Операция „Молочка“ свали 75% от фериботния капацитет през Керченския пролив.

🇺🇦⚓🇷🇺 Фериботната връзка през Керченския пролив – резервната логистична артерия между руския Краснодарски край и окупирания Крим – е загубила около 75% от превозния си капацитет. Това се случва, след като в рамките на две седмици украински дронове извадиха от строя обслужващите я плавателни съдове.

Данните бяха оповестени на 19 юли от командващия Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна Роберт Бровди (с позивна „Мадяр“). Той е бивш командир на ударното звено „Птиците на Мадяр“, оглавил новия род войски през юни 2025 г. Според него, 3 от общо 5-те ферибота по тази линия не подлежат на възстановяване, а останалите два са загубили способността си да се придвижват на собствен ход.

Линията свързва пристанище „Кавказ“ на косата Чушка в Краснодарския край с пристанище „Крим“ в покрайнините на Керч, служейки като алтернативен логистичен коридор на Кримския мост. Тя пое основния трафик след взрива през октомври 2022 г., когато горивните цистерни бяха премахнати от моста и месеци наред пресичаха пролива чрез фериботи. Оттогава маршрутът остава основен резервен вариант при всяка нова атака срещу моста. Самият трафик е предимно с военно предназначение – около 80% е разпределен по квоти за нуждите на Министерството на отбраната на Руската федерация.

Преди началото на операцията логистиката се осъществяваше основно от четири действащи кораба – „Лаврентий“, „Панагия“, „Ейск“ и „Мария“, които редовно пренасяха техника и товари между двата бряга. Пети съд, SKS One, се намираше в резерв в керченското пристанище. Според размера и теглото им, всеки ферибот е транспортирал между 8 и 15 превозни средства на курс. Според данните на командващия, общият им дневен капацитет в нормални, небойни условия е достигал от 180 до 250 машини.

Операция „Молочка“ – съвместна инициатива на СБС и Службата за сигурност на Украйна (СБУ), започнала на 6 юли – неутрализира тази логистична мрежа кораб по кораб.

• „Ейск“ е ударен на 12 и 13 юли и изтеглен на буксир в Керч; според Бровди той не подлежи на ремонт и излиза от експлоатация.
• „SKS One“, атакуван на 7, 12 и 13 юли, е потопен в керченското пристанище Камиш-Бурун.
• „Мария“ претърпява многократни удари през юли, също е изтеглена в Керч и е трайно изведена от линията.

Някои от тези плавателни съдове са били обект на атаки от Главното управление на разузнаването (ГУР) и преди. Ударите са нанасяни през интервал от няколко дни (SKS One е атакуван в три отделни нощи), без руската страна да успее да ги предотврати или да изтегли корабите извън обсега на дроновете.

Оцелелите „Лаврентий“ и „Панагия“ остават на вода, но са неспособни за самостоятелно плаване. Те функционират като несамоходни шлепове, придвижвани от влекачи между двата бряга – режим, който според командващия намалява транспортните им възможности наполовина.

Статистиката, представена от Бровди, ясно очертава мащаба на загубите за руската логистика. Прилагайки посочения военен дял от 80% към общия капацитет от 180–250 превозни средства дневно, линията е осигурявала прехвърлянето на грубо 140 до 200 машини на ден за нуждите на армията. Оттук нататък този поток е ограничен до капацитета на двата теглени шлепа и до Кримския мост, който е нееднократно атакуван от 2022 г. насам и остава единствената постоянна сухопътна връзка на полуострова с руския бряг.

В своето изявление Бровди постави атаките срещу фериботите в контекста на по-широката кампания на СБС през юли. Успоредно с нарушаването на превоза през пролива, ударите засягат танкери и товарни съдове в Черно море, както и енергийната мрежа на окупирания полуостров. Само в денонощието преди неговото изявление са поразени 13 подстанции и 4 плавателни съда, сред които и 2 танкера.

Охраната на самата акватория също е подложена на системен натиск. В нощта срещу 17 юли Генералният щаб на Украйна съобщи за поразен граничен патрулен кораб от проект 10410 „Светляк“ на Граничната служба на ФСБ в пристанище Керч. По данни на командването ударът е нанесен с дронове FP-2, а сателитната система за засичане на пожари на НАСА (FIRMS) регистрира огнище край керченското крайбрежие същата нощ. На следващия ден в порта е ударен втори кораб от същия клас. Седмица по-рано, на 14 юли, Военноморските сили на Украйна потопиха край Новоросийск граничния кораб от втори ранг „Изумруд“ с помощта на морския дрон „Сарган-3000“. Според украинския флот именно „Изумруд“ е участвал в атаката срещу украинските катери в Керченския пролив на 25 ноември 2018 г., когато Русия плени 3 съда и 24 моряци.

За руската военна групировка в Крим последствията от тези две седмици са преди всичко логистични. Въпреки че ударите не променят директно позициите на сушата, всеки от тях намалява пропускателната способност на тила, от който тези позиции зависят. Потопеният кораб и трите изведени от експлоатация ферибота не могат да бъдат ремонтирани лесно – заместването им изисква нови плавателни съдове. Москва ще трябва да ги осигури, прехвърли и защити в акватория, където украинските дронове вече доказано поразяват както закотвени, така и движещи се цели. Поради това бързото възстановяване на логистичния капацитет през следващите седмици изглежда малко вероятно. По-реалистичният сценарий е тежестта на снабдяването да се прехвърли още по-плътно към Кримския мост и към сухопътния коридор през окупираните южни области на Украйна.

Украйна порази втори патрулен кораб „Светляк“ в Керч за два дни

🇺🇦⚓🇷🇺 Силите за отбрана на Украйна поразиха втори руски граничен патрулен кораб от проект 10410 „Светляк“ на пристанище Керч в окупирания Крим – удар, затегнал още повече широката украинска кампания срещу военноморската и снабдителна инфраструктура, поддържаща руската групировка на полуострова.

По данни на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна от 18 юли поразеният съд е вторият кораб от същия клас, ударен в същото пристанище за последните две денонощия, след аналогична атака, съобщена ден по-рано, на 17 юли.

В същата оперативна сводка Генералният щаб отчита поредица от удари по морската логистична верига на врага в Черно и Азовско море – 2 танкера, 2 плаващи крана и 1 влекач. По думите на военното командване танкерите са превозвали суров петрол, петролни продукти и втечнен газ в нарушение на международните санкции, както и гориво за нуждите на руската армия, а крановете и влекачът са обслужвали обработката на военни товари и пристанищната логистика. Извън морето същата нощ украинските удари са засегнали петролна база в Московска област и железопътен мост в окупираната Луганска област, по който руските части придвижват подкрепления и снабдяване към фронта.

Корабите от клас „Светляк“ се експлоатират от Граничната служба на Федералната служба за сигурност (ФСБ) за морско патрулиране, ескорт и охранителни задачи около окупирания Крим. С всяко изтласкване на едрите бойни единици на Черноморския флот на изток Москва все по-осезаемо се обляга именно на такива малки съдове, за да прикрива Керченския проток, Кримския мост и близките пристанища – възлите, където минава голяма част от снабдяването на руската армия на юг. Тъкмо тези катери стоят на първа линия срещу морските дронове, с които Киев пренесе войната навътре в акваторията и принуди руския боен флот да се отдръпне от западното крайбрежие; загубата на два от тях за два дни изтънява именно охранителния пояс, който Русия се опитва да опъне около протока и моста.

Проект 10410 „Светляк“ влиза в експлоатация в края на 80-те години на миналия век като замяна на старите съветски гранични катери. Плавателните съдове имат пълна водоизместимост от около 375 тона, екипаж от 28 души и максимална скорост над 30 възела. Според модификацията носят 76,2 или 30-мм оръдие, тежки картечници, преносими зенитно-ракетни комплекси и противодиверсионни гранатохвъргачки: въоръжение, скроено за охрана на крайбрежие и вътрешни води, а не за морски двубой срещу равностоен противник. Именно този профил на бърз, леко въоръжен патрулен кораб превръща този клас в основния работен кон на пограничната охрана около Крим, но в същото време и уязвима цел, когато ударът дойде от посока, за която корабът не е проектиран да се брани.

Последната атака идва непосредствено след поразения на 17 юли друг кораб от същия клас „Светляк“ на същото пристанище и според данни на украинското командване е втори удар срещу класа за толкова дни. Тя се вписва в по-широк модел, в който Киев методично разширява обхвата на далекобойните операции: от бойните и спомагателните кораби в Черно и Азовско море, през петролните бази и рафинериите дълбоко в руския тил, до жп мостовете, крепящи фронтовата логистика. Ударите по керченските патрулни съдове и по снабдителната верига в двете морета имат една обща цел: да бъде повишена максимално цената на руското присъствие в Крим и да се разстрои тъкмо онази морска и пристанищна инфраструктура, от която зависи изхранването на групировката на юг.

Украйна порази близо 28 руски съда в Азовско море, Русия затвори Керч

🇺🇦💥🛢️ Силите на безпилотните системи на Украйна (СБС) проведоха най-мащабната си операция с дронове по море досега – през изминалата нощ поразиха 28 руски кораба в Азовско море, сред които петролни танкери от „сенчестия флот“ и кораби, обслужващи руската военна логистика. Мащабът на удара принуди властите да затворят две от най-натоварените си морски артерии в региона: за първи път от началото на кампанията руската погранична служба спря трафика през Керченския проток и по Азовско-Донския морски канал.

По данни на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна и командира на СБС Роберт „Мадяр“ Бровди целите включват 21 петролни танкера, 4 влекача, 2 сухотоварни кораба и 1 драгажен съд. Украинските сили уточниха, че размерът на пораженията все още се оценява. Бровди отбеляза, че операторите на дронове са отчели 73 успешни удара през нощта, а между 6 и 11 юли украинските сили са поразили общо 76 руски съда – число, което, по думите му, тепърва може да расте.

В операцията са участвали няколко звена на СБС:

• 414-та отделна бригада „Птиците на Мадяр“
• 20-а отделна бригада „К-2“
• 1-ви отделен център за безпилотни системи
• 413-ти отделен полк „Рейд“
• 412-та отделна бригада „Немезис“
• 427-ма отделна бригада „Рарог“

Според Генералния щаб ударите са част от продължаваща кампания за подкопаване на икономическите и военните способности на Русия с разстройване на морската логистика и петролния износ, който финансира войната.

Логиката на целите следва тази рамка. Поразените танкери превозват суров петрол и петролни продукти в заобикаляне на международните санкции – гръбнакът на сенчестия флот, с който Москва поддържа своите приходи въпреки наложените ценови тавани и ембаргота, местейки товари с остарели кораби под неясна собственост и удобни флагове. Влекачите, товарните кораби и драгажният съд обслужвали военни превози, снабдяване и поддръжка на пристанищната инфраструктура. Изборът на драгажен съд не е случаен: именно драгите правят плавателни плитките подстъпи на източното крайбрежие на Азовско море, без които тежко натоварените танкери не достигат руските пристанища.

В същата нощ украински дронове поразиха 53 военни цели в окупираните Крим и украински юг – енергийни съоръжения и военноморски активи – в рамките на мисия, наречена „Кримско изключване“. Тя продължава широка серия удари по електрическата мрежа на полуострова, чиято цел е да откъсне окупационните сили и разположените там части от енергийната мрежа. От началото на юли кампанията извади от строя десетки енергийни обекти в Крим и на моменти остави целия полуостров без ток.

Ефектът за руското корабоплаване е най-силно потвърдения резултат от нощта. Позовавайки се на руската погранична служба, Ройтерс съобщи, че Москва е преустановила движението по Азовско-Донския морски канал – плитководния драгиран проход, който отвежда съдовете от Азовско море към делтата на Дон и пристанищата при Ростов и Азов – и е спряла да приема заявки за преминаване през Керченския проток под Кримския мост. Самият Бровди твърдеше, че трафикът през протока е спрял; този път руската страна не опроверга твърдението, а сама затвори прохода – рядко признание за ефекта от удара вместо обичайното омаловажаване. Тежестта на подобен ход личи от географията: Керченският проток е единственият морски изход от Азовско море към Черно, а Азовско море Москва третираше като защитен тил, откакто през 2022 г. сухопътният коридор през окупирания юг го превърна на практика във вътрешен руски басейн.

Русия призна далеч по-ограничени поражения. Министерство на отбраната говори за 4 атакувани кораба, а губернаторът на Ростовска област потвърди удари по Таганрогския залив, където според независими данни са били поразени четири кораба, сред тях метанолов танкер, а един моряк е загинал. Разминаването между украинското „около 28“ и руското „4“ е характерно за отчетите в кампанията: Киев изброява цели, поразени по цялата акватория, докато Москва признава само малка част от конкретните попадения в териториалните си води.

Ефектът беше усетен и извън бойното поле. Пшеничните фючърси на борсата Euronext поскъпнаха с близо 4% до най-високото си равнище от 6 седмици насам с оглед на съобщенията за ограничено корабоплаване в Азовско море – регион, през който минава значителна част от руския, а назад във времето и украинския зърнен износ.

Хронология:

• 7 юли: 10 съда (8 танкера с гориво, 1 сухотоварен кораб, 1 ферибот)
• 8 юли: 9 съда (5 танкера и 4 сухотоварни)
• 9 юли: 14 съда (12 танкера с гориво, 1 ферибот и 1 влекач)
• 10 юли: 13 съда (10 танкера с гориво, 1 сухотоварен, 1 ферибот и 1 влекач)
• 11 юли: 28 съда (21 танкера, 4 влекача, 2 сухотоварни кораба и 1 драгажен съд)

Морската офанзива е част от обявената в края на юни далекобойна кампания на президента Володимир Зеленски – серия от удари срещу Крим, руския тил и Москва, замислени като натиск за край на войната, с полуострова като основен фокус. В последните седмици Силите на безпилотните системи заедно с други украински звена удрят военни летища, складове за ирански дронове „Шахед“, ПВО системи и все по-често самите съдове, изхранващи окупирания Крим по вода. Украйна, останала без същински военен флот още в началото на войната, направи двете морета оспорвани именно с евтини безпилотни катери.

Потвърденото от тази нощ далеч надхвърля отделните удари. Русия затвори сама два от най-натоварените си морски пътища в региона – мълчаливо признание, че украинските дронове са способни да задушат цял морски театър, без нито един кораб да излезе в морето. Каква част от сенчестия флот е трайно извадена от строя ще стане ясно едва когато кампанията утихне и позволи преброяване – засега най-красноречиво за нейния ефект говорят затворените руски канали.

Керченският възел гори: Украйна затваря и последните вратички към Крим

🔥 Обстановката в окупирания Крим продължава да се изостря, при което най-малко 700 леки автомобила образуваха колона, опитвайки се да напуснат полуострова, докато огнена стихия продължава да бушува в петролно депо, разположено в непосредствена близост до Кримския мост, наред с трите ферибота, които също са обхванати от пламъци.

Самият мост, който е единствената постоянна връзка на полуострова с континентална Русия през Керченския проток, беше затворен за часове, а след повторното му отваряне всяко превозно средство трябваше да изчака два часа на опашка за индивидуална проверка от служители по сигурността, преди да бъде допуснато. Зад тази моментна картина се откроява нещо по-методично от поредния среднощен удар: руснаците изграждаха в Крим няколко успоредни линии за снабдяване, за да застраховат полуострова срещу точно такъв сценарий, и една по една тези линии се затварят.

Ударът по фериботната връзка

Решаващото събитие в тази верига е комбинираният удар в нощта на 20 срещу 21 юни, нанесен от двете страни на Керченския проток от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), Силите за безпилотни системи (СБС), Главно управление на разузнаването (ГУР) и Силите за специални операции (ССО). На нос Чушка, пристанище „Кавказ“ в Краснодарския край, беше поразен комплекс за претоварване на петрол – резервоарният парк и нефтобазата пламнаха, а геолокирани кадри северно от пристанището фиксираха най-малко 3 горящи ферибота. От другата страна на пролива в окупирания Керч, удар отнесе и нефтобаза „ТЕС-Терминал-1“, разположена на под 1 км от моста – съоръжение, през което руските сили претоварват мазут, втечнен газ и леки петролни продукти, а също така зареждат фериботната връзка с Краснодарския край.

В основата на тази мрежа е фериботът „Панагия“, който беше поразен в хода на атаката. Според данни на ТАСС, има един загинал и един ранен; превозът през протока беше временно спрян от 21 юни. „Панагия“ не е случайна цел: това е плавателният съд по маршрута, който Москва използваше, за да прехвърля камиони, гориво и военни товари, след като тежкият транспорт беше изтласкан от моста.

Защо фериботът беше толкова важен

Зависимостта от ферибота не пада от небето, а беше предизвикана стъпка по стъпка. За първи път транзитното преминаване на товарни камиони по Кримския мост беше ограничено броени дни след украинския удар по него през 2022 г. Решаващата забрана влезе в сила през януари 2026 г. и оттогава насам той е достъпен само за леки автомобили, мотоциклети и микробуси, докато превозните средства над 1,5 тона, закритите товарни фургони и преоборудваните за търговски превоз микробуси са забранени. Потокът на тежки товари се пренасочи именно към фериботите – резервната линия, която сега гори. С други думи, Украйна удари не просто поредния кораб, а извади от строя единствената алтернатива на моста, изградена специално за да поеме онова, което той вече не може да носи.

Сухопътният коридор под обстрел

Остава третата опция – сухопътният маршрут по федералната магистрала Р-280 „Новороссия“ от Ростов на Дон през Мариупол и Мелитопол, и именно по него руснаците разчитат да компенсират спряната фериботна връзка. Но камионите, които осигуряват логистиката по тази артерия, са подложени на систематично унищожение. По украински мониторингови данни от началото на май по маршрута са поразени поне 415 камиона и са повредени 6 моста.

OSINT групата „Oko Gora“ документира над 60 изгорели камиона и цистерни по магистрали М14 и Н20 в рамките на само 3 седмици, а оценките за май като цяло сочат около 125 поразени тежкотоварни машини. Към загубите по пътното платно се добавят и ключови мостове: в началото на юни тежко повреден беше Чонгарският мост над Сиваш по М18, а по-рано точни попадения бяха отчетени върху прелезите при Чонгар и Геническ, които вече и без това бяха стеснили броя на работещите транспортни артерии от Крим до окупираните части на Херсонска и Запорожка област.

Кумулативният ефект е най-осезаем не в украинските сводки, а сред руските бензиностанции. Назначеният от Москва губернатор на Севастопол съобщи още на 29 май, че в града е свършил бензинът от марки А-92 и А-95; оттогава ограниченията ескалираха от режим на купуване до пълна забрана за гражданска продажба на гориво в целия полуостров. Това е лакмусът на логистичното задушаване: когато полуостров с население с численост над 2 млн души започне да рационира бензина, причината е, че всичките входни вентили са затегнати едновременно.

Стратегическата логика на изолацията

Институтът за изследване на войната (ISW) определя ударите по Керченския проток като част от последователен план за изолиране на Крим – не еднократна акция, а доктрина. Тезата е проста по замисъл и трудна за оборване по изпълнение: полуостровът се захранва по три линии (мост, ферибот и сухопътен коридор) и всяка една от тях бива деградирана поотделно, докато в крайна сметка общата пропускателна способност падне под прага, нужен за поддръжка на военното и цивилно присъствие. Президентът Володимир Зеленски формулира капацитета зад тази доктрина още на 1 юни, заявявайки, че украинските сили вече могат да поразяват руската военна логистика на практика във всички временно окупирани територии.

Скептицизмът тук е уместен, тъй като Русия е доказала способността си да адаптира маршрути, да възстановява мостове с понтони и да извършва доставки на гориво нощем на по-малки партиди; нито един от трите канала не е затворен необратимо. В същото време твърденията за опашка от 700 автомобила и 415-те поразени камиона на този етап не могат да бъдат категорично потвърдени в пълния си обем, което налага да се възприемат леко резервирано. Но дори консервативният прочит на проверимите факти – три горящи ферибота, закрит коридор през протока, поразени петролни бази от двете му страни и мостове по сухопътния коридор и изчерпан запас от гориво в Севастопол и голяма част от полуострова – описва една и съща крива.

Ключовият момент тук не е отделният удар, а трансформацията в логиката на целите. Доскоро Кримският мост беше символичната мишена, чието поразяване предлагаше несравним пропаганден ефект. От известно време насам обаче Киев спря да преследва зрелищни успехи, а вместо това полага системни усилия за постигане на своите стратегически цели – изолиране на Крим с неутрализиране на петролни терминали, фериботни връзки и мостове – три елемента, благодарение на които години наред полуостровът беше в ролята на действаща тилова база.

Ако тази крива бъде запазена, в даден момент Кремъл неизбежно ще се изправи пред труден избор, какъвто до момента не е трябвало да прави – да продължи да поддържа Крим в условията на трайно стеснени артерии или да прехвърли инженерни ресурси и ПВО комплекси за защита на логистиката, отнемайки ги от фронтови части, които имат отчаяна нужда от тях. Каквото и да избере тогава, полуостровът вече ще е престанал да е сигурният тил, какъвто беше оригиналният замисъл, и се превръща в постоянно изтичащ резервоар, който трябва да бъде пълнен отново и отново – и то под непрекъснат обстрел.

Нови удари с дронове в Крим: Парализирана е стратегическа жп линия за руските доставки.

🇺🇦💥🇷🇺 В ранните часове на четвъртък окупираният Крим отново беше атакуван от украински дронове, които поразиха две ключови транспортни артерии, отбелязвайки нова вълна от удари по логистичната инфраструктура на руските войски на полуострова.

Telegram каналът „Крымский ветер“ съобщава, ударите са засегнали железопътен мост над Северокримския канал в близост до село Раздолное в Ичкинския район. Местни източници докладваха, че по време на атаката в района са отекнали около 20 последователни експлозии.

Освен това е поразен т.нар. „гърбав“ автомобилен мост, разположен в близост до жп прелеза. Атакуваната жп линия е считана за стратегически важна за окупационните сили, провеждащи операции по южния сектор, тъй като се използва за прехвърляне на тежка бронирана техника, боеприпаси и гориво.

Малко след съобщенията за ударите стана ясно, че движението на товари и пътници по жп линията е напълно парализирано. Посочва се, че влаковете, пристигащи от Русия през Керченския мост, ще могат да стигат най-много до разклонителната станция Владиславовка или до Феодосия.

Само ден по-рано Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна потвърди, че неговите сили са нанесли прецизни удари по два моста, използвани от руските въоръжени сили за логистика и придвижване на личен състав и техника между окупираните територии в Южна Украйна.

Според изявлението едно от атакуваните съоръжения е автомобилен мост над Северокримския канал недалеч от село Ставки в Херсонска област. Друг удар е поразил автомобилен мост в района на Воинка, който също се използва като ключов транспортен маршрут от руските сили.

Последната серия от удари беше предшествена от предишни прекъсвания на логистичните коридори между Крим и Херсонска област. В нощта срещу 13 юни украинските сили извършиха поредица от удари с дронове по транспортна инфраструктура, използвана от руските войски за превоз на доставки и оборудване между окупираните територии.

Публикации на 1-ва отделна щурмова бригада „Дмитро Коцюбайло“ и окупационните власти на Херсонска област, тези удари са засегнали контролно-пропускателен пункт „Джанкой“, железопътен мост, понтонен преход и товарни камиони на военните в района на Чонгар – един от критичните логистични коридори в региона.

АТЕШ компрометира базата на специално звено в окупирания Севастопол.

🇺🇦🕵️‍♂️🇷🇺 Агенти на украинското партизанско движение АТЕШ проведоха успешно разузнаване на специално звено в окупирания Севастопол, отговарящо за охраната на Керченския мост.

По-рано днес движението съобщи, че събраните разузнавателни данни е предадена на Въоръжените сили на Украйна.

Агентите са провели разузнаване на базата на 102-ри отделен отряд за специални операции към Черноморския флот на Руската федерация – военна част, чиято задача е да противодейства на подводни диверсионни сили. Въпросният отряд е постоянно разположен в залива Костянтинивска в Севастопол.

По време на операцията партизаните са проследили движението на гумена лодка с руски специални сили, която вероятно се е завръщала от изпълнение на задача. Информация от публични източници потвърждава прякото участие на това звено в охраната на Керченския мост – логистична артерия за руските военни сили.

„Освен това беше заснет военен автомобил и група военнослужещи, придружаващи спецчастите. Успяхме да установим местоположението на всички кейове, наблюдателния пост, другите лодки и превозни средства в частта“, се казва в съобщението.

АТЕШ заяви, че компрометирането на този военен обект ще отслаби значително защитата в района на Кримския мост и ще намали общото присъствие на окупационните сили на полуострова. Всички събрани данни са били предадени официално на съответните структури на украинските въоръжени сили.

По-рано агенти на АТЕШ саботираха критична жп линия в Република Чувашия в източната част на Европейска Русия, в Приволжкия федерален окръг, което доведе до временно спиране на влаковете с военни товари, пътуващи към фронтовата линия.

Русия напредва с изграждането на новия флагман на Черноморския си флот.

🇷🇺⚓ Сателитни снимки разкриват бързите темпове в изграждането на универсален десантен кораб „Иван Рогов“, който се строи в корабостроителница „Залив“, разположена край Керч, окупирания Кримски полуостров. Плавателният съд е водещият кораб от проект 23900, нов клас, предназначен за разширяване на военноморския капацитет на Русия в Черно море.

Заснети в средата на март 2025 г., снимките показват почти завършен корпус с размери около 220 метра дължина и 40 метра ширина, с капацитет да носи до 15 хеликоптера, 900 морски пехотинци и голям брой превозни средства, отбелязвайки стъпка напред за руските способности за амфибийни операции. Едва преди няколко месеца корабът беше само скелет.

Със своята водоизместимост от 30 000 тона той превъзхожда крайцера „Москва“, бившия флагман на Черноморския флот, потопен от Украйна през 2022 г. Оборудван е за разполагането на войски, бронирани машини и въздушна подкрепа в координирани операции. Ще носи транспортни вертолети Ка-29 и щурмови хеликоптери Ка-52К, както и десантни катери.

Смята се, че цената му е 1,3 милиарда долара, а корабът се строи въпреки западните санкции, които ограничиха достъпа на Русия до критични технологии и материали. Някои експерти предполагат, че Москва е адаптирала производствените си методи или се снабдява с части от трети страни.

Корабостроителницата е ускорила строителството с помощта на модулни техники и най-вероятно ще подобри местното производство на стомана. Сегашното темпо предполага, че корабът може да бъде готов до 2026 или 2027 г.

Стратегически погледнато корабът може да бъде използван в Арктика, Средиземно и Черно море, подкрепяйки по-широките амбиции на Москва за глобално военноморско присъствие. Той обаче е изправен пред ограничения – стареене на флота от вертолети, възможни забавяния в производство, уязвимост към дронове и противокорабни оръжия. Потъването на „Москва“ показа колко много могат големите кораби могат да бъдат изложени на ракети и дронове в оспорвани води.

Освен това геополитическите предизвикателства продължават. Турция, която контролира достъпа до Черно море съгласно Конвенцията от Монтрьо, може да ограничи руските военноморски движения, особено по време на война. Базата на кораба в окупирания Крим засилва напрежението, потенциално засилвайки претенциите на Москва над региона.

Въпреки че „Иван Рогов“ може да символизира решимостта на Русия да утвърди морската мощ, бъдещето му зависи от много повече от скоростта на строителството – наличието на самолети, стратегическата доктрина и глобалните политически промени ще играят решаваща роля. Засега той е както крайъгълен камък в инженерството, така и точка на глобален контрол.

Русия използва баржи, за да защити кримския мост от дронове

🇷🇺🛡️🇺🇦 През последния месец и половина Русия е разположила най-малко 25 баржи по протежение на Кримския мост, за да изпълняват функцията на бариера срещу потенциални атаки от украински военноморски дронове.

Този ход подчертава продължаващите усилия на руската страна за осигуряване на периметъра около моста. издигащ се над водите на Керченския пролив и свързващ Таманския полуостров на руския Краснодарски край с Керченския полуостров в окупирания Крим.

Кримският мост, построен от Русия след анексирането на Крим през март 2014 г., е най-дългият мост в Европа с дължина от 19 км и цена, възлизаща на приблизително 3,7 милиарда щатски долара. Съоръжението включва самостоятелни паралелни структури за четирилентов автомобилен път и двурелсова железопътна линия.

Според Андрий Юсов, представител на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна, руската армия е активизирала усилията си за защита на моста от потенциални украински военни операции.

„Врагът наистина засилва мерките за сигурност и защита на моста, изграждайки нови укрепления и укрепвайки морската защита“, отбеляза Юсов, добавяйки, че отбранителните мерки включват както внедряването на класически конвенционални системи, така и импровизирани средства за противодействие, каквото се явява поставянето на баржи.

Юсов допълни, че въпросната тактика далеч не е нова, тъй като Русия е използвала подобни методи за защита и в миналото. Той също напомни за поредицата от успешни операции, извършени от украинската армия и специални сили в Крим, включително унищожаването на съществена част от плавателния състав на руския Черноморски флот.

Украински официални лица многократно са обявявали Керченския мост за легитимна цел, подчертавайки продължаващите усилия на украинската държава да предотврати използването му.

Руските сили за противовъздушна отбрана са получили заповед да евакуират семействата си от Крим

🇺🇦⚔️🇷🇺 Ударите на силите за отбрана по военни и логистични обекти в Белгородска област са принудили руската армия да промени разполагането на системите за противовъздушна отбрана и логистичната схема за транспортиране на гориво до окупирания Крим, се посочва в доклад на Института за изучаване на войната (ISW).

Докладът цитира изявление от 10 юни на партизанското движение АТЕШ, в което се споменава за предислоцирането на руски системи за противовъздушна отбрана от Крим в района на Белгород, което е довело до отслабено въздушно прикритие на полуострова.

Освен това докладът отбелязва, че кадри от 8 юни сочат, че Русия е възобновила транспортирането на гориво през железопътния мост над Керченския пролив.

В края на април говорителят на украинското Южно оперативно командване Дмитро Плетенчук заяви, че от март 2024 г. руските власти са спрели транспортирането на гориво през железопътния мост в Керч поради риск от украински удари, които биха могли да причинят експлозии и да разрушат прелеза.

Украинското военно издание Militarnyi съобщи, че украинските удари по железопътни фериботи през Керченския проток на 30 май са принудили руските власти да възобновят транспортирането на гориво през железопътния мост.

В доклада на ISW се споменава, че остава неясно дали руските власти ще продължат да използват железопътния мост на Керченския пролив за транспортиране на гориво и логистични доставки до окупирания Крим в краткосрочен и средносрочен план.

„Това вероятно ще облекчи някои логистични ограничения, тъй като Русия се бори да компенсира загубените фериботи през пролива, но ще остави моста през Керченския проток все по-уязвим на украински удари, особено ако покритието на руската противовъздушна отбрана на Крим бъде влошено“, се посочва в доклада.

Междувременно руските военнослужещи от ПВО получиха заповед да евакуират семействата си от Крим. Това развитие съвпада с преместването на системите за противовъздушна отбрана в района на Белгород, което създава заплаха за сигурността в Крим, като го оставя без адекватно покритие.

Анализатори „разчлениха“ първия в историята удар с ракети Нептун на територията на Русия

Пожар в нефтения терминал в близост до Порт Кавказ в Краснодарски край на Русия, 31 май 2024 г.
📸 Снимка: General Staff of the Armed Forces of Ukraine

🇺🇦⚔️🇷🇺 Ударът на украинските ракети „Нептун“ по петролен терминал, разположен в близост до руското пристанище Кавказ на Керченския пролив, е историческо събитие, отбелязва украинското специализирано издание на военна тематика Defence Express.

Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна съобщава за ракетни удари, нанесени през нощта на 30 срещу 31 май по фериботния пункт и петролния терминал на „Порт Кавказ“ - пристанище, разположено точно срещу Керченския пролив в Крим, което се явява основен логистичен пункт на руските въоръжени сили в региона. Атаката идва по-малко от 24 часа след друг украински удар, насочен срещу руски фериботи, движещи се по споменатия маршрут.

Официалното съобщение уточнява, че за атаката са използвани няколко противокорабни ракети „Нептун“, произведени в Украйна. „Резултатите от обективния контрол потвърждават наличието на взривове в целевите точки. Предстои да бъде уточнена точността на поразяване на целите“, заявиха от Генщаба на украинската армия.

По отношение на тези удари е необходимо да бъдат подчертани няколко значими подробности. На първо място, в случая става дума за историческо събитие за Украйна, тъй като това е първият случай, при който ракетно оръжие, изцяло проектирано и произведено в Украйна, бива използвано за поразяване на цели на територията на Руската федерация.

Второ, тук има и още един детайл от историческо значение: самият факт, че „Нептун“ достигна и порази петролния терминал на пристанище Кавказ, говори за съществена модернизация, ако не и цялостна ревизия на тази крилата ракета. Ключовите подобрения биха могли да включват увеличение на оперативния обсег и масата на бойната глава, както и осезаеми подобрения в системата за насочване.

Крилатата ракета Р-360 „Нептун“ от конструкторско бюро „Луч“ на международното изложение за отбранителна техника „Оръжие и сигурност“-2021.
📸 Снимка: Luch Design Bureau

Като за начало, ако вземем хипотетично място в района на Запорожието - място, разположено възможно най-близко до целта - и измерим разстоянието до пристанището по права линия, ще получим приблизително 300 км, които е трябвало да бъдат изминати от ракетата. Това разстояние включва предпазен буфер за ракетната система, която трябва да бъде разположена на не по-малко от 50 км от фронтовата линия. Това означава, че ракетите „Нептун“ най-вероятно са изминали пътя до целта си, описвайки една идея по-сложен маршрут отколкото да прелетят директно през обширните територии, окупирани от Русия, които съвсем разбираемо са наситени със системи за противовъздушна отбрана. Следователно действителният оперативен обсег на украинските „Нептун“ по всяка вероятност значително надхвърля 300 км.

Тук е моментът да припомним, че в основната си противокорабна версия R-360 Neptune имаше бойна глава с маса от 150 кг. Тогава в западните медии се появиха първите намеци, че по всяка вероятност Украйна е започнала работа по значително подобрена версия на „Нептун“, по-специално се появиха изявления за украински инженери, опитващи се да увеличат теглото на бойната й глава до 300 кг.

И последно, но не и по важност - нека не подминаваме факта, че по-голямата част от снощния маршрут на „Нептун“ до Порт Кавказ така или иначе няма друг вариант, освен да се простира над сушата. За да могат ракетите да летят в подобни условия обаче, би било необходимо да се въведат значителни подобрения по системата за насочване, която в първоначалната версия на ракетата беше предназначена да управлява полета над водната повърхност, въпреки че резултатът от предполагаемите подобрения на този етап остава неизвестен.