Азербайджан помилва французин ден след свалянето на санкциите срещу Усманов

🇦🇿🔓🇫🇷 Азерският президент Илхам Алиев помилва френския гражданин Мартин Райън, осъден в Баку на 10 години затвор за шпионаж. Решението дойде ден след като Европейският съюз извади руския милиардер Алишер Усманов от санкционния си списък. Сведения на Reuters и Euronews свързват двете събития с предварителни дипломатически преговори, въпреки че Баку отрича да е оказвал натиск върху Франция.

Трима европейски дипломати потвърдиха пред Reuters, че в поверителни разговори френски служители са признали, че Азербайджан използва съдбата на двама техни сънародници в затворите си, за да издейства премахването на санкциите срещу Усманов. Euronews съобщи още в понеделник, че предстои помилване. Тези сведения поставят въпроса дали ограничения, наложени заради руската война срещу Украйна, са станали предмет на договореност по случай без връзка с нея.

Райън е един от 20 души, включени в указа на президента. Сред помилваните има двама турски граждани, човек с двойно руско-израелско гражданство и пакистанец. Администрацията на Алиев обясни решението с „принципите на хуманизма“ и посочи, че са взети предвид личността, здравето и семейното положение на осъдените. Усманов не се споменава в съобщението.

Френското министерство на външните работи посрещна новината „с облекчение“, определи помилването като „хуманитарен жест“ и заяви, че то е резултат от „търпелив и взискателен диалог с азерските власти“. По сведения на Euronews Райън е освободен и се е очаквало да пристигне в Париж още същия ден.

38-годишният бизнесмен живеел в Баку от четири години, където работил за фирма за внос на храни, която предлага и консултантски услуги. Той беше арестуван през декември 2023 г. по обвинение в събирането на сведения за френската служба за външно разузнаване DGSE относно въоръжените сили и сътрудничеството в сферата на отбраната с Турция и Пакистан. Присъдата му беше произнесена през март 2026 г. Френските власти определиха процеса като произволен и несправедлив.

Преговорите в полето на дипломацията се развиха около възобновяването на санкционния режим на ЕС. Ограниченията, обхванали около 3000 лица, компании и организации, бяха въведени през 2014 г. в отговор на незаконното анексиране на Крим, след което бяха значително разширени след пълномащабната руска инвазия в Украйна. Те се подновяват с единодушие на всеки шест месеца.

Срокът им изтичаше на 15 септември. Посланиците на държавите-членки успяха да договорят удължаване с едва седмица, след като Словакия, а след нея и Франция поискаха Усманов да бъде изваден от списъка. Люксембург настояваше за същото по отношение на Михаил Фридман, съосновател на „Алфа Груп“, който съди страната за най-малко 16 млрд. долара заради замразените си активи. Компромисът от 22 септември премахна санкциите срещу двамата и удължи останалите мерки за три години вместо за шест месеца.

Неочакваната промяна в позицията на Франция изненада останалите европейски столици. На 11 септември френски дипломат обяви, че Париж подкрепя словашката инициатива, позовавайки се на съображения за национална сигурност.

Кампанията в подкрепа на Усманов започва няколко месеца преди това. През пролетта турският президент Реджеп Тайип Ердоган го описа като „узбекски филантроп“ в писмо до словашкия премиер Роберт Фицо. Организацията на тюркските държави, която включва Азербайджан, Узбекистан, Казахстан и Турция, също изпрати писма до лидерите на ЕС и президента на САЩ Доналд Тръмп с искане ограниченията да паднат.

Усманов е роден в Узбекистан и натрупва богатството си в металургията и телекомуникациите. Подобно на Алиев и казахстанския президент Касъм-Жомарт Токаев, той е завършил Московския държавен институт за международни отношения и познава лично двамата лидери.

Баку отрича да е обвързвал съдбата на френските затворници с режима на санкции. В средата на месеца азерски дипломат определи твърденията за натиск като „категорично неоснователни“. Той обясни, че Баку открито подкрепя премахването на ограниченията срещу Усманов, тъй като според него са несправедливи. Алиев е лобирал в негова полза и преди случая с французите, но мотивите за това застъпничество остават неясни.

Отношенията по оста Баку-Париж бяха обтегнати за дълъг период от време заради френската подкрепа за съседна Армения. Те започнаха да се стоплят след срещата на Алиев и Еманюел Макрон в Копенхаген през октомври 2025 г. Тогава азерският президент заяви, че „миналите недоразумения между двете държави са преодолени“. В същото време отношенията на Баку с Москва се влошиха след като руски зенитно-ракетен комплекс свали граждански полет на азерските авиолинии през декември 2024 г.

Кампанията за Усманов илюстрира значението на връзките между тюркските държави застъпничеството на Ердоган, но сама по себе си тя не позволява да се изключат различни дипломатически канали и интереси. Словакия разпространи писмото на Ердоган сред европейските столици, без да постигне резултат, преди Франция да се включи. Според неназовани европейски дипломати, цитирани от Reuters, именно съдбата на задържаните французите е мотивирала Елисейския дворец да промени позицията си.

Вторият французин, Анас Дераз, остава в затвора. Служителят на компанията за управление на води Saur беше осъден през 2025 г. на 12 години лишаване от свобода за подкуп. Според обвинението той е получил парите от руско-азерски бизнесмен срещу съдействие за освобождаване на задържана яхта. Името му не фигурира в указа от 23 септември, въпреки че Euronews го посочва като част от същата договорка.

Последна срещу европейския компромис се изправи Латвия, която беше водила съдебни дела, за да запази санкциите срещу Фридман и съдружника му Пьотр Авен. През 2022 г. страната лиши Авен от най-високото си гражданско отличие, защото не осъди руското нахлуване.

Ветото на Латвия би попречило на подновяването на режима и би прекратило ограниченията срещу всички останали включени в него – от Владимир Путин до Роман Абрамович – поради което реши да се въздържи, а премиерът Андрис Кулбергс определи решението като „избор между лошо и много по-лошо“.

Латвия обяви, че ще наложи национални санкции на Усманов и Фридман, за да предотврати размразяване на активите им в страната. Кулбергс съобщи също, че след разговори с Макрон Франция се е съгласила да започне преговори за включването на Латвия във френската инициатива за ядрено възпиране.

Киев очаквано реагира остро. Министърът на външните работи Андрий Сибига определи това решение като „позорно и неоправдано“, написа, че „Москва празнува“, и призова държавите от ЕС да наложат собствени ограничения на двамата милиардери. Президентът Володимир Зеленски, който говореше в Ню Йорк след среща с американския си колега Доналд Тръмп, обвърза решението с усилията на Руската федерация да разбие единството на Запада. „Може би тези двама олигарси сега са много щастливи. Но те не познават нас, не познават мен. Ще дойда отново в Европа със същите фамилии“, заяви той.

Кремъл приветства решението и отправи призив към ЕС да свали санкциите от „всички руски бизнесмени“. Развитието разочарова и европейските правителства, които очакваха по-единна позиция към Москва след смяната на властта в Унгария тази пролет, след като бившият премиер Виктор Орбан години наред спираше подновяването на ограниченията.

Компромисът има две противоположни последствия. Тригодишното удължаване отлага до есента на 2029 г. следващото редовно подновяване на този санкционен режим. Така държавите членки няма да разполагат на всеки шест месеца със същата възможност да обвързват своето съгласие с други отстъпки. В същото време свалянето на ограниченията върху Усманов и Фридман поставя под въпрос доколко решенията за отделни санкционирани лица остават обвързани с основанията за самите санкции. Люксембург поиска премахване на ограниченията срещу Фридман, докато той води дело срещу страната. Reuters предполага, че Франция подкрепи Усманов заради своите граждани, затворени в Азербайджан. Това дава основание списъкът със санкции да бъде разглеждан и като средство за договаряне по разногласия извън войната в Украйна.

Съдбата на Дераз може да даде допълнителна яснота за обхвата на предполагаемите договорки. Неговото освобождаване без нова отстъпка от ЕС би подкрепило версията, че преговорите са обхващали и двамата французи. Ново искане от Азербайджан, изрично обвързано с него, ще подскаже за продължаващ натиск срещу Париж. Оставането му в затвора само по себе си не би било достатъчно, за да се установи какво е било договорено.

📸 Снимка: Руският президент Владимир Путин се ръкува с Михаил Фридман на 26 юни 2003 г. (Getty Images)

Заемът зад най-големия пакет в Ozon води до компания на Тимченко

🇷🇺💰 Парите за най-големия акционерен пакет в Ozon са дошли от „Делта“ – дружеството, чрез което Генадий Тимченко държи 17% от нефтохимическия концерн „Сибур“ и получава дивидентите по този дял. Това е изводът на Фонда за борба с корупцията (ФБК), който реконструира по счетоводни отчети верига от заеми, свързваща един от най-близките приятели на президента Владимир Путин с втория по големина маркетплейс в Русия. Разследването, с автор Георгий Албуров, беше публикувано на 26 август 2026 г. – в седмица, в която удари с украински дронове засегнаха складове на Ozon в четири региона.

Публично известната част от сделката е сравнително кратка. През 2024 г. холдингът „Восток Инвестиции“, поел активите на фонда Baring Vostok след ареста на неговия основател Майкъл Калви и след началото на войната, продава своя дял в Ozon. Акциите се консолидират в новото акционерно дружество „О23“, което по-късно преминава у Александър Чачава за 38,2 млрд. рубли. Смяната на собствеността става публична едва на 25 юли 2025 г. Тогава пакетът е 27,71%. Към април 2026 г. Чачава го увеличава до 34,95% и вече е най-големият акционер в Ozon.

Чачава има значителна инвестиционна биография: основава фонда LETA Capital през 2012 г. Той придобива My.Games от VK срещу 642 млн. долара и държи 19,69% от „Яндекс“. Размерът на сделката за Ozon обаче надхвърля обичайния мащаб на венчърен фонд от този тип, а самият Чачава никога не е посочвал откъде са дошли средствата. По собствените му думи големите му сделки са финансирани със собствени средства и такива от заеми, но не е уточнявал кои са кредиторите.

Самата сделка не е реализирана на открит пазар. По котировките от 2024 г. същият брой акции би струвал около 200 млрд. рубли, а независими оценки на актива го поставят в диапазона 100–120 млрд. рубли. Обявената цена е 38,2 млрд. Режимът за излизане на чуждестранен капитал от Русия налага значителен дисконт и изисква правителствено разрешение, което свежда кръга на потенциалните купувачи до онези, които могат да го получат. Още преди разследването пазарни участници, цитирани от „Ведомости“, смятат, че Чачава представлява интересите на по-голям инвеститор, без да го назовават.

По документите, анализирани от ФБК, финансовата верига се проследява първо чрез сравнително малки по размер взаимни вземания и задължения, а не чрез основния заем. В отчетността на „О23“ е записано, че на 14 август 2024 г. дружеството е придобито от акционерно дружество, чието име е скрито. Там фигурира и задължение от 5 млн. рубли към компанията майка по договор за безлихвен заем от 15 април 2025 г.

Директорът на „О23“ Алексей Егоров ръководи още три фирми. Една от тях е „Корпорация 42“. В нея същите 5 млн. рубли са записани като вземане от дъщерно дружество по договор със същата дата. Самата фирма е длъжник с 2,7 млн. рубли към своя неназована компания майка, а огледалното вземане фигурира в третата фирма, ръководена от Егоров – инвестиционната група „Стратосфера“. Неин собственик е физическо лице, чието име не е посочено в регистъра.

Ключовият заем се появява именно в отчетността на „Стратосфера“: 51 230 297 000 рубли, записани на ред 4311 от отчета за паричните потоци – „получаване на кредити и заеми“. Именно необичайната точност на сумата позволява тя да бъде проследена. Логиката на ФБК е, че насрещната страна би трябвало да отчете съответстваща стойност в собствената си отчетност.

В изтегления от фонда масив с отчетността на всички руски юридически лица за 2024 г. само 194 компании са отпускали заеми над 51,2 млрд. рубли. Търсенето по точната сума предлага само едно съвпадение извън „Стратосфера“ – акционерно дружество „Оптима“. Самият заем надхвърля с 13 млрд. рубли обявената цена на пакета в Ozon, като публикуваната отчетност не обяснява разликата.

„Оптима“ не е финансова институция и според данните, приведени от ФБК, не сочи собствен източник на средства от подобен мащаб. Кадровите връзки на дружеството обаче водят към един и същ корпоративно-политически кръг. Генералният директор Даря Брилякова работи и в автодрума „Игора Драйв“, записан на племенника на Путин Михаил Шеломов, както и в „АБР Менеджмент“ на Юрий Ковалчук. Предишният директор Анастасия Юлдашева е свързана с „Акцепт“ – друга фирма на Шеломов. Главният счетоводител Жана Цаплева идва от „Релакс“ – дружеството на Светлана Кривоногих, която в разследващи публикации е посочвана като бивша интимна партньорка на Путин и майка на дъщеря му Луиза Розова.

Според отчетността, цитирана от ФБК, средствата на „Оптима“ идват от „Делта“ – отново чрез безлихвено финансиране и то в размер, който се различава от заема към „Стратосфера“ с едва 1000 рубли вследствие на закръгляване. „Делта“ официално и публично принадлежи на Генадий Тимченко, а през това дружество минават дивидентите му от „Сибур“.

Според предишни разследвания на ФБК същият корпоративен кръг е финансирал строежа на двореца край Геленджик, издръжката на бавачките и учителите на синовете на Путин и Алина Кабаева, както и сделката за придобиване на пивоварната „Балтика“ от датската Carlsberg. Фондът твърди, че Тимченко е подарил на зетя на Путин Кирил Шамалов пакет в „Сибур“, който го е превърнал в доларов милиардер малко след като навършва 30 години, а също така че замък в Биариц е бил предоставен на Шамалов и дъщерята на Путин Катерина Тихонова.

През последните седмици тази финансова верига отново попадна в полезрението, след като украинските дронове започнаха да нанасят системни удари по логистична инфраструктура на Wildberries: над 40% от складовите площи на най-големия руски маркетплейс бяха унищожени, а щетите за платформата и нейните търговци доближават един трилион рубли.

От 22 август ударите се пренесоха и върху Ozon. Поразени бяха комплексите в Чапаевск, Оренбург, Енем в Адигея и Махачкала, последвани от склад в Ростов на Дон. На 30 август беше ударен сортировъчен център в Белгород, след което приемането на поръчки за областта не беше възстановено до края на месеца.

Пазарната реакция не закъсня. Акциите на Ozon паднаха с 26% до 2140 рубли, след което се възстановиха с 3,54% на следващия ден. Директният материален ефект засега изглежда под контрол: складове се наемат от девелопери, товарите са застраховани срещу диверсия, а изваждането на един комплекс засяга около 0,75% от оборота.

Основният риск е друг. Маряна Лазаричева определя като главен фактор за нестабилността не текущата щета, а трайно високата вероятност от повторение. Павел Веревкин посочва, че устойчива серия от удари би увеличила разходите за охрана, застраховки и транспорт. Ако темпът от август се запази, вероятността от нови удари срещу складовата мрежа на компанията остава висока – и именно такъв риск пазарът вече изглежда калкулира в цената.

Случаят с Ozon повтаря модел, документиран вече при „Балтика“, Shell и VK. Пивоварната беше извадена от контрола на Carlsberg с указ и впоследствие се озова при същия корпоративен кръг; руските активи на Shell поеха по сходен път; VK отдавна е под контрола на хора от най-близкото до Путин бизнес обкръжение.

Това очертава системен модел, при който войната действа и като механизъм за преразпределяне на дадена собственост. Чуждестранният акционер е принуден да излезе, цената се свива с административно наложен дисконт, а разрешение за сделката получава купувач, който не е избран чрез конкурентен пазарен процес.

ФБК призова Европейския съюз да наложи санкции на хората и фирмите, които според фонда държат дела в интерес на Путин. Нито Чачава, нито „О23“ фигурират в санкционните режими на ЕС, САЩ и Обединеното кралство, макар че на 23 юли Брюксел замрази активите на „Озон Банк“ със своя 21-ви пакет.

Според анализа на ФБК структурата остава устойчива и трудно проследима, докато крайният ѝ собственик е обозначен само като физическо лице без име в регистъра, а всяко следващо звено е прикрито поотделно чрез механизми, допустими от закона.

Към 1 септември 2026 г. нито Ozon, нито Александър Чачава, нито Генадий Тимченко са дали публичен отговор на твърденията.

Бомба в раница рани тежко семейството на олигарха Ермолаев в Монако.

🇲🇨💥🇺🇦 Бомба, скрита в раница и оставена във входа на жилищна сграда, рани тежко 3-членно семейство в Монако преди около час – двойка на възраст между 50 и 60 години в критично състояние и 13-годишно дете с по-леки наранявания.

Заснет от охранителни камери мъж е оставил раницата във фоайето на сграда на Rue Reverend-Pere-Louis-Frolla, на границата с френската община Босолей, малко преди да детонира в момента, в който семейството пристига на мястото. След това извършителят бяга пеша през границата и към момента се води издирване. Държавният министър на княжеството определи случилото се като „много вероятно атентат“, докато властите го посочиха по-предпазливо като „злонамерен акт“ и засега не извеждат терористичен мотив като водеща версия.

По данни на френската полиция пострадалите са украински и руски граждани – факт, който предполага двойно гражданство и още не е изяснен. Украински издания, сред които „Украинска правда“ и порталът АНТИКОР, още същата вечер съобщиха, че целта е семейството на Вадим Ермолаев – едно от най-богатите имена в украинския бизнес, но обект на санкции. Разследването обаче засега не потвърждава нито самоличността на пострадалите, нито дали самият Ермолаев е един от тях, или става дума за негови близки; разминаването между украинските и западните твърдения държи това твърдение непотвърдено, поради което всичко което следва до края на текста, стъпва върху нея условно.

Ермолаев, роден през 1968 г. в Днипро, изгражда състоянието си около корпорация Alef – конгломерат от около дузина предприятия в областите производство, строителство и селско стопанство, сред които Alef Estate, която издигна някои от най-високите сгради в Днипро, производители на строителни системи AXOR и Miroplast, както и алкохолното звено „Алеф-Винал“. Списание Focus го нарежда на 23-о място в класацията на най-богатите украинци за 2020 г. Forbes го поставя дори по-нагоре в годините на най-голям ръст. През 2019 г. се отказва от украинско гражданство и става гражданин на Кипър – ход, който по-късно ще тежи в обвиненията срещу него. Името му изплува в разследването на „Украинска правда“ за батальон „Монако“ – серия за украински богаташи, депутати и магистрати, прекарали войната на Лазурния бряг, където според местни издания заможни украинци заемат мястото, опразнено от напусналите руски олигарси; Ермолаев беше забелязан там да слиза от Bentley. Държавното бюро за разследвания на Украйна провери обстоятелствата около напускането на страната на над 80 нейни богаташи.

В края на декември 2023 г. Съветът за национална сигурност и отбрана на Украйна наложи 10-годишен режим на Ермолаев (указ №850/2023), който включва замразяване на активите и пълна забрана за стопанска дейност. Основанието, по данни на Службата за сигурност на Украйна, е сериозно: в разследване по наказателно дело №42023000000000610 след анексията на Крим през 2014 г. Ермолаев пререгистрирал алкохолния си бизнес на полуострова с подставени лица по руското законодателство и години наред плащал данъци в руския бюджет – т.е. финансирал държавата агресор. Самият Ермолаев отрича категорично: твърди, че никога не е имал активи в Русия, че е загубил предприятията си в Крим още през 2014 г. В края на същата година той отбеляза, че руска ракета е унищожила негов самолет и техника за 23 млн евро. През юни 2025 г. Върховният съд отхвърли иск на бизнесмена за отмяна на санкциите, с което съдебната битка срещу указа на Зеленски приключи в негов ущърб.

Сянка хвърля и неговото обкръжение. През декември 2025 г. в Кипър беше задържан синът му Артур Ермолаев – фигура, свързвана от украински публикации с измамни кол-центрове и съдебни производства в Естония. Това е среда, в която санкциониран бизнес продължава да работи в сянка през номинали и роднини, по описанието на разследващи издания – конфигурация, която по презумпция умножава кредиторите, бившите партньори и противниците с открита сметка.

Способът на нападението стеснява тълкуването повече, отколкото подсказва официалната предпазливост. Заряд в раница, оставен във фоайето и взривен в точния момент, когато приближава семейство, е метод на поръчково покушение, а не на безразборен терор, насочен към максимум жертви и публичен ефект. Извършителят, изчакал целта и избягал пеша през френската граница, сочи към целенасочена операция срещу определен човек. В тази светлина самата квалификация на властите – „много вероятно атентат“, но без терористичен мотив – се тълкува последователно: атаката изглежда насочена, а не идеологическа.

Кому е изгодно – въпросът, който украинските медии веднага насочиха към Москва, опира в противоречие. Ако пострадалите наистина са семейството на Ермолаев, което остава непотвърдено, руската отмъстителна следа е по-слаба, отколкото изглежда на пръв поглед: човек, когото Украйна го санкционира именно за запазен бизнес и платени данъци в окупирания Крим, е нелогична мишена за руска саморазправа – обвиненията го обрисуват по-скоро като полезен за Москва, отколкото като неин враг. Едновременно с това версията му за унищожен от руска ракета самолет и фактът, че е украинец под украински санкции, не изключват изцяло държавна следа, но не ѝ дават и самостоятелна тежест. На наличните данни руският мотив остава възможен, но недоказан и вътрешно проблематичен.

По-плътна доказателствена следа има хипотезата за бизнес или криминален конфликт. Санкциониран оборот от алкохол, който продължава в сянка през подставени лица; милиардни потоци, които при замразяване сменят разпоредители и пораждат спорове; син, задържан на Кипър и свързван с криминални схеми – това е среда, която произвежда противници едновременно с мотив и със средства за поръчково насилие. Професионално изпълненият заряд с близък достъп пасва по-скоро на този профил, отколкото на държавно ликвидиране, което обичайно избира по-чисти и по-отричаеми способи. Без следствени данни обаче и тази версия остава хипотеза, не извод.

Двете най-силни уговорки изпреварват всяко следващо тълкуване: засега нито е потвърдено, че конкретната цел е Ермолаев, нито е установен извършителят или поръчителят. Оценката ще бъде избистрена в конкретни посоки – официално потвърждение на самоличността на ранените от разследването в Монако; сведения дали извършителят е действал сам, или като част от организирана престъпна група; евентуална връзка на избягалия мъж с разпознаваемо криминално обкръжение. Дотогава сигурно е единствено, че в едно от най-охраняваните места в Европа целенасочен бомбен атентат рани цяло семейство, включително дете, а най-вероятният прочит на способа сочи поръчково посегателство, чийто адресат и мотив тепърва трябва да бъдат назовани.

Путин поиска лични дарения от олигарсите за финансиране на войната и стабилизиране на бюджета

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин е поискал от олигарсите да направят дарения за федералния бюджет в опит да стабилизира финансовото състояние на страната, докато продължава инвазията в Украйна. Това съобщи Financial Times, позовавайки се на трима източници, запознати с въпроса.

Думите на руския президент пред голяма група видни бизнесмени в четвъртък ясно показаха намерението му да преследва войната до победен край, въпреки нарастващото напрежение върху бюджета на Кремъл, отбелязва британското издание.

Путин е заявил, че Русия ще продължи да се бори, докато не превземе останалите части от Донбас, които се намират извън неин контрол, твърдят двама от източниците. Той счита решението е нужно, тъй като Украйна е отказала да се изтегли едностранно от Донбас по време на последните преговори с посредничеството на САЩ.

Руският президент е подкрепил това, което счита за компромисно предложение – превръщането на Донбас в „демилитаризирана зона“ или подкрепяна от САЩ „специална икономическа зона“, но се е отказал от това, след като Украйна е дала да се разбере, че доброволното предаване на региона е „червена линия“.

Искането на Путин към олигарсите е поредния опит за „изтръскване“ на руския бизнес, за да се помогне за осигуряването на огромните разходи на страната за отбрана – и първият път след пълномащабната инвазия, в който Путин отправя молбата директно и лично.

От началото на годината Кремъл увеличи ДДС с 2 процентни пункта до 22% в опит да събере допълнителни 600 млрд рубли за 3 години от малкия и средния бизнес. През 2023 г. федералното правителство събра 320 млрд рубли по силата на еднократен данък от 10% върху свръхпечалбите на някои големи компании.

В четвъртък министърът на икономиката Максим Решетников заяви, че тази година планира нов такъв данък, ако рублата продължи да отслабва. Миналата година разходите за отбрана на Кремъл скочиха с 42% до 13,1 трлн. рубли.

Независимото издание The Bell съобщи първо за думите на руския президент към бизнеса. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков не отговори веднага на запитване за коментар.

Личното обръщение на Путин към руските олигарси прави отказа им почти немислим. Руският бизнес елит се сплоти около президента въпреки опасенията относно войната и нейното отражение върху икономиката.

Поне двама от бизнесмените са отговорили, че с удоволствие ще направят доброволни вноски за бюджета, твърдят запознати. Олигархът Сюлейман Керимов, за когото се смята, че е свързан със спорното поглъщане на водещия онлайн търговец Wildberries, заяви, че е готов да внесе 100 млрд рубли. Металният магнат Олег Дерипаска също се съгласи да даде своя принос.

Ожесточената война с дронове на фронтовата линия спря почти напълно руското настъпление в Донбас, който остава бастион на украинската отбрана от пролетта на 2014 г. и доведе до рязък скок на жертвите в руските редици. Последният кръг на мирните преговори през януари удари на камък заради ултиматумите на Кремъл за доброволно предаване на източния украински регион. Въпреки разочароващото представяне на руската армия за тези четири години война, Путин все още настоява за постигане на целите, поставени през февруари 2022 г.

Бюджетният дефицит на Русия за януари и февруари нарасна до над 90% от прогнозната цифра за годината, тъй като американските санкции принудиха страната да продава петрола си с големи отстъпки и отблъснаха купувачите.

Кремъл получи кратък тласък от допълнителни приходи в размер на 150 милиона долара дневно от петрол, след като САЩ и Израел започнаха войната си срещу режима в Иран преди близо месец. В четвъртък Русия заяви, че вече не продава основния си сорт „Уралс“ с отстъпка спрямо референтния сорт „Брент“. На 12 март Вашингтон обяви, че въвежда временно облекчение на санкциите срещу износа на руски петрол.

Руското министерство на финансите планираше да затегне правилата за насочване на приходите от петрол в изчерпания Фонд за национално благосъстояние преди избухването на войната в Близкия изток. Путин обаче каза на олигарсите, че трябва да използват свръхпечалбите, за да укрепят балансите си, според Александър Шохин, президент на Руския съюз на индустриалците и предприемачите.

Шохин заяви пред журналисти, че Путин се надява войната в Иран да приключи до „три-четири седмици“ и предупреди министерството на финансите и бизнеса „да не разчитат, че тези извънредни приходи ще траят дълго“.

Украйна конфискува суровини за 50 милиона долара на Олег Дерипаска.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) е конфискувала значително количество промишлени продукти и суровини, собственост на санкционирания руски олигарх Олег Дерипаска.

Става въпрос за близо 500 хиляди тона боксит и алуминиев оксид, добит на украинска територия в периода преди началото на пълномащабната инвазия и съхраняван в складове на Николаевския алуминиев завод, който в миналото е бил руска собственост.

Общата стойност на иззетите активи възлиза на повече от 2,11 милиарда украински хривни (около 50 милиона щатски долара). Тези суровини бяха основният компонент за производство на алуминий в заводите „Русал“, собственост на Дерипаска, а според материалите по делото са принадлежали на олигарх от Руската федерация чрез контролирана търговска структура, която е регистрирана в една от страните от Европейския съюз.

Именно тази компания действаше като официален клиент на продуктите на Николаевския завод за по-нататъшен реекспорт към предприятията на руския олигарх.

В началото на 2023 г. украинските служители на реда разкриха сделката и блокираха бъдещите доставки на суровината.

Frontline Monitor припомня, че Дерипаска е един от хората в най-близкото обкръжение на руския президент Владимир Путин и се занимава с производството на продукти за военно-промишления комплекс на страната. По-конкретно, неговите фабрики произвеждат компоненти за балистични ракети „Искандер“, ударни дронове и радарни системи.

Дерипаска е уведомен задочно за повдигнатите му обвинения по няколко члена от Наказателния кодекс на Украйна, включително за финансиране на руската агресия срещу страната, както и за национализирането на всички негови фабрики, разположени в различни региони на Украйна.