Държавен преврат е в ход в Гвинея-Бисау.

🇬🇼 Гвинея-Бисау беше разтърсена от нова политическа криза, след като държавният глава Умаро Сисоко Ембало обяви, че е бил задържан в президентския дворец при опит за преврат, организиран от висши военни ръководители, съобщава Africa Report.

Според цитираното в доклада френско издание Jeune Afrique, Ембало е бил задържан „днес, сряда, 26 ноември, около 13:00 часа, докато се намирал в кабинета си в президентския дворец“.

Президентът, който твърди, че е спечелил изборите в неделя с 65% от гласовете според собствените му изчисления, подчерта, че при операцията не е била упражнявана физическа сила срещу него, но я определи директно като „държавен преврат“.

Заедно с него са били задържани и най-висшите ръководители на силите за сигурност в страната: началникът на Генералния щаб на въоръжените сили генерал Бягè На Нтан, заместник-началникът генерал Мамаду Туре и министърът на вътрешните работи Ботче Канде.

Журналисти, които следят напрегнатата ситуация след изборите, съобщават за бързо влошаване на обстановката в столицата. Избухването на напрежение идва на фона на противоречиви претенции за победа както от действащия президент Ембало, така и от кандидата на опозицията Фернандо Диаш да Коща, въпреки че официалните резултати се очакват едва в четвъртък.

Ембало, считан за фаворит преди вота, имаше бурен мандат, белязан от постоянни конфликти с парламента, разпуснат от него през 2022 г. Властта му изглеждаше още по-подсилени, след като историческата опозиционна партия ПАИГК и нейният лидер Домингош Симойнш Перейра бяха отстранени от участие в изборите.

Неочаквано силното представяне на Диаш да Коща обаче опроверга предварителните прогнози, като доведе до надпревара между двата лагера кой пръв да обяви победа – преди официалното обявяване на резултатите от избирателната комисия.

Лидерът на хунтата в Гвинея ще участва в избори без реална конкуренция.

🇬🇳 Лидерът на хунтата в Гвинея Мамади Думбуя и други осем кандидати бяха одобрени да се явят на президентските избори следващия месец, според списък, публикуван от Върховния съд през уикенда.

Думбуя се закле, че няма да се кандидатира, когато завзе властта в страната през 2021 г. Но новата конституция, прокарана от правителството под военно ръководство и одобрена на референдум през септември, отвори вратата за неговата кандидатура.

Двама силни потенциални претенденти – бившият президент Алфа Конде и бившият премиер Селу Далейн Диало – не отговарят на условията за участие заради правилата за възраст и пребиваване, заложени в новата конституция.

Лидерът на хунтата обяви кандидатурата си като независим кандидат миналата седмица – ход, който вероятно ще го задържи начело на властта за още най-малко пет години.

Думбуя ще се състезава с предимно непознати кандидати като Абдулай Йеро Балде, бивш министър на висшето образование и заместник-губернатор на централната банка, и Фая Милимоно, критик на хунтата и опозиционен лидер.

Лансана Куяте, бивш премиер, чиято кандидатура също не беше приета, възнамерява да обжалва решението, стана ясно от изявление на партията му, разпространено във Facebook.

През 2022 г. правителството на Думбуя предложи двегодишен преход към избори след преговори с регионалния блок ECOWAS, но така и не спази договорения срок. Предстоящите избори в страната, насрочени за 28 декември, трябва да сложат край на формалния преход към цивилно управление.

Кипърските турци си избраха проевропейски президент, ще работи за обединение.

Новият президент на кипърските турци Туфан Ерхюрман завоюва убедителна победа с 62,8% от гласовете.
📸 Снимка: Yiannis Kourtoglou/Reuters

🇹🇷🇨🇾 Кипърските турци дадоха убедителна победа на проевропейския лидер Туфан Ерхурман на президентските избори, което вероятно ще вдъхне нов тласък на замразения мирен процес на разделения остров.

55-годишният Ерхурман, който водеше кампания за подновяване на спряните преговори под егидата на ООН, победи действащия националист Ерсин Татар с близо 27 пункта – убедителна победа, която изненада дори най-ревностните му поддръжници.

Татар, чийто петгодишен мандат беше доминиран от призив за „решение с две държави“, получи едва 35,8% от гласовете срещу 62,8% за опонента си. За разлика от умерения Ерхурман, твърдият десен националист беше открито подкрепян от Анкара.

Новината за резултата беше посрещната с еуфория в намиращата се под турска окупация северна част. Експерти определиха изборната победа като потенциална промяна на ситуацията на острова, който е етнически разделен от над половин век между гърци в международно признатата южна част и турци в северната, която е призната само от своя покровител Анкара.

„Неговата победа дава надежда за мир в Кипър“, заяви бившият евродепутат Ниязъ Къзълйюрек в неделя. „Поддръжниците му казват, че очакват реална промяна в ежедневието, започвайки с мерки за изграждане на доверие, и всички очакват той скоро да поиска възобновяване на преговорите въз основа на резолюции на ООН.“

Резултатът, каза той пред The Guardian, ще бъде тест за кипърските гърци. „Лесно е, когато другата страна не иска да говори, какъвто беше случаят с Татар. Сега те ще бъдат принудени да отговорят на харизматичния лидер на кипърските турци, който иска да седне и да преговаря.“

Преговорите за обединение на островната държава, провеждани под егидата на ООН, са в застой от неговия провал в швейцарския град Кран-Монтана преди осем години, което бележи най-дългата пауза в мирния процес в цялата му история.

Анкетите показаха оспорвана надпревара между водещите кандидати. Резултатът на Ерхурман сочи, че светските кипърски турци са уморени от политиката на изолация, довела до очевидно сближаване с ислямисткото ръководство на управляващата партия АКП в Анкара, както и силното им желание за завой към Европа. Общността отдавна е недоволна, че нейната идентичност размива под влиянието на Турция – единствената държава, признала отцепилата се република.

Поддръжниците на Ерхюрман излязоха по улиците, за да отпразнуват убедителната победа на своя кандидат.
📸 Снимка: Yiannis Kourtoglou/Reuters

„Поддръжниците на Ерхурман се описват като автономна етнополитическа общност, а не като кипърски турци, и искат да запазят това“, отбеляза Къзълйюрек, добавяйки, че децата на турските заселници, родени в северната част, са били особено възмутени от това, което смятат за негативен обрат в Турция през последните години.

„Те гласуваха масово за Ерхурман, защото искат бъдещето им да бъде в Европейския съюз“, посочи той.

Кипър е разделен от 1974 г., когато държавен преврат, организиран от военна хунта, управляваща Гърция по това време, доведе до напрежение със съседна Турция, която в крайна сметка нахлу и взе северната третина от острова. Оттогава в северната част са разположени до 45 000 турски войници.

През 1983 г. територията обяви едностранно независимост, но липсата на споразумение предизвика десетилетия на международна изолация.

Въпреки че Кипър, най-източната държава в ЕС, се присъедини към блока през 2004 г., ползите от членството се прилагат само в южната част на острова и няма да обхванат целия остров, докато не бъде извършено обединение.

Професорът по право Ерхурман се зарече да проучи федерално решение, което отдавна получи подкрепа от международната общност, при което кипърските турци и гърци биха могли да живеят във федерация с две отделни съставни части за всяка от общностите.

Веднага след обявяване на изборната му победа той отправи мощно послание за единство и отбеляза пред сънародниците си, че ще ги приеме независимо от партийната им принадлежност.

Сами Йозуслу, депутат от основната опозиционна Републиканска турска партия на Ерхурман, каза, че преговорите за обединение ще се върнат на първо място в дневния ред.

„Нямаме още пет години за губене. Татар е най-лошият президент, когото кипърските турци са имали някога. Нито веднъж не седна да преговоря, и вижте докъде ни доведе това. Имаме нужда от надежда, а само г-н Ерхурман може да я предложи“, подчерта той, застанал в буферната зона, разделяща столицата Никозия под патронажа на ООН.

Зеленски: Готов съм да се оттегля след края на войната

🇺🇦 Украинският президент Володимир Зеленски обяви своята готовност да се оттегли от президентския пост след края на войната и подчерта, че няма намерение да остане на власт в мирно време.

„Моята цел е да завърша войната, а не да продължавам да се кандидатирам за постове“, каза той в интервю за Барак Равид в The Axios Show.

Зеленски обеща да поиска от украинския парламент да организира избори, ако бъде постигнато примирие, въпреки че конституцията на страната изрично забранява избори по време на военно положение.

„С примирие, мисля, че службите за сигурност могат да осигурят възможност за провеждане на избори. Това е възможно“, коментира той.

На въпрос дали мисията му ще е приключила след войната, Зеленски посочи, че е готов за оттегляне от президентския пост. Според него украинската нация може да поиска „лидер с нов мандат“, който да взема решенията, нужни за гарантиране на траен мир.

Говорейки в Ню Йорк по време на Общото събрание на ООН, Зеленски отбеляза, че е споделил на американския си колега Доналд Тръмп по време на срещата между тях във вторник, че евентуално примирие може да отвори път към избори.

„Можем да използваме този период и аз мога да дам сигнал към парламента“, уточни той.

Зеленски зае президентския пост след категорична победа на изборите през 2019 г. и трябваше да приключи своя мандат през май 2024 г. ако войната не беше отложила изборите. Неговият рейтинг на одобрение скочи до около 90% в първите месеци на руската инвазия и към днешна дата се задържа над 60%, въпреки някои критики, идващи както от страната, така и в чужбина.

В онези първи дни на руската инвазия, когато целият свят очакваше тя да сломи Украйна за броени дни, Зеленски се превърна в символ на украинската съпротива срещу агресията и олицетворение на непреклонна решителност и смелост в лицето на врага. Малко след нахлуването на руските войски, когато те вече бяха в подстъпите на Киев, Зеленски получи предложение за евакуация от съюзници, на което той отговори с вече легендарната фраза: „Трябват ми боеприпаси, а не превоз.“

Тази декларация не просто затвърди решимостта му да остане с народа си и да го поведе в борбата с врага, но и вдъхнови милиони украински граждани и приятели на Украйна по света. Зеленски, бивш комедиен актьор и телевизионна звезда, се трансформира в символ на устойчивост, обедини нацията с ежедневни обръщения, международна дипломация и непрекъснати призиви за подкрепа към своите съграждани от страна на глобалната общност.

Три години по-късно рейтингът му остава висок. Въпреки това през юли той се сблъска с първите мащабни протести от началото на пълномащабната агресия, тъй като негови съпартийци направиха опит да прокарат закон за ограничаване на правомощията на двата независими държавни органа за борба с корупцията.

В края на март Давид Арахамия, председател на партията „Слуга на народа“, отрече информации за среща в президентската администрация относно подготовка за избори. Той определи твърденията на The Economist като неверни и подчерта:

„Не се готвят избори и не се водят никакви подготовки. Всички политически партии и групи са съгласни, че избори трябва да бъдат проведени шест месеца след отмяната на военното положение. По същество нашата позиция не се е променила оттогава.“

Зам.-председателят на Централна избирателна комисия (ЦИК) Сергей Дубовик също заяви, че избори ще има чак след премахване на военното положение, но отбеляза, че ще е нужен преходен период за инфраструктурно възстановяване и адаптиране на процеса в следвоенните условия. Той подчерта, че правните промени трябва да се подготвят предварително, особено за разширяването на изборните секции в чужбина.

Според украинското законодателство избори за парламент трябва да бъдат проведени не повече от 60 дни след отмяната на военното положение, докато президентски – до 90 дни. Според ЦИК обаче този срок е твърде кратък, за да се осигури нормална подготовка за провеждане на вота.

Политическите опоненти на Зеленски също са единодушни, че избори няма как да бъдат проведени, докато по 1200 км фронтова линия продължават да се водят тежки сражения, а милиони украински граждани остават разселени в страната и чужбина.

Либералният столичен кмет е на път да спечели президентските избори в Полша.

🇵🇱 Либералният кмет на Варшава Рафал Тшасковски е на път да спечели на косъм изборите за президент в Полша, сочат резултатите от екзитпол. Вотът се възприема като тест за подкрепата на поляците към проевропейския курс на страната срещу национализма в стил Доналд Тръмп.

Екзитпол на агенция Ipsos за телевизиите TVN, TVP и Polsat сочи, че Тшасковски от управляващата центристка коалиция "Гражданска коалиция" печели 50,3% от гласовете, докато неговият съперник, историкът и боксьор Карол Навроцки, подкрепян от националистическата "Право и справедливост" (PiS), получава 49,7%.

Официалните резултати се очакват в понеделник, макар че междинни данни, комбиниращи частични резултати и данни от екзитполове, се очаква да бъдат публикувани през нощта.

Тшасковски, на 53 години, водеше кампания с обещание да подпомогне правителството на премиера Доналд Туск в осъществяването на демократичните реформи, които двамата описват като усилие за връщане на нарушените механизми за баланс между властите след управлението на националистите, загубили властта през 2023 г.

Въпреки че основната власт в Полша е в ръцете на парламента, президентът може да налага вето на законодателството. Именно затова изборите се следят отблизо както от съседна Украйна, така и от Русия, САЩ и целия Европейски съюз.

И двамата кандидати са на едно мнение за нуждата от сериозни инвестиции в отбраната – съгласно настояванията на американския президент Доналд Тръмп към европейските съюзници – както и по въпроса за продължаващата подкрепа за Украйна в борбата срещу руската инвазия, продължаваща четвърта година.

Разногласията обаче проличават по ключовия въпрос за бъдещото членство на Украйна в НАТО. Докато Тшасковски го разглежда като жизненоважно за сигурността на Полша, Навроцки заяви наскоро, че ако бъде избран за президент, няма да ратифицира подобно членство поради рисковете Алиансът да бъде въвлечен във война с Русия.

Изборите поставиха на дневен ред и важни социални теми. Тшасковски заяви, че иска да се облекчи почти пълната забрана на абортите в страната – позиция, на която досегашният националистически президент Анджей Дуда беше твърдо против.