🇺🇸📋 Съединените щати проследяват помощта си за борба с тероризма спрямо изходни показатели и предварително договорени индикатори, но при въздушните и морските удари в рамките на същата по-широка политика вече не публикуват нито кого са поразили, нито колко души са убили. Това заяви Джим Лаукс, програмен съветник в Бюрото за борба с тероризма на Държавния департамент от 2018 до 2025 г. Тезата му беше изложена на 10 септември в публикация на War on the Rocks.
Лаукс е надзиравал около 20 проекта в Източна Африка за близо 80 млн. долара годишно и описва система, при която финансиране не се отпуска без план за мониторинг, а закъснялото отчитане може да го спре. При военните удари тенденцията, пише той, е обратната: през последните 18 месеца механизмите, чрез които резултатите от тях се отчитаха публично, постепенно са престанали да работят.
Изискванията за отчетност при помощта не са вътрешна инициатива на бюрото. През 2014 г. Комисията по външни работи на Камарата на представителите провежда изслушване за бюджета, програмите и оценката на същото звено, а през 2015 г. Наръчникът по външните работи закрепва мандата на Службата за програми да следи и оценява финансираните дейности.
През юни 2020 г. Генералният инспекторат на Държавния департамент инспектира чуждестранната помощ на бюрото и установява, че тя не покрива ведомствените стандарти за мониторинг и оценка. Един служител е отговарял за 86 проекта на стойност почти 147 млн. долара – обхват, който инспекторите определят като непосилен за реален надзор. Инспекцията формулира препоръка под отделен номер, публикува отговора на бюрото и я оставя отворена, докато не получи необходимата документация. Лаукс не премълчава, че и собственото му звено невинаги е покривало изискванията. Разликата, казва той, е, че несъответствието е било документирано.
Какъв резултат може да даде помощ, подложена на такъв контрол, се вижда най-ясно в Могадишу. Лаукс води собствен регистър на големите атаки в сомалийската столица: 10 през 2015 г., 18 през 2016 г. и 42 през 2017 г.
Именно през 2017 г. беше извършена и атаката с камион-бомба от 14 октомври. Превозното средство е натоварено с експлозиви в долината Шабеле, преминава през няколко контролни пункта по пътя от Афгойе, преди да бъде взривено на оживено кръстовище в центъра на Могадишу. Загиват 587 души.
След атаката многодонорска подкрепа укрепва постоянните контролни пунктове по главните подходи към града, а финансирани от бюрото мобилни средства за проверка на превозни средства покриват пролуките между тях. На 28 декември 2019 г. Ал-Шабаб опитва отново същия тип атака, но камионът не достига града. Той се взривява на пункта Екс-Контрол при западния вход откъм Афгойе. Al Jazeera съобщава същия ден за 78 загинали по данни на службата за линейки Aamin и за над 90 според съветник на кмета.
Оттогава нито една атака в Могадишу не е достигала мащаба от 2017 г. Отделна програма, насочена срещу насилствения екстремизъм е подпомогнала над 1200 души да напуснат Ал-Шабаб между 2020 и 2024 г.
Лаукс сравнява тази помощ с противопожарна защита: датчици, показващи къде температурата се покачва. Реакция, която идва преди пожарът да се разпространи; и превенция, намаляваща броя на искрите. По този критерий резултатът, призна той, е смесен, но може да бъде проследен и оценен. Столицата вече не „гори“ в предишния мащаб, но извън нея Ал-Шабаб не е овладян и днес, според преценката на Лаукс, е по-силен, отколкото е бил тогава. Той може да посочи къде политиката дава резултат именно защото са налице данни и отчети, позволяващи това да бъде измерено.
Кампанията на удари в Сомалия е най-мащабната в историята на Африканското командване (AFRICOM). На 18 декември Stars and Stripes преброи 117 обявени удара в Сомалия за 2025 г. Предишният рекорд е 63 през 2019 г., а до края на март 2026 г. командването вече е достигнало близо 50 за новата година.
Съдържанието на съобщенията за тези удари постепенно оредява. През януари 2024 г. AFRICOM съобщи, че удар край Каад в централна Сомалия е убил шестима бойци на Ал Шабаб и не е причинил цивилни жертви. През март 2025 г. съобщението посочва единствено, че при удара са убити вражески бойци. Публикациите от август 2026 г. съдържат само датата, организацията и разстоянието до най-близкия град.
И през трите години съобщенията завършват с едно и също уточнение: конкретни данни за използваните части и средства няма да бъдат разгласявани по съображения за оперативна сигурност. Това позоваване присъства както в подробните публикации, така и в почти лишените от данни съобщения. Следователно само по себе си то не обяснява защо публичните данни са намалели.
Прекъснато е и публичните тримесечни отчети на AFRICOM за цивилните жертви. Командването започва да публикува такива доклади през април 2020 г., а последният на сайта му обхваща периода до 30 юни 2025 г. и е 22-рият поред. Четири тримесечия – от юли 2025 до юни 2026 г. – остават непубликувани.
Политиката на Пентагона за цивилните загуби не задължава AFRICOM да публикува тези отчети. Практиката е доброволна и прекъсва именно в периода, когато броят удари достига най-високите си нива. Отделно има и задължителен годишен отчет за цивилните жертви, който също закъснява. Законът за отбраната за 2018 финансова година изисква министърът на отбраната да предава на комисиите по отбрана годишен доклад за гражданските жертви до 1 май.
Докладът за 2025 г. достига Конгреса на 10 август 2026 г. Предните два също са предадени със закъснение. Самият документ представя заключенията си към 1 февруари 2026 г. – три месеца преди законовия срок и шест месеца преди фактическото му предаване.
Според The Intercept ведомството е предоставило документа на депутатите, без да го публикува, въпреки че законът изисква паралелно да бъде издадена и публична версия, освен ако министърът не удостовери писмено, че това би създало заплаха за националната сигурност.
Посочените в доклада жертви произтичат от три удара срещу хутите през април 2025 г. – 153 убити и 243 ранени цивилни, всички в Йемен. За сравнение, за цялата 2024 г. са били отчетени двама убити цивилни. Независимият Yemen Data Project е документирал поне 238 убити и 467 ранени в рамките на кампанията.
Подобно забавяне има и при Държавния департамент. Годишният доклад за тероризма по закон трябва да бъде представян до 30 април за предходната година. Публикуваното на 1 май 2026 г. издание обхваща 2024 г. – закъснение не от няколко месеца, а от една година.
Същият доклад посочва 0 цивилни жертви от ударите по плавателни съдове в Карибско море и източната част на Тихия океан – кампания, при която според сметката на Лаукс са убити поне 221 души при поне 66 удара. CBS News и PBS също преброяват над 200 загинали.
Представителката Сара Якобс, член на Комисията по въоръжените сили, разказва пред The Intercept след брифинг, воден от контраадмирал Браян Бенет от Обединения щаб, че служителите на министерството не смятат за нужно да установяват самоличността на хората на борда. По изложеното пред нея е достатъчна връзка с някой от картелите, определени през 2025 г. като чуждестранни терористични организации, или техен филиал.
Лаукс съпоставя това признание с отчетената нула цивилни жертви. Според неговия аргумент двете могат да бъдат съвместими само ако статутът на хората се извежда от предварителната квалификация на целта или организацията, а не от последващо установяване кой конкретно е бил убит.
Първият удар, на 2 септември 2025 г., показва какво може да остане извън подобен стандарт. 11-те мъже на борда са от Сан Хуан де Унаре и Гуирия на полуостров Пария – район, който Transparencia Venezuela описва като основен център на трафика на хора в страната. Попитан по време на закрит брифинг дали загиналите може да включват жертви на трафик, Бенет е отговорил, че това е възможно.
Тук аргументът на Лаукс следва логиката, възприета от американското правителство. Определянето на картелите като терористични организации е обявеното основание за ударите. Конгресът е поставил както морската, така и африканската кампания под едно и също изискване за отчетност, а докладът за 2025 г. ги разглежда заедно. Ако борбата с наркотрафика се третира като част от борбата с тероризма, за да бъде обосновано използването на смъртоносна сила, според логиката на Лаукс изискването за отчетност следва да се прилага със същата последователност.
Първият доклад на Водещия генерален инспектор за операция Southern Spear, предаден на Конгреса през май, показва колко информация Южното командване отказва да разкрие. Мисията е засекретена; списъкът на организациите, които могат да бъдат атакувани, не се публикува; броят на ударите също остава скрит, както и критерият, по който се избира между смъртоносен удар и задържане.
На въпроса как измерва дали операцията постига целите си, щабът в Маями отговаря, че няма да публикува показателите, по които оценява нейната ефективност. Тъй като командването не предоставя данни за броя на ударите, инспекторът го възстановява по публикации на New York Times и ABC News.
Единствената публично известна оценка на резултатите произлиза от изтекъл анализ на Агенцията за борба с наркотиците (DEA), според който не се наблюдава промяна в предлагането и цената на кокаина. През март Командващият свидетелства, че картелите са пренасочили маршрутите към въздушен трафик и контейнерни превози.
Само за първото тримесечие на 2026 г. Южното командване е изразходвало 527,9 млн. долара. За периода от септември 2025 до март 2026 г. сумата достига 647 млн.. За сравнение, цялото годишно портфолио от програми, надзиравано от Лаукс, е било около 80 млн. долара.
Аргументите за ограничаване на публичната информация не са лишени от основание и Лаукс ги излага сам. Подробната оценка на резултатите от даден удар може да разкрие източници на разузнаване, методи, както и ежедневните навици, движението и поведенческите модели на наблюдавани лица. Ал-Шабаб и Ислямска държава следят прессъобщенията и публикуват свои. Ако правителството обяви даден човек за убит, а след датата на удара той се появи във видеозапис, доверието към официалната информация страда.
Виктор Марсай от Soufan Center пише и че цивилните жертви при въздушни удари могат да радикализират хора, които преди това не са имали връзка с въоръжената групировка.
Според Лаукс обаче тези рискове не обясняват напълно сегашната практика. Съобщенията от 2024 и 2025 г. са посочвали числа и имена, а същевременно са запазвали в тайна именно данни за използваните сили и средства. Той не посочва и нито един случай, при който публикуването на 22-те тримесечни доклада на AFRICOM да е довело до разкриване на защитена информация.
Нигерия показва, че при същия противник и сходен пропаганден риск е съвсем възможно да се публикуват конкретни резултати. На 19 май 2026 г. нейният Генерален щаб докладва за 175 убити бойци на Ислямска държава в съвместни удари, назовава трима командири и изброява унищоженото. AFRICOM се ограничава до изявление, че анализаторите довършват оценката, и впоследствие не публикува резултат. Нигерийската цифра не е независимо потвърдена; тя просто остава единствената публично обявена.
За европейските партньори липсата на американска публична отчетност има директно значение. В Сомалия европейското финансиране остава от страната на дейностите, чиито резултати подлежат на измерване. ЕС и държавите членки, сред които и България чрез Европейския механизъм за подкрепа на мира, одобряват през април 2026 г. 75 млн. евро за мисията на Африканския съюз в страната (AUSSOM).
С това Брюксел остава водещ донор на мисията, с близо 2,8 млрд. евро за последователните операции през последните две десетилетия. Втората фаза на Съвместната полицейска програма за полицията в Могадишу и федералните щати започва през декември 2024 г. с 9 млн. евро от ЕС. Тези средства действат в същата среда за сигурност, върху която влияят американските удари. Така донорите, които изискват показатели и измерими резултати за собствените си програми, разполагат с ограничена публична информация за най-мащабния военен компонент на кампанията в страната.
В Карибския басейн партньори на САЩ вече реагираха на липсата на прозрачност. През ноември 2025 г. Обединеното кралство спря споделянето на разузнавателни данни за заподозрени лодки заради съмнения в законността на ударите, според NBC News. Бившият колумбийски президент Густаво Петро разпореди да бъде прекъсната комуникацията със службите за сигурност в САЩ. Последицата е практическа: партньор, който не може да получи достатъчно информация за оценката на даден удар, може да откаже да предоставя разузнавателните данни, нужни за извършването на следващия.
Съпоставката между помощта и военните удари – два различни инструмента на американската политика за борба с тероризма – показва повече от неудобна разлика в административната практика. При помощта има изходни показатели, предварително дефинирани индикатори, независима оценка и инспекторат, който държи препоръката отворена, докато не получи доказателство за изпълнението ѝ. При ударите има законов срок, пропуснат 3 поредни години; доброволна практика за публична отчетност, която беше прекъсната в периода с най-интензивните удари; и инспектор, принуден да възстановява броя на ударите от медийни публикации.
📸 Снимка: Генерал-майор от Сухопътните войски на САЩ Шейн Морган се обръща към личния състав на Силите за реагиране в Източна Африка (EARF) по време на съвместно учение в Кисмайо, Сомалия, 17 август 2026 г.
