Узбекистан подменя съветските си изтребители с китайски J-10CE.

🇺🇿✈️🇨🇳 Появи се ясна снимка на китайски изтребител с маркировка, приписвана на Военновъздушните сили на Узбекистан. Тя беше публикувана в понеделник, 16 август, от Андреас Рупрехт, изследовател на китайската бойна авиация, който го определи като вероятно първото ясно изображение на J-10CE за страната от Централна Азия. Това е най-силната визуална индикация досега, че Ташкент подменя съветското авиационно наследство с техника, произведена в Чънду, макар самата снимка да доказва по-малко, отколкото се твърди около нея.

Силуетът на самолета е разпознаваем без особено съмнение. Делтовидно крило с предно хоризонтално оперение, свръхзвуков въздухозаборник без отделителна пластина от типа DSI, тъмен радарен обтекател и светлосива окраска насочват към J-10CE. Разпознаването като узбекски зависи основно от червеникавата маркировка до въздухозаборника, тъй като бордовите номера не се четат, а на фона се вижда единствено чисто небе без ориентири за геолокация. Публикуваните от 16 август версии са различни изрезки от една и съща снимка, поради което броят им не представлява независимо потвърждение.

Подобни доставки обикновено се проследяват по серийните и бордовите номера на самолетите. През юни 2025 г. онлайн акаунт с името Hurin, който следи китайската авиационна промишленост, публикува кадри на нови експортни единици J-10CE и посочи, че те не са предназначени за ВВС на НОАК. Потвърдени бяха видими номера 204, 205 и 206 от втората експортна партида. През август този акаунт съобщи за самолети, предадени на Узбекистан, с номера от диапазони 101X и 102X, които не отговарят на предишната партида. Рупрехт отбеляза, че при подобни разкрития обичайната последователност започва с неуточнени слухове и преминава през устно потвърждение от авторитетен източник, но без да има представени доказателства. В този случай тази последователност изглежда е прескочена.

В основата на всички последващи твърдения стои предполагаем договор за 24 самолета на стойност около 1 млрд. долара. Ташкент не е обявил официално нито брой на самолетите, нито график на доставките, нито стойност на сделката. При единствената документирана намеса на узбекската държава по темата не става дума за потвърждение. През април 2025 г. след като Defence Blog съобщи за вероятния договор, Агенцията за отбранителна промишленост към Министерство на отбраната на Узбекистан поиска материалът да бъде свален от сайта.

„Бих искал да Ви информирам, че тази информация не отразява реалността. В момента се водят преговори с няколко държави по въпроса и публикуването на подобни сведения може да повлияе на разговорите ни с други държави. Бихме били дълбоко благодарни, ако отложите статията за известно време. Щом бъде взето окончателно решение, ще Ви уведомим на Вашия адрес“, пише тогава висш служител на агенцията, която не е потвърдила, но и не е отрекла сделката оттогава насам, а Министерството на отбраната на Узбекистан е отказало коментар и пред местното издание Kun.uz.

Авиационният парк, който трябва да бъде заменен, наближава края на своя експлоатационен ресурс. Данни на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) за 2024 г. показват, че страната разполага с общо 12 действащи МиГ-29 и МиГ-29УБ. На съхранение се намират допълнителни 18 МиГ-29 и 26 Су-27 и Су-27УБ. Цената на един J-10CE се оценява в диапазона 40-50 млн. долара – под цените на предложенията от западни държави в същия клас.

Основната разлика в сравнение с наличния парк се крие в поколението бордова електроника, сензорите и въоръжението. МиГ-29 от ранните съветски серии използва импулсно-доплеров радар и може да пренася различни ракети въздух–въздух, част от които имат обсег от порядъка на 50 км. J-10CE разполага с радар с активна фазирана антенна решетка (AESA), китайски двигател WS-10B и ракети PL-15E с публично обявен максимален обсег до 145 км.

Тази комбинация позволява проследяване на повече цели едновременно и поразяването им от значително по-голяма дистанция. Каталожният обсег на една ракета обаче не е равнозначен на гарантирана дистанция за поразяване в реални бойни условия, тъй като зависи от височината, скоростта и курса както на самолета носител, така и на самата цел. За държава с дълги граници подобни способности биха осигурили по-широк периметър на въздушен контрол с по-малък брой самолети във въздуха.

Промяната обаче не се свежда само до обсега на прехващане. Съветските самолети са обвързани с руски резервни части, ремонтен цикъл и система за обучение на екипажи. Китайската платформа подменя изцяло тази верига, а според наличните данни узбекски пилоти вече минават преквалификация в Китай. Поръчката за 24 самолета би обвързала Ташкент с производителя в Чънду и със системата за логистична и техническа поддръжка за поне две десетилетия, което би направило решението трудно обратимо.

Китайската военна техника не навлиза в Узбекистан за първи път. Страната вече придоби зенитно-ракетния комплекс FD-2000 – експортния вариант на HQ-9. През февруари 2025 г. узбекските военни показаха друга китайска зенитно-ракетна система, с която вероятно заменят съветските С-125 „Печора“. Бойната авиация е следващата и най-скъпа стъпка по същата линия, тъй като изисква най-продължителния ангажимент за техническа, логистична и сервизна поддръжка.

Узбекистан е особено подходяща държава за пробив на китайската военна авиация. Властите в Ташкент се отказаха от членството в Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) през 2012 г. Тогава на 28 юни те изпратиха съответната нота до секретариата на организацията, и оттогава завръщане изобщо не е било на дневен ред. Многовекторната политика продължава да стои в основата на външната политическа линия на страната.

Към това се добавя и икономическата сметка. Руската авиационна промишленост обслужва приоритетно собствените потребности в условията на продължаваща война срещу Украйна, което понижи доверието на чуждите клиенти в ключови условия като срокове за доставка, осигуряване на резервни части и изпълнение на модернизация. Покупката на руска военна техника носи риск от американски санкции по CAATSA: закон за противодействие на противниците на САЩ със санкции, отбелязва Aerospace Global News. До момента няма официална реакция на предполагаемата узбекска поръчка от страна на Москва. Според украинското издание Defense Express руските военни медии са отразили първоначалните съобщения през април 2025 г. с видимо раздразнение.

Предполагаемата поръчка не е изолиран случай. Търговската репутация на J-10CE до голяма степен стъпва върху пакистанската версия за въздушния сблъсък от 7 май 2025 г. Тогава ВВС на Пакистан обявиха, че този самолет е свалил индийски Dassault Rafale с ракета PL-15, изстреляна от голямо разстояние. Ройтерс пусна материал за сблъсъка на 2 август 2025 г. Индия не е потвърдила видовете загубени изтребители, а Dassault категорично отхвърли твърдението. Спорът за резултата остава открит, но отражението върху пазара вече е факт: Бангладеш води преговори за 20 самолета на стойност около 2,2 млрд. долара, като си постави за цел договорът да бъде подписан до август 2026 г.

Колко самолета действително са пристигнали в Узбекистан, остава наясно. Сведенията за първи 2 единици в Ташкент от юли 2025 г. не могат да бъдат проследени до официално държавно изявление. Твърденията за пристигането на още 4 самолета на 21 и 22 юли 2026 г. произхождат единствено от любителски акаунти на китайски граждани и не са получили потвърждение от нито една от двете страни.

Ако договорът реално е финализиран, Узбекистан вероятно ще получи целия предвиден обем. Искането за отлагане на публикацията с аргумента, че може да повлияе на водени преговори, сочи, че тази сделка поне е била разглеждана сериозно, въпреки че не доказва нейното окончателно сключване. Поредицата от кадри на нови експортни самолети през последната година също насочва към такова развитие.

Съществува обаче и алтернативно обяснение, подкрепено от предишните търсения на Ташкент. В края на 2023 г. той планираше поръчка на френски изтребители Dassault Rafale, която по-късно започна да буксува, а през 2025 г. вниманието му първоначално беше насочено към пакистанския JF-17. Съществената разлика е, че нито при Rafale, нито при JF-17 се появиха самолети с узбекски маркировки.

Посоката би била убедително потвърдена от снимка с ясно четими бордови номера, направена в узбекска авиобаза, от официално съобщение на Министерството на отбраната или евентуално участие на J-10CE на съвместно учение с чуждестранно присъствие. Хипотезата би отслабнала при продължаващо отсъствие на нови доставки до края на годината или евентуални поръчки на руски или пакистански платформи, шанс за което към момента клони към нулата.

Египет се насочва към южнокорейските изтребители FA-50 за сметка на китайските J-10C.

Китайски изтребители J-10 са изложени по време на първото издание на Международното авиошоу в Египет на международно летище Ел-Аламейн в Ел-Дабаа, 3 септември 2024 г.

🇪🇬🤝🇰🇷 Египет извършва внимателна оценка на различни варианти за придобиване на изтребители, след като китайските J-10C пристигнаха за учението Eagles of Civilization 2025, като според съобщенията Кайро вече предпочита южнокорейския FA-50.

Египетският посланик в Сеул Халед Абделрахман разкри, че се водят преговори за закупуване на 100 изтребителя FA-50 с включването на възможен трансфер на технологии. Разговорите между Египет и корейски компании напредват положително, а официални лица изразиха оптимизъм, че техническите дискусии ще доведат до благоприятно споразумение в близко бъдеще.

Очаква се Египет да направи първоначална поръчка на 36 от общо 100 изтребителя, а останалите да бъдат сглобявани в Хелуан. Подписаното през 2023 г. споразумение между Korean Aerospace Industries (KAI) и Арабската организация за индустриализация (AOI) позволява производството на местна почва в Египет. Представител на KAI подчерта значението на сделката за развитието на авиационния сектор в страната и регионалното сътрудничество като цяло.

Ако бъде потвърдено, това представлява сериозен напредък за партньорството между Египет и Южна Корея в сферата на отбраната. Преди придобиването на FA-50 Кайро направи поръчка на 216 самоходни гаубици K9 Thunder на Hanwha, няколко машини за презареждане с боеприпаси K10 и 51 командно-контролни единици K11. Общата стойност на поръчката възлиза на около 1.7 милиарда долара.

Египетските военновъздушни сили разполагат с флот от американски, руски и френски самолети. През 2015 г. страната закупи 24 изтребителя Dassault Rafale от Франция и 46 единици МиГ-29M2 от Русия. Макар доставките на МиГ да започнаха през 2017 г., войната между Русия и Украйна прекъсна поддръжката и доставката на резервни части. Освен това Кайро придоби приблизителн две дузини Су-35 от Русия, но сделката впоследствие бе анулирана, като според съобщенията това е станало под натиск от страна на САЩ.

В резултат на това египетските ВВС търсят съвременен боен самолет да запълни тази празнина. Освен това страната трябва да модернизира съществуващия си флот от F-16 или да инвестира в модерни изтребители, за да засили оперативната си готовност. В същото време обаче стриктните американски разпоредби, свързани с резервните части и експлоатацията, създават пречки за тези модернизации, което допълнително засилва нуждата от нов самолет.

Решението на Египет да избере FA-50 може да се разглежда като удар върху амбициите на Китай, тъй като Пекин рекламираше активно J-10C Vigorous Dragon на Кайро в продължение на месеци. Спекулациите за възможна покупка на J-10C от Египет се засилиха след показването на самолета на авиошоуто Egypt International Air Show през септември 2024 г.

Въпреки тези очаквания, преориентирането на страната към FA-50 показва предпочитание към отбранително партньорство с Южна Корея. Въпреки това Китай остава ангажиран с разширяване на влиянието си на оръжейния пазар в Близкия изток и най-вероятно ще опита да потърси други пътища за сътрудничество с Египет.

От пристигането на J-10C в Египет за първите съвместни въздушни учения насам, се спекулира, че Пекин продължава да ухажва египетските ВВС за сделка. До момента Китай е изнасял този самолет единствено за Пакистан и търси усилено нови клиенти за изтребителя от 4.5 поколение. Ако Египет избере FA-50, това ще е вторият случай, в който Южна Корея надделява над Китай в сделка за изтребители, след като Малайзия предпочете FA-50 пред JF-17 Thunder, който е продукт на съвместното партньорство между Китай и Пакистан.

По време на промоцията на FA-50 в Тайланд миналата година изпълнителният директор на KAI, Канг Гу-йонг, заяви, че самолетът може да се конкурира с американския F-16 по възможности във въздуха, но струва наполовина и изисква по-малко поддръжка. KAI редовно използва този аргумент, за да привлече потенциални купувачи.

FA-50 идва от T-50 – свръхзвуков учебен самолет, базиран на F-16, предназначен за подготовка на пилоти за KF-16 и F-15K. Преди това Полша избра FA-50 пред американския F-16, а Малайзия – пред JF-17 Block III.

Ключов фактор за нарастващата привлекателност на FA-50 е краткият срок за доставка. Полша например получи първите два самолета само 10 месеца след подписване на договора с компанията-производител KAI. Съобщава се, че Полша е предпочела FA-50 пред F-16 Viper именно заради по-бързата доставка. FA-50 е предназначен за въздушна отбрана, удари по земни цели и обучение на пилоти.

Според KAI, самолетът разполага с удължен обтекател, тактическа връзка за данни, подобрена авионика, увеличен капацитет за гориво, прецизно насочвани оръжия и системи за самозащита. Освен това включва израелския радар EL/M-2032 с импулсно-доплеров режим. Проектиран като лек изтребител, радарните му възможности са сравними с тези на KF-16 – лицензирана версия на американския F-16.

Южна Корея развива отбранителната си индустрия, разработвайки едноместна версия на FA-50. Инициативата, обявена миналата година от индустриалното министерство на страната, включва стратегическа инвестиция в сътрудничество с KAI и е насочена към повишаване на оперативната ефективност на модела.

Основните промени включват замяна на задната седалка с резервоар за гориво и премахване на определени системи за оптимизиране на разходите и евентуално увеличение на въоръжението. Все още обаче не е ясно дали Южна Корея ще предложи тази подобрена версия на Египет като част от по-широката си експортна стратегия.

Китай предлага изтребители J-10 и J-31 на Египет като алтернатива на американските самолети.

Изтребители J-10B провеждат обучение на военен полигон на бригада от военновъздушните сили на командването на Северния театър на китайската Народна освободителна армия в подготовка за предстоящото състезание "Aviadarts" на Международните армейски игри през 2017 г.
📸 Снимка: eng.chinamil.com.cn

🇪🇬🤝🇨🇳 Египетските военновъздушни сили обмислят придобиването на китайски изтребители J-10C и J-31, за да модернизират своя флот, позиционирайки Китай като логичен вторичен доставчик на фона на сложни отношения с Русия и САЩ.

J-10C предлага усъвършенствани възможности на по-ниска цена, докато J-31 би се противопоставил на F-35 на Израел. Тази инициатива идва, когато Египет се стреми да разнообрази своите военни активи поради продължаващите санкции срещу Русия и близките отношения на САЩ с Израел.

Дискусиите между египетски и китайски официални лица продължават, като последните доклади показват, че командирът на египетските военновъздушни сили, генерал-лейтенант Махмуд Фуад Абдел Гавад, се е срещнал с китайския си колега, генерал Чанг Дингкиу, в Пекин. Тези дискусии включват потенциална продажба на изтребители J-10C и J-31, подчертавайки интереса на Египет към модернизирането на своите военновъздушни сили. Египет е закупувал китайско военно оборудване и в миналото, включително бомбардировачи Xi’an H-6 и изтребители J-6, и проявява нарастващ интерес към модерни изтребители от края на 2022 г.

Chengdu J-10C е четвърто поколение, едномоторен, многоцелеви боен самолет, разработен от Chengdu Aircraft Industry Corporation (CAC). Програмата J-10 започва през 1986 г. с цел разработване на изтребител, способен да се противопостави на руските МиГ-29 и Су-27. J-10C, е негов модернизиран вариант, разполагащ с усъвършенствани системи за електронна война и радар с активна електронно сканирана решетка (AESA). Той поддържа разширени възможности с капсули за насочване, лазерно насочвани бомби и ракети въздух-въздух. J-10C официално влезе на въоръжение в китайските ВВС през декември 2017 г. и според последните доклади се експлоатира от Китай и Пакистан. Египет изрази интерес към придобиването на дузина единици, като по-ниската цена му дава значително предимство пред западните и руските изтребители.

J-10C е проектиран с аеродинамично оформление, което подобрява неговата маневреност и цялостно повдигане. Задвижва се от един руски турбовентилатор Люлка-Сатурн АЛ-31ФН, способен да развива максимална скорост от 2200 км/ч и обсег от 3200 км. Самолетът също така е оборудван с модерна авионика, включително IRST сензор и различни външно монтирани авионики за навигация, насочване към атака и мисии за електронно разузнаване.

Shenyang J-31, известен също като FC-31, е двумоторен стелт изтребител от пето поколение, разработен от Shenyang Aircraft Corporation, дъщерно дружество на Aviation Industry Corporation of China (AVIC). J-31 направи първия си полет на 31 октомври 2012 г. Предназначен е за различни роли, включително близка въздушна поддръжка, въздушни бомбардировки и операции по блокиране. Самолетът е с размери приблизително 16,9 метра дължина, 4,8 метра височина и има размах на крилата от 11,5 метра, с максимално тегло при излитане от 25 тона. Може да развие скорост до 2200 км/ч.

J-31 разполага с усъвършенствани стелт характеристики, включително вътрешен отсек за оръжия и дизайн на свръхзвуков вход без отклоняващо устройство, което подобрява възможностите му за избягване на радари. Самолетът е оборудван с модерна авионика, включително AESA радар, IRST системи и електрооптична система за насочване. Тези способности го позиционират като значителен напредък в китайската военна авиация, с потенциални експортни версии, които вероятно ще привлекат страни, търсещи алтернатива на западните изтребители от пето поколение.

Вариантите на J-31 включват F-60 за износ. Що се отнася до въоръжението, J-31 може да бъде оборудван с ракети с малък обсег PL-10 и ракети въздух-въздух със среден обсег PL-12. Може да носи и 8 бомби с дълбоко проникване по 500 kg всяка и 30 по-малки бомби, с шест външни точки на твърдост и вътрешен отсек.

Авиониката включва оптична система за ранно предупреждение с разпределена апертура (DAS) и електрооптична система за насочване (EOTS). За мобилност J-31 се задвижва от два двигателя Климов РД-33, постигащи скорост от 2200 км/ч (1,8 Маха) и обсег от 4000 км. Неговият потенциален износ за Египет ще отбележи първата международна продажба, освен ако Пакистан не го поръча първи.

Появата на Китай като основен играч на световния оръжеен пазар е очевидна, заемайки четвърто място по износ на оръжия между 2019 г. и 2023 г., според доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI). Египет, ключов играч в глобалния внос на оръжия, се нарежда на седмо място, доставяйки оръжия от Франция, Германия, Русия и Съединените щати. Дългогодишните отношения в областта на отбраната между Египет и Китай датират от 70-те години на миналия век, след дистанцирането на Египет от Съветския съюз след войната от Йом Кипур през 1973 г. През десетилетията Египет диверсифицира своя арсенал с набор от китайско оборудване, включително подводници, разрушители, ракетни лодки и различни видове самолети.

Стратегическото партньорство между Египет и Китай се подчертава от значителни оръжейни сделки и усилия за съвместно производство. Неотдавнашните срещи между египетски и китайски военни служители, включително посещение във военновъздушната база Таншан, където египетски служители наблюдаваха представянето на китайски изтребител J-10C, подчертават високите нива на текущо сътрудничество. Дискусиите включват и съвместни производствени проекти и трансфер на напреднали технологии, подчертавайки ангажимента на двете нации за проучване на нови области на сътрудничество.

Политиката на ненамеса и стратегическият подход на Китай към износа на оръжия се харесват на Египет, тъй като Пекин не налага политически условия и гарантира, че споразуменията не нарушават регионалния военен баланс. Тази политика, съчетана с конкурентни цени и напреднали технологии, прави Китай привлекателен доставчик за отбранителните нужди на Египет.