DARPA стартира разработката на универсален кодек, обединяващ всички комуникации на бойното поле.

🇺🇸📡 Всяка радиостанция, сателитна връзка и мрежа за данни, с която армията разполага, говори малко по-различен език. Преводът между тези езици в бойна среда – където заглушаването, смущенията и влошените условия са норма – струва време, честотна лента и човешки животи. На 5 юни Агенцията за перспективни изследователски проекти за отбраната на САЩ (DARPA) публикува специално изявление, с което обяви плановете си за програма, наречена Lightweight Universal Codec (LUC), чиято цел е да бъде създадена единна система за кодиране и декодиране, способна да комуникира чрез всеки известен стандарт за коригиране на грешки, както и всеки нов такъв, разработен занапред – способност, която в момента не съществува в нито една военна или търговска система за комуникации.

Службата за техники за обработка на информация към DARPA, която ръководи изследванията в областта на изчислителните технологии, комуникациите и изкуствения интелект за военни цели, публикува изявлението под номер DARPA-SN-26-86. Начело на проекта застава програмният мениджър Адисън О'Брайън. Официално споразумение все още не е сключено и DARPA не се ангажира твърдо с пускането на такова, но изявлението само по себе си е сигнал за намерението на агенцията да финансира изследвания в тази област и кани всички изпълнители да се запознаят с целите на програмата, преди да започне официалният конкурс.

За да се разбере защо универсалният кодек е толкова важен, трябва да изясним какво точно прави той и как изглежда настоящият пейзаж на военните комуникации без него. Кодекът (съкратено от енкодер-декодер) е софтуерният и хардуерният слой, който взема суровата информация – било то глас, данни, потоци от сензори или видео – и я опакова за предаване по комуникационен канал. Това става с добавяне на код за коригиране на грешки – математически слой, който позволява на приемната система да открива и поправя грешки, които са причинени от шум, заглушаване или отслабване на сигнала по трасето. Различни комуникационни системи използват различни кодове за коригиране на грешки, разработвани в продължение на десетилетия за дадени характеристики, честотни ленти и заплахи. Радиостанция, проектирана за един стандарт, не може да „говори“ директно с оборудване, работещо по друг стандарт, без допълнителен хардуер или софтуер за превод. А това забавя сигнала (латентност), увеличава консумацията на енергия и създава нови слаби звена в системата.

В момента комуникационният арсенал на американската армия е същинска мозайка от несъвместими един с друг стандарти, натрупани през десетилетията назад. Различните видове войски, платформи и съюзнически държави използват системи, които трудно обменят информация помежду си при съвместни операции. Силите на терен, самолетите в небето, корабите в морето и командните пунктове в тила разчитат на комуникационни връзки, които са проектирани независимо и сертифицирани по различни спецификации. Това създава пролуки в единната мрежа, от които противниците могат да се възползват, а съюзниците са принудени да преодоляват чрез сложни алтернативни решения, шлюзове и ретранслаторни възли, които само увеличават уязвимостта.

Подходът на програмата LUC за решаване на този проблем се базира на конкретен пробив в изследванията на DARPA, наречен GRAND (Guessing Random Additive Noise Decoding). Технологията за декодиране с отгатване на произволния адитивен шум е разработена в Масачузетския технологичен институт (MIT) и вече доказа своята способност да декорира практически всеки код за коригиране на грешки. Тя разглежда проблема като задача за отгатване на шума, а не със специфичен за даден код алгоритъм. Традиционните декодери са създадени да разбират само един конкретен стандарт за коригиране на грешки – точно както преводач от френски, не може автоматично да превежда от испански без допълнително обучение. GRAND подхожда различно: той моделира свойствата на шума в канала и използва този модел, за да отгатне какви са били първоначално изпратените данни, независимо от това кой код е използван за изпращането им. Ако програмата LUC успее да превърне изследванията на GRAND в практически военен кодек, резултатът ще бъде един-единствен декодер, способен да работи с всеки код, без да е необходимо предварително да знае какво е използвал предавателят.

Кодиращата страна на системата LUC е второто голямо предизвикателство. Концепцията на DARPA изисква енкодер, способен да избира динамично и в реално време от широк набор кодове за коригиране на грешки. Той трябва да избира най-добрия код според текущото състояние на канала, наличния енергиен ресурс, както и изискванията за пропускателна способност и конкретната мисия. Изключително важно е, че енкодерът ще включва модела на шума от GRAND декодера директно в процеса на избор на код. Така се създава затворена система за обратна връзка: енкодерът избира кодовете, с които сдвоеният GRAND декодер може да се справи най-ефективно при действителните условия на връзката. Тази адаптивна способност, описана в изявлението като „промени в кодовете за коригиране на грешки в движение“, ще позволи на комуникационната система на военните непрекъснато да оптимизира работата си при промяна на условията на заглушаване, изместване на източниците на смущения и развитие на радиочестотната среда по време на операция.

Обещаните показатели на базирания на GRAND подход са впечатляващи. DARPA описва бъдещия кодек като постигащ „рекордно ниска консумация на енергия при декодиране“. Това е свойство от огромно значение за преносимото комуникационно оборудване, захранвано от батерии, както и за малките дронове със силно ограничен енергиен бюджет. По-ниската консумация на енергия при същата скорост на декодиране на данни е равносилно на по-дълъг живот на батерията, по-малък размер на хардуера и намален топлинен отпечатък – все фактори, носят директни оперативни предимства за войските и системите, действащи в оспорвана среда.

Решението на програмата да се изпълни на некласифицирано ниво (участниците да работят с информация до ниво „Контролирана некласифицирана информация“, но не и по-нагоре), отразява намерението на DARPA да привлече максимално участие от страна на нетрадиционни за отбраната компании, академични институции и търговски компании за комуникационни технологии. Търговската телекомуникационна индустрия инвестира сериозно в изследвания за коригиране на грешки за 5G и сателитни комуникации. Отворената архитектура на програмата LUC потенциално би могла да позволи на военните комуникации да се възползват от тези цивилни иновации, като в същото време върнат подобрения от военно ниво към търговския сектор именно чрез този универсален кодек.

На изпълнителите ще е позволено сами да избират целевите комуникационни системи за интеграция. DARPA очаква от тях да посочат платформи, при които внедряването на LUC ще има най-значително и въздействащо подобрение. Тази гъвкавост е умишлена: агенцията иска кодекът да бъде доказан в редица реални системи, а не просто тестван в една контролирана среда. Позволението на изпълнителите да избират най-убедителните цели за интеграция увеличава вероятността създадената технология да намери пряк път не само към военно, но и към търговско внедряване.

Бойното поле на днешния ден се захранва от информация. Силите, които могат да я придвижат най-надеждно, най-ефективно и най-сигурно през най-разнообразни системи, ще притежават трайно предимство пред тези, които не са способни да го правят. Универсалният кодек, който кара всяка радиостанция да разговаря с всяка една друга, е не просто техническо подобрение. Това е фундаментална способност, която променя напълно възможностите на съвместните военни операции.

🇺🇸✈️ ВВС на САЩ разкриха B-1B Lancer с хиперзвукова ракета AGM-183A ARRW

🇺🇸✈️ ВВС на САЩ разкриха кадри на бомбардировач B-1B Lancer, въоръжен с хиперзвукова ракета AGM-183A ARRW – развитие, което отбелязва нов етап в способностите за далекобойни удари и разширява ролята на платформата в среди с ограничен достъп (A2/AD).

Военновъздушна база Едуардс публикува онлайн официално видео, което за първи път показва B-1B с външно монтирано AGM-183A Air-Launched Rapid Response Weapon. Досега това оръжие беше свързвано предимно с изпитания на B-52H Stratofortress, докато Lancer се разглеждаше като бъдещ носител на тежки далекобойни боеприпаси. Новите кадри обаче ясно го позиционират като ключов елемент от американската концепция за хиперзвукови удари.

AGM-183A ARRW не е крилата ракета в класическия смисъл, а въздушно базирано хиперзвуково ускорително-планиращо оръжие. Според данни на DOT&E системата комбинира твърдогоривен ускорител и планиращ апарат с кинетична бойна глава, разработен по програмата Tactical Boost Glide на DARPA. След отделянето си ускорителят извежда оръжието до хиперзвукова скорост, след което планиращият блок следва маневрираща небалистична траектория към целта. Този профил съкращава времето за реакция на противника и намалява ефективността на съвременните системи за противовъздушна и противоракетна отбрана.

Интеграцията на ARRW върху B-1B има и съществено техническо значение. Носенето на боеприпас с маса от 3000 кг на външен пилон изисква структурни модификации, разширяване на сертификационни параметри и детайлна аеродинамична оценка. Архитектурата Load Adaptable Modular Pylon позволява конфигурация с до шест външни пилона, всеки способен да носи товар над 2200 кг, което отваря възможност за интеграция на по-тежки хиперзвукови системи в бъдеще.

B-1B Lancer остава една от основните конвенционални ударни платформи на САЩ. Самолетът разполага с 4 двигателя General Electric F101, полезен товар до 34 тона, междуконтинентален обсег и максимална скорост до Мах 1,2. Екипажът е от четирима души – двама пилоти и двама оператори на бойните системи. След преход към изцяло конвенционален статут, интеграцията на хиперзвукови оръжия допълнително разширява неговите ударни способности, без да променя неядрения му характер.

Публикуваните кадри се вписват и в по-широк оперативен контекст. CENTCOM потвърди, че на 4 март B-1B се е завърнал от мисии в рамките на операция Epic Fury, насочена срещу цели, свързани с режима в Иран. Няма данни ARRW да е използвана, но подобни операции илюстрират сценарии, при които комбинацията от B-1B и хиперзвуково оръжие би осигурила значително по-бърз удар срещу динамични цели.

Геостратегическите последици са значими. В Индо-Тихоокеанския регион подобна способност би усложнила планирането на Китай, добавяйки бърза въздушна заплаха срещу критична инфраструктура и A2/AD мрежи. В Европа конфигурацията може да даде на НАТО далекобойна конвенционална опция без нуждата от постоянно предно базиране в уязвими зони. Бюджетните планове на САЩ за 2027 г. определят ARRW като „оперативна хиперзвукова конвенционална способност за незабавен удар срещу цели с висока стойност“.

Появата на AGM-183A ARRW под крилото на B-1B Lancer показва ясно посоката на развитие – адаптиране на съществуващите бомбардировачи за носене на следващо поколение оръжия. Макар програмата да остава пред предизвикателства в тестването и сертификацията, интеграцията ѝ в оперативна платформа е сигнал за ускорен преход към хиперзвукови конвенционални удари при бъдещи конфликти с висока интензивност.

DARPA стартира програма за „умни“ червени кръвни клетки

🇺🇸🩸 Агенцията за напреднали отбранителни изследвания на Пентагона (DARPA) обяви нова инициатива Smart-Red Blood Cells (Smart-RBC), която има за цел да промени коренно ролята на червените кръвни телца в човешкото тяло чрез синтетична биология.

Службата по биологични технологии към DARPA отбелязва че, програмата предвижда инженерни решения за създаване на червени кръвни телца с вградени биологични „схеми“, способни да засичат физиологични сигнали, да вземат решения и да реагират на тях. Тези „умни червени кръвни клетки“ (SRBC) трябва да подпомагат организма при тежки условия, да подобряват шансовете за оцеляване при травми и да съдействат за кръвосъсирването.

„Програмата Smart-RBC е насочена към придаване на нови биологични свойства на червените кръвни телца, които безопасно и надеждно да влияят върху човешката физиология“, посочват от агенцията, която очаква инициативата да „извърши революция в кръвните продукти“, въведеждайки програмируеми функции в клетки, използвани досега единствено за пренос на кислород.

SRBC ще бъдат изградени със синтетични биологични вериги с три основни функции: разпознаване на биомаркери, вземане на решения и освобождаване на молекули, които променят метаболитни или физиологични процеси. Първоначалните приложения ще бъдат съсредоточени върху подпомагането на издръжливостта и кръвоспирането. В бъдеще се планира въвеждане на различни функции, сред които терморегулация, универсална съвместимост на кръвта и адаптация към висока надморска височина.

Програмата е планирана за 36 месеца, разделени на два равни етапа. Първата фаза ще демонстрира интеграцията на синтетични вериги по време на диференциацията на стволови клетки и тяхната функционалност в зрели еритроцити без ядро. Във втората фаза системите ще се усъвършенстват, ще бъдат проведени тестове за ефективност и жива демонстрация на възможностите.

Ръководител на Smart-RBC е д-р Кристофър Бетингер от Службата по биологични технологии на DARPA. За новите участници службата предлага ресурсите на DARPAConnect, които улесняват включването в проектите.

Инициативата все още се намира в начален етап, но илюстрира нарастващия интерес на Пентагона към синтетичната биология като средство за подобряване на издръжливостта и адаптивността във все по-враждебни среди.

Northrop Grumman разкри първа снимка на новия си хибриден стелт дрон

📸 Снимка: Northrop Grumman

🇺🇸 Американският отбранителен гигант Northrop Grumman предостави първата окончателна снимка на своя дрон Series Hybrid Electric Propulsion AiRcraft Demonstration (SHEPARD), известен още като XRQ-73.

Въздушната система без екипаж, разработена за Агенцията за перспективни изследователски проекти за отбраната (DARPA), наскоро получи своето официално обозначение X-plane XRQ-73.

Създаден в сътрудничество със Scaled Composites, дъщерно дружество на Northrop Grumman, XRQ-73 SHEPARD е „X-prime“ програма на DARPA, използваща хибридна електрическа архитектура и технологии за компоненти за бързо съзряване на нов дизайн на фокусиран върху мисията самолет.

„Идеята зад програмата X-prime на DARPA е да се вземат нововъзникващи технологии и да се избегнат рисковете за интеграцията на системно ниво, за да се развие бързо нов дизайн на самолет с дълга издръжливост, който може да бъде бързо пуснат в експлоатация“, отбеляза Стив Комадина, програмен мениджър на SHEPARD.

„Програмата SHEPARD развива специфична архитектура на задвижването и клас на мощност като пример за потенциални ползи за Министерството на отбраната.“

Екипът на DARPA включва членове от Изследователската лаборатория на ВВС (AFRL), Службата за военноморски изследвания (ONR) и американски пилоти.

Главният изпълнител на SHEPARD е секторът за аеронавтични системи на Northrop Grumman Corporation в Редондо Бийч, Калифорния. Scaled Composites, LLC е основен доставчик, заедно с Cornerstone Research Group, Inc., Brayton Energy, LLC, PC Krause and Associates и EaglePicher Technologies, LLC.

Самолетът XRQ-73 ще бъде UAS от група 3 с тегло приблизително 566 килограма. Първият полет на XRQ-73 се очаква до края на 2024 г.

SHEPARD е „X-prime“ програма, която използва серийната хибридна електрическа архитектура и някои от компонентните технологии от по-ранния проект на AFRL/IARPA Great Horned Owl (GHO).

Хибридно-електрическата система за задвижване има за цел да осигури по-ефективна и по-дълготрайна способност за полет. Интегрирането на стелт функции и усъвършенствана авионика е предназначено да направи XRQ-73 универсален актив за редица отбранителни приложения.

Новият мистериозен американски дрон XRQ-73 беше разкрит

🔍 Източник: DARPA

🇺🇸 Агенцията за напреднали изследователски проекти в областта на отбраната (DARPA) обяви своята нова, иновативна програма за стелт дрон, оборудван с хибридно-електрическа задвижваща система и конструиран по схемата „летящо крило“, обозначен като XRQ-73 Series Hybrid Electric Propulsion AiRcraft Demonstration (SHEPARD).

SHEPARD се счита за „X-prime“ програма, използваща серийната хибридна електрическа архитектура и някои от компонентните технологии от по-ранния проект „Great Horned Owl“ на Изследователската лаборатория на военновъздушните сили (AFRL/IARPA), довел до XRQ-72.

„Идеята зад програмата X-prime на DARPA е да се вземат нововъзникващи технологии и да се изгорят рисковете за интеграция на системно ниво, за да се развие бързо нов дизайн на самолет с дълга издръжливост, който може да бъде пуснат бързо“, обясни Стив Комадина, програмен мениджър на SHEPARD. „Програмата SHEPARD разработва специфична архитектура на задвижване и клас на мощност като пример за потенциални ползи за Министерството на отбраната.“

В своето прессъобщение DARPA посочва Northrop Grumman като основен изпълнител на програмата, като Scaled Composites е основен доставчик, наред с Cornerstone Research Group, Brayton Energy, PC Krause and Associates и EaglePicher Technologies.

Изследователската лаборатория на ВВС (AFRL) и Службата за военноморски изследвания (ONR) също дават своя принос за програмата.

В страницата, посветена на SHEPARD, програмата е описана като опция от договора с GHO, която се очаква да поеме нововъзникващите технологии и да намали рисковете за интеграция на системно ниво, за да осигури минимален жизнеспособен продукт за посрещане на спешна оперативна нужда. Всъщност заявената цел е бързо да се развие нов дизайн на фокусиран върху мисията самолет, който може да бъде пуснат с цел първи полет след 20 месеца.

DARPA не публикува много подробности, освен споменаването, че самолетът XRQ-73 ще бъде безпилотна летателна система (UAS) от група 3 с тегло приблизително 567 кг, като първият му полет се очаква да бъде реалност до края на годината. Публикуваното изображение показва вече обичайния „стелт“ дизайн, със заострени и подрязани краища на крилата и два въздушни входа от горната страна на фюзелажа, както и обтекател между входовете, вероятно свързан с полезен товар.

Въпреки че не са налични подробности относно спецификацията на ефективността, приетата от Министерството на отбраната UAS класификация позволява да се получи поне бегла представа за диапазона, в който те биха могли да попаднат. Всъщност UAS от група 3 имат максимално излетно тегло между 25 и 600 кг, нормална работна височина между 1 и 5,4 км. и скорост между 100 и 250 възела. Примери за UAS от група 3 са RQ-7 Shadow на AAI Corporation и RQ-21 Blackjack на Boeing Insitu.

Единственият детайл, който в момента е наличен за силовия агрегат, е неговият хибриден електрически характер. Този тип задвижване получава все по-голямо внимание в аерокосмическия сектор, тъй като позволява по-тихи полети, спестяване на гориво и по-малко емисии. Тези характеристики са идеални и за UAS, предназначени за мисии по разузнаване и наблюдение (ISR), тъй като могат да доведат до по-голяма издръжливост и намален акустичен и визуален риск от откриване.

В момента се разработват множество хибридни конфигурации, като паралелният хибрид и турбоелектрическият се разглеждат като варианти за задвижване в близко бъдеще. XRQ-72 използва серия хибридна електрическа архитектура, която според DARPA ще бъде използвана от SHEPARD. Тази архитектура обикновено комбинира резервоар за гориво, газова турбина, електрически генератор и батерия последователно, които след това захранват електрически мотор.

DARPA избира две фирми за разработването на експериментален X-самолет.

🔍 Източник: Bell Textron

🇺🇸 Агенцията за напреднали изследователски проекти на Министерството на отбраната (DARPA) избра Aurora Flight Sciences и Bell Textron за работа по дизайна на новия експериментален самолет, X-plane, в рамките на своята Speed and Runway Independent Technologies (SPRINT) програма. Конкурентите Northrop Grumman и Piasecki Aircraft Corp. не бяха избрани да продължат напред.

Програмата SPRINT има за цел да създаде X-самолет, който съчетава високоскоростни възможности с независимост от пистата, което е от съществено значение за следващото поколение платформи за въздушна мобилност. Bell Textron и Aurora Flight Sciences следва да предприемат работа по предварителния дизайн във фаза 1B от проекта през следващата година.

Bell Textron използва своя дългогодишен опит с технологията за високоскоростно вертикално излитане и кацане (HSVTOL) и предишни проекти за X-самолети, за да даде живот на своя дизайн за програмата SPRINT. Тестването на компанията за намаляване на риска във военновъздушната база Holloman демонстрира ключови технологии, включително сгъваеми ротори, интегрирано задвижване и усъвършенствани системи за контрол на полета.

„За Bell е чест да бъде избрана за следващата фаза на тази революционна програма и е готова да изпълни предварителен дизайн,“ каза Джейсън Хърст, изпълнителен вицепрезидент по инженерството в компанията.

Дизайнът на Bell включва сгъваема роторна система, която се върти от вертикално повдигане към витлов режим, с реактивен турбовентилатор, който поема функцията за високоскоростен полет. Този мащабируем дизайн варира от 1800 kg до над 45 000 kg, сравним със C-130 – военно-транспортен самолет с четири турбовитлови двигателя.

Aurora Flight Sciences, дъщерно дружество на Boeing, представи демонстратор с ниско съпротивление във fan-in-wing конфигурация, интегриран в платформа със смесено тяло на крилото. Този дизайн обединява гъвкавостта на вертикалното излитане и кацане (VTOL) с високоскоростни възможности, целяйки да отговори на амбициозните програмни цели на DARPA.

Концепцията на Aurora включва три повдигащи вентилатора и композитен екстериор, проектиран за безпроблемен преход от вертикален към хоризонтален полет. Кокпитът без екипаж позволява обширни тестове и намаляване на риска.

„Fan-in-wing“ технологията може да бъде мащабирана, за да поеме повече повдигащи вентилатори за бъдещите изисквания на самолетите, предлагайки несравнима гъвкавост и потенциал. Смесената платформа на тялото на крилото е проектирана за крейсерска скорост от 450 възела, с вградени повдигащи вентилатори, осигуряващи плавни преходи по време на полет.

Целта на програмата SPRINT е да се разработи самолет, способен да оперира от неподготвени повърхности в сурова среда, комбинирайки висока скорост с независимост от пистата. X-plane е предвиден да поддържа въздушна мобилност и мисии на Силите за специални операции (SOF), демонстрирайки трансформационна способност за американската армия.

Northrop Grumman завършва монтажа на подводно превозно средство Manta Ray без екипаж

Пълноразмерен прототип на Manta Ray, нов клас подводно превозно средство без екипаж, се сглобява в съоръжението на Northrop Grumman в Анаполис.
📸 Снимка: Northrop Grumman

🇺🇸 Американската отбранителна корпорация Northrop Grumman завърши сглобяването на прототип в пълен размер на подводното превозно средство без екипаж (UUV), известно като Manta Ray.

Нов клас UUV, това е изключително голям планер, който ще изпълнява подводни мисии с голяма продължителност, голям обсег и с полезен товар, без да е необходима човешка логистика на място.

Manta Ray е изграден с финансиране по програмата на Агенцията за напреднали изследователски проекти в областта на отбраната (DARPA), насочена към усъвършенстване на ключови технологии в полза на бъдещите дизайни на UUV, включително:

• Възможност за полезен товар за поддържане на различни мисии
• Автономен, без необходимост от човешка логистика на място
• Енергоспестяващ, с възможност за закотвяне към морското дъно и хибернация в състояние на ниска мощност
• Модулен, за лесно транспортиране (в пет стандартни контейнера) и сглобяване на място по целия свят, например при необходимост от експедиционно разгръщане.

За повече информация относно Manta Ray, моля, щракнете тук.

Военновъздушните сили на САЩ са провели първия в историята въздушен бой между пилотиран самолет и изтребител с AI

Променливият симулатор по време на полет (VISTA) лети в небето над военновъздушната база Едуардс, Калифорния на 26 август 2021 г. X-62A представлява преработена версия на NF-16D.
📸 Снимка: Kyle Braiser/U.S. Air Force

🇺🇸✈️ За пръв път изтребител с напълно автономно управление, базирано на изкуствен интелект (AI), се изправи срещу боен самолет, пилотиран от човек. Експериментът е част от програма на Агенцията за напреднали изследователски проекти в областта на отбраната (DARPA), съобщава The Verge.

Проектът Air Combat Evolution (ACE) стартира преди две години и цели разработването на AI система, способна да управлява автономно изтребител, като същевременно се придържа към протоколите за безопасност на военновъздушните сили на САЩ.

Агенцията е инсталирала своя изкуствен интелект на експерименталния самолет X-62A, който е модификация на F-16D Fighting Falcon.

Човешки пилоти са били на борда на X-62A с контроли за деактивиране на AI системата, но DARPA казва, че пилотите не е трябвало да използват превключвателя "в нито един момент".

X-62A се изправи срещу F-16, управляван единствено от човешки пилот. Двата самолета демонстрирали "маневрен бой от близки разстояния". Движейки се с близо 2000 км/ч, самолетите се преследвали на 600 метра един от друг. От Пентагона не разкриват кой е победил в серията от тестове, но са доволни от резултата.

"Въздушните боеве бяха проблемът, който трябваше да се реши, за да можем да започнем да тестваме автономни системи с изкуствен интелект във въздуха", каза в изявление Бил Грей, главен тестов пилот в училището за тестови пилоти на щатските ВВС. "Всеки урок, който научаваме, се отнася за всяка задача, която бихте могли да възложите на автономна система."

Агенцията е провела общо 21 тестови полета досега и казва, че тестовете ще продължат до края на годината.

Бързият напредък в AI породи опасения за това как военните могат да използват системите. На практика всеки изтребител или бомбардировач, може да се превърне в автономен дрон. В този случай обаче не човек, а изкуствен интелект ще маркира и унищожава целите си.

Ползите от технологията за армията са основно в две направления. От една страна, подобни мисии няма да застрашават живота на пилотите. Така могат да се извършват по-рискови мисии. От друга, опцията за контрол от AI, а не от дистанционен екип, намалява драстично вероятността от заглушаване с методите на радиоелектронната борба.

Wall Street Journal съобщи миналата година, че Пентагонът се стреми да разработи AI системи за отбрана и да подобри своя флот от дронове.

Наученото от проектът ACE ще се използва в създаването на следващия американски изтребител от шесто поколение. Очаква се той да е готов през идното десетилетие и да има автономни възможности. Някои военни експерти считат, че това вероятно ще е последният масов самолет с място за човек в пилотската си кабина.