Бундесверът забрани личните устройства заради шпионски заплахи от Русия и Китай.

🇩🇪 Министерството на отбраната на Германия въведе нови рестрикции за употреба на мобилни телефони от своите служители, включително военнослужещите от Бундесвера. Der Spiegel съобщи, че решението е продиктувано от ръста на заплахите от шпионаж, свързани с Русия и Китай.

Съгласно новите указания за сигурност смартфони, таблети и смарт часовници не се допускат на заседания с чувствителен характер – срещи, свързани с планиране на проекти, военни операции, учения и обсъждания на бойната готовност на германската армия. Служителите са задължени да заключват своите лични устройства в шкафчета, разположени извън заседателните зали. Ведомството посочи като основен мотив за мерките риска от изтичане на данни и шпионаж, който може да улесни саботажни действия.

Според федералните власти Бундесверът остава приоритетна цел за чуждия шпионаж. Експерти по сигурността алармират, че личните устройства са уязвими към зловреден софтуер и подслушване чрез фишинг атаки. През февруари Федералната служба за защита на конституцията (BfV) и отделът за военно контраразузнаване (MAD) публикуваха съвместно изявление, в което се предупреждава за фишинг кампания, насочена към потребители на Signal сред политици, военни и журналисти, съобщи The Record. Тъй като ведомството няма административен контрол върху личния хардуер на служителите, подобни атаки могат да останат незабелязани за продължителен период от време.

Повечето служители разполагат със служебни телефони, които преминават през редовни проверки, но тези устройства често нямат приложения за бързи съобщения. Това кара немалко от тях да продължат да използват личните си апарати заради удобството. Въпреки затягането на правилата политиката на министерството остава по-мека в сравнение с тази на Федералната разузнавателна служба (BND), където личните телефони са изцяло забранени на работното място.

На 19 март ръководителят на BfV Синан Селен съобщи за рязко покачване на руския шпионаж и саботаж срещу Германия. Той предупреди, че чужди играчи проявяват засилена готовност за поемане на рискове, използвайки широк набор от методи, сред които дори и „операции за ликвидиране". Президентът на MAD Мартина Розенберг потвърди тенденцията, заявявайки пред Euronews: „Наблюдаваме рязък ръст на случаите, свързани с шпионаж и хибридни мерки. Методите стават по-настъпателни и по-агресивни." Основните цели на враждебните действия според Селен са логистичният сектор, отбранителната промишленост и технологичните компании – сфери, при които Германия играе ключова роля като логистичен център за колективната отбрана на НАТО и подкрепата за Украйна.

Ескалацията е част от наложила се тенденция на континента. Според доклад от февруари на Международния център за борба с тероризма (ICCT) със седалище в Нидерландия, от началото на пълномащабната инвазия в Украйна до февруари 2026 г. в Европа са документирани най-малко 151 руски хибридни операции, сред които саботаж, палежи, опити за бомбени атентати и диверсии, съобщи The Moscow Times. Най-тежко засегнатата с цели 31 случая е Полша, следвана от Франция с 20 и Литва и Германия с по 15. В началото на януари Bloomberg съобщи, че германското разузнаване оценява руските тайни атаки като потенциална подготовка за по-широк конфликт.

Хакери от руското ГРУ са атакували критични обекти в САЩ.

🇺🇸⚔️🇷🇺 САЩ разсекретиха обвинителен акт на голямото жури, който разкрива как хакери от руското ГРУ атакуват критични обекти в цялата страна, съобщи американският журналист и автор на книги за работата на специалните служби Майкъл Вайс.

Кибератаките са засегнали Регионалното летище в северозападната част на щата Мисури, както и съоръжения за питейна вода и складове в щатите Тексас, Пенсилвания и Индиана, наред със завод за преработка на месо в Калифорния.

Една атака е причинила преливане на 757 000 литра вода в Тексас, а друга е довела до разваляне на 907 килограма месо. Обвинителният акт хвърля светлина над нарастващата заплаха от кибератаки срещу американската инфраструктура.

По-рано Министерството на правосъдието на САЩ обяви, че са повдигнати федерални обвинения срещу 33-годишната украинска гражданка Виктория Едуардовна Дубранова за нейното участие в кибератаки, насочени срещу критична инфраструктура на САЩ в подкрепа на руските интереси, съобщи Reuters.

Дубранова, която беше екстрадирана в САЩ по-рано тази година, е изправена пред тежки обвинения за предполагаемата ѝ подкрепа за хакерската група NoName057(16), свързана с множество световни кибератаки.

Тя е обвинена в заговор за нанасяне на щети по защитени компютри и предстои да бъде съдена: през февруари за участие в NoName057(16) и април за обвинения, свързани с друга група, CyberArmyofRussia_Reborn (CARR). Според Reuters, Дубранова се е признала за невинна и по двете дела.

ГУР на Украйна извърши „една от най-мащабните си кибератаки“ срещу Русия.

Украински военнослужещ участва в обучение в Централна Украйна, 12 март 2024 г.
📸 Снимка: Valentyna Polishchuk/Global Images Ukraine via Getty Images

🇺🇦⚔️🇷🇺 На 30 юли 2024 г. Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна е приключило едноседмична масивна кибератака срещу руски финансови институции, телекомуникационни доставчици и други цели. Това заяви източник от службата пред Kyiv Independent.

Широкообхватната DDoS кампания започна на 23 юли и наруши услугите на водещите руски банки, платежни системи, социални мрежи и чат приложения, правителствени уебсайтове и други. Проблемите, с които се сблъскаха интернет потребителите в цялата страна получиха широк отзвук и бяха подробно отразени от руските медии.

Източникът го нарече „една от най-големите DDoS атаки срещу руска интернет инфраструктура в историята“, добавяйки, че Украйна е успяла да се сдобие с „огромен обем от поверителни данни“.

ВТБ, Райфайзен банк, Алфа банк, Сбербанк, Газпромбанк и централната банка на Русия бяха сред набелязаните цели.

„Всички мишени по един или друг начин са подкрепяли или финансирали въоръжената агресия срещу Украйна“, посочи източникът. Според него целевите институции не са успели да възстановят напълно услугите си към 19 ч. местно време във вторник.

„Това е само прелюдия към по-интересни събития“, добави той, без да разкрива подробности.

Кибератаките са широко използвани и от двете страни на конфликта.

По-рано през юли ГУР пое отговорност за кибератака срещу близо 100 руски уебсайта, подкрепящи военните усилия на Кремъл. В резултат на атаката сайтовете бяха изведени офлайн, а началните им страници бяха заменени със снимка на окървавена свинска глава.

Друга мащабна кибератака, извършена в края на юни, остави без комуникация най-малко 250 000 души в окупирания Крим и останалите окупирани от Русия територии, припомни източникът от военното разузнаване.