Средиземноморски столици са предупредени за руски дронове от търговски кораби

🇪🇸🇫🇷🇮🇹 ЦРУ е предупредило правителствата на Испания, Франция и Италия за възможна руска атака с дронове срещу една от трите страни, съобщи в сряда вечерта испанският El Mundo. Според вестника описаният сценарий предвижда дронове „Гербера“ да бъдат превозени в контейнер на търговски кораб и изстреляни от международни води срещу обекти на стотици километри навътре в сушата.

Материалът е на Хавиер Колас, който пише от Вилнюс. Директното твърдение за морския сценарий идва от анонимен източник, близък до литовското министерство на отбраната: „Ще използват дронове, изстреляни от морето и скрити в контейнера на кораб. Това изобщо не е трудно.“ Няколко анализатори по отбрана също заявяват пред изданието, че сред европейските външни министерства се споделя доклад на ЦРУ. По думите им той описва подробно възможната атака, а френската страна го приема особено сериозно. Вестникът не цитира коментар от ЦРУ или от правителствата в Мадрид, Париж и Рим – такъв засега няма.

Според испанския вестник Литва и други съюзници са получили данни от доклада малко след посещението на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва на 25 август. Американският военен самолет, с който той летя до Москва, направи междинно кацане в Рига. Дипломати от Прибалтика казват, че са знаели предварително за визитата и впоследствие са били информирани за проведени разговори. По това време Politico и The Wall Street Journal съобщиха, че Ратклиф е отишъл в Москва, за да отправи предупреждение към Кремъл заради намеренията му за провокация срещу НАТО.

Сведенията за предупреждението съвпадат по време с две необичайни срещи в Париж. На 16 септември Еманюел Макрон свика Съвета по отбрана и национална сигурност, а два дни по-късно прие в Елисейския дворец лидерите на парламентарно представените партии и кандидатите за президентските избори през 2027 г. На пресконференция след срещата френският държавен глава заяви, че руската хибридна заплаха, надвиснала над Европа и Франция, се е засилила през последните седмици и че агресивните действия на Москва променят своя характер. Той посочи атаката срещу летището в Лайпциг и навлизането на дронове във въздушното пространство на няколко държави, като стигна до заключението, че „никой не е защитен“. Макрон не спомена кораби или контейнери; изказването му не е свързано с конкретния сценарий, описан от El Mundo.

„Гербера“ е евтин руски дрон, използван основно като примамка, която принуждава ПВО на противника да изразходва ресурсите си, но може и да бъде използван с бойна глава. Според данни, цитирани от El Mundo, апаратът е дълъг около 2 метра, има размах на крилата 2,5 метра и тежи до 18 кг. Развива около 160 км/ч, а заявеният максимален обсег е 600 км, като зависи от товара и вятъра.

Посоченият размах надвишава съвсем леко вътрешната ширина на стандартен товарен контейнер. Превоз със свалени или сгънати крила, диагонално разполагане и сглобяване на палубата са възможни обяснения на описаната схема, но начинът на подготовка е хипотетичен в цитираните сведения. Дронът се изстрелва с катапулт. В материала това е представено като по-лесно от начина на пуск на по-големите ударни дронове „Шахед“ и „Геран“, с възможност един търговски кораб да превозва няколко дрона.

При посочената скорост изминаването на 200–300 км би отнело между 1 и 2 часа. Ако корабът се намира на такова разстояние от брега, достигането на цел навътре в сушата би изисквало допълнителен полет. В материала се разглежда 4-5 кг бойна глава, която е недостатъчна за разрушаването на голям обект, но е способна да доведе до пожар или поражения по открито оборудване. Такъв инцидент би могъл временно да наложи затварянето на пристанище или летище. Реалните поражения обаче биха зависели от целта и мястото на попадение. Според оценката на El Mundo търсеният ефект би бил както материален, така и политически и икономически.

Този клас дронове вече е навлизал в европейското небе. Според описания случай от 15 септември два италиански изтребителя „Eurofighter Typhoon“ от мисията на НАТО за охрана на въздушното пространство на Прибалтика са свалили над Литва руски дрон „Гербера“, навлязъл от Беларус. Литовският министър на отбраната потвърдил, че дронът е носил бойна глава.

Вестникът посочва и модификация „Гербера-2“, извадена наскоро край балтийското крайбрежие на Полша, с осколъчна бойна глава, детонатор и около 4 кг експлозив. Според El Mundo тя вероятно е долетяла откъм Калининград през Литва, а не е била изстреляна от кораб.

Друг посочен случай е атаката в Лайпциг. На 1 септември федералните власти в Германия обявиха Русия за отговорна за нападението от 4 август. Тогава малък дрон, управляван чрез видеосигнал от бордова камера и натоварен с 800 грама взривно вещество ПЕТН, се е ударил в крилото на украински военно-транспортен самолет Ан-124, без да се взриви.

Изстрелването на дронове от плавателни съдове също не е безпрецедентно. Украинското издание Defense Express описа преди година сценарий, при който „Гербера“ се превозват на танкери от руския сенчест флот и се изстрелват с катапулти от международни води. По данни на изданието производителят ZALA, свързан с концерна „Калашников“, е пускал дронове от плавателен съд още през 2020 г. Опитите са били подновени от почти неподвижна морска платформа през октомври 2024 г.

През февруари кораб на шведския военноморски флот засече дрон, излетял от руския кораб за електронно разузнаване „Жигульовск“ в пролива Йоресунд. Швеция предприе мерки за заглушаване на дрона, който е нарушил въздушното пространство на страната. По същото време на пристанището в Малмьо е акостира френският самолетоносач „Шарл дьо Гол“. Този случай показва различен тип морска дейност с дронове и сам по себе си не установява подготовка за описаната от El Mundo атака.

Вестникът свързва избора на Испания, Франция и Италия с политическия им календар: според изложеното обяснение и трите държави предстои да проведат избори догодина, а радикалните политически сили биха могли да използват страха и умората от войната в Украйна. Това е интерпретация на възможния мотив, а не доказателство за избора на цели.

Британският експерт Кийр Джайлс, работил за Академията по отбрана на Обединеното кралство, отбеляза, че далечното разстояние от руските граници вече не гарантират сигурност: „Целта ще бъде там, където е най-слабото място на Европа.“ Той посочва като уязвими Обединеното кралство и Испания, които според него не са инвестирали в интегрирана ПВО и ПРО, съобразена с руската заплаха.

Руски военни канали в Telegram вече обсъждат Средиземно море като възможно направление за нанасяне на удари срещу критични обекти във Франция. На 19 септември, в деня след срещата в Елисейския дворец, влиятелният мозъчен тръст „Рибар“ публикува карта на региона със заглавието „Руското лекарство срещу френската арогантност“. Текстът под нея развива хипотетичен сценарий за доставка на дронове „Геран-5“ на Алжир, откъдето могат да достигнат авиационни заводи, военни бази, атомни централи и предприятия от нефтохимическата промишленост в Южна Франция. Публикацията не установява, че подобна доставка или операция се подготвя.

Анонимният литовски източник прави сравнение между вероятния руски замисъл и украинската операция „Паяжина“. На 1 юни 2025 г. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) скри малки FPV дронове в контейнери и ги превози с товарни камиони на хиляди километри във вътрешността на Руската федерация без знанието на самите шофьори. Дроновете бяха изстреляни от точки в непосредствена близост до летищата на руската стратегическа авиация, където поразиха десетки тежки бомбардировачи Ту-22М3, Ту-95МС, Ту-160, наред с AWACS самолет А-50 и тежък военно-транспортен самолет Ан-12. Според източника руската страна иска да създаде впечатление, че може да извърши собствена версия на този удар.

Киев използва и платформи в морето за изстрелване на дронове, поради което някои анализатори тълкуват предполагаемия руски план като отговор. Разузнаванията на страните от Прибалтика свързват засилената дейност на Москва с тежките щети по руската енергетика като резултат от украинските далекобойни удари.

Като основни цели на засиления руски саботаж El Mundo посочва отслабването на подкрепата за Украйна, създаването на разногласия в НАТО и всяването на тревога сред европейските граждани. Изданието пише, че Полша също разполага с подобни сведения. Премиерът Доналд Туск е предупредил за възможни руски удари с дронове или ракети по държавите, помагащи на Украйна. Литовският министър на външните работи Кястутис Будрис пък заяви: „Русия няма да се крие. Ние трябва просто да избегнем последиците.“

Конкретният сценарий за нападение от търговски кораб стъпва върху неофициални сведения, представени от испанския вестник. Засилени проверки на контейнеровози в Западното Средиземноморие и разполагане на анти-дрон системи около крайбрежни летища в Испания, Франция и Италия може да бъдат индикация за предпазни мерки от властите. Това обаче не доказва автоматично наличието на подобен план. Официално изявление от някоя от трите столици, което изрично назовава морската заплаха, би изяснило дали властите публично споделят тази оценка.