Мадрид приписва дезинформацията за Сеута на руски и израелски мрежи

🇪🇸📡 Испанският премиер Педро Санчес заяви, че мрежи, свързани с Русия и Израел, са тиражирали неверни твърдения по време на масовото нахлуване на мигранти при Сеута в края на юли. В интервю за радио Cadena SER той се позова на анализ на Европейската служба за външна дейност: „След 30 и 31 юли се разпространиха слухове и дезинформация в социални мрежи, свързани с Русия и Израел, и с един ултрадесен интернационал, който винаги използва миграцията, за да напада Испания и Европа и да ги разделя.“ Според него Русия и Израел са използвали кризата, за да го атакуват заради позициите му по войните в Украйна и Газа.

Израелският външен министър Гидеон Саар отговори часове по-късно с публикация в X. Санчес „отново излъга, обвинявайки по изумителен начин Израел, че тиражира подвеждаща информация за събитията в Сеута“, написа Саар и определи твърдението като безочлива лъжа. Разпространяването на клеветнически измислици няма да отклони вниманието, добави той. Външното министерство на Израел, руското посолство в Мадрид и самата Европейска служба за външна дейност не отговориха на запитвания на Reuters.

Кризата, за която става дума, е безпрецедентна по мащаб. В нощта на 30 срещу 31 юли над 72 000 души влязоха в Сеута от Мароко – преобладаващо с плуване около вълноломите при Тарахал и Бензу, а част от тях с надуваеми средства и малки лодки. Анклавът заема едва 18 кв. км. Правителственият делегат в Сеута Мигел Анхел Перес Триано посочи официален брой от 72 жертви; Асоциация за правата на човека в Мароко говори за близо 130 жертви и десетки изчезнали. Огромната част от влезлите се върнаха или бяха върнати в Мароко в рамките на дни, но притокът не спря и през август: на 24 август мароканските сили разпръснаха ново струпване при Бени Ансар, а Рабат задържа 111 души на път към Сеута. Оценките за оставащите в анклава варират между 3500 и 10 000 в зависимост от източника. Мадрид отпусна още 168 млн. евро.

Непосредственият катализатор за движението е установен както от испанските, така и от мароканските власти. На 8 юли Върховният съд на Испания се произнесе, че т. нар. горещи връщания не се прилагат за пристигащите по море. В платформите това правно решение беше опростено и изкривено до твърдението, че Испания е отворила границата и всеки, който влезе с плуване, не може да бъде върнат. Видеа в TikTok, Instagram и WhatsApp представяха Сеута като лесно достъпна. Мароканското министерство на вътрешните работи посочи сред причините за вълната „тенденциозното използване на дигиталното пространство“ и „погрешните тълкувания на правни и административни данни“.

Три седмици преди изказването на Санчес групата за борба с дезинформацията 411 публикува свой анализ на около 4,5 млн. онлайн публикации. Според него акаунти, свързани с руската армия, представят случая като координирано „нападение“ и внушават съучастие на испанските власти. Като изходна точка е посочен „Рибар“ – руски мозъчен тръст, свързан с руското разузнаване, след което съдържанието се споделя през препредаващи акаунти от мрежата „Правда“, която пренася кремълски послания в десетки страни. Всички материали са възпроизведени на 7 езика и събират над 720 000 гледания за 6 часа на 1 август. Една част от публикациите включват ислямофобски и антисемитски конспиративни теории, допълват от 411.

Нед Мендес, водещ изследовател в групата, съпоставя случая с май 2021 г. Тогава 8000 души влязоха по същия маршрут: тогава неверните твърдения са се споделяли значително по-бавно. Той описва механизма като силно специализирана и организирана „информационна магистрала“, по която подбрано съдържание получава степен на усилване, недостъпна за останалото. Изводът на групата е, че структурата за споделяне е съществувала предварително и остава готова да бъде задействана при следващ граничен инцидент.

Израелската част от обвинението стъпва на друго. Анализът на службата не е публикуван и съдържанието е известно само от думите на Санчес. Самата служба не го коментира. Докладът на 411 не приписва участие на израелски мрежи. Напротив, той отчита антисемитски конспиративни теории в споделяното съдържание – т.е. твърдения, насочени срещу Израел.

Правителството говори по темата от седмица. На 28 август министърът на външните работи Хосе Мануел Албарес приписа кризата на безпрецедентното споделяне на лъжи и слухове в социалните мрежи и посочи поименно собственика на X Илон Мъск сред „ултраконсервативните мега-инфлуенсъри“, наред с „руските мрежи за дезинформация“ и „реакционния интернационал“. По данни на ведомството му над половината от публикациите за Сеута в X през първите дни идват от територията на САЩ.

Санчес изрично изключи участие на Мароко. „Няма никаква информация, която да сочи Мароко“, заяви той, позовавайки се на силите за сигурност, Националния разузнавателен център (CNI) и партньорските служби. Публикувани сведения за оценки на испанските служби обаче сочат по-различна картина. Според доклади на разузнаването, цитирани от The Objective и La Tercera, Рабат не е планирал вълната, но я е допуснал и се е възползвал от нея, а наблюдението от мароканска страна е било сведено до минимум заради празника на Трона. Гвардейци, разположени на кея Тарахал, описват мароканската жандармерия като бездействаща, докато стотици хора преминават покрай нея.

Спор има и около предварителните предупреждения. Центърът за разузнаване на въоръжените сили (Cifas) е изпратил 3 дни преди събитието бележка, в която опит за масово преминаване на празника на Трона бил определен като силно вероятен. По данни на ABC гражданската служба е съобщила на 29 юли и за 180 000 души, заявили намерение да влязат. Министърът на вътрешните работи Фернандо Гранде-Марласка отрича да е получаван такъв доклад.

Разликата между обвинението срещу Русия и това срещу Израел не е толкова в тежестта на твърденията, колкото в степента, в която те могат да бъдат независимо проверени. За руската следа има наличен анализ с назовани канали, измерена аудитория и датиран пик на споделянето. За израелската има позоваване на предполагаем документ, който – ако такъв изобщо съществува – никой извън кабинета не е виждал. Когато двете обвинения се поднасят с еднаква категоричност, има риск недоказаната част да подкопае доверието в тази, за която има публично достъпни и проверени данни – именно тази, върху която Санчез иска отговор от Европа.

Тази рамка има и вътрешна политическа функция. Тя измества фокуса от самото преминаване и реакцията на кабинета към външната намеса в момент, когато Испания понася последиците и вътре в ЕС: Италия спря шенгенския режим с нея от 31 юли, Франция засили проверките по сухопътната граница и 22 страни-членки подписаха общо писмо в подкрепа на позицията на премиера Джорджа Мелони. Двете обяснения обаче не се изключват. Съдебното решение от 8 юли, изкривено в онлайн публикации, реално е задвижило десетки хиляди души, а руските акаунти усилиха разказа за „щурм“. Едновременно с това охраната от мароканска страна беше разредена и предупреждението от 29 юли не доведе до действие. Информационният ефект и провалът на границата следователно не са взаимно изключващи се версии, а различни измерения на едно и също събитие.

Испания издирва експулсирани за тероризъм сред влезлите в Сеута

🇪🇸🔎🇲🇦 Службите за борба с тероризма в Испания издирват най-малко 10 души, осъдени в страната за престъпления, свързани с джихадизъм, и впоследствие експулсирани в Мароко, които са се върнали обратно на нейна територия сред десетките хиляди, навлезли в Сеута на 31 юли. Лицата са засечени от анализатори на Главния комисариат по информация на Националната полиция и Информационно управление на Гражданската гвардия. За случая съобщи мадридският всекидневник El Español на 4 август. Официално потвърждение от испанските власти няма.

Проверката включва записи от камерите по граничния периметър, кадри, излъчени в медиите, и публикации в социалните мрежи, след като полицейската служба за чужденци завърши процес по първична обработка. Още при първия преглед проверяващите са разпознали лица, обект през антитерористични разследвания в Испания през последните няколко години, и очакват техният брой да расте с преглеждането на останалите материали. На същия ден изданието The Objective публикува своя собствена версия, основана на източници от Гражданската гвардия: служители на информационната ѝ структура в Сеута са разпознали лица с връзки с ислямисткия екстремизъм, наблюдавани месеци по-рано от другата страна на границата.

Мащабът на пробива обяснява защо пресяването отнема над седмица. Според министъра на вътрешните работи Фернандо Гранде-Марласка 72 000 души са влезли нередовно в Сеута на 30 и 31 юли; президентът на автономния град Хуан Хесус Вивас даде оценка от около 60 000, а Рабат призна 40 000. За броени дни около 70 000 души бяха върнати в Мароко, повечето от които доброволно. Испанските власти извадиха от морето 79 тела, от които 77 са на участници в непосредствения пробив; организация Caminando Fronteras отчита до 141 загинали в района на Тарахал.

Основният поток не мина през оградата, а покрай нея – през водата. На 29 юни Върховният съд постанови, че човек, влязъл с плуване, не преодолява физически елемент за възпиране и затова спрямо него не може да бъде приложено незабавно отблъскване на границата: всеки един случай изисква редовна процедура с мотивирана преписка, преводач и адвокат. Съдът обаче изрично остави вариант за отблъскване, където има физическа преграда в морето. На 1 август правителството разположи 500-метрова пневматична бариера до вълнолома на Тарахал, която се издига между 30 и 70 см над водата, има 1-метър потопено платно и изисква постоянно дежурство на патрулни катери.

Кой отвори прохода, остава спорно. Мароко отрече да е разхлабвало контрола и обясни притока с мрежите за трафик на хора, с невярната информация в социалните платформи и с погрешно тълкуване на съдебното решение; испанското вътрешно министерство обвини същите мрежи, че са използвали произнасянето като аргумент за набиране на хора. Испански източници, цитирани от El Español, свързват натиска с двустранно напрежение около съдебния акт и около посещението на Педро Санчес в Алжир.

Колко души са останали от вълната, е предмет на спор между две администрации, а не само статистическа неяснота. Централното правителство говори за около 2500 души; 8 дни след пробива Вивас оцени бройката им на 8000–11 000 и описа цифрата от Мадрид като нереалистична, а положението в града – неустойчиво. Сметката не се затваря: 72 000 влезли минус 70 000 върнати дават порядъка на правителствената оценка, но не и на тази на градската администрация. El Español посочва около 5000 нерепатрирани, укриващи се по плажове, в импровизирани лагери и по височините над града. Именно тази група, чийто размер е неясен, е обект на пресяване от антитерористичните служби. Вивас поиска най-малко 1000 допълнителни служители на Националната полиция и Гражданска гвардия, ускорени процедури в Тарахал и запечатване на границата и отхвърли както узаконяване на останалите, така и тяхното прехвърляне към полуострова.

Известните прецеденти, с които службите разполагат, са малко, но не отсъстават изцяло. Според данни на министерство на вътрешните работи от 2022 г. най-малко 15 задържани в Испания ислямски терористи бяха използвали мрежите за трафик на хора, за да влязат в страната, а от 191 радикали, задържани между 2018 и 2022 г., 8% са били в нередовно положение. През януари 2021 г. полицията в Барселона ликвидирала клетка от трима алжирци, готвили нападение с автоматични оръжия; двама от тях бяха влезли с лодка, пресичайки пролива и слезли в Алмерия, а водачът им е имал за образец извършителя на нападението от 2 ноември 2020 г. във Виена, отнело живота на четирима души.

Тази връзка е залегнала в документите на държавата. Националната стратегия за борба с тероризма 2023, обнародвана в „Официален държавен вестник“ през май 2024 г., описва кризата в Сахел като такава, която засяга испанските национални интереси „особено що се отнася до терористичната заплаха и увеличаването на нередовните миграционни потоци към нашата страна“, а сред факторите, които я поддържат, изброява „тесните връзки между магребски джихадисти и пребиваващи в нашата страна, и висок дял чуждестранни бойци и терористи, задържани в Испания с този произход“. Националната стратегия за морска сигурност 2024 отива крачка по-далеч: тя предупреждава, че държавни или недържавни актьори могат да използват „неконтролирани вълни от нередовна имиграция“ като инструмент в хибридни стратегии, и определя Гибралтарския проток като особено изложен.

Два дни преди публикацията за завърналите се екстремисти El Español съобщи, че Гражданската гвардия е разпознала сред преминалите и служители на мароканското разузнаване, идентифицирани чрез същата система за видеонаблюдение; по оценка на службата задачата им е била да проследят отблизо испанската реакция и нейния капацитет. Потвърждение и на това твърдение няма. Успоредно с това тече спор кой какво е знаел предварително. Гранде-Марласка настоява, че ведомството не е получавало доклад от Националния разузнавателен център; източници от разузнаването твърдят пред испански издания, че затворените групи в WhatsApp, организирали прехода, са били проследявани от 22 юли – 8 дни по-рано.

Европейската реакция тръгна в две посоки едновременно. На 4 август вътрешните министри на държавите от ЕС проведоха заседание с видеоконферентна връзка с Frontex, Europol и Агенцията на ЕС за убежището, изразиха солидарност с Испания и подкрепиха петточковия план на Урсула фон дер Лайен: сътрудничество с държавите на произход и транзит, ускорено връщане, усилено присъствие на Frontex по външните граници и на територията на трети страни, ранно предупреждение срещу кампании за дезинформация и натиск над трафикантските мрежи. Италия не изчака общо решение и от 1 август въведе контрол върху пътуващите от Испания до 15 август; Мадрид отвърна със същата мярка за периода от 8 август до 7 септември.

За останалите външни граници на ЕС значението се крие в прецедента, а не в разстоянието до Гибралтар. Механизмът, който Брюксел изгражда след Сеута, е общ за целия външен периметър на Съюза, а натискът, който Мадрид описва в собствената си морска стратегия като хибриден инструмент, е от подобен клас като заплахата, срещу която България поддържа ограда и специален режим по сухопътната си граница с Турция. Разликата в Сеута беше правна: промяната не се отнасяше до оградата, а до водата покрай нея.

Три наблюдаеми показателя ще позволят да се провери този разказ. Ако броят на разпознатите наистина нараства, би трябвало да последват публично известни задържания, а не просто засичания; към 10 август няма обявено такова задържане. Ако призивът за ново масово преминаване около 15 август, документиран от Maldita.es в затворените групи, не се материализира, версията за организирана мобилизация ще загуби част от опората си. И ако оценките на Мадрид и Сеута продължат да се разминават приблизително четири пъти, пресяването на терористите ще продължи да работи върху група, чийто действителен размер остава неустановен.