Льо Пен ще спре финансовата помощ за Украйна, но не и оръжието

🇫🇷💶 Марин Льо Пен ще спре финансовата помощ на Франция за Украйна, ако спечели изборите за президент напролет, но ще продължи да обучава украински войници и да изпраща военна техника. Лидерът на Национален сбор, която води в социологическите проучвания, го заяви на 24 септември в Париж на сцената на Playbook Paris Live, първо издание на форума на Politico във френската столица.

„Можем да продължим да обучаваме техните войници, можем да обучаваме военното командване, можем да им предоставяме материална помощ, включваща военна техника“, каза тя. „Вече не можем да помагаме на Украйна финансово. Впрочем съжаляваме за това, но нямаме повече средства.“

Льо Пен обясни позицията си с финансовото положение на Франция, което нарече „абсолютно абсурдно“ и го приписа на 10 години управление на Еманюел Макрон. „Намираме се на ръба на криза на облигационния пазар и трябва да правим избор“, добави тя. Като довод изтъкна думите на министър, че няма „нито евро“ за индексиране на пенсиите. Вместо пари страната е трябвало да вложи „дипломатическата си сила“ за търсене на мирно решение. Льо Пен завърши с думите, че позицията е „честна към господин Зеленски“, защото тя „винаги казва предварително какво ще направи“.

Позицията не е нова, а повторена и затвърдена. На 3 септември вицепрезидентът на партията Луи Алио предложи в ефира на BFMTV Национален сбор да „спре кранчето“ на парите за Киев, ако дойде на власт. Говорителят Лоран Жакобели уточни след това, че хуманитарната помощ, обучението и отбранителното оръжие остават. На 16 септември Льо Пен каза в LCI, че Франция не може да помага „в пропорцията на досегашното, което е значително“, и начерта същото разделение: обучение и техника да, пари не. В Париж тя го повтори почти дословно, вече като кандидат с отворен път към Елисейския дворец: на 7 юли 2026 г. апелативният съд потвърди присъдата ѝ за присвояване на средства от Европейския парламент, но скъси забраната да заема изборна длъжност и тя обяви кандидатурата си. Първият тур е насрочен за 18 април 2027 г.

Числата показват колко малко засяга обещанието. Според Ukraine Support Tracker на Кийлския институт за световна икономика Франция е отпуснала около 7,9 млрд. евро двустранна помощ на Украйна от февруари 2022 г. до юни 2026 г. Военните доставки са оценени на 6,23 млрд. евро, хуманитарната на 880 млн. евро. Финансовото перо, която Льо Пен обещава да спре, е 799,4 млн. евро, под 10% от сумата. Военното перо, което тя запазва, е почти 80% от общата сума. От началото на пълномащабната война до края на юни 2026 г. са изминали 52 месеца. Разпределено на тях, финансовото перо възлиза на около 185 млн. евро годишно. Това е близо 0,1% от френския бюджетен дефицит за 2025 г. Той възлиза на 150 млрд. евро, а спирането му не променя сметката, на която Льо Пен стъпва.

Бюджетният довод е значително по-слаб и откъм запазената част. Военните доставки не са безплатни за хазната, тъй като голяма част от тях са въоръжение и техника, изтеглени от запасите на френската армия. Армията трябва да ги попълни, а новите поръчки по правило струват повече от балансовата стойност на предоставеното за Киев. Льо Пен не уточни дали „материалната помощ“ включва финансиране на оръжие, произведено от френската отбранителна промишленост за Украйна. Именно по тази линия минава голяма част от европейската подкрепа. Най-голямото перо, което Кийлският институт приписва на Франция, е изчисленият ѝ дял в европейските механизми за Украйна, около 18,3 млрд. евро по френската вноска в бюджета на ЕС. По него тя не каза нищо.

Същото разграничение, „да“ на едното и условно „да“ на другото, Льо Пен приложи и към сигурността след войната. Тя не се обяви против т.нар. „Коалиция на желаещите“ – групата от държави начело с Обединеното кралство и Франция, която се готви за военно присъствие на терен в Украйна след сключване на примирие. „Евентуална мироопазваща сила, доста близка до сините каски на ООН, ми изглежда съвсем осъществима“, отбеляза тя пред Politico. „И ако Коалицията на желаещите е едно от условията за преговори за примирие, очевидно ще бъда за това предложението да продължи.“

Условието обаче описва друга сила. Сините каски на ООН стоят между воюващи страни, за да наблюдават разделителната линия. Многонационалната сила за Украйна (MNF-U), обещана с декларация за намерения от Париж и Лондон през януари, е замислена да действа далеч от линията на съприкосновение: да възпира ново руско нападение по суша, въздух и море и да възстанови Въоръжените сили на Украйна след края на войната. Съпредседателите на коалицията я обявиха за готова да действа на 13 юли 2026 г. след постигане на надеждно прекратяване на огъня. Сравнението на Льо Пен я доближава до неутрален буфер, не до онази възпираща сила, която коалицията реално планира да бъде.

Останалото от интервюто подрежда пакета. Льо Пен все още има план да изведе Франция от интегрираното военно командване на НАТО, но не и докато трае войната в Украйна. „Докато на прага на Европа има война, не е моментът да се действа в тази посока, но волята ми, разбира се, остава“, каза тя. През май тя заяви, че Франция ще излезе от командването още в първия ѝ мандат, без да спомене войната. Тя изрази подкрепата си за решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да покани руския президент Владимир Путин на Г-20 в Маями през декември: „Всяка инициатива, насочена към спиране на това клане, е добре дошла.“ Отхвърли и тезата, че руските атаки в Европа вече са излезли отвъд хибридната война. „Имам усещане, че някои биха искали да сме във война. Аз не искам това“, каза тя. Пет дни по-рано Льо Пен и председателят на партията Жордан Бардела осъдиха Москваз а изземането на местните активи на френски компании.

Отговорът дойде от центъра, преди да е свършил форумът. Габриел Атал, лидер на партията на президента Макрон, който също се кандидатира за президент, написа в X: „Програмата на госпожа Льо Пен е очевидна: да пожертва сигурността ни и да поднесе Украйна и Европа на Путин на сребърен поднос. Украйна е нашия щит. Да я изоставим значи да поставим мишена на гърба си.“ Малко по-рано на същата сцена Атал нарече подкрепата за Киев „инвестиция за нас“, подкрепи конфискацията на замразените руски активи и посочи, че не изключва европейски самолети да охраняват украинското небе.

Кандидатът на крайната левица Жан-Люк Меланшон, който според проучванията се нарежда втори след Льо Пен, от своя страна поиска забрана на украинските удари в дълбочина на руска територия със западни оръжия. „Наистина ли мислите, че руснаците ще стоят и ще гледат как обстрелват Москва, без да направят нищо?“, попита той. „[…] Ставаме воюваща страна.“ Меланшон също иска Франция да излезе от НАТО, като все пак увери, че френските контингенти в Естония и Румъния ще останат, тъй като двете държави членуват в ЕС и попадат под европейските договори.

Така двамата водещи кандидати за наследник на Макрон предлагат различни ограничения за подкрепата на Украйна: Льо Пен спира парите и запазва оръжието, а Меланшон запазва подкрепата, но иска да наложи ограничения какво може да прави Киев с полученото въоръжение. Истинският мащаб на промяната при Льо Пен ще се види в писмената предизборна програма на Национален сбор. Ако тя отбележи сума за военните доставки и за попълването на армейските запаси и потвърди френското участие в европейските механизми за Украйна, обещанието се свива до около 800 млн. евро от началото на войната. Ако програмата мълчи за европейския дял или ограничи военните доставки до излишъци от складовете, спряното перо ще се окаже най-малката част от промяната.