🇺🇸✈️🇶🇦 Три самолета HC-130J Combat King II на състава на ВВС на САЩ пристигнаха в катарската авиобаза Ал-Удейд в сряда с директен полет от авиобаза „Дейвис-Монтан" в Аризона, попадайки във вниманието на OSINT експерти, които споделиха данни от платформите за мониторинг на въздушния трафик.
Самолетите принадлежат към арсенала на Air Combat Command, а не на Командването за специални операции, въпреки че редовно оперират съвместно с AFSOC. Постоянно базираният в „Дейвис-Монтан" 79-и спасителен ескадрон е единственият оператор на този вид самолет в базата. Същата ескадрила се прибра от задгранична мисия едва на 9 февруари, което прави настоящото разполагане повторно изпращане в зоната на CENTCOM в рамките на по-малко от три месеца.
HC-130J Combat King II е единствената по рода си специализирана платформа за извличане на личния състав с фиксирано крило. Всеки самолет се задвижва от четири турбовитлови двигателя Rolls-Royce AE2100D3, всеки от които има 4 591 конски сили, постига максимална скорост от 583 км/ч и обхват над 6 400 км без необходимост от въздух. Размах на крилото – 40,4 м, дължина – 29,8 м, максимална излетна маса – 74 400 кг. В производство и в активна експлоатация са общо 39 машини, а първоначалната оперативна готовност е обявена през април 2013 г.
Основната му оперативна задача е дозареждане във въздуха на спасителни хеликоптери HH-60W Jolly Green II и конвертоплани CV-22 Osprey. Двата летателни апарата позволяват едновременното зареждане на два вертолета, което удвоява обхвата на спасителните формации в дълбочина. Самолетът извършва и въздушно десантиране на пара-спасители (Pararescue Jumpers), приземяване на необорудвани и кратки писти, нощни полети с очила за нощно виждане, както и тактическо командване и контрол по време на дълготрайни операции по търсене и спасяване в бойни условия.
За навлизане в зони с вражеска ПВО машините разполагат с пакет за самозащита – датчици за предупреждение за ракети (MWS), приемник за предупреждение за облъчване от радар (RWR) и инфрачервени противодействия от тип LAIRCM. Тази конфигурация дава възможност за полети на малка височина в обсега на преносими ракети (MANPADS) и системи с малък радиус.
Разполагането в Ал-Удейд се вписва в модел на ескалация. На 13 април Вашингтон наложи блокада на морските коридори, използвани от Иран за доставка на петрол, в която участват над 10 000 души, повече от дузина бойни кораба и десетки самолета. На 23 април авионосна ударна група 10 пристигна в Зоната на отговорност (AOR) на CENTCOM и общия брой самолетоносачи в региона вече е три – за първи път от десетилетия насам. Численият състав на Пентагона в Близкия изток надхвърля 50 000 души при стандартен мирен контингент от 30–40 000. В същото време ВВС прехвърлиха голям брой въздушни цистерни KC-135 Stratotanker към Ал-Удейд, а CENTCOM подготвя възможно разполагане на хиперзвуковата система „Dark Eagle" в региона.
Появата на трите Combat King II в Катар директно обслужва два сценария. Първият е продължаващата нужда от готовност за спасяване на пилоти. След като Иран демонстрира способност да поразява тактическа авиация над собствената си територия, всяка следваща ударна операция изисква готова CSAR верига – комбинация от A-10, HH-60W и HC-130J – която да достигне дълбоко във вражески въздух. Трите Combat King II в Ал Удейд могат да поддържат три едновременни спасителни мисии или да осигуряват ротационно покритие.
Вторият сценарий е поддръжка на операции на специални части. Платформата осигурява дозареждане на CV-22 и HH-60W, въздушно десантиране на командоси и евакуация от необорудвани площадки. При евентуална атака, насочена срещу разпръсната инфраструктура – съоръжения за обогатяване, командни пунктове или логистични възли, машините биха работили заедно с MC-130J на AFSOC, осигурявайки резервен капацитет за извеждането на личния състав от територията на противника.
В тактически план базирането на трите самолета в Ал-Удейд скъсява значително времето за реакция. Полетното разстояние от Катар до бреговете на Иран е по-малко от 400 км, позволявайки провеждане на евентуална мисия по търсене и спасяване в Южен Иран в рамките на около час. Това е критично подобрение спрямо разчитането на сили, базирани извън региона, и снижава прозореца на риск за катапултирал екипаж.
