зона, в която външен флот трудно биха могъл да навлезе.

Анализатори отбелязват, че Китай търси по-широк ефект, а именно неговото утвърждаване като „гарант на мира“ в момент, когато ролята на Америка в глобалната политика и сигурност е поставена на карта. Внимание към себе си привлякоха безпилотни апарати с формата на торпедо и хиперзвукови ракети, които в комбинация с ракетите със среден обсег DF-26, способни да поразят цели като Гуам, ще бъдат сериозно предизвикателство за САЩ и съюзниците им.

От години експерти подчертават, че в евентуален конфликт за Тайван Пекин трябва да установи контрол над Южнокитайско и Източнокитайско море – задача, която се усложнява от военното надмощие на Щатите в региона.

Въпреки впечатляващата дисциплина и координация при провеждане на парада, остават въпроси относно реалните способности на новите системи. Част от тях вероятно още са в ограничен брой или в процес на „полеви изпитания“, без да са напълно стандартизирани и готови за производство, отбелязва Чие Чун, експерт от Асоциацията за стратегическо предвиждане със седалище в Тайпе.

Особен акцент беше поставен върху интеграцията на различни системи – от противовъздушна отбрана и системи за управление на битката до дронове. За първи път беше представен новият основен боен танк Type-100, оборудван със системи за защита и разузнаване. В парада участваха и наскоро създадени родове войски за аерокосмическа, кибер и информационна поддръжка – знак за глобалните амбиции на Пекин в сферата на космическите и електронните операции.

„Западните армии вероятно все още имат оперативно предимство, но няма съмнение, че Китай иска да покаже, че наваксва бързо“, отбеляза Нийл, който допълни, че Щатите са традиционно предпазливи в разкриването на нови оръжия, докато Пекин има комерсиален интерес да покаже потенциал на световния пазар.

„Не липсваше и доза ефектност – като роботът с форма на куче, включен в парада“, допълни анализаторът.

Микрофон улови Путин да говори на Си Дзинпин за безсмъртие.

🇷🇺🇨🇳 По време на военния парад в Пекин днес сутринта микрофон улови руския президент Владимир Путин да казва на китайския лидер Си Дзинпин, че някой ден биотехнологиите биха могли да удължат човешкия живот безкрайно.

„С непрекъснатия напредък в биотехнологиите, човешките органи ще бъдат все трансплантирани по-често... което ще ни позволи да живеем все по-млади и може би дори да постигнем безсмъртие“, обясни Путин с преводач от руски на мандарин, а Си отговори със смях.

Путин, който тази година ще навърши 73 години, направи тези коментари на фона на нарастващия натиск срещу режима му заради войната в Украйна. Средната продължителност на живота в Русия за мъжете е 67 години, а повечето от близкия кръг на Путин са на сходна възраст.

Миналата година вестник Times съобщи, че кремълски служители са инструктирали учените да ускорят изследванията върху лечения против стареене, включително работа върху клетъчното стареене, когнитивния спад и имунната устойчивост.

Въпреки че руската конституция забранява на никого да изпълнява повече от два последователни президентски мандата, Путин заобиколи това правило през 2008 г. заемайки премиерския пост, докато неговият близък съюзник Дмитрий Медведев зае президентския пост за един мандат.

В резултат на това Путин управлява Русия повече от 25 години, като централизира властта чрез държавно контролирани институции и конституционни промени, които му позволяват да остане президент поне до 2036 г.

През май той потвърди, че поддържа списък с потенциални наследници, но не е давал индикации за оттегляне. Самият Путин беше избран за наследник на бившия президент Борис Елцин през 1999 г.

Събитието в Пекин включваше над 10 000 войници, повече от 100 самолета и много бойни машини, както и най-модерните оръжия на страната, като междуконтинентални балистични ракети с ядрен капацитет DF-61, хиперзвукови ракети, безпилотни системи и лазерни оръжия.

Парадът се проведе само дни след срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество, събрала Си, Путин и други световни лидери, включително индийския премиер Нарендра Моди.

Какъв е залогът за Ким Чен Ун?

🇰🇵 Ким Чен-Ун не е напускал Северна Корея от две години, а последната му визита в Китай беше преди шест години. За разлика от своя баща Ким Чен-Ир, който имаше аерофобия, той няма такива притеснения и през 2018 г. летя до Сингапур за срещата с Доналд Тръмп.

Въпреки това Ким трудно може да бъде описан като запален пътешественик. Защо тогава реши да тръгне с тежко брониран влак за Пекин, за да наблюдава военния парад в сряда?

Дълги години в изолация като част от „оста на злото“ според определението на Джордж Буш-младши, Северна Корея използва промените в глобалния геополитически пейзаж, за да излезе от международната изолация – процес, който буди тревога в Южна Корея и Япония. Сега Пхенян е една от трите опори в т.нар. от западни анализатори „ос на размирията“, заедно с Китай, Русия и Иран.

Докато администрацията на Тръмп води до напрежение със санкционни мерки срещу традиционни съюзници, Ким подобри отношенията си със Си Дзинпин и Владимир Путин. В момента Путин и Ким са седнали от двете страни на Си по време на парада за 80-годишнината от капитулацията на Япония във Втората световна война – ясен знак за тристранен съюз срещу западната хегемония.

Приятелството с Путин, с когото Ким се срещна в Русия през 2023 г. и после в Пхенян миналата година, се оказа полезно и за двамата лидери. КНДР изпрати хиляди войници да се сражават рамо до рамо с руските войски в Украйна – демонстрация на подкрепа, която му осигурява достъп до руския опит в разработката на оръжия за масово поразяване.

Връзката със Си е по-сложна. Китайският лидер изглежда се въздържа от прекалено сближаване с Пхенян, но Пекин остава най-големият донор на помощ за Северна Корея – роля, над която Ким се стреми да надгради, за да укрепи слабата икономика на страната си.

Освен това той следи внимателно стоплянето на отношенията между Китай и Южна Корея, което кара някои експерти да смятат, че точно това е причина за присъствието му на парада като превантивен ход, насочен към осуетяване на евентуално сближаване между Си и новия южнокорейски президент Ли Дже-мьон.

Докато Русия продължава да търпи международни критики заради агресията си срещу Украйна, еднозначна демонстрация на китайска подкрепа за Северна Корея би била дипломатически успех за Ким и би оправдала дългото пътуване с влак до Пекин и обратно.

Успешна визита в китайската столица може да доведе до реципрочна визита на Си в Пхенян през октомври, когато страната отбелязва годишнината от основаването на Корейската работническа партия, посочи професор Лим Ъл-чул от Института за изследвания на Далечния изток към Университета Кьоннам в Южна Корея.

„Ако Ким успее да осигури визита на Си, това ще повиши статута на режима до най-високото му ниво“, смята той.

Джон Болтън: Тръмп разруши десетилетни усилия за отдалечаване на Индия от Русия и Китай.

🇺🇸 Бившият съветник по националната сигурност на САЩ Джон Болтън заяви, че десетилетия западни усилия за отдалечаване на Индия от Русия и Китай са застрашени от провал и обвини политиките на Доналд Тръмп за обръщането на Ню Делхи обратно към Москва и Пекин.

„Има много лоши новини и много малко добри. Западът, особено Съединените щати, прекараха десетилетия в опит да откъснат Индия от привързаността ѝ към Съветския съюз и Русия, продавайки им модерни оръжия и същевременно предупреждаваха за опасността от Китай“, припомни Болтън пред Sky News по повод визитата на премиера Нарендра Моди в Китай за срещата на върха на ШОС.

Той посочи, че този дългосрочен курс се е символизирал от четиристранния диалог за сигурност – Япония, Индия, Австралия и САЩ. „През последните седмици Доналд Тръмп на практика разруши това. По различни причини той изпрати Индия обратно към Русия, за да се сближи с Китай, което разкъса десетилетни усилия за промяна на тази ориентация. Не казвам, че е непоправимо, но ще е нужно много време, а не виждам да започва скоро“, допълни Болтън.

На въпрос дали митата на Тръмп са ключов фактор, Болтън посочи серия от стъпки, отчуждили Индия. „Има редица действия, с които Тръмп засегна индийците. Основните тарифи, които наложи, са икономическа катастрофа за всички. Индия смяташе, че се намира в преговори за споразумение, подобно на това на Великобритания с Тръмп, но вместо това той наложи 25% мита. После изпълни своята заплаха да обложи със санкции страните, купуващи руски енергоносители – и удари Индия с нови 25%, без да санкционира Русия или Китай, които са най-големият клиент на руски нефт и газ“, каза Болтън.

По думите му Тръмп е разгневил допълнително Индия, приписвайки си заслугата за намаляване на напрежението след терористичното нападение в Кашмир. „Когато напрежението между Пакистан и Индия ескалира заради атентата в Кашмир, после спадна. Тръмп обяви, че е спрял този конфликт – една от 6-7 войни, които уж е предотвратил, за да заслужи Нобеловата награда за мир. Това накара Индия да побеснее“, коментира Болтън.

Той определи срещата на Шанхайската организация за сътрудничество като „пропагандно шоу“, но подчерта, че отразява реални промени в баланса на силите. „Тя показва, че зад това стои реалността – амбициите за хегемония на Китай в Източна, Югоизточна и Централна Азия и бившите съветски републики“.

САЩ, Япония, Австралия и редица европейски държави отдавна се опитват да спрат този сценарий, но търговските политики на Тръмп и нежеланието му да гледа на дипломатически ходове в широк стратегически контекст дадоха шанс на Си Дзинпин и Пекин. Дали ще могат да се възползват от него – предстои да видим“, заключи Болтън.

Тръмп разрешава достъпа на китайски студенти: Гневът на привържениците му

🇺🇸🎓🇨🇳 Американският президент Доналд Тръмп обяви, че ще отвори вратите на страната за 600 000 китайски студенти, които могат да учат в американски колежи, с което предизвика лавина от критики от страна на най-лоялните му поддръжници.

Решението му представлява остър завой от предизборното обещание „да отменя агресивно“ визи на китайски граждани, особено на онези, свързани с Комунистическата партия или чувствителни изследователски области.

„Ще позволим на техните студенти да дойдат. Това е много важно, 600 000 студенти. Много е важно. Но ще се разбираме с Китай“, заяви Тръмп.

Той добави, че Пекин трябва да осигури на Вашингтон достъп до редкоземни магнити, в противен случай ще се сблъска с 200% тарифи, въпреки че увери, че дори в този случай ще бъде позволено на китайските студенти да учат в САЩ.

Този ход идва на фона на търговски преговори с висок залог. Двете най-големи икономики в света поддържат крехко примирие, докато търсят общ език по отношение на тарифите, доставките на редкоземни метали, критични за американската индустрия, и достъпа на Китай до произведените в САЩ модерни AI чипове.

За много от най-верните поддръжници на Тръмп обаче нюансите се губят и те разглеждат тази отстъпка като предателство към мотото „Америка на първо място“.

Консервативният коментатор Лора Луумър, която е яростен поддръжник на Тръмп в интернет, отправи остри критики към решението му в серия от публикации. Тя нарече китайските студенти „шпиони на ККП“ и заяви, че подобен ход подкопава мерките на президента срещу имиграцията.

„Не гласувах за внос на повече мюсюлмани и китайци в страната ми... Моля, не превръщайте Америка в Китай. MAGA не иска повече имигранти," написа Луумър в X.

В друг пост тя отбеляза заместник-началника на кабинета на Белия дом Стивън Милър, казвайки: „Никой, повтарям никой, не иска още 600 000 китайски студенти, т.е. комунистически шпиони в Съединените щати. Китай уби 1,2 милиона американци. Сега те ще ни заменят? Това не може да се случи.“

Конгресменката Марджъри Тейлър Грийн, друг гласовит привърженик на Тръмп, осъди подобен ход като заяви:

„Не трябва да допускаме 600 000 китайски студенти, които може би са лоялни на ККП, да посетят американски колежи и университети... Защо позволяваме на 600 000 студенти от Китай да заемат възможностите на нашите американски студенти? Никога не трябва да допускаме това.“

Дори водещата на Fox News Лора Инграхам притисна в ефир министъра на търговията Хауърд Лютник, като постави редом въпроса как подобни решение за допускане на китайски студенти е „Америка на първо място“. Тя заяви, че този ход подпомага елитни университети като Харвард, Калифорнийския университет в Лос Анджелис и Бъркли, които тя описва като „фабрики за антиамериканска пропаганда“.

Лютник защити подобна политика с аргумента, че недопускането на тези студенти ще предизвика фалит на долните 15% от университетите в Америка. „Президентът Тръмп възприема рационален икономически подход“, обясни той.

Въпреки негативната реакция на някои от най-отявлените си привърженици, Тръмп изглежда е решен да запази фасадата на желанието си да „се разбира“ с Китай. Той не може да си позволи продължителна търговска война срещу Пекин, който остава един от най-големите кредитори на Америка и нейният трети по големина търговски партньор. През май 2025 г. търговията със стоки между САЩ и Китай надхвърли 28 милиарда долара, включително 19 милиарда долара внос.

Пекин също показа, че може да отговори политически ако бъде настъпен. По време на битките с тарифи по-рано тази година, Китай тихомълком ограничи износа на американско говеждо, птиче месо и природен газ. Мерките притиснаха американските фермери и енергийни производители, които са част от най-силното ядро сред подкрепящите Тръмп.

Сега, докато американският президент опитва да балансира между икономическата дипломация и предизборните си обещания, той рискува да отблъсне именно онази база, която му помогна да се издигне на власт.

Изцяло китайски дрон беше забелязан за първи път в Украйна.

Безпилотният летателен апарат CBTS.611000 се използва предимно като примамка и за разузнавателни мисии, но може да носи и бойна глава с тегло до 15 кг.
🔍 Източник: ГУР на Украйна

🇷🇺✈️🇨🇳 Нов дрон примамка, използван от руската армия за насищане на украинската противовъздушна отбрана, е изработен изцяло от китайски компоненти, стана ясно от публикация на Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна.

От там посочват, че това е първият случай, в който Русия разполага оръжия, изработени изцяло с китайски компоненти.

Това е поредния признак на засилващото се сътрудничество между Пекин и Москва, въпреки че Си Дзинпин твърди, че Китай не доставя смъртоносна помощ на никоя от страните във войната.

Докато китайски технологии са откривани неведнъж в разнообразие от руски оръжия, те винаги са били комбинирани с компоненти от други страни.

Украинското разузнаване съобщи, че е успяло да се сдобие с два от новите безпилотни летателни апарати и да ги разглоби.

Безпилотният самолет CBTS.611000 се използва предимно за разузнаване и в ролята на примамка, но може да носи и бойна глава с тегло до 15 кг.

Почти половината от компонентите на един от дроновете са произведени от CUAV Technology, китайска компания със седалище в провинция Гуандун, описваща се като „доставчик на решения за безпилотни летателни апарати с отворен код“. Това включва полетен контролер с автопилот, навигационни модули и антени, сензор за скорост на въздуха и пито тръба.

През 2022 г. компанията обяви, че ще въведе ограничения за износ на своите продукти за Руската федерация и Украйна, за да предотврати употребата им за военни цели. Въпреки това, откритите наскоро дронове не са първият път, когато продукти на CUAV Technology биват открити в руско оръжие.

През 2023 г. Москва използва дрон с вертикално излитане, за който твърдеше, че е разработен от нея, съдържащ продукт на CUAV Technology, наличен в онлайн платформа за търговия на дребно AliExpress.

В допълнение към CUAV Technology украинското разузнаване също така посочи, че китайските дронове съдържат двигател и електронен модул за запалване от Mile Haoxiang Technology, както и камера за първо лице от Foxeer Technology и китайско копие на австралийския модул за предаване на данни RFD900X от RFDesign, способен да предава данни на разстояния до 40 км.

„Тази система позволява създаване на канал за предаване на данни от безпилотен летателен апарат към наземната му станция или между отделни безпилотни летателни апарати, като по този начин подобрява неговите разузнавателни способности“, обясниха от ведомството.

Според извършена по-рано оценка на агенцията, 80% от електрониката, използвана в руските дронове, произхожда от Китай – твърдение, подтвърдено от Държавния департамент на САЩ.

Китай отрече твърденията, че доставя смъртоносни оръжия на която и да е страна в конфликта и твърди, че „контролира строго продуктите с двойна употреба“.

В публикация на Telegram канала си украинската разузнавателна агенция заяви, че дроновете имат фюзелажи с делтовидна форма на крилата, подобни на дроновете Шахед-136, но са по-малки като размери.

Дроновете Шахед-136, известни на руска територия като Геран-2, са тип експлодиращи дронове камикадзе, използвани широко от руските военни в тяхната война срещу Украйна. По-рано този месец снимки на свален Геран-2 разкриха, че част от неговите компоненти също са произведени в китайската провинция Суджоу.

Си Дзинпин ще посети Руската федерация от 7 до 10 май

🇷🇺🤝🇨🇳 Китайският президент Си Дзинпин ще посети Руската федерация от 7 до 10 май, за да се включи към нейния президент Владимир Путин в празненствата по случай 80-годишнината от победата на съюзниците срещу Нацистка Германия.

В официално съобщение Кремъл се посочва, че двамата лидери ще обсъдят „по-нататъшно развитие на отношенията на всеобхватно партньорство и стратегическо взаимодействие“, както и „въпросите от международния и регионален дневен ред“.

Путин и Си ще подпишат редица двустранни документи, се допълва в съобщението.

Визитата на китайския лидер ще бъде неговата трета в Русия, откакто тя изпрати войски в Украйна през февруари 2022 г. Китай твърди, че заема неутрална позиция в конфликта, но в същото време подкрепя твърденията на Кремъл, че действията му са провокирани от Запада, а също продължава да доставя ключови компоненти, нужни на Москва за производството на оръжия.

Последното посещение на Си беше през септември 2024 г. за среща на върха на блока от развиващи се икономики БРИКС. Преди това той направи официална визита в Русия през март 2023 г., а Путин отвърна със собствено пътуване до Китай през октомври същата година. Двамата лидери проведоха среща и в Пекин през май 2024 г. за първото пътуване в чужбина от петия президентски мандат на Путин, както и в Казахстан през юли.

След като започна това, което нарича „специална военна операция“ в Украйна, Москва стана все по-зависима икономически от Китай, тъй като западните санкции ограничават достъпа ѝ до голяма част от международната търговска система. Увеличената търговия между двете страни успя да облекчи някои от най-тежките удари от санкциите.

Москва пренасочи по-голямата част от износа си на енергия към Китай и разчита на компаниите му за внос на високотехнологични компоненти за руската военна индустрия, за да заобиколи западните санкции. Лидерите на двете страни развиха силни лични контакти, които помогнаха за укрепване на отношенията между Москва и Пекин.

Китайски военни ще участват на парада в Москва.

🇨🇳🪖🇷🇺 Китайски военни маршируват по време на репетиция за ежегодния парад в Москва по случай 80-годишнината от Деня на победата. Официален Пекин твърди, че е „неутрален“ по отношение на войната в Украйна, но в същото време остава сред основните поддръжници на руските военни усилия.

Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от Интерфакс, над 20 държавни глави и правителствени лидери се очаква да присъстват на парада за Деня на победата в Москва на 9 май.

„Вече може да се каже, че очакваме над 20 държавни и правителствени глави да се присъединят към президента Путин в честването на този празник“, отбеляза той пред репортери, като подчерта, че Русия ще се радва да посрещне всеки, готов да отпразнува тази „велика дата“ заедно с руския народ.

Сред потвърдените гости са президентът на Сърбия Александър Вучич; президентът на Република Сръбска Милорад Додик; президентът на Китай Си Дзинпин; президентът на Словакия Роберт Фицо; президентът на Беларус Александър Лукашенко; президентът на Венецуела Николас Мадуро; и президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва и други, според руския портал РБК. На парада ще присъстват и президентите на Буркина Фасо, Виетнам, Куба, Абхазия, Азербайджан, Палестина, Таджикистан, Туркменистан, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан и Армения. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш няма да присъства на събитието.

В отговор на въпроси на репортери, говорителят на Кремъл коментира и сведенията, че Украйна ше е домакин на „парад на дипломати“ на 9 май, а дипломати ще подкрепят настоящото украинско правителство.

„Самият факт, че Зеленски не иска да празнува Деня на победата на 9 май, разбира се, е най-малко неуважителен към паметта на неговия дядо, което не е нещо ново. Това допълнително подчертава, че именно този режим реагира чувствително на дни като 9 май. И това подчертава за пореден път коректността на руската страна, коректността на президента Путин, който прави това, което е необходимо“, каза Песков.

На 14 април министърът на външните работи на Украйна Андрий Сибиха отправи покана към своите колеги от ЕС по време на среща в Люксембург, призовавайки ги да „покажат единството и решителността си пред лицето на най-голямата агресия в Европа след Втората световна война“.

На 14 април главният дипломат на Европейския съюз Кая Калас предупреди европейските лидери да не участват във военните тържества на Москва на 9 май и ги прикани вместо това да покажат солидарност с Украйна.

Китай строи военен комплекс в Пекин, по-голям от Пентагона.

🇨🇳 Китай строи огромен военен комплекс в западен Пекин, предназначен да играе ролята на команден център по време на война, потенциално най-големия такъв обект в световен мащаб с размери, надхвърлящи няколко пъти тези на сградата на Пентагона.

Сателитни изображения, получени от Financial Times, показват обширен обект с площ 1500 акра, намиращ се на около 30 км югозападно от Пекин. В района се виждат дълбоки изкопи, където ще бъдат изградени укрепени бункери, проектирани да предпазят китайските военни лидери в случай на голям конфликт, включително ядрена война.

Служители на американското разузнаване смятат, че проектът е събудил солидно внимание към себе си поради огромните си мащаби, които се оценяват на поне 10 пъти по-големи от Пентагона. Наблюдатели вярват, че строителните дейности по него датират от средата на 2024 г.

Разкритието идва в период на бурна модернизация на Народната освободителна армия (НОАК) в навечерието на стогодишния ѝ юбилей през 2027 г. Предполага се, че президентът Си Дзинпин е наредил дотогава армията да е получила способностите, необходими за провеждане на успешна инвазия срещу Тайван.

Наред с обновяването на своя арсенал от конвенционални оръжия, Пекин провежда и успоредна модернизация и разширяване на наличното ядрено въоръжение. Освен това той се стреми към усъвършенствана интеграция на отделните родове войски, което беше отчетено като негова дългогодишна слабост в сравнение с американските сили.

„Ако това бъде потвърдено, ще сигнализира за намерението на Пекин да се сдобие не просто с конвенционални сили от световна класа, но и с усъвършенствани способности за ядрена война“, подчерта Денис Уайлдър, бивш ръководител на отдела за анализи на Китай в ЦРУ.

Директорът на Националното разузнаване на САЩ Тулси Габард отказа коментар. Китайското посолство във Вашингтон посочи, че не знае за проекта, но потвърди ангажимента на страната към мирното развитие.

Анализаторът на сателитни изображения Рени Бабиарц отбеляза наличието на над 100 крана на площ от 5 кв. км. с доказателства за подземна инфраструктура и предполагаеми взаимосвързани проходи. Той предупреди, че за пълна оценка са необходими повече данни.

Мащабите на обекта и секретността около него предизвикаха недоумение. Въпреки липсата на търсене на пазара на недвижими имоти в цялата страна, този проект продължава да е все така оживен. Освен това там не присъстват рекламни материали и не е бил споменаван нито веднъж онлайн. Дроновете и фотографията са забранени, а охраната отказва да говори с външни лица. Достъпът до близките туристически райони също е ограничен, а собствениците на близките магазини го описват като „военна зона“.

Бивш служител на американското разузнаване обясни, че сегашният команден център на Пекин, който се намира на Западните хълмове, е остарял и не е предназначен за използване по време на война. Размерът и редица други отличителни белези на новото съоръжение предполагат, че то е проектирано да го замени. „Китайските лидери може да вярват, че то осигурява по-добра защита от американските противобункерни и ядрени оръжия“, добави служителят.

Китайски изследовател разгледа сателитните изображения и потвърди, че въпросният обект има „всички отличителни белези на чувствителен военен обект“, сред които стоманобетон и дълбоко тунелиране. „Подходящо е за амбициите на Си Дзинпин да надмине САЩ. Тази крепост служи за една цел – да действа като бункер на китайските военни за Деня на страшния съд“, категоричен бе той.

Работата по проекта съвпада с реконструкцията в западните покрайнини на Пекин. Множество онлайн спекулации, касаещи разрушаването на жилищни квартали в Цинлунгу, се засилиха още повече в последните месеци, като някои потребители се запитаха дали не е в ход строителство на „китайския Пентагон“.

Отбранителни експерти в Тайван също са на мнение, че НОАК изгражда голям команден център, но в същото време посочват, че теренът може да не е идеален за дълбоки бункери. Въпреки това, самият мащаб на обекта предполага, че е предназначен за употреба от военни на най-високо ниво.

Тайланд депортира 40 уйгурски мъже обратно в Китай след повече от десетилетие в ареста

Център за задържане на имигранти се вижда в Банкок в сряда, 26 февруари 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/Jerry Harmer

🇹🇭✈️🇨🇳 Група от най-малко 40 уйгурски мъже, задържани в Тайланд над десетилетие, са били депортирани в Китай, съобщиха официални служители на двете страни. Миналия месец те отправиха публичен призив за спиране на депортирането, като алармираха, че са изправени пред затвор и възможна смърт в Китай.

Тайландски законодатели и международни служители призоваха правителството в Банкок да спре депортацията, предупреждавайки, че това би било равносилно на сериозно нарушаване на правата.

Депортирането е „явно нарушение на международните закони и стандарти за правата на човека“, според върховния комисар на ООН за правата на човека Фолкер Тюрк.

„Наистина е жалко, че те бяха върнати насила“, отбеляза Тюрк в четвъртък. „Сега е важно китайските власти да разкрият местонахождението им и да гарантират, че те са третирани в съответствие с международните стандарти за правата на човека.“

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио осъди „в най-строгите възможни думи“ връщането на най-малко 40 уйгури от Тайланд в Китай, където те ще бъдат лишени от право на справедлив процес и където етническата група е изправени пред преследване, принудителен труд и мъчения.

На изслушването си в Сената през януари Рубио обеща да притисне Тайланд, когото описа като „много силен партньор на САЩ, силен исторически съюзник“, да не депортира уйгурите.

В изявление, публикувано в четвъртък на уебсайта на неговата агенция, той заяви, че въпросното действие рискува да наруши международните споразумения за правата на човека и „противоречи на дългогодишната традиция на тайландския народ за защита на най-уязвимите и е в противоречие с ангажимента на Тайланд да защитава правата на човека“.

Служители на сигурността, водени от вицепремиера и министър на отбраната Пхумтам Вечаячай, казаха на пресконференция в столицата Банкок, че Китай е дал гаранции, че депортираните мъже няма да бъдат наказани или да бъдат наранени.

Те заявиха, че всички са се върнали доброволно, след като им е бил показан превод на писмено споразумение на китайски език, изискващо тяхното репатриране и деклариращо, че ще им бъде позволено да живеят нормално.

Тази снимка, предоставена от тайландския ежедневник Prachatai, показва камиони с прозорци, покрити с черни ленти, напускат център за задържане в Банкок, Тайланд, 27 февруари 2025 г.
📸 Снимка: Nuttaphol Meksobhon/Prachatai via AP

Строги мерки за сигурност

Тайландски депутати, активисти и адвокати алармираха в сряда, че мъжете ще бъдат депортирани и след полунощ. камиони с покрити от черни чаршафи прозорци, напуснаха центъра за задържане на имигранти в Банкок, където бяха държани, на фона на видимо по-строги мерки за сигурност на улицата отвън, сред които кратко задържане и претърсване на вещите на журналист от Асошиейтед прес.

Изглежда, че камионът ги е откарал до летище Don Mueang в Банкок, където ги е чакал самолет на China Southern Airlines, който по-късно е отлетял към северозападната провинция Синдзян, сърцето на китайското уйгурско население.

В изявление във Facebook китайското посолство призна в четвъртък, че 40 китайски граждани, които според него пребивават нелегално в Тайланд, са били депортирани в Синдзян с чартърен полет.

В него се посочва, че мъжете са били задържани в Тайланд повече от 10 години поради „сложни международни фактори“.

Тайландските власти публикуваха снимки

Видеозапис, показан от тайландски служители на пресконференция в четвъртък вечерта, показва как депортираните уйгурски мъже слизат от самолета, като един от тях е неловко прегърнат от неусмихната жена, докато най-малко половин дузина фотографи и оператори се навъртат до тях.

Бяха пуснати снимки как част от тях се хранят и преминават здравни прегледи, докато служители без идентификация стоят до тях. Нямаше публично достъпни снимки от заминаването на групата от Тайланд.

Общо 43 уйгурски мъже са държани в центъра за задържане на мигранти в Банкок. Други петима останаха, защото излежаваха присъди за по-ранен опит за бягство. За момента не става ясно защо Китай е потвърдил депортацията на само 40 от тях.

Тежки условия в ареста

Уйгурите са тюркска, предимно мюсюлманска етническа група, произхождаща от китайската провинция Синцзян. След десетилетия на конфликт с Пекин за дискриминация и потискане на културната им идентичност, китайските власти започнаха брутални репресии срещу уйгурите, които са считани от някои западни правителства за геноцид. Стотици хиляди уйгури, може би един милион и дори повече, са били затворени в лагери и затвори, а потърпевшите споделят за злоупотреби, болести и в някои случаи смърт.

Повече от 300 уйгури, бягащи от Китай, бяха задържани през 2014 г. от тайландските власти. През 2015 г. Тайланд депортира 109 задържани в Китай против волята им, предизвиквайки международно недоволство. Друга група от 173 уйгури, предимно жени и деца, бяха изпратени в Турция, оставяйки 53 уйгури в тайландски имиграционен арест и търсещи убежище. Оттогава петима са починали в ареста, включително две деца.

Защитници и роднини казват, че останалите 48 уйгури са били подложени на тежки условия в тайландския арест и им е забранен контакт с роднини, адвокати и международни организации.

Отношението на тайландското правителство към задържаните е представлявало нарушение на международното право, според писмо от 2024 г., изпратено от експерти на ООН по правата на човека до властите в Банкок.

Тайни планове за депортиране

Над десетилетие задържаните уйгури представляват дипломатическа дилема за тайландските власти, хванати между техният най-голям търговски партньор Китай и техният традиционен военен съюзник Съединените щати.

Пекин твърди, че уйгурите са терористи, но досега не е представил доказателства в случаите на току-що репатрираните. Уйгурски активисти за правата на човека и официални лица алармират, че мъжете са невинни, но въпреки това ще бъдат изправени пред преследване, затвор и евентуална смърт в Китай.

Изправен пред потенциална реакция от всички страни, Тайланд ги задържа за неопределено време.

Дискусиите за депортацията бяха възобновени, след като тайландският министър-председател Петонгтарн Шинаватра встъпи в длъжност миналата година. Нейният баща и бивш премиер на страната Таксин Шинаватра поддържа близки връзки с високопоставени китайски служители.

През декември, месец след като Петонгтарн и китайският лидер Си Дзинпин разговаряха по време на среща на върха в Лима, Перу, тайландски служители започнаха да обсъждат тайно планове за депортиране на уйгурите, според четирима души, запознати с въпроса, отказали да бъдат назовани от страх от отмъщение срещу себе си или техните контакти.

След като АП съобщи през януари, че тайландските власти обсъждат депортирането на уйгурите, американски и други официални лица изразиха загриженост, която беше повторена тази седмица след съобщения за предстоящото им депортиране.

Китай екзекутира бивш държавен служител по дело за корупция за 412 милиона долара

🇨🇳 Китай екзекутира бивш държавен служител от Вътрешна Монголия, обвинен в корупция на обща стойност около 3 милиарда юана (412 милиона долара), в рядък случай на прибягване на смъртното наказание, на фона на засилващата се кампания на президента Си Дзинпин за прочистване на Комунистическата партия.

Ли Джианпин, бивш партиен ръководител на зоната за икономическо развитие в град Хоххот, беше осъден на смърт на първа инстанция през септември 2022 г. по обвинение във вземане на подкупи, злоупотреба с публични средства и съучастие с престъпен синдикат. Той загуби обжалването през август 2024 г. и присъдата му беше одобрена от Върховния народен съд.

На 64-годишния Ли е било позволено да прекара време с членове на семейството преди екзекуцията си във вторник, според официалната информационна агенция Синхуа.

Изпълняването на смъртна присъда на китайски служител по обвинение в корупция е рядко срещано явление, като най-често те получават две години отсрочка от изпълнението на присъдата и в крайна сметка тя се заменя с доживотен затвор за добро поведение.

Мащабната кампания за преборване с корупцията, предприета от Си Дзинпин, засегна рекорден брой високопоставени служители през последните две години. Тя е в допълнение към разширяващата се чистка в армията, в която са замесени редица офицери и генерали, включително последната мишена, Миао Хуа, дългогодишен лоялен привърженик на Си и член на Централната военна комисия.

Илън Мъск е водил поредица от тайни разговори с Владимир Путин

📸 Снимка: APA

🇺🇸🗣️🇷🇺 Американският милиардер Илън Мъск е водил поредица от тайни разговори с руския президент Владимир Путин през изминалите месеци, очевидно променяйки първоначалната си подкрепа за Киев в полза на Москва, съобщи Wall Street Journal в четвъртък, позовавайки се на няколко настоящи и бивши официални лица от САЩ, ЕС и Русия.

Американското издание съобщава, че разговорите между двамата са засягали лични теми, както и бизнес и геополитическо напрежение, като са започнали малко след противоречивото предложение на Мъск за мирна сделка през октомври 2022 г. и са продължили до по-рано тази година.

В публикацията са цитирани един настоящ и един бивш източник от разузнаването, според които контактите между американския бизнесмен и руския президент са продължили, тъй като Мъск е започнал все по-често да критикува военната помощ на Съединените щати за Украйна и е одобрил последната кандидатура на Доналд Тръмп за президентските избори през ноември. WSJ отбеляза, че предполагаемата връзка между Мъск и Путин идва на фона на предложението на Тръмп да сключи сделка за войната в Украйна.

Изданието посочва също, че милиардерът е провеждал редовни разговори с „високопоставени руснаци“, включително със Сергей Кириенко, първи заместник-началник на кабинета на президента Путин, на фона на оказан натиск срещу него и бизнеса му от страна на Кремъл, както и „косвени заплахи срещу него самия“.

„Те не го харесват“, е цитиран да казва друг от източниците, позоваващ се на докладваните контакти между двамата, но в същото време добавя, че администрацията на Байдън все още не е предупредила за възможни пробиви в сигурността.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви пред американското издание, че Мъск и Путин са провели един-единствен телефонен разговор, в който са обсъдили „космоса, както и настоящите и бъдещите технологии“. Милиардерът, който не отговори на отправено към него искане за коментар, сподели през октомври 2022 г., че е обсъждал космоса с Путин в разговор между двамата, проведен през април 2021 г.

WSJ съобщи, че Путин е помолил Мъск да не активира сателитната му интернет услуга Starlink над Тайван като услуга в полза на китайския лидер Си Дзинпин. На този етап компанията не предоставя сателитните си услуги на територията на островната държава.

Си Дзинпин извърши инспекция на стратегическите ракетни сили, призова армията да се готви за война.

🇨🇳 В четвъртък, 17 октомври 2024 г. китайският президент Си Дзинпин инспектира бригада от стратегическите ракетни сили на страната, която през последните години премина през масова чистка на служители заради корупция, съобщават местни медии.

Китайският лидер посети ракетните сили на Народната освободителна армия в Хефей, ключово звено на армията, отговорно за управлението на ракетния арсенал, включително ядрените оръжия, съобщи държавната новинарска агенция „Синхуа“.

Той призова ракетните войски със стратегическо предназначение да засилят способностите си за възпиране и водене на война и да изпълняват решително задачите, които са им били възложени от Китайската комунистическа партия (ККП) и народа, се посочва в доклада.

Ракетните сили бяха създадени през 2015 г. като част от военната реформа на Си Дзинпин и се оказаха в центъра на последната антикорупционна кампания, насочена към военните.

Освен че оглавява управляващата партия и президентството, 71-годишният Си Дзинпин е начело и на Централната военна комисия, общото висше командване на китайските въоръжените сили.

Посещението му в ракетните сили, под чийто контрол се намират най-мощните ракети в арсенала на Пекин, беше оценено като значимо събитие поради масовите чистки, наблюдавани в ключовия клон на въоръжените сили, продиктувани от предполагаеми подкупи във висшите военни ешелони през последните години.

Неуточнените обвинения срещу много от служителите ѝ включват използването на нестандартно гориво за ракетите. Мнозина нейни офицери, включително бившият министър на отбраната генерал Ли Шанфу, бяха уволнени безцеремонно за предполагаема корупция.

Генерал Ли оглавяваше ракетните сили, преди да бъде издигнат до поста министър на отбраната от Си Дзинпин, а по-късно и отстранен от самия него. Наследникът му на поста генерал Ли Ючао пое ролята на командир на силите през 2022 г. и също беше отстранен след обвинения в корупция.

През юли тази година управляващата комунистическа партия обяви антикорупционно разследване срещу тогавашния командир на ракетните сили генерал Сун Джинмин. От миналата година насам най-малко седем бивши и настоящи военнослужещи на високи позиции в ракетните сили са били разследвани като част от усилията за борба с корупцията.

Генерал Уей Фенге, заемал постовете командир на ракетните сили от създаването им до 2017 г. и министър на отбраната на страната между 2018 до 2023 г. също беше изключен от партията по обвинения в корупция.

Миналия месец ракетните сили си проправиха път в заглавията на световните медии след като извършиха тестово изстрелване на междуконтинентална балистична ракета (ICBM) с фиктивна бойна глава, която се приземи в териториалните води на тихоокеанската островна държава Кирибати.

Изпитанието провери както характеристиките на ракетата, така и ефективността на проведеното военно обучение и постигна желаните цели, се посочва в изявление, публикувано от китайското министерство на отбраната.

Ракетата е паднала в предварително планираната морска зона, съобщават от военното ведомство и добавят, че това е рутинна договореност в годишния план за обучение и заинтересованите страни са били уведомени предварително.

Известно е, че това е първият тест на междуконтинентална балистична ракета над открито море, извършен от Пекин, от 44 години насам. Последното подобно изпитание беше извършено през май 1980 г. с участието на DF-5, първата междуконтинентална балистична ракета в Китай, извършила полет с дължина от над 9000 километра.

Байдън пренасочи американската ядрена стратегия към нарастващия арсенал на Китай.

🇺🇸 Президентът на САЩ Джо Байдън одобри през март строго секретен ядрен стратегически план, който за първи път пренасочва възпиращата стратегия на Америка, съсредоточавайки я върху бързото разширяване на ядрения арсенал на Китай.

Промяната идва, тъй като Пентагонът вярва, че запасите на Китай ще започнат да съперничат по размер и разнообразие на тези на Съединените щати и Русия през следващото десетилетие.

Белият дом така и не обяви, че президентът е одобрил ревизираната стратегия, озаглавена „Ръководство за ядрена заетост“, която също наскоро се стреми да подготви Съединените щати за възможни координирани ядрени предизвикателства от Китай, Русия и Северна Корея. Документът, актуализиран на всеки четири години, е толкова строго секретен, че няма електронни копия, само малък брой хартиени копия, раздадени на няколко служители по националната сигурност и командири на Пентагона.

Но в неотдавнашни изказвания на двама висши служители на администрацията беше позволено да намекнат за промяната - във внимателно ограничени, единични изречения - преди по-подробно, некласифицирано известие до Конгреса, което се очаква преди Джо Байдън да напусне поста.

„Президентът наскоро издаде актуализирани насоки за работа с ядрени оръжия, за да отчете множество противници с ядрено оръжие“, заяви по-рано този месец Випин Наранг, ядрен стратег, който е служил в Пентагона, преди да се върне обратно в академичните среди. „И по-специално“, добави той, насоките за оръжията отчитат „значителното увеличение на размера и разнообразието“ на китайския ядрен арсенал.

През юни старшият директор на Съвета за национална сигурност за контрола на оръжията и неразпространението, Пранай Вади, също се позова на документа, първият, който проучва подробно дали Съединените щати са готови да отговорят на ядрени кризи, които избухват едновременно или последователно, с комбинация от ядрени и неядрени оръжия.

Новата стратегия, каза Вади, подчертава „необходимостта да се възпират Русия, Китай и Северна Корея едновременно“.

В миналото вероятността американските противници да могат да координират ядрени заплахи, за да надхитрят американския ядрен арсенал, изглеждаше малко вероятна, но възникващото партньорство между Русия и Китай и конвенционалните оръжия, които Северна Корея и Иран предоставят на Русия за войната в Украйна, коренно промениха мисленето на Вашингтон.

Русия и Китай вече провеждат съвместни военни учения. Разузнавателните агенции се опитват да установят дали Русия в замяна подпомага севернокорейските и иранските ракетни програми.

Новият документ е ярко напомняне, че всеки, който положи клетва на 20 януари догодина, ще се изправи пред променен и много по-нестабилен ядрен пейзаж от този, който съществуваше само преди три години. Президентът на Русия Владимир Путин многократно е заплашвал използването на ядрени оръжия срещу Украйна, включително по време на криза през октомври 2022 г., когато Джо Байдън и неговите помощници, преглеждайки прихванати разговори между висши руски командири, се страхуваха от вероятността от използване на ядрени оръжия може да нарасне до 50 процента или дори повече.

Американският президент, заедно с лидерите на Германия и Великобритания, накара Китай и Индия да направят публични изявления, че няма роля за използването на ядрени оръжия в Украйна, и кризата утихна, поне временно.

„Това беше важен момент“, отбеляза в интервю Ричард Н. Хаас, бивш високопоставен служител на Държавния департамент и Съвета за национална сигурност за няколко републикански президенти и почетен президент на Съвета за външни отношения. „Имаме работа с Русия, която е радикализирана - идеята, че ядрените оръжия няма да бъдат използвани в конвенционален конфликт, вече не е безопасно предположение.

Втората голяма промяна произтича от ядрените амбиции на Китай. Ядрената експанзия на страната върви с дори по-бързи темпове, отколкото американските служители на разузнаването очакваха преди две години, водени от решимостта на президента Си Дзинпин да отмени продължилата десетилетия стратегия за поддържане на „минимално възпиращо средство“, за да достигне или надхвърли размера на арсеналите на Вашингтон и Москва. Ядреният комплекс на Китай сега е най-бързо развиващият се в света.

Въпреки че бившият президент Доналд Тръмп уверено прогнозира, че севернокорейският лидер Ким Чен Ун ще предаде ядрените си оръжия след трите им лични срещи, се случи точно обратното - броят им сега е удвоен и Ким разполага с повече от 60 оръжия, според официални изчисления, и гориво за много повече.

Тази експанзия промени естеството на севернокорейското предизвикателство: когато страната притежаваше само шепа оръжия, тя можеше да бъде възпирана от противоракетна отбрана. Но неговият разширен арсенал бързо се доближава до размера на този на Пакистан и Израел и е достатъчно голям, за да може на теория да координира заплахи с Москва и Пекин.

Беше само въпрос на време преди фундаментално различната ядрена среда да започне да променя американските военни планове и стратегия, казват служители.

„Наша отговорност е да видим света такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто се надявахме или желаехме да бъде“, каза Наранг, напускайки Пентагона. „Възможно е един ден да погледнем назад и да видим този четвърт век след Студената война като ядрено прекъсване.“

Новото предизвикателство е „реалната възможност за сътрудничество и дори тайно споразумение между нашите ядрени въоръжени противници“, каза той.

Досега в президентската кампания новите предизвикателства пред американската ядрена стратегия не са били тема на дебат. Джо Байдън, който прекара голяма част от политическата си кариера като защитник на неразпространението на ядрени оръжия, никога не е говорил публично в подробности за това как реагира на предизвикателствата на възпирането на разрастващите се сили на Китай и Северна Корея. Нито вицепрезидентът Камала Харис, сега кандидат на Демократическата партия.

На последната си пресконференция през юли, само дни преди да обяви, че повече няма да се бори за номинацията на Демократическата партия за втори мандат, Байдън призна, че е възприел политика на търсене на начини за намеса в по-широкото китайско-руско партньорство.

„Да, правя го, но не съм готов да говоря публично за подробности“, каза той, но не спомена - и не беше попитан - как това партньорство променя американската ядрена стратегия.

След президентството на Хари Труман тази стратегия беше изключително фокусирана върху арсенала на Кремъл. Новите насоки на Байдън показват колко бързо това се променя.

Китай беше споменат в последните ядрени насоки, издадени в края на администрацията на Тръмп, според некласифициран отчет, предоставен на Конгреса през 2020 г. Но това беше преди обхватът на амбициите на Си Дзинпин да бъде разбран напълно.

Стратегията на Байдън изостря този фокус, за да отрази оценките на Пентагона, че ядрените бойни глави на Китай ще се разширят до 1000 до 2030 г. и 1500 до 2035 г., което е приблизително броят, с който Съединените щати и Русия разполагат сега. Всъщност сега Пекин изглежда изпреварва този график, казват служители, и е започнал да зарежда ядрени ракети в нови силози, които бяха забелязани за първи път от търговски сателити преди три години.

Съществува и друго притеснение относно Пекин, който прекрати краткотрайно споразумение със Съединените щати за подобряване на ядрената безопасност и сигурност, включващо взаимни предупреждения за предстоящи ракетни тестове или създаването на горещи линии или други средства за комуникация, гарантиращи че инцидентите и авариите няма да прераснат в ядрени сблъсъци.

Една дискусия между двете страни се проведе в края на миналата есен, точно преди Байдън и Си Дзинпин да се срещнат в Калифорния, където се опитаха да поправят отношенията между двете страни. Те се позоваха на тези преговори в съвместно изявление, но по това време китайците вече бяха намекнали, че не се интересуват от по-нататъшни дискусии, и по-рано това лято заявиха, че разговорите са приключили. Те цитираха като причина американската продажба на оръжия на Тайван, които са били в ход много преди да започнат разговорите за ядрена безопасност.

Малори Стюарт, помощник секретар по контрола на въоръженията, възпирането и стабилността в Държавния департамент, отбеляза в интервю, че китайското правителство „активно ни пречи да водим разговори за рисковете“.

Вместо това, каза тя, Пекин „изглежда изважда страница от книгата на Русия, че докато не се справим с напрежението и предизвикателствата в нашите двустранни отношения, те ще изберат да не продължат разговорите за контрол и неразпространение на оръжията и намаляване на риска“.

Тя твърди, че е в интерес на Китай „да предотврати тези рискове от грешни изчисления и неразбиране“.