В утрото на нахлуването френският посланик в Киев предпочете да чака руснаците

🇫🇷🏛️🇺🇦 Рано сутринта на 24 февруари 2022 г. в Киев вече се чуват експлозии и стрелба, но френският посланик няма намерение да напуска украинската столица. „Смятаме, че е по-сигурно да изчакаме руснаците. А след това евентуално да ни експулсират по шосе при по-безопасни условия. Пазете се“, написа той на колегите си в групата на европейските посланици в Signal. Италианският и белгийският му колега отговориха, че са съгласни. „Какъв идиот“, помисли си друг участник в групата. Епизодът е описан във възстановка на събитията, публикувана от нидерландския вестник de Volkskrant на 8 юли 2026 г. Тя разказва как разузнавателните служби на Нидерландия до последно не допускат, че Русия ще нападне.

Вестникът разговаря с 19 души, участвали в събирането на разузнавателни данни или в решения, взети въз основа на тях. Повечето говорят анонимно, а 13 от тях, както и самите служби, са прегледали текста преди публикуване. Участниците в чата не са назовани. По това време Франция в Киев е представлявана от Етиен дьо Понсен, Италия – от Пиер Франческо Дзадзо, а Белгия – от Алекс Ленартс. Дьо Понсен е познат също с периода в София: между 2007 и 2010 г. представлява Франция у нас, а от 2023 г. е начело на мисията във Варшава.

Във възстановката на събитията съобщението е противопоставено на действията на нидерландската мисия. Йенес де Мол, тогавашният посланик на страната, започна да се готви за война още в края на ноември 2021 г. след предупреждение, отправено на 17 ноември от дипломати на САЩ и Обединеното кралство по време на редовната среща на европейските посланици, според което ЦРУ очаква руско нахлуване. На 11 февруари 2022 г. той призова нидерландците, които нямат наложителна причина да остават, да напуснат територията на Украйна и изпрати у дома близките на служителите, а по решение на тогавашния министър на външните работи Вопке Хукстра основният екип от 15 души вече работи от Лвов. Още на 24 февруари министерството решава екипът да напусне и Лвов. Де Мол свали знамето от консулството и на следващия ден бронираните автомобили потеглиха под полицейски ескорт към Полша, без екипът да има къде да нощува. „Контрастът с французите, които до последния момент вярваха в дипломацията, е голям“, пише вестникът.

Според участник в срещата от 17 ноември дьо Понсен е бил на мнение, че САЩ и Обединеното кралство преувеличават заплахата. Според стенограмата от закрито изслушване пред комисията по външни работи на Националното събрание на 4 май 2022 г. дьо Понсен казва: „Тази война беше предвидена: видяхме как се надига бурята.“ По думите му кризата е започнала в края на октомври и началото на ноември 2021 г. със струпването на руски войски по украинската граница. На 19 февруари мисията е призовала сънародниците си незабавно да напуснат Украйна, а за утрото на 24 февруари той каза: „Бяхме готови, въпреки известното вцепенение пред мащаба, който придоби войната.“

Той описва и първото утро на инвазията. В 4 ч. в посолството чуват първите ракети и виждат проблясъци в небето над Киев. В 4:30 ч. събира всички изпратени от Париж служители в сградата под охрана от Групата за намеса на Националната жандармерия (GIGN), пристигнала на предния ден, и създава кризисен щаб. На французите, които не са се вслушали в призива да напуснат страната, екипът му заедно с министерство на външните работи препоръчва да останат по домовете, вместо да тръгват по пътищата, защото „руснаците можеха да бомбардират цялата страна, колкото и да е голяма, и опасността беше навсякъде от сутринта на 24 февруари“.

Последват, по думите му, „четири много трудни дни“. „Всяка сутрин се будехме с въпроса дали руснаците няма да са пред вратата ни на мястото на украинската Национална гвардия“, разказа той. След няколко дни дипломатите започнаха да усещат, че руският план може да се провали или поне че падането на Киев няма да бъде толкова лесно, колкото Путин е смятал, и че руската армия се насочва към опит за обкръжаване на столицата. Тогава Париж взима решение да премести мисията в Лвов. На 28 февруари външният министър Жан-Ив Льо Дриан обяви решението и уточни, че посланикът остава в Украйна.

Същия ден в 17:30 ч. на ул. „Рейтарска“, където се намира френското посолство, се събира колона от около 50 автомобила под охраната на GIGN. Знамето е свалено, дьо Понсен лично сваля табелата, а архивът гори според установената процедура. С французите тръгват японският посланик и италиански дипломати, както и белгийският посланик, който от няколко дни се укрива със своите служители във френската сграда. The Brussels Times съобщи на 2 март, че мисията се мести в сградата на френското посолство, а говорител на белгийското външно министерство потвърди, че персоналът е напуснал страната.

На 30 км от Киев след залез слънце колоната спира на вътрешен контролно-пропускателен пункт. Нервните украински военнослужещи казват, че руските войски са на около 3 км. Чуваше се ракетен и минохвъргачен огън. Колоната се мести, но скоро спира отново, за да не се натъкне на руснаци. Дипломатите отказват да пренощуват в казарма от опасения за ракетен удар и лагеруват в почивна база, а през нощта пада сняг. На другата сутрин колоната продължава и пътува около 36 часа, начело с автомобил на Националната гвардия. Повечето служители се прибират във Франция, а дьо Понсен с основната група от сътрудници се завръща в зоната на бойните действия и стига Лвов на 2 март в 22 ч. „Бяхме единствените, които караха в обратната посока“, каза той пред депутатите.

Италианският представител остана в столицата по-дълго от френския си колега. През нощта срещу 2 март Дзадзо извежда на сигурно място 100 души, сред тях 20 деца, съобщи агенция AGI. На 1 март италианското външно министерство призовава своите сънародници в столицата да напуснат с всички възможни средства и през първите дни на март Дзадзо пристига в Лвов. Италианското посолство е описвано като последното на голяма държава от ЕС, преместено от Киев в друг град на Украйна. Белгия затвори своето. Консулските въпроси поеха нейните дипломати във Варшава, а мисията се върна в украинската столица през юли 2022 г.

De Volkskrant разглежда епизода през по-широка призма: повечето държави в ЕС, включително Германия и Франция, според вестника до последния момент не вярват, че войната идва. Ръководителят на Федерална разузнавателна служба (BND) на Германия е толкова убеден, че война няма да има, че през първата ѝ нощ спи в хотел в Киев и трябва да напусне страната в последния момент. BND потвърждава на 25 февруари, че нейният председател Бруно Кал е в Украйна за „спешни разговори“ и заради бойните действия и затваряне на въздушното пространство се е завърнал по суша. Пътуването е трудно и бавно заради бежанците, които се придвижват в същата посока. Кал оглавява службата до септември 2025 г. След това става посланик при Светия престол. Във Франция началникът на Дирекцията за военно разузнаване (DRM) генерал Ерик Видо напуска поста в края на март 2022 г. Доклад на Министерство на въоръжените сили на страната го упреква в „недостатъчни брифинги“ и непознаване на темите, а според друга версия напускането е част от реформи на дирекцията. Според de Volkskrant това е единственото уволнение след провала на европейските служби.

Френското посолство се завръща в Киев на 15 април 2022 г. и отваря повторно на следващия ден след като 7 седмици работи от Лвов. Там, по думите на дьо Понсен, са представени само 6 държави от ЕС: Унгария, 2 балтийски държави, Хърватия, Италия и Франция. „Макар да напуснахме Киев от последните и се върнахме сред първите, не ние останахме най-дълго“, каза той пред депутатите. Полският посланик Бартош Цихоцки, добави дьо Понсен, е единственият представител на страна членка на ЕС, който изобщо не е напускал Киев. В началото на юни 2022 г. Зеленски връчва държавни отличия на Цихоцки и на папския нунций архиепископ Висвалдас Кулбокас. Тогава той благодари на „онези, които не напуснаха Киев през тези 99 дни“, както и на дипломатите, останали в града, докато са могли, и на онези, които бързо се върнаха.

Архивът на КГБ разкрива слабия оперативен служител, осъден за удара по Яворив

🇷🇺🕵️🇺🇦 Документи на КГБ от архива на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) представят службата на вече покойния Олександър Косторни от Лвов, осъден на 15 години за насочване на руския ракетен удар по Яворовския полигон: през 1974 г. той е прапорщик във външното наблюдение, а към средата на 80-те проверяващи го вписват в оперативните служители с неизпълнени задачи и агенти, които не предоставят. сведения. Собствената му служба го е описала като посредствен оперативен служител десетилетия преди да стане предател. Документите излязоха в Telegram канала „Архивни артефакти“ във вторник, 6 октомври, ден след като стана известно, че Косторни е починал в затвора.

Косторни е починал на 20 юни 2026 г. в изправителна колония № 122 в Днепропетровска област, но смъртта му стана публично достояние чак три месеца и половина по-късно. На 5 октомври местният канал „Перший Захидний“ писа, че е научил за смъртта му от публикация на неговата дъщеря Тетяна във Facebook, която се посветена на смъртта на майка ѝ, в която тя пише, че „през юни загубихме татко“. Държавната наказателно-изпълнителна служба потвърди сведенията пред регионални медии. Причината за смъртта не е обявена.

Галицкият районен съд в Лвов призна Косторни за виновен в държавна измяна на 23 май 2024 г. и го осъди на 15 години лишаване от свобода с конфискация на имуществото. Тернополският апелативен съд остави присъдата в сила през март 2025 г. Според обвинителния акт на 4 март 2022 г. – 9 дни преди удара, той е изпратил в Telegram схема на Международния център за миротворчество и сигурност, официалното име се нарича полигонът, с отбелязани военни градчета, казарми и общежития. Получателите са двама. Първият е Олександър Свистунов, бивш лвовчанин с руско гражданство, който от 2014 г. живее в анексирания Крим и е сред основателите на попадналата под санкции партия „Руски блок“. Вторият е действащият служител на ФСБ Юрий Водолазки. Обвинението му вменява и предаване на сведения за настаняването на чужденци в лвовското училище № 52 и за пунктовете за бежанци на стадион СКА.

На 13 март 2022 г. руската армия изстреля около 30 крилати ракети по полигона, разположен на 25 км от границата с Полша. В деня на нападението Лвовската областна военна администрация съобщи за 35 убити и 134 ранени. Офисът на генералния прокурор, на чиито данни стъпва обвинението, по-късно посочи над 60 загинали и над 160 ранени. Косторни така и не призна вината си. Пред журналистите твърдеше, че е пратил на приятел карта на местата, където „50 години бере гъби“, а защитата му настояваше, че отбелязаното на нея е публично достъпно. Съдът не прие нито версията за гъбите, нито довода за публичните данни.

Осветлените документи от фонда на Специализирания държавен архив на СБУ проследяват кариерата му в ранните ѝ етапи. Заповед № 001 на началника на Управлението на КГБ за Лвовска област от 21 януари 1974 г. създава към 7-и отдел, отговорен за външното наблюдение, постоянна група за „слухов контрол“, която е нагърбена с това да прилага оперативно-технически средства при следенето на хора. В нейния списък под №7 стои прапорщик Косторни, със служебно обозначение „разузнавач“. Тогава той се намира в началото на своята служба, продължила по собствените му думи 24 години. До 1990 г. стига до чин майор и завършва Висшето училище на КГБ в Москва.

Следващите два документа са от проверки на районен отдел. Отчетът за 1984-1985 г. изрежда 4 точки от плана за агентурна и оперативна работа и ги обяснява с „личната неорганизираност на отделни служители“ и слабия контрол на ръководството. Сред провалите е неосъщественото внедряване на агент при емигрант в САЩ, а за отговорни са назовани оперативните служители Терзилов, Косторни и Моисеенко. Трети доклад е писан след заповед 0100 на КГБ на СССР от 1986 г. В него отделът е разкритикуван, че поддържа агенти, вербувани заради ценните им връзки, които не дават оперативно значима информация, а сред офицерите, които работят с тях, е посочен Косторни. Вербуването на агента му с псевдоним „Сергей“ е изброено сред вербуванията без перспектива, които проверката приписва на повърхностното проучване на кандидатите.

„Както се вижда, Косторни не е бил особено силен като оперативен служител, защото в много документи от проверките са отбелязани недостатъци“, коментира основателят на канала Володимир Бирчак. Историкът е бивш заместник-директор на архива на СБУ и един от авторите на закона, с който Киев отвори архивите на съветските тайни служби.

Каналът използва случая за по-широко обвинение към ветераните от КГБ, които дълго след независимостта са пазени „като зеницата на окото“: считани са за заслужили, СБУ ги поздравява за 9 май и 23 февруари, но делата им стоят затворени над 20 години. Последното има точна дата, защото документите на ЧК, НКВД и КГБ станаха достъпни едва със закона от 9 април 2015 г. Биографията на Косторни показва колко свободно се е движил човек с неговото минало през онези години. Самият той разказа пред JusticeInfo, че напуска КГБ през 1990 г. само формално: „написах заявление уж за освобождаване“, а ръководството му възлага да създаде асоциация на детективските агенции в СССР. Между 2002 и 2010 г. се кандидатира за Върховната рада от Прогресивната социалистическа партия, блока на Наталия Витренко и Комунистическата партия. До ареста през юни 2022 г. ръководеше Руското дружество „Александър Пушкин“, учредител на Лвовския руски драматичен театър.

Нищо в публикуваните документи не доказва, че тъкмо Косторни е бил поздравяван или закрилян от СБУ, а и той никога не е служил в нея, защото е напуснал системата година преди независимостта. Делото показва нещо по-просто и тежко. Човек, обучен да следи и вербува, прекарал 3 десетилетия в независима Украйна като открит проруски активист, без миналото му да е проблем, докато не решава да съдейства на агресора да нанесе ракетен удар по военен полигон, убивайки десетки и ранявайки стотици. Посредственост, която проверяващите записват през 80-те, не го е направила безобиден. За картата през март 2022 г. не е било нужно оперативно майсторство, а само познаване на местността, връзка с ФСБ и готовност да я предаде.

Локализацията на части за западните изтребители опира до обсега на руските дронове

🇺🇦🔧✈️ Резервни части за F-16 и следващите западни изтребители ще се произвеждат в Украйна, като този ангажимент вече е заложен в подписаните договори за доставка. Изпълнението му обаче засега се отлага, докато руските ударни средства могат да достигат Ужгород, Черновци и Лвов. Това разкри полковник Олександър Дякив, командващ авиацията и заместник-командващ на ВВС на Украйна, във видео, публикувано на 22 август в официалния им канал.

„Що се отнася до локализацията на производството, големите концерни, готови да ни доставят самолети, са готови да локализират част от производството в Украйна. Готови са да ни помагат, но разбирате, че това не може да стане без подходяща среда за сигурност“, каза Дякив. По отношение на ремонта на самата техника думите му бяха още по-категорична: „Няма смисъл да разполагаме мощности за ремонт на самолети при условия, в които средствата за въздушно нападение на противника достигат Ужгород, Черновци и Лвов.“

Отлагането обаче не значи отказ: „Засега няма смисъл. Но партньорите са готови за това и ще ви кажа: то е записано в договорите за доставка на самолети чуждестранно производство, които вече имаме. И ние ще го правим в Украйна.“

Текущото техническо обслужване на наличния авиопарк се извършва от местни специалисти. По думите на Дякив към ВВС работи група, която самостоятелно поддържа F-16, а инженерният състав е приложил опита, натрупан при обслужване на съветската техника, директно към американския изтребител. Специалисти „са се научили да го правят при недостиг на резервни части и време, нощем и на студено“. Принципът, който командващият авиацията поставя пред техниците, е формулиран кратко: „Животът на летеца зависи от техника.“

Но веригата за снабдяване с резервни части засега минава изцяло с чужди складове. Defense Express обяви презввввпввпввв април 2026 г. Нидерландия е предала всичките си 24 самолета, а Дания е била на път да завърши доставката на своите 19. Доставките на общо 36-те изтребителя, обявени от Белгия и Норвегия, все още не са били започнали. Те представляват малко под половината от всички обещани самолети.

Шестте норвежки машини се намират в цеха на Sabena Engineering в Белгия, където според същата оценка на всеки самолет не достигат около сто отделни компонента. При завършени датски доставки и отчетени към онзи момент четири загуби Украйна би разполагала с най-много 39 изтребителя. След това, на 29 юли, беше загубена още една машина. Авария възникна на борда по време на бойна задача, а пилотът се катапултира. Отделно от това Белгия ще предаде през тази година седем самолета, от които три бойни, докато останалите четири ще бъдат разкомплектовани за агрегати.

Снабдяването се осигурява от няколко държави. От май 2025 г. американските Военновъздушни сили изпращат на Украйна отписани F-16 от резервните си площадки не като летателна техника, а като донори на агрегати. На 2 май 2025 г. Държавният департамент одобри пакет за обучение и поддръжка на стойност 310,5 млн. долара, който обхваща модификации, резервни части и консумативи.

На 6 септември 2024 г. Нидерландия обяви пакет за 80 млн. евро, включващ агрегати, генератори, специализирани инструменти и стълби за обслужване. На 7 май 2025 г. Хага и Букурещ подписаха и декларация за намерения за създаване на център за подготовка на техници по F-16 в авиобаза Фетещ, където вече работи Европейският център за обучение на пилоти на F-16.

Посочената от Дякив локализация има опора както в подписани договори, така и в двустранни планове за бъдещи доставки. На 30 юни 2026 г. в Киев Украйна и шведската Администрация за отбранителна техника сключиха договор за 16 самолета Gripen E на стойност около 24,6 млрд. шведски крони. Доставките са предвидени за 2029 и 2030 г., а в началото на 2027 г. Швеция ще дари още 16 изтребителя Gripen C/D.

Съгласно двустранната пътна карта с Франция от 13 юли 2026 г. Киев поръча първа партида от 16 самолета Rafale с планирани доставки през 2028 и 2029 г. Dassault обаче уточни, че договорът за тях все още не е подписан. Френският пакет включва и лицензи за производство на управляеми бомби AASM, крилати ракети SCALP-EG и прехващачи Aster. Това показва, че моделът за локализация е предвиден и за производството на боеприпаси.

Заплахата, възпрепятстваща разполагането на самолетни ремонтни мощности в Украйна, е документирана поотделно за Ужгород, Черновци и Лвов. На 13 май 2026 г. Ужгород беше атакуван с ударни дронове за първи път от началото на пълномащабната война. Поразен беше обект от критичната инфраструктура, но нямаше пострадали. През същото денонощие дронове удариха Жовква в Лвовска област и оставиха без електричество 17 населени места.

Черновци понесе удар с четири апарата „Шахед“ и една ракета още на 12 юли 2025 г., когато загинаха 2-ма души, а 14 бяха ранени. Градът отново беше атакуван на 13 май 2026 г. въпреки задействаната въздушна отбрана.

На 21 август 2025 г. руски удар унищожи завода на американската компания Flex в Мукачево. По време на атаката нощната смяна е наброявала около 600 души, а 23-ма са били ранени. В нощта срещу 9 януари 2026 г. срещу промишлен обект в Лвовска област беше изстреляна балистична ракета. След анализ на намерените фрагменти Службата за сигурност на Украйна (СБУ) определи, че става дума за комплекса „Орешник“.

Ремонтно предприятие вече беше мишена в самия Лвов. Лвовският държавен авиоремонтен завод, който е част от „Укроборонпром“ и ремонтира изтребители МиГ-21, МиГ-23, МиГ-27 и МиГ-29, беше разрушен на 18 март 2022 г. с крилати ракети, изстреляни от Черно море. Кметът Андрий Садовий съобщи, че активната работа в предприятието е била спряна предварително и няма жертви.

OSINT експерти, геолокирали кадрите от януарския удар с „Орешник“, посочиха същия завод като вероятна цел на атаката вместо газохранилището, за което се говореше първоначално. Официално потвърждение за целта не е публикувано.

Това очертава и времевия хоризонт на отлагането. Договорените самолети трябва да пристигнат между 2028 и 2030 г., а дарените Gripen C/D се очакват в началото на 2027 г. Следователно обемът на техниката, който би оправдал изграждането на самостоятелен ремонтен цикъл в Украйна, тепърва ще нараства.

Описаното от Дякив ограничение обаче не важи в еднаква степен за цялата западна военна промишленост в страната. През юли 2026 г. изпълнителният директор на Rheinmetall Армин Папергер обяви, че в рамките на 12 седмици компанията ще разгърне производство на бронирани машини именно в Западна Украйна, в партньорство с „Укроборонпром“.

Най-вероятният сценарий до края на десетилетието е ремонтът и снабдяването с агрегати да останат разпределени между Румъния, Белгия и американските складове, докато украинската страна постепенно поема все по-голям дял от текущото обслужване на собствените си летища.

Сигнал за промяна на този модел би било обявяването на конкретна площадка от назован производител или съобщение на Военновъздушните сили, че по-тежките форми на техническо обслужване вече се извършват в Украйна. Обратно, по-нататъшното разрастване на румънския център във Фетещ, който вече поема и подготовката на техническия състав, би подкрепило прогнозата, че основните ремонтни мощности ще останат извън Украйна.

СБУ разби мрежа на ГРУ, следила базите с F-16 и Mirage 2000

🇺🇦✈️🕵️ Група любители на военната авиация, събрани около Telegram канала на блогър от Лвов, е снимала украински летища с F-16 и Mirage 2000 за Главното управление на разузнаването (ГРУ) на Руската федерация, като повечето участници не са знаели за кого в крайна сметка работят. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви на 13 август, че е разбила мрежа от 14 души в различни области на страната, която е събирала сведения, които са можели да бъдат използвани от Русия за планиране на ракетни удари по авиобазите и обслужващата ги инфраструктура.

Началото е било изцяло публично. ГРУ е забелязало жителя на Лвов, след като той публикувал снимки на украински бойни самолети в прокремълски онлайн групи, и впоследствие го е вербувало. Оттам нататък той е използвал ресурса, с който вече разполагал – собствената си аудитория. За изпълнението на задачите е привлякъл 13 свои абонати, без да им казва, че материалът в крайна сметка стига до руското разузнаване. Много от тях са живеели близо до украински военни авиационни обекти и са разполагали с професионална или висококачествена фотографска техника.

Задачата им била да снимат летища, самолети, екипажи и технически персонал и да отбелязват часовете на излитане и кацане. Обяснението, което са получавали, е било, че материалът се е събирал за Telegram канал на блогъра от Лвов. Част от участниците са използвали професионални камери от изоставени сгради или разполагани на открито край военни летища. Заснетото е качвано в онлайн хранилище, достъп до което им е осигурил предварително главният агент, а впоследствие той го е препращал на куратор от ГРУ, за чиято самоличност СБУ твърди, че вече е установена. Географията на наблюдението е следвала тази на групата: тъй като участниците са живеели в различни области, снимките са включвали не едно, а няколко различни летища едновременно.

Втори канал за получаване на сведения е минавал извън тази конструкция. Същият агент е предавал на ГРУ и графици на полетите на украински бойни вертолети. По данни на СБУ разписанията идвали от командир на авиационна ескадрила във Въоръжените сили на Украйна, който ги е предоставял по своя инициатива.

Стойността на този информационен поток е в съчетаването на двете му части. Фотографията позволява да се установят видът и конкретната машина, а записаните часове на излитане и кацане очертават кога самите изтребители са на земята и какъв е точният рит на работа на базата. Сателитното наблюдение показва само в отделни моменти тяхното разположение; продължителното наблюдение от земята запълва времето между тях. Така се изгражда времеви модел, който увеличава вероятността ударът да бъде планиран за точно този момент, в който самолетът е на земята – в укритие, на стоянка или на пистата. Руските удари по украински летища от години са отделна линия във въздушната кампания, а машина, заварена на земята, може да бъде атакувана, без противникът да трябва първо да я победи във въздушен бой.

Залогът е малоброен и трудно попълним флот. Първите F-16 постъпиха на въоръжение в Украйна от август 2024 г. От близо 80–90 обещани машини от Нидерландия, Дания, Норвегия и Белгия до момента са дошли значително по-малко, а специализираното издание 19FortyFive оценява броя на реално летящите самолети на между 30 и 45 – приблизителна оценка от външно лице, тъй като Киев не публикува точната численост на оперативния флот.

Публично документираните загуби са 4 и всички са настъпили в полет: на 26 август 2024 г. загина Олексий Мес; на 12 април 2025 г. загина Павло Иванов; на 29 юни 2025 г. загина подполковник Максим Устименко; и на 29 юли 2026 г. при техническа неизправност пилотът се катапултира невредим. Трима пилоти загинаха. Изтребителите Mirage 2000-5F пристигат от Франция от февруари 2025 г. и се броят на пръсти; един от тях беше загубен на 22 юли 2025 г. над Волинска област след технически отказ, а пилотът успя да катапултира. Руските твърдения за поразени на земята машини нямат независимо потвърждение.

Попълването на флота върви по бавен график. Швеция планира да предаде първите от 16-те изтребителя Gripen C/D като военна помощ в началото на 2027 г., а договорът за 16 нови Gripen E, подписан на 30 юни 2026 г. в Киев предвижда доставки през 2029–2030 г. Дотогава всяка изгубена машина трудно може да бъде заменена бързо, а самолетите на земята остават значително по-уязвима цел от тези във въздуха.

Процесуалният обхват засега е значително по-тесен от размера на групата. Подозрение за престъпления срещу основите на националната сигурност е връчено на трима – организатора от Лвов, негов съучастник и военнослужещия, но разследването тепърва продължава. При обиски у заподозрените са иззети смартфони и цифрова фотографска техника със следи от работа за Русия, и снимки на украински военни летища. Освен това са блокирани 4 канала в Telegram и 10 тематични групи, през които са разпространявани фотографиите и други сведения за украинските ВВС.

Операцията е проведена от военното контраразузнаване на СБУ под координацията на Олександър Поклад, който изпълнява длъжността ръководител на службата от 17 юли 2026 г. „Противодействието на руските специални служби, които се стремят да дестабилизират Украйна отвътре, е един от главните приоритети на СБУ днес. Всеки, който се съгласи да работи в интерес на Русия, трябва да разбира: СБУ неизбежно ще го подведе под отговорност“, заяви Поклад.

Уязвимостта, която случаят оголва, не е преди всичко в апаратурата. Културата на любителско следене на военна авиация поначало разчита на наблюдение, заснемане и обмен на възможно най-точна информация. Именно тази отвореност прави такава общност много удобна за използване: вербува се администраторът, докато задачите се подават надолу като част от обичайното хоби, без отделният изпълнител непременно да знае кой е крайният получател на събраното.

Блокираните 4 канала и 10 групи са били средата, в която снимките и сведенията са се разпространявали. Спирането им прекъсва конкретния информационен поток, но не премахва самия модел. Нещо повече, в условия на военно положение украинските власти забраняват снимките и споделянето на информация за военни обекти, така че границата не минава просто между „законен спотър“ и „руски агент“. Проблемът за контраразузнаването е по-сложен: човек може да не знае кой стои в края на веригата, но наблюденията му въпреки това да имат съществена военна стойност. Затова моделът остава възпроизводим дори след като конкретната мрежа е била разбита.

Насрещният прочит е, че най-тежката част от случая изобщо не е свързана с хоби общността. Командирът на ескадрилата е давал графиците сам, без нужда от подобна посредническа мрежа; решаващият достъп до времето на полетите е пристигал от вътрешно лице – тип източник, който контраразузнаването преследва по съвсем различна линия – а снимките отвън са допълвали тази информация.

Двата прочита обаче не се изключват. Снимките дават географията, вътрешният източник дава часовника и именно тяхното събиране превръща разпръснатите наблюдения в обща картина, която е годна за планиране на удар. Проверката кой от двата елемента е давал по-голяма тежест ще дойде с последващите случаи.

Болница в Хайфа оперира първите седем украинци с тежки очни травми

🇮🇱🏥🇺🇦 Медицинският център „Бней Цион“ в Хайфа започна поредица от реконструктивни операции на седем украинци с тежки очни травми от войната. Това са първите пациенти по международна хуманитарна програма, чиято крайна цел е създаването на специализирано направление за очно протезиране в Лвов.

Заедно с ранените в Израел пристигнаха трима лекари и една медицинска сестра от офталмологичното отделение на лвовска клиника, обучаващи се при израелските си колеги и участващи в самите операции. Началото на практическата фаза беше съобщено на 27 юли от изданието Odessa Journal, като по-рано на 15 юли за инициативата информира и израелската медия NAnews.

Повечето пациенти са загубили око или имат тежки увреждания на очницата и клепачите. Предстоящите интервенции включват възстановяване на костната структура и околните меки тъкани, реконструкция на клепачите и слъзните пътища, както и подготовка на ложето за поставяне на индивидуална протеза. При част от случаите това налага серия от операции в продължение на месеци. Самоличността на седмината, конкретният характер на техните наранявания и статутът им (дали са военнослужещи, или цивилни) не се оповестяват от медицински и етични съображения.

Украинската делегация пристигна в Израел на 5 юли по линия на рехабилитационния център UNBROKEN в Лвов. На среща в Хайфа с групата се видя украинският посланик в Израел Евген Корнийчук, който посочи мисията като израз на взаимна подкрепа между две общества. Организатор на стажа и споразумението с болницата е израелската доброволческа организация „Лев Ехад“ („Едно сърце“), мобилизираща цивилни екипи при бедствия и кризи в страната и чужбина. Към инициативата се присъединиха също асоциацията „Израелски приятели на Украйна“, украинското посолство, почетният консул на Украйна в Хайфа и Северен Израел Алекс Зернополски и украинският културен център „Ми Разом“ в града.

Медицинският екип се ръководи от д-р Йоав Вардизер – шеф на отделението по хирургия на клепачите, очницата и слъзните пътища в „Бней Цион“ и специалист по окулопластика с 25-годишен опит. Държавната болница, основана през 1922 г. като първото заведение от такъв тип в Хайфа, разполага с около 450 легла и извършва близо 500 такива интервенции годишно. Д-р Вардизер е трето поколение специалист в областта: дядо му е сред пионерите на очното протезиране в първите години от създаването на държавата Израел, а майка му е работила като ортоптист и впоследствие като окуларист.

Сътрудничеството с украинските лекари започва да се развива дълго преди идванеот на настоящата група. През август 2024 г. д-р Вардизер прекарва пет дни в центъра в Лвов по покана на „Лев Ехад“. Той осигурява нужната апаратура и открива на място малък кабинет за протезиране. За 4 дни провежда 60 консултации и с украинския екип оперира 9 пациенти (реконструктивни намеси и подготовка на очници за протези), като в списъка за последваща помощ са включени още 50 души с увредено зрение. Сред оперираните тогава е 43-годишният Серхий Козка от Волин – бивш граничар, който през март същата година стъпва на мина; за да спасят живота му, лекарите ампутират крака му и отстраняват лявото око. „Днес Израел е много близо до Украйна, защото минаваме през сходни изпитания“, заявява тогава Вардизер пред украинския център. „Повечето от нашите пациенти са млади хора с много планове и мечти.“

Очното протезиране не връща зрението и никога не се представя като процедура с такъв ефект. Неговата основна цел е да възстанови естетическия вид на лицето, да запази правилната анатомична форма на очницата и да предпази тъканите. По думите на д-р Вардизер това е преди всичко социално-рехабилитационна операция: човек с изгубено око или с обширен белег трудно се връща на работа и в предишната си социална среда, тъй като при контакт хората първоначално го гледат в очите. Протезата се изработва изцяло по мярка – формата се скулптира, а цветът се нанася ръчно спрямо здравото око. Тя подлежи на подмяна на всеки пет години, тъй като лицевите тъкани се променят с времето. Въпреки че през последните години в процеса навлязоха 3D скенери и специализирани принтери, крайното изделие остава майсторска ръчна изработка.

Мащабът на нуждите в Украйна се вижда най-ясно от данните на самата здравна система. Според доклад на областната очна клиника в Днипро, публикуван в полското списание Ophthalmology през февруари 2026 г., от началото на инвазията през февруари 2022 г. през заведението са преминали 8300 пациенти с очни травми (54% от които са се нуждаели от операция), а консултираните са над 15 000 души. Сравнението с предходния период разкрива драматична промяна: делът на двустранните наранявания е скочил от 34% (за периода 2014–2021 г.) на 64% след началото на пълномащабната война, а тежките и изключително тежките случаи са се увеличили от 55% на 67%. В 13% от случаите окото е напълно разрушено. Основните причини са шрапнели, осколки и барутни газове от взривовете, като при проникващите рани най-често се откриват множество вътреочни чужди тела.

Тези травми рядко са изолирани и същевременно рядко стигат навреме до очен хирург. Още на конгреса на Европейското дружество на катарактните и рефрактивните хирурзи през 2022 г. украински офталмолози описват специфичната политравма, с която се сблъскват ежедневно: очни увреждания, съчетани с рани по главата, шията и лицето, забавена евакуация от фронтовата линия и пациенти, чиито травми, застрашаващи живота, се лекуват с приоритет, което временно поставя очната грижа на задна позиция. Андрий Рубан, тогавашен председател на Украинското витреоретинално дружество, определя взривните наранявания като най-тежките в своята практика: всеки трети от неговите пациенти е изгубил зрението на едното око, а всеки десети – и на двете. Към медицинското предизвикателство се добавя и материалният дефицит – унищожена или повредена специализирана апаратура и остър недостиг на подготвен персонал на клиники в близост до фронта.

Рехабилитационният център UNBROKEN, създаден към Първото териториално медицинско обединение на Лвов, е основният пункт, където тези пациенти пристигат след първоначалното си стабилизиране. По данни на самия център от октомври 2025 г. през него са преминали над 26 хиляди ранени за комплексно лечение и рехабилитация. Досега профилът му беше насочен главно към протезирането на крайници, ортопедията и реконструктивна хирургия. Очното протезиране е изцяло ново направление, което възниква от настоящата програма. Очаква се след завръщането си лвовските лекари да разкрият специален кабинет, а по-късно и пълен център, който да поема пациентите на място, без да се налага превозването им в чужбина.

Хуманитарно-медицинският канал се запазва като основна форма на израелска подкрепа за Украйна. През пролетта на 2022 г. Израел разположи полева болница „Ярка звезда“ в западната част на страната за близо шест седмици. Оттогава лечението на ранени, доставките на консумативи и обученията се извършват чрез лечебни заведения, доброволчески фондации и общински партньорства, докато Йерусалим продължава да се въздържа от предоставяне на оръжие. Тази позиция остава предмет на спорове с Киев: през март 2026 г. украинският президент Володимир Зеленски публично отправи критики към премиера Бенямин Нетаняху за това, че продължава да балансира в отношенията си с Русия, дори след като Москва започна активно да въоръжава Иран.

Реалистичният резултат от текущата програма ще проличи в Лвов, а не в Хайфа. Седем операции променят съдбата на седем души, но кабинетът, който тримата лекари и медицинската сестра предстои да разкрият у дома, ще определи дали следващите стотици ранени ще получат нужната грижа в собствената си държава. Дотогава проектът остава обещаващо намерение с успешно изпълнена първа фаза.

1 загинал и 15 ранени при терористична атака в Лвов.

🇺🇦 Експлозии от терористична атака разтърсиха Лвов в Западна Украйна, при което беше убит полицейски служител, а 15 души бяха ранени, съобщиха властите през изминалата нощ.

„Това беше терористична атака. Към момента 14 от пострадалите са хоспитализирани“, съобщи кметът на града Андрий Садовий. По-късно той уточни, че общият брой на ранените при взрива е 15 души.

Експлозиите са се случили в близост до историческата част на Лвов, а ударната вълна е изпочупила прозорците в района.

„Предварително е установено, че е загинала 23-годишна полицайка. Повредени са патрулен автомобил и цивилно превозно средство“, съобщиха от Прокуратурата на Лвовска област.

Първоначално Националната полиция на Украйна публикува изявление, според което експлозиите са избухнали, след като служителите са пристигнали на място в отговор на сигнал. Органите на реда са реагирали на сигнал за влизане с взлом в магазин, когато е избухнала първата експлозия, а втори взрив е последвал при пристигането на друг полицейски екип на мястото, добавиха от Областната прокуратура.

„В резултат на експлозиите в Лвов има загинали и ранени служители на реда“, се казва в официалното съобщение.

Журналист на Kyiv Independent, намиращ се на място, е чул взривовете около 00:25 часа местно време.

Длъжностните лица все още не са съобщили кой може да стои зад фаталната терористична атака, докато властите продължават да правят оценка на ситуацията.

Анджелина Джоли посети украинския град Херсон.

🇺🇸🇺🇦 Носителката на „Оскар“ и посланик на добра воля на УНИЦЕФ Анджелина Джоли посети украинския град Херсон. За това съобщи във Facebook бившият общински съветник Виталий Богданов, който публикува снимки на актрисата сред украински деца.

Според местни медии и публикации в социалните мрежи Джоли е посетила няколко медицински заведения, включително родилно и детско отделение.

Посещението ѝ е част от продължаваща програма за хуманитарна помощ в подкрепа на цивилни, пострадали от руската агресия.

Според Telegram канала Ukraine Context началникът на Херсонската областна военна администрация е подарил на актрисата възпоменателна монета „Херсон“.

Според предишни съобщения Джоли вече е посещавала Украйна през 2022 г. по своя собствена инициатива. В Лвов тя се срещна с деца, ранени при руски ракетен удар срещу гарата в Краматорск, и разговаря с разселени семейства в гарата на града.

По време на посещението въздушна тревога принуди актрисата да се укрие заедно с други доброволци и цивилни заради заплаха от ракетни удари.

По-рано принц Хари направи необявено пътуване до Украйна, където посети ранени войници, които се възстановяват в рехабилитационен център в Лвов.

Кметът на Лвов откри подслушвателно устройство в кабинета си.

🇺🇦 Подслушвателно устройство беше открито в офиса на кмета на Лвов Андрий Садовий след посещения на няколко висши държавни служители и чуждестранни гости, сподели той в интервю за „Украинска правда“, публикувано на 23 септември.

Коментарите му идват няколко дни след като на 17 септември той разкри за първи път, че е открито устройство за подслушване в стойката за зареждане на един от телефоните на служебното му бюро, която служи и като поставка.

57-годишният Андрий Садовий е кмет на областния център в Западна Украйна от 2006 г. насам, като в момента кара своя четвърти мандат.

Садовий заяви, че телефонът му е започнал да забива, което е наложило да бъде изпратен на сервиз, където е установено наличието на устройство за подслушване. Кметът сподели, че рядко използвал този телефон, но изрази опасения, че джаджата може да е записала разговорите, проведени на живо в кабинета му. В него през последния месец Садовий е провел срещи с премиера Юлия Свириденко, председателя на парламента Руслан Стефанчук и няколко гости от чужди държави.

„Ако тези разговори станат публични, не е добре. Честно казано обаче, не сме говорили нищо особено важно“, призна той. По думите му досега не е получил потвърждение дали е имало съдебно разпореждане, което да разрешава поставяне на подслушвателно устройство в офиса му.

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) започна разследване по случая.

Бивш председател на Върховната рада беше застрелян в Лвов.

🇺🇦 Бившият председател на Върховната рада на Украйна Андрей Парубий е бил застрелян във Лвов, съобщава украинската служба на Радио Свобода.

Президентът на страната Владимир Зеленски съобщи, че информацията за убийството е потвърдена от министъра на вътрешните работи и главния прокурор.

Полиция потвърди, че стрелбата е станала в обедните часове на деня в Сиховски район на областния град, като при пристигането си медицинският екип е установил, че смъртта вече е настъпила. Седем гилзи са открити на местопрестъплението от криминалистите.

Извършителят на убийството е успял да избяга и в момента се издирва. По данни на местни медии е бил облечен в куриерска униформа и е стрелял няколко пъти по Парубий, след което се е оттеглил от мястото с електрически велосипед.

РБК-Украина, позовавайки се на свои източници, съобщава, че полицията вече е излязла на следите на заподозрения.

Андрей Парубий е роден на 31 януари 1971 г. в Червоноград, Лвовска област. През 2013-2014 г. взима активно участие в събитията на Евромайдана, където е комендант на палатковия лагер и лидер на обществената организация „Самоотбрана на Майдана“.

През 2014 г. заема поста секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна.

През 2016–2019 г. е председател на Върховната рада – националния парламент на страната.

За първи път става народен депутат през 2007 г. и влиза в съставите на VIII и IX парламенти на Украйна. От декември 2014 г. до април 2016 г. е заема поста на първи заместник-председател на Върховната рада.

В края на 80-те години на ХХ век е видна фигура в национално-демократичното движение на Украйна, организира първите антисъветски прояви във Лвов. Два пъти е арестуван заради своята обществено-политическа дейност.

Заемал е ключови постове в междупарламентарни организации и е работил активно по въпросите на сътрудничеството с НАТО и европейската интеграция на Украйна.

Залужни: Балтийските държави разбират, че няма истински член 5 на НАТО.

🇺🇦🇷🇴 По време на среща със студенти в Лвов украинският посланик в Обединеното кралство и бивш главнокомандващ Валерий Залужни разкри, че в един момент от него е било поискано да не разкрива информация за руски дронове, падащи на румънска територия.

В речта си той разкритикува и член 5 на НАТО, който гласи, че атака срещу един член се счита за атака срещу целия Алианс. Според него тази разпоредба на практика не винаги работи ефективно.

„Балтийските държави разбират, че няма истински член 5 и никога не е имало. Полша разбира това, където от време на време падат или наши ракети, или руски ракети. Румъния също го разбира, но те просто мълчат. Понякога ми се обаждат и казват: Стой тихо“, разкри бившият главнокомандващ.

Залужни припомни също така и случай, в който румънски военен персонал е изразил безспокойство относно ефектите от работата на украинските средства за електронна война (EW).

Според него румънски офицери са позвъняли, за да попитат защо са се задействали системите за електронна война, в резултат на което руските дронове са загубили ориентация, променили са курса и са нахлули във въздушното пространство на северната ни съседка.

„Обадиха ми се от Румъния и ме помолиха да не казвам, че Шахеди са паднали там. След това се обадиха отново и казаха: „Защо включихте системите си за електронна война? Дроновете долетяха при нас“, на което отговори „Тогава ги свалете. Имате четиридесет F-16, които седят там“, разказа Залужни.

Румъния многократно е откривала отломки от руски дронове „Шахед“ на собствена територия след като руската армия нанесе масирани удари по украинска инфраструктура, ​​особено пристанищните съоръжения в Измаил и Рени в делтата на река Дунав. Най-често фрагменти от дроновете попадат на отсрещния румънски бряг на реката, близо до границата с Украйна.

Експлозия в промишлено съоръжение в Лвов

Експлозия е избухнала в Лвов на 18 февруари в промишлено съоръжение, избухнал е и пожар. Това съобщава РБК-Украйна, като се позовава на съобщение на ръководителя на Лвовската военна администрация Максим Козицки в Telegram:

Повикани са пожарникари. Пожарът е потушен. Няма жертви и ранени. На мястото са работили и служители на СБУ и Националната полиция. Причините за експлозията и пожара се установяват.

Според проруски източници става дума за операция на диверсионна група срещу завод за производство на дронове. Саботьорите са нападнали с нож охраната на обекта, след което са го заляли с бензин и предизвикали пожар. Изгорелият завод е произвеждал до 5000 безпилотни летателни апарата на месец за украинските въоръжени сили, сред които моделите А1-СМ "Фурия", Лелека 100, RAM II UAV и други.