Показват се публикациите с етикет Керченски пролив. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Керченски пролив. Показване на всички публикации

понеделник, 3 ноември 2025 г.

АТЕШ компрометира базата на специално звено в окупирания Севастопол.

🇺🇦🕵️‍♂️🇷🇺 Агенти на украинското партизанско движение АТЕШ проведоха успешно разузнаване на специално звено в окупирания Севастопол, отговарящо за охраната на Керченския мост.

По-рано днес движението съобщи, че събраните разузнавателни данни е предадена на Въоръжените сили на Украйна.

Агентите са провели разузнаване на базата на 102-ри отделен отряд за специални операции към Черноморския флот на Руската федерация – военна част, чиято задача е да противодейства на подводни диверсионни сили. Въпросният отряд е постоянно разположен в залива Костянтинивска в Севастопол.

По време на операцията партизаните са проследили движението на гумена лодка с руски специални сили, която вероятно се е завръщала от изпълнение на задача. Информация от публични източници потвърждава прякото участие на това звено в охраната на Керченския мост – логистична артерия за руските военни сили.

„Освен това беше заснет военен автомобил и група военнослужещи, придружаващи спецчастите. Успяхме да установим местоположението на всички кейове, наблюдателния пост, другите лодки и превозни средства в частта“, се казва в съобщението.

АТЕШ заяви, че компрометирането на този военен обект ще отслаби значително защитата в района на Кримския мост и ще намали общото присъствие на окупационните сили на полуострова. Всички събрани данни са били предадени официално на съответните структури на украинските въоръжени сили.

По-рано агенти на АТЕШ саботираха критична жп линия в Република Чувашия в източната част на Европейска Русия, в Приволжкия федерален окръг, което доведе до временно спиране на влаковете с военни товари, пътуващи към фронтовата линия.

четвъртък, 3 април 2025 г.

Русия напредва с изграждането на новия флагман на Черноморския си флот.

🇷🇺⚓ Сателитни снимки разкриват бързите темпове в изграждането на универсален десантен кораб „Иван Рогов“, който се строи в корабостроителница „Залив“, разположена край Керч, окупирания Кримски полуостров. Плавателният съд е водещият кораб от проект 23900, нов клас, предназначен за разширяване на военноморския капацитет на Русия в Черно море.

Заснети в средата на март 2025 г., снимките показват почти завършен корпус с размери около 220 метра дължина и 40 метра ширина, с капацитет да носи до 15 хеликоптера, 900 морски пехотинци и голям брой превозни средства, отбелязвайки стъпка напред за руските способности за амфибийни операции. Едва преди няколко месеца корабът беше само скелет.

Със своята водоизместимост от 30 000 тона той превъзхожда крайцера „Москва“, бившия флагман на Черноморския флот, потопен от Украйна през 2022 г. Оборудван е за разполагането на войски, бронирани машини и въздушна подкрепа в координирани операции. Ще носи транспортни вертолети Ка-29 и щурмови хеликоптери Ка-52К, както и десантни катери.

Смята се, че цената му е 1,3 милиарда долара, а корабът се строи въпреки западните санкции, които ограничиха достъпа на Русия до критични технологии и материали. Някои експерти предполагат, че Москва е адаптирала производствените си методи или се снабдява с части от трети страни.

Корабостроителницата е ускорила строителството с помощта на модулни техники и най-вероятно ще подобри местното производство на стомана. Сегашното темпо предполага, че корабът може да бъде готов до 2026 или 2027 г.

Стратегически погледнато корабът може да бъде използван в Арктика, Средиземно и Черно море, подкрепяйки по-широките амбиции на Москва за глобално военноморско присъствие. Той обаче е изправен пред ограничения – стареене на флота от вертолети, възможни забавяния в производство, уязвимост към дронове и противокорабни оръжия. Потъването на „Москва“ показа колко много могат големите кораби могат да бъдат изложени на ракети и дронове в оспорвани води.

Освен това геополитическите предизвикателства продължават. Турция, която контролира достъпа до Черно море съгласно Конвенцията от Монтрьо, може да ограничи руските военноморски движения, особено по време на война. Базата на кораба в окупирания Крим засилва напрежението, потенциално засилвайки претенциите на Москва над региона.

Въпреки че „Иван Рогов“ може да символизира решимостта на Русия да утвърди морската мощ, бъдещето му зависи от много повече от скоростта на строителството – наличието на самолети, стратегическата доктрина и глобалните политически промени ще играят решаваща роля. Засега той е както крайъгълен камък в инженерството, така и точка на глобален контрол.

понеделник, 1 юли 2024 г.

Русия използва баржи, за да защити кримския мост от дронове

🇷🇺🛡️🇺🇦 През последния месец и половина Русия е разположила най-малко 25 баржи по протежение на Кримския мост, за да изпълняват функцията на бариера срещу потенциални атаки от украински военноморски дронове.

Този ход подчертава продължаващите усилия на руската страна за осигуряване на периметъра около моста. издигащ се над водите на Керченския пролив и свързващ Таманския полуостров на руския Краснодарски край с Керченския полуостров в окупирания Крим.

Кримският мост, построен от Русия след анексирането на Крим през март 2014 г., е най-дългият мост в Европа с дължина от 19 км и цена, възлизаща на приблизително 3,7 милиарда щатски долара. Съоръжението включва самостоятелни паралелни структури за четирилентов автомобилен път и двурелсова железопътна линия.

Според Андрий Юсов, представител на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна, руската армия е активизирала усилията си за защита на моста от потенциални украински военни операции.

„Врагът наистина засилва мерките за сигурност и защита на моста, изграждайки нови укрепления и укрепвайки морската защита“, отбеляза Юсов, добавяйки, че отбранителните мерки включват както внедряването на класически конвенционални системи, така и импровизирани средства за противодействие, каквото се явява поставянето на баржи.

Юсов допълни, че въпросната тактика далеч не е нова, тъй като Русия е използвала подобни методи за защита и в миналото. Той също напомни за поредицата от успешни операции, извършени от украинската армия и специални сили в Крим, включително унищожаването на съществена част от плавателния състав на руския Черноморски флот.

Украински официални лица многократно са обявявали Керченския мост за легитимна цел, подчертавайки продължаващите усилия на украинската държава да предотврати използването му.

вторник, 11 юни 2024 г.

Руските сили за противовъздушна отбрана са получили заповед да евакуират семействата си от Крим

🇺🇦⚔️🇷🇺 Ударите на силите за отбрана по военни и логистични обекти в Белгородска област са принудили руската армия да промени разполагането на системите за противовъздушна отбрана и логистичната схема за транспортиране на гориво до окупирания Крим, се посочва в доклад на Института за изучаване на войната (ISW).

Докладът цитира изявление от 10 юни на партизанското движение АТЕШ, в което се споменава за предислоцирането на руски системи за противовъздушна отбрана от Крим в района на Белгород, което е довело до отслабено въздушно прикритие на полуострова.

Освен това докладът отбелязва, че кадри от 8 юни сочат, че Русия е възобновила транспортирането на гориво през железопътния мост над Керченския пролив.

В края на април говорителят на украинското Южно оперативно командване Дмитро Плетенчук заяви, че от март 2024 г. руските власти са спрели транспортирането на гориво през железопътния мост в Керч поради риск от украински удари, които биха могли да причинят експлозии и да разрушат прелеза.

Украинското военно издание Militarnyi съобщи, че украинските удари по железопътни фериботи през Керченския проток на 30 май са принудили руските власти да възобновят транспортирането на гориво през железопътния мост.

В доклада на ISW се споменава, че остава неясно дали руските власти ще продължат да използват железопътния мост на Керченския пролив за транспортиране на гориво и логистични доставки до окупирания Крим в краткосрочен и средносрочен план.

„Това вероятно ще облекчи някои логистични ограничения, тъй като Русия се бори да компенсира загубените фериботи през пролива, но ще остави моста през Керченския проток все по-уязвим на украински удари, особено ако покритието на руската противовъздушна отбрана на Крим бъде влошено“, се посочва в доклада.

Междувременно руските военнослужещи от ПВО получиха заповед да евакуират семействата си от Крим. Това развитие съвпада с преместването на системите за противовъздушна отбрана в района на Белгород, което създава заплаха за сигурността в Крим, като го оставя без адекватно покритие.

петък, 31 май 2024 г.

Анализатори „разчлениха“ първия в историята удар с ракети Нептун на територията на Русия

Пожар в нефтения терминал в близост до Порт Кавказ в Краснодарски край на Русия, 31 май 2024 г.
📸 Снимка: General Staff of the Armed Forces of Ukraine

🇺🇦⚔️🇷🇺 Ударът на украинските ракети „Нептун“ по петролен терминал, разположен в близост до руското пристанище Кавказ на Керченския пролив, е историческо събитие, отбелязва украинското специализирано издание на военна тематика Defence Express.

Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна съобщава за ракетни удари, нанесени през нощта на 30 срещу 31 май по фериботния пункт и петролния терминал на „Порт Кавказ“ - пристанище, разположено точно срещу Керченския пролив в Крим, което се явява основен логистичен пункт на руските въоръжени сили в региона. Атаката идва по-малко от 24 часа след друг украински удар, насочен срещу руски фериботи, движещи се по споменатия маршрут.

Официалното съобщение уточнява, че за атаката са използвани няколко противокорабни ракети „Нептун“, произведени в Украйна. „Резултатите от обективния контрол потвърждават наличието на взривове в целевите точки. Предстои да бъде уточнена точността на поразяване на целите“, заявиха от Генщаба на украинската армия.

По отношение на тези удари е необходимо да бъдат подчертани няколко значими подробности. На първо място, в случая става дума за историческо събитие за Украйна, тъй като това е първият случай, при който ракетно оръжие, изцяло проектирано и произведено в Украйна, бива използвано за поразяване на цели на територията на Руската федерация.

Второ, тук има и още един детайл от историческо значение: самият факт, че „Нептун“ достигна и порази петролния терминал на пристанище Кавказ, говори за съществена модернизация, ако не и цялостна ревизия на тази крилата ракета. Ключовите подобрения биха могли да включват увеличение на оперативния обсег и масата на бойната глава, както и осезаеми подобрения в системата за насочване.

Крилатата ракета Р-360 „Нептун“ от конструкторско бюро „Луч“ на международното изложение за отбранителна техника „Оръжие и сигурност“-2021.
📸 Снимка: Luch Design Bureau

Като за начало, ако вземем хипотетично място в района на Запорожието - място, разположено възможно най-близко до целта - и измерим разстоянието до пристанището по права линия, ще получим приблизително 300 км, които е трябвало да бъдат изминати от ракетата. Това разстояние включва предпазен буфер за ракетната система, която трябва да бъде разположена на не по-малко от 50 км от фронтовата линия. Това означава, че ракетите „Нептун“ най-вероятно са изминали пътя до целта си, описвайки една идея по-сложен маршрут отколкото да прелетят директно през обширните територии, окупирани от Русия, които съвсем разбираемо са наситени със системи за противовъздушна отбрана. Следователно действителният оперативен обсег на украинските „Нептун“ по всяка вероятност значително надхвърля 300 км.

Тук е моментът да припомним, че в основната си противокорабна версия R-360 Neptune имаше бойна глава с маса от 150 кг. Тогава в западните медии се появиха първите намеци, че по всяка вероятност Украйна е започнала работа по значително подобрена версия на „Нептун“, по-специално се появиха изявления за украински инженери, опитващи се да увеличат теглото на бойната й глава до 300 кг.

И последно, но не и по важност - нека не подминаваме факта, че по-голямата част от снощния маршрут на „Нептун“ до Порт Кавказ така или иначе няма друг вариант, освен да се простира над сушата. За да могат ракетите да летят в подобни условия обаче, би било необходимо да се въведат значителни подобрения по системата за насочване, която в първоначалната версия на ракетата беше предназначена да управлява полета над водната повърхност, въпреки че резултатът от предполагаемите подобрения на този етап остава неизвестен.