🇮🇱🪖 Израел върна останките на старши сержант Йехуда Йекутиел Кац – последния неоткрит военнослужещ от битката при Султан Якуб през 1982 г. Израелските сили за отбрана (IDF) съобщиха вечерта на 18 август, че самоличността му е потвърдена след проверка в Центъра за идентификация на загинали към военното равинство, извършена съвместно с Медицинския корпус и израелската полиция. Операцията е ръководена от военното разузнаване АМАН със съдействието на Мосад.
Армията не разкри къде са намерени останките. Haaretz съобщи, че операцията е проведена в Сирия, докато The Jerusalem Post посочи Ливан. Нито една от двете версии за мястото не е официално потвърдена.
В първите часове след появата на новината местни медии публикуваха непълни и привидно противоречиви сведения. Част от изданията съобщиха за лични вещи, предадени на семейството за разпознаване, а други – за човешки останки. По-късното съобщение на IDF показа, че операцията е довела и двата вида находки: лични предмети и костни останки, чиято идентификация вече е приключила.
С това е разрешен последният от трите случая, останали неизяснени десетилетия след битката при Султан Якуб – един от най-тежките оперативни и разузнавателни провали на Израел през Първата ливанска война.
Йехуда Йекутиел Кац е роден на 18 юли 1959 г. в Рамат Ган. Родителите му Йосеф и Сара са оцелели от Холокоста. Той учи в религиозното училище „Керем бе-Явне“ и постъпва в бронетанковите войски по програмата „хесдер“, която съчетава обучение в йешива с военна служба.
Когато е изпратен при Султан Якуб, Кац е 22-годишен мерач в танк под командването на лейтенант Зоар Лифшиц. Остават му само десет дни до освобождаването от служба. Шкафчето му в „Керем бе-Явне“ продължава да носи неговото име и не е използвано от друг човек след изчезването му.
Битката се води през нощта на 10 срещу 11 юни 1982 г. – на ден 6 от операция „Мир за Галилея“, прераснала в Първата ливанска война, и само часове преди влизането в сила на примирие между Израел и Сирия. Израелската офанзива започва срещу позициите на Организацията за освобождение на Палестина в Ливан, но постепенно довежда и до преки сблъсъци със сирийската армия, разположена в страната.
Израелските сили получават задача да овладеят стратегическо кръстовище южно от ливанското село Султан Якуб в долината Бекаа. През нощта резервен танков батальон навлиза в района, без да разполага с точна картина за присъствието и разположението на намиращите се наблизо сирийски сили.
Сирийската армия открива тежък огън по израелската колона, попаднала на по-нисък и неблагоприятен терен. Свидетелства на участници и последващи израелски разследвания описват боя като хаотичен и белязан от недостатъчна координация. При приятелски огън са поразени и два израелски танка.
След около осем часа батальонът успява да се изтегли под прикритието на масиран артилерийски огън. На бойното поле остават осем израелски танка, попаднали в сирийски ръце. Загиват най-малко 20 израелски военнослужещи, над 30 са ранени, а шестима са обявени за безследно изчезнали.
Съдбата на трима от шестимата се изяснява сравнително бързо. Зоар Лифшиц, командирът на танка на Кац, загива в боя, погребан е в Сирия, а тялото му е върнато след войната. Арик Либерман попада в сирийски плен и е освободен две години по-късно. Хези Шай е пленен от Народния фронт за освобождение на Палестина – Генерално командване, просирийската групировка на Ахмед Джибрил, и е освободен през 1985 г. при мащабната размяна на затворници, известна като сделката „Джибрил“.
Другите трима – Йехуда Кац, Захария Баумел и Цви Фелдман – остават в неизвестност в продължение на десетилетия. Израелското разузнаване смята, че някои сведения за тях са преминавали през палестински структури, действащи в Сирия, включително мрежи, свързани с ООП, Ясер Арафат и неговия заместник по военните въпроси Абу Джихад. Според оценката на АМАН някои от тези структури умишлено са укривали следи и са подавали заблуждаваща информация.
Първата публично известна материална следа се появява след споразуменията от Осло, когато Арафат предава на Израел половината от идентификационната плочка на Баумел. През 2010 г. The Jewish Chronicle съобщава, че доклад на тогавашния британски посланик в Дамаск Ивор Лукас може да съдържа сведения за пленяването на израелските военнослужещи от сирийски части. Документът обаче не е публикуван и съдържанието му не може да бъде независимо проверено.
През 2016 г. Русия връща на Израел танк, пленен от сирийската армия при Султан Якуб и впоследствие изложен в руски военен музей. Първоначално машината е представена като възможна последна материална следа от изчезналите. Последвалата експертиза обаче установява, че това не е танкът на Кац, Баумел и Фелдман.
Семействата им междувременно отказват да приемат смъртта им без останки или друго категорично доказателство. През 2004 г. те се противопоставят на предложение тримата да бъдат прекласифицирани като загинали с неизвестно място на погребение. Родителите на Кац не доживяват окончателния отговор: майка му умира през 2011 г., а баща му – през 2014 г.
Първият решаващ пробив идва през 2019 г., когато останките на Захария Баумел са върнати с помощта на Русия. Москва тогава разполага със значително военно и политическо влияние върху режима на Башар Асад и контролира достъпа до част от районите, в които се предполага, че са били погребани изчезналите.
Следващата промяна настъпва с падането на режима на Асад през декември 2024 г. Разпадането на стария сирийски апарат за сигурност създава нови възможности за работа с местни източници, издирване на документи и достъп до места, които дотогава са били практически недостижими за израелските служби.
През май 2025 г. Израел връща тялото на Цви Фелдман от гробище дълбоко във вътрешността на Сирия, на десетки километри от израелската граница. Според израелски медии операцията е била извършена от неизраелски агенти на Мосад, които са действали под прикритие в страната в продължение на години. Пробивът настъпва през петте месеца след падането на Асад, когато е създадена възможност за достигане до гроба и извличане на останките.
Петнадесет месеца по-късно е разрешен и случаят на Кац. IDF посочват, че непосредствената операция е стъпила върху точни сведения, получени през последните месеци, но подчертават, че резултатът е плод на разузнавателни и оперативни усилия, продължили повече от четири десетилетия. В усилията по издирване през различните периоди са участвали службата за военно разузнаване (АМАН), външното разузнаване (Мосад), вътрешна сигурност (Шин Бет) и специализирани звена на армията.
Трите случая отразяват различни форми на оперативен достъп, а не просто три независими съвпадения. Баумел е върнат през 2019 г. чрез посредничеството на държава, която тогава има решаващо влияние в Сирия. Фелдман е намерен през 2025 г. от агентурна мрежа, възползвала се от разпадането на режима. При Кац операцията е ръководена от АМАН въз основа на наскоро получена информация, но нейното място и конкретният начин на провеждане остават засекретени.
Последователността подкрепя предположението, че променената политическа и оперативна среда в Сирия е имала важна роля за пробива. Публичните данни обаче не позволяват тя да бъде определена като единствена причина. Възможно е резултатът да е постигнат чрез съчетание от дългогодишна агентурна работа, нови местни източници и косвено съдействие от структури, появили се след падането на Асад.
През 2025 г. Reuters съобщи, че новото сирийско ръководство е одобрило предаването на архива на израелския разузнавач Ели Коен и че връщането на останки на израелски военнослужещи е било обсъждано в непреки контакти между двете страни. Това не доказва участие на властите в Дамаск в операцията за Кац, но показва, че наред с тайния оперативен достъп трябва да се отчита и възможността за негласни политически договорености.
Връщането на Кац окончателно затваря досието на изчезналите при Султан Якуб. Захария Баумел беше върнат през 2019 г., Цви Фелдман – през 2025 г., а Йехуда Кац – през 2026 г. След идентифицирането му в официалния списък на безследно изчезналите израелски военнослужещи остават навигаторът Рон Арад, пленен в Ливан през 1986 г., и артилеристът Гай Хевер, изчезнал от базата си на Голанските възвишения през 1997 г.
Ави Рет, който е служил заедно с Кац, описва момента като смесица от облекчение и скръб – облекчение, че неговият съслужилец най-сетне ще има гроб, и скръб, че родителите му не са доживели завръщането. „Докато нямаше тяло и доказателства, вярвах, че ще стане чудо“, казва той. Чудото, на което близките са се надявали, не се случва. Но след 44 години неизвестност Йехуда Кац най-сетне се завръща у дома.
