Мария Корина Мачадо се върна във Венецуела след 10 месеца извън страната

🇻🇪🏠 Мария Корина Мачадо, лидер на венецуелската опозиция и носителка на Нобеловата награда за мир за 2025 г., се завърна в страната си в неделя, 25 октомври, 10 месеца и половина след като тайно напусна страната. С нея у се връща и искането, което досега беше отлагано от временния кабинет на Делси Родригес с подкрепата на САЩ: дата за провеждане на президентски избори. Мачадо остава и извън преговорите, които Вашингтон подкрепя, след три кръга от които няма договорена дата.

Мачадо оповести пристигането си сутринта с 4 думи в X: „Тук съм. С вас“. Малко след това влезе в църквата „Санта Роса“ в Баркисимето, столицата на щата Лара, където се пази образа на покровителката на града Дивина Пастора. Десетки хора я прегръщаха и снимаха с телефоните си, съобщи AP. В следобедните часове нейният предизборен щаб я показа в Чивакоа, град в съседния щат Яракуй, на път към Каракас. Партията ѝ Vente Venezuela отправи призив към привържениците си да излязат още същия ден по улиците на столицата Каракас. Едмундо Гонсалес Урутия, заместил я в бюлетината през 2024 г. и живеещ в изгнание в Испания, написа, че „нашият суверенен глас се връща с нея, за да води и насочва този процес“.

Как точно е влязла, Мачадо не каза. Испанският вестник ABC твърди, че е минала през Колумбия във втория си опит от територията на страната и общо деветия от юни насам. Предишният опит оттам, през септември, пропадна, след като в последния момент новото колумбийско правителство на Абелардо де ла Есприеля се противопоставило. По версията на ABC администрацията на Тръмп е била разделена до края, а решаващ се оказал натискът на конгресмени от Флорида, които предупредили Белия дом, че ще създаде впечатлението, че пречи на нобелов лауреат да се прибере у дома. Според ABC е натежала и близостта на изборите в САЩ на 3 ноември. Telemundo определя маршрута като непотвърден.

Пътят дотам беше дълъг. Според партията ѝ, цитирана от AP, Мачадо е опитала да се прибере седем пъти, по въздух, море и суша; ABC брои осем. Веднъж операторът на наетата лодка отмени курса с обяснението, че плавателният съд е негоден за пътуването; в друг случай самолетът ѝ не получи разрешение за кацане в Кюрасао, откъдето трябваше да продължи с бърза моторница. Мачадо обвини за провалите Каракас, който отрече обвиненията. Подозрението падна и върху Вашингтон: Reuters съобщи, че американски служители насаме са ѝ отправили молба за отлагане на пътуването, а на 7 октомври в Атина държавният секретар на САЩ Марко Рубио отрече да са искали от когото и да било да не я пуска. Американски служители признаха пред AP само, че в някои случаи са я съветвали да не се връща от съображения за нейната сигурност.

През декември пътят беше обратен. След кратък арест при протест срещу встъпването на Николас Мадуро в длъжност през януари 2025 г. Мачадо прекара 11 месеца в нелегалност. На 9 декември, според тогавашна публикация на The Wall Street Journal, тя отплава с лодка за Кюрасао. Реконструирана последователност на събитията, представена от Infobae, показва, че тя е пътувала с перука около 10 ч. по суша до брега на щата Фалкон, а при прехода по море е счупила прешлен. В Осло пристигна на 11 декември, ден след церемония, на която наградата прие дъщеря ѝ Ана Корина Соса.

Вашингтон си приписа заслугата за броени часове. Държавният секретар Марко Рубио писа, че „условията, позволили безопасното завръщане на г-жа Мачадо във Венецуела, са директен резултат от подкрепяните от САЩ преговори за помирение“, в които „вече бяха освободени стотици политически затворници, а стотици опозиционни фигури се върнаха от изгнание“. Във втория абзац на изявлението се посочва, че САЩ очакват и занапред да се зачитат свободите на всички политически среди във Венецуела, а от „всички политически актьори“ – да подкрепят преговорите, които Рубио описва като най-добрия шанс на Венецуела от 30 години насам да стигне по мирен път до свободни и честни избори и до трайна демокрация. Мачадо не е назована, но тази формула включва и нея, а тя досега не е участвала в преговорите.

Попитан от журналисти в Порт Хюрън, Мичиган, Тръмп отговори, че не знае нищо по въпроса: „Тя ми даде своята Нобелова награда. Как тогава да кажа нещо друго? И се надявам да е в безопасност.“ Той добави: „Тя е много мила жена. Но във Венецуела ни върви наистина добре.“ Мачадо му връчи медала в Белия дом на 15 януари, макар Нобеловият институт да беше заявил, че наградата не може да се прехвърля. 12 дни по-рано, в деня, в който Делта Форс и ЦРУ арестуваха Мадуро, Тръмп беше казал за нея: „Тя няма нито подкрепата, нито уважението в страната“, и вместо нея подкрепи Родригес.

Мачадо не участва в диалога между временната власт и депутати от Националното събрание, избрано през 2015 г., когато опозицията спечели мнозинство. Третият кръг започна на 14 октомври в Каракас: делегация на кабинета се води от председателя на парламента Хорхе Родригес, брат на временния президент, докато опозиционната – от Динора Фигера. Страните се договориха да прегледат законите, които Вашингтон смята за репресивни, и законите за политическите забрани, да създадат обща комисия за венецуелското злато в Банката на Англия и да напреднат към избора на 32 нови съдии на Върховния съд. Нито един от трите кръга не доведе до договаряне на дата за гласуване, а следващият е насрочен за 11–15 ноември. Мачадо не беше поканена, но заяви, че няма да пречи на разговорите. Прегледът на забраните я засяга пряко: точно такава забрана, потвърдена през януари 2024 г. от Върховния съд, я извади от президентската надпревара същата година.

Графикът на САЩ не започва с вота. Рубио настоява, че промяната трябва да премине през „стабилизация, икономическо възстановяване и преход“. В интервю за Time, публикувано на 1 октомври, Тръмп заяви, че е твърде рано за избори във Венецуела. Родригес, бивш вицепрезидент на Мадуро, трябваше да управлява 90 дни, но остава на поста, без парламентът да е гласувал удължаване, и заяви пред Общото събрание на ООН, че венецуелците сами ще определят кога е моментът за вот. Според Държавния департамент на САЩ над 1000 политически затворници са освободени от ареста на Мадуро насам. Департаментът настоява за пускането на всички останали; по данни на правозащитната група Foro Penal към 5 октомври 322 души все още са задържани. Щабът на Мачадо подкрепя искането с протести: на 22 октомври нейните привърженици излязоха на 74 места из Венецуела с 3 искания – свобода за всички политически затворници, гаранции за безопасното ѝ завръщане и дата за президентския вот през 2027 г. Самата Мачадо предлага да се проведе през юли 2027 г.

Властите в Каракас неведнъж са я заплашвали с последици. През февруари, в първо си интервю за чужда медия, Родригес заяви пред NBC News: „Относно нейното връщане в страната, ще трябва да отговаря пред Венецуела“ за това „защо поиска военна намеса, защо поиска Венецуела да бъде под санкции“. През март министърът на вътрешните работи Диосдадо Кабейо намекна в телевизионно си предаване за „изненада“, която е приготвил за нея, а към края на септември нарече оплакванията ѝ от пречките пред завръщането „шоу“ и повтори: „Да дойде. Да дойде. Да дойде.“ Към следобеда на 25 октомври правителството не беше коментирало официално нейната поява, а Родригес не беше писала за нея в профила си в X. Ден по-рано Vente Venezuela обяви, че щатската полиция в Трухийо е задържала неин общински координатор за период от няколко часа.

За завръщането има две обяснения, всяко от които се подкрепя от отделни сведения. Рубио го представя като резултат от преговорите, т.е. като доказателство, че процесът работи. Според ABC администрацията е била разделена до последно и е отстъпила пред натиска на конгресмените от Флорида, а Reuters по-рано съобщи, че американски служители насаме са я молили да отложи пътуването. Версиите не се изключват: диалогът може да е направил прибирането ѝ безопасно, а вътрешният натиск да е определил този момент. Дали Мачадо ще остане на свобода, решава Каракас, но временното правителство управлява с подкрепата на администрацията на Тръмп, а Рубио публично свърза връщането ѝ с преговорите, подкрепени от Белия дом. Затова нейният арест в близките седмици е малко вероятен, въпреки че задържането в Трухийо ден преди появата ѝ да напомня, че хората около нея остават уязвими. По-трудното изпитание е политическо: Мачадо вече събира привърженици в самата Венецуела и иска дата за избори, която Вашингтон не бърза да договори.

Първата проверка вече е насрочена. Кръгът от 11 до 15 ноември ще покаже дали завръщането е променило самия процес: дали ще бъде договорена дата за избори, за каквато настоява Мачадо. Без нея Вашингтон ще е приел завръщането, без да промени реда, по който Венецуела трябва да стигне до урните. В трите кръга досега не беше договорена дата, а Рубио и Тръмп продължават да поставят изборите след стабилизацията, затова по-вероятният изход е нов кръг без дата.

Анализ: Военните от доклада на ЦИД – в бюлетината и до властта

🇷🇺🕵️🇧🇬 3 от общо 22 бивши военни и експерти по сигурността, посочени от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) през ноември 2024 г. като рупори на прокремълски послания, са в бюлетината за президент днес. Бригаден генерал от запаса Димитър Шивиков е кандидат за вицепрезидент в двойка с доцент Георги Димов, полковник от запаса Славчо Велков – в двойка с Волен Сидеров, а капитан от запаса професор Нако Стефанов води собствена листа с Нина Ламбова. Четвъртото име в списъка е генерал Златан Стойков, който е бивш началник на Генералния щаб, председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) и член на инициативния комитет на Илияна Йотова.

Средата, за която става въпрос, не е тайна за никого. Участниците в нея са публично известни по име и са близо до вземането на държавни решения: в изборите, в публичните съвети към премиера Румен Радев и в инициативния комитет на държавния глава. Там, където държавата се опита да докаже руско проникване в системата за отбрана по съдебен път, делата от 2021 и 2022 г. до средата на 2025 г. не бяха стигнали до процес по същество. А където хора от тази среда поискаха конкретни решения, резултатът беше смесен: 10-годишното споразумение за сигурност с Украйна остава в сила, но доставките на оръжие от складовете на армията спряха.

Докладът на ЦИД стъпва на наблюдение на онлайн медиите и Facebook между февруари 2022 г. и юни 2024 г. В този период 16 107 статии споменават някого от изследваните имена. Най-често е споменаван бившият подполковник Николай Марков – в 5468 статии, а Стойков и Шивиков – съответно в 937 и 709. Авторите на доклада внасят уточнение, че „няма очевидни доказателства за координирани действия от страна на цялата мрежа“. По-скоро, пишат те, участниците се подкрепят взаимно с едни и същи инициативи и едни и същи тези. Център за реформи в отбраната, независим аналитичен център със седалище в Киев, проследява в доклада си Toy Soldiers организационните връзки с Москва. СОСЗР, най-голямото сдружение на запасното войнство с над 20 000 членове, членува в руската Международна конфедерация на генералите, адмиралите и офицерите от запаса и резерва, а Стойков е посочен като неин вицепрезидент. Стефанов, член на ЦК на Българската партия на комунистите, според същия доклад е участвал през 2023 г. заедно с представители на фондация „Русский мир“ в конгреса на първия Международен русофилски съвет. Бележка в доклада на ЦИД посочва, че Стойков, Шивиков и Стефанов членуват в Националното сдружение „Движение Русофили“. Неговият лидер Николай Малинов беше оправдан на първа инстанция по делото за шпионаж на 14 май 2026 г., а на 19 май обвинението протестира присъдата.

Определенията на изследователите не са нужни, за да се видят позициите на тези участници. На 25 август, когато „Народна сила“ обяви кандидатурата му, Шивиков каза, че като вицепрезидент ще посети „братска Русия“, и добави: „Русия в моите очи не е агресор. Крим е руски.“ Две седмици по-късно двойката Димов–Шивиков включи възстановяването на диалога с Русия и Китай сред своите ключови приоритети. Генерал-майор от запаса Стоимен Стоименов, също от списъка на ЦИД, отговори в „Поглед инфо“ на 6-мата бивши министри на отбраната, които на 1 април подкрепиха споразумението с Украйна. Той изброи „три шеги“ в техния призив, втората от които е „Русия е агресор“. В обръщение, записано на видео, от 14 август 2025 г. Стойков, генерал-полковник от запаса Цветан Тотомиров, също бивш началник на Генералния щаб, и още няколко души предупредиха, че военните учения и инфраструктурата край Черно море за прехвърляне на чуждестранни войски към фронта в Украйна „превръщат България в законна военна цел“.

Засегнатите отхвърлят тълкуването, че служат на чужда държава. „И той, и аз сме български патриоти. Не се кланяме на представители на политики и идеологии на чужди държави, ние сме българофили“, настоява Велков пред БНР за себе си и Сидеров. Стоименов определи кръга лица около списание „Сигурност“ като „надпартийна организация“ и пред същото радио през май 2025 г. заяви: „Няма нито един случай, в който да сме се занимавали с кадруване, с партийно инженерство, с внедряване на военни в партийни структури [...]“. Твърденията, че българските служби са пробити от Москва, нарече „голяма измишльотина“.

Най-видимата връзка с изпълнителната власт е Стоименов, когото конституционалистът Георги Близнашки и част от медиите наричат ментор на Радев. Според Toy Soldiers той е възпитаник на Военно-политическата академия „Ленин“ в Москва, работил е във военно-административен отдел на ЦК на БКП и е бил заместник-началник на разузнавателно управление на Генералния щаб (РУМНО). Два дни след изборната победа на „Прогресивна България“ той публикува статия с препоръки към Радев. В нея предлага Втора национална кръгла маса, която да обсъди и „външнополитическата ориентация на страната с фокус на договорите за участието в съществуващи и нововъзникващи международни съюзи – военни и икономически“. В интервю за „Поглед инфо“ на 8 май, деня, в който парламентът избра кабинета, той отхвърли определението „сивия кардинал“ на Радев. Пред „Дневен ред“, според преписа на „БРОД за България“, нарече мит представата, че новият премиер ще обърне външната политика към Русия, и каза, че очаква от него прагматични отношения с Москва. Връзките не са нови. Според ЦИД Шивиков и обвиненият по-късно в шпионаж бригаден генерал от резерва Валентин Цанков публично подкрепиха Радев още през 2020 г. Велков пък е бил съветник по въпросите на службите за сигурност в Министерския съвет през 2021 г., при служебното правителство на Стефан Янев.

Там, където влиянието може да се измери чрез решенията на държавата, резултатите сочат в две посоки. На 9 юни министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви: „Ние не предвиждаме предоставяне на повече въоръжение на украинската армия.“ Позицията му съвпада с една от тезите, проследени от ЦИД в запасни офицери: да се прекрати военната помощ. На следващия ден Стоянов уточни, че става дума за складовете на армията. Според него наличностите вече са под санитарния минимум, а министерството е предоставило 13 пакета помощ на Киев. На 1 юли обаче парламентът, с гласовете и на „Прогресивна България“, отказа да задължи кабинета да прекрати споразумението, подписано на 30 март от служебния премиер Андрей Гюров, макар Радев да го критикуваше в кампанията. Проектът на „Възраждане“ събра 10 гласа „за“ при 160 „против“. През октомври кабинетът поиска от НАТО антидрон системи, а от Варна над акваторията на Черно море лети патрулният самолет P-8A Poseidon от ВМС на САЩ. Командирът на родните ВВС генерал-майор Николай Русев каза на 23 октомври, че самолетът ще остане за дълъг период.

Във връзка с руския шпионаж в отбраната държавата вече повдигна обвинения, но засега те не издържат в съда. През март 2021 г. прокуратурата и ДАНС обявиха група от 6 души начело с бившия военен разузнавач Иван Илиев. В нея според обвинението са били двама действащи офицери от служба „Военно разузнаване“, полковник Петър Петров от бюджетната дирекция на министерството и Любомир Медаров, ръководител на регистратурата за класифицирана информация в Народното събрание. Софийският военен съд върна обвинителния акт през март 2022 г. и отново през 2024 г. Военно-апелативният съд потвърди, че в него не са описани фактите за конкретното поведение на всеки подсъдим. Към юни 2025 г. трети обвинителен акт няма, а прокуратурата отговори на „24 часа“, че все още няма нищо ново по делото. През октомври 2025 г. Европейският съд по правата на човека осъди България по жалба на Медаров: изявленията на тогавашния главен прокурор Иван Гешев, на говорителката на прокуратурата и на наблюдаващия прокурор, направени преди делото да стигне до съд, са нарушили презумпцията му за невиновност. На 2 март 2022 г. Цанков бе обвинен, че от 2016 г. е предавал сведения за вътрешната политика на съветник в политическата секция на руското посолство, а Министерство на външните работи изгони двама руски дипломати. Към януари 2025 г. няма внесен обвинителен акт срещу него, а през юни 2025 г. „24 часа“ писа, че той отдавна е на свобода и без мярка за неотклонение.

Последният сигнал идва отвън. На 9 септември британският The Telegraph публикува изтекла оценка, която е изготвена за Австралийската служба за тайно разузнаване (ASIS), според която ветерани от специалните части на западни държави са били вербувани да обучават руснаци, сред които военнослужещи на активна служба, в частни центрове в България и Сърбия, сред които „Алфа Метал“ край габровското село Междени. Вестникът отбеляза, че не е успял да потвърди твърденията независимо. От „Алфа Метал“ отрекоха да са обучавали руски граждани след 2020 г. и обясниха, че по същото време в центъра е имало група украинци, говорещи руски. Велков, който е посещавал базата, заяви пред NOVA NEWS, че по думите на ръководителя на центъра руснаци са се обучавали там в областта на личната охрана до 2019–2020 г., но не и след това. Радев отказа да коментира публикациите и ги определи като спекулации. На 23 септември мнозинството отхвърли и искането на „Възраждане“ парламентът да изслуша МВР, ДАНС, Министерство на отбраната и Държавна агенция „Разузнаване“.

Най-важното кадрово решение във въоръжените сили предстои. На 29 септември началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, на поста от 30 март 2020 г. насам, подаде рапорт за освобождаване с тримесечно предизвестие. Министерството не съобщи причините. Наследникът се назначава с указ на президента по предложение на Министерския съвет. На 19 октомври анонимни източници посочиха Русев, възпитаник на Военновъздушния колеж „Максуел“ в САЩ, но той отрече и каза, че смята да остане командир на ВВС.

Съпоставката сочи, че офицерите от запаса оказват влияние по-скоро чрез авторитета си пред конкретни ръководни фигури, а не директно упражнявайки командване. Бивши началници на Генералния щаб, както и офицери с минало в разузнаването подкрепят неутралитета на страната и отказа от доставки на оръжие за Украйна, а същите тези вече са в бюлетината. Решението на министъра на отбраната сочи в същата посока като тези позиции, но най-вероятно не е повлияно от тях. Документите подкрепят и по-скромно обяснение: прекратяването на доставките на оръжи има и своята материална причина – наличностите в складовете са под санитарния минимум – и се основава на позицията срещу военната помощ, която Радев заемаше още като президент, а не на обръщенията на запаса. Същото мнозинство запази споразумението с Украйна, а правителството разчита на съюзниците в Черно море. И двата доклада изследват само запаса. Обвинените в шпионаж не са сред 22-мата, а двете теми се пресичат само при Цанков, който към началото на 2025 г. не беше изправен пред съд. Слабото звено в делата за шпионаж е прокуратурата: в процеса срещу групата на Илиев съдът на два пъти върна обвинението, тъй като в него липсват факти, а Страсбург осъди държавата заради думите на обвинителите.

Затова наследникът на Ефтимов ще покаже повече от всяко изявление. Предизвестието на адмирала изтича в края на годината. Кандидата ще предложи кабинетът „Радев“, а указът ще бъде подписан от президента, а до края на мандата през януари 2027 г. този пост заема Йотова. Вероятно изборът ще падне върху някой от сегашните командири на видовете въоръжени сили, какъвто е и споменаваният без потвърждение Русев, и тогава командната верига ще остане там, където се намира и днес. Назначаване на лице извън действащия команден състав, близък до средата на запаса, би означавало, че тя е минала прага на командването, пред който досега стоеше.

Льо Пен ще спре финансовата помощ за Украйна, но не и оръжието

🇫🇷💶 Марин Льо Пен ще спре финансовата помощ на Франция за Украйна, ако спечели изборите за президент напролет, но ще продължи да обучава украински войници и да изпраща военна техника. Лидерът на Национален сбор, която води в социологическите проучвания, го заяви на 24 септември в Париж на сцената на Playbook Paris Live, първо издание на форума на Politico във френската столица.

„Можем да продължим да обучаваме техните войници, можем да обучаваме военното командване, можем да им предоставяме материална помощ, включваща военна техника“, каза тя. „Вече не можем да помагаме на Украйна финансово. Впрочем съжаляваме за това, но нямаме повече средства.“

Льо Пен обясни позицията си с финансовото положение на Франция, което нарече „абсолютно абсурдно“ и го приписа на 10 години управление на Еманюел Макрон. „Намираме се на ръба на криза на облигационния пазар и трябва да правим избор“, добави тя. Като довод изтъкна думите на министър, че няма „нито евро“ за индексиране на пенсиите. Вместо пари страната е трябвало да вложи „дипломатическата си сила“ за търсене на мирно решение. Льо Пен завърши с думите, че позицията е „честна към господин Зеленски“, защото тя „винаги казва предварително какво ще направи“.

Позицията не е нова, а повторена и затвърдена. На 3 септември вицепрезидентът на партията Луи Алио предложи в ефира на BFMTV Национален сбор да „спре кранчето“ на парите за Киев, ако дойде на власт. Говорителят Лоран Жакобели уточни след това, че хуманитарната помощ, обучението и отбранителното оръжие остават. На 16 септември Льо Пен каза в LCI, че Франция не може да помага „в пропорцията на досегашното, което е значително“, и начерта същото разделение: обучение и техника да, пари не. В Париж тя го повтори почти дословно, вече като кандидат с отворен път към Елисейския дворец: на 7 юли 2026 г. апелативният съд потвърди присъдата ѝ за присвояване на средства от Европейския парламент, но скъси забраната да заема изборна длъжност и тя обяви кандидатурата си. Първият тур е насрочен за 18 април 2027 г.

Числата показват колко малко засяга обещанието. Според Ukraine Support Tracker на Кийлския институт за световна икономика Франция е отпуснала около 7,9 млрд. евро двустранна помощ на Украйна от февруари 2022 г. до юни 2026 г. Военните доставки са оценени на 6,23 млрд. евро, хуманитарната на 880 млн. евро. Финансовото перо, която Льо Пен обещава да спре, е 799,4 млн. евро, под 10% от сумата. Военното перо, което тя запазва, е почти 80% от общата сума. От началото на пълномащабната война до края на юни 2026 г. са изминали 52 месеца. Разпределено на тях, финансовото перо възлиза на около 185 млн. евро годишно. Това е близо 0,1% от френския бюджетен дефицит за 2025 г. Той възлиза на 150 млрд. евро, а спирането му не променя сметката, на която Льо Пен стъпва.

Бюджетният довод е значително по-слаб и откъм запазената част. Военните доставки не са безплатни за хазната, тъй като голяма част от тях са въоръжение и техника, изтеглени от запасите на френската армия. Армията трябва да ги попълни, а новите поръчки по правило струват повече от балансовата стойност на предоставеното за Киев. Льо Пен не уточни дали „материалната помощ“ включва финансиране на оръжие, произведено от френската отбранителна промишленост за Украйна. Именно по тази линия минава голяма част от европейската подкрепа. Най-голямото перо, което Кийлският институт приписва на Франция, е изчисленият ѝ дял в европейските механизми за Украйна, около 18,3 млрд. евро по френската вноска в бюджета на ЕС. По него тя не каза нищо.

Същото разграничение, „да“ на едното и условно „да“ на другото, Льо Пен приложи и към сигурността след войната. Тя не се обяви против т.нар. „Коалиция на желаещите“ – групата от държави начело с Обединеното кралство и Франция, която се готви за военно присъствие на терен в Украйна след сключване на примирие. „Евентуална мироопазваща сила, доста близка до сините каски на ООН, ми изглежда съвсем осъществима“, отбеляза тя пред Politico. „И ако Коалицията на желаещите е едно от условията за преговори за примирие, очевидно ще бъда за това предложението да продължи.“

Условието обаче описва друга сила. Сините каски на ООН стоят между воюващи страни, за да наблюдават разделителната линия. Многонационалната сила за Украйна (MNF-U), обещана с декларация за намерения от Париж и Лондон през януари, е замислена да действа далеч от линията на съприкосновение: да възпира ново руско нападение по суша, въздух и море и да възстанови Въоръжените сили на Украйна след края на войната. Съпредседателите на коалицията я обявиха за готова да действа на 13 юли 2026 г. след постигане на надеждно прекратяване на огъня. Сравнението на Льо Пен я доближава до неутрален буфер, не до онази възпираща сила, която коалицията реално планира да бъде.

Останалото от интервюто подрежда пакета. Льо Пен все още има план да изведе Франция от интегрираното военно командване на НАТО, но не и докато трае войната в Украйна. „Докато на прага на Европа има война, не е моментът да се действа в тази посока, но волята ми, разбира се, остава“, каза тя. През май тя заяви, че Франция ще излезе от командването още в първия ѝ мандат, без да спомене войната. Тя изрази подкрепата си за решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да покани руския президент Владимир Путин на Г-20 в Маями през декември: „Всяка инициатива, насочена към спиране на това клане, е добре дошла.“ Отхвърли и тезата, че руските атаки в Европа вече са излезли отвъд хибридната война. „Имам усещане, че някои биха искали да сме във война. Аз не искам това“, каза тя. Пет дни по-рано Льо Пен и председателят на партията Жордан Бардела осъдиха Москваз а изземането на местните активи на френски компании.

Отговорът дойде от центъра, преди да е свършил форумът. Габриел Атал, лидер на партията на президента Макрон, който също се кандидатира за президент, написа в X: „Програмата на госпожа Льо Пен е очевидна: да пожертва сигурността ни и да поднесе Украйна и Европа на Путин на сребърен поднос. Украйна е нашия щит. Да я изоставим значи да поставим мишена на гърба си.“ Малко по-рано на същата сцена Атал нарече подкрепата за Киев „инвестиция за нас“, подкрепи конфискацията на замразените руски активи и посочи, че не изключва европейски самолети да охраняват украинското небе.

Кандидатът на крайната левица Жан-Люк Меланшон, който според проучванията се нарежда втори след Льо Пен, от своя страна поиска забрана на украинските удари в дълбочина на руска територия със западни оръжия. „Наистина ли мислите, че руснаците ще стоят и ще гледат как обстрелват Москва, без да направят нищо?“, попита той. „[…] Ставаме воюваща страна.“ Меланшон също иска Франция да излезе от НАТО, като все пак увери, че френските контингенти в Естония и Румъния ще останат, тъй като двете държави членуват в ЕС и попадат под европейските договори.

Така двамата водещи кандидати за наследник на Макрон предлагат различни ограничения за подкрепата на Украйна: Льо Пен спира парите и запазва оръжието, а Меланшон запазва подкрепата, но иска да наложи ограничения какво може да прави Киев с полученото въоръжение. Истинският мащаб на промяната при Льо Пен ще се види в писмената предизборна програма на Национален сбор. Ако тя отбележи сума за военните доставки и за попълването на армейските запаси и потвърди френското участие в европейските механизми за Украйна, обещанието се свива до около 800 млн. евро от началото на войната. Ако програмата мълчи за европейския дял или ограничи военните доставки до излишъци от складовете, спряното перо ще се окаже най-малката част от промяната.

Румънските прокурори разследват Джорджеску за измама с 1,1 млн. евро

🇷🇴 Дирекцията за разследване на организираната престъпност и тероризма (DIICOT) задържа бившия кандидат за президент Калин Джорджеску в рамките на разследване на предполагаема измама за 1,1 млн евро.

Според прокуратурата бизнесмен е превел посочената сума срещу обещан кредит, който не е получил. По сведения в медиите от понеделник сутринта полицията е спряла колата на Джорджеску близо до Отопени, докато пътувал към спортна зала с басейн, и го е отвела в дома му в Могошоая, където вече се извършвал обиск. DIICOT съобщава, че разследването е за създаване на организирана престъпна група и за измама с особено тежки последици, осъществявана чрез поредица от свързани действия.

Акцията е проведена от прокурори от централната структура на DIICOT и от Дирекцията за криминални разследвания на Главния инспекторат на румънската полиция, с подкрепата на Специалната бригада за намеса на жандармерията. Изпълнени са пет заповеди за обиск в Букурещ и населени места северно от столицата (Могошоая, Чолпани и Буфтя). След обиските разпитите продължават в централата на DIICOT. Днес сутринта е бил отведен и бизнесменът Йонел Русен, обявиха HotNews и G4Media, цитирайки свои източници от съдебната система.

Групата е създадена през септември 2021 г. от трима души: двама румънци на 64 и 47 години и италианец на 56 години. Тя е действала координирано начело с 64-годишния румънски гражданин – преди всичко на територията на Румъния и Обединеното кралство, с цел незаконно облагодетелстване. DIICOT не назовава поименно обвиняемите. Според Digi24 ръководител е именно Джорджеску, който е роден на 26 март 1962 г. G4Media и HotNews посочват като другите двама участници Русен и италианеца Масимилиано Арена.

Прокуратурата описва подробно предполагаемата схема. Ръководителят разпределял ролите и представял другите двама като заможни бизнесмени, управляващи чуждестранни дружества. Твърдял, че разполагат със значителни средства и могат да отпускат заеми на румънски предприемачи, които искат да развият бизнеса си. Условието било предприемачът предварително да внесе парична гаранция.

На срещи в Букурещ и в окръг Арджеш, а по-късно в Обединеното кралство, пострадалият бил убеден, че може да получи банков кредит от 6 млн евро срещу такава гаранция. За целта превел над 1 млн евро. След известно време участниците в групата му обяснили, че размерът на кредита може да бъде увеличен до 15 млн евро срещу допълнителна гаранция, и той превел още 100 000 евро.

Пострадалият е бизнесменът Ливиу Ръзван Леу от Бузъу, съобщава Știri pe surse. По данни на Antena 3 CNN той е подал жалба през януари 2024 г. Разказът му свързва Джорджеску с описаната схема още от самото начало. Според него той му препоръчал Русен като доверен бизнесмен, способен да уреди кредитна линия от Wealth Bank Transfer Ltd – дружество, посочено в публикацията като швейцарско и представлявано от Арена.

Кредитът се бавел и през октомври 2022 г. Леу поискал своя 1 млн. обратно. Тогава Джорджеску обещал да му върне сумата, след като получи от средства за президентската си кампания през 2024 г. от Постоянния избирателен орган (AEP). По-късно Джорджеску декларирал пред органа, че кампанията му е нямала нито приходи, нито разходи. AEP му е наложил глоба от 200 000 леи.

Русен е бизнесмен от Констанца, а Джорджеску казва, че двамата се познават от години. Още през януари 2025 г. разследване на G4Media го представи като ключова фигура във финансирането на кампанията на Джорджеску. Британският търговски регистър също показва връзка между Русен и Арена. Според Cuget Liber до 1 август 2024 г. италианецът е контролирал поне 75% от дружеството WB International Ltd, а от същата дата като лице със значителен контрол е вписан Русен.

Постановление на DIICOT, цитирано от Mediafax, представя Арена като директор на Wealth Bank, а Русен – като посредник, който заедно с него е уредил финансирането. По делото са изпратени заявки за правна помощ до Италия, Швейцария и Великобритания.

Източници на G4Media съобщават и допълнителни сведения, които не присъстват в официалното изявление на разследващите органи. Според тях разследването обхваща транзакции за над 1 млн евро от граждани на Руската федерация, както и съпругата на Джорджеску на име Кристела. Antena 3 CNN твърди, че същата е участвала в разговори, довели до предполагаемата измама.

Новото разследване е трето срещу Джорджеску след две други наказателни дела. Агроном по образование и бивш специален докладчик на ООН по опасните вещества и отпадъци, той беше неизвестен за широката публика до предизборната кампания, в която открито възхваляваше маршал Йон Антонеску и основателя на „Желязната гвардия“ Корнелиу Зеля Кодряну.

Джорджеску спечели първия тур на изборите за президент на 24 ноември 2024 г. с почти 23% от гласовете. На 6 декември Конституционният съд анулира изборите в отговор на разсекретени разузнавателни доклади във връзка с координирана кампания в TikTok в негова полза и външна намеса. През 2025 г. кандидатурата му за повторните избори беше отхвърлена.

На 9 септември 2026 г. заседанието в Букурещкия апелативен съд по делото срещу Джорджеску, бившия наемник Хорациу Потра и още 20 подсъдими е отложено. Потра беше спрян през февруари 2025 г. с група въоръжени мъже на път към столицата. По това дело Джорджеску има повдигнато обвинение в съучастие в опит за посегателство срещу конституционния ред и в разпространяване на невярна информация.

Отделно, през февруари Букурещкият трибунал окончателно е отхвърлил възраженията му относно делото за легионерска пропаганда, образувано заради неговите публични похвали за Антонеску и Кодряну, което предстои да бъде разгледано по същество.

Първата политическа реакция дойде от Джордже Симион, лидер на Алианса за обединение на румънците (AUR). На повторните президентски избори през 2025 г. той стигна до балотажа, който загуби от Никушор Дан. Във Facebook Симион написа: „Всеки от нас може да е следващият. Стоп на злоупотребите! Румъния е диктатура!!!!“

DIICOT завършва официалното си изявление с уточнението, че разследваните лица се възползват от всички процесуални права и гаранции, включително от презумпцията за невиновност. Прокуратурата посочва само обиски и разпити и не обявява арест или повдигнато обвинение по това дело.

Мачадо се готви да се върне във Венецуела въпреки резервите на Вашингтон

🇻🇪🗳️ Мария Корина Мачадо се готви за завръщане във Венецуела от своето изгнание в Панама, за да поведе своята кампания за нови президентски избори. Част от администрацията на Доналд Тръмп обаче изпитва опасения, че появата ѝ в страната създава риск от разклащане на правителството на Делси Родригес, върху което Вашингтон изгради стратегията си.

„Не мога да ръководя процеса от чужбина. Дойде моментът да се върна“, заяви лидерката на венецуелската опозиция в интервю за The Wall Street Journal, дадено в Панама Сити и публикувано на 18 септември. Точна дата за пътуването все още не е известна. Мачадо заяви, че е готова да влезе в страната „по суша, по море или по въздуха“, след което да обиколи всички венецуелски щати. „Виждам се как пътувам из цялата страна и стигам до най-малките общности“, обяви тя.

Целта ѝ е да изгради отново движението си на терен и да го подготви за избори, в които възнамерява да се кандидатира. По данни на вестника екипът ѝ вече подбира хора, които при евентуален политически преход да поемат образованието, здравеопазването, правосъдието, въоръжените сили и икономиката.

Пред американските си събеседници Мачадо предлага широк обмен на разузнавателни данни, съвместни действия с бреговата охрана на САЩ срещу наркотрафика и координация с Колумбия срещу въоръжените групировки по общата граница между двете страни. Тя обещава на чуждестранните инвеститори, че вече сключените споразумения ще бъдат спазвани. „Присъствието ми във Венецуела не е предизвикателство“, казва Мачадо.

Във Вашингтон обаче не всички споделят тази оценка. Според WSJ посредници, близки до Белия дом, са я предупредили, че с настояването си да се прибере, е възможо да загуби подкрепата на Тръмп и да осуети неговата стратегия за Венецуела.

Два дни преди публикуването на интервюто Reuters съобщи, цитирайки четирима опозиционни източници, че в лични разговори американски официални представители са помолили Мачадо да отложи завръщането си. Според агенцията те се опасяват, че тя може да мобилизира привържениците си около искане хората от режима на бившия президент Николас Мадуро да напуснат властта и по този начин да обърка плановете за политически преход на кръга около Тръмп.

Източниците на Reuters твърдят, че Мачадо планира да се завърне, но все още не е определила дата. Преди това тя планира да посети САЩ, „но не за да иска разрешение“, заяви човек от най-близкото ѝ обкръжение.

Според WSJ намесата на американски служители вече веднъж е осуетила нейно завръщане. На 24 юни две разрушителни земетресения с магнитуд 7,2 и 7,5 разтърсиха северното крайбрежие на Венецуела. Броят на потвърдените жертви от трусовете надхвърли 6100 души, сочат актуализирани данни от началото на август.

Мачадо обяви, че се прибира, след което в последните дни на юни излетя от Вирджиния с частен самолет Hawker 800 към Кюрасао – нидерландски остров на около 65 км от карибското крайбрежие на Венецуела. Полетният план, разрешението за кацане и изключението, позволяващо ѝ да пътува с изтекъл паспорт, бяха предварително одобрени.

Около час след излитането, докато самолетът се намираше във въздушното пространство на щата Северна Каролина, диспечерът на чартърната компания разпореди на пилотите да се върнат в района на Вашингтон. Според WSJ това е станало, след като американски представители разбрали за плана на Мачадо да се качи на лодка, с която от Кюрасао да стигне Венецуела по същия маршрут, по който напусна миналия декември. Вестникът съобщава, че на острова вече са били разположени частни изпълнители, без да уточнява тяхната задача.

Нидерландските власти, отговорни за външните отношения на острова, оттеглиха разрешението за кацане. Два дни по-късно панамската авиокомпания Copa Airlines отказа да качи Мачадо на полет за Каракас, като се позова на опасения от ответни действия на венецуелските власти. „Това е политически опортюнизъм и е гротескно“, заяви пред Axios висш представител на Белия дом по повод нейните опити да се върне обратно в родината си.

Мачадо е носителка на Нобеловата награда за мир за 2025 г. и основното лице на противниците на режима, откакто властите не ѝ позволиха да участва в президентските избори през юли 2024 г. Вместо нея за тях се кандидатира Едмундо Гонсалес. Според протоколите, събрани от лагера на Мачадо, той е спечелил вота, но режимът в Каракас не призна този резултат.

Мачадо прекара 11 месеца в нелегалност, след което напусна Венецуела миналия декември, за да получи наградата на официална церемония в Осло, след което да я посвети на Тръмп. На 23 май в Панама Сити тя обяви, че ще се завърне до края на годината и ще се кандидатира за президент.

Вашингтон междувременно развива отношения с временното правителство на Делси Родригес. След като в специална операция на ЦРУ и Делта Форс в сърцето на Каракас на 3 януари бяха арестувани тогавашния президент Николас Мадуро и неговата съпруга, Върховният съд възложи президентските правомощия на неговия заместник. Родригес положи клетва на 5 януари.

Оттогава Тръмп многократно изрази своята подкрепа за нея и похвали петролните сделки, сключени между американското правителство и водещите енергийни компании в латиноамериканската страна. На 27 май по време на заседание на кабинета държавният секретар на САЩ Марко Рубио обяви, че от ареста на Мадуро са извършени доставки на над 10 млн. барела венецуелски петрол. Приходите постъпват по сметка, която е поставена под надзора на Министерство на финансите на САЩ.

Според WSJ, още през юни Тръмп е поискал от Родригес да не предприема каквито и да било действия към Мачадо. Във вторник, 22 септември, двамата ще се срещнат в Ню Йорк по време на прием, който Тръмп ще даде в кулоарите на Общото събрание на ООН. Посланикът на САЩ в ООН Майк Уолц уточни, че разговорът ще е неформален, а не официална двустранна среща. Това ще е първата им лична среща след свалянето на Мадуро.

Преходната власт в Каракас не бърза да насрочва избори. В началото на септември Родригес увери, че „ще има избирателен процес, бъдете сигурни, но само когато Венецуела е готова за него“, след което допълни: „Аз не определям дати.“

Разговорите между правителството и част от опозициятас посредничество от САЩ вече са в ход и предстои да бъдат продължени през октомври. Мачадо настоява да бъде уточнен конкретен календар за провеждане на избори отхвърля тезата, че политическият преход вече е започнал. „Преходът към демокрация все още не се е случил“, категорична е тя. За властимащите в Каракас пред WSJ тя каза: „Донесоха бедност и терор и принудиха една трета от венецуелците да избягат.“

Заплахите от Каракас също не стихват. Родригес предупреди, че при завръщането си Мачадо „ще трябва да отговаря пред Венецуела“. Още по-рязък беше министърът на вътрешните работи и правосъдието Диосдадо Кабельо. На 5 март, когато евентуалното завръщане на Мачадо около Великден отново беше на дневен ред, в седмичното си предаване Con el Mazo Dando той каза: „Няма да ви кажа каква изненада съм ѝ приготвил.“ Критиците на правителството възприеха думите му като предупреждение, че тя може да бъде арестувана още на границата.

Провалените опити през юни показаха колко силно маршрутът на Мачадо зависи от решенията на другите страни – от разрешението за кацане и чартърната компания до редовната авиолиния. Перспективата за нов опит зависи от три развития през близките седмици. Първото е дали след разговорите ѝ с Тръмп в Ню Йорк ще бъде публично споменат конкретен срок за избори. Второто е дали Мачадо действително ще съумее да стигне до Вашингтон и дали ще бъде приета от представител на администрацията, не само от посредници. Третото е дали октомврийският кръг от диалога ще завърши с конкретна дата. Докато нито едно от тези три условия не бъде изпълнено, всеки нов опит за завръщане ще започва от същата политическа зависимост, която през юни обърна самолета на Мачадо над Северна Каролина.

📸 Снимка: Лидерът на венецуелската опозиция Мария Корина Мачадо се обръща към своите поддръжници по време на протест в Каракас преди насроченото встъпване в длъжност на президента Николас Мадуро за трети мандат, 9 януари 2025 г. (REUTERS/Leonardo Fernandez Viloria/File Photo)

Фелингер-Ян обяви кандидатура за президент на Австрия с неизпълнимо обещание за НАТО

🇦🇹🗳️ Гюнтер Фелингер-Ян обяви намерението си да се кандидатира за президент на Австрия и посочи присъединяването на страната към НАТО като първия си ход след встъпване в длъжност. Обещанието обаче надхвърля правомощията, които конституцията предоставя на федералния президент: същият не може нито да инициира, нито да приема нужните конституционни промени самостоятелно. Видео, публикувано на профила му в X, беше придружено само от надпис „Day 001“ и хаштага #Gunther2028 в препратка към годината на следващите президентски избори. В него той дава обещание да постави Австрия твърдо на страната на международната солидарност с Украйна срещу руската агресия.

Фелингер-Ян е председател на Австрийския комитет за разширяване на НАТО – сдружение с регистрирано седалище във Виена, което от години настоява за присъединяване към НАТО на Австрия, Украйна, Босна и Херцеговина и Косово. Комитетът не е официален орган на Алианса и няма институционална връзка с него. НАТО изрично заявява, че Фелингер-Ян не заема никаква длъжност в структурите на пакта, тъй като медии в Индия, Сърбия и Бангладеш го представиха като неин представител заради серия от медийни публикации, включващи призиви за разчленяване на Индия и Бразилия. Неговият профил на платформата Х е следван от 150 000 души, а написаното там редовно бива преразказвано като позиция на Алианса.

Длъжността, към която той се стреми, не му дава властта, нужна за изпълнение на основното му обещание. Федералният президент се избира пряко за 6-годишен мандат и по конституция притежава широк набор от правомощия: назначава федералния канцлер, удостоверява приемане на федерални закони в съответствие с конституцията и представлява държавата в международен план. На практика голяма част от изброените правомощия се упражняват по предложение на федералната власт като част от парламентарна система. Политическото ръководство на външната политика е преди всичко в ръцете на управляващия кабинет, а президентът няма законодателна инициатива и не може еднолично да отмени конституционна норма.

Реалните му правомощия имат друго естество. Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили (Bundesheer), назначава дипломатически представители зад граница и приема чуждестранни такива, като едни от най-съществените му конституционни правомощия е назначаване и разпускане на федерално правителство. Нито едно от тях обаче само по себе си не отваря път към присъединяване към договор за колективна отбрана.

Основната пречка се явява Федералният конституционен закон за неутралитета от 26 октомври 1955 г. Член 1, ал. 2 изрично забранява на Австрия да се присъедини към военни съюзи и да допуска чужди военни бази на собствена територия. Законът е приет над 5 месеца след сключването на Австрийския държавен договор и непосредствено след приключване на присъствието на съюзническите сили. Постоянният неутралитет ще бъде част от политическия компромис с Москва, отворил пътя към възстановяването на пълния суверенитет на Австрия и изтеглянето на съветските войски.

Отмяната на закона изисква конституционно мнозинство в Националния съвет – 2/3 от подадените гласове при задължително присъствие на поне 1/2 от депутатите. В правния дебат се застъпва тезата, че отказът от постоянния неутралитет би могъл да представлява цялостна промяна на конституцията, така че да изисква задължителен референдум. Доминиращото становище в местното конституционно право е, че концепцията за неутралитета не попада сред основните принципи на федералната конституция и следователно подобен ход не е задължителен. Практическа проверка на въпроса досега не е правена, тъй като изменение, което да премахне неутралитета, никога не е било приемано.

Парламентарната аритметика в момента е отчетлива. След изборите през септември 2024 г. Австрийската партия на свободата (FPÖ) влезе в Националния съвет с 57 мандата, Австрийската народна партия (ÖVP) с 51, социалдемократите (SPÖ) с 41, NEOS с 18, а Зелените с 16. FPÖ и социалдемократите, отличаващи се с най-категорично отхвърляне на идеята за членство в НАТО, заедно разполагат с 98 от 183 места, доста над минималния брой, необходим за блокиране на конституционно мнозинство. ÖVP, NEOS и Зелените, в чиито среди изобщо се води дебат по темата, събират 85 депутати. Мандатът на този състав изтича през 2029 г. и това значи, че при липса на предсрочни избори именно той ще заседава през първата година от мандата на президент, избран през 2028 г.

И федералното правителство не гледа в посока на членство в НАТО. Канцлерът Кристиан Щокер определи неутралитета като основа на австрийската държавност и настоя, че евентуално членство във военния пакт не стои на дневен ред. Министърът на външните работи Беате Майнл-Райзингер изтласка дебата в съвсем различна посока: през май заяви, че Австрия никога не е била политически неутрална, а членството в ООН и ЕС отдавна е променило съдържанието на посочения статут. Самата тя обаче признава, че за членство в НАТО няма нито парламентарно, нито обществено мнозинство. През август FPÖ поиска оставката ѝ заради позициите ѝ по въпросите на неутралитета и европейската сигурност около посещението ѝ във Финландия.

Обществените нагласи на този етап остават подчертано негативни към тези идеи. Проучване от февруари 2024 г. отчете 74% подкрепа за запазване на неутралитета срещу 14% за членство в НАТО, по-късни анкети дават около или под 20% подкрепа за членство. Проучване, публикувано през април на тематичен обзор за Bundesheer, показа, че относително мнозинство от 48% продължава да смята неутралитета за фактор, който защитава страната.

Втората обявена цел на Фелингер-Ян е по-категорична солидарност с Украйна и се сблъсква с по-различен и значително по-нюансиран правен режим. Австрия финансира хуманитарна помощ за Украйна и участва в европейските санкционни пакети, но не предоставя собствено смъртоносно въоръжение. Страната допуска разрешени транзити на чужди военни доставки през своя територия, включително в рамките на решенията на Европейския съюз. Тогавашният външен министър Александер Шаленберг обясни през 2023 г., че такива разрешени транспорти и решенията в рамките на общата външна политика на ЕС са напълно съвместими с австрийския неутралитет. Следователно по-широка политическа, финансова или хуманитарна подкрепа за Киев не изисква непременно отмяна на закона от 1955 г. Директно участие в отбранителен съюз обаче би я изисквало.

Кампанията на Фелингер-Ян вече е минала през една практическа проверка, която показва ограничената ѝ политическа тежест. През декември 2023 г. той представи в пресклуб „Конкордия“ гражданска инициатива за присъединяване на Австрия към НАТО. Регистърът на австрийското министерство на вътрешните работи, който изброява инициативите, достигнали до официалната седмица за събиране на подписи, не я съдържа. За сметка на това в периода 11-18 март 2024 г. до въпросния етап достигнаха поне 3 инициативи за защита на неутралитета.

„Без присъединяване към НАТО“ (Kein NATO-Beitritt), която настоява за изрична конституционна забрана на членството в НАТО, събра 109 089 подписа, или 1,72% от избирателите, и премина прага за парламентарно разглеждане. „Мир чрез неутралитет“ (Frieden durch Neutralität) остана с 98 123 подписа. През септември 2024 г. инициативата „Без присъединяване към НАТО“ стигна до първо четене в Националния съвет, а после беше разгледана и от новия парламентарен състав. Конституционната комисия проведе изслушване по нея на 15 септември 2025 г. На 24 септември и 5-те парламентарни партии подкрепиха приемането на доклада по инициативата за сведение.

Формалните изисквания към самата кандидатура са сравнително ниски и сами по себе си не представляват сериозно препятствие. Кандидатът трябва да има навършени 35 години, да има право да бъде избиран в Националния съвет и да представи поне 6000 подписа за подкрепа. Заедно с неговата кандидатура се внася и разходна вноска от 3600 евро. Документите трябва да бъдат подадени във Федералната избирателна комисия най-късно до 17:00 ч. на 37-ия ден преди изборите.

Александер Ван дер Белен не може да се кандидатира за трети пореден мандат, тъй като вече е изслужил два, и надпреварата за 2028 г. остава отворена. Сред имената, които австрийските медии досега обсъждат, преобладават партийни фигури: Вилфрид Хаслауер и Магнус Брунер за консерваторите, Дорис Бурес за социалдемократите и засега неназован кандидат на FPÖ.

100 000 души отново се събраха в центъра на Белград, за да поискат оставката на Вучич.

🇷🇸 Центърът на Белград се превърна в арена на остри сблъсъци между полиция и демонстранти по време на поредния масов протест срещу популисткия президент Александър Вучич. Десетки хиляди граждани заляха столицата с искане за неговата оставка след повече от десетилетие на власт и над година и шест месеца протестни действия.

Напрежението ескалира около сградата на президентството и близо до парк, където от март миналата година се разполага лагер с привърженици на Вучич. Силите на полицията за борба с масовите безредици, които по-рано отцепиха сградата на кметството, използваха сълзотворен газ и светлинно-звукови гранати, с които изтласкаха народното недоволство по съседните улици. В отговор демонстранти подпалиха контейнери за смет. По данни на вътрешния министър Ивица Дачич, цитиран от агенция Танюг, по време на безредиците са задържани 23-ма души. Има сведения за ранени полицаи, въпреки че все още липсват конкретни детайли за тяхното състояние.

Начело на протестната вълна застанаха младежки и студентски организации. Много от участниците носеха със себе си транспаранти с надписи „Студентите печелят“ и значки с отпечатък на червена длан и надписа „Ръцете ви кървят“. Преди избухването на боевете ректорът на Университета по изкуствата в Белград Миряна Николич се обърна към тълпата с думите: „Това правителство се страхува от хората, които защитават своето достойнство и правата си“.

Повод за недоволството, което назрява от година и половина, стана трагичният инцидент на гарата в Нови Сад на 1 ноември 2024 г. – козирката на обекта се срути, при което загинаха 16 души. Протестиращите, опозицията и правозащитни организации описват случилото се като пряко следствие от корупция и лошо управление. От своя страна Вучич и съюзниците му категорично отхвърлят обвиненията в корупция и репресии, като уверяват, че са взети всички нужни мерки за наказване на отговорните за трагедията.

Официалните данни и независимите оценки за мащабите на снощния протест се разминават драстично. Докато полицията преброи около 34 300 души на площад „Славия“ и околните булеварди, независимата наблюдателна група „Архив на публичните събирания“ оцени броя на протестиращите на близо 100 000.

Истинските мотиви на хората по улиците обаче обобщава 55-годишният Драган Джурич, фермер от град Шабац: „Дойдох тук, за да покажа колко много сме, колко нещастни граждани има и че е крайно време за избори, които да променят нещата към по-добро“.

Секретен доклад на демократите: Политиката за Газа е струвала изборната загуба на Харис.

🇺🇸🗳️🇮🇱 Вътрешен доклад на Националния комитет на Демократическата партия (DNC), чието съдържание е официално засекретено, посочва стратегията на администрацията на Байдън спрямо войната в Газа като ключов фактор за загубата на Камала Харис на президентските избори през 2024 г.

Според репортаж на Axios, висши служители на партията са стигнали до заключение, че подкрепата за Израел е довела до значителен отлив на гласове сред младите хора и прогресивното крило на демократите. Данните от партийния одит, описван като „чиста загуба“ (net-negative) в електорален план, потвърждават опасенията, че безусловната помощ за израелското правителство е отчуждила критични групи избиратели в ключови щати.

По време на кампанията Харис се опитваше да поддържа баланс между демонстрация на солидарност с Израел и призиви за прекратяване на огъня, но отказа публично да се разграничи от политиката на президента Джо Байдън. В наскоро публикуваните си мемоари „107 дни“ тя признава, че администрацията е трябвало да бъде по-критична към начина, по който премиерът Бенямин Нетаняху провежда войната. Харис разкрива още, че в лични разговори е настоявала пред Байдън за повече емпатия към цивилните в ивицата Газа, но признава, че възприемането на американската подкрепа като „празен чек“ за Израел е нанесло щети на нейната кандидатура.

Активисти от IMEU Policy Project, участвали в консултации с DNC при изготвянето на анализа, обвиняват висшето ръководство на Демократическата партия в умишлено укриване на доклада. Според тяхната позиция, представена от говорителя Хамид Бендаас, оповестяването на изводите е критично важно преди междинните избори, за да се коригира политическият курс.

От Националния комитет на демократите обаче отричат, че резултатите се крият по политически причини, като официалният аргумент е желанието да се избегне публично разсейване от настоящата работа на кандидатите. Говорителят на комитета Кендъл Уитмър потвърди провеждането на стотици срещи за целите на одита, но отказа да навлиза в детайли относно конкретните констатации за конфликта в Близкия изток.

Държавен преврат е в ход в Гвинея-Бисау.

🇬🇼 Гвинея-Бисау беше разтърсена от нова политическа криза, след като държавният глава Умаро Сисоко Ембало обяви, че е бил задържан в президентския дворец при опит за преврат, организиран от висши военни ръководители, съобщава Africa Report.

Според цитираното в доклада френско издание Jeune Afrique, Ембало е бил задържан „днес, сряда, 26 ноември, около 13:00 часа, докато се намирал в кабинета си в президентския дворец“.

Президентът, който твърди, че е спечелил изборите в неделя с 65% от гласовете според собствените му изчисления, подчерта, че при операцията не е била упражнявана физическа сила срещу него, но я определи директно като „държавен преврат“.

Заедно с него са били задържани и най-висшите ръководители на силите за сигурност в страната: началникът на Генералния щаб на въоръжените сили генерал Бягè На Нтан, заместник-началникът генерал Мамаду Туре и министърът на вътрешните работи Ботче Канде.

Журналисти, които следят напрегнатата ситуация след изборите, съобщават за бързо влошаване на обстановката в столицата. Избухването на напрежение идва на фона на противоречиви претенции за победа както от действащия президент Ембало, така и от кандидата на опозицията Фернандо Диаш да Коща, въпреки че официалните резултати се очакват едва в четвъртък.

Ембало, считан за фаворит преди вота, имаше бурен мандат, белязан от постоянни конфликти с парламента, разпуснат от него през 2022 г. Властта му изглеждаше още по-подсилени, след като историческата опозиционна партия ПАИГК и нейният лидер Домингош Симойнш Перейра бяха отстранени от участие в изборите.

Неочаквано силното представяне на Диаш да Коща обаче опроверга предварителните прогнози, като доведе до надпревара между двата лагера кой пръв да обяви победа – преди официалното обявяване на резултатите от избирателната комисия.

Лидерът на хунтата в Гвинея ще участва в избори без реална конкуренция.

🇬🇳 Лидерът на хунтата в Гвинея Мамади Думбуя и други осем кандидати бяха одобрени да се явят на президентските избори следващия месец, според списък, публикуван от Върховния съд през уикенда.

Думбуя се закле, че няма да се кандидатира, когато завзе властта в страната през 2021 г. Но новата конституция, прокарана от правителството под военно ръководство и одобрена на референдум през септември, отвори вратата за неговата кандидатура.

Двама силни потенциални претенденти – бившият президент Алфа Конде и бившият премиер Селу Далейн Диало – не отговарят на условията за участие заради правилата за възраст и пребиваване, заложени в новата конституция.

Лидерът на хунтата обяви кандидатурата си като независим кандидат миналата седмица – ход, който вероятно ще го задържи начело на властта за още най-малко пет години.

Думбуя ще се състезава с предимно непознати кандидати като Абдулай Йеро Балде, бивш министър на висшето образование и заместник-губернатор на централната банка, и Фая Милимоно, критик на хунтата и опозиционен лидер.

Лансана Куяте, бивш премиер, чиято кандидатура също не беше приета, възнамерява да обжалва решението, стана ясно от изявление на партията му, разпространено във Facebook.

През 2022 г. правителството на Думбуя предложи двегодишен преход към избори след преговори с регионалния блок ECOWAS, но така и не спази договорения срок. Предстоящите избори в страната, насрочени за 28 декември, трябва да сложат край на формалния преход към цивилно управление.

Кипърските турци си избраха проевропейски президент, ще работи за обединение.

Новият президент на кипърските турци Туфан Ерхюрман завоюва убедителна победа с 62,8% от гласовете.
📸 Снимка: Yiannis Kourtoglou/Reuters

🇹🇷🇨🇾 Кипърските турци дадоха убедителна победа на проевропейския лидер Туфан Ерхурман на президентските избори, което вероятно ще вдъхне нов тласък на замразения мирен процес на разделения остров.

55-годишният Ерхурман, който водеше кампания за подновяване на спряните преговори под егидата на ООН, победи действащия националист Ерсин Татар с близо 27 пункта – убедителна победа, която изненада дори най-ревностните му поддръжници.

Татар, чийто петгодишен мандат беше доминиран от призив за „решение с две държави“, получи едва 35,8% от гласовете срещу 62,8% за опонента си. За разлика от умерения Ерхурман, твърдият десен националист беше открито подкрепян от Анкара.

Новината за резултата беше посрещната с еуфория в намиращата се под турска окупация северна част. Експерти определиха изборната победа като потенциална промяна на ситуацията на острова, който е етнически разделен от над половин век между гърци в международно признатата южна част и турци в северната, която е призната само от своя покровител Анкара.

„Неговата победа дава надежда за мир в Кипър“, заяви бившият евродепутат Ниязъ Къзълйюрек в неделя. „Поддръжниците му казват, че очакват реална промяна в ежедневието, започвайки с мерки за изграждане на доверие, и всички очакват той скоро да поиска възобновяване на преговорите въз основа на резолюции на ООН.“

Резултатът, каза той пред The Guardian, ще бъде тест за кипърските гърци. „Лесно е, когато другата страна не иска да говори, какъвто беше случаят с Татар. Сега те ще бъдат принудени да отговорят на харизматичния лидер на кипърските турци, който иска да седне и да преговаря.“

Преговорите за обединение на островната държава, провеждани под егидата на ООН, са в застой от неговия провал в швейцарския град Кран-Монтана преди осем години, което бележи най-дългата пауза в мирния процес в цялата му история.

Анкетите показаха оспорвана надпревара между водещите кандидати. Резултатът на Ерхурман сочи, че светските кипърски турци са уморени от политиката на изолация, довела до очевидно сближаване с ислямисткото ръководство на управляващата партия АКП в Анкара, както и силното им желание за завой към Европа. Общността отдавна е недоволна, че нейната идентичност размива под влиянието на Турция – единствената държава, признала отцепилата се република.

Поддръжниците на Ерхюрман излязоха по улиците, за да отпразнуват убедителната победа на своя кандидат.
📸 Снимка: Yiannis Kourtoglou/Reuters

„Поддръжниците на Ерхурман се описват като автономна етнополитическа общност, а не като кипърски турци, и искат да запазят това“, отбеляза Къзълйюрек, добавяйки, че децата на турските заселници, родени в северната част, са били особено възмутени от това, което смятат за негативен обрат в Турция през последните години.

„Те гласуваха масово за Ерхурман, защото искат бъдещето им да бъде в Европейския съюз“, посочи той.

Кипър е разделен от 1974 г., когато държавен преврат, организиран от военна хунта, управляваща Гърция по това време, доведе до напрежение със съседна Турция, която в крайна сметка нахлу и взе северната третина от острова. Оттогава в северната част са разположени до 45 000 турски войници.

През 1983 г. територията обяви едностранно независимост, но липсата на споразумение предизвика десетилетия на международна изолация.

Въпреки че Кипър, най-източната държава в ЕС, се присъедини към блока през 2004 г., ползите от членството се прилагат само в южната част на острова и няма да обхванат целия остров, докато не бъде извършено обединение.

Професорът по право Ерхурман се зарече да проучи федерално решение, което отдавна получи подкрепа от международната общност, при което кипърските турци и гърци биха могли да живеят във федерация с две отделни съставни части за всяка от общностите.

Веднага след обявяване на изборната му победа той отправи мощно послание за единство и отбеляза пред сънародниците си, че ще ги приеме независимо от партийната им принадлежност.

Сами Йозуслу, депутат от основната опозиционна Републиканска турска партия на Ерхурман, каза, че преговорите за обединение ще се върнат на първо място в дневния ред.

„Нямаме още пет години за губене. Татар е най-лошият президент, когото кипърските турци са имали някога. Нито веднъж не седна да преговоря, и вижте докъде ни доведе това. Имаме нужда от надежда, а само г-н Ерхурман може да я предложи“, подчерта той, застанал в буферната зона, разделяща столицата Никозия под патронажа на ООН.

Зеленски: Готов съм да се оттегля след края на войната

🇺🇦 Украинският президент Володимир Зеленски обяви своята готовност да се оттегли от президентския пост след края на войната и подчерта, че няма намерение да остане на власт в мирно време.

„Моята цел е да завърша войната, а не да продължавам да се кандидатирам за постове“, каза той в интервю за Барак Равид в The Axios Show.

Зеленски обеща да поиска от украинския парламент да организира избори, ако бъде постигнато примирие, въпреки че конституцията на страната изрично забранява избори по време на военно положение.

„С примирие, мисля, че службите за сигурност могат да осигурят възможност за провеждане на избори. Това е възможно“, коментира той.

На въпрос дали мисията му ще е приключила след войната, Зеленски посочи, че е готов за оттегляне от президентския пост. Според него украинската нация може да поиска „лидер с нов мандат“, който да взема решенията, нужни за гарантиране на траен мир.

Говорейки в Ню Йорк по време на Общото събрание на ООН, Зеленски отбеляза, че е споделил на американския си колега Доналд Тръмп по време на срещата между тях във вторник, че евентуално примирие може да отвори път към избори.

„Можем да използваме този период и аз мога да дам сигнал към парламента“, уточни той.

Зеленски зае президентския пост след категорична победа на изборите през 2019 г. и трябваше да приключи своя мандат през май 2024 г. ако войната не беше отложила изборите. Неговият рейтинг на одобрение скочи до около 90% в първите месеци на руската инвазия и към днешна дата се задържа над 60%, въпреки някои критики, идващи както от страната, така и в чужбина.

В онези първи дни на руската инвазия, когато целият свят очакваше тя да сломи Украйна за броени дни, Зеленски се превърна в символ на украинската съпротива срещу агресията и олицетворение на непреклонна решителност и смелост в лицето на врага. Малко след нахлуването на руските войски, когато те вече бяха в подстъпите на Киев, Зеленски получи предложение за евакуация от съюзници, на което той отговори с вече легендарната фраза: „Трябват ми боеприпаси, а не превоз.“

Тази декларация не просто затвърди решимостта му да остане с народа си и да го поведе в борбата с врага, но и вдъхнови милиони украински граждани и приятели на Украйна по света. Зеленски, бивш комедиен актьор и телевизионна звезда, се трансформира в символ на устойчивост, обедини нацията с ежедневни обръщения, международна дипломация и непрекъснати призиви за подкрепа към своите съграждани от страна на глобалната общност.

Три години по-късно рейтингът му остава висок. Въпреки това през юли той се сблъска с първите мащабни протести от началото на пълномащабната агресия, тъй като негови съпартийци направиха опит да прокарат закон за ограничаване на правомощията на двата независими държавни органа за борба с корупцията.

В края на март Давид Арахамия, председател на партията „Слуга на народа“, отрече информации за среща в президентската администрация относно подготовка за избори. Той определи твърденията на The Economist като неверни и подчерта:

„Не се готвят избори и не се водят никакви подготовки. Всички политически партии и групи са съгласни, че избори трябва да бъдат проведени шест месеца след отмяната на военното положение. По същество нашата позиция не се е променила оттогава.“

Зам.-председателят на Централна избирателна комисия (ЦИК) Сергей Дубовик също заяви, че избори ще има чак след премахване на военното положение, но отбеляза, че ще е нужен преходен период за инфраструктурно възстановяване и адаптиране на процеса в следвоенните условия. Той подчерта, че правните промени трябва да се подготвят предварително, особено за разширяването на изборните секции в чужбина.

Според украинското законодателство избори за парламент трябва да бъдат проведени не повече от 60 дни след отмяната на военното положение, докато президентски – до 90 дни. Според ЦИК обаче този срок е твърде кратък, за да се осигури нормална подготовка за провеждане на вота.

Политическите опоненти на Зеленски също са единодушни, че избори няма как да бъдат проведени, докато по 1200 км фронтова линия продължават да се водят тежки сражения, а милиони украински граждани остават разселени в страната и чужбина.

Либералният столичен кмет е на път да спечели президентските избори в Полша.

🇵🇱 Либералният кмет на Варшава Рафал Тшасковски е на път да спечели на косъм изборите за президент в Полша, сочат резултатите от екзитпол. Вотът се възприема като тест за подкрепата на поляците към проевропейския курс на страната срещу национализма в стил Доналд Тръмп.

Екзитпол на агенция Ipsos за телевизиите TVN, TVP и Polsat сочи, че Тшасковски от управляващата центристка коалиция "Гражданска коалиция" печели 50,3% от гласовете, докато неговият съперник, историкът и боксьор Карол Навроцки, подкрепян от националистическата "Право и справедливост" (PiS), получава 49,7%.

Официалните резултати се очакват в понеделник, макар че междинни данни, комбиниращи частични резултати и данни от екзитполове, се очаква да бъдат публикувани през нощта.

Тшасковски, на 53 години, водеше кампания с обещание да подпомогне правителството на премиера Доналд Туск в осъществяването на демократичните реформи, които двамата описват като усилие за връщане на нарушените механизми за баланс между властите след управлението на националистите, загубили властта през 2023 г.

Въпреки че основната власт в Полша е в ръцете на парламента, президентът може да налага вето на законодателството. Именно затова изборите се следят отблизо както от съседна Украйна, така и от Русия, САЩ и целия Европейски съюз.

И двамата кандидати са на едно мнение за нуждата от сериозни инвестиции в отбраната – съгласно настояванията на американския президент Доналд Тръмп към европейските съюзници – както и по въпроса за продължаващата подкрепа за Украйна в борбата срещу руската инвазия, продължаваща четвърта година.

Разногласията обаче проличават по ключовия въпрос за бъдещото членство на Украйна в НАТО. Докато Тшасковски го разглежда като жизненоважно за сигурността на Полша, Навроцки заяви наскоро, че ако бъде избран за президент, няма да ратифицира подобно членство поради рисковете Алиансът да бъде въвлечен във война с Русия.

Изборите поставиха на дневен ред и важни социални теми. Тшасковски заяви, че иска да се облекчи почти пълната забрана на абортите в страната – позиция, на която досегашният националистически президент Анджей Дуда беше твърдо против.