ВВС на САЩ искат микрофонна мрежа срещу дронове в Милдънхол

🇺🇸🇬🇧 ВВС на САЩ искат да обградят една от най-ангажираните си със секретни мисии бази в Англия с мрежа от микрофони, създадена да чува приближаващите вражески дронове, още преди да бъдат засечени от камера или радар. Новопубликувана тръжна обява сочи, че 352-ро крило за специални операции търси да получи пасивна акустична система за откриване на дронове, която да разгърне в авиобаза Милдънхол – сензори, които прослушват за характерния звуков отпечатък на малките дронове, без да излъчват радарен сигнал, който би издал тяхното местоположение на противника, претърсващ ефира именно за такива емисии.

Като предпочитано решение обявата назовава Discovair G2+ на норвежката Squarehead Technology – масив от 128 микрофона с вградена оптична камера – но допуска и конкурентни оферти за еквивалентен продукт. Крилото иска четири мрежово свързани сензорни модула, способни да откриват и класифицират дронове от Група 1 и Група 2: двете най-малки категории в 5-степенната класификация на Пентагона за безпилотни системи, която обхваща всичко от джобните търговски квадрокоптери до апарати с тегло до 25 кг. Всички сензори трябва да засичат дрон от Група 1 – клас на потребителските машини от типа на DJI Mavic – от поне 500 метра разстояние при оптимални условия и да покрива зрително поле от 100 градуса по хоризонтала и по вертикала, достатъчно широко, че шепа свързани модули да затворят периметъра на цяла една база без очевидни пролуки. Теглото е ограничено до 10 кг на модул, така че един военнослужещ да е способен да я разгърне сам, в стационарен или в експедиционен вариант, а техническите изисквания предвиждат тя да продължи да работи и при заглушен, отслабен или изцяло недостъпен GPS сигнал.

Милдънхол в графство Съфолк е щабът на 352-ро крило – единственото съединение за специални операции на ВВС на САЩ, базирано в Европа. Оттам конвертоплани CV-22 Osprey и специални транспортни самолети MC-130J Commando II поддържат секретни мисии в Европа, Африка и части от Близкия изток.

Точно над Милдънхол и съседните бази Лейкънхийт и Фелтуел от 20 ноември 2024 г. няколко поредни нощи кръжаха неизвестни дронове. Официални лица от Пентагона тогава потвърдиха, че в забраненото въздушно пространство са навлизали групи, всяка от които е наброявала до 20 единици едновременно. Отклонявани бяха пристигащи самолети, а Лондон разположи към 60 военнослужещи в защита на трите бази. По-късно дроновете се появиха и над Феърфорд, база на Кралските ВВС в Глостършър, на над 200 км от Милдънхол, където по същото време на ротационен принцип бяха разположени четири стратегически бомбардировача B-52 от Командването за глобални удари към ВВС на САЩ (AFGSC).

Година по-късно се оказа, че публичният разказ е спестил редица любопитни детайли относно случилото се през онези нощи. През ноември 2025 г. Daily Mail публикува полицейски дневници, предоставени по Закона за свобода на информацията на Обединеното кралство: на 22 ноември 2024 г. хеликоптер на Националната полицейска въздушна служба (NPAS) над Лейкънхийт е бил принуден да направи аварийно спускане, когато два бързо движещи се обекта започнали да го преследват и изравнявали скоростта си с неговата при около 140 възела (259 км/ч). В същите дневници свидетели описват рояци от 10-15 дрона в рамките на тридневен прозорец, за които в записите се допуска, че са навлизали във въздушното пространство на самите бази – детайли, които станаха публично достояние чак година след събитията. Навремето случаят с хеликоптера беше публично сведен до среща с изтребител.

Радарът – гръбнак на класическата антидрон отбрана – работи, излъчвайки сигнал и улавяйки отражението му. Методът засича надеждно по-големите летателни апарати, но среща затруднения с по-малките и бавни дронове, сглобени от материали със слабо радарно отражение; освен това самите излъчвания подсказват на всеки, който следи ефира, къде точно се намира защитаваният обект и с какво разполага той. Пасивният акустичен масив заобикаля и двата проблема: той само слуша шума на мотори и витла, без да издава нищо, а класификацията на целта, по данни на производителя, върши машинно обучение, което сравнява уловения звук с познатите профили на малките дронове. Изискването системата да функционира и без GPS покритие пък очертава средата, която реален противник би наложил, преди да се опита да извърши ново нахлуване – наситено заглушаване, в което активните сензори са едновременно наполовина ослепени и издайнически.

Акустичният подход идва с натрупана реална бойна употреба. Украйна покри територията си с около 6000 микрофона, свързани в единна мрежа, които засичат иранските дронове „Шахед“, които прелитат на ниска височина и поразяват цивилни и индустриални обекти дълбоко в украинския тил – система, презентирана от командващия ВВС на САЩ в Европа генерал Джеймс Хекър през февруари 2024 г. като евтино решение, което е от интерес за цялото НАТО. Полша включи Discovair G2+ в тестовете по отбранителната си програма „Източен щит“ през април 2026 г. Европейското командване на Пентагона (EUROCOM) също не започва от нулата: федералните регистри за обществени поръчки показват, че още на 5 септември 2025 г. ВВС на САЩ за Европа и Африка са пуснали обява за по-ранната версия Discovair G2 през същата договаряща структура.

Оферти се приемат до 4 август 2026 г. в 48-ата ескадрила за договаряне, която обслужва обществените поръчки на американските военни бази в Съфолк. Обявата обаче отбелязва открито, че финансиране още не е осигурено и договор няма да бъде възложен, преди парите да бъдат реално отпуснати – стандартна уговорка, която оставя проекта в ръцете на бюджетния процес. 20 месеца след мистериозната поява на рояците през ноември 2024 г. публично така и не беше посочен конкретен оператор, а първата конкретна крачка на Милдънхол срещу следващото нахлуване е базата да се научи да слухти за такива.

Три HC-130J Combat King II в Катар: Готви ли се подновяване на мащабни операции срещу Иран?

🇺🇸✈️🇶🇦 Три самолета HC-130J Combat King II на състава на ВВС на САЩ пристигнаха в катарската авиобаза Ал-Удейд в сряда с директен полет от авиобаза „Дейвис-Монтан" в Аризона, попадайки във вниманието на OSINT експерти, които споделиха данни от платформите за мониторинг на въздушния трафик.

Самолетите принадлежат към арсенала на Air Combat Command, а не на Командването за специални операции, въпреки че редовно оперират съвместно с AFSOC. Постоянно базираният в „Дейвис-Монтан" 79-и спасителен ескадрон е единственият оператор на този вид самолет в базата. Същата ескадрила се прибра от задгранична мисия едва на 9 февруари, което прави настоящото разполагане повторно изпращане в зоната на CENTCOM в рамките на по-малко от три месеца.

HC-130J Combat King II е единствената по рода си специализирана платформа за извличане на личния състав с фиксирано крило. Всеки самолет се задвижва от четири турбовитлови двигателя Rolls-Royce AE2100D3, всеки от които има 4 591 конски сили, постига максимална скорост от 583 км/ч и обхват над 6 400 км без необходимост от въздух. Размах на крилото – 40,4 м, дължина – 29,8 м, максимална излетна маса – 74 400 кг. В производство и в активна експлоатация са общо 39 машини, а първоначалната оперативна готовност е обявена през април 2013 г.

Основната му оперативна задача е дозареждане във въздуха на спасителни хеликоптери HH-60W Jolly Green II и конвертоплани CV-22 Osprey. Двата летателни апарата позволяват едновременното зареждане на два вертолета, което удвоява обхвата на спасителните формации в дълбочина. Самолетът извършва и въздушно десантиране на пара-спасители (Pararescue Jumpers), приземяване на необорудвани и кратки писти, нощни полети с очила за нощно виждане, както и тактическо командване и контрол по време на дълготрайни операции по търсене и спасяване в бойни условия.

За навлизане в зони с вражеска ПВО машините разполагат с пакет за самозащита – датчици за предупреждение за ракети (MWS), приемник за предупреждение за облъчване от радар (RWR) и инфрачервени противодействия от тип LAIRCM. Тази конфигурация дава възможност за полети на малка височина в обсега на преносими ракети (MANPADS) и системи с малък радиус.

Разполагането в Ал-Удейд се вписва в модел на ескалация. На 13 април Вашингтон наложи блокада на морските коридори, използвани от Иран за доставка на петрол, в която участват над 10 000 души, повече от дузина бойни кораба и десетки самолета. На 23 април авионосна ударна група 10 пристигна в Зоната на отговорност (AOR) на CENTCOM и общия брой самолетоносачи в региона вече е три – за първи път от десетилетия насам. Численият състав на Пентагона в Близкия изток надхвърля 50 000 души при стандартен мирен контингент от 30–40 000. В същото време ВВС прехвърлиха голям брой въздушни цистерни KC-135 Stratotanker към Ал-Удейд, а CENTCOM подготвя възможно разполагане на хиперзвуковата система „Dark Eagle" в региона.

Появата на трите Combat King II в Катар директно обслужва два сценария. Първият е продължаващата нужда от готовност за спасяване на пилоти. След като Иран демонстрира способност да поразява тактическа авиация над собствената си територия, всяка следваща ударна операция изисква готова CSAR верига – комбинация от A-10, HH-60W и HC-130J – която да достигне дълбоко във вражески въздух. Трите Combat King II в Ал Удейд могат да поддържат три едновременни спасителни мисии или да осигуряват ротационно покритие.

Вторият сценарий е поддръжка на операции на специални части. Платформата осигурява дозареждане на CV-22 и HH-60W, въздушно десантиране на командоси и евакуация от необорудвани площадки. При евентуална атака, насочена срещу разпръсната инфраструктура – съоръжения за обогатяване, командни пунктове или логистични възли, машините биха работили заедно с MC-130J на AFSOC, осигурявайки резервен капацитет за извеждането на личния състав от територията на противника.

В тактически план базирането на трите самолета в Ал-Удейд скъсява значително времето за реакция. Полетното разстояние от Катар до бреговете на Иран е по-малко от 400 км, позволявайки провеждане на евентуална мисия по търсене и спасяване в Южен Иран в рамките на около час. Това е критично подобрение спрямо разчитането на сили, базирани извън региона, и снижава прозореца на риск за катапултирал екипаж.

AFSOC към ВВС на САЩ получи първия лек щурмови самолет OA-1K Skyraider II.

🇺🇸 Командването за специални операции на ВВС на САЩ (AFSOC) получи официално своя първи лек щурмови самолет OA-1K, наречен Skyraider II.

Този двуместен турбовитлов самолет, базиран на селскостопанския Air Tractor AT-802, е в способен да носи до 2700 кг полезен товар под формата на оръжие и оборудване на осем подкрилни пилона, включително управляеми ракети и бомби, а също така и извънбордови контейнери за разузнаване и насочване.

OA-1K може да се намира на 320 км от базата, поддържайки комуникация както по пряка линия, така и отвъд радиохоризонта, благодарение на комплекс от радиостанции, канали и техники за предаване на данни.

AFSOC позиционира самолета като модулно решение за непосредствена въздушна поддръжка, прецизни удари, въоръжено разузнаване, наблюдение и рекогносцировка и подчерта неговата адаптивност към различни мисии и ниските му оперативни разходи в сравнение с други самолети. Самолетът е проектиран да излита от неподготвени писти и може да осигури дълготраен престой във въздуха.

Въпреки това остават въпроси относно ролята му, тъй като фокусът се измества към подготовка за широкомащабни конфликти – въпреки че командването посочва, че може да бъде използван в целия спектър от въоръжени конфликти, включително задачи, които не са типични за леките щурмови самолети, като например електронно разузнаване.

Поръчани са общо 75 броя от тези самолети, които ще бъдат доставени и на тренировъчната част на Националната гвардия на Оклахома.