Петър Фиала: Чехия печели финансово от украинските бежанци.

🇨🇿💰🇺🇦 Чешкият министър-председател Петър Фиала заяви, че общите разходи на страната за помощ на Украйна от началото на пълномащабната инвазия достигат 4,3 милиарда долара, докато в същото време държавните приходи, свързани с тази подкрепа, са с 607 милиона долара повече, съобщиха České noviny.

След заседание на правителството Фиала подчерта, че твърденията, че чешката държава „губи пари“ заради Украйна, са лъжа. Според него приходите от данъци, социални и здравни осигуровки, както и компенсациите за военна помощ, възлизат съответно на 3,7 млрд и 1,1 млрд долара.

„Чешката държава със сигурност не губи пари от помощта за Украйна – точно обратното“, каза той и добави, че финансовите съображения остават на заден план пред моралните доводи и аргументите, свързани със сигурността, които са в подкрепа на украинската кауза.

Фиала уточни, че цифрите обхващат всички министерства и държавни институции, като военната помощ, икономическата дипломация, настаняването на бежанци и свързаните разходи. Той посочи, че данните опровергават дезинформацията, разпространена от част от парламентарната опозиция.

Здравеопазването също е с положително салдо: украинските бежанци са внесли 1,1 млрд долара в системата на общественото здравно осигуряване, а разходите за тяхното лечение са 564 млн долара.

Министърът на вътрешните работи Вит Ракушан заяви, че правителството „в никакъв случай не се срамува“ от начина, по който се справя с бежанския поток. Около 170 000 украинци имат законна работа в Чешката република, което прави страната една от най-успешните в ЕС по интеграцията на новодошлите в пазара на труда.

Към момента 396 000 украински граждани имат статут на временна закрила в страната, а 80 000 са кандидатствали за специална дългосрочна виза за пребиваване. Престъпността сред украинците не е по-висока от тази сред останалите групи, допълни Ракушан.

Испания ще предостави още 1 млрд. евро военна помощ на Украйна

🇪🇸🤝🇺🇦 Испания се подготвя да отпусне още 1 милиард евро военна помощ за Украйна до края на годината. Пакетът включва поръчка на американско оръжие и допълнителна помощ за енергийната мрежа на прага на зимния сезон, съобщи испанският външен министър Хосе Мануел Албарес пред вестник El País.

„Испания остава все така твърдо ангажирана със суверенитета и отбраната на Украйна и този ангажимент ще продължи, докато се води война“, подчерта Албарес.

Планираната помощ съдържа покупки по програмата за американско оръжие (PURL), както и нелетално оборудване – най-вече мощни генератори, които да подпомогнат Украйна в зимния сезон на фона на варварски бомбардировки по енергийната ѝ мрежа.

Министърът припомни, че военната помощ е само част от общия принос на Испания за украинската кауза. Страната на Иберийския полуостров прие 250 000 украински бежанци, от които 40 000 деца и продължава непоклатимата подкрепа за кандидатурата на Украйна за членство в ЕС и инициативата за създаване на специален международен трибунал за преследване на държавни служители на Руската федерация, които да бъдат изправени пред правосъдие за руската агресия.

Миналата година Испания отново предостави 1 милиард евро военна помощ, като пакетът за тази година се очаква да бъде приблизително същият по размери, каза Албарес.

На въпрос за потенциалното несъгласие на коалиционния партньор Сумар, лява партия, скептична към разходите за оръжие, министърът изрази увереност в единството на управляващия кабинет:

„Цялото правителство е единодушно за мир в Украйна и Европа. Всеки разбира какво е заложено на карта – суверенитетът и свободата на Украйна, но също така човешките права, международното право и хуманитарните принципи“, подчерта той.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано 8 страни от Скандинавия и Прибалтика (Естония, Латвия, Литва, Финландия, Дания, Исландия, Норвегия и Швеция) обявиха общ пакет на стойност 500 милиона долара за закупуване на военно оборудване и боеприпаси за Украйна.

Мерц: Сирийските бежанци в Германия трябва да се завърнат у дома.

🇩🇪🚶🏻‍➡️🇸🇾 Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че сирийските бежанци в страната трябва да се завърнат у дома, тъй като войната в родината им е приключила, а в противен случай ще бъдат депортирани.

В последното си остро изявление по въпроса за миграцията канцлерът посочи, че „вече няма никаква причина“ сирийците, избягали от жестоката 13-годишна война в родината си, да търсят убежище в Германия.

„За онези, които откажат да се върнат в страната си, разбира се, можем да ги експулсираме“, заяви той по време на посещение в Хузум, град в северна Германия.

По време на работната визита в Дамаск миналия четвъртък министърът на външните работи Йохан Вадефул заяви, че вариантите за връщане на сирийци са „много ограничени“, поради това, че голяма част от инфраструктурата на сирийските градове е в руини след десетилетие на гражданска война.

Изявлението му беше последвано от остра реакция на консерваторите Мерц и Вадефул от Християндемократически съюз, който полага усилия да не бъде изпреварен от популистките партии по взривоопасния въпрос за миграцията.

Мерц разкри, че е поканил временния сирийски президент Ахмед ал-Шараа, чиито ислямистки сили в края на миналата година свалиха режима на бившия президент Башар ал-Асад, да посети Германия, за да проведат дискусии за това „как да решим това заедно“.

Сирия „се нуждае от цялата си сила, а преди всичко – от сирийците, за да се възстанови“, отбеляза Мерц, като изрази увереност, че много от тях ще се върнат доброволно.

Около един милион сирийци живеят в Германия, повечето от които избягаха в масовото преселение през 2015 и 2016 г., предизвикано от интензивни бойни действия, разрушителни бомбардировки на руската авиация и териториално разширение на Ислямска държава.

Полша си извоюва изключение от схемата за мигранти на ЕС.

🇵🇱🇪🇺 Полша получи изключение от участие в схемата на Европейския съюз за преместване на мигранти, потвърди премиерът Доналд Туск, като отбеляза, че Брюксел приема аргументите на властите във Варшава.

„Казах, че няма да има преместване на мигранти в Полша – и няма да има! Готово“, написа Туск в Х. „Укрепваме границата си с Беларус. Днес тя е най-добре охраняваната граница в Европа. Затягаме условията за визи и убежище. Полша се превърна в пример за останалите. Действаме, а не просто говорим!“

Изявлението на полския премиер идва след съобщения на държавното радио, че страната вероятно ще бъде освободена от квоти за преместване на мигранти и финансови вноски по пакта за миграция на ЕС.

Говорителят на правителството Адам Шлапка приветства новината: „Твърдата и безкомпромисна позиция на правителството на Доналд Туск по пакта за миграция дава резултати.“

Евродепутатът Лукаш Кохут зяви пред Полската пресслужба (PAP), че страната отдавна настоява за подобен изход, позовавайки се на приема на повече от един милион украински бежанци и хибридната война на източната си граница.

„Това решение отразява усилията на премиера Туск и европейските депутати, които подчертават, че Полша е страна на първа линия,“ обясни Кохут. Той отхвърли опитите за разпалване на страхове от наплив на мигранти като дезинформация, заявявайки, че от самото начало е било ясно, че Полша ще бъде освободена от определени разпоредби на пакта за миграция.

„Не може да се политизира това, особено когато това е нашият Европейски съюз и имаме влияние в оформянето на законите на ЕС“, добави Кохут.

Евродепутатът Михал Шчерба заяви, че усилията на правителството отговарят на инициативите на полското председателство на ЕС, ръководено от Туск, и подчерта, че значителната полска подкрепа за украинските бежанци оправдава освобождаването както от задължения за преместване, така и от финансови вноски.

До сряда се очаква да бъдат обявени задълженията на страните-членки на ЕС по пакта за миграция. Това включва страните под мигрантски натиск, квотите за преместване и т.нар. годишна солидарна вноска.

Държавите, определени като такива под натиск, не само ще бъдат освободени от задължително преместване и глоби за неспазване (20 000 евро на човек), но ще също така ще могат да получат финансова помощ.

Междувременно Шлапка определи като безсмислен протеста срещу миграционния пакт, който беше организиран от партията „Право и справедливост“ в столицата Варшава миналата събота, който по думите му е бил „насочен срещу нещо, което никога няма да се случи.“

Той добави, че пактът не налага задължително преместване на мигранти и позволява на държавите да изберат формата на своята солидарност.

Европейската комисия ще проведе пресконференция относно пакта за миграция в сряда.

Полша е изправена пред критики от някои страни-членки на ЕС заради позицията си по отношение на пакта миграция, особено за отказа да участва в задължително преместване на мигранти, въпреки че други страни като Унгария също изразяват подобни притеснения.

АНО смекчи позицията си относно „чешката инициатива“ за Украйна след изборната си победа.

🇨🇿 Популистката партия АНО, спечелила убедителна победа в последните парламентарни избори в Чехия, смекчи тона си относно инициативата за доставка на боеприпаси за Украйна, съобщиха местни медии на 7 октомври.

„Инициативата за боеприпасите по принцип беше добра идея... Ще я обсъдим и ще настояваме за по-голяма прозрачност и преоценка, като е възможно тя да се прехвърли под егидата на НАТО“, заяви лидерът на партията Андрей Бабиш, според новинарския сайт Novinky.cz.

През юли бившият премиер-милиардер се закани, че ако партията му се върне на власт, ще прекрати инициативата, която осигури стотици хиляди от изключително нужните на Украйна артилерийски снаряди.

По-късно ръководството на АНО предложи схемата да се управлява от НАТО. Министерството на отбраната на Чехия отхвърли предложението и обясни, че доставките на оръжия са отговорност на отделните държави, а не на Алианса като цяло.

„Не става въпрос за спиране на инициативата, а за цялостен преглед. Нужна ни е прозрачност“, каза депутата Любомир Метнар, министър на отбраната в предишното правителство на Бабиш, който се спряга за връщане на поста.

АНО спечели изборите през уикенда с 34,5%, измествайки от властта дясно-центристката коалиция, която предоставя непреклонна подкрепа на Украйна от началото на пълномащабната война през 2022 г.

При управлението на предишното правителство Чехия достави на Киев танкове, реактивни системи за залпов огън, хеликоптери и друго оборудване и приюти стотици хиляди бежанци от Украйна.

През 2024 г. страната предприе инициатива за облекчаване на недостига на артилерийски снаряди за Украйна, с което позволи на западните страни бързо да закупуват боеприпаси за Киев на световните пазари.

Чехия съобщи, че през миналата година е доставила 1,5 милиона снаряда по тази инициатива и има планове да предостави нови 1,8 милиона до края на 2025 г.

Двете партии, които водят преговори за правителство с АНО – „Мотористи за себе си“ и „Свобода и пряка демокрация“ (SPD) – имат различни позиции по инициативата. „Мотористите“ подчертаха, че не са против продължаването на помощта, докато SPD призова за прекратяване на военната помощ за Украйна, която описа като „ескалация на конфликта“.

По-рано партията на Бабиш критикуваше подкрепата на предишното правителство за Украйна и украинските бежанци. След изборната си победа той заяви, че Украйна не е готова за членство в ЕС и подчерта, че Чехия трябва да ограничи средствата, които предоставя на Киев, за да даде приоритет на нуждите на чешките граждани.

Тръмп заяви, че ще позволи на избягалите от войната украинци да останат в САЩ.

🇺🇸🤝🇺🇦 Американският президент Доналд Тръмп заяви, че вероятно ще позволи на украинци, избягали от руската инвазия срещу страната им, да останат в Съединените щати до края на войната.

„Мисля, че ще го направим, да, ще го направим. Имаме много хора, дошли от Украйна, и работим с тях“, отбеляза Тръмп в отговор на въпрос от журналист дали ще позволи на избягалите от войната украинци да останат в страната.

От началото на войната близо 240 000 украинци са влезли в Америка по програмата „Обединени за Украйна“ (U4U), хуманитарна инициатива за временно пребиваване, въведена от Джо Байдън.

Изказванията на Тръмп идват на фона на засилен контрол над миграционната политика, поради това предизборната му кампания се фокусира върху борбата с нелегалната имиграция. Неговата позиция предизвика тревога сред украинските граждани, които се опасяваха, че законният им статут може да бъде отнет заради завоя в политиката спрямо мигрантите с идването на Тръмп.

По-рано тази година Washington Post съобщи, че Белият дом проучва варианти за репатриране на бежанци с помощта на 250 милиона долара чуждестранна помощ, включително около 200 000 украинци.

През юни американското издание разкри планове за депортация на мигранти без документи, сред които украинци, в американския военен затвор в залива Гуантанамо, твърдение, което Белият дом отхвърли като „фалшиви новини“.

Програмата U4U, стартирана през април 2022 г., предоставя не само законно пребиваване, но също така разрешение за работа, достъп до здравеопазване, помощ за храна и различни социални услуги. Процесът на кандидатстване беше прекратен през януари 2025 г. и оттогава не е възобновяван.

Засега закрилата от ерата на Байдън остава в сила за много украински граждани. Последните думи на Тръмп сигнализират за вероятното ѝ продължаване, поне на този етап. Изявлението на Тръмп идва в момент, когато той възприема все по-благоприятна позиция спрямо Украйна след месеци на нестабилни отношения. Тръмп най-накрая зелена светлина за продажби на оръжия за украинската отбрана и заплаши със санкции Русия.

Администрацията на Тръмп прекратява временната закрила за хаитянци в САЩ

🇺🇸🇭🇹 Администрацията на президента Доналд Тръмп прекратява статута на временна закрила (Temporary Protected Status – TPS) за Хаити – решение, което заплашва съдбата на над половин милион хаитянци, някои от които живеят в Съединените щати от повече от десетилетие.

Министерството на вътрешната сигурност на САЩ (DHS) съобщи в петък, 27 юни, че условията в Хаити вече не отговарят на критериите за предоставяне на TPS, който осигурява защита от депортация и право на работа за граждани на страни, преживяващи тежки кризи. „Това решение възстановява целостта на имиграционната ни система и гарантира, че временната закрила остава наистина временна“, заяви говорител на DHS. „Екологичната ситуация в Хаити се е подобрила достатъчно, за да бъде безопасно за гражданите да се върнат обратно.“

Не е ясно на какви основания министерството, в координация с Държавния департамент, е стигнало до това заключение, когаот самият той предупреждава американските граждани да не пътуват до Хаити заради рискове от отвличания, престъпност, граждански вълнения и липса на адекватна медицинска помощ.

Решението изпълнява предизборно обещание на президента Тръмп, но поставя стотици хиляди хаитянци пред заплахата да бъдат депортирани обратно в страна, контролирана от въоръжени банди, без проведени избори от девет години насам и с редовно горящи училища, болници и жилища.

Настоящият TPS статут ще бъде в сила до 3 август, но окончателното му прекратяване ще влезе в сила на 2 септември. При положение че една десета от населението на Хаити е вътрешно разселено от насилие, депортираните рискуват да се върнат на места, където вече нямат дом, тъй като техните квартали са превзети от въоръжени групировки, които контролират до 90% от столицата Порт-о-Пренс и разширяват влиянието си към съседни региони.

По време на предизборната си кампания Доналд Тръмп обеща да депортира хаитянците и дори лъжливо ги обвини, че изяждали домашните любимци на съседите си по време на митинг в Охайо. След завръщането си в Белия дом той се фокусира върху премахването на имиграционните защити, въведени от администрацията на Байдън, и експериментира с прилагането на стари и рядко използвани имиграционни закони, за да изпълни обещанията си за масови депортации.

Наскоро Върховният съд на САЩ отмени решение на федерален съдия, което временно спираше отмяната на програмата за хуманитарен парол, предоставена от администрацията на Байдън на над 500 000 имигранти от Куба, Хаити, Никарагуа и Венецуела. Това решение моментално направи десетки хиляди мигранти незаконно пребиваващи в страната, с изключение на онези, които все още са под закрилата на TPS.

Междувременно Хаити преживява една от най-дълбоките си кризи след убийството на президента Жовенел Моиз през 2021 г. Въоръжени банди контролират огромна част от столицата и облагат с такси преминаването по основните пътища, а над 1 милион души са били принудени да напуснат домовете си. Според последния доклад на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (OCHA), нова вълна от насилие, започнала на 31 март, е влошила и без това тежката хуманитарна ситуация. Почти половината от населението – 5,7 милиона души – страдат от остра хранителна несигурност, а над 1 600 училища са затворени от началото на годината – ръст от 60%.

TPS позволява на хора, които вече се намират в САЩ, да останат и работят законно, ако в страната им има сериозни природни бедствия или въоръжени конфликти. Хаити получи този статут след опустошителното земетресение на 12 януари 2010 г. и оттогава няколко пъти беше подновяван. Последното удължаване беше предоставено от президента Джо Байдън и валидно до февруари 2026 г., но новият министър на вътрешната сигурност Кристи Ноем отмени разпоредбата и върна крайната дата на 3 август 2025 г.

Новото прекратяване трябваше да бъде обявено поне 60 дни преди изтичането на срока, като това решение също ще бъде оспорено в съда, според адвокати, очакващи отмяната. Подобно решение наскоро беше взето и за граждани на Афганистан, както и за около 350 000 венецуелци. При първия си мандат през 2017 г. Тръмп също опита да прекрати TPS за Хаити и други държави, но тогава опитът беше блокиран от федерален съд.

Бивш афганистански войник, кандидатствал за убежище в САЩ, е арестуван, семейството му заплашено с депортиране

Командир на товарния отряд на ВВС на САЩ, причислен към 816-та експедиционна ескадрила за въздушен транспорт, помага на евакуираните на борда на самолет C-17 Globemaster III в подкрепа на операция „Allies Refuge“ на международно летище Хамид Карзай в Кабул, петък, 20 август 2021 г.
📸 Снимка: Senior Airman Taylor Crul/U.S. Air Force

🇦🇫🇺🇸 Бивш войник от Афганистанската национална армия, кандидатствал за убежище в САЩ, беше арестуван миналия месец от федерални агенти по миграцията в дома си в покрайнините на Хюстън. Това съобщи неговият личен адвокат, допълвайки че мъжът и по-голямата част от семейството му са заплашени с депортиране.

„Той има осем деца. Две от тях са родени в САЩ през последните четири години,“ каза адвокат Али Закирия, който отказа да назове клиента си поради съображения за сигурност. „Той беше доведен в САЩ от американските военни през 2021 г., когато талибаните превзеха Афганистан. Преди това е служил като част от т.нар. Кандахарска ударна сила – част от афганистанската армия. Задачата му беше да охранява база, в която работеха американци и афганистански войници.“

Закирия заяви, че молбата за убежище би трябвало да го пази от подобни сценарии, но служители на Имиграционна и митническа служба на САЩ (ICE) я пренебрегнали.

„Той няма криминално досие, не е обвиняван и никога не е бил арестуван в САЩ преди. Просто го арестуваха и го отведоха,“ обясни адвокатът. „Опита се да обясни, че има валиден статут на парол (временен разрешителен статут) до края на годината, но служителят каза, че всичко е анулирано и че той е без статут. В подадения в съда официален документ се посочва само, че той е в САЩ без валиден статус.“

Закирия предупреди, че арестите на кандидати за убежище по аналогия на неговия клиент застрашават поне 1000 афганистанци в района на Хюстън и над 20 000 на национално ниво.

„Тези хора бяха доведени в САЩ от американската армия, не са влезли нелегално през Мексико. Защо тогава се напада точно тази група? Това е необяснимо,“ каза адвокатът и добави, че е бил потърсен от бивш американски контрактор, който заявил, че клиентът му е спасил живота му, докато са служили заедно в Кандахар.

„Тревожно е, че ICE преследва хора, които са рискували живота си за американските военни“, каза още той. Първото съдебно заседание по делото за депортиране на мъжа е насрочено за по-късно тази седмица. „Надявам се да успея да разговарям с адвоката на правителството, защото опитвам да се свържа с отговорния офицер на ICE, но без успех.“

По-рано тази година американският конгресмен Майкъл Маккол и други представители призоваха президента Доналд Тръмп и други висши служители да не прекратяват защитата на афганистанци, помагали на САЩ по време на войната.

„Над 3200 бивши афганистански военни, преводачи и партньори на САЩ са убити или изчезнали,“ пишат те. Това може да е съдбата и на клиента на Закирия и семейството му. „Молбата за убежище е в процес на разглеждане, а шест от децата и съпругата му зависят от това. Това може да се отрази на цялото семейство, в зависимост от решението“, алармира адвокатът.

Русия планира да разположи ракети със среден и голям обсег в Либия.

🔍 Източник: Institute for the Study of War (ISW)

🇷🇺🤝🇱🇾 Русия планира да разположи ракетни системи със среден и голям обсег във военна база в Себха, столица на либийския регион Фезан, контролиран от Либийската национална армия на маршал Халифа Хафтар. Това се посочва в материал на Agenzia Nova, в който се твърди, че планът вече се намира в напреднал етап.

Себха се намира в южна Либия, на около 900 км от Триполи и едва на 1000 км от южния италиански остров Лампедуза – стратегическо разположение за нанасяне на ракетни удари по европейски цели с ракети със среден и далечен обсег. Според изданието, Кремъл вижда в цялата ситуация възможност за създаването на плацдарм срещу Европа в сътрудничество с Беларус.

Всичко това идва на фона на остра ескалация на насилието в столицата Триполи. Там на 12 юни бе убит Абдулгани ал-Кикли, лидер на въоръжената милиция „Служба за поддръжка на стабилността“ (DSS), от части на Бригада 444. Това отприщи най-тежката вълна от насилие в либийската столица от години насам. Хафтар, заедно със сина си Саддам, се възползва от хаоса, за да осъществи пробив към столицата, чиято крайна цел е да залови или прогони лидера на Правителство на националното единство (GNU) Абделхамид Дбейба, вероятно в изгнание в Истанбул, и да завземе властта в цялата страна.

Русия подкрепя начертания план и подпомага разширяването на базата в Себха, където участва и Беларус. Целта е ясно формулирана: да се разположат руски ракети, прикрити от вече налични системи за ПВО като Тор-М1, която е способна да унищожава ракети, дронове и нисколетящи самолети – ключово за защитата на стратегически обекти в южна Либия.

Още по-шокиращо е твърдението на втори източник на агенцията, че към плана са съпричастни още САЩ и Турция. Според него, сделката включва и прехвърлянето на около 1 милион палестинци от ивицата Газа в Либия – предимно цивилни, отхвърлящи управлението на Хамас. Новината напомня за по-ранни публикации на NBC, които бяха официално опровергани от Триполи и американското посолство. Според източника, Хафтар дори предложил гражданство на евентуално депортираните палестинци, с което да си осигури пълен контрол върху либийските ресурси.

Обмисля се прехвърлянето на останалите около 800 хиляди палестински жители в Газа по линия на предполагаемо споразумение между Доналд Тръмп и сирийския президент Ахмед ал-Шараа, според което сирийската база в Латакия ще се трансформира в търговско пристанище, което ще се намира под съвместен контрол на САЩ и Сирия. Саудитска Арабия също била съгласна с плана, надявайки се на бъдещи инвестиции в недвижимо имущество на територията на Газа и евентуални залежи от нефт по средиземноморското крайбрежие.

Междувременно, подразделения от армията на Хафтар са участвали в ученията на НАТО Anatolian Phoenix 25 в Турция, съобщава онлайн изданието Libya Review, според което 1500–2000 либийски войници са в процес на обучение в Турция, която от своя страна е одобрила и продажбата на бойни дронове за Бенгази. Контекстът се усложнява допълнително от посещението на Саддам Хафтар в Анкара на 4 април – петата годишнина от неуспешния щурм на Триполи през 2019 г.

В момента турският президент Реджеп Ердоган се стреми да увеличи влиянието си в източна Либия, богата на ресурси и стратегически разположена край източното Средиземноморие. Целта е да бъде отворен достъпът до енергийни проекти, блокирани от източните власти въпреки споразумението с Триполи от 2019 г. Анкара все още не е изоставила Дбейба, но е в готовност да го приеме на своята земя като изгнаник. Според източника на Agenzia Nova, Турция "играе на няколко шахматни дъски", като едновременно поддържа контакти с Иран, Русия и САЩ.

Норвегия отделя 285 милиона долара за хуманитарна помощ за Украйна.

🇺🇦🤝🇳🇴 Норвегия ще отдели 285 милиона долара за хуманитарна помощ за Украйна и нейните бежанци в съседна Молдова до края на годината, съобщи правителството на скандинавската страна в четвъртък, 27 март 2025 г.

„Руските атаки срещу гражданска инфраструктура, електроцентрали, болници, училища и домове продължават с пълна сила и все повече украинци са принудени да се евакуират и да напуснат своите домове всеки ден“, гласи изявление на норвежкият външен министър Еспен Барт Ейде.

„В момент, когато международното хуманитарно финансиране за Украйна намалява, Норвегия ще продължи да бъде надежден донор на усилията за защита на цивилното население и спасяването на животи“, допълни той.

Руската армия продължава своите ежедневни удари срещу граждански обекти на територията на Украйна с помощта на стотици безпилотни самолети, крилати и балистични ракети, които нанасят огромни материални щети и водят до цивилни жертви.

Най-малко 12 654 цивилни са били убити, а други 29 392 са ранени от началото на пълномащабната инвазия, според Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна. Реалните мащаби на цивилните жертви вероятно е много по-висок, тъй като в броят на загиналите в териториите под руска окупация не е известен.

Отпуснатите от Осло хуманитарни средства ще се разпределят между отдела за реагиране на ООН в Украйна и Молдова, Международния комитет на Червения кръст, Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец в Украйна и Молдова, както и хуманитарни организации за медицинска помощ и евакуация. Останалите средства ще стоят в т.нар. хуманитарен резерв.

Норвежкият външен министър Ейде и министърът на труда и социалното приобщаване Тоне Брена посетиха Украйна на 26–27 март, като по време на пътуването си до Киев и Харков те предоставиха хибридна слънчева електроцентрала на Харковската общинска клинична болница № 8.

„Горди сме да подкрепим усилията на Украйна за създаване на устойчив и справедлив достъп до енергия за всички. Жизненоважно е да имаме алтернативно енергоснабдяване за операционните зали и отделенията за интензивно лечение по време на прекъсване на електрозахранването“, каза Ейде.

Норвегия е един от най-верните поддръжници на украинската кауза сред европейските страни още от самото начало на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. По-рано този месец лидерите на норвежкия парламент се съгласиха да увеличат помощта за Киев с 50 милиарда норвежки крони (4,6 милиарда долара) до общо 85 милиарда норвежки крони (7,8 милиарда долара) до края на 2025 г.

Талибаните призоваха Пакистан и Иран да забавят връщането на афганистанските бежанци.

Маулауи Абдул Кабир, изпълняващ длъжността министър по въпросите на бежанците и репатрирането по време на среща с иранска делегация, начело с посланика Алиреза Бекдали.
📸 Снимка: Ministry of Refugee and Repatriation on X

🇦🇫 Правителството на талибаните в Афганистан призоваха властите в съседните Пакистан и Иран за проявата на повече търпимост към афганистанските бежанци и следването на организиран процес за връщането им обратно, който да взема предвид икономическите предизвикателства в родината им.

Над 2,7 милиона афганистанци, намиращи се в Пакистан и Иран, бяха депортирани обратно към родината си след две десетилетия война на Съединените щати в Афганистан през август 2021 г.

Мавлауи Абдул Кабир, изпълняващият длъжността министър по въпросите на бежанците и репатрирането в правителството на талибаните, проведе две отделни срещи в столицата Кабул с пакистанския шарже д'афер Убайд Ур Рехман Низамани и иранският посланик Алиреза Бекдали.

В публикация на профила си в платформата Х афганистанското министерство сподели, че Кабир е изразил надежда, че „приемащите страни ще проявят търпение и търпение към бежанците“.

„Ислямското емирство насърчава завръщането на афганистанските бежанци обратно в страната, но поради липсата на условия у дома, приемащите страни трябва да обмислят организиран процес на връщане вместо принудително депортиране и да действат според постепенен механизъм“, гласи изявлението на профила на ведомството.

Афганистанско експулсиране

Откакто в края на 2023 г. Пакистан започна своята кампания за премахване на чуждите граждани, пребиваващи незаконно в страната, позовавайки се на опасения за сигурността, най-малко 825 000 афганистанци са напуснали страната, по данните, предоставени от Върховния комисариат на ООН за бежанците. Въпреки това само малка част са били депортирани – едва около 40 000 души.

В края на януари тази година Пакистан одобри многоетапен план, насочен към репатрирането на близо три милиона афганистански граждани, който включва както законно декларирани бежанци, така и мигранти без документи, и такива, които очакват преместване в Съединените щати и други западни страни.

Този план призовава за репатриране на документирани афганистански мигранти и афганистански граждани без документи във фаза 1. и също така призовава за извеждане на афганистанци, които очакват преместване в трета страна от Исламабад до 31 март.

През юли миналата година Пакистан удължи валидността на картите, доказващи за регистрация за афганистански бежанци до 30 юни 2025 г. Планът на правителството за масово експулсиране през януари гласи, че притежателите на карти ще бъдат разгледани по-късно.

Мотивиран предимно от икономически опасения, Иран извърши депортацията на над 1,8 милиона афганистанци за периода 2022 – 2024 г. според уебсайта за помощ Relief Web, който взема данни от ВКБООН. През септември миналата година властите в Техеран разкриха, че възнамеряват да депортират до два милиона души до март 2025 г.

Необходимо време

Кабир отправи призив към властите в Иран и Пакистан да забавят темповете на връщане, докато не бъдат въведени двустранни механизми.

„Трябва да се даде време за провеждане на двустранни и тристранни срещи в това отношение“, се посочва в изявлението.

Низамани, първият дипломат на Пакистан в Афганистан, припомни, че бежанците не са и не бива да бъдат използвани като политически инструмент, според афганистанското министерство.

„Той каза, че бъдещето на Пакистан е свързано с Афганистан, следователно не използва афганистанските бежанци като политически инструменти, а иска проблемите да бъдат разрешени чрез разбирателство“, каза министерството на бежанците на X.

Иранският посланик Бекдали призова за достигането на трайно решение на проблема, съобщава талибанското министерство.

„Искаме да видим нелегалните мигранти, живеещи в Иран, бежанците, снабдени с необходимите правни документи“, цитира изявлението Бекадли.

Групи за защита на правата на бежанците и пазачи на правата на човека многократно призоваваха Иран и Пакистан да гарантират, че правата на афганистанските бежанци и мигрантите без документи са защитени и те не са принудени да се върнат в Афганистан, където икономиката е в хаос, мнозинството разчита на помощ, а жените са изправени пред сериозни ограничения на основните права и свободи.

Еди Рама отрече информация, че преговаря с Тръмп за приемането на 100 000 палестинци от Газа.

Албанският премиер Еди Рама говори по време на пресконференция в Tirana Business Park, в Тирана, Албания, 14 септември 2021 г.
📸 Снимка: REUTERS/Florion Goga

🇦🇱🇺🇸 Албанският министър-председател Еди Рама отрече категорично информация на израелския Канал 12, според която правителството му е участвало в преговори с администрацията на Тръмп за приемането на 100 000 палестинци от Газа.

„Не съм чувал нещо толкова фалшиво от доста време – а напоследък има много фалшиви новини! Абсолютно не е вярно“, туитна Еди Рама, прилагайки екранни снимки от публикация на журналист от израелския телевизионен канал.

„Пълно уважение и солидарност към хората от Газа, които бяха дехуманизирани от дивия режим на Хамас и претърпяха адска война след средновековните ужаси на 7 октомври“, допълни албанският премиер.

„Но нека бъда ясен: Албания не е била помолена от никого, нито можем дори и да помислим да поемем подобна отговорност“, подчерта той.

„Гордеем се с нашите силни приятелства с Израел, ОАЕ, Саудитска Арабия, Катар, Кувейт и, разбира се, палестинския народ, чиято държава Албания призна много отдавна. Но самата Албания не е в Близкия изток и от сърцето на Европа не можем да направим повече отколкото която и да е друга европейска страна по този въпрос“, каза още той.

„И все пак ние желаем и се молим на палестинския народ да бъде даден шанс да живее в собствената си държава, като свободен народ под демократично управление, и Хамас никога повече да не може да навреди на Израел – или, преди всичко, на самите палестинци “, добавя той.

Израел смята, че призива на американския президент Доналд Тръмп към Йордания и Египет да приемат палестински бежанци е нереалистичен, смятат от канал 12, което е принудило Вашингтон съответно търси други ухажори, като Албания.

NBC News съобщи по-рано този месец, че САЩ също обмислят Индонезия като място за кацане на палестинците, докато ивицата Газа се възстановява.

Египет и Йордания категорично се обявиха против идеята да приемат жителите на Газа, на което израелските крайнодесни лидери отговориха, като призоваха Ерусалим да „насърчи емиграцията“ на палестинците от Ивицата.

43 000 разселени при възобновени сблъсъци между сепаратистите от Сомалиланд и федералистите от Хатумо

🇸🇴 Близо 43 000 души бяха принудени да напуснат домовете си поради интензивни сражения между силите на сепаратисткия регион Сомалиленд федералистките сили на сомалийската държава Хатумо в Еригаво, столицата на сомалийския регион Санаг, съобщи хуманитарната служба на ООН (UNOCHA) във вторник.

Насилието, което избухна на 14 декември, отне живота на цивилни граждани, сред които и деца, в южните сектори на Еригаво и околностите му.

Разселените жители са избягали в Сеек Афвейн и Лааскорай в сомалийския регион Санаг, а други са се насочили към Босасо, Лаас Кааноод, Ксуддун и Бурко, въпреки че точните данни за тези места не са налични.

Хуманитарната служба на ООН определи непосредствени нужди за разселените, като подслон, вода, канализация, храна, здравеопазване и образование. Конфликтът парализира хуманитарната дейност, като местната търговия и обучението бяха прекъснати.

От 16 декември крехкият мир се завърна в Еригаво с изтеглянето на силите на Хатумо, но въпреки това ситуацията остава напрегната, според местни източници. Министерство на вътрешните работи, федералните въпроси и помирението на Сомалия призова за незабавното прекратяване на огъня в Еригаво.

Районът продължава да е централна точка на периодично повтарящи се въоръжени сблъсъци; през август тази година девет души бяха убити в сражения в покрайнините на град Гуф, който се намира на около 40 километра от Еригаво, свързани с докладван акт на отмъщение.

Хуманитарните агенции се борят да направят оценка на нуждите на вътрешно разселените лица на фона на продължаващите предизвикателства пред сигурността и ограниченията за достъп.

Над 100 000 украинци се завръщат в окупирания Донбас

Украински граждани, разселени принудително в резултат от бойните действия, се качват на евакуационен автобус на неразкрито място в района на Донецк на 18 ноември 2024 г.
📸 Снимка: Florent VERGNES / AFP

🇷🇺⚔️🇺🇦 Близо 130 000 украинци са се завърнали в своите домове в окупираните от руската армия територии на Донбас през последната година поради трудностите, с които са се сблъскали като вътрешно разселени хора от началото на пълномащабната инвазия през 2022 г.

Всички завръщащи се пътуват през летище Шереметиево в Москва, за да осъществят пътуването, обясни съветникът на кмета на Мариупол Петр Андрюшченко пред Kyiv Post. Руската федерация затвори последния си сухопътен граничен пункт между нейната Курска област и Сумска област в Украйна, когато Киев започна изненадващото си настъпление в района през лятото.

Андрушченко разкри, че е получил данните от руски служители, които наблюдават контролно-пропускателния пункт Шереметиево, което показва, че основната причина за връщането им са финансите.

„Тази вълна започна миналата година, след като правителството на Украйна отмени социалната заплата от 2000 hrv (48 долара) за вътрешно разселените украинци. Но основната причина е, че тези хора нямат къде да живеят“, каза Андрюшченко.

Средната заплата на украински работник, избягал от Донбас в първите дни на пълномащабната война, не надвишава цената на месечен наем на апартамент в по-голямата част от Украйна, добави той. Това също така държи най-популярната ипотечна програма в Украйна, yeOselya, недостъпна за вътрешно разселените лица, които съставляват едва 2% от 13 000 кредитополучатели по нея.

„Програмата е подходяща за бежанци от Киев, Буча, Хостомел, но тези от Мариупол, Бердянск, Волноваха, Токмак и Мелитопол не могат да си го позволят.“

В градове като Киев има повече работа, поради което бежанците остават по-често. Други региони нямат същите положителни перспективи. Повече хора се връщат от западната част на Украйна, но по-малко от Днипро.

В някои области има много малко бежанци, защото са „неприятелски настроени към вътрешно разселените лица“ – което означава, че не могат да си намерят работа, местните цени са твърде високи, за да се справят, или местното общество изглежда „затворено“.

Защо украинците избират Шереметиево?

След като Русия затвори граничния пункт Курск заедно със сухопътните си пунктове за влизане в Латвия, летището се превърна в единственият официален начин, по който украинци могат да влезат в страната. Маршрутът включва пътуване от Киев до Варшава с автобус, после към Минск и накрая до Москва със самолет.

При пристигането си украинците трябва да преминат през „филтрация“. Руските граничари ги разпитват за лоялност или принадлежност към Украйна, след което проверяват документите и преглеждат телефоните им, за да открият контакти, снимки, съобщения или други улики, които биха могли да разкрият проукраинска позиция, която би ги направила неприемливи за допускане в окупирания Донбас.

„Държаха ни на пода в малка стая в продължение на 27 часа“, разказа пред Kyiv Post Анджелина, млада жена, която наскоро се завърна у дома в окупирания Донецк, за да продаде имуществото си.

„Връчиха ми анкетна карта с абсурдни въпроси. Например „Как ви се струва Специалната военна операция?“ – както руснаците наричат ​​войната. Ако се изкажете негативно за войната срещу Украйна, ще си създадете проблеми. Ако кажете, че я подкрепяте, може да ви пуснат, но ще сте изложени на риск, тъй като профилът ви може да попадне в ръцете на украинските специални служби – какво тогава?

„Това е тежко морално бреме“, каза тя.

Дори след дни на чакане без храна и вода, все още няма гаранция, че на завърналите се ще бъде позволено да влязат в териториите, контролирани от Русия.

Хлъзгавата статистика

Екипът на Андрюшченко провери данните, получени от руски официални лица, спрямо тези от информатори, „които се намират в Мариупол“ и смятат, че още няколко хиляди души са направили опит да се върнат у дома, но са били върнати обратно на границата.

„Освен 120 000-130 000 души, които влязоха в окупираната територия, на около 200 000 беше отказан достъп. Други 50 000-70 000 получиха забрана за влизане в Русия през граничния пункт в Минск“, посочи съветникът на градския съвет на Мариупол.

Оценката от 130 000 души беше дадена през август от украинския депутат Максим Ткаченко, част от политическата партия „Слуга на народа“ на президента Володимир Зеленски и председател на парламентарна група, представляваща правата на вътрешно разселените украинци. Представител на местната власт в източната част на страната прогнозира, че цифрата може да достигне 300 000, но Андрюшченко каза, че смята подобни цифри за „преувеличени“.

Руснаците са дали по-скромни числа. Оксана Мишченко, представител на граничния контрол на Шереметиево, заяви пред руски телевизионни канали, че общо 107 000 украинци са пристигнали на летище Шереметиево от октомври 2023 г. и само 83 000 са получили разрешение да влязат.

Едно е сигурно – най-малко 100 000 украинци са се завърнали в окупираната от Русия територия. Тази цифра е фрапираща.

„Над 100 000 украинци вече е доста голям брой“, предупреди Володимир Вахитов, директор на Института за поведенчески изследвания към Американския университет в Киев.

„Въпреки това, този брой все още представлява широк диапазон от неясни оценки на служители от двете страни на границата, а не солидни доказателства, основани на проби или проучвания.“

Неспособост за защита на вътрешно разселените

Липсата на местна инфраструктура, настаняване и работни места в приемните градове също са основни проблеми за вътрешно разселените лица, каза Вахитов. При подобен широк обхват на проблема, градовете и регионите трябва да бъдат подкрепени политики, създадени на национално ниво.

Въпреки успешната реформа за децентрализация в Украйна, местните власти в страната все още разчитат на администрацията в Киев, за да създадат решения за вътрешно разселените лица, каза Вахитов. Местните общности, приемащи голям брой хора, са изправени пред предизвикателства в разширяването, тъй като им липсват ресурси за бързо разширяване на местната инфраструктура, добави Наталия Заика, заместник-директор на Института за поведенчески изследвания към Американския университет в Киев.

„Основните проблеми, с които се сблъскват, включват остарели жилищни норми, регулации на пазара на труда и несъответствие на уменията, както и осигуряване на достатъчно ресурси без допълнителна помощ от централното правителство.“

Молдова и Великобритания сключиха споразумение в сферата на сигурността.

Президентът на Молдова Мая Санду говори след обявяването на предварителните резултати от втория тур на президентските избори в предизборния си щаб в Кишинев, 4 ноември 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Vladislav Culiomza

🇲🇩🤝🇬🇧 Молдова подписа двустранно споразумение за сътрудничество в сферата на сигурността и отбраната с Обединеното кралство по време на посещението на британския и румънския външен министър в Кишинев, съобщи в сряда британското правителство.

Външният министър на Обединеното кралство Дейвид Лами подчерта огромния приток на украински бежанци в Молдова, сред които 50 000 деца, от началото на пълномащабната инвазия на Русия през февруари 2022 г.

„Разположени до Украйна, молдовците ежедневно усещат въздействието на руската агресия, империализма и натиска“, заяви той.

Санду осъди руската агресия срещу Украйна и описа Москва и корупцията като най-големите заплахи за Молдова, която продължава да е една от най-бедните страни в Европа.

Сключеното между двете страни споразумение има за цел да засили сътрудничеството между тях, както и да затвърди устойчивостта на Молдова срещу външни заплахи. Според правителството на Обединеното кралство, сключеното партньорство не само ще подкрепи молдовския суверенитет и сигурност, но и ще помогне за укрепване на стабилността на Украйна на фона на руската агресия.

Освен това Лондон обеща да подпомогне укрепването на киберсигурността на бившата съветска република с финансова помощ в размер на 2,5 милиона долара, както и други 6,3 милиона долара за подобряване на здравната ѝ система, с което ще бъдат подпомогнати и усилията в подкрепа на бежанците.

Двете страни сключиха и споразумение за реадмисия, което ще осигури депортацията в Молдова на всички нейни граждани, пребиваващи незаконно във Великобритания.

По-рано Молдова записа пътя за членство в ЕС в конституцията си след като 50,35% от нейните граждани гласуваха в подкрепа на преследването на европейска интеграция в референдума на 20 октомври 2024 г.

Румънският външен министър Луминита Одобеску приветства резултата и заяви, че тристранната среща подчертава „решимостта на Румъния и Обединеното кралство да работят заедно в твърдата си подкрепа към Молдова“.

Румъния и Молдова са култивирали тесни двустранни връзки, подкрепени от общ език и общо историческо минало. Преди да получи независимостта си през 1991 г. Молдова е част от Руската империя, Велика Румъния и Съветския съюз в продължение на 150 години.

В сряда премиерът на страната Дорин Речан представи актуализирана версия на конституцията ѝ и определи интеграцията с ЕС като основна стратегическа цел.

Бежанците от Курска област протестират срещу липсата на компенсации и жилища

🇷🇺 Десетки бежанци, принудително разселени в резултат от трансграничната операция на Украйна в Курска област, организираха протест в регионалната столица в неделя, съобщи независимият новинарски уебсайт 7x7.

Три месеца след като Украйна започна изненадващото си нахлуване в пограничната Курска област на 6 август, бежанци от Суджански район изразиха своето недоволство, че все още не са получили компенсация за загубените си жилища и не са получили подходящо временно настаняване, съобщи разследващият център на „Агентство“.

„Не ни интересува къде замръзваме. Какво значение има, ако мръзнем на улицата, така или иначе не сме си у дома“, заяви един от бежанците от град Суджа, който беше превзет от украинските войски през август.

Представител на регионалната администрация се обърна към протестиращите, като нарече митинга „незаконна акция“ и ги помоли да изпратят съвместен призив до властите, съобщи 7x7.

Съобщава се, че протестиращите поискаха властите да признаят, че в региона има война и попитаха защо ръководителят на Суджански окръг Александър Богачев, който „не каза нищо“ на жителите в региона след украинското нахлуване, не излезе да ги посрещне.

По-късно на площада дойде друг регионален служител, който обеща да организира среща между протестиращите и губернатора на Курска област Алексей Смирнов във вторник. По-късно обаче един от протестиращите сподели, че „губернаторът не е готов“ да се срещне с жителите, така че Богачев ще присъства на срещата вместо него.

Протестът идва няколко дни след като бежанци от друг район в близост до руско-украинската държавна граница, Болшесолдатски, организираха митинг в Курск, за да изразят недоволството си от невъзможността да наемат временно жилище поради високите цени на наемите и да поискат жилищни сертификати.

Иран е започнал депортацията на два милиона афганистанци.

Иран е депортирал десетки хиляди мигранти обратно в Афганистан против волята им.
📸 Снимка: Hoshang Hasimi/AFP

🇮🇷🇦🇫 Иран ще депортира два милиона афганистански мигранти в следващите шест месеца в една от най-мащабните кампании за експулсиране в новата история на страната. Това съобщи Ахмад-Реза Радан, ръководител на националната полиция на Иран.

Полицията вече е започнала насилствено да задържа мигранти и да ги изхвърля обратно през границата на страната, управлявана от талибаните.

На магазините в една провинция е наредено да не продават храна на афганистанци, докато в интернет бяха разпространени видеозаписи на „афганистанския Джордж Флойд“, застанал на колене пред полицейски служители.

Според ООН около 4,5 милиона афганистанци живеят в Иран, като много от тях са избягали от страната след превземането на талибаните през 2021 г. За да предотврати навлизането на повече мигранти в страната, Техеран също изгражда стена с височина от близо 4 метра по дължината на дългата 900 километра граница с Афганистан.

Афганистанци, които са работили в силите за сигурност на подкрепяното от САЩ правителство, казаха пред британското издание Telegraph, че са ужасени от перспективата да бъдат изпратени обратно в управляваната от талибаните страна.

Това развитие следва завръщането на най-малко 600 000 афганистански бежанци от Пакистан, откакто Исламабад започна репресии срещу нелегалните мигранти през октомври миналата година.

Имайки предвид афганистанските граждани, полицейският ръководител заяви: „Ние работим за депортиране на значителен брой неоторизирани чужди граждани, чието присъствие в страната е незаконно.“

Иран се бори с икономическа криза, предизвикана от западните санкции и лошото управление на режима на аятоласите.

Ескандар Момени, министър на вътрешните работи на Иран, каза тази седмица: „Афганистанците са култивирани хора, но страната ни не може да приеме толкова много мигранти[...] Планираме да се справим с този въпрос по организиран начин и без много шум“, сподели той, имайки предвид депортациите. „Нашият приоритет са нелегалните мигранти.“

Около 625 000 афганистански мигранти са напуснали Иран през 2023 г., според Датския съвет за бежанците. Драстичното увеличение на депортациите, обещано от властите, изглежда е свързано с обещанието на новия президент Масуд Пезешкиан да осигури охраната на границата с Афганистан по време на предизборната кампания.

В широко разпространен видеоклип, заснет миналия месец, може да се види как група полицаи арестуват тийнейджър, като един от полицаите притиска коляно към врата на афганистанеца. В същото време група жени се възпротивява срещу действията на полицаите, докато момчето бива оковано с белезници, вдигнато от земята и натикано в кола без отличителни белези.

Мигрантът, който по-късно беше освободен, получи прякора „афганистанския Джордж Флойд“, като по този повод потребителите на социалните медии припомниха забележки, направени от аятолах Али Хаменей, върховният лидер на Иран, след убийството на Джордж Флойд от служители на американската полиция.

„Един полицай притисна коляното си върху врата на черен мъж, докато той умря, докато други служители гледаха и не направиха нищо, това не е нещо ново, това е природата на Америка.“

В друго видео полицаи се редуват да нанасят удари на афганистанец, който се е облегнал върху багажника на патрулната им кола.

В някои райони афганистанците са изправени пред строги ограничения: наложена им е забрана да купуват хранителни стоки, да наемат жилища, както и да посещават определени райони. Хиляди са с блокирани SIM карти на телефоните, докато в същото време за тях стоките се продават на по-високи цени, отколкото на иранци. Местните прокурори в южната провинция Керман дори наложиха забрана на пекарните да продават хляб на мигранти от афганистански произход.

Мнозина афганистанци твърдят, че са били бити и унижавани както от иранската полиция, така и от обикновените граждани. „Синът ми излезе, за да купи хляб и не се чухме повече от седмица, след което ни се обади от Афганистан“, сподели г-н Рахматула, афганистански мигрант, живеещ в южния ирански град Шираз. Неговият 13-годишен син беше арестуван в пекарна и депортиран в Афганистан, след като прекара четири дни в бежански лагер.

„Не можахме да отидем в полицията, за да го търсим през онези дни, тъй като се страхувахме, че ще арестуват и нас“, каза той. Седмица по-късно неговият братовчед от западната провинция Херат в Афганистан се обади, за да каже, че синът на г-н Рахматула е с него. 46-годишният Рахматула е бил високопоставен полицейски офицер при подкрепяното от САЩ правителство преди завръщането на талибаните и се присъедини към хилядите, които избягаха.

„Не мога да се върна в Афганистан и животът тук е твърде труден – не можем дори да излезем да си купим хляб, без да се сблъскаме с тормоз от страна на иранците“, каза той. „Братовчед ми ще изпрати сина ми обратно в Иран.“

Друг афганистанец, живеещ в град близо до Техеран през последните две десетилетия, каза, че "антиафганистанското отношение" никога не е било толкова силно. „Имаме правни документи, но все още не можем да отидем никъде – някои обикновени иранци понякога дори ни плюят без причина, животът стана труден“, каза той.

„Има табели извън парковете, които гласят „Афганистанците и кучетата нямат право да влизат“ – те твърдят, че им отнемаме работата, но никой иранец не би вършил тежкия труд, който биха вършили афганистанците“, добави той.

Унгария въведе ограничения в държавната помощ за украински бежанци.

Табела в унгарската столица Будапеща, приветстваща украинските бежанци в страната.
📸 Снимка: Olesya Dovgalyuk

🇭🇺🇺🇦 В Унгария влезе в сила правителствено решение, според което право на държавна помощ могат да получат само бежанци от райони на Украйна, пряко засегнати от руската инвазия. В резултат на това хиляди украински бежанци в Унгария може да останат без дом или да бъдат принудени да се върнат в родината си.

Сега списъкът, съставен от унгарските власти, включва 13 региона на Украйна, където се водят или са се водили военни действия: Днепропетровска, Донецка, Житомирска, Запорожка, Луганска, Николаевска, Одеска, Сумска, Харковска, Херсонска и Черниговска област, както и Автономна република Крим със Севастопол и Киевска област с Киев. Списъкът ще бъде актуализиран всеки месец.

Както съобщава кореспондентът на BBC в Унгария Ник Торп, 31 хиляди украински граждани са получили убежище в Унгария, но все още не е ясно точно колко от тези хора могат да загубят държавната помощ.

Унгария отказа да предостави военна помощ за Украйна. Освен това тя блокира мерки на ниво ЕС, възлизащи на около 6,5 милиарда евро военна помощ за Киев за борбата му срещу руската инвазия.

Будапеща отдавна критикува Киев за ограниченията на правата на етническите унгарци в Украйна, особено по отношение на училищното обучение на роден език. Тя използва този въпрос, за да се противопостави на започването на преговорите за присъединяване на Украйна към ЕС миналата година.

Украйна обсъжда с Молдова връщането на бегълците от военна служба

🇺🇦🤝🇲🇩 Украйна обсъжда с молдовските власти връщането у дома на украински мъже на военна възраст, които са напуснали нелегално страната и са останали в Молдова, съобщи Украинская правда, като цитира изявление на украинския посланик в Кишинев Марко Шевченко.

Според Шевченко Киев води „определен диалог“ с Кишинев за връщането на украинците на военна възраст, избягали в Молдова.

Украинският посланик каза, че определен брой бегълци, които са били спрени от молдовската гранична охрана, получават убежище в Молдова, а друга част изчезват „неясно къде“ - те не са задържани, вероятно или остават на територията на Молдова, или отиват към други държави. Точна статистика за броя на тези хора няма, заяви Шевченко.

Докато много украински мъже са отговорили на призива да служат, някои други са се опитали да избегнат наборната военна служба. Дори преди последната мобилизация, хиляди мъже напуснаха от страната, за да избегнат службата. Докато офицери обикалят градовете на страната, за да мобилизират мъже в на възраст между 25 и 60 години, много хора се укриват, страхувайки се, че наборната служба е еднопосочен билет за фронтовата линия.

Не е ясно колко мъже се крият, но в големите градове като Киев и Лвов групите в социалните медии, които предупреждават членовете за движенията на военнослужещите, имат десетки хиляди членове.

Главните причини мъжете да бягат от мобилизация са недостатъчното военно обучение и страха да загинат на фронта. Тези страхове са подкрепени от някои военни анализатори, които твърдят, че украинските войски често нямат подходящо обучение, което затруднява Киев да задържи позициите си. Новобранците бързо се изпращат в битка, за да компенсират бойните загуби.

Над 55 000 бягат от сраженията в суданския град Синджа

Бойци във военен конвой, придружаващ губернатора на щата Дарфур на 30 август 2023 г.

🇸🇩 Повече от 55 000 души са избягали от Синджа, столицата на щата Сенар в Югоизточен Судан, на фона на ескалация в сраженията между паравоенните сили и редовната армия, съобщи хуманитарната служба на ООН OCHA.

Докладът идва след като паравоенните „Сили за бърза подкрепа“ (RSF) съобщиха в събота, че са превзели Синджа, където свидетели съобщават за интензивни улични боеве и паникьосани цивилни, опитващи се да избягат.

„Над 55 400 души бягат от град Синджа, тъй като конфликтът между Суданските въоръжени сили и Силите за бърза подкрепа се разпространява в града“, заяви OCHA в понеделник в публикация на платформата X.

„Хората, бягащи от град Синджа, са пристигнали в щатите Гедареф, Сини Нил, Бял Нил и Касала“, се допълва в съобщението.

OCHA каза, че хуманитарните групи в Гедареф, близо до източната граница на Судан с Етиопия, „са започнали да планират пристигането“ на онези, които бягат от Сенар. Но Гедареф вече е приютил повече от 600 000 бежанци от войната, според данни на ООН.

OCHA, позовавайки се на съобщения в медиите, цитиращи местни източници, заяви, че „въоръжени мъже, включително членове на RSF, са претърсили и ограбили домове и магазини и са окупирали правителствени сгради“ в Синджа.

Междувременно членове на местните съвети бяха влезли в град Ел-Суки в щата Сенар, който е дом на повече от един милион вътрешно разселени бежанци. Щатът свързва централната част на Судан с контролирания от армията югоизток.

Судан е обхванат от война от април 2023 г., когато избухнаха сражения между силите, лоялни на командира на армията Абдел Фатах ал Бурхан, и Силите за бърза подкрепа (RSF), водени от бившия му заместник Мохамед Хамдан Дагло.

Конфликтът в 48-милионната страна отне живота на десетки хиляди, разсели милиони и предизвика една от най-тежките хуманитарни кризи на 21-ви век.

Последният пробив на RSF означава, че паравоенните формирования затягат примката около Порт Судан, пристанищен град на Червено море, където сега са базирани армията, правителството и агенциите на ООН, превръщайки го в де факто столица.

RSF контролира по-голямата част от столицата Хартум, щата Ал Джазира в центъра на страната, обширния западен регион Дарфур и голяма част от Кордофан на юг.

Във вторник очевидци съобщиха за подновяване на сраженията в Омдурман, побратимения на Хартум град, където се е чувала картечна стрелба. Суданската армия потвърди за боевете във Facebook, заявявайки, че нейните сили са унищожили няколко бойни машини на RSF и са убили неуточнен брой бунтовници.