Бундесверът забрани личните устройства заради шпионски заплахи от Русия и Китай.

🇩🇪 Министерството на отбраната на Германия въведе нови рестрикции за употреба на мобилни телефони от своите служители, включително военнослужещите от Бундесвера. Der Spiegel съобщи, че решението е продиктувано от ръста на заплахите от шпионаж, свързани с Русия и Китай.

Съгласно новите указания за сигурност смартфони, таблети и смарт часовници не се допускат на заседания с чувствителен характер – срещи, свързани с планиране на проекти, военни операции, учения и обсъждания на бойната готовност на германската армия. Служителите са задължени да заключват своите лични устройства в шкафчета, разположени извън заседателните зали. Ведомството посочи като основен мотив за мерките риска от изтичане на данни и шпионаж, който може да улесни саботажни действия.

Според федералните власти Бундесверът остава приоритетна цел за чуждия шпионаж. Експерти по сигурността алармират, че личните устройства са уязвими към зловреден софтуер и подслушване чрез фишинг атаки. През февруари Федералната служба за защита на конституцията (BfV) и отделът за военно контраразузнаване (MAD) публикуваха съвместно изявление, в което се предупреждава за фишинг кампания, насочена към потребители на Signal сред политици, военни и журналисти, съобщи The Record. Тъй като ведомството няма административен контрол върху личния хардуер на служителите, подобни атаки могат да останат незабелязани за продължителен период от време.

Повечето служители разполагат със служебни телефони, които преминават през редовни проверки, но тези устройства често нямат приложения за бързи съобщения. Това кара немалко от тях да продължат да използват личните си апарати заради удобството. Въпреки затягането на правилата политиката на министерството остава по-мека в сравнение с тази на Федералната разузнавателна служба (BND), където личните телефони са изцяло забранени на работното място.

На 19 март ръководителят на BfV Синан Селен съобщи за рязко покачване на руския шпионаж и саботаж срещу Германия. Той предупреди, че чужди играчи проявяват засилена готовност за поемане на рискове, използвайки широк набор от методи, сред които дори и „операции за ликвидиране". Президентът на MAD Мартина Розенберг потвърди тенденцията, заявявайки пред Euronews: „Наблюдаваме рязък ръст на случаите, свързани с шпионаж и хибридни мерки. Методите стават по-настъпателни и по-агресивни." Основните цели на враждебните действия според Селен са логистичният сектор, отбранителната промишленост и технологичните компании – сфери, при които Германия играе ключова роля като логистичен център за колективната отбрана на НАТО и подкрепата за Украйна.

Ескалацията е част от наложила се тенденция на континента. Според доклад от февруари на Международния център за борба с тероризма (ICCT) със седалище в Нидерландия, от началото на пълномащабната инвазия в Украйна до февруари 2026 г. в Европа са документирани най-малко 151 руски хибридни операции, сред които саботаж, палежи, опити за бомбени атентати и диверсии, съобщи The Moscow Times. Най-тежко засегнатата с цели 31 случая е Полша, следвана от Франция с 20 и Литва и Германия с по 15. В началото на януари Bloomberg съобщи, че германското разузнаване оценява руските тайни атаки като потенциална подготовка за по-широк конфликт.