Тръмп похвали Русия за Украйна в деня на удара в Нова Водолага

🇺🇸🤝🇷🇺 „Честно казано, Русия се държи добре спрямо Украйна. Не прави кой знае какво“. Това посочи президентът на САЩ Доналд Тръмп на 19 октомври пред журналисти пред Белия дом, малко преди да отлети за предизборен митинг в щата Канзас. Броени часове по-рано руски дрон порази централния парк на градчето Нова Водолага в Харковска област, до кафене, посред бял ден.

Загинаха 6 цивилни, сред тях 2 момичета, на 11 години и на 1 година и 2 месеца, съобщи ръководителят на Харковската областна военна администрация Олег Синегубов. Останалите 4 жертви са жени на 28, 34 и 36 години и мъж на около 40. Ранените са 15, от които 7 са деца. Според Синегубов руската армия е атакувала парк за отдих, „знаейки, че там няма никаква военна инфраструктура“. Президентът Володимир Зеленски нарече удара „абсолютно зверство“ и назова най-малката жертва: Ангелина, която беше убита в количката си със своята майка Инна, която почина в болницата. През нощта срещу 19 октомври Киев беше атакуван с балистични ракети, а ударите по 30 енергийни обекта в страната оставиха на тъмно 550 000 домакинства.

Тръмп заяви това, когато репортери му зададоха въпроса дали би приел тристранна среща с президентите на Русия и Китай Владимир Путин и Си Дзинпин. „Не толкова заради Украйна“, уточни той, като продължи с похвалите по адрес на Русия, а после допълни, че същото важи и за Китай. Според него срещата трябва да е посветена на ядреното оръжие: „Бихме я провели, за да говорим за ядрените оръжия и разоръжаването.“

Тръмп повтори, че САЩ имат най-много ядрени оръжия, Русия е втора, а Китай е трети, но ги догонва и ще му трябват „вероятно около 5 години“. Ако Си иска такава среща, тя вероятно ще се проведе в Китай: „Ако председателят Си иска тази среща, ще я проведа. Сигурен съм, че ще говорим и за други неща, например за търговия.“

Според The Wall Street Journal Путин е предложил тристранна среща на върха в своя телефонен разговор с Тръмп на 9 октомври като път към споразумение за Украйна при изгодни за Кремъл условия. Тя би могла да се състои на срещата на върха на APEC в Шънджън на 18 и 19 ноември. Кремъл също допуска такава среща в Китай. Тръмп представи две взаимно изключващи се версии: първо заяви, че току-що е научил за идеята, а няколко минути по-късно се похвали, че срещата е „по негово предложение“, тъй като през ноември ще пътува до Китай „заради денуклеаризацията“. Запитан дали би обсъждал спиране на войната в отсъствието на Зеленски, Тръмп отговори: „Всичко, което мога да направя, за да спра войната, независимо дали някой присъства, или не.“

Към украинския президент Тръмп отправи единствено укори. По-рано Зеленски заяви, че Тръмп е застанал „от грешната страна на историята“ с отмяната на ключовата разпоредба от новия закон за санкциите срещу Руската федерация. „Зеленски не знае за какво говори“, отвърна Тръмп и добави: „Мисля, че е време някой друг да преговаря от името на Украйна.“ На 10 октомври той вече беше призовал Киев да смени президента си.

Попитан кой е наредил налагането на ограничения върху Starlink в Украйна, Тръмп каза: „Не знам кой е бил, но бих искал да разбера.“ Украинските ударни дронове с военната версия Starshield губят връзка, когато се движат по-бързо от около 160 км/ч, а Зеленски твърди, че е прекъснат и обменът на разузнавателни данни, без американската страна да е дала обяснение. Илън Мъск, чиято компания SpaceX управлява системата, заяви още на 14 октомври, че решението е на Вашингтон: ограниченията върху Starshield „биват решавани от американските военни и в крайна сметка от президента“. Държавният секретар Марко Рубио отхвърли предположенията, че САЩ са наредили спирането, а министърът на финансите Скот Бесънт предупреди Зеленски да внимава с изявления, „които не са верни“.

Похвалата за Русия не беше единствената. Тръмп оцени положително и това, че Москва е направила „много малко“ в подкрепа на Иран в конфликта срещу САЩ, и настоя, че не желае да проваля преговорите с Путин по въпросите на войната срещу Украйна, Иран, руския дизел и размяна на затворници. Сенаторите Ричард Блументал (демократ) и Том Тилис (републиканец) отговориха със съвместно изявление: „Финансирането на руската военна машина, изключването на сателитните комуникации на Украйна и осакатяването на ПВО са до едно пречки пред мира.“ Зеленски свърза удара в Нова Водолага с отменените санкции: „Така Русия отговаря на вдигането на санкциите и отслабването на натиска.“

Путин и Тръмп вече описват различно евентуалната тристранна среща на върха в Шънджън: първият – като място на евентуална сделка зад гърба на Украйна, а вторият – като разговор за бойните глави, който може да мине и без украинския президент. Тръмп каза, че Русия „не прави кой знае какво“, в деня, в който руски дрон уби шестима цивилни в парк, двама от които бяха деца.

Пекин поиска частна стая за почивка на Си Дзинпин в Западното крило

🇺🇸🏛️🇨🇳 Китайската страна е поискала от САЩ частна стая в Западното крило, в която Си Дзинпин да почива между събитията на държавното си посещение във Вашингтон, и е отказала работен обяд с президента Доналд Тръмп на 24 септември. Това съобщава The Wall Street Journal, като се позовава на хора, запознати с подготовката на визитата. В стаята е имала право да влиза само съпругата му Пън Лиюан, а програмата на визита, продължила едва 2 дни, е останала с около 5 часа без събития.

Стаята, наричана „стая за изчакване“, не е била достъпна за никого друг от китайската делегация, дори за началника на кабинета на Си Цай Чи. Около месец преди пътуването авансовият екип на Пекин е отказал работния обяд между Си и Тръмп, насрочен за 24 септември, единствения пълен ден на срещата. През май в Пекин двамата са обядвали заедно. Китайските представители са обяснили на американските си колеги, че предпочитат Си да има повече време за почивка. Вечерта на 23 септември, след кацането на авиобаза Андрюс, делегацията не е насрочила никакви дейности за него. На 25 септември в Националния архив на САЩ той е прекарал около 10 минути, далеч по-малко от предвиденото от американските организатори.

Денис Уайлдър, бивш старши директор за Китай в Съвета за национална сигурност на САЩ, организирал три държавни визити по времето на Джордж Буш-младши, описва стаята като нещо безпрецедентно. При посещенията на Джуничиро Коидзуми от Япония, Джон Хауърд от Австралия и Ху Дзинтао, предшественика на Си, „никога не сме правили нещо такова. Необичайно е“, казва той пред WSJ. Двустранната среща на 24 септември е започнала към обяд и свършила към ранния следобед. След нея Си е напуснал територията на Белия дом и не се е върнал до държавната вечеря. „Учудващо кратко е за такава среща“, отбелязва Уайлдър за времето, отредено на съдържателния разговор между лидерите на двете най-големи икономики.

WSJ допуска умората от пътуването като обяснение. Си е бил току-що след около 14-часов полет от Пекин, а часовата разлика може сама да е обяснение за част от промените, особено през нощта на пристигането. Вестникът сравнява и графика на самия Тръмп в Пекин. Екипът му е предвидил там блокове необвързано време (executive time) в продължение на два дни, а според правителствения дайджест на президентските дейности Тръмп е давал интервюта за Fox News в част от тях.

По данни на източниците на WSJ екипът на Си е строил програмата около това колко дълго може да стои, колко далеч може да върви и кога трябва да спре. Според изданието случаят предлага рядък поглед към „появяващите се физически ограничения“ на 73-годишния държавен глава. Към това WSJ прибавя кадри. При слизането от самолета на базата Андрюс Си е хванал с едната ръка парапета, а с другата Пън Лиюан. На стълбите на Националния архив Си и Пън отново са държали ръце по цялото изкачване и по преценка на вестника, направена по кадрите, той се е опирал на съпругата си за физическа опора, а не просто е държал ръката ѝ. Китайските държавни медии са изрязали и двата епизода от централното си вечерно излъчване. WSJ посочва, че Си отдавна държи Пън за ръка на официални поводи, жест, необичаен за китайски лидер, който държавните медии представят като знак на привързаност.

Потвърдено заболяване статията не съобщава. WSJ напомня, че въпроси за здравето му възникват отдавна: след европейската му обиколка през 2019 г. се появи видео, което според вестника показва леко накуцване и подпиране на подлакътниците на стол. На срещата на БРИКС в Делхи Си пропусна вечерята на лидерите на 12 септември. По-рано WSJ писа, че причината е неразположение, според хора, запознати със случая. Индийската агенция PTIсъобщи, че Си се е прибрал в хотела си да почива.

Минсин Пей, професор по мениджмънт в колежа „Клермонт Маккена“, разграничава два отделни случая: лидер, който изобщо не може да функционира, и ръководител с физически затруднения, но работоспособен ум. При първия партията би трябвало бързо да намери наследник, при втория би изчакала и политиката би се променила трудно, както през последните години на Мао Дзедун. Според Пей надпреварата между желаещите наследят Си може да тласне някои фракции към агресивни политики, чрез които да спечелят предимство във вътрешната борба. Си е концентрирал повече власт от всеки китайски лидер след Мао и не е определил наследник, а на практика Китай няма институционализиран ред за избор на човек, който да държи трите му длъжности: генерален секретар на партията, президент и председател на Централната военна комисия.

Към 4 октомври 2026 г. публичен отговор на Пекин или на Белия дом по публикацията не е известен. Освен удължаването на търговското примирие с два месеца, оповестено от министъра на финансите Скот Бесент, сред малкото твърди договорки от визитата е обещанието за още две срещи на лидерите тази година, пише The Hill, докато преговорите за регулации в изкуствения интелект, дългосрочните търговски споразумения, сигурността на Тайван и освобождаването на задържани в Китай американци останаха на заден план. Двете срещи са на форума за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (APEC) в Шънджън на 18–19 ноември, където домакин е самият Си, и на Г-20 в Маями на 14–15 декември.

Американски служители смятат китайско нахлуване в Тайван преди 2028 г. за малко вероятно

🇨🇳⚔️🇹🇼 Китайско нахлуване в Тайван по-рано от 2028 г. се смята за все по-малко вероятно, въпреки че държавният глава Си Дзинпин е наредил на армията си да бъде готова да превземе острова със сила до 2027 г. Това смятат служители на американското разузнаване, цитирани от Reuters на 1 октомври. Причините, които изтъкват, са две – кампанията за борба с корупцията в Народната освободителна армия е забавила нейната бойна готовност, а Пекин изчаква изборите за президент в Тайпе, които се очаква да бъдат проведени през 2028 г. и от които част от китайските официални лица се надяват да излезе правителство, по-склонно да приеме властта на Пекин.

Според източниците на Ройтерс обратен за Пекин изход от вота би повишил риска след 2028 г. Същите източници твърдят, че Пекин може все по-често да обмисля употребата на сила от 2028 г. натам, в случай Демократичната прогресивна партия (ДПП), която държи президентския пост от 2016 г. спечели четвърти пореден мандат, и особено ако бъде преизбран президентът Лай Чин-те. „Ако това се случи, мисля, че 2028 г. става доста напрегната“, посочи един от служителите. Лай е на поста от май 2024 г. и заедно с партията си отстоява отделната от Китай идентичност на Тайван, докато Пекин смята острова за неотменима част от своята територия. Говорителката на тайванския президент Карън Куо отговори, че при Лай Тайван ще укрепва самоотбраната си и ще работи с демократичните си съюзници, включително САЩ, за да запази статуквото. „Тайван няма да се откаже от ангажимента си към демокрацията и свободата пред лицето на каквато и да е военна заплаха“, добави тя.

Срокът 2027 г. задава спешността, с която американски администрации една след друга отговарят на Китай в Индо-Пасифика. Народната освободителна армия догодина навършва 100 години. Първи за указанието на Си заговори публично директорът на ЦРУ Уилям Бърнс през февруари 2023 г. Тогава той подчерта, че то не означава непременно решение за нахлуване през 2027 г. или която и да било друга година. Пекин никога не е потвърждавал публично такава заповед, а анализатори, на които се позовава Reuters, тълкуват срока като ориентир за готовност, не като график за война.

Разузнаването на САЩ смекчи тълкуването си още през март. В годишния доклад за заплахите то записа, че китайските лидери не планират нахлуване през 2027 г., нямат конкретен срок за обединение и предпочитат да го постигнат без сила. Bloomberg свърза промяната с широкия стремеж на администрацията на Тръмп за по-помирителен тон спрямо Пекин. Сред факторите, които Пекин ще претегли, преди да избере военен път, докладът посочи готовността на армията, политиката на Тайван и намесата на САЩ в евентуален въоръжен конфликт. Новата оценка обвързва първите два фактора с конкретен календар.

Чистката е стигнала до върха на командването. Си не е отменил целта въоръжените сили да разполагат до 2027 г. със способност да превземат Тайван, но през 2025 г. те са постигнали по-малко, отколкото навярно са планирали, заради кампанията срещу корупцията. Централната военна комисия, висшият военен орган на страната, е останала с 2 действащи членове от 7, влезли в нея през октомври 2022 г.: председателя Си Дзинпин и заместник-председателя Джан Шънмин. Последно генералите Джан Юся и Лиу Джънли бяха отстранени от държавната комисия на 28 август. Лиу беше начело на Обединения щаб – органа, отговорен за планиране и координиране на бойните операции, в който би се подготвяла и всяка десантна операция.

Изоставането си личи в ученията, твърди един от американските служители. През 2025 г. те били по-малки и по-безобидни, отколкото в предходните години, а през 2026 г. донякъде се възстановили, без китайското военно ръководство да е доволно от готовността на войските. Поне последното учение от миналата година не пасва на това описание. На 29-30 декември Източното бойно командване, което отговаря за района на Тайван, проведе учението „Мисия правосъдие 2025“ с участието на сухопътните сили, флота, авиацията и Ракетните войски. Обявената задача беше да се отработи блокада на ключови пристанища и райони. По оцетнка на Енрико Кау от Тайванската асоциация за стратегически изследвания това е второто по мащаб от 7-те най-мащабни учения след визитата на тогавашния председател на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайпе през август 2022 г. Ракетна артилерия стреля в морето на 24 морски мили от тайванския бряг.

Според същия служител Пекин е извлякъл безценен урок от войните в Украйна и Иран: започне ли веднъж операцията, тя трябва да напредва бързо, без войските да затънат в продължителен конфликт. За разлика от руската армия, която през февруари 2022 г. нахлу в Украйна по суша, Китай първо трябва да прекоси Тайванския проток, широк 130 км в най-тясната си част. „Твърде много елементи все още не са на мястото си за онова, което би било най-трудната военна операция, предприемана от която и да е армия, вероятно след десанта на съюзниците в Нормандия“, смята служителят. Докладът на разузнаването от март описва същото ограничение: китайски официални лица признават, че евентуален десант в Тайван е изключително труден и с висок риск от провал, особено ако САЩ се намесят.

За значението на резултата от изборите в САЩ източниците не са единодушни. Според трима от тях Пекин ще иска да види и изхода от президентските избори през ноември 2028 г., особено след като избирателите в Америка подкрепят все по-малко военни намеси зад граница. Служителят, който говори за напрегнатата 2028 г., смята, че в Пекин виждат демократите и републиканците като до голяма степен единни за Тайван. „Според мен той не става толкова решаващ фактор, колкото би могъл да бъде преди 15 години“, казва той за американския вот. Самият Доналд Тръмп омаловажава риска Китай да нападне Тайван, докато е начело на Белия дом. През август 2025 г. той сподели в ефира на Fox News, че Си му е обещал: „Никога няма да го направя, докато си президент[...] Но аз съм много търпелив и Китай е много търпелив“. Вторият мандат на Тръмп изтича през януари 2029 г. – година след изборите в Тайван.

След визитата си в Пекин през май Тръмп отлага „зелената светлина“ за нов пакет въоръжение за Тайван на стойност 14 млрд. долара, който нарича „коз в преговорите“. На 23–25 септември той посрещна китайския държавен глава във Вашингтон и след срещата сподели само, че Тайван е бил обсъден и Си знае позицията му. Американската стратегия от години стъпва на въоръжаването на Тайван, за да може островът да удържи китайските сили достатъчно дълго, докато САЩ и други държави му се притекат на помощ. Пентагонът не пожела да направи коментар по оценката, а министерство на външните работи на Китай и посолството му във Вашингтон не отговориха на Reuters.

Междувременно Пекин говори за мирно обединение. На приема за националния празник на 30 септември Си Дзинпин призова за „мирно развитие на отношенията през протока“ и напредък във „великото дело на националното обединение“, като отново се обяви срещу привържениците на независимостта на Тайван и намесата на външни сили. На 10 април той прие Джън Лиуън, председателката на опозиционния Гоминдан. Партията ѝ се застъпва за по-тесни връзки с Пекин. Срещата беше първата между лидерите на Гоминдана и Китайската комунистическа партия от 2016 г.

Първата проверка на настроенията на демократично управлявания остров предстои на 28 ноември, когато се избират кметове, окръжни управители и съветници. В последните два цикъла местният вот не предсказа президентския. Гоминданът взе мнозинството от 22 кметски и окръжни поста на местните избори през 2018 и 2022 г., но по-малко от 14 месеца след всеки от тях губеше президентската надпревара от ДПП.

В цитираната от Reuters оценка фокусът се измества от 2027 г. като срок за военна готовност към изборите през януари 2028 г. Изпразнената Централна военна комисия и докладът на американското разузнаване от март са сред водещите аргументи на източниците за по-нисък риск преди изборите. Това не означава край на военния натиск: от август 2022 г. Пекин е провел 7 големи учения, последното от които отработи морска блокада на Тайван. Оценката на източниците би имала допълнителна опора, в случай че кадровият вакуум във военното ръководство се запази и Пекин продължи да разширява политическите контакти преди вота

📽️ Видео: Учението „Мисия правосъдие 2025“, проведено от Източното бойно командване на Народната освободителна армия в Тайванския проток и около острова, с обявена задача да отработи блокада на ключови пристанища, 29-30 декември 2025 г. (CGTN)

Два бомбардировача B-1B над „Андрюс“ при посрещането на Си Дзинпин

🇺🇸✈️🇨🇳 Два тежки бомбардировача B-1B Lancer на Командването за глобални удари (AFGSC) на ВВС на САЩ прелетяха над съвместна база „Андрюс“ в щата Мериленд, докато президентът Доналд Тръмп посрещаше китайския си колега Си Дзинпин след кацането му на американска земя. Тази церемония постави началото на тридневна държавна визита на Си в САЩ – първата такава във Вашингтон от над десетилетие. Associated Press описа и останалите почести: 30-метров червен килим, почетна стража от 21 души, взводове от всеки вид въоръжени сили, знаменати химните на двете държави.

Тръмп и първата дама Мелания Тръмп очакваха Си и съпругата му Пън Лиюан на летището, вместо да ги приемат пред Белия дом, където обикновено се състои официалното посрещане при държавно посещение. Според The Washington Times това е първият случай, в който Тръмп започва държавно посещение с лично посрещане на летището. Изданието го сравнява с редки подобни жестове: Айзенхауер посреща Никита Хрушчов през 1959 г., Кенеди – Джавахарлал Неру през 1961 г., а Рейгън – папа Йоан Павел II през 1987 г.

Мелания Тръмп обясни пред Fox News, че съпругът ѝ е решил да посрещне Си лично, защото двамата „имат страхотни отношения“. „Той идва на наша земя и трябва да ги посрещнем с най-голямо уважение“, допълни тя. На летището Тръмп свали едната си ръкавица, за да се ръкува със Си, и го потупа по гърба.

Прелитането на стратегически бомбардировачи при посрещане на чуждестранни лидери си има скорошен прецедент. През август 2025 г. в Анкоридж, Аляска, над руския президент Владимир Путин прелетя стелт бомбардировач B-2 Spirit, ескортиран от четири изтребителя от пето поколение F-35. Подобно прелитане е предвидено и над Белия дом. Официалната програма, публикувана на 21 септември от кабинета на първата дама, включва церемония на Южната поляна с участие на 479 военнослужещи от всички видове въоръжени сили. Тя трябва да завърши с прелитане на B-2 Spirit, ескортиран от четири изтребителя от пето поколение F-22 Raptor. Ако програмата бъде изпълнена, Си ще види два различни типа американски стратегически бомбардировачи за по-малко от денонощие.

Изборът на B-1B придава военен контекст на дипломатическите почести. Това е единственият свръхзвуков бомбардировач в експлоатация от ВВС на САЩ, който има променлива стреловидност на крилото – ъгълът му се изменя според режима на полета – и най-голямата товароносимост за конвенционално въоръжение сред американската бойна авиация.

През 2018 г. B-1B става първият самолет, въоръжен с противокорабна крилата ракета AGM-158C LRASM. Тя е проектирана да поразява бойни кораби от голямо разстояние, включително с подсилена ПВО. Самолетът участва в съвместни мисии за нанасяне на удари срещу морски цели. Самолети от този тип редовно биват разполагани на ротационен принцип във военна база „Андерсен“ на Гуам, където те отработват действия в Западния Пасифик – район с водещо значение за морското съперничество между САЩ и Китай. Дали това прелитане е било замислено именно като предупреждение към Пекин, остава неясно.

Протоколът при посещението на Тръмп в Китай следваше различна последователност. Когато Air Force One кацна на 13 май вечерта, президентът на САЩ беше посрещнат на летището от вицепрезидента Хан Джън, който обикновено представлява Си при дипломатически церемонии. На летището имаше военен оркестър, почетна стража и около 300 младежи с китайски и американски знамена. Си прие Тръмп на следващия ден пред Дома на народните събрания с 21 оръдейни залпа.

Според AP програмата във Вашингтон е замислена като отговор на пищното посрещане в Пекин. Въпреки това Тръмп е решил да добави към него и редия личен жест да посрещне лично китайския си колега, а над церемонията да прелетят бойни самолети.

Пищните почести се превърнаха в обект на остри критики от Републиканската партия. Във вторник Роджър Уикър, председател на Комисията по въоръжените сили в Сената, възрази срещу „разкошното посрещане“ и се обърна към Тръмп с напомняне, че гостът му е „брутален, неизбран и потиснически диктатор“, чийто „огромен военен арсенал е насочен право към Съединените американски щати“.

Държавният секретар Марко Рубио от своя страна защити решението, тъй като определи САЩ и Китай като „двете най-големи икономики в света“ и „вероятно двете най-мощни армии в света“. Според него отказът от диалог на най-високо равнище би бил „безотговорен“. Разговорите се очаква да обхванат търговията, изкуственият интелект, редкоземните метали, Тайван и войната срещу Иран. Китай остава най-мащабният клиент на ирански петрол.

В Анкоридж бомбардировачът прелетя при официално посрещане на държавен глава, на чиято война Тръмп се закани да сложи край в рамките на 24 часа, но година и половина по-късно така и не успява да прекрати. Над „Андрюс“ два бомбардировача участваха в почестите за авторитарния лидер на държава с амбиции да отнеме световното военно, политическо и икономическо надмощие на САЩ. Докато Тръмп потупваше Си по гърба, над двамата прелетяха самолети, превърнали се в символ на американското военно надмощие. Тази сцена събра в един кадър личната любезност на Тръмп и военните способности, съпътстващи отношенията между двете държави, борещи се за световна хегемония.

B-2 и четири F-22 ще затворят посрещането на Си в Белия дом

🇺🇸✈️🇨🇳 Официалната церемония по посрещането на Си Дзинпин в Белия дом ще завърши с прелитане на стелт бомбардировач B-2 Spirit и стелт изтребителя F-22 Raptor. Това се предвижда в програмата на държавното посещение, публикувана от офиса на първата дама Мелания Тръмп.

B-2 на Northrop Grumman е стратегически бомбардировач с малка радарна видимост, а F-22 на Lockheed Martin е изтребител за завоюване на превъзходство във въздуха. И двата типа са бойни самолети, които са забранени за износ от САЩ. През последните 15 месеца B-2 са участвали в две отделни кампании срещу Иран. Това ще бъде първото посещение на китайския президент и съпругата му Пън Лиюан в Белия дом от септември 2015 г. Тогава двамата бяха приети от тогавашния президент Барак Обама.

В церемонията участваха 479 военнослужещи от всички видове въоръжени сили на САЩ. По Южната алея ще се строи почетен кордон, водещ до знамената на двете държави. От Южния портик армейските тръбачи от Army Herald Trumpets ще изпълнят фанфари, докато президентът и първата дама посрещат своите гости. На представителния етаж оркестърът на морската пехота, известен като The President’s Own, ще изпълни химните на Китай и САЩ, след което двамата държавни глави ще направят изказвания. На Южната поляна взводът за демонстрации на морската пехота, който изпълнява строеви упражнения без устни команди, ще отдаде президентски салют. Следва преглед на почетния строй в Розовата градина с участие на флейтисти и барабанисти от Old Guard (3-ти пехотен полк на армията) и оркестъра от тръбачи и барабанисти на морската пехота. Прелитането ще бъде последната част от церемонията.

Визитата започва един ден по-рано с необичаен за протокола жест. В сряда, 23 септември, Тръмп ще отиде да посрещне лично Си във военната база „Андрюз“ край Вашингтон. Подобно посрещане на чужд държавен глава на летището е рядкост за американски президент, който обичайно приема госта си в Белия дом. Този жест няма пряк аналог в посрещането на Тръмп в Пекин: когато самолетът му кацна на столичното летище на 13 май, Си не го посрещна на пистата. В четвъртък вечерта семейство Тръмп ще даде държавна вечеря в Източния салон. Мелания Тръмп и Пън Лиюан ще посетят Националния музей на азиатското изкуство към Смитсъновия институт. В петък държавните глави ще си пият чай в Червения салон, след което ще посетят Националния архив, за да разгледат документи от историята на двустранните отношения. Там визитата ще приключи.

Белият дом изброи самолетите за прелитане, без да обясни избора. Той се откроява на фона на предните две държавни визити от администрацията. Когато саудитският принц Мохамед бин Салман пристигна на 18 ноември 2025 г., над Белия дом прелетяха F-35 и F-16. Същия ден Тръмп потвърди, че ще продаде F-35 на Саудитска Арабия. При посрещане на крал Чарлз III на 28 април 2026 г. прелетяха четири стелт изтребителя F-35. И при двата случая участваха самолети, които Вашингтон изнася за съюзнически държави. За Си са предвидени само типове, които не се изнасят. Федералният закон забранява износа на F-22 от края на 90-те години, а B-2 се използва единствено от ВВС на САЩ.

Скорошното участие на B-2 е свързана с удари срещу Ислямска република Иран, с която Китай опитва да поддържа двустранни 7. На 22 юни 2025 г. 7 стелт бомбардировача B-2 пуснаха противобункерни бомби GBU-57 с 13,6 кг тегло на подземните ядрени обекти във Фордо и Натанз в рамките на операция Midnight Hammer.

След началото на съвместната кампания на въздушни удари срещу Иран на 28 февруари 2026 г. самолетите излетяха отново от авиобаза „Уайтман“ в Мисури. Пентагонът съобщи за тяхното участие, а военни издания – за удари по укрепени ракетни обекти. През април B-2 изпълниха и 36-часова мисия без междинно кацане срещу подземен комплекс, в който имаше командири на Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Китай е водещият купувач на ирански петрол, а президентът Масуд Пезешкиан беше сред официални гости на парада в Пекин на 3 септември 2025 г. Според NPR войната с Иран е сред темите на предстоящите разговори.

Пекин съчетава дипломатически срещи с церемониални. На този парад, посветен на 80-годишнина от края на Втората световна война, Си стоеше между Владимир Путин и Ким Чен Ун. Тогава за първи път показаха паралелно ядрени средства за сухопътно, морско и въздушно базиране, сред които междуконтиненталната ракета DF-61 и балистичната ракета с въздушно базиране JL-1. През май Си посрещна Тръмп пред Великата народна палата с почетна гвардия, военен оркестър и строеви марш. South China Morning Post предположи, че почетната гвардия, репетираща по алеите на Белия дом от миналия вторник насам, е строена по образец на церемонията в Пекин.

Подготовката за визитата започна преди близо година. На срещата в Пусан на 30 октомври 2025 г. Тръмп покани Си в САЩ, а при държавната визита в Пекин на 14-15 май уточни месеца. Срещата през май доведе до договорки предимно в търговията. Те предвиждат Китай да купи 200 самолета Boeing и 450 двигателя на General Electric, и да закупува селскостопански стоки за над 17 млрд. долара годишно до 2028 г. Си посочи, че Китай и САЩ са се договорили за „конструктивни, стратегически и стабилни отношения“. Министърът на външните работи Ван И заяви, че американската страна нито подкрепя, нито приема ход към независимост на Тайван. Пекин и Вашингтон обаче представиха резултатите от срещата по различен начин. По данни на Reuters Си пристига с голяма делегация от ръководители на компании. Сред темите за разговорите остават ограниченията за износ на редкоземни метали, спорът около резервните части за самолети и рисковете от изкуствения интелект.

И двамата държавни глави се подготвят за важни събития на вътрешната политическа сцена. Тръмп очаква междинните избори на 3 ноември и той търси икономически резултат, който да представи на избирателите. Вотът ще определи кой ще контролира Камарата на представителите и Сената през последните две години от мандата. Си се готви за конгреса на Комунистическата партия през есента на 2027 г., на който се очаква да получи нов 5-годишен мандат начело на партията. Кореспондент на NPR Емили Фън очаква „символика и помпозност и за двамата“, но не и подробни нови ангажименти.

На този фон церемонията може да се окаже по-запомняща се от евентуални допълнителни договорки. Един конкретен признак за напредък отвъд дотук постигнатото в Пекин е график с ясни срокове за издаването на лицензи за износ на редкоземни метали. Ако резултатът се ограничи до поредно обещание за покупки без конкретни срокове и количества, основанията за такава оценка ще бъдат по-малко. Показателно за начина, по който Пекин представя визитата, ще бъде дали „Синхуа“ и държавните медии ще покажат прелитането, или ще прекъснат кадрите преди него. Сам по себе си този избор обаче не е достатъчен, за да се съди за политическата реакция на китайското ръководство. Ако обявената програма бъде изпълнена, над Южната поляна ще прелети бомбардировач от тип, използван срещу Иран – като част от почестите за лидера на най-големия купувач на ирански петрол.

Слух за инсулт на Си Дзинпин в Делхи остава без потвърждение

🇨🇳🩺 От вчера насам в социалните мрежи се тиражират слухове, че китайският президент Си Дзинпин е получил исхемичен инсулт по време на срещата на върха на БРИКС в Ню Делхи, в резултат на което е настанен за лечение във военна болница 301 в Пекин. Няма официални изявления по въпроса, като това се случва 8 дни преди очакваното официално посещение на Си на 24 септември във Вашингтон, където го очаква Доналд Тръмп.

Версията тръгна от профила в X на Се Ванджун, председател на Китайската демократическа партия, която е организация на китайски дисиденти в изгнание. Той твърди, че Си припаднал в Делхи, след което е получил първа помощ от придружаващия го медицински екип, но е отказал да бъде настанен в индийска болница, за да не попаднат сведения за здравословното му състояние в чужди ръце. Според Се президентът е отлетял за Пекин, където военен хеликоптер го е откарал в болница 301. Там, по същата версия, медицински екип е установил исхемичен инсулт – запушване на кръвоносен съд, което прекъсва кръвоснабдяването на част от мозъка.

Посочва се още, че времето за пътуване обратно до Китай е забавило лечението, поради което е пропуснал времето, в което разтварянето на съсирека би могло да ограничи увреждането. Като източници той посочва неназовани очевидци. Под публикацията се появи бележка от общността на X (Community Note), в която се посочва, че твърденията за здравето, лечението и пътуванията на китайския държавен глава са тиражирани без доказателства.

Алтернативни версии също не липсват. Бил Гърц, кореспондент по национална сигурност на The Washington Times, пише, че те варират от леко неразположение до инсулт, чиито последици били утежнени от забавено лечение. Най-крайните версии говорят дори за съперничещи армии, започнали да провеждат подготовка за евентуална гражданска война. Самият Гърц характеризира тези версии като „диви твърдения“ и изтъква, че нито една от тях няма потвърждение. Не са посочени сведения, които да потвърждават движение на войски.

Официалната хронология описва участията и завръщането на Си, но сама по себе си не разрешава въпроса дали е имал здравословен инцидент. На 12 септември той разговаря с индийския премиер Нарендра Моди, а на 13 септември участва във втората сесия на БРИКС, включвайки се с изявление. Според Министерство на външните работи се е върнал в Пекин вечерта на 13 септември. Със същия самолет са пътували членът на Постоянния комитет на Политбюро Цай Ци и министърът на външните работи Ван И.

Два епизода от индийската столица дават повод за спекулации, без да установяват причина за поведението или отсъствието на китайския президент. Малко след откриването на заседанието Моди прекъсна речта си, обърна се към Си и два пъти попита на английски дали всичко е наред. Според индийски медии Си кимнал, след което Моди продължил. Същата вечер китайският лидер не присъства на официалната вечеря, дадена от индийския домакин за всички държавни глави. Официално обяснение за отсъствието така и не последва. Индийски медии писаха, че Си се е прибрал в хотела си, изморен от полета.

Официален Пекин не е коментирал слуховете. На редовния брифинг на 14 септември говорителят Го Дзякун отговори на въпроси за срещата на върха, отношенията с Индия и Тайван, но за здравословното състояние на Си въпроси нямаше. На 16 септември държавната агенция Синхуа публикува поздравителното писмо на Си до Джилинския университет по случай неговата 80-годишнина. Публикуването на такъв текст не изисква лично присъствие и само по себе си не установява здравословното състояние на подписалия го.

Пекин не дава сведения за здравето на своите ръководни фигури, което оставя широко поле за спекулации. Последната голяма вълна от спекулации за събитията във върховете на властта беше в края на януари 2026 г. Тогава Министерство на отбраната обяви, че заместник-председателят на Централния военен съвет Джан Юся и членът на съвета Лиу Джънли са разследвани за „сериозни нарушения на дисциплината и закона“. В мрежата се появиха видеа с танкове в Пекин, редактирани с изкуствен интелект, но конкретни сведения за преврат не бяха представени.

Предстоящите дипломатически ангажименти могат да дадат допълнителна информация. На 15 септември министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт заяви пред комисията по финансови услуги на Камарата на представителите, че през предстоящия уикенд ще се срещне с китайския вицепремиер Хъ Лифън. Според Financial Times разговорът ще бъде в неделя в Ню Йорк. Бесънт и Хъ обикновено се срещат в навечерието на всяка среща между двамата държавни глави, а този път в дневния ред са митата, изкуственият интелект и санкциите срещу Иран. Тръмп вече обяви държавна вечеря в Белия дом, но Пекин още не е потвърдил датите на пътуването.

Чън Ли-уън отрече държавността на Тайван три месеца преди изборите

🇹🇼🗳️🇨🇳 „Тайван никога не е бил независим и никога не е бил държава“, заяви Чън Ли-уън, председател на Гоминдана. Думите ѝ прозвучаха в интервю за онлайн предаването на бившия телевизионен водещ Пън Уън-джън, излъчено на 7 август – три месеца и половина преди местните избори на 28 ноември, – и дойдоха от лидера на най-старата политическа партия в Азия и най-голямата опозиционна сила в Тайпе, управлявала дълги години еднолично острова начело с Чан Кайшъ.

Водещият определи сегашното положение като мирна независимост. Чън отхвърли определението и свърза мира в Тайван с конституционната рамка на Република Китай: заговори ли се за независимост, подчерта тя, всичко, на което хората се радват към настоящия момент, мигом ще стане на пепел. Тезата, защитавана от управляващата Демократична прогресивна партия, че островът е независим и затова допитване не е нужно, тя описа като самозаблуда и глупости и предизвика кабинета да свика референдум за отделяне – нещо, за което според нея няма да им стигне смелостта.

Центърът за изборни изследвания към Националния университет „Чънчи“ мери нивата на самоопределение от 1992 г. насам, а нагласите за бъдещия статут на острова – от 1994 г. Данните описват общество, в което незабавното отделяне или обединение са маргинални позиции, но изцяло китайската идентичност остава рядка. В допитването от юни 2026 г. 63,1% от анкетираните се определят като тайванци, 30,7% – паралелно като тайванци и китайци, а 2,5% – единствено като китайци. По въпроса за статута на острова незабавното обединение с Китай събира 1,3%, а 6,3% клонят към обединение. В обратната посока 4,5% искат незабавно отделяне, а 21,7% са склонни към него. Най-многобройна остава групата, която иска сегашното положение да се запази завинаги – 34,4%, най-високата стойност, откакто тази поредица започва през 1994 г.

Политическият отговор дойде почти изцяло от депутати, а не от институциите. Чън Пей-ю от управляващата формация изброи какво притежава Тайван – президент, въоръжени сили, съдебна система, избори, паспорт и 23 млн жители – и заключи, че тази политическа действителност не може да бъде отречена, независимо как човек определя статута; според нея реториката на председателката на Гоминдана се приближава все повече и повече до пекинската. У Съ-яо предложи Гоминданът изобщо да не издига кандидат за президент през 2028 г., щом според собствения му председател държава няма: Лу Сиу-иен, Дзян Уан-ан, Хан Куо-ю и самата Чън се надпреварват за поста. Лин Чун-сиен попита къде е отишла жената, която някога е искала да основе нация.

Този спор има и биографичен пласт. Чън Ли-уън учи право в Националния тайвански университет, участва в студентското движение „Дивата лилия“ през 1990 г. и става член на Демократичната прогресивна партия и на организация, която се застъпва за отделяне. Отдалечава се от зеления лагер, след като при идването си на власт той смекчава тази позиция. Днес Чън ръководи дълбокото синьо крило на Гоминдана и по време на своята кампания за председател заяви, че иска тайванците да могат гордо да казват, че са китайци. На 18 октомври 2025 г. тя спечели поста с 65 122 гласа, или 50,15%, пред бившия кмет на Тайпе Хао Лун-бин.

На 10 април 2026 г. Чън се срещна със Си Дзинпин в Голямата зала на народа в Пекин, което я превърна в първия председател на партията от десетилетие, повел партийна делегация на посещение в континентален Китай. Гоминданът и китайските комунисти стъпиха върху общата основа на консенсуса от 1992 г. и срещу тайванската независимост, а Си отново причисли острова към неразделната част от китайската територия. Партийният апарат защитава тази линия и сега: председателят на комисията по култура и информация Чън И-син публикува стенограмата на августовското интервю и обвини Formosa TV, че е извадила от контекста думите за обединението. Самата фраза за държавността обаче не беше поставена под въпрос от никого в синьото ръководство. Опровержението дойде отвън – от коментатора Хуан Уей-хан, който припомни каква беше позицията на бившия президент Ма Ин-джиу, че тайванците сами избират своя президент, и настоя, че независимо от името – Република Китай или Тайван – става дума за суверенна демократична страна, която не е подчинена на Китайската народна република.

Официална реакция липсва и в Тайпе, и в Пекин. Президентската канцелария не коментира изказването. Трайната позиция на президента Лай Чин-те, повторена по време на конгреса на управляващите, проведен през юли, е, че Тайван е суверенна независима държава с конституционно название Република Китай и че не е подчинена на Китайската народна република. Пекин също мълчи, но причината е календарна: службата по въпросите на Тайван обяви в края на юли, че редовните ѝ брифинги няма да бъдат провеждани на 5 и 12 август заради лятната пауза и ще бъдат подновени на 19 август.

Предизвикателството на Чън към управляващите да проверят тезата си с референдум стои на фона на шест допитвания, които Гоминданът и Тайванската народна партия готвят за деня на изборите. Нито едно от тях не засяга статута на острова: въвеждане на наказание с камшик за тежки престъпления, противопоставяне премахването на смъртното наказание, отмяна на политиката за Тайван без ядрена енергия, легализиране на медицинската евтаназия, насочване на приходите от пътни глоби към пътна безопасност и обществен транспорт и въвеждане на гласуване извън постоянния адрес. Гоминданът и неговият съюзник не събират подписи, а използват своето мнозинство в Законодателния юан, за да задвижат допитванията с решение на камарата; на 31 юли поправките в закона за референдумите преминаха към второ четене, след като исканията за преразглеждане бяха отхвърлени с 45 срещу 58 гласа.

Предизборната стратегия е насочена към други теми. Някаква форма на обединение подкрепят общо 7,6% от анкетираните, но в шестте въпроса за бюлетината обединението изобщо не присъства. На 28 ноември опозицията залага на енергетиката, наказателната политика и транспорта. Изказването на Чън изважда Гоминдана от тази рамка и го връща към националния въпрос – именно там, където обществените нагласи през последните три десетилетия устойчиво се отдалечават от традиционната партийна линия.

Първото вероятно обяснение е вътрешнопартийно. Чън дължи своя пост на дълбоко синия членски състав, който я избра с малко над половината от гласовете, и може да говори преди всичко на него, а не на онези, които се колебаят. Значение има и избраният формат. Пън Уън-джън прави своето предаване в YouTube, откакто Formosa TV свали политическото му шоу през април 2019 г.; някогашният застъпник на тайванската независимост беше обвинен в квалифицирана клевета заради твърденията си, че докторската дисертация на Цай Ин-уън е подправена, а през ноември 2021 г. Тайпейският районен съд го обяви за издирване, след като той остана в САЩ. Днес Пън заявява, че обединение през протока е възможно.

С това обяснение се конкурира и друго, за което самата Чън даде основание в интервюто. Тя заяви, че иска да се срещне със Си Дзинпин преди 2028 г. и да покаже, че стъпвайки върху основа на консенсуса от 1992 г. отношенията през протока могат да надминат осемте години на Ма Ин-джиу. При такъв прочит думите ѝ не са просто послание към собственото партийно ядро, а подготовка на политическия терен пред Пекин – с риск цената да бъде платена в местната кампания. Двете обяснения не се изключват. Те се събират в един и същ въпрос: колко струва на Гоминдана да задържи ядрото си.

Отговорът ще се види по номинациите и поведението на кандидатите. Повторят ли формулировката кандидатите на Гоминдана за кметове в Нов Тайпе, Тайчун и Тайнан, изборът ще е направен: кампания по националния въпрос. Дистанцират ли се, изказването ще остане позиция на председателя, а не партийна платформа. Следващата редовна възможност за официална реакция от Пекин е брифингът на Канцеларията по въпросите на Тайван на 19 август.

Старши командир сред двама загинали пилоти от морската авиация на Китай

🇨🇳 🕯️ ✈️ Двама пилоти от военноморската авиация на Китай – сред тях старши офицер, изпълнявал длъжност тактически командир – са загинали на 10 юни 2026 г. по време на летателна подготовка в Южния театър на бойни действия (Southern Theatre Command) на Народната освободителна армия. Смъртта им остана скрита близо месец и изплува едва в началото на юли, и то не чрез централно военно ведомство, а през некролози и възпоменателни публикации на местните власти по родните им места. Пекин, който по правило не оповестява бойните и извънбойните си загуби, не направи никакво изявление; не е установено и дали двамата са загинали в един и същи инцидент.

По-старшият от двамата, 38-годишният Фан Мин, е бил старши полковник – ранг точно под генералските в китайската армия – и е служил като тактически командир в частите на морската авиация на Южното командване. Съобщава го градският вестник Hefei Daily в публикация от 3 юли. Фан е родом от окръг Луджиян в провинция Анхуей в източен Китай и е постъпил на военна служба през 2006 г. На 3 юли местната власт в Луджиян публикува видео, в което съобщава, че той е загинал при летателна подготовка на 10 юни, и организира възпоменателна церемония, събрала над 200 души, сред които и негови колеги от поделението.

Политическото управление на морската авиация на Южното командване го призна посмъртно за „загинал герой“ – официалната категория за военнослужещи, паднали при изпълнение на служебния дълг. Фан е награден с отличие трета степен през 2018 г. и отличие втора степен за бойна готовност през 2022 г. „Стремежът му беше да защитава небето и моретата на страната ни. И в ежедневната подготовка, и при изпълнение на бойни задачи той винаги пръв излизаше напред“, цитира негов колега обръщението на местната власт. „Поставяше общото над своето семейство и отдаваше всичките си сили, за да пази морската отбрана на страната.“

Вторият загинал, 25-годишният старши лейтенант Ши Шаоюн, също служи в Южното командване и също умира на 10 юни – по време на нощна летателна подготовка. Данните за неговата смърт идват от надпис върху надгробния му камък, заснет и публикуван от властите в родния му окръг. Ши е от окръг Ишуей в провинция Шандун в източен Китай и него надписа е служил в поделение 91911, подчинено на морската авиация на Южното командване. Постъпил е на служба през 2019 г., класифициран е като пилот четвърта класа и е носител на отличие трета степен, съобщава местното издание „Linyi News“. След завършването на обучението си доброволно е поискал разпределение на „предната линия“ в Южнокитайско море. И той е признат за „загинал герой“ на възпоменателната си церемония.

Дали двамата са били в един и същ самолет, или дори на една и съща мисия, остава неясно – официално потвърждение по този въпрос липсва. Пекин и държавните медии не са посочили и типа на машината. За поделение 91911, в което е служил Ши, по-ранни съобщения сочат, че оперира вертолети, но това не дава отговор каква машина е участвала в произшествието на 10 юни; типът остава неоповестен.

Самият начин, по който изплуваха двата смъртни случая, е показателен. В Китай сведенията за загинали военнослужещи рядко минават през Министерство на националната отбрана или централните държавни медии; тя се процежда отдолу – през окръжни и общински власти, които честват „своя“ загинал герой, и през регионалната преса по родните места. Именно този модел позволи двата случая да бъдат сравнени: некролог в Анхуей и надгробен надпис в Шандун, свързани от обща дата, командване и формулировка „летателна подготовка“. Сдържаността на централната власт не е пропуск, а установена практика – Пекин третира военните загуби като чувствителна информация, която оставя да се разкрие на нивото, което най-малко ѝ придава национален отзвук.

Фонът е програмната кампания на Си Дзинпин за „подготовка, близка до реалния бой“ – настойчив натиск армията да тренира при условия, максимално близки до същинско сражение, за да е готова „да воюва и да побеждава“. Тъкмо в тази логика попадат нощните полети, ученията над открито море и подготовката „на предна линия“, които все по-често присъстват в собствената пропаганда на Народната освободителна армия. Южното командване, под чието началство служеха и двамата, отговаря за най-оспорвания морски театър на Китай – Южнокитайско море, където Пекин поддържа висок оперативен темп около спорните рифове и провежда именно този тип интензивни, близки до бойните учения.

По-агресивните сценарии обаче вдигат и цената: по-високият темп и реалистични условия носят висок базов риск от произшествия. Двата смъртни случая илюстрират тази цена – те са страничен продукт на натиска за реализъм, не доказателство за влошена способност. Нищо в наличните данни не показва, че ВМС на НОАК губят способности; загубата на опитен командир и на млад пилот в един ден представлява тактическа и институционална, не оперативен обрат – а два случая не чертаят тенденция.

Майсторът на оцеляването: между Валдай и Пекин

🇧🇾🤝🇨🇳 Беларуският президент Александър Лукашенко пристигна на официално посещение в Пекин точно след разговорите с руския си колега Владимир Путин в резиденцията му „Валдай“. В китайската столица той беше посрещнат в държавната резиденция „Дяоюйтай“ с демонстративна сърдечност, което бележи рядък контраст с далеч по-сдържаната и според слуховете дори напрегната атмосфера на разговорите в Русия едва три дни по-рано.

Си Дзинпин го нарече „мой скъп приятел“, а публичното му изявление отправи послание, което трудно може да остане незабелязано в Кремъл. Китайският лидер изрично подкрепи суверенитета на Беларус. „Китай подкрепя Беларус в защитата на националния си суверенитет, независимост и териториална цялост, а също избора на път на развитие, съобразен със собствените ѝ условия“, отбелязва той според официалния протокол от срещата. Си описа двустранните отношения като „безусловно всеобхватно стратегическо партньорство“, което е достигнало „исторически връх“ и издържало „всяко изпитание на международните сътресения“.

Контрастът изпъква най-ясно в хронологията на последните дни. На 26 юни Лукашенко се проведе срещата си с Путин във „Валдай“ – резиденция, в която руският президент рядко приема чуждестранни държавни глави. След разговора нямаше съвместно изявление, а официалният говорител на Кремъл Дмитрий Песков предварително обяви, че изявления пред медиите няма да бъдат правени. Според официално комюнике двамата са обсъдили съвместни проекти, търговско-икономическо сътрудничество и регионална сигурност. За конкретните детайли на самия разговор обаче изтече малко информация. Самата дата на срещата е по-показателна от официалното комюнике – тя идва само дни след украински ултиматум във връзка с територията на Беларус, а също така след разкритието на Лукашенко, че е приел делегация на украинския президент Зеленски за разговори в Минск.

На 19 юни Зеленски даде седмица на Минск да изключи сигналните ретранслатори в Гомелска и Брестка област, които препредават сигнала за управление на руските дронове „Шахед“ по маршрута им към Северна Украйна. „Ако не ги махне, ще махнем всичко сами“, предупреди той. До 22 юни цялото оборудване беше спряло работа, а на 24 юни Зеленски обяви, че станциите са неактивни с уточнението, че все още не е известно дали Беларус е демонтирал, или само ги е изключил. В следващите дни Държавната гранична служба на Украйна докладва спад на полетите на дронове над Черниговска област. Какво точно се е случило със самата апаратурата на този етап е неясно. Едно нещо обаче е безспорно – този епизод постави Минск в сложна позиция между руския натиск за по-дълбока военна интеграция и украинската заплаха за директен ответен удар.

Именно в тази последователност – срещата с Путин във „Валдай“ без обективи, 72 часа след което тържествен прием в Пекин – мнозина разчитат добре познатия почерк на една политическа фигура, която отдавна наричат „майстора на оцеляването“. От идването си на власт през 1994 г. управлението на Лукашенко е белязано от опит за баланс между тежката зависимост на страната от Кремъл, особено в сферата на сигурността и енергетиката, с предпазливо отваряне към други центрове на влияние. След жестокото потушаване на протестите през 2020 г. и последвалата западна изолация това пространство за маневриране се сви драстично. Така Беларус изпадна в почти пълна зависимост от Москва, която оттогава се опитва да смекчи, без да я прекъсва.

Беларус послужи като плацдарм за руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г., но въпреки това така и не изпрати свои войски на фронта, въпреки периодичния натиск от Москва да отвори нов фронт на север или да задълбочи интеграцията в рамките на Съюзната държава. На беларуска територия вече са разположени руски тактически ядрени оръжия, а последните предложения на Путин предвиждат още по-тясно военно обвързване. Свикнал да разглежда Лукашенко като най-лоялния си съюзник, Кремъл възприема всеки признак на автономия като предизвикателство, което може да бъде последвано от сериозен натиск. Според някои по-крайни прогнози подобно поведение дори е възможно да постави под въпрос политическото оцеляване на беларуския диктатор.

Тълкуването, че бързото отпътуване за Пекин е опит за ограничаване на риска с търсене на противотежест на руското влияние и западните санкции, изглежда съвсем възможно, но не може да се разглежда като установен факт. То се базира на последователността на събитията и на очевидния контраст между двата приема, но не на публични сигнали за разрив с публичния му донор. Съществува и далеч по-прозаично обяснение. Визитата на Лукашенко е 17-ата му в Китай и имаше преди всичко икономически дневен ред. Индустриалният парк „Великий камък“ край Минск, изграден до голяма степен с китайски инвестиции, беше отбелязан като пример за успешно партньорство, а 2026–2027 г. бяха обявени за Години на промишлено сътрудничество – инициатива, подготвяна дълго предварително. Лукашенко отвърна със същия тон, изрази задоволство от китайските високи технологии в редица отрасли и от редовния политически диалог, а разговорите между двамата лидери продължиха повече от три часа. Напълно възможно е посещението да е било планирано много преди настоящото напрежение и да носи предимно икономически, а не геополитически заряд. Двете тълкувания обаче не са взаимно изключващи се. Дори една отдавна подготвена визита придобива различно политическо значение, когато се случва само седмица след дроновия епизод и три дни след необичайно дискретната среща във „Валдай“.

За Пекин демонстративната близост с Минск изпълнява няколко цели едновременно. Китай задълбочи своите отношения с Беларус като част от по-широката си евразийска стратегия и разглежда страната като надежден партньор в изграждането на многополюсен световен ред. Двустранната търговия продължава да расте и по последни данни вече се доближава до 8,86 млрд. долара, а китайските технологии и инвестиции помагат на Минск да смекчи последиците от западната изолация.

Именно затова акцентът на Си върху суверенитета, независимостта и териториалната цялост няма как да звучи случаен. Днес основният натиск върху суверенитета на Беларус не идва от запад, а от стремежите на Путин към все по-дълбока интеграция в рамките на Съюзната държава, с оглед на което изказването на Си може да бъде тълкувано като индиректно послание към Кремъл, а не към НАТО – знак, че китайската подкрепа във войната с доставки на стоки с двойна употреба и дипломатическо прикритие не е безусловно одобрение за безконтролно разширяване на руското влияние върху съседните държави. Китайският лидер не назова Русия, а реториката за защита на суверенитета е неизменна част от линията на китайската външна политика, но самият факт, че беше изречена именно в присъствието на най-зависимия от Кремъл съюзник, неизбежно ѝ придава тази политическа тежест.

Си вписа партньорството в цялостната визия на Китай с призив за ускоряване на инициативата „Един пояс, един път“, представи двете държави като „стабилизираща сила в размирен свят“ и традиционната критика срещу „хегемонистичното“ поведение, съчетана с призив за по-тясна многостранна координация. Това е реторика, която Пекин използва последователно – от Глобалния юг до Централна Азия.

За Минск обаче практическото измерение е далеч по-конкретно. В условията на западни санкции и ограничен достъп до пазари и технологии китайските инвестиции и оборудване осигуряват жизненоважен икономически буфер – пространство за маневриране, което самият Лукашенко нееднократно е определял като необходимо за „дишане“. Колкото по-силно се развива тази линия, толкова по-малко безалтернативна става зависимостта от Москва. Това обаче не значи, че тя може да бъде заменена. Нито сигурността, нито енергетиката могат да бъдат гарантирани от Китай в мащабите, в които го прави Русия. Именно затова тезата за пълноценен геополитически „завой към Пекин“ има своите естествени граници. Китай може да смекчи изолацията на Беларус, но не може да замени руския чадър – а Лукашенко вероятно осъзнава това по-добре от всеки външен наблюдател.

Путин и Си Дзинпин подписаха декларация за нов „многополюсен свят“ по време на срещата си в Пекин.

🇨🇳🇷🇺 Китайският върховен лидер Си Дзинпин и руският президент Владимир Путин подписаха в Пекин днес декларация за създаването на „многополюсен свят“ и „нов модел на международни отношения“, съобщи Радио Свободна.

Съветникът на Кремъл Юрий Ушаков определи документа като „концептуално“ и „програмно“ споразумение.

Руските държавни медии предадоха, че двете страни са подписали около 20 споразумения за сътрудничество в множество сектори, включително съвместно изявление за задълбочаване на „всеобхватното партньорство и стратегическото взаимодействие“ между двете страни.

Страните също така се споразумяха да удължат съществуващия Договор за приятелство и сътрудничество, чиято 25-а годишнина съвпадна с визитата на Путин в Пекин. След преговорите Си заяви, че двустранните отношения продължават да достигат „нови висоти“ и допълни, че с оглед на промените в глобалния ред партньорството служи като „ключова константа“.

Путин посочи, че Москва и Пекин се стремят да установят „по-справедлив и по-демократичен световен ред“, а тясната им координация е особено важна в период на засилено международно напрежение. Той също така заяви, че двустранните отношения са достигнали „безпрецедентно високо ниво“. По думите му енергийното сътрудничество остава движещата сила зад икономическите връзки между Русия и Китай.

По-рано експерти определиха дълго отлагания газопровод „Силата на Сибир 2“ като основен руски приоритет по време на посещението. Русия вижда проекта като решаващ за замяната на европейския газов пазар, който загуби след пълномащабната инвазия в Украйна.

Ушаков заяви, че визитата е довела до споразумения за съвместни енергийни инициативи и до „нещо много важно“ в друга, неконкретизирана област.

Министерство на външните работи на Китай също обяви, че двете страни са постигнали съгласие да удължат своето споразумение за безвизово пътуване до 31 декември 2027 г. Съгласно тази политика руските граждани могат да пребивават в Китай до 30 дни без виза, само с валиден международен паспорт.

Поредното задълбочаване на връзките идва в момент, когато фрустрацията от вътрешните инфраструктурни проблеми на Русия накара някои граждани публично да призоват за китайска помощ. Според независимата медия „Астра“ жители на Березовски район в Иркутска област са направили обръщение към Кремъл, в което са предложили Китай да бъде привлечен за изграждането на училища и детски градини, щом местните власти не са способни да завършат проектите сами.

Местните жители споделят, че регионалните и общинските служители с години не успяват да осигурят базова инфраструктура за образователните институции. Училище, обещано през 2021 г., остава недовършено, докато работата по детска градина се съобщава, че е спряна преди две години поради липса на средства.

Жителите казват, че са прекарали последните пет години в писане и изпращане на жалби и искания до местни власти, регионални служители и Кремъл, но въпреки това няма никакъв напредък. В резултат на това децата от района продължават да пътуват до съседни селища, за да посещават училище.

Ройтерс: Китай тайно е обучавал руски военнослужещи на своя територия

🇨🇳🪖🇷🇺 Китай е провел тайно обучение на около 200 руски военнослужещи на собствена територия в края на миналата година, част от които по-късно се завръщат, за да участват в операции срещу Украйна. Това съобщи Ройтерс днес, позовавайки се на данни от разузнавателни служби на три европейски страни.

В публикацията се посочв, че програмата за обучение е била официално оформена съгласно споразумение, което беше подписано от висши военни функционери от двете страни в Пекин на 2 юли 2025 г.

Съгласно посочената договореност е било планирано близо 200 руски военнослужещи да преминат обучение във военни бази в Пекин и Нанкин, а в замяна се очаква Руската федерация да приеме и организира подготовка на няколкостотин военнослужещи от Народната освободителна армия на Китай.

Твърди се, че споразумението включва строги клаузи за конфиденциалност, които налагат пълна забрана върху медийното отразяване на двустранния обмен, както и споделянето на информация с трети страни.

Според констатациите на разузнаването, цитирани от Ройтерс, руският личен състав е преминал инструктаж в области като воденето на война с дронове, системи за електронна война, армейска авиация и механизираната пехота.

Служители от европейски разузнавания заявиха, че китайски производители на дронове и свързани с отбраната индустрии са осигурили на руските въоръжени сили достъп до напреднали технологии и авангардни практики за обучение, включващи използването на системи за полети с симулатори.

Съобщава се, че голяма част от руските участници са висши военни инструктори, което позволява придобитите в Китай знания да бъдат предадени допълнително надолу по структурата на руското военно командване.

Служителите отбелязват, че китайски военни делегации посещават редовно Русия най-малко от 2024 г. насам. Въпреки това разузнавателни служби описват проведените обучения на руски военнослужещи на територията на Китай като качествено нов етап на военното сътрудничество между двете страни.

Осигурявайки оперативна и тактическа подготовка на военнослужещи от руската армия, които по-късно отиват на бойното поле в Украйна, Китай изглежда се е ангажирал по-сериозно с военната агресия на Кремъл срещу Украйна, отколкото се смяташе досега.

Едно от европейските разузнавания е открило няколко руски войници, от младши сержанти до подполковници, които след завършване на обучението в Китай са взели участие в бойни операции с дронове в окупирания Крим и териториите на Запорожка област, които се намират под руска окупация.

Китай и Русия обявиха официално своето „безгранично“ стратегическо партньорство малко преди началото на пълномащабната война в Украйна на 24 февруари 2022 г. и обещаха да разширят двустранното сътрудничество в сферата на отбраната.

В същото време, на 19 май Русия започна тридневно учение с участието на своите стратегически ядрени сили, в които за участие бяха мобилизирани около 64 000 военнослужещи и 7800 единици военна техника само броени часове преди президента Владимир Путин да замине на двудневно посещение в Пекин.

Министерство на отбраната на Руската федерация уточни, че маневрите, които трябва да продължат до 21 май, включват няколко родове войски от въоръжените сили на страната.

Китай осъди двама бивши министри на отбраната на смърт при продължаващата чистка в армията.

🇨🇳 В нов поразителен ход в рамките на безпрецедентната чистка във висшето военно командване, Китай осъди двама бивши министри на отбраната на Китай на смърт с двегодишна отсрочка на изпълнението по обвинения в корупция, съобщи държавната информационна агенция Синхуа.

Въоръжените сили на страната са една от основните мишени на мащабната кампания за борба с корупцията, инициирана от върховния лидер Си Дзинпин след като пое властта през 2012 г. Над десетилетие по-късно тя достигна до елитните Ракетни войски, които отговарят както за ядрения арсенал, така и за конвенционалния ракетен арсенал.

Уей Фънхъ и Ли Шанфу получиха обвинения в подкупи, за което бяха осъдени на смърт с две години отсрочка на изпълнението, с решение от военния съд на страната, съобщават държавните медии. Съдът обяви, че след изтичане на отсрочката присъдите на двамата бивши генерали ще бъдат заменени с доживотен затвор без право на замяна.

72-годишният Уей заемаше поста министър на отбраната през 2018-2023 г. и беше заменен от 68-годишният Ли, който беше начело на ведомството по-малко от 8 месеца през 2023 г. И двамата попаднаха под прицела на разследване от антикорупционното звено на армията, започнало същата година.

Си Дзинпин изведе чистката в армията до най-високо ниво през януари, взимайки на прицел най-доверения си генерал с отстраняването на Джан Юся, който превъзхождаше по ранг Уей и Ли и ръководеше ежедневните операции на армията.

Мащабните реформи на Си засегнаха широк спектър от наброяващата 2 милиона военнослужещи Народна освободителна армия в периода от 2022 г. насам, в рамките на която бяха отстранени над 100 висши офицери.

36 генерали бяха официално прочистени в същия период, а други 65 офицери са вписани като изчезнали или потенциално отстранени, според доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), публикуван през февруари.

Докладът установява, че ако се вземат предвид позициите, прочиствани повече от веднъж в същия период, са засегнати общо 52% от висшите ръководни постове във въоръжените сили на страната. Радикалната кампания е част от дългогодишния стремеж на лидера да дисциплинира армията, докато продължава да затяга хватката си върху властта и придвижва мащабна военна модернизация.

Но обхватът на тази „безпрецедентна чистка“ повдига въпроси, свързани с готовността на въоръжените сили за провеждане на усъвършенствани военни операции, пишат авторите на доклада. След падението на Джан и неговия заместник през януари, редакционна статия в официалния вестник на армията PLA Daily хвърли остри обвинения към двамата бивши военни лидери в подкопаване на върховната власт на Си, като в същото време затвърди посланието му за нулева толерантност към корупцията.

Разследванията срещу тях ще „премахнат токсичните влияния“ в редиците на висшето командване, а в същото време ще „подпомогнат на народните въоръжени сили да преминат през пълно обновление, вливайки мощен импулс в стремежа към изграждане на силна армия“, се отбелязва в статията.

Тайван вижда само военни кораби и самолети, докато Китай преговаря за мир с опозицията

🇨🇳⚔️🇹🇼 Властите в Тайван следят това, което смятат за тревожен ръст на военноморската активност на Китай и натиск срещу острова, докато в същото време неговият държавен глава Си Дзинпин изпраща послания за мир и сътрудничество по време на срещите в петък с лидера на тайванската опозиция.

Тактиките на Китай са още по-тревожни за правителството в Тайпе, имайки предвид, че опозицията продължава да блокира увеличението на разходите за отбрана, за което Вашингтон настоява. Натрупването на сили идва в момент, когато САЩ са фокусирани върху конфликта в Близкия изток, а президентът Доналд Тръмп се готви за среща с китайския лидер Си Дзинпин през май.

„Китай непрекъснато и упорито разширява военните си способности и военната заплаха, която представлява за нас, става все по-сериозна“, заяви министърът на отбраната на Тайван Уелингтън Ку пред законодателите. Това се случи на фона на гняв в управляващите заради решението на членове на опозиционната партия Гоминдан (KMT) да пропуснат разговорите относно спрените разходи за отбрана.

Тайван трябва да покаже решимостта си да се защитава пред САЩ и други единомислещи партньори, добави той.

„Но най-страшният сценарий е ако всички наши международни съюзници се усъмнят дали имаме такава решимост, пред какво бихме се изправили? Не мога да си го представя.“

Китай разглежда Тайван като една от своите провинции и никога не се е отказвал от използването на сила, за да постави острова под свой контрол. Правителството на Тайван отхвърля претенциите за суверенитет и твърди, че само народът на острова може да реши своето бъдеще.

Двама тайвански служители по сигурността заявиха пред Ройтерс, че Китай е разположил близо 100 кораба на военноморския флот и бреговата охрана в и около Южнокитайско и Източнокитайско море тази седмица. Един от служителите посочи, че Китай обикновено разполага около 50-60 кораба в региона, така че увеличението през последните седмици е „много рядко“, особено след като това време на годината обикновено няма за китайски морски учения.

Втори източник подчерта момента на засиленото присъствие, който съвпада с фокуса на Белия дом върху Иран и визитата на лидера на тайванската опозиция в Китай. На среща с председателката на Гоминдан Чън Ли-уън в петък Си каза, че хората от двете страни на Тайванския проток искат мир и сътрудничество, но заяви, че Китай „абсолютно няма да толерира“ независимост за Тайван.

От Гоминдан твърдят, че няма „никаква връзка“ между пътуването на Чън и плановете на правителството за вдигане на разходите за отбрана.

„Нова нормалност“ От Китай?

Броят на корабите беше потвърден от отделни разузнавателни доклади, прегледани от Ройтерс, които показват видимо увеличение на китайските кораби през последните седмици – от близо 70 към края на март до 100 тази седмица.

Други двама източници по сигурността, които не са тайванци, потвърдиха цифрите, макар да заявиха, че разглеждат това по-скоро като „нова нормалност“ от страна на Китай, отколкото като тревожна аномалия.

Ежедневната военна активност на Китай около острова се запазиха и по време на посещението на Чън. В петък министерството на отбраната на Тайван съобщи за седем китайски военни самолета, действащи около острова през предходните 24 часа, както и за седем военни кораба.

Куан Би-линг, ръководител на Съвета по океанските въпроси на Тайван, под чийто контрол се намира бреговата охрана, предприе необичайната стъпка тази седмица да публикува във Facebook профила си местоположението и имената на китайските военни кораби във водите около острова.

„Тъй като лидерът на основната опозиционна партия планира да се срещне с китайското ръководство е нужно да бъде разкрита по подходящ начин пред обществеността и международната общност ситуацията с китайския тормоз във водите ни, така че хората ни да бъдат информирани и да разберат сериозните последици“, пише тя.

„Запазено“ въздушно пространство по източното крайбрежие на Китай

В допълнение към морската дейност, Китай обяви още „резервирано“ въздушно пространство по източното си крайбрежие, действащо от 27 март до 5 май, което е около седмица преди планираната визита на Тръмп в Китай.

Китай не е давал обяснение за това, но в миналото е издавал многократно подобни известия за затваряне на сегменти от въздушното пространство за цивилни и чуждестранни самолети в навечерието на военни учения.

Говорейки пред репортери в Тайпе в сряда ръководителят на Бюрото за национална сигурност на Тайван Цай Мин-йен заяви, че според него Китай използва това, за да тества колко често американски самолети действат в района.

„Това може да е и политически преднамерено, за да се илюстрира състоянието на въздушната дейност на САЩ в Индо-Пасифика преди срещата Тръмп-Си“, добави той.

Си Дзинпин покани лидера на опозицията в Тайван на среща преди визитата на Тръмп.

🇨🇳🤝🇹🇼 Лидерът на най-голямата опозиционна партия в Тайван, Гоминдан (КМТ), ще посети Китай през април по покана на китайския президент Си Дзинпин. Пътуването ще се осъществи само месец преди американският президент Доналд Тръмп да пристигне в Пекин за собствена среща на върха.

Бившият законодател Чън Ли-уен спечели изборите за председател на КМТ през октомври и даде сигнал за завой към още по-тесни връзки с Пекин в сравнение с нейния предшественик Ерик Чу, който не посети Китай по време на мандата си, започнал през 2021 г.

Китай, който разглежда демократичен Тайван като своя територия, отказва да разговаря с правителството на президента Лай Чин-те, когото нарича „сепаратист“, но редовно приема висши служители на КМТ, а Чън вече беше заявила, че планира подобно пътуване.

В изявление от понеделник от КМТ съобщиха, че Чън е благодарна за поканата и „с радост“ я приема.

Чън „изрази надежда, че двете партии (КМТ и Китайската комунистическа партия) ще работят заедно за насърчаване на мирното развитие на отношенията между двата бряга на Тайванския проток, за укрепване на обмена и сътрудничеството, гарантиране на мира в региона и подобряване на благосъстоянието на хората“, се добавя в изявлението.

Китайската държавна информационна агенция Синхуа съобщи, че Чън ще посети Пекин, Шанхай и източната провинция Дзянсу в периода от 7 до 12 април. Както Синхуа, така и КМТ се обърнаха към Си с титлата му на генерален секретар на Комунистическата партия, а не като към държавен глава.

Победеното правителство на Република Китай, ръководено по това време от КМТ, бяга в Тайван през 1949 г., след като губи гражданската война срещу комунистите на Мао Дзедун. Досега не е подписван мирен договор или примирие, а двете страни официално не признават правителствата си.

Тръмп се очаква да пристигне в Китай в средата на май за официално посещение, първоначално насрочено за началото на април, но отложено заради началото на войната в Близкия изток.

Преговори в Париж: САЩ и Китай подготвят почвата за срещата Тръмп-Си.

🇺🇸🤝🇨🇳 Представители на САЩ и Китай започнаха икономически и търговски преговори в Париж днес, проправяйки пътя за държавната визита на американския президент Доналд Тръмп в Пекин и срещата му с китайския лидер Си Дзинпин след около две седмици.

Делегациите, водени от министъра на финансите на САЩ Скот Бесент и китайския вицепремиер Хъ Лифън, се събраха във френската столица сутринта, съобщи китайска новинарска агенция Xinhua. Белият дом обяви, че Тръмп ще бъде в Китай от 31 март до 2 април, въпреки че визитата все още не е потвърдена от Пекин.

В четвъртък Бесент заяви, че екипът му ще продължи да постига резултати, които поставят американските фермери, работници и бизнес на първо място. Министерството на финансите на САЩ уточни, че Бесент ще се срещне с Хъ в неделя и понеделник. Министерството на търговията на Китай съобщи, че двете страни ще обсъдят „търговски и икономически въпроси от взаимен интерес“.

Посещението на Тръмп в Китай ще бъде първото за американски президент, откакто той посети страната по време на първия си мандат през 2017 г. То ще се състои пет месеца след срещата между двамата лидери в Пусан, Южна Корея, където те договориха едногодишно примирие в търговската война, довела до временно покачване на реципрочните мита до трицифрени нива, преди напрежението да спадне.

Въпреки това търговията остава източник на напрежение. В петък министерството на търговията отвърна на новото разследване на администрацията на Тръмп срещу 16 търговски партньори, един от които Китай. То започна след решение на Върховния съд, което отмени глобалните мита на Тръмп от миналата година и би могло да отвори пътя за нови налози.

Друга тема вероятно ще бъде войната в Иран, особено на фона на растящата тревога в световен мащаб за цените и доставките на петрол. В събота Тръмп изрази надежда, че Китай, Франция, Япония, Южна Корея, Обединеното кралство и други държави ще изпратят военни кораби, за да поддържат Ормузкия проток „отворен и безопасен“.

Гари Нг, старши икономист във френската банка Natixis и сътрудник в Централноевропейския институт за азиатски изследвания, заяви, че срещата днес вероятно е най-важният двустранен разговор преди самата среща на върха между Си и Тръмп.

Ключовият въпрос е „дали Китай и САЩ могат да постигнат съгласие по вече договореното и да контролират разногласията. Иран е нов фактор, но Пекин е по-загрижен от непостоянството в американската политика“, посочи той.

Миналата седмица китайският външен министър Ван И заяви, че това ще е „голяма година“ за отношенията между Китай и САЩ. Макар да не потвърди държавната визита, той отбеляза, че „дневният ред на обмена на високо равнище вече е на масата“.

Бесент и Хъ ръководят търговските преговори между двете страни от миналата година, като досега са се срещали в Женева, Лондон, Стокхолм, Мадрид и Куала Лумпур, Малайзия.

Пекин изпрати сигнал до САЩ и Япония заради Тайван.

🇺🇸📞🇨🇳 В рядко срещан дипломатически ход китайският лидер Си Дзинпин инициира разговор по телефона с американския си колега Доналд Тръмп, в който повдигна темата за Украйна и Тайван в момент, когато Белият дом полага усилия за постигане на примирие между Москва и Киев.

Разговорът съвпада с период на изострена позиция от страна на Пекин по въпроса с Тайван, а новата ескалация на напрежението с Япония допълнително усложнява регионалния пейзаж.

Според агенция Xinhua китайският лидер е подчертал, че „завръщането на Тайван в Китай е важна част от следвоенния международен ред“, правейки исторически паралел, че тъй като Китай и САЩ „се сражават рамо до рамо срещу фашизма и милитаризма“ през Втората световна война, днес двете страни трябва заедно да съхранят резултатите от този конфликт.

Сам по себе си подобен ход е необичаен – не само заради конкретния момент на провеждане, но и по същество. Пекин рядко инициира пряка комуникация между държави глави, освен ако не иска да сигнализира ключова промяна или да даде приоритет на даден въпрос. През последните седмици именно казуса с Тайван е този приоритет – политическото и военното напрежение от двете страни на пролива расте, китайските войски увеличават своята активност в непосредствена близост до острова, а официални лица си служат с все по-остър език.

Напоследък се разшири и дипломатическата пропаст между Китай и Япония. Спорът ескалира, след като на 7 ноември японският премиер Санае Такаичи отговори на въпрос по време на парламентано изслушване, че хипотетична китайска атака срещу Тайван би могла да предизвика военен отговор от страна на Япония. Думите ѝ подсказаха, че е възможно Токио да се включи в евентуален конфликт около Тайван, което предизвика светкавична реакция от Пекин.

Министърът на външните работи Ван И определи изявлението на Такаичи като „шокиращо“ отправи остри обвинения към японския лидер, че изпраща „грешни сигнали по тайванския въпрос“ и прави опит да се намеси военно във вътрешен за страната проблем. Според официално комюнике китайският топ дипломат вижда в думите ѝ ескалация, която подкопава основите на китайско-японските отношения.

Китай вече изнесе спора на международната сцена, като в петък повдигна въпроса пред генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и се закани да защитава позицията си. Конфликтът постепенно засегна търговията и културния обмен, а двете правителства дадоха сигнал за нарушено двустранно сътрудничество.

Представянето на Тайван като ключов елемент от международната система след 1945 г. отговаря на дългогодишната позиция на Китайската народна република, но сега звучи с подсилена настойчивост на фона на покаченото напрежение в региона. Твърдението, че Китай и САЩ „се сражаваха рамо до рамо“, носи дипломатически символизъм, илюстриращ сътрудничество, макар двете страни да се съревновават в множество сфери.

Сенчестият флот на Китай се готви да превземе Тайван.

🇨🇳 Китай мобилилизира огромна армада от цивилни кораби, които биха могли да изиграят решаваща роля при евентуална инвазия в Тайван – операция, която потенциално би могла да надмине по мащаби и сложност дори десанта в Нормандия през Втората световна война.

С помощта на данни от корабни транспондери и сателитни снимки Ройтерс проследи как цивилни плавателни съдове участват в мащабни морски учения това лято. Експерти в сферата на морските операции тези маневри показват, че Пекин разработва реални планове за десант и усъвършенства нови техники за бързо стоварване на войски и техника на плажа, за да сломи отбраната на острова възможно най-бързо.

На снимките се вижда как колона от плаващи бронирани машини за амфибиен десант, които често се пренасят от военни кораби, се насочва към брега. В предишни учения те стартират именно от ро-ро фериботи – плавателни съдове с хоризонтално натоварване.

В маневрите през август участваха 12 цивилни кораба: 6 ро-ро ферибота по редовни маршрути за превоз на автомобили и пътници през Бохайския залив, и 6 палубни товарни кораба – типични за Азия плавателни съдове за тежки товари като строителни материали.

Сигналите от транспондерите им показват спирания в няколко пристанища по пътя към плажа, но облачност пречи на сателитите да заснемат какво точно се случва там. Малко след залез слънце един от товарните кораби се появява на 40 км от брега край град Джесенг в провинция Гуандун, близо до военна база. През следващите 6 часа пристигат и останалите 11. Под прикритието на тъмнината всички се приближават максимално до брега.

Няколко часа по-късно 3 от товарните кораби навлизат директно към плажната ивица. С помощта на сателитния оператор BlackSky Technology Ройтерс успя да наблюдава случващото се. За първи път публично се показват снимки, на които цивилен товарен кораб разтоварва техника директно в пясъка със своята рампа. Машините са подредени на палубата, поне една вече е на брега. Експерти от Тайван и САЩ потвърдиха: Народната освободителна армия продължава да експериментира с различни видове граждански кораби и очевидно е решила проблема с директното разтоварване на войски на плажа.

Недалеч пристига и товарният кораб Huayizhixing, натоварен с около 20 машини. Тези кораби са много подобни на военните десантни съдове, използвани широко през Втората световна война и след това. Техните цивилни варианти, дълги около 90 метра, са евтини, широко разпространени и често се използват от търговски превозвачи в Китай. Благодарение на рампата, откритата палуба и плитката дълбочина, която заемат под нивото на водатте могат да доставят най-различен товар директно на плажната ивица, без да е нужна пристанищна инфраструктура.

На запад към брега се движат четири тесни правоъгълни конструкции – това е самоходна система за временен кей, забелязана за пръв път в началото на десетилетието, после изчезнала и смятана за проблемна. Сега явно е отстранен дефектът и системата отново е в действие.

11 дни по-късно, на 3 септември, Си Дзинпин минава в открита лимузина пред грандиозния парад в Пекин по случай 80-годишнината от победата над Япония. Тайван не беше споменат в речта му, но превземането му остава главна цел за него и партията. Китай гледа на демократично управлявания остров като на своя територия и никога не се е отказвал от възможността да се го върне със сила. Тайпе отхвърля тези претенции и настоява, че бъдещето на острова зависи единствено от неговите жители.

По-рано този месец Китай пусна на вода третия си самолетоносач – 80 000-тонния Fujian, който е значително по-модерен от предишните два. Това е поредното напомняне за възхода на китайската военноморска мощ и задълбочаващото се съперничество със САЩ в Индо-Тихоокеанския регион.

„Въпросът за Тайван е изцяло вътрешен проблем на Китай. Готови сме да работим за мирно обединение, но никога няма да допуснем Тайван да бъде отделен от Китай с каквито и да било средства“, заяви китайското външно министерство пред Ройтерс.

От другата страна на пролива тайванският министър на отбраната Уелингтън Ку подчерта, че има непрекъснато наблюдение на използването на ро-ро фериботи от страна на Пекин, като военните на острова разполагат със „съответните планове за реакция“.

Бившият американски подводничар Томас Шугарт, който изследва подробно китайския флот, това лято сме били свидетели на „огромен скок напред“. Той посочи, че употребата на палубни товарни кораби за разтоварване на тежко оборудване директно на плажната ивица разширява значително капацитета на първата вълна.

Китай разполага с най-мащабното търговско корабостроене в света, което възлиза на над 53% от глобалното производство (САЩ – едва 0,1%). По закон тази огромна армада от търговски кораби може да бъде мобилизирана за нуждите на армията. Палубните товарни кораби струват под 3 млн. долара, ро-ро фериботите – около 60 млн. В същото време един модерен десантен кораб от клас „Америка“ излиза над 3,8 млрд. долара.

Все пак дори най-прецизните и усъвършенствани учения не гарантират успех. Тайванският проток е коварен – бури, мъгла, силни течения. Подходящите за десант плажове са твърде малко и силно укрепени от десетилетия. Според експертни оценки Пекин е способен да прехвърли едва около 20 000 войници с редовните си десантни средства в първата вълна, а за пълно овладяване на острова са нужни между 300 000 и 1 000 000 души плюс, обезпечени от непрекъснато снабдяване. Именно затова ролята на „сенчестия флот“ ще бъде решаваща.

Бившият главнокомандващ на тайванските въоръжени сили адмирал Ли Симин смята, че Пекин е взел решение да премине към тактика на множество малки десанти едновременно, която е много по-трудна за отблъсване, отколкото няколко големи.

Пенсионираният тайвански контраадмирал Юстър Ю е категоричен: „Това ме притеснява повече от самолетоносачите им. Показва, че сериозно се готвят да стъпят на сушата.“

Все още никой не може да каже със сигурност дали Народната освободителна армия има пълната готовност за инвазия. Както отбеляза Ян Истън от Военноморския колеж на САЩ:

„Войната винаги е хазарт. Нищо не върви точно по план – нито за нападателя, нито за защитника.“

Новият самолетоносач на Китай официално влиза в активна служба

🇨🇳 Китай въведе официално в експлоатация своя първи самолетоносач с електромагнитна катапултна система за излитане – Fujian, по време на церемония във военноморска база в град Саня, провинция Хайнан.

Генералният секретар на Китайската комунистическа партия, председател на Централната военна комисия и президент на страната Си Дзинпин ръководи въвеждането и връчи флага на звеното на командващите офицери на кораба, преди да се качи на борда на плавателния съд, където извърши обиколка за инспекция.

Церемонията, съобщена от PLA Daily, се проведе в следобедните часове с над 2000 представители от военноморските сили и корабостроителните части. По време на събитието националният флаг беше издигнат, а военният флаг беше връчен официално на капитана и политическия комисар на Fujian. Въвеждането завърши с каданса на службената песен на Народната освободителна армия.

След това китайският лидер се качи на борда, за да чуе брифинг за програмата за самолетоносачи и развитието на палубното авиационно крило на Fujian. На него бяха показани разположението на полетната палуба на кораба, която разполага с четири задържащи въжета и три електромагнитни катапулта. Новото поколение палубни самолети включващо изтребители от пето поколение J-35 и по-старите многоцелеви J-15T, както и самолети за ранно предупреждение и контрол във въздуха (AWACS) KJ-600, бяха позиционирани на палубата.

По време на своя престой на полетната палуба Си разговаря с авиатори и поддържащ персонал, на които зададе детайлни въпроси за спецификациите на самолетите. Освен това той стана свидетел на демонстрация на последователността на катапултното излитане и извърши подробен преглед на процедурите за контрол на излитането.

„Той насърчи персонала да продължи да подобрява оперативните умения и бойната готовност“, се отбелязва в доклад на пресслужбата на ВМС на Народната освободителна армия.

По-късно китайският президент обиколи надстройката на кораба и прегледа командните позиции за полетни операции, след което влезе в мостика, за да прегледа разположението на дежурствата, след което подписа бордовия дневник и посети станцията за управление на електромагнитните катапулти, където лично натисна бутона за контрол на излитането за тестов цикъл на линейната индукционна система на катапулта.

Вътрешните помещения на самолетоносача, в т.ч. столовите и жилищните отсеци, също бяха обект на тура. Си разговаря с моряците и призова командирите да осигурят качествени помощни системи, така че личният състав на Fujian „да се посвети по-добре на обучението и бойната подготовка“, се посочва още в съобщението. Когато Си напусна най-модерния китайски самолетоносач, неговият екипаж се строи на кея и полетната палуба, за да отдаде салют и да скандира клетви за готовност и лоялност.

Fujian, с бордов номер 18, е третият самолетоносач във военноморския флот на Китай и първият такъв с плоска палуба, оборудвана с електромагнитни катапулти. Той е проектиран и произведен изцяло в страната, след което през юни 2022 г. беше спуснат на вода.

Изданието отбеляза, че системата за електромагнитно излитане е значителна стъпка в развитието на китайската палубна авиация, която дава възможност на Fujian да поддържа по-тежки самолети и по-често генериране на полети в сравнение с по-ранните китайски самолетоносачи.

Официални лица от централни правителствени агенции, Централната военна комисия, командването на Южния театър, Военноморските сили, провинция Хайнан и организациите за корабостроене бяха сред присъстващите на церемонията по въвеждане.

Китай притежава три самолетоносача в различни етапи на готовност, а влизането на Fujian положи началото на следващата фаза на цикъла за обучение по палубна авиация.