Ешафод в Исфахан засилва опасенията за публични екзекуции по делото „Алихани“

Амирхосеин Сафари и братовчедите му Алиреза и Аболфазл Сепахи бяха осъдени на смърт след техния арест по време на безпрецедентните протести срещу режима в Иран през януари.

Архивна снимка от подготовката за публична екзекуция в Иран

20-годишните близначки Таране Рахими (вляво) и Ромина Рахими (вдясно) също са заплашени от смъртна присъда заради участието си в протестите през януари в Исфахан.

🇮🇷 Метална площадка за екзекуции беше издигната на 27 юли на площад „Алихани“ в иранския град Исфахан, а семействата на трима от осъдените на смърт – Амирхосейн Сафари и Аболфазл Сепахи и Алиреза Сепахи – бяха извикани в централния затвор „Дастгерд“ за свиждане, което те възприемат като последно.

Според IranWire присъдите може да бъдат изпълнени още днес, 28 юли. Iran International докладва засилено присъствие на полиция и паравоенни от „Басидж“ около площада, а публикации на очевидци в социалните мрежи описват ограничен достъп до района. Иранската съдебна власт не е потвърдила публично нито дата, нито място за екзекуциите.

Разполагането на ешафод на градски площад е значим сигнал. Публичните екзекуции остават малък дял от общия брой смъртни присъди в Ислямската република, но имат несъразмерно силна политическа функция: превръщат наказанието в демонстрация на държавна власт. По данни на Iran Human Rights и Ensemble contre la peine de mort най-малко 11 от общо 1639 екзекуции през 2025 г. са били изпълнени пред публика. От своя страна HRANA отчита 10 публични екзекуции при по-висок общ брой от 1922. Фактът, че съоръжението беше издигнато именно на площада, дал името на делото, засилва опасенията, че режимът води подготовка не за поредното изпълнение на смъртна присъда, а за символичен акт на възмездие.

Делото и протестите от януари

Производството произтича от събитията на 8 януари 2026 г. – 10-ия ден от протестната вълна, започнала на 28 декември 2025 г. със стачка на търговци в Големия базар в Техеран след рязкото обезценяване на риала. Впоследствие протестите се превърнаха в най-сериозното движение срещу ислямския режим за цялото му съществуване от революцията през 1979 г.

На 8 и 9 януари силите за сигурност откриха безразборен по демонстранти в Исфахан и застреляха няколко жители на града. Държавните медии съобщиха, че при сблъсъците са загинали четирима бойци от „Басидж“ и специалните части – Хосейн Рамезани, Мохамад Хемати, Сеид Али Хошуеи и Валиола Сафари. След това властите задържаха най-малко 59 души.

Съдебният процес се проведе пред Първи състав на Революционния съд в Исфахан, ръководен от Мортеза Барати, с участието на съдия Мохамад Реза Таваколи и прокурора Мохамад Нахджавани. Според Hengaw делото е приключило в три заседания, всяко от които е продължило около час. Подсъдимите не са могли свободно да изберат защитници, а част от присъдите са основани на самопризнания, които обвиняемите настояват, че са били изтръгнати с изтезания. Заседанията срещу двамата Сепахи са били проведени по видеовръзка от затвора.

23-ма обвиняеми са получили присъди от 5-10 години затвор, а най-малко 12 получиха смъртни присъди, въпреки че точния им брой е обект на разминавания. HRANA, позовавайки се на защитник по делото, посочи 15 присъди на първа инстанция, 14 от които вече са потвърдени. Съдебната агенция „Мизан“ от своя страна посочи обвинителни актове срещу 16 души. Алиреза Сепахи е получил 4 смъртни присъди, докато Аболфазл Сепахи – 3.

Процедура, изолация и вече изпълнени присъди

След като Върховния съд потвърди смъртните присъди, делото беше върнато на службата за изпълнение на наказанията към Революционния съд в Исфахан. На 18 юли около 30 политически затворници, включително всички осъдени на смърт по делото, са били изведени от отделението си под предлог за среща със съдия. Връзката им с останалите затворници е прекъсната, докато лишените от свобода, останали в отделението, обявиха стачка. HRANA съобщава отделно, че Алиреза и Аболфазл Сепахи са били преместени в единични килии.

На 19 юли Ерфан Есфандиари и Гол Мохамад Мохамади бяха обесени – първите изпълнени присъди по това дело. „Мизан“ потвърди екзекуциите. Според различни източници Есфандиари е бил на 18 или 19 години, а Мохамади – афганистански гражданин – на 23 или 24 години.

Семейството на Есфандиари е чакало пред затвора до ранните часове на сутринта. След като близките са се прибрали, баща му е бил повикан обратно и принуден да подпише декларация, че синът му няма да бъде погребан в Исфахан и че няма да се организира публична траурна церемония. Тялото е било погребано в Буин Миандащ без присъствието на семейството.

Оспорена доказателствена основа

Доказателствата срещу двамата Сепахи са предмет на сериозни спорове. Източник, близък до семействата, твърди, че записи от камерите за видеонаблюдение и други материали ги поставят на друго място по време на инцидента, но съдът не ги е разгледал по същество. Други подсъдими, държани в затвора „Довлатабад“, са заявили, че са били принуждавани чрез натиск и изтезания да потвърдят присъствието на братовчедите на площада и да подпишат предварително подготвени показания.

Тези твърдения не са били независимо разследвани. Защитникът не е получил пълен достъп до делото и не му е било позволено да копира или фотографира присъдата. Това е ограничило възможността на защитата да провери приложените доказателства и оставило семействата без точна информация за формулировката на обвиненията.

Случаят има и своето директно семейно измерение. Майката на Алиреза Сепахи, Сомайе Афшар, излежава 5-годишна присъда по същото дело. За свиждането със сина и племенника си тя е преместена от женското отделение. При ареста на Алиреза на 10 януари силите за сигурност са открили огън при влизането в дома на семейството; следи от куршуми са останали по сградата и съседните постройки.

Други обвиняеми и моделът на наказателно преследване

Сред останалите осъдени е Шервин Багериан Джебели, навършил 18 години броени дни преди задържането си. Иранската държавна телевизия излъчи негови самопризнания седмица след ареста и преди началото на процеса. Според експерти на ООН той не разбира напълно обвинението „мохаребе“ – „вражда срещу Бог“ – което може да бъде наказано със смърт.

Друг красноречив пример е Алиреза Раеиси, чиято смъртна присъда първоначално е заменена с 20 години затвор, а по-късно възстановена и потвърдена от Върховния съд. Един от материалите, представени срещу него, е гласово съобщение, с което е поканил своя братовчед Рамин Раеиси да участва в протестите. Рамин изчезва на 9 януари, а 9 дни по-късно неговото семейство открива трупа му в моргата с 4 огнестрелни рани в гърдите.

Същият съдебен състав разглежда и второ дело, свързано със събитията от 8 януари. 16 души, сред които собственик на магазин, две близначки на 20-годишна възраст и техни близки, са обвинени в „мохаребе“ за предполагаемо производство на запалителни бутилки и за връзка със смъртта на полковника от Корпуса на стражите на ислямската революция Абас Камрани. Според „Радио Фарда“ прокуратурата не е повдигнала отделно обвинение за убийство и не е представила доказателства, които да свързват пряко подсъдимите с неговата смърт.

Международният натиск и неговите граници

На 23 юли Независимата международна мисия на ООН за установяване на фактите за Иран отправи призив към Техеран незабавно да спре екзекуциите и да въведе мораториум върху смъртното наказание. На 27 юли 8 мандата на специалните процедури на ООН повториха призива и заявиха, че осъждането на 12 души на смърт в рамките на едно закрито производство, без ясно разграничаване на индивидуалната отговорност, не отговаря на международните стандарти за справедлив процес.

Държавният департамент на САЩ също поиска прекратяване на екзекуциите. До момента обаче международната реакция не е довела до видима промяна в съдебната или изпълнителната процедура. Това е съществено: Техеран традиционно оценява международния натиск не само по неговата политическа острота, но и по наличието на конкретна цена за продължаване на репресиите.

От индивидуално дело към по-широка кампания

Делото „Алихани“ е част от значително по-широка вълна на екзекуции по политически мотивирани обвинения. Центърът за човешки права в Иран е документирал най-малко 46 подобни екзекуции от 19 март насам, включително поне 23 на лица, задържани при януарските протести. Iran Human Rights отчита 24 екзекутирани демонстранти от същата протестна вълна. Само в „Дастгерд“ повече от 70 души очакват изпълнение на смъртни присъди, а десетки други протестиращи и политически затворници са изложени на непосредствен риск.

Темпото на производствата не е случайно. На 15 юли главният прокурор на Техеран Али Салехи съобщи, че по разпореждане на председателя на съдебната власт Голам-Хосейн Мохсени-Еджеи делата, свързани с протестите и последвалите военни кампании, са приключени и внесени в съдилищата. Това предполага централизирано административно ускоряване на репресивния цикъл – от разследване и присъда до изпълнение.

Разполагането на ешафод на площад „Алихани“ следователно трябва да се разглежда не като изолиран местен епизод, а като потенциална промяна в начина, по който държавата използва смъртното наказание. Ако присъдите бъдат изпълнени публично, властите ще преминат от ограничени, предимно затворнически екзекуции към открито демонстративно наказание на място, превърнато в символ на протестното движение. Това би означавало, че целта вече не е единствено елиминиране на обвиняемите, а дисциплиниране на по-широка обществена аудитория чрез страх.

Израел нанесе ответни удари срещу Иран.

🇮🇱🎯🇮🇷 Военновъздушните сили на Израел предприеха преди броени минути мащабен удар по военни цели в западен и централен Иран, стана ясно от официално изявление на Израелските отбранителни сили (IDF), които потвърдиха за поразени обекти на „иранския терористичен режим".

Ударът не е изолиран инцидент, а актът, който окончателно погребва крехкото примирие от 8 април и вероятно вероятно ще върне региона в състоянието на открита война, от което дипломацията се опитваше да го изведе в последните 7 седмици. Израелските действия са директен отговор на иранския обстрел с балистични ракети срещу северен Израел, извършен часове по-рано – първия такъв от влизането в сила на примирието – в открито предизвикателство към искането, отправено от американския президент Доналд Тръмп към премиера Бенямин Нетаняху да се въздържи от ескалация.

Геометрията на удара е добре позната от последната въздушна кампания, стартирала на 28 февруари, Масирани формации от израелски изтребители прелетяха през въздушното пространство на Сирия и Ирак – най-краткият маршрут от Леванта към Иран, по който те преминаваха и в предходната фаза на войната. Ирак, както и винаги, не е състояние да възпрепятства това преминаване, което всеки път илюстрира колко малко суверенен контрол върху собственото си небе упражняват федералните власти в Багдад. Ситуацията в Сирия е аналогична, особено след свалянето на Башар ал-Асад на 8 декември 2024 г. и последвалите израелски удари, унищожили последния останал противовъздушен капацитет на страната.

Спектърът на поразените обекти очертава систематични удари, насочени едновременно към военновъздушната мощ, противовъздушната отбрана, ракетното производство, индустрията за дронове и командно-репресивния апарат на Революционната гвардия:

• В Техеран и околностите: Докладвани са множество експлозии в западните предградия на столицата, като кадри потвърдиха директни попадения в района на летище „Мехрабад“, което има двойно цивилно-военно предназначение, тъй като подслонява ирански бойни самолети. Удари са регистрирани в Кередж – ключов индустриален пояс, разположен северозападно от столицата.
• В провинция Исфахан: В Наджафабад беше поразен склад за сглобяване на дронове. Регионалният център остава критичен възел за иранската балистична програма със своите производствени и изследователски мощности.
• В останалите региони: В Табриз беше ударена площадка за балистични ракети, докато в Есламабад-е Гарб (западната провинция Керманшах) беше нанесен прецизен удар по комплекс на Революционната гвардия в опит за ликвидиране на висши ръководни кадри. Взривове бяха отчетени и в Урмия, провинция Западен Азербайджан – направление близо до турската граница, където Израел вече е поразявал летищни обекти.

Качествено нов елемент, ако бъде потвърден, е ударът по остров Харк. Пристанището в Персийския залив, през което минава до 90% от износа на ирански петрол, вече беше мишена на удари през пролетта, но тогава както и двата съюзника (САЩ и Израел) поразиха единствено военни цели на острова и съзнателно оставиха петролно-газовата инфраструктура, която по-късно е оценена като практически непокътната. Ключов детайл от тази нощ е не дали Харк е ударен, а каква е била конкретната цел: повторение на предишните атаки или първото известно посегателство срещу самия терминал. Прекрачването на този праг – който САЩ не пожела да премине досега – би превърнало кампанията от такава, насочена срещу военната машина на режима, към директна атака срещу икономическото му оцеляване, с незабавно отражение върху цената на барела и сигурността на залива.

Междувременно израелски канали докладват, че Военноморските сили на Израел са участвали в ударите, като са изстреляли крилати ракети с голям обсег от източната част на Средиземно море, а на кадри от Бейрут могат да бъдат видяни снаряди, преминаващи през небето над града. Израел притежава система с подводно базирана с такъв обсег – крилатата ракета Popeye Turbo от подводниците клас „Делфин", която може да поразява цели до 1500 км.

В последователността, довела до размяната на удари от изминалата нощ, се забелязва очевидна ескалационна верига. На 7 юни въздушен удар по щаб на Хизбула в южните предградия на Бейрут в отговор на атака от страна на терористичната групировка срещу северните общности на Израел, бе извършен без предварително известие от страна на IDF. По данни на ливанското здравно министерство, 2 души загинаха, а други 20 са ранени. Техеран, който предварително заплаши, че удар срещу Хизбула в Бейрут ще доведе до пълномащабна регионална война, отговори със залп от балистични ракети срещу Израел – първия такъв след влизане в сила на примирието през април, при което бяха докладвани редица взривове в северен Израел. По-късно израелското командване обяви, че всички ирански ракети, изстреляни срещу страната през нощта, са свалени, с изключение на попадналите в безлюдни площи. Президентът Доналд Тръмп обяви пред Axios, че планира да разговаря с израелския премиер Бенямин Нетаняху, за да го убеди да не отвръща. Ударите от последния час са отговорът на това искане – и той е отрицателен.

Оперативната уязвимост, която Израел експлоатира, е наследство от пролетта. Противовъздушната отбрана на Иран понесе системна деградация от съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел, която стартира на 28 февруари 2026 г. – офанзива, която през първите 12 часа въвличаше близо 900 удара по ешелонираната ПВО, ракетна инфраструктура и военно-политическото ръководство на Иран, отнемайки живота на върховния лидер аятолах Али Хаменей и десетки други ръководни кадри.

След над 5 седмици бомбардировки иранската ПВО мрежа така и не беше възстановена; повторното проникване в дълбочина, до ключови градове като Техеран, Исфахан и северозападните части на страната в рамките на една нощ подсказва, че темпото на това възстановяване остава далеч зад готовността на Израел отново да го тества. Асиметричното съотношение между израелските способности за поразяване и иранските такива за отбраняване е оперативната предпоставка, която прави подобна кампания не само възможна, но и опасно изкушаваща.

Същинското събитие от изминалата нощ не е самата размяна на удари, а структурният колапс на архитектурата за деескалация, която Вашингтон изгради, за да замрази войната от пролетта. Примирието между САЩ и Иран, сключено на 8 април и удължено безсрочно на 21 април, не почиваше на споделен интерес от мир, а на взаимно изтощение и американски натиск. При положение, че ливанският и иранският фронт отново се вплетоха в обща ескалация – обстрелът на Хизбула по северен Израел, ответният израелски удар по Бейрут, иранската ракетна атака срещу Израел и израелския удар срещу Иран – натрупаните със седмици нарушения вече прераснаха от постепенна ерозия в окончателно загърбване на примирието.

По-показателен от ударите е политическият факт, че те бяха нанесени въпреки изричната молба на президента Тръмп – индикатор за свиващия се лост на Вашингтон над вземането на решения от страна на Израел и неговото връщане към доктрината на ескалационна доминация, в рамките на която инициативата се откупува с готовност за поемане на риск от нова ескалация. А той вече не е хипотетичен: през изминалата седмица ирански дронове бяха свалени в небето над Ормузкия проток, а балистични ракети реализираха попадения в Кувейт и Бахрейн – напомняне, че всяко ново стъпало неизбежно ще въвлече Персийския залив и енергийните коридори.

Неясно остава единствено дали израелските удари от изминалата нощ ще останат с ограничени по обхват, с цел връщане на възпирането, или ще се окажат началото на нова устойчива кампания на въздушни удари по образец на тази от пролетта. Наблюдаваните индикации клонят към второто, но окончателния отговор ще зависи от това дали през следващите 24 часа ударите ще продължат и дали отговорът на Иран ще възпроизведе този от март с масиран ракетен обстрел, превърнал размяната на удари в пълномащабна война. Дотогава по-предпазливото заключение е, че примирието е мъртво, а въпросът вече не е дали войната се завръща, а с каква интензивност.

Гроси: По-голямата част от обогатения уран на Иран вероятно все още се намира в Исфахан.

По-голямата част от обогатения уран на Иран с подходяща концентрация за ядрени оръжия вероятно се намира все още в ядрения комплекс в Исфахан, който миналата година беше обект на въздушни удари, а в настоящата кампания на Израел и САЩ беше подложен на по-слаби удари. Това съобщи директорът на ядрената агенция на ООН в интервю за Асошиейтед Прес.

Рафаел Гроси поясни, че Международната агенция за атомна енергия (IAEA) разполага със сателитни снимки от последиците на последните въздушни удари на САЩ и Израел срещу Иран, а също така, че „продължава да получава информация“.

Инспекциите на IAEA в Исфахан бяха прекратени в началото на 12-дневната война с Израел миналия юли, когато американския стратегически бомбардировачи B-2A Spirit нанесоха удари с противобункерни бомби GBU-57A по съоръжението.

Ядреният надзор на ООН смята, че голям процент от обогатения до оръжейно ниво уран „е бил съхраняван там през юни 2025 г., когато избухна 12-дневната война, и е останал там оттогава насам“, сподели Гроси.

„Не успяхме да инспектираме обекта, нито да потвърдим или отречем, че материалът е там и че печатите на IAEA са непокътнати“, допълни той. „Надявам се, че ще успеем да го направим, така че това, което споделям, е нашата най-добра оценка.“

Кадри от сателит на Airbus показват камион, натоварен с 18 сини контейнера, който влиза в тунел в Центъра за ядрени технологии в Исфахан на 9 юни 2025 г. непосредствено преди началото на войната. Предполага се, че тези контейнери съдържат високообогатен уран и вероятно все още се намират там.

IAEA настоява да инспектира и иранските ядрени обекти в Натанз и Фордо, където също се намира известно количество ядрен материал.

Ислямската република е страна по Договора за неразпространение на ядрено оръжие, а нейният преглед се извършва в момента в централата на ООН. Съгласно разпоредбите му Иран е длъжен да отвори ядрените си съоръжения за инспекция от IAEA, подчерта Гроси.

Данни на агенцията сочат, че Техеран разполага с 440,9 кг уран, обогатен до 60% чистота – малка техническа стъпка от нивото от 90%, нужно за оръжейни цели. Гроси заяви, че според IAEA близо 200 кг се съхраняват в тунелите на обекта в Исфахан.

Мощни експлозии в Исфахан след въздушен удар по база на аерокосмическите сили.

💥🇮🇷 Кадри, публикувани в социалните мрежи през последните часове, показват поредица от мощни експлозии в района на военното летище „Бадр“ в град Исфахан – база на Аерокосмическите сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

Видеото, заснето от разстояние и потвърдено като автентично от Frontline Monitor чрез технически анализ, показва най-малко четири отделни детонации с високи огнени стълбове и характерни гъбовидни облаци, последвани от продължителни вторични експлозии – ясна индикация, че са били засегнати складове с боеприпаси, ракетно гориво или експлозиви.

Летище „Бадр“, което се намира в югоизточната част на Исфахан, е ключова оперативна база за безпилотни системи и балистични ракети. Към 11 март 5 от 6 военни бази в южната периферия на централния ирански град вече бяха поразени от въздушни удари в хода на операция Epic Fury, като единствено базата „Шахид Ватанпур“ оставаше незасегната, според Alma Research and Education Center.

Сателитни снимки от 8 март потвърдиха мащабни щети върху поне четири сгради, пистата и пътеките за рулиране на авиобазата от по-ранни удари, а на 11 март ново видео, заснето от очевидци, показа мощни експлозии в хълма, където е разположен съвместен склад за въоръжение и позиция за ПВО, отбелязва Critical Threats.

Наличието на мащабни вторични експлозии в нощните кадри е съществен индикатор. Това предполага, че въпреки серия от предишни удари „Бадр“ е продължила да действа като активен складов и оперативен център или че IRGC е направил опит да възстанови и попълни съоръжението след по-ранните поражения.

Аерокосмическите сили на IRGC управляват иранската програма за балистични ракети, сред които ракетите със среден обхват (IRBM) с радиус над 2000 км, посочва Iran Watch. Освен това в Исфахан се намира ядрен център: градът е дом на завода за конверсия на уран, поразен от израелски удари, и на стоманен комплекс „Мобараке“ – обект с двойно (промишлено и военно) предназначение, съобщава FDD.

Този пореден удар вероятно е нанесен в рамките на усилията на САЩ и Израел за деградация на иранския ракетен потенциал, който по оценка на Global Defense Corp е редуциран със 70% от началото на операцията, но въпреки това запасът от балистични ракети със среден обхват остава почти непокътнат в хранилища под земята. Фактът, че ударите по „Бадр“ продължават над месец след началото на конфликта, е показателен за това колко трудна е задачата по трайно унищожаване на разпръснатата и отчасти подземна инфраструктура на иранската ракетна програма.

Fars News: Две енергийни съоръжения са ударени в Исфахан и Хорамшахър.

🇮🇷⚡️ Две енергийни съоръжения в градовете Исфахан и Хорамшахър бяха ударени тази нощ, съобщава Fars News Agency, според която ескалацията е настъпила въпреки изявлението на президента Доналд Тръмп за 5-дневно отлагане на атаките срещу енергийната мрежа на Ислямската република.

Според държавната новинарска агенция, ударите са поразили административна сграда на газовата служба и газорегулаторна станция на улица „Каве“ в северен Исфахан, причинявайки материални щети по части от съоръжението и няколко близки къщи. Превантивните мерки за безопасност, които включват извеждане от експлоатация на станцията преди удара, са предотвратили голяма експлозия.

В Хорамшахър снаряд е ударил район в периферията на станция на газопровод, съобщиха местните власти, като отбелязаха, че няма жертви, а енергийните доставки не са прекъснати.

В понеделник Тръмп заяви, че всеки план за атаки срещу иранската енергийна мрежа ще бъде отложен с пет дни, посочвайки като причина „сериозни преговори“ и възможност за постигане на споразумение. Техеран отрече да води директни преговори с Вашингтон.

Председателят на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф заплаши, че критичната инфраструктура на Близкия изток ще се изправи пред „необратимо унищожение“, ако електроцентралите на Иран се превърнат в мишена на удари. Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) също предупреди, че всеки отговор ще включва израелски електроцентрали и обекти, захранващи американските бази в региона.