Южна Корея изпита първия си хиперзвуков плъзгащ апарат

🇰🇷🚀 Южна Корея изпита за първи път хиперзвуков плъзгащ апарат, разработен в страната. Ускорител го издигна до дадена височина, апаратът се отдели, продължи без двигател и порази предварително дефинирана цел. Президентът Ли Дже-мьонг е наблюдавал изстрелването лично, съобщи същия ден главната говорителка на президентската администрация Кан Ю-джон в писмен брифинг. Мястото не беше обявено, но по данни на агенция Yonhap ракетата е излетяла от баржа в изпитателния център на Агенцията за отбранителни разработки (ADD) в Теан, на западния бряг на провинция Южен Чхунчхон, на около 130 км южно от Сеул.

Хиперзвуковият плъзгащ апарат (HGV) не следва дъгата на балистична бойна глава. Ускорителят го изнася до горните слоеве на атмосферата, а след отделяне той се плъзга към целта по по-полегата траектория от балистичната, със скорост, надхвърляща 5 пъти скоростта на звука. По време на полета може да сменя от една посока на друга. Точно такъв полет описва брифингът. Апаратът „се издигна до зададената височина, отдели се успешно и изпълни планирания полет в хиперзвукова среда без никакви проблеми“, каза Кан. За разлика от балистичните ракети, той се е спуснал на по-ниска височина, променял е курса си по вертикала и хоризонтала и е попаднал точно в целта. По думите ѝ изпитанието е трябвало „да провери за първи път при хиперзвуков полет свойствата на материали, устойчиви на свръхвисоки температури, възможностите за насочване и управление и способността за неправилен полет на ниска височина“.

Кадри от самото изпитание администрацията показа едва на 9 октомври. MBC преброи 50 снимки: ракетата при излитане, плъзгащият апарат в стръмно спускане към морската повърхност и водният стълб след удар. На 8 октомври бяха публикувани само кадри на Ли и хората, придружавали го в залата за наблюдение. MBC отбелязва, че досега правителството по правило не е показвало снимки от ракетни изпитания, за разлика от Пхенян, който прави всяко изстрелване в публично събитие, и припомня, че председателят на Обединения комитет на началник-щабовете вече обеща, че армията ще показва по-открито ракетните си възможности. На снимките личи, че ракетата излита от колесна пускова установка, поставена на неподвижна баржа край брега.

Снимките са с ниска разделителна способност и формата на апарата остава спорна. Влиятелният вестник Dong-A Ilbo описва заострен като куршум нос и опашни стабилизатори, а главният секретар на Корейския форум за отбрана и сигурност Шин Джон-у вижда в тях конструкция, замислена така, че да улеснява смяна на посоката при висока скорост. Форумът сравни апарата на плъзгащия блок на китайската ракета DF-17 и оцени изминатото разстояние на около 200 км. Вестникът пише за стотици километра над Жълто море, без да посочва източник. The War Zone вижда най-общо конусовидно тяло със стабилизатори в основата, но по някои признаци допуска и клиновидна форма с ясно различими горна и долна страна, която е по-трудно да се проектира от конусовидната.

Официално не са обявени скорост, обсег, размери, име и срок за приемане на въоръжение, пише Janes. По оценка на The War Zone остава без отговор и въпросът как HGV се насочва по време на средната и крайната фаза на полета, а изглежда, че при изстрелването тази способност не е била проверена. Изданието посочва като забележително дори това, че апаратът е стигнал до водата цял, тъй като досегашният опит показва, че плъзгащите апарати трудно се превръщат в използваемо оръжие дори в държави, които ги разработват от години. Според „Dong-A Ilbo“ армията се стреми да го разположи в частите в началото на 2030-те години, след допълнителни разработки и проверки.

Сеул развива успоредно две хиперзвукови програми и HGV е едната от тях. Другата е Hycore, хиперзвукова крилата ракета с правотоков двигател със свръхзвуково горене (scramjet), която ADD разработва с Hanwha от 2018 г. Снимки от изпитание бяха публикувани през септември 2025 г. Разликата е в задвижването: HGV лети с енергията, която му е дал ускорителят, докато крилатата ракета има свой собствен двигател до края на полета.

На полигона Ли огледа и пускова установка на балистична ракета „Hyunmoo-5“. Според Korea Times името за първи път е използвано в официално съобщение на кабинета. Дотогава програмата е била обозначена като „ракета с висока мощност“. По оценки в пресата ракетата носи бойна глава за поразяване на бункери с обща маса около 8 тона, а доставките за частите на първа линия са започнали в края на 2025 г. Официално никой не свързва „Hyunmoo-5“ с ускорителя на HGV.

Ли похвали екипа, като подчерта, че „сигурността ни се гарантира със собствени сили“. „Правителството не бива да се задоволява с днешния успех, а трябва да продължи да напредва хиперзвуковия плъзгащ апарат, за да го утвърди като надеждно стратегическо средство, което пази бъдещата ни сигурност“, цитира го Кан. „Самостоятелната отбрана се доказва не с лозунги, а с технологии и реални възможности“, посочи той в Х.

Изпитанието дойде в момент на напрежение с Пхенян. На 21 септември мина избухна в западния участък на демилитаризираната зона, южно от демаркационната линия, и рани трима южнокорейски военнослужещи, двама от тях тежко. Сеул и Командването на ООН приписват поставянето на мината на КНДР, а министърът на отбраната Кан Шин-чхол определи взрива като явно нарушение на примирието. Ким Йо-чжон, сестрата на Ким Чен Ун, отхвърли на 2 октомври искането за извинение, нарече обвиненията необосновани и заяви, че КНДР не е поставяла умишлено мини срещу южнокорейски войници. На следващия ден КНДР изстреля ракета, която държавната телеграфна агенция KCNA описва като стратегическа ракета с междинен обсег, част от хиперзвукова оръжейна система. Според нея тя е поразила цел на 1000 км разстояние, а военните на юг отчетоха над 700 км. Ким Йо-чжон твърди, че Сеул и Токио не са успели да проследят полета заради вълнообразната траектория на ракетата.

Korea Times пише, че изпитанието, което не е предварително обявено, се възприема широко като отговор на взрива в демилитаризираната зона; агенция „Нюсис“ също го тълкува по този начин. Администрацията не прави тази връзка и в брифинга инцидентът не се споменава. The War Zone напомня, че изпитание на нова технология, която още не е достатъчно развита, не се подготвя набързо. От експлозията на мината до теста са минали 17 дни, а от севернокорейското изпитание – само 5. Затова с инцидента по-скоро може да се свърже решението кадрите да бъдат показани, отколкото самото изстрелване.

Брифингът поставя новото оръжие в рамките на Корейския полуостров: успехът значи, че „подготовката за пълноценно придобиване на ново възпиращо средство, способно да порази ключови цели в обстановка на бойни действия на Корейския полуостров, е завършена“. Китай и Русия присъстват в две тълкувания, нито едно от които не е официално. „Dong-A Ilbo“ посочва, че апаратът би достигал военните обекти в Северна Корея, разпръснати чак до китайската граница, и би бил застраховка, ако Пхенян подсили собствената си ПВО с руски комплекси в рамките на военното сътрудничество с Москва. The War Zone стига още по-далеч в своите изводи: приет на въоръжение, апаратът би разширил възможностите на Сеул спрямо съперници извън Корейския полуостров, тъй като Китай и Русия все по-често будят тревога в отбранителните среди.

Дали полетът от 8 октомври поставя началото на пътя към оръжие, което ще влезе в частите, или ще остане технологична демонстрация, ще покажат няколко конкретни стъпки: втори пуск с обявени скорост и обсег, официално название на апарата и график за разгръщане, който да потвърди или опровергае срока от 2030 г. Ако и следващите изпитания бъдат показани с кадри, решението вчерао ще се окаже нова политика, а не еднократен отговор на взрива на мината.

Япония започва разработка на хиперзвукова ракета за изстрелване изпод водата

🇯🇵🌊🚀 Япония планира да започне разработка на хиперзвукова ракета с подводен пуск – ход, който би прехвърлил способността за нанасяне на ответен удар върху носител, труден за поразяване при първоначална атака. Замисълът е бъдещото оръжие да може да се изстрелва както от подводници, така и от подводни дронове. Успоредно с това Токио ще проучва как тези апарати да бъдат пригодени за пуск на далекобойни ракети. За плановете съобщи агенция Kyodo в ранните часове на 19 август, позовавайки се на бюджетно искане на Министерството на отбраната за фискалната 2027 г.

Концепцията за подводен пуск не е новост в японските отбранителни планове. От декември 2022 г. Планът за изграждане на отбранителните сили предвижда далекобойно управляемо оръжие за подводници, чието серийното производство е обвързано с договор с Mitsubishi Heavy Industries. Принципът на пуск е известен: ракетата напуска торпедния апарат в капсула, достига повърхността, включва ускорителя си и продължава полета си във въздуха. Предвидени са и вертикални пускови установки за подводници, които освобождават носителя от зависимостта от торпедния апарат. Следователно новото в искането за 2027 г. не е подводният пуск, а хиперзвуковата скорост.

„Контраударна способност“ е термин от трите документа (Стратегия за национална сигурност, Стратегия за национална отбрана и План за изграждане на отбранителните сили), приети през декември 2022 г. Тя означава правото и наличието на средства Япония да поразява пускови установки и командни възли на противника, ако срещу нея вече е започнала ракетна атака. Преди това притежаването на тази способност се смяташе за несъвместимо с отбранителната рамка на японската конституция.

Днес способността за ответен удар се осигурява предимно от наземни системи. Далекобойният вариант на противокорабна ракета „Тип 12“ завърши своите изпитания в Калифорния през есента на 2025 г. и постъпва на въоръжение в 5-и ракетен полк „земя–кораб“ в гарнизона Кенгун, префектура Кумамото. За фискалната 2027 г. се предвижда разполагането му и в гарнизона Фуджи, а корабният вариант се очаква в същия срок.

Наземната пускова установка обаче има известни координати и би била сред първите цели при размяна на удари. Именно тук си личи значението на подводния носител: точното местоположение на подводница или подводен дрон в морето не може да бъде предварително фиксирано. Това повишава шансовете средството за контраудар да остане годно за използване и след първоначалната атака.

Токио развива две направления за хиперзвуково оръжие. Първото е високоскоростен планиращ снаряд за отбрана на островите, получил през март служебното наименование „Type 25“. Той извежда планиращата бойна част, която след балистичен участък преминава в планиращ полет и се спуска към набелязаната цел с хиперзвукова скорост. Блок 1 има обсег от няколкостотин километра, а Блок 2Б с обсег около 3000 км се очаква през следващото десетилетие.

Второто направление залага на въздушно-реактивен двигател, който поддържа висока скорост през целия полет в атмосферата. Kyodo не уточнява от кое от двете направления ще произлезе подводният вариант.

Общият размер на бюджетното искане е около 8,9 трлн. йени. Това е най-високата стойност до момента, но прякото увеличение е сравнително малко. За текущата бюджетна година по съпоставимата разходна линия са предвидени 8 трлн. 809,3 млрд. йени, а целият бюджет за отбрана възлиза на 9 трлн. 35,3 млрд. йени. В тази сума влизат и 226 млрд. йени за преразпределението на американските сили и споразумението SACO.

По-голямото потенциално увеличение се съдържа в друга част на документа. Над 150 позиции са включени като „предметни искания“ – вписани са с наименование, но без определена сума, която ще бъде уточнена едва при съставяне на бюджета в края на годината. Правителствен служител допуска пред Kyodo, че така крайната стойност може да достигне 10 трлн. йени. И трите нови инициативи – подводното хиперзвуково оръжие, проучването за безекипажни апарати и евтиният ударен дрон – попадат именно в тази категория.

Министерството подрежда приоритетите си в три групи: „нови начини на водене на бой“ чрез дронове и изкуствен интелект, устойчиво водене на бойни действия при продължителна война и укрепване на производствената база заедно с подобряване на условията за служба в Силите за самоотбрана.

Изискванията за ударния дрон, който Токио иска да произвежда, са формулирани преди всичко с неговата цена и производствен модел: да бъде евтин, да се сглобява от граждански компоненти, да е годен за бързо масово производство и да има голям обсег. За ПВО се предвиждат дронове прехващачи, а за корабите – ударни апарати, предназначени за базиране на борда.

Обединеното оперативно командване, което от 24 март 2025 г. води сухопътните, морските и въздушните сили от единен щаб с численост от 240 души, ще получи система с изкуствен интелект за подпомагане на решенията и облачна среда за обмен на данни.

Заради засилената китайска активност, както пише Kyodo, Япония ще разшири безпилотното наблюдение по тихоокеанската страна на архипелага. Ще започне и проучване на нужната инфраструктура за действие на изтребителна авиация от Иото.

Островът, познат до преименуването си през 2007 г. като Иво Джима, вече има летище на Морските сили за самоотбрана, което американският флот използва за тренировки по кацане на палуба. Следователно става дума за създаване на условия за работа на изтребители, а не за изграждане на нова писта на празно място. На Иото японските части водят едно от най-тежките сражения срещу Морската пехота на САЩ по време на Втората световна война.

Сред мерките за укрепване на производствената база документът предвижда държавна собственост върху заводи за отбранителна продукция. Схемата не означава изземване на компаниите: държавата придобива и притежава обектите, но работата в тях остава поверена на частен изпълнител. САЩ прилагат същия модел при производство на 155-мм боеприпаси и F-35, а японското правителство подготвя нужните промени в законодателството за 2027 г.

Отделно ще бъдат проучвани „тактически спътници с изкуствен интелект“ за обработка на данни, получени от космическо разузнаване. В Агенцията по придобиване, технологии и логистика се предвижда създаване на звено за разработване на спътници.

Фискалната 2027 г. е последна от петгодишния план, който е в сила от 2023 г. и разполага с около 43 трлн. йени. Бюджетът за нея обаче ще трябва да бъде съобразен с документи, които все още не съществуват. Кабинетът на Санае Такаичи възложи предсрочно преработване на трите документа за сигурност от 2022 г. и подготвя новите текстове до края на тази година. Експертен съвет по тях започна работа през пролетта.

Следователно бюджетното искане изпреварва доктрината, която трябва да го обоснове. Вероятно това обяснява и големия брой позиции без определена цена. „Предметните искания“ оставят възможност декемврийският бюджет да отрази изискванията на новите документи, вместо те да чакат следващия бюджетен цикъл.

„Предметното искане“ обаче е рутинен инструмент в японското бюджетиране при политически въпроси без постигнато решение и само по себе си не доказва доктринален завой. Този случай се отличава с мащабите си: над 150 позиции и правителствена оценка, която добавя повече от един трилион йени към първоначално поисканата сума.

Финансовата рамка вече е разширена, след като нивото от 2% от БВП беше достигнато две години преди поставения срок с допълнителния бюджет от декември 2025 г. Бялата книга по отбраната, представена от министъра на отбраната Шинджиро Коидзуми на 4 август, отчете разходи над 9 трлн. йени за първи път.

Решаващата проверка ще бъде през декември. Ако подводното оръжие бъде включено в проекта за бюджет на правителството с конкретна сума и график, това ще значи, че разработката е одобрена, а „предметните искания“ действително са послужили за предварително включване на приоритетите от новите документи за сигурност.

Ако оръжието остане без определена стойност или отпадне, тежестта ще се прехвърли изцяло в следващия петгодишен план. Неговият общ размер ще покаже дали сегашните 43 трлн. йени остават таван, или ще се превърнат в отправна точка.

🇺🇸✈️ ВВС на САЩ разкриха B-1B Lancer с хиперзвукова ракета AGM-183A ARRW

🇺🇸✈️ ВВС на САЩ разкриха кадри на бомбардировач B-1B Lancer, въоръжен с хиперзвукова ракета AGM-183A ARRW – развитие, което отбелязва нов етап в способностите за далекобойни удари и разширява ролята на платформата в среди с ограничен достъп (A2/AD).

Военновъздушна база Едуардс публикува онлайн официално видео, което за първи път показва B-1B с външно монтирано AGM-183A Air-Launched Rapid Response Weapon. Досега това оръжие беше свързвано предимно с изпитания на B-52H Stratofortress, докато Lancer се разглеждаше като бъдещ носител на тежки далекобойни боеприпаси. Новите кадри обаче ясно го позиционират като ключов елемент от американската концепция за хиперзвукови удари.

AGM-183A ARRW не е крилата ракета в класическия смисъл, а въздушно базирано хиперзвуково ускорително-планиращо оръжие. Според данни на DOT&E системата комбинира твърдогоривен ускорител и планиращ апарат с кинетична бойна глава, разработен по програмата Tactical Boost Glide на DARPA. След отделянето си ускорителят извежда оръжието до хиперзвукова скорост, след което планиращият блок следва маневрираща небалистична траектория към целта. Този профил съкращава времето за реакция на противника и намалява ефективността на съвременните системи за противовъздушна и противоракетна отбрана.

Интеграцията на ARRW върху B-1B има и съществено техническо значение. Носенето на боеприпас с маса от 3000 кг на външен пилон изисква структурни модификации, разширяване на сертификационни параметри и детайлна аеродинамична оценка. Архитектурата Load Adaptable Modular Pylon позволява конфигурация с до шест външни пилона, всеки способен да носи товар над 2200 кг, което отваря възможност за интеграция на по-тежки хиперзвукови системи в бъдеще.

B-1B Lancer остава една от основните конвенционални ударни платформи на САЩ. Самолетът разполага с 4 двигателя General Electric F101, полезен товар до 34 тона, междуконтинентален обсег и максимална скорост до Мах 1,2. Екипажът е от четирима души – двама пилоти и двама оператори на бойните системи. След преход към изцяло конвенционален статут, интеграцията на хиперзвукови оръжия допълнително разширява неговите ударни способности, без да променя неядрения му характер.

Публикуваните кадри се вписват и в по-широк оперативен контекст. CENTCOM потвърди, че на 4 март B-1B се е завърнал от мисии в рамките на операция Epic Fury, насочена срещу цели, свързани с режима в Иран. Няма данни ARRW да е използвана, но подобни операции илюстрират сценарии, при които комбинацията от B-1B и хиперзвуково оръжие би осигурила значително по-бърз удар срещу динамични цели.

Геостратегическите последици са значими. В Индо-Тихоокеанския регион подобна способност би усложнила планирането на Китай, добавяйки бърза въздушна заплаха срещу критична инфраструктура и A2/AD мрежи. В Европа конфигурацията може да даде на НАТО далекобойна конвенционална опция без нуждата от постоянно предно базиране в уязвими зони. Бюджетните планове на САЩ за 2027 г. определят ARRW като „оперативна хиперзвукова конвенционална способност за незабавен удар срещу цели с висока стойност“.

Появата на AGM-183A ARRW под крилото на B-1B Lancer показва ясно посоката на развитие – адаптиране на съществуващите бомбардировачи за носене на следващо поколение оръжия. Макар програмата да остава пред предизвикателства в тестването и сертификацията, интеграцията ѝ в оперативна платформа е сигнал за ускорен преход към хиперзвукови конвенционални удари при бъдещи конфликти с висока интензивност.

Китай и Иран са близо до сделка за хиперзвукови противокорабни ракети.

🇮🇷🤝🇨🇳 Иран е близо до финализиране на сделка с Китай за придобиване на противокорабни крилати ракети CM-302, насочено към значително укрепване на бойния капацитет на страната. Ракетите, които имат обсег от 290 км и са проектирани да преодоляват съвременната корабна отбрана, биха могли да бъдат сериозна заплаха за ВМС на САЩ в региона, съобщи Ройтерс.

Потенциалната сделка се случва на фона на ескалиращо напрежение по оста Вашингтон–Техеран, докато Пекин активно утвърждава ролята си в Близкия изток, заздравявайки стратегическите връзки с иранската страна.

По-рано стана ясно, че резкият скок на американската военна въздушна активност в Европа и Близкия изток е едно сред най-мащабните прехвърляния на авиация от десетилетия насам, провокирано от напрежението около Иран.

Подготовката на споразумението е отнела над две години, а преговорите са се активизирали след 12-дневната война между Израел и Иран през юни 2025 г. Висши ирански служители, включително заместник-министърът на отбраната Масуд Ораи, посетиха Китай за финални уточнения. Според Ройтерс, ако бъде финализиран, това ще е един от най-модерните трансфери на оръжие за Иран, извършен в директно нарушение на оръжейното ембарго, наложено от ООН.

Ракетите CM-302 ще повишат драстично способностите на Ислямската република за нанасяне на морски удари. Експерти смятат, че тяхната свръхзвукова скорост и ниска траектория на полет ги правят изключително трудни за прехващане. Тези оръжия се разглеждат и като пряк отговор на американското военноморско присъствие и опит на Китай да се позиционира като противотежест на влиянието на САЩ в Персийския залив.

В допълнение към CM-302, Иран води преговори за доставки и на други китайски системи, като зенитно-ракетни комплекси и противобалистични оръжия, което допълнително консолидира военното сътрудничество между двете страни. Това партньорство може да усложни усилията на САЩ за ограничаване на ракетната програма и ядрените дейности на Техеран, отбелязва Ройтерс.

Междувременно Иран вече получи първия си ударен хеликоптер Ми-28НЕ от Русия. Това бележи ключов етап от сделката за обществена поръчка от 2023 г., на фона на засилващия се военен натиск от страна на САЩ.

Хеликоптерът, част от усилията на Москва да укрепи военните си връзки с Техеран, беше заснет в съоръжение в иранската столица за инспекция, което сигнализира за готовността му за бъдещо оперативно разгръщане.

Ми-28НЕ, експортният вариант на машината, е оборудван с модерни средства за нанасяне на удри по наземни и въздушни цели, сред които 30-милиметрово оръдие, ракети въздух-земя и неуправляеми снаряди. Солидната броня и съвременната авионика на вертолета гарантират висока оцеляемост и ефективност в бойни условия, в това число при мисии на ниска височина през деня и нощта.

САЩ публикуваха и веднага изтриха снимки на хиперзвуковата система Dark Eagle

🇺🇸 Американската армия публикува за кратко нови официални снимки на хиперзвуковата оръжейна система Dark Eagle, преди да ги премахне без обяснение, след като те вече бяха разпространени в интернет.

Снимките, пуснати и изтеглени в рамките на кратък период, показаха новия изглед на армейското хиперзвуково оръжие с голям обсег (LRHW) – стратегическа система с ремарке, която вече е в процес на полево разгръщане. Случаят привлече внимание, тъй като системата Dark Eagle е една от най-модерните способности на армията за далечни удари, разработена за поразяване на силно укрепени цели на големи дистанции. Неочакваното изтриване на снимките разпали дискусии сред наблюдатели в сферата на отбраната, но армията не е коментирала публично причината за изтриването.

Системата Dark Eagle, известна още като Long Range Hypersonic Weapon, използва хиперзвуков планиращ апарат (boost-glide vehicle), способен да се движи със скорост над Мах 5, докато маневрира в атмосфераta. За разлика от традиционните балистични ракети, следващи предвидими траектории, хиперзвуковите планиращи апарати могат да променят пътя на полет по време на спускане, което затруднява прехващането от наличните системи за ПВО и ПРО.

Според информация, публикувана по-рано от армията, системата се изстрелва от мобилна платформа на ремарке, което позволява разгръщане в разпръснати оперативни зони. Оръжието е проектирано да нанася бързи удари по времево критични цели, сред които военна инфраструктура с висока стойност, защитена от модерни отбранителни системи.

Системата не е непозната за обществеността. Платформата е участвала в международни тренировъчни дейности и преди, включително в учението Talisman Sabre 25 – мащабно двустранно военно учение между Австралия и САЩ, фокусирано върху висок клас водене на война и оперативна съвместимост между съюзниците. Появата ѝ по време на международни учения сигнализира за нарастващата интеграция на хиперзвуковите способности в съвместното оперативно планиране.

Lockheed Martin е основният изпълнител, отговорен за разработката на хиперзвуковия ракетен компонент, докато армията управлява системната интеграция, тестването и дейностите по въвеждане в експлоатация. Програмата е ключов елемент от усилията за модернизация, насочени към разширяване на възможностите за прецизен огън на големи разстояния.

Данни от Службата за държавна отчетност на САЩ (GAO) показват, че първата оперативна батарея Dark Eagle ще струва около 2,7 милиарда долара, включително ракетите и съпътстващото оборудване. Тази огромна инвестиция отразява сложността на хиперзвуковата технология, която съчетава ракетно задвижване, напреднали системи за насочване и топлоустойчиви материали, способни да издържат на екстремно аеродинамично напрежение по време на хиперзвуков полет.

Хиперзвуковите оръжия са проектирани да съкратят времето за реакция срещу критични цели с комбиниране на скорост, маневреност и гъвкавост във височината. Способността им да се движат с повече от пет пъти скоростта на звука, докато маневрират, превръща откриването, проследяването и прехващането в далеч по-сложна задача, отколкото традиционните ракетни системи.

Кратката публикация и премахването на снимките се случват в период на засилена международна конкуренция в разработката на хиперзвукови оръжия, докато редица държави продължават да тестват и разгръщат способности от този вид. Публичните снимки, свързани с авангардни системи, често се контролират строго, особено по време на прехода от фаза на тестване към фаза на оперативно въвеждане.

Въпреки че армията не е изяснила дали премахването е резултат от съображения за оперативна сигурност или административна грешка, бързото разпространение на снимките илюстрира как официалните материали могат мигновено да навлязат в публично обращение, след като веднъж бъдат публикувани онлайн.

Русия тества хиперзвуковата ракета „Циркон“ и провежда мащабни военни учения.

🇷🇺 Руското министерство на отбраната съобщи за провеждане на ракетни стрелби с участието на далечни противолодъчни самолети Ту-142. Районът на стрелбите е бил затворен за цивилни плавателни съдове и полети, а на видео се вижда как ракетата се изстрелва вертикално от фрегата и след това се насочва под ъгъл към хоризонта.

В ученията участват също така далечни противолодъчни самолети на смесения авиационен корпус на Северния флот, а екипажите на Су-34 тренират бомбардировки по наземни цели.

3M22 „Циркон“ е хиперзвукова противокорабна ракета, разработена от „НВО Машиностроение“ в Реутов в Московска област. Първите тестове започват през 2016 г. На въоръжение тя беше приета на 4 януари 2023 г. Според Путин, Циркон може да лети със скорост, превишаваща скоростта на звука с девет пъти, и да поразява морски и сухопътни цели на разстояние над 1000 км.

Руски медии уточняват, че ракетата има обсег 400–1000 км и бойна глава с маса около 300–400 кг. Дължината ѝ е 8–10 метра, а височината на полета – 30–40 км. Технически характеристики на този вид оръжие се разкриват частично.

Циркон е използван поне три пъти досега във войната срещу Украйна – 7 февруари 2024 г. в Киев и Вишневе попаднаха парчета, разпознати като фрагменти от ракета ЗМ-22 „Циркон“, докато на 25 март 2024 г. две ракети „Циркон“ попадат в различни райони на столицата, нанасяйки щети на жилищна сграда и спортна зала, при което бяха ранени 10 души.

Военните учения „Запад-2025“ между Русия и Беларус стартираха на 12 септември със заявената цел усъвършенстване на военното командване и координация „в случай на нападение“. НАТО от своя страна стартира мисията „Източен страж“ след навлизането на руски дронове в Полша.

Reuters отбелязва, че Русия е демонстрирала военна мощ чрез хиперзвукови ракети и бомбардировачи. На 13 септември 2025 г. руски самолети нарушиха въздушните правила, което принуди Литва на два пъти да вдигне във въздуха изтребители на НАТО.

ВМС на САЩ удвояват капацитета за тестване на свръхзвукови цели

🇺🇸🚀 Военноморските сили на САЩ откриха ново съоръжение на остров Сан Николас, което удвоява капацитета им за изстрелване на свръхзвукови цели за провеждане на обучения и изпитания на оръжие в морския полигон Пойнт Мугу.

Ръководители от Отдела за оръжия на Центъра за военноморска въздушна война (NAWCWD), заедно с колеги от Отдела за война на морската повърхност в Порт Хуенеме (NSWC-PHD), Командването за военноморски съоръжения и инженерни системи и Военноморската база окръг Вентура, срязаха лентата на новия склад за експлозиви (HEM) на 20 август.

GQM-163A Supersonic Sea Skimming Target, управляван от Отдела за системи за заплахи/цели на NAWCWD, е проектиран да възпроизвежда маневриращи ракетни заплахи, пред които е изправен американският флот. Две пускови установки на остров Сан Николас вече могат да изстрелват до четири от шестметровите цели едновременно, позволявайки на моряците да тренират в по-сложни сценарии, включващи множество входящи оръжия.

„Средата на заплахата се променя ежедневно и трябва ние да се променяме и да израстваме с нея. Възможността да се представят множество реалистични заплахи е от решаващо значение, за да се гарантира, че ще осигурим на войниците ни решаващо предимство за възпиране на агресията и ако е необходимо, да печелят в конфликт и да се завърнат безопасно у дома“, отбеляза контраадмирал Кийт Хаш, командир на NAWCWD.

„В последните две години нашият надводен флот е водел битки и е изстрелвал ракети от другата страна на света. Нашите войници са помолени да се бият и да използват своите кораби и оръжия по начини, за които никога не са си мислили, че ще се наложи“, обясни капитан Антъни Холмс, командващ офицер на NSWC-PHD, който подчерта оперативното значение.

Новият HEM, завършен през юни и сертифициран за безопасност на експлозиви на 13 август, е сдвоен със сграда за сглобяване на ракети, открита през декември 2022 г. Заедно двата обекта позволяват на NAWCWD да построи и съхранява осем цели GQM-163 на всеки осем седмици, като за сравнение досегашният капацитет беше едва четири.

„Започнахме този проект през 2016 г., когато PEO (IWS) дойде при нас, търсейки да направи 30+ пуска годишно. По това време нашите сгради за сглобяване можеха да построят само по две всяка, така че максимум четири“, обясни директорът на Отдела за системи за заплахи/цели Кевин Грос, който благодари на финансовата подкрепа от OPNAV N94 за осъществяване на разширението.

С новото съоръжение за съхранение, командването вече може да подготви до 10 сглобени цели и бустери наведнъж, което намалява значително времето за подготовка. Екипажите могат да водят две 4-кратни изстрелвания в рамките на 24 часа, с две резервни цели, готови за изстрелване.

„Полигонът е много ценен за надводния флот и ВМС като цяло. Заплахите стават все по-сложни, а разширените възможности, които това ново съоръжение носи, са от решаващо значение, за да бъде гарантирано, че нашите моряци са готови да се изправят срещу тях“, посочи капитан Холмс.

Военноморската база окръг Вентура, обхващаща Пойнт Мугу, Порт Хуенеме и о-в Сан Николас, служи като дом на три военни центъра. Командващият офицер на NBVC капитан Даниел Браун описа партньорствата като основни.

„Уникалните възможности тук в NBVC са множители на силата, гарантиращи, че изследванията и разработките, тестовете и обучението, и силите за разполагане на флота ни са оборудвани, за да посрещнат днешните нужди и утрешните предизвикателства“, каза той.

Новото съоръжение вече е в експлоатация и ще бъде използвано тази есен, когато обучението на флота се засили. Ръководителите на ВМС казват, че способността за симулиране на голям брой свръхзвукови заплахи в най-големия инструментален полигон за тестове във вода в страната засилва готовността за все по-сложна глобална среда на заплахи.

Русия въоръжава изтребителите Су-57 с хиперзвуково оръжие

🇷🇺✈️ Руските изтребители Су-57 вече са оборудвани с „модерни авиационни ударни системи и хиперзвукови оръжия“, заяви в интервю за държавния вестник „Красная звезда“ първият заместник-главнокомандващ на руските въздушно-космически сили генерал-лейтенант Александър Максимцев.

„В съответствие с държавната отбранителна поръчка въздушно-космическите сили ежегодно получават модерни и модернизирани оръжейни системи. Темповете на доставки на самолети от пето поколение Су-57 нараства, заедно с модерните авиационни ударни системи и хиперзвукови оръжия,“ каза Максимцев в интервюто.

Максимцев не уточни кое хиперзвуково оръжие е интегрирано в самолета. Въпреки това неговите коментари подновяват спекулациите за дългогодишните твърдения, че Русия разработва и тества хиперзвукови ракети, изстрелвани от въздуха, съвместими с вътрешните оръжейни отсеци на Су-57.

По-рано източници от отбранителната индустрия заявиха, че нова хиперзвукова ракета въздух-земя е в процес на разработка специално за вътрешно носене от Су-57. През февруари 2023 г. държавна информационна агенция ТАСС съобщи, че военно-промишлените предприятия са създали прототип на „малка по размер хиперзвукова ракета въздух-земя“ за платформата Су-57.

По-ранни съобщения от декември 2018 г. източници от руската отбрана заявиха, че в крайна сметка Су-57 може да носи оръжия с характеристики, близки до тези на аеробалистичната ракета Х-47М2 Кинжал. Произлизаща от балистичната ракета със сухопътно базиране Искандер, тя е разположена на модифицирани изтребители-прехващачи МиГ-31К и има заявен обхват до 2000 км при скорости, надвишаващи Мах 10.

Въпреки че няма официално потвърждение за сертифицирането на Х-47М2 за разполагане от Су-57, предишните изявления на пенсионирания генерал-майор от руските военновъздушни сили Владимир Попов предполагат, че подобна интеграция е технически осъществима. Според него изтребителите от този вид потенциално могат да действат като платформа за изстрелване на Кинжал, въпреки че биха изисквали структурни модификации, за да поемат теглото и размерите на ракетата.

Су-57, разработен от Сухой и произведен от Обединена авиационна корпорация (ОАК), е руският отговор на американските изтребители от пето поколение F-22 и F-35. Въпреки десетилетията на забавяния и ограничено производство Кремъл продължава да промотира самолета като основен елемент на бъдещата си тактическа въздушна мощ.

Ако все пак реализира пълна оперативност и бъде въоръжен с достоверни хиперзвукови системи, Су-57 ще постигне рядко срещана комбинация от стелт и хиперзвукови ударни способности, черти, които малко военновъздушни сили в света са успели да интегрират успешно в една платформа.

Въпреки това западните отбранителни експерти остават предпазливи, посочвайки ограничения брой Су-57, забавянията в серийното производство и въпроси относно производителността на двигателя и сензорите. Самолетът беше използван в ограничени роли по време на бойни операции над Украйна, но присъствието му продължава да е сведено до минимум.

Boeing ще оборудва бомбардировачите B-1 Lancer с пилони за хиперзвукови оръжия

🇺🇸 ВВС на САЩ възложиха на отбранителния гигант Boeing договор за доставка на модулни пилони с адаптивно натоварване (LAM), предназначени да разширят полезния товар и гъвкавостта на флота от тежки стратегически бомбардировачи B-1 Lancer.

От Boeing заявиха, че пилоните, които екипът на компанията е проектирал и изготвил прототип със средства за независими изследвания и разработки преди официално запитване от ВВС, ще позволят на B-1 да носи 50% повече оръжия, включително по-големи и по-тежки товари.

„Нашият екип установи възможност да помогне на ВВС на САЩ да изпълнят своята мисия още по-ефективно“, заяви Трой Доусън, вицепрезидент по разработката на бомбардировачи. „Те намериха креативен и иновативен начин да доставят нови способности на военните, изпреварвайки текущи и възникващи заплахи. Те помогнаха да бъде гарантирано, че B-1 ще остане ключова част от тежките бомбардировъчни сили на САЩ през следващите десетилетия.“

Инициативата е съкратила с над две години времето за разработка, ускорявайки надграждането на бойните способности. Всеки B-1 може да побере шест пилона, всеки от тях е способен да натовари две оръжия от клас 2000 паунда или бъдещо оръжие, надвишаващо 5000 паунда. ВВС планират да използват модернизирания флот от B-1 за тестване на хиперзвукови оръжия в близко бъдеще.

„Пилонът осигурява по-голяма маса и гъвкавост в бързо развиващите се бойни среди. Когато бъде въведен в експлоатация с флота, пилонът LAM ще даде възможност на B-1, който и в момента носи най-големия оръжеен товар във ВВС, да даде още по-голям принос към глобалната ударна мощ на САЩ“, отбеляза Доусън.

Дан Ръдър, мениджър на програмите за модернизация на бомбардировачи, нарече LAM „нова глава в историята на B-1“, тъй като разширява неговата роля в бъдещите оперативни способности на ВВС. В исторически план B-1 е еволюирал от стратегически бомбардировач до многоцелева платформа, способна на конвенционални бомбардировки, близка въздушна поддръжка и мисии за далечни удари.

412-то тестово крило на ВВС на САЩ във военновъздушната база Едуардс, Калифорния, извърши оценка на ефективността на пилона в първоначални летателни и наземни изпитания, демонстрирали способността му да носи инертни боеприпаси. „Тестовете доказаха, че бързото развитие отговаря на изискванията на ВВС“, каза Ръдър. „Знаем, че този вид иновации могат да са жизненоважен актив за ВВС на САЩ и да помогнат на платформата B-1 да продължи адаптирането си към променящите се оперативни нужди.“

Допълнителни тестове в изпитателния център на ВВС на САЩ ще продължат, докато се подготвят за интеграция на пилоните LAM в целия флот от B-1.