Финландия готви депортация на руснаци, събирали помощ за украинската армия

🇫🇮⚖️🇷🇺 Финландия се готви да върне в Русия 25-годишен инженер и майка му, които организират от Хелзинки кампании в подкрепа на украинската армия от 2022 г. насам. Имиграционната служба стига до заключение, че при завръщане двамата не са изложени на „реален риск“. Случаят на Никита Белов и Олга Белова беше описан на 9 август от The Guardian; към настоящия момент те очакват съдебното решение, което може да доведе до депортацията им в Руската федерация до няколко седмици.

Белов е работил като инженер в московски научен институт по металургични технологии. Напуска, когато разбира, че проектът, по който работи, е свързан с войната срещу Украйна. Началникът му, който дотогава го уверявал в обратното, го заплашил с арест или изпращане на фронта, когато поискал да напусне екипа. „Тогава осъзнах, че не мога да напусна тази работа без последствия и че трябва да мислим за положението си“, казва Белов. Малко след това военните потърсили майка му, за да я разпитат за него, а техният дом е посетен от полиция. В крайна сметка двамата заминават за Финландия със законни визи същата година.

Олга Белова, 55-годишна медицинска сестра по анестезиология, и синът ѝ не са криели позицията си. Те работят като доброволци в местния украински център и участват в събирането и изпращането на помощ: превързочни материали, храна, дрехи, оборудване Starlink и 3D принтер, за който получили видеозапис с благодарност от украински военни. „Опитваме се да заявим позицията си, защото е много важно да се помага на Украйна. Да ѝ се помогне да отвърне на удара“, казва Белов.

Първата им молба за убежище от 2022 г. е отхвърлена, а обжалването не променя решението. Тази година подават нова молба, която получава повторен отказ и заповед за депортация. На 24 април са привикани в полицейски участък и задържани с цел депортация. Три дни по-късно Хелзинкският административен съд спира извеждането до приключване на обжалването и двамата са освободени от центъра за задържане. „В главите ни имаше само лоши неща. Беше като начало на изтезание, защото преживяването беше напълно стресиращо“, споделя Белов. „Тогава наистина се опитвахме да се подготвим за смъртта си.“ Оттогава и двамата се лекуват от панически атаки, докато чакат съдебното произнасяне.

Отказът стъпва върху оценка на индивидуалния риск: доколко конкретният човек представлява интерес за руските служби. Руското наказателно право обаче санкционира самото деяние. Член 275 от Наказателния кодекс определя като държавна измяна оказването на „финансова, материално-техническа, консултантска или друга помощ“ на чужда държава или организация в дейност, насочена срещу сигурността на Руската федерация, а от април 2023 г. максималното наказание по този състав е доживотен затвор. Още през март 2022 г. Главната прокуратура в Москва обяви, че помощта за чужда държава по време на бойни действия в Украйна ще се разглежда именно като държавна измяна. Адвокатът на семейството, който не се назовава поименно от съображения за сигурност, определя риска при връщане като много висок и отделно посочва предишната работа на Белов, при която той е имал достъп до поверителна държавна информация.

Стандартът, прилаган от финландската държава, личи най-ясно от друго дело. През февруари Хелзинкският административен съд отхвърли жалбата на Роман Голиков – руснак, дарявал средства на фонда на Алексей Навални и участвал в опозиционни протести – с мотива, че политическата му дейност е „от такова естество и мащаб, че не може да се смята за пораждаща особен интерес у властите“. Върховният административен съд прекрати депортацията му на 26 май, два дни преди полета.

Между февруари 2022 г. и юни 2026 г. финландската имиграционна служба е извела 1039 руски граждани – повече, отколкото граждани на която и да е друга националност. През същия период 1109 от 1342 руснаци са получили отказ за влизане след отхвърляне на молби. Само от януари до септември 2025 г. полицията е депортирала 104 руснаци с отхвърлени молби, предимно избягали от мобилизацията; 18 от тях, отказали да заминат доброволно, са били изведени през Турция или през граничния пункт Нарва в Естония. Забавянията по подобни преписки вече доведоха и до официална критика: на 14 юли 2025 г. заместник-парламентарният омбудсман Мико Саря отправи четири забележки към службата, защото молби на руски граждани са били разглеждани между 24 и 28 месеца при законов максимум от 21. Службата не оспори констатациите.

Правната среда, в която ще бъдат решавани следващите такива дела, се промени на 12 юни. От тази дата Финландия прилага регламента на процедурата за убежище от Пакта на ЕС за миграцията и убежище, който въвежда ускорена гранична процедура за граждани на държави със средно за ЕС ниво на признаване под 20%. По данните на Евростат за Русия този показател е 18,1% и страната попада под прага. За кандидатите това означава срокове от около три месеца и по-малко време и възможности да изградят преписката си и да обжалват отказа. Решенията по делото на Белови предхождат промяната, но адвокатът им описва същата посока още преди нея: „Дори с ясно изразена политическа позиция е още по-трудно да се получи бежански статут. Наистина трябва да се борим по тези дела за статут, който по-рано се получаваше по-лесно.“

Финландия затвори последните пунктове по източната си граница на 15 декември 2023 г. по обвинение към Москва, че насочва търсещи убежище в страната като средство за натиск. На 4 юни правителството реши те да останат затворени безсрочно, а парламентът удължи до края на годината действието на закона, който позволява на граничарите да връщат хора, без да приемат молбите им. Страната влезе в НАТО през 2023 г.; Русия, от своя страна, разшири военните си бази край общата граница.

Този подход не е особеност на Финландия. През май 2023 г. Върховният административен съд в София отхвърли молба за закрила на 27-годишен руснак, напуснал страната си ден след началото на инвазията, със заключение, че няма основание да се приеме, че руските власти предприемат „безогледни масови репресии“ срещу граждани, изразяващи недоволство от политиката на президента. И финландският, и българският съд поставят акцент върху мащаба на репресиите спрямо по-широката група. Нито един от двата не поставя в центъра изложеността, която произтича от конкретното деяние.

Бил Браудър, ръководител на Global Magnitsky Justice Campaign и чийто адвокат Сергей Магнитски загина в руски арест, нарече случая „определящ тест за ангажимента на Европа да защитава онези, които рискуваха всичко, за да се противопоставят на войната на Путин“. Ако хора, отказали да изкажат подкрепа за военната агресия срещу Украйна и противопоставили се открито на режима, останат без закрила, продължи той, това „би създало опасен прецедент, който разубеждава други да заемат позиция срещу авторитаризма“.

Финландската имиграционна служба отказа коментар по отделни дела. Анти Лехтинен, който е ръководител на дирекция „Международна закрила“, заяви, че положението на всеки кандидат се оценява самостоятелно и че противопоставянето на войната „може да бъде основание за преследване по политически убеждения“: ако службата установи, че убежденията или действията излагат лицето на риск от преследване и сериозна вреда, той получава международна закрила.

Каква може да бъде цената на погрешната преценка, показва американски случай. Артьом Вовченко, руски военнослужещ, напуснал частта си в Армения през септември 2022 г., поиска убежище в САЩ, което му бе отказано. Депортиран е миналото лято и е задържан от ФСБ още на летището. През юни The Moscow Times съобщи, че е избягал от Русия повторно и вече се намира в безопасност, но това е зависело от него, а не от преценката, въз основа на която е бил върнат.

Изходът по делото на Белови може да повтори модела от делото Голиков: горната инстанция да преустанови извеждането, без да променя стандарта, по който тя е била разпоредена. Разликата между двата случая се крие в деянието – Голиков е дарявал пари, преди да напусне Руската федерация, а Белови са организирали доставки за украинската армия в продължение на три години – помощ, която руската прокуратура още през 2022 г. обяви, че може да се преследва като измяна.

ЕС ще иска от новодошлите украинци документ за освобождаване от мобилизация

🇪🇺📜🇺🇦 Европейската комисия се готви да обвърже временната закрила за украински граждани с нов документ. Всеки, който кандидатства за този статут занапред, трябва да представи удостоверение, издадено от украинските власти, че не подлежи на мобилизация. Очаква се това изискване да бъде вписано в измененията на Директивата за временна закрила, които ЕК планира да приеме през юли. За това съобщи полското издание „Rzeczpospolita“, позовавайки се на полския заместник-министър на вътрешните работи Мачей Дужчик, който е отговорен и за политиката на миграция. „Работата по измененията е към края си. Полша ги подкрепя“, заяви той пред вестника.

Ограничението няма да засегне около 4,33 млн. украинци, които вече се ползват с временна закрила в ЕС (над 1,2 млн. от тях са в Германия, а близо 960 хил. – в Полша). Тези хора запазват и подновяват сегашния си статут. Новите правила се отнасят само до онези, които подадат молба, след въвеждане на промяната. Самата схема за временна закрила се удължава – предложението на ЕК от 26 юни продължава действието ѝ до 4 март 2028 г. В същото време рестрикцията за новите кандидати влиза в сила по-рано – от март 2027 г., веднага след изтичането на текущия период на режима.

На практика този праг отсява мъжете между 23 и 60 години, които украинският закон задължава да останат в страната заради военните им задължения. Изключенията в европейския документ повтарят тези във вътрешното законодателство на Украйна: хора с увреждания, признати за негодни за служба, бащи на три и повече деца под 18-годишна възраст, както и лица, полагащи постоянни грижи за болен близък. За да докаже правото си на изключение, кандидатът трябва да разполага с официален документ. За целта се разработва специалното приложение „Резерв+“. През него гражданите ще могат да изтеглят и разпечатат удостоверение, потвърждаващо правото им да напуснат страната съобразно военните им задължения.

Необичайната логика на това решение идва не от Брюксел, а от Киев. Украинските власти поискаха съгласието на всички страни членки за тези рестрикции. Целта е да се затвори каналът, по който мъже в мобилизационна възраст напускат страната и автоматично легализират престоя си в ЕС, което изтощава военния резерв, от който армията се нуждае все по-остро. Европейският комисар по миграцията Магнус Брунер описа този баланс като опит да се помирят нуждата от закрила на хората и нуждата на Украйна да съхрани отбранителните си способности. Формално предложението все още предстои да бъде прието с квалифицирано мнозинство – нужни са гласовете на най-малко 15 от 27-те държави, представляващи поне 65% от населението на Съюза.

Полските данни онагледяват колко се стесняват възможностите за получаване на статут. През първите пет месеца на годината в Полша са подадени 992 молби за временна закрила, като 550 от тях са от мъже в наборна възраст. Варшава обаче е предоставила закрила едва на 78 украинци, от които само 8 са мъже. Според регистъра PESEL към 15 юни в страната живеят над 218 000 украински мъже на възраст между 18 и 65 години, а в целия Европейски съюз статут на временна закрила имат около 1,15 млн. украински мъже.

Някои държави вече не чакат общото решение. В края на юни датското правителство внесе законопроект, който да спре предоставянето на статут на украински мъже между 23 и 60 години, освен ако не докажат с документ, че са освободени от военна служба. Дания остава извън общата схема за временна закрила на ЕС, тъй като има договорено изключение от миграционната политика на Съюза. Въпреки това, след пълномащабната инвазия през 2022 г., страната изгради собствена, аналогична система, а новите правила ще важат за молби, подадени след 25 юни.

Унгария обаче върви в обратната посока. Дори Съюзът да приеме мярката, тя няма да попречи на Будапеща да дава убежище, заяви премиерът Петер Мадяр. Неговата фигура сама по себе си показва колко се е разместил политическият пейзаж, след като партията му „Тиса“ свали Виктор Орбан на изборите през април след 16 години на власт, печелейки конституционно мнозинство. Въпреки разрива с линията на Орбан, позицията на Мадяр по този казус показва приемственост. Той обещава закрила конкретно на етническите унгарци, които бягат от Украйна заради войната и мобилизацията. С това визира стотината хиляди унгарци в Закарпатието, чиито малцинствени права остават болезнена тема между Будапеща и Киев. Министърът на вътрешните работи Габор Пошфаи твърди, че заедно с още 6-7 държави Унгария няма да подкрепи предложението на Комисията.

В Германия, където в момента живее най-многобройната украинска общност, министърът на вътрешните работи Александер Добринт подкрепя мярката. Федералната служба за миграцията и бежанците (BAMF) от своя страна подчерта, че молбите ще продължат да се разглеждат индивидуално. Никой няма да получава закрила автоматично; решаващи остават основанията, изтъкнати от кандидата, и рискът, който би понесъл при завръщане – съгласно стандартите на Женевската конвенция и Директивата на ЕС за признаване на статут.

Обратът на европейско равнище настъпва в момент, когато националните законодателства вече започнаха да се пренастройват. По-рано полският президент Карол Навроцки подписа закон, който промени начина, по който страната подпомага бежанците от руската агресия. Инструментите за подкрепа бяха прехвърлени в общия Закон за закрила на чужденците, с което отпадна отделната правна рамка, действаща от самото начало на войната на 24 февруари 2022 г. Новият закон удължи правото на украински граждани да останат в Полша до 4 март 2027 г., но вписа помощта за тях в общия режим за чужденци. Това потвърди по-ранните сигнали на Навроцки, че специалното подпомагане ще бъде поетапно прекратено и украинците ще бъдат третирани като останалите национални малцинства.

Близо три години след като ЕС отвори вратите си с безпрецедентна лекота, тежестта на конфликта връща фокуса обратно към вътрешната логика на воюващата държава. Директивата, замислена да облекчи бягството от бомбите, все повече се превръща в инструмент, който да задържи мъжете в наборна възраст в обхвата на украинската мобилизация. За вече установилите се милиони граждани нищо не се променя. За онези обаче, които тепърва биха тръгнали, вратата се затваря, а от март 2027 г. през нея ще минават само хората, които носят писмено доказателство, че родината им ги пуска.

1,7 млн бежанци са се завърнали в Сирия от падането на Асад.

🇸🇾🇺🇳 Броят на завърналите се в Сирия бежанци след падането на режима на Башар ал-Асад на 8 декември 2024 г. достигна 1 682 041 души, според оценка на Върховния комисариат на ООН за бежанците (UNHCR) към 11 юни, изчислена с триангулация на данни от граничен мониторинг и инструмента за проследяване на движенията на населението.

В рамките на тези внушитени числа се крие и един тих, но показателен обрат: за първи път от бягството на Асад в Москва, потокът на прибралите се от Ливан надхвърли този от Турция. От общата маса, 665 052 души (40%) са се върнали именно от Ливан, изпреварвайки 654 365-те (39%), пристигнали от Турция. Разликата е едва около 10 700 души, но посоката ѝ сигнализира, че асиметричният натиск над сирийската общност в Ливан надделява върху далеч по-многобройната и по-стабилно установена диаспора в Турция.

В абсолютни стойности Турция приюти най-голямата маса от сирийски бежанци в света – близо 3 млн сирийци бяха регистрирани в пика на гражданската война – докато при население под 6 млн Ливан носеше най-тежкото относително бреме на планетата. Това, че по-малката по абсолютен мащаб общност в Ливан произвежда повече завръщания от турската, не отразява внезапно подобрение на условията в Сирия, а влошени условия на живот в самия Ливан. Само месец по-рано, според данни на UNHCR от началото на май, Турция още водеше – около 640 000 срещу близо 631 000 от Ливан. Следователно изпреварването е настъпило в тесния прозорец след края на май – в същия отрязък, в който общата крива се покачи от 1,667 на 1,682 милиона.

Любопитното е, че това е обрат на обрата. През първите седмици след 8 декември 2024 г. Ливан се открояваше като страната, от която се завръщат най-много сирийци – според ранни преброявания на UNHCR около 53% от движенията в периода декември 2024 – февруари 2025 г. тръгваха оттам, срещу само една четвърт от Турция. После турският контингент, захранван от методичните програми за подпомогнато завръщане на правителството в Анкара, изпревари ливанския в кумулативно изражение. Сегашното завръщане на Ливан на първата позиция затваря този цикъл и подчертава колко по-нееластичен е престоят на сирийците в Ливан спрямо турския.

Зад динамиката в Ливан стои наслагване от негативни фактори. Икономическата катастрофа в страната, където преди вълната на завръщанията над три четвърти от сирийските бежанци живееха под прага на бедността, лиши общността от препитание. Войната между Хизбула и Израел, започнала през 2024 г. опустоши основно районите с концентрация на сирийски бежанци в южната част на страната и южните предградия на Бейрут; а засиленият административен и полицейски натиск, включително разширените депортации и официалният план за връщане от 2025 г. превърнаха престоя в Ливан от убежище в задънена улица.

Тук идва и първата уговорка: ООН и правозащитни организации повтарят, че когато икономическата принуда и правната несигурност не оставят реален избор, „доброволността" на завръщането се изпразва от съдържание, а принципът на забрана за връщане (non-refoulement) рискува да бъде заобиколен де факто, без да бъде нарушен формално. Самите нагласи го потвърждават – едва 18% от сирийците имат намерение да се завърнат в рамките на година, а над 70% описват евентуалното движение като временно и проучвателно, обвързано с положението със сигурността и икономическата поносимост на терен.

Тази картина се вписва в широката демографска вълна. Освен близо 1,68 милиона завърнали се отвън бежанци, по данни на UNHCR близо 2 млн вътрешно разселени сирийци също са обратно по родните су места – съвкупно движение от порядъка на три и половина милиона души за година и половина. В същото време около 3,9 млн. регистрирани бежанци оставаха в Турция, Ливан, Йордания, Ирак, Египет и Северна Африка към края на 2025 г. Агенцията прогнозира, че през 2026 г. може да се приберат още до 1 млн. Вътрешното разпределение очертава ясни магнити: най-много завръщащи се поема Дамаск (289 052), следван от Идлиб (241 792), Алепо (238 042), Селския Дамаск (215 732), Хомс (210 616), Хама (171 536) и Дараа (145 225) – тоест едрите градски центрове и завърналите се в опразнените по време на войната бунтовнически бастиони. Профилът е подчертано семеен: 52% жени и 48% мъже, при значителен дял деца и юноши – белег, че се прибират цели домакинства, а не само авангард от трудоспособни мъже.

Над всичко това виси политическата рамка в Дамаск. Преходният президент Ахмед аш-Шараа, утвърден на 29 януари 2025 г. за 5-годишен преходен мандат, управлява крехко и неравномерно; международните облекчения, сред които Резолюция 2799 на Съвета за сигурност на ООН от ноември 2025 г., която го свали от санкционния списък, отвори пространство за реконструкция, но не премахна структурните дефицити. Тук се крие истинският залог зад числата от 11 юни 2026 г. UNHCR признава, че те са оценъчни, подлежащи на корекция и обхващащи регистрирани, нерегистрирани и транзитни лица – те измерват движение, а не уседналост. Решаващият въпрос не е колко сирийци са прекосили границата в обратна посока, а колко от тях ще останат.

А тук признаците са смесени. Пакетът на UNHCR включва 100 долара на човек при тръгване и 600 на семейство при пристигане и облекчава първата стъпка, но не може да покрие разрушения жилищен фонд, прекъснатите услуги, оспорваните имотни права и неравномерната сигурност, които посрещат завърналите се. Когато повече от 70% от бъдещите завръщащи се сами определят движението си като „проучване", а изтласкващите фактори в Ливан натежават над притеглящите фактори в Сирия, съществува осезаем риск част вълната тази година да се окаже обратима – повторно разселване вътре в страната или нов изход, ако повторната интеграция се провали.

ЕП одобри нов строг закон за миграцията с депортационни центрове извън ЕС и претърсвания на домове.

🇪🇺 Европейският парламент даде окончателна зелена светлина с 418 гласа „ЗА“ на нови закони на ЕС, които позволяват създаването на центрове за депортация на мигранти извън територията на съюза и претърсвания на домове.

В сряда Европейският парламент одобри закон, насочен към ускоряване на депортацията на мигранти без законно право да останат в ЕС, благодарение на подкрепата от дясноцентристки и десни политически групи.

„Регламентът за връщане“ е най-строгият обрат в миграционната политика на блока от десетилетия насам. Той се смята за спорен, тъй като ще позволи на страните от ЕС да създават депортационни центрове извън блока, известни като „центрове за връщане“, чрез споразумения с държави извън ЕС.

Тези центрове биха могли да служат или като транзитни обекти, където хората чакат завръщане в страната си на произход, или като места, където мигранти остават за дълъг период от време, евентуално без ограничение в периода и гаранция за последващо връщане. Единствено непридружените непълнолетни са изключени от мярката, докато семействата с деца ще могат да бъдат прехвърляни в тези центрове.

Законът беше одобрен с 418 гласа „за“, 218 „против“ и 30 „въздържали се“. След обявяването на резултата поддръжниците на закона аплодираха, докато някои евродепутати в дясната част на залата скандираха „върнете ги обратно“ по адрес на незаконните мигранти. Депутатите от другата страна на залата отвърнаха със възгласи „позор за вас“.

Гласуването потвърди появата на мнозинство с дясна ориентация по въпросите на миграцията. Европейската народна партия (ЕНП) отново се съюзи с Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) и крайнодесните „Патриоти за Европа“ (ПзЕ) и „Европа на суверенните нации“ (ЕСН). Няколко депутати от либералната група „Обнови Европа“ също подкрепиха законопроекта.

ЕНП продължава да изключва официално партньорство с партии, считани от нея за твърде екстремни, като немската „Алтернатива за Германия“ (АзГ) и френския „Национален сбор“. Лидерът на ЕНП Манфред Вебер многократно е отхвърлял перспективата за официални съюзи с тези две и други подобни сили.

В същото време обаче ЕНП вижда гласовете им като решаващи за по-строгото миграционно законодателство, създавайки алтернативно мнозинство спрямо традиционната центристка коалиция на ЕНП, Социалистите и демократите (С&Д) и „Обнови Европа“.

Социалистите и левите евродепутати до голяма степен се обявиха против закона, като аргументираха това с риска то да накърни основните права на мигрантите.

„Този регламент крие риск от нормализиране на съмнителни юридически практики, които бяха немислими в ЕС само преди няколко години“, каза в изявление Ана Катарина Мендеш, заместник-председател на групата на Социалистите и демократите (С&Д).

Освен пунктовете за връщане, новият закон включва разпоредба за претърсване на „местоживеене или други подходящи помещения“ на незаконни мигранти, което правозащитни групи и гражданско общество сравняват с акциите, провеждани от Службата за имиграция и митнически контрол на САЩ (ICE).

Други разпоредби включват по-дълги периоди на задържане, строги забрани за влизане и нови правомощия за локализиране на незаконни мигранти. Повишава се максималния законен срок за задържане на незаконни мигранти, чакащи връщане, от 6 месеца на 2 години, с възможно удължаване от още 6 месеца и неограничен период за лица, считани за заплаха за сигурността.

Забраните за влизане на територията на ЕС също стават значително по-строги, нараствайки от 5 на 10 години в повечето случаи, с възможност за доживотни забрани за тези, които се считат за риск за сигурността.

Законът ще промени и процеса на обжалване. Според текущите правила депортациите спират автоматично, докато се разглеждат съдебни жалби. Новият закон ще сложи край на тази автоматична защита, оставяйки съдилищата да решават за всеки конкретен случай дали заповедта за връщане трябва да бъде спряна.

Фридрих Мерц: Германия и Сирия планират завръщането на 80% от сирийските бежанци до три години

🇩🇪🤝🇸🇾 Германският канцлер Фридрих Мерц обяви, че Германия и Сирия работят по амбициозна цел за завръщането на 80 процента от сирийците, пребиваващи в момента в Германия, в родната им страна в рамките на следващите три години.

Изявлението последва среща на високо ниво в Берлин със сирийския президент Ахмед ал-Шараа, на която двамата лидери изразиха оптимизъм, че подобрените условия в Сирия могат да проправят път за мащабно завръщане на бежанците.

Мерц определи цифрата като очакване, споделено между Берлин и Дамаск и заяви, че ситуацията в Сирия се е „променила фундаментално“ повече от година след края на гражданската война. Той подчерта, че тази промяна изисква германските власти да преразгледат статута на закрила, предоставен на сирийски бежанци по време на конфликта.

„Гледайки напред към следващите три години, както президентът Шараа изрази надежда, се очаква около 80% от сирийците, живеещи в момента в Германия, да се завърнат в родината си“, отбеляза канцлерът.

Предложеният мащаб на завръщанията бележи значителна повратна точка в подхода на Европа към една от най-големите бежански групи на континента, създадени от сирийската война. Почти един милион сирийци потърсиха убежище в Германия в разгара на конфликта, като много от тях междувременно се интегрираха в работната сила и обществото.

Въпреки амбициозната цел, Мерц не очерта конкретен механизъм за постигане на тези завръщания. Той посочи, че процесът вероятно ще започне с лица, които вече нямат валидни разрешения за пребиваване, особено тези с присъди за престъпления, преди да се разшири в по-широк план.

В същото време Мерц призна, че завръщането няма да бъде универсално, тъй като Германия има интерес да позволи на конкретни групи да останат – конкретно квалифицирани работници като лекари и болногледачи, които играят важна роля на германския пазар на труда.

Президентът Шараа приветства инициативата и изтъкна потенциалната роля на завръщащите се сирийци в реконструкцията и възстановяването на родината им след повече от десетилетие на гражданска война. Той изтъкна продължаващите разговори с германските власти за установяване на рамка за „кръгова миграция“, която да позволи на сирийците да се движат между двете страни, без да се отказват окончателно от живота, който са изградили в Германия.

Предложението обаче повдига сложни въпроси относно неговата постижимост. Въпреки че официални лица от Германия посочват подобрените условия в Сирия, опоненти на инициативата твърдят, че продължават да са налице огромни предизвикателства пред инфраструктурата и опасения за сигурността, които усложняват мащабните завръщания, особено в рамките на предложения тригодишен период.

Планът е знак за сериозна политическа промяна в Германия, където правителството обвързва все по-тясно следвоенното развитие в Сирия със своята вътрешна миграционна стратегия, докато дебатите за това колко бежанци искат или могат да се завърнат, продължават.

Икономическата полза от украинските бежанци е много по-голяма от разходите.

🇺🇦🇪🇺 Украинските бежанци в Полша са генерирали 328,6 милиарда злоти към брутния вътрешен продукт на страната от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. За същия период от време Полша е похарчила 40,3 милиарда злоти за помощ към Украйна и подкрепа за самите бежанци. Простите сметки сочат, че икономическата полза за Варшава е осем пъти по-голяма от направените разходи.

По данни на Евростат, цитирани от РБК-Украйна, нивото на заетост сред украинците в Полша варира между 75 и 85 процента. Този показател надвишава средния за самите поляци. Повечето бежанци са жени с деца, а 70–80 процента от възрастните имат висше образование и се включват бързо в пазара на труда, посещават езикови курсове и записват децата си в местни училища.

Дария Михайлишина от Киевската школа по икономика подчертава, че от чисто икономическа гледна точка Европа би спечелила, ако голяма част от украинците останат. Те запълват структурни дефицити в работната сила на стареещи общества и допринасят за растежа, без да натоварват бюджетите в дългосрочен план. В Полша, Германия и други държави украинците вече се превръщат в очевиден нетен приносител, а не в тежест.

 

В България, по данни на UNHCR от началото на годината, около 73–80 хиляди украинци пребивават под временна закрила или други статуси, сред които има 24 хиляди деца (25–30% от общия брой). От началото на войната над 220 хиляди са получили временна закрила, но мнозина са се преместили или върнали. Правителството е дало или подновило закрила на около 75 хиляди лица през 2024–2025 г. с удължаване до март догодина. Около 5379 деца посещават български училища, с ръст в записванията.

Заетостта сред бежанците на възраст 20–64 години е около 67% – над средния показател за Европа от 57%. Много от тях работят в сектора на услугите, продажби и елементарни професии, със 70–80% високо образовани, макар и да има несъответствия в квалификациите. Над 5600 са сключили трудови договори от 2022 г. – много високо ниво на интеграция спрямо минали бежански вълни.

Данните за икономическото въздействие са ограничени за разлика от тези за Полша, но украинците допринасят положително чрез запълване на дефицити в хотелиерския и производствения бранш. Първоначалните фискални тежести от помощта отстъпват на дългосрочни ползи за стареещо общество. Липсват точни данни за БВП, но европейски анализи сочат, че такива бежанци добавят 0,2–0,8% към работната сила, облекчавайки пазара.

Въпреки тези данни, политическата реалност в цяла Европа върви в друга посока. Дясно-популистките партии, които бележат възход, традиционно се обявяват против всякаква миграция и не правят изключение за украинците, дори когато икономическите сметки говорят ясно в тяхна полза. В Полша общественото одобрение към бежанците е паднало до исторически минимум: през януари 2026 г. 48% от поляците все още ги подкрепят, а 46% са против. Най-критични са жителите на селата, хората с ниски доходи и електоратът на десните формации.

Разрив между икономическа полза и обществено мнение се наблюдава и в други страни. 60% от анкетираните в Чешката република споделят мнение, че украинците вземат повече от бюджета, отколкото внасят – въпреки това, че реалните данни сочат точно обратното, споделя анализаторът на STEM Иржи Таборовски. В Германия две трети от гражданите подкрепят спирането на социалните помощи за украинци и връщането на мъже в мобилизационна възраст. В Ирландия, Норвегия и други държави обезщетенията са съкратени драстично, а временната закрила в ЕС е удължена само до 2027 г. без ясна перспектива за постоянно пребиваване.

Този дисбаланс отразява по-широката динамика след най-голямата миграционна криза в Европа след Втората световна война. От една страна, украинците, с високата си квалификация и бърза интеграция, предлагат решение на демографските проблеми на Стария континент. От друга, нарастващото недоволство от миграцията като цяло и умората от продължаващия конфликт правят политическата подкрепа крехка. Михайлишина смята, че решенията за връщане на бежанците зависят преди всичко от сигурността в Украйна, а не от еднократни финансови стимули, чиято ефективност е под въпрос.

За самата Украйна ситуацията е двойствена. Страната губи квалифицирани кадри и задълбочава демографската криза, според експертът Ела Либанова загубите достигат до 10 милиона души, включително емигранти, жертви на войната и неродени деца. В същото време завръщането на тези хора след края на конфликта би било от ключово значение за възстановяването на страната.

Материалът на РБК-Украйна показва, че икономическата логика и политическата реторика все по-често вървят в изцяло противоположни посоки. Докато данните за Полша и други държави потвърждават нетния положителен ефект от присъствието на украинците, нарастващото влияние на популистки сили рискува да ограничи тази полза точно когато Европа се нуждае от нея. Бъдещето на статута на бежанците след 2027 г. ще зависи от това дали икономическите аргументи ще надделеят над политическите емоции.

Петър Фиала: Чехия печели финансово от украинските бежанци.

🇨🇿💰🇺🇦 Чешкият министър-председател Петър Фиала заяви, че общите разходи на страната за помощ на Украйна от началото на пълномащабната инвазия достигат 4,3 милиарда долара, докато в същото време държавните приходи, свързани с тази подкрепа, са с 607 милиона долара повече, съобщиха České noviny.

След заседание на правителството Фиала подчерта, че твърденията, че чешката държава „губи пари“ заради Украйна, са лъжа. Според него приходите от данъци, социални и здравни осигуровки, както и компенсациите за военна помощ, възлизат съответно на 3,7 млрд и 1,1 млрд долара.

„Чешката държава със сигурност не губи пари от помощта за Украйна – точно обратното“, каза той и добави, че финансовите съображения остават на заден план пред моралните доводи и аргументите, свързани със сигурността, които са в подкрепа на украинската кауза.

Фиала уточни, че цифрите обхващат всички министерства и държавни институции, като военната помощ, икономическата дипломация, настаняването на бежанци и свързаните разходи. Той посочи, че данните опровергават дезинформацията, разпространена от част от парламентарната опозиция.

Здравеопазването също е с положително салдо: украинските бежанци са внесли 1,1 млрд долара в системата на общественото здравно осигуряване, а разходите за тяхното лечение са 564 млн долара.

Министърът на вътрешните работи Вит Ракушан заяви, че правителството „в никакъв случай не се срамува“ от начина, по който се справя с бежанския поток. Около 170 000 украинци имат законна работа в Чешката република, което прави страната една от най-успешните в ЕС по интеграцията на новодошлите в пазара на труда.

Към момента 396 000 украински граждани имат статут на временна закрила в страната, а 80 000 са кандидатствали за специална дългосрочна виза за пребиваване. Престъпността сред украинците не е по-висока от тази сред останалите групи, допълни Ракушан.

Испания ще предостави още 1 млрд. евро военна помощ на Украйна

🇪🇸🤝🇺🇦 Испания се подготвя да отпусне още 1 милиард евро военна помощ за Украйна до края на годината. Пакетът включва поръчка на американско оръжие и допълнителна помощ за енергийната мрежа на прага на зимния сезон, съобщи испанският външен министър Хосе Мануел Албарес пред вестник El País.

„Испания остава все така твърдо ангажирана със суверенитета и отбраната на Украйна и този ангажимент ще продължи, докато се води война“, подчерта Албарес.

Планираната помощ съдържа покупки по програмата за американско оръжие (PURL), както и нелетално оборудване – най-вече мощни генератори, които да подпомогнат Украйна в зимния сезон на фона на варварски бомбардировки по енергийната ѝ мрежа.

Министърът припомни, че военната помощ е само част от общия принос на Испания за украинската кауза. Страната на Иберийския полуостров прие 250 000 украински бежанци, от които 40 000 деца и продължава непоклатимата подкрепа за кандидатурата на Украйна за членство в ЕС и инициативата за създаване на специален международен трибунал за преследване на държавни служители на Руската федерация, които да бъдат изправени пред правосъдие за руската агресия.

Миналата година Испания отново предостави 1 милиард евро военна помощ, като пакетът за тази година се очаква да бъде приблизително същият по размери, каза Албарес.

На въпрос за потенциалното несъгласие на коалиционния партньор Сумар, лява партия, скептична към разходите за оръжие, министърът изрази увереност в единството на управляващия кабинет:

„Цялото правителство е единодушно за мир в Украйна и Европа. Всеки разбира какво е заложено на карта – суверенитетът и свободата на Украйна, но също така човешките права, международното право и хуманитарните принципи“, подчерта той.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано 8 страни от Скандинавия и Прибалтика (Естония, Латвия, Литва, Финландия, Дания, Исландия, Норвегия и Швеция) обявиха общ пакет на стойност 500 милиона долара за закупуване на военно оборудване и боеприпаси за Украйна.

Мерц: Сирийските бежанци в Германия трябва да се завърнат у дома.

🇩🇪🚶🏻‍➡️🇸🇾 Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че сирийските бежанци в страната трябва да се завърнат у дома, тъй като войната в родината им е приключила, а в противен случай ще бъдат депортирани.

В последното си остро изявление по въпроса за миграцията канцлерът посочи, че „вече няма никаква причина“ сирийците, избягали от жестоката 13-годишна война в родината си, да търсят убежище в Германия.

„За онези, които откажат да се върнат в страната си, разбира се, можем да ги експулсираме“, заяви той по време на посещение в Хузум, град в северна Германия.

По време на работната визита в Дамаск миналия четвъртък министърът на външните работи Йохан Вадефул заяви, че вариантите за връщане на сирийци са „много ограничени“, поради това, че голяма част от инфраструктурата на сирийските градове е в руини след десетилетие на гражданска война.

Изявлението му беше последвано от остра реакция на консерваторите Мерц и Вадефул от Християндемократически съюз, който полага усилия да не бъде изпреварен от популистките партии по взривоопасния въпрос за миграцията.

Мерц разкри, че е поканил временния сирийски президент Ахмед ал-Шараа, чиито ислямистки сили в края на миналата година свалиха режима на бившия президент Башар ал-Асад, да посети Германия, за да проведат дискусии за това „как да решим това заедно“.

Сирия „се нуждае от цялата си сила, а преди всичко – от сирийците, за да се възстанови“, отбеляза Мерц, като изрази увереност, че много от тях ще се върнат доброволно.

Около един милион сирийци живеят в Германия, повечето от които избягаха в масовото преселение през 2015 и 2016 г., предизвикано от интензивни бойни действия, разрушителни бомбардировки на руската авиация и териториално разширение на Ислямска държава.

Полша си извоюва изключение от схемата за мигранти на ЕС.

🇵🇱🇪🇺 Полша получи изключение от участие в схемата на Европейския съюз за преместване на мигранти, потвърди премиерът Доналд Туск, като отбеляза, че Брюксел приема аргументите на властите във Варшава.

„Казах, че няма да има преместване на мигранти в Полша – и няма да има! Готово“, написа Туск в Х. „Укрепваме границата си с Беларус. Днес тя е най-добре охраняваната граница в Европа. Затягаме условията за визи и убежище. Полша се превърна в пример за останалите. Действаме, а не просто говорим!“

Изявлението на полския премиер идва след съобщения на държавното радио, че страната вероятно ще бъде освободена от квоти за преместване на мигранти и финансови вноски по пакта за миграция на ЕС.

Говорителят на правителството Адам Шлапка приветства новината: „Твърдата и безкомпромисна позиция на правителството на Доналд Туск по пакта за миграция дава резултати.“

Евродепутатът Лукаш Кохут зяви пред Полската пресслужба (PAP), че страната отдавна настоява за подобен изход, позовавайки се на приема на повече от един милион украински бежанци и хибридната война на източната си граница.

„Това решение отразява усилията на премиера Туск и европейските депутати, които подчертават, че Полша е страна на първа линия,“ обясни Кохут. Той отхвърли опитите за разпалване на страхове от наплив на мигранти като дезинформация, заявявайки, че от самото начало е било ясно, че Полша ще бъде освободена от определени разпоредби на пакта за миграция.

„Не може да се политизира това, особено когато това е нашият Европейски съюз и имаме влияние в оформянето на законите на ЕС“, добави Кохут.

Евродепутатът Михал Шчерба заяви, че усилията на правителството отговарят на инициативите на полското председателство на ЕС, ръководено от Туск, и подчерта, че значителната полска подкрепа за украинските бежанци оправдава освобождаването както от задължения за преместване, така и от финансови вноски.

До сряда се очаква да бъдат обявени задълженията на страните-членки на ЕС по пакта за миграция. Това включва страните под мигрантски натиск, квотите за преместване и т.нар. годишна солидарна вноска.

Държавите, определени като такива под натиск, не само ще бъдат освободени от задължително преместване и глоби за неспазване (20 000 евро на човек), но ще също така ще могат да получат финансова помощ.

Междувременно Шлапка определи като безсмислен протеста срещу миграционния пакт, който беше организиран от партията „Право и справедливост“ в столицата Варшава миналата събота, който по думите му е бил „насочен срещу нещо, което никога няма да се случи.“

Той добави, че пактът не налага задължително преместване на мигранти и позволява на държавите да изберат формата на своята солидарност.

Европейската комисия ще проведе пресконференция относно пакта за миграция в сряда.

Полша е изправена пред критики от някои страни-членки на ЕС заради позицията си по отношение на пакта миграция, особено за отказа да участва в задължително преместване на мигранти, въпреки че други страни като Унгария също изразяват подобни притеснения.

АНО смекчи позицията си относно „чешката инициатива“ за Украйна след изборната си победа.

🇨🇿 Популистката партия АНО, спечелила убедителна победа в последните парламентарни избори в Чехия, смекчи тона си относно инициативата за доставка на боеприпаси за Украйна, съобщиха местни медии на 7 октомври.

„Инициативата за боеприпасите по принцип беше добра идея... Ще я обсъдим и ще настояваме за по-голяма прозрачност и преоценка, като е възможно тя да се прехвърли под егидата на НАТО“, заяви лидерът на партията Андрей Бабиш, според новинарския сайт Novinky.cz.

През юли бившият премиер-милиардер се закани, че ако партията му се върне на власт, ще прекрати инициативата, която осигури стотици хиляди от изключително нужните на Украйна артилерийски снаряди.

По-късно ръководството на АНО предложи схемата да се управлява от НАТО. Министерството на отбраната на Чехия отхвърли предложението и обясни, че доставките на оръжия са отговорност на отделните държави, а не на Алианса като цяло.

„Не става въпрос за спиране на инициативата, а за цялостен преглед. Нужна ни е прозрачност“, каза депутата Любомир Метнар, министър на отбраната в предишното правителство на Бабиш, който се спряга за връщане на поста.

АНО спечели изборите през уикенда с 34,5%, измествайки от властта дясно-центристката коалиция, която предоставя непреклонна подкрепа на Украйна от началото на пълномащабната война през 2022 г.

При управлението на предишното правителство Чехия достави на Киев танкове, реактивни системи за залпов огън, хеликоптери и друго оборудване и приюти стотици хиляди бежанци от Украйна.

През 2024 г. страната предприе инициатива за облекчаване на недостига на артилерийски снаряди за Украйна, с което позволи на западните страни бързо да закупуват боеприпаси за Киев на световните пазари.

Чехия съобщи, че през миналата година е доставила 1,5 милиона снаряда по тази инициатива и има планове да предостави нови 1,8 милиона до края на 2025 г.

Двете партии, които водят преговори за правителство с АНО – „Мотористи за себе си“ и „Свобода и пряка демокрация“ (SPD) – имат различни позиции по инициативата. „Мотористите“ подчертаха, че не са против продължаването на помощта, докато SPD призова за прекратяване на военната помощ за Украйна, която описа като „ескалация на конфликта“.

По-рано партията на Бабиш критикуваше подкрепата на предишното правителство за Украйна и украинските бежанци. След изборната си победа той заяви, че Украйна не е готова за членство в ЕС и подчерта, че Чехия трябва да ограничи средствата, които предоставя на Киев, за да даде приоритет на нуждите на чешките граждани.

Тръмп заяви, че ще позволи на избягалите от войната украинци да останат в САЩ.

🇺🇸🤝🇺🇦 Американският президент Доналд Тръмп заяви, че вероятно ще позволи на украинци, избягали от руската инвазия срещу страната им, да останат в Съединените щати до края на войната.

„Мисля, че ще го направим, да, ще го направим. Имаме много хора, дошли от Украйна, и работим с тях“, отбеляза Тръмп в отговор на въпрос от журналист дали ще позволи на избягалите от войната украинци да останат в страната.

От началото на войната близо 240 000 украинци са влезли в Америка по програмата „Обединени за Украйна“ (U4U), хуманитарна инициатива за временно пребиваване, въведена от Джо Байдън.

Изказванията на Тръмп идват на фона на засилен контрол над миграционната политика, поради това предизборната му кампания се фокусира върху борбата с нелегалната имиграция. Неговата позиция предизвика тревога сред украинските граждани, които се опасяваха, че законният им статут може да бъде отнет заради завоя в политиката спрямо мигрантите с идването на Тръмп.

По-рано тази година Washington Post съобщи, че Белият дом проучва варианти за репатриране на бежанци с помощта на 250 милиона долара чуждестранна помощ, включително около 200 000 украинци.

През юни американското издание разкри планове за депортация на мигранти без документи, сред които украинци, в американския военен затвор в залива Гуантанамо, твърдение, което Белият дом отхвърли като „фалшиви новини“.

Програмата U4U, стартирана през април 2022 г., предоставя не само законно пребиваване, но също така разрешение за работа, достъп до здравеопазване, помощ за храна и различни социални услуги. Процесът на кандидатстване беше прекратен през януари 2025 г. и оттогава не е възобновяван.

Засега закрилата от ерата на Байдън остава в сила за много украински граждани. Последните думи на Тръмп сигнализират за вероятното ѝ продължаване, поне на този етап. Изявлението на Тръмп идва в момент, когато той възприема все по-благоприятна позиция спрямо Украйна след месеци на нестабилни отношения. Тръмп най-накрая зелена светлина за продажби на оръжия за украинската отбрана и заплаши със санкции Русия.

Администрацията на Тръмп прекратява временната закрила за хаитянци в САЩ

🇺🇸🇭🇹 Администрацията на президента Доналд Тръмп прекратява статута на временна закрила (Temporary Protected Status – TPS) за Хаити – решение, което заплашва съдбата на над половин милион хаитянци, някои от които живеят в Съединените щати от повече от десетилетие.

Министерството на вътрешната сигурност на САЩ (DHS) съобщи в петък, 27 юни, че условията в Хаити вече не отговарят на критериите за предоставяне на TPS, който осигурява защита от депортация и право на работа за граждани на страни, преживяващи тежки кризи. „Това решение възстановява целостта на имиграционната ни система и гарантира, че временната закрила остава наистина временна“, заяви говорител на DHS. „Екологичната ситуация в Хаити се е подобрила достатъчно, за да бъде безопасно за гражданите да се върнат обратно.“

Не е ясно на какви основания министерството, в координация с Държавния департамент, е стигнало до това заключение, когаот самият той предупреждава американските граждани да не пътуват до Хаити заради рискове от отвличания, престъпност, граждански вълнения и липса на адекватна медицинска помощ.

Решението изпълнява предизборно обещание на президента Тръмп, но поставя стотици хиляди хаитянци пред заплахата да бъдат депортирани обратно в страна, контролирана от въоръжени банди, без проведени избори от девет години насам и с редовно горящи училища, болници и жилища.

Настоящият TPS статут ще бъде в сила до 3 август, но окончателното му прекратяване ще влезе в сила на 2 септември. При положение че една десета от населението на Хаити е вътрешно разселено от насилие, депортираните рискуват да се върнат на места, където вече нямат дом, тъй като техните квартали са превзети от въоръжени групировки, които контролират до 90% от столицата Порт-о-Пренс и разширяват влиянието си към съседни региони.

По време на предизборната си кампания Доналд Тръмп обеща да депортира хаитянците и дори лъжливо ги обвини, че изяждали домашните любимци на съседите си по време на митинг в Охайо. След завръщането си в Белия дом той се фокусира върху премахването на имиграционните защити, въведени от администрацията на Байдън, и експериментира с прилагането на стари и рядко използвани имиграционни закони, за да изпълни обещанията си за масови депортации.

Наскоро Върховният съд на САЩ отмени решение на федерален съдия, което временно спираше отмяната на програмата за хуманитарен парол, предоставена от администрацията на Байдън на над 500 000 имигранти от Куба, Хаити, Никарагуа и Венецуела. Това решение моментално направи десетки хиляди мигранти незаконно пребиваващи в страната, с изключение на онези, които все още са под закрилата на TPS.

Междувременно Хаити преживява една от най-дълбоките си кризи след убийството на президента Жовенел Моиз през 2021 г. Въоръжени банди контролират огромна част от столицата и облагат с такси преминаването по основните пътища, а над 1 милион души са били принудени да напуснат домовете си. Според последния доклад на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (OCHA), нова вълна от насилие, започнала на 31 март, е влошила и без това тежката хуманитарна ситуация. Почти половината от населението – 5,7 милиона души – страдат от остра хранителна несигурност, а над 1 600 училища са затворени от началото на годината – ръст от 60%.

TPS позволява на хора, които вече се намират в САЩ, да останат и работят законно, ако в страната им има сериозни природни бедствия или въоръжени конфликти. Хаити получи този статут след опустошителното земетресение на 12 януари 2010 г. и оттогава няколко пъти беше подновяван. Последното удължаване беше предоставено от президента Джо Байдън и валидно до февруари 2026 г., но новият министър на вътрешната сигурност Кристи Ноем отмени разпоредбата и върна крайната дата на 3 август 2025 г.

Новото прекратяване трябваше да бъде обявено поне 60 дни преди изтичането на срока, като това решение също ще бъде оспорено в съда, според адвокати, очакващи отмяната. Подобно решение наскоро беше взето и за граждани на Афганистан, както и за около 350 000 венецуелци. При първия си мандат през 2017 г. Тръмп също опита да прекрати TPS за Хаити и други държави, но тогава опитът беше блокиран от федерален съд.

Бивш афганистански войник, кандидатствал за убежище в САЩ, е арестуван, семейството му заплашено с депортиране

Командир на товарния отряд на ВВС на САЩ, причислен към 816-та експедиционна ескадрила за въздушен транспорт, помага на евакуираните на борда на самолет C-17 Globemaster III в подкрепа на операция „Allies Refuge“ на международно летище Хамид Карзай в Кабул, петък, 20 август 2021 г.
📸 Снимка: Senior Airman Taylor Crul/U.S. Air Force

🇦🇫🇺🇸 Бивш войник от Афганистанската национална армия, кандидатствал за убежище в САЩ, беше арестуван миналия месец от федерални агенти по миграцията в дома си в покрайнините на Хюстън. Това съобщи неговият личен адвокат, допълвайки че мъжът и по-голямата част от семейството му са заплашени с депортиране.

„Той има осем деца. Две от тях са родени в САЩ през последните четири години,“ каза адвокат Али Закирия, който отказа да назове клиента си поради съображения за сигурност. „Той беше доведен в САЩ от американските военни през 2021 г., когато талибаните превзеха Афганистан. Преди това е служил като част от т.нар. Кандахарска ударна сила – част от афганистанската армия. Задачата му беше да охранява база, в която работеха американци и афганистански войници.“

Закирия заяви, че молбата за убежище би трябвало да го пази от подобни сценарии, но служители на Имиграционна и митническа служба на САЩ (ICE) я пренебрегнали.

„Той няма криминално досие, не е обвиняван и никога не е бил арестуван в САЩ преди. Просто го арестуваха и го отведоха,“ обясни адвокатът. „Опита се да обясни, че има валиден статут на парол (временен разрешителен статут) до края на годината, но служителят каза, че всичко е анулирано и че той е без статут. В подадения в съда официален документ се посочва само, че той е в САЩ без валиден статус.“

Закирия предупреди, че арестите на кандидати за убежище по аналогия на неговия клиент застрашават поне 1000 афганистанци в района на Хюстън и над 20 000 на национално ниво.

„Тези хора бяха доведени в САЩ от американската армия, не са влезли нелегално през Мексико. Защо тогава се напада точно тази група? Това е необяснимо,“ каза адвокатът и добави, че е бил потърсен от бивш американски контрактор, който заявил, че клиентът му е спасил живота му, докато са служили заедно в Кандахар.

„Тревожно е, че ICE преследва хора, които са рискували живота си за американските военни“, каза още той. Първото съдебно заседание по делото за депортиране на мъжа е насрочено за по-късно тази седмица. „Надявам се да успея да разговарям с адвоката на правителството, защото опитвам да се свържа с отговорния офицер на ICE, но без успех.“

По-рано тази година американският конгресмен Майкъл Маккол и други представители призоваха президента Доналд Тръмп и други висши служители да не прекратяват защитата на афганистанци, помагали на САЩ по време на войната.

„Над 3200 бивши афганистански военни, преводачи и партньори на САЩ са убити или изчезнали,“ пишат те. Това може да е съдбата и на клиента на Закирия и семейството му. „Молбата за убежище е в процес на разглеждане, а шест от децата и съпругата му зависят от това. Това може да се отрази на цялото семейство, в зависимост от решението“, алармира адвокатът.

Русия планира да разположи ракети със среден и голям обсег в Либия.

🔍 Източник: Institute for the Study of War (ISW)

🇷🇺🤝🇱🇾 Русия планира да разположи ракетни системи със среден и голям обсег във военна база в Себха, столица на либийския регион Фезан, контролиран от Либийската национална армия на маршал Халифа Хафтар. Това се посочва в материал на Agenzia Nova, в който се твърди, че планът вече се намира в напреднал етап.

Себха се намира в южна Либия, на около 900 км от Триполи и едва на 1000 км от южния италиански остров Лампедуза – стратегическо разположение за нанасяне на ракетни удари по европейски цели с ракети със среден и далечен обсег. Според изданието, Кремъл вижда в цялата ситуация възможност за създаването на плацдарм срещу Европа в сътрудничество с Беларус.

Всичко това идва на фона на остра ескалация на насилието в столицата Триполи. Там на 12 юни бе убит Абдулгани ал-Кикли, лидер на въоръжената милиция „Служба за поддръжка на стабилността“ (DSS), от части на Бригада 444. Това отприщи най-тежката вълна от насилие в либийската столица от години насам. Хафтар, заедно със сина си Саддам, се възползва от хаоса, за да осъществи пробив към столицата, чиято крайна цел е да залови или прогони лидера на Правителство на националното единство (GNU) Абделхамид Дбейба, вероятно в изгнание в Истанбул, и да завземе властта в цялата страна.

Русия подкрепя начертания план и подпомага разширяването на базата в Себха, където участва и Беларус. Целта е ясно формулирана: да се разположат руски ракети, прикрити от вече налични системи за ПВО като Тор-М1, която е способна да унищожава ракети, дронове и нисколетящи самолети – ключово за защитата на стратегически обекти в южна Либия.

Още по-шокиращо е твърдението на втори източник на агенцията, че към плана са съпричастни още САЩ и Турция. Според него, сделката включва и прехвърлянето на около 1 милион палестинци от ивицата Газа в Либия – предимно цивилни, отхвърлящи управлението на Хамас. Новината напомня за по-ранни публикации на NBC, които бяха официално опровергани от Триполи и американското посолство. Според източника, Хафтар дори предложил гражданство на евентуално депортираните палестинци, с което да си осигури пълен контрол върху либийските ресурси.

Обмисля се прехвърлянето на останалите около 800 хиляди палестински жители в Газа по линия на предполагаемо споразумение между Доналд Тръмп и сирийския президент Ахмед ал-Шараа, според което сирийската база в Латакия ще се трансформира в търговско пристанище, което ще се намира под съвместен контрол на САЩ и Сирия. Саудитска Арабия също била съгласна с плана, надявайки се на бъдещи инвестиции в недвижимо имущество на територията на Газа и евентуални залежи от нефт по средиземноморското крайбрежие.

Междувременно, подразделения от армията на Хафтар са участвали в ученията на НАТО Anatolian Phoenix 25 в Турция, съобщава онлайн изданието Libya Review, според което 1500–2000 либийски войници са в процес на обучение в Турция, която от своя страна е одобрила и продажбата на бойни дронове за Бенгази. Контекстът се усложнява допълнително от посещението на Саддам Хафтар в Анкара на 4 април – петата годишнина от неуспешния щурм на Триполи през 2019 г.

В момента турският президент Реджеп Ердоган се стреми да увеличи влиянието си в източна Либия, богата на ресурси и стратегически разположена край източното Средиземноморие. Целта е да бъде отворен достъпът до енергийни проекти, блокирани от източните власти въпреки споразумението с Триполи от 2019 г. Анкара все още не е изоставила Дбейба, но е в готовност да го приеме на своята земя като изгнаник. Според източника на Agenzia Nova, Турция "играе на няколко шахматни дъски", като едновременно поддържа контакти с Иран, Русия и САЩ.

Норвегия отделя 285 милиона долара за хуманитарна помощ за Украйна.

🇺🇦🤝🇳🇴 Норвегия ще отдели 285 милиона долара за хуманитарна помощ за Украйна и нейните бежанци в съседна Молдова до края на годината, съобщи правителството на скандинавската страна в четвъртък, 27 март 2025 г.

„Руските атаки срещу гражданска инфраструктура, електроцентрали, болници, училища и домове продължават с пълна сила и все повече украинци са принудени да се евакуират и да напуснат своите домове всеки ден“, гласи изявление на норвежкият външен министър Еспен Барт Ейде.

„В момент, когато международното хуманитарно финансиране за Украйна намалява, Норвегия ще продължи да бъде надежден донор на усилията за защита на цивилното население и спасяването на животи“, допълни той.

Руската армия продължава своите ежедневни удари срещу граждански обекти на територията на Украйна с помощта на стотици безпилотни самолети, крилати и балистични ракети, които нанасят огромни материални щети и водят до цивилни жертви.

Най-малко 12 654 цивилни са били убити, а други 29 392 са ранени от началото на пълномащабната инвазия, според Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна. Реалните мащаби на цивилните жертви вероятно е много по-висок, тъй като в броят на загиналите в териториите под руска окупация не е известен.

Отпуснатите от Осло хуманитарни средства ще се разпределят между отдела за реагиране на ООН в Украйна и Молдова, Международния комитет на Червения кръст, Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец в Украйна и Молдова, както и хуманитарни организации за медицинска помощ и евакуация. Останалите средства ще стоят в т.нар. хуманитарен резерв.

Норвежкият външен министър Ейде и министърът на труда и социалното приобщаване Тоне Брена посетиха Украйна на 26–27 март, като по време на пътуването си до Киев и Харков те предоставиха хибридна слънчева електроцентрала на Харковската общинска клинична болница № 8.

„Горди сме да подкрепим усилията на Украйна за създаване на устойчив и справедлив достъп до енергия за всички. Жизненоважно е да имаме алтернативно енергоснабдяване за операционните зали и отделенията за интензивно лечение по време на прекъсване на електрозахранването“, каза Ейде.

Норвегия е един от най-верните поддръжници на украинската кауза сред европейските страни още от самото начало на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. По-рано този месец лидерите на норвежкия парламент се съгласиха да увеличат помощта за Киев с 50 милиарда норвежки крони (4,6 милиарда долара) до общо 85 милиарда норвежки крони (7,8 милиарда долара) до края на 2025 г.

Талибаните призоваха Пакистан и Иран да забавят връщането на афганистанските бежанци.

Маулауи Абдул Кабир, изпълняващ длъжността министър по въпросите на бежанците и репатрирането по време на среща с иранска делегация, начело с посланика Алиреза Бекдали.
📸 Снимка: Ministry of Refugee and Repatriation on X

🇦🇫 Правителството на талибаните в Афганистан призоваха властите в съседните Пакистан и Иран за проявата на повече търпимост към афганистанските бежанци и следването на организиран процес за връщането им обратно, който да взема предвид икономическите предизвикателства в родината им.

Над 2,7 милиона афганистанци, намиращи се в Пакистан и Иран, бяха депортирани обратно към родината си след две десетилетия война на Съединените щати в Афганистан през август 2021 г.

Мавлауи Абдул Кабир, изпълняващият длъжността министър по въпросите на бежанците и репатрирането в правителството на талибаните, проведе две отделни срещи в столицата Кабул с пакистанския шарже д'афер Убайд Ур Рехман Низамани и иранският посланик Алиреза Бекдали.

В публикация на профила си в платформата Х афганистанското министерство сподели, че Кабир е изразил надежда, че „приемащите страни ще проявят търпение и търпение към бежанците“.

„Ислямското емирство насърчава завръщането на афганистанските бежанци обратно в страната, но поради липсата на условия у дома, приемащите страни трябва да обмислят организиран процес на връщане вместо принудително депортиране и да действат според постепенен механизъм“, гласи изявлението на профила на ведомството.

Афганистанско експулсиране

Откакто в края на 2023 г. Пакистан започна своята кампания за премахване на чуждите граждани, пребиваващи незаконно в страната, позовавайки се на опасения за сигурността, най-малко 825 000 афганистанци са напуснали страната, по данните, предоставени от Върховния комисариат на ООН за бежанците. Въпреки това само малка част са били депортирани – едва около 40 000 души.

В края на януари тази година Пакистан одобри многоетапен план, насочен към репатрирането на близо три милиона афганистански граждани, който включва както законно декларирани бежанци, така и мигранти без документи, и такива, които очакват преместване в Съединените щати и други западни страни.

Този план призовава за репатриране на документирани афганистански мигранти и афганистански граждани без документи във фаза 1. и също така призовава за извеждане на афганистанци, които очакват преместване в трета страна от Исламабад до 31 март.

През юли миналата година Пакистан удължи валидността на картите, доказващи за регистрация за афганистански бежанци до 30 юни 2025 г. Планът на правителството за масово експулсиране през януари гласи, че притежателите на карти ще бъдат разгледани по-късно.

Мотивиран предимно от икономически опасения, Иран извърши депортацията на над 1,8 милиона афганистанци за периода 2022 – 2024 г. според уебсайта за помощ Relief Web, който взема данни от ВКБООН. През септември миналата година властите в Техеран разкриха, че възнамеряват да депортират до два милиона души до март 2025 г.

Необходимо време

Кабир отправи призив към властите в Иран и Пакистан да забавят темповете на връщане, докато не бъдат въведени двустранни механизми.

„Трябва да се даде време за провеждане на двустранни и тристранни срещи в това отношение“, се посочва в изявлението.

Низамани, първият дипломат на Пакистан в Афганистан, припомни, че бежанците не са и не бива да бъдат използвани като политически инструмент, според афганистанското министерство.

„Той каза, че бъдещето на Пакистан е свързано с Афганистан, следователно не използва афганистанските бежанци като политически инструменти, а иска проблемите да бъдат разрешени чрез разбирателство“, каза министерството на бежанците на X.

Иранският посланик Бекдали призова за достигането на трайно решение на проблема, съобщава талибанското министерство.

„Искаме да видим нелегалните мигранти, живеещи в Иран, бежанците, снабдени с необходимите правни документи“, цитира изявлението Бекадли.

Групи за защита на правата на бежанците и пазачи на правата на човека многократно призоваваха Иран и Пакистан да гарантират, че правата на афганистанските бежанци и мигрантите без документи са защитени и те не са принудени да се върнат в Афганистан, където икономиката е в хаос, мнозинството разчита на помощ, а жените са изправени пред сериозни ограничения на основните права и свободи.

Еди Рама отрече информация, че преговаря с Тръмп за приемането на 100 000 палестинци от Газа.

Албанският премиер Еди Рама говори по време на пресконференция в Tirana Business Park, в Тирана, Албания, 14 септември 2021 г.
📸 Снимка: REUTERS/Florion Goga

🇦🇱🇺🇸 Албанският министър-председател Еди Рама отрече категорично информация на израелския Канал 12, според която правителството му е участвало в преговори с администрацията на Тръмп за приемането на 100 000 палестинци от Газа.

„Не съм чувал нещо толкова фалшиво от доста време – а напоследък има много фалшиви новини! Абсолютно не е вярно“, туитна Еди Рама, прилагайки екранни снимки от публикация на журналист от израелския телевизионен канал.

„Пълно уважение и солидарност към хората от Газа, които бяха дехуманизирани от дивия режим на Хамас и претърпяха адска война след средновековните ужаси на 7 октомври“, допълни албанският премиер.

„Но нека бъда ясен: Албания не е била помолена от никого, нито можем дори и да помислим да поемем подобна отговорност“, подчерта той.

„Гордеем се с нашите силни приятелства с Израел, ОАЕ, Саудитска Арабия, Катар, Кувейт и, разбира се, палестинския народ, чиято държава Албания призна много отдавна. Но самата Албания не е в Близкия изток и от сърцето на Европа не можем да направим повече отколкото която и да е друга европейска страна по този въпрос“, каза още той.

„И все пак ние желаем и се молим на палестинския народ да бъде даден шанс да живее в собствената си държава, като свободен народ под демократично управление, и Хамас никога повече да не може да навреди на Израел – или, преди всичко, на самите палестинци “, добавя той.

Израел смята, че призива на американския президент Доналд Тръмп към Йордания и Египет да приемат палестински бежанци е нереалистичен, смятат от канал 12, което е принудило Вашингтон съответно търси други ухажори, като Албания.

NBC News съобщи по-рано този месец, че САЩ също обмислят Индонезия като място за кацане на палестинците, докато ивицата Газа се възстановява.

Египет и Йордания категорично се обявиха против идеята да приемат жителите на Газа, на което израелските крайнодесни лидери отговориха, като призоваха Ерусалим да „насърчи емиграцията“ на палестинците от Ивицата.

43 000 разселени при възобновени сблъсъци между сепаратистите от Сомалиланд и федералистите от Хатумо

🇸🇴 Близо 43 000 души бяха принудени да напуснат домовете си поради интензивни сражения между силите на сепаратисткия регион Сомалиленд федералистките сили на сомалийската държава Хатумо в Еригаво, столицата на сомалийския регион Санаг, съобщи хуманитарната служба на ООН (UNOCHA) във вторник.

Насилието, което избухна на 14 декември, отне живота на цивилни граждани, сред които и деца, в южните сектори на Еригаво и околностите му.

Разселените жители са избягали в Сеек Афвейн и Лааскорай в сомалийския регион Санаг, а други са се насочили към Босасо, Лаас Кааноод, Ксуддун и Бурко, въпреки че точните данни за тези места не са налични.

Хуманитарната служба на ООН определи непосредствени нужди за разселените, като подслон, вода, канализация, храна, здравеопазване и образование. Конфликтът парализира хуманитарната дейност, като местната търговия и обучението бяха прекъснати.

От 16 декември крехкият мир се завърна в Еригаво с изтеглянето на силите на Хатумо, но въпреки това ситуацията остава напрегната, според местни източници. Министерство на вътрешните работи, федералните въпроси и помирението на Сомалия призова за незабавното прекратяване на огъня в Еригаво.

Районът продължава да е централна точка на периодично повтарящи се въоръжени сблъсъци; през август тази година девет души бяха убити в сражения в покрайнините на град Гуф, който се намира на около 40 километра от Еригаво, свързани с докладван акт на отмъщение.

Хуманитарните агенции се борят да направят оценка на нуждите на вътрешно разселените лица на фона на продължаващите предизвикателства пред сигурността и ограниченията за достъп.

Над 100 000 украинци се завръщат в окупирания Донбас

Украински граждани, разселени принудително в резултат от бойните действия, се качват на евакуационен автобус на неразкрито място в района на Донецк на 18 ноември 2024 г.
📸 Снимка: Florent VERGNES / AFP

🇷🇺⚔️🇺🇦 Близо 130 000 украинци са се завърнали в своите домове в окупираните от руската армия територии на Донбас през последната година поради трудностите, с които са се сблъскали като вътрешно разселени хора от началото на пълномащабната инвазия през 2022 г.

Всички завръщащи се пътуват през летище Шереметиево в Москва, за да осъществят пътуването, обясни съветникът на кмета на Мариупол Петр Андрюшченко пред Kyiv Post. Руската федерация затвори последния си сухопътен граничен пункт между нейната Курска област и Сумска област в Украйна, когато Киев започна изненадващото си настъпление в района през лятото.

Андрушченко разкри, че е получил данните от руски служители, които наблюдават контролно-пропускателния пункт Шереметиево, което показва, че основната причина за връщането им са финансите.

„Тази вълна започна миналата година, след като правителството на Украйна отмени социалната заплата от 2000 hrv (48 долара) за вътрешно разселените украинци. Но основната причина е, че тези хора нямат къде да живеят“, каза Андрюшченко.

Средната заплата на украински работник, избягал от Донбас в първите дни на пълномащабната война, не надвишава цената на месечен наем на апартамент в по-голямата част от Украйна, добави той. Това също така държи най-популярната ипотечна програма в Украйна, yeOselya, недостъпна за вътрешно разселените лица, които съставляват едва 2% от 13 000 кредитополучатели по нея.

„Програмата е подходяща за бежанци от Киев, Буча, Хостомел, но тези от Мариупол, Бердянск, Волноваха, Токмак и Мелитопол не могат да си го позволят.“

В градове като Киев има повече работа, поради което бежанците остават по-често. Други региони нямат същите положителни перспективи. Повече хора се връщат от западната част на Украйна, но по-малко от Днипро.

В някои области има много малко бежанци, защото са „неприятелски настроени към вътрешно разселените лица“ – което означава, че не могат да си намерят работа, местните цени са твърде високи, за да се справят, или местното общество изглежда „затворено“.

Защо украинците избират Шереметиево?

След като Русия затвори граничния пункт Курск заедно със сухопътните си пунктове за влизане в Латвия, летището се превърна в единственият официален начин, по който украинци могат да влезат в страната. Маршрутът включва пътуване от Киев до Варшава с автобус, после към Минск и накрая до Москва със самолет.

При пристигането си украинците трябва да преминат през „филтрация“. Руските граничари ги разпитват за лоялност или принадлежност към Украйна, след което проверяват документите и преглеждат телефоните им, за да открият контакти, снимки, съобщения или други улики, които биха могли да разкрият проукраинска позиция, която би ги направила неприемливи за допускане в окупирания Донбас.

„Държаха ни на пода в малка стая в продължение на 27 часа“, разказа пред Kyiv Post Анджелина, млада жена, която наскоро се завърна у дома в окупирания Донецк, за да продаде имуществото си.

„Връчиха ми анкетна карта с абсурдни въпроси. Например „Как ви се струва Специалната военна операция?“ – както руснаците наричат ​​войната. Ако се изкажете негативно за войната срещу Украйна, ще си създадете проблеми. Ако кажете, че я подкрепяте, може да ви пуснат, но ще сте изложени на риск, тъй като профилът ви може да попадне в ръцете на украинските специални служби – какво тогава?

„Това е тежко морално бреме“, каза тя.

Дори след дни на чакане без храна и вода, все още няма гаранция, че на завърналите се ще бъде позволено да влязат в териториите, контролирани от Русия.

Хлъзгавата статистика

Екипът на Андрюшченко провери данните, получени от руски официални лица, спрямо тези от информатори, „които се намират в Мариупол“ и смятат, че още няколко хиляди души са направили опит да се върнат у дома, но са били върнати обратно на границата.

„Освен 120 000-130 000 души, които влязоха в окупираната територия, на около 200 000 беше отказан достъп. Други 50 000-70 000 получиха забрана за влизане в Русия през граничния пункт в Минск“, посочи съветникът на градския съвет на Мариупол.

Оценката от 130 000 души беше дадена през август от украинския депутат Максим Ткаченко, част от политическата партия „Слуга на народа“ на президента Володимир Зеленски и председател на парламентарна група, представляваща правата на вътрешно разселените украинци. Представител на местната власт в източната част на страната прогнозира, че цифрата може да достигне 300 000, но Андрюшченко каза, че смята подобни цифри за „преувеличени“.

Руснаците са дали по-скромни числа. Оксана Мишченко, представител на граничния контрол на Шереметиево, заяви пред руски телевизионни канали, че общо 107 000 украинци са пристигнали на летище Шереметиево от октомври 2023 г. и само 83 000 са получили разрешение да влязат.

Едно е сигурно – най-малко 100 000 украинци са се завърнали в окупираната от Русия територия. Тази цифра е фрапираща.

„Над 100 000 украинци вече е доста голям брой“, предупреди Володимир Вахитов, директор на Института за поведенчески изследвания към Американския университет в Киев.

„Въпреки това, този брой все още представлява широк диапазон от неясни оценки на служители от двете страни на границата, а не солидни доказателства, основани на проби или проучвания.“

Неспособост за защита на вътрешно разселените

Липсата на местна инфраструктура, настаняване и работни места в приемните градове също са основни проблеми за вътрешно разселените лица, каза Вахитов. При подобен широк обхват на проблема, градовете и регионите трябва да бъдат подкрепени политики, създадени на национално ниво.

Въпреки успешната реформа за децентрализация в Украйна, местните власти в страната все още разчитат на администрацията в Киев, за да създадат решения за вътрешно разселените лица, каза Вахитов. Местните общности, приемащи голям брой хора, са изправени пред предизвикателства в разширяването, тъй като им липсват ресурси за бързо разширяване на местната инфраструктура, добави Наталия Заика, заместник-директор на Института за поведенчески изследвания към Американския университет в Киев.

„Основните проблеми, с които се сблъскват, включват остарели жилищни норми, регулации на пазара на труда и несъответствие на уменията, както и осигуряване на достатъчно ресурси без допълнителна помощ от централното правителство.“