Дронът в Лайпциг води до полковник от ГРУ и палеж в Полша

🇷🇺🕵️🇩🇪 Нападението с дрон срещу украински товарен самолет Ан-124 на летище Лайпциг/Хале на 4 август е подготвено от мрежа на Главно разузнавателно управление (ГРУ), а експлозивът за него е минал през България. Следите на мрежата водят до полковник Денис Смолянинов и двама белоруси, участвали в палеж в полския град Лодз през 2024 г. Връзките ѝ бяха проследени от руското издание The Insider с Христо Грозев и немското списание Der Spiegel в съвместно разследване от 8 октомври. Данни за телефонни разговори, резервации на билети, записи от камери и ДНК съвпадения разкриха имената зад инициалите Олег Л. и Андрей К.

Вечерта на 4 август около 19:20 ч. свидетели чуха гръм в гора край Курсдорф, село в близост до летището. След 10 минути охранителните камери заснеха квадрокоптер, който прелетя ниско над перона и се удари в двигател под крилото на един от украинските Ан-124 в южната част на летищната зона. Шофьор на автобус намери апарата на земята едва преди полунощ и го настъпи; на няколко метра от него лежеше консервена кутия с пластичния експлозив „Семтекс“, закрепена за дрона като негов боен заряд. Според Spiegel зарядът не е избухнал, най-вероятно защото детонаторът се е откъснал при сблъсъка. Самолетът е бил празен, но малко преди това е превозил боеприпаси от Франция, пише The Insider. Украинските Ан-124 са базирани в Лайпциг от 2022 г. и оттам превозват военни товари из Европа, включително за НАТО.

По данни на Spiegel части от дрона са отпечатани на 3D принтер, а на борда му е имало 5G рутер и две SIM карти с германски номера, т.е. пилотът е можел да го управлява от разстояние през интернет. Германската служба за външно разузнаване (BND) проследи потока от данни до сървъри, използвани от руските служби и други операции. Останки от втори дрон са били открити на мястото на взрива в Курсдорф, а от трети – в община Кабелскетал, западно от летището. Операцията е предвиждала използването на 3 летящи бомби, от които според Welt am Sonntag две са се разбили още при излитането. Вестникът пише още, че експлозивът е стигнал до Германия през България и Сърбия, скрит в кухини на товарни камиони.

Логистиката е минавала през Олег Льовушкин – 54-годишен бизнесмен от Псков, роден на Сахалин, който има двойно руско-латвийско гражданство. Той е мотоциклетист, внасял чай, кафе и подправки, има фирма в Сърбия и жилище в Крим най-късно от 2023 г. За ГРУ има едно ценно качество: латвийският паспорт му отваря границите на ЕС. На 26 юли купува билет за следващия ден от московското летище „Внуково“ през Истанбул до Берлин, където наема кола. Данните от паметта на автомобила, разчетени от германската федерална криминална полиция (BKA), показват, че вечерта на 30 юли прекарва около час край Мерзебург, на под 20 км от целта, до място, което разследващите описват като заровен тайник за дронове или оръжие. На 2 август Льовушкин отлита от Берлин за Белград. В деня на нападението купува билет от Скопие през Истанбул до Москва, където каца на 7 август сутринта. Според Welt am Sonntag германските служби са били наясно с връзките му с ГРУ още при пристигането му в Берлин, но не са го поставили под наблюдение.

Връзката с ГРУ минава през телефонен разговор от 13 юли. Според данните за разговорите на 54-годишния Андрей Усачов, получени от The Insider и Spiegel, тогава той се обажда на Льовушкин и двамата си говорят малко над 7 минути. Усачов е бивш десантчик, осъден през 2000 г. на 9 години за въоръжен грабеж в бюро за обмяна на валута. След излизането си от затвора се заема с производство и търговия с оръжие; фирмата му „Оружейная палата“ извършва доставки на Росгвардия, докато през 2023 г. не се оказва, че комплексът „Вижигател“ е незаконно внесено китайско устройство. През януари 2026 г. камери в Москва го заснемат да върви редом с полковника от ГРУ Денис Смолянинов. За The Insider снимката и разговорът са прякото доказателство, че диверсията е организирана от ГРУ.

Смолянинов, роден през 1976 г. в Челябинск, работи в 172-ри команден разузнавателен център на ГРУ в Санкт Петербург, основно по въпроси, свързани с Украйна. ЕС го санкционира на 16 декември 2024 г. в своя първи пакет мерки в отговор на руските хибридни операции, заради вербуването на агенти за саботаж на територия на страните членки. Spiegel го свързва с пратките със запалителни устройства от лятото на 2024 г. Една от тях се запали на 20 юли в логистичния център на DHL в Лайпциг. Според списанието германските служби го смятат за висш офицер в Службата за специални дейности (ССД) към ГРУ, създадена не по-късно от 2023 г. за диверсии на Запад и подчинена директно на заместник-началника на ГРУ Андрей Аверянов. В миналото Аверянов командва част 29155, слята днес със ССД. Тази част стои зад взривовете в складове за боеприпаси във Врбетице, Чехия през 2014 г. и отравянията на българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев през 2015 г. и Сергей Скрипал в Солсбъри през 2018 г. Няколко европейски разузнавателни служби разполагат със сведения, че именно Смолянинов отговаря за Лайпциг, пише Spiegel.

На ниво изпълнители във веригата стои Андрей Каршаков, 40-годишен белорус с руско гражданство и бивш шофьор на камион, който през лятото влиза от Беларус в Латвия и оттам отива в Германия. Разследващите откриват негова ДНК по дрона, по консервената кутия и по антена, закрепена на дърво наблизо, чрез която е усилван сигналът за управление. ДНК профилът му вече фигурира в базите данни на Литва и Финландия във връзка със стари дела за кражба.

Каршаков е познат на полските разследващи органи отпреди. В нощта на 25 юли 2024 г. в хипермаркет на Leroy Merlin в Лодз пламва стелаж с препарати за растителна защита и инсектициди. Пожарът е потушен за около час, като за причина е посочено неправилно съхранение, а местни медии почти не отразяват случая. Полицията обаче обръща внимание на две подозрителни лица в града, а The Insider успява да ги разпознае по видеозаписи от местен банкомат. Единият е Каршаков, а другият е белорусът Максим Лапунов, който е сменил официално фамилията си, но продължава да използва стария си паспорт на името Максим Колосов. На 19 юли 2026 г. Лапунов пътува със самолет в рамките на един ден от Санкт Петербург през Анкара до Белград, а по сведения на The Insider от органите на реда в европейска държава е много вероятно по това време да е бил в Германия. Данните за преминаванията през границите сочат, че Каршаков често пътува с още трима белоруси, пребиваващи в Русия: Вячеслав Айсин, бившия милиционер Денис Шулган и Роман Ковалевски, който има досие за кражба и грабеж. Ролята им в Лайпциг е неизяснена, но Айсин редовно е пътувал до града.

Делото във Варшава показва връзките на изпълнителите с хората над тях във веригата. Според материалите по него, цитирани от Spiegel, човек с прякора Warrior в Telegram нарежда на единия от подсъдимите да мине покрай магазина в Лодз, да го снима и да провери дали е имало пожар. Пак през 2024 г. Warrior го изпраща да закара с автомобил под наем части за дронове до празен апартамент в Дюселдорф. Самоличността на Warrior вече е установена: той е 42-годишен бивш таксиметров шофьор от Украйна, който днес работи за ГРУ. Негов възложител според Spiegel е Смолянинов.

Мрежата на полковника стига и до България. Сред вербуваните от него престъпници е Владимир Борисов с прякор Прапорщика – бивш служител на ГРУ, основател на престъпната групировка „Фалкон-95“ през 90-те години в Санкт Петербург. През 2017 г. е обявен за издирване заради незаконното завземане на държавен проектантски институт, укрива се в България и през 2021 г. е екстрадиран в Русия. Според The Insider скоро след това е освободен и днес пътува в чужбина с нов паспорт.

Германия вече държи отговорна за нападението Русия. На 1 септември министърът на вътрешните работи Александер Добриндт и министърът на външните работи Йохан Вадефул оповестиха, че извършителите са действали от името на руски държавни структури, а федералните власти наредиха затварянето на руското генерално консулство в Бон – последния руски дипломатически обект в Германия, освен посолството. При своето посещение в Киев на 4 октомври канцлерът Фридрих Мерц определи случилото се на 4 август като въоръжено нападение срещу летището, идващо изцяло от Русия. Москва отрича: още през август руското посолство в Берлин отхвърли подозренията като инсценирана провокация в украински интерес. Нито един от двамата – Льовушкин и Каршаков – не задържан.

Разследването допълва политическите изявления за отговорността за нападението с имена, маршрути и дати, а Лайпциг се появява в разказа за Смолянинов за втори път: първо с пратката, пламнала в DHL през юли 2024 г., после с дрона. Лодз показва, че освен наетите през Telegram помощници ССД разполага и с изпълнители, използвани многократно: за период от две години Каршаков минава от рафт с инсектициди в хипермаркет до бомба, ударила военно-транспортен самолет. Следващата проверка ще дойде от Карлсруе и Варшава: обвинение, което назовава Смолянинов като възложител на Warrior, или заповед на федералната прокуратура за задържане на Льовушкин и Каршаков.

БНД: Путин не може да спре нападението, без да застраши властта си

🇩🇪⚔️🇷🇺 Руският президент Владимир Путин е преминал точката, от която би могъл просто да прекрати войната срещу Украйна, без да застраши основите на собствената си власт. Това предупреди Мартин Йегер, президент на Федералната разузнавателна служба на Германия (BND), по време на публично изслушване в Бундестага на 5 октомври. В същото изказване той подчерта, че Германия е застрашена от въвличане във въоръжен конфликт с Руската федерация, която я изпитва и следи как ще реагира, и че залага на нейната слабост.

Йегер говори във встъпителното си изказване на ежегодното публично изслушване на Парламентарната контролна комисия, която следи дейността на трите служби. Това е единственото заседание в годината, на което главите на BND, Службата за военно контраразузнаване (MAD) и Федералната служба за защита на конституцията (BfV) отговарят на въпроси на депутатите публично; иначе заседанията са закрити. Според официалния текст на изказването, публикуван на сайта на BND, Путин трябва да покаже успех в Украйна, който от руска гледна точка да оправдае „огромните жертви“, понесени дотук, и това го кара да действа. Според Йегер руската държава се намира в големи икономически затруднения, войната не се развива според плановете на Москва, а страната „изчерпва собствените си ресурси“.

В Москва обаче „никак не цари объркване“, смята Йегер: ръководството знае ограниченията на военните и икономическите си възможности и компенсира своята слабост с репресии вътре в страната, с насочване на ресурсите към войната и, „това е решаващото“, с „решителност и готовност за риск“.

„За руското ръководство волята и готовността за жертви значат повече от материалните ресурси, парите и човешките животи. Това са валутите, с които Русия работи. Те ще бъдат вписани и в нашата сметка.“ Москва действа с убеждението, че в крайна сметка Германия няма да устои на този натиск и сплашване. „Москва залага на нашата слабост.“

Йегер изброи 4 очаквания, които обхващат както Украйна, така и Германия. Първо, руските бойни действия срещу Украйна са ескалирали от лятото и Русия има за цел да я постави на колене през предстоящата зима: той предупреди за атаки „със суровост и жестокост, каквито досега не сме виждали в такъв мащаб“, поради което войната влиза в „нова, изключително опасна фаза“. Второ, Москва се опитва по възможност да осуети западното производство на оръжие и военни материали за Киев и доставките им, „включително кинетично, включително у нас“, тоест със силови средства. Трето, Русия цели да пречупи европейската политическа подкрепа за Украйна с опити за сплашване и чрез по-нататъшна намеса, като „вероятно отново ще има и ядрени заплахи“, на които Германия трябва да устои. Четвърто, към момента BND не наблюдава признаци за мащабно руско нападение срещу територия на НАТО, но допуска военни операции с ниска интензивност, особено в Балтика, и не изключва операции под фалшив флаг, т.е. скрити акции, организирани по начин, по който могат да бъдат приписани на друг.

Всичко това Йегер нарече „сенчеста война“: необявена война, която „не се побира в обичайните военни или правни категории“. „Не сме в състояние на отбрана и въпреки това ни нападат.“ Състоянието на отбрана е режимът, който Основният закон предвижда при въоръжено нападение срещу страната. Още в началото на своето изказване той нарече опита за нападение в Лайпциг „само един пример“ за опасността от въоръжен конфликт срещу Русия. Вечерта на 4 август 2026 г. на летището Лайпциг/Хале е трябвало да избухне дрон с професионално взривно вещество и детонатор; така описва случая Федералната прокуратура, която го пое два дни по-късно. На 1 септември федералните власти обявиха, че полицейските разследвания, начинът на действие и разузнавателните данни заедно доказват руска отговорност, и съобщи, че затваря генералното консулство на Руската федерация в Бон на 18 септември. Кремъл отхвърля обвиненията срещу него, които Путин нарече „тежка грешка“ и определи представените досега доказателства като подправени.

На същото изслушване шефът на вътрешното разузнаване Синан Селен посочи, че Русия показва готовност за саботаж и убийства, а спектърът на действия включва дезинформация и опити за атентат като посочения на летище Лайпциг/Хале. „Нападат ни сега, не чак през 2029 г.“, заяви той, имайки предвид годината, когато според военните сценарии на Бундесвера, НАТО и BND руската армия ще е възстановила способностите си за мащабна инвазия. Ръководителят на Военната служба за контраразузнаване Мартина Розенберг посочи: „Докато преди говорехме за абстрактна заплаха, днес сме изправени пред конкретни нападения.“

Оценката на Йегер съвпада с онова, което The Economist писа на 30 август, стъпвайки върху сведенията на източници, близки до Кремъл. След няколко седмици размисъл през лятото Путин е избрал ескалацията, а на приближени е споделил опасения, че „ще ме обесят“ при поражение в Украйна, без изданието да уточни кога. Западното разузнаване допуска руски удари срещу европейски заводи, произвеждащи за украинската армия, но не смята пряк сблъсък с НАТО за вероятен сценарий на този етап, а министерството на отбраната в Москва обяви подготовка на нова масирана вълна от удари срещу украинската енергетика. На 3 октомври руското външно министерство предупреди чужденците, включително дипломатите, че излагат живота си на смъртна опасност, ако се намират в Украйна; военното ведомство обеща да засили ударите по страната; на 4 октомври руски дрон удари Северния мост над река Днепър в Киев, докато в града пристигаше канцлерът Фридрих Мерц. Ден по-рано президентът Володимир Зеленски заяви пред Reuters, че Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйн е видяло документи за „нова доктрина“ на Путин, която допуска удари по по-широк кръг цивилни цели преди зимата.

Година по-рано, на 13 октомври 2025 г. Йегер отправи предупреждение, че „в Европа в най-добрия случай цари леден мир, който на отделни места във всеки момент може да се превърне в гореща конфронтация“. Изказването днес започва с твърдението, че изострянето на обстановката, което BND е предсказала преди година, е настъпило „в пълна степен“. През 2025 г. той заяви още, че службата „трябва да стане и ще стане по-оперативна“, а сега увери, че новият закон за BND ще я промени из основи: „Ще бъдем друга, нова BND.“ Правителственият законопроект, внесен в Бундестага на 7 септември, би дал на BND право при специфична опасност от чужди сили да предприема действия по своя инициатива. Според пояснение на министерство на вътрешните работи, публикувано от Бундестага, това включва проникване в информационните системи на лаборатории за химическо оръжие или на заводи за дронове, за да се саботира тяхното производство, и изключване на сървъри на държавни хакерски групи. Бундестагът още не го е приел.

Тезата на Йегер стъпва върху наблюдение, което в публикувания текст не е подкрепено с данни: че властта на Путин зависи от резултата в Украйна. Йегер я изложи в същото изказване, в което приветства закона за разширяване на правомощията на BND, затова сама по себе си тя не е достатъчна. Подкрепя я обаче извод, до който стигат независими източници около Кремъл, а руските действия от последните седмици отговарят напълно на него: удари по украинските градове, обещание за ескалация и предупреждения към дипломати на чужди държави, пребиваващи в Украйна. Алтернативното обяснение е, че ескалацията е пореден опит за натиск преди преговорите, които САЩ искат да организират до края на октомври, по думите на Зеленски. Това обаче не опровергава тезата. Ако Путин трябва да постигне успех, натискът и масата за преговори са два пътя до един и същ резултат, а според The Economist той се страхува за живота си, ако войната срещу Украйна приключи без да бъде постигната минималната му цел, а именно пълното овладяване на Донбас.

Франция вече отвръща с военни средства на руските хибридни атаки

🇫🇷⚔️🇷🇺 Франция вече отговаря с конвенционални военни средства на руските хибридни атаки, без да оповестява действията си, твърди неназован военен източник пред Le Monde. Запитан дали Париж може да предприеме такъв отговор, без непременно да го обявява публично, той заявява: „Това вече е така.“ Вестникът не посочва какви са действията, срещу кого са насочени и откога продължават.

Репликата идва от материал на Елиз Венсан от 19 септември, посветен на настойчивите предупреждения на президента Еманюел Макрон относно ескалацията на руската хибридна война срещу Франция. Въпросът бе зададен ден преди пресконференцията на президента, на която публично обеща отговор. На 18 септември Макрон заяви, че възпирането предполага да не се разкриват бъдещите действия, но подчерта: „Това няма да остане без отговор.“ Той предупреди, че Русия би сгрешила, ако продължи да действа по този начин към европейците. По информация на белгийската агенция Belga президентът определи целта на атаките като сплашване и отслабване на подкрепата за Украйна и заяви, че Париж не се поддава на сплашване.

Пресконференцията последва среща в Елисейския дворец, на която Макрон събра кандидатите за изборите през 2027 г. и лидерите на парламентарно представени партии. Тя се проведе в залата, където обикновено заседава Съветът по отбрана. Ръководители на Дирекцията за военно разузнаване (DRM), Генералния секретариат по отбраната и националната сигурност (SGDSN) и Главната дирекция за вътрешна сигурност (DGSI) представиха документи за хибридните атаки срещу Франция през последните седмици. Според Le Monde представената информация е убедила участниците в сериозността на заплахата с изключение на лидера на комунистите Фабиен Русел, който заяви, че не е научил „нищо особено“.

Ден по-рано министърът на вътрешните работи е събрал префектите на всички отбранителни зони с призив за повишена бдителност. Правителството трябва да изготви план за защита на критичната инфраструктура и най-чувствителните обекти на отбранителната промишленост от дронове и кибератаки. Макрон направи паралел с шведската концепция за „тотална отбрана“, при която цялото общество се подготвя да посрещне нападение.

Серията от инциденти, на която президентът се позова, започва от Лайпциг. Вечерта на 4 август FPV дрон с около 800 грама взривно вещество ПЕТН се удари в крилото на украински Ан-124 на летище Лайпциг/Хале, близо до горивния резервоар. Зарядът не успя да детонира. На другата нощ товарен Boeing 757 се сблъска с дрон при прекратен заход за кацане. На 14 август западно от летището беше открит трети дрон с около 50 грама хексоген. От януари насам летището е регистрирало 18 случая на нарушено въздушно движение. На 1 септември германското правителство обяви, че отговорност носи Русия.

Според Макрон нападението срещу Ан-124 се е провалило, тъй като устройството, поставено от Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Руската федерация не е сработило. В противен случай последствията „щяха да бъдат трагични, с човешки жертви и огромни материални щети“. Президентът посочи нападение на дронове срещу пътнически влак, тръгнал от Киев, изстреляната сигнална ракета срещу датска фрегата и навлизането на дронове във въздушното пространство на няколко европейски страни. „Никой не се намира в безопасност“, заключи той.

Макрон се изрази по-предпазливо във връзка с Франция. По думите му страната е понесла информационни и кибератаки, които са документирани и за които е посочен носещият отговорност, докато в Европа имало „няколко съвсем ясни физически атаки“. Той подчерта, че нито една от хибридните атаки през последните седмици не е била предшествана от известие: „Когато ни нападнат физически, няма да ни предупредят.“

Le Monde посочва и два неизяснени случая във Франция през септември. На 3 септември в Сорг избухнаха едновременно два пожара в близост до площадката на Eurenco – компанията, определена в материала като единствения производител на експлозиви в страната. Изгоряха 16 хектара, два от които в самия завод. На 11 септември дерайлира влак по линията Кан–Руан и пострадаха 44 души, един от тях тежко. И при двата случая няма установени извършители. Изложените сведения не доказват, че инцидентите са резултат от умишлено действие или са свързани с Русия.

Досегашните мерки на ЕС включваха санкции, задържане на танкери от сенчестия флот и експулсиране на хора, заподозрени в работа за руските служби. Le Monde отбелязва, че все по-широко се налага мнението, че тези мерки не възпират Москва. Изданието разглежда възможността да предприеме военни действия, за да провери готовността на Европа да реагира.

Френският план за защита на инфраструктурата има за цел да превърне потенциални мишени в по-трудни за поразяване. Описаният от военния източник отговор би добавил друг елемент на възпирането – налагане на висока цена за атаките. Думата „конвенционален“ насочва към неядрен военен отговор, но не уточнява средствата му. Репликата не показва дали става дума за кибероперации на армията, специални операции, действия на разузнаването или друга военна дейност.

Френските служби пред кандидатите за 2027 г.: руската заплаха е повишена

🇫🇷🛡️🇷🇺 Франция повиши своята готовност срещу руски хибридни действия, а правителството подготвя план за защита на критичната инфраструктура и най-чувствителните предприятия от отбранителната промишленост срещу дронове и кибератаки. На 18 септември президентът Еманюел Макрон заедно с премиерът Себастиен Лекорню представиха оценката пред лидери на всички партии в Националното събрание и Сената, както и пред кандидатите за президентските избори догодина. Брифингът беше с продължителност от близо 3 часа в зала „Вега“ – защитено помещение под градините на Елисейския дворец. „В деня, в който ни нападнат физически, няма да бъдем предупредени“, предупреди Макрон на пресконференция след срещата.

Доклади бяха изнесени ръководителите на 5 държавни структури: Главна дирекция за външна сигурност (DGSE), Главна дирекция за вътрешна сигурност (DGSI), Дирекция за военно разузнаване (DRM), Генерален секретариат за отбрана и национална сигурност (SGDSN), както и Главна дирекция по енергетика и климат. Брифингът беше посветен на две кризи, които според Макрон разтърсват страната: пълномащабната война на Русия срещу Украйна и засилващият се хибриден натиск върху Европа, както и войната в Близкия изток и отражението ѝ върху цените на енергията.

Елисейският дворец нарича този формат „Сен Дени“ по името на първата среща с партийните лидери през август 2023 г. Двама от основните кандидати не присъстваха лично. Марин Льо Пен изпрати председателя на „Национален сбор“ Жордан Бардела. По време на предизборна обиколка в Жиронда тя заяви, че на този вид срещи в Елисейския дворец по принцип не се научава много, въпреки че информирането на отделните партии да е най-малкото, което държавата им дължи. Жан-Люк Меланшон беше представляван от Манюел Бомпар, координатор на „Непокорна Франция“.

Макрон описа първата криза като промяна в самия характер на руската агресивност в Европа. Той изброи нападението с дронове срещу пътнически влак, потеглил от Киев няколко дни по-рано, сигналната ракета, изстреляна край датска фрегата, нарушенията на въздушното пространство на няколко европейски страни и опита за удар с FPV дрон с експлозив на летище Лайпциг/Хале, за който германските служби обвиняват Главното разузнавателно управление (ГРУ).

Вечерта на 4 август FPV дрон, управляван от оператор, носил около 800 грама взривно вещество ПЕТН, се удари в крилото на украински военно-транспортен самолет Ан-124 близо до горивния резервоар, но не се взриви. На 1 септември германското правителство обяви Русия за отговорна. „Не подценявайте случилото се в Лайпциг. То се провали, защото устройството, подготвено от ГРУ, не сработи. Но последиците щяха да бъдат трагични – с човешки жертви и огромни материални щети“, каза Макрон. По думите му DRM, SGDSN и DGSI са представили пред участниците и хибридните нападения срещу самата Франция през последните седмици, но той не назова отделните случаи.

Връзката с предупреждението от Варшава Макрон направи в отговор на въпрос за изявлението на полския премиер Доналд Туск от ден по-рано. На 17 септември Туск отбеляза пред Сейма, че Русия подготвя удари с дронове или ракети по държави, които подкрепят Украйна, и ще се опита да ги представи като случайни, за да отслаби готовността на съюзниците да защитят нападнатата страна.

„Налице е реален риск дронове или други видове снаряди да навлязат на територията на една или няколко страни от източния фланг и дори да причинят разрушения“, каза Туск. Макрон определи предупреждението му като „солидно и документирано“ и добави, че щом случилото се в Лайпциг може да се повтори във всеки европейски град, „никой не е застрахован“. Той не разкри още подробности за възможните ответни мерки с аргумента, че възпирането изисква противникът да не знае какво ще последва, но подчерта: „Това няма да остане без отговор.“

Част от мерките вече са задействани. След заседание на 17 септември на Съвета за отбрана и национална сигурност на Франция министърът на вътрешните работи събра префектите на всички зони за сигурност и отбрана, които координират гражданската защита в големите региони на страната. Крайната цел е да бъде повишена бдителността срещу руски хибридни нападения. Правителството междувременно подготвя план за защита на критичните обекти.

Макрон потвърди и че през следващите седмици на европейска територия ще бъдат проведени учения на „коалицията на желаещите“, начело с Франция и Обединеното кралство. Като образец на подготовката на обществото той посочи шведската концепция за тотална отбрана, при която цивилното население взима участие в подготовката на страната за война.

Реакциите след срещата се различаваха според това на коя от двете кризи поставиха акцент участниците. Председателят на Лявата радикална партия Гийом Лакроа написа в X: „На 50 години рядко съм изпитвал такъв световъртеж.“ По думите му причината е тежестта на положението в Близкия изток и Украйна и „хищническата лудост, която тласка света към хаос“.

Бившият премиер Едуар Филип призна, че е бил „поразен от тона на президента“, и заключи: „Страната ни трябва да се защити, да се подготви за ескалация, която може да настъпи.“ В същото време той предупреди, че Франция не бива да се оказва във война с Русия. Евродепутатът Рафаел Глуксман съобщи, че в брифинга е бил употребен терминът „държавен тероризъм“, и определи Европа като „тила на фронта, в който ударите могат да засегнат нашите държави“. Лидерката на „Екологистите“ Марин Тонделие отхвърли тълкуването на случая в Лайпциг като предупреждение: „Целта не беше да се сплаши, а да се убие.“

Други участници поставиха ударението върху цените на горивата. Лидерът на „Републиканците“ Бруно Ретайо каза, че „не е научил нищо особено конкретно“. Бардела и съюзникът му Ерик Сиоти са недоволни, тъй като Макрон не бил дал „никакъв отговор за покупателната способност и данъците върху горивата“. Двамата настояват ДДС върху горивата да падне от 20 на 5,5%. Бомпар призна, че не си тръгва по-спокоен, но в същото време не е чул и нови мерки срещу социалната криза. Комунистът Фабиен Русел обобщи така посланието на президента и службите: сценарият за бързо уреждане на войните в Украйна и Близкия изток „вече не съществува“.

Енергийната криза беше втората тема на брифинга. Средната цена на дизела достигна 2,39 евро за литър – исторически връх за Франция. Ормузкият проток остава почти блокиран, а нефтопроводът през Саудитска Арабия до пристанището Янбу на Червено море, който поемаше част от износа по алтернативен маршрут, пренася значително по-малки количества след удари, нанесени от йеменските хути.

Франция ще достигне изискваното запълване на 80% от капацитета на газовите хранилища за зимата, но ЕС като цяло е по-зависима от газа и остават възможни трудности. Като председател на Г-7 през годината Франция ще свика извънредна среща на групата за координиране на енергийните запаси. Макрон изпраща и искане до Европейската комисия за ускоряване на мерките.

Президентът обвърза двете кризи и с друга цел на срещата – вътрешна политика. Поскъпването е „изцяло“ следствие от войните и затварянето на Ормузкия пролив след съвместните удари по Ислямска република Иран, а не от решенията на правителството, заяви той. „Това също е целта на тази среща“, допълни Макрон. Europe 1 съобщава, че сред самите служби има неудобство от използването на разузнавателна сведения за политически цели. На исканията за по-ниски данъци и по-щедри помощи президентът отвърна, че те идват от същите хора, които само преди 15 дни са го обвинявали в безотговорно харчене.

Прочитът, че брифингът служи и за защита на кабинета от недоволството във връзка с цените, не обезсилва представената оценка за ситуацията със сигурността. Зад нея вече има конкретни действия: префектите са приведени в повишена готовност, планът за защита се изготвя, а ученията са обявени. Макрон възприема полското предупреждение за основателно, приписва подготовката на устройството в Лайпциг на ГРУ и твърди, че неизправността му е предотвратила човешки жертви и големи материални щети.

Анализ: Етикетът „хибридно“ спира отговора на руските атаки срещу Европа

🇷🇺⚔️🇪🇺 Кремъл води координирана кампания от кинетични атаки – действия с физическо въздействие, включително удари и саботажи – срещу Европа а езикът, с който европейските столици ги описват, затруднява отговора.

Това е основната теза в доклад на Института за изследване на войната (ISW) със седалище във Вашингтон, публикуван на 16 септември. Негов автор е Мейсън Кларк, ръководител на проекта на ISW за отбраната на Европа. Документът не съобщава за нов инцидент, а предлага насоки за действие: НАТО и европейските държави да постигнат общо разбиране за заплахата и да се подготвят за възможно ограничено нападение от руска страна преди 2029 г. Именно към тази година са насочени голяма част от европейските програми за превъоръжаване.

Непосредственият повод е нападението на летище Лайпциг/Хале. През нощта на 4 срещу 5 август FPV дрон, управляван по видеовръзка, с около 800 грама взривно вещество ПЕТН се вряза близо до горивния резервоар на едно от крилата на украински товарен Ан-124, но не успя да детонира. Само часове по-късно товарен Boeing 757 прекъсна захода си за кацане и се сблъска с втори дрон. На 1 септември германският министър на вътрешните работи Александер Добринт и външният министър Йохан Вадефул посочиха Русия като отговорна за инцидента. Те се позоваха на полицейското разследване, начина на извършване на удара и сведения от службите. Няма задържани, а Москва отрича да е замесена. Берлин обяви затварянето на 18 септември на генералното консулство в Бон – последното руско консулство в страната – и прекратяването на договора за Руския дом. Консултации по член 4 на Вашингтонския договор, предвидени при заплаха за съюзник, не бяха поискани. Според ISW нито Германия, нито друга европейска държава или институция е предприела срещу Русия мярка, която да промени преценката на Кремъл за цената на тези действия.

Докладът започва с използвания речник. Първата дума, която Кларк оспорва, е „провокация“. Европейските политици я използват, за да опишат действия, които варират от нарушения на въздушното пространство до взривове на инфраструктурни обекти. Според автора обаче тя насочва вниманието към риска НАТО да бъде въвлечен в конфликт чрез собствената си реакция – нещо, което правителствата се стремят да избегнат. По сходен начин действа формулата „под прага на член 5“, която предварително характеризира конкретен ход като недостатъчно основание за прибягване до колективната отбрана като отговор. ISW отбелязва, че такъв език се възприема от Кремъл като признак, че съюзниците се страхуват от задействане на член 5, тъй като се съмняват в общата подкрепа.

Второто и най-широко срещано определение е „хибридно“. Добринт определи нападението в Лайпциг като действие „в съчетание с други хибридни действия“ и алармира, че Германия ще остане мишена. На същата пресконференция той заяви: „Не сме във война, но всеки ден сме мишена на хибридна война.“ Кларк вижда в израза опит да се отхвърли обективна реалност. Неговият аргумент е, че държава, подлагана ежедневно на военни действия, вече се намира във война, дори да не отвръща. Според него определението „хибридно“ представя атаките като нещо различно от военна кампания и така служи за оправдание да не се прибягва до колективна отбрана. Кларк е категоричен, че Москва възприема това като готовност на Европа да търпи подобни действия и занапред.

Третото определение е „кинетично“ и идва от държавите, разположени по източния фланг. На 2 септември, преди неформалната среща на външните министри на ЕС, литовският външен министър Кястутис Будрис каза: „Руските атаки срещу нас вече не са хибридни, те са силно кинетични.“ От своя страна председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен характеризира случилото се в Лайпциг като „нападение с материали за военна употреба, извършено от руски оперативни агенти на територията на ЕС“. ISW счита, че тези формулировки са по-точни, но в същото време и те подценяват характера на предишните руски атаки.

Следващото определение е „държавно спонсориран тероризъм“. В интервю за The Telegraph директорът на Естонската служба за външно разузнаване Каупо Розин зачеркна понятието „хибридни действия“, тъй като според него е евфемизъм, и призова така да бъдат наричани саботажите и подривната дейност в Европа. На 2 септември върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас заяви, че атаката в Лайпциг носи „всички белези на държавно спонсориран тероризъм“. Терористичните нападения имат важен прецедент в историята на НАТО: атентатите от 11 септември 2001 г. доведоха до единственото досега задействане на член 5 в цялата история на пакта. Според Кларк обаче и този термин отделя всички текущи атаки от заплахата от конвенционално военно нападение. Затова ISW засега не предлага собствен термин, а описва действията като координирани, ръководени от държавата кинетични атаки срещу цели в Европа.

Според института спорът за думите има практическо значение, тъй като различните епизоди от последните месеци са отделни парчета от един и същ пъзел. Полша докладва продължаващи опити за саботаж на жп мрежата. Премиерът Доналд Туск определи като саботаж пожара в завода за дронове на WB Group, която доставя техника за Украйна. На 10 септември Reuters съобщи, че през пролетта британски, норвежки и американски военни са засекли край Свалбард изпитания на техника за извеждане от строя на подводни кабели, провеждани от Главната дирекция за дълбоководни изследвания (ГУГИ) на Руската федерация. Тези кабели свързват архипелага с континентална Норвегия и пренасят данни от наземната станция SvalSat. На 29 май дрон „Геран-2“ порази жилищен блок в румънския град Галац и рани двама души. ISW оценява една част от нарушенията на въздушното пространство на НАТО при руските удари по Украйна като умишлени. Според института и умишлените, и непреднамерените нарушения дават на Москва полезна информация за реакциите на ПВО на НАТО.

Като особено сериозен се счита епизодът от 13 септември, когато руски дрон удари влак и бензиностанция край гранично-пропускателния пункт Ягодин на украинско-полската граница. Малко преди това тъкмо през него премина дипломатически влак, превозващ Борис Джонсън, Карл Билт и правителствени съветници по сигурността от няколко държави членки на ЕС, които се завръщаха от конференцията „Ялтенска европейска стратегия“, проведена в Киев. Украинската железопътна компания „Укрзализниця“ в последващо изявление съобщи, че е засякла приближаващия дрон камикадзе, при което е наредила евакуация на пътниците около 15 минути преди попадението. Според компанията дипломатическият влак, умишлено потеглил по-рано от разписанието, е бил предполагаемата цел. ISW прави по-категорична оценка: с висока степен на увереност институтът заключава, че Кремъл е искал да рани или убие настоящи и бивши високопоставени европейски служители.

В тази поредица ISW вижда цели, надхвърлящи материалните щети. Кремъл е воден от стремеж да осуети доставките за Украйна и да принуди европейските армии да запазят техниката за собствената си отбрана. Други цели са събирането на разузнавателни данни за реакцията на НАТО и изострянето на политическите и социални разногласия в Европа. Не на последно място, Москва се опитва да повиши максимално прага на търпимост към инциденти с насилие в съюзниците, така че всяка следваща атака да изглежда като пореден инцидент, вместо като умишлена ескалация. Според Кларк повтаряйки определенията, които омаловажават руските действия, съюзниците неволно улесняват този процес.

Втората половина на доклада свързва използвания език със заплахата от конвенционално руско нападение. Сценарият, за който Кларк алармира, не е мащабно настъпление до Висла, а ограничена операция към една или повече държави от Прибалтика. Тя може да включва въздушни, ракетни или дронови удари, а паралелно и потенциален сухопътен пробив с овладяване на тясна ивица територия, след който съюзниците да трябва да решат дали да я освобождават. Според автора подобен ход не би застрашил военно съществуването на НАТО, но би могъл да предизвика политическо разцепление. Рискът е съюзниците да не постигнат съгласие за общ отговор или нападнатата държава да не поиска задействане на член 5 от страх, че няма да последва единна подкрепа. Като чисто хипотетични сценарии докладът формулира операция с дронове в подкрепа на провъзгласена „Нарвска народна република“ (Естония) и удари по обекти на НАТО, представяни от Русия като подпомагащи украинските атаки с дронове срещу руския тил.

Според ISW сроковете, към които се ориентира Европа, са твърде далечни. В план от 24 юни германското министерство на отбраната посочва, че фокусът е „първоначално върху 2029 г., когато Русия би могла да е способна да нападне територията на НАТО“. Нидерландската бяла книга за отбраната допуска, че при най-неблагоприятния сценарий ограничен въоръжен конфликт с държави от пакта е възможен до година след края на бойните действия в Украйна. Командващият естонските отбранителни сили генерал Андрус Мерило предупреди, че руската армия може да възстанови бойната си готовност още през догодина. Командващият латвийските въоръжени сили Каспарс Пуданс заяви пред Financial Times: „Ако бях в Кремъл, щях да кажа, че ако правим нещо, трябва да го направим до края на 2028 г.“ Доводът е, че повечето европейски програми за модернизация няма да дадат резултат преди 2029 г.

Кларк оспорва и допускането, че руската армия трябва първо да възстанови състава си отпреди февруари 2022 г. Според него тя няма да се върне към предишния си облик, но и частично възстановени сили могат да бъдат достатъчни за ограничена операция, ако Кремъл прецени, че НАТО няма да притежава волята да отговори единно. Авторът не приема бавното руско настъпление в Украйна като основание за спокойствие. Той посочва, че срещу Русия стои армия с над 4 години боен опит, отдавна укрепвани дефанзивни позиции и връзка между нуждите на фронта и производството в тила, каквато според него няма нито една държава от НАТО. Естония, Латвия и Литва са по-малки и не разполагат с украинската „стена от дронове“. Кларк е на мнение, че при руско нападение с разпръснати пехотни групи и екипи за управление на дронове по модела на центъра за безпилотни технологии „Рубикон“ дефанзивните планове на НАТО, концентрирани в спиране на бронирани колони, може да не отговарят на характера на атаката.

Тази оценка не е общоприета. В края на юли латвийският министър на отбраната Раивис Мелнис заяви пред естонската обществена медия ERR, че директно руско нападение срещу НАТО в момента е невъзможно. На 11 юни, на авиосалона ILA в Берлин, върховният главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа генерал Алексъс Гринкевич каза, че Русия „не търси конфликт“, тъй като знае, че нападение в Прибалтика няма да успее. Представители на Алианса последователно заявяват, че възпирането работи. Заключението на федералните власти в Берлин относно руската отговорност за удара в Лайпциг също остава оценката на правителството: няма задържани и все още е твърде рано за съдебно произнасяне.

Отговорът на ISW е, че възпирането може да спре мащабен сблъсък, без да спира опити за унищожаване на украински самолети на германско летище, палежи в заводи и нападение с дрон срещу влак с политически фигури от високите етажи на европейската политика. Лайпциг, пожарите и Ягодин не доказват, че предстои непосредствен удар срещу съюзник. Според института обаче тези случаи показват готовност на Кремъл да допуска повтарящи се всяка седмица нахлувания на руски дронове и ракети във въздушното пространство на НАТО.

Докладът отхвърля както паническите предупреждения за „Трета световна война“ и бърза руска окупация на целия Балтийски регион, така и обвиненията, че всеки, който говорил за заплахата от конвенционална заплаха в близко бъдеще, всява страх или обслужва интересите на оръжейната индустрия. Според Кларк свалянето на дронове във въздушното пространство на НАТО, засилването на присъствието по източния фланг и защитата на инфраструктурата от саботажи са легитимни отбранителни мерки, без значение от начина, по който Москва се опитва да ги представи. Европа, пише той, може и да няма нужда от масово уплашено население, но има нужда от осведомено население и стреснати правителства.

Практическата препоръка е държавите по източния фланг да могат да отбиват атаки с ниска интензивност със собствени сили и командни структури под нивото на стратегическото командване на НАТО. Докладът завършва с препоръка към страните да не разчитат, че целият Алианс ще успее навреме да организира и изпълни единен отговор. Промишлеността трябва да има способността да увеличава производството на дронове бързо и да ги усъвършенства с всяка следваща серия, а не да се трупат запаси от модели, които могат да остареят, преди изобщо да бъдат използвани.

Възможно е европейските столици да продължат да описват руските действия като „хибридни“ или пък да изчакат нов инцидент с жертви, за да променят речника си. Самият Берлин използва това определение, за да опише нападението в Лайпциг. Свикване на консултации по член 4 след нападение с дрон или саботаж, включване на термините на Будрис и Калас в официални документи на ЕС или изтеглянето на германските срокове за подготовка преди 2029 г. биха показали промяна в нагласата и възприятието на европейските правителства към руската заплаха. Те обаче не биха доказали сами по себе си, че у Кремъл съществува конкретно намерение или план за нападение. Обратно, ако след затварянето на консулството в Бон тези атаки в Германия затихнат и Лайпциг остане изолиран случай, това би дало основание да се преразгледа оценката за ефекта от германските мерки, без автоматично да се възприема причинно-следствена връзка. Основното предупреждение на ISW е, че третирането на всяка нова атака като отделна „провокация“ може неусетно да повиши прага на насилие, което съюзниците са готови да търпят, до неговото нормализиране.

Германия затваря последното руско консулство и Руския дом в Берлин

🇩🇪🏛🇷🇺 Германия закрива руското генерално консулство в Бон на 18 септември и прекратява договора, който урежда дейността на Руския дом в Берлин, след като обяви Руската федерация за отговорна за опита за нападение с дрон на летище Лайпциг/Хале от 4 август. Пакетът беше представен във вторник от външния министър Йохан Вадефул и вътрешния министър Александер Добринт; по същото време руският посланик Сергей Нечаев беше извикан във Външното министерство.

Добринт формулира извода без уговорки: „Федералното правителство стига до заключение, че Русия носи отговорност за хибридното нападение в Лайпциг.“ Като основание той посочи съвкупността от резултатите от полицейското разследване, начина на извършване и разузнавателните сведения. По думите му данните сочат, че участниците в атаката са действали от името на руски държавни структури, а свойствата на дрона, използваните части, взривното вещество и горивото съвпадат с онова, което Русия е използвала при други хибридни операции и във войната срещу Украйна. Задържани по случая няма, няма и съдебно установена отговорност: заключението е на изпълнителната власт.

Самото деяние е от вечерта на 4 август. FPV квадрокоптер с около 800 грама ПЕТН се удари в крилото на украински военно-транспортен самолет Ан-124 близо до горивния резервоар, но не детонира, а часове по-късно беше открит от шофьор на летищен автобус. На другата нощ товарен Boeing 757 се сблъска с дрон на около 400 метра височина, докато набираше височина след прекратен подход за кацане, и кацна аварийно в Хановер. На 14 август западно от летището беше открит трети дрон с около 50 грама хексоген. От януари насам ръководството на летището е преброило 18 случая, при които дрон е нарушил въздушното движение над обекта. През него минава програмата на НАТО Strategic Airlift International Solution, превозваща оръжие към източния фланг и Украйна, а голяма част от полетите се изпълняват от украински товарни оператори.

Закриването на представителството в Бон премахва и последното руско генерално консулство на германска територия. През май 2023 г. Берлин нареди на Москва да закрие 4 от 5 консулства в отговор на решение на Москва, което ограничи германския персонал в Русия; единствено Бон остана отворен. След 18 септември Русия ще бъде представена в Германия само от посолството, т.е. губи консулската си мрежа в най-голямата по население държава в Европейския съюз. Това е мярката с най-ясна практическа цена за Москва.

Полша извървя същия път по-рано и по идентични причини. Варшава закри руското консулство в Познан през октомври 2024 г. заради кибератаки и опити за саботаж, това в Краков през май 2025 г. след палежа на търговски център „Маривилска 44“, а последното в Гданск през ноември 2025 г. в отговор на саботаж по железниците. Полският външен министър Радослав Сикорски похвали Германия за това, че следва полския пример. Нейният случай показва и обичайната форма на руския отговор: Москва закри полското консулство в Калининград, с което цената беше изравнена за сметка на западното дипломатическо присъствие в Русия.

Същият механизъм прави и втората германска мярка двупосочна. Руският дом на науката и културата на Фридрихщрасе не се закрива с отделен административен акт, а като резултат от прекратяване на договора, който позволява дейността му – Споразумението за центровете от 2011 г. По силата на документа Германия плаща най-малко 70 000 евро годишно, които покриват данъкът върху сградата и постъпват в бюджета на провинция Берлин, докато Русия финансира Гьоте-институт в Москва. Говорителка на федералното външно министерство обясни през август, че закриването на Руския дом води след себе си и до затварянето на Гьоте-институт. Така Берлин плаща за мярката със собственото си културно присъствие в Москва.

Досието срещу Руския дом се трупа от десетилетия. Институтът работи от лятото на 1984 г. и се управлява от „Росотрудничество“ – агенция в структурата на руското ведомство на външните работи, санкционирана от ЕС от 2022 г. През 2025 г. Мюнхенският административен съд прие, че санкциите обхващат и Руския дом, въпреки че решението все още не е влязло в сила. Документ на френското вътрешно ведомство, цитиран от WDR и Süddeutsche Zeitung, определя институцията като прикритие на руските служби със задача да влияе върху руската диаспора. Според същия документ Ксения Фьодорова, ръководила до 2023 г. френския клон на RT, е имала стремежи към директорския пост. През цялото това време германската държава е плащала данъка върху сградата.

Аргументът срещу закриването беше формулиран и от управляваща коалиция. Юрген Хардт, говорител на парламентарната група на ХДС/ХСС по въпросите на външната политика, заяви през август, че кабинетът трябва да претегли ползата от затварянето спрямо щетата за германското присъствие в Москва. По думите му западните представителства там остават сред малкото опори за демократичните сили в Русия, което си личи и от настоящия процес срещу либералната партия „Яблоко“. Германия направи тази преценка и избра закриването.

Останалата част от пакета санкции има по-ограничена непосредствена тежест. Германия ще предложи в ЕС включването на нови руски граждани в санкционни списъци заради хибридни нападения и ще настоява за затягане на контрола при влизане на руски граждани. Това обаче са предложения, чието приемане зависи от Брюксел и от съгласието на всички 27 държави членки. По отношение на натиска върху сенчестия флот Вадефул призна, че взетото решение няма непосредствени практически последици, а има за цел предимно да демонстрира готовност за действия срещу структури в орбитата на руската държава. Мерките по линия на разузнаването не бяха конкретизирани. Германия не поиска и консултации по чл. 4 от договора на НАТО, тъй като прецени подобен ход за непропорционален спрямо причината.

Извикването на руския посланик е ход, чиято ограничена тежест си пролича у от честотата, с която Берлин прибягва до него. Нечаев е привикан на разговор над 12 пъти от февруари 2022 г. насам, последно през юли заради кибератаки срещу няколко европейски държави. Инструмент, използван с такава честота за близо 5 години, вече е по-скоро дипломатическа рутина, отколкото самостоятелна последица.

Реакциите не закъсняха. Говорителката на руското министерство на външните работи Мария Захарова заяви пред Интерфакс, че на „антируското действие“ ще бъде отговорено, без да уточни как. Главният секретар на НАТО Марк Рюте написа, че алиансът се намира в пълна солидарност с Германия и прогнозира, че опитите на Русия да сплаши съюзниците и да подкопае единството им ще се провалят. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен съобщи, че сутринта е разговаряла с канцлера Фридрих Мерц: „Германското правителство предприе силни мерки. И посланието е ясно: хибридните нападения няма да останат без ясен отговор.“

Разпределението на цената е очевидно. Москва губи консулската си мрежа в Германия и площадката си за влияние в Берлин. Германия от своя страна губи Гьоте-институт в Москва, докато мерките, които могат да имат пряка финансова цена за руската държава, засега са внесени като предложения в Брюксел. Преди дни подготвителите на пакета определиха пред Welt изгонването на отделни дипломати и закриването на Руския дом като недостатъчен отговор, а затварянето на консулството в Бон е единствената мярка, която надвърли този праг.

Взривен дрон е намерен до украински Ан-124 на летище Лайпциг

🇩🇪💥✈️ Дрон с прикрепен взривен заряд и детонатор беше открит на южната писта на летище Лайпциг/Хале, само на метри от Ан-124-100М „Руслан“ на украинската компания Antonov Airlines. Детонаторът не е сработил, защото е бил дефектен. Апаратът е забелязан от служител на летището преди полунощ срещу 5 август; рентгеновото обследване на място е показало прикрепена маса, която полицейските експерти описват като взривно вещество, а сапьори са я унищожили с контролиран взрив, след като роботът им приближил находката. Криминалната служба на провинция Саксония описва апарата като носещ неизвестно взривно устройство. Говорител на НАТО потвърди пред германската агенция dpa, че Алиансът знае за инцидента, а местните власти продължават разследването.

В същите нощни часове товарен самолет на DHL е ударил неизвестен предмет на около 6 км от пистите. Машината е трябвало да кацне в Лайпциг, прекъснала е захода и при повторно набиране на височина е усетила удара; екипажът е продължил полета и е приземил самолета в Хановер, където по носовата секция е открито леко поражение. Федералната служба за разследване на авиационни произшествия потвърди сблъсъка. Полицията проверява дали двата случая са свързани, но досега не е обявила публично открита част от летателен апарат нито по машината, нито по трасето ѝ.

Летището спря приемането и изпращането на полети малко преди полунощ. Няколко борда са отклонени, сред които пътнически полет от Майорка и товарни машини; северната писта е върната в експлоатация в ранните сутрешни часове, южната остава затворена за оглед. Товарният възел на DHL, който кара по нощен график и изпраща основната си вълна между полунощ и три часа, е натрупал закъснения от няколко часа. Тук е централният пункт за Европа на експресното звено на компанията, а по обем на обработен въздушен товар Лайпциг отстъпва в Германия само на Франкфурт; всяко нощно прекъсване се пренася по веригата към сутрешните доставки в целия континент. Изпълнителният директор Тобиас Майер сподели по време на разговора за тримесечните резултати, че компанията проучва събитията и има готови планове за подобни положения, така че въздействието върху клиентите да остане възможно най-малко.

Изборът на място не е случаен. Antonov Airlines държи техническа база в Лайпциг от 2006 г., а след началото на пълномащабната инвазия прехвърли там оперативния център на флота си, защото украинското въздушно пространство е затворено. Оттам той лети по програмата на НАТО за стратегически въздушен транспорт SALIS, чието действащо споразумение от 2021 г. обхваща и текущата: за страните участнички тя осигурява гарантиран достъп до самолети Ан-124-100, всеки от които вдига до 120 тона извънгабаритен товар. Това е способност, която НАТО не притежава в достатъчен обем със собствени машини: най-тежкият транспортен самолет на Бундесвера, A400M, вдига до 37 тона, т.е. по-малко от една трета от товара на един „Руслан“. Строителството на нов хангар за обслужване на украинските самолети в Лайпциг започна през април и се очаква да приключи догодина. Т.е. устройството е оставено не просто на голямо товарно летище, а до точно определена машина от малък и незаменим флот, чието обездвижване продължава с месеци.

Техническият профил на заряда подсказва за занаятчийско, не заводско изделие. По източници от службите за сигурност, цитирани от Ройтерс, масата съдържа смес от изкуствен тор и бензин, импровизиран състав от семейството на амониево-нитратните заряди с горивна добавка. Такава смес е евтина, съставките ѝ се купуват свободно и не оставят следа до арсенала на конкретна държава, но е капризна при инициирането и изисква усилващ детонатор, който тук се е оказал дефектен. Именно тази неизправност е разликата между прекъснат нощен график и взрив на метри от заредена машина с размах на крилата 73 метра, паркирана на перон, където стоят още три украински товарни самолета.

Как устройството е попаднало на пистата остава без публична информация. Полицията не е казала дали е пристигнало по въздух и приземено, или е било внесено през периметъра, а това е разликата между пробив в наблюдението на въздушното пространство и пробив във физическата охрана на критичнен обект. Именно отговорът на този въпрос ще определи и коя служба носи отговорността за пропуска.

Лайпциг е бил цел и преди, при това по същата логистична верига. На 20 юли 2024 г. в 5:45 ч. контейнер с пратки се самозапали на товарния терминал. По-малко от денонощие по-късно, на 21 юли около 9 ч. втори колет пламна в ремарке на депо в Яблоново край Варшава, а на 22 юли трети такъв избухна в склад на DHL в Бирмингам. Устройствата съдържали термит, скрит в масажни възглавници и туби с козметика. Полската национална прокуратура заяви, че целта на организаторите е да изпитат канала за такива пратки, които по-късно е трябвало да заминат за САЩ и Канада. През септември 2025 г. литовската прокуратура официално посочи руското военно разузнаване (ГРУ) като организатор на схемата; разследващите в Литва и Полша са установили 22 заподозрени. Бивш ръководител на германската служба за контраразузнаване формулира публично каква е реалната опасност: при задействане във въздуха такъв заряд води до катастрофа.

Същото летище е обект на силен разузнавателен интерес. Миналата година германски съд осъди китайска гражданка, служителка на логистична фирма, обслужваща Лайпциг/Хале, за предаване на данни за полети, товари и пътници, включително за превози на военна техника и на хора, свързани с германска оръжейна компания. Информацията е събирана през 2023 и 2024 г. и е отивала при бивш сътрудник на крайнодесен евродепутат, обвинен в шпионаж в полза на Пекин. Каналът е различен, но обектът на наблюдение е същия: кой какво товари и кога излита от Лайпциг.

Германските летища вече втора година живеят със засилващ се поток от неоторизирани прелитания. През нощта на 10 септември 2025 г. между 19 и 21 руски дрона навлязоха във въздушното пространство на Полша по време на масиран удар срещу Украйна; полски и нидерландски изтребители свалиха поне три, Варшава задейства член 4 от Северноатлантическия договор, а два дни по-късно НАТО стартира постоянната мисия Eastern Sentry за уплътняване на ПВО по източния фланг. През октомври летището в Мюнхен беше затваряно два пъти за две денонощия заради дронове, забелязани близо до двете писти; само първата нощ 17 полета не успяха да излетят и близо 3000 пътници останаха на земята. През декември 2025 г. федералните власти учредиха съвместен център за борба с безпилотни апарати, който за първи път събира в едно федералните и провинциалните ведомства под ръководството на федералната полиция. През юли 2026 г. румънски F-16 свалиха два дрона за две денонощия над Бузъу и над делтата на Дунав; Букурещ обяви произхода на първия за руски и подготви протестна нота до Москва.

На 6 март 2026 г. влезе в сила втора поправка в закона за сигурността на авиацията. Тя даде отговорността за откриване и неутрализиране на дронове на летищата в цялата страна на федералната полиция, позволи на провинциите да искат помощ от Бундесвера по ускорена процедура, включително с оръжие, и предвиди до 5 години затвор за неправомерно проникване в зона за авиационна сигурност. Числата обясняват защо законодателят бърза. Германският контрол на въздушното движение регистрира 108 съобщения за дронове от януари до април 2026 г. при 47 за същия период на предходната година, т.е. над двукратен ръст; цели 100 от 108 са в района на летища, а най-често засегнати са столичното Бранденбург с 25 прекъсвания, Бремен с 22 и Франкфурт с 15. В повечето случаи пистите биват затваряни за период от половин час до няколко часа, докато въздушното пространство се обезопаси.

Досегашните нахлувания над германски обекти се изчерпваха предимно с наблюдение и прекъснат график. Находката в Лайпциг обаче е от друг порядък: апарат с боен товар, оставен на метри от конкретен самолет. Много вероятно е зарядът да е бил насочен точно към конкретния самолет, а не към обекта изобщо, защото южната писта е служебният подстъп към перона на украинския превозвач, а самият дрон е бил намерен в непосредствена близост до Ан-124, докато на площадката са стояли още три украински машини.

Кой стои зад изпълнението остава неясно и германските власти не са го приписали на никого. Логиката на целта и прецедентът обаче натежават силно в една посока: вероятно е операцията да е насочвана от руски служби. Основанието не е общата схема, а фактите по случая, най-силният от които е, че вече има доказана операция на ГРУ с обявени заподозрени и съдебна следа в две страни, а поразената цел днес е операторът, който отговаря за извънгабаритния товар на Алианса и на Украйна. Алтернативно обяснение съществува и има собствена следа: част от нахлуванията над германски обекти през последните месеци се оказаха дело на любители, а начело в класацията по прекъсвания стоят столичното Бранденбург и Бремен, летища без особена военна тежест. Не съществува любителски полет, който да пренася устройство с взривно вещество и усилващ детонатор.

Дали сблъсъкът с товарната машина на DHL е част от същия епизод, е отделен въпрос с относително равни шансове в двете посоки. Полицията го проверява, но повреда по носовата секция при прекъснато кацане на 6 км от прага на пистата би могла да е причинена от сблъсък с птица, и с попадение в отломка; засега няма публично обявена находка, която да свързва двете.

Две жертви и трима тежко ранени след врязване на автомобил в пешеходна зона в Лайпциг.

🇩🇪 Двама души загинаха, а трима други са сериозно ранени, след като автомобил се вряза в пешеходна зона в центъра на източния германски град Лайпциг. Това съобщи кметът Буркхард Юнг, което бележи поредния подобен инцидент в страната през последните години.

Полицията е арестувала шофьора, идентифициран като 33-годишен мъж с германско гражданство. Органите на реда заявиха, че няма допълнителна опасност за обществеността.

„Оплакваме двама загинали, в момента има трима тежко ранени и много други, които са пострадали“, заяви Юнг пред журналисти на брифинг в понеделник вечерта, цитиран от Leipziger Volkszeitung.

„Невъзможно е да се намерят правилните думи за тази ужасяваща атака“, добави той.

Подобно на други европейски страни, през последните години Германия е свидетел на поредица от нападения с врязване на автомобили и атаки с нож. Голяма част от тях бяха извършени с религиозни и политически мотиви, докато други бяха извършени от хора с психични проблеми.

Министър-председателят на провинция Саксония Михаел Кречмер заяви, че заподозреният „вероятно има психични разстройства“. Длъжностни лица отбелязаха, че той се е предал без съпротива, предава Leipziger Volkszeitung.

Полицията проведе мащабна операция в района с множество спасителни автомобили и затваряне на пътища.

В официално съобщение от общината случаят беше определен като „събитие с масови жертви“, но властите не успяха да уточнят точния брой на ранените.

Местната радиостанция Radio Leipzig съобщи, че повреден SUV фолксваген с човек върху превозното средство е бил забелязан да преминава с висока скорост през пешеходната зона.

Миналата година двама души бяха убити в западния град Манхайм, след като 40-годишен мъж се вряза с кола в група пешеходци – само седмици след подобна атака по време на демонстрация на синдикатите в Мюнхен, при която загинаха двама и бяха ранени над 40 души, сред които много деца.

През декември 2024 г. няколко души загинаха при врязване на автомобил в коледен базар в източния град Магдебург. Този инцидент се случи месеци след нападение с нож на фестивал в западния град Золинген.