10 европейски държави вече участват във френското ядрено възпиране

🇫🇷🇪🇺 10 европейски страни вече участват в „предното възпиране“, с което Франция разширява ролята на своя ядрен арсенал отвъд собствените граници. Това са Великобритания, Германия, Нидерландия, Белгия, Полша, Гърция, Финландия, Норвегия, Швеция и Дания. Замисълът предвижда изтребителите Rafale, способни да носят ядрено оръжие, да бъдат разполагани временно при съюзниците, а за тях да се изгради нова инфраструктура и да се осигурят защитени комуникации, ранно предупреждение и обмен на разузнавателни данни. Ярослав Трофимов, главен кореспондент на The Wall Street Journal, описва инициативата в материал от 25 октомври. Според него крайната цел е да се създаде повече стратегическа несигурност за Владимир Путин.

Седем месеца след обявяването си предното възпиране съществува като мрежа от двустранни политически канали, а самото разполагане на френски стратегически самолети при съюзниците е замислено за време на криза. За Москва значението на тази мрежа произтича от оръжието: френската ракета, за разлика от американските бомби в Европа, е създадена да стига до руските градове. Уязвимостта на инициативата е свързана с изборния календар на самата Франция.

В основата на инициативата е речта на президента Еманюел Макрон от 2 март 2026 г. в базата на атомните подводници с балистични ракети Ил Лонг край град Брест. „Затова наредих да бъде увеличен броят ядрени бойни глави в нашия арсенал. За да пресечем всякакви спекулации, вече няма да съобщаваме размера на ядрения си арсенал, за разлика от миналото“, заяви той. През февруари 2020 г. Макрон обяви, че оръжията са под 300. Федерацията на американските учени оценява френския запас към началото на 2026 г. на около 290 бойни глави, малка част от американския и руския арсенал. Според WSJ Франция ще произвежда нови ядрени заряди за първи път от десетилетия.

В същата реч Макрон очерта и границите. „Няма да има никакво споделяне нито на крайното решение, нито на неговото планиране, нито на изпълнението му“, каза той. По конституция решението принадлежи само на президента. Партньорите могат да участват в ядрените учения и да подсигуряват конвенционални сили за дейностите по възпиране, а на по-късен етап е предвидено и разполагане на елементи от стратегическите сили на тяхна територия според условията. „Това разпръскване по европейската територия, като архипелаг от сили, ще усложни сметките на противниците ни“, каза Макрон.

Как би изглеждало това на практика, описва доклад на комисията по външни работи и отбрана на френския Сенат от 28 септември, с докладчици Паскал Ализар и Патрис Жоли. Според изложение на доклада в Mer et Marine в криза изтребители Rafale на Стратегическите въздушни сили, въоръжени със свръхзвукови крилати ракети с ядрена бойна глава ASMPA-R, могат временно да бъдат разположени при съюзник с подкрепата на неговите военни средства, без постоянно разгръщане на френски бойни глави в чужбина. Докладът твърди, че разговорите с партньорите тепърва започват. Първите съвместни дейности биха могли да са учения по електронна война и разузнаване, а след това полети със съюзници. След тях биха последвали варианти с по-малък мащаб на учението Poker, с което Стратегическите въздушни сили 4 пъти годишно отработват ядрен удар, и евентуално маневри в европейски мащаб.

Политическото сътрудничество се намира на по-напреднал етап. „Инициативата допълнително затруднява противника, защото добавя още едно ниво, което руснаците ще трябва да разчетат“, отбеляза съветникът на Макрон по стратегически въпроси и разоръжаване Ксавие Шател на Варшавския форум за сигурност на 12 октомври. Инициативата предлага „нови възможности за разпръскване на нашите ядрени сили при ядрена ескалация“. Двустранните групи, които ръководят ядреното сътрудничество с повечето участнички, вече са заседавали и според Шател остават „само една-две“. Франция поддържа 10 отделни групи и води разговори с всеки партньор поотделно, а не в общ ядрен клуб. Затова, пише WSJ, служители в отбраната на държавите партньори си звънят, за да сравнят какво им е казал Париж.

Първата практическа стъпка с Германия, която Макрон нарече „ключов партньор“, датира от 16 юли. Тогава 2 двуместни изтребителя Rafale B на Стратегическите въздушни сили и 2 германски изтребителя Eurofighter от 31-во тактическо авиокрило заредиха гориво във въздуха от самолет цистерна A330 MRTT Phénix. Това беше определено от френското министерство на въоръжените сили като „първата оперативна стъпка“ на двустранното стратегическо партньорство. Ведоството уточни, че самолетите не са носили ядрено оръжие. На следващия ден канцлерът Фридрих Мерц заяви в X: „Още тази година ще участваме в ядрено учение на френските въоръжени сили“. Предвидено е Германия да участва с конвенционални сили.

Кръгът се разширява постепенно. На 2 март Макрон назова освен още Полша, Нидерландия, Белгия, Гърция, Швеция и Дания. Норвегия направи стъпка към участие със споразумение за отбрана с Франция от 27 май, а Финландия се включи на 14 септември. „Нямаме никакви намерения да разполагаме ядрено въоръжение на финландска земя в мирно време. Но имаме планове да създадем стратегическа дилема за Русия“, заяви президентът Александър Стуб, цитиран от WSJ, и определи начинанието като процес, който най-вероятно ще продължи 10-15 години. Извън кръга остават трите балтийски държави, най-уязвими от руската заплаха, макар че на 22 септември Латвия съобщи, че Париж е приел да започне разговори с Рига. Италия отказа да участва.

Партньорите не виждат във френското предложение заместител на американския чадър. „Не заменя нищо. Допълва ядрените гаранции, които вече съществуват“, казва норвежкият външен министър Еспен Барт Ейде. Американската част от тези гаранции на европейския континент се осигурява от 100-120 свободнопадащи бомби B61 в Белгия, Германия, Италия, Нидерландия и Турция, а вероятно и Обединеното кралство, според оценка на Федерацията на американските учени. Употребата по програмата на НАТО за ядрено споделяне изисква разрешение и от Вашингтон, и от приемащата държава. Франция не участва в Групата за ядрено планиране на алианса. Според WSJ бомбите, проектирани през 60-те години срещу съветските танкови дивизии, са все по-остарели и при наличието на днешната руска ПВО представляват ограничена заплаха за руската територия.

Френското средство за доставка на ядрено оръжие е от друг клас. ASMP-A, чиято модернизирана версия е ASMPA-R, е крилата ракета с правотоков двигател, която развива до Мах 3 и според CSIS има 500-600 км обсег. Военни и анализатори, цитирани от WSJ, споделят, че тя е създадена да поразява главните руски градове и има голяма вероятност да достигне целите си. „Бомбите B61 не са инструменти за водене на война, а по-скоро средства за вдъхване на увереност у съюзниците. Френският ядрен арсенал, за разлика от тях, може да стигне до Русия“, казва Никол Граевски, експерт по Русия и ядрените въпроси в Sciences Po в Париж.

Москва следи инициативата. На 4 март говорителката на външно министерство Мария Захарова нарече френския план изключително дестабилизиращ, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че ходът подкрепя руското искане френският и британският арсенал да бъдат включени в бъдещите преговори за ядрения баланс. На 19 май заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков каза пред ТАСС, че със своето включване в разширената зона на действие на френските ядрени сили държавите партньори „стават обект на по-засилено внимание от нашите военни, отговарящи за стратегическото възпиране“.

Шател съди по руските изявления, че замисълът е политически убедителен: руснаците, отбеляза той във Варшава, „слушат и дори отговарят“. Граевски е по-предпазлива: „Не е ясно дали руснаците са убедени, че французите биха рискували ответен удар по Париж заради Варшава например. Но руснаците определено обръщат внимание.“ Въпросът е аналогичен на онзи, който Шарл дьо Гол задава на Джон Кенеди през 1961 г. – дали би пожертвал Ню Йорк, за да спаси Париж. Отговор така и не получава.

Според WSJ пълният френски контрол над решението е съзнателен ход, ориентиран към цел в сферата на вътрешната политика: предното възпиране да е приемливо за целия политически спектър, включително за крайнодесния „Национален сбор“ на Марин Льо Пен, която според изданието води в проучванията преди изборите за президент през пролетта на 2027 г. Нейната партия косвено подкрепя замисъла. Бруно Терте, заместник-директор на Фондацията за стратегически изследвания в Париж, смята обаче, че президент от тази партия би означавал „загуба на доверие и в двете посоки – при възпиране на Русия и при вдъхване на увереност у съюзниците“. Висш отбранителен служител от държава партньор е съгласен с него: ако Льо Пен дойде на власт, целите и обхватът на партньорството ще бъдат преразгледани и в Париж, и от съюзниците.

За 7 месеца Париж предложи на 10 държави онова, което американските бомби в Европа не дават: ракета, създадена да стига до руските градове. Шател посочва като допълнителен фактор и географската близост. „Споделяме една и съща география, част сме от един и същ континент“, отбеляза той във Варшава. Цялата инициатива обаче зависи от решение, което принадлежи на един човек, избиран единствено от французите. Затова следващото решаващо събитие е президентският вот във Франция през пролетта на 2027 г. Победа на кандидата на „Национален сбор“ би показала дали партньорите наистина ще преразгледат своите цели и обхвата на сътрудничеството, както очакват Терте и висши служители. Френската ракета стига до Русия, но пръстът на спусъка се решава на избори.