Френски „Рафал“ прехвана командния самолет на ФСБ над Балтика

🇫🇷✈️🇷🇺 Самолетът, използван от ръководството на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация като въздушен команден пункт, е бил прехванат от френски изтребител над акваторията на Балтийско море. Машината се появи на кадър от обзора, публикуван от Въздушно-космическите сили на Франция след 4-месечното им дежурство в региона. Според полски авиационен журналист върху корпуса ѝ се вижда система за самозащита от типа на използваните и от руските президентски самолети.

Идентификацията е на полския авиационен журналист Пьотър Бутовски, който отбеляза системата със стрелка върху публикувания кадър. „Ту-214, прехванат от французите над Балтийско море, има лазерна система за самозащита LSZ-100 (следвайте стрелката). Ако бележките ми са верни, това е RA-64534, самолетът, който ползва ръководството на ФСБ. Системите LSZ-100 и LSZ-200 стоят и на Ил-96-300, с които лети Путин“, написа Бутовски в пост на английски. Обозначението LSZ-100 не фигурира в достъпните открити описания на руската авиационна техника и засега остава негова идентификация – с уговорката, която самият той прави за точността на бележките си.

Регистрационният номер обаче може да бъде проследен. Данните за въздушното движение и авиационните регистри посочват RA-64534 като Ту-214ПУ – вариант на пътническия самолет, трансформиран в команден пункт и комуникационен възел за превоз на висши държавни служители. Машината носи сериен номер 534 заводски номер 44912034. Построена е през 2021 г., изпитанията ѝ започват в Казан, а през юли 2022 г. влиза в експлоатация. Като оператор е посочен Специалният летателен отряд „Россия“, който обслужва държавните полети, докато самият самолет е поръчан за Федералната служба за сигурност.

Ту-214ПУ не е една машина, а част от малка серия специализирани самолети, поръчани в Казан за нуждите на държавното ръководство. Построени са общо 6 борда в 3 конфигурации – по два от всяка: Ту-214ПУ като въздушен команден пункт, Ту-214СР като комуникационен ретранслатор и Ту-214СУС в ретранслаторен вариант за Министерството на отбраната. Всички те са оборудвани с двигатели ПС-90А и имат обявена далечина на полета до 10 500 км. Споменатите от Бутовски Ил-96-300 са тежките 4-моторни самолети от руския президентски авиопарк.

Кадърът е част от отчет, публикуван в X от Военновъздушните и космически сили на Франция. Според него между 1 април и 31 юли контингентът е натрупал 540 летателни часа и е реагирал при 39 тревоги „алфа“ и 69 тревоги „танго“. „Алфа“ означава реално вдигане по бойна заповед за идентифициране на непознат самолет, докато „танго“ значи учебен прехват. Съюзното въздушно командване на НАТО докладва сходни данни при приключване на дежурството – над 540 летателни часа, близо 40 бойни и 70 учебни вдигания.

Френското участие беше част от 71-вия мандат на мисията за охрана на въздушното пространство над трите държави в Прибалтика и общо 12-ото разгръщане на Франция от 2007 г. насам, съобщи Министерството на въоръжените сили. През първите два месеца – от 1 април до 31 май – участваха 4 двуместни Rafale B от авиобазата Сен Дизие. До края на мисията на 31 юли те бяха заменени от 4 едноместни Rafale C от Мон дьо Марсан.

През литовската авиобаза Шяуляй минаха около 200 френски военнослужещи. Готовността се определяше според редуващи се режими: в „топлите“ седмици екипажите трябваше да излетят в рамките на 15 минути, а през „студените“ разполагаха с до три часа.

Оперативните задачи започнаха почти веднага. На 8 април френски Rafale B от Шяуляй и полски F-16 съпроводиха руски разузнавателен Ил-20 над Балтийско море. Това беше първото засичане на руски самолет от началото на френския мандат. На 20 април изтребители от няколко съюзни държави, сред които Швеция, Финландия, Полша, Дания и Румъния, бяха вдигнати заедно с френските машини срещу руска въздушна група от два бомбардировача Ту-22М3, ескортирани от около 10 изтребителя Су-30 и Су-35.

Задачите не се ограничаваха до балтийското небе. Според френското ведомство контингентът е участвал и във въздушното наблюдение по източната граница на Полша срещу неоторизирано навлизане на дронове и ракети. Екипажите се обучаваха съвместно с естонските и литовските ВВС в откриване и неутрализиране на безпилотни летателни апарати. По-голямата част от учебните полети на Rafale C се провеждаха с участието на поне една партньорска държава, най-често Румъния или Полша.

Най-сериозният епизод беше на 8 юни, когато френски Rafale C свали над Латвия предполагаем украински дрон камикадзе. Това беше първата бойна употреба на ракета MICA от френските ВВС в балтийския район. Капитан Жослен, който изстреля ракетата, участваше в първата си задгранична операция и реагираше на първата си реална тревога „алфа“. По-късно той и подполковник Ромен получиха латвийския Почетен знак за признание (Atzinības Goda zīme) от министъра на отбраната Раивис Мелнис. Латвийското министерство на отбраната определя навлизанията във въздушното пространство на страната като последица от руската електромагнитна война, но не посочва кой е изпратил апаратите.

Сваленият на 8 юни дрон се вписва в серия от инциденти, започнала през март. На 23 март украински дрон се разби край езерото Лависас в Литва, след като най-вероятно беше отклонен от руското радиоелектронно противодействие по пътя си към петролния терминал Приморск. Два дни по-късно два дрона навлязоха в Латвия и Естония от територията на Руската федерация, като единият се удари в комина на ТЕЦ Аувере.

Първото бойно сваляне беше извършено на 19 май, когато румънски F-16, базиран в Литва, унищожи над Естония дрон с предполагаем украински произход. Това беше и първото бойно ангажиране в 22-годишната история на балтийската мисия.

Френското дежурство съвпадна с година, белязана от ескалираща активност на руската военна авиация по източния фланг на НАТО. На 5 август Съюзното обединено командване в Брунсюм отчете ръст от над 250% при бойните вдигания в рамките на мисиите за подсилена въздушна охрана между юли 2025 и юли 2026 г. спрямо предходните 12 месеца. По данни на командването руски самолети многократно са доближавали съюзното въздушно пространство с изключени транспондери без подаден полетен план. Това налага вдигането на изтребители, които да установят самоличността им и да оценят поведението им.

През същия период беше разширен и оперативният мандат на мисията. През юли НАТО превърна мисията за въздушна охрана в мисия за противовъздушна отбрана разширени правомощия, включително за сваляне на обекти, представляващи заплаха. Промяната беше обявена от литовския президент Гитанас Науседа, след като на 21 май президентите на Естония, Латвия и Литва поискаха именно това в общо изявление.

Френските Rafale напуснаха Литва на 1 август, а на тяхно място в Шяуляй пристигнаха 4 Eurofighter Typhoon EF2000 от състава на италианските ВВС. Само 2 седмици по-късно на 14 август един от тях беше вдигнат от същата авиобаза, свали втори апарат над Латвия – в Балвския край, близо до руската граница.

Френското министерство не съобщава повече подробности за срещата с Ту-214 – нито датата на прехвата, нито маршрута на руския самолет. Публикуваният кадър остава единственото публично свидетелство за нея.