Франция вече отвръща с военни средства на руските хибридни атаки

🇫🇷⚔️🇷🇺 Франция вече отговаря с конвенционални военни средства на руските хибридни атаки, без да оповестява действията си, твърди неназован военен източник пред Le Monde. Запитан дали Париж може да предприеме такъв отговор, без непременно да го обявява публично, той заявява: „Това вече е така.“ Вестникът не посочва какви са действията, срещу кого са насочени и откога продължават.

Репликата идва от материал на Елиз Венсан от 19 септември, посветен на настойчивите предупреждения на президента Еманюел Макрон относно ескалацията на руската хибридна война срещу Франция. Въпросът бе зададен ден преди пресконференцията на президента, на която публично обеща отговор. На 18 септември Макрон заяви, че възпирането предполага да не се разкриват бъдещите действия, но подчерта: „Това няма да остане без отговор.“ Той предупреди, че Русия би сгрешила, ако продължи да действа по този начин към европейците. По информация на белгийската агенция Belga президентът определи целта на атаките като сплашване и отслабване на подкрепата за Украйна и заяви, че Париж не се поддава на сплашване.

Пресконференцията последва среща в Елисейския дворец, на която Макрон събра кандидатите за изборите през 2027 г. и лидерите на парламентарно представени партии. Тя се проведе в залата, където обикновено заседава Съветът по отбрана. Ръководители на Дирекцията за военно разузнаване (DRM), Генералния секретариат по отбраната и националната сигурност (SGDSN) и Главната дирекция за вътрешна сигурност (DGSI) представиха документи за хибридните атаки срещу Франция през последните седмици. Според Le Monde представената информация е убедила участниците в сериозността на заплахата с изключение на лидера на комунистите Фабиен Русел, който заяви, че не е научил „нищо особено“.

Ден по-рано министърът на вътрешните работи е събрал префектите на всички отбранителни зони с призив за повишена бдителност. Правителството трябва да изготви план за защита на критичната инфраструктура и най-чувствителните обекти на отбранителната промишленост от дронове и кибератаки. Макрон направи паралел с шведската концепция за „тотална отбрана“, при която цялото общество се подготвя да посрещне нападение.

Серията от инциденти, на която президентът се позова, започва от Лайпциг. Вечерта на 4 август FPV дрон с около 800 грама взривно вещество ПЕТН се удари в крилото на украински Ан-124 на летище Лайпциг/Хале, близо до горивния резервоар. Зарядът не успя да детонира. На другата нощ товарен Boeing 757 се сблъска с дрон при прекратен заход за кацане. На 14 август западно от летището беше открит трети дрон с около 50 грама хексоген. От януари насам летището е регистрирало 18 случая на нарушено въздушно движение. На 1 септември германското правителство обяви, че отговорност носи Русия.

Според Макрон нападението срещу Ан-124 се е провалило, тъй като устройството, поставено от Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Руската федерация не е сработило. В противен случай последствията „щяха да бъдат трагични, с човешки жертви и огромни материални щети“. Президентът посочи нападение на дронове срещу пътнически влак, тръгнал от Киев, изстреляната сигнална ракета срещу датска фрегата и навлизането на дронове във въздушното пространство на няколко европейски страни. „Никой не се намира в безопасност“, заключи той.

Макрон се изрази по-предпазливо във връзка с Франция. По думите му страната е понесла информационни и кибератаки, които са документирани и за които е посочен носещият отговорност, докато в Европа имало „няколко съвсем ясни физически атаки“. Той подчерта, че нито една от хибридните атаки през последните седмици не е била предшествана от известие: „Когато ни нападнат физически, няма да ни предупредят.“

Le Monde посочва и два неизяснени случая във Франция през септември. На 3 септември в Сорг избухнаха едновременно два пожара в близост до площадката на Eurenco – компанията, определена в материала като единствения производител на експлозиви в страната. Изгоряха 16 хектара, два от които в самия завод. На 11 септември дерайлира влак по линията Кан–Руан и пострадаха 44 души, един от тях тежко. И при двата случая няма установени извършители. Изложените сведения не доказват, че инцидентите са резултат от умишлено действие или са свързани с Русия.

Досегашните мерки на ЕС включваха санкции, задържане на танкери от сенчестия флот и експулсиране на хора, заподозрени в работа за руските служби. Le Monde отбелязва, че все по-широко се налага мнението, че тези мерки не възпират Москва. Изданието разглежда възможността да предприеме военни действия, за да провери готовността на Европа да реагира.

Френският план за защита на инфраструктурата има за цел да превърне потенциални мишени в по-трудни за поразяване. Описаният от военния източник отговор би добавил друг елемент на възпирането – налагане на висока цена за атаките. Думата „конвенционален“ насочва към неядрен военен отговор, но не уточнява средствата му. Репликата не показва дали става дума за кибероперации на армията, специални операции, действия на разузнаването или друга военна дейност.