четвъртък, 24 септември 2026 г.

Франция праща войници и ПВО да пазят саудитския петролен терминал Янбу

🇫🇷🤝🇸🇦 Франция ще разположи войници, радари и системи за противовъздушна отбрана в саудитското пристанище Янбу на Червено море, през което минаваше основната част от доставките на петрол от кралството, откакто транзитът през Ормузкият проток е де факто блокиран. Президентът Еманюел Макрон обяви решението в четвъртък вечерта, в интервю за TF1 и France 2, и подчерта, че френски военни няма да участват в бойни действия.

„Днес приключихме разговора със саудитците. Ще изпратим военни средства, т.е. войски, радари, системи за отбрана, за да защитим този обект. Не за да се въвлечем в конфликт, а за да защитим този обект“, посочи Макрон. Според него пристанището, през което ежедневно минават милиони барели петрол, е много тежко повредено в резултат на нападение от хутите. Дали към контингента ще бъдат добавени изтребители Rafale, ще зависи от развитието на ситуацията и от нуждите, каза Макрон и напомни, че Франция вече има такива в региона. Президентът не посочи колко военни заминават, какви системи ще бъдат разположени и кога.

Голяма част от интервюто беше посветена на цените на горивата във Франция, като Макрон даде уверение, че държавата прави всичко възможно да предотврати недостиг. Суровият петрол, натоварван в Янбу, отива главно в рафинериите на Средиземно море и Северозападна Европа, сочи оценка на анализатори от Kpler.

Янбу е крайната точка на тръбопровода Изток–Запад, 1200-километрова тръба, която пренася петрол от находището Абкайк край Персийския залив до Червено море. Откакто САЩ и Израел започнаха да нанасят въздушни удари срещу Иран, а той блокира Ормузкия проток, това остава единственият маршрут, по който Саудитска Арабия изнася суровина, без да зависи от транзит през залива. Допреди няколко седмици оттам излизаха над 5 млн. барела дневно, припомни Макрон. Kpler изчислява потока по тръбата на около 5,5 млн. барела на ден, а износа през Янбу на около 4,5 млн. или 4-5% от световното предлагане, според Al Jazeera.

Хутите, които контролират йеменския бряг на Червено море, през юли действително поразиха терминала в Янбу и рафинерията в Джазан. Износът през пристанището обаче беше прекратено от удар, дошъл от друга посока. На 10 септември саудитското министерство на енергетиката съобщи, че сутринта тръбопроводът е бил атакуван многократно в областите Рияд и Медина от дронове, изстреляни от провинция Майсан в Ирак. Сведенията бяха потвърдени от кабинета на иракския премиер, който отстрани командващия операциите в провинцията. Сателитни кадри показват щети южно от Медина, далеч навътре в сушата от пристанището. Никоя група не пое отговорност, а нито Рияд, нито Багдад назоваха публично извършителите, въпреки че в Ирак действат редица въоръжени групировки, подкрепяни от Иран. Рияд затвори тръбата като предпазна мярка, но се въздържа от ответен удар, за да даде време на правителството на Ирак да прекрати ударите от своя територия.

Ударите извадиха от строя няколко помпени станции, а самата тръба е останала цяла в по-голямата си част. От 11 септември в Янбу не е натоварен нито един танкер със суров петрол, а запасите в терминала достигат за 3-5 дни нормално товарене, изчислява Kpler. Aramco строи обходна връзка около повредените участъци. Пълният ремонт ще отнеме 4-6 седмици, като по непотвърдени данни половината от потока, между 2 и 2,5 милиона барела на ден, може да се възстанови в рамките на месец. Щетите са по-тежки от нанесените при удара през април, когато потокът падна до 700 000 барела на ден, но беше възстановен за 3 денонощия.

Така Янбу се оказва уязвим от две посоки: откъм Ирак по сушата, където минава тръбата, и откъм Йемен по крайбрежието.

Цената на сорта Брент надхвърли 104 долара за барел в средата на септември. До началото на войната тя беше около 72 долара, т.е. петролът е поскъпнал с близо 45%.

Франция се обвърза с отбраната на кралството още преди удара от 10 септември. На 25 август Мохамед бин Салман пътува до Париж за официална визита, където двете страни приеха декларация за укрепване на сътрудничеството в сферата на отбраната, включително в оръжието и обучението. В съвместното изявление Франция заяви „пълната си подкрепа“ за Саудитска Арабия и отхвърли всички удари по нейната територия. Двамата държавни глави осъдиха ударите на хутите по гражданската инфраструктура и критични обекти на кралството и настояха морския трафик в Ормузкия проток да бъде върнат в състоянието до 28 февруари.

На 22 септември, в кулоарите на Общото събрание на ООН, Макрон предложи на американския президент Доналд Тръмп Франция да вземе участие в усилията за защита на саудитската енергийна инфраструктура при „строго отбранителен подход“, наред с резолюция на Съвета за сигурност, гарантираща свободата на корабоплаване през Ормузкия проток. Според швейцарското издание Blick той е предложил двоен мандат на ООН, който да обхване и Баб ел-Мандеб, протока между Аденския залив и Червено море.

Франция поддържа военно присъствие в Близкия изток, което веднъж вече попадна под обстрел. На 1 март камикадзе дрон порази хангар на територията на френската военна база в Абу Даби, където са разгърнати стотици френски военнослужещи от сухопътните войски, флота и авиацията. След това тя подсили бойните патрули на изтребителите Rafale от базата Ал Дафра. На 12 март при пореден удар срещу Махмур в района на Ербил в Иракски Кюрдистан загина френски военнослужещ, а шестима бяха ранени. Военните бяха там като инструктори на части за борба с тероризма на Пешмерга. Това беше първата френска военна загуба в конфликта. Франция подсили европейската военноморска мисия в Червено море с две фрегати, способни да свалят дронове, по данни на The National.

Радарите и зенитните батареи в Янбу ще пазят терминала, но не помпените станции по трасето с дължина 1200 км, където бяха нанесени ударите на 10 септември. Затова разполагането вероятно ще намали риска за пристанището от дронове и ракети на хутите, без да реши проблема с потока, който зависи от ремонта на тръбата и от това дали Багдад ще сложи край на ударите от подкрепяните от Техеран шиитски милиции. Обратният сценарий също е възможен: присъствието на френски войски покачва цената на всяко следващо нападение, тъй като потенциален удар с жертви сред тях би въвлякъл държава членка на НАТО и постоянен член на Съвета за сигурност. Опитът от Абу Даби и Ербил обаче сочи, че това възпиране често се проваля.

Дали формулата на Макрон ще издържи, ще стане ясно по три показателя: дали Париж ще обяви състава и въоръжението на контингента, дали товаренето в Янбу ще бъде подновено в срока, даден от анализаторите на Kpler, и дали следващият дрон ще бъде свален от френски, а не от саудитски прехващач. Последното ще превърне обещанието за защита без участие от изявление в действителен ангажимент.

Няма коментари:

Публикуване на коментар