🇺🇦✈️🕵️ Група любители на военната авиация, събрани около Telegram канала на блогър от Лвов, е снимала украински летища с F-16 и Mirage 2000 за Главното управление на разузнаването (ГРУ) на Руската федерация, като повечето участници не са знаели за кого в крайна сметка работят. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви на 13 август, че е разбила мрежа от 14 души в различни области на страната, която е събирала сведения, които са можели да бъдат използвани от Русия за планиране на ракетни удари по авиобазите и обслужващата ги инфраструктура.
Началото е било изцяло публично. ГРУ е забелязало жителя на Лвов, след като той публикувал снимки на украински бойни самолети в прокремълски онлайн групи, и впоследствие го е вербувало. Оттам нататък той е използвал ресурса, с който вече разполагал – собствената си аудитория. За изпълнението на задачите е привлякъл 13 свои абонати, без да им казва, че материалът в крайна сметка стига до руското разузнаване. Много от тях са живеели близо до украински военни авиационни обекти и са разполагали с професионална или висококачествена фотографска техника.
Задачата им била да снимат летища, самолети, екипажи и технически персонал и да отбелязват часовете на излитане и кацане. Обяснението, което са получавали, е било, че материалът се е събирал за Telegram канал на блогъра от Лвов. Част от участниците са използвали професионални камери от изоставени сгради или разполагани на открито край военни летища. Заснетото е качвано в онлайн хранилище, достъп до което им е осигурил предварително главният агент, а впоследствие той го е препращал на куратор от ГРУ, за чиято самоличност СБУ твърди, че вече е установена. Географията на наблюдението е следвала тази на групата: тъй като участниците са живеели в различни области, снимките са включвали не едно, а няколко различни летища едновременно.
Втори канал за получаване на сведения е минавал извън тази конструкция. Същият агент е предавал на ГРУ и графици на полетите на украински бойни вертолети. По данни на СБУ разписанията идвали от командир на авиационна ескадрила във Въоръжените сили на Украйна, който ги е предоставял по своя инициатива.
Стойността на този информационен поток е в съчетаването на двете му части. Фотографията позволява да се установят видът и конкретната машина, а записаните часове на излитане и кацане очертават кога самите изтребители са на земята и какъв е точният рит на работа на базата. Сателитното наблюдение показва само в отделни моменти тяхното разположение; продължителното наблюдение от земята запълва времето между тях. Така се изгражда времеви модел, който увеличава вероятността ударът да бъде планиран за точно този момент, в който самолетът е на земята – в укритие, на стоянка или на пистата. Руските удари по украински летища от години са отделна линия във въздушната кампания, а машина, заварена на земята, може да бъде атакувана, без противникът да трябва първо да я победи във въздушен бой.
Залогът е малоброен и трудно попълним флот. Първите F-16 постъпиха на въоръжение в Украйна от август 2024 г. От близо 80–90 обещани машини от Нидерландия, Дания, Норвегия и Белгия до момента са дошли значително по-малко, а специализираното издание 19FortyFive оценява броя на реално летящите самолети на между 30 и 45 – приблизителна оценка от външно лице, тъй като Киев не публикува точната численост на оперативния флот.
Публично документираните загуби са 4 и всички са настъпили в полет: на 26 август 2024 г. загина Олексий Мес; на 12 април 2025 г. загина Павло Иванов; на 29 юни 2025 г. загина подполковник Максим Устименко; и на 29 юли 2026 г. при техническа неизправност пилотът се катапултира невредим. Трима пилоти загинаха. Изтребителите Mirage 2000-5F пристигат от Франция от февруари 2025 г. и се броят на пръсти; един от тях беше загубен на 22 юли 2025 г. над Волинска област след технически отказ, а пилотът успя да катапултира. Руските твърдения за поразени на земята машини нямат независимо потвърждение.
Попълването на флота върви по бавен график. Швеция планира да предаде първите от 16-те изтребителя Gripen C/D като военна помощ в началото на 2027 г., а договорът за 16 нови Gripen E, подписан на 30 юни 2026 г. в Киев предвижда доставки през 2029–2030 г. Дотогава всяка изгубена машина трудно може да бъде заменена бързо, а самолетите на земята остават значително по-уязвима цел от тези във въздуха.
Процесуалният обхват засега е значително по-тесен от размера на групата. Подозрение за престъпления срещу основите на националната сигурност е връчено на трима – организатора от Лвов, негов съучастник и военнослужещия, но разследването тепърва продължава. При обиски у заподозрените са иззети смартфони и цифрова фотографска техника със следи от работа за Русия, и снимки на украински военни летища. Освен това са блокирани 4 канала в Telegram и 10 тематични групи, през които са разпространявани фотографиите и други сведения за украинските ВВС.
Операцията е проведена от военното контраразузнаване на СБУ под координацията на Олександър Поклад, който изпълнява длъжността ръководител на службата от 17 юли 2026 г. „Противодействието на руските специални служби, които се стремят да дестабилизират Украйна отвътре, е един от главните приоритети на СБУ днес. Всеки, който се съгласи да работи в интерес на Русия, трябва да разбира: СБУ неизбежно ще го подведе под отговорност“, заяви Поклад.
Уязвимостта, която случаят оголва, не е преди всичко в апаратурата. Културата на любителско следене на военна авиация поначало разчита на наблюдение, заснемане и обмен на възможно най-точна информация. Именно тази отвореност прави такава общност много удобна за използване: вербува се администраторът, докато задачите се подават надолу като част от обичайното хоби, без отделният изпълнител непременно да знае кой е крайният получател на събраното.
Блокираните 4 канала и 10 групи са били средата, в която снимките и сведенията са се разпространявали. Спирането им прекъсва конкретния информационен поток, но не премахва самия модел. Нещо повече, в условия на военно положение украинските власти забраняват снимките и споделянето на информация за военни обекти, така че границата не минава просто между „законен спотър“ и „руски агент“. Проблемът за контраразузнаването е по-сложен: човек може да не знае кой стои в края на веригата, но наблюденията му въпреки това да имат съществена военна стойност. Затова моделът остава възпроизводим дори след като конкретната мрежа е била разбита.
Насрещният прочит е, че най-тежката част от случая изобщо не е свързана с хоби общността. Командирът на ескадрилата е давал графиците сам, без нужда от подобна посредническа мрежа; решаващият достъп до времето на полетите е пристигал от вътрешно лице – тип източник, който контраразузнаването преследва по съвсем различна линия – а снимките отвън са допълвали тази информация.
Двата прочита обаче не се изключват. Снимките дават географията, вътрешният източник дава часовника и именно тяхното събиране превръща разпръснатите наблюдения в обща картина, която е годна за планиране на удар. Проверката кой от двата елемента е давал по-голяма тежест ще дойде с последващите случаи.