ЕС отвори още два клъстера за Украйна след закона за малцинствата

🇪🇺🔓🇺🇦 Европейският съюз отвори нови два клъстера в преговорите за присъединяване на Украйна, а именно „Вътрешен пазар“ и „Конкурентоспособност и приобщаващ растеж“. Така страната вече има отворени 4 от 6 клъстера – тематичните групи, в които ЕС подрежда преговорните глави. Двата нови обхващат общо 17 глави, така че броят на отворените достига 24 от 33 глави в клъстерите. Решението е взето след заседанието на Съвета по общи въпроси, на конференцията Украйна–ЕС – форматът, при който страните членки водят преговори със страната кандидатка. Обяви го Томас Бърн, министър по европейските въпроси на Ирландия, която е председател на Съвета до края на 2026 г. Молдова, която от юни върви по същия график, отвори същите два клъстера в същия ден на четвъртата конференция с ЕС. Вицепремиерът по европейската интеграция Кристина Герасимов, която обяви датата още на 12 октомври, представи стъпката като знак за единодушната подкрепа на държавите членки.

„Вътрешен пазар“ обхваща 9-те глави за свободното придвижване на стоки, работници, услуги и капитали, дружествено право, интелектуална собственост, конкуренция, финансови услуги и защита на потребители. В клъстер „Конкурентоспособност и приобщаващ растеж“ влизат 8 глави: данъчно облагане, икономическа и фискална политика, социална политика и заетост, промишлена политика, митнически съюз, образование и наука. С отварянето им започват същинските преговори: Киев трябва да приведе своето законодателство в съответствие с правото на ЕС и да изпълни критериите за затваряне на всяка глава.

Развръзката дойде за няколко часа на 12 октомври. Върховната рада на Украйна прие със 266 гласа закона за образователните права на коренните народи и националните малцинства в рамките на едно заседание, като президентът Володимир Зеленски го подписа малко след вота. Законопроектът № 16119 беше внесен едва на 1 октомври. Унгария обвърза своето съгласие именно с този текст и нейният министър на външните работи Анита Орбан потвърди, че приемането му позволява двата клъстера да бъдат отворени още днес. Часове след гласуването Бърн обяви в X, че всички 27 държави членки са дали своето съгласие.

Законът въвежда статут на училище на национално малцинство. Получават го общообразователните учебни заведения, в които поне половината от учениците плюс един се обучават на малцинствен език, официален в ЕС, или на език на коренен народ на Украйна. Руският език остава извън законовия обхват. Министерството на образованието и науката очаква статутът да бъде получен от около 149 училища – близо 1,2% от всички в страната. Той не е безусловен: ако делът на учениците, обучавани на малцинствения език падне под прага от 20%, училището може да го загуби със съгласие на ведомството. Родителите пък биха могли да поискат повече предмети на украински, ако поне две трети от родителите в класа подкрепят искането. Училищата с този статут не могат да бъдат закривани или преобразувани без съгласие на министерството, а според него това засяга до 141 общински учебни заведения в Закарпатска, Черновицка, Одеска и Лвивска област. В този критерий е обхванат и българскияТ, който е официален език на ЕС. По последното официално преброяване от 2001 г. в Одеска област живеят около 3/4 от българите в Украйна.

Законът изпълнява договорка отпреди 4 месеца. В началото на юни унгарският премиер Петер Мадяр обяви постигнато споразумение с Киев за езикови, образователни, културни и политически права на унгарското малцинство в Закарпатието: Украйна се ангажира да възстанови системата от училища за малцинствата и да впише договореното в своето законодателство. След като беше приет окончателен план за действие от 11 точки, Будапеща позволи на 15 юни да бъде отворен първият клъстер, „Основи“, който от дълги години беше блокиран от правителството на Виктор Орбан, а на 14 юли последва и клъстер „Външни отношения“. За следващите два клъстера Будапеща поиска обещанието да бъде закрепено в закон. Решението е било спирано общо 4 пъти, последно на 8 септември, въпреки че още Унгария е предложила да оттегли ветото, ако Киев покаже напредък в защитата на етническите унгарци в Закарпатска област. Вицепремиерът по европейската интеграция Всеволод Ченцов, който пое поста от Тарас Качка през юли, посочи, че за да се отвори ще бъдат нужни отстъпки. Мадяр приветства закона във Facebook с думите, че той съществено ще улесни използването на родния език от унгарските деца в Закарпатието.

Transparency International Ukraine, местно звено на международната мрежа за борба с корупцията, определя новата стъпка като съществена по пътя на страната към ЕС, но предупреди, че общото темпо изостава от целите, поставени през юни 2026 г. „Значителна част от реформите по пътната карта тепърва предстои и това е шанс да покажем на Европа, че Украйна е способна да изпълнява задълженията си. Гласуването на закона за образователните права на националните малцинства показа, че когато има политическа воля, Радата може да приеме нужното решение на първо четене и в цялост в рамките на едно заседание“, заяви изпълнителният директор на организацията Андрий Боровик. Той използва бързината, с която беше приет поисканият от Будапеща закон, като мерило за темпото на промените, които изостават.

Обявявайки решението, Бърн отправи призив към Украйна да продължи реформите основно по клъстера „Основи“, който включва върховенството на правото, борбата с корупцията, публичната администрация и демократичните институции. По методологията на ЕС от 2020 г. този клъстер се отваря пръв и се затваря последен, а напредъкът по него определя общото темпо на преговорите. Следващата оценка се очаква в края на месеца. По данни на „Европейска правда“, която се позовава на служител на ЕС, ЕК ще одобри на 28 октомври ориентировъчни графици за членство на Черна гора, Албания, Украйна и Молдова заедно с годишните доклади за страните кандидатки. Графиците ще важат, ако те „запазят темпото на реформите“.

Неотворени остават клъстерът „Зелена програма и устойчива свързаност“ с главите за транспорт, околна среда, енергетика, трансевропейски мрежи и клъстерът „Ресурси, селско стопанство и сближаване“, който включва земеделие, безопасност на храните, рибарство, регионална политика и бюджетни разпоредби. Всяко следващо отваряне на клъстер и затварянето на всяка глава отново се нуждаят от пълно единодушие на 27-те държави членки, така че всяка от тях запазва право на вето до самия край на процеса. В началото на август Ченцов постави за цел преговорите да приключат до края на 2027 г. и я нарече „амбициозна, но напълно реалистична“. Той посочи още, че Украйна е готова да отвори останалите клъстери веднага щом се вземат политическите решения. Още през юни обаче Мадяр заяви, че Унгария е против ускорено членство, и говори за хоризонт от 10-15 години, след който страната му ще проведе правно обвързващ референдум за членството на Украйна.

Хронологията на 2026 г. сочи, че Унгария при Мадяр не блокира процеса по принцип, а разрешава всяка стъпка срещу конкретен насрещен ангажимент: първия клъстер срещу обещание, следващите два срещу закона, който го изпълнява. Киев изпълни ангажиментите си наистина бързо: от внасяне на законопроект до неговото подписване изминаха едва 11 дни. Законът обаче е отговор на спор, в който Унгария участва вече 9 години – от образователната реформа на Киев през 2017 г. Ако с него се изчерпват ангажиментите от юни, оттук нататък темпото ще зависи от работата на украинските власти по клъстер „Основи“, за която Бърн и Transparency International Ukraine предупреждават. Проверката ще дойде с клъстери 4 и 5. В случай че бъдат отворени до края на ирландското председателство на 31 декември без ново двустранно условие, това би показало, че тежестта е изцяло върху вътрешните промени. Ново искане от Будапеща или от друга столица би означавало, че всяка следваща врата към ЕС ще има своя собствена цена.

Азербайджан помилва французин ден след свалянето на санкциите срещу Усманов

🇦🇿🔓🇫🇷 Азерският президент Илхам Алиев помилва френския гражданин Мартин Райън, осъден в Баку на 10 години затвор за шпионаж. Решението дойде ден след като Европейският съюз извади руския милиардер Алишер Усманов от санкционния си списък. Сведения на Reuters и Euronews свързват двете събития с предварителни дипломатически преговори, въпреки че Баку отрича да е оказвал натиск върху Франция.

Трима европейски дипломати потвърдиха пред Reuters, че в поверителни разговори френски служители са признали, че Азербайджан използва съдбата на двама техни сънародници в затворите си, за да издейства премахването на санкциите срещу Усманов. Euronews съобщи още в понеделник, че предстои помилване. Тези сведения поставят въпроса дали ограничения, наложени заради руската война срещу Украйна, са станали предмет на договореност по случай без връзка с нея.

Райън е един от 20 души, включени в указа на президента. Сред помилваните има двама турски граждани, човек с двойно руско-израелско гражданство и пакистанец. Администрацията на Алиев обясни решението с „принципите на хуманизма“ и посочи, че са взети предвид личността, здравето и семейното положение на осъдените. Усманов не се споменава в съобщението.

Френското министерство на външните работи посрещна новината „с облекчение“, определи помилването като „хуманитарен жест“ и заяви, че то е резултат от „търпелив и взискателен диалог с азерските власти“. По сведения на Euronews Райън е освободен и се е очаквало да пристигне в Париж още същия ден.

38-годишният бизнесмен живеел в Баку от четири години, където работил за фирма за внос на храни, която предлага и консултантски услуги. Той беше арестуван през декември 2023 г. по обвинение в събирането на сведения за френската служба за външно разузнаване DGSE относно въоръжените сили и сътрудничеството в сферата на отбраната с Турция и Пакистан. Присъдата му беше произнесена през март 2026 г. Френските власти определиха процеса като произволен и несправедлив.

Преговорите в полето на дипломацията се развиха около възобновяването на санкционния режим на ЕС. Ограниченията, обхванали около 3000 лица, компании и организации, бяха въведени през 2014 г. в отговор на незаконното анексиране на Крим, след което бяха значително разширени след пълномащабната руска инвазия в Украйна. Те се подновяват с единодушие на всеки шест месеца.

Срокът им изтичаше на 15 септември. Посланиците на държавите-членки успяха да договорят удължаване с едва седмица, след като Словакия, а след нея и Франция поискаха Усманов да бъде изваден от списъка. Люксембург настояваше за същото по отношение на Михаил Фридман, съосновател на „Алфа Груп“, който съди страната за най-малко 16 млрд. долара заради замразените си активи. Компромисът от 22 септември премахна санкциите срещу двамата и удължи останалите мерки за три години вместо за шест месеца.

Неочакваната промяна в позицията на Франция изненада останалите европейски столици. На 11 септември френски дипломат обяви, че Париж подкрепя словашката инициатива, позовавайки се на съображения за национална сигурност.

Кампанията в подкрепа на Усманов започва няколко месеца преди това. През пролетта турският президент Реджеп Тайип Ердоган го описа като „узбекски филантроп“ в писмо до словашкия премиер Роберт Фицо. Организацията на тюркските държави, която включва Азербайджан, Узбекистан, Казахстан и Турция, също изпрати писма до лидерите на ЕС и президента на САЩ Доналд Тръмп с искане ограниченията да паднат.

Усманов е роден в Узбекистан и натрупва богатството си в металургията и телекомуникациите. Подобно на Алиев и казахстанския президент Касъм-Жомарт Токаев, той е завършил Московския държавен институт за международни отношения и познава лично двамата лидери.

Баку отрича да е обвързвал съдбата на френските затворници с режима на санкции. В средата на месеца азерски дипломат определи твърденията за натиск като „категорично неоснователни“. Той обясни, че Баку открито подкрепя премахването на ограниченията срещу Усманов, тъй като според него са несправедливи. Алиев е лобирал в негова полза и преди случая с французите, но мотивите за това застъпничество остават неясни.

Отношенията по оста Баку-Париж бяха обтегнати за дълъг период от време заради френската подкрепа за съседна Армения. Те започнаха да се стоплят след срещата на Алиев и Еманюел Макрон в Копенхаген през октомври 2025 г. Тогава азерският президент заяви, че „миналите недоразумения между двете държави са преодолени“. В същото време отношенията на Баку с Москва се влошиха след като руски зенитно-ракетен комплекс свали граждански полет на азерските авиолинии през декември 2024 г.

Кампанията за Усманов илюстрира значението на връзките между тюркските държави застъпничеството на Ердоган, но сама по себе си тя не позволява да се изключат различни дипломатически канали и интереси. Словакия разпространи писмото на Ердоган сред европейските столици, без да постигне резултат, преди Франция да се включи. Според неназовани европейски дипломати, цитирани от Reuters, именно съдбата на задържаните французите е мотивирала Елисейския дворец да промени позицията си.

Вторият французин, Анас Дераз, остава в затвора. Служителят на компанията за управление на води Saur беше осъден през 2025 г. на 12 години лишаване от свобода за подкуп. Според обвинението той е получил парите от руско-азерски бизнесмен срещу съдействие за освобождаване на задържана яхта. Името му не фигурира в указа от 23 септември, въпреки че Euronews го посочва като част от същата договорка.

Последна срещу европейския компромис се изправи Латвия, която беше водила съдебни дела, за да запази санкциите срещу Фридман и съдружника му Пьотр Авен. През 2022 г. страната лиши Авен от най-високото си гражданско отличие, защото не осъди руското нахлуване.

Ветото на Латвия би попречило на подновяването на режима и би прекратило ограниченията срещу всички останали включени в него – от Владимир Путин до Роман Абрамович – поради което реши да се въздържи, а премиерът Андрис Кулбергс определи решението като „избор между лошо и много по-лошо“.

Латвия обяви, че ще наложи национални санкции на Усманов и Фридман, за да предотврати размразяване на активите им в страната. Кулбергс съобщи също, че след разговори с Макрон Франция се е съгласила да започне преговори за включването на Латвия във френската инициатива за ядрено възпиране.

Киев очаквано реагира остро. Министърът на външните работи Андрий Сибига определи това решение като „позорно и неоправдано“, написа, че „Москва празнува“, и призова държавите от ЕС да наложат собствени ограничения на двамата милиардери. Президентът Володимир Зеленски, който говореше в Ню Йорк след среща с американския си колега Доналд Тръмп, обвърза решението с усилията на Руската федерация да разбие единството на Запада. „Може би тези двама олигарси сега са много щастливи. Но те не познават нас, не познават мен. Ще дойда отново в Европа със същите фамилии“, заяви той.

Кремъл приветства решението и отправи призив към ЕС да свали санкциите от „всички руски бизнесмени“. Развитието разочарова и европейските правителства, които очакваха по-единна позиция към Москва след смяната на властта в Унгария тази пролет, след като бившият премиер Виктор Орбан години наред спираше подновяването на ограниченията.

Компромисът има две противоположни последствия. Тригодишното удължаване отлага до есента на 2029 г. следващото редовно подновяване на този санкционен режим. Така държавите членки няма да разполагат на всеки шест месеца със същата възможност да обвързват своето съгласие с други отстъпки. В същото време свалянето на ограниченията върху Усманов и Фридман поставя под въпрос доколко решенията за отделни санкционирани лица остават обвързани с основанията за самите санкции. Люксембург поиска премахване на ограниченията срещу Фридман, докато той води дело срещу страната. Reuters предполага, че Франция подкрепи Усманов заради своите граждани, затворени в Азербайджан. Това дава основание списъкът със санкции да бъде разглеждан и като средство за договаряне по разногласия извън войната в Украйна.

Съдбата на Дераз може да даде допълнителна яснота за обхвата на предполагаемите договорки. Неговото освобождаване без нова отстъпка от ЕС би подкрепило версията, че преговорите са обхващали и двамата французи. Ново искане от Азербайджан, изрично обвързано с него, ще подскаже за продължаващ натиск срещу Париж. Оставането му в затвора само по себе си не би било достатъчно, за да се установи какво е било договорено.

📸 Снимка: Руският президент Владимир Путин се ръкува с Михаил Фридман на 26 юни 2003 г. (Getty Images)

ЕС активира €6 млрд за дронове за Украйна като част от мащабен заем от €90 милиарда

🇺🇦🤝🇪🇺 Украйна ще получи първия си пакет за отбрана от Европейския съюз в размер на 6 млрд евро още през настоящото тримесечие, като средствата са предназначени предимно за закупуване на дронове, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

По време на пленарна сесия на Европейския парламент на 29 април Фон дер Лайен посочи, че финансирането е част от мащабния европейски заем за Украйна в размер на 90 млрд евро. По думите ѝ близо една трета от целия пакет ще се разпредели за покриване на бюджетните нужди на Украйна, докато останалите средства ще подпомогнат отбраната срещу руската агресия.

Тя подчерта, че ЕС изпълнява поетият ангажимент за предоставяне на макрофинансова помощ и добави, че се очаква по-голям транш от 45 млрд евро за 2026 г. да бъде изплатен до края на второто тримесечие.

„Докато Русия удвоява агресията си, Европа удвоява подкрепата си за Украйна“, заяви тя.

Очакваше се ЕС да даде зелена светлина за 90-те млрд евро за Украйна с решение още на 22 април. Говорител на Кипърското председателство на Съвета на ЕС потвърди, че предложеното изменение на Многогодишната финансова рамка на блока е официално включено в дневния ред на Комитета на постоянните представители.

Радио Свободна Европа предаде, че изменението представлява последната техническа стъпка, необходима за активиране на механизма за финансиране в помощ на Украйна. Предложението е класифицирано като „точка I“, което значи, че не се очаква допълнителен дебат – обикновено сигнал, че държавите членки вече са постигнали консенсус по мярката.

Междувременно Украйна обвини Русия в инсцениране на т.нар. „антивоенни“ протести в Кипър, насочени към саботиране на дискусиите между европейските лидери на продължаващата финансова и военна помощ за Киев.

Украински официални лица предупредиха, че проруски агитатори се опитват да повлияят на изхода от срещата на високо ниво на ЕС в Кипър, където президентът Володимир Зеленски представи предложения за укрепване на партньорството в сферата на отбраната в цяла Европа. Срещата е частично фокусирана върху дългосрочното финансиране за Украйна, което включва разширена подкрепа за военното производство, както и допълнителни доставки на зенитно-ракетни комплекси. Украинските власти твърдят, че Кремъл се опитва да подкопае тези усилия чрез организиране на демонстрации, представени като граждански инициативи за мир.

ЕС с нова военна помощ за Украйна от печалбите на руски активи.

🇪🇺💰🇺🇦 Европейският съюз обяви, че подготвя нов пакет военна помощ за Украйна в размер на 92,7 милиона долара, финансиран изцяло с печалбата от замразени руски активи, с прогнозно изплащане в началото на следващата година, съобщи висш представител на ЕС, предпочел да остане анонимен.

Това ще бъде четвъртото плащане със средства от замразени руски активи. Предишните три транша възлизат общо на 214,4 милиона долара годишно, които бяха разделени на две плащания. Средствата ще отидат предимно за подкрепа на отбранителната индустрия на Украйна, особено за закупуване на дронове, средства за противовъздушна отбрана и евентуално боеприпаси.

Европейската комисия ще представи на страните членки варианти как точно да бъдат оползотворени руските пари, като основната цел е осъществяване на тясна интеграция на украинския отбранителен сектор в европейската военна индустрия.

Наскоро Европейският парламент одобри законовия акт за Европейската програма за отбранителна индустрия (EDIP), който предвижда именно включването на украинската отбранителна индустрия в европейския военно-промишлен комплекс. Програмата ще бъде внесена за окончателно одобрение в Съвета на ЕС, а нейното изпълнение е планирано да започне не по-късно от 2027 г.

Междувременно полският премиер Доналд Туск обяви, че страната му е най-големият бенефициент на европейската програма SAFE (Действия за сигурност на Европа), предназначена за подкрепа към местната отбранителна индустрия и полската икономика като цяло, съобщи Кабинетът на премиера.

Програмата разполага с близо 51 милиарда долара за финансиране на проекти като „Източен щит“, както и за развитие на отбранителни технологии и национални инфраструктурни обекти, свързани със сигурността.

ЕС превежда 2,3 млрд долара на Украйна до края на седмицата.

🇪🇺💰🇺🇦 Европейският съюз ще преведе близо 2,3 млрд долара на Украйна още тази седмица, включително пети транш в размер на 1,5 млрд долара в рамките на Програмата за Украйна и нови 692 млн долара, свързани със закъснялата реформа на Агенцията за възстановяване и управление на активи (АРМА), съобщи „Европейска правда“.

Според проекторешение на Съвета на ЕС, Европейската комисия е преценила, че Киев е изпълнил нужните условия за частично изплащане както на четвъртия, така и на петия транш, възлизащи на общо 2,2 млрд долара.

Сумата от 692 млн долара е именно за реформата на АРМА, завършена със закъснение от Украйна, тъй като законът беше приет и подписан с няколко месеца по-късно от предвиденото през юли 2025 г. Киев все пак може да получи пълното плащане за реформите, изпълнени в рамките на една година след договорения срок, според правилата на съюза.

Въпреки това ЕС задържа около една трета от петия транш, която възлиза на 749 млн долара, тъй като беше установено забавяне на други две реформи: проверката на декларациите за почтеност на съдиите и цифровизация на изпълнителните производства, съобщава „Европейска правда“.

Украйна разполага с време до средата на следващата 2026 г. да ги довърши, в противен случай има риск от загуба на финансирането.

Освен това решението на ЕС потвърждава, че правителството „продължава да поддържа ефективни демократични механизми, включително многопартийна парламентарна система, върховенство на закона и защита на правата на човека“, които са ключови предпоставки за продължаваща финансова подкрепа.

Frontline Monitor припомня: Украйна завърши важен двустранен скрининг процес с Европейската комисия – ключов етап в кандидатурата ѝ за членство в ЕС, според отдела за разширяване и източно съседство на ЕК. Макар това да е значителен напредък, откриването на първия клъстър все още се блокира от ветото на Унгария.

Европейският съюз удължава санкциите срещу поддръжници на Русия

Знамената на Европейския съюз се веят пред централата на Европейската комисия в Брюксел, Белгия, 16 юли 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Yves Herman

🇪🇺⚔️🇷🇺 Европейският съюз постигна съгласие за удължаване с нови шест месеца на санкциите срещу повече от 2500 физически и юридически лица, обвинени в подкрепа на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна и подкопаване на нейната независимост и териториална цялост.

Списъкът включва президента Владимир Путин, външния министър Сергей Лавров, висши военни, депутати, олигарси, пропагандисти, наемници и лица, отговорни за отвличането на украински деца от териториите под руска окупация – престъпление, за което Путин е издирван от Международния наказателен съд.

Посланиците на ЕС одобриха удължаването по време на среща в Брюксел, както потвърди датското председателство на Съвета на ЕС. Преговорите продължиха до последния момент, като успяха да се вместят в правния срок в последния момент.

Основното забавяне дойде от Унгария и Словакия, които поискаха изключване на конкретни имена от черния списък. Въпреки че никой не беше премахнат по политически причини, неуточнен брой имена бяха извадени по технически причини. По-рано тази година Унгария успя да премахне трима души от списъка.

Датското председателство предложи промяна в процеса на подновяване на санкциите на 12-месечен цикъл, за да се намалят рисковете от забавяния заради вето – предложение, което беше отхвърлено, оставяйки в сила 6-месечния график.

Унгария и Словакия използват често правото на вето по време на дискусиите за санкциите, за да си издействат отстъпки – практика, разочаровала други държави членки на ЕС. Въпреки критиките си към политиката на санкциите, досега двете страни не са ги блокирали изцяло.

По-рано ЕС се опита да въведе 12-месечна рамка за санкции, която да защити замразените руски активи на стойност 210 милиарда евро от подобни заплахи от вето. Този опит също се провали.

Решението за удължаване на санкциите идва в светлината на координирани усилия между Вашингтон и Брюксел за засилен натиск срещу Кремъл. Докато Белият дом настоява за наказателни мита срещу купувачите на руски петрол като Китай и Индия, Европейската комисия финализира пакет от санкции под номер 19, който се очаква да включва мерки, насочени срещу руския „сенчест флот“ и компании, улесняващи заобикалянето на санкциите.

ЕС също така потвърди своя ангажимент към прекратяване на зависимостта от руски изкопаеми горива до края на 2027 г.

Полското председателство на ЕС – основна мишена на руската дезинформация.

🇵🇱⚔️🇷🇺 Докато Полша заема председателския пост на Съвета на ЕС в първите шест месеца от годината, тя продължава да е обект на интензивна дезинформационна кампания от високопоставени руски служители и прокремълски медии.

Голям дял от дезинформацията, публикувана през изминалата година в полското издание на вестник “Правда”, може да бъде обобщена с три опростени наратива:

1. Полша е агресивна западна марионетка.
2. Полша притежава силни империалистически амбиции.
3. Полша не желае нищо друго освен война.

Полша като агресивна западна марионетка

Пропагандната машина на Кремъл винаги е представяла Полша като марионетна държава, която е контролирана от САЩ и не разполага със суверенитет и самостоятелна посока на развитие. Нещо повече, Вашингтон и НАТО използват Полша като агресивен антируски играч и лаещото куче на верижка.

Примерите за това включват: Полша има поведение като послушен 51-ви щат на САЩ, ЦРУ контролира полските елити с компрометиращи материали от комунистическата епоха, Западът превръща Полша в новия Райх за нов „Drang nach Osten“, САЩ искат да въвлекат Варшава във войната в Украйна до 2025 г. и може да я използват, за да започнат ядрена война с Русия.

В този ред на мисли, един често срещан пропаганден мотив е намекът, че западните лидери и „глобалните елити“ не се интересуват по никакъв начин от поляците, а вместо това са готови да ги пожертват във всеки един момент за постигане на антируските си цели. Например, в скорошна статия се опитва да бъде внушено, че Полша ще бъде принудена да „изгори“ за чужди интереси в „свещена война“ срещу Русия.

Полша има империалистически амбиции спрямо Украйна и Беларус

Друга гледна точка на кремълската дезинформация, опитваща се да опетни Полша в периода на нейното председателство на ЕС, включва твърдения по неин адрес, че крои империалистически и агресивни планове за анексиране на части от Украйна и Беларус.

Според руската пропаганда, Полша отново копнее за имперското си минало и иска да възстанови своята вековна слава с американски пари и украинска кръв. Варшава се движи към възраждане на Велика Полша и използва “специалната военна операция” като възможност да си върне обратно някогашните си земи, които сега попадат в международно признатите граници на Украйна.

Друга ключова особеност са постоянните опити на Кремъл да култивира усещане за неотложност с фалшивите твърдения, че Полша вече е започнала разделянето на Украйна, а нейните сили се придвижват на изток, за да анексират западните региони на Украйна и части от Беларус.

Кремълските майстори на дезинформацията се опитаха да осигурят „доказателства“ за тези меко казано странни твърдения, като за целта умишлено цитираха погрешно полския президент Дуда, а в други случаи изваждаха думи на външния министър Сикорски извън контекста, придавайки им съвсем друг смисъл.

А от началото на пълномащабната война в Украйна, когато заплахите за ядрен апокалипсис се превърнаха в една от най-често подхващаните теми от високопоставени лица в Кремъл в техни публични изказвания, търговците на дезинформация се опитваха да отклонят своята собствена ядрена реторика към Полша като заявиха, че Варшава е проявила интерес към разполагане на американско ядрено оръжие, за да улесни ролята си в предстоящото разделяне на Украйна.

Полша не иска нищо друго освен война

Разглеждайки приоритетите за сигурността в полското председателство на ЕС, Кремъл се опита да представи Полша като страна, разпалваща войната, твърдейки, че Варшава не иска нищо друго освен война и е готова да провокира глобален конфликт. Рупорите на руската дезинформация се опитаха да създадат образ на „милитаризацията“ на страната като нещо, което във всеки един момент може да предизвика за регионален взрив.

Друга запазена марка на кремълската пропаганда е употребата на „русофобия“ като етикет, често използван за описването на други държави с цел тяхната дискредитация. Така например се твърди, че Полша може да инициира въоръжен конфликт с Русия, водена единствено от русофобските си стремежи.

Освен това Кремъл описва с готовност всяко движение на вътрешни войски на полска територия, включително за укрепване на държавната граница в лицето на продължаваща беларуска хибридна операция, като акт на агресия, обвинявайки Варшава в умишлена ескалация на напрежението.

Руската пропаг анда използва всяка възможност да твърди, че Полша е агресор, като за целта си помага с разпространението на откровени лъжи като например твърдението, че полски наемници атакуват Курск, докато властите във Варшава стоят на изчакване в готовност за започването на открита война с Русия по сигнал от НАТО.

И ако това случайно не е било достатъчно, Кремъл отново не пропусна да предупреди световната общност, че ирационалната полска „русофобия“ ще доведе човечеството до ядрен армагедон.

Избелване на историята и директни заплахи срещу Полша

Историческият ревизионизъм също се използва често от Кремъл като инструмент в опитите му да очерни Полша. Самият Путин заяви пред целия свят, че всъщност Полша е принудила Хитлер да започне Втората световна война, отказвайки да предаде Данцигския коридор на Германия.

С тези думи той се опита да посочи Полша като причината за започването на най-кървавия военен конфликт в човешката история, като в същото време удобно отвлича вниманието от сключения между Съветския съюз и Нацистка Германия пакт “Молотов-Рибентроп”.

Хубавото е, че полските власти развенчаха въпросната отвратителна лъжа, както и много други опити за пренаписване на историята от страна на руските пропагандисти.

Освен подмяната на историята с откровени лъжи, висшите етажи на Кремъл, сред които Дмитрий Медведев и дори самият Путин, отправиха директни заплахи към полската армия и стигнаха до там да предявят слабо завоалирани претенции към полски територии.

Подобни изказвания служат за засяването на дълбоко вкоренения руски империализъм, който стои в основата на силно изкривения светоглед на руската политика и нейните последователи.

EUvsDisinfo вече документира 1443 случая на руска дезинформация, в която се споменава Полша. Докато текат дните, в които Полша е начело на Съвета на ЕС, този брой несъмнено ще продължи да расте, поради което единственият начин да му се противодейства ефективно се състои в нашите задружни усилия. Затова използвам момента да призова всеки от вас да сподели тази публикация с възможно най-широк кръг от хора.

Безпрецедентно: Европарламентът спира финансирането на Съвета на ЕС, докато не изпрати "Пейтриът" на Украйна.

 🇪🇺🤝🇺🇦 Европейският парламент отказа да одобри решението за финансиране на Съвета на Европа докато страните от ЕС не прехвърлят 7 допълнителни противовъздушни системи Patriot на Украйна. До момента Запада е предоставил едва 3, една от които е дошла от САЩ.

🔷 Планът за работа на ЕП беше рязко прекъснат от емоционалното изказване на бившият белгийски премиер Ги Верхофстад, което обърна хода на дискусията:

🔷 "Г-н Президент, имам молба да промените плана на гласуването днес, защото съм бесен на това което се случва в Украйна! Бесен съм заради последните 20 дни на неколкократни атаки от руснаците над мирните градове на Украйна, над болници, енергийни централи, жилищни блокове! Това което намирам за скандално, е че Европа отваря врата за Украйна, но Европейския съвет не е дори способен при такава извънредна ситуация да вземе решение да изпрати няколко противовъздушни системи на Украйна.

Има общо 100 такива системи в Европа, г-н Борел ни каза това. И те молят за 7 за да защитят градовете си. И ние европейците не можем да направим това, докато ги каним в Европейския съюз! И моето предложение към вас г-н Президент, е всичките тези планирани за обсъждане точки, да ги поставим в следващия план в Страсбург и да не ги поставяме на обсъждане, докато Съвета не направи среща и не вземе решение да достави тези 7 системи Patriot на Украйна. Предлагам всичко останало да се премахне от плана са обсъждане на Съвета."

🔷 Предложението на евродепутата бе приветствано с бурни аплодисменти. Безпрецедентния обрат бе подкрепено от 515 евродепутати при 62 против.

🔷 "Парламентът отказва да изпълни бюджета на Съвета, докато той не реши да подкрепи Украйна с допълнителни системи за противоракетна отбрана Patriot!" каза Верхофстад.

🔷 През последните седмици Русия рязко увеличи ракетните атаки над Украйна. Забелязват се тревожни знаци, които подсказват, че системата за противовъздушна отбрана на Украйна не издържа на масираните удари по жилищните квартали и енергийната система на страната.

🔷 Това е ясен знак, че Москва има за цел да срине енергийната система на Украйна. Снощи беше извършена още една масирана руска атака: Украинската ПВО е свалила 57 от 82 въздушни цели, което е огромен спад спрямо обичайното й представяне до този момент. Според военни експерти 70 от дроновете и ракетите са били насочени към най-големия терминал за втечнен газ в Европа.

Видео от изказването

Съветът на ЕС одобри помощ за армията на Молдова в размер на 41 милиона евро

🇲🇩🇪🇺 Съветът на ЕС прие мерки за подкрепа на въоръжените сили на Молдова на стойност 41 милиона евро (81.43 милиона лева), се посочва в съобщение на Съвета на ЕС.

Програмата на стойност 41 милиона евро е предназначена за 40 месеца. Тя ще финансира предоставянето на несмъртоносно оборудване в следните области: мобилност, въздушно наблюдение, електронна война и логистично оборудване.

"Тази мярка за подпомагане има за цел да позволи на въоръжените сили на Република Молдова да повишат оперативната ефективност, да ускорят спазването на стандартите на ЕС и оперативната съвместимост и по този начин да защитят по-добре цивилното население при кризи и извънредни ситуации. Тя също така цели да укрепи капацитета на Република Молдова да участва във военни мисии и операции на ЕС в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана", се отбелязва в съобщението.

Тази мярка ще допълни други, приети през май 2023 г., юни 2022 г. и декември 2021 г.

"ЕС се ангажира да предостави цялата необходима подкрепа на Молдова при решаването на проблемите, пред които е изправена в резултат на агресивната война на Русия срещу Украйна, както и да укрепи стабилността и сигурността на страната в лицето на дестабилизиращите действия на Русия", се допълва в съобщението.

Съветът на ЕС се споразумя да предостави помощ от 5 милиарда евро за въоръжените сили на Украйна и за нови санкции срещу Русия

Натискът за укрепване на фонда на ЕС беше отлаган с месеци на фона на спорове от Германия и Франция
📸 Снимка: Radio Free Europe/Radio Liberty/Serhii Nuzhnenko via Reuters

Съветът на ЕС днес постигна съгласие да повиши размерите на помощта за украинските въоръжени сили с 5 милиарда евро чрез специален фонд за подпомагане, предаде Ройтерс, като се позова на изявление на институцията.

С този фонд ние ще продължим да помагаме на Украйна да се защитава от руската агресия с всичко необходимо и толкова дълго, колкото е необходимо.

Каза върховният представител на Европейския съюз по външната политика и сигурността Жозеп Борел.

Външните министри на страните от ЕС днес също така се споразумяха за налагането на нови санкции срещу Русия в отговор на смъртта на опозиционния политик Алексей Навални.

Този ход идва след дирижираното преизбиране на руския президент Владимир Путин този уикенд, отбелязва ДПА. Изборите в Русия бяха помрачени от смъртта на Навални в затворнически лагер в Сибир през февруари.

Вотът в Русия беше вот без реален избор.

Заяви германската външна министърка Аналена Бербок преди срещата на външните министри в Брюксел.