Морски пехотинци на САЩ се качиха на танкер по блокадата на Иран

🇺🇸⚓️🇮🇷 Военнослужещи от 11-и експедиционен отряд на Корпуса на морската пехота на САЩ взеха на абордаж танкера M/T Wen Yao в Оманския залив в четвъртък, 16 юли, където извършиха проверка в рамките на подновената морска блокада на САЩ срещу Иран. Централното командване (CENTCOM) съобщи за операцията същия ден и публикува кадри, на които въоръжени пехотинци се прехвърлят към палубата на кораба. Качването е първото от този тип, откакто Вашингтон поднови блокадата на иранските пристанища на 14 юли – стъпка, с която американските сили преминаха от известяване и отклоняване към поемане на физически контрол върху борда.

„Към днешна дата американските сили отклониха три търговски кораба, опитали се да пробият блокадата, обездвижиха един, който не се подчини, и се качиха на един, за да осигурят пълно спазване“, отбелязват от CENTCOM. Трите числа са трите стъпала на една и съща форма на принуда: плавателен съд, подчинил се на предупреждение бива отклонен; този, който игнорира предупрежденията, бива обездвижен с лека ракета в машините – както стана на 15 юли с празния танкер M/T Belma под флага на Кюрасао, за който съобщихме по-рано, а съд, който командването реши да провери отблизо, приема въоръжена група на борда. Качването на Wen Yao е средното стъпало – по-настойчиво от радиопредупреждението, но под прага на стрелбата.

Качването на борда за проверка е рутинна процедура на военноморския флот (VBSS) – „посещение, обиск, задържане и изземване“. Група морски пехотинци се прехвърля на плавателния съд с лодка или хеликоптер, установява контрол над мостика и екипажа и оглежда документите и товара, за да потвърди накъде пътува корабът и какво носи. За разлика от обездвижването с ракета, което се прави от разстояние, качването все пак поставя американски военни физически на чужда палуба в международни води – акт с по-тежка правна и политическа тежест, въпреки че трябва да мине без изстрел. Именно поради тази причина CENTCOM го описва като качване „за осигуряване на пълно спазване“, а не като изземване: подчертава контрола, но избягва да обяви товара за контрабанда.

CENTCOM облича цялата операция в успокоителна слова. „Ормузкият проток и околните води са свободни и открити – с изключение на плавателните съдове, опитващи се да нарушат стоманената стена на блокадата на САЩ“, завършва изявлението. Формулата почива на разграничение, прокарвано от командването още от началото на кампанията: блокадата важи единствено за кораби, плаващи от и до ирански пристанища, но не пречи на свободното преминаване през протока на кораби, които пътуват между пристанища, различни от иранските. По този довод петролът от Саудитска Арабия, Кувейт и Катар продължава да тече, а обръчът се стяга единствено около Иран.

Формулата обаче сама подкопава онова, което твърди. Морската блокада по определение е военен акт – тя използва сила, за да спира търговското корабоплаване, и според международното право отдавна е считана за форма на война. Наричането на протока „свободен и открит“, докато на чужди палуби се качват морски пехотинци с тежко въоръжение, помирява две несъвместими картини. Правни експерти още през пролетта предупредиха, че прилагането на бойни права срещу търговски кораби, плаващи под знамето на държави, които не са страна във войната, стои в директно напрежение с Устава на ООН и с Конвенцията по морско право (UNCLOS) – принципите за свобода на корабоплаването не търпят изключение, кроено едностранно от една сила. „Стоманената стена“ е реалност за всеки капитан в района; „свободните и открити води“ са реторика.

Особено чувствителна е китайската следа. Wen Yao носи китайско име, а властите в Пекин са най-острият критик на блокадата, не по идеологически, а по енергийни причини. През Ормузкия проток минава около 20% от световния петрол и природен газ, а над половината китайски внос на суров петрол минава именно оттам. Още при налагането на първата блокада през април китайското министерство на външните работи определи американските действия като „опасни и безотговорни“, а Си Цзинпин отправи предупреждение срещу завръщането към „закона на джунглата“. Преди нейното подновяване по-рано тази седмица Пекин настоя за възстановяване на „нормалното и безопасно преминаване“ през Ормузкия пролив. По данни от хода на войната, китайски компании доставят изделия с двойна употреба на Техеран, сред които може да има компоненти за ракети и навигация, – а Техеран пропускаше срещу такси съдове, свързани с Китай, Русия, Индия и други. Качване на танкер с китайско име, независимо под чий флаг плава в момента, отправя послание, което Пекин не може да подмине с лека ръка.

Това е само епизод от мащабната конфронтация между САЩ и Иран, започнала с операция „Epic Fury“ на 28 февруари, когато в изненадваща въздушна офанзива на Израел и САЩ беше ликвидиран иранския върховен лидер Али Хаменей и почти цялото военно, политическо, разузнавателно и научно ръководство на режима. Първата блокада беше от 13 април до 18 юни, когато тя бе вдигната съгласно условията по „Исламабадския меморандум“ между Доналд Тръмп и иранския президент Масуд Пезешкиан; за близо 2 месеца CENTCOM отчете над 140 отклонени и 9 обездвижени плавателни съда, сред които петролния танкер MT Settebello, при чието поразяване на 9 юни загинаха трима индийски моряци. Меморандумът се разпадна окончателно на 7 юли, след като иранските сили атакуваха три търговски плавателни съда в пролива; Тръмп го обяви за приключил, САЩ подновиха масираните удари по южното крайбрежие на Ислямската република и върнаха петролните санкции, а на 14 юли блокадата беше възстановена.

Една година затвор за китайски капитан на танкер от руския „сенчест флот“, задържан край Франция.

🇫🇷⚖️🇨🇳 Китайският капитан на петролния танкер Boracay от „сенчестия флот“ на Руската федерация, задържан през септември от френските военноморски сили край бреговете на Бретан, беше осъден на една година затвор от Наказателния съд в Брест за „неподчинение“.

39-годишният Чън Джанджие, който не присъства на четенето на присъдата, получи и глоба в размер на 150 000 евро. Съдът придружи решението си с издаване на заповед за неговия арест.

Наказанието отговаря на исканията на прокуратурата, представени по време на изслушване на 23 февруари. Френските военни „са се сблъскали с особено силно нежелание за съдействие от страна на капитана“, което ги принуждава да извършат „опасна маневра с риск от предизвикване на инцидент“, отбеляза заместник-прокурорът Габриел Ролен. Правосъдието упреква командира, че е отказал да се подчини, когато френският флот е поискал да инспектира 244-метровия кораб без видим флаг на 27 септември 2025 г. в международни води край остров Уесан.

Обект на европейски санкции поради своята принадлежност към руския сенчест флот, корабът, натоварен с руски петрол към Индия, е издигнал фалшив флаг на Бенин преди да задържането. Освен това е заподозрян в участие с полети на дронове, нарушили датския въздушен трафик през септември – аспект, който не беше предмет на разглеждане от френското правосъдие.

На борда са се намирали двама служители на руска частна охранителна фирма, натоварени със задачата да наблюдават екипажа и да събират разузнавателни данни. Адвокатът на Чън Джанджие, Анри дьо Ришмон, пледира невинен по време на процеса, считайки, че клиентът му не може да бъде съден от френски съд за действия, извършени в международни води.

Според защитата, дори и да има отказ за подчинение, Чън Джанджие трябва да бъде съден от китайски, а не от френски съд, съгласно Конвенцията от Монтего Бей по морско право. Днес петролният танкер вече носи новото име Phoenix и плава под руски флаг.

Нетаняху обмисля оттегляне от морското споразумение с Ливан от 2022 г.

🚨 Израелският премиер Бенямин Нетаняху обмисля анулирането на морското споразумение с Ливан, с което беше преотстъпена обширна акватория с газови находища, съобщава Keshet 14. Както е известно, Нетаняху изразява твърда опозиция срещу този пакт години наред, преди да бъде подписан от бившия премиер Яир Лапид.

Това драматично решение е обмисляно в координация с президента на САЩ Доналд Тръмп, но окончателното решение до голяма степен зависи от условията, които ще се създадат на терен – на първо място от въпроса за капитулацията на Хизбула в текущата военна кампания.

Тук е мястото да се отбележи, че сделката беше подписана под егидата на Джо Байдън, но се очаква крайната дума за неговото бъдеще да бъде взета съвместно от Нетаняху и Тръмп.

Израелският военен кореспондент Хилел Битон Розен коментира новината, определяйки я като „драматична“. Според него голяма част от обществото и медиите навремето възприеха споразумението като вид капитулация пред Хизбула – организацията, която беше и остава ключова сила в Ливан. Битон Розен припомни, че приживе генералният секретар на терористичната група Хасан Насрала се хвалеше, че сделката е станала факт заради израелската слабост – особено след като Хизбула заплаши да удари израелски газови платформи, ако не бъде постигнато съгласие.

Освен аспектите на сигурността и възпирането, отмяната се очаква да има мащабни икономически последици и потенциално би могла да върне милиарди шекели в израелската държавна хазна – сума, която би облекчила значително икономиката в този труден период на война и огромни разходи за отбрана, отбелязват израелски медии. Предстои да видим дали по темата ще бъде направено официално изявление от името на Нетаняху.

Саудитска Арабия твърдо против претенциите на Ирак за неутралната зона с Кувейт.

🇸🇦🤝🇰🇼 Саудитска Арабия повтори твърдата си позиция против всякакви претенции от други страни за права върху неутралната потопена зона, която споделя с Кувейт. Рияд изрази тревога за морските координати и картата, внесени наскоро в ООН от Ирак, като подчерта значението на поетия от него ангажимент да зачита суверенитета и териториалната цялост на Кувейт, се посочва в доклад на Asharq Al-Awsat.

В изявление, публикувано от Министерство на външните работи днес, се посочва, че Кралството следи „с голям интерес и дълбока тревога“ списъците с координати и картата, предоставени от Ирак на ООН. Според Рияд тези документи съдържат посегателства, засягащи зони в съседство със Саудитско-кувейтската неутрална зона.

Докладът на Asharq Al-Awsat уточнява, че внесените координати и карта включват големи части от неутралната потопена зона, където двете страни притежават съвместна собственост върху природните ресурси въз основа на действащи двустранни договорки. Ведомството подчерта, че тези договорености се основават на разпоредби на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г.

Саудитското външно министерство добави, че координатите „нарушават суверенитета на братската държава Кувейт над нейните морски зони и плитчини като „Фащ ал-Каид“ и „Фащ ал-Аидж“, и потвърди „категоричното си несъгласие с всякакви твърдения за наличието на права на която и да е друга страна в неутралната потопена зона в рамките на нейните установени граници между Кралство Саудитска Арабия и държавата Кувейт“, се посочва в комюникето.

Изявлението акцентира върху „значението на ангажимента на Република Ирак да зачита териториалната цялост и суверенитета на Кувейт, както и двустранните и международни ангажименти и всички съответни резолюции на ООН – по-специално Резолюция 833 (1993) на Съвета за сигурност, които демаркираха сухопътните и морските граници между двете страни“.

Саудитска Арабия призова за поставяне на приоритет върху „езика на разума, мъдростта и диалога за решаване на спорове“ и за сериозно и отговорно поведение съобразно принципите на международното право и доброто съседство.

Позицията на Кралството беше предшествана от официален протест на Кувейт срещу същото искане от страна на Ирак до ООН. Външно министерство на Кувейт обяви, че е привикало шарже д'афер на иракското посолство, за да връчи официална протестна нота за морските координати, които според Ел Кувейт нарушават суверенитета му.

В изявление, разпространено в събота вечер, Кувейт заяви, че Ирак е предложил списък с географски координати, които очертават това, което смята за свои морски области. Според Кувейт то включва претенции върху установени морски зони и фиксирани плитчини, включително Фащ ал-Каид и Фащ ал-Аидж.

Кувейт заяви, че тези зони „никога не са били предмет на какъвто и да е спор по отношение на пълния суверенитет на държавата“, и описа хода на Ирак като нарушение на постигнатите договорености между двете съседни страни.

Изпълняващият длъжността заместник-министър на външните работи Азиз Рахим Ал-Дейхани е призовал д-р Зайд Абас Шаншул от посолството на Ирак, за да предаде официално протестната нота, възразяваща срещу това, което се описва като посегателство върху морския суверенитет.

Кувейтското министерство призова Ирак да вземе предвид историческото развитие на двустранните отношения и да действа отговорно в съответствие с международното право, особено Конвенцията на ООН от 1982 г. Освен това то призова за придържане към текущите споразумения и меморандуми за разбирателство.

Морският спор съживява отколешни чувствителни въпроси между Ирак и Кувейт. Напрежението датира от няколко десетилетия назад и ескалира през 1990 г. с нахлуването на Ирак в Кувейт при режима на Саддам Хюсеин, довело до Войната в Залива през 1991 г. и последвалите усилия на ООН за демаркация на границите.

През 1993 г. Комисията на ООН за демаркация на границата между Ирак и Кувейт очерта международна сухопътна и морска граница. Тази демаркация беше одобрена с Резолюция 833 на Съвета за сигурност, на която Саудитска Арабия се позова в последното си изявление.

Докато Кувейт прие демаркацията, няколко иракски правителства периодично изразяват резерви по отношение на части от морската граница, особено по отношение на достъпа до Залива и навигационни канали близо до важния воден път Хор Абдула.

През 2012 г. Ирак и Кувейт подписаха споразумението „Хор Абдула“ за регулиране на морската навигация, което беше ратифицирано от парламентите на двете страни. То обаче остава предмет на спорове в Ирак, където критици са на мнение, че ограничава суверенния достъп на страната до морски пътища.

През 2023 г. Федералният върховен съд на Ирак обяви за невалидно ратификацията на споразумението за Хор Абдула, което отново разпали политическите дебати и дипломатическото напрежение между Багдад и Кувейт.

Въпреки периодичните търкания, двустранните отношения между Ирак и Кувейт като цяло се подобриха след 2003 г. и двете правителства се фокусират върху икономическо сътрудничество, гранична сигурност и разрешаване на нерешените въпроси чрез диалог.

Външното министерство на Саудитска Арабия, цитирано от Asharq Al-Awsat, подчерта, че неутралната потопена зона се регулира от налични двустранни споразумения между Рияд и Кувейт и изтъкна, че нито една друга страна не разполага с права в тези определени граници.