🇩🇪💥✈️ Дрон с прикрепен взривен заряд и детонатор беше открит на южната писта на летище Лайпциг/Хале, само на метри от Ан-124-100М „Руслан“ на украинската компания Antonov Airlines. Детонаторът не е сработил, защото е бил дефектен. Апаратът е забелязан от служител на летището преди полунощ срещу 5 август; рентгеновото обследване на място е показало прикрепена маса, която полицейските експерти описват като взривно вещество, а сапьори са я унищожили с контролиран взрив, след като роботът им приближил находката. Криминалната служба на провинция Саксония описва апарата като носещ неизвестно взривно устройство. Говорител на НАТО потвърди пред германската агенция dpa, че Алиансът знае за инцидента, а местните власти продължават разследването.
В същите нощни часове товарен самолет на DHL е ударил неизвестен предмет на около 6 км от пистите. Машината е трябвало да кацне в Лайпциг, прекъснала е захода и при повторно набиране на височина е усетила удара; екипажът е продължил полета и е приземил самолета в Хановер, където по носовата секция е открито леко поражение. Федералната служба за разследване на авиационни произшествия потвърди сблъсъка. Полицията проверява дали двата случая са свързани, но досега не е обявила публично открита част от летателен апарат нито по машината, нито по трасето ѝ.
Летището спря приемането и изпращането на полети малко преди полунощ. Няколко борда са отклонени, сред които пътнически полет от Майорка и товарни машини; северната писта е върната в експлоатация в ранните сутрешни часове, южната остава затворена за оглед. Товарният възел на DHL, който кара по нощен график и изпраща основната си вълна между полунощ и три часа, е натрупал закъснения от няколко часа. Тук е централният пункт за Европа на експресното звено на компанията, а по обем на обработен въздушен товар Лайпциг отстъпва в Германия само на Франкфурт; всяко нощно прекъсване се пренася по веригата към сутрешните доставки в целия континент. Изпълнителният директор Тобиас Майер сподели по време на разговора за тримесечните резултати, че компанията проучва събитията и има готови планове за подобни положения, така че въздействието върху клиентите да остане възможно най-малко.
Изборът на място не е случаен. Antonov Airlines държи техническа база в Лайпциг от 2006 г., а след началото на пълномащабната инвазия прехвърли там оперативния център на флота си, защото украинското въздушно пространство е затворено. Оттам той лети по програмата на НАТО за стратегически въздушен транспорт SALIS, чието действащо споразумение от 2021 г. обхваща и текущата: за страните участнички тя осигурява гарантиран достъп до самолети Ан-124-100, всеки от които вдига до 120 тона извънгабаритен товар. Това е способност, която НАТО не притежава в достатъчен обем със собствени машини: най-тежкият транспортен самолет на Бундесвера, A400M, вдига до 37 тона, т.е. по-малко от една трета от товара на един „Руслан“. Строителството на нов хангар за обслужване на украинските самолети в Лайпциг започна през април и се очаква да приключи догодина. Т.е. устройството е оставено не просто на голямо товарно летище, а до точно определена машина от малък и незаменим флот, чието обездвижване продължава с месеци.
Техническият профил на заряда подсказва за занаятчийско, не заводско изделие. По източници от службите за сигурност, цитирани от Ройтерс, масата съдържа смес от изкуствен тор и бензин, импровизиран състав от семейството на амониево-нитратните заряди с горивна добавка. Такава смес е евтина, съставките ѝ се купуват свободно и не оставят следа до арсенала на конкретна държава, но е капризна при инициирането и изисква усилващ детонатор, който тук се е оказал дефектен. Именно тази неизправност е разликата между прекъснат нощен график и взрив на метри от заредена машина с размах на крилата 73 метра, паркирана на перон, където стоят още три украински товарни самолета.
Как устройството е попаднало на пистата остава без публична информация. Полицията не е казала дали е пристигнало по въздух и приземено, или е било внесено през периметъра, а това е разликата между пробив в наблюдението на въздушното пространство и пробив във физическата охрана на критичнен обект. Именно отговорът на този въпрос ще определи и коя служба носи отговорността за пропуска.
Лайпциг е бил цел и преди, при това по същата логистична верига. На 20 юли 2024 г. в 5:45 ч. контейнер с пратки се самозапали на товарния терминал. По-малко от денонощие по-късно, на 21 юли около 9 ч. втори колет пламна в ремарке на депо в Яблоново край Варшава, а на 22 юли трети такъв избухна в склад на DHL в Бирмингам. Устройствата съдържали термит, скрит в масажни възглавници и туби с козметика. Полската национална прокуратура заяви, че целта на организаторите е да изпитат канала за такива пратки, които по-късно е трябвало да заминат за САЩ и Канада. През септември 2025 г. литовската прокуратура официално посочи руското военно разузнаване (ГРУ) като организатор на схемата; разследващите в Литва и Полша са установили 22 заподозрени. Бивш ръководител на германската служба за контраразузнаване формулира публично каква е реалната опасност: при задействане във въздуха такъв заряд води до катастрофа.
Същото летище е обект на силен разузнавателен интерес. Миналата година германски съд осъди китайска гражданка, служителка на логистична фирма, обслужваща Лайпциг/Хале, за предаване на данни за полети, товари и пътници, включително за превози на военна техника и на хора, свързани с германска оръжейна компания. Информацията е събирана през 2023 и 2024 г. и е отивала при бивш сътрудник на крайнодесен евродепутат, обвинен в шпионаж в полза на Пекин. Каналът е различен, но обектът на наблюдение е същия: кой какво товари и кога излита от Лайпциг.
Германските летища вече втора година живеят със засилващ се поток от неоторизирани прелитания. През нощта на 10 септември 2025 г. между 19 и 21 руски дрона навлязоха във въздушното пространство на Полша по време на масиран удар срещу Украйна; полски и нидерландски изтребители свалиха поне три, Варшава задейства член 4 от Северноатлантическия договор, а два дни по-късно НАТО стартира постоянната мисия Eastern Sentry за уплътняване на ПВО по източния фланг. През октомври летището в Мюнхен беше затваряно два пъти за две денонощия заради дронове, забелязани близо до двете писти; само първата нощ 17 полета не успяха да излетят и близо 3000 пътници останаха на земята. През декември 2025 г. федералните власти учредиха съвместен център за борба с безпилотни апарати, който за първи път събира в едно федералните и провинциалните ведомства под ръководството на федералната полиция. През юли 2026 г. румънски F-16 свалиха два дрона за две денонощия над Бузъу и над делтата на Дунав; Букурещ обяви произхода на първия за руски и подготви протестна нота до Москва.
На 6 март 2026 г. влезе в сила втора поправка в закона за сигурността на авиацията. Тя даде отговорността за откриване и неутрализиране на дронове на летищата в цялата страна на федералната полиция, позволи на провинциите да искат помощ от Бундесвера по ускорена процедура, включително с оръжие, и предвиди до 5 години затвор за неправомерно проникване в зона за авиационна сигурност. Числата обясняват защо законодателят бърза. Германският контрол на въздушното движение регистрира 108 съобщения за дронове от януари до април 2026 г. при 47 за същия период на предходната година, т.е. над двукратен ръст; цели 100 от 108 са в района на летища, а най-често засегнати са столичното Бранденбург с 25 прекъсвания, Бремен с 22 и Франкфурт с 15. В повечето случаи пистите биват затваряни за период от половин час до няколко часа, докато въздушното пространство се обезопаси.
Досегашните нахлувания над германски обекти се изчерпваха предимно с наблюдение и прекъснат график. Находката в Лайпциг обаче е от друг порядък: апарат с боен товар, оставен на метри от конкретен самолет. Много вероятно е зарядът да е бил насочен точно към конкретния самолет, а не към обекта изобщо, защото южната писта е служебният подстъп към перона на украинския превозвач, а самият дрон е бил намерен в непосредствена близост до Ан-124, докато на площадката са стояли още три украински машини.
Кой стои зад изпълнението остава неясно и германските власти не са го приписали на никого. Логиката на целта и прецедентът обаче натежават силно в една посока: вероятно е операцията да е насочвана от руски служби. Основанието не е общата схема, а фактите по случая, най-силният от които е, че вече има доказана операция на ГРУ с обявени заподозрени и съдебна следа в две страни, а поразената цел днес е операторът, който отговаря за извънгабаритния товар на Алианса и на Украйна. Алтернативно обяснение съществува и има собствена следа: част от нахлуванията над германски обекти през последните месеци се оказаха дело на любители, а начело в класацията по прекъсвания стоят столичното Бранденбург и Бремен, летища без особена военна тежест. Не съществува любителски полет, който да пренася устройство с взривно вещество и усилващ детонатор.
Дали сблъсъкът с товарната машина на DHL е част от същия епизод, е отделен въпрос с относително равни шансове в двете посоки. Полицията го проверява, но повреда по носовата секция при прекъснато кацане на 6 км от прага на пистата би могла да е причинена от сблъсък с птица, и с попадение в отломка; засега няма публично обявена находка, която да свързва двете.
