Полша спира последните си МиГ-29 за Украйна заради провален обмен срещу дронове

🇵🇱⚔️🇺🇦 Полша няма да предаде на Украйна остатъка от изтребителите си МиГ-29, а поетапно ще ги изведе от експоатация, тъй като замисленият обмен по формулата „самолети срещу дронове“ окончателно се е разпаднал. Вицепремиерът и министър на националната отбрана Владислав Кошиняк-Камиш обяви, че е предложил „партньорски подход“ – полските машини срещу украинска технология и производствен опит в сферата на безпилотните системи – за който Киев е дал своето съгласие, но въпреки това не е изпълнил ангажимента си. Това стана ясно от изявление на Кошиняк-Камиш пред Wirtualna Polska, потвърдено от украински и западни медии, което слага край на договорка, дискутирана повече от година.

„Украинците първоначално се съгласиха, но не спазиха договорката, така че няма да има МиГ-ове за Украйна – защото Полша няма дронове, нито способността да ги използва“, заяви Кошиняк-Камиш пред Wirtualna Polska. Причината за нежеланието на Киев да сподели технологията, добави министърът, се крие в историческия спор между двете страни. Украинската страна не е коментирала публично тази версия; целият разказ за провала на размяната засега стъпва на думите на полския министър.

Полша вече предаде на Украйна 14 свои МиГ-29 през 2023 г. – 4 през април и 10 през май – така че сегашното решение засяга последния остатък от флота, а не първата партида. По президентска линия само преди няколко месеци Полша заяви готовност да прехвърли и тези машини: през януари 2026 г. полският президент говореше за предаване на целия остатъчен флот. Броят на засегнатите самолети остава спорен – по едни данни в строй остават около 14 корпуса (11 едноместни и 3 двуместни), докато по други има 6-8 вече отписани изтребителя, които е трябвало да стигнат до украинските въоръжени сили до края на 2026 г. Двустранното споразумение за сигурност от юли 2024 г. предвиждаше прехвърляне на цяла ескадрила – най-малко 14 машини.

Разривът обаче е закотвен не толкова във военно-технически, колкото в исторически въпроси. Кошиняк-Камиш открито свърза отказа на властите в Киев с „историческите разногласия“ – евфемизъм за най-болезнената тема между двата съседни народа: Волинското клане (1943–1945), при което Украинската въстаническа армия (УПА) избива десетки хиляди поляци в тогавашна източна Полша. Варшава описва тези събития като геноцид или като етническо прочистване с белезите на геноцид – квалификация, приета с парламентарни резолюции през 2008 и 2013 г.; Киев я оспорва и настоява, че не е имало системен план за унищожение. Спорът за паметта тлее години наред, но от година насам се превърна в кървяща рана: изборът на консервативния историк Карол Навроцки за президент на Полша през август 2025 г. втвърди варшавската линия, а решението на Киев през май да удостои с почетното наименование „Герои на УПА“ щабно подразделение на своите специални части беше възприето във Варшава като пряка провокация. Именно в тази атмосфера полският министър представя провалената размяна – като поредната цена на нерешеното минало.

Наред с политиката тече и естествено остаряване на техниката. Свръхзвуковите МиГ-29 влизат на въоръжение в полските военновъздушни сили през далечната 1989 г. и изчерпват своя ресурс; сега те са разположени в 22-ра тактическа авиобаза в Малборк на север. Според пресслужбата на ведомството няма планове за по-нататъшна модернизация – машините ще се извеждат от експлоатация постепенно, с изчерпването на сертифицирания им летателен ресурс. Точният график за това ще остане строго поверителен, подчертава ведомството. Бъдещето на самото летище в Малборк не е напълно ясно, но официалните изявления потвърждават, че базата ще продължи да обслужва хеликоптери и съюзническа авиация, изпълняваща мисии за охрана на въздушното пространство по източния фланг на НАТО.

Полша преследваше точно онова, което Украйна натрупа през четири години пълномащабна война. Варшава вече готви мащабен свой флот от безпилотни системи, опирайки се на украинските уроци от бойната употреба на дронове – и именно достъпът до тази технология и производствено ноу-хау беше отплатата, която полската страна очакваше срещу застаряващите си изтребители. Провалът на размяната оставя Полша без бърз пряк път към украинския опит, а Киев – без допълнителни единици многоцелеви изтребителки, от които тактическата ѝ авиация остро се нуждае с оглед на изтощителната война във въздуха.

Отвъд конкретните сделки споменът за Волин прояжда практическото военно партньоство между два съюзника, които допреди година демонстрираха завидно единство. Полша остава сред най-големите военни и логистични поддръжници на Украйна и нищо в изявлението на Кошиняк-Камиш не подсказва разрив по тази основна линия. Но обвързването на конкретна сделка за придобиване на оръжие с нерешен исторически спор, а след това и на европейската перспектива на Украйна със същото условие, както министърът намекна, е сигнал, че Варшава все по-открито превръща паметта в политически лост. Дали това е тактически натиск преди нов кръг преговори, или трайно охлаждане, ще покаже не този провал, а следващата обща стъпка – или липсата на такава.