ВВС на САЩ обмислят да купят нови F-16 след над двадесетгодишна пауза

🇺🇸 Военновъздушните сили на САЩ обсъждат възможността да купят нови изтребители F-16 Fighting Falcon, за да попълнят застаряващия си парк от бойни самолети. Това би била първата американска поръчка за този тип от над 20 години. За разговорите съобщи Air & Space Forces Magazine, изданието на Асоциацията на ВВС, като се позова на няколко запознати източници. Обсъжданията се водят при подготовката на бюджетното предложение на ВВС за фискалната 2028 г. и съпътстващия 5-годишен разходен план.

ВВС засега не потвърждават, че разглеждат конкретно покупка на F-16. „Министерството на ВВС се намира в началния етап на анализ на вариантите за следващата 5-годишна отбранителна програма. На този етап не сме определили нито точните изисквания към задачите, нито възможните решения, които биха ги изпълнили“, заяви говорител пред списанието.

Производителят Lockheed Martin насочи въпросите към американското правителство и заяви готовност да подкрепи ВВС в изпълнението на задачите им. Компанията описа продуктите си като основа на самолетния парк на ВВС и заяви, че те осигуряват превъзходство във въздуха както сега, така и през следващите десетилетия.

Според източниците новите изтребители може да получат обозначението F-16G, което да ги отличава от сегашните едноместни F-16C и двуместни F-16D. В разговорите евентуалната версия вече се споменава с буквата G. Темата може да бъде обсъдена на есенната среща Corona, на която четиризвездните генерали на ВВС определят насоките за развитието им.

Един от аргументите в полза на F-16 е запазеното производство. От 2019 г. сглобяването на F-16 Block 70 се извършва в Грийнвил, Южна Каролина, след като Lockheed Martin го премести от Форт Уърт, Тексас. Според съобщените данни през декември 2025 г. линията е завършила производството на F-16 Block 70 за България и Словакия. Съобщава се също за текущо производство там на едноместни F-16E и двуместни F-16F за Обединените арабски емирства.

При американска поръчка се очаква новите самолети също да се произвеждат в Грийнвил. Наличието на действаща линия и работещи доставчици би спестило изграждането на производство отначало. Това обаче само по себе си не определя колко бързо ВВС биха получили самолетите: в съобщената информация няма конкретни срокове или данни за свободния капацитет на линията.

ВВС разполагат с 826 изтребителя F-16, от които 484 са в редовните сили, а останалите – в Националната гвардия и резерва. Средната им възраст е 34 години, а най-новите са в експлоатация от 2005 г. Разликата спрямо новото производство се вижда и в експлоатационния ресурс – основната конструкция на самолета. По данни на Lockheed Martin Block 70 е проектиран за 12 000 летателни часа, което компанията представя като увеличение с над 50% спрямо предишни серийни версии на F-16. При по-старите самолети ресурсът се удължава с подмяна или подсилване на конструктивни елементи. Тези дейности се извършват в базите за ремонт на ВВС и временно извеждат машините от експлоатация.

Източник, запознат с обсъжданията и пожелал анонимност, посочва, че изтребителите са били използвани до предела на възможностите си във войните през последните десетилетия. Според него ремонтите не могат да компенсират износването безкрайно. „Експлоатационният срок може да бъде удължаван само ограничен брой пъти, преди конструкцията да започне да губи здравината и целостта си“, казва той.

Натоварването продължава и тази година. F-16, използвани за потискане на вражеската ПВО и известни с прякора Wild Weasel, са участвали интензивно в операциите срещу Иран. В началото на март Централното командване на САЩ (CENTCOM) публикува кадри на такива самолети, въоръжени за полети над иранска територия в рамките на операция „Epic Fury“, започнала на 28 февруари. Основното им оръжие за тези задачи е противорадарната ракета AGM-88 HARM, която се насочва по излъчването на противниковите радари.

Същият анонимен източник свързва интереса към нови F-16 с ограниченията в производството на другите два изтребителя, които ВВС купуват. Според него Lockheed Martin и Boeing не могат да произвеждат неограничен брой F-35A и F-15EX, което прави F-16 разумна допълнителна възможност.

Като прецедент той посочи F-15EX Eagle II. С бюджетното предложение за фискалната 2020 г. ВВС поискаха първите самолети от Boeing след продължителен период без покупки на нови F-15. Първите два F-15EX бяха доставени през 2021 г. Оттогава планираният мащаб на програмата нарасна значително. По данни на TWZ през април 2026 г. планираният брой самолети беше увеличен от 129 на 267.

„Ако ВВС купят нов F-16, това няма да е F-16 на дядо ви. Ще прилича повече на покупката на F-15EX“, казва източникът. Според него евентуалната нова версия ще получи комплекса IVEWS и други подобрения, които биха ѝ дали предимство както пред сегашните F-16C и F-16D, така и пред произвеждания сега Block 70. Конкретна конфигурация обаче не е обявена.

IVEWS (Integrated Viper Electronic Warfare Suite), с военно означение AN/ALQ-257, е комплекс за електронна война на Northrop Grumman. Той предупреждава пилота за радарно облъчване, създава активни смущения и открива, разпознава и определя местоположението на източниците на заплаха.

Northrop Grumman разработва за F-16 и модернизиран контейнер за целеуказване LITENING LA с оптична система с голяма апертура. И двете програми са предназначени за самолети, които вече са в експлоатация. Нова поръчка на F-16 би могла да донесе допълнителни поръчки и на компанията, ако нейното оборудване бъде включено в конфигурацията.

Покупката би създала допълнително търсене и на двигатели. F100 на Pratt & Whitney се използва във F-16 и в по-стари версии на F-15, докато F-15EX е оборудван с F110 на General Electric. На 15 септември Pratt & Whitney, част от концерна RTX, обяви, че е предоставила лиценз за производство на F100-PW-229 на Hermeus – американска компания, която разработва високоскоростни дронове и вече използва F100 в своя Quarterhorse. Според RTX сдлеката създава нов източник на този широко използван двигател и укрепва производствената база на американската отбранителна индустрия. В съобщените сведения обаче не се посочва избор на двигател за евентуалните нови F-16.

Обсъждането поставя въпроса как ВВС да съчетаят покупки на нови F-16, допълнителни F-15EX и доставки на F-35A. Трите самолета предлагат различни предимства: F-16 би позволил използването на още една действаща производствена линия, F-15EX има по-голяма товароносимост и далечина на полета, а F-35A е единственият от трите, проектиран за ниска радарна забележимост. Наличната информация не позволява да се заключи кой вариант би осигурил най-бързо необходимите допълнителни самолети.

Официалната позиция на ВВС потвърждава единствено, че анализът се намира в начален етап. Есенната среща Corona може да даде насока за следващите решения, ако темата бъде обсъдена и информация за разговорите стане публична. По-конкретен сигнал би било бюджетното предложение за фискална 2028 г. То се очаква по обичайния график в началото на 2027 г. Искане за средства за нови F-16 би показало, че идеята преминава от обсъждане към търсене на финансиране, но няма само по себе си да значи одобрена покупка. Отсъствието на такова искане също не би доказало окончателен отказ.

Вашингтон разреши на Катар четири самолета-цистерни за 4,5 милиарда долара

🇶🇦✈️ Катар получи разрешение да придобие първите самолети за зареждане във въздуха в историята си – способност, която ще даде на бойната авиация оперативен обсег и продължителност на полета, каквито досега не е имала. Държавният департамент на САЩ одобри продажба на до четири KC-46A Pegasus на максимална стойност 4,50 млрд. долара. Нотификацията е изпратена до Конгреса под № 26-80. В момента емирството не разполага с нито един самолет-цистерна.

Заявката обхваща 4 самолета и 8 турбовентилаторни двигателя PW4062, половината от които са резервни. Пакетът включва още 10 приемника за предупреждение за радари AN/ALR-69A, 15 лазерни предавателни модула Guardian за системата за борба с инфрачервено насочвани ракети и 8 резервни процесора за нея. Списъкът не се изчерпва с авиониката. В него влизат изграждане и поддръжка на съоръжения, реактивно гориво, камиони и други транспортни средства, облекло и текстил, лабораторна и измервателна апаратура, обучение на личния състав и учебна техника. Катар не поръчва просто четири самолета, а цялата наземна инфраструктура, необходима за експлоатацията им.

Бюрото по военно-политически въпроси обоснова сделката с това, че тя ще увеличи способността на Катар да посреща настоящи и бъдещи заплахи, ще подобри оперативната съвместимост със силите на САЩ и съюзниците им и ще укрепи стратегическата роля на емирството в регионалната сигурност. Съобщението завършва с уверението, че продажбата няма да се отрази неблагоприятно върху бойната готовност на САЩ. Същата формулировка присъства дословно и в нотификации за много други сделки – стандартна клауза, която не разкрива нищо конкретно за настоящия случай. Едно уточнение обаче се среща по-рядко: според Държавния департамент изпълнението на сделката няма да изисква изпращане на допълнителни държавни служители на САЩ или частни изпълнители в Катар.

Изборът на KC-46A следва логично от състава на катарската бойна авиация, завършила превъоръжаването си с 96 изтребителя от 3 различни производствени линии. Американската Boeing достави 36 броя F-15QA, френската Dassault – 36 броя Rafale, а европейският консорциум Eurofighter – 24 броя Typhoon. F-15 приема гориво по твърда телескопична щанга, а Rafale и Typhoon използват система със сонда, маркуч и конус. Досега Катар не разполагаше със собствен самолет, способен да обслужва и двата стандарта. KC-46A има както електродистанционно управлявана щанга, така и подвесни агрегати с маркуч и конус, поради което една платформа може да дозарежда и трите вида изтребители.

Доха вече направи един опит да запълни тази празнина. Според база данни на разузнавателната компания Cirium срокът за упражняване на опциите за два Airbus A330 MRTT е изтекъл през 2019 г., без те да бъдат използвани, а договор така и не е подписан.

KC-46A е производен на товарния Boeing 767 и носи около 96 тона гориво. Освен това може да превозва до 18 товарни палета, 58 пътници в стандартна конфигурация или 114 при извънредни операции. В санитарен вариант побира до 54 пациента – 24 на носилки и 30 амбулаторни. Така може да изпълнява едновременно функции на самолет-цистерна, транспортен и санитарен самолет.

Самолетът-цистерна не сваля ракети и не охранява самостоятелно въздушното пространство. Той определя колко дълго един изтребител може да остане в зоната за патрулиране, колко далеч може да достигне и с какъв запас от гориво и въоръжение ще се върне. Без собствена възможност за дозареждане във въздуха катарската авиация има по-ограничен радиус и продължителност на операциите и остава зависима от близки летища или съюзнически цистерни. С четири Pegasus боен патрул би могъл да се задържа с часове над Ормузкия проток или северната част на Персийския залив, а ударна група – да достига по-отдалечени цели или да следва маршрути, които досега са били непрактични.

Въздушното пространство, за което става дума, вече е попада в реален театър на бойни действия. В базата „Ал Удейд“ се намираше предният щаб на Централното командване на САЩ (CENTCOM), а базата беше най-големия американски военен обект в региона. На 2 март катарски изтребители F-15QA свалиха два ирански Су-24. Бомбардировачите излетяха от Бушер и прекосиха залива на около 25 метра над водата. Прехватът стана едва две минути преди да достигнат своите цели – „Ал Удейд“ и газов комплекс „Рас Лафан“. Това бе първата въздушна победа в 52-годишната история на катарските ВВС.

Два дни по-късно катарското министерство на отбраната призна, че иранска балистична ракета е успяла да преодолее ПВО и е поразила „Ал Удейд“, без да причини жертви. Ведомството не уточни какви са щетите. Едва през юни американски източници съобщиха, че при удара е бил тежко повреден и изваден от строя Обединеният център за въздушни операции в базата.

Това е третото голямо одобрение от САЩ за военна продажба на държава от Съвета за сътрудничество в Персийския залив за последните три месеца. На 5 юни Държавният департамент разреши на Кувейт да придобие антидрон системи на Anduril за 1,98 млрд. долара – два дни след иранския удар по летище в страната, при който загина един човек, а над 60 бяха ранени. На 15 юли последва одобрение за Саудитска Арабия на стойност 1,96 млрд. долара, включващо до 20 000 комплекта APKWS за въздушни и наземни цели. Кувейт и Саудитска Арабия купуват средства за поразяване на онова, което лети към тях. Катар купува оперативна дълбочина.

Цената остава само частично обяснена. Четири самолета за 4,50 млрд. долара означават таван от приблизително 1,13 млрд. долара на машина при ориентировъчна единична стойност от около 250 млн. долара, отбелязва Defense Daily. Държавният департамент не обясни изрично разликата. Нотификацията за Израел от 3 март 2020 г. обхващаше до осем самолета за 2,40 млрд. долара, или таван от около 300 млн. долара на машина.

Част от разликата се вижда в самото съдържание на пакетите. Израелската заявка изброяваше двигатели, навигационни приемници и сравнително ограничен набор допълнително оборудване. Катар плаща и за инфраструктурата, горивото, транспортните средства, лабораториите, обучението и цялата система за поддръжка, която трябва да бъде изградена от нулата. Останалата разлика се обяснява и с характера на нотификацията: 4,50 млрд. долара са максимално разрешена, а не окончателно договорена стойност. Документът позволява преговори до този таван, но сам по себе си не представлява сключена сделка, а крайната цена обикновено е по-ниска.

Катар се насочва и към платформа, която продължава да преодолява сериозни технически проблеми. KC-46A все още има нерешени дефекти от първа категория – най-тежката класификация във ВВС на САЩ. Настоящата система за дистанционно наблюдение може при определени условия да показва изкривена картина на оператора на щангата. Подобрената RVS 2.0 приключи първия етап на летателните изпитания през юни 2026 г., но внедряването ѝ се очаква да започне в началото на 2028 г., а преоборудването на целия американски парк ще продължи приблизително седем години.

Телескопичният механизъм на самата щанга остава прекалено твърд, което не позволява надеждно дозареждане на самолети като A-10. Решението за щангата се очаква към края на 2027 г. През май 2026 г. Boeing и ВВС на САЩ обявиха съвместен план за подобряване на готовността и надеждността на програмата. Американските ВВС приеха 105-ата си машина през април. Доставките бяха временно спрени на 27 февруари 2025 г., след като по две нови машини бяха открити пукнатини в носещи елементи на крилото, и бяха възобновени приблизително три месеца по-късно.

Ако сделката бъде сключена, Катар ще стане четвъртата страна оператор на KC-46A. Япония прие първата си машина на 2 ноември 2021 г. и стана първият чуждестранен оператор. Израел получи своя първи KC-46A на 27 май 2026 г. в базата „Неватим“, където самолетът бе въведен под името „Гидеон“, при поръчани общо 6 машини. Така Вашингтон одобри една и съща платформа за израелската и катарската авиация по-малко от година след израелския удар срещу висши фигури на Хамас в Доха, при който загина катарски служител по сигурността.

Продажбата превръща в техника политическо обещание, дадено 11 месеца по-рано. На 29 септември 2025 г. президентът Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед № 14353, с която САЩ поеха ангажимент да разглеждат въоръжено нападение срещу територията, суверенитета или критичната инфраструктура на Катар като заплаха за мира и сигурността на самите Съединени щати и да отговорят с дипломатически, икономически или при необходимост военни средства.

Покупката не прави тази гаранция юридически взаимна, но ѝ придава техническо и оперативно измерение. Катарски изтребители ще могат по-лесно да се включват в съвместни маршрути за дозареждане на САЩ и съюзниците, а катарските KC-46A ще могат да снабдяват съвместими американски самолети с гориво.

Има и по-тесен прочит на тази сделка. Обектите, към които през март се насочиха Су-24, са неподвижни. Авиационен парк, който може да бъде разпръсната и да остане по-дълго във въздуха, е по-трудна мишена от самолети, зависими от 2 основни бази. От тази гледна точка цистерните са не само инструмент за мисии на големи дистанции, но и средство за повишаване на устойчивостта при удари по земята. Двете обяснения не се изключват и водят до един и същ извод: емирството плаща за по-голяма автономия от чуждестранни самолети-цистерни и за свободата сам да определя продължителност и обсег на въздушните си операции.

📸 Снимка: Сержант Джоузеф Чейс, началник на екипажа на 157-ма ескадрила за поддръжка, командва петия самолет-цистерна KC-46A Pegasus на крилото при пристигането му от Boeing на 7 февруари 2020 г. (Tech. Sgt. Aaron Vezeau/U.S. Air National Guard)

B-52H Stratofortress се разби след излитане от военновъздушна база „Едуардс“ в Калифорния.

🇺🇸 Стратегически бомбардировач Boeing B-52H Stratofortress от Командването за глобални удари на ВВС на САЩ (AFGSC) се разби малко след излитане от военновъздушна база „Едуардс“ в Калифорния по-рано тази вечер. От базата потвърдиха за инцидента в профилите си в социалните мрежи, след като в интернет се появиха кадри, показващи от мястото да се издига гъст черен дим

Според официалните данни катастрофата е станала в 11:20 ч. местно време, като аварийно-спасителни екипи са реагирали незабавно и продължават да работят на терен. Съоръжението е разположено в пустинята Мохаве – на около 160 км северно от Лос Анджелис. Състоянието на екипажа не е публично известно към този момент, нито е обявено колко души е имало на борда и дали някой е успял да катапултира.

Изявлението на базата

В кратко съобщение командването на авиобаза „Едуардс“ се придържа към обичайната за първите часове след инцидент сдържаност: „Стратегически бомбардировач B-52 Stratofortress от ВВС на САЩ се разби малко след излитане на летището в Едуардс в 11:20 ч. Аварийните екипи реагираха незабавно, като операцията на място продължава. Допълнителна информация ще бъде предоставена веднага щом такава бъде налична.“

Първите кадри, заснети очевидно от вътрешността на базата, се появиха на популярната в средите на военните Facebook страница „Air Force amn/nco/snco“. Гъстият черен дим, видим от голямо разстояние, се подхранваше от почти пълните при излитане резервоари на машината – според стандарта, публикуван от AFGSC, капацитетът на резервоарите за гориво на самолета възлизат на около 142 тона (близо 48 000 галона).

Гръбнакът на стратегическата авиация

B-52H Stratofortress е последна производствена модификация на тежкия бомбардировач на Boeing, чийто първи прототип полета още през 1952 г. Машините от серия H са доставени в периода 1960–1962 г. С това конкретните корпуси са на възраст над 6 десетилетия – бордовият префикс „60“ сам сочи финансовата година на поръчката. От построените общо над 740 машини днес в строй остават 76 самолета от тип H, които са разпределени между 2-ро бомбардировъчно крило в Барксдейл (Луизиана) и 5-о бомбардировъчно крило в Майнот (Северна Дакота).

8-те двигателя Pratt & Whitney TF33 осигуряват на машината близо 14 000 км полет без нужда от презареждане, практически таван от около 15 000 метра и максимална излетна маса близо 221 тона; екипажът наброява петима души, след като през 1991 г. позицията на стрелеца беше премахната.

Оперативният флот на B-52H принадлежи на Командването за глобални удари на ВВС (AFGSC), но „Едуардс“ е дом на Центъра за летателни изпитания на ВВС, подчинен на Командването за материално обезпечение на ВВС (AFMC), където се извършват проверки и изпитания на нови системи преди серийно внедряване. Изпитателните полети на тежките бомбардировачи се водят съвместно от 419-а летателно-изпитателна ескадрила в „Едуардс“ и 49-а изпитателна ескадрила от Барксдейл – последната подчинена на AFGSC.

Машината за новия радар

Facebook страницата „Air Force amn/nco/snco“ твърди, че разбилата се машина е Stratofortress с бордов номер 60-0061 – самолетът, който от края на миналата година заема роля на летяща лаборатория за новия радар на бомбардировача. На този етап информацията няма официално потвърждение.

Самият проект за радар обаче е отлично документиран. На бордови номер 60-0061 се води първият самолет от Програмата за модернизация на радар (Radar Modernization Program), в рамките на която остарялата механично сканирана станция AN/APQ-166 се заменя с нов радар с активна електронно сканирана антенна решетка (AESA) AN/APQ-188 на Raytheon (RTX). По данни на редица специализирани издания, сред които Defense News, The War Zone и The Aviationist, машината е прелетяла от Сан Антонио до „Едуардс“ на 8 декември 2025 г. и трябваше да изпълнява изпитателна програма през цялата 2026 г. с цел окончателно решение за серийно производство до края на годината. Първоначална оперативна готовност се очакваше между 2028 и 2030 г., а планът предвижда новият радар да бъде монтиран на всички 76 машини в рамките на мащабната модернизация към стандарта B-52J, която трябва да удължи живота на Stratofortress отвъд 2050 г. Доколко произшествието ще повлияе на този график, зависи изцяло от това дали ще се потвърди, че унищоженият самолет наистина е 60-0061 – нещо, което официално все още не е установено.

Хронология на инцидентите

B-52 лети в бойния състав от 1955 г. и за близо 70 години е претърпял десетки загуби, а най-тежките идват на две вълни – конструктивните аварии от края на 50-те и 60-те години и бойните загуби над Виетнам. В ранния период няколко машини се разпадат последователно във въздуха при загуба на вертикалния стабилизатор по време на турбулентност или тренировки на ниска височина, а най-тежката единична катастрофа остава тази на 30 ноември 1956 г. край базата Касъл в Калифорния, отнела живота на 10 души.

В колективната памет се открояват преди всичко 4-те ядрени инцидента, класифицирани като „Broken Arrow“.

• 24 януари 1961 г.  B-52G се разпада над Голдсбъро, Северна Каролина, и пуска две термоядрени бомби MK39, без да последва взрив; от 8-членния екипаж загиват 3-ма.
• 13 януари 1964 г. Друга машина изгубва опашка в зимна буря над планината Савидж в Мериленд – 2-ма от екипажа катапултират успешно, но умират от замръзване, а двете бомби MK53 са намерени относително незасегнати.
• 17 януари 1966 г. Друг се сблъсква със самолет-цистерна KC-135 по време на презареждане с гориво във въздуха над Паломарес в Испания: загиват 7 души, а конвенционални заряди на две водородни бомби се взривяват при удара в земята и разпръскват плутоний, заради което около 1400 тона заразена почва са извозени в САЩ.
• 21 януари 1968 г. Пожар на борда поваля машина върху ледовете край базата Туле в Гренландия, при което загива 1 човек, а зарядите на 4-те термоядрени бомби изгарят и предизвикват радиоактивно замърсяване; почистването (операция Crested Ice) и последвалият скандал слагат край на програмата за непрекъснато дежурство във въздуха.
• По време на войната във Виетнам B-52 за първи път понасят загуби от вражески огън: в хода на операция Linebacker II между 18 и 29 декември 1972 г. зенитно-ракетните комплекси SA-2 на Северен Виетнам удрят и свалят около 15 машини.
• 24 юни 1994 г. Машина с позивна „Czar 52“ се разбива по време на репетиция за авиошоу във Феърчайлд, щата Вашингтон, след като изгубва подемна сила при наклон над 90 градуса. Загиват и 4-мата на борда, а случаят влиза в учебниците като пример за нарушена дисциплина в кабината.
• 3 февруари 1991 г. По време на операция „Пустинна буря“, B-52G (борден номер 59-2593) се разбива във водите на Индийския океан край островите Диего Гарсия заради техническа повреда на връщане от бойна задача – от 6-членния екипаж загиват 3-ма.
• 21 юли 2008 г. бомбардировач B-52H (борден номер 60-0053) се разбива в Тихия океан северозападно от остров Гуам по време на прелитане за Деня на освобождението. Причината е човешка грешка, а всичките 6-ма души на борда, сред които придружаващ военен лекар, загиват – това остава последната катастрофа на B-52 с човешки жертви.
• 19 май 2016 г. друг бомбардировач B-52H (борден номер 60-0047) излиза от пистата на военновъздушна база Андерсън на остров Гуам при прекъснато излитане, след като екипажът забелязва птици на пистата. Машината изгаря напълно, но екипажът се спасява с леки травми. Загубата е оценена на 112 млн долара.
• 4 януари 2017 г. Двигател TF33 буквално се откача от крилото на машина по време на полет до авиобаза Майнот (Северна Дакота) и пада в безлюден район, докато бомбардировачът каца без произшествия.
• 23 февруари 2024 г. Пожар в двигател принуждава машина да извърши аварийно кацане в Майнот, отново без пострадали.

Първа загуба от 2016 г. насам

Ако машината действително е унищожена, а гъстият пожар и кадрите от мястото на катастрофата сочат именно това, това е първото пълно унищожаване на B-52 от случая в Гуам преди десетилетие. На този етап конкретната причина все още не е известна, но по правило ВВС ще свикат специална комисия за разследване на авиационни произшествия (Accident Investigation Board), чиито заключения обикновено отнемат месеци.

Дотогава остават отворени и ключови въпроси, включително какво е довело до катастрофата и дали загубеният самолет наистина е носителят на новия радар 60-0061. Материалът ще бъде обновяван с появата на официално потвърдени подробности.

Израел получава първия си танкер KC-46 „Гидеон“ след успешен първи полет

🇮🇱🤝🇺🇸 Първият израелски танкер Boeing KC-46A Pegasus, получил еврейското име „Гидеон“ в чест на библейския съдия и военачалник, извърши първия си полет в САЩ, а доставката му се очаква след около месец, съобщи Министерството на отбраната на Израел.

Кадрите от първия полет на машината, все още без нанесени национални отличителни знаци, бяха публикувани само ден след като премиерът Бенямин Нетаняху намекна за план за разработка на „революционни израелски самолети“ и съобщи за одобрение на две нови изтребителни ескадрили – от F-15IA и F-35I Adir.

Танкерът е първият от 6 поръчани единици в рамките на мащабна програма за изграждане на военен потенциал. През 2020 г. Държавният департамент на САЩ одобри потенциална продажба на осем KC-46 на Израел за общо 2,4 млрд долара. През 2022 г. Пентагонът възложи на Boeing договор за 930 млн долара за първите 4 самолета, с предвидена доставка преди края на 2026 г. След интензивната употреба на старите танкери Boeing 707 Reem в множество операции, Израел добави към поръчката още два KC-46.

Министерството на отбраната посочи, че танкерите ще бъдат оборудвани с израелски системи, адаптирани към оперативните изисквания на ВВС. Потенциалните допълнения ще включват възел за командване и комуникация – функция, изпълнявана и от настоящите Boeing 707, които включват сателитна система за криптирана връзка на далечни разстояния с изтребители F-15 и F-16 и отдалечени командни центрове, което има ключово значение за дългосрочни ударни операции.

ВВС на Израел разполагат с не повече от 7 броя танкери 707. 12-дневната война срещу Иран през юни 2025 г. вече постави под въпрос капацитета за въздушно зареждане с гориво, а правителството на САЩ се принуди да отрича твърдения, че е дало допълнителна поддръжка от танкери. По-рано тази година KC-135 от ВВС на САЩ пристигнаха в значителен брой на летище „Бен Гурион“ за съвместните удари на САЩ и Израел срещу Иран.

Получавайки „Гидеон“ израелската авиация започва дългоочаквана модернизация на капацитета за зареждане с гориво във въздуха, която в крайна сметка ще позволи извеждането от експлоатация на остарелите 707.

Бойни белези: KC-135 Stratotanker, повреден при ирански удар, кацна в Обединеното кралство.

🇺🇸✈️🇬🇧 Самолет за дозареждане във въздуха KC-135R Stratotanker беше видян да преминава през авиобаза Милдънхол в Обединеното кралство, покрит с кръпки, поставени върху дупки от шрапнели, съобщава The War Zone.

Снимките, на които се вижда как самолетът е осеян с кръпки от носа до опашката, са заснети от авиационния фотограф Андрю Маккелви. Много е вероятно това да е един от танкерите, които бяха повредени при иранския удар по авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия миналия месец. Самолетът принадлежи на 121-во крило за презареждане във въздуха на Националната въздушна гвардия на Охайо.

Въпреки че се твърди, че при удара по базата са били повредени пет танкера, пълният мащаб на разрушенията, произлизащи от него и последващите удари по базата, остава непотвърден. Същото важи и за въздействията по съоръжения и самолети в целия регион. Липсата на редовни сателитни снимки на Близкия изток от американски доставчици затруднява разбирането на случилото се, но така или иначе сателитните снимки не биха различили незначителни повреди по самолетите, като например дупките от шрапнели, видяни тук.

Въпреки че всички танкери са ценни активи, до известна степен поради голямото търсене на флота и неговата възраст, в този случай може да има поне един положителен страничен ефект от щетите. Изпълнението на план за ремонт на бойни повреди на терен, за да се върне KC-135 във въздуха, е добра тренировка в реални условия, която може да се окаже жизненоважна при евентуален конфликт в Тихия океан. Със сигурност ще се извлекат поуки на много нива от операция „Епична ярост“. Някои от тези уроци бяха научени по трудния начин, въпреки че част от загубите бяха напълно предотвратими.

Независимо от това, фактът, че този Stratotanker отново е във въздуха, е положителна новина и доказателство за професионализма на авиаторите на терен, които успели да го върнат в оперативна готовност.

Вероятно през следващите дни и седмици ще виждаме още „закърпени“ фюзелажи на въздушни танкери, след като се извършват подобни ремонти и те поемат обратно към САЩ за по-сериозни възстановителни дейности.

Иран унищожи американски самолет за ранно предупреждение E-3 Sentry в Саудитска Арабия

🇺🇸🇸🇦 Снимки, публикувани онлайн, показват унищожен самолет за ранно предупреждение E-3G Sentry на авиобаза „Принц Султан" в Саудитска Арабия. Кадрите отговарят на машината с борд 81-0005 от 552-ро крило за въздушен контрол в Тинкър, Оклахома, засечена на базата в последните седмици.

Ударът беше нанесен на 27 март с комбинация от 6 балистични ракети и 29 камикадзе дронове, изстреляни от Иран. Според Washington Post 15 американски военнослужещи са били ранени, шест от които са в тежко състояние. Освен E-3G, на пистата са повредени и няколко самолета-цистерни KC-135 Stratotanker.

Изтеклите снимки показват фюзелаж, разкъсан в горната си част, разпръснати отломки по перона и екипи в защитно облекло около останките. На опашката ясно се чете кодът OK и номерът 0005, което потвърждава машината. Сателитни изображения, публикувани от The Aviationist, показват термични следи и структурни повреди, съвместими с активен пожар в зоната на стоянката.

Загубата е чувствителна. ВВС на САЩ разполагат с едва 15 оставащи броя E-3 Sentry – платформа, въведена в експлоатация през 80-те години и предвидена за поетапно извеждане до 2029 г. До началото на операция Epic Fury в края на февруари 6 машини (37,5% от целия парк) бяха прехвърлени от база Елмендорф в Аляска и Тинкър в Оклахома към Европа и Близкия изток. Но реалното въздействие е по-тежко, отколкото чистата аритметика подсказва. Средната mission-capable rate на флота за фискалната 2024 г. е била 55,68%, което значи, че във всеки даден момент едва около 9 от 16-те машини са били годни за мисии. 6-те разгърнати в региона са не просто над една трета от общия парк, а близо две трети от самолетите с реални оперативни способности. Унищожаването на една от тях свива и без това тесния резерв допълнително.

E-3 не е просто разузнавателен самолет. Той изпълнява ролята на въздушен команден център, координиращ изтребители, танкери и коалиционни операции в реално време с радара AN/APY-2, монтиран в характерния въртящ се купол над фюзелажа. Именно задната част на машината, където е закрепен куполът, изглежда е понесла най-тежки поражения – факт, който Defence Security Asia предполага за целенасочен. Загубата дори на един екземпляр стеснява зоната на радарно покритие, забавя координацията на бойното пространство и затруднява управлението на въздушното зареждане – функции, които нямат лесен заместител в театъра на операциите.

Проблемът се задълбочава от неяснотата около наследника на E-3. През 2022 г. ВВС на САЩ избраха Boeing E-7A Wedgetail, платформа на базата на Boeing 737, като заместител с планирана оперативна готовност към 2027 г. Програмата обаче беше отменена от Пентагона през юни 2025 г. Министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви пред Конгреса, че E-7 е „закъснял, по-скъп и прекалено амбициозен" и изрази съмнение, че самолетът може да оцелее в евентуален конфликт с Китай. НАТО също се оттегли от съвместната поръчка на E-7 през ноември 2025 г. Вместо това Пентагонът предложи решение в две стъпки:

• краткосрочен план – създаване на съвместно експедиционно звено от пет броя E-2D Hawkeye за 150 милиона плюс поръчка на нови E-2D за 1,4 милиарда долара;
• дългосрочен план – прехвърляне на функциите за ранно предупреждение към космически базирани сензори, чиято оперативна готовност не се очаква преди началото на 30-те години.

Решението срещна остра съпротива. 16 пенсионирани генерали четири звезди от ВВС, сред които петима бивши началници на щаба и двама върховни командващи на НАТО, адресираха безпрецедентно публично писмо до Конгреса, в което определиха отмяната на E-7 като „скъпоструващ и стратегически погрешен ход". Конгресът се вслуша: в проекта на NDAA за 2026 г. бяха заложени 647 милиона допълнително финансиране за E-7 и изрична забрана за използване на бюджетни средства за прекратяване на договора с Boeing.

В началото на март 2026 г. ВВС присъдиха на Boeing два договора за обща стойност от 5 милиарда долара за продължаване на разработката – макар без твърд ангажимент за серийно производство. Министърът на ВВС Трой Мейнк заяви, че ведомството ще изпълни указанието на законодателите, но добави: „Да изготвим план не означава, че ще го включим в бюджета."

Междувременно E-2D Hawkeye – значително по-малък, по-бавен и с по-ограничен обхват от E-3 и E-7 – няма как да запълни изцяло оперативната празнина. По данни на The War Zone няколко E-2D вече са пренасочени ускорено към Близкия изток след удара, но самолетът не се интегрира толкова безпроблемно в операции, доминирани от реактивни изтребители, колкото E-3 с неговата скорост и издръжливост.

Атаката срещу „Принц Султан" е пореден ирански удар по американска инфраструктура в Близкия изток. От началото на войната 13 американски военнослужещи загинаха, а над 300 са ранени. Загубата на E-3G Sentry, оценяван на около 500 милиона долара, е не просто най-скъпият единичен удар от началото на кампанията, но и тактическо събитие с оперативни последици, надхвърлящи стойността на самия самолет. Резултатът е стареещ, свиващ се и незаменим парк, натоварен с най-трудните си мисии в последните години от своя експлоатационен живот – без ясен наследник на хоризонта.

KC-135 Stratotanker е изгубен в Западен Ирак.

🇺🇸 Самолет Boeing KC-135 Stratotanker от ВВС на САЩ е изгубен по време на операции над Западен Ирак, съобщиха в изявление преди броени минути от Централното командване на САЩ (CENTCOM). Съобщава се, че инцидентът е включвал две летателни машини, една от които се е разбила, а втората е извършила успешно кацане. Към момента текат интензивни спасителни дейности в района.

Командването изрично подчертава, че инцидентът не е настъпил в резултат от вражески или приятелски огън. Западен Ирак е стратегически регион за логистичните операции на коалицията. Представители на CENTCOM призоваха за търпение, докато се съберат факти за изясняване на ситуацията. Повече информация ще бъде предоставена своевременно според развитието на събитията.

Boeing подписа договор с Израел за 5000 умни бомби на стойност 289 милиона долара

🇺🇸🤝🇮🇱 Boeing подписа нов договор с Израел на стойност 289 милиона долара за доставката на 5000 нови управляеми авиобомби, съобщи във вторник Reuters, позовавайки се на собствени източници.

Новият договор не е свързан с текущите съвместни въздушни удари срещу Иран, а доставките не се очаква да започнат през следващите 36 месеца, съобщи по-рано Bloomberg News, позовавайки се на източник, запознат с въпроса.

Разработените от компанията бомби с малък диаметър (Small Diameter Bomb) са прецизни боеприпаси, които могат да бъдат изстрелвани от израелски изтребители по цели на разстояния над 64 км.

Миналата година Пентагонът възложи на Boeing договор за 8,6 милиарда долара за производство и доставка на изтребители F-15 за Израел като част от междудържавна продажба на военно оборудване. САЩ отдавна са най-големият доставчик на оръжие за своя най-близък съюзник в Близкия изток.

По-рано Ройтерс съобщи, че президентът Доналд Тръмп е заобиколил Конгреса с извънредни правомощия, за да ускори продажбата на над 20 000 бомби за Израел на стойност от около 650 милиона долара. Официален представител на Държавния департамент заяви в събота, че Израел ще закупи нови критични боеприпаси на стойност 298 милиона долара с директни търговски продажби.

По-рано тази година Държавният департамент на САЩ одобри три отделни договора за потенциални военни продажби на Израел на стойност над 6,5 милиарда долара, които включват и хеликоптери Apache на Boeing.

ВВС на САЩ възложиха договор на Boeing за попълване на запасите от бомби GBU-57.

🇺🇸 ВВС на САЩ възложиха на аерокосмическия гигант Boeing договор с таван от 61,5 милиона долара за попълване на управляемата авиобомба GBU-57 Massive Ordnance Penetrator (MOP), според официално съобщение на службата.

Работата ще подпомогне производството на ключови компоненти за тежката бомба за поразяване на бункери и ще се извършва в Сейнт Луис, щата Мисури, като завършването е планирано между септември 2028 г. и май 2030 г.

Споразумението обхваща комплекти Wing Drop Ship Kit, опашни секции KMU-612 E/B, кабелни водачи за взривателната система на GBU-57 G/B, разделителни гайки и специализирани контейнери за Massive Ordnance Penetrator. При възлагането се усвояват средства за обществени поръчки за фискалната 2025 година на обща стойност 61 548 900 долара.

Договорът е издаден като поръчка от единствен източник, което значи, че Boeing е избран без конкурс поради ролята си на оригинален производител и интегратор на системата GBU-57. Отделът за атака към Дирекцията по въоръженията в авиобаза „Еглин“, Флорида, действа като възложител по договор номер FA8681-26-C-B001.

GBU-57 е една от най-тежките конвенционални оръжия с въздушно базиране в американския арсенал. Тя е проектирана да прониква в подсилени подземни структури преди детонация, бомбата е предназначена за цели, защитени от дебели слоеве бетон, скала или пръст, които конвенционалните боеприпаси не могат да унищожат ефективно.

Системата разчита на прецизно насочване и специализиран структурен дизайн, а не само на взривната мощ. Укрепеният корпус на пробивното тяло му позволява да оцелее при удара и да се вкопае в укрепените съоръжения преди взрива, увеличавайки ефективността при дълбоко разположени командни центрове, складове и защитена инфраструктура.

Включените в договора опашни секции KMU-612 E/B осигуряват функции за насочване и стабилизиране, като позволяват прецизното доставяне на оръжието от голяма височина. Поддържащите компоненти, обхванати от поръчката, включително кабелните водачи и разделителен хардуер, са нужни за гарантиране на безопасната интеграция със самолета и правилната динамика при освобождаване по време на разгръщане.

Производствената дейност ще бъде извършвана в обектите на Boeing в Сейнт Луис – отдавнашен център за операциите на компанията по производство на военни самолети и оръжия. Удълженият период на изпълнение до 2030 г. отразява специализираните производствени изисквания, свързани с оръжейни системи с малък обем на производство и висока сложност.

В исторически план Massive Ordnance Penetrator се интегрира със стратегически бомбардировачи с голям обсег, способни да носят тежки полезни товари. Оперативната му роля е фокусирана върху осигуряване на конвенционална опция за поразяване на укрепени цели, които в противен случай биха изисквали различни методи за удар.

Въпреки че изявлението не уточнява местата за разгръщане и оперативните планове, усилията по попълване на запасите обикновено поддържа изискванията за дългосрочна бойна готовност, а не оперативни промени от непосредствен характер. Планираният производствен прозорец до 2030 г. показва устойчиво управление на жизнения цикъл на системата, а не програма за ускорено разширяване.

Германия проучва варианти за нов проект за безпилотен изтребител-бомбардировач

🇩🇪 Германия извършва оценка на дронове за предстоящия си проект за безпилотен изтребител-бомбардировач, способен да води въздушен бой редом с пилотирани самолети, да нанася наземни удари и да се завръща в базата дори при загуба на връзка с контролните системи. Това съобщи Defense Express, позовавайки се на германското издание Hartpunkt.

Според Hartpunkt по-ранните планове за избор на дрона MQ-29 Ghost Bat са спрени, а Германия се подготвя да прегледа и други варианти на пазара. Освен него, сред кандидатите са XQ-58A Valkyrie на американската Kratos, който вече е избран от Airbus, и друга неуточнена опция. Министерството на отбраната очаква постигане на първоначална оперативна способност до 2029 г.

Въпреки че детайлите за третия вариант остават неясни, интересът на военните към безпилотен изтребител-бомбардировач говори за фокус върху намаляване на риска за пилотите, особено при мисии в подкрепа на сухопътни войски или потенциални удари дълбоко на руска територия, пише Defense Express.

Това се вписва в тенденцията за съвместни бойни самолети (CCA), по аналогия с изпитанията с бомби на турския дрон Kizilelma. Проектът също така съвпада с плановете на Берлин за замяна на програмата за изтребител от шесто поколение FCAS, която е в застой поради разногласия с Франция.

Прави впечатление, че два от трите разглеждани безпилотни апарата са с американски произход, което поражда спекулации, че третият избор може да дойде от ЕС. Не е сигурно обаче дали германски компании като Helsing и Grob ще успеят да разработят жизнеспособна опция навреме за крайния срок през 2029 г., отбелязва Defense Express.

По-рано стана ясно, че новоразкритият реактивен дрон-мишена, разработен от Quantum Systems в сътрудничество с Airbus Defence and Space, може да се окаже по-значим за Украйна, отколкото се смяташе досега.

Германският производител на дронове Quantum Systems, който поддържа тясно сътрудничество с Украйна, представи публично реактивния дрон-мишена RAT (Red Air Target). Беше съобщено, че системата е преминала от първоначална концепция до първи полет само за шест седмици – необичайно бърз срок за разработка на аерокосмическа платформа.

Летище София затваря за цивилен трафик, американски въздушни танкери забелязани на Враждебна.

🇧🇬⚠️ Летище София ще преустанови обслужването на граждански полети в два отделни времеви интервала през уикенда, за да осигури капацитет за военни операции. Това сочи официално известие до летците (NOTAM), според което летището ще остане затворено за всички граждански самолети от 01:15 до 02:50 ч. на 23 февруари и от 01:05 до 03:35 ч. на 24 февруари, като по това време ще бъдат разрешени единствено полети на военната авиация.

Ограниченията съвпадат с присъствието на шест американски самолета-цистерни Boeing KC-135R/T Stratotanker, забелязани на стоянките на авиобаза „Враждебна“, част от състава на 6-о крило за презареждане във въздуха от военновъздушна база „Макдил“ в щата Флорида.

Министерството на отбраната потвърди пребиваването на американските самолети, определяйки го като подкрепа за дейности по засилена бдителност на НАТО, но според данните от въздушния трафик и международни наблюдатели, разгръщането е в рамките на мащабно натрупване на активи от ВВС и ВМС на САЩ и Близкия изток.

Оперативният контекст на това движение се свързва с нарастващото напрежение около Иран. В рамките на текущото усилване на силите, Пентагонът прехвърля към региона не само презареждащи танкери, но и самолети за управление и контрол, изтребители и платформи за разузнаване. Самолетите KC-135 играят критична роля в подобни операции, като осигуряват необходимия обсег и автономност за провеждане на въздушни мисии на дълги разстояния. Специфичните времеви прозорци за затваряне на столичното летище предполагат планирано интензивно движение на тежка военна техника, което изисква временно освобождаване на пистата от търговски трафик.

Командването за въздушна мобилност (AMC) управлява инвентар от 396 самолета Stratotanker, от които Резервът на ВВС и Националната въздушна гвардия оперират с 243 машини в подкрепа на мисиите на командването. Моделът 367-80 на компанията Boeing служи за базов дизайн както на гражданския пътнически самолет 707, така и на KC-135A Stratotanker.

През 1954 г. ВВС закупуват първите 29 единици за бъдещия си флот, който наброява 732 самолета. Първият полет е осъществен през август 1956 г. През юни следващата година във военновъздушна база „Касъл“ в Калифорния е доставен и първият серийно произведен самолет. Последният KC-135 е предаден на ВВС през 1965 г.

Най-малко 417 единици от оригиналния модел KC-135A са обновени с нови двигатели CFM-56 от CFM-International. Обозначен като KC-135R или KC-135T, новият вариант може да носи 50% повече гориво, има 25% по-висока горивна ефективност, а разходите по експлоатация са с 25% по-ниски, докато е 96% по-тих от началния вариант KC-135A.

В рамките на друга програма за модернизация, танкер с двигатели TF-33-PW-102 получи обозначение KC-135E, последният брой от които беше изведен от експлоатация през 2009 г.

През годините KC-135 е адаптиран за различни задачи – от команден пункт във въздуха до разузнавателни мисии. Вариантите на RC-135 се използват за специално разузнаване, а NKC-135A от Командването за материално осигуряване на ВВС взимат участие в изпитателни програми. Командването за въздушен бой експлоатира OC-135 като платформа за наблюдение по силата на Договор „Открито небе“.

Въздушните танкери KC-135R и KC-135T продължават да се подлагат на подобрения на жизнения цикъл за разширяване на възможностите и повишаване на надеждността. Това модернизирани системи за комуникация, навигация, автопилот и оборудване за мониторинг, които имат за цел да отговорят на бъдещите нужди на гражданския контрол на въздушното движение.

Boeing получи договор за 60 хеликоптера CH-47F Block II Chinook за Бундесвера.

🇺🇸🤝🇩🇪 Американската армия възложи нов договор на Boeing за производството на 60 товарни хеликоптера CH-47F Block II Chinook, предназначени за Германия, в рамките на програмата за чуждестранни военни продажби (Foreign Military Sales).

Договорът е от смесен тип (с възстановяване на разходите, фиксирана такса и с твърда фиксирана цена) и е на стойност 876 милиона долара. Включва логистична поддръжка на базата на постигнати резултати, обучение на персонал и еднократни инженерни дейности.

Пентагонът съобщи, че Boeing е бил единственият участник в онлайн търга. Производството ще се извърши в завода на компанията в Ридли Парк, щата Пенсилвания, а очаквана дата за приключване на договора е 28 октомври 2035 г.

Договорният орган е Командването по договорите на Сухопътните войски на САЩ в Редстоун Арсенал, Алабама. Пълният размер на средствата за фискалната 2026 г., свързани с германския случай за чуждестранни военни продажби, са ангажирани още при подписването на договора.

CH-47F Block II е последната версия на легендарния товарен хеликоптер Chinook. Тя има подобрена силова трансмисия, горивни резервоари и модернизирана авионика в сравнение с предишни версии. Основните цели на модернизацията са увеличаване на полезния товар, подобрен радиус на действие и намаляване на разходите за поддръжка.

В рамките на сделката Boeing ще достави пакети за обучение и цялостна логистична поддръжка, с които да гарантира висока готовност на германските хеликоптери. Еднократните инженерни задачи ще бъдат насочени предимно към адаптация и интеграция на системите според специфичните нужди на Бундесвера.

Хеликоптерите ще се експлоатират от Германия в пълно съответствие със стандартите на НАТО за оперативна съвместимост и ще осигуряват тежък въздушен транспорт при логистика, хуманитарни операции, бедствия и тактически задачи както в Европа, така и по целия свят.

CH-47F Block II вече се намира на въоръжение в американската армия и редица съюзници, което го превръща в ключов елемент за съвместни операции. Придобиването от страна на Германия е част от по-широка тенденция сред страните членки на НАТО – подмяна на остарялата транспортна авиация и постигане на максимална съвместимост с американските системи.

През следващото десетилетие Boeing ще работи в тясно сътрудничество с отбранителните власти в Германия, за да спазва сроковете за доставка и да постигне всички договорени възможности.

Boeing получава договори за 2,7 млрд. долара за производство на търсачи за PAC-3

🇺🇸 Американският аерокосмически гигант Boeing получи серия договори на стойност 2,7 млрд. долара за производство на над 3000 самонасочващи глави за Patriot Advanced Capability-3 (PAC-3) до 2030 г.

Главите се произвеждат от Boeing за главния изпълнител Lockheed Martin и играят централна роля в способността на ракетата да открива, проследява и ангажира въздушни заплахи с висока скорост. Армията на САЩ координира двете компании за допълнително увеличаване на производството.

„Екипът ни никога не е бил по-добре подготвен да отговори на призива на страната за по-голяма противовъздушна и противоракетна отбрана, Тези многогодишни договори признават напредъка, който постигнахме, и ще ни позволят да отговорим на нарастващото глобално търсене на PAC-3“, каза Джим Брайън, изпълнителен директор на Boeing Integrated Air & Missile Defense.

Boeing заяви, че разширените цели предвиждат производствен капацитет до 750 самонасочващи глави годишно, което компанията смята да постигне с вътрешни инвестиции, модернизация на поточните линии и укрепване на мрежата от доставчици. До края на годината Boeing цели да достави рекордните 650 до 700 глави – постижение, което ще постави нови месечни и годишни производствени рекорди за програмата.

Прехващачите PAC-3, оборудвани с самонасочващи глас на Boeing, са проектирани за противодействие на заплахи като балистични ракети, крилати ракети, вражески самолети и хиперзвукови системи. Търсенето на системата се увеличи на фона на интензивни конфликти като войната в Украйна и Близкия изток и военното планиране в Индо-Тихоокеанския регион.

Самонасочващите глави се произвеждат в съоръженията на Boeing в Хънтсвил, Алабама, които включват наскоро завършено разширение от 3252 кв. метра за увеличена производителност и ефективност. От 2000 г. компанията достави над 6000 прехващача PAC-3 на армията на САЩ и чуждестранни клиенти.

17 държави в момента използват прехващачи PAC-3, сред които Съединените щати и ключовите съюзници в Европа, Азия и Близкия изток. Той формира горния слой на противоракетна отбрана Patriot, осигурявайки подобрена защита за критични обекти, авиобази и цивилно население.

В изявление Boeing отбеляза, че новите производствени договори надграждат партньорството на компанията с Lockheed Martin и армията и представляват продължаващ ангажимент за доставяне на „ефективни и устойчиви“ отбранителни технологии.

Компанията подчерта ролята на глобалната си верига за доставки и работна сила за увеличената продукция, позовавайки се на силните сигнали за търсене и оперативни изисквания като основни двигатели на разширяването.

С развитието на въздушните и ракетни заплахи по отношение на сложност и честота, Пентагонът приоритизира многослойна противовъздушна отбрана. PAC-3 остава една от малкото разгърнати системи, способни да защитават срещу високоскоростни, маневриращи заплахи както в терминалната, така и в прехващащата фаза.

Boeing, един от най-големите аерокосмически и отбранителни изпълнители в света, продължава да е основен доставчик на прецизни компоненти за ключови програми за противоракетна отбрана на САЩ.

Разширено въздушно наблюдение над Полша на фона на руски удари в Украйна

E-7A Wedgetail на Кралските военновъздушни сили на Австралия лети над Южна Калифорния. Екипажи от ВВС на САЩ, Австралия и Великобритания работиха заедно, за да сертифицират бързо австралийския E-7A с американския KC-46A. Тристранният тест също позволи на Великобритания и САЩ да придобият ранен опит преди очакваното въвеждане на варианти на самолета E-7.
📸 Снимка: U.S. Air Force / Richard Gonzales

🇦🇺✈️🇵🇱 В нощта на неделя над Полша беше извършено разширено въздушно наблюдение от съюзниците в отговор на подновените руски удари срещу Украйна. Според агенция Nightly и данни от радари за мониторинг на полети, E-7A Wedgetail на Кралските военновъздушни сили на Австралия (RAAF) е бил забелязан над Полша, заедно с кратка поява на F-35A, макар че няма официално потвърждение от Канбера.

Полетът е в съответствие с операцията на НАТО Eastern Sentry, целяща укрепване на източния фланг, което предполага по-дълбока интеграция на Австралия в европейската мрежа за ранно въздушно предупреждение.

Ключов елемент е самолетът E-7A Wedgetail на RAAF, базиран на Boeing 737, който е оборудван с MESA L-банд радар на Northrop Grumman, осигуряващ 360° обхват и разстояние на засичане над 400 км. С 10 оперативни конзоли, много връзки за данни Link-16 и стабилна система за самозащита, той интегрира въздушни и морски данни, управлява прехващания и служи като въздушен команден пост за изтребителите и противовъздушната отбрана на коалицията.

Неговата издръжливост, възможност за зареждане във въздуха и надеждна системна интеграция го правят изключително подходящ за продължителни операции, характерни за наблюдението по източния фланг на НАТО. Тези способности са документирани от RAAF и Boeing и са доказани през хиляди часове оперативна работа.

Австралийските Wedgetail имат опит от кампанията срещу Ислямска държава в Близкия изток, а напоследък и от разполагания в Европа в подкрепа на мониторинга на въздушното пространство, свързан с войната в Украйна. В края на юли един E-7A пристигна в авиобаза Ласк в Полша, за да подпомогне мисиите на НАТО на източния фланг, което беше отразено от европейските издания.

Сведенията за вчерашния полет на Wedgetail над Полша отговарят на повишеното ниво на готовност на НАТО в рамките на Eastern Sentry, като сред активите, участващи в мисиите, са и съюзнически F-35A. Забележително е, че турският E-7T Peace Eagle също беше във въздуха над Прибалтика в края на септември, разположен временно в Литва в рамките на мерки за укрепване на съюзници, което показва, че въздушният слой за ранно предупреждение на НАТО вече включва приноси от оператори както от Индо-Тихоокеанския регион, така и от Европа.

Фиксираният AESA масив на Wedgetail позволява бързо насочване на лъча без движещи се части, улеснявайки паралелното търсене в широк район, контрол на изтребители и морско наблюдение при минимален екипаж в сравнение с остарелите E-3 Sentry. Ролята му на портал за данни спомага за обединяване на F-35, Eurofighter, Rafale и наземни средства в обща тактическа картина, което намалява времето от засичане до прехващане и подобрява координацията с националните системи за противовъздушна отбрана.

На практика за Полша и съседните страни присъствието на E-7A позволява по-ранно откриване на нисколетящи дронове и крилати ракети в сравнение с повечето наземни радари, насочване на изтребители за бързо реагиране и активиране на зенитно-ракетни батареи, което оптимизира ограничените запаси от прехващачи и увеличава вероятността за унищожаване при сложни атаки.

Стратегически, появата на австралийски E-7A в Източна Европа сигнализира за три сближаващи се динамики. Геополитически, тя подчертава ангажимента на Австралия към евроатлантическата сигурност в момент, когато руската активност във въздуха изпитва праговете на НАТО; Канбера обяви по-дълбоко партньорство с Алианса на срещата на върха през юни, а приносът с AEW&C е ефективен начин с нисък риск за ескалация да се покаже този ангажимент.

Геостратегически, това укрепва устойчив модел на НАТО: споделена ситуационна осведоменост, оперативно съвместими вериги от сензори до изпълнители и разпределени командни възли, които могат да бъдат усилени от Балтийско до Черно море.

Военно, това разширява капацитета за далечно радарно откриване и управление отвъд самолетите на НАТО и европейските флоти, увеличавайки наличността на полети и позволявайки на Eastern Sentry да поддържа постоянни операции, докато освобождава европейски активи за други задачи. Фактът, че турският Peace Eagle също изпълни мисии над Балтийско море в края на септември, подчертава как множество съюзници извън САЩ подкрепят слоя „очи в небето“, който възпира прониквания и скъсява времето за реакция.

Присъствието на австралийски Wedgetail над Полша в нощ с интензивни руски удари и в рамките на новата структура на Eastern Sentry на НАТО, е повече от единичен радарен сигнал; то е видим белег за по-широкия преход на Алианса към споделено и постоянно въздушно наблюдение на източния фланг.

Макар че данните от радари и репортажи в медиите показват участие на RAAF, а официални лица са сигнализирали за по-тясно сътрудничество с НАТО, официално потвърждение за конкретния полет все още липсва. Сигналът към Москва обаче вече е ясен: очите на съюзниците са широко отворени, въздушната картина е споделена, а всяко опит за използване на пропуски във въздушното наблюдение на НАТО ще срещне по-гъста и по-многонационална реакция.

Германия получи първия си самолет P-8A Poseidon за морски патрул

🇺🇸🤝🇩🇪 Германия прие официално първия морски патрулен самолет P-8A Poseidon от Boeing, с което отбеляза нов етап в модернизацията на дългосрочните способности за разузнаване и наблюдение на германските военноморски сили.

Церемонията по предаването се състоя в Сиатъл, Вашингтон, и се разглежда като важен момент за укрепването на морската отбрана на Германия и колективното възпиране на НАТО в Северния Атлантик и Балтийско море.

Доставеният самолет е първият от осемте P-8A Poseidon, поръчани от Берлин. Той ще замени остарелия флот от P-3C Orion и ще предостави напреднали многоцелеви възможности за мисии във въздушни, надводни и подводни среди.

Доставката е осъществена заедно с Федералната служба за оборудване, информационни технологии и поддръжка на Бундесвера и военноморските сили. Според Boeing самолетът с борден номер 63+01, наскоро е завършил първия си полет и интеграция на системи за управление на мисията в Сиатъл. В момента текат финални проверки на качеството, преди самолетът да бъде прехвърлен следващия месец към Военноморско въздушно крило 3 „Граф Цепелин“ в Нордхолц.

Първоначално Германия подписа договор през юни 2021 г. за пет самолета P-8A, последван от одобрение за още три през ноември 2023 г., финансирани чрез специален отбранителен бюджет.

P-8A ще се интегрира безпроблемно в мрежата за морско наблюдение на НАТО, работейки заедно с платформи на САЩ, Австралия, Южна Корея, Индия и Норвегия. Със сигурни връзки за данни в реално време самолетът може да споделя разузнавателна информация директно с германските командни центрове. Модерните му сензори и удължен обхват, който може да бъде удължен още с дозареждане във въздуха, го правят идеален за борба с подводници, надводно наблюдение и мисии за търсене и спасяване.

P-8A Poseidon е проектиран за широк спектър от мисии: борба с подводници, надводни кораби, разузнаване, наблюдение и операции по търсене и спасяване. Оборудван с напреднала система за управление на мисиите с отворена архитектура, съвременни акустични сензори и връзки за данни с висока скорост, той предлага оперативна съвместимост с партньорите от НАТО и несравнима бързина на реакция. Високата му крейсерска скорост позволява на екипажите да достигат бързо до зоните на мисията и да остават на пост по-дълго.

В световен мащаб самолетите P-8 са натрупали над 700 000 летателни часа. Придобиването на Германия е значително подобрение на нейния морски патрулен флот, засилващо наблюдателните и възпиращи способности на НАТО на фона на предизвикателства за сигурността в европейската морска зона.

Израелски щурмови хеликоптер Boeing AH-64 Apache заснет над Газа Сити.

🇮🇱🚁 Щурмови хеликоптер Boeing AH-64 Apache на Военновъздушните сили на Израел участва в близка въздушна поддръжка на сухопътните войски, провеждащи офанзивата срещу Хамас и Ислямски джихад в Газа Сити.

Основната носова картечница е 30‑мм M230 – еднобарабанно оръдие с електрическо задвижване, проектирано за висока надеждност и проста поддръжка. Използва 30×113 мм патрони и осигурява скорост от 600–650 изстрела в минута, с начална скорост от 805 м/с. За екипажа това е комбинация от пробивна способност и експлозивен ефект, подходяща както срещу меки и леки бронирани цели, така и за подавяне на огън и точково унищожаване.

Картечницата е монтирана в подносова или гъвкава стойка и може да е „привързана“ към системите за целеуказване на Apache – TADS/PNVS или модернизирани варианти – така че да следва посоката на погледа на стрелящия или да бъде заключена напред за бързи пролети. Ефективният обсег при прецизни стрелби е около 1500 м, като при максимални дистанции (до около 4 000 м) точността е намалена. Интеграцията с опто‑електронните показатели и боеприпасите с различен тип снаряди повишава универсалността на оръдието при изпълнение на бойни задачи.

Съществуват и производни варианти и адаптации на M230 за наземни платформи и безпилотници с промени в подаването и дължината на цевта, оптимизиращи оръдието за други роли. В практическо отношение M230 остава избор за AH‑64 заради съчетанието между мощност, маса и съвместимост – фактори, които го правят ефективен в мисии за поддръжка на пехота.

Pratt & Whitney с договор за поддръжка на двигатели за НАТО

🇺🇸 Pratt & Whitney, филиал на американския гигант RTX, получи договор за поддръжка на двигатели на стойност 18 милиона долара от Агенцията за подкрепа и снабдяване на НАТО (NSPA), съобщи компанията.

Споразумението покрива продължаващата поддръжка на двигателите TF33, захранващи флотилията на НАТО от Boeing E-3 Sentry – самолети за ранно предупреждение и контрол във въздуха (AWACS).

3-годишният договор включва опция за удължаване с още две години и подчертава зависимостта на НАТО от платформата E-3 за въздушно наблюдение, командване и контрол и управление на битки.

„E-3 с двигатели TF33 играят ключова роля в подкрепата на въздушни, сухопътни и морски операции повече от 40 години, предоставяйки на 32-те членки на НАТО въздушно наблюдение, оперативна осведоменост в реално време и управление на битката“, заяви Джесика Виларди, вицепрезидент на програми за изтребители и мобилност в Pratt & Whitney.

TF33-PW-100A двигателят захранва E-3 Sentry от 70-те години. Макар самолетът да е претърпял множество модернизации, двигателите остават критичен компонент за осигуряване на оперативна готовност.

Новият договор предвижда програма за управление на материали, включваща прогнозиране на части, снабдяване и техническа поддръжка, за да се гарантира, че самолетите на НАТО продължават да отговарят на оперативните изисквания, въпреки застаряването на апаратите и двигателите.

Поддръжката ще се извършва на няколко места, включително базата на НАТО в Гайленкирхен, Германия, както и в депа в Турция и Гърция, а допълнителни дейности ще се провеждат в завода на Pratt & Whitney в Ийст Хартфорд, Кънектикът.

E-3 Sentry, базиран на пътническия самолет Boeing 707, продължава да служи като въздушна платформа за командване и контрол на НАТО, като предоставя в реално време оперативна картина, интегрирана с въздушните, сухопътни и морски сили на съюзниците. Отличителният въртящ се радарен купол е символ на въздушното наблюдение на алианса.

Поддръжката идва в период на засилено напрежение на континента, докато страните от НАТО укрепват отбранителната си готовност срещу руската агресия и нестабилността по източния фланг.

Американски C-32B кацна в Порто Алегре: мисията остава неясна

🇺🇸✈️🇧🇷 На летището в бразилския град Порто Алегре вчера кацна военен самолет Boeing 757 C-32B, използван в специални операции на САЩ и доста често свързван с дейността на ЦРУ. Самолетът пристигна без никакви външни опознавателни знаци, което още повече засили спекулациите за целта на полета му.

Самолетът с регистрация 00-9001 е модифицирана версия на „Боинг 757-200“, която е известна с обозначението C-32B. За разлика от C-32A, който има роля на официален транспорт на Белия дом наред с VC-25A (Air Force One), C-32B е на подчинение на 150-и ескадрон за специални операции на ВВС на САЩ, базиран в Ню Джърси.

Двата варианта на C-32

Boeing C-32 е военната модификация на пътническия Боинг 757, използвана от военновъздушните сили на страната. Има два варианта, които изпълняват различни задачи във военно-транспортната сфера.

• C-32A обслужва т.нар. Special Air Mission, предоставяйки транспорт и широки възможности за комуникация на висши държавни служители. Негови основни ползватели са вицепрезидентът на САЩ (ако е на борда, самолетът е с позивна „Air Force Two“), държавният секретар и първата дама. При необходимост C-32A може да изпълнява и ролята на „Air Force One“, особено в случаи, когато се използват по-малки летища или когато не е необходим по-големият VC-25A.
• C-32B „Gatekeeper“ изпълнява тайни операции по въздушен транспорт (covered air) най-често в подкрепа на специалните сили или при спешен отговор на глобални кризи. Бивш търговски Boeing 757, модифициран за мисии, свързани с Държавния департамент, Силите за специални операции и американската разузнавателна общност.

C-32 заменя по-стария C-137 Stratoliner, който е базиран на Boeing 707 и бил в експлоатация дълги години. Новият самолет има двойно по-голям обсег и може да каца на по-къси писти в сравнение със своя предшественик.

„Gatekeeper“ в действие

Основната задача на C-32B е да осигурява бърз транспорт на служителите на Държавния департамент, включително дипломати, специални агенти, елитни военни и разузнавателен персонал. Самолетът е използван при кризи в Близкия изток, по време на Олимпийски игри, както и при някои извънредни ситуации като експлозията в пристанището на Бейрут през 2020 г. Притежава модерни системи за комуникация, сензори и възможност за зареждане във въздуха по същия стандарт на президентския C-32A.

Полетът до Бразилия

В текущата мисия, започнала на 18 август, той е излетял от военновъздушна база Макгуайър в щата Ню Джърси, след което е направил междинни кацания в Тампа, Флорида, и Сан Хуан, Пуерто Рико, за да пристигне в Порто Алегре в около 17:13 ч. местно време на 19 август. След престой на летището за около три часа, в 20:03 ч. самолетът излетя отново, вероятно за да се завърне обратно в САЩ.

До момента американските власти не са предоставили официална информация за целта на неговата визита в Бразилия. Местните медии обърнаха внимание, че липсата на опознавателни знаци по фюзелажа е характерна за самолетите, участващи в операции със секретен или чувствителен характер.

Кацането предизвика медиен интерес и множество спекулации за възможните мотиви – от събиране на разузнавателна информация и координация между службите за сигурност до дискретен транспорт на персонал. Потърсени за коментар от местния вестник O Globo, бразилските ВВС, авиационната служба ANAC и посолството на САЩ в Бразилия отказаха коментар.

Сцената на приземяването може да бъде проследена във видеото от канала Camera Porto Alegre Airport, който излъчва денонощно движението на летище „Салгадо Фильо“.

„Nightwatch“ в небето: Защо рутинен полет на американския Boeing E-4B предизвика вълна от спекулации в интернет?

🇺🇸✈️ През изминалата нощ голям брой потребители на социалните мрежи проследиха с повишено внимание полет на американския военен самолет Boeing E-4B, по-известен като „Nightwatch“.

Самолетът, който изпълнява функция на Национален въздушен оперативен център (NAOC), беше забелязан да извършва полет от военновъздушна база в щата Луизиана до Обединена база Андрюс в щата Мериленд, недалеч от столицата Вашингтон, което предизвика множество спекулации относно потенциална военна и дори ядрена ескалация, в контекста на нарастващо напрежение между Израел и Иран.

Засиленият интерес в интернет

В последните години с развитието на онлайн платформи като Flightradar24, всеки от нас има шанс да следи в реално време военните и граждански полети по целия свят. От една страна това допринася за по-голяма прозрачност, но от друга – създава поле за редица спекулации, особено когато става дума за самолети с висока стратегическа стойност, какъвто е „Nightwatch“.

Въпреки че E-4B не е секретен самолет, детайлите за неговите мисии не са оповестявани публично, което е още една причина за възникването на въпроси и предположения. На този етап няма никакви доказателства, че последният полет е свързан с непосредствена криза или конкретна операция.

Какво представлява Boeing E-4B?

Boeing E-4B е модифициран Boeing 747-200, който изпълнява ролята на мобилен команден център от най-високо ниво. Той е създаден специално, за да осигури непрекъсната комуникация, командване и контрол на президента, министъра на отбраната и висшите военни ръководители на САЩ в случай на кризи от всякакво естество – от терористични атаки до ядрен конфликт.

Ето някои от ключовите му характеристики:

▪️ Електромагнитна защита: разполага със специална защита срещу електромагнитни импулси, които биха могли да нарушат електрониката по време на ядрен взрив.
▪️ Свързаност: оборудван е с най-модерните комуникационни системи, позволяващи връзка с военни и граждански командни центрове по цялото земя, включително спътникова връзка, радио и криптирани канали.
▪️ Самостоятелно оцеляване: притежава автономни системи за живот и поддръжка, позволяващи му да остане във въздуха за продължително време, а чрез дозареждане във въздуха може да се задържи на мисия дни наред.
▪️ Екипаж: Въздушният щаб включва не просто пилоти, но също така технически специалисти и офицери от най-високо ниво, способни да управляват кризисни операции на място.

Защо „Nightwatch“ лети толкова често?

Флотът от няколко самолета E-4B поддържа постоянна готовност чрез редовни полети, обикновено 3 до 4 пъти седмично. Това не е сигнал за кризисна ситуация, а част от стандартните процедури за:

▪️ Обучение на екипажа и поддържане на високо ниво на професионализъм.
▪️ Проверка и обновяване на сложното техническо оборудване.
▪️ Осигуряване на способност за бързо разполагане в случай на национална криза.

Разполагането на самолета в близост до столицта Вашингтон, например в Обединена база Андрюс в Мериленд, е стратегически ход, осигуряващ бърз и безпроблемен достъп до ключовите държавни и военни институции.

Развенчаване на митове и спекулации

В социалните мрежи се разпространиха два основни сценария, свързващи полетите на „Nightwatch“ с потенциален конфликт:

▪️ Подготовка за война с Иран: Макар Съединените щати да имат военни планове за различни сценарии, рутинни полети на E-4B не трябва да се тълкуват като доказателство за активна подготовка или неизбежен конфликт.

▪️ Риск от ядрена ескалация: Въпреки че вероятността за избухване на ядрена война е винаги налице като хипотетичен риск, E-4B се използва за постоянна готовност, а не само в кризисни моменти.

Какво всъщност показват тези полети?

Тези полети са знак, че ВВС на САЩ продължават да поддържат своите системи за командване и контрол на високо ниво. В епоха на глобална нестабилност и множество заплахи, поддържането на мобилна и устойчива командна инфраструктура е неизменна част от осигуряването на национална сигурност.

Какво да следим напред?

Когато се опитваме да разберем дали реално съществува опасност от избухването на военен конфликт или ескалацията на такъв, не можем да се доверяваме само на отделни знаци като полетите на специфични самолети.

Важно е да наблюдаваме цялостната картина и да следим различни ключови фактори, които заедно могат да ни предоставят далеч по-ясна представа за реалната ситуация. Ето какво трябва да имаме предвид:

▪️ Политически и дипломатически действия: Важно е да бъдем наясно с това какво говорят политици и дипломати. Официални изказвания, срещи, сключване на договори или напротив – обиди и санкции, често са индикатор за покачване или спад на напрежението. Дипломатическата активност е ключов индикатор за намеренията на страните.

▪️ Доклади от разузнаване и международни организации: Разузнавателни служби и международни организации като ООН, Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) или НАТО публикуват редовни доклади за ситуацията в различни региони. Те дават по-обективна и професионална оценка на заплахите, която е базирана на данни от терен и разузнаване.

▪️ Събития и конфликти в региона: Важно е също да следим всичко, което се случва в самия регион на потенциалния конфликт – сблъсъци, бунтове, военни операции, терористични атаки. Събитията в този характер често са само парченце от мащабния пъзел на нестабилността и могат да повлияят на решенията на големите сили.

Заключение:

Полетите на Boeing E-4B „Nightwatch“ не трябва да бъдат тълкувани като предвестник на предстояща ескалация или ядрена криза. Те са част от продължаващия ангажимент от ВВС на САЩ за гарантиране на достъпа до непрекъснато управление и контрол на американския президент при извънредни ситуации.

Всички ние трябва да бъдем внимателни в интерпретациите и никога да не прибързваме с изводите, базирани единствено на отделни явления, пък било то и полет на „Nightwatch“.

Турция избира нови самолети-цистерни: Airbus A330 MRTT или Boeing KC-46A Pegasus

Танкер за зареждане с гориво във въздуха Airbus A330 MRTT и два изтребителя Eurofighter Typhoon на испанските въздушно-космически сили.📸 Снимка: Airbus

🇹🇷 Турция е стеснила избора си за нов самолет-цистерна за военновъздушните сили до два модела – европейския Airbus A330 MRTT и американския Boeing KC-46A Pegasus, съобщава Breaking Defense. Новината е била потвърдена от неназован турски служител по време на визита в ремонтните бази на отбранителния концерн ASFAT.

По време на обиколката журналисти са посетили ключови съоръжения, сред които 2-ра дирекция за поддръжка на въздушни платформи в Кайсери, където се извършват модернизации и основни ремонти на танкери и транспортни самолети.

Новият танкер трябва да замени остарелите KC-135R Stratotanker, които Турция експлоатира от края на 90-те години. Окончателният избор ще отчете дипломатически, технически и търговски фактори. Според източника на Breaking Defense, преговорите и с двете страни продължават, но няма яснота за броя самолети, бюджета или евентуални модификации по турските изисквания.

Отбранителният експерт Барин Каяоглу коментира, че подмяната на танкерите е „належаща и навременна“ и прогнозира, че геополитическите съображения ще окажат силно влияние върху решението. „Закупуването на KC-46A би подобрило отношенията между Анкара и Вашингтон, докато изборът на A330 MRTT би засилил връзките на Турция с Европа“, отбелязва той.

Каяоглу допълва, че Турция има нужда и от по-големи транспортни самолети с по-дълъг обхват, допълвайки съществуващите ѝ 10 единици A400M. Засега не е ясно дали Анкара би предпочела да купи танкери и транспортни самолети от една и съща страна с цел увеличаване на геополитическа тежест или би разделила поръчките.

Решението ще бъде повлияно и от развитието на отбранителната политика на НАТО по източния фланг, особено ролята на Обединеното кралство, Германия и Франция, както и от динамиката на американската външна политика. Нарастващите разходи за отбрана в Европа, индустриалното обновяване и оперативната съвместимост с европейските страни биха направили A330 MRTT по-привлекателен, докато сближаването със САЩ би наклонило везните към KC-46A.

Комбинирана поръчка на A400M и A330 MRTT би била изгодна за Airbus и може да е повлияна от текущите преговори с Лондон и Берлин за придобиване на изтребителя Eurofighter Typhoon. Изборът на KC-46A Pegasus би могъл да се разглежда и като възможен жест към възстановяване на двустранните отбранителни връзки с Вашингтон, и дори да допринесе за бъдещи разговори относно евентуално връщане на Турция в програмата F-35.

Разкритието за избора между KC-46A и A330 MRTT идва в момент, когато последният турски A400M предстои да бъде доставен след модернизация в същия завод в Кайсери. Според Мустафа Илбас, изпълнителен директор на ASFAT, сертифицираната от Airbus база би могла да обслужва и чуждестранни военни самолети, което би било логистично предимство при избор на европейски танкер.

Турция първоначално нае два броя KC-135R от САЩ през 1994 г., а впоследствие закупи седем машини, експлоатирани от 101-ва ескадрила на авиобаза Инджирлик.

През януари 2023 г. Defence Turkey съобщи, че компанията Field Aerospace е завършила процеса по модернизация Block 45 на турските KC-135R една година предсрочно по линия на програмата за чуждестранни военни продажби (FMS). Преди това тя е внедрила Block 45 и в самолети на ВВС на САЩ.

Модернизацията включва подмяна на остарелия автопилот, навигационната система и аналоговите уреди с нов двоен автопилот, навигационна система и LCD дисплеи. Обновяването облекчава съществено пилотирането и техническата поддръжка – неизправностите се откриват по-бързо, а дългосрочната експлоатация се улеснява.

По данни от ВВС на САЩ, след модернизацията надеждността на автопилота се е увеличила от средно 500 летателни часа между повреди до 49 000 часа при новата система. Замяната на трудно поддържаните аналогови уреди се очаква да спести хиляди часове поддръжка годишно.