Thales ще създаде в Япония база за поддръжка на отбранителна техника

🇫🇷🛠️🇯🇵 Френската група Thales ще създаде в Япония база за поддръжка на отбранителна техника и съдействие при експлоатацията ѝ. Групата ще предаде на японския си партньор Japan Steel Works технологията на тежката минохвъргачка 2R2M, чието производство в страната започва през 2027 г. Nikkei разкри плановете на 11 октомври, позовавайки се на свои източници. По оценка на изданието за първи път чуждестранен производител на въоръжение изгражда в Япония специализирана база за поддръжка и експлоатация на японско военно оборудване.

Базата ще проверява годността на използваните системи и ще извършва диагностика на неизправности. Първоначално тя ще обслужва Морските сили за самоотбрана (JMSDF), т.е. военноморския флот, след това ще обхване и Сухопътните и Въздушните сили за самоотбрана, а в по-дългосрочен план се предвижда и дейност в гражданския сектор. Френското правителство притежава малко под 30% от акциите на Thales. Групата е най-силна в технологиите за откриване, преди всичко радарите и сонарите. В Япония тя доставя оборудване на Силите за самоотбрана, но досега доставките са били основно на готови изделия. Подобен е случаят и със сонара SAMDIS. През 2020 г. Thales се договори с Mitsubishi Heavy Industries да го доставя за безекипажния подводен апарат OZZ-5 на JMSDF. SAMDIS е високочестотен сонар със синтезирана апертура, тоест система, която натрупва последователни сигнали, докато апаратът се движи, и така постига разделителната способност на много по-голяма антена. Предназначен е за търсене на морски мини.

2R2M е 120-мм нарезна минохвъргачка с полуавтоматично зареждане, монтирана на бойна машина. Тя е разработена на основата на теглената MO-120-RT, която Сухопътните сили за самоотбрана (JGSDF) вече имат на въоръжение, и използва същите боеприпаси. В японската армия 2R2M служи за въоръжение на самоходната минохвъргачка Тип 24, изградена върху осемколесното шаси на бойната машина Тип 16 на Mitsubishi Heavy Industries. Доставките започнаха през фискалната 2024 г. с 8 броя, бюджетът за догодина предвижда още 8, а планът е за общо 102, показват данните, събрани от Army Recognition през юни 2025 г. Минохвъргачката стреля на около 8 км със стандартна мина, на близо 13 км с активно-реактивна мина, която има собствен ракетен двигател, а с управляема мина достига до 17 км. Nikkei не уточнява за коя програма са предназначени минохвъргачките, които ще се произвеждат в Япония.

Nikkei свързва сделката с усилията на Япония да укрепи способността си да води продължителни бойни действия: според вестника дългосрочното участие на голям чуждестранен производител във веригата за доставки е възможност за страна, която си поставя такава цел. Изпълнителният директор на Thales Патрис Кен, интервюиран от Nikkei в централата на групата в Париж, свърза интереса на групата с разширяването на японската отбранителна индустрия. „Решението отбранителните инвестиции да растат вече е взето и пазарът се разширява“, каза той. Групата вижда „потенциални възможности за сътрудничество с японски партньори в областта на отбраната“, добави Кен, като посочи радарите и сонарите сред технологиите, с които Thales може да помогне.

Друг чуждестранен доставчик открито назова проблема, който подобна база цели да реши. На 26 август американската General Atomics Aeronautical Systems (GA-ASI) и японската Fujitsu подписаха меморандум, с който започват да проучват възможността Fujitsu да поеме поддръжката на дроновете MQ-9B SkyGuardian в Япония и съдействието при експлоатацията им. Японското министерство на отбраната планира да купи 23 такива апарата за JMSDF и да започне да ги въвежда в експлоатация през финансовата 2027 г. Според GA-ASI стабилната им експлоатация изисква капацитет на място заради „продължителните срокове за доставка на резервни части и набиране и обучение на персонал със специализирана квалификация по поддръжка“. Техниката, внесена в готов вид, зависи от доставчика зад граница при всяка по-сериозна повреда, а при продължителен конфликт времето за ремонт пряко определя колко кораби и самолети остават в строя. Разликата е в модела: GA-ASI предава работата на японска компания, докато Thales изгражда собствена база.

Политическите условия в самата Япония се промениха през пролетта. На 21 април кабинетът на премиера Санае Такаичи отмени правилото, което ограничаваше по-голямата част от военния износ до пет категории: средства за спасяване, транспорт, предупреждение, наблюдение и разминиране, съобщава Reuters. Всяка сделка вече се преценява поотделно, а износът на оръжие е разрешен само за държави, с които Япония има споразумение за трансфер на отбранителна техника и технологии. Франция има такова споразумение от 2015 г. „Никоя държава вече не може сама да защити своя мир и своята сигурност“, написа Такаичи в X. Три седмици по-рано, на 1 април, в Токио се проведе осмото издание на двустранна среща на външните и отбранителните министри във формат „2+2“, а министрите на отбраната Шинджиро Коидзуми и Катрин Вотрен подписаха пътна карта за разширяване на сътрудничеството. Thales не е единственият европейски производител, който търси място в Япония: през юни Rheinmetall заяви пред Jiji Press, че възнамерява да създаде първата си база за отбранително производство в страната в партньорство с местни фирми.

Пекин реагира на реформата на правилата за износ още в деня на обявяването. Говорителят на китайското външно министерство Го Цзякун заяви, че Китай е „сериозно загрижен“ и „твърдо ще се противопоставя на безразсъдната милитаризация от нов тип“ в Япония, предаде AFP. Китайското министерство на търговията вече забрани на 6 януари износа на стоки с двойна употреба, тоест граждански изделия, приложими и за военни цели, за военни крайни потребители в Япония. На 24 февруари то добави 20 японски субекта в своя списък за експортен контрол, като забрани износа на такива стоки за тях. Сред тях са подразделения на Mitsubishi Heavy Industries, Kawasaki Heavy Industries, IHI и NEC, наред с Национална отбранителна академия и космическа агенция JAXA. На 29 юни последва нов кръг от мерки: още 20 субекта в списъка, включително Националният институт за отбранителни изследвания към министерството на отбраната, и още 20 в отделен списък за наблюдение. Към 11 октомври няма публичен коментар от Пекин за плановете на Thales.

Китайските мерки показват на практика защо веригата за доставки е въпрос на устойчивост: с едно решение страната доставчик може да спре достъпа на целия японски отбранителен сектор до своите стоки с двойна употреба. Базата на Thales и производството в Japan Steel Works пренасят поддръжката и част от производството на японска територия с участието на производител от партньорска страна. Зависимостта обаче не изчезва, а се премества. Базата остава собственост на френска група, в която френското правителство държи почти 30%, а Nikkei описва предаване на технология само за минохвъргачката, не и за сензорите – областта, в която Thales е най-силна. При този модел Япония вероятно печели предимно по-кратки срокове за ремонт и диагностика, без да придобие технологията на сензорите.

Доколко зависимостта действително ще се премести в Япония, ще покажат няколко конкретни стъпки: къде ще бъде базата и кои системи на JMSDF ще поеме първо; дали министерството на отбраната или Агенцията по придобиване, технологии и логистика (ATLA) ще сключи с Thales договор за поддръжка; каква част от минохвъргачката ще произвежда самата Japan Steel Works и каква ще сглобява от френски възли. Най-важно е дали базата ще ремонтира на място, или само ще диагностицира и изпраща възлите във Франция. В първия случай Япония ще е скъсила веригата, от която в продължителна война зависи колко от оръжието остава в строя; във втория ще е получила преди всичко диагностичен пункт.