Украйна загуби два изтребителя МиГ-29 за денонощие.

🇷🇺💥🇺🇦 Руски медии излъчиха кадри, които показват камикадзе дрон „Геран-4“ да атакува изтребител МиГ-29 от състава на Военновъздушните сили на Украйна. Ударът е нанесен, докато самолетът се е подготвял за мисия на авиобаза Вознесенск в Николевска област, при което е бил унищожен. Местни източници потвърдиха загубата, но уточниха, че при атаката няма загинал личен състав. Отделно от това Командването на ВВС потвърди в официално изявление, че втори МиГ-29 е изгубен по време на бойна мисия над Полтавска област при все още неясни обстоятелства, а пилотът е успял да се катапултира на безопасно място.

Официалното изявление на Департамента за комуникации на Командването на ВВС на Украйна е директно: „Съобщаваме, че в нощта на 27 юни 2026 г. бе изгубена връзката с изтребител МиГ-29 от украинските ВВС, изпълняващ бойна мисия в Полтавска област. Потвърждаваме загубата на самолета, но украинският пилот се катапултира успешно, свърза се с екипа за търсене и спасяване и бе незабавно транспортиран в медицинско заведение за преглед и оказване на нужните грижи. Причините и обстоятелствата се разследват.“

Първата загуба, ударът срещу летището е нещо качествено ново в руската дрон кампания срещу украинската авиация. „Геран-4“ е най-новият руски камикадзе дрон с реактивен двигател, чието бойно разгръщане беше потвърдено от Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна през май, след като подготовката за масовото му производство приключи през януари същата година. Това е значителна стъпка напред спрямо витловия „Геран-2“, производен на иранския „Шахед-136“, който Русия произвежда в огромни количества и който лети с крейсерска скорост от около 180 км/ч и носи 30-50 кг бойна глава.

„Геран-4“ използва турбореактивен двигател Telefly LX-WP-160, китайско производство, който вдига неговата крейсерска скорост до 350–500 км/ч. Той носи бойна глава от 50 кг или опционален термобаричен полезен товар от 90 кг, а декларираният му обсег достига 850 км – в сравнение с до 2500 км обсег на „Геран-2“ при по-ниски скорости. В останките от корпус на „Геран-4“ бяха открити компоненти от Обединеното кралство, САЩ, Германия, Китай, Швейцария, Япония и Тайван.

По-високата скорост на дрона има огромно значение при поразяването на самолети на земята. Украинските части с дронове-прехващачи, свалиха хиляди варианти на „Геран-2“, са оптимизирани предимно за по-бавни, витлови цели. Украинският 1020-и зенитно-ракетен полк потвърди едно сваляне на „Геран-4“ чрез прехващач STING на Wild Hornets в началото на май, което бележи първото потвърдено прехващане на този модел, макар че надеждността на противодействието в мащаб остава непотвърдена. Дрон, способен да развива 500 км/ч и достатъчно технологичен, за да локализира и удари самолет, подготвящ се за излитане, представлява заплаха от съвсем друг порядък в сравнение с бавнолетящите „Геран-2“, които мобилните наземни ловци на дронове в Украйна се учеха да преследват с години.

МиГ-29 е двумоторен свръхзвуков изтребител, разработен от съветското конструкторско бюро „Микоян“ като по-лек и евтин аналог на по-тежкия Су-27. Украйна наследи голям флот от Съветския съюз и поддържа своите бойни способности за тези над 4 години пълномащабна война благодарение на доставки от бивши съюзници от Варшавския договор, сред които Словакия, Полша и България. Oryx – проектът за разузнаване от публични източници (OSINT), който проследява визуално потвърдените загуби на бойна техника, е регистрирал над 100 унищожени украински самолета от февруари 2022 г. насам. В края на 2025 г. Полша се съгласи да прехвърли на Украйна оставащия си флот от МиГ-29 като част от споразумение за бартер, обвързано с получаване от нея на дрон технологии. Към средата на юни обаче полският заместник-министър на отбраната потвърди, че нито един самолет от тази партида все още не е доставен, тъй като задържа трансфера в очакване на договорените технологии от Киев.

Ударът по летището в Южна Украйна е поредния такъв срещу инфраструктура на украинската авиация, които Русия провежда с нарастваща упоритост, докато ПВО на Киев става все по-способна да се защитава срещу удари, изстрелвани от самолети. Дронове „Геран-2“ и преди са унищожавали хеликоптери на земята – най-вече при документиран удар срещу Ми-8 на хеликоптерна площадка в Михайловка, за който OSINT анализи посочиха, че липсва камуфлаж или близко прикритие от ПВО. Моделът на тези удари разкрива настоятелна руска логика: когато украинските самолети не могат да бъдат надеждно ангажирани във въздуха зарадизя ПВО и системи за радиоелектронна борба (РЕБ), те биват атакувани на земята с дронове, които могат да кръжат, да чакат и да удрят по време на прозорците за подготовка преди мисия.

Втората загуба, над Полтава, остава неизяснена. Украинските власти не я приписват на вражески действия и заявиха единствено че обстоятелствата се разследват. Полтавска област се намира в североизточната част на страната на около 350 км югоизточно от Киев, и в миналото е била място на предишни въздушни операции, сред които мисии за наземни удари и прехващане. Успешното катапултиране на пилота и неговото прибиране от екипа за търсене и спасяване предполагат, че загубата не е била катастрофално разрушение в корпуса по време на полет, а по-скоро контролирана последователност, което би могло да сочи към механична повреда, удар от вражеска оръжейна система или комбинация от причини. Какво точно е довело до падането на самолета остава неизвестно към момента на публикуване.

Взети заедно, тези загуби очертават двойния натиск върху украинския флот от МиГ-29: заплахата от дронове, преследващи самолети на земята и комбинацията от зенитни ракети, електронна война и оперативни рискове, която продължава да удря изтребители във въздуха. Всеки МиГ-29, който Украйна губи, е по-труден за замяна от предходните машини в инвентара. Полската партида е блокирана в дипломатическа безизходица, но никоя друга държава от НАТО в момента не използва тези самолети, освен България, която все още използва, макар с критични проблеми по поддръжката и пред извеждане.

Постепенният преход на Украйна към западни платформи, включително вече намиращите се на въоръжение F-16 и сделките за Rafale и Gripen, подписани в края на 2025 г., дава дългосрочен отговор. В краткосрочен план обаче, сутринта на 27 юни в бойни мисии летяха с два МиГ-29 по-малко.