🇺🇦🔥 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха 8 танкера от сенчестия флот, кораб за сухи товари и ферибот, плавали по морския коридор в Азовско море, който захранва окупирания Крим с гориво от Таганрог. Това съобщи командващият на СБС Роберт Бровди в публикация на своя канал в Telegram.
Бровди – етнически унгарец от Ужгород, основател на „Птиците на Мадяр“ и от юни 2025 г. командир на целия род войски на безпилотни системи – е един от офицерите, kоито наложиха ударните дронове като основно оръжие в тази война. Самата операция е дело на специално звено „Кайрос“ към 414-та бригада „Птиците на Мадяр“, чиято еволюция израсна от неговата рота в отделно бойно формирование.
По думите на Мадяр всичките 8 танкера са установени, попадат под международни санкции и притежават сходни характеристики – 7000 тона товароносимост, 140 метра дължина, построени между 2006 и 2012 г. Седем от съдовете са назовани поименно – „Венера-3“, „Санар-1“, „Санар-17“, „Климена“, „Тети“, „Алексей Саврасов“ и „Пенелопа“, а името на осмия предстои да бъде установен. Командирът описа танкерите като сериозно поразени и обхванати от пламъци и публикува видео от загубата. Независима оценка на щетите засега липсва, а руската страна не е потвърдила загубата на нито един от съдовете.
Тежестта на удара се крие в маршрута, а не просто в големия брой поразени цели. Азовско море е плитко и почти изцяло обкръжено от брегове под руски контрол – дълго смятано за защитен вътрешен басейн, в който танкери-совалки прехвърлят гориво от пристанища около Таганрог към Крим. Този морски канал получи значение винаги, когато Керченският мост и сухопътните коридори през окупирания юг са обект на напрежение от украинските удари. Мостът е единствената директна сухопътна връзка между Русия и Крим и веднъж вече беше изведен от строя: при взрива през октомври 2022 г. и атаката с морски дронове през юли 2023 г., след която украинското командване призна, че целта е била „да се пречупи логистиката на руснаците“. Всеки път Москва възстановяваше движението, но именно уязвимостта на моста превръща морската совалка през Азов в незаменим резерв – особено за товари, които фериботите поемат трудно. Затова и ударите се целят точно в тази артерия – не толкова да потопят отделен съд, колкото да направят цялата морска доставка рискова и скъпа. Че корабите са под санкции, добавя втори пласт: това е същият сенчест флот, с който Москва заобикаля петролното ембарго и придвижва суровината си извън погледа на застрахователи и пристанищни власти. Ударените танкери са точно от този тип – остарели плавателни съдове, придобивани на старо, за да пренасят санкционирана суровина, докато в крайна сметка не бъдат разкрити и включени в списъците; сега те са мишена и на дроновете, а не само на санкциите.
Ударите в Азовско море разширяват модел, който многократно доказа своята ефективност в акваторията на Черно море през последните две години и половина. Украинските морски дронове и противокорабни ракети унищожиха около една трета от състава на Черноморския флот, а по-голямата част от оцелелите кораби бяха изтеглени от неговия дом Севастопол към пристанища на изток, което го лиши от хегемония в Черно море. Любопитното е, че Украйна нанесе подобно стратегическо поражение на Москва без дори да разполага с истински боен флот. Азовско море дълго време остана встрани от морската битка: по-плитко, по-затворено и по-сигурно за руската страна, докато в същото време – много по-трудно за достигане от нейния противник. Но поредицата от успехи на 6-7 обаче показа, че за украинските бойци не съществува недосегаем тил: щом танкери на рейд или в движение стават цел на дронове, целият логистичен ритъм на полуострова минава под въпрос, а не само отделният курс с гориво.
Успешният лов през изминалата нощ представлява не изолиран епизод, а кулминация на систематични усилия за разграждане на окупационната логистика по вода. Ден по-рано, през нощта на 6 юли, същото звено порази два танкера с бензин по същия маршрут между Таганрог и Крим и петролния терминал на пристанище Керч. Само за денонощие уловът нарасна от 2 до 8 поразени танкера както и кораб за сухи товари и ферибот – ескалация, която Мадяр определи като „промишлено ниво на улова“. Всеки атакуван танкер е носел около 7000 тона гориво, според украинските данни – количество, съпоставимо с 200 жп цистерни, ако стигнеше до кримските депа.
Морският лов се вписва в широка вълна от удари на дълбочина в последните дни. През нощта на 5 срещу 6 юли украински дронове поразиха водещата руска петролна рафинерия – тази в Омск, на 2500–3000 км от границата; това е най-дълбокият украински удар по руска територия от началото на пълномащабната инвазия. Ударът по Омск се вписва в продължителна кампания, насочена срещу мощности за преработка на петрол – систематичен опит да се прекъснат едновременно горивото за фронта и валутните приходи от износа. Същата нощ бяха поразени и рафинерията в Ярославъл, и балтийските петролни пристанища Уст-Луга и Висоцк. Руското министерство на отбраната обяви, че противовъздушната отбрана е свалила 519 украински дрона над денонощието. В отговор Русия нанесе масиран ракетно-дронов удар по Киев в навечерието на срещата на върха на НАТО – една от най-тежките атаки по украинската столица от дни, отнела живота на поне десетина души.
През изминалата нощ, отново по данни на Мадяр, СБС са ударили 58 „законни военни цели“ в оперативна дълбочина в окупираните територии, а кримските енергийни възли „примигаха“ паралелно с логистиката – думи, зад които „Мадяр“ обеща подробности по-късно. Ако тази цифра бъде потвърдена, тя надхвърля 47-те цели, обявени за предходната нощ, и очертава втора поредна нощ на широк безпилотен натиск в руския тил.
Няма коментари:
Публикуване на коментар