Северна Каролина търси моторни парапланери за специалните части на ВВС

🇺🇸 145-о транспортно авиокрило от Военновъздушната национална гвардия на Северна Каролина обяви обществена поръчка за две индивидуални летателни системи тип „раница“. Придружаващата документация назовава и крайния им ползвател: подразделенията за специални операции на ВВС на САЩ (AFSPECWAR).

Обявлението с № W50S87-26-Q-5004 бе публикувано на 9 юли 2026 г. от Бюрото на Националната гвардия, с първоначален краен срок 24 юли. С корекция от 23 юли срокът беше удължен до 31 юли, за да може възложителят да добави изпуснатите в първоначалния текст спецификации за парашута, а последващо изменение от 24 юли допълни и изискванията към самите крила. Мястото за доставка и изпълнение е Ню Лондън, Северна Каролина, а не основната база на авиокрилото в Шарлот.

Моторният парапланер, известен още като парамотор или Powered Paraglider (PPG), е най-простата пилотирана летателна машина в употреба. Той се състои от двигател с витло, монтиран на рамка върху гърба на пилота, и меко платнено крило над него. Излитането и кацането се извършват с няколко крачки по земята – без нужда от писта, хеликоптер или самолет-носител. Именно тази пълна независимост от инфраструктура прави платформата атрактивна за военните. Към това се добавят и нейните физически предимства: почти липсваща радарна отражателна повърхност, незначителен топлинен отпечатък от двигател с обем на градинска косачка и шум, който на няколкостотин метра височина се разтваря във фоновия звук.

Процедурата обхваща четири позиции: два комплекта моторни летателни системи, два пакета с резервни части и поддръжка (разчетени за поне 150 летателни часа или една година експлоатация), курс за летателна подготовка на двама пилоти и курс за обучение на двама техници. Изисквания към техниката са разписани с детайлността на специалист с богат личен опит в полетите с товар. Всеки комплект трябва да съдържа две отделни крила: по-малко (от 23 до 25 кв.м) за полети без тежко оборудване, и по-голямо (от 26 до 28 кв.м), сертифицирано да издига, управлява и приземява пилот с раница с тегло от поне 36 кг. Това разграничение не е формално – крило, оразмерено за лек пилот, става трудноуправляемо и опасно при кацане, когато под него виси пълно бойно снаряжение.

Двигателят трябва да осигурява мощност, еквивалентна на поне 185-кубиков агрегат, както и да поддържа безопасна скорост на изкачване на височини между 2438 и 3048 метра. За платформа от този клас това е сериозно инженерно предизвикателство, тъй като разреденият въздух едновременно намалява тягата на витлото и увеличава скоростта при кацане. Диаметърът на витлото трябва да е около 140 см, ръчката за газ – за дясна ръка и оборудвана с механизъм за фиксиране, а контролното табло трябва да отчита моточасове, обороти и температура на двигателя. Сбруята трябва да е регулируема и да разполага с вградена защита за гръбнака от типа на въздушна възглавница, а горивният резервоар да осигурява преход от 48 до 161 км. Всяка система задължително включва управляем резервен парашут, разчетен за общо тегло от поне 170 кг (тоест за тандемен полет или тежък товар), както и автоматично надуваема спасителна жилетка, която се активира при контакт с вода.

Специфично изискване засега и външния вид. Всички компоненти, видими по време на полет – крилото, сбруята и рамката на двигателя – трябва да са изпълнени в единен приглушен тактически цвят (сиво, масленозелено или пясъчнокафяво) и без големи търговски логотипи. Документацията изрично прави изключение за резервния парашут, тъй като той остава прибран и се вижда само при аварийна ситуация.

Обучението заема значителна част от поръчката. Двама пилоти трябва да преминат 21-дневна летателна подготовка – от наземна теория по правилата за визуални полети до навигационни прелети с кулминация 160 км самостоятелен маршрут. Курсът включва техники за излитане и кацане на площадки с минимални размери, полет в тактически строй, аварийни процедури за приводняване и нощни полети с очила за нощно виждане (NVG). Още 10 дни са предвидени за двамата техници, които трябва да получат сертификат за обслужване и ремонт на съответния двигател и планер.

Покупката е обявена като доставка на стандартен търговски продукт и е напълно запазена за малки предприятия по класификатора за производство на летателни апарати, където прагът е до 1350 служители. Възложителят обаче не крие уязвимото място на сделката: към момента няма осигурени средства, договор няма да бъде сключен при липса на финансиране, а правото поръчката да бъде анулирана изцяло е изрично фиксирано.

Кой точно ще лети с тези машини не се посочва директно в обявлението, но проличава от предхождащото го пазарно проучване. На 27 май тази година същата служба публикува запитване към производители под номер W50S87-26-Q-5002 със срок за отговор до 10 юни. Последвалото месец по-късно обявление е изключително бърз ход за гвардейската система за снабдяване, макар и по най-облекчената процедура за готов търговски продукт. В първоначалното запитване задачата е формулирана недвусмислено: системата покрива „спешен оперативен дефицит“, осигурявайки на частите на AFSPECWAR евтина и гъвкава летателна платформа, повишаваща шансовете за оцеляване както в бойни условия, така и при ликвидиране на последствия от бедствия. Според документа, при мисии на Щатската гвардия, „при които традиционните въздушни средства са ограничени, а пътищата – непроходими“, екип с парамотори може да проникне с нужния товар, да установи връзка, да извърши самостоятелна въздушна оценка и да проведе спасителни операции.

В 145-о авиокрило единственото подразделение, което отговаря на това описание, е 118-а ескадрила за въздушна поддръжка на операциите, базирана именно в Ню Лондън, където е посочена и точката за доставка. Неговата роля е да консултира командирите на сухопътни части за използването на авиацията и да насочва въздушните удари от земята, като съставът му поддържа парашутна подготовка със скокове от хеликоптер на същото летище. Текстът на поръчката не назовава директно ескадрилата, но съвпадението в профила, мястото на доставка и посочения ползвател категорично сочат към нея – в крилото няма друго формирование със статут за специални операции.

Самото авиокрило оперира с най-тежката авиационна техника в Националната гвардия. През 2018 г. то замени своите C-130 Hercules със C-17 Globemaster III и оттогава изпълнява мисии по глобалния въздушен мост под оперативното подчинение на Командването за въздушна мобилност (AMC). Така четиримоторният транспортен самолет с максимална излетна маса от около 265 тона и портативната раница с двигател днес се намират в един и същи списък с инвентар на едно и също подразделие.

През септември 2024 г. същото крило транспортира над 45 тона храна, вода и медикаменти със C-17 от Шарлот до летището в Ашвил. Тогавашният аеродрум се превърна в разпределителен център за западната част на щата, тъй като сухопътните връзки бяха напълно прекъснати от наводненията и свлачищата след урагана „Хелън“. Между тежкия транспортен самолет, който изисква годна писта, и спасителния екип, който трябва да достигне до отрязана планинска долина, в момента няма нищо друго освен хеликоптери – а те често са оскъдни и пренатоварени.

Тази поръчка не е изолиран експеримент на единична част. През август 2024 г. Центърът за екипировка на Сухопътните войски в Натик, Масачузетс, обяви търсене на разработчици по програмата PAMS (Personnel Air Mobility System) – военен вариант на моторен парапланер за въздушно-десантните войски. Програмата има за цел да пренася боец на минимум 100 км (с цел до 300 км), при сухо тегло на системата под 34 кг и таван на полета от 3048 метра (с целево равнище до 6096 метра). Формулировката там е показателна: класическите транспортни самолети и хеликоптери няма да са налични за прехвърляне на малки групи в среда с високо ниво на ПВО (A2/AD), поради което тактическата мобилност слиза директно на ниво отделен боец. Сред изтъкнатите ползи е и финансовата – армията очаква разходите за придвижване на един войник да спаднат драстично спрямо конвенционалните методи. Прецедент има и в други родове войски: през май същата година бойци от Командването за специални операции на Морската пехота на САЩ демонстрираха публично проникване с парапланери в Тампа по време на учение за неутрализиране на рояк от вражески дронове.

Обратната страна на тази технология е и основната причина тя да влезе в дневния ред на западните войски. На 7 октомври 2023 г. бойци на Хамас използваха моторни парапланери, за да преодолеят една от най-строго охраняваните гранични бариери в света. Специалните части на Северна Корея също тренират от години проникване през Демилитаризираната зона с подобни апарати. Уред, който остава незабележим за радарите и не може да бъде чут навреме, функционира еднакво ефективно и в двете посоки.

Мащабът на конкретната покупка обаче не бива да се тълкува като създаване на нов род войски. Два комплекта, двама пилоти и двама техници представляват обем за пилотен проект, а не за превъоръжаване на цяло подразделение. При 21 дни курс и ресурс от 150 летателни часа годишно става дума за изграждане на малко ядро от инструктори, което да разгърне обучение на по-късен етап, ако се осигури финансиране. Документът декларира спешна потребност, но не гарантира бюджет, а процедура без осигурени средства лесно може да приключи без договор. Ето защо най-вероятният сценарий за следващите месеци е договор за малката партида, а не бързо мащабиране до щатна способност.

Лукашенко: Силите за специални операции са разпръснати по границата с Украйна

🇧🇾🪖🇺🇦 Силите за специални операции на Беларус са разположени по границата с Украйна по лична заповед на президента Александър Лукашенко. Това обяви самият той по време на правителствено съвещание, кадри от което бяха публикувани в официалния канал „Пул Первого“ в Telegram. Според беларуския ръководител това дислоциране гарантира сигурността на страната и не е подготовка за офанзива – уверение, което Минск повтаря при всяко придвижване на войски на юг от началото на пълномащабната война.

„Всички, които не умеят да работят – в армията и на южната граница. В гората: там са нашите момчета. Силите за специални операции по моя заповед са разпръснати по украинската граница“, заяви Лукашенко пред събралите се ръководители.

Съвещанието беше посветено на кампанията за жътва, а военната тема изскочи неочаквано от стопанските въпроси. Лукашенко разпореди нарушителите на „трудовата дисциплина“ да се изпращат на военна служба, а след кратка подготовка – в силите за специални операции по южната граница. Той добави, че този подход трябва да бъде прилагна и към държавните служители, които не изпълняват задачите си. Нареждането беше адресирано пряко към министъра на отбраната Виктор Хренин.

Под израза „момчетата в гората“ Лукашенко има предвид най-боеспособния сегмент на въоръжените сили на страната. Командването на ССО обединява 38-а отделна гвардейска десантно-щурмова бригада (Брест), 103-та отделна гвардейска въздушно-десантна бригада (Витебск) и 5-а отделна спецназ бригада (Марина Горка). По оценка на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) това са към 6000 души.

Границата с Украйна се простира на 1100 км. Разпръснати по тази дължина, тези 6000 бойци подсигуряват едва по 5–6 души на километър при равномерно разположение – това представлява рядка наблюдателно-охранителна завеса, а не ударна групировка. За съпоставка: цялата беларуска армия наброява около 48 000 души активен състав. Така специалните сили се явяват нейният малоброен, но теоретично най-подготвен и мобилен компонент – същият, който Минск редовно демонстрира по време на съвместните учения с Русия.

Думата „разпръснати“ носи конкретно военно съдържание извън политическата реторика. Дисперсията е класически почерк на отбраната и оцеляването: разредените сили се поразяват значително по-трудно като цел, покриват по-широк периметър за наблюдение и прехващат диверсионни групи. Настъплението изисква точно обратното – концентрация на сили и средства в изходни райони, струпване на техника и плътни бойни порядъци. Доколкото описаната от Лукашенко картина отговаря на реалността, тя потвърждава уверенията му за дефанзивни мотиви: така се пази граница, а не се извършва пробив.

Тези уверения обаче не съществуват във вакуум. Изявлението идва на фона на засилена военна активност от беларуска страна, документирана с месеци от командването в Киев. На 25 юни, позовавайки се на данни от Службата за външно разузнаване, президентът Володимир Зеленски обяви, че Минск завършва работата по изграждане на военна инфраструктура в пограничните направления. Това включва пътища и складове за боеприпаси и гориво-смазочни материали в секторите Кобрин–Ковел, Иванава–Маневичи, Лунинец–Сарни, Речица–Коростен и Гомел–Чернигов.

Според същите данни се изграждат шест шосейни моста (през реките Припят, Днепър, Сож, Мухавец и Днепровско-Бугския канал), модернизира се 2766-ият склад за горива край Красни Бераг (Гомелска област) и продължава работата по 1405-ия артилерийски склад при Великая Горожа (Могильовска област). Украинската оценка е, че строителството се извършва под пряко руско влияние. В Киев не говорят за непосредствена подготовка за нападение, но следят обектите като индикатор за потенциален риск от бъдеща офанзива.

Пътищата, мостовете и складовете скъсяват логистичното рамо към граничната ивица и намаляват цената на всяко бъдещо военно решение – независимо кой и кога би го взел. В наличните данни няма индикация, че такова решение вече е взето, тъй като подготвяното настъпление се издава от струпване на войски и техника, каквото засега не се отчита.

Разликата между двете нива на картината обаче остава: разпръснатите отряди са маркер за отбрана днес, докато завършената инфраструктура е отворена опция за утре, чиято цена вече е платена.

Третият елемент от тази картина се развива в образователната система. Това лято в Беларус функционират 138 военно-патриотични лагера с капацитет за над 13 000 ученици в рамките на 198 смени. 47 от лагерите се намират в самите военни бази, а 33 действат денонощно, като юношите са настанени в поделения или палаткови лагери на територията им. За първи път тази година всички ученици от 10-ти клас преминават задължителен 10-дневен полеви лагер. Заповедта на отдел „Образование“ към градския изпълнителен комитет на Могильов предвижда и визити във военно поделение №72471, където учениците се запознават с войнишкото ежедневие. Програмата включва строева, военно-тактическа и физическа подготовка, вечерни проверки и медицинско обучение.

Предложението провинилите се да обличат униформа допълва общия контур: в беларуската управленска практика армията е колкото отбранителна, толкова и дисциплинарна институция. Службата като наказание – за работника, който „не умее да работи“, и за чиновника, който не изпълнява задълженията си – вписва въоръжените сили пряко в социалния ред на режима. Така границата с Украйна се оказва едновременно военен рубеж и място за превъзпитание.

Този подход има своите корени назад във времето: още през 2015 г. Лукашенко подписа т.нар. „декрет за тунеядците“, който облагаше с такса гражданите без официална заетост. Десетилетие по-късно санкцията за липса на работа вече не е глоба, а казарма в граничните гори.

Разполагането на части край Украйна също не е нов феномен. През февруари 2022 г. руските военни колони напреднаха към Киев именно от територията на Беларус, използвайки летищата, горивата и железопътната мрежа на съюзника си. Оттогава Минск периодично придвижва войски към границата, винаги с уверението, че действа дефанзивно.

Цикълът се повтаря: разполагане, отбранително уверение, обявено изтегляне. Самият Лукашенко неведнъж обявяваше, че напрежението е туширано и че частите се завръщат в местата за постоянна дислокация. През октомври 2022 г. Минск и Москва обявиха разгръщането на съвместна регионална групировка войски, при което хиляди руски военнослужещи преминаха през беларуските полигони. През лятото на 2023 г. страната прие бойците на „Вагнер“ след метежа на Евгений Пригожин, а през септември 2025 г. на нейна територия се проведе съвместното стратегическо учение „Запад-2025“.

Беларуската армия така и не се включи пряко във войната със свои сили, но територията на страната остава на пълно разположение на Москва – включително чрез разполагането на руско тактическо ядрено оръжие и обявените от Кремъл планове за разполагане на ракетния комплекс „Орешник“.

Войнствената демонстрация на юг обаче съжителства с противоположна тенденция на запад. През 2025 г. Минск направи опит за дипломатическо размразяване с Вашингтон: Лукашенко разпореди освобождаване на десетки политически затворници след посещения на пратеници от Белия дом. В отговор САЩ облекчиха санкциите срещу националната авиокомпания „Белавиа“. С други думи, режимът поддържа отворени двете врати – руското военно домакинство и американския дипломатически канал – като частите по границата тежат и на двете везни.

Всичко това води до сдържана крайност в оценките. Настъпателна подготовка, видима в самите войски, на този етап липсва: разпръснатите отряди за специални операции не са инструмент за офанзива, а данни за съсредоточаване на маневрени съединения край границата липсват в наличните източници. Поради това настъпление от беларуска територия през близките месеци остава малко вероятно.

Материалният ефект обаче е налице: всяко раздвижване по северното направление принуждава Украйна да поддържа прикриващи сили по протежение на пет области (от Волинска до Черниговска). Това са войски, които отсъстват от активния фронт – съществен принос към руското военно усилие, който не струва на Минск нито един изстрел.

Тази оценка би се променила, ако граничните складове започнат да приемат оперативни запаси, а около новите пътища и мостове се появят концентрирани механизирани части с полеви лагери. Обратно – ново обявено изтегляне по познатия модел би я затвърдило напълно.

Украинските спецсили изпробват акустична система под прага на смъртоносната сила.

🇺🇦🤝🇺🇸 Кадри от учение на подразделение на Силите за специални операции (ССО) на Украйна показват едрогабаритно акустично устройство, монтирано на покрива на тактически автомобил – система, която анализатори, прегледали снимките, колебливо оприличават на LRAD 1950XL-RT, създадена от Genasys, американска компания със седалище в Калифорния.

По данни на Defence Blog, който публикува снимките през юни, това е първи публично документиран случай, при който украинските части се упражняват с мобилно акустично средство за комуникация с голям обсег от този клас; дали техниката вече е използвана в реална операция, остава неизвестно, а самата идентификация по снимките засега е предположение, не потвърждение.

Появата на това устройство в инвентара на род войски, който е изграден за провеждане на мисии по дълбоко разузнаване, диверсия и удари зад вражеските линии, насочва вниманието към категория способности, която рядко попада в публичното полезрение – инструментите за принуда, които действат под прага на огъня. Като подготвени за неконвенционална война, дълбоко разузнаване, директни действия във руския тил и операции за влияние.

Според американското списание „Joint Force Quarterly“ командването действа като част от междуведомствена екосистема, която включва звена на Службата за сигурност, Националната полиция и Граничната охрана, при координация, опираща се по-често на лични връзки, отколкото на централизирана командна верига. С оглед на документираната поредица от саботажи на руска територия и удари по вражески активи с висока стойност, видяното акустично средство показва, че звеното опипва опции, които спират от тази страна на огъня.

Long Range Acoustic Device (LRAD) във варианта 1950XL-RT е най-едрото и най-мощно акустично устройство в продуктовата гама на Genasys. От компанията споделят, че то може да излъчва разбираеми гласови команди и сигнални тонове на разстояния до 5 км при наличие на идеални условия и до 1,600 км в среда с фонов шум от 88 dB, колкото приблизително е грохотът на тежкотоварен дизелов камион в близък план. Устройството има глава с размери 91х99х31 см, тежи 43,1 кг и развива максимален пиков изход от 160 dB звуково налягане на 1 метър – стойност, която поставя апарата отвъд прага на непосредствената слухова болка за незащитено ухо. Снопът е тесен – ±15 градуса при 1 kHz, което концентрира акустичната енергия към дадена цел или участък, вместо да насища цялата околна среда с шум.

Вариантът RT носи вграден Ethernet интерфейс за местно и дистанционно управление, т.е. оператор може да задейства системата от защитена позиция в купето, без да се подлага на заплаха. Електрониката се намира в отделен водоустойчив корпус 23х56х38 см, а конструкцията отговаря на стандарта MIL-STD-810H – стандарт на Пентагона за работа при температури от -33 до +60 градуса по Целзий, проливен дъжд, солена мъгла и корабни удари и вибрации.

Какво прави едно подобно устройство в ръцете на специалните сили? В други армии акустичните средства се използват на пунктове за проверка и пътни прегради, за да отправят команди „Стой“ към приближаващи коли от дистанция, която оставя време за реакция със смъртоносна сила, ако командата е пренебрегната – точно приложението „ескалация на силата“, което документацията на Genasys изрично описва. Тази способност да се излъчват отчетливи гласови команди на буквално всеки един език от 1600 метра разстояние под реален оперативен шум обслужва и психологическите операции – гръмки говорители имат функцията да склоняват към предаване или подкопаване на единството в редиците на противника – задача, която исторически е била изпълнявана именно от специалните сили със значително по-слаби акустични инструменти. Третата хипотеза е граничната охрана и контролът по периметъра в зони под украински контрол – операции, които по традиция се поемат от ССО – успоредно с класическите задачи.

Нито едно от тези приложения обаче не изисква пиковите 160 децибела на 1950XL-RT. Максималната сила на звука, насочена към хора от близко разстояние, създава условия за моментална слухова болка, а при излагане на въздействие за продължителен период от време има опасност от необратими поражения по слуха. Genasys предлага продуктовата гама LRAD изрично като средство за комуникация и ескалация на силата, а не оръжие с насочена енергия, и настоятелно определя възпиращия тон като инструмент за склоняване към подчинение от дистанция, преди да бъдат наложени по-груби опции. Разминаването между заявеното предназначение и максималния капацитет не е маловажен детайл: именно близкото излагане на възпиращите тонове е довело до съдебни спорове в САЩ след употребата на LRAD към протестиращи граждани, където са документирани слухови травми. Кадрите от украинско учение не уточняват нищо за конкретното предназначение – те само поставят редом заявената функция и физическия таван на устройството и оставят видимо несъответствие.

Самата технология носи родословие, което обяснява това двойно предназначение. LRAD линията е замислена като директен отговор на бомбения атентат на Ал-Кайда срещу разрушителя с управляеми ракети USS Cole в пристанището на Аден, Йемен, на 12 октомври 2000 г. Тогава малка лодка, натоварена с взрив, се доближи до кораба и се взриви, отнемайки живота на 17 моряци. Нападението оголи пролука в защитата на корабите: липсата на начин да се отправи ясно предупреждение към приближаващ плавателен съд от разстояние, достатъчно голямо, за да позволи реакция, без да се прибягва веднага до стрелба. American Technology Corp, предшественик на сегашната Genasys, представи първия LRAD през 2002 г. за нуждите на ВМС на САЩ. Оттам технологията се пренесе върху сухопътни машини, стационарни обекти, хеликоптери и органите на реда. Днес Genasys отчита покритие върху над 155 милиона души във всички 50 щата на САЩ и над 100 държави по света.

Снимките показват род войски, който разширява репертоара си надолу – към инструменти, които карат човек да се подчини, преди да се стигне до изстрел. Тук някъде обаче приключва това, което можем да кажем със сигурност. Трите хипотетични варианта – ескалация на сила при КПП, оказване на психологически натиск и нанасяне на поражения по слуха или осъществяване на контрол по периметъра в украинския тил – за момента остават изцяло спекулативни с оглед на липсата на други сведения. Това, за което можем да със сигурност да заключим е, че апаратът е заснет по време на учение. Същинският въпрос – дали акустичният инструмент ще бъде прехвърлен от тиловия полигон към предните позиции на фронта и най-важното – в каква роля ще бъде разположен той – Frontline Monitor ще следи темата, за да ви информира при постъпване на нови сведения.

Израел е поддържал не една, а две тайни военни бази в западната пустиня на Ирак.

🇮🇱⚔️🇮🇶 Израел е поддържал не една, а две тайни военни бази в западната пустиня на Ирак, става ясно от статия на New York Times, публикувана днес. Освен базата, която беше разкрита от Wall Street Journal на 9 май, втори обект е бил подготвен още в края на 2024 г. за използване по време на 12-дневната война с Иран през юни 2025 г.

Именно това е базата, която иракският бедуински овчар Авад ал-Шамари, чието име се огласява за първи път, е открил случайно на 3 март 2026 г. край град ан-Нухаиб и докладвал на местното военно командване, преди да бъде убит от израелски хеликоптер. На следващия ден разузнавателен отряд, изпратен от иракската армия, е попаднал под обстрел – загива един войник, други двама са ранени, две бронирани машини са унищожени. Базата ан-Нухаиб вече не функционира. Статусът на другата, използвана в сегашната война, остава неясен.

Сателитните данни на Wall Street Journal за първата база показват временна писта от около 1,6 км, изградена върху изсъхнало солено езеро при координати 31.66777°N, 42.44849°E – на 180 км югозападно от Наджаф и Кербала. New York Times не публикува координати на втората база, но иракски и регионални официални лица потвърждават, че двете са изпълнявали идентичен профил: съкращаване на 1 600 км разстояние до иранската територия, логистична подкрепа на израелската авиация, презареждане на самолети, медицинска евакуация и оперативно прикритие за специални операции и аварийно-спасителни екипи, готови да евакуират свалени израелски пилоти. Според регионален източник, цитиран от изданието, израелските плановици са започнали още към края на 2024 г. да идентифицират отдалечени точки за бъдещи кампании – преди тяхното реално активиране през юни 2025 г. и февруари 2026 г.

След инцидента от 4 март Обединеното оперативно командване на Ирак обяви публично, че „чужди сили“ са нападнали военнослужещите му, в отговор на което правителството е внесло оплакване в Съвета за сигурност на ООН. В лични разговори обаче началникът на щаба на иракските въоръжени сили генерал Абдул-Амир Яралах се обърнал към американските си колеги. „Те потвърдиха, че силите не са американски – така стана ясно, че са израелски“, разкри началникът на Иракското командване на силите западно от Ефрат генерал-майор Али ал-Хамдани.

На 8 март иракският парламент задължи военното ръководство да даде секретен брифинг. Депутатът Хасан Фадаам потвърди за New York Times, че Израел е поддържал поне още една база, освен разкритата ан-Нухаиб – твърдение, което отличава днешната публикация от предишните разкрития. Говорителят на иракските сили за сигурност генерал-лейтенант Саад Маан обяви обаче, че „не разполага с информация за координатите на каквито и да било израелски военни бази“ – позиция, която Хамдани нарече „мълчание на правителството“ по въпроса.

Източници на New York Times потвърждават, че американската страна е била наясно с базата ан-Нухаиб поне от юни 2025 г., но не е уведомила иракското правителство – в нарушение на двустранния протокол, изискващ САЩ да информира Багдад за всяка чужда военна дейност на негова територия. И в двете войни с Иран Вашингтон е принудил Багдад да изключи радарите си, за да защити американски самолети, превръщайки иракската армия в зависима от САЩ за откриване на чужда оперативна дейност. Когато ал-Хамдани и регионалното командване в Кербала са поискали разузнавателни данни за подозрителното присъствие в района, американската страна ги е оставила без отговор. Централното командване на САЩ (CENTCOM) отказа коментар, насочвайки въпросите към Израелските отбранителни сили (IDF), но бивши американски офицери и дипломати нарекоха „невъобразима“ хипотезата CENTCOM да не е знаел за израелското присъствие в западен Ирак.

Оперативната логика на двете бази е документирана директно от израелското висше командване. В реч след края на 12-дневната война от юни 2025 г. началникът на щаба на IDF генерал-лейтенант Еял Замир обяви, че успехът на израелските операции е станал възможен благодарение на „интеграцията и заблудата, проведени от въздушни сили и сухопътни командоси“ – формулировка, която сега получава конкретно тълкуване. Двете бази са изпълнявали функции на въздушна поддръжка, презареждане на самолети, медицинска евакуация и оперативно прикритие за специални операции и аварийно-спасителни екипи. Прецедентът е значителен: за първи път от 1981 г. (унищожаването на иракския ядрен реактор „Озирак“) и от 1976 г. (операцията „Ентебе“ в Уганда) израелски сили действат продължително на територията на държава, с която нямат дипломатически отношения, при това с активна военна подкрепа на трета страна-съюзник.

Политическите последици в Багдад са непропорционално големи. Ирак поддържа дипломатически отношения с Израел, а общественото мнение възприема страната като враждебна. Депутатът Уаад ал-Каду, цитиран от New York Times след закрития парламентарен брифинг, нарече случилото се „явно неуважение към иракския суверенитет, към правителството и силите му, както и към достойнството на иракския народ“ и заклейми позицията на ръководството на сигурността като „срамна“. Според Рамзи Мардини, основател на Geopol Labs, инцидентът поставя под удар крехкото равновесие на Багдад между Вашингтон и Техеран: ангажирането със САЩ занапред рискува да бъде представено като съюз с Израел, което дава основание на шиитските милиции да отхвърлят натиска на администрацията на Тръмп за тяхното разоръжаване, а на самия Иран – претекст за директна военна намеса на територията на Ирак при евентуално подновяване на войната, което изглежда все по-вероятно.

Шиитските милиции в Ирак, обединени в т.нар. „Хашд аш-Шааби“ (Сили за народна мобилизация), сред които „Катаиб Хизбула“, „Асаиб ал-Хак“ и „Кетаиб Сайид ал-Шухада“, отдавна функционират като паралелна силова структура, легализирана от местното законодателство през 2016 г., но действаща в координация с Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) на Иран. Администрацията на Тръмп от втория мандат изрично настоява за тяхното разоръжаване и изключване от държавните институции – нещо, което правителството на иракския премиер Мохамед Шия ас-Судани не успя да приложи. Разкриването на израелски бази на иракска територия дава на въпросните милиции пълно публично основание да отхвърлят процеса по разоръжаване, а на Иран – рамка, която представя евентуални бъдещи удари срещу американски цели в Ирак като защита на иракския суверенитет.

 

📸 Снимка: Мъже се събират около останките на унищожен пикап при израелски удар в пустинята Наджаф в югозападен Ирак (Qassem Al-Kaabi/AFP via Getty Images)

ССО на Украйна нанесоха нови удари по командване и логистика на руската армия в окупираните територии и Белгородска област.

🇺🇦🎯🇷🇺 Силите за специални операции (ССО) на Украйна съобщиха, че техните звена за ударни дронове със среден обсег са провели серия от атаки срещу военна инфраструктура в окупираните територии на Донецка, Луганска и Запорожка области и Белгородска област на Руската федерация.

В публикация от днес на официалния канал на специалните сили в Telegram се посочва, че операции в дните до 5 май са били поразени складове за боеприпаси, логистични обекти, командни пунктове, ремонтни бази и инфраструктура за управление на дронове.

Операторите на безпилотни апарати са поразили складове за съхранение на боеприпаси в Сартана, близо до окупирания Мариупол в Донецка област. В Бойковское се съобщава за удар по логистичен център и склад за материално-техническо осигуряване, използвани от окупационните войски.

Украински дронове са атакували и ремонтна база в Николаевка, окупираните територии на Донецка област), а също така са ударили командно-наблюдателен пункт в Святотроицке, Запорожка област.

Отделни удари са отчетени в района на Ровенки в окупираната Луганска област, където е унищожен пункт за временно разполагане на руски механици. Руски полигон е поразен близо до Куликовске в Запорожка област.

В съобщението се отбелязва и успешен удар по пункт за разполагане на руско звено за безпилотни летателни апарати в Нова Таволжанка, разположено отвъд държавната граница в Белгородска област.

„Поразяването и унищожаването на арсенали, складове, ремонтни бази и логистика на врага намалява неговата бойна способност“, гласи съобщението на ССО. В операциите са били разгърнати дронове за удари със среден обсег, посочват от ССО, без да уточняват конкретни модели или да предоставят детайлни оценки на нанесените щети.

По-рано украински ударни дронове FP-2, управлявани от оператори на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна, поразиха активи на руската мрежа за ПВО в окупираната част на Донецка област, която включва радиовисокомер ПРВ-16 „Надеждност“ и радарна система за ранно предупреждение П-18, както и складове за гориво и боеприпаси.

Изкуственият интелект и автономността: Новият гръбнак на специалните операции на САЩ

🇺🇸 Изкуственият интелект (AI) и автономните системи се интегрират в специалните операции „на всяко ниво“, заяви пред сенаторите във вторник началникът на Командването за специални операции на САЩ (SOCOM) – индикация, че подобно на по-малките организации навсякъде по света, командването заема отлична позиция да се възползва от пробивните технологии.

Те са „критично важни“ за разузнаването на бойното поле, непрекъснатото наблюдение на противниковите сили и цели, както и за „способността за прилагане на насилие, ако това се наложи“, каза адмирал Франк Брадли по време на изслушване в Комисията по въоръжените сили на Сената. Той добави, че те са ключ към подобряване на капацитета на международните партньори, подчертавайки особената им стойност за специалните операции.

Думите на Брадли подчертаха едно по-мащабно явление, което се разиграва както в заседателните зали, така и на бойното поле: малките и гъвкави групи – независимо дали са недържавни субекти, софтуерни стартъпи или армии като украинската – извличат по-голяма възвръщаемост от инвестициите в AI, отколкото по-утвърдените или традиционни играчи. Бумът в пазарната оценка на малки, фокусирани върху отбраната AI стартъп компании като Anduril, Shield AI или Swarmer, съпоставен с бавния растеж на традиционните компании, потвърждава това, както и използването на дронове и автономност от Украйна, за да устои на руската инвазия.

SOCOM се намира в по-удобна позиция за внедряване на AI, отколкото например ВМС на САЩ, които в същото време се опитват да финансират и поддържат самолетоносачи за милиарди долари и други бойни кораби, които изискват сериозна поддръжка. Дори навлизането на флота в автономността клони към по-големи мащаби, като плана му да похарчи 6 млрд долара за придобиване на 70 средни безпилотни кораба (MUSV). Миналата седмица на изслушване републиканският сенатор Рик Скот реагира с очевидно неодобрение към разходването на такава сума за 70 плавателни съда – добра цена в сравнение с разрушител, но не и ако бъда сравнена с украинските роботизирани лодки, които притиснаха руския флот.

Междувременно SOCOM отправи запитване към индустрията за нови идеи в областта на морската автономност, човешката производителност, технологиите за командване и контрол и „мащабируеми ефекти“ – технологии, чийто брой или интензитет може да бъде увеличен – насочена енергия, електронна война, кибер-способности и инструменти за прецизно поразяване. Заявката говори за гъвкавост, каквато поръчката на ВМС за 70 кораба не притежава.

AI позволява асиметрична война, каквато е специализацията на SOCOM, в по-голяма степен от традиционната война, а командването на специалните операции има по-малко пречки пред бързото внедряване в сравнение с отделните родове войски. Пример за това е Maven – инструмент на Командването за специални операции на ВВС за анализ на видео и данни, който се превърна в широко използвана официална програма.

„От бойното поле до администрацията“, SOCOM „намира начини да приложи автономност – масова, евтина и заменима автономност. Това е много важна част от начина, по който ние на предна линия можем да използваме лостово нашето разположение и достъп“, каза Брадли.

SOCOM играе и ключова роля в подпомагането на партньорските армии да развиват бързо нови способности. Брадли описа как стремежа за използване на AI и автономност „не само за нашите интереси, но и за да можем да помагаме на партньорите ни, които обикновено нямат същите бюджети като нас, за да купят такъв капацитет, който да им даде асиметрични предимства... Мисля, че това е критично, защото не става въпрос само за това какво носим ние, а за овластяването на тези партньори.“

Подобно на други военни лидери, Брадли посочи уникалните отношения, които американската армия изгради Украйна. Силите за специални операции изиграха ключова роля за подпомагане на Украйна при създаването на нови концепции и тактики за спиране на руското настъпление през 2022 г. Днес тази връзка осигурява ключови знания и ползи от обучението обратно за американските специални сили. „Честно казано, ние се учим от тях“, каза той.

Това партньорство е особено важно за намиране на реални и релевантни данни, които да захранват обучението, концепциите и покупките на SOCOM – а именно тестването на ново оборудване в условия на електронна война и реални заплахи. Смисленото тестване на ново оборудване с реален модерен противник „изисква по-прецизни полигони, които ни позволяват да тренираме и репетираме в условия на все по-оспорван електромагнитен спектър. Такива трудно се създават в САЩ“, каза той.

„Трябва да обединим нашите стандартни, високотехнологични оръжейни системи с екипна и съвместна автономност, а в САЩ има много малко места, където това е лесно за изпълнение, но много места, където е необходимо, и ние работим в тази посока.“

Индустрията обаче има най-голяма полза от дългогодишните междувоенни партньорства с Украйна и нейните иновативни сили и компании. „Ще кажа, че много от нашите бизнес партньори в отбранителната индустрия също наблюдават това“, каза той.

„И разбира се, украинците са водени от екзистенциалната нужда от този цикъл на адаптация. Наблюдавайки това, имам голяма увереност, че нашата индустриална база тук може да направи същото“, завърши той.

Три HC-130J Combat King II в Катар: Готви ли се подновяване на мащабни операции срещу Иран?

🇺🇸✈️🇶🇦 Три самолета HC-130J Combat King II на състава на ВВС на САЩ пристигнаха в катарската авиобаза Ал-Удейд в сряда с директен полет от авиобаза „Дейвис-Монтан" в Аризона, попадайки във вниманието на OSINT експерти, които споделиха данни от платформите за мониторинг на въздушния трафик.

Самолетите принадлежат към арсенала на Air Combat Command, а не на Командването за специални операции, въпреки че редовно оперират съвместно с AFSOC. Постоянно базираният в „Дейвис-Монтан" 79-и спасителен ескадрон е единственият оператор на този вид самолет в базата. Същата ескадрила се прибра от задгранична мисия едва на 9 февруари, което прави настоящото разполагане повторно изпращане в зоната на CENTCOM в рамките на по-малко от три месеца.

HC-130J Combat King II е единствената по рода си специализирана платформа за извличане на личния състав с фиксирано крило. Всеки самолет се задвижва от четири турбовитлови двигателя Rolls-Royce AE2100D3, всеки от които има 4 591 конски сили, постига максимална скорост от 583 км/ч и обхват над 6 400 км без необходимост от въздух. Размах на крилото – 40,4 м, дължина – 29,8 м, максимална излетна маса – 74 400 кг. В производство и в активна експлоатация са общо 39 машини, а първоначалната оперативна готовност е обявена през април 2013 г.

Основната му оперативна задача е дозареждане във въздуха на спасителни хеликоптери HH-60W Jolly Green II и конвертоплани CV-22 Osprey. Двата летателни апарата позволяват едновременното зареждане на два вертолета, което удвоява обхвата на спасителните формации в дълбочина. Самолетът извършва и въздушно десантиране на пара-спасители (Pararescue Jumpers), приземяване на необорудвани и кратки писти, нощни полети с очила за нощно виждане, както и тактическо командване и контрол по време на дълготрайни операции по търсене и спасяване в бойни условия.

За навлизане в зони с вражеска ПВО машините разполагат с пакет за самозащита – датчици за предупреждение за ракети (MWS), приемник за предупреждение за облъчване от радар (RWR) и инфрачервени противодействия от тип LAIRCM. Тази конфигурация дава възможност за полети на малка височина в обсега на преносими ракети (MANPADS) и системи с малък радиус.

Разполагането в Ал-Удейд се вписва в модел на ескалация. На 13 април Вашингтон наложи блокада на морските коридори, използвани от Иран за доставка на петрол, в която участват над 10 000 души, повече от дузина бойни кораба и десетки самолета. На 23 април авионосна ударна група 10 пристигна в Зоната на отговорност (AOR) на CENTCOM и общия брой самолетоносачи в региона вече е три – за първи път от десетилетия насам. Численият състав на Пентагона в Близкия изток надхвърля 50 000 души при стандартен мирен контингент от 30–40 000. В същото време ВВС прехвърлиха голям брой въздушни цистерни KC-135 Stratotanker към Ал-Удейд, а CENTCOM подготвя възможно разполагане на хиперзвуковата система „Dark Eagle" в региона.

Появата на трите Combat King II в Катар директно обслужва два сценария. Първият е продължаващата нужда от готовност за спасяване на пилоти. След като Иран демонстрира способност да поразява тактическа авиация над собствената си територия, всяка следваща ударна операция изисква готова CSAR верига – комбинация от A-10, HH-60W и HC-130J – която да достигне дълбоко във вражески въздух. Трите Combat King II в Ал Удейд могат да поддържат три едновременни спасителни мисии или да осигуряват ротационно покритие.

Вторият сценарий е поддръжка на операции на специални части. Платформата осигурява дозареждане на CV-22 и HH-60W, въздушно десантиране на командоси и евакуация от необорудвани площадки. При евентуална атака, насочена срещу разпръсната инфраструктура – съоръжения за обогатяване, командни пунктове или логистични възли, машините биха работили заедно с MC-130J на AFSOC, осигурявайки резервен капацитет за извеждането на личния състав от територията на противника.

В тактически план базирането на трите самолета в Ал-Удейд скъсява значително времето за реакция. Полетното разстояние от Катар до бреговете на Иран е по-малко от 400 км, позволявайки провеждане на евентуална мисия по търсене и спасяване в Южен Иран в рамките на около час. Това е критично подобрение спрямо разчитането на сили, базирани извън региона, и снижава прозореца на риск за катапултирал екипаж.

Украински удар по склад на елитното руско звено „Рубикон“ в Белгородска област.

🇺🇦🇷🇺 Украински дрон порази склад за боеприпаси на елитното звено за безпилотни системи „Рубикон“ на територията на Руската федерация, съобщиха днес анализатори от Telegram канала „CyberBoroshno“.

Съобщава се, че складът се е намирал в сградата на изоставена захарна фабрика в село Нова Таволжанка на територията на Белгородска област, в близост до държавната граница с Украйна и град Волчанск, разположен отвъд нея. Кадри, публикувани от канала, показват серия от експлозии, заснети от руски войници, принудени да потърсят прикритие от вторичните детонации в близко мазе.

Това не е първият случай, в който украинските сили атакуват инфраструктура, свързана с „Рубикон“. По-рано Силите за специални операции (ССО) на Украйна публикуваха кадри от удар по логистична база на секретния руски център за безпилотни технологии в град Мангуш, разположен в окупираната част на Донецка област. Атаката, проведена през нощта на 17 април от звено за ударни дронове със среден обсег, е довела до мощни експлозии и мащабен пожар на обекта.

„Рубикон“ играе ключова роля в разгръщането на повечето ударни и разузнавателни дронове, използвани от руската армия във войната срещу Украйна, с изключение на дроновете от тип „Шахед“, използвани предимно за нанасяне на удари по дълбокия украински тил. Известно е, че звеното има достъп до голямо разнообразие от системи, включващи конвенционални и fiber-optic дронове с изглед от първо лице (FPV), ударни платформи като „Мълния“ и „Ланцет“ и разузнавателни като ZALA, Орлан и SuperCam. Звеното се свързва и с употребата на морски дронове.

Освен това елементи на украинските специални сили многократно са поразявали руски военни обекти: склад за съхранение на оперативно-тактически ракетни системи „Искандер“ край село Пасичне в окупирания Крим, както и пункт за дистанционно управление на дронове на „Рубикон“, разположен в село Високе в окупираната част на Запорожка област.

Технологичният щит на CSEL: Кое е устройството, спасило екипажа на сваления F-15E в сърцето на Иран?

📡 Висши служители на Пентагона отдъхнаха с облекчение след успешната евакуация на втория член на екипажа на сваления изтребител F-15E Strike Eagle в петък над югозападен Иран, в операция, която беше описана като една от най-сложните в съвременната история. Офицерът по оръжейните системи беше изведен в безопасност рано сутринта в неделя, след като прекара два дни в укритие дълбоко в територията на Иран.

В центъра на системата, благодарение на която беше открит, стои устройство за сателитна комуникация с компактни размери и тегло от около 800 грама, известно като CSEL (Combat Survivor Evader Locator). Произведено от Boeing, то наподобява подсилено военно радио, комбинирано с преносим компютър. То е интегрирано в спасителната жилетка на пилота и остава прикрепено към него дори след катапултиране. Обикновено позиционирано близо до гърдите или горната част на талията за бърз достъп, устройството е проектирано да издържа на екстремните сили при катапултиране и незабавно да започне предаване на криптирани данни. То изпраща непрекъснати координати и кратки шифровани съобщения  чрез технология, позната като frequency-hopping (псевдослучайно прескачане на работната честота), което прави засичането му от вражеските системи за електронна война изключително трудно.

Създаден за екстремни условия

CSEL е проектиран за издръжливост и лесна употреба в стресови ситуации. Устройството може да работи след потапяне във вода на дълбочина до 10 метра, а батерията му издържа до 21 дни в режим на готовност. Интерфейсът му е умишлено опростен, позволявайки работа в тъмнина, под напрежение и дори с летателни ръкавици.

Устройството разполага както с комуникация по пряка видимост с къса външна антена, така и със сателитна връзка чрез вътрешна антена. При необходимост потребителите могат да разгърнат допълнителна външна антена за подобряване на сигнала в пресечен терен. Защитен авариен бутон може да предава некриптиран сигнал за бедствие на международни честоти, макар това да се счита за последна мярка поради рисковете от разкриване.

Тиха комуникация под заплаха

Едно от ключовите предимства на устройството е способността му да предава предварително дефинирани криптирани съобщения като „ранен“, „враг наблизо“ или „готов за евакуация“, заобикаляйки необходимостта от гласова комуникация, която би могла да издаде позицията на потребителя. Освен това то може да приема инструкции от спасителните екипи, като насоки за придвижване към точките за извеждане.

Преди мисии устройството се свързва с навигационната система на самолета, което позволява автоматично зареждане на координати и разузнавателни данни. Според докладите, след като навигаторът осъзнал, че се намира в зона със засилено вражеско присъствие, той се е доверил на предварително заредени „безопасни зони“, съхранени в устройството. Вместо да говори по радиото, той е започнал да предава криптиран текст на всеки няколко часа с точни актуализации на своето местоположение, не позволявайки на иранските сили да триангулират позицията му. Едва когато спасителните отряди наближили, той е превключил устройството в режим, позволяващ на пилотите да се фиксират върху точните му координати, показвани в реално време на системите в кокпита.

Надиграване на модерната отбрана

За да избегне напредналите ирански системи за електронна война, доставени от Китай и Русия, въпросното устройство използва техники като ултракъси импулсни предавания и бърза смяна на честотата. Тези сигнали изглеждат като случаен фонов шум за вражеските системи за прехващане, което прави засичането наистина сложна задача.

Системата CSEL разчита на военни комуникационни сателити за ретранслиране на съобщения от вражеска територия до командните центрове в САЩ и други глобални бази. Четири глобални координационни центъра за спасяване могат незабавно да идентифицират устройството, да го свържат с самоличността на пилота и да получат достъп до критични лични данни като медицински паспорт и кодове за автентификация. Дори в случаи на пълно прекъсване на комуникацията, устройството подпомага оцеляването чрез съхраняване на топографски карти и дефинирани безопасни места, насочвайки потребителя като GPS устройство.

Според чуждестранни доклади израелската авиация използва местно разработени системи за подобен вид мисии, някои от които дори са считани за по-напреднали в определени аспекти. Тези системи са изградени около компактни лични аварийни устройства, интегрирали в себе си сателитна навигация и сигурни методи на комуникация, пригодени за оперативната среда на Израел. Специално звено 669 служи като еквивалент на американските параспасителни сили (Pararescue), а пилотите редовно минават обучение за оцеляване и евакуация, за да се подготвят за подобни сценарии.

Планът „Ленгли“: Как ЦРУ надхитри Иран, за да спаси изгубения американски офицер

🇺🇸 Когато новината, че Иран е свалил изтребител F-15E и двама офицери от ВВС са катапултирали на вражеска територия, пристигна в Ленгли, Вирджиния, висшият ешелон на разузнаването незабавно влезе в действие.

Докато пилотът на F-15E Strike Eagle беше спасен сравнително бързо, военните не успяха да открият втория член на екипажа, офицер по оръжейните системи. Това даде старт на спешна надпревара кой ще го открие първи – САЩ или Иран.

ЦРУ, което традиционно подпомага усилията за спасяване на американски пилоти в тила на врага, разработи план за заблуда. Целта беше да се спечели време за откриването на летеца, докато иранците бъдат държани далеч от координатите му, разкри висш представител на администрацията, който наред с други служители говори при условие за анонимност поради чувствителния характер на спасителната операция и събирането на разузнавателни данни.

Първоначално американските служители не знаеха точните координати на офицера, но е известно, че той се е преместил от точката, където катапултиращата му седалка е ударила земята. Известно е съще, че е ранен, което добави допълнителна спешност към издирването.

Макар да не е изцяло ясно какво е включвал планът за дезинформация и доколко е бил успешен, кампанията на ЦРУ е целила да разпространи слух в Иран, че летецът е намерен и се извежда от страната със сухопътен конвой. Надеждата е била иранците да пренасочат усилията по търсене от мястото, където се предполагаше, че е той, към пътищата, водещи извън региона.

Операцията на ЦРУ изглежда е довела до хаос и несигурност сред иранските сили за сигурност, смята висш служител на разузнавателния апарат. Летецът успя да избегне залавянето си в продължение на над 24 часа, като в крайна сметка изкачи хребет с надморска височина от 2100 метра, където се скри в скална пукнатина.

Всички пилоти и офицери по оръжейните системи на ВВС притежават с радиомаяк и устройство за защитена комуникация. Летците обаче са обучени да не излъчват сигнал постоянно, за да не се окажат проследени от врага. Служител на администрацията отказа да опише технологията, с която ЦРУ е локализирало офицера, но заяви, че оборудването е уникално за агенцията.

Веднага след откриването му, информацията беше предадена на Пентагона и Белия дом, които задействаха план за евакуация с участието на стотици военнослужещи от специалните части.

Американската авиация започна да нанася удари в района, с които да държи иранските сили на безопасно разстояние. Докато командосите се придвижваха към еф, те откриха огън, за да разчистят периметъра, но не се стигна до директен бой срещу иранци – знак, че дезинформационната кампания вероятно е отцепила част от преследващите сили. Спасителните самолети прехвърлиха ранения офицер до Кувейт за медицинско лечение.

Израелският Канал 12 разкри любопитни детайли за спасителната операция в Иран.

🇮🇱🇺🇸 Израелският Канал 12 разкри конкретни подробности за спасяването на втория член на екипажа на американския изтребител F-15, описвайки истинска драма, при която двата основни плана за евакуация са пропаднали в пясъците и са били взривени от американски бомби.

Офицерът по оръжейните системи е бил в безсъзнание с леко сътресение след като се е приземил, поради което не е успял да осъществи първоначален контакт със своите след катапултирането на територията на Иран в петък сутринта, се посочва в репортажа. По обяд израелско време той се е изкачил до най-високата точка в региона, от която успял да се свърже, за да избегне залавяне.

След това е извървял 10-12 км, криейки се в пукнатина, след което е изпратил точното си местоположение в петък вечерта. Израел се е въздържал от нанасяне на удари в този район и, като вместо това е помогнал със специфично разузнаване. Това твърдение противоречи на американските изявления, според които Израел е предоставил само обща разузнавателна помощ.

През петък и събота САЩ са поискали от Израел съдействие за осигуряване на въздушно превъзходство в района, като са били атакувани „съответни цели“. Преди самото спасяване американците са поели контрол върху малко летище и селскостопанска площадка и са я обезопасили. Там са се приземили два американски самолета C-130 Hercules с хеликоптери Little Bird на борда.

Хеликоптерите са отлетели, за да изведат пилота от скривалището му, и са се върнали с него в „изтощено“ състояние до обезопасената площадка. При опит за излитане обаче настъпила „истинска драма“, тъй като C-130 заседнали в пясъка. Вместо тях били извикани три по-леки самолета, евакуирали екипажа и останалата част от спасителния екип от 90 души.

В края на операцията бойни самолети от ВВС на САЩ са взривили заседналите самолети, за да не попаднат непокътнати в ръцете на иранския режим.

Израелски командоси са участвали в спасяването на американския летец в Иран снощи.

🇮🇱 Два елитни отряда на израелски командоси са взели участие в операцията по спасяването на втория член на екипажа на американски изтребител F-15E Strike Eagle, който беше свален над Иран преди два дни. Това съобщи независимото издание Iran International, според което става дума за звеното Shaldag към ВВС и специалния разузнавателен отряд Sayeret Matkal.

F-15E от 494-а изтребителна ескадрила, базирана в Лейкънхийт, Обединеното кралство, беше свален от ПВО над планинска местност в югозападната провинция Кохгилуе и Бойер-Ахмад. Двамата членове на екипажа, пилот и оператор на бордните оръжейни системи (WSO), успяха да се катапултират на вражеска територия. Пилотът беше открит и евакуиран от американски специални части в рамките на няколко часа. Издирването на втория член обаче се превърна в надпревара между американската армия и иранските сили, а режимът в Техеран обяви награда от 60 000 долара за залавянето му, след което разгърна в района подразделения на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC) и милицията „Басидж".

Операцията по евакуацията на оператора приключи успешно рано сутринта в неделя след повече от 36 часа. Според The War Zone в нея са участвали:

• бойно-издирвателни хеликоптери HH-60 Jolly Green II
• транспортни самолети MC-130J
• малки хеликоптери MH-6 Little Bird на 160-и полк за специални операции
• щурмовици A-10C Thunderbolt II
• изтребители за въздушно прикритие
• разузнавателни и ударни дронове

Операцията е съпътствана от тежки сражения, при които един A-10 е свален от наземен огън, а пилотът му се катапултира, два хеликоптера Black Hawk бяха повредени от огнестрелно оръжие, а два транспортни C-130, заседнали на импровизирана площадка, бяха унищожени от американските сили, за да не попаднат в ирански ръце. Президентът Тръмп заяви, че операцията е приключила „без нито един убит или дори ранен американец", макар че няколко военнослужещи са получили травми при повреждането на хеликоптерите. Спасеният WSO е ранен, но „ще бъде добре", каза Тръмп.

Израел не потвърдил официално директно участие в наземната операция, но не отрече ролята си в нейното осигуряване. Израелски служител заяви пред Times of Israel, че страната е споделяла разузнавателни данни с американска страна за локализиране на WSO и е отменил планирани удари в Иран, за да не възпрепятства издирването. Отделно, през март саудитският канал Al Arabiya съобщи, че израелски специални части, както и оперативни лица на Мосад са действали на територията на Иран, без да предостави подробности.

Shaldag е специален отряд към израелските ВВС, създаден през 1974 г. и специализиран в тайни операции във вражеския тил, насочване на авиационни удари и дълбоко разузнаване. Sayeret Matkal е специално звено на Генералния щаб на Израелските отбранителни сили (IDF) – израелския еквивалент на американския Delta Force и британската SAS със специализация в стратегическо разузнаване, борба с тероризма и операции по спасяване на заложници.

Сваленият F-15E е първият американски боен самолет, загубен от вражески огън от началото на войната с Иран, което превърна спасяването на екипажа в операция с неимоверна политическа и военна тежест.

Операторът на бойните системи от сваления F-15E е извлечен жив от иранска територия

🇺🇸 Вторият член от екипажа на сваления американски изтребител F-15E Strike Eagle, оператор на бойни системи (WSO), е бил извлечен жив, съобщи журналистът Джак Мърфи, бивш оператор от Силите за специални операции на САЩ и съосновател на платформата High Side.

Информацията беше разпространена и от Drop Site News. Според Мърфи офицерът е бил на земята, бягайки и укривайки се, докато ирански сили активно са претърсвали района. На мястото на извличане е избухнала тежка престрелка.

F-15E Strike Eagle от 494-а изтребителна ескадрила беше свален в петък в провинция Кохгилуе и Бойерахмад в югозападен Иран – първи случай на свален американски боен самолет от вражески огън от 2003 г. насам. И двамата членове на екипажа се катапултираха. Пилотът беше открит часове по-късно с два хеликоптера,  единият от които беше ударен от стрелково оръжие при евакуацията, ранявайки хора от спасителния екип, съобщи CBS News, позовавайки се сведения от двама американски представители, според които вертолетът е кацнал безопасно.

Съдбата на WSO беше в продължение на близо две денонощия. По-рано американски източници отбелязаха, че офицерът е осъществил контакт със силите на САЩ чрез криптирана радиовръзка, докато продължава да се укрива от преследващите го ирански части, според доклад на The Washington Post. Иран обяви награда от 80 милиарда риала (около 60 000 долара) за залавянето му жив, съобщи The Daily Beast. Местни източници описваха масово стичане на жители от околните села към района, в който WSO предполагаемо е потърсил подслон.

Междувременно американски щурмови самолети A-10 Thunderbolt II осигуряваха непосредствена въздушна поддръжка, а хеликоптери HH-60W Jolly Green II провеждаха дълги бойно-издирвателни мисии (CSAR) над провинция Чахармахал и Бахтиари, съпровождани от тежки сблъсъци със сили на IRGC и „Басидж" в района на Кух-е Сиях (Черната планина).

Към няма официално потвърждение за извличането на летеца. Информацията идва единствено от Мърфи и Drop Site News. Ако информацията бъде потвърдена, и тримата летци, станали потърпевши от инцидентите в петък, двамата от екипажа от F-15E и пилотът на разбилия се край Ормузкия проток A-10, ще са невредими.

САЩ са конфискували пратка от Китай за Иран в Индийския океан.

🇺🇸⚓️🇮🇷 Миналия месец отряд на Силите за специални операции на САЩ е взел на абордаж търговски кораб в Индийския океан, за да конфискува товар, транспортиран от Китай към Иран, отбелязвайки рядка операция за осуетяване на опитите за възстановяване на военния арсенал на Техеран, съобщи американски служител.

Според служителя, говорил пред New York Times при условие за анонимност, Съединените щати са проследили пратката по време на прехвърлянето ѝ от Китай към Иран. Корабът е преминавал на стотици морски мили от бреговете на Шри Ланка, когато американски командоси са започнали операцията по качване, конфискували товара и в крайна сметка позволили на плавателния съд да продължи пътя си.

Първоначално случаят беше оповестен от Wall Street Journal. Говорител на Индо-Тихоокеанското командване на САЩ, което ръководи военните операции в региона, отказа коментар по темата.

Конфискуваният товар е описан като състоящ се от компоненти с „двойна употреба“ – материали, които могат да се използват за граждански цели, но и за производство на конвенционални оръжия. Служителят заяви, че все още не е ясно какво точно е превозвал корабът.

Акцията се е състояла на фона на стратегически патова ситуация между Иран и САЩ за ядрената програма на режима в Техеран, само седмици преди той да обяви, че е прехванал петролен танкер във водите на Персийския залив.

Според сведения на американски служители, иранските заводи работят денонощно, за да попълнят запасите от дронове и ракети с голям обсег, способни да нанасят удари срещу Израел. По време на 12-дневната война това лято Иран се е опитал да претовари противовъздушната отбрана на Израел с огромния обем ракети и дронове, а сега се очаква да търси вносни компоненти за възстановяване на арсенала си преди всяка бъдеща конфронтация.

Америка все по-често се фокусира върху прекъсване на доставките на стоки с двойна употреба, особено микроелектроника и софтуер за управляеми ударни системи и дронове с дистанционно управление. Тези компоненти са трудни за пълна забрана поради легитимните си граждански приложения.

Преди това американски служители са правили опити да прекъснат доставките на подобни стоки от Китай за Русия по време на войната в Украйна. Тези усилия обаче не са ескалирали до преки военни операции срещу търговското корабоплаване.

Следователно, операцията в Индийския океан представлява забележителна ескалация в усилията на САЩ за налагане на контрол над потока от чувствителни материали към Иран, което отразява нарастващата готовност на Вашингтон за използване на директни морски операции за налагането на стратегически цели.

Специалните сили на САЩ отхвърлят разработката на ново поколение картечници

🇺🇸 Командването за специални операции на САЩ (SOCOM) отказа официално инициативата за прототипиране на лека атакуваща картечница (LMG-A), автоматично оръжие от следващо поколение, което трябваше да замени или допълни остарелите Mk46, Mk48 и евентуално M249 SAW в силите за специални операции.

В съобщение, публикувано на 7 декември, Службата за придобиване, технологии и логистика обяви, че усилията за разработка и прототипиране няма да продължат под контрола на SOCOM. Вместо това програмата ще бъде прехвърлена към Подразделение на Военноморските сили в Крейн, което се очаква да рестартира проекта чрез собствената си служба за договори.

„PEO-SW PM SOF Lethality коригира проекта за прототипиране на LMG-A. SOF AT&L-KR няма да продължи с усилията за прототипиране. Вместо това офисът за договори на Военноморските сили в Крейн ще рестартира проекта“, гласи съобщението.

Не са публикувани допълнителни технически или програмни детайли в актуализираното съобщение. Департаментът на войната и SOCOM не са издавали официално изявление извън уведомлението за отмяната.

Програмата LMG-A се следеше внимателно като потенциален скок напред в обхвата на специалните сили в децентрализирани операции. Анализатори я описват като естествена еволюция на текущите системи Mk46 и Mk48, които са в употреба в американските SOF – и евентуално ограничена замяна на M249 Squad Automatic Weapon в конкретни оперативни роли.

Проектът можеше да се позиционира и като конкурент на SIG Sauer MG 338 – лентова картечница в калибър .338 Norma Magnum, преминала оценка в различни военни единици през последните години. Въпреки това, докато MG 338 пасва на ролята на средна картечница, LMG-A е замислена като лека система,подходяща за високоподвижни среди на SOF.

Отмяната предизвика въпроси в отбранителните среди дали SOCOM се обръща към нови калибри и оръжейни системи, съгласувани с програмата Next Generation Squad Weapon (NGSW) на армията, сред които 6.8×51mm патрон, избран за XM7 пушката и XM250 леката картечница. Преходът към тези системи, съгласувани с NGSW, може да направи концепцията на LMG-A излишна, преди дори да започне нейното прототипиране.

Решението на SOCOM да се оттегли от публично обявена оръжейна програма е рядкост и подсказва вътрешна преоценка на оперативните нужди, техническата зрялост или приоритетите в бюджета.

Украински командос се справи със засада от „чакащ“ дрон.

🇺🇦 Видео, публикувано от 8-ми отделен полк на Силите за специални операции на Украйна, показва как военнослужещи от подразделението в Донецка област осуетяват засада, устроена от „чакащ“ дрон с изглед от първо лице (FPV) и управление по оптично влакно, който тъкмо се готви да излети за удар.

Дронът, който е от типа с оптично управление и може да остава в режим на изчакване дълго време в очакване на цел, беше засечен от украинските командоси при опит за излитане. Елиминирането му стана възможно благодарение на бързата реакция и точния огън на военнослужещ от 8-ми полк.

По-късно, благодарение на разузнавателни данни, получени от пленени руски военнослужещи, бяха установени точните координати на вражески укрепени позиции и огневи точки в същия район. След потвърждаване на данните артилерията нанесе прецизни удари, довели до пълното им унищожаване.

Този случай демонстрира още веднъж високата ефективност на украинските специални части при противодействие на иновативни тактически решения, като употребата на дронове с оптично влакно, които не подлежат на заглушаване от средствата за електронна война.

Frontline Monitor продължава да следи ситуацията в зоната на активни бойни действия в Украйна.

Силите за специални операции на ВСУ с първи унищожен Ми-8 дълбоко в руска територия.

🇺🇦 Силите за специални операции на Украйна поеха отговорност за ударна мисия, завършила с успешното унищожаване на многоцелеви хеликоптер Ми-8 на руските въздушно-космически сили при удар на камикадзе дрон с далечен обсег, отбелязвайки първа по рода си мисия.

Това стана ясно от изявление, публикувано на 22 ноември в официалния канал на специалните сили в Telegram. В него се посочва, че Ми-8 е бил засечен и свален във въздуха от дрон за дълбоки удари, управляван от украински спецотряд.

Конкретният модел на използвания дрон е FP-1 – безпилотна система с голям радиус на действие, разработена от украинската компания Fire Point, която вече има на сметката си няколко завършили с успех прецизни удара по цели, разположени дълбоко в руска територия.

Кадри от операцията, разпространени със съобщението, показват свалянето на съветския вертолет в близост до Кутейниково, Ростовска област на Руската федерация, което се намира на около 190 км от най-близката фронтовата линия.

Макар точните технически детайли на проведената операция да остават секретни, ССО подчертават нейната сложност – комбинация от напреднали възможности на дрона и високо ниво на оперативно планиране.

„Тази мисия остави врага с много повече въпроси, отколкото отговори“, похвалиха се те и добавиха, че единствено свалените членове на екипажа биха могли да обяснят какво точно се е случило, „а те вече няма да проговорят“.

Ми-8 е съветски двумоторен многоцелеви хеликоптер в експлоатация от 60-те години, който остава сред най-разпространените военни хеликоптерни платформи в света. В класификацията на НАТО е известен с названието „Hip“ и се използва за широк спектър от задачи, включително транспорт на войски, доставка на товари, медицинска евакуация, електронна война и въоръжени щурмови мисии.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано командирът на Силите за безпилотни системи на Украйна Робърт Бровди с позивна „Мадяр“ разпространи кадри от унищожаване на руски щурмови вертолет Ми-28 край Котляривка в Донецка област. По-късно обаче беше внесено уточнение, според което става дума за Ми-8, ударен от камикадзе дрон с изглед от първо лице (FPV), управляван от 59-та отделна щурмова бригада на ВСУ.

ССО на Украйна проведоха акция с партизани в Курска област.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Силите за специални операции на Украйна съобщиха, че заедно с партизанска група са провели акция на територията на Курска област, при която са унищожили транспортно-зареждаща машина за оперативно-тактическа ракетна система „Искандер-М“ и радарна станция 1Л122 „Гармон“.

В официалното съобщение се отбелязва, че ударът е бил нанесен през нощта на 4 октомври при село Овсянниково. Транспортно-зареждащата машина се използва за превоз, зареждане и подготовка за изстрелване на балистични ракети „Искандер“. Според сведенията точно тези ракети са използвани за удари по цели на украинска територия.

В операцията са участвали и членове на партизанското движение „Черна искра“, което преди това е поемало отговорност за саботажи срещу руска военна инфраструктура близо до границата.

Същата мисия е унищожила и радарна система 1Л122 „Гармон“ край село Нижний Реутец, която служи за откриване и проследяване на въздушни цели и предаване на данни към зенитно-ракетните компекси.

Операцията е представена като част от по-широка кампания за постепенно изтощаване на военните способности на Руската федерация. Украинските специални сили „продължават да нанасят хиляди малки разрези на врага, приближавайки оперативния и стратегическия му крах“, гласи изявлението.

Ако бъде потвърден, ударът показва как Украйна използва специални операции и съпротивителни мрежи, за да атакува логистични и разузнавателни звена, които поддържат руските ракетни атаки. Вместо само да прехваща ракети във въздуха, Киев се опитва да осуети изстрелванията им още на земята, като поврежда системите за подготовка и координация. Това може да намали честотата и прецизността на бъдещи руски удари – както на фронта, така и срещу цивилни цели.

Украински военни ликвидираха елитни отряди от руските ССО.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украински военни ликвидираха елитни отряди диверсанти от Силите за специални операции (ЦСПО) „Сенеж“ и „Кубинка“. Това съобщи проектът „Искам да живея“, заедно с което беше публикуван списък на убитите руски командоси.

Преди няколко дни беше публикуван документален филм, разкриващ детайли за унищожаването на диверсионно-разузнавателна група от Центъра за специални операции „Сенеж“, която е действала в Черниговска област. Групата е ликвидирана от части на 54-ти отделен разузнавателен батальон и гранични части от 105-и отряд, наречен на княз Владимир Велики. В резултат на успешната мисия са убити шестима офицери от „Сенеж“, а телата, оръжията и екипировката им са били заловени.

„Сенеж“ и „Кубинка“ са ключови звена на Силите за специални операции на Руската федерация, които са пряко подчинени на Генералния щаб. Техният личен състав минава през строг подбор, а подготовката им продължава няколко години. Те са считани за „елита на елитите“ сред руските силови структури, а загубата на бойци с подобно високо ниво на подготовка е особено болезнена за Кремъл.

„Унищожаването на цели групи от такива специалисти е не само тактическа, но и стратегическа загуба, отслабване на кадровия гръбнак на руските специални служби и намаляване на тяхната способност да провеждат сложни операции извън Русия. Подготовката на такъв офицер изисква години и значителни ресурси. Ликвидирането на цели групи от тези специалисти нанася сериозен удар върху кадровия потенциал на руските специални служби“, гласи публикацията.

Проектът отбелязва, че това не са единствените загуби на елитни руски части на украинска земя. Към момента е известно за смъртта на най-малко 58 командоси от ССО, ГРУ и ФСБ по време на бойни мисии в Украйна. Освен това са установени имената на повече от 2000 души от бригадите „Спецназ“, подчинени на Главно разузнавателно управление (ГУР) на Генералния щаб на Руската федерация, като този списък ще бъде публикуван отделно.

По-рано назначеният от Кремъл ръководител на Северна Осетия Сергей Меняйло обяви, че, синът на руския генерал-лейтенант Аркадий Марзоев – лейтенант Василий Марзоев – е загинал по време на сражения в Запорожка област.

Япония преструктурира сухопътните си сили: нова дивизия в Окинава и бригада за специални операции

Зелените барети от 1-ви батальон, 1-ва група специални сили на американската армия скачат с парашути в зона за десант заедно с командоси от специалните части на японските сухопътни сили за самоотбрана като част от учение Forager 21 на 30 юли 2021 г.
📸 Снимка: U.S. Army / Staff Sgt. Anthony Bryant

🇯🇵 Японските сухопътни сили за самоотбрана (JGSDF) планират мащабна реформа, която се очаква да включва създаването на две нови големи формирования догодина – дивизия и бригада за специални операции.

Според местни медии плановете включват преобразуване на съществуващата 15-а бригада в Окинава в дивизия, както и обединяване на елитните части за специални операции в отделна бригада.

Реформата е част от по-широките усилия на Токио да адаптира своите сухопътни войски към променящата се среда за сигурност в региона, особено в югозападната островна верига, където през последните години напрежението с Китай нарасна.

Базирана в Наха, префектура Окинава, 15-а бригада е създадена през 2010 г. като наследник 1-ва комбинирана бригада и отговаря за защитата на югозападните територии на Япония. В момента тя наброява около 2300 военнослужещи и е изградена около 51-ви пехотен полк, който фактически е с размер на батальон.

Формирането включва още две подсилени роти на островите Мияко и Яярама, зенитно-ракетен полк с една батарея за близък и три за среден обсег, логистичен батальон, разузнавателна рота с бронирани машини Type 87, вертолетна рота с CH-47 Chinook и UH-60 Black Hawk, както и части за комуникации, инженерна поддръжка, обезвреждане на взривни устройства и защита от оръжия за масово поразяване.

Съгласно новия план бригадата ще се преобразува в една от десетте дивизии на JGSDF, а нейните способности ще бъдат разширени. Предвижда се създаването на втори пехотен полк, замяната на текущата разузнавателна рота с ново подразделение, оборудвано с колесни бойни машини Type 16 и други модерни системи, както и укрепване на логистичните и комуникационни звена.

Въпреки това новата дивизия ще наброява едва около 3900 души, колкото стандартна бригада в други армии. Според експерти преструктурирането може да цели издигане на командващия от чин генерал-майор в генерал-лейтенант, което ще улесни сътрудничеството с командващия Третата експедиционна дивизия на морската пехота на САЩ, който е със същото звание.

Япония планира и обединяване на своите елитни части в специализирана бригада. В нея ще влязат Групата за специални сили, базирана във Фунабаши (префектура Чиба), и Централният полк за бързо реагиране от Уцуномия (префектура Точиги).

Групата за специални сили, създадена по модел на американската Delta Force, британската SAS и германската KSK, включва три оперативни роти с общо 300 души личен състав. Централен полк за бързо реагиране е механизиран батальон с около 700 военнослужещи и бронирана техника за подпомагане на операции със специално предназначение.

В момента и двете звена са част от Централните сили за бързо реагиране, създадени през 2007 г. с 1-ва въздушно-десантна бригада и 1-ва вертолетна бригада – общо около 4500 души. Подробности за структурата на новата бригада за специални операции все още не са обявени, но се очаква тя да повиши способностите на Япония в мисии за борба с тероризма, освобождаване на заложници и операции срещу цели с висок приоритет.

Макар Министерството на отбраната да не е представяло официална обосновка за промените, анализатори смятат, че те са част от продължаваща военна модернизация, наложена от нуждата за по-ефективен отговор при потенциален сценарий на криза в югозападните острови.

В момента JGSDF разполага с около 150 000 активни военнослужещи и 56 000 резервисти, които са разпределени в 5 регионални командвания, 9 дивизии, 8 самостоятелни бригади и 10 бригади за поддръжка, включително артилерийски, зенитни, инженерни и вертолетни части.

Очаква се новата дивизия в Окинава и бригадата за специални операции да достигнат пълна бойна готовност през 2026 г. отбелязвайки ключов момент от прехода към по-гъвкави, специализирани и стратегически разположени сухопътни сили.