Показват се публикациите с етикет Продоволствена сигурност. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Продоволствена сигурност. Показване на всички публикации

петък, 7 август 2026 г.

Украйна свали прогнозата за аграрния износ с 54 на сто

🇺🇦🌾📉 Украйна ще изнесе около 29,6 млн тона селскостопанска продукция през 2026/27 г. вместо очакваните доскоро 64,4 млн. Министерството на аграрната политика и продоволствието обяви на 7 август свиване от 54%. Прогнозата за пшеницата пада в същата пропорция до 8,3 млн тона, 53% под предишната оценка. Причината не е в полето. Реколтата е прибрана и лежи в елеваторите, но е спрян изходът към морето.

Трите дълбоководни пристанища на „Голяма Одеса“: Одеса, Черноморск и Южне, където обичайно минава над 90% от аграрния износ на страната, са изведени от строя. Само от началото на годината са извършени над 180 удара по тяхната инфраструктура, а през юли украинските власти са докладвали 67 руски удара по съоръжения, 35 по цивилни съдове в самите портове и 22 по кораби в морския коридор.

Темповете се запазват и през август. На 1 август руската армия удари обекти в пристанищата на Николаев и Одеса. На 3 август удариха транспортна инфраструктура в Одеска област и граждански плавателни съдове както във „Голяма Одеса“, така и делтата на река Дунав, с 10 ранени. През първите дни на месеца се броят още 5 удара по пристанищни съоръжения и 5 по корабите. Министерството на развитието на общините и териториите определя ударите като целенасочена кампания за нарушаване на работата на украинските пристанища, за сплашване на международните собственици на кораби и за подкопаване на доверието в безопасността на гражданското корабоплаване.

Физическото разрушение обаче е едната половина от механизма. За месеца до 5 август Русия е атакувала пристанища и търговски съдове най-малко 124 пъти, а от 22 юли кораби престанаха да влизат в тях, след като международните превозвачи спряха курсовете от съображения за сигурност. Ударите по кораби тежат по различен начин от ударите по терминалите: те изтеглят застрахователя и превозвача, а това решение не се отменя с ремонт на кейовете.

Отделните американски оценки също се разминават помежду си. Официална прогноза на Министерството на земеделието на САЩ за украинския износ на зърно остава 14,5 млн тона, докато Външната земеделска служба на същото ведомство очаква 10,8. При царевицата разликата е още по-голяма: службата предвижда 14 срещу около 23 по официалната линия, с 39% по-малко. И в двата случая службата, докладваща от Киев, стои под централната прогноза на ведомството.

Обходните маршрути имат измерим таван. По железница може да се изнесе най-много около 1 милион тона зърно месечно; заедно с шосейния транспорт и Дунав те покриват 45 до 50% от нужните обеми и оскъпяват всеки тон с 50 до 70 евро. За сравнение, в нормален месец през черноморските пристанища излизат между 4 и 4,5 млн тона.

Коридорът по Дунав, който пое част от товара след началото на войната, тази година работи под собствено ограничение. В румънския участък реката е на най-ниското си ниво от 1996 г. заради сушата в Централна Европа, а дебитът е спаднал до 1500 куб. метра в секунда. Проблемът не е спиране на корабоплаването, а намалено газене: баржите тръгват с намален капацитет и курсовете се умножават. Дунавските пристанища Измаил и Рени са резервът, който поема товара, когато дълбоководните спрат, но плитчината се очаква да се задържи до октомври, т.е. през целия пик на износа.

Ефектът се натрупва на брега. Елеваторите и хранилищата за зърно в страната събират почти 59 млн тона и по разчетите на ведомството ще бъдат пълни до началото на ноември, а до края на есента ще липсва място за около 11 млн. Фискалната картина на сектора се разпада успоредно с това: при очаквани приходи от 6,4 млрд евро оперативните разходи достигат 11,2, а до ноември около 10,8 ще стоят замразени в непродадени запаси. Минималната нужда от оборотен капитал е оценена на 4 млрд евро, и то преди есенната сеитба.

Натискът се пренася и върху вътрешния пазар. Новата реколта влиза в складове, които не се изпразват, което свива изкупните цени в страната, докато разходите по съхранението остават. Като временна мярка министерството посочва специалните зърнени ръкави, позволяващи съхранение на открито.

Киев отговаря едновременно с ликвидност и с обходни пътища. Президентът Володимир Зеленски обяви одобрени преференциални кредити за производители и допълнителни мерки за разширяване на складовия капацитет. Министерството поиска от Европейската комисия 220 млн евро безвъзмездна помощ, с която да субсидира лихвите по държавната програма „Достъпни кредити 5-7-9%“; те трябва да отключат кредитен портфейл до 4 млрд евро при крайна ставка за земеделеца 10% годишно. Помощта е насочена към малки и средни стопанства, които отговарят на критериите за екологична и социална отговорност, и би следвало да покрие както текущата дейност, така и есенната сеитбена кампания. На 5 август аграрният министър Тарас Висоцки и заместникът му Денис Башлик се договориха с румънския посланик Александру Виктор Микула за разширяване на превоза през Констанца: повече гранични пунктове, денонощен режим на контролните служби, по-широко използване на рейдова претоварка с плаващи кранове. Румъния, България и Турция засилват мерките за безопасно корабоплаване по подхода към Сулинския канал, през който дунавският трафик излиза към морето. „Укрзализниця“ преговаря със съседните страни за допълнителни транзитни коридори, а зърно вече тръгва през Румъния, Словакия и Унгария.

Националната банка на Украйна оценява пропуснатия приход от износ за втората половина на 2026 г. на 2 до 2,5 млрд долара. Тежестта личи в дела: аграрният сектор донесе над половината от износните приходи на страната през миналата година, което прави морската логистика бюджетен, а не отраслов въпрос.

При запазване на сегашния темп на ударите е твърде вероятно блокадата да се запази през есента, докато обявените 29,6 млн тона ще се окажат по-скоро горна, отколкото долна граница, защото складовата стена от ноември ще принуди част от реколтата да остане непродадена независимо от това колко коридора бъдат отворени. По-благоприятният сценарий има собствено основание: в края на 2023 г. транзитът през Румъния достигна 4 млн тона месечно, от които 2,8 млн украински аграрен износ, т.е. румънското направление вече доказа капацитет, близък до нужния. Разликата с тогава е самата река. Около 70% от онзи обем се е движел по железница и шосе до Констанца, но остатъкът е зависел от река Дунав, която сега не може да носи пълен товар.

вторник, 14 април 2026 г.

Украински агрохъб в Африка и пробив в Китай: Новата стратегия на Киев за глобална продоволствена сигурност

🇺🇦🌾🇬🇭 Украйна стартира своя първи селскостопански хъб в Африка, откривайки център за преработка и дистрибуция на хранителни продукти в Гана като част от инициативата „Храна от Украйна“.

Украинският вицепремиер Юлия Свириденко обяви новината в публикация на Telegram по-рано днес, в която заяви, че въпреки продължаващата война, Украйна продължава да играе централна роля в продоволствената сигурност в глобален мащаб, докато в същото време преминава към нов модел на сътрудничество.

Според Свириденко хъбът е създаден от украинския агробизнес в партньорство с правителството на Гана, в изпълнение на договорки, постигнати по време на конференцията „Храна от Украйна“ през ноември 2025 г.

„Това е нов формат на нашето присъствие в света, при който хуманитарната подкрепа идва заедно с развитие на партньорства и местната икономика“, каза тя.

Обектът ще съчетава селскостопански продукти от Украйна с местно произведени стоки за оформяне на хранителни пакети за дистрибуция. Следващата фаза ще се фокусира върху разширяване на операциите по преработка, опаковане и порциониране директно в Гана.

Първите хранителни пакети включват местен ориз и макаронени изделия, произведени в Гана с украинско брашно. При откриването на обекта бяха раздадени 4000 хранителни пратки на уязвими групи, сред които вдовици в Гана.

Украинските власти гледат на страната като на един от ключовите си партньори в Западна Африка в усилията за разширяване на хуманитарните програми и укрепване на търговските връзки в региона.

„Готови сме да споделим нашия опит, технологии и практика за повишаване на добивите, за да укрепим заедно глобалната продоволствена сигурност“, каза Свириденко.

Стартирането на агрохъба в Гана се случва в момент, когато Украйна продължава да разширява глобалния си отпечатък извън традиционните пазари. По-рано този месец Украйна отвори китайския пазар за износ на пшенично брашно след подписване на двустранен протокол за санитарни и фитосанитарни стандарти.

Споразумението, обявено на 6 април от Серхий Ткачук, ръководител на Държавната служба на Украйна по въпросите на безопасността на храните и защитата на потребителите, определя подробни изисквания за контрол на качеството и безопасността на всеки етап – от отглеждането на пшеницата до доставката на преработеното брашно.

Подписан съвместно с китайския посланик в Украйна Ма Шънкун, протоколът беше предшестван от цялостна оценка на регулаторните системи на Украйна от страна на китайските власти, която потвърди доверието в безопасността и качеството на нейните селскостопански продукти.

„Протоколът установи ясни и прозрачни изисквания за всички етапи на производство и износ – от отглеждане на пшеницата до доставка на готовата продукция на китайския пазар. Това включва осигуряване на цялостна проследимост, спазване на санитарните и фитосанитарните норми и постоянен държавен надзор“, отбеляза Ткачук.

Всичко това идва на фона на променящата се динамика на световния пазар на зърно. Украинският президент Володимир Зеленски заяви на 3 април, че Египет е решил да спре приема на зърното, откраднато от Русия от окупираните територии. Той отбеляза още, че Египет е готов да даде своя принос за усилията, насочени към постигане на достоен мир, както и че двете страни са постингали съгласие да поддържат контакт чрез своите външни министри.