САЩ обездвижи танкер към остров Харг с ракета „Хелфайър“

🇺🇸⚓️🇮🇷 Американски дрон извади от строя петролен танкер във водите на Персийския залив, след като изстреля прецизни ракети въздух-земя AGM-114 Hellfire директно по комина му. Това бележи първият плавателен съд, поразен по такъв начин, откакто Пентагонът поднови морската блокада на иранските пристанища. Централното командване на САЩ (CENTCOM) официално докладва за удара и публикува видео в X, което показва конкретния момент на попадението в надстройката на танкера, придружен от лаконичното изявление, че корабът вече не пътува към Иран.

Удареният съд е петролният танкер M/T Belma, който е плавал под флага на Кюрасао. Силите на CENTCOM са проследили курса му, докато пресича международни води в посока към остров Харг – главния терминал за износ на ирански петрол. Според официалния доклад екипажът е преценил да игнорира едно след друго множество предупреждения да спре, което е принудило американските сили да го обездвижат. Танкерът е плавал празен, под баласт, което значи, че е пътувал към Харг, за да натовари суров петрол, не да достави. Belma се оказа първият плавателен съд, неутрализиран след възстановяване на блокадата във вторник, като в рамките на първите 24 часа американските сили отчетоха още два търговски съда, които са се подчинили на предупрежденията и са били отклонени навреме.

Макар CENTCOM да определя Belma просто като обикновен търговски съд, неговото досие разкрива съвсем различна история. Петролният танкер, който в миналото е плавал с името Bendigo, присъства в санкционни списъци като част от „сенчестия флот“, който прехвърля ирански петрол в разрез с наложени ограничения. Според данни на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна той е пряко свързан с Национална иранска танкерна компания (NITC) – дъщерно дружество на санкционираната държавна компания NIOC. Той участва активно в схеми за претоварване на петрол от кораб на кораб, с приходите от които се финансират Корпусът на гвардейците на ислямската революция и ливанската групировка Хизбула. Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на плавателния съд на 11 октомври 2024 г., което доказва, че той не е просто случаен минувач, а поредният важен елемент от логистичната инфраструктура, която Вашингтон полага системни усилия да задуши.

Изборът на оръжие в тази операция е изключително показателен. AGM-114 Hellfire е лека прецизна ракета въздух-земя с малка бойна глава, проектирана за поразяване на точкови цели, а не за потапяне на 300-метров гигант. Ударът в комина е поразил намиращите се отдолу машинни отделения, прекъсвайки задвижването на съда, без да пробива корпуса му под водолинията. Този подход гарантира, че танкерът ще остане обездвижен, но няма да потъне, което предотвратява както екологична катастрофа с разлив на десетки хиляди тонове гориво, така и евентуални жертви сред екипажа. CENTCOM прилага този калибриран почерк системно от самото начало на кампанията. На 2 юни американски дрон порази по същия начин машинното отделение на супертанкера M/T Lexie, плаващ под удобния флаг на Ботсвана – държава без собствен корабен регистър – докато плаваше към същия остров. От самото начало на блокадата на 13 април до началото на юни командването отчете общо шест обездвижени и 122 отклонени кораба, което демонстрира стратегия на пресметнат натиск, целящ да наказва нарушителите, без да преминава прага на пълното унищожение.

Самата морска блокада преминава през динамичен и сложен ход. CENTCOM я въведе на 13 април 2026 г. като цялостна обсада на всички ирански пристанища, планирана да пресуши петролните приходи, захранващи военните действия на Техеран и неговите съюзници. Обсадата обаче бе временно вдигната по силата на „Исламабадския меморандум“, подписан на 17 юни от Доналд Тръмп и иранския президент Масуд Пезешкиан. Това споразумение предвиждаше 60-дневно удължаване на примирието, което трябваше да отвори Ормузкия проток и да замрази огъня по всички фронтове. Договорката обаче се разпадна бързо около 7 и 8 юли, след като Иран атакува три търговски съда в протока. Президентът Тръмп обяви примирието за приключило, САЩ подновиха масираните въздушни удари по Южен Иран и върнаха в сила петролните санкции. Така на 14 юли блокадата бе официално възстановена, а още на следващия ден Belma стана първата ѝ жертва.

Значението на този последен удар се определя от ключовата роля на остров Харг, през чийто терминал преминават цели 90% от иранския износ на петрол. Заобиколен от дълбоки води, той притежава капацитет да зарежда паралелно до десет супертанкера, поради което американските сили са го превърнали в основен фокус на блокадата. Интересно е обаче, че Харг не е извършвал товарене на танкери от 6 май насам поради масиран разлив, а според различни пазарни оценки Иран не е изнасял суров петрол по море от близо месец. Финансовият министър на САЩ Скот Бесънт предупреди през настоящата седмица, че този икономически натиск може да коства на Техеран до 170 милиона долара дневно пропуснати приходи. Обездвижването на празен танкер, който тепърва се е приближавал към Харг, показва промяна в самата логика на блокадата, тъй като американските сили вече не изчакват петрола да отплава, а спират корабите още при опита им да достигнат терминалите за товарене.

Този инцидент е само фрагмент от далеч по-мащабен конфликт – военната операция Epic Fury, която започна на 28 февруари с вълна от съвместни въздушни удари на САЩ и Израел. В нейния ход бе ликвидиран върховният лидер Али Хаменей, което пренареди из основи високите етажи на властта в Техеран. На 15 юли САЩ извършиха нови удари срещу ракетни площадки, бази за дронове и съоръжения на бреговата отбрана в Ислямската република, чийто режим съобщи за най-малко 30 загинали и 260 ранени при нощните атаки през последните дни. Всяко прехващане в морето обаче задейства ответна реакция, като Техеран отвръща с ракетни и дронови удари срещу базите на CENTCOM в Кувейт и Пети американски флот в Бахрейн, а Революционната гвардия заплаши да блокира напълно целия енергиен износ от Близкия изток.

Медията Frontline Monitor вече съобщи за иранските удари по кувейтска територия и за американската атака с морски дронове в пристанището Бандар Абас, които са част от същата размяна на удари. От своя страна президентът Доналд Тръмп намекна за въвеждането на 20% такса за безопасен транзит през Ормузкия проток, а самото обявяване на блокадата вече тласна цената на петрола от сорта Брент с близо 10% нагоре, надхвърляйки прага от 83 долара за барел.

В крайна сметка обездвижването на Belma представлява локално тактическо действие със сериозно стратегическо послание. Блокадата се утвърждава като основното оръжие за икономическо задушаване, а не просто като временна мярка, и Вашингтон демонстрира готовност да я налага дори с цената на обстрел срещу кораби, които на пръв поглед минават за цивилни. Използването на хирургически прецизни удари по двигателите държи нивото на ескалация под контролиран праг, което е достатъчно за парализиране на търговския съд, но не води до екологична катастрофа или тежки човешки жертви, които биха обърнали международното мнение срещу американските действия. Тази пресметливост обаче захранва затворен, самовъзпроизвеждащ се цикъл, в който всеки спрян петролен танкер тласка Иран към ответни удари в Залива, а всяка иранска атака води до ново прехващане от страна на САЩ. Предстоящите седмици ще покажат дали силната икономическа преса ще принуди Техеран да се върне на масата за преговори, или напротив – ще го подтикне да разшири мащаба на атаките си срещу търговското корабоплаване.