Латвийският президент допуска ядрено оръжие в страната при решение на НАТО

🇱🇻 Ядрено оръжие може да бъде разположено в Латвия, ако НАТО вземе колективно решение и има необходимост. Това заяви президентът на страната Едгарс Ринкевичс по време на пресконференция след среща с премиера Андрис Кулбергс („Обединен списък“). „В нашите закони няма юридически препятствия за разполагане на ядрено оръжие в Латвия“, посочи Ринкевичс и добави, че в момента конкретни преговори не се водят. Изказването, което предаде агенция LETA, идва осем дни след като парламентът на Литва (Сеймът) подкрепи отпадането на забрана за ядрено оръжие, вписана в Конституцията.

Ринкевичс извежда позицията си от два основни довода. Първият е юридически: конституцията на Латвия (Сатверсме) няма забрана, каквато има литовската. Вторият е политически и зависи от алианса. Когато през 2003 г. Латвия се готвеше да влезе в НАТО, всяка държава заяви, че за нея няма да има ограничения пред пълния механизъм на колективната сигурност, включително пред участието в системата за ядрено възпиране, припомни Ринкевичс. „Ако възникне такава нужда и НАТО вземе такова колективно решение, в Латвия ще бъде разположено ядрено оръжие“, заяви президентът. Според записа на пресконференцията от официалния канал на президента Ринкевичс допусна и друга възможност: решение би могло да се търси по някакъв начин и в отделна инициатива за сътрудничество между държави. Латвийските правителство и парламент биха го приели, ако се наложи, каза Ринкевичс, като добави, че страната е готова да осигури както колективна отбрана, така и двустранни мерки. Без ядрено оръжие в Европа отдавна щяха да са пламнали няколко конвенционални войни, смята Ринкевичс: използването му е най-крайната мярка, но самото оръжие възпира агресора от непредсказуеми или мащабни действия.

Ринкевичс отговаряше на съобщения, че Великобритания е предложила ядрена защита на държавите от Обединените експедиционни сили (JEF), британско ръководена коалиция от 10 страни от Северна Европа и Балтика, създадена през 2014 г. Първоизточник на съобщенията е интервю на първия морски лорд Гуин Дженкинс за финския вестник Iltalehti от 28 септември. На въпроса дали британските ядрени способности ще са крайният гръбнак на възпирането за силите на JEF Дженкинс отговори: „Абсолютно… защото всички държави от JEF са част от НАТО. Нашето ядрено възпиране е посветено на НАТО, както и на собствената ни суверенна защита. Тоест, по дефиниция, да.“ Финландия, добави Дженкинс, е под чадъра на ядрената защита, която осигуряват британските подводници, патрулиращи в Атлантика.

Ядреният чадър, или разширеното възпиране, е защитата, която ядрените сили в съюза осигуряват на съюзниците без собствено ядрено оръжие. Iltalehti представи думите на Дженкинс като разширяване на британския чадър и извън НАТО, а оръжието като гръбнак на възпирането на новите бойни сили на JEF, чието създаване страните според финската обществена телевизия Yle ще подпишат в Осло през ноември. Британското посолство в Хелзинки отхвърли това тълкуване, а на 30 септември в 17:59 Yle публикува корекция: Великобритания не предлага на Финландия и останалите държави от JEF ядрената си защита като отделно от НАТО споразумение. Няколко часа по-рано Ринкевичс беше поставил съобщението в същата рамка. Великобритания вече е част от системата за ядрено възпиране на алианса, а Латвия е под ядрения чадър, който осигуряват САЩ и Великобритания, каза Ринкевичс. Като участник в JEF Латвия приветства всяка допълнителна мярка. „Разбираме, че това все още е част от общата политика на НАТО“, добави Ринкевичс.

Първото условие, което Ринкевичс поставя, води към ангажимент, поет от самия НАТО. В Основополагащия акт Русия–НАТО, подписан в Париж на 27 май 1997 г. като политическо задължение, поето на най-високо равнище, държавите от алианса потвърдиха, че „нямат намерение, план и причина“ да разполагат ядрено оръжие на територията на новите членове. Алиансът заяви и че няма намерение, план и причина да създава там складове за такова оръжие. Латвия, член на НАТО от 29 март 2004 г., е сред тези нови членове. Текстът не забранява нищо: той описва намерение, план и причина, а оценката за причината е онова, което общо решение на съюзниците би променило.

Литва стигна до същата точка от обратната страна. Член 137 от конституцията ѝ гласи, че на територията на страната не могат да бъдат разполагани оръжия за масово унищожение и чуждестранни военни бази. На 22 септември Сеймът подкрепи със 99 гласа „за“, 13 „против“ и 5 въздържали се премахването на целия член, тоест и на двете забрани, съобщи литовската обществена телевизия LRT. Следват още две гласувания, на 6 октомври и на 12 януари 2027 г. На всяко са нужни поне 94 гласа от 141, а между двете трябва да минат най-малко три месеца. Литва е единствената в региона с такова ограничение, каза в дебата депутатът Лауринас Кашчюнас: Латвия, Естония и Полша нямат такова, а Финландия току-що е премахнала своето. Президентът Гитанас Науседа заявява, че непосредствени планове за съхраняване на ядрено оръжие в страната няма и че Литва ще остане обвързана с Договора за неразпространение на ядреното оръжие. И във Вилнюс, и в Рига президентите отделят правната възможност от самото присъствие на оръжието: Науседа говори за липса на планове, Ринкевичс за липса на преговори.

Паралелно върви втори коловоз, при който ядрено оръжие не се разполага. На 22 септември Кулбергс обяви, че президентът Еманюел Макрон се е съгласил да започнат разговори за присъединяване на Латвия към френската инициатива за ядрено възпиране, и че от Париж е получено официално писмо. Франция ще изпрати делегация в Латвия. Ринкевичс нарече започналия „много сериозен процес“ с Франция не съвсем ядрен щит, а процес на планиране на ядреното възпиране. Инициативата, представена от Макрон през март 2026 г. (на английски forward deterrence), предвижда обсъждане на ядреното планиране, съвместни учения и възможно временно присъствие на френски самолети, годни да носят ядрено оръжие, а решението за употреба остава у френския президент. Финландия стана десетата държава в нея на 14 септември, а Кулбергс казва, че Латвия може да бъде първата от балтийските. Разполагане на ядрено оръжие в държави участнички инициативата не предвижда, припомни на 28 септември латвийският разследващ център Re:Baltica, опровергавайки блогър, твърдял обратното. Франция е единствената съюзница, избрала да не участва в Групата за ядрено планиране, органа на НАТО за ядрена политика. Така френската инициатива остава извън общото планиране на съюза, през което минава чадърът на НАТО, който Ринкевичс свързва със САЩ и Великобритания.

Москва отговаря на литовския ход с ядрени предупреждения. Кремъл предупреди, че ако Литва разположи ядрено оръжие, насочено срещу Русия, сама ще попадне под прицела на руското ядрено оръжие, а Песков нарече такава стъпка много сериозен виток на ескалацията и напрежението. Захарова определи плановете на Вилнюс като абсолютно безотговорно действие и част от провокативната политика на НАТО, съобщи руското издание RTVI. Отделно от литовския дебат, на 30 септември Русия изпрати до НАТО документ, в който заявява готовност да използва целия си арсенал, включително ядрено оръжие, ако съюзниците се опитат да изолират Калининградска област от останалата част на страната. Документът споменава и възможни удари по центровете за вземане на решения в държавите членки още в началото на конфликт. Това съобщи Reuters, цитирана от „Украинска правда“. НАТО отговори, че нито едно негово учение или действие не заплашва Русия, и призова Москва да прекрати „безотговорната си ядрена реторика“.

Разполагане на ядрено оръжие в Латвия през следващите 12 месеца, по решение на НАТО или в отделна инициатива, е крайно малко вероятно: в алианса решенията се вземат с консенсус, Ринкевичс сам посочва, че преговори не са водени, френската инициатива не предвижда разполагане, а британската защита остава в рамките на съюза, както гласи корекцията на Yle. Въпреки това срещу тази оценка работи посоката на региона: Финландия вдигна през юни забраната за ядрено оръжие на територията си, Литва също премахва своята, а Латвия преговаря с Париж. Трите страни разширяват правната и политическа възможност, но нито една от тях не е взела решение за разполагане.