🇪🇸🔎🇲🇦 Службите за борба с тероризма в Испания издирват най-малко 10 души, осъдени в страната за престъпления, свързани с джихадизъм, и впоследствие експулсирани в Мароко, които са се върнали обратно на нейна територия сред десетките хиляди, навлезли в Сеута на 31 юли. Лицата са засечени от анализатори на Главния комисариат по информация на Националната полиция и Информационно управление на Гражданската гвардия. За случая съобщи мадридският всекидневник El Español на 4 август. Официално потвърждение от испанските власти няма.
Проверката включва записи от камерите по граничния периметър, кадри, излъчени в медиите, и публикации в социалните мрежи, след като полицейската служба за чужденци завърши процес по първична обработка. Още при първия преглед проверяващите са разпознали лица, обект през антитерористични разследвания в Испания през последните няколко години, и очакват техният брой да расте с преглеждането на останалите материали. На същия ден изданието The Objective публикува своя собствена версия, основана на източници от Гражданската гвардия: служители на информационната ѝ структура в Сеута са разпознали лица с връзки с ислямисткия екстремизъм, наблюдавани месеци по-рано от другата страна на границата.
Мащабът на пробива обяснява защо пресяването отнема над седмица. Според министъра на вътрешните работи Фернандо Гранде-Марласка 72 000 души са влезли нередовно в Сеута на 30 и 31 юли; президентът на автономния град Хуан Хесус Вивас даде оценка от около 60 000, а Рабат призна 40 000. За броени дни около 70 000 души бяха върнати в Мароко, повечето от които доброволно. Испанските власти извадиха от морето 79 тела, от които 77 са на участници в непосредствения пробив; организация Caminando Fronteras отчита до 141 загинали в района на Тарахал.
Основният поток не мина през оградата, а покрай нея – през водата. На 29 юни Върховният съд постанови, че човек, влязъл с плуване, не преодолява физически елемент за възпиране и затова спрямо него не може да бъде приложено незабавно отблъскване на границата: всеки един случай изисква редовна процедура с мотивирана преписка, преводач и адвокат. Съдът обаче изрично остави вариант за отблъскване, където има физическа преграда в морето. На 1 август правителството разположи 500-метрова пневматична бариера до вълнолома на Тарахал, която се издига между 30 и 70 см над водата, има 1-метър потопено платно и изисква постоянно дежурство на патрулни катери.
Кой отвори прохода, остава спорно. Мароко отрече да е разхлабвало контрола и обясни притока с мрежите за трафик на хора, с невярната информация в социалните платформи и с погрешно тълкуване на съдебното решение; испанското вътрешно министерство обвини същите мрежи, че са използвали произнасянето като аргумент за набиране на хора. Испански източници, цитирани от El Español, свързват натиска с двустранно напрежение около съдебния акт и около посещението на Педро Санчес в Алжир.
Колко души са останали от вълната, е предмет на спор между две администрации, а не само статистическа неяснота. Централното правителство говори за около 2500 души; 8 дни след пробива Вивас оцени бройката им на 8000–11 000 и описа цифрата от Мадрид като нереалистична, а положението в града – неустойчиво. Сметката не се затваря: 72 000 влезли минус 70 000 върнати дават порядъка на правителствената оценка, но не и на тази на градската администрация. El Español посочва около 5000 нерепатрирани, укриващи се по плажове, в импровизирани лагери и по височините над града. Именно тази група, чийто размер е неясен, е обект на пресяване от антитерористичните служби. Вивас поиска най-малко 1000 допълнителни служители на Националната полиция и Гражданска гвардия, ускорени процедури в Тарахал и запечатване на границата и отхвърли както узаконяване на останалите, така и тяхното прехвърляне към полуострова.
Известните прецеденти, с които службите разполагат, са малко, но не отсъстават изцяло. Според данни на министерство на вътрешните работи от 2022 г. най-малко 15 задържани в Испания ислямски терористи бяха използвали мрежите за трафик на хора, за да влязат в страната, а от 191 радикали, задържани между 2018 и 2022 г., 8% са били в нередовно положение. През януари 2021 г. полицията в Барселона ликвидирала клетка от трима алжирци, готвили нападение с автоматични оръжия; двама от тях бяха влезли с лодка, пресичайки пролива и слезли в Алмерия, а водачът им е имал за образец извършителя на нападението от 2 ноември 2020 г. във Виена, отнело живота на четирима души.
Тази връзка е залегнала в документите на държавата. Националната стратегия за борба с тероризма 2023, обнародвана в „Официален държавен вестник“ през май 2024 г., описва кризата в Сахел като такава, която засяга испанските национални интереси „особено що се отнася до терористичната заплаха и увеличаването на нередовните миграционни потоци към нашата страна“, а сред факторите, които я поддържат, изброява „тесните връзки между магребски джихадисти и пребиваващи в нашата страна, и висок дял чуждестранни бойци и терористи, задържани в Испания с този произход“. Националната стратегия за морска сигурност 2024 отива крачка по-далеч: тя предупреждава, че държавни или недържавни актьори могат да използват „неконтролирани вълни от нередовна имиграция“ като инструмент в хибридни стратегии, и определя Гибралтарския проток като особено изложен.
Два дни преди публикацията за завърналите се екстремисти El Español съобщи, че Гражданската гвардия е разпознала сред преминалите и служители на мароканското разузнаване, идентифицирани чрез същата система за видеонаблюдение; по оценка на службата задачата им е била да проследят отблизо испанската реакция и нейния капацитет. Потвърждение и на това твърдение няма. Успоредно с това тече спор кой какво е знаел предварително. Гранде-Марласка настоява, че ведомството не е получавало доклад от Националния разузнавателен център; източници от разузнаването твърдят пред испански издания, че затворените групи в WhatsApp, организирали прехода, са били проследявани от 22 юли – 8 дни по-рано.
Европейската реакция тръгна в две посоки едновременно. На 4 август вътрешните министри на държавите от ЕС проведоха заседание с видеоконферентна връзка с Frontex, Europol и Агенцията на ЕС за убежището, изразиха солидарност с Испания и подкрепиха петточковия план на Урсула фон дер Лайен: сътрудничество с държавите на произход и транзит, ускорено връщане, усилено присъствие на Frontex по външните граници и на територията на трети страни, ранно предупреждение срещу кампании за дезинформация и натиск над трафикантските мрежи. Италия не изчака общо решение и от 1 август въведе контрол върху пътуващите от Испания до 15 август; Мадрид отвърна със същата мярка за периода от 8 август до 7 септември.
За останалите външни граници на ЕС значението се крие в прецедента, а не в разстоянието до Гибралтар. Механизмът, който Брюксел изгражда след Сеута, е общ за целия външен периметър на Съюза, а натискът, който Мадрид описва в собствената си морска стратегия като хибриден инструмент, е от подобен клас като заплахата, срещу която България поддържа ограда и специален режим по сухопътната си граница с Турция. Разликата в Сеута беше правна: промяната не се отнасяше до оградата, а до водата покрай нея.
Три наблюдаеми показателя ще позволят да се провери този разказ. Ако броят на разпознатите наистина нараства, би трябвало да последват публично известни задържания, а не просто засичания; към 10 август няма обявено такова задържане. Ако призивът за ново масово преминаване около 15 август, документиран от Maldita.es в затворените групи, не се материализира, версията за организирана мобилизация ще загуби част от опората си. И ако оценките на Мадрид и Сеута продължат да се разминават приблизително четири пъти, пресяването на терористите ще продължи да работи върху група, чийто действителен размер остава неустановен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар