Лукашенко: Силите за специални операции са разпръснати по границата с Украйна

🇧🇾🪖🇺🇦 Силите за специални операции на Беларус са разположени по границата с Украйна по лична заповед на президента Александър Лукашенко. Това обяви самият той по време на правителствено съвещание, кадри от което бяха публикувани в официалния канал „Пул Первого“ в Telegram. Според беларуския ръководител това дислоциране гарантира сигурността на страната и не е подготовка за офанзива – уверение, което Минск повтаря при всяко придвижване на войски на юг от началото на пълномащабната война.

„Всички, които не умеят да работят – в армията и на южната граница. В гората: там са нашите момчета. Силите за специални операции по моя заповед са разпръснати по украинската граница“, заяви Лукашенко пред събралите се ръководители.

Съвещанието беше посветено на кампанията за жътва, а военната тема изскочи неочаквано от стопанските въпроси. Лукашенко разпореди нарушителите на „трудовата дисциплина“ да се изпращат на военна служба, а след кратка подготовка – в силите за специални операции по южната граница. Той добави, че този подход трябва да бъде прилагна и към държавните служители, които не изпълняват задачите си. Нареждането беше адресирано пряко към министъра на отбраната Виктор Хренин.

Под израза „момчетата в гората“ Лукашенко има предвид най-боеспособния сегмент на въоръжените сили на страната. Командването на ССО обединява 38-а отделна гвардейска десантно-щурмова бригада (Брест), 103-та отделна гвардейска въздушно-десантна бригада (Витебск) и 5-а отделна спецназ бригада (Марина Горка). По оценка на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) това са към 6000 души.

Границата с Украйна се простира на 1100 км. Разпръснати по тази дължина, тези 6000 бойци подсигуряват едва по 5–6 души на километър при равномерно разположение – това представлява рядка наблюдателно-охранителна завеса, а не ударна групировка. За съпоставка: цялата беларуска армия наброява около 48 000 души активен състав. Така специалните сили се явяват нейният малоброен, но теоретично най-подготвен и мобилен компонент – същият, който Минск редовно демонстрира по време на съвместните учения с Русия.

Думата „разпръснати“ носи конкретно военно съдържание извън политическата реторика. Дисперсията е класически почерк на отбраната и оцеляването: разредените сили се поразяват значително по-трудно като цел, покриват по-широк периметър за наблюдение и прехващат диверсионни групи. Настъплението изисква точно обратното – концентрация на сили и средства в изходни райони, струпване на техника и плътни бойни порядъци. Доколкото описаната от Лукашенко картина отговаря на реалността, тя потвърждава уверенията му за дефанзивни мотиви: така се пази граница, а не се извършва пробив.

Тези уверения обаче не съществуват във вакуум. Изявлението идва на фона на засилена военна активност от беларуска страна, документирана с месеци от командването в Киев. На 25 юни, позовавайки се на данни от Службата за външно разузнаване, президентът Володимир Зеленски обяви, че Минск завършва работата по изграждане на военна инфраструктура в пограничните направления. Това включва пътища и складове за боеприпаси и гориво-смазочни материали в секторите Кобрин–Ковел, Иванава–Маневичи, Лунинец–Сарни, Речица–Коростен и Гомел–Чернигов.

Според същите данни се изграждат шест шосейни моста (през реките Припят, Днепър, Сож, Мухавец и Днепровско-Бугския канал), модернизира се 2766-ият склад за горива край Красни Бераг (Гомелска област) и продължава работата по 1405-ия артилерийски склад при Великая Горожа (Могильовска област). Украинската оценка е, че строителството се извършва под пряко руско влияние. В Киев не говорят за непосредствена подготовка за нападение, но следят обектите като индикатор за потенциален риск от бъдеща офанзива.

Пътищата, мостовете и складовете скъсяват логистичното рамо към граничната ивица и намаляват цената на всяко бъдещо военно решение – независимо кой и кога би го взел. В наличните данни няма индикация, че такова решение вече е взето, тъй като подготвяното настъпление се издава от струпване на войски и техника, каквото засега не се отчита.

Разликата между двете нива на картината обаче остава: разпръснатите отряди са маркер за отбрана днес, докато завършената инфраструктура е отворена опция за утре, чиято цена вече е платена.

Третият елемент от тази картина се развива в образователната система. Това лято в Беларус функционират 138 военно-патриотични лагера с капацитет за над 13 000 ученици в рамките на 198 смени. 47 от лагерите се намират в самите военни бази, а 33 действат денонощно, като юношите са настанени в поделения или палаткови лагери на територията им. За първи път тази година всички ученици от 10-ти клас преминават задължителен 10-дневен полеви лагер. Заповедта на отдел „Образование“ към градския изпълнителен комитет на Могильов предвижда и визити във военно поделение №72471, където учениците се запознават с войнишкото ежедневие. Програмата включва строева, военно-тактическа и физическа подготовка, вечерни проверки и медицинско обучение.

Предложението провинилите се да обличат униформа допълва общия контур: в беларуската управленска практика армията е колкото отбранителна, толкова и дисциплинарна институция. Службата като наказание – за работника, който „не умее да работи“, и за чиновника, който не изпълнява задълженията си – вписва въоръжените сили пряко в социалния ред на режима. Така границата с Украйна се оказва едновременно военен рубеж и място за превъзпитание.

Този подход има своите корени назад във времето: още през 2015 г. Лукашенко подписа т.нар. „декрет за тунеядците“, който облагаше с такса гражданите без официална заетост. Десетилетие по-късно санкцията за липса на работа вече не е глоба, а казарма в граничните гори.

Разполагането на части край Украйна също не е нов феномен. През февруари 2022 г. руските военни колони напреднаха към Киев именно от територията на Беларус, използвайки летищата, горивата и железопътната мрежа на съюзника си. Оттогава Минск периодично придвижва войски към границата, винаги с уверението, че действа дефанзивно.

Цикълът се повтаря: разполагане, отбранително уверение, обявено изтегляне. Самият Лукашенко неведнъж обявяваше, че напрежението е туширано и че частите се завръщат в местата за постоянна дислокация. През октомври 2022 г. Минск и Москва обявиха разгръщането на съвместна регионална групировка войски, при което хиляди руски военнослужещи преминаха през беларуските полигони. През лятото на 2023 г. страната прие бойците на „Вагнер“ след метежа на Евгений Пригожин, а през септември 2025 г. на нейна територия се проведе съвместното стратегическо учение „Запад-2025“.

Беларуската армия така и не се включи пряко във войната със свои сили, но територията на страната остава на пълно разположение на Москва – включително чрез разполагането на руско тактическо ядрено оръжие и обявените от Кремъл планове за разполагане на ракетния комплекс „Орешник“.

Войнствената демонстрация на юг обаче съжителства с противоположна тенденция на запад. През 2025 г. Минск направи опит за дипломатическо размразяване с Вашингтон: Лукашенко разпореди освобождаване на десетки политически затворници след посещения на пратеници от Белия дом. В отговор САЩ облекчиха санкциите срещу националната авиокомпания „Белавиа“. С други думи, режимът поддържа отворени двете врати – руското военно домакинство и американския дипломатически канал – като частите по границата тежат и на двете везни.

Всичко това води до сдържана крайност в оценките. Настъпателна подготовка, видима в самите войски, на този етап липсва: разпръснатите отряди за специални операции не са инструмент за офанзива, а данни за съсредоточаване на маневрени съединения край границата липсват в наличните източници. Поради това настъпление от беларуска територия през близките месеци остава малко вероятно.

Материалният ефект обаче е налице: всяко раздвижване по северното направление принуждава Украйна да поддържа прикриващи сили по протежение на пет области (от Волинска до Черниговска). Това са войски, които отсъстват от активния фронт – съществен принос към руското военно усилие, който не струва на Минск нито един изстрел.

Тази оценка би се променила, ако граничните складове започнат да приемат оперативни запаси, а около новите пътища и мостове се появят концентрирани механизирани части с полеви лагери. Обратно – ново обявено изтегляне по познатия модел би я затвърдило напълно.

Беларус задължава ученици към задължителни военни сборове – без тях на могат да завършат.

🇧🇾🪖🎓 Гимназистите в Могильов заминават на задължителен многодневен лагер с казармен режим, който включва строева подготовка, военно-тактически занятия, вечерна проверка и отбой. По точно определен график те влизат в действаща войскова част, за да се запознаят отблизо с армейския бит и инфраструктура. Това се предвижда в заповед на отдел „Образование“ към градския изпълнителен комитет за тази година. Съдържанието на документа беше разпространено от BELPOL – обединение на бивши служители от беларуските силови структури, преминали към опозицията след протестите през 2020 г.

Формално проявата носи статут на палатков „оздравителен лагер“ – това е рамката за детския летен отдих, регламентирана с постановление № 509 на Министерски съвет от 15 юли 2024 г. Зад това название обаче е скрито военно съдържание. Документът си служи с терминология, която включва „учебно-полеви сборове“, „военно-патриотичен профил“, „строева подготовка“, „военно-тактически занятия“ и други. Дневният режим подрежда строевата и тактическа подготовка, физически натоварвания, медицинско обучение и уроците по военна история в строго разписание, което завършва с вечерна проверка и отбой. Отделен раздел урежда посещенията във в/ч 72471, където учениците се запознават с ежедневието на службата и инфраструктурата на базата. Макети на оръжия, стрелково оборудване и специализирани учебни кабинети фигурират в самия текст като обичайно училищно имущество – наред с чиновете и черните дъски.

Зад №72471 се крие 188-а гвардейска инженерна бригада, базирана в Пашково, в околностите на Могильов. Поделението отдавна е отворено за деца: според сведения на държавната агенция БЕЛТА на 23 януари 2026 г. то е приело около 150 ученици и студенти в Деня на отворените врати – с изложба на инженерна техника, демонстрации и възможност за изпробване на екипировка. На негова територия се провежда традиционен военно-патриотичен лагер за подрастващи, чиито занятия се ръководят от военнослужещи на бригадата. В изявление за сайта на градския изпълком заместник-командирът по идеологическа работа Антон Метелица открито определя тези лагери като отлична форма на професионално ориентиране – с надеждата една част от момчетата по-късно да постъпят на военна служба по договор.

Заповедта в Могильов не е местна инициатива, а прилагане на национална рамка, която влезе в сила през пролетта. От 2026 г. практическата част на дългогодишния училищен предмет „допризивна и медицинска подготовка“ е разгърната в задължителни 10-дневни учебно-полеви сборове с обем от 60 учебни часа след края на редовните занятия. Без преминати сборове нито един ученик не може да премине в 11-ти клас, като освобождаване се допуска само по медицински причини. Момичетата не участват в палатковите лагери, но са задължавани да преминат същите 60 часа практика по медицинска подготовка – в лечебни заведения, структури на Червения кръст или Министерство на извънредните ситуации. Указанията на Министерството на образованието от февруари и април 2026 г. очертават графика: лагерите с „военно-патриотичен профил“ работят от 26 май до 6 юни, а самите сборове се провеждат от 27 май до 5 юни. Документите не прикриват самия еталон: сборовете се провеждат „в условия, близки до тези във войскова част, с денонощен престой на учащите се“. Занятията на училищна база се допускат само по изключение, но отново с привличането на военни, техника и въоръжение.

Мащабът също е национален. Според данни на Министерство на отбраната, цитирани от „Еврорадио“, през това лято в страната действат 138 военно-патриотични лагера със 198 смени и 13 000 ученици капацитет. Държавната преса не само не спестява военния характер на новия формат, а го извежда на преден план: правителственият вестник „СБ. Беларусь сегодня“ отрази откриването на сбора в Могильов с репортаж за еърсофт в окопите, форсиран марш и печена сланина на огън. Самият градски лагер, който е разположен в санаторното училище-интернат с името  „Готови да служим на Родината!“, включва по програма тактическа, огнева и военно-медицинска подготовка, сглобяване и разглобяване на оръжие, прокопаване на траншеи и организирани посещения във войскова част.

За BELPOL тази заповед е поредния епизод в отдавна документирана тенденция. През октомври 2025 г. във Варшава обединението, заедно с Народното антикризисно управление на опозицията в изгнание, представи доклад, озаглавен „Деца без бъдеще“. Според него още към началото на 2023 г. на територията на страната действат 968 детски и младежки обединения с военно-патриотичен профил с 14 500 участници. Основният извод в доклада е, че милитаризацията на подрастващите „се гради върху страха на Александър Лукашенко от новото поколение, което може да отправи предизвикателство към властта му“ и представлява „стратегия за оцеляване на режима“.

Заповедта се появява в момент, в който армията, за която училището готви бъдещо попълнение, е обект на геополитическо договаряне между Минск и Москва. През юни Кремъл усили натиска върху Лукашенко за разширяване на беларуското участие във войната срещу Украйна. В анализ от Института за изследване на войната (ISW) се посочва, че Москва настоява да използва територията на Беларус за атаки на дронове, да поддържа заплаха по северната граница на Украйна (която да отклони украински звена от активни участъци на изток) и да разполага с Беларус като плацдарм за хибридни операции срещу съседните страни от НАТО. Основен лост за натиск е дълбоката икономическа зависимост на Минск, включително рискът от спиране на руските субсидии. Засега Лукашенко маневрира на ръба на прякото въвличане: след предупреждение от страна на Украйна, че ще бъдат подложени на удар, руските ретранслатори по беларуската граница, които увеличаваха обсега на управляемите дронове към Западна Украйна, спряха излъчване на 22 юни – без да е ясно дали са демонтирани, или само временно преустановени.

Двете линии обаче не бива да се разглеждат като пряка причина и следствие. Новата училищна рамка предхожда юнската ескалация: постановлението за палатковите лагери е от юли 2024 г., министерските указания са от февруари 2026 г., а лагерите приеха първите смени още в края на май. Каквото и да е искала Москва от Лукашенко през юни, лагерното лято на десетокласниците вече е било планирано. Индикаторите сочат не към външна поръчка, а към собствен, дългосрочен курс на режима.

Функцията на този курс се вижда ясно от самите документи. Десет дни строева и тактическа подготовка не могат да превърнат шестнадесетгодишно момче във войник – дирекната военна стойност на сборовете е минимална. За сметка на това обвързването на лагера с преминаването в 11-и клас превръща военната подготовка в задължителен етап от образованието на всяко момче. Денонощният престой в условия, близки до армейските, превръща армията от абстракция в преживяно ежедневие. А професионалното ориентиране към договорна служба, за което заместник-командирът на 188-а бригада говори открито, свързва лагерите пряко с попълването на въоръжените сили. Сравнението показва, че целта е най-вече вътрешнополитическа и дългосрочна: срещу поколението, което през 2020 г. изведе стотици хиляди по улиците, режимът изгражда училище, в което униформата е норма, а казармата – естествено продължение на класната стая.

Впрочем предметът „допризивна подготовка“ не е нов – съветската традиция на началното военно обучение никога не е изчезвала напълно от беларуското училище. Държавата провежда сборовете публично, с шумни тържествени откривания и медийни репортажи, представяйки ги като физическо закаляване и ориентиране в кариерен план. Новият елемент от тази година не е военно обучение само по себе си, а превръщането му в задължителен полеви формат с казармен режим и директно отражение върху образователното развитие – разликата между стандартен учебен предмет и задължителна повинност.

Доколко тази тенденция ще се задълбочава, ще проличи по няколко белега: дали опозиционни организации в изгнание ще открият аналогични заповеди в останалите области; дали ще се появи официално обвързване на лагерите с военните комисариати – форма на зачисляване на учениците; и дали през учебната 2026/2027 г. форматът ще се разшири отвъд 10-ти клас. По отношение на руското влияние индикацията е по-директна и мрачна: първият дрон, изстрелян срещу Украйна от територията на Беларус, би бил знак, че оказваният от месеци натиск все пак е дал резултат – и че армията, в която тези десетокласници предстои да влязат като наборници, вече не е страничен наблюдател на конфликта.

Бреговата охрана на САЩ прехвърли шест катера от Бахрейн към Сингапур и Филипините

🇺🇸⚓️🇨🇳 САЩ преместиха шест катера от своята Брегова охрана от Близкия изток в Западния Пасифик. Целта е да отвърнат на Пекин с инструмент от неговия собствен арсенал – патрулните съдове с бели корпуси, чрез които Китай оказва постоянен натиск в спорните води на Южнокитайско море. Шестте бързоходни патрулни катера (fast response cutters), които доскоро бяха базирани в Бахрейн, вече оперират от Сингапур и залива Субик във Филипините. Прехвърлянето, обявено от командването на Бреговата охрана на 15 юли, слага край на над 20-годишното им предно присъствие в Персийския залив. Официалният мотив за решението е свързан с „изискванията на националната сигурност“.

Това съобщи Wall Street Journal, посочвайки, че ходът има за цел „да помогне за оспорване на китайската проекция на сила в Пасифика“. Със своята дължина от 47 метра, до този момент катерите от класа Sentinel (Сентинел) действаха под шапката на Патрулните сили в Югозападна Азия (PATFORSWA). В продължение на повече от две десетилетия те прехващаха контрабанда на наркотици и оръжие в Оманския залив и Арабско море. Сега тези шест съда – Charles Moolthrop, Robert Goldman, Glen Harris, Emlen Tunnel, John Scheuerman и Clarence Sutphin Jr – бяха реорганизирани в Експедиционен катерен отряд (Expeditionary Cutter Squadron) и действат в зоната на отговорност на Индо-Тихоокеанското командване на САЩ (INDOPACOM). Наблюдатели засякоха преминаването им на изток през Сингапурския проток още в края на март, но официалното потвърждение дойде едва сега.

Сингапур служи за команден и логистичен център, а катерите извършват ротации през Субик Бей на остров Лусон – бивша американска военноморска база във Филипините. Според говорител на Бреговата охрана на САЩ, цитиран от Janes на 17 юли, това споразумение е одобрено поне до септември, като управлението и снабдяването остават в Сингапур. По-големи съдове на Бреговата охрана на САЩ и преди са акостирали в Субик Бей, но малки бързоходни катери се разгръщат там за първи път. Отрядът ще има задачата да „защитава родината и морските подстъпи, включително Гуам и тихоокеанските острови“, като ще се интегрира с бойните командвания на САЩ в учения и съвместни мисии с партньорите в региона. Това разгръщане не е изолиран случай: три катера от същия клас вече са базирани в Гуам, а министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет анонсира прехвърлянето на катер към Филипините още на 30 май по време на форума за сигурност „Шангри-Ла“ в Сингапур.

Заплахата, срещу която се изправят тези съдове, има ясни очертания. От години Бреговата охрана на Китай – гръбнакът на усилията на Пекин за контрол над спорните рифове – води кампания в т.нар. „сива зона“. Това е натиск под прага на открит военен конфликт, който цели да утвърди китайските претенции, без да прекрачва линията, която би задействала Договора за взаимна отбрана, сключен от Щатите и Филипините. Тактиките са премерени и повтарящи се: използване на водни оръдия, тарани, заслепяващи лазери и рояци от надуваеми лодки, които пресрещат филипинските кораби, снабдяващи заседналия гарнизон на кораба „Сиера Мадре“ във Втората плитчина Томас. В плитчината Скарбъро натискът достигна безпрецедентни нива. По данни на Инициативата за морска прозрачност в Азия (AMTI) към Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), присъствието на Китай там възлиза на 933 „катеро-дни“ само за първата половина на 2026 г. Това е почти колкото за цялата рекордна 2025 г. (1099 дни), която на свой ред удвои показателите от 2024 г. Логиката на тази кампания изисква тя да остане под военния праг: през целия период Пекин не е прибягвал до огнестрелно оръжие, тъй като натискът чрез полицейски, а не флотски кораби държи сблъсъка в „сивата зона“, където Манила и Вашингтон трудно могат да го класифицират като „въоръжено нападение“.

Именно в това се крие смисълът на американския ход, както и неговите ограничения. Шестте допълнителни катера са незначителни като добавена бойна мощ: класът „Сентинел“ има водоизместимост от 353 тона, разполага с едно 25-мм автоматично оръдие и четири тежки картечници, има обхват от 2500 морски мили и може да плава автономно до 5 денонощия. В същото време Китайската брегова охрана разполага с кораби от съвсем друг калибър. Нейният флагман CCG-5901, наречен от филипинските медии „Чудовището“, има водоизместимост от 12 000 тона, колкото тежък ракетен крайцер, и надвишава по тонаж всеки кораб на американската брегова охрана. Предвид това огромно несъответствие, оценката на китайски анализатори, цитирани от South China Morning Post, че половин дузина малки катера не могат да променят баланса на силите, е напълно основателна от военно-техническа гледна точка.

Стойността на това разгръщане обаче не се измерва в тонаж, а в дипломатическа и правна категория: на полицейски съд се отговаря с полицейски съд. Противопоставяйки бял корпус срещу бял корпус, Вашингтон намира начин да оспори натиска в „сивата зона“, без да вкарва военни кораби в спорните води. По този начин САЩ избягват риска сами да предизвикат ескалация, която Пекин умишлено опитва да предотврати. Това присъствие осигурява постоянни „очи“ в региона и подкрепя правомощията на правоприлагането на Манила, без да изкачва конфликта на по-горно стъпало по военната стълбица.

Краят на 20-годишната мисия в Персийския залив и прехвърлянето на катерите към Тихия океан са ясна декларация за приоритети. Ресурси, ангажирани в Близкия изток в продължение на две десетилетия, сега се освобождават за региона, който Вашингтон определя като най-важен за стратегическите си интереси. Думите на Хегсет на форума „Шангри-Ла“ и изборът на филипинската дестинация – заливът Субик на самия праг на Южнокитайско море – насочват острието срещу Пекин толкова недвусмислено, че мотивите зад този ход трудно могат да бъдат тълкувани по друг начин.

Деца „щурмоваци“ и мемета за войната: Русия превръща училищата в тренировъчни лагери за бъдещи войници

🇷🇺 Руските власти в Санкт Петербург въведоха състезания за „щурмоваци“ сред учениците в рамките на национални военно-патриотични игри „Зарница 2.0“, съобщи The Moscow Times, цитирайки репортажи в местните медии.

„Зарница 2.0“ е организирана от младежката група на руския лидер Владимир Путин „Движение на първите“. В състезанията участват ученици от 5-и до 11-и клас, както и студенти от технически колежи. Участниците са разделени на екипи от по 10 души, създадени да симулират реални бойни отряди.

На децата се възлагат специфични военни роли, включително командир, свръзка, сапьор, медик, оператор на дрон, военен кореспондент и двама „щурмоваци“.

По време на събитията посочените за щурмоваци деца действат по двойки, поразявайки цели и хвърляйки гранати за време. Отборите се оценяват според способността да изграждат тактически прикрития, да подават сигнали за боеприпаси или дажби и да демонстрират правилно придвижване на отряда по време на бой.

Междувременно „военните кореспонденти“ на екипа имат за задача да публикуват постове в социалната мрежа Telegram, съобразени с държавната линия и печелят допълнителни точки за генериране на лайкове, репостове и включване на мемета в своите репортажи за войната, пише The Moscow Times.

Милитаризацията на руското образование се ускори значително след началото на войната в Украйна през 2022 г. От гимназистите вече се изисква да изучават нов предмет „Основи на сигурността и защитата на Родината“.

Съгласно директивите на Министерство на образованието, училищата са принудени да оборудват класните стаи със стрелбища, електронни симулатори на оръжия, лаборатории за радиационно и химическо разузнаване и реалистични симулатори на рани, за да подготвят младежите за бъдещата военна служба.

Милитаризацията на руската младеж се простира далеч отвъд тактическото движение и хвърлянето на гранати; тя е част от мащабно, дирижирано от държавата усилие за подготовка на децата за бъдеща високотехнологична война. Като част от плана за обучение на един милион специалисти по дронове до 2030 г. Кремъл е интегрирал сглобяването и пилотирането на безпилотни апарати в официалните учебни програми на над 500 училища.

Обучавани от оператори с реален боен опит, учениците биват набирани активно от държавни организации като „Юнармия“ (Младежка армия), която има над 1,8 милиона членове и приема деца на едва 8-годишна възраст. Тази тясно координирана кампания за промиване на мозъци е замислена да създаде „поколение на дроновете“, насочвайки тийнейджърите към военни договори, с които в крайна сметка да бъдат изпратени на фронта срещу Украйна.

PLA Daily: Япония прекрачи „червената линия“, разполага с плутоний за 5500 ядрени бойни глави.

🇨🇳⚔️🇯🇵 С капацитет за производство на около 5500 ядрени бойни глави, с който хипотетично може да изпревари арсеналите на световни лидери като САЩ и Русия – Япония вече разполага с поразителен запас от ядрени материали. Това твърдение публикува военният официоз PLA Daily в рядък доклад от цяла страница, в който се подчертава, че към края на 2024 г. Токио е отделило 44,4 тона плутоний.

Според вестника на Народната освободителна армия на Китай, страната отдавна е „прекрачила червената линия“ чрез опасно разширяване на своя технологичен и индустриален капацитет. Пекин предупреждава, че комбинацията от натрупани ресурси и международно военно сътрудничество превръща Япония в скрита ядрена сила, готова за пълна ремилитаризация в изключително кратки срокове.

Репортажът предупреждава, че след като Япония напълно се освободи от ограниченията на Трите неядрени принципа – да не притежава, произвежда и допуска въвеждане на ядрени оръжия – тя „може да се превърне в де факто ядрена държава за изключително кратък период от време“. Според изданието Япония е работила систематично за развитието на своята отбранителна индустрия „под прикритие на граждански технологии“, което е положило основите за „стратегическа промяна в политиката на отбрана и отприщване на нейния военно-промишлен потенциал“.

Токио е отделило рекордните 17,5 милиарда йени (109,6 милиона щатски долара) за своята програма за изследване на прехода към напреднали технологии през 2025 г. – 18 пъти повече от сумата през 2022 г. – с цел адаптиране на граждански технологии за военна употреба.

В доклада се казва още, че японското министерство на отбраната е създало през 2024 г. Институт за научни изследвания и иновации в отбраната по модела на американската DARPA и насърчава повече граждански фирми да се присъединят към военната научноизследователска и развойна дейност.

Отношенията между Китай и Япония се влошиха бързо, след като през ноември премиерът Санае Такаичи заяви, че може да се намеси военно, ако Пекин нападне Тайван. Коментарът вбеси Пекин, който прекъсна дипломатическия и културния обмен. Междувременно Япония разположи модерни оръжия, които могат да достигнат Китай.

В понеделник PLA Daily заяви, че „ремилитаризацията“ на Япония е отишла далеч отвъд развитието на „отбранително ориентирани“ способности и че нейната пацифистка конституция е била изпразнена от съдържание, което представлява сериозна заплаха за регионалната сигурност. „Сега тя навлезе в нова фаза, характеризираща се с мащабно разработване на настъпателни способности с голям обсег, което бележи пълното отклоняване на Япония от нейния следвоенен пацифистки курс“, се казва в публикацията.

Докладът се появи, след като през януари Китай забрани износа на стоки с „двойна употреба“ за Япония, а през февруари включи в черния списък 20 японски юридически лица. Според доклада санкционираните компании, сред които Mitsubishi Heavy Industries, Kawasaki Heavy Industries и IHI, са играли роля в японската агресия в годините на Втората световна война, а сега са „пионери в превъоръжаването на страната“ и „потенциално възраждат милитаризма“.

Посочва се, че само през финансовата 2023 г. стойността на договорите между Mitsubishi Heavy Industries (MHI) и Министерството на отбраната на Япония е скочила 4,6 пъти, а ракетите с голям обсег и бойните кораби съставляват по-голямата част от поръчките. Компанията изгражда нови производствени мощности и планира да увеличи работната сила в секторите, свързани с отбраната, с 40% през 2026 г.

MHI е придобила ключови технологии за стелт изтребители и системи за защита от балистични ракети чрез сътрудничеството си със САЩ по производството на изтребители F-35A и ракети SM-3 Block IIA. Тя също така си е осигурила големи чуждестранни договори, включително сделка за 6,8 милиарда долара за изграждане на военни кораби за Австралия и доставки на ракетни системи Patriot за САЩ.

PLA Daily предполага, че последните ходове на Япония наподобяват възхода на милитаризма преди Втората световна война и че страната „допълнително ще обвърже разходите за отбрана с интересите на специфични индустрии и конгломерати от типа „дзайбацу“, създавайки самоподсилващ се цикъл между политиката и икономическите интереси“.

„Когато предавките на отбранителната индустрия отново започнат да се въртят за възраждане на милитаризма, военната машина на Япония вероятно ще бъде рестартирана“, се казва в статията.

По-рано този месец главният секретар на кабинета на Япония Минору Кихара критикува Китай за липсата на прозрачност по отношение на неговите „продължаващи високи нива на разходи за отбрана“ и разширяващи се военни способности.

Русия превръща окупираните части от Украйна в огромна военна база

🇺🇦🪖🇷🇺 Руските войски в окупираните украински територии, особено в Донецка и Луганска област, превръщат цивилната инфраструктура в бази за настаняване на войници, транспортиране на боеприпаси и позиции за изстрелване на дронове, разположени по-близо до териториите, контролирани от Украйна.

Един от най-ярките примери за това е международното летище в Донецк. Последните сателитни изображения, предоставени от Planet Labs на Kyiv Independent, показват внезапно изграждане на основите на старото летище, което беше изоставено повече от десетилетие.

Украйна възстанови летището, нареждайки го сред най-модерните в страната за Европейското първенство по футбол на УЕФА през 2012 г. Над един милион пътници минаваха годишно през реновирания терминал, докато войната не се настани в региона през 2014 г.

Летището остана един от последните бастиони на украинските сили в Донецк, докато подкрепяни от Русия сепаратисти не го превзеха в края на 2014 г., разрушавайки новия терминал до основи. Почти 11 години следите от артилерия и експлозии на пистата бяха оставени недокоснати.

Снимки от април тази година показват летището толкова запуснато, колкото и след превземането му 11 години по-рано. Но към края на юли руските сили са асфалтирали отново пистата. Малки бели навеси сега запълват пистата, а нов бял хангар е изникнал на мястото на стария терминал.

Новите структури на летището, според Вадим Хлушко, основател на украинския OSINT проект CyberBoroshno, са база за разрастващия се арсенал от безпилотни самолети с голям обсег, които руската армия използва за ежедневните си атаки срещу Украйна.

„Това е т.нар. временна инфраструктура – гаражи за съхранение и пускане на камикадзе дронове от типа Шахед. Освен основните пускови установки, те създават и т.нар. примамки – фалшиви пускови позиции и лъжливи местоположения“, обясни Хлушко пред Kyiv Independent.

Той предупреди, че изстрелванията от летището в Донецк може да позволят на „Шахедите“ дори да носят артилерийски снаряди, които да изпускат по пътя си към финалната си мишена.

Не е тайна, че Русия преустройва завзетата украинска инфраструктура за военни цели, но докато президентът на САЩ Доналд Тръмп предлага „териториални размени“ като част от споразумение между Украйна и Русия, което би включвало предаването на целите области Донецка и Луганска, които Русия не контролира изцяло, украинците се опасяват, че окупираните територии вече са се превърнали в плацдарм за следващото нахлуване на Русия.

Институтът за изследване на войната (ISW) също предупреди, че заплахата от руски предни бази вече се разпростира и върху страните членки на НАТО.

„Те милитаризират всичко, до което се докопат“, заяви пред Kyiv Independent жена от Донецк, членуваща в женското партизанско движение Zla Mavka, пожелала анонимност по разбираеми причини.

„Военните заемат празни работилници, устройват казарми, а охрана не допуска никого наблизо. Дори не знаем какво има вътре, но всички виждат конвои, които влизат и излизат през нощта.“

Голяма част от Донбас вече е една руска военна база днес, оплаква се Петро Андриушенко, родом от Мариупол и военен съветник на кмета на града, който в началото на тази година стартира своя нов проект „Център за изследване на окупацията“.

Той твърди, че това което виждаме от новите военни инсталации на Русия „вероятно е по-малко от 1% от това, което реално е там. В почти всяко населено място има някакви помещения за руските военнослужещи“.

Видеа, публикувани наскоро в социалните мрежи от руски военни, показват завод в Бердянск, който някога е произвеждал влекачи и трактори, а след превземането си през 2022 г. е превърнат в база.

Завод за млекопроизводство в село Довжанск в източната част на Луганска област сега е руска база за ремонт на превозни средства, докато в Олександривка в Донецка област руските сили превърнаха училище в укритие за танкове.

В Крим и по крайбрежието на Азовско море руските окупационни сили превърнаха безброй бивши курорти в казарми. Арабатската коса например е популярна ваканционна дестинация до началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

„По-голямата част от Арабатската коса сега е празна“, обясни Сергей Данилов, зам.-директор на Асоциацията за близкоизточни изследвания, който се фокусира и върху Херсонска област.

„Не е тайна, ако погледнете около Скадовски и Зализни Порт, всеки втори детски лагер или база за отдих там е заета от Росгвардия или руски военни“, каза Хлушко, визирайки двете пристанища на Черно море в окупираната Херсонска област.

Представител на украинското съпротивително движение „Кримски бойни чайки“, обясни пред Kyiv Independent, че руската милитаризация на полуострова е скочила многократно от пълномащабната инвазия.

„Крим в момента изпълнява две функции: трамплин за потенциални офанзивни операции и база за снабдяване на руските сили в Южна Украйна.“

Той отбеляза скорошната поява на системи за противовъздушна отбрана С-400 и Панцир-С1, както и противокорабни ракети Бал и Бастион. Въпреки че „Кримските бойни чайки“ няма как да научат общия брой на руските сили в Крим, „има десетки гарнизони и съоръжения от различни нива, сред които летища, военноморски бази и ракетни комплекси, които осигуряват пълната бойна готовност на полуострова.“

От 2014 г. Украйна също е укрепила много ключови градове, които останаха в областите Донецка и Луганска, в резултат на което силно пострадали градове като Покровск, Купянск, Константиновка и Краматорск успяват да устоят на непрестанните руски атаки по суша и въздух.

Благодарение на наличието на планини и изкуствени терикони (отпадъчни купчини, характерни за региона Донбас), зоната е далеч по-удобна за отбрана в сравнение с Днипропетровска област, която граничи на запад и е предимно степна.

Предаването на тези добре защитени градове в областите Донецк и Луганск като част от каквото и да е мирно споразумение е равносилно на предаване на най-силните украински бастиони в ръцете на агресора.

За жителите на тези територии милитаризацията на Русия е поредно горчиво оскърбление на фона на задълбочаващата се хуманитарна криза.

„Най-лошото е, че тези промени се случват, докато се борим за основни неща — за вода, с която да измием ръцете на децата си или да приготвим храна“, каза активистката на Zla Mavka от окупирания Донецк.