Резаи отрече заговор срещу сина на Тръмп и постави условия за Ормуз

🇮🇷📺🇺🇸 Съобщенията за подготвяно покушение срещу най-малкия син на президента Доналд Тръмп са лъжа, заяви секретарят на Върховния съвет за национална сигурност на Ислямска република Иран Мохсен Резаи. Отричането прозвуча в интервю за „Ал-Манар“ – телевизията на Хизбула, излъчено в четвъртък, 27 август, и цитирано от Reuters. В същия разговор Резаи посочи условията, при които Техеран е готов да разреши възстановяването на корабоплаването през Ормузкия проток.

Резаи даде интервюто от пост, който заема от по-малко от три седмици. С указ от 9 август върховният лидер Моджтаба Хаменей го постави начело на съвета, който координира отбранителната и външната политика на страната. Преди това 71-годишният генерал е командвал Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) в продължение на 16 години – до 1997 г.

Повод за въпроса стана предаване, което самата иранска държавна телевизия излъчи три дни по-рано. На 24 август Канал 3 показа материал, произведен от медии, свързани с гвардейците, под заглавието „Къде и как да убием Барън Тръмп?“. В записа се твърди, че движенията на 20-годишния студент се следят изцяло, като са посочени университетът му, автомобилите от ескорта и разположението на охраната. Споменава се и награда от 10 млн. долара за убийството му – сума, която не е потвърдена от източник извън предаването.

Американската служба, охраняваща президентското семейство, реагира във вторник, 25 август. „Известно ни е за видеото и разследваме всичко, което може да бъде възприето като заплаха срещу охраняваните от нас лица“, заяви говорителят на „Сикрет сървис“ Нейт Херинг. Това е първият известен случай, при който иранска държавна медия назовава поименно сина на президента. През юли свързаната с гвардейците агенция „Тасним“ публикува материал за охраната на Мелания Тръмп.

Резаи отрече наличието на заговор, но не и самото излъчване. Каналът, показал материала, е държавен, а опровержението не обхвана неговото съдържание. Подобна реторика срещу семейството на американския президент присъства в иранските консервативни медии от февруари насам, когато Али Хаменей беше убит в началото на съвместната американско-израелска операция. Тя се развива под понятието „кисас“ – възмездие по равна мяра. Към момента няма публична реакция от самия Тръмп.

Втората основна тема в интервюто беше Ормузкият проток. По думите на Резаи посредници са поискали от Техеран да формулира условията, при които ще позволи възстановяването на корабоплаването, и Иран подготвя списък с тях. Сред исканията е прекратяване на войната в региона. Досегашната иранска позиция обвързва отварянето на протока с вдигането на американската морска блокада и прекратяването на ударите по иранска територия.

Иран е договорил с Оман маршрут, който преминава през омански и ирански териториални води, каза още Резаи чрез преводач в същото предаване. По думите му корабите ще преминават по определен централен канал, ако Съединените щати изпълнят исканията на Техеран.

Това не е първото подобно съобщение. На 15 август говорителят на иранското министерство на външните работи Есмаил Багаи заяви, че е постигнато разбирателство за картата на прохода. Тогава той уточни, че пакетът, включващ карта и съвместно изявление, все още не е готов. Потвърждение от Оман не последва.

Багаи посочи и три условия за пълното възстановяване на корабоплаването: оттегляне на американските искания, вдигане на морската блокада и изплащане на репарации. На 25 август Абас Арагчи и оманският му колега Бадр ал-Бусаиди излязоха в Техеран със съвместно изявление за временен коридор и проект за разминиране. Двамата се договориха техническите преговори за постоянно трасе да продължат. Бусаиди заяви, че обявяването на временния проход е близо, но не представи въпроса като окончателно решен.

Заместник-министърът на външните работи Казем Гарибабади уточни пред „Тасним“, че преговорите за постоянния маршрут ще продължат между 30 и 60 дни. Съгласуването на трасе с Мускат не означава, че протокът е отворен, добави той. Иран продължава да не го смята за такъв.

В деня на интервюто в Техеран се намираше катарският премиер шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани. Това беше първото посещение на толкова високо ниво от Доха след началото на войната на 28 февруари. С Арагчи той обсъди поетапен план, който включва временния коридор за корабоплаване и общия проект за разчистване на мините. Ал Тани постави условие усилията да зачитат суверенитета на съседните държави и свободата на корабоплаването в Залива.

Но спорът не се отнася само до трасето, а и до това дали проходът изобщо може да се смята за затворен. От юни насам американските сили организират нощни преминавания през южната лента, намираща се в омански води. Съдовете се движат в колони с изключени транспондери и без съпровод от бойни кораби. На тази основа Тръмп определя протока като отворен, докато Техеран отказва да го признае за такъв.

Разминават се и данните за обема на трафика. На 19 август американски представители съобщиха пред Axios за среднодневен износ от близо 10 млн. барела през водния път. Търговските компании, които наблюдават движението през протока, отчитат приблизително наполовина по-малък обем.

Формално протокът е затворен от 28 февруари, а Иран обяви затварянето му на 4 март. Петролният транзит е спаднал до около 5 млн. барела дневно при близо 20 млн. преди войната. Катарският износ на втечнен газ показва сходно свиване – 18 товара за шест месеца при 509 през предходната година.

Ударите по плавателни съдове също не са прекратени. На 14 август иранско нападение порази танкер на ADNOC, а при друг удар на 18 август загина моряк. В четвъртък неидентифициран снаряд подпали танкер край оманския бряг. Пожарът беше потушен, а екипажът остана невредим.

Географията превръща Мускат в неизбежен участник във всяка договореност. В най-тясната си част протокът е широк 21 морски мили. При териториални води, простиращи се на 12 мили от иранския и оманския бряг, не остава отделен международен коридор – всяка част от водния път попада под юрисдикцията на едната или другата държава.

Поради това всяко трасе изисква съгласието както на Техеран, така и на Мускат. Същата особеност позволява на иранската страна да представи като договореност нещо, което оманската страна все още определя само като намерение.

Липсва и по-широката политическа рамка, в която разговорите за протока би трябвало да се впишат. Срокът на Исламабадския меморандум изтече на 17 август, без страните да го подновят. Междувременно Централното командване обяви възстановяването на морската блокада още на 13 юли и я въведе в сила на следващия ден.

Условията, посочени от Резаи, са по-широки от техническите договорености, по които работят посредниците. Искането за прекратяване на войната в региона обхваща както ливанското направление, така и ударите по иранска територия. Катарското и оманското посредничество обаче е съсредоточено върху техническа договореност за един маршрут и разчистването на мините.

Поради това е вероятно временен коридор да бъде обявен, преди протокът да бъде официално отворен. За обявяването на коридора е необходимо съгласие между Техеран и Мускат, докато пълното отваряне зависи от изпълнението на искания, отправени към Вашингтон.

Има обаче основания и за алтернативния сценарий. Гарибабади определи срок от 30 до 60 дни за техническите преговори, а ал-Бусаиди заяви, че временният проход може да бъде обявен скоро. Ако този график бъде спазен, обявяването на коридора и отварянето на протока могат да съвпаднат.

Тази оценка би получила потвърждение при съвместно иранско-оманско съобщение, съдържащо дата за влизане на договореността в сила, последвано от транзит, надхвърлящ сегашните 5 млн. барела дневно. Тя би била отслабена от ново едностранно иранско съобщение без потвърждение от Оман или от удар срещу търговски съд в дните след обявяването.

Нощният коридор през Ормуз: официалните числа са двойно над проследените

🇺🇸🛢️⚓ 15-20 танкера преминават всяка нощ през южния канал на Ормузкия проток, а средният износ на петрол по този маршрут вече доближава 10 милиона барела на ден. Това заявиха пред Axios двама официални представители на САЩ, единият от които има пряк достъп до информация за операцията. Търговските компании, които проследяват трафика по водния път, отчитат близо два пъти по-малък обем. Зад това разминаване стои въпросът дали Вашингтон действително е отнел на Техеран лоста, на който Иран разчита в преговорите.

Публикацията от 19 август описва механизъм, който не беше представян с подобна степен на подробност. Оперативната група, която организира транзита, се ръководи от щаба на 82-ра въздушно-десантна дивизия във Форт Браг, Северна Каролина. Всеки ден тя изготвя два списъка: единия – на корабите, които излизат от Персийския залив към Арабско море, а другия – на наетите празни танкери, влизащи по обратния маршрут, за да натоварят петрол в пристанища на ОАЕ, Бахрейн и Кувейт. През нощта те потеглят в две колони, всяка в собствен времеви прозорец. Групата работи в координация с въоръжените сили на държавите от Залива. „Контролираме южната лента на Ормузкия проток вече два месеца. Корпусът на стражите на Ислямската революция (IRGC) може да пречи, но не той владее протока, а ние“, заяви единият от служителите.

Самият маршрут не е нов, но не става дума за конвойна операция. Оманската лента, разположена южно от установената система за разделно движение, беше описана още на 5 юни в циркуляр на INTERTANKO – най-голямото сдружение на танкерни оператори. Доналд Тръмп я обяви публично пет дни по-късно. Указанията, които американските военни изпратиха на компаниите от сектора, ясно очертават обхвата на защитата: бойни кораби не съпровождат търговските съдове, американски войници не се качват на борда, участието е доброволно, а капитанът може да се откаже във всеки момент. Ролята на въоръжените сили се свежда до въздушно наблюдение, разузнаване и реакция при възникнала заплаха. Търговските кораби плават нощем с изключени транспондери и сведено до минимум радарно излъчване, а екипажите пазят радиомълчание. По същите официални служители този режим е станал възможен след двуседмична кампания на Централното командване, при която са били повредени иранските радари и системи за морско наблюдение. На Техеран са останали няколко възстановени станции и наблюдатели на борда на бързоходни катери на IRGC.

Именно тази процедура прави външното проследяване и отчитането на количества почти невъзможни. Мишел Уийз Бокман, старши морски анализатор във Windward, оценява средния износ през южния коридор за последния месец на около 5 млн барела дневно – според нея близо 1/3 от предвоенните обеми. Ядрото на трафика е флотилия от близо 70 много големи танкера: 38 принадлежат на южнокорейската Sinokor Group, 20 – на частни гръцки компании, а останалите – на държавните енергийни дружества в Персийския заив. Повечето се движат совалково и прехвърлят товара си на друг кораб извън Залива. Бокман алармира, че проследяването се затруднява още повече, защото все повече съдове плават със спрени транспондери, а част от сателитните снимки на търговски оператори се задържат под натиск от Вашингтон.

Останалите показатели очертават сходна картина. Към 18 август Kpler отчита средно по 10 транзита дневно за 5-дневния период (най-ниската стойност от май насам) при 3 кораба в неделя. На 11 август министърът на енергетиката Крис Райт съобщи 7-дневна средна стойност от близо 9 млн барела дневно през протока. Това фактически съвпада с твърденията на събеседниците на Axios и е двойно над оценката на Windward.

Един показател обаче подкрепя американската версия – броят на корабите. Съвместният център за морска информация (JMIC) отчита общо 42 подпомогнати от САЩ транзита на 9-10 август, което отговаря на онова, което посочват американските служители. Извън подпомагания режим през същите 2 дни са преминали 2 и 3 товарни кораба, както и по 1 танкер дневно. За сравнение, нормата според данните за 2025 г. е около 138 транзита дневно. Следователно разминаването изглежда не е в броя на корабите, а по-скоро количеството на превозвания товар.

Сметката на САЩ обаче не е напълно съгласувана. Ако средният дневен обем е 10 млн барела, но в отделни нощи от Залива излизат между 15 и 20 млн, по-силните нощи трябва да бъдат компенсирани от значително по-слаби. Това се отнася и за нощта срещу сряда, когато според същите официални представители са били изнесени около 15 млн барела, а в графика са фигурирали над 20 кораба. Ако стойности близо до горната граница се достигат често, през част от останалите нощи обемите реално би трябвало да падат до нулата. Референтната стойност е известна: Международната агенция по енергетика (МАЕ) отчита средно 19,87 млн барела дневно през протока през 2025 г.

Част от петрола изобщо не се превозва по море. Райт съобщи за 5–7 млн барела дневно, които преминават по модернизирани тръбопроводи и износни терминали, които заобикалят Ормуз. Става дума преди всичко за саудитския тръбопровод Изток–Запад към Червено море и емирския тръбопровод до пристанище Фуджейра. Предвоенната оценка на МАЕ за този резервен капацитет беше между 3,5 и 5,5 млн барела на ден, с изрична уговорка, че по-големи обеми не са били изпитвани на практика. Дори ако официалните данни бъдат приети изцяло, общият износ от региона би достигал между 15 и 17 млн барела дневно – с близо 3–5 млн под нивото от 2025 г.

Коридорът, който САЩ определят като контролиран, продължава да попада под обстрел. На 3 август снаряд удари машинното отделение на кораба за сухи товари „Миноан Пайъниър“ и предизвика петролно петно с дължина над 10 км, достигнало до остров Кешм. На 8, 13 и 14 август бяха поразени три кораба на емирската ADNOC. На 18 август, часове преди Тръмп да напише, че протокът е отворен и работи и че всички морски мини са премахнати или взривени, друг гръцки сухотоварен кораб – „Миноан Дигнити“ – беше ударен на по-малко от една морска миля от оманския бряг. Главният му механик загина, а екипажът беше поет от оманската брегова охрана. Според JMIC американските военни подпомагат именно съдовете по южния маршрут, но Иран продължава да ги поразява и там. Ефектът върху трафика е незабавен: след ударите по корабите на ADNOC през изминалата седмица Kpler отчете пет търговски съда в събота и нито един в неделя, при общо 31 през предходния уикенд.

Разкритието идва в седмицата, в която дипломатическият процес спря. 60-дневният срок по меморандума, подписан в Исламабад на 17 юни, изтече в понеделник. Във вторник Тръмп обяви, че разговори с Иран не се водят и не са насрочени, публикува карта, на която Ормуз е обявен за нова територия на САЩ, и потвърди, че морската блокада на иранските пристанища остава в сила. Дни по-рано той заплаши, че ще бомбардира Оман, ако Маскат се намеси в преговорите с Техеран. Председателят на иранския парламент и главен преговарящ Мохамад Багер Галибаф отговори, че водният път ще остане затворен, докато САЩ не вдигнат блокадата, не освободят замразените активи и не отменят петролните санкции. В сряда ОАЕ прекратиха търговията и финансовите операции с Иран, след като две балистични ракети паднаха в техни води.

Официалната и проследената оценка технически могат да бъдат верни едновременно. Самите компании за проследяване признават, че корабите, движещи се с изключени транспондери, им убягват. Хавиер Блас от Bloomberg посочва, че дори един неотчетен супертанкер може чувствително да измести средната стойност. Противоположната хипотеза – че Вашингтон завишава количествата – също има опора. JMIC потвърждава броя на корабите, докато спорът остава върху количеството петрол: именно показателят, чрез който Тръмп публично измерва контрола си над водния път, откакто през юни обяви, че са изнесени над 100 млн барела. Вероятно действителната стойност се намира някъде между двете оценки – по-близо до горната граница на проследените количества, отколкото до официалната цифра.

Тръмп заплаши да бомбардира Оман заради преговорите му с Иран за Ормуз

🇺🇸⚔️🇴🇲 САЩ ще разкажат играта на Оман с бомбардировки, ако се изпречи на пътя на Вашингтон във войната срещу Иран. Това заплаши президентът Доналд Тръмп в телефонно интервю за Fox News в понеделник, отговаряйки на въпрос на кореспондента Трей Йингст за паралелните разговори между Мускат и Техеран във връзка с контрола над Ормузкия проток.

„Ако Оман се изпречи на пътя, ще ги бомбардираме до дупка“, подчерта президентът на САЩ в заплаха, насочена срещу единствената арабска държава, на която Техеран има доверие като посредник, и идва в деня, когато изтече 60-дневният срок на меморандума за прекратяване на бойните действия.

Повод за думите му стана известен два дни по-рано. В събота говорителят на иранското министерство на външните работи Есмаил Багаи съобщи, че след над три седмици техническа работа Техеран и Мускат са постигнали съгласие относно карта на маршрутите за корабоплаване през протока „въпреки американското противодействие“. Според тиражираната информация те предвижда корабите да влизат през контролирани от Иран води и да излизат през омански. Окончателното одобрение зависи от върховния лидер Моджтаба Хаменей. Багаи добави, че постигнатото съгласие с Мускат само по себе си не прави водния път безопасен: отварянето му остава обвързано с вдигането на морската блокада от страна на САЩ и спирането на ударите по иранска инфраструктура. Публично потвърждение от Мускат засега липсва.

Географията превръща Оман в неизбежен участник. В най-тясната си част Ормузкият проток е широк едва 21 морски мили, или около 39 км. При териториални води от по 12 морски мили за Иран и Оман там просто не остава международен коридор – всяка част от прохода попада в териториалните води на една от двете държави. Затова позицията на САЩ, че става дума за международни води под техен надзор, се сблъсква не толкова с оманската дипломация, колкото със самата географска карта.

Това не е първата подобна заплаха. В края на май, по време на заседание на кабинета, Тръмп заяви, че ще отвори пролива за всички, че никой няма да го контролира и Оман „ще се държи като всички останали, или ще се наложи да ги взривим“. Държавният департамент публикува думите му. Малко по-късно министърът на финансите Скот Бесент отправи предупреждение към султаната, че го очакват тежки санкции заради предполагаемо съдействие при събирането на ирански такси за транзит. Според съобщенията оманският посланик го уверил, че подобна договорка не се подготвя.

Обект на този натиск е най-старият американски партньор в региона. Отношенията между двете държави в сферата на търговията и дипломацията датират от далечната 1790 г. Оман не приютява американски военни бази, но според рамково споразумение от март 2019 г. въоръжените сили на САЩ използват пристанищата Салала и Дукм. Второто може да приема самолетоносачи и осигурява сухопътен маршрут към Персийския залив, който заобикаля самия проток. Оман осигури канал за преговори, довели до ядреното споразумение от 2015 г. Освен това той посредничи при договорката на примирие между Вашингтон и хутите и съдейства за освобождаването на американски заложници. Министърът на външните работи Бадр ал-Бусаиди съобщи за безпрецедентен напредък само броени дни преди началото на съвместната кампания на въздушни удари от Израел и САЩ на 28 февруари.

Раздразнението в Белия дом има конкретни причини. През март ал-Бусаиди публикува в The Economist есе, в което написа, че САЩ са изгубили контрол над собствената си външна политика, следвайки израелската линия, и определи иранския отговор като вероятно единствения рационален избор пред ръководството в Техеран. Тази оценка разтревожи другите страни от Съвета за сътрудничество в Залива. Султан Хайтам бин Тарик поздрави Моджтаба Хаменей за издигането му за върховен лидер – нещо, което не направи нито един друг държавен глава от Залива. Оман е и единственият член на Съвета, който осъди войната, а ударите по собствените си пристанища описва, без да посочва извършителя.

Изолацията на Оман обаче е по-видима в тона, отколкото в самата позиция. Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар също настояват пред Тръмп примирието да се запази, а разговорите с Техеран да продължат. Премиерът на Катар Мохамед бин Абдулрахман ал Тани увери в собствения си ангажимент към дипломацията и свободата на корабоплаване. Разликата е, че трите страни от Залива приютяват американски бази, докато Мускат не. Публичната заплаха за бомбардировки срещу държава от Съвета поставя на изпитание и тяхната позиция.

В същото интервю Тръмп потвърди, че му поддържа пряк канал с Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), заобикаляйки посредниците и иранските политически институции. „Добри играчи на покер са, но умират“, заяви той за Иран и допълни, че е време да развее бялото знаме на капитулацията. Конкретен срок не беше посочен: по думите му няма график, той няма за къде да бърза, а междинните избори нямат нищо общо с неговите решения.

Иран отрече наличието на подобен канал още същия ден. Говорителят на IRGC Хосейн Мохеби заяви пред Tasnim, че не се водят разговори между офицери от гвардията и представители на Белия дом, а това е плод на „фантазии, породени от заблудите и кошмарите“ след поражението във войната. От своя страна Багаи определи публикацията на Axios за иракски кюрдски посредници между двете страни като медиен похват и психологическа операция.

Иранската ескалация следва свой собствен график. Висш ирански служител каза пред Reuters, че страната преминава от защитна към изцяло настъпателна позиция и че всички ирански структури ще бъдат готови да вдигнат залога в Ормузкия проток и в целия регион, ако дипломацията се провали. Ден по-рано началникът на въоръжените сили (Артеш) генерал-майор Амир Хатами обяви награда от 5 милиарда томана, или около 30 хиляди долара, за всеки убит или пленен американски военнослужещ. Сумата ще се удвоява при акция, дело на жена. Хатами предупреди също, че Вашингтон ще съжалява за всеки опит да анексира протока.

Повод за последното даде самият Тръмп, който заяви, че САЩ имат пълен контрол върху водния път, и на шега предложи да бъде обявен за американска територия. Заместник-министърът на външните работи на Ислямската република отговори, че протокът е бил, е и ще остане ирански.

Последиците се виждат най-отчетливо в транзита през пролива. По данни на Lloyd's List Intelligence от 16 август през Ормузкия проток са преминали едва 12 кораба за денонощие при обичайно равнище отпреди войната между 88 и 130. Преди затварянето оттам преминаваше около четвърт от световните доставки на нефт, превозван по море, и около една пета от втечнения природен газ. В разгара на кризата през пролетта суровият петрол от сорт „Брент“ достигна 126 долара за барел, а до 20 000 моряци останаха блокирани във водите на Персийския залив на около 2000 кораба. Към юли Международната морска организация (IMO) отчиташе най-малко 6000 моряци на около 400 кораба, които все още чакат да бъдат изведени.

Американската заплаха обаче е насочена не към основния противник, а единствения напреднал механизъм за изход от кризата. Иранско-оманската карта на маршрутите за транзит е единственият смислен документ, произлязъл от рухналия меморандум, подписан на 17 юни от Тръмп и иранския президент Масуд Пезешкиан с посредничество от Пакистан. Тръмп обяви меморандума за приключил още на 7 юли, след като на 25 юни край оманския бряг беше нападнат търговският кораб „Евър Лъвли“.

Споразумението се пропука именно по чл. 5. Оман предложи подкрепен от САЩ маршрут през собствените си териториални води, докато Иран настояваше за маршрут покрай иранското крайбрежие и обяви другата половина от протока за ограничена зона. Заплахата срещу посредника заради постигнато споразумение по същия този спорен въпрос рискува да извади от употреба единствения канал, който двете страни използват вече десетилетие.

Твърдението, че натискът дава резултат, има конкретно основание: след предупреждението за санкции от Бесент, Оман даде уверения на САЩ, че не готви такси за транзит. Доказателствата обаче свършват дотук. Заплахата от май не спря работата по маршрутите. Тя продължи и през август доведе до съгласуването на координати. Икономическата логика също не насърчава Оман да отстъпи: от началото на войната износът на останалите държави от Залива през пристанищата на Оман е скочил със 117%, а очакваният растеж за годината възлиза на около 3,5%. Затвореният проток носи на Мускат приходи, а не загуби.

При това съотношение на интересите Оман вероятно ще продължи преговорите, без да афишира това, и ще избягва всяка формулировка, която би могла да се тълкува като съвместен контрол с Иран. Оценката ще се потвърди, ако съгласуваните координати бъдат предадени без официално изявление от страна на Мускат и през следващите седмици започне нов кръг от преговори. Обратното, тя би била отслабена при публично замразяване на техническия канал или официално включане към американската позиция относно статута на Ормузкия проток.

Тръмп спря ударите по Иран след препоръката на командващия CENTCOM

🇺🇸⚔️🇮🇷 Адмирал Брад Купър, ръководител на Централното командване на въоръжените сили на САЩ (CENTCOM) в Близкия изток, е препоръчал прекратяване на въздушната кампания около Ормузкия проток, тъй като е достигнала предела на своята ефективност. Неговата оценка, подкрепена от други военни и цивилни съветници, е натежала за решението на президента Доналд Тръмп в петък да спре ударите срещу Иран – първо прекъсване на огъня от две седмици насам. Това съобщи Axios в неделя, позовавайки се на двама източници, запознати с позицията на адмирала. Според изданието неговата препоръка е равнозначна на признание вътре в самата администрация, че кампанията по въздух има своите граници.

Купър е изложил своята позиция пред Пентагона, Обединения комитет на началник-щабовете и Белия дом по-рано същата седмица. Операцията около протока е свила значително способността на Иран да атакува плавателни съдове, а определените за поразяване цели вече са почти напълно изчерпани. Оттук нататък, според логиката на адмирала, остават два изхода. Единият е връщане към мащабни бойни действия, за да се довършат последните 20% от целите, набелязани, но неударени по време на съвместната офанзива на САЩ и Израел „Epic Fury“, започнала на 28 февруари. Без такова решение продължаването на ограничените нощни удари в досегашния им вид губи смисъл. Говорителят на CENTCOM капитан I ранг Тим Хокинс отказа коментар.

Решението се оформя бързо. В дните преди срещата в петък Тръмп беше склонен именно към подновяване на мащабните бойни действия. Настроението му обаче започва да се променя в четвъртък вечерта и беше затвърдено в петък след съвещание, на което съветниците и военните му представиха нов план за удари в същия ден. За първи път от две седмици насам Тръмп нарежда на въоръжените сили да задържат огъня по иранските цели по южното крайбрежие и в района на протока. Последните американски удари са нанесени през нощта срещу петък, 24 юли – 13-а поредна за кампанията. Военните действия се водят от разпадането на Исламабадския меморандум: документът, подписан на 17 юни между Тръмп и иранския президент Масуд Пезешкиан, беше обявен за денонсиран на 7 юли след ирански обстрел по три търговски кораба в протока. От нощта срещу 8 юли американските удари не бяха спирали.

Успоредно с оценката на Купър натежава и втори, аргумент на отбраната. Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн е предупредил поверително министъра на отбраната Пийт Хегсет и президента, че острият недостиг на зенитни ракети може да застраши американските сили и техните съюзници в региона. За това предупреждение първи съобщи The New York Times, а говорител на генерала отказа коментар за „поверителните военни съвети, които председателят дава на президента“.

Мащабът на този недостиг е добре известен от няколко месеца по-рано: в анализ, публикуван на 21 април, Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) оцени, че само за първите 7 седмици от кампанията САЩ са изразходвали близо 50% от запасите на ракети Patriot, над половината от прехващачите THAAD и над 45% от ракетите PrSM. Възстановяването на тези наличности до предвоенните нива ще отнеме между 1 и 4 години. Frontline Monitor вече съобщи и за практическия израз на този дефицит: първата от над три десетилетия насам вътрешна поръчка на американската армия за прехващачи от по-старото поколение PAC-2, възложена на 30 април изрично „в подкрепа на операция Epic Fury“, със срок за доставка едва пет месеца по-късно.

Но публичната линия, която поддържа администрацията, остава друга. Още през април главният говорител на Пентагона Шон Парнъл отхвърли изчисленията на CSIS с думите, че американската армия „разполага с всичко нужно, за да действа във време и място по избор на президента“, а опитите да се плаши обществото с изпразване на складовете описа като „неосведомени и безчестни“. В неделя, часове преди публикацията на Axios, постоянният представител на САЩ в ООН Майк Уолц отново омаловажи пред NBC тревогата за запасите и прехвърли отговорността върху предишната администрация. Личният съвет на най-висшия американски офицер обаче сочи точно в обратната посока.

Тези опасения далеч не са теоретични. Иранските ответни удари през последните две седмици достигнаха до американски военни бази в Йордания, Кувейт и Бахрейн. При удара с балистични ракети и безпилотници по авиобаза „Муафак Салти“ в Йордания в нощта на 18 юли загинаха трима американски военнослужещи – двама на място, а смъртта на третия, воден първоначално за изчезнал, беше потвърдена на следващия ден. По данни на CBS News от началото на войната на 28 февруари са загинали 18 американски военни, а повече от 400 души са били евакуирани за лечение. В същото време иранското министерство на здравеопазването отчита 59 убити и 666 ранени в периода между 27 юни и 24 юли.

Проблемът, който Купър назова, е разминаването между постигнатото и крайната цел. Ударите унищожиха бреговите ракетни батареи, радарите и плавателните съдове, с които Иран атакуваше корабоплаването, но протокът остава затворен. Причината е, че блокирането му не се крепи единствено на тези оръжия. Техеран изисква корабите да преминават само по обявен от него маршрут. Плавателните съдове, които поемаха по другия път до крайбрежието на Оман, попадат под обстрел, а водите остават минирани. В неделя иранската агенция „Тасним“ съобщи, че петролен танкер е избухнал в протока, след като е напуснал определения път и ударил морска мина. Техеран категорично настоява, че става дума за мина, а не за пряка иранска атака.

Това разграничение има ключови последици: в сряда Тръмп заяви, че за всеки нападнат кораб в Ормузкия проток САЩ ще разрушат мост или електроцентрала в Иран, включително в Техеран. Президентът добави, че оттук нататък щетите по съдовете, техните товари и всичко свързано с тях ще се плащат от финансовите средства на иранския режим, замразени и контролирани от САЩ.

Данните за морския трафик показват колко много остава да бъде постигнато. По данни на аналитичната компания Kpler между 22 и 24 юли през протока са минавали едва 3 кораба дневно, при над 100 дневни транзита преди войната. Преди кризата оттук минаваше около четвърт от световния износ на петрол и една пета от втечнения природен газ по море. В дните на кампанията цената на суровия петрол от сорта „Брент“ отново скочи до около и над 100 долара за барел.

На този фон дипломацията се задейства почти веднага. Оманска делегация пристигна в Техеран в петък, за да поднови разговорите за механизъм, който да позволи отваряне на Ормуз без атаки срещу кораби. Двама представители от региона заявиха пред CBS News, че е постигнат напредък и посоката е добра, но за пълно споразумение е необходимо още време. Те потвърдиха, че бомбардировките са спрени именно за да не се наруши преговорният процес.

Рамката, предложена от Оман, е известна по-рано и предвижда два отделно контролирани коридора: южен – през териториални води на Оман, със свободно корабоплаване при предвоенни условия, и северен – през териториални води на Иран, за който се изисква предварително одобрение от страната, но без събиране на такси. Министърът на външните работи Абас Арагчи договори продължение на разговорите на политическо и техническо-правно ниво още при посещението си в Маскат на 12 юли. Ирански представител посочи пред Ройтерс, че Техеран ще спазва примирието, докато американците го спазват, макар че допълни, че засега има „повече скептицизъм, отколкото песимизъм“. Уолц описа по-меко ситуацията в ефира на предаването „Meet the Press“ по NBC: президентът „дава малко пространство на преговорите“, запазвайки всички опции отворени, а разговорите вървят „на всяко едно равнище“.

Второто ключово направление е по море. САЩ и Обединеното кралство подготвят конференция в Лондон за създаване на международна коалиция, която да охранява корабоплаването и да разчисти мините. На нея се очаква да присъстват министри на отбраната и висши военни от западни и регионални страни, включително Хегсет и Кейн, въпреки че окончателна дата все още няма. Вашингтон иска от съюзниците си миночистачи, бойни кораби и безпилотни апарати, надграждайки по-ранните разговори между Лондон и Париж за мисия от 15 държави под съвместно британско-френско командване. Основният фарватер обаче трябва първо да бъде изчистен от над 80-те морски мини, поставени от Корпуса на стражите на ислямската революция от 28 февруари насам. В същото време мнозина от бъдещите участници поставят като условие окончателния край на бойните действия в района. „Американците търсят изход и искат нашата помощ“, обобщава пред Axios европейски дипломат.

Логиката на ситуацията е навързана: разчистването на мините изисква примирие, отварянето на водния път изисква разчистване, а краят на войната зависи от отварянето на протока. Препоръката на Купър премахва междинния вариант, в който Вашингтон действаше в последните две седмици – нощни удари, поддържащи натиска, без да носят крайно решение. Така остават единствено двете крайности: мащабна офанзива, чиято цена в изразходвани прехващачи е прекалено висока според висшето командване, или дипломатическо разплитане на възлите, чиито условия в момента се договарят в Маскат и Техеран.

Паузата в ударите съвпада с идването на делегацията на Оман, което значи, че тя може да е продиктувана от графика на мирните преговори, а не само от изчерпания списък с цели. Двете обаче не си противоречат, а водят до един и същ извод: адмирал Купър предлага да се спре точно онова, което вече не носи резултат. Оценката на Израел остава скептична – че Вашингтон и Техеран трудно ще постигнат трайно споразумение. Уолц от своя страна определи ръководството на режима като разделено във „вътрешно противоборство“ между съветниците на върховния лидер и онези, които тласкат в по-умерена посока.

📸 Снимка: Командирът на Централното командване на САЩ адмирал Брад Купър говори по време на брифинг за пресата в Пентагона през април. (Saul Loeb/AFP via Getty Images)

Морски пехотинци на САЩ се качиха на танкер по блокадата на Иран

🇺🇸⚓️🇮🇷 Военнослужещи от 11-и експедиционен отряд на Корпуса на морската пехота на САЩ взеха на абордаж танкера M/T Wen Yao в Оманския залив в четвъртък, 16 юли, където извършиха проверка в рамките на подновената морска блокада на САЩ срещу Иран. Централното командване (CENTCOM) съобщи за операцията същия ден и публикува кадри, на които въоръжени пехотинци се прехвърлят към палубата на кораба. Качването е първото от този тип, откакто Вашингтон поднови блокадата на иранските пристанища на 14 юли – стъпка, с която американските сили преминаха от известяване и отклоняване към поемане на физически контрол върху борда.

„Към днешна дата американските сили отклониха три търговски кораба, опитали се да пробият блокадата, обездвижиха един, който не се подчини, и се качиха на един, за да осигурят пълно спазване“, отбелязват от CENTCOM. Трите числа са трите стъпала на една и съща форма на принуда: плавателен съд, подчинил се на предупреждение бива отклонен; този, който игнорира предупрежденията, бива обездвижен с лека ракета в машините – както стана на 15 юли с празния танкер M/T Belma под флага на Кюрасао, за който съобщихме по-рано, а съд, който командването реши да провери отблизо, приема въоръжена група на борда. Качването на Wen Yao е средното стъпало – по-настойчиво от радиопредупреждението, но под прага на стрелбата.

Качването на борда за проверка е рутинна процедура на военноморския флот (VBSS) – „посещение, обиск, задържане и изземване“. Група морски пехотинци се прехвърля на плавателния съд с лодка или хеликоптер, установява контрол над мостика и екипажа и оглежда документите и товара, за да потвърди накъде пътува корабът и какво носи. За разлика от обездвижването с ракета, което се прави от разстояние, качването все пак поставя американски военни физически на чужда палуба в международни води – акт с по-тежка правна и политическа тежест, въпреки че трябва да мине без изстрел. Именно поради тази причина CENTCOM го описва като качване „за осигуряване на пълно спазване“, а не като изземване: подчертава контрола, но избягва да обяви товара за контрабанда.

CENTCOM облича цялата операция в успокоителна слова. „Ормузкият проток и околните води са свободни и открити – с изключение на плавателните съдове, опитващи се да нарушат стоманената стена на блокадата на САЩ“, завършва изявлението. Формулата почива на разграничение, прокарвано от командването още от началото на кампанията: блокадата важи единствено за кораби, плаващи от и до ирански пристанища, но не пречи на свободното преминаване през протока на кораби, които пътуват между пристанища, различни от иранските. По този довод петролът от Саудитска Арабия, Кувейт и Катар продължава да тече, а обръчът се стяга единствено около Иран.

Формулата обаче сама подкопава онова, което твърди. Морската блокада по определение е военен акт – тя използва сила, за да спира търговското корабоплаване, и според международното право отдавна е считана за форма на война. Наричането на протока „свободен и открит“, докато на чужди палуби се качват морски пехотинци с тежко въоръжение, помирява две несъвместими картини. Правни експерти още през пролетта предупредиха, че прилагането на бойни права срещу търговски кораби, плаващи под знамето на държави, които не са страна във войната, стои в директно напрежение с Устава на ООН и с Конвенцията по морско право (UNCLOS) – принципите за свобода на корабоплаването не търпят изключение, кроено едностранно от една сила. „Стоманената стена“ е реалност за всеки капитан в района; „свободните и открити води“ са реторика.

Особено чувствителна е китайската следа. Wen Yao носи китайско име, а властите в Пекин са най-острият критик на блокадата, не по идеологически, а по енергийни причини. През Ормузкия проток минава около 20% от световния петрол и природен газ, а над половината китайски внос на суров петрол минава именно оттам. Още при налагането на първата блокада през април китайското министерство на външните работи определи американските действия като „опасни и безотговорни“, а Си Цзинпин отправи предупреждение срещу завръщането към „закона на джунглата“. Преди нейното подновяване по-рано тази седмица Пекин настоя за възстановяване на „нормалното и безопасно преминаване“ през Ормузкия пролив. По данни от хода на войната, китайски компании доставят изделия с двойна употреба на Техеран, сред които може да има компоненти за ракети и навигация, – а Техеран пропускаше срещу такси съдове, свързани с Китай, Русия, Индия и други. Качване на танкер с китайско име, независимо под чий флаг плава в момента, отправя послание, което Пекин не може да подмине с лека ръка.

Това е само епизод от мащабната конфронтация между САЩ и Иран, започнала с операция „Epic Fury“ на 28 февруари, когато в изненадваща въздушна офанзива на Израел и САЩ беше ликвидиран иранския върховен лидер Али Хаменей и почти цялото военно, политическо, разузнавателно и научно ръководство на режима. Първата блокада беше от 13 април до 18 юни, когато тя бе вдигната съгласно условията по „Исламабадския меморандум“ между Доналд Тръмп и иранския президент Масуд Пезешкиан; за близо 2 месеца CENTCOM отчете над 140 отклонени и 9 обездвижени плавателни съда, сред които петролния танкер MT Settebello, при чието поразяване на 9 юни загинаха трима индийски моряци. Меморандумът се разпадна окончателно на 7 юли, след като иранските сили атакуваха три търговски плавателни съда в пролива; Тръмп го обяви за приключил, САЩ подновиха масираните удари по южното крайбрежие на Ислямската република и върнаха петролните санкции, а на 14 юли блокадата беше възстановена.

Иран удари посредниците Катар и Оман в най-широкия си обстрел на Залива

🇮🇷🚀🇶🇦 В неделя преди разсъмване Иран предприе атака с балистични ракети и дронове срещу Катар, Оман, Кувейт и Йордания. Това са първите удари срещу Доха от април насам и най-мащабната вълна срещу арабските монархии от Персийския залив, откакто примирието със САЩ се разпадна. Вълната дойде часове след като Централното командване на САЩ (CENTCOM) обяви, че е поразило около 140 цели в южен Иран. Атаката засегна двете държави, които месеци наред бяха в центъра на опитите за посредничество за прекратяване на огъня – Катар и Оман.

Корпусът на стражите на Ислямската революция (IRGC) съобщи, че е разрушил команден пункт и хангари за дронове на американската армия в Йордания, поразил е радарна инсталация в Кувейт, ударил е платформи за презареждане и поддръжка на самолетоносачи в Оман и е унищожил командно съоръжение и център за поддръжка на изтребители в Катар.

Ако се съди по този списък, пораженията изглеждат тежки, но съпоставени с официалните потвърждения от засегнатите столици, мащабът им се свива рязко. Йордания съобщи за три ракети, паднали призори „на няколко места в кралството, без да причинят жертви“, като щетите са ограничени до „незначителни материални загуби“, по думите на източник от армията. Катар потвърди за трима ранени, сред които и дете, от падащи шрапнели. Въоръжените сили на Кувейт заявиха, че са свалили враждебни цели във въздушното си пространство. ОАЕ съобщиха, че системите им са влезли в бой срещу ракети и дронове, но малко по-късно кризисната агенция на страната уточни, че засечените заплахи всъщност са били извън нейните граници. Оман описа удари с дронове по обекти в анклава Мусандам, разположен точно срещу входа на Ормузкия проток, без да съобщава за жертви.

Разликата между обявеното и потвърденото разкрива реалната фактология: срещу иранските твърдения за унищожени командни възли стоят потвърждения за прехванати цели, паднали отломки и минимални щети. Използваните оръжия също не бяха еднородни – срещу Йордания и Катар полетяха балистични ракети, изстреляни от иранска територия, докато Мусандам беше атакуван с дронове, а срещу емирствата беше насочена комбинация от двете.

Вълната беше отговор на трета поредна нощ на американски удари. Президентът Доналд Тръмп обяви за приключило примирието, което трябваше да спре сраженията, започнали на 28 февруари със съвместна въздушна кампания на САЩ и Израел. CENTCOM описа днешната атака като далеч по-мащабна от двете предходни – насочена към пускови площадки за ракети и дронове, комуникационни центрове, складове за боеприпаси и други обекти. Обявената цел е да се отслаби способността на Ислямската република да заплашва цивилното корабоплаване. За три нощи американските удари надхвърлиха 300 цели. Нападенията от изминалата нощ отнеха живота на ирански военнослужещ: „Лейтенант Хамидреза Дехгани от ВМС на въоръжените сили на Ислямската република загина като мъченик при престъпната, терористична атака на САЩ снощи над пристанище Джаск“ в Южен Иран, съобщиха агенциите Mehr и Tasnim, цитирайки местен служител. „Иран направи лош избор. Сега си плаща“, написа в социалните мрежи министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет.

В центъра на кризата стои Ормузкият проток. По-рано САЩ удариха Иран заради обстрел на плавателен съд в протока, който подпали контейнеровоз и принуди екипажа му да го напусне, като един индийски моряк остана в неизвестност. Техеран затвори протока за втори път, след като предупредителен изстрел порази кораба, движещ се по неодобрен маршрут, а в неделя съобщи, че е извадил от строя и втори съд. Протокът, през който преминава 20% от световния петрол, остава затворен до „края на американската намеса в региона“, заявиха от Гвардията. Съветник на върховния лидер сведе целия ядрен спор до географията на този тесен коридор: „Този стратегически проход е по-важен от десетки атомни бомби и Ислямска република Иран ще го защити“, заяви Мохсен Резаи, цитиран от агенция ISNA. Западът обвинява Техеран, че се стреми към ядрено оръжие, докато той настоява, че програмата му е изцяло за мирни цели. Недопускането на военна ядрена програма обаче остава сред основните цели на съвместната офанзива на САЩ и Израел. Ефективната блокада на протока вече изстреля цените на енергията нагоре и подхранва глобалната инфлация.

Реториката от Техеран остава категорична. „Ерата на едностранните сделки приключи. Казахме ви: спазете думата си или платете цената. Реалността вече чука на вратата“, заяви Мохамад Багер Галибаф, старши член на иранската преговаряща група. Засега обаче Техеран не е изпълнил петъчната си закана да удари и Израел, ако американските атаки продължат – сдържаност, която към този момент капсулира войната до двустранен конфликт. Израел не участваше в преговорите за сделка между САЩ и Иран и по изтекла информация чака зелена светлина от Вашингтон, за да се включи отново в боевете.

Тъкмо ударите по посредниците обаче отличават тази вълна. Катар осъди „по възможно най-острия начин подновените атаки“ и ги определи като „опасна ескалация“, припомняйки по-ранните си заявления, че няма да посредничи, докато се намира под обстрел. Ударът беше насочен срещу държава, чиито усилия бяха ключови за опитите да се договори примирие. Не беше пощаден и другият посредник – Оман, който осъди нападението чрез своята държавна агенция само часове след като в Мускат беше приет иранския външен министър за обсъждане на сигурността в Ормузкия проток. Ден по-рано в страната се проведе разговор между иранския министър на външните работи Абас Арагчи и оманския му колега Бадр ал-Бусаиди, чиято цел беше съгласуване на правила за корабоплаването и транзита. В тях участва и делегация от Катар, като страните се договориха да продължат политическите и техническо-правните консултации. Пакистан, друг важен посредник, призова чрез външния си министър Исхак Дар за „деескалация“ и „сдържаност“ в телефонен разговор с Арагчи.

Над всичко това тегне сянката на новия върховен лидер. В писмено изявление от събота аятолах Моджтаба Хаменей – син и наследник на убития при първите удари на войната Али Хаменей – се закани да отмъсти за смъртта на баща си. Новият лидер не се е появявал публично от началото на войната през февруари, като днешният обстрел е първият му мащабен военен сигнал начело на държавата.

Именно разширяването на списъка с цели към посредниците носи най-сериозното послание от изминалата нощ. Ефектът от гледна точка на материалните щети беше скромен – трима ранени в Катар, три ракети с незначителни последствия в Йордания, прехванати цели над Кувейт и Емирствата, а иранските твърдения за разрушени командни възли остават непотвърдени. Когато физическото поражение е малко, тежестта се измества към политическия сигнал. Обстрелът, който удря американски активи на земята в самите държави посреднички, размива границата между силите на САЩ и монархиите, които ги подслоняват. Иран изостави политиката си на сдържаност от последните три месеца (Катар не беше удрян от април, ОАЕ от май), което е по-красноречиво от самите разрушения. То показва промяна не в способностите, а в готовността да се разшири обхватът на целите.

Защо Техеран би ударил каналите, които работят в негов интерес? На пръв поглед това е ход срещу собствените му позиции. Вероятно обстрелът е умишлено засилване на натиска – послание, че неутралитет вече не се предлага, докато американските удари не спрат. Това се допълва от затварянето на протока и заканата на Галибаф. По-слабата, но защитима алтернативна теза е, че целта са били само американските бази, които просто се намират на оманска и катарска територия. Самият списък на Гвардията включва бази, радари и платформи за презареждане, а не обекти на двете държави, докато ранените в Катар пострадаха от падащи отломки, а не от директно попадение. Моментът на атаката обаче накланя везната към първата хипотеза: ударът по Оман часове след дипломатическия прием и по Катар за първи път от април трудно може да се тълкува като случайно съвпадение.

И при двата прочита следствието е едно – Доха вече обяви, че няма да бъде посредник под обстрел, така че днешната вълна затваря дипломатическия изход независимо от първоначалното намерение. Тъкмо тук е парадоксът: ходът е стратегически деструктивен, тъй като отдалечава Иран от единствените канали, чрез които санкциите биха могли да паднат, а протокът да се отвори при изгодни условия. Освен, разбира се, ако замисълът не е бил точно такъв – да се сигнализира, че този дипломатически съюз вече няма стойност, докато американските удари продължават.

При това ескалацията се случва в момент, когато времето работи срещу Иран. 3 нощи и над 300 поразени цели (сред които пускови площадки и складове) изтощават именно способностите на страната да поддържа подобен интензитет на обстрела. Дали разширяването на ударите към посредниците е преднамерен акт, ще проличи скоро. Ако Доха и Мускат официално замразят посредничеството, а Техеран не предприеме стъпки назад и не предложи гаранции, значи сигналът е бил съзнателно търсен ефект и Иран приема цената му. В противен случай, евентуални уверения, които разграничават двете столици от американските мишени, биха издали, че посредниците са били просто съпътстваща, а не целенасочена мишена. Дали Иран ще изпълни заканата си срещу Израел ще подскаже и другото важно обстоятелство: държи ли Техеран конфликтът да остане двустранен със САЩ, или е готов да го превърне в регионален.

📽️ Виде: Активи на ВМС на САЩ в зоната на отговорност на Централното командване на САЩ нанасят удари срещу военни цели в Иран с изтребители и крилати ракети в отговор на атаката на Иран срещу търговски кораби, преминаващи през Ормузкия проток през седмицата от 6 до 11 юли 2026 г. (CENTCOM on X)

Ал-Хути отваря наново саудитския фронт и протяга ръка към Бербера.

🇾🇪 „Взето е решение статуквото да приключи.“ С тези думи в ефира на телевизия „Ал-Масира“ заместник-ръководителят на медийния офис на хутите Насруддин Амер обяви, че настоящото негласно разделение на Йемен трябва да остане в историята, а заедно с него и всяка роля на Саудитска Арабия и всички други външни посредници в преговорите за бъдещето на страната.

Амер настоя, че всеки йеменец, който иска мир, трябва да дойде в Сана и да преговаря лично с хутите, докато нарушаването на суверенитета на страната е „приключило“. Изявлението затвори седмица, в която върховният водач на движението Абдул Малик ал-Хути за пръв път от години насочи реториката си директно към Саудитска Арабия, наскоро сформираните „Сили за обща мобилизация“ в столицата Сана обявиха пълна бойна готовност, а по фронта Ад Дали на юг отново отекнаха тежки оръжия.

Ескалацията идва броени дни след подписването на официална рамкова договорка за прекратяване на войната между САЩ и Иран – „Исламабадския меморандум“ от 17 юни, с който президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан удължиха по електронен път примирието с 60 дни, за да договорят окончателните условия около Ормузкия проток, ядрената програма и санкциите. Войната започна на 28 февруари със съвместна въздушна кампания на САЩ и Израел, която още в първия ден ликвидира голяма част от висшето ръководство на режима начело с върховния лидер аятолах Али Хаменей. Ал-Хути определи примирието като „голяма победа“ за Иран и неговата „Ос на съпротивата“.

С настъпилото крехко затишие движението освобождава своя военно-политически капацитет в момент, когато противниковият лагер в гражданската война се намира в най-тежкото си състояние от години. И именно в този момент хутите разчитат да сложат край на фактическата подялба на Йемен и да изместят усилията върху това, което десетилетие им убягва: крайбрежието на Аденския залив и контролът над цялата страна.

Материалното измерение на тази мобилизация вече е видима. На 24 юни Сана беше изпълнена с масов митинг в отговор на призива на ал-Хути, а „Силите за обща мобилизация“ към Министерството на отбраната на хутите обяви, че вдига нивото на бойната си готовност за нови операции и за засилване на ответните удари. Властите в Сана говорят за стотици хиляди обучени доброволци и десетки бригади, готови да бъдат пратени по фронтовете под лозунга за „сломяване на агресията, прогонване на окупаторите и край на блокадата“. Посочените числа се споменават от самото движение и трудно подлежат на независима проверка, но дори при щедро надценяване, посоката на сигнала е недвусмислена – хутите демонстрират готовност и преди да я употребят, те искат да бъде видяна както в Рияд, така и в Аден.

По фронта Ад Дали в южната планинска ивица сблъсъци избухнаха отново, с тежка артилерия и ударни дронове по линията на контакт. Подробните сведения за тях идват предимно от близки до групировката медии, които ги описват като отблъсване на „инфилтрации“ на южните сили и твърдят, че те са поискали спешни подкрепления от подкрепяния от Саудитска Арабия „Президентски ръководен съвет“ (PLC) – характеристика, която следва да се тълкува с уговорката за източника. Същността обаче е трудно оспорима: фронтовата линия на юг отново се движи, след месеци относително затишие.

Състоянието на противника е другата половина от сметката. Силите на юг излязоха дълбоко разделени от своята мини-гражданска война. През декември подкрепяният от ОАЕ „Южен преходен съвет“ (STC) предприе мащабна офанзива, превзе обширната източна провинция Хадрамаут заедно със Сейюн, Мукала и петролните находища Ал-Масила – най-голямата териториална промяна от примирието през 2022 г. насам. Само няколко седмици по-късно обаче, в началото на януари, правителствените сили с подкрепата на саудитската авиация обърнаха хода, върнаха градовете един по един и влязоха в Аден. Лидерът на южните сепаратисти Айдарус ал-Зубейди беше отстранен от PLC, обвинен в държавна измяна и според сведенията е избягал в ОАЕ, поради което на 9 януари STC обяви саморазпускане. Президентският ръководен съвет днес контролира юга само номинално: без единна армия, без преговори с хутите, в състояние на изострен финансов колапс. Именно тази вътрешна разруха, а не отделна военна загуба, прави момента удобен за Сана.

Едновременно с това се изостри реториката към Саудитска Арабия. В своята реч за ислямската нова година ал-Хути отправи онова, което близки до движението медии нарекоха „последно предупреждение“ към Кралството, обещавайки, че следващата фаза ще пренесе битката в „икономическата дълбочина“ на Рияд – по жизнените му интереси в Червено море и Баб ел-Мандеб. Този лост не е реторичен блъф: морската кампания на хутите срещу търговския трафик вече доказа тяхната способност да затварят проход и да вдигат застрахователните премии, и именно затова заплахата към саудитската икономика се чете като премерен натиск за условия, а не като поза.

Същата морска логика обяснява и новата ос, която движението отвори към Африканския рог. На 15 юни лидерът на самопровъзгласилия се Сомалиленд Абдурахман Мохамед Абдула откри представителство на територията в Йерусалим в присъствието на израелския външен министър Гидеон Саар, а в седмиците преди това се появиха сведения за израелски разузнавателен пункт в района. На 25 юни ал-Хути заплаши, че всяко едно присъствие на Израел в Сомалиленд ще бъде посрещнато „с всички налични средства“ и че Йемен няма да остане безучастен. През призмата на Иран и хутите „сомалилендската схема“ е опит да бъде изграден преден плацдарм, който да следи пролива Баб ел-Мандеб, да отвори южен коридор за израелски удари по централен и южен Иран в обход на арабското въздушно пространство и да подготви логистика за евентуално изселване на палестинците от Газа. Стратегическата функция обаче е ясна: тя разпростира обявената от хутите морска „червена линия“ по цялата дъга на Аденския залив и Баб ел-Мандеб – същата дъга, към която сочи и сухопътната им амбиция на юг.

Взети заедно, въпросните ходове очертават рядко срещана ситуация за хутите. Примирието между САЩ и Иран освобождава техните сили, внимание и ресурси, които от пет седмици насам бяха обвързани с подкрепата за Техеран. Накъде ще ги насочат сега? Хутите не оставят място за гадаене – Амер и ал-Хути го отбелязват в прав текст. Въпросът не е дали искат Аденския залив и цялата страна (желаят ги от десетилетие), а дали този път ще успеят да ги достигнат. Досега логистиката, теренът и съпротивата на Юга винаги са надделявали над силите им. Свободните ръце променят едната страна на уравнението, но не и разстоянието до морето.

Възможно е обаче и по-предпазливо обяснение: мобилизацията, митингите и заплахите към Рияд да са просто лост за натиск по море. Целта би била удар по саудитското корабоплаване и икономика, за да могат хутите да диктуват условията по следващото примирие, а не подготовка за сухопътно настъпление. Кой от двата сценария ще бъде в ход, ще проличи по движението на тежкото оръжие. Тръгнат ли бригадите по оста Лахдж–Ад Дали и получи ли операцията официално название, тогава амбицията към Аден е реална. Остане ли ескалацията само в Червено море и в медийното пространство, тя е просто разменна монета за следващата сделка.

В близко бъдеще по-вероятен изглежда вторият сценарий. Сухопътният пробив до залива остава трудна задача дори срещу разединен противник, особено след десетилетие на провалени опити и предвид дългите логистични маршрути на юг. Но за първи път от години хутите разполагат едновременно със свободни ресурси и противник, разкъсван от вътрешни борби. И точно това, а не реториката им, е новото в уравнението за Йемен.

Иран предлага свободно преминаване през Ормузкия проток срещу сделка със САЩ.

🇮🇷🗣️🇺🇸 Иран може да обмисли възможността да позволи на корабите да плават свободно през оманската страна на Ормузкия проток без риск да бъдат атакувани. Това е едно от предложенията, представени в преговорите със САЩ, в случай че се постигне споразумение за предотвратяване на нова ескалация на бойните действия, съобщи Ройтерс, позовавайки се на свой неназован източник.

Войната доведе до най-голямото прекъсване на глобалните доставки на нефт и газ в историята, след като Иран блокира трафика през протока, където минават около 20% от световния поток на петрол и втечнен природен газ.

Стотици танкери и други плавателни съдове, заедно с 20 000 моряци, остават блокирани в Персийския залив от началото на войната с Иран на 28 февруари.

Източникът, пожелал анонимност поради чувствителния въпрос, заяви, че Иран е изразил готовност да позволи на търговския трафик да използва другата страна на тесния проток в териториалните води на Оман без никакви пречки от иранска страна.

Информаторът не уточни дали Иран би се съгласил също така да разчисти мините, които вероятно е поставил в този участък, нито дали на всички кораби, включително тези, свързани с Израел, ще бъде разрешено свободно преминаване.

Източникът обаче добави, че предложението зависи от това дали Вашингтон е готов да изпълни исканията на Техеран – условие, което е ключово за всеки един хипотетичен пробив по отношение на Ормузкия проток.

Тръмп и Иран отхвърлят дипломатическите опити за започване на преговори.

🇺🇸 Администрацията на президента Доналд Тръмп отхвърли опитите на съюзници от Близкия изток за започване на дипломатически преговори за прекратяване на войната в Иран, започнала преди 14 дни с масирана въздушна атака, ликвидирала иранското ръководство начело с Али Хаменей.

Иран, от своя страна, отхвърли сценарий за каквото и да е примирие, докато ударите на САЩ и Израел не спрат, заявиха пред Ройтерс двама висши ирански източници. Те добавиха, че няколко държави са опитали да посредничат за край на конфликта. Липсата на интерес от страна на Вашингтон и Техеран подсказва, че и двете страни се готвят за продължителен сблъсък, дори на фона на нарастващия брой цивилни жертви и скока в цените на петрола, предизвикан от затварянето на Ормузкия проток от Иран.

Оман, който посредничеше в разговорите преди войната, се е опитал на няколко пъти да отвори канали за комуникация, но Белият дом е дал да се разбере, че няма интерес. Това потвърждават двама източници, на които, подобно на останалите в този материал, е гарантирана анонимност, за да могат да говорят свободно по дипломатически въпроси.

Висш служител на Белия дом потвърди, че Тръмп отхвърля опитите за започване на преговори и се фокусира върху продължаване на войната с цел максимално отслабване на военния капацитет на Техеран.

„В момента той не се интересува от това и ние ще продължим мисията с пълна сила. Може и да дойде такъв ден, но не и сега“, заяви служителят.

В първата седмица на войната Тръмп написа в Truth Social, че иранският режим и армия са толкова разбити от американско-израелските удари, че искат да преговарят, но е „Твърде късно!“. Той е известен с резките си промени в позициите си във външната политика без предизвестие, което прави трудно да се изключи вероятността скоро да опипа почвата за подновяване на дипломацията.

„Президентът Тръмп заяви, че новото потенциално ръководство в Иран е дало индикации, че иска да участва в преговори и в крайна сметка ще го направи. Засега операция „Епична ярост“ продължава с пълна сила“, каза втори висш служител на Белия дом при запитване за коментар по темата.

Иранските източници посочиха, че режимът е отхвърлил усилията на няколко държави за преговори, докато САЩ и Израел не спрат въздушните удари и не изпълнят неговите искания, включващи окончателно спиране на атаките и изплащане на компенсации като част от споразумението за примирие.

Египет, който беше основен посредник преди войната, също е опитал да възстанови комуникацията, според трима източници от сферата на сигурността и дипломацията. Макар усилията да не показват напредък, те са осигурили известна военна сдържаност от страна на съседни държави, засегнати от Иран, твърди един от източниците.

Ирански дронове поразиха петролно депо в Оман.

🇴🇲 Ирански дронове поразиха петролно депо в пристанището Салала в Оман, съобщават държавните медии на Султаната, докато иранският режим продължава да нанася умишлени удари по енергийни цели в Персийския залив в отговор на продължаващите атаки на коалицията САЩ-Израел.

„Източник от службите за сигурност съобщи, че няколко дрона са били свалени, докато други са ударили резервоари за гориво в пристанище Салала“, предава официалната Информационна агенция на Оман, според която няма данни за пострадали.

Частната компания за морска сигурност Vanguard Tech съобщи за временно преустановяване на дейността на пристанището след удара в южната му част.

Вулкан изригна в Етиопия след 10 000 години покой.

🇪🇹 За първи път в документираната история изригна дълго спящият вулкан Хайли Губи в етиопския регион Афар, при което огромни облаци пепел се понесоха в посока Оман и Йемен, съобщават чуждестранни медии.

Специалисти отбелязват, че това е първото изригване за най-южния вулкан от веригата Ерта Але от около 10 000 години насам.

Събитието е регистрирано около 8:30 часа универсално време (UTC) в неделя, по данни на Центъра за предупреждения за вулканична пепел в Тулуза (VAAC).

В резултат на вулканичната активност стълбът от пепел и газове се е издигнал на височина 14 км, а в атмосферата са отделени големи количества серен диоксид. По последни данни от консултативния център в Тулуза изригването вече е спряло.

На картите на VAAC се вижда, че пепелта от по-ниските слоеве се носи над Червено море към Оман и Джибути, което е довело до издаване на предупреждения за въздушния трафик. От друга страна, пепелта от по-високите слоеве се очаква да достигне части от Пакистан, Иран и Индия.

Хайли Губи, който беше в хилядолетен покой, се намира в югоизточната част на вулканичната верига Ерта Але, в рифта Афар – един от най-активните вулканични райони в Източна Африка.

Към момента няма съобщения за нанесени щети по населените места или за засегнати полети вследствие на изригването.

Иран се е отказал от участие в петия кръг от преговорите със САЩ?

🇮🇷⚔️🇺🇸 Иран се е отказал от участие в петия кръг от преговорите със САЩ относно ядрената си програма, който трябваше да се проведе тази неделя в италианската столица Рим. Техеран не е предложил алтернативна дата, твърдят дипломатически източници.

Решението идва след изказване на върховния лидер аятолах Али Хаменей от началото на седмицата, в което той заяви, че не очаква съществен напредък от преговорите с Вашингтон. „Не смятаме, че това ще доведе до някакъв резултат. Не знаем какво ще се случи“, каза той, описвайки отричането на правото на Иран да обогатява уран като „голяма грешка“.

Четири кръга от косвени преговори с посредничеството на Оман, бяха проведени от 12 април насам, което отбеляза най-високото ниво на контакти между двете страни от излизането на Вашингтон от ядреното споразумение през 2018 г.

Иран продължава да настоява, че правото му на обогатяване на уран е „неподлежащo на преговори“, а представители от администрацията на президента Доналд Тръмп твърдят, че няма да приемат дори минимален ирански капацитет за обогатяване. „Имаме една много, много ясна червена линия и това е обогатяването“, посочи специалният пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф пред ABC News.

Иранският външен министър Сейед Абас Арагчи от своя страна подчерта, че страната му е отворена към „взаимно изгодно взаимодействие“ при условие, че Съединените щати уважат правата на Иран по Договора за неразпространение на ядреното оръжие (NPT) и премахнат санкциите.

Саудитска Арабия и Оман сблъскват интересите си в източен Йемен.

🇸🇦⚔️🇴🇲 През януари Силите на националния щит (NSF), подкрепяна от Саудитска Арабия салафитска милиция под командването на Рашад ал-Алими, ръководител на Президентския лидерски съвет на Йемен, разположиха свои части в източната провинция Махра.

Това разгръщане предизвика съпротива от страна на Комитета за мирни протести в провинция Махра (PPCMG), социално движение, което се противопоставя на всяко чуждо влияние в Махра, с изключение на това от Оман. Този ход сигнализира за възраждане на дългогодишното саудитско-оманско съперничество в региона, заплашващо стабилността на Махра и изострящо политическото разделение сред населението му.

Преди това шейх Ахмад Белхаф, по-рано беше една от ключовите фигури в PPCMG, дезертира от групата, посочвайки като причина за това разпространението на „дневния ред на хутите“ в редиците ѝ. Той приветства NSF и сформира отцепваща се фракция, наречена Правилния път на PPCMG. Обратно, шейх Али Салем ал-Хураизи, подкрепян от Оман племенен лидер и председател на PPCMG с връзки в движението на хутите, официално наречено Ансар Аллах, събра обществена съпротива срещу NSF и саудитското влияние, определяйки ги като заплахи за автономията на Махра.

NSF се стреми към привличането на бойци от местното население, включително не-салафити, за да получи подкрепа от общността в региона, а същевременно осигурява препитание на хиляди махри. Тази стратегия също има за цел да противодейства на племенните сили на Хурайзи, които получават значителни месечни плащания от Оман – до 200 омански риала (около 530 долара), според сведения на местни източници. В края на февруари на публична среща с ръководството на NSF присъстваха племенни лидери, служители по сигурността и активисти, което свидетелства за известно приемане на местно ниво.

Целите на Саудитска Арабия в Махра включват засилване на граничната сигурност и блокиране на контрабандата на оръжие, най-вече компоненти за дронове и ракети, за хутите през Оман. В края на миналата година на пропускателния пункт Сарфайт властите на Махра прихванаха оптични кабели, често използвани за преодоляване на заглушаването на дронове, което подчертава тази загриженост. Освен това саудитски инициативи като медицинския и образователен град на крал Салман имат за цел да стабилизират региона, като същевременно ограничават влиянието на подкрепяния от ОАЕ и стремящ се към отделяне Южен преходен съвет (STC), който постепенно спечели влияние в област Хадрамаут.

Оман гледа на присъствието на NSF като на риск за националната сигурност, тъй като се страхува от разпространение на салафитската идеология в своите западни региони, населени предимно със сунити, и саудитското посегателство близо до границите му. В исторически план Оман е използвал PPCMG и племенни мрежи, за да се бори с влиянието на Саудитска Арабия и ОАЕ в региона.

От декември 2024 г. Хураизи ръководи протести срещу NSF, включително в ал-Гайда, столицата на Махра, които обвиняват Рияд в дестабилизация. Схватките в средата на февруари между милициите против NSF подчертаха потенциала за избухването на насилие, въпреки че пълномащабен конфликт остава малко вероятен.

Губернаторът на Махра, шейх Мохамед Али Ясер, даде приоритет на деескалацията чрез племенни кодекси и диалог, докато икономическото сътрудничество на Саудитска Арабия с Оман смекчава напрежението. Все пак спорадичните протести и политическите търкания вероятно ще продължат. Проактивното ангажиране между губернатора и Хураизи е от решаващо значение за намаляване на поляризацията и поддържане на стабилността в Махра.

Проливни дъждове връхлетяха ОАЕ и околните страни, броят на жертвите в Оман нарастна до 18

Джип минава през огромна локва с вода на пътя с луксозния хотел Бурж ал-Араб на заден план в Дубай, Обединените арабски емирства, вторник, 16 април 2024 г.
📸 Снимка: AP Photo/Jon Gambrell

🇴🇲🇦🇪🌧️ Проливни дъждове връхлетяха Обединените арабски емирства във вторник, наводнявайки части от главни магистрали и оставяйки превозни средства изоставени по пътищата в Дубай, информира Асошиейтед Прес.

Междувременно броят на жертвите при отделни тежки наводнения в съседен Оман нарасна до 18, а други все още са в неизвестност, докато султанатът се подготвяше за бурята.

Дъждовете започнаха през нощта, оставяйки огромни езера по улиците, докато бурните ветрове прекъснаха полетите на международното летище в Дубай, най-натовареното в света за международни пътувания и дом на превозвача за дълги разстояния Emirates.

Полицията и екипите за спешна помощ се движеха бавно през наводнените улици, а аварийните им светлини мигаха в тъмната сутрин. Светкавици проблясваха по небето, като от време на време попадаха на върха на Бурж Халифа, най-високата сграда в света.

Училищата в ОАЕ, федерация от седем емирства, до голяма степен бяха затворени преди бурята, а тези държавни служители, които имаха възможност, работеха дистанционно. Много работници също останаха вкъщи, въпреки че някои се осмелиха да излязат, като нещастните закъсаха с превозните си средства в неочаквано дълбоките води, покриващи някои пътища.

Властите изпратиха камиони цистерни по улиците и магистралите, за да изпомпват водата.