Дрон-прехващач на „Варяг“ унищожи украински аеростат, носещ дрон със Starlink

🇷🇺🎯🇺🇦 Дрон-прехващач, управляван от 50-а отделна бригада за безпилотни системи „Варяг“, порази украински аеростат, носещ дрон със Starlink модул на височина около 10 км. Бригадата, която е част от Войските за безпилотни системи на Руската федерация и остава на пряко подчинение на висшето командване, публикува записа на 5 октомври 2026 г. в своя канал в Telegram. Къде и кога е станало прехващането, тя не съобщава, а вида на прехващача не е уточнен.

Записът е показва картината, заснета от гледната точка на самия прехващач. В началото балонът се вижда като малка светла точка над хоризонта и започва да се увеличава с приближаването на дрона. В кадъра се вижда бледият му корпус със стеснена шийка, от която се спускат въжета; на тях виси бяла кутия, а по-долу има дрон с витла. Прехващачът продължава към товара, докато кутията и дронът под нея се появят в голям план, и точно тогава записът свършва. Хоризонтът е изпъкнал и очертан със светла ивица, а под него се вижда земята. Постът завършва с думите „И тук ще ви стигнем“ (Мы вас и тут достанем!).

„Варяг“ е част от Войските за безпилотни системи на Русия. Украинското издание Defense Express я описва на 4 октомври 2026 г. като бригада, която разполага с далекобойни дронове и според него би могла да стои зад ударите по мостовете в Киев, а числеността ѝ оценява на 1500–2000 оператори. Пусковите ѝ установки са мобилни, на шасита КАМАЗ. На 5 октомври каналът на бригадата публикува и записи на нейните отряди за борба с дронове, придружени със списък на свалени украински безпилотни летателнин апарати. Един от тях е над магистрала „Новороссия“, като в списъците присъстват „Баба-Яга“, B-2 и Hornet, американският ударен дрон с изкуствен интелект, който Украйна използва срещу руската логистика в Приазовието.

Аеростатът е помощна платформа, а не средство за нанасяне на удари, и върши няколко неща паралелно. Той ретранслира сигнала за връзка, наблюдава и подава данни за насочване към цели с оптико-електронни модули (камери и сензори), а освен това служи за примамка, която пренатоварва руската ПВО. Балонът е евтин: Euromaidan Press оценява цената му на няколко хиляди долара, а според Defense News той е все така труден за откриване от радарите, може да виси дълго във въздуха и да носи товар. Украйна и Русия почнаха да използват широко такива. Както писа Euromaidan Press на 21 май, Русия ги вдига, за да удължи обсега на своите радиомрежи, а Украйна ги използва за товари над руска територия и отклоняване на ПВО по време на нападения с дронове. Изданието посочва най-лесния отговор на проблема със сигнала: ретранслатори, закачени на самите балони.

Starlink модулът, терминал за сателитната връзка на SpaceX, поддържа връзка с оператора и когато дронът е далеч от него. Аеростатът с дрон, оборудван с такъв модул, е свързващо звено в по-мащабна схема. Киев пуска своите дронове в рояк и всички те следват апарата, който носи ретранслатора. Докато този апарат лети, сигналът не се прекъсва и целият рояк продължава напред; щом бъде унищожен, предаването спира. Затова ударът по аеростата с водещия дрон засяга връзката на целия рояк.

Украйна изпитва схемата, при която балон издига дрон, от пролетта. На 20 май 2026 г. се появиха кадри от изпитание, при което хелиев балон вдига 2-метровия дрон Hornet до 8000 метра височина, преди да бъде освободен. Defense News писа на 25 юни, че балонът удвоява обсега на дрона. Според изданието той расте от около 150 до поне 300 км. Изданието добавя, че дотогава към Русия са пуснати над 1000 балона. Според Euromaidan Press движението на балона зависи от вятъра, а ветровете нависоко над Украйна невинаги духат към окупираните територии и Русия. На 16 август Forbes съобщи, че Киев съчетава балоните със Starlink, за да увеличи обсега на FPV дроновете, които операторът управлява през камера на борда. Аеростатът от това видео на „Варяг“ е прехванат на около 10 км, с 2 км над прословутите 8000 метра, на които през май балон изнесе Hornet при изпитанието.

Балоните са основна тема в руските среди. На 4 октомври сенаторът Дмитрий Рогозин написа в Telegram, че магистрала Р-280 „Новороссия“ е атакувана от десетки аеростати, долетели от десния бряг на Днепър: от които тръгнали както дронове-убийци Hornet-2, така и камикадзе дронове с изглед от първо лице (FPV), оборудвани със Starlink антени. Към поста той приложи снимка на един от свалените дронове край шосето. Магистралата е водещата сухопътна връзка към Крим по северния бряг на Азовско море през Мелитопол и Бердянск, в окупираната част на Запорожка област. Рогозин отправя препоръка към мобилни огневи групи, които съпровождат камиони, цистерни и военна техника, да се въоръжат с гладкоцевно оръжие, а постовете да оглеждат банкетите край пътя за FPV дронове в засада.

В началото на февруари 2026 г. Министерство на отбраната на Украйна и SpaceX въведоха „бял списък“ на Starlink терминалите, а според тогавашния министър на отбраната Михайло Федоров руските терминали са блокирани. Над Русия Starlink не работи по решение на самата компания, а към 31 август Киев още нямаше разрешение да го използва за удари вътре в страната, напомня Kyiv Independent. Starlink е и руска цел: на 5 октомври руските групировки отчетоха унищожаването на 181 украински пункта за управление на дронове и 12 терминала Starlink. Русия има и своя платформа за връзка високо над земята: стратосферният аеростат „Барраж-1“ е предвиден за около 20 км, два пъти над аеростата от записа, и товар до 100 кг. Разработван е от Фонда за перспективни изследвания, Московският държавен технически университет „Бауман“ и завод „Аеродроммаш“. Изпитание на 3 септември 2026 г. по проекта „Барраж“ издигна платформата на около 17 км. Оттам тя осигури 5G връзка за период от над 80 минути. United24 Media и Forbes още през февруари го описаха като руския отговор на ограниченията върху Starlink, а според данни за изпитанието проектът цели 5G покритие в райони, където наземната инфраструктура е икономически неоправдана, предимно в Сибир и Далечния изток.

Прехващането на водещия дрон на 10 км показва къде схемата с рояк дронове остава най-уязвима: докато връзката минава през един ретранслатор, унищожаването на носителя я прекъсва. Доколко прехващането е устойчив модел за противодействие, ще стане ясно по две неща. Повторен запис от бригадата с посочени място и дата би показал, че прехващането на такава височина не е еднократно. Преход на украински рояци към няколко ретранслатора или към мрежова радиовръзка би демонстрирал, че уязвимостта е призната и преодоляна: според Euromaidan Press мрежовите радиостанции се заглушават много по-трудно, а изискват много повече апаратура.

Морската пехота управлява FPV дрон от хеликоптер в експеримент срещу рояци.

🇺🇸🚁🎮 Оператор на дронове от Корпуса на морската пехота на САЩ управлява FPV дрон от кабината на многоцелеви хеликоптер UH-1Y Venom край авиобаза Чери Пойнт в Северна Каролина. Така серията изпитания на машината като въздушен пункт за управление на евтини дронове получава приложение в отбраната. Полетът е бил извършен на 10 август като част от Technology Operational Experimentation Event 26.1, провеждан от Управлението за военноморски изследвания (ONR) съвместно с 269-а лека щурмова хеликоптерна ескадрила (HMLA-269). Проведеният експеримент има за цел да формулира оперативни изисквания и да провери технически решения за борба с рояци от безпилотни системи. Корпусът публикува кадрите на 14 август.

Операторът е ланс-капрал Кристофър Джеймс от рота „Б“ на Батальона за криптологична поддръжка на морската пехота – звено, подчинено на Информационното командване на Корпуса, което е специализирано в електронното разузнаване (SIGINT) и е базирано във Форт Мийд. Съгласно официално обявената си мисия той изпълнява задачи по радиоелектронно разузнаване и защита на информацията, свързвайки национално и тактическо ниво с Агенцията за национална сигурност (NSA) и Централната служба за сигурност (CSS).

Досега FPV дроновете в Корпуса преминаваха основно през пехотни подразделения, където на въоръжение постъпи американският квадрокоптер Neros Archer. Затова присъствието на пилот от криптологично звено в кабината на Venom показва различен подход – чрез структурата на Корпуса, която работи с радиочестотния спектър. На борда са още капралите Остин Фийлд и Джейкъб Стоун, екипни началници от HMLA-269.

Изпитанията на хеликоптер като носител и въздушен пункт за управление на FPV дронове започнаха около 3 месеца по-рано, но първоначално бяха насочени към друга задача. На 14 май в авиобаза Мирамар в щата Калифорния наземен екип изстреля Archer и предаде управлението му на оператори в UH-1Y, който беше във въздуха на няколко километра от мястото.

„Основната цел бе да проверим доколко е осъществимо пускането и разгръщането на FPV дрон от движещ се хеликоптер без употреба на взривен заряд – нещо, което успяхме да сторим днес“, каза капитан Куинтън Торнбъри, пилот от 169-а лека щурмова хеликоптерна ескадрила.

На 16 юни в Camp Pendleton същата ескадрила и 3-ти лек брониран разузнавателен батальон повториха тази схема в подкрепа на група за абордаж от Командването за специални операции на морската пехота (MARSOC). Дронът, пуснат и управляван от кабината, огледа палубата и надстройката на целеви плавателен съд, преди военнослужещите да се спуснат по въже. И при майското, и при юнското изпитание целта беше разузнавателната способност да бъде изнесена по-близо до обекта, докато пилотираният носител остава на безопасно разстояние.

Междувременно Cherry Point се превърна в полигон, на който ONR проверява възможности за защита срещу масирани атаки с дронове. Между 26 януари и 6 февруари там се проведе експериментът „Wave Breaker“. Подразделения от 1-ви батальон на 2-ри полк на морската пехота сформираха отбранителна клетка със задача да защитят военен кораб и пистите на базата от симулирана масирана атака.

Лабораторията по космическа динамика предостави системата CAirO, която обединява радари, камери и компютърно зрение за откриване, проследяване и поразяване на безпилотни летателни апарати, лодки и самолети.

Графикът на цялата експериментална кампания беше обявен предварително. В запитване към индустрията от 19 ноември 2025 г. ONR я описа като демонстрация, последвана от ограничени експерименти в периода от март до юли 2026 г. и завършваща с изпитание на напреднала способност от август и декември, съобщи специализираното издание Inside Defense.

В запитването противодействието на рояци е поставено редом с още две теми: контейнерни полезни товари за морски дронове и постигане на превъзходство при вземане на решения в морски оперативни центрове. ONR търси технологии със степен на готовност между ниво 5 и 7 – тоест решения, които вече са изпитвани в релевантна или реална среда, а не съществуват само в лаборатория.

Роякът представлява отделен проблем, защото е способен да пренасити отбраната. Срещу едновременно приближаващи десетки цели решаващо значение има не само точността на отделния прехващач, а и броят на прехващанията, които защитникът може да извърши за ограничено време.

Корпусът не съобщава какъв дрон е използван на 10 август. Стандартът при досегашните изпитания е Archer на Neros – компания със седалище в Калифорния – квадрокоптер с около 20 км обхват, 2 кг полезен товар и цена от около 2000 долара. Той се произвежда без китайски компоненти, включително без чипове китайско производство.

Archer се предлага в 3 размера с диаметър на витлата между 12,7 и 25,4 см, а най-големият вариант може да носи бойна част на американския производител Kraken Kinetics. Програмата вече се намира извън чисто експерименталния етап. Корпусът има поръчка за ударни варианти на машината от 3 ноември 2025 г. До май са приети над 3500 апарата, а производителят твърди, че вече произвежда около 1200 седмично.

Украинската практика показва защо именно подобни евтини апарати се разглеждат като средство за борба с рояци. Използваните там FPV прехващачи струват между 1000 и 2100 долара и се управляват от оператор с очила или монитор пред него. Работилницата Wild Hornets отчете 600 свалени цели за под 5 месеца до началото на октомври 2025 г. За това обаче са били изразходвани около 1800 прехващача – средно по 3 за 1 сваляне, което увеличава действителния разход до близо 6300 долара на поразена цел.

През юли Skyfall представи вариант, способен да преследва реактивни дронове „Шахед“ със скорост до 370 км/час. Американската армия стигна до сходна икономическа логика по-рано тази година, когато закупи 13 000 прехващача Merops на цена около 15 000 долара за брой срещу цели, струващи между 30 000 и 50 000 долара.

„Сваляме Шахеди, които струват между 30 000 и 50 000 долара, което е чудесно, защото ни поставя от правилната страна на кривата на разходите“, каза министърът на армията Даниел Дрискол пред Конгреса през април.

Хеликоптерът предоставя две предимства, с които наземният екип не разполага. Първото е разширеният радиохоризонт. Управлението и сигналът на видеопотока на такъв дрон изискват пряка видимост, а след издигане на оператора на няколкостотин метра височина разстоянието, на което той може да наблюдава и командва машината, се увеличава значително.

Второто предимство е гледната точка отгоре надолу към ниско летящи цели, които могат да бъдат изгубени от наземните радари заради особеностите на релефа и други препятствия. Срещу тези предимства застава уязвимостта на носителя. UH-1Y е голяма, шумна и сравнително бавна цел. Както отбелязва изданието Army Recognition, смисълът на концепцията е сензорът и ударната способност да бъдат изнесени напред, докато пилотираният хеликоптер остава извън обсега на съвременната ПВО.

Противодействието на рояк не се изчерпва с физическото прехващане. Групата от дронове може да бъде откривана, проследявана и разстройвана и чрез нейния електромагнитен отпечатък – задача, която попада пряко в компетенциите на криптологичните и информационните звена.

На институционално равнище Корпусът подреди тази дейност през юли. С разпореждане MARADMIN беше създадена Групата за роботизирана интеграция на морската пехота (MCRIG) – служебна организация, която трябва да приведе в стандарт и въведе в цялата структура обучението за използване на малки дронове от групи 1 и 2 и за противодействие срещу тях.

Паралелно работят два отряда: наличният този за ударни дронове на морската пехота (MCADT) и новият за антидрон дейност (MCCDT) към Батальона за огнева подготовка в Куантико. Вторият категоризира самата заплаха, проверява нововъзникващи решения, утвърждава тактики и предава резултатите на MCRIG, преди да бъдат въведени в целия Корпус.

Съобщението за изпитанието през юни определя цялата линия като част от изпълнението на разпореждане на министъра на войната Пийт Хегсет войските да експериментират с безпилотни технологии на всяко едно ниво.

Публично описание на ролята на дрона в полета от 10 август не е налично. Не е ясно дали той е бил в ролята на прехващач срещу целите, управлявани от противникова клетка, или е бил част от симулираната заплаха. По-вероятно е първото, тъй като вертолетът изглежда е бил използван като носител и ретранслатор, докато имитирането на рояк рядко изисква пилотиран носител за пускане на отделните апарати.

Ако реално това е посоката на изпитанията, до края на годината експериментът за напреднала способност би трябвало да доведе до формулирано оперативно изискване за противодействие на рояци, а не само до отчет за проведени полети.

NORTHCOM няма сензори и средства срещу рояк дронове над САЩ

🇺🇸🛡️ САЩ не могат да отблъснат рояк дронове над собствената си територия, тъй като не разполагат нито с апаратурата да го засекат, нито с оръжието да го неутрализират, посочи генерал-лейтенант Джоузеф Джарард, заместник-командващ на Северното командване на САЩ (NORTHCOM), както и заместник-командир на Обединеното командване за аерокосмическа отбрана на Северна Америка (NORAD), пред Симпозиума по космическа и ракетна отбрана в Хънтсвил, Алабама.

Въпросът от залата беше пряк: може ли командването да отбие атака на рояк безпилотни апарати вътре в страната. Джарард отговори с една дума: „Не.“ После я разгъна. „Нямаме сензорите, а според това къде ще удари роякът зависи дали изобщо имаме сензори, както и дали разполагаме със средства за поразяване, с които да атакуваме проблема“, каза той. И добави: „Затова в момента сме зле оборудвани да се справим с нещо такова, а очевидно сме го виждали как се използва. Виждаме го да се използва всекидневно по света и още не сме измислили как да намалим тази заплаха.“

Дефицитът, който Джарард описа, е в засичането, не поразяването. „Откриването очевидно е най-големият проблем и начинът, по който успяваме да откриваме, е една от най-големите ни грижи в момента“, каза той. NORAD стъпва на радарите, с които вече разполага, и се закача за данните на други ведомства, сред които и местната полиция. Тези радари обаче са строени за друга война. „В продължение на десетилетия NORAD беше изправен пред една заплаха, Русия, от една среда, въздуха, по едно направление, Арктика“, припомни Джарард на същата сесия. Мрежата е проектирана да вижда бомбардировач и крилата ракета, движещи се бързо на голяма височина, а не малката машина от търговски клас, която лети ниско и бавно и която воюва всеки ден в Украйна.

Този дефицит не е американска особеност и има примери по нашите географски ширини. На 8 август дрон навлезе от посока Румъния и се взриви в слънчогледово поле на 100 метра навътре в България, край бившия граничен пункт „Кардам“, на около километър от компресорната станция на Трансбалканския газопровод. Нито българските, нито румънските радари го засякоха. Шест дни по-късно италиански изтребител свали дрон на голяма височина над необитаема местност в Балвския край на Латвия. През юли румънските ВВС свалиха 3 дрона за 3 поредни денонощия над делтата на река Дунав, след 33 неоторизирани нахлувания от началото на войната. През септември 2025 г. полски и нидерландски изтребители откриха огън по руски дронове над Полша – първият случай на бойно ангажиране на натовска авиация от началото на войната.

Произходът на тези дронове също не е един и същ. Родното министерство на отбраната определи останките край Кардам като украинска многоцелева дрон платформа „Майя“, която най-често се използва в ролята на примамка, вероятно отклонена от руско електронно заглушаване. Подобен механизъм стои зад балтийските навлизания, при които украински далекобойни дронове, изпратени към пристанищата Уст-Луга и Приморск, се озовават над Литва, Латвия и Естония. Именно това придава особена тежест на признанието от страна на САЩ. Преди дронът да бъде открит и идентифициран, отбранителната система не знае кой го е изстрелял, а Джарард каза, че в зависимост от мястото на атаката може изобщо да няма с какво той да бъде засечен.

Хронологията започва много преди Хънтсвил. В периода от 6 до 23 декември 2023 г. неизвестни дронове навлизаха 17 поредни нощи във въздушното пространство над авиобаза Лангли във Вирджиния, дом на F-22 Raptor; част от машините бяха с дължина около 6 метра. ВВС на САЩ изтеглиха част от своите изтребители от пето поколение в съседна база, за да ги предпазят, а 10 месеца по-късно Пентагонът все още не знаеше откъде са дошли апаратите. През ноември и декември 2024 г. хиляди свидетели съобщиха за нощни полети над Ню Джърси, а сигналите обхванаха Ню Йорк и Пенсилвания; полицията на арсенала „Пикатини“ отчете 11 сигнала между 13 ноември и 6 декември. Федералните ведомства обясниха по-голямата част от тях с погрешно разпознати самолети и законно летящи машини.

Данните за навлизанията обаче продължиха да нарастват независимо от обществената тревога. Между септември 2023 и септември 2024 г. над американски военни обекти бяха отчетени около 230 навлизания, а през следващите 12 месеца – около 420. През февруари 2025 г. командващият NORTHCOM генерал Грегъри Гийо свидетелства пред Сената за 350 засичания над 100 обекта с различно ниво на охрана в предходните 12 месеца и поиска разширяване на правомощията си, за да може безпрепятствено да обменя данни за безпилотния трафик с Министерството на вътрешната сигурност.

Междувременно в Русия се проведе операцията, превърнала се хипотезата на Джарард в даден сценарий. На 1 юни 2025 г. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) изстреля 117 FPV дрона от дървени конструкции, превозвани с камиони и разположени в Руската федерация, срещу 5 авиобази на стратегическата авиация, включително Оленя в Мурманска област и Белая в Иркутска, на над 4000 км от украинската граница. Киев обяви 41 повредени самолета; НАТО даде по-предпазлива оценка от 10 до 13 напълно унищожени машини. Атаката не премина през нито една граница и не попадна в обсега на нито един радар за далечно засичане. Тя започна от вътрешността на страната, срещу ядрената ѝ авиация – именно сценарият, който Джарард описва като недостатъчно покрит.

На институционално ниво отговорът на Вашингтон беше бърз. През ноември 2024 г. Пентагонът възложи на NORTHCOM да координира антидрон дейностите в континенталните щати и Аляска. През септември 2025 г. командването проведе учението „Falcon Peak 25.2“ в авиобаза Еглин в щата Флорида и обяви групи за бързо реагиране, способни да пристигнат на засегнат обект в рамките на 24 часа, а първият екип беше разгърнат в космическа база „Питърсън“ в Колорадо. Законът за отбранителния бюджет за фискалната 2026 г. създаде Обединената междуведомствена оперативна група 401, чийто директор докладва директно на заместник-министъра на отбраната, а през януари групата разшири правомощията на комендантите извън най-близкия периметър около базите, определи всяко неразрешено наблюдение над обект като заплаха и разреши обмена на сензорни данни с други федерални служби.

Джарард посочи посоката на преустройството. Операция „Noble Eagle“ – постоянното въздушно дежурство над Северна Америка, въведено след 11 септември 2001 г. и изградено основно за реакция срещу отвлечени пътнически самолети – се пренастройва към антидрон задача. Отговорността обаче не е само на военните. Правомощията за сваляне на безпилотен летателен апарат, нарушил въздушното пространство на САЩ са разпределени между Пентагона, Министерство на вътрешната сигурност, ФБР и Федералната авиационна администрация, а обменът на данни между тях се урежда отделно за всеки случай. „Ще трябва да стане по-гладко“, каза Джарард за взаимодействието между тези институции. Гийо поиска същото пред Сената още преди година и половина, а законодателният отговор дойде едва с бюджетния закон за 2026 г.

След това системата беше подложена на проверка и у дома. В първите дни на операция „Epic Fury“ срещу Иран, започнала на 28 февруари, подвижният комплект на Anduril Industries засече и потисна с електронно заглушаване няколко дрона над необявен стратегически обект в САЩ. На 9-15 март охраната на авиобаза Барксдейл в Луизиана, където са базирани стратегически бомбардировачи B-52 Stratofortress и съхраняват ядрени бойни глави, наблюдава последователни вълни по 12-15 машини над летателната линия. Дроновете излъчваха сигнали, нетипични за търговски модели, работеха по канали за контрол на голямо разстояние и издържаха на заглушаване. Полетите бяха спрени, а на персонала беше наредено да остане в укритие на място. Операторите не бяха установени. Дронове бяха засечени и над форт „Макнеър“ в щата Вашингтон, където живеят държавният секретар и министърът на отбраната.

След това последва и бюджетният отговор. Заявката на Пентагона за финансовата 2027 г., представена на 21 април 2026 г., включва 21 милиарда долара за боеприпаси, антидрон технологии и системи като бойния самолет-придружител, при 3,1 милиарда долара, поискани за способности година по-рано. Сравнението не е пряко, защото 21-те милиарда покриват няколко категории едновременно, но посоката е недвусмислена.

През лятото САЩ показаха и че разполагат с реални способности, когато задачата е ограничена по време и пространство. По време на Световното първенство по футбол през юни и юли Федералната авиационна администрация наложи близо 250 временни забрани за полети над стадиони, тренировъчни бази и хотели на отборите; ФБР и Министерство на вътрешната сигурност иззеха над 700 дрона и предприеха мерки към 357 оператори в 11-те американски града домакини. Ведомствата описаха операцията като най-мащабната гражданска антидрон кампания в историята на страната. Екипът на NORTHCOM с подвижния комплект осигури откриване и там, както и по време на честванията за 250-годишнината на страната.

Разликата между юли и август е разликата между временно защитено събитие и постоянна отбранителна готовност. Един стадион може да бъде покрит за месец с федерални екипи, местна полиция и системи под наем. Континент с хиляди военни обекти и гъсто гражданско въздушно движение не може да бъде защитен по същия начин, а Джарард не твърди друго. Признанието му се отнася до постоянната отбрана, а не до способността да бъде защитена конкретна точка на конкретна дата.

Едно възражение обаче заслужава внимание. Изявлението беше направено на индустриален симпозиум, дни преди учението „Falcon Peak 26.2“ на полигона Юма в Аризона и 4 месеца след рекордна бюджетна заявка – среда, в която подчертаването на дефицити би могло да стимулира нови договори. Хронологията обаче отслабва този аргумент: заявката е внесена през април, а вълните над Барксдейл са документирани от самата база и разследвани съвместно с федерални и местни служби още през март, независимо от бюджетния календар. Джарард не описва само хипотетична заплаха, а състояние, което вече е проверено на практика.

Проверката е близка и конкретна. „Falcon Peak 26.2“ предстои да се проведе от края на август до началото на септември. Ако след него NORTHCOM обяви реално покритие за засичане над обектите си, а не поредна оценка на технологии, тезата от Хънтсвил ще загуби значителна част от силата си за следващата година. Ако отчетът за периода септември 2025 – септември 2026 г. надхвърли 420 навлизания при непроменена мрежа, американското небе над собствените военни бази ще влезе в трета поредна година след Лангли като наблюдавано, но недостатъчно защитено. Полето край Кардам показа каква е цената на пропуснатото засичане, когато на пътя на апарата се окаже слънчоглед. Барксдейл показва каква би могла да бъде, ако не е.

Украйна атакува 17 руски региона, „Фламинго“ порази завод за ПВО в Киров.

🇺🇦🚀🇷🇺 През изминалата нощ Украйна проведе една от най-масираните далекобойни атаки за годината – синхронен удар по петролни рафинерии, тръбопроводна и военна инфраструктура дълбоко в руския тил, по две военни летища в окупирания Крим и логистичната мрежа на най-големия онлайн търговец в страната. В отделен, най-смъртоносния епизод крилата ракета „Фламинго“ порази завода за ПВО в град Киров: 6 убити и 26 ранени. Министерство на отбраната на Руската федерация обяви прехванати 571 дрона над повече от дузина области, което според него е сред най-големите вълни, изпращани от началото на годината.

Ударът беше разпределен паралелно към цели от различен клас и на различна дълбочина, за да раздроби ПВО – почерк, който Службата за сигурност на Украйна (СБУ) определя като своя далекобойна специална операция.

По данни на агенция ТАСС дроновете са били свалени над 17 региона: Белгородска, Брянска, Владимирска, Калужка, Курска, Ленинградска, Новгородска, Орловска, Псковска, Рязанска, Смоленска, Тверска, Тулска и Московска област, Краснодарски край, Република Крим, както и над Азовско и Черно море.

Числото 571 е руско твърдение за прехващане, а не независим брой изстреляни машини или поразени цели; за сравнение, ТАСС определи вълната като по-малка от рекордната на 26 юни, когато обявиха свалянето на 660 дрона.

Горивна и тръбопроводна инфраструктура

Основната тежест на удара легна върху петролния сектор. В официално изявление СБУ пое отговорност за пожара в депо на линейно-производствена диспечерска станция „Субханкулово“ в Република Башкирия – възлов пункт по тръбопроводната мрежа на около 1350 км от украинска територия. На около 900 км пламна и мини-рафинерията „Новоспасский“ на НС-Ойл в едноименното селище в Уляновска област – предприятие с обявен годишен капацитет 600 000 тона суров петрол. Пожарът беше потвърден от областния управител. Трети засегнат обект е мини-рафинерията „1-ви завод“ в Калужка област, също с горящ резервоарен парк по описанието на СБУ.

Разстоянията очертават обхвата: Башкирия и Уляновск лежат отвъд река Волга, стотици километри навътре в тила, където руската ПВО е по-разредена, отколкото в граничния пояс. Ударите продължават кампанията, която Киев води от месеци срещу рафиниращите мощности и снабдителните възли на руската армия, и се вписват в поредица от пожари по петролни депа и станции през юли.

Военни обекти в окупирания Крим

В окупирания полуостров СБУ насочи дроновете към две авиобази. На летище „Белбек“ край Севастопол службата заяви, че е поразила радарна станция „Небо-У“, която засича въздушни цели на голяма дистанция и захранва системата за ранно предупреждение.

Друг удар порази склад за горива и смазочни материали в летище „Саки“. Оценката на понесените щети по тези обекти все още не е потвърдено от независим източник; руската страна традиционно омаловажава или премълчава пораженията по военни цели в Крим.

Заводът „Авитек“ в Киров – крилата ракета

Най-смъртоносният и технически най-отличим епизод на нощта не беше дронов. В ранните часове на деня крилата ракета FP-5 „Фламинго“ на украинската компания Fire Point реализира попадение в завода „Авитек“ в град Киров, разположен на около 800 км североизточно от Москва и 1200 км от най-близката територия, контролирана от Украйна.

Заводът е част от концерна „Алмаз-Антей“ и произвежда ракети-прехващачи за ЗРК „Тор“ и „Оса“, както и компоненти за бойната авиация. Загинаха 6 работници, а поне 26 са ранени; по данни на руски източници ударът е предизвикал пожар, оставяйки части от града без ток и вода.

Fire Point документира попадението с видео, а президентът Володимир Зеленски потвърди операцията, като описа предприятието като производител на „компоненти за самолетите и ракетните системи на окупатора, използвани в масираните удари срещу нашите градове“.

Ако мащабът на употребата ѝ се потвърди през следващите дни, това ще бъде сред най-осезаемите бойни приложения на новото украинско далекобойно оръжие досега.

Логистичната мрежа Wildberries

Успоредно с горивата и военните обекти украински дронове удариха складове на Wildberries – най-големия онлайн търговец в Русия. По потвърждение на съоснователката Татяна Ким и на президента Зеленски бяха ударени обекти в Шушари (южно от Санкт Петербург), комплексът „Уткина Заводь“ в Ленинградска област и склад в окупирания Симферопол. Персоналът е бил евакуиран, като не се съобщава за жертви. По оценки на компанията от предходния уикенд насам са засегнати 5 склада, или близо 10% от нейния логистичен капацитет – трети удар по мрежата за под седмица.

Зад спора за характера на тези складове стоят проверими факти. На платформата Wildberries се предлагат бойни дронове и гексакоптери, макари с оптично влакно, полетни контролери, механизми за пускане на боеприпаси, прицели и бронирани плочи – военни стоки и стоки с двойно предназначение, документирани от украинското издание Defense Express и потвърдени в репортажи на CNN и Fortune. Част от дроновете се рекламират като „одобрени“ от руския център за безпилотни технологии „Рубикон“.

Въпросните обяви дават материална опора на твърдението на президента Зеленски, че мрежата „снабдява окупационната армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и военно снаряжение“. Кремъл и съоснователката Татяна Ким, известна като най-богатата жена в Русия, продължават да представят бизнеса като чисто граждански – търговец на потребителски стоки – уверение, което бива опровергано от обявите на самата платформа.

Мащаб, ответен удар и картина на нощта

Дроновата вълна е сред най-големите за годината по собствените данни на руското военно ведомство, но числото описва прехванатите машини, не поразените обекти – реалната щета се измерва по потвърдените пожари и попадения, а не по заявените свалени дронове. Украйна не обяви общ брой изстреляни апарати; СБУ формулира целта на операцията като понижаване на военния и икономическия потенциал на Русия и затрудняване на нейната отбрана.

Нощта беше двупосочна. Часове след украинската атака руската армия нанесе ответни удари по Украйна: две планиращи авиобомби (КАБ) паднаха върху Славянск около 10:40 часа, убивайки 5 цивилни и ранявайки 9 други, и повредиха сградата на почетното консулство на Латвия, заради което украинската прокуратура образува разследване за военно престъпление. Отделен руски ракетен удар срещу събитие на украинската отбранителна промишленост в Киевска област отне живота на около 10 души и рани най-малко 100 други. По сборни данни на международните агенции жертвите от двете страни за денонощието надхвърлят 20.

Нощта срещу 24 юли очерта широкообхватна далекобойна кампания, разгърната едновременно по горивна, военно-промишлена и логистична инфраструктура – от Башкирия и Уляновск в дълбокия тил до летищата в окупирания Крим – с крилата ракета срещу завод в Киров като най-скъпия епизод откъм човешки загуби. Потвърдените пожари по петролните обекти и жертвите в Киров очертават реалния резултат на една от най-масираните украински атаки за годината.

ВВС на САЩ искат микрофонна мрежа срещу дронове в Милдънхол

🇺🇸🇬🇧 ВВС на САЩ искат да обградят една от най-ангажираните си със секретни мисии бази в Англия с мрежа от микрофони, създадена да чува приближаващите вражески дронове, още преди да бъдат засечени от камера или радар. Новопубликувана тръжна обява сочи, че 352-ро крило за специални операции търси да получи пасивна акустична система за откриване на дронове, която да разгърне в авиобаза Милдънхол – сензори, които прослушват за характерния звуков отпечатък на малките дронове, без да излъчват радарен сигнал, който би издал тяхното местоположение на противника, претърсващ ефира именно за такива емисии.

Като предпочитано решение обявата назовава Discovair G2+ на норвежката Squarehead Technology – масив от 128 микрофона с вградена оптична камера – но допуска и конкурентни оферти за еквивалентен продукт. Крилото иска четири мрежово свързани сензорни модула, способни да откриват и класифицират дронове от Група 1 и Група 2: двете най-малки категории в 5-степенната класификация на Пентагона за безпилотни системи, която обхваща всичко от джобните търговски квадрокоптери до апарати с тегло до 25 кг. Всички сензори трябва да засичат дрон от Група 1 – клас на потребителските машини от типа на DJI Mavic – от поне 500 метра разстояние при оптимални условия и да покрива зрително поле от 100 градуса по хоризонтала и по вертикала, достатъчно широко, че шепа свързани модули да затворят периметъра на цяла една база без очевидни пролуки. Теглото е ограничено до 10 кг на модул, така че един военнослужещ да е способен да я разгърне сам, в стационарен или в експедиционен вариант, а техническите изисквания предвиждат тя да продължи да работи и при заглушен, отслабен или изцяло недостъпен GPS сигнал.

Милдънхол в графство Съфолк е щабът на 352-ро крило – единственото съединение за специални операции на ВВС на САЩ, базирано в Европа. Оттам конвертоплани CV-22 Osprey и специални транспортни самолети MC-130J Commando II поддържат секретни мисии в Европа, Африка и части от Близкия изток.

Точно над Милдънхол и съседните бази Лейкънхийт и Фелтуел от 20 ноември 2024 г. няколко поредни нощи кръжаха неизвестни дронове. Официални лица от Пентагона тогава потвърдиха, че в забраненото въздушно пространство са навлизали групи, всяка от които е наброявала до 20 единици едновременно. Отклонявани бяха пристигащи самолети, а Лондон разположи към 60 военнослужещи в защита на трите бази. По-късно дроновете се появиха и над Феърфорд, база на Кралските ВВС в Глостършър, на над 200 км от Милдънхол, където по същото време на ротационен принцип бяха разположени четири стратегически бомбардировача B-52 от Командването за глобални удари към ВВС на САЩ (AFGSC).

Година по-късно се оказа, че публичният разказ е спестил редица любопитни детайли относно случилото се през онези нощи. През ноември 2025 г. Daily Mail публикува полицейски дневници, предоставени по Закона за свобода на информацията на Обединеното кралство: на 22 ноември 2024 г. хеликоптер на Националната полицейска въздушна служба (NPAS) над Лейкънхийт е бил принуден да направи аварийно спускане, когато два бързо движещи се обекта започнали да го преследват и изравнявали скоростта си с неговата при около 140 възела (259 км/ч). В същите дневници свидетели описват рояци от 10-15 дрона в рамките на тридневен прозорец, за които в записите се допуска, че са навлизали във въздушното пространство на самите бази – детайли, които станаха публично достояние чак година след събитията. Навремето случаят с хеликоптера беше публично сведен до среща с изтребител.

Радарът – гръбнак на класическата антидрон отбрана – работи, излъчвайки сигнал и улавяйки отражението му. Методът засича надеждно по-големите летателни апарати, но среща затруднения с по-малките и бавни дронове, сглобени от материали със слабо радарно отражение; освен това самите излъчвания подсказват на всеки, който следи ефира, къде точно се намира защитаваният обект и с какво разполага той. Пасивният акустичен масив заобикаля и двата проблема: той само слуша шума на мотори и витла, без да издава нищо, а класификацията на целта, по данни на производителя, върши машинно обучение, което сравнява уловения звук с познатите профили на малките дронове. Изискването системата да функционира и без GPS покритие пък очертава средата, която реален противник би наложил, преди да се опита да извърши ново нахлуване – наситено заглушаване, в което активните сензори са едновременно наполовина ослепени и издайнически.

Акустичният подход идва с натрупана реална бойна употреба. Украйна покри територията си с около 6000 микрофона, свързани в единна мрежа, които засичат иранските дронове „Шахед“, които прелитат на ниска височина и поразяват цивилни и индустриални обекти дълбоко в украинския тил – система, презентирана от командващия ВВС на САЩ в Европа генерал Джеймс Хекър през февруари 2024 г. като евтино решение, което е от интерес за цялото НАТО. Полша включи Discovair G2+ в тестовете по отбранителната си програма „Източен щит“ през април 2026 г. Европейското командване на Пентагона (EUROCOM) също не започва от нулата: федералните регистри за обществени поръчки показват, че още на 5 септември 2025 г. ВВС на САЩ за Европа и Африка са пуснали обява за по-ранната версия Discovair G2 през същата договаряща структура.

Оферти се приемат до 4 август 2026 г. в 48-ата ескадрила за договаряне, която обслужва обществените поръчки на американските военни бази в Съфолк. Обявата обаче отбелязва открито, че финансиране още не е осигурено и договор няма да бъде възложен, преди парите да бъдат реално отпуснати – стандартна уговорка, която оставя проекта в ръцете на бюджетния процес. 20 месеца след мистериозната поява на рояците през ноември 2024 г. публично така и не беше посочен конкретен оператор, а първата конкретна крачка на Милдънхол срещу следващото нахлуване е базата да се научи да слухти за такива.

Южнокорейските ВВС свалиха рояк от 50 дрона с „Вулкан“ и лазер

🇰🇷 На полигон по западното крайбрежие на Корейския полуостров, точно с изрисувания на стената лозунг „ONE SHOT! ONE KILL!“, разчетите на Военновъздушните сили на Република Корея за пръв път посрещнаха с бойна стрелба онова, което анализатори описват като все по-определящ фактор за съвременното бойно поле – насищаща атака от рояк дронове.

Срещу 50-те безпилотни апарата, приближаващи се на ниска височина от около 1 км, Командването за ПРО към ВВС изправи оръжие, което армията притежава отдавна: 6 бройки от 20-милиметрово 6-цевно оръдие „Вулкан“ изляха концентриран заградителен огън и свалиха 44 от машините, а останалите 6 бяха неутрализирани от един преносим лазер и пет помпени пушки. Според сведенията на корейските военни това е първото подобно учение – отбрана срещу рояк от дронове изцяло с налични средства.

Кадрите от учението, разпространени от военния канал на ветерана-кореспондент Ю Йон-уон, показват самата логика на отбраната по-ясно от всяко комюнике: рояк от мулти-ротор дронове, увиснал на фона на небето сред пунктираните разриви на снарядите; оптико-електронната следяща система, придържаща всяка една машина в прицелната решетка; и накрая – разбили в плитчините апарати, изплували сред зеленикавата вода край брега. Там, където оръдейният огън не достигна, войник на самия плаж вдигна помпена пушка и довърши прелетелите дронове – образ на импровизация, който издава както находчивостта, така и пределите на наличния арсенал.

„Това беше първото учение, в което отбиваме рояк дронове, превърнал се в сериозна заплаха, с вече наличното въоръжение“, заяви полковник Нам Хьон-джу, началник на отдел „Разузнаване и операции“ в командването, по думите на когото армията ще доразвие системата за противодействие „въз основа на резултатите и поуките“.

Тъкмо пределите на този арсенал обясняват защо Сеул репетира сценария именно сега. През декември 2022 г. пет дрона, прелитащи от Северна Корея, прекосиха линията за демаркация и часове наред кръжаха в небето над Южна Корея. Един от тях дори успя да навлезе в забранената за полети зона около президентската канцелария в Сеул. Военните вдигнаха изтребители и ударни хеликоптери и изстреляха над сто снаряда, но не свалиха нито един безпилотник – провал, който тогавашният президент Юн Сук-йол определи като недопустим. Контрастът с „ONE SHOT! ONE KILL!“ не е реторичен: учението отговаря на конкретна, неведнъж демонстрирана уязвимост на разположените ниско радарни мрежи пред дребни, бавни и многобройни цели.

Логиката, която движи и атаката, и отбраната, е икономическа. Ударният дрон от търговския кла струва стотици до няколко хиляди долара; класическият зенитен прехващач – десетки до стотици хиляди. Рояк, залял защитата с десетки едновременни цели, печели не с технологично превъзходство, а с аритметика. Отговорът на ВВС беше оръдие от епохата на Студената война, което бълва евтини снаряди, и пушка за шепа долари на изстрел – е опит размяната да бъде обърната обратно в полза на защитаващия се. Преносимият лазер сочи точно за следващата стъпка: изстрел, който на практика струва колкото електричеството за него.

Тук импровизираното „сега“ се среща с високотехнологичното „утре“. Южна Корея вече въведе в експлоатация лазерната система „Чонгуан“ (Skylight) – влакнесто оръжие с мощност 20 kW, разработено от Hanwha Aerospace и Агенция за отбранителни разработки и проектирано да поразява дронове на 2-3 км; през 2024 г. започнаха доставките към фронтови части и към пунктове в Сеул. Освен това беше сключен договор за по-мощна, 100 kW система с австралийската компания EOS, чиято доставка се очаква в края на 2027 г. През април Министерството откри и работа по единна национална рамка за анти-дрон отбрана.

Колкото обнадеждаващ е резултатът, толкова трябва да се тълкува през призмата на условията, които постига. Целите приближаваха предвидимо, в светлата част на деня, по познат коридор и към подготвена огнева позиция – обстановка, далеч по-щадяща от внезапен нощен налет с маневриращи или самонасочващи се апарати. Стопроцентовото поражение срещу сценаризиран рояк не е същото като срещу адаптивен противник, който търси пролуките в огневия обхват. И все пак стойността на учението е тъкмо в това, че измества разговора от витрината на бъдещите лазери към въпроса какво може да се направи с наличното днес – урок, който Сеул чете не само от собствената си граница, а и от небето над Украйна и Близкия изток, където насищащата дронова война вече е норма, а не прогноза. Следващата проверка ще е дали тази мрежа издържа срещу рояк, който не лети по разписание.

Китай представи Atlas: Революционна система за управление на рояци от дронове

🇨🇳 Китай представи първата пълномащабна демонстрация на новата система за управление на рояци от дронове Atlas. Тя показва как употребата на тази концепция се разширява, илюстрирайки бурното развитие на алгоритмичните технологии.

Тези постижения променят съвременната война, като позволяват автономна координация и прецизни бойни операции на системно ниво, съобщи Global Times, ежедневен таблоид, свързан с Китайската комунистическа партия.

Системата се състои от наземна бойна машина Swarm-2, командна машина и сервизна машина. Репортаж на CCTV показва, че върху пусковата установка присъства логото на China Electronics Technology Group (CETC).

Машината Swarm-2 беше демонстрирана за първи път на Airshow China 2024 в Джухай. Една установка може да пренася и изстрелва 48 дрона с фиксирано крило, а една командна машина е способна едновременно да разполага до 96 дрона в рояк.

Всеки от тях може да бъде оборудван с различни инструменти в зависимост от конкретната мисия – ударни боеприпаси, електронно разузнаване или комуникационна ретранслация. Те могат да бъдат организирани в отделни групи за изпълнение на комплексни мисии.

В проведен наскоро тест три подобни цели бяха разположени в зона за поразяване. Системата Atlas проведе координирано разузнаване и откри автономно командна машина в мишените. След това тя активира пускова установка и разгърна дроновете. Апаратите се фиксираха върху целта във въздуха, поразявайки я с отлична точност.

Системата използва механизъм, изстрелващ по един дрон на всеки три секунди. Този интервал осигурява безопасно разстояние и правилни траектории на полета за всяка единица. Типът и последователността на изстрелванията могат да се регулират според нуждите на мисията.

Например, разузнавателните дронове могат да бъдат изстреляни първи за събиране на данни, последвани от апарати за електронна война за потискане на противника, преди да пристигнат ударните дронове.

Използвайки интелект на рояка, близо 100 единици могат да формират плътни и точни формации за кратко време. Те са способни да се адаптират към фактори на околната среда като въздушни течения и да избягват сблъсъци по време на полет. Алгоритмите за управление осигуряват на всеки дрон „интелигентен мозък“ за комуникация в реално време и корекции на позицията.

Един-единствен оператор може да ръководи цялата тази мащабна въздушна операция. Управлението на 96 дрона се сравнява с един човек, който управлява близо 100 хвърчила с помощта на една нишка. Системата включва дронове с различни размери, предоставящи разнообразни допълващи се възможности в рамките на рояка.

Китайският военен експерт Уанг Юнфей заяви, че подобна система би могла да разшири приложенията на бойното поле значително, тъй като използва модулни конфигурации за задачи. Той обясни, че в атаки срещу вражеската въздушна отбрана голям брой дронове могат да бъдат изстреляни на вълни от различни посоки, за да претоварят капацитета за прехващане. Това затруднява защитниците да реагират ефективно.

При мисии за прецизни удари тези дронове могат да кръжат над целта за постоянно наблюдение. Това дава възможност за нанасяне на по-близки и точни удари в сравнение с традиционните далекобойни боеприпаси, които могат да бъдат повлияни от метеорологични условия или електронни смущения.

За удари в дълбочина дронове с обсег от стотици или хиляди километри могат да летят на малки височини с ниска радарна видимост. Това ги прави трудни за откриване и дава възможност за атаки дълбоко в тила на врага, заличавайки границата между фронтовата линия и тиловите зони.

Уанг обясни, че всичко това е резултат от китайския напредък в изкуствения интелект и големите езикови модели. В сложния бой дроновете трябва да се справят с комплексни задачи като разпознаване на цели и планиране на маршрути, които са трудни за управление само от хора.

Чрез AI обучение и вградени алгоритми дроновете могат да изпълняват тези роли автономно, адаптирайки се към променящите се условия на бойното поле.

Междувременно изтекли документи от руския военно-промишлен комплекс разкриха мащабно засилване на сътрудничество между Русия и Китай в сферата на отбраната. Кремъл е изразил готовност да достави близо 50 ударни хеликоптера Ка-52, като в същото време обучава китайски специалисти и помага за създаване на линии за производство на оръжия. Тези съвместни усилия са факт отдавна, но пълномащабната война срещу Украйна засили интереса на Китай към руските технологии.

Auterion с ексклузивни кадри от тестове на удар с рояк дронове срещу танк.

🇺🇸 Американската компания Auterion публикува ексклузивни кадри от успешно изпитание на удар с рояк дронове срещу макет на основен боен танк, в рамките на усилията си за създаване на рояк безпилотни летателни апарати от тип „камикадзе“ с напълно автономна навигация и координация между отделните единици.

През септември компанията обяви, че е приключила успешно кръг на финансиране Series B в размер на 130 милиона долара. Производителят на софтуер за автономни системи потвърди, че средствата ще ускорят мисията му да „създава роеве, а не отделни дронове“, като разширят производството на платформата AuterionOS и отбранителната система Nemyx.

Според Auterion техните платформи превръщат автономни дронове в координирани рояци, способни да действат едновременно във въздуха, на сушата и по море.

„Бъдещето на войната е софтуерно дефинирано, безпилотно и в огромен мащаб“, заяви основателят и изпълнителен директор на компанията Лоренц Майер. „Клиентите ни взимат поуките от Украйна и ги прилагат при разполагането на роеве дронове.“

„Решителното превъзходство на бойното поле няма да дойде от отделни дронове – то ще е резултат от автономна маса. Това финансиране ще ни позволи да предложим възможности за роево действие с изкуствен интелект на Auterion на демократични правителства по света, които е нужно да развият бързо такива способности в голям мащаб“, подчерта той.

Седалището на компанията се намира в Арлингтън, Вирджиния, но тя разполага и с европейска база в Мюнхен, Германия. Тя предлага мащабируеми автономни системи на съюзнически армии по целия свят, докато AuterionOS захранва глобална мрежа от дронове, използвани в реални бойни операции.

Кръгът на финансиране беше ръководен от Bessemer Venture Partners. В рамките на инвестицията партньорът на Bessemer Алекс Ферара ще се присъедини към борда на директорите на Auterion. В него участваха и досегашните инвеститори Lakestar, Mosaic Ventures и Costanoa Ventures.

25 милиона долара от общата сума представляват безвъзмездно финансиране от Пентагона, които бяха предоставени чрез Office of Strategic Capital и посредничеството на Rochefort.

Изкуственият интелект променя бойното поле

Auterion изтъква, че успешният кръг показва доверието на инвеститорите, че софтуерът с изкуствен интелект ще преобрази бойното поле, задвижвайки евтина търговска техника в огромни количества. Компанията се стреми да заеме водеща роля в подкрепата на САЩ и техните съюзници.

Като пример се посочва руската агресия срещу Украйна, което принуди отбранителната индустрия на съюзниците да увеличи драстично производството. Auterion е на мнение, че сегашните и бъдещи участници в конфликти ще получат предимство, като комбинират изкуствен интелект с търговски технологии и разполагат масирани роеве дронове, които да претоварят противниковата отбрана.

По-ниските цени ускоряват този преход – дроновете вече могат да отговорят на огромното търсене на производство, обясняват от компанията. Отворената платформа на Auterion позволява именно тази промяна, а технологията им вече се използва в Украйна.

„Войната в Украйна доказа, че напредъкът в изкуствения интелект, комбиниран с достъпна техника, промени природата и икономиката на войната – появяват се нови възможности за настъпателни и отбранителни операции на значително по-ниска цена. Auterion е на челно място в тази тектонична промяна, докато отбранителната индустрия преминава от занаятчийско производство в мирно време към масово военно производство, за да защити демократичните съюзници от чужди агресори“, заяви Алекс Ферара.

Auterion OS превръща отделните дронове в координирани рояци

От автопилот за единични апарати Auterion еволюира до операционна система за масови автономни операции. AuterionOS създава оперативно съвместима платформа, обединяваща флоти от различни производители в единна координирана мрежа. Един оператор може да управлява стотици автономни машини едновременно.

Компанията предлага и Skynode X – напълно интегриран автопилот и бордови компютър, който „въоръжава“ всеки дрон с Auterion OS. Добавя се автономност с изкуствен интелект, защитени комуникации и изчисления на ръба (edge computing). Технологията позволява на всеки апарат да прехваща цели и да изпълнява задачи дори при силно заглушаване на GPS сигнала и връзката на видео. Тези способности вече са тествани в реални бойни условия.

Skynode системите на Auterion се продават на цени, сравними с потребителската електроника, но предлагат нива на производителност, присъщи за отбраната, което дава възможност на по-малки държави и организации да разполагат мощни автономни флоти.

За разлика от затворените системи, заключващи клиента към един доставчик, Auterion се предлага с отворена архитектура, която осигурява съвместимост между различни производители и платформи. Именно това привлече партньорства със световни лидери като Rheinmetall, Lockheed Martin и много космически производители в САЩ, Европа и отвъд.

В Украйна технологията на Auterion участва в автономни дронови операции на фронтовата линия. По силата на скорошен договор с Пентагона компанията доставя десетки хиляди комплекти за AI-управляеми удари на украинските сили.

ВВС на САЩ търсят нови технологии за роеве от дронове в среда без GPS

🇺🇸 Военновъздушните сили на САЩ търсят технологични решения за координация на рояци от малки безпилотни летателни апарати в оспорвани среди, където традиционния GPS сигнал е компрометиран.

Ново искане за информация (RFI), публикувано от Изследователска лаборатория на ВВС (AFRL), очертава планове за разработка на модерни системи за позициониране, навигация и синхронизация (PNT), насочени към рояци дронове в среди без сигнал на GPS или в условия на тежки смущения.

В документа, публикуван под номер FA2377-26-R-B002, дирекция „Сензори“ на отдел „Навигация и комуникации“ (AFRL/RYWN) търси интерес от индустрията за създаването на тестова платформа, наречена Joint Multi-INT Precision Reference (JMPR), която интегрира технологията Next Generation Atomic Clock (NGAC), позволявайки синхронизация с висока точност без GPS.

„Очаква се отговарящите на искането за информация да се фокусират в постигане на изключително висока времева кохерентност между безпилотните системи в рояка, със стабилност в порядъка на единични пикосекунди и точност под една наносекунда“, се посочва в документа.

Инициативата идва на фона на засилен стремеж за нарушаване на сателитните системи по света. Руските военни масово използват системи за електронна война за заглушаване и подмяна на GPS сигнала във войната в Украйна, а Китай също развива сходни способности в различни региони.

Предлаганата система ще предостави възможност на рояци дронове да комуникират и координират движенията си с локални референтни рамки, базирани единствено на бордови сензори и релативно позициониране спрямо други апарати. AFRL подчертава нуждата от отворена и децентрализирана PNT архитектура, способна на cold-start, progressively enhanced PNT – т.е. безпилотните апарати да изграждат и подобряват пространствената си осведоменост дори от нулева отправна точка.

Основните цели са поддържане на точност на времето под наносекунда, устойчивост на действието на средства за електронна война и работа в условията на ограничени размерии енергийни ресурси, характерни за малките дронове. Системата трябва да бъде мащабируема, за да поддържа по-големи рояци, и да позволява мисии като координирани удари, сензорно обединяване и адаптивни полетни маршрути.

Компаниите трябва да изпратят своите предложения до 19 септември 2025 г. AFRL отбелязва, че те трябва да включват модели за производителност, тестови данни и оценка на технологични пропуски в наличното търговско оборудване при интеграцията в децентрализирана PNT система. Решенията трябва да включват и сценарии за cold-start, при които платформите трябва да установят време и местоположение самостоятелно и без външна подкрепа.

Китайската отбранителна индустрия NORINCO разкри нов клас малки бойни дронове.

🇨🇳 Китайската отбранителна индустрия разкри нов клас малки бойни дронове, предназначени да извършват прецизни удари срещу леко бронирани машини, вражески позиции и командни пунктове.

Според кадри, излъчени от държавната телевизия CCTV, дроновете, всеки от които способен да носи до шест миниатюрни бомби, са излетели във формация като част от тестово учение, след което са били забелязани да действат в координирани рояци за провеждане на разузнавателни мисии и нанасяне на насищащи удари по симулирани вражески укрепления.

„Тези дронове действат като многофункционални въздушни единици на бойното поле, способни бързо да осигурят и контролират целеви зони, като същевременно подкрепят специалните сили в щурмови операции“, обясниха в репортажа по китайската държавна телевизия.

Безпилотните летателни апарати, разработени от индустриалната група NORINCO, са проектирани да работят като част от „интелигентни бойни единици“, се посочва в репортажа. Всяка единица съчетава разузнавателни и ударни способности, позволявайки на китайските войски да провеждат многослойни, синхронизирани операции.

В демонстрация на полигон на NORINCO дроновете „Черна пчела“ са извършили атаки, хвърляйки малки гранати върху предварително определени цели. Демонстрацията подчерта потенциалното им използване в роякови тактики за претоварване на вражеските защити и осигуряване на прикритие за напредващи войски.

„Черната пчела“ и сходни модели са част от по-широка тенденция в Народната освободителна армия за интегриране на рояци дронове във фронтови операции, се казва в доклада. Кадрите сочат модулен дизайн на дроновете, който позволява бързо разполагане и персонализиране на мисиите.

„Всеки дрон във формацията има специфична роля, действайки в безпроблемна координация за нанасяне на ефективни удари и поддържане на контрол над оспорвани зони“, подчертава докладът на CCTV.

Разгръщането на тези рояци дронове идва на фона на повишен международен интерес към малките безпилотни летателни апарати, които извършиха революция в конфликтите от Украйна до Близкия изток.

Китай подготвя първия си "въздушен самолетоносач" за дебютен полет през юни

🇨🇳 Китай се готви да проведе първия полет на иновативния безпилотен самолет от нов тип Jiutian SS-UAV, който е планиран за месец юни. Описван от експерти като първия китайски „въздушен самолетоносач“, той е проектиран да носи и изстрелва рояци по-малки дронове – концепция, способна да промени из основи въздушната война в близко бъдеще.

Jiutian е продукт на държавния гигант Aviation Industry Corporation of China (AVIC), който се появи за първи път под формата на макет на Zhuhai Airshow. Неговото обозначение включва и латинското „SS-UAV“, като значението на първите две букви засега остава неясно.

Според наличните данни, той има максимално излетно тегло от близо 10 тона, значително повече от по-ранните модели на китайски реактивни дронове като CH-6 (7.8 тона) и Wing Loong 3 (6 тона). За сравнение, в разширената си версия американският MQ-9 Reaper тежи под 6 тона.

Освен това той включва високо основно крило с минимално или нулево стреловидно отклонение, малки вертикални краища и H-образна опашка. Единственият реактивен двигател е разположен над централния фюзелаж, а колесникът е в триколесна конфигурация. Под носа е монтирана сензорна кула с електрооптични и инфрачервени камери, а носовият обтекател подсказва наличие на радарна система.

Най-забележителната особеност обаче е централният модул, обозначен на английски като Isomerism Hive Module. Макар терминът „изомерия“ да идва от химията, китайският надпис се превежда като „възходящ модул за мисии тип кошер“ – явна препратка към способността за изстрелване на рояци дронове от обща платформа.

Тази концепция е в унисон със засилващите се китайски амбиции за използване на рояци дронове в бойни операции. Подобни групи могат да се разпръснат върху широк периметър и едновременно да изпълняват разузнавателни, електронни и ударни задачи. Освен това координираните рояци дронове затрудняват значително ПВО системите на противника, особено когато всяка единица е настроена с различен полезен товар.

Jiutian разполага с четири пилона под всяко крило за допълнително въоръжение или други системи, въпреки че досега не са наблюдавани окачени товари. Централната секция обаче изглежда модулна и може да се приспособява за различни мисии – от разузнаване и електронна война до транспорт на товари или специализирани сензори.

Появата на Jiutian подчертава разрастващите се инвестиции на Китай в нови безпилотни платформи – както за наземни, така и за морски и въздушни операции. Страната вече активно използва дронове в Южнокитайско море, Тайванския проток и по границата си с Индия. Новият „въздушен носител“ допълва арсенала на Пекин със система, комбинираща скоростта и обсега на реактивен безпилотен самолет с капацитета да пренася и координира рояци по-малки дронове.

Въпреки че не е стелт платформа, многоцелевото му предназначение и възможности за нападение с рояци го превръщат в стратегически актив. За разлика от САЩ, които временно са преустановили някои свои проекти за бойни дронове, Китай продължава да отбелязва напредък в това направление – включително с планове за морски дронове, способни да оперират от самолетоносачи.

Първият полет на Jiutian ще се наблюдава отблизо от военни, експерти и анализатори по света. Ако тази революционна система докаже, че може да разгръща и командва рояци в реални условия, това може да се превърне в ключов фактор при бъдещи въоръжени конфликти, особено в чувствителни райони като Тайван и Индо-Тихоокеанския регион.

Saab с изпитания на нова технология за координиране на рояци дронове.

📸 Снимка: Saab

🇺🇸🇬🇧 Технологията Autonomous Swarm на Saab изигра основна роля в изпитанията на Project Convergence 2024, ръководени от AUKUS, които бяха проведени преди малко над един месец в Съединените щати. Тези изпитания включваха екип от 40 специалисти от BlueBear, дъщерно дружество на Saab, и Лабораторията за отбранителна наука и технологии на Обединеното кралство (Dstl), и демонстрираха напреднала оперативна съвместимост чрез внедряване на изкуствен интелект (AI) в рамките на рояци от безпилотни летателни системи (UAS).

AUKUS е стратегически съюз за сигурност, основан през 2021 г. между Австралия, Обединеното кралство и Съединените щати. Фокусиран върху засилване на сътрудничеството в отбраната и сигурността на Индо-тихоокеанския регион, той има за цел да укрепи военния капацитет на всяка от неговите страни-членки чрез съвместни проекти и споделяне на технологии.

Една от най-забележителните му инициативи включва подкрепата на Австралия при разработването и внедряването на ядрени подводници, но AUKUS също така набляга на напреднали изследвания и разработки в области като изкуствен интелект, кибернетични способности и автономни системи. Този съюз отразява споделения ангажимент на страните за стабилност, сигурност и технологичен напредък в отговор на развиващите се глобални предизвикателства.

Тристранното партньорство поставя особен акцент върху разработването на мрежови, съвместни технологии за рояк. По време на тези изпитания системата за управление на мисията Centurion на BlueBear демонстрира капацитета си в това да позволи на един оператор да контролира и управлява широк спектър от автономни дронове в сложни мултидомейн среди. Това подчертава нарастващата стойност на автономността на BlueBear с AI за критични операции.

В основата на технологичния напредък на BlueBear стои гъвкавостта на „замяната“ на AI модули от различни доставчици в рамките на автономна система. Тази способност подобрява значително адаптивността на мрежовите сензори и устройства, отбелязвайки ключова трансформация за интегрирани операции на бойното поле. На практика изпитанията на AUKUS показаха използването на RedKite и Ghost UAS на BlueBear, работещи заедно със системата Centurion. Тази комбинация позволи на екипа специалисти да преконфигурира и разгърне бързо AI алгоритми, оптимизирайки в реално време полезните натоварвания и способности на UAS според текущите оперативни нужди.

„Изпитанията на AUKUS представляват значителен напредък в нашия капацитет за постигане на безпроблемна оперативна съвместимост със съюзническите сили, както при изпълнение на мисията, така и при основната технология. Съвместната инвестиция от правителството на Обединеното кралство и BlueBear на Saab улесни бързото разработване и тестване на стратегически важни технологии с висока стойност за съвременната война“, подчерта Анди Фрейзър, изпълнителен директор на Saab UK.

Успехът на изпитанията отразява десетилетия на отдадени изследвания и разработки в рамките на програмата за автономия и отворена архитектура на Dstl, финансирана устойчиво през последните 20 години. Тази продължителна поддръжка позволи на BlueBear и неговите партньори да достигнат нови етапи в оперативните способности за технологията за автономни рояци от дронове.

Придобиването на BlueBear от Saab през август 2023 г. разшири технологичното портфолио на компанията, ускорявайки разработването на иновативни решения и интегрирайки ги в по-широките ѝ стратегически възможности.