20 ирански ракети струваха на САЩ над 70 прехващача в Йордания

🇺🇸🚀🇯🇴 Американските сили в Йордания са изстреляли около 60-70 зенитни ракети от MIM-104 Patriot и поне 12 ракети от системите за противоракетна отбрана THAAD в отговор на един-единствен залп от около 20 балистични ракети по време на иранската атака през нощта на 9 септември. Това съобщава The Wall Street Journal, цитирайки официални лица от Пентагона и съюзнически държави, запознати със случая. Според един от източниците разходът е съпоставим с обичайния разход на САЩ за цяла седмица в други периоди на войната.

Целта на иранските ракети е била авиобаза Муафак Салти край Азрак в източната Йордания – ключова база за операциите, провеждани от ВВС на САЩ срещу Ислямската република. Въоръжените сили на Кралство Йордания обявиха, че от 18 от 20 ирански ракети са унищожени, а 2 са паднали в необитаеми райони.

В същото време американски служител разкри пред Reuters, че щурмови самолет A-10 Thunderbolt II е бил уцелен, в резултат на което е останал без крило, а около 8 изтребителя-бомбардировача F-15E Strike Eagle са получили леки повреди и към настоящия момент са върнати обратно в експлоатация. Няма пострадали военнослужещи. Цитираните сведения не уточняват как са причинени повредите по самолетите.

Оценката на WSJ за изразходваните прехващачи е близо два пъти по-висок от предварителните сведения. Служителят, описал щетите пред Reuters на 10 септември, посочи около 30 изстреляни прехващача, а CBS News съобщи за повече от 30. Още на 9 септември опити на любители да изброят прехващачите, заснети в нощното небе над Йордания, достигнаха до оценки, вариращи между 60 и 100. Централното командване на САЩ (CENTCOM) и властите в Йордания отказаха коментар пред WSJ. Официален брой изразходени ракети не е оповестен.

Според служителите, цитирани от WSJ, отбраната е била затруднена от бойните глави на ирански ракети, които при приближаване към целта започват да отделят по-малки елементи. Подобно разделяне може да увеличи броя на обектите, които отбраната трябва да проследява и евентуално да поразява в последната фаза на полета, когато времето за реакция е най-малко. Описанието обаче не установява колко отделни суббоеприпаса са били обстрелвани.

WSJ описва хронология на все по-усъвършенствани ирански удари в хода на войната: Техеран комбинира различни видове ракети, траектории, маневри и бойни глави, за да претовари ракетния щит на САЩ. „Тези нови тактики, които наблюдаваме, показват, че иранците продължават да се приспособяват, да се учат, да експериментират и да проверяват кое работи и кое не“, алармира Фабиан Хинц, наблюдател на иранските ракетни сили в Conflict Armament Research.

Ако числата на американското издание се окажат точни, срещу около 20 ирански ракети са използвани над 72 прехващача общо – средно над 3,6 на изстреляна ракета. Това съотношение показва мащаба на разхода, не конкретния брой прехващачи, насочени към всяка отделна цел, особено при отделяне на допълнителни поразяващи елементи.

Финансовата оценка също зависи от конкретните използвани модификации. Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) изчисли през април, стъпвайки на бюджетни документи за фискалната 2026 г. че най-модерният прехващач за Patriot струва 3,9 млн. долара за брой, а този за Противоракетната система за височинно прехващане (THAAD) – 15,5 млн. долара. Ако двете цени отговарят на изстреляните боеприпаси, 60–70 прехващача за Patriot биха стрували 234–273 млн. долара. Над 12 за THAAD означава най-малко още 201,5 млн. долара. Това е условна сметка, а не установените разходи за конкретната нощ.

Попълването на такъв разход отнема време и усилия. Lockheed Martin достави рекордните 620 прехващача за Patriot през 2025 г. и си поставя цел от около 2000 годишно. С темпото от 2025 г. количеството, посочено от WSJ за отбраната над Азрак, съответства на около 5-6 седмици производство.

Обемът на производството при THAAD е дори още по-малък – 96 ракети годишно. Според договора за 35,3 млрд. долара, сключен през юни със срок от 7 години, Lockheed Martin трябва да увеличи производството до 400 единици годишно. Над 12 изстреляни прехващача са над 1/8 от настоящия годишен обем.

Ударът от 9 септември се вписва в значително по-мащабен натрупан разход в последните няколко месеца. Според сведения на WSJ до средата на юли САЩ са изстреляли около 1700 прехващача за Patriot и над 200 за THAAD. Бойните кораби на ВМС на САЩ са изразходили още 150 ракети Standard Missile срещу ирански ракети и дронове.

Администрацията на Доналд Тръмп настойчиво отхвърля сведенията за изчерпан запаси. „Твърденията, че боеприпасите на САЩ са изчерпани, са напълно неверни“, заяви говорителят на Пентагона Шон Парнъл. В интервю за предаването „60 Minutes“ на CBS, излъчено на 13 септември, командващият CENTCOM адмирал Брад Купър каза, че недостигът на прехващачи не го тревожи: „Изобщо не съм загрижен. Добре въоръжени сме и сме готови за всякакви обстоятелства.“ На 14 септември Тръмп написа в социалните мрежи, че САЩ разполагат с големи запаси от прехващачи и увеличават производството.

Доклад на главния инспектор на Пентагона, публикуван в същия ден, обаче описва стратегически недостиг. Според него високият разход на боеприпаси „е довел до стратегически недостиг в запасите, разкривайки ограничения в промишлените мощности, забавящи попълването“. Въпросната констатация се отнася общо до всички боеприпаси и не говори за пълно изчерпване на прехващачите. Докладът оценява разходите за операция „Epic Fury“ между 28 февруари и 30 юни на 33,4 млрд. долара, от които 22,3 млрд. долара са за изразходвани боеприпаси.

Ударът по Азрак беше предшестван от ескалация по море. Корпусът на стражите на ислямската революция (IRGC) на два пъти в рамките на две денонощия насочи балистични ракети към боен кораб на ВМС на САЩ. На 8 септември CENTCOM отговори с унищожаването на 5 танкера за суров петрол от „сенчестия флот“ на Техеран. През нощта срещу 9 септември той удари базата в Йордания, по която стреля многократно и през лятото. Според WSJ Техеран се опитва да преодолее затягащата се американска икономическа блокада.

През юли трима американски военнослужещи загинаха при ирански ракетен удар по същата база. Според запознати с разследването тази атака Техеран се е сдобил със сателитни изображения на американската база с висока разделителна способност, които са му били предоставени от китайска космическа компания.

Според Хамидреза Азизи, старши анализатор за Иран в International Crisis Group, мозъчен тръст в Брюксел, иранската цел от самото начало е да направи присъствието на САЩ в региона прекалено скъпо и трудно за поддържане. Според него Йордания вече изглежда по-малко безопасна за американската армия, отколкото преди.

Иран възстановява част от своите балистични способности. Техеран е успял да извади ракети, затрупани в подземни обекти при американските удари от началото на войната, и наскоро е подновил производството на нови ракети с помощта на складирани компоненти. Междувременно САЩ и съюзниците им се сблъскват с ограничения в производствените мощности, които затрудняват попълването на намаляващите запаси от прехващачи в региона.

Проблемът се простира и отвъд Близкия изток. Служители на Вашингтон смятат, че запасите от прехващачи PAC-3 и тактически балистични ракети ATACMS в Европа са под критичния минимум, като възстановяването им може да отнеме няколко години. Страните от Персийския залив, които отбиха хиляди ирански дронове и ракети за повече от шест месеца война през пролетта и лятото, търсят придобиване на прехващачи в целия свят с променлив успех. В един момент Израел изпрати на ОАЕ една от системите „Железен купол“ заедно с военнослужещи, които да я обслужват.

Недостигът засяга и Украйна. На 5 август нейният президент Володимир Зеленски съобщи, че доставките на ПВО ракети от партньорите през 2026 г. са три пъти по-малки от 2025 г. и отбеляза, че спадът включва цялото първо полугодие, а не само лятото. Посоченото изявление не уточнява кои периоди от двете години са сравнени. На същия ден украинската отбрана не свали нито една от 24-те руски балистични ракети.

По данни на Financial Times на 28 юли Тръмп е отказал молбата на Зеленски за няколкостотин допълнителни прехващача, позовавайки се на ограничените запаси и нуждите на американските бази в Близкия изток.

Разминаването между Reuters и WSJ е ключово за уточняването на разхода в отбиването на иранския удар по Азрак. Около 30 прехващача за Patriot означават средно по 1,5 на една изстреляна иранска ракета. Това обаче не включва евентуални пускове на други системи и не може да се сравнява с разказаната от Defense Express обичайна практика от 2-3 прехващача на цел. При отделянето на поразяващи елементи една ракета може да създаде повече от една цел.

По-високата оценка на WSJ стъпва на сведения от няколко служители, а любителските преброявания също показват голям брой изстрелвания. Без съпоставими данни за видове прехващачи и начин на преброяване обаче това не разрешава разминаването. Описаното разделяне на бойните части е възможно обяснение за допълнителния разход, но не доказва неговия точен размер.

При потвърждение на по-високия обем изразходвани ракети случаят би показал как дори залп, в рамките на който повечето ракети са свалени, може да натовари запасите и да оскъпи американското присъствие. Ефект, който отговаря на целта, описана от Азизи. Това дава основание да се наблюдава дали Техеран ще продължи с изстрелването на периодични смесени залпове по Муафак Салти, но не установява бъдещите му намерения.

Ударът по Йордания изпразни боекомплекта на цяла батарея „Пейтриът“

🇯🇴🛡️🇺🇸 Батареите за противоракетна отбрана MIM-104 Patriot в Йордания са изразходили 96-128 броя прехващачи PAC-3 MSE, за да отбият залп от около 32 ирански балистични ракети. Долната граница на тази оценка съвпада с пълния боекомплект на една такава батарея. Това се посочва от публикации в медиите, които на този етап не са официално потвърдени от Централното командване (CENTCOM) и Министерство на отбраната на Хашемитското кралство.

Ударът беше нанесен броени часове след американски удари, нанесени срещу ирански цели, разположени на остров Ларак в Ормузкия проток. CENTCOM определи операцията като ограничено и прецизно действие срещу елементи от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), които се готвили за употреба на ракети и морски мини. Гвардията представиха ответния удар като законна самоотбрана и оповестиха, че са атакували техническа и ремонтна инфраструктура и стоянки за изтребители на авиобаза „Крал Хюсеин“ край Мафрак и „Муафак Салти“ край Азрак, където са разположени американски военни. Твърдението за тежки поражения е непотвърдено. Йорданските въоръжени сили съобщиха, че са прехванали осем ракети, навлезли във въздушното пространство на кралството.

Въздушното пространство на Йордания е арена на активни сражения от февруари и вече се движи по свой собствен ритъм. Иранските залпове започнаха на 28 февруари, когато ПВО свали 49 дрона и ракети. През първата седмица на март към кралството бяха насочени 119 ракети и дронове, а на 14 март – още 85. Това лято атаките продължиха на серии от по няколко удара в рамките на дни, като нападението на 17 юли беше общо 4 за 5 денонощия. Юлският удар по „Муафак Салти“ уби двама американски военнослужещи. Залпът от 32 балистични ракети на 31 август се нарежда като един от най-мащабните в тази поредица и последва изтичането без резултат на срока за преговори между Вашингтон и Техеран.

Мащабът на изразходвания боекомплект личи най-добре от устройството на самата батарея. Една пускова установка M903 побира 12 прехващача PAC-3 MSE. От по-стария вариант PAC-3 CRI, който разполага тесен корпус, в същата установка могат да се заредят 16 ракети. Американската батарея притежава 8 установки за пуск, т.е. с 96 ракети PAC-3 MSE, готови за незабавно изстрелване, без да е нужно презареждане. Това означава, че изразходваното за една нощ над Йордания се равнява на целия готов боекомплект на такава батарея и вероятно го надхвърля.

Съотношението между изстреляни прехващачи и поразени цели също надхвърля обичайните норми. 3 до 4 ракети по една приближаваща се цел са плътност, характерна за отбрана срещу насищащ залп, при която операторите изстрелват по няколко прехващача почти едновременно, вместо да чакат резултата от първия пуск. Че такъв разход невинаги е прекомерен, показа серията през юли: ирански ракети преодоляха защита над „Муафак Салти“ и поразиха хангари в базата, а BBC Verify потвърди унищожаването на радарен елемент AN/TPY-2 от състава на системата THAAD.

Празната пускова установка не се зарежда сама. Транспортно-зареждащата машина отстранява изстреляните контейнери и поставя пълни на тяхно място с помощта на кран, монтиран върху тежкотоварно шаси M985. За тази операция се използват предварително разположените в региона запаси, а не ракети, пристигащи непосредствено от американските заводи. Именно тук се намира тясното място: установките могат да бъдат презаредени само с наличното на театъра, а темпът на попълване зависи от транспорта през океана, а не непосредствено от годишния производствен план.

Разменното съотношение при подобна отбрана е добре известно и е неблагоприятно. Един прехващач PAC-3 MSE струва около 4,2 млн. долара, а прехващач за THAAD – над 12 млн. долара. Според цитираната медийна оценка сметката за нощта срещу 31 август възлиза на между 380 и 640 млн. долара. Lockheed Martin представи по-евтиния вариант PAC-3 ACE, за който се очаква да струва по-малко от половината от цената на MSE, но серийните му доставки още не са започнали. Дотогава всеки залп трябва да бъде посрещан с най-скъпите налични боеприпаси.

Междувременно националният запас е сериозно изтънял. Анализаторите от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) Марк Кансиан и Крис Парк оценяват, че между февруари и юли американските сили са изразходвали около 65% от предвоенния си запас от прехващачи за „Пейтриът“ и че наличните ракети вече са под хиляда. Запасът от прехващачи за THAAD е намалял с 38%. Уес Ръмбо от същия институт предупреди още в края на 2025 г., че наличностите и производствените темпове са недостатъчни и че ведомството трябва или да плати за необходимите прехващачи, или да се откаже от част от регионалните си ангажименти.

Средствата вече са отпуснати, но с тях не може да бъде купено време. Договорът с Lockheed Martin достига 58,6 млрд. долара до финансовата 2032 г. През 2025 г. заводът е доставил 620 прехващача PAC-3 MSE, или приблизително по 1,7 на денонощие. При такъв темп количеството, изстреляно над Йордания само за една нощ, се произвежда за около два месеца. „Отнема няколко години, за да се произведе ракета“, обяснява Кансиан. „Ако вложите средства в системата днес, няма да получите ракета през следващите три или четири години. Понякога дори пет.“ Според изчисленията на CSIS възстановяването на предвоенните нива при „Пейтриът“ и THAAD ще отнеме поне три години.

От тази сметка обаче не следва, че три повторения на нощта срещу 31 август ще оставят американските сили без прехващачи. Три такива нощи биха стрували между 288 и 384 ракети, докато базата за сравнение е оценката за малко под хиляда останали прехващача към края на юли. За да изпразни националния запас чрез залпове срещу Йордания, Техеран би трябвало да повтори удара между седем и 10 пъти – в зависимост от това коя оценка за остатъчния запас и коя за разхода бъде използвана. Ограничението, което вероятно ще се прояви първо, е много по-близко и значително по-тясно: готовият боекомплект на разположените на място установки и количеството, с което те могат да бъдат презаредени между два последователни залпа.

Отговорът на това ограничение вече е видим и има оперативен, а не географски характер. Американските командири разпределят прехващачите според прогнозната точка на падане и приоритета на защитавания обект. Заплахи, които не застрашават пряко личен състав, ключови съоръжения или съюзнически активи, понякога остават без противодействие. Двама високопоставени американски служители описаха този подход пред NBC News. Следователно отбраната не изчезва изведнъж – тя постепенно се свива до все по-кратък списък от обекти, които си струва и все още е възможно да бъдат защитени, като се приема рискът всичко останало да бъде поразено.

Срещу тази сметка обаче стои една съществена уговорка. Йордания разполага със собствени комплекси „Пейтриът“ и сама съобщи за осемте ракети, прехванати над нейна територия. Следователно приписването на целия разход на американската армия е допускане, а не установен факт. Нито един американски служител не е потвърдил числата 96 и 128. Същевременно Гвардейците имат дълга история на завишени твърдения за нанесени поражения, а CENTCOM вече отхвърли по-ранна иранска претенция за унищожени изтребители F-35 в Йордания.

Оттук нататък устойчивостта на американското присъствие в Йордания зависи не само от политическото решение, но и от логистиката на един конкретен вид боеприпас. Срокът за постигане на споразумение между Вашингтон и Техеран изтече на 17 август без резултат, морската блокада продължава, а иранските удари по базите в Йордания не са прекъсвали от февруари. Ако Техеран запази сегашния темп, е много вероятно следващият залп да бъде посрещнат с по-ниска плътност на отбраната. Потвърждение на тази оценка би бил по-голям брой ракети, преодолели защитата, и по-сериозни поражения по самите бази при съпоставим по мащаб удар. Тя би била отслабена от ново прехващане със същата плътност, без признаци за организирането на спешен въздушен мост за доставка на прехващачи към региона.

САЩ удариха ирански пускови установки на Ларак, отговорът стигна до Акаба.

🇮🇷💥 Изтребители от състава на ВМС на САЩ поразиха 2 пускови установки, разположени на иранския остров Ларак в Ормузкия проток в неделя, 30 август. Това е първият обявен американски удар срещу Иран от края на юли насам. Около едно денонощие по-късно отговорът вече беше в ход. Тази нощ над пристанище Акаба на Червено море се чуха взривове, а Press TV съобщи, че в ранните часове на деня са били изстреляни ракети по американски кораби в самия проток.

Ударът беше потвърден от служител на Вашингтон, пожелал анонимност. „Мога да потвърдя, че по-рано днес американски сили поразиха две ирански пускови установки на остров Ларак. Силите на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC) бяха засечени да водят подготовка за изстрелване на реактивни снаряди за поставяне на морски мини в Ормузкия проток“, заяви той. Ларак се намира в средата на протока между островите Кешм и Хормуз и срещу пристанището Бандар Абас.

Полуофициалната агенция Fars съобщи за взривове край острова, а Tasnim определи нападението като удар с дрон. По-късно в неделя IRGC съобщи удара и това, че има загинали и ранени военнослужещи и цивилни, без да посочи техния брой. „Този акт ще получи отговор от синовете на Ислямска република Иран и доведе до наказание на агресора“, гласи изявление, излъчено от иранската държавна телевизия. Говорителят на IRGC Хосейн Мохеби нарече нападението „стратегическа и фатална грешка“ и заяви пред Fars, че САЩ ще си платят за него както в икономически, така и във военен план.

Заплахата от минирането заема централно място в обяснението от американска страна. Броени дни преди удара Тръмп заяви, че всички мини в международните води на протока са били взривени или извадени и че Иран е бил предупреден: всеки съд, поставил нови, ще бъде унищожен. Силите на Централното командване (CENTCOM) вече бяха обявили процеса по разчистване на морски мини по маршрутите на международното корабоплаване за приключил. Морската индустрия обаче не прие безусловно тази декларация. На 28 август Lloyd’s List писа, че отговарящите за сигурността в сектора все още остават предпазливи, тъй като военните навигационни предупреждения продължават да сочат активен минен риск и незавършено разчистване.

Корабоплаването беше възстановен, но при много ограничени обеми. Предварителни данни на Lloyd’s List Intelligence в периода 17-23 август през ключовия водния маршрут са минали 108 плавателни съда – с 27% над предишната седмица и най-много след разпадането на юнския меморандум в началото на юли, но още се намира далеч под нормалните ниво. Сравнението с периода до началото на войната срещу Иран е много по-красноречива: 554 транзита през юли на 3098 през февруари. В същото време американската блокада на иранските пристанища е отклонила 64 търговски кораба, извадила е 3 кораба от строя и качила американски екипи на борда на други два.

Ударът съвпадна и с новия етап на санкционната кампания. Вашингтон обяви ескалация, наречена от самия него „икономически ден Д“, която включва близо 60 нови санкционни обозначения на дружества, съдове и физически лица, както и разширени правомощия за налагане на вторични санкции. Засега обаче мерките не засягат най-големите търговски партньори на Техеран, сред които Китай и Обединените арабски емирства. Иран отвърна със собствен черен списък от 45 съда, обвинени в нарушаване на едностранно въведените от него правила за преминаване. Сред тях са 12 супертанкера, натоварили над 15% от суровия петрол, изнесен от Персийския залив след разпадането на меморандума. Успоредно с това Техеран и Мускат преговарят за временен коридор през протока.

Иранският отговор отново беше насочен към Йордания. Sabereen News, свързана с шиитските милиции в Ирак, съобщи за експлозии в Акаба, след като Техеран заплаши да отговори на американските обстрели в протока. Местни медии също описаха експлозии до южния йордански град след пускове от Иран, а част от арабските издания добавиха, че взрив е бил чут в американска авиобаза край Акаба.

Акаба има конкретно място в географията на тази война. Градското летище „Крал Хюсеин“ приютява бойни самолети от ВВС на САЩ, а на 19 юли Техеран обяви, че го е поразил успешно с балистични ракети, с което някои самолетите получиха тежки повреди. Йорданската армия съобщи тогава, че е свалила 3 от 4 ракети, последната от които попадна в обезлюден район. Градът е разположен на крайбрежието на Червено море и израелския Ейлат, откъдето при предишни залпове се виждаха облаците от прехватите, а отломки падаха в северната част на курорта.

Йорданското направление е част от конфликта още от първия му ден. На 28 февруари ПВО на кралството свали 49 дрона и ракети, сред които 13 балистични. През първата седмица на март командването в Аман преброи 119 ракети и дрона, насочени към страната, и отчете 108 прехвата. През същия месец иранските удар унищожи американски радар AN/TPY-2 – основния сензор на комплекса за противоракетна отбрана THAAD, разположен в авиобаза „Мувафак Салти“ край Азрак. Унищожаването му беше потвърдено от BBC Verify чрез сателитни изображения, публикувани на 1 август.

На 17 юли удар по базата уби трима американски военнослужещи, първите жертви от пряк ирански обстрел след началните дни на войната. Общият брой на загиналите американски военнослужещи в конфликта е 18. Последният регистриран инцидент в Йордания преди нощта срещу 31 август беше на 29 юли, когато беше обявено свалянето на 5 балистични ракети. Последният американски удар срещу Иран също беше нанесен в края на юли, което значи, че размяната на удари беше прекъсната за около месец.

Кралство Йордания не разполага със свободата за маневриране, която имат богатите монархии от Залива. То зависи от американската военна помощ и двустранно споразумение за сигурност, чиито приложения не са публично известни. Експерти, цитирани от New York Times през юли, обясниха именно с тази зависимост централната роля, поета от Йордания във воените операции на САЩ, когато всяка от ударените държави от Залива станаха значително по-предпазливи. На 22 юли десетки видни политици, учени и племенни водачи от Йордания отправиха призив към правителството да сложи край на чуждестранното военно присъствие и да разкрие пълния текст на споразумението. В тяхната декларация се подчертава, че Йордания не е страна в настоящата война. След ударите от 19 юли Аман привика иранския посланик и настоя иранските обстрели да бъдат прекратени.

От началото на войната вече се навършиха шест месеца. САЩ и Израел започнаха изненадваща масирана вълна от над 900 удара срещу Ислямската република на 28 февруари, а Техеран отговори с дълга серия от ракетни атаки срещу Израел и държавите от Персийския залив, които приютяват американски военни бази. Съвместната военна кампания и израелските удари по Ливан убиха хиляди и разселиха милиони. По данни на Международната морска организация от началото на конфликта са загинали поне 19 моряци.

Събитията от 30 август сочат, че натискът по санкционен и военен път се прилагат паралелно. Ескалацията на санкциите не отмени удара, нито ударът отложи санкциите. Al Jazeera описва последните седмици като преминаване от страна на Вашингтон от бомбардировъчна кампания към стратегия на финансов натиск, но военният инструмент очевидно остава на масата.

Напълно възможно е обаче ударът по остров Ларак да е бил само ограничен ход в директен отговор срещу непосредствена заплаха, а не завой в американската външна политика. Обяснението на Вашингтон свързва операцията с конкретно наблюдавана подготовка за пуск, а нейният обсег се ограничи до двете установки в рамките на една нощ. За сравнение, през юли САЩ провеждаха бомбардировки в продължение на 11 и 12 последователни нощи.

При сегашния темп е вероятно размяната да остане в юлските си граници: единични американски удари по крайбрежни цели срещу ирански залпове по бази в Залива и Йордания, без връщане към последователните нощни вълни.

CENTCOM предупреди войските си, че телефонните им клипове помагат на Иран

🇺🇸📱🇮🇷 Командващият Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър изпрати писмо до своите подчинени, в което предупреждава, че публикуваните от тях снимки и видеа онлайн позволяват на Иран да анализира резултатите от своите удари в реално време. Писмото е с дата 28 юли, а копие от него беше получено и разпространено от агенция Ройтерс ден по-късно. В документа адмирал Купър отправя призив към състава „да удвои фокуса си върху оперативната сигурност“, без да разписва конкретни технически или административни мерки.

Успоредно с това двама източници, запознати с въпроса, заявиха пред агенцията, че част от американските военнослужещи в Йордания вече са уведомени, че личните им телефони ще бъдат иззети през идните дни. Трети източник обаче уточни, че тази мярка все още е само обмисляна възможност за целия регион, а не крайно взето решение.

Основният аргумент в писмото засяга оценката на нанесените щети. Иран знае кога е изстрелял конкретно оръжие, но не и какво е улучил – американското електронно заглушаване и останалите тактики в зоната на бойните действия им отнемат последния ключов елемент от веригата.

„Иран знае, че оръжията са изстреляни, но неговите сили нямат представа дали са пропуснали целта с 50 метра, дали са ударили празен перон, или са поразили претъпкана с хора сграда“, отбелязва Купър. Оттам нататък целият проблем опира до разузнаването въз основа на отворени източници (OSINT). „Подробните списъци, описания и анализи на поражения, публикувани открито в медиите и мрежите, реално извършват оценката на бойните щети вместо Иран – при това напълно безплатно“, продължава Купър, според когото разгласяването на тези подробности може да се превърне в „непосредствена зелена светлина за иранските сили да пуснат втора, много по-опустошителна вълна от атаки“.

Документът описва и конкретен случай на изтичане на информация. Видео, заснето с интелигентни очила Meta с вградена камера, е било качено в Instagram. На него се вижда как военнослужещ се евакуира към бункер по време на иранска атака. От Ройтерс отбелязват, че Купър вероятно визира клип, разпространен онлайн по-рано същия месец, на който се вижда как войници тичат към укритие. Самото писмо не цитира конкретната публикация – идентификацията е на агенцията. Устройства от типа на умните очила поставят предизвикателства пред сигурността от съвсем нов характер, тъй като заснемането не изисква вдигане на телефон и остава напълно незабележимо за околните.

Въпросната атака е извършена на 17 юли срещу авиобаза „Муафак Салти“ край град Азрак в йорданската провинция Зарка. Базата е собственост на Кралските ВВС на Йордания, но в нея има голямо американско присъствие – от 2019 г. насам Вашингтон инвестира 143 милиона долара в нейното разширяване, а сателитни снимки потвърждават, че там се базират и безпилотни апарати MQ-9 Reaper. Иранските сили я атакуваха с балистични ракети и дронове. На следващия ден Централното командване съобщи за двама убити и един изчезнал, като окончателният брой на жертвите бе потвърден по-късно.

При атаката загинаха трима американски военнослужещи: 19-годишната Изабела Гонзалес, 25-годишният Тайлър Фийхан (починал на 18 юли от раните си) и 28-годишната Ейнджъл Рамперсад, която първоначално се водеше за безследно изчезнала, но седмица по-късно смъртта ѝ беше потвърдена. На 22 юли телата им бяха посрещнати с официална церемония в авиобаза „Дувър“ в щата Делауеър, на която присъства и президентът Доналд Тръмп.

Дали личните телефони наистина ще бъдат конфискувани, все още не е напълно ясно. Запитан за писмото, говорителят на CENTCOM капитан Тимъти Хокинс заяви пред „Ройтерс“: „Съобщението е общо напомняне към нашите военнослужещи за значението на оперативната сигурност. Това е един от многото механизми, които адмирал Купър използва, за да предаде оперативните си приоритети.“ Той нито потвърди, нито отрече подготвяна регионална заповед, а към момента на публикуване няма данни за реално иззети апарати.

Правилата за ползване на лични телефони и без това варират строго между отделните подразделения: на много места военнослужещите са длъжни да ги заключват в шкафчета, а при определени мисии на силите за специални операции употребата им е напълно забранена.

Притесненията на командването обаче не се ограничават само до този инцидент. През май Ройтерс разкри, че комерсиално достъпни данни за местоположение, събирани от смартфони и други видове устройства, се използват за проследяване и набелязване на американски военни. Сенатор Рон Уайдън и 13 конгресмени от двете партии изпратиха писмо до Пентагона, в което заявиха, че опасността чужди противници да купуват подобни данни е директно следствие от това, че ръководството на ведомството не е поставило заплахата сред приоритетите си – въпреки препоръките на федералните експерти по киберсигурност.

Прецедент за това съществува от години: през 2018 г. глобалната карта (heatmap) на фитнес приложението Strava неволно разкри разположението и патрулните маршрути на войници в секретни бази по целия свят.

Евентуална забрана би засегнала и последния неконтролиран канал за директна информация от зоната на конфликта. Хиляди американски военнослужещи в региона използват телефони, за да поддържат връзка с близките си и да ги уведомяват, че са в безопасност. Двама от източниците на агенцията посочват, че сред роднините вече се забелязва сериозно безпокойство, тъй като те и без това следят иранските твърдения за смъртоносни удари срещу военни бази в Близкия изток. От началото на войната на 28 февруари загиналите американски военнослужещи са 18, а ранените – над 600. Проучване на Ройтерс и Ipsos от 27 юли показва, че военните действия се подкрепят от едва един на всеки трима американци.

Ограниченията върху потока от информация не се изчерпват единствено с личните устройства. Пентагонът по правило отказва коментар по иранските твърдения за успешни атаки и не разкрива детайли за отделни инциденти, довели до раняването на негови войници, позовавайки се именно на оперативната сигурност. Конгресмени от Демократическата партия поискаха повече прозрачност и данни за войната, включително за щетите върху американската инфраструктура в базите – радарни кули, казарми и самолетни хангари. Те настояват и за оповестяване на резултатите от военното разследване на евентуален американски удар по девическо училище в Иран, извършен в първия ден на войната, за който Ройтерс съобщи още през март.

Отчитането на самите човешки загуби също претърпя промяна в дните непосредствено преди писмото на адмирала. На 26 юли Пентагонът въведе нова обща категория – „Задгранични операции“ – в Системата за анализ на жертвите в отбраната (DCAS). В нея бяха прехвърлени данните за жертвите след 7 юли (датата, на която ударите бяха подновени след рухването на примирието). Дотогава официалният сайт показваше 482 ранени. След преструктурирането в графата на операция Epic Fury останаха 417 ранени, а новата категория добави още 207 – т.е. общо 624. Разликата от 142-ма ранени не е фигурирала публично преди това.

Тази промяна последва период от няколко дни, в който четиримата последно загинали и десетки ранени просто липсваха от сайта. Тогава говорителят Джоел Валдес обясни липсата с „аномалии“ и „временни смущения в данните“. Сенатори демократи от Комисията по въоръжените сили поискаха от министъра на отбраната Пийт Хегсет пълно отчитане, като посочиха, че друг говорител на Пентагона – Шон Парнел – е признал пред тях за близо 100 ранени след 7 юли, при налични 207 в самата база данни. Парнел определи обвиненията за прикриване на данни като „измислици“. От министерството така и не обясниха причините за създаването на новата графа, а дали всички 207 ранени в нея са от войната с Иран, остава неизяснено.

Достъпът на журналистите до министерството също премина през серия от ограничения. През октомври 2025 г. пресцентърът на Пентагона въведе нови правила, според които акредитираните репортери върнаха своите пропуски в знак на протест. На 20 март федерален съд постанови, че администрацията е нарушила Конституцията, ограничавайки достъпа на медии и съдържанието, което могат да публикуват. Ревизираният вариант на правилата отново беше отхвърлен от съда на 9 април, а на 1 юни пресцентърът беше официално обявен за класифицирано пространство, до което журналисти не се допускат. Въпреки че тези мерки не са дело на Централното командване и следват отделна административна линия, писмото на адмирал Купър се появява в момент, в който публичното отчитане на войната вече е обект на остри спорове както в Конгреса, така и в съдебната зала.

В крайна сметка бъдещата форма на заповедта ще покаже нейния действителен обхват – ако такава изобщо бъде издадена. Евентуално изземване на устройства, ограничено само до бази под непосредствен обстрел и за часовете около конкретна атака, би следвало логиката за пресичане на оценката на щетите, за която предупреждава Купър. Широка регионална мярка без краен срок и без връзка с конкретна заплаха обаче би имала съвсем различен обхват и последици. Засега е факт единствено писмото на адмирала – а то само по себе си няма силата на разпореждане.

Иран изстреля няколко балистични ракети срещу Йордания.

🇮🇷🚀🇺🇸 Неуточнен брой балистични ракети са били изстреляни от района на Хомейн в западен Иран, съобщават мониторинг канали. Появиха се сведения, че най-малко една от тях е поразила авиобаза „Мувафак Салти“ в Йордания, но засега това няма потвърждение нито от Централното командване на САЩ, нито от Въоръжените сили на Кралство Йордания.

Изстрелването идва след близо седмица затишие. САЩ не са нанасяли удари срещу Иран от 24 юли, когато президентът Доналд Тръмп прекрати почти двуседмичната кампания, насочена срещу бреговата и военната инфраструктура; висш ирански представител заяви пред Ройтерс, че Техеран ще спре своите удари, докато американските остават спрени. За инцидентите от последните няколко дни, включително свалени дронове в Йордания, Саудитска Арабия, Ирак и Израел, не беше поета отговорност от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), а Институтът за изследване на войната (ISW) изрази предположение, че по-вероятно е да са изстреляни от шиитски милиции в Ирак.

Ракетната база при Хомейн, в провинция Маркази, е сред обектите, поразени от съвместните въздушни удари на САЩ и Израел на 28 февруари. Според ISW базата е използвана често за изстрелване на ракети, а по време на войната беше ударена поне в 5 различни случая. От района до Азрак има около 1250 км, което попада в обхвата на иранските балистични ракети със среден обсег. На 18 юли ирански медии публикуваха на кадри от изстрелването на ракети „Хадж Касем“ по Йордания и държави от Залива.

„Мувафак Салти“ се намира край Азрак, в източната част на кралството, и е основната йорданска авиобаза с американско присъствие. От нея действат F-16 на двете страни, а CENTCOM я използва като опорна точка за въздушните си операции в Близкия изток. В йордански бази са разположени около 4000 военнослужещи от американската армия – присъствие, което Аман години наред е предпочитал да не изтъква публично.

Базата вече беше поразена през нощта срещу 18 юли. Ракети попаднаха в жилищния сектор около 2 часа местно време; сателитите на NASA от системата FIRMS отчетоха два топлинни източника. Първоначалното съобщение на CENTCOM съобщи за двама убити и един изчезнал американски военнослужещ, а по-късно загиналите бяха потвърдени като трима. Още четирима ранени са евакуирани към йордански болници. Това остава най-тежката американска загуба от началото на войната.

От разпадането на примирието на 8 юли Йордания е била цел в 9 отделни случая. Десетки военнослужещи пострадаха в цялата серия удари. Само на 18 юли Министерство на отбраната на Кралство Йордания заяви, че е свалило 4 дрона и 10 ракети. Американски представител описа пред The Intercept как Иран е успял да претовари многослойната ПРО със смесени вълни от дронове и балистични ракети, при което са поразени шест радара на зенитно-ракетни комплекси MIM-104 Patriot наред с други позиции на ПВО в периода от 8 до 22 юли.

Централното командване все още не е коментирало последната атака. В понеделник президентът Доналд Тръмп заяви, че се водят „добри разговори“ с Техеран, като има шанс за споразумение, докато иранското външно министерство отрече страната да е искала подновени преговори. Докато не се появи официално потвърждение или образен материал от Азрак, самото попадение остава недоказано; засега проверим е пускът от иранска територия.

Двама американски военнослужещи загинаха в Йордания, трети е безследно изчезнал

🇺🇸🇯🇴 Двама американски военнослужещи са загинали в Йордания, докато тяхната част е отбивала иранско нападение с балистични ракети и дронове, а трети се води безследно изчезнал. Това обяви Централното командване на САЩ (CENTCOM), според което други четирима ранени са евакуирани по въздух в йордански болници и вече са изписани, а други с леки травми са се завърнали на служба. Командването уточни, че имената на загиналите ще бъдат оповестени едва 24 часа след като близките им бъдат уведомени.

Съобщението е първото официално признание за американски бойни жертви на йорданска земя в този етап на войната и рязко разминаване с картината, която американски служители рисуваха няколко дни по-рано. В петък висши представители на Пентагона споделиха пред CBS, че при ударите по две използвани от САЩ бази в кралството има неколцина ранени, но че нито САЩ, нито Йордания са съобщили за загинали. Тогава CENTCOM отхвърли и иранските твърдения, че американци са били убити или пленени, като заяви, че никой военнослужещ в региона „не е бил убит или пленен в последно време“. Обявеният сега безследно изчезнал стои в неудобно противоречие с онова опровержение – противоречие, което командването не поясни.

Ударите, отнели двата живота, идват в разгара на седмица на ирански удари по американското присъствие в Персийския залив и Йордания. Революционната гвардия (IRGC) насочи ракетните си удари преди всичко към авиобаза „Муафак Салти“ при Азрак – обектът, който Техеран посочва като изместен команден център на американските сили в Западна Азия. Щабът беше прехвърлен там, след като предишен ирански обстрел изкара от строя катарската база „Ал Удейд“. По ирански данни към същата база са преместени и военните, изтеглени по-рано тази година от граничния пост „Ал Танф“ в Сирия. В поредица изявления Иран обяви, че с балистични ракети „Хайбар Шекан“ и рояк дронове са ударени складовете за американски изтребители и новия команден център, и твърди, че е унищожила най-малко два бойни самолета и няколко други машини. OSINT канали публикуваха кадри, показващи изстрелване на прехващачи MIM-104 Patriot над базата и поне две попадения по нея.

Йорданската армия, която системно сваля навлезлите в небето ѝ ирански ракети, съобщи, че рано сутринта на 16 юли е прехванала 8 изстреляни от Иран ракети; отломки от тях паднаха на няколко места, без жертви. Кралството, което официално не е страна в конфликта, отдавна е фактически щит на коридора към Израел – роля, която го прави редовна мишена за иранските удари и, както се оказва сега, място, където са загинали и американски войници. Само през последната седмица Техеран удари петролни и енергийни съоръжения в Кувейт, а Гвардията заяви, че е поразила базата на Пети флот на САЩ в Бахрейн – вълна от отговори, които Иран представя като отговор на американските бомбардировки.

Загиналите се вписват в най-острата фаза на война, която продължава вече пет месеца. Бойните действия започнаха на 28 февруари със съвместни удари на САЩ и Израел, при които загина върховният лидер Али Хаменей – кампания, наречена от САЩ „Epic Fury“, а от Израел „Roaring Lion“. Крехкото примирие, сключено от двете страни на 17 юни, се разпадна на 8 юли и сраженията отново се разпалиха с пълна сила. На 18 юли американските сили атакуваха Иран за седма поредна нощ; по думите на CENTCOM ударите – по командни центрове, подземни складове за оръжие, логистика и крайбрежна инфраструктура в района на Бандар Абас и Ормузкия проток – целят да отслабят военните способности на режима и да разчистят корабоплаването в протока, който Иран отново затвори. Само за седмица, съобщи командването, иранските сили са нападнали седем търговски кораба; в отговор Вашингтон възстанови и морската блокада на иранските пристанища.

Официалната сметка на американските загуби, която до тази седмица достигна 14 убити и над 400 ранени от началото на войната, сега се вдига с още 2-ма. Иранските загуби са несравнимо по-тежки: министерство на здравеопазването в Техеран съобщи за поне 38 убити само от началото на юли, а правозащитната група HRANA преброи над 3600 души, загинали от началото на конфликта, сред които близо 1700 цивилни.

Революционната гвардия придружи ударите с максималистични твърдения, че е поразила американски изтребители и въздушни цистерни в Йордания и пускови установки за ракетни системи HIMARS в Кувейт и че е избила „многобройни“ американски командоси – нито едно от които Пентагонът потвърди. Напротив, CENTCOM изрично опроверга иранската версия за убити американци в базата „Ал-Танф“ в Сирия. Техеран отправи и директно политическо послание към „благородния народ на Йордания“, отправяйки призив да се обърне срещу американското присъствие по своите земи – знак, че ударите преследват не само военна, но и пропагандна цел.

Шефът на Шин Бет предупреди за риск от мащабна атака срещу Ейлат, разузнаването е скептично.

🇮🇱 Давид Зини, директор на израелската служба за вътрешна сигурност Шин Бет, е предупредил наскоро по време на закрит форум за опасността от мащабно нападение срещу южния град Ейлат, наподобяващо инвазията на Хамас от 7 октомври 2023 г. Това съобщи в понеделник ежедневникът Haaretz, позовавайки се на няколко неуточнени източника от службите за сигурност.

Според материала Зини е разпоредил на няколко висши ръководители в службата за сигурност да поставят най-висок приоритет на подготовката за сценарий за мащабна атака срещу пристанищния град – от територията на съседна Йордания или по море, тъй като смята района за слабо звено поради неговата относителна географска отдалеченост.

Позовавайки се на анонимни източници от апарата за сигурност на Израел, в публикацията се посочва, че Зини очаква координирана сухопътна инвазия и атака от няколко терористични групи с участието на йеменските хути, които се намират на повече от 2000 км от Израел, но в миналото са изстрелвали ракети и дронове към Ейлат.

Източниците на Haaretz обаче изразяват съмнение по отношение на вероятността за подобна атака и един от тях е заявил, че „никой в структурите за сигурност не знае на какви разузнавателни данни се позовава [Зини]“, за да твърди, че най-южният град на Израел е толкова уязвим.

Въпреки това преди няколко седмици е бил направен опит за проникване в Ейлат от Йордания по море.

Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че на 29 май моряци от 916-ти дивизион на военноморските сили на борда на патрулен катер от клас „Двора“ се натъкват на лице, навлязло с джет в териториалните води на Израел край залива Ейлат.

„Силите са произвели предупредителни изстрели във въздуха, за да прогонят заподозрения, а след като той не е спрял, са открили огън по плавателния съд съобразно правилата за ангажиране“, съобщиха тогава от армията.

От IDF уточниха, че след изстрелите лицето е обърнало посоката, отправяйки се обратно към Йордания. Военен източник добави, че мъжът е бил ранен, вероятно от стрелбата, като по-късно е бил разпитван от служители по сигурността на Кралство Йордания.

Директорът на Шин Бет, който пое поста през октомври 2025 г., наскоро посети пристанищния град Ейлат, за да се срещне с местните служители по сигурността. Според материал на Haaretz от миналия месец, на заседание на кабинета Зини е предупредил за продължаващ опит за „превземане“ на курортния град от израелски араби.

Служители в самата Шин Бет също се съобщава, че определят преселването на израелски араби в Ейлат като „тревожна“ тенденция. В отговор на публикацията службата потвърди посещението на директора си в курортния град, определяйки я като оценка на „различните заплахи“, пред които е изправен градът.

В изявление тя подчерта, че „няма информация или конкретна тревога“, която да е провокирала визитата, а тя е извършена в рамките на „задълбочено оперативно планиране и проучване на заплахите по всички фронтове, с които агенцията се занимава“.

До момента мандатът на Зини като ръководител на Шин Бет е съпътстван от противоречия, които започнаха още с неговото назначаване начело на службата, след като премиерът Бенямин Нетаняху уволни предшественика му Ронен Бар през юни.

Няколко организации внесоха във Върховния съд на справедливостта петиции срещу неговото назначение, сред които и трима бивши ръководители на службата, които са на мнение, че Зини не е подходящ за поста. В крайна сметка обаче петициите бяха отхвърлени и той получи разрешение да поеме функциите си.

Твърди се, че след встъпването си в длъжност Зини, който сам се описва като човек с „месиански“ възгледи, е променил приоритетите на службата, омаловажавайки значението на борбата срещу еврейския терор срещу палестинците. Насилието е било прекласифицирано като „триене“.

През февруари един от братята му Безалел Зини беше обвинен в участие в канал за контрабанда на стоки в Газа по време на войната с терористичната групировка Хамас.

Десетки въздушни танкери са вдигнати в небето над Израел, Йордания и ОАЕ.

🇺🇸 Поне 10 въздушни танкера Boeing KC-135R Stratotanker бяха вдигнати за последния час във въздушното пространство на Израел, Йордания и ОАЕ, сочат данни от ADS-B Exchange на платформата Flightradar24, според които самолетите провеждат орбитални полети, характерни за операции за дозареждане с гориво във въздуха.

Освен KC-135R, в района бяха засечени и въздушни танкери KC-46A Pegasus от танкерния флот на ВВС на САЩ, а всичко това съвпада със сведенията от последния час за ескалация на ударите по ирански цели в Ормузкия пролив.

Йордания нанесе въздушни удари по складове за оръжие и наркотици в Южна Сирия.

🇯🇴💥🇸🇾  Военновъздушните сили на Йордания поразиха най-малко пет цели в южната сирийска провинция Суейда през изминалото денонощие, съобщава сирийската държавна телевизия, според която ударите са засегнали село Шахба и складови обекти в град Урман, които според изявленията са били използвани от нелегални мрежи за трафик на каптагон и контрабанда на оръжие.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Кралство Йордания описа операцията като „възпираща" и настоя, че ще продължи да действа „изпреварващо и решително" към всяка заплаха по северната граница на Кралството.

Местни източници, цитирани от АФП, твърдят, че сред поразените обекти присъства помещение, определено от държавната телевизия в Дамаск като „щаб със складирани оръжия и наркотици под контрола на бунтовнически групи". Сирийската обсерватория за човешки права съобщи, че един от ударите е попаднал в близост до клон на местните сили за сигурност. Официалното комюнике, публикувано от йорданския щаб, не посочва използваните средства, но предишната подобна операция беше проведена в периода 23-25 декември 2025 г. от изтребители и ударни хеликоптери – почерк, съвместим с представените от АФП щети.

Суейда е възлова точка, тъй като значителна част от провинцията, включително самият областен център Суейда и районите около Шахба, се намират извън ефективния контрол на правителството в Дамаск. След размириците от миналия юли шейх Хикмат ал-Хиджри изгради де факто автономна администрация и обединен военен фронт, известен като „Национална гвардия", в който участват около 40 местни групировки. Правителството в Дамаск не може да въвежда своите сили за сигурност в провинцията по силата на негласни договорености, подкрепени от израелския натиск. Така операции срещу трафика на наркотици, провеждани от преходната власт, се спират на административната граница на провинция Суейда, докато Йордания намира за по-евтино да удря складовете в дълбочина, отколкото да чака разрешение от страна на Сирия, което не идва.

В същото време сирийското министерство на вътрешните работи обяви, че Дирекцията за борба с наркотиците е провела серия от акции в околностите на столицата Дамаск. В местността Ранкус, разположена по границата с Ливан, оперативни звена са пресекли пратка, тръгнала от Ливан и насочена транзитно през Сирия към съседни държави. Иззети са около един милион таблетки каптагон и един килограм хашиш и са задържани трима души, участвали в мрежата. Втора акция в Джарамана е довела до арест на едър трафикант, а трета е разкрила скрита фабрика за каптагон със суровини и оборудване – управителят на обекта е предаден на съдебните органи.

Всичко това се вписва в трайна оперативна тенденция, в рамките на която сирийските власти отчетоха поне 205 акции срещу трафика на каптагон през първото тримесечие на годината, в рамките на които бяха конфискувани около 10 млн таблетки каптагон. От падането на режима на Башар ал-Асад през декември 2024 г. до септември 2025 г. са демонтирани 7 индустриални лаборатории и са претърсени 23 склада, с 200 милиона иззети хапчета.

Като цяло след падането на бившия режим са затворени 15 промишлени линии и 13 складови бази, повечето от които се намират в зони, които до декември 2024 г. се намираха под контрола на 4-та дивизия на Сирийската арабска армия – основният държавен спонсор на производството на каптагон по време на династията Асад.

Аман и Дамаск формализираха своите координирани усилия след като властта беше поета от правителството на Ахмад Ал-Шараа. През април съвместна разузнавателна операция на двете държави доведе до изземването на близо един тон сурова паста каптагон на граничен пункт „Джабер" – количество, достатъчно за производството на около 5,5 милиона таблетки. Подобни съвместни акции продължават да обхващат маршрути към Персийския залив и Ирак, но не покриват анклавите, които остават извън сирийската юрисдикция.

Точно тази празнина обяснява избора на Аман да нанася удари. Провинция Суейда се превръща в логистичен възел за остатъците от каптагонната индустрия в страната, тъй като съчетава три предимства за трафикантите: близост до границата с Йордания, локални въоръжени структури извън контрола на Дамаск и липса на риск от проверка. След сблъсъците през юли част от складовите мощности, разпръснати по крайбрежието и границата с Ливан, се преместиха именно в южните провинции, където политическата защита на местните милиции спира достъпа на централните органи.

Тази нова реалност донесе след себе си конкретни последици – властите в Аман дадоха сигнал, че не смятат да чакат формализиране на сирийската архитектура в Суейда и ще продължат да действат силово през границата, без да провеждат открита координация с местните въоръжени фракции. Дамаск предлага мълчаливо одобрение за тези удари, тъй като те поразяват именно играчите, с които сирийската държава не е способна да се справи сама – но плаща цената на накърнен суверенитет, който и без това е оспорван от Израел в южните провинции. За мрежите в Ранкус и хъбовете в южните региони е налице двоен натиск: разкрити логистични коридори към Ливан и едновременно изложени на въздушни удари тилови складове в Суейда.

OSINT: ВВС на САЩ продължават въздушния мост към Близкия изток – 66 полета за 4 дни.

🇺🇸✈️🇮🇷 Общо 1101 полета на Air Mobility Command (AMC) към ВВС на САЩ са били извършени към зоната на отговорност (AOR) на Централното командване на САЩ (CENTCOM) от началото на концентрирането на сили в Близкия изток в седмиците преди операция „Epic Fury“. Само през последните четири дни са извършени 66 полета на стратегически транспортни самолети.

34 мисии са маркирани като такива с неизвестна дестинация, а 17 от тях са добавени след 14 април. Данните бяха обобщени от Armchair Admiral, утвърден OSINT наблюдател на военната авиация, който следи полетите с открити радарни услуги и ACARS. Авторът се въздържа от изводи за крайните товари и получатели, но поставя акцент върху разминаването между прекратяването на огъня и стабилния ритъм на стратегическия въздушен мост – 10 дни след влизане в сила на временното примирие между САЩ, Израел и Иран, сключено на 8 април с посредничеството на Пакистан и разчетено за две седмици.

Разпределението на полетите се чете по-отчетливо, отколкото абсолютните числа. От авиобаза Поуп Фийлд в Северна Каролина (дом на 82-ра въздушно-десантна дивизия), на 17 и 18 април излитат над 10 стратегически товарни самолета C-17 Globemaster III с армейски код; част от машините са регистрирани към авиобаза „Крал Файсал“ в Йордания, друга – към авиобаза „Ал-Минхад“ и авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия.

От Въздушна база на морската пехота Бофорт в Южна Каролина, където са базирани морски ескадрили F-35B, шест C-17 се приземяват на авиобаза „Ал-Дафра“ в ОАЕ – базата, поемаща значителна част от присъствието на американски изтребители в Персийския залив от началото на годината. Три полета на C-17 са записани от авиобаза Овда в израелската пустиня Негев – стратегическа база, ползвана за операции с далечен радиус от страна на израелските ВВС. На въздушна база Мувафак Салти в Йордания пристигат четири машини с полети от Диего Гарсия, космическа база Петерсън и авиобаза Кадена – т.е. прехвърляне на ресурси включително от тихоокеанския театър.

Съставът на базите в списъка „неустановена дестинация" е особено показателен. Излитат мисии от авиобаза Бийл, авиобаза Офът (RC-135 за радиоелектронно разузнаване), авиобаза Крийч (ударни БЛА MQ-9 Reaper), авиобаза Холоман и авиобаза Канон (силите за специални операции на ВВС). Авиобаза Барксдейл в Луизиана, дом на 2-ро бомбено крило с B-52 Stratofortress, изпраща транспорти C-17 Globemaster III през Гандер, Канада – типичен подскок към Европа и Близкия изток. На Кемп Лемоние в Джибути кацнаха седем C-17, значителна част от които идват от Diego Garcia – британо-американската база в Индийския океан, често служеща като предна площадка за B-2 и B-52.

Тази композиция – въздушно-десантна пехота, морска изтребителна авиация, стратегически разузнавателни платформи, ударни дронове, логистика за бомбардировачи и подсигуряване към Йордания, ОАЕ и Израел – не се подрежда в модел на ротация или презареждане след приключила кампания. Медицинска евакуация също отпада като обяснение – бойни действия не са регистрирани от влизането на примирието в сила на 8 април.

САЩ възстановяват и разширяват своя ударен потенциал в Близкия изток, докато преговорите се движат към задънена улица. Техеран отказва да отвори Ормузкия пролив, на 13 април Белият дом обяви морска блокада, а краткото 10-дневно примирие между Израел и Хизбула, обявено от Доналд Тръмп на 16 април, подсказва, че северният фронт на Израел не е стабилизиран.

Реториката от Белия дом остава противоречива – съобщението от 8 април за „мир чрез сила" обяви операция Epic Fury за приключила, а паралелно с това логистичният отпечатък на въоръжените сили в Близкия изток не спира да расте. Комбинацията от морска блокада, прехвърляне на 82-ра въздушно-десантна, натрупване на разузнавателни и ударни активи и транспортна дейност от Кадена, Диего Гарсия и Овда почти сигурно сочи към подготовка за подновяване на бойните действия, а не към преход за деескалация. Дали това е мярка за натиск върху Техеран в рамките на преговорите или реална подготовка за нова вълна от операции, предстои да разберем след изтичане на двуседмичното примирие на 22 април.

Публикацията на Armchair Admiral и съпътстващата графика от Military Air Tracking Alliance не са потвърждение от официален източник и авторът многократно посочва, че неговите източници са FlightRadar, ADS-B и ACARS. Въпреки това профилът е утвърдено име в OSINT средите, а методологията му позволява независим преглед на публичната следа на Командването за въздушна мобилност – полезна мярка за състоянието на силовата архитектура около Иран.

89 тревоги за 16 дни: какво разказва стената на един бункер в Йордания

🇺🇸🇯🇴 Снимка, публикувана в социалните мрежи преди няколко дни, показва стена във вътрешността на укрепен бункер на ВВС на САЩ на територията на авиобаза „Муафак Салти“ в източна Йордания. Върху бетона е нарисуван импровизиран дневник на войната – с маркер, хумор и онази откровеност, която се среща само когато никой не пише за публиката.

В горния край стои надписът „IRANWAR 2K26“. Под него карикатура на два анимационни герои от „Спондж Боб“ и фразата „Give it up for day“, заимствана от популярен интернет мийм, в който Мистър Крабс обявява поредния ден. Вляво е скицирано знаменце с надпис „Alarm green“ – сигналът за край на тревогата. А вдясно от рисунката са подредени номерирани редове с чертички – по един за всеки ден, всяка чертичка отбелязва отделно пускане на сирената за въздушна тревога. Дните са номерирани от 1 до 19, а общият брой на отбелязаните тревоги към 15 март (ден №16 от конфликта) е 89.

Авиобаза „Муафак Салти“, разположена в пустинята на 100-ина км източно от столицата Аман, е сред основните центрове на американската въздушна мощ в Близкия изток. След началото на операция „Епична ярост“, даден на 28 февруари, там бяха разгърнати поне 60 бойни самолета, включително изтребители от пето поколение F-35A Lightning II, както и дронове, хеликоптери и системи за противовъздушна отбрана.

Базата обаче се превърна в една от първите цели на иранските ответни удари. Сателитни снимки, публикувани от CNN на 5 март, потвърдиха, че AN/TPY-2 радарът, обслужвал разгърната на терен батарея за противоракетна отбрана THAAD, е бил поразен и вероятно унищожен още в първите часове на конфликта – загуба, която лиши системата от основния ѝ сензор за засичане на балистични ракети.

Рисунката на стената предава нещо, което официалните брифинги рядко улавят – ритъма на ежедневието под обстрел. Средно по 5-6 активирания дневно означава, че личният състав е прекарвал значителна част от своето денонощие в бункери, с прекъсване на операции, сън и рутинни дейности. За контекст:  общо 13 военнослужещи от американската армия загинаха в различни бази из Близкия изток, а около 140 бяха ранени, 8 от които тежко. Иранските удари засегнаха бази в Бахрейн, Катар, Кувейт, ОАЕ и Саудитска Арабия, поразявайки целенасочено комуникационна и радарна инфраструктура. Експерти от Defense News определиха модела на целеуказване като системен: „Всяка от тези цели е критичен елемент от американските въздушни операции. Това не е случайно“, коментира анализаторът Кели Грийко.

Импровизираният дневник в бункера на „Муафак Салти“ е типичен пример за т.нар. „окопно изкуство“, което е характерно с неформални графити, които военнослужещи оставят по стените на укрития, бункери и казарми от Първата световна война насам. Надписите рядко са предназначени за външна аудитория, но когато изтекат, те дават по-непосредствена представа за условията на служба от всеки официален канал за комуникация. 90-те чертички върху бетона обаче са красноречив символ, който може да ни помогне да разберем какво означава войната – не за тези, които я планират, а за онези на терен, които обикновено я изнасят на плещите си.

Зеленски пристигна на необявена визита в Йордания.

🇺🇦🤝🇯🇴 Украинският президент Володимир Зеленски пристигна в Йордания на необявена визита, която е четвъртата му спирка от дипломатическа обиколка по Близкия изток, насочена към изграждането на отбранителни партньорства с държави, изложени на ирански дронови и ракетни удари.

„Най-важното е сигурността и е важно всички партньори да положат необходимите усилия. Украйна дава своя принос", написа Зеленски в Telegram, без да уточни конкретния дневен ред на срещите в Аман. По думите му, от началото на американско-израелския конфликт с Иран редица държави от региона са поискали украинска помощ за противодействие на ирански безпилотници.

Посещението в Йордания идва след интензивен график. В четвъртък Зеленски беше в Саудитска Арабия, а в събота подписа споразумения за сътрудничество в отбраната с ОАЕ и Катар. Споразумението с Доха включва съвместни инвестиции, технологичен обмен и сътрудничество в противодействието на ракети и безпилотни системи, съобщи Министерство на отбраната на Катар.

Зеленски заяви, че Украйна вече е сключила десетгодишни споразумения за сигурност със Саудитска Арабия и Катар. Йордания, Кувейт, ОАЕ, Саудитска Арабия и Катар са петте държави, на които Киев оказва съдействие за изграждане на противодронова защита, съобщи Washington Times.

Украйна е изпратила над 200 военни специалисти в региона, разпределени в няколко екипа, които споделят бойния опит на страната в противодействието на руски и ирански дронове – опит, натрупан във войната с Русия. Интересът към украинските технологии е висок: над 10 държави от Европа и Близкия изток потърсиха Киев за подкрепа на отбранителните си способности, заяви пред NBC News Олег Рогинский, ръководител на украинския отбранителен конгломерат Uforce. Въпреки това прякият износ на украинско въоръжение, сред което дроновете-прехващачи „Стинг", остава ограничен от действащите експортни контроли, въведени след началото на руската инвазия.

След посещението в Рияд украинският външен министър Андрий Сибиха съобщи, че още една държава се е присъединила към програмата Prioritized Ukraine Requirements List (PURL), без да я назове. PURL е натовски механизъм, стартиран през юли миналата година, с който съюзниците финансират закупуването на оръжие за Украйна, произведено в САЩ. Досега по програмата са заделени над 4 млрд. долара, съобщава НАТО.

Обиколката на Зеленски обаче протича на фона на нарастваща несигурност около военните доставки от САЩ. Дни преди визитата му Washington Post съобщи, че Пентагонът е уведомил Конгреса за намерението си да пренасочи около 750 млн. долара от средства, предоставени от европейски съюзници по PURL, за попълване на собствените американски запаси, изчерпани от операциите срещу Иран. НАТО реагира с изявление, че всички платени от съюзниците въоръжения ще бъдат доставени на Украйна. Неяснотата около бъдещите доставки придава допълнителна стратегическа тежест на усилията на Киев да изгради алтернативни партньорства в Залива – не само като получател на помощ, а и като износител на военно ноу-хау.

Конфликтът между САЩ и Израел от една страна и Иран от друга, започнал с офанзива на 28 февруари, досега е отнел живота на повече от 1340 души, сред които и бившият върховен лидер Али Хаменей. Иран отговори с дронови и ракетни удари по Израел, Йордания, Ирак и държави от Залива, приютяващи американски военни бази, което причини жертви и инфраструктурни щети и наруши глобалните пазари и въздушното движение.

Учебната програма в Йордания подкрепя клането на Хамас на 7 октомври 2023 г.

🇯🇴📖🇮🇱 Разследване на учебната програма в Йордания разкри учебници за 2023-2024 и 2024-2025 учебни години, които легитимират клането на Хамас на 7 октомври, сипят похвали за джихада, демонизират евреите и подкрепят етническото прочистване на израелците, като в същото време напълно пропускат да споменат Холокоста.

Преглед, извършен от Институт за мониторинг на мира и културната толерантност в училищното образование (IMPACT), установи, че Националният център за разработване на учебни програми в Йордания е въвел нов учебник по Национално и гражданско възпитание за 10 клас, представящ атаката на Хамас от 7 октомври като отговор на израелското потисничество.

Учебникът, въведен три месеца след атаката на Хамас, обвинява Израел, че игнорира резолюции на ООН и извършва кланета, но пропуска да спомене убийството на над 1100 израелци от Хамас и подкопава мирния договор на Йордания с Израел, наричайки еврейската държава „враг“.

Според учебника „Израел игнорира многократните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, отказва да се изтегли от окупираните арабски земи и продължава да потиска арабския народ на Палестина, извършвайки кланета срещу него ден след ден и атакувайки джамията Ал-Акса. Това накара палестинското съпротивително движение в Газа да нахлуе в израелските колонии, които обграждат Ивицата Газа, на 7 октомври 2023 г. и да плени на множество израелски заселници и войници.“

Учебникът представя отговора на Израел като „масово унищожение в Ивицата Газа, довело до десетки хиляди мъченици и ранени, както и до разрушаване на инфраструктурата, включително училища, джамии, църкви, болници и цивилни домове.“

Заложниците, отвлечени от международно призната територия на Израел, са наречени заселници, живеещи в „израелски колонии, които обграждат Ивицата Газа“ и предполага, че те са легитимни цели за отвличане и убийство.

Изследователите откриха, че Националният център за разработване на учебни програми е запазил този пасаж на своя уебсайт, въпреки твърденията на йордански и арабски медии, че центърът го е изтрил.

IMPACT прегледа 88 нови учебника за 1-12 клас, 51 учебника от предишни години, които все още са включени в списъка на Министерството на образованието на Йордания, както и 150 по-стари учебника, които вече не се използват. Много от тях представят израелските народ и държава като „нелегитимен, експанзионистичен враг“ и оправдават изтриването им от картата на света.

Учебниците, които обхващат ислямско образование, арабски език, социални науки, национално и гражданско възпитание, история и география, показват уважение към християните и представят фактически сведения за християнството с призиви за хармония между мюсюлмани и християни, но продължават да разпространяват антиеврейски наративи.

Втори учебник по история на Йордания за 11 клас описва войната на Израел срещу Хамас като „чудовищна израелска агресия и обсада на Ивицата Газа“, но пропуска да спомене убийството на цивилни от Хамас и отвличането на стотици заложници. Освен това се казва, че Йордания „проби тази обсада“ на палестинския анклав с операции за въздушно снабдяване, създавайки погрешното впечатление, че не е била допусната и е действала в противовес на израелските сили.

Учебникът пропуска сходни палестински атаки срещу Израел, включително атаките на федаини срещу Израел през 50-те и 60-те години на миналия век, и се фокусира единствено върху военния отговор на Израел, твърдейки, че Израел е атакувал невинни села в контролирания от Йордания Западен бряг. До скоро само учебникът по история на Йордания за 12 клас споменаваше мирния договор на Йордания с Израел, който все още е наричан „Израелската окупационна държава“.

Учебниците изобилстват от антисемитски тропи. Учебникът по ислямско образование за 11 клас твърди, че пророкът Мохамед е създал пазара в Медина, „осъзнавайки значението на икономиката за изграждане на обществото и спасяване на мюсюлманското общество от еврейския контрол над икономиката, който се основава на лихварство“. Учебникът по ислямско образование за 7 клас повтаря това твърдение, твърдейки, че „евреите контролирали пазара в Медина преди Хиджра и техните транзакции се основавали на лихварство“.

Според прегледа, „скорошните ревизии на учебниците не само не успяват да адресират описаните проблеми, но в някои случаи са ги влошили – въвеждайки все по-екстремни антисемитски тропи, хомофобско съдържание и представяне на мирния договор с Израел в негативна светлина.“

Учебник по история за 10 клас пропуска изцяло Холокоста и описва нацизма само като „расистко политическо движение, което достигна властта в Германия под ръководството на Адолф Хитлер“.

Поема в учебника по арабска реторика и литературна критика за 12 клас идеализира етническото прочистване на евреите, които описва като „призраци“, „гарвани“ и „тъмнина“, които трябва да бъдат изгонени от собствената си държава. Друг текст отправя призив за „освобождаването“ на Йерусалим с меч, описвайки палестинското кръвопролитие като „свещи на светлината“, които водят пътя. Учебниците представят ционизма като „расистка“ идеология с „алчни колониални амбиции“ и западна конспирация за разделяне и контрол над арабите.

Дипломатите често изтъкват Йордания като своеобразен стълб на умереността в Близкия изток, но по всичко изглежда, че популизмът на йорданското правителство е решен да подкопае малкото останала умереност в Хашемитското кралство.

Йордания възстановява задължителната военна служба за мъжете

Йордански командир предава съобщения на екипа си по радиото по време на ситуационно тренировъчно учение с американската армия край Аман, Йордания, 27 октомври 2011 г.
📸 Снимка: U.S. Army

🇯🇴 Правителството и армията на Кралство Йордания дадоха съвместна пресконференция, на която обявиха завръщането на задължителната военна служба за мъжете. Говорителят на правителството Мохамед ал-Момани съобщи, че изключения ще бъдат направени само за единствени деца, лица с медицинска негодност и живеещите извън страната.

Решението идва на фона на спекулации, свързващи го с последните изявления на израелския премиер Бенямин Нетаняху, който отново подчерта своята съпричастност към визията за „Велик Израел“, включваща територии от Йордания, Сирия, Ливан и Египет. Ал-Момани осъди думите на Нетаняху и отхвърли твърденията, че мярката е пряк отговор на тях.

„Планът за военна служба засяга 6000 младежи, родени през 2007 г., които навършват 18 години до 1 януари 2026 г., като по-късно ще бъдат обхванати до 10 000. Подборът ще се провежда чрез електронен жребий“, обясни той.

Военният говорител Мустафа ал-Хияри уточни, че базовата подготовка ще продължи три месеца и започва на 1 февруари 2026 г. След това новобранците ще се разпределят по различни части. Засега не е посочена продължителността на службата в тях.

„Онези, които бъдат повикани и не се явят, ще подлежат на наказания по Закона за военната и запасна служба, включително лишаване от свобода между три месеца и една година, след което ще трябва задължително да служат“, предупреди той. В момента йорданската армия наброява около 100 000 военнослужещи и офицери.

Принц Хюсеин бин Абдула обяви връщането на наборната служба в неделя, отменяйки решение от 1991 г., с което тя бе премахната. Според него целта е „да подготвим младите хора да служат и защитават родината си“. Той подчерта, че опитът укрепва националната идентичност и връзката на младежите с държавата, като същевременно изгражда характер и дисциплина. Принцът нареди на правителството да изработи национален план със срокове и партньорства.

Йордания възстанови частично наборната служба преди пет години, по време на управлението на премиера Омар Разаз, когато беше въведена една година служба за безработни мъже на възраст 25–29 години – 3 месеца военна подготовка и 9 месеца професионално обучение с цел повишаване на заетостта.

Професор Ронен Ицхак, ръководител на катедра „Близкоизточни изследвания“ в Колеж Западна Галилея и изследовател в Центъра „Моше Даян“ към университета в Тел Авив, каза, че Йордания официално не свързва връщането на военната служба с изявленията на Израел.

„Изявлението на престолонаследника акцентира на защитата на страната, което е показателно, тъй като в йорданското общество има призиви за наборна служба именно заради сигурността“, коментира той.

По думите му властта избягват да представят това като реакция спрямо Израел, за да не ескалира напрежението, но в същото време отговаря на обществените настроения като патриотичен акт.

„Официално не правят тази връзка. Подобни тълкувания идват от арабски коментатори, но не и от йорданци“, допълни Ицхак, според когото инициативата е предимно икономическа и насочена към заетостта, а не националистическа.

Арабските държави са бесни на Нетаняху, че чувства връзка с визията за „Велик Израел“.

🇮🇱⚔️🇯🇴 Няколко арабски държави изразиха разочарование в сряда, след като ден по-рано израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви в интервю, че се чувства дълбоко свързан с визията за „Велик Израел“.

В интервю за i24News, излъчено във вторник вечерта, Нетаняху беше попитан от водещия Шарон Гал дали се чувства свързан с визията за Велик Израел, на което той отговори: „Много“.

Терминът Велик Израел се отнася за широките граници на страната в съответствие с библейски или исторически описания и има много версии, някои от които включват части от днешен Ливан, Йордания, Сирия, Египет, Ирак и Саудитска Арабия. Той придобива особена популярност след Шестдневната война от юни 1967 г. и започва да се отнася до районите, които Израел завладява по време на войната – Източен Йерусалим, Западния бряг, Ивицата Газа, Голанските възвишения и Синайския полуостров. Той все още се възприема от някои крайнодесни фигури в Израел, които изразяват желание да анексират или евентуално да контролират много от тези територии.

Водещият, който за кратко беше крайнодесен член на Кнесета, зададе въпроса, след като подаде на Нетаняху това, което той нарече амулет с „карта на Обетованата земя“, която не се вижда на екрана. Водещият на новините наскоро започна да продава висулки, включващи карта на „Велик Израел“.

Саудитска Арабия, Катар, Йордания и Арабската лига излязоха с изявления, в които осъждат думите на Нетаняху и предупредиха, че те заплашват регионалната и глобалната стабилност.

Министерството на външните работи на Йордания осъди думите на израелския премиер, като ги нарече „опасна и провокативна ескалация“.

Изявлението цитира говорителят на министерството Суфян Кудах, който изрази „абсолютно отхвърляне на тези подстрекателски изявления“ и заяви, че подобни „претенции и илюзии, приети и популяризирани от екстремисти в правителството на Израел, насърчават продължаващия цикъл на насилие и конфликти“.

Министерството на външните работи на Египет също осъди изказването и посочи, че е поискал от Израел разяснения, имайки предвид „последиците от провокирането на нестабилност и отразяване на отхвърляне на стремежа към мир в региона, както и настояване на ескалация“.

„Това противоречи на стремежа на регионални и международни участници, които са миролюбиви и се стремят да постигнат сигурност и стабилност за всички народи в региона“, добави то.

В собственото си изявление Министерството на външните работи на Катар изрази „осъждането и отхвърлянето си“ на думите на Нетаняху, „смятайки ги за продължение на подхода на окупацията, основан на арогантност, подхранващ кризи и конфликти“.

Доха добави, че „фалшивите израелски твърдения и абсурдните подстрекателски изявления няма да подкопаят легитимните права на арабските държави и народи“, и повтори „пълната подкрепа на Катар за всички усилия, насочени към постигане на справедлив, всеобхватен и устойчив мир в региона“.

Министерството на външните работи на Саудитска Арабия осъди остро коментарите и изрази „пълното отхвърляне на идеите и проектите за заселване и експанзия, приети от израелските окупационни власти“. То също издаде предупреждение „към международната общност срещу продължаващите явни нарушения на израелската окупация, заплашващи сигурността и мира както на регионално, така и на глобално ниво“.

Изявлението на Арабската лига описа думите на Нетаняху като „явно нарушение на суверенитета на арабските държави и опит за подкопаване на сигурността и стабилността в региона, отразяващ експанзионистки и агресивни намерения, които не могат да бъдат приети или толерирани“ и също „разкриват манталитет, пропит с колониални илюзии“.

Палестинската автономия се присъедини, описвайки думите на премиера като „провокация и опасна ескалация, която заплашва сигурността и стабилността на региона, произтичаща от експанзионистките колониални политики на окупационната държава“.

Идеята за анексиране от Израел на части от съседните арабски държави като част от визията за Велик Израел не е широко приета от мнозинството израелски граждани, но включването на част от крайнодесните партии в коалицията на Нетаняху ѝ предостави по-голяма популярност.

Крайнодесният финансов министър Безалел Смотрич предизвика гняв през март 2023 г. с речта си, произнесена от трибуна в Париж, която включваше карта на Велик Израел, което предизвика протест от страна на Йордания, която призова израелския посланик в страната.

В отговор Министерството на външните работи на Израел по това време повтори, че страната остава ангажирана с мирното споразумение от 1994 г. и увери, че „няма промяна в позицията на Държавата Израел, която признава териториалната цялост на Хашемитското кралство“.

Израел обяви ежедневни „тактически паузи“ в Газа за хуманитарна помощ

🇮🇱🪂🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) обявиха, че ще провеждат ежедневни „локални тактически паузи на военната дейност“ в гъстонаселени райони на ивицата Газа.

Паузите ще се провеждат „всеки ден до по-нататъшно нареждане“ от 10:00 до 20:00 часа в райони, където IDF в момента не действа със сухопътни войски, включително Ал-Мауаси, Дейр ал-Балах и град Газа.

Съобщението идва, след като няколко арабски държави възобновиха доставките на хуманитарна помощ с разрешението на Израел, на фона на нарастващите опасения от масов глад в анклава.

Ходът има за цел да „увеличи обхвата на хуманитарната помощ, влизаща в Ивицата Газа“, заяви армията, отбелязвайки, че решението е координирано с ООН и други международни организации.

Освен това IDF заяви, че сигурни маршрути ще бъдат обозначени от 6:00 до 23:00 часа, „за да се осигури безопасното преминаване на конвои на ООН и хуманитарни организации, доставящи и разпределящи храна и лекарства на населението в цялата Ивица Газа“.

По време на посещение във военновъздушна база Рамон в пустинята Негев в неделя министър-председателят Бенямин Нетаняху обеща да „позволи влизането на минимални хуманитарни доставки“, като същевременно заяви, че Израел е правил това и досега.

Той също така обвини ООН в лъжа: „Те казват, че не позволяваме навлизанет на хуманитарни доставки. Позволено е. Има безопасни конвои. Имало е през цялото време, но днес е официално. Няма да има повече извинения. Ще продължим да се сражаваме, ще продължим да действаме, докато не постигнем всичките си военни цели – до пълна победа.“

ООН призова IDF да приложи хуманитарни паузи миналата седмица, твърдейки, че Израел е възпрепятствал достъпа до помощ, като не е осигурил достатъчно алтернативни маршрути за конвоите на ООН. Ежедневните паузи във военната дейност биха позволили „увеличаване на хуманитарната помощ“, заяви организацията.

Министерство на здравеопазването в Газа, управлявано от Хамас, заяви в петък, че най-малко 56 души са починали от причини, свързани с недохранване, в предходните три седмици, включително 22 деца. Това е увеличение от 10 деца, които са починали от такива причини през предходните пет месеца, според агенцията.

Израелските власти отрекоха твърденията за глад в анклава, но признаха проблеми с достъпа до храна, обвинявайки за недостига липса на сътрудничество от страна на ООН и други организации.

Много жители на Газа изразиха временно облекчение от съобщението в неделя, но заявиха, че сраженията трябва да приключат за постоянно.

„Хората са щастливи, че големи количества хранителна помощ ще влязат в Газа. Надяваме се, че днес е първа стъпка към прекратяване на тази война, която изпепели всичко“, отбеляза Тамер Ал-Бурай, собственик на бизнес.

Министърът на националната сигурност Итамар Бен Гвир разкритикува решението за помощта, което според него е взето без негово участие в събота от Нетаняху и служители на отбраната.

„Това е капитулация пред измамническата кампания на Хамас“, каза той в изявление, повтаряйки призива си да се спре всякаква помощ за Газа, да се завладее цялата територия на анклава и да се насърчи палестинското население да напусне. Този път той се въздържа от заплахи за напускане на правителството.

Арабски държави възобновяват доставките с камиони и по въздух

Още в неделя египетски камиони, превозващи помощ, преминаха в ивицата Газа през граничния пункт Керем Шалом с Израел. Египетският Червен полумесец заяви, че изпраща повече от 100 камиона, превозващи над 1200 метрични тона хранителна помощ за южната част на анклава през пункта.

Египет беше доставял помощ в първите месеци на войната през граничния пункт Рафах между Газа и Египет, но я спря, след като Израел пое контрол над пункта през май 2024 г.

По време на примирието през януари 2025 г. Египет възобнови изпращането на помощ през Керем Шалом, но днес е първият път, когато Египет доставя помощ по този начин по време на активни бойни действия.

Дните преди подновяването на египетската помощ бяха белязани от нарастваща онлайн кампания, критикуваща египетското правителство за това, че не е отворило отново граничния пункт Рафах, за да позволи достъпа на помощ за тежката хуманитарна криза в Ивицата. През последните дни се проведоха и протести пред египетските посолства в Ливан, Сирия, Обединеното кралство, Дания, Канада и други страни.

В по-скромно начинание, Йордания и Емирствата спуснаха по въздух 25 тона помощ в Ивицата Газа с три самолета, обяви йорданската официална информационна агенция в неделя.

Министърът на външните работи на ОАЕ Абдула бин Зайед заяви в събота, че страната му ще поднови въздушните доставки на помощ, заявявайки, че хуманитарната ситуация в ивицата Газа е достигнала „критичен и безпрецедентен етап“.

В началото на юли ЕС обяви, че е сключил сделка с Израел за повторно отваряне на хуманитарни коридори от Йордания и Египет в рамките на сделка за увеличаване на помощта за Газа.

Представители на ОАЕ също започнаха работа по изграждането на водопровод от обезсоляващо съоръжение в Египет до района Ал-Мауаси на брега на южната част на Ивицата Газа, където в момента са концентрирани стотици хиляди палестинци.

Звеното на Израелския координатор на правителствените дейности в териториите (COGAT) обяви хода в неделя, заявявайки, че е одобрило инициативата на ОАЕ, предназначена да обслужва близо 600 000 жители в района.

Очаква се строителството да продължи няколко седмици. Водопроводът ще работи независимо от израелската водна инфраструктура.

IDF за първи път пуска храна по въздух

Египетските доставки на помощ дойдоха часове, след като рано сутринта IDF обявиха, че са извършили въздушна доставка на седем палета с храна като част от усилията за разрешаване и улесняване на влизането на помощ в Ивицата Газа.

Това е първият случай, при който Израел пуска помощ по въздух в Газа от началото на войната, след като преди това е позволявал само на други държави да извършват подобни операции.

Необичайно е, че съобщението е издадено само на английски език и не е пуснато на страниците на IDF в X нито на иврит, нито на английски.

Видеокадри, разпространени от медиите в Газа, показват десетки палестинци, които се блъскат за пусната от въздуха храна и празнуват пристигането на помощта, като точното местоположение не е ясно.

Херцог призовава международните агенции да „изпълнят своята част“

Израелският президент Ицхак Херцог приветства решението за увеличаване на хуманитарната помощ за Газа и призова органите на ООН да изпълнят своята част.

„Израел прави всичко възможно, за да подобри потока от жизненоважни доставки с определени коридори, въздушни доставки и разширени хуманитарни зони. Призовавам агенциите на ООН и международните организации, работещи с COGAT, да изпълнят своята част и да гарантират, че помощта достига до нуждаещите се без забавяне – както Израел изисква от известно време“, написа той в X.

Той описа като неприемливо това, че „доставяната в Газа помощ остава неразпределена или е отвличана от Хамас, дори когато те лъжливо обвиняват Израел, че я блокира“.

Ръководителят на хуманитарната помощ на ООН Том Флетчър заяви, че екипите му ще увеличат усилията за изхранване на палестинците в Газа по време на хуманитарните паузи, като се закле да направи всичко възможно, за да достигне до възможно най-много гладуващи хора в този прозорец.

Ръководителят на регионалната политика на благотворителната фондация Oxfam Бушра Халиди нарече този ход „добре дошла първа стъпка“, но предупреди, че може да се окаже недостатъчен.

„Гладът няма да бъде разрешен с няколко камиона или въздушни доставки. Това, което е нужно, е истински хуманитарен отговор: прекратяване на огъня, пълен достъп, отворени всички гранични пунктове и постоянен, широкомащабен поток от помощ в Газа“, каза тя.

Малко след като започна първата пауза в неделя, служители от здравното министерство в Газа, управлявано от Хамас, заявиха, че израелски въздушен удар срещу апартамент в град Газа е убил жена и четирите й деца. IDF не даде незабавен коментар.

Сирия: Постигнати са предварителни споразумения между правителството, SDF и САЩ в Аман

Временният президент на Сирия Ахмад ал-Шараа и главнокомандващият на SDF Мазлум Абди се ръкуват след сключването на предварително споразумение за интеграция на SDF в сирийското министерство на отбраната, 10 март 2025 г.
📸 Снимка: Presidency of the Syrian Arab Republic

🇸🇾 Кюрдски официални лица разкриха, че е постигнато предварително споразумение между сирийското правителство, Сирийските демократични сили (SDF) и специалния пратеник на САЩ Томас Барак по време на неотдавнашните разговори в Аман.

Представители на Автономната администрация на Северна и Източна Сирия (AANES) разкриха, че споразумението включва съвместен контрол върху граничните пунктове и язовир Тишрин. Въпреки това, обсъжданията относно затворите и петролните находища са били отложени за по-късен етап.

От SDF изразиха готовност да се интегрират в сирийската армия като независим корпус, въпреки че не е определен конкретен срок за процеса, отбелязаха източниците, добавяйки, че SDF настояват да запазят присъствието си в настоящите си зони на контрол.

Междувременно лидерът на SDF Мазлум Абди пристигна във френската столица Париж, където ще се проведе среща с участието на сирийския външен министър Асаад ал-Шибани, както и официални лица от САЩ, Франция и Великобритания.

По-рано Абди и временния президент на страната Ахмад Ал-Шараа сключиха споразумение за интегрирането на SDF в официалните структури на министерството на отбраната, прехвърляйки му всички територии, гранични пунктове и нефтени находища, отхвърляйки всякакви призиви за разделение.

Израел блокира визитата на арабски външни министри в Рамала

🇮🇱🇸🇦 Израел е взел решение да блокира делегация от външни министри на страни от Близкия изток, водена от първия дипломат на Саудитска Арабия, от осъществяване на знакова визита на Западния бряг в неделя, потвърди висш израелски служител пред The Times of Israel.

Визитата е била планирана с участието на външните министри на Саудитска Арабия, ОАЕ, Египет, Йордания, Катар и Турция, които е трябвало да се срещнат в Рамала с президента на Палестинската автономия Махмуд Абас.

По думите на израелския служител, Палестинската автономия е планирала домакинство на среща, целяща „насърчаване на създаването на палестинска държава“.

През юни Саудитска Арабия и Франция ще бъдат домакини на конференция в ООН, насочена към напредък по решението за две държави. Париж обмисля дали да използва този форум за официално признаване на палестинска държавност.

„Израел няма да съдейства на инициативи, насочени срещу неговата сигурност“, заяви израелският служител. Решението вероятно ще задълбочи още повече напрежението между Израел и арабските държави в региона, чиито отношения значително се влошиха след началото на войната в Газа.