Операцията по издирване и спасяване на втория от екипажа на F-15E продължава с тежки сблъсъци

🇺🇸🇮🇷 ВВС на САЩ водят интензивна бойно-издирвателна операция (CSAR) в провинция Чахармахал и Бахтиари в югозападен Иран, за да евакуират втория член от екипажа на сваления в петък изтребител F-15E Strike Eagle, оператор на бойни системи (WSO), чиято съдба остава неизвестна вече трети ден.

Първият член на екипажа беше спасен на 3 април с хеликоптер, който беше ударен от стрелково оръжие при евакуацията, при което бяха ранени членове от спасителния отряд, съобщиха NBC News и The Washington Post.

Според местни източници вертолети HH-60W Jolly Green II са във въздуха в небето над региона, а звукът се чува от жителите. Паралелно с това щурмови самолети A-10 Thunderbolt II дават непосредствена въздушна поддръжка (CAS) на отряд американски командоси, ангажирани в операции в съседната провинция Кохгилуе и Бойерахмад. По-рано The Aviationist публикува снимка на самотен A-10, кръжащ ниско над същия район в ролята си на Sandy – специализирана мисия за прикритие на CSAR екипи.

Местни жители твърдят, че преди минути са били свидетели на тежки бомбардировки по конвой на FARAJA (полицейски формирования) и Сухопътните сили на Революционната гвардия (IRGC) в района на Кух-е Сиях (Черната планина), южно от Дехдашт. Според ирански медии в нощните часове около 2:49 сутринта ирански военни са започнали да прехвърлят голям брой тела на загинали военнослужещи и бойци от местното звено „Басидж" от Черната планина към болницата в Дехдашт, столица на окръг Кохгилуе. Източниците потвърдиха за поне трима убити от Сухопътните сили на IRGC при ударите по планинския масив. В болницата в Дехдашт е съобщено за значителен брой жертви, а цивилни граждани бяха призовани да се притекат за даряване на кръв.

Въздушни удари на американски и израелски изтребители поразиха телекомуникационната кула и обект на държавната телевизия IRIB, отговорна за радиоразпръскването в региона. В същото време е отчетено силно сеизмично сътресение или експлозия в Бехбахан, провинция Хузестан, в близост до зоната на операциите.

Спасителната операция е изправена пред нарастваща заплаха на земята. Местни жители описват как хората от няколко села в окръг Кухдашт се стичат масово към населено място, където изчезналият летец е потърсил подслон.

Иран обяви сумата от 80 милиарда риала (около 60 000 долара) за залавнето на американския летец. При опит на неидентифицирана група вероятно IRGC или „Басидж", да се приближи до предполагаема локация, където се намира пилотът, американски изтребители са нанесли „безпощадни“ удари. Преносими зенитно-ракетни комплекси (MANPADS) са опитали да свалят американски хеликоптер в хода на операцията.

Свалянето на F-15E на 3 април е първият случай на сваляне на американски боен самолет от вражески огън от 2003 г. насам. Nour News, подчинена на IRGC, твърди, че самолетът е ударен от „нова напреднала система за ПВО на Аерокосмическите сили на IRGC". В същия ден беше свален и A-10, който се разби край Ормузкия проток, но пилотът беше спасен, съобщи Air & Space Forces Magazine. Общият спасителен пакет, задействан след инцидентите, включва най-малко един A-10, два хеликоптера MH-60G Pave Hawk, транспортен самолет HC-130J Combat King II и голям брой дронове от различни видове.

Марко Рубио: САЩ ще постигнат целите си срещу Иран без сухопътна операция.

🇺🇸 Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че целите в Иран могат да бъдат постигнати без използването на сухопътни войски, въпреки продължаващото натрупване на военни части в Близкия изток, включващо специални сили, елементи от въздушно-десантна дивизия и бронетанкова бригада.

Рубио говори пред репортери преди завръщането си в САЩ, малко след участието си в срещата на външните министри от Г-7 във Франция, на която беше обсъдена ситуацията в Близкия изток. Той посочи, че целите във войната, които според него включват унищожаване на иранските способности за нанасяне на удари с ракети и дронове, заводите за производство на тези оръжия, както и неговия флот и авиация, са били постигнати.

„Изпреварваме графика по повечето от тях и бихме могли да ги постигнем без никакви сухопътни сили, без абсолютно никакви“, заяви Рубио и добави, че последното изпращане на хиляди военнослужещи в региона има за цел да предостави на президента Доналд Тръмп варианти за реакция при непредвидени ситуации в конфликта, но отказа да навлиза в оперативни детайли.

„Що се отнася до причините за тези разполагания – на първо място, президентът трябва да е готов за редица сценарии, Винаги ще сме готови да осигурим на президента максимална свобода за избор и гъвкавост, за да коригира действията според обстоятелствата, ако такива възникнат“, каза той.

Американски войски в Иран: генерал Вотел за рисковете от наземна операция в Иран

🇺🇸🎖️ Пентагонът е разработил планове за изпращане на американски войски в Иран – евентуално на остров Харг или навътре в страната, за да бъдат иззети запасите от обогатен уран. Това би означавало сериозна ескалация на операция „Епична ярост“.

Джоузеф Вотел, бивш началник на Централното командване на САЩ (CENTCOM), даде ексклузивно интервю за The War Zone относно опасностите от наличието на американски войници на територията на Ислямската република, както и за това какво е нужно за поемането на контрол върху остров Харг и опит за достигането на иранските запаси от обогатен уран, до които може да е изключително трудно да се достигне.

Във втората част от разговора – първата е посветена на настоящата ситуация в Ормузкия проток – генералът в оставка, понастоящем старши военен сътрудник в Института за Близкия изток, коментира и опасенията във връзка с обема на американските запаси от прехващачи и други оръжия от висок клас, какво може да научи Китай от операцията, и колко дълго може да продължи „Епична ярост“, наред с други теми.

Интервюто се проведе преди новината, че втора Експедиционна единица на Морската пехота (MEU) с поне 2200 морски пехотинци е била изпратена към Близкия изток. Както вече съобщихме по-рано Тръмп, нареди изпращането на още една такава единица в региона през последната седмица.

В: Осъществимо ли е превземането на остров Харг или вкарването на специални части за иззимане на обогатен уран от планината Пикакс или другаде в Иран? Какво би изисквала всяка от тези операции по отношение на войници и ресурси?

О: И двете са осъществими. Нека започна с остров Харг. Можем да изпратим войски там. Може да направим десант по въздух, можем да ги стоварим с лодки. Бележката ми относно Харг е, че не съм сигурен какво ще бъде значението на разполагане на войски там. Островът е само на 30 км от иранското крайбрежие. Така че определено сте под заплахата на оръжейните им системи. Бихте били изключително уязвими. И не виждам какво конкретно тактическо предимство би ни дал, такова, което вече нямаме и не бихме могли да получим другаде – на отдалечена позиция, където имаме изградени бази и инфраструктура. Така че не съм сигурен какво е тактическото предимство.

Разбирам, че има информационно предимство и предимство по отношение на посланието към иранците – че сме на тяхна територия. Може да изпрати сигнал и към по-широката енергийна общност, че опазваме тази жизненоважна инфраструктура на Иран. Това може да им вдъхне увереност, въпреки че е доста необичаен ход. Но просто не виждам голямо предимство от превземането на Харг. Въпреки това, определено можем да го направим, ако се наложи.

Ще бъдем уязвими. Когато започнете да разполагате войски на място – знам, че се играе с думите по темата – но това са войски на терен. Това значи също, че трябва да се грижите за тях, да ги снабдите, да евакуирате ранените, да правите всичко необходимо, за да ги задържите на място за определен период от време. А това изисква логистична верига, която в даден момент също трябва да бъде защитена. Това не са незначителни съображения и често прерастват в по-мащабни операции.

Бих предположил, че на малък остров като Харг ще е нужна сила с размер на батальон – морски пехотинци или пехотинци. Вероятно говорим за 800 до 1000 войници, може малко по-малко, но едва ли много повече.

Операцията за добиране до ядрения материал е по-голяма задача. Отново, смятам, че имаме способностите за това. В нашата общност на специалните операции има хора, обучени за подобни мисии, които разполагат с нужните връзки и ресурси. Тази сила трябва да се проектира на място. Става дума за обект като Исфахан или Натанз – вероятно едно от тези места. Те са дълбоко навътре в страната – на стотици километри в Иран, страна с размерите на щата Аляска. Голяма и разнообразна. Намират се предимно в открита равнина, така че нямате особена естествена защита от терена. Това трябва да се вземе предвид.

Освен самите оператори на терена, ще трябва да въведете и сила за охрана, вероятно значителна, с размер на бригада – от 1000 до 3000–4000 войници само за осигуряване, докато се извършва работата. Ще трябва да осигурите въздушна мощ, да поставите бойни въздушни патрули, да имате разузнаване и наблюдение на място.

Отново, имате предизвикателството с хора на терена – трябва да ги снабдявате логистически и да сте готови да защитите тази логистична верига. Трябва да разполагате с целия транспорт, хеликоптери или самолети, с които да ги вкарате и изкарате обратно. И тук идва новото предизвикателство за работа с ядрен материал. Около 450 кг уран, обогатен до 60%. Това е смъртоносен материал. В идеалния случай той е вече опакован, но трябва да сме сигурни, че ще го опаковаме, ще го преместим и ще имаме къде да го отнесем.

Така че – да, можем ли да проведем военна операция? Разбира се. Мисля, че тя би могла да изглежда така, както я описах. Би била мащабна операция и не е нещо, което може да се проведе за една нощ. Вероятно ще отнеме време. Ще са нужни специални способности за проникване и идентифициране на материалите.

Няма публично достъпна информация за условията на тези обекти. Трябва да сте подготвени за най-лошото, а най-лошото означава да копаете надолу и да ги търсите. Надявам се, че нашата разузнавателна общност разбира ситуацията по-добре, и подозирам, че е така. Но това е доста голяма и значителна операция.

Алтернатива на това би било да се изчака прекратяване на бойните действия и тогава да се опита влизане в полуразрешена среда с представители на Международната агенция за атомна енергия (IAEA), които реално са отговорни за това. Те биха донесли нужната експертиза. Ние или друга военна сила бихме съдействали. Но това е друг вариант. Сигурен съм, че разглеждат всички възможности.

В: Това не е задача за елитна единица като SEAL Team Six или Делта – просто да влязат и да го вземат, нали? Много се говори по въпроса.

О: Да. Преди всичко, не можете просто да влезете и да грабнете 450 кг ядрен материал и да го изнесете. Не се случва просто така. Тези уникални способности се намират в общността на специалните операции. Няма да посочвам конкретни организации, но те са на върха на нашите възможности за специални операции. Те са обучени и редовно провеждат учения и репетиции. Така че – да, имаме способността да го направим. Но е малко вероятно, според моята преценка и познания, просто да изпратите няколко души, които да вземат материала и да го изнесат. Не мисля, че е така. Мисля, че ще е нужно повече. Може да успеете в разрешена среда, но не смятам, че искате да поемате този риск в обстановката, която виждаме в момента, или дори в полуразрешена среда.

В: Имаше ли надлежно планиране, за да бъдат осигурени достатъчно прехващачи на ракети и дронове преди началото на „Епична ярост“?

О: Нямам основание да смятам, че не е имало. Има ли натиск върху запасите ни? Със сигурност. Говорим за това от известно време. CENTCOM е планирал – план, разработван и модифициран в продължение на 20–25 години. Всеки командир е имал участие в него. Не познавам настоящия план. Сигурен съм, че адмирал Брад Купър го е направил. Имало е сериозна дискусия не само за целите, но и за нужните средства за изпълнение и за самозащита. Моята оценка е, че да – подготвили сме се. И не мисля, че сме виждали случай, в който не сме успели да се защитим поради липса на ракети.

Несъмнено сме изразходвали много и това оказва сериозен натиск върху запасите, но Министерството на отбраната, CENTCOM и Обединеният щаб са успели да осигурят достатъчно средства, за да поддържат тази операция, вече в третата си седмица.

В: Доколко ви тревожат запасите на Америка от тези отбранителни оръжия?

О: Трябва да сме разтревожени. Мисля, че предизвикателството може да не бъде непременно в CENTCOM. То може да бъде в други райони – Тихия океан, Корея, Европа. Това може да окаже влияние върху нашата способност да изпращаме средства на украинците или с нашите партньори от НАТО. Мисля, че именно там са истинските притеснения. Между другото, всичките ни съюзници от Залива и много партньори по света използват THAAD и Patriot и също се нуждаят от презапасяване.

Отдавна имаме проблем с осигуряване на достатъчна дълбочина на запасите. Преминахме през това преди няколко години, когато Северна Корея показваше мускули и изстрелваше ракети срещу Гуам и над Япония. Видяхме го и с отговора на Украйна при артилерийските снаряди. Армията увеличи производството 3-4 пъти през последните няколко години, но това отне време. Добре е, но трябва да направим същото с всички други боеприпаси. Така че част от ресурсите ни трябва да са посветени на осигуряване на достатъчно боеприпаси за нашите извънредни ситуации и за партньорите ни, които са закупили нашите системи.

В: Каква е вашата оценка за запасите на Иран от ракети, използваеми установки и дронове? Колко дълго могат да продължат да представляват заплаха?

О: Нанесени са доста сериозни щети на тяхната ракетна система – и казвам система, защото не става дума само за ракетите. Това са и установки, командни центрове, производствени обекти, складове. Мисля, че сме нанесли значителни щети. Вероятно сте чували числата от CENTCOM – в порядъка на 70–80% унищожени. Мисля, че сме постигнали много и при дроновете. Притеснението е за последните 15–20%.

Не обръщайте внимание на цифрите. Факт е, че имат остатъчен потенциал и точно над него сме фокусирани в момента. Стратегията на Иран е да разшири конфликта, удряйки много различни места – 12–13 различни държави – и да го удължи, продължавайки да ни заплашва за продължителен период. Не е нужно да стрелят с масирани залпове от ракети и дронове. Достатъчно е да прокарат някои от тях. Просто да изстрелват по малко всеки ден. И това ще ни държи ангажирани. Такава е стратегията им.

Претърпели са значителен удар по някои от способностите си и предполагам – по запасите, но е останало. Мисля, че в началото на войната ракетната им мощ бе някъде между 2000 и 3000. Според някои данни вече са изстреляни над 1000, което оставя значителен брой, но те нямат възможност да ги използват свободно. Сега, когато имаме въздушно превъзходство над тези позиции, можем да стигнем навсякъде. Виждаме нещо – унищожаваме го веднага. Така че ракетите са много, много уязвими, но дроновете са много по-лесни за укриване. Не изискват много и вероятно разполагат с по-големи запаси. Важно е да бъде отчетено, че са ги произвеждали за Русия, така че вероятно имат доста значителни количества дронове.

В: Доколко внимателно следи Китай случващото се? И какво научават от него?

О: Мисля, че следят изключително внимателно. Научават как реагираме на ответен огън. Следят отблизо въздушните ни тактики и как работим с израелците. Наблюдават целите, които атакуваме, и се опитват да разберат схемата на огъня, свързана с всичко това.

Ще наблюдават много внимателно как се справяме с Ормузкия проток. Те имат своите, Тайванският пролив  и други в Азия, и ще обръщат изключително голямо внимание. Ще следят нивата на нашата бойна готовност, способността да мобилизираме сили и колко бързо можем да го сторим. Мисля, че поглъщат изключително много информация за начина, по който оперираме.

Но виждат и употребата на дронове. Вероятно се опитват да проследят как изкуственият интелект може да бъде използван ефективно. Предполагам, че САЩ го използват: за обработка на огромно количество данни, избор на цели и други функции. Така че следят много внимателно. Мисля, че обръщат внимание и на това какво прави всичко това с нашата бойна готовност в други райони. Продължаваме да прехвърляме ресурси от Индо-Тихоокеанския регион и те определено отбелязват това.

В: Мислите ли, че Китай ще предприеме действия срещу Тайван предвид всичко това?

О: Не знам. Не съм експерт по тази тема. Но знам, че са имали амбиции да бъдат готови за подобна стъпка в рамките на следващата година-две. Знам също, че президентът Си извърши масово уволнение на военното ръководство. Поставя нови хора и това се отразява на способността за командване и контрол при мащабна операция за нахлуване в Тайван. Не мисля, че ще видим подобно нещо в близко бъдеще. Не зная дали точно това е изводът, който Си е направил от нашите действия. Не знам дали действително са подготвени за това. Но определено следят как действаме тук и как би могло да се приложи в техните операции.

В: Засега хутите стоят отстрани. Защо смятате, че е така и в кой момент ще се включат?

О: Хутите, едно от разклоненията на иранската мрежа, винаги са били много по-независими от Хизбула или Хамас, или шиитските милиции в Ирак и Сирия, които са лоялни на иранския режим. Хутите са много по-самостоятелни. Те имат реални управленски функции – пълноценна власт, и вземат решения за себе си.

Чувал съм няколко теории по въпроса. Едната е, че иранците са им казали да изчакат: „Искаме да удължим конфликта. Искаме да спечелим време. Ще бъдем търпеливи“ – и после може да го направят.

Друга теория е, че просто пазят боеприпасите си и чакат подходящ момент за нанасяне на удар. Мисля, че има различни причини. Имат споразумение с нас. Получиха доста сериозен удар по време на операциите ни срещу тях преди няколко месеца. Така че това им е повлияло. Вероятно нямат голямо желание да преминат през това отново веднага, защото беше доста опустошително за тях. Предполагам, че просто са търпеливи.

В: Колко вероятна е смяна на режима в Иран и ще промени ли нещо?

О: Не я смятам за особено вероятна на този етап. Може да има допълнителни промени в баланса на властта. Мисля, че военният компонент – елементът на IRGC в режима, висшите ръководители – имат все по-голямо влияние, което определя тези изключително гневни реакции на Иран, включително атаките срещу арабските страни от Залива. Военните определено се издигат.

Но запазиха теократичната страна на управлението, като поставиха нов аятолах – признато, не много познат и във видимо слаба позиция – Моджтаба Хаменей, избран да замени баща си Али Хаменей, който беше убит в първия ден на войната. Всъщност изглежда много близък до привържениците на твърдата линия от военна страна. Няма много сведения за него. Не се ползва с особен религиозен авторитет. Може би да е подставена фигура, може да е разменна монета за тях. Но режимът им е много дълбоко вкоренен. Има голямо влияние и е преплел цялата структура в Иран, така че могат да останат на власт. И предполагам, че най-вероятно ще останат. Дали ще се появи по-прагматичен лидер – не знам. Не знам кой би могъл да бъде.

В: Кое е най-голямото ви притеснение за развръзката на всичко това?

О: Че режимът ще остане на власт. Ще продължат да се опитват да удължават конфликта за дълъг период от време и ще трябва да предприемем много скъпи и целенасочени действия, за да овладеем ситуацията. Вече сме в третата седмица на нещо, което бе представяно като 4-5 седмична кампания. Това е доста разумно, базирано на моя опит и познания за целите на CENTCOM и как изглежда планът. Има много смисъл за мен.

След това трябва да предприемем много целенасочени усилия за отваряне на протока. И после ще трябва да останем ангажирани с движението на корабите през него за известен период от време, а Иран ще продължи да има способността да го пресича.

Притеснението ми е, че когато преминем към ново нормално, което не е променило значително динамиката, ще трябва да останем ангажирани с това за дълъг период от време занапред. Не знам дали точно това беше предвидено в началото или планирано за въоръжените сили в дългосрочен план.

В: Колко дълго мислите, че ще продължи, предвид това, което виждате сега?

О: Мисля, че ни предстоят още седмици операции.

В: Месец? Повече?

О: Над месец. Мисля, че вероятно двуцифрен брой седмици и едноцифрен брой месеци, когато включите операцията в Ормузкия проток и подобни неща. Виждам това да продължи няколко месеца.

В: Какъв натиск оказва това върху САЩ по отношение на бойната готовност, войските и техниката?

О: Повечето от тези военноморски съдове не бяха планирани да са в Близкия изток в момента. По-голямата част от тях са пренасочени от други задачи, особено самолетоносачите. Това отлага поддръжката, нормалните тренировъчни цикли и други цикли на бойна готовност.

Тези кораби са изключителни, но трябва да преминават през много целенасочени периоди на поддръжка, а обслужването им е повод за безпокойство от известно време насам, заради многото ангажименти и липсата на необходимата инфраструктура. Мисля, че може да има проблеми с готовността на флота. Определено се натоварват системите THAAD и Patriot – а те са ограничени като брой. Не са в Корея, не са другаде, не са в Европа – тук са. Това ще има последици и в даден момент тези звена ще трябва да бъдат възстановени.

Това поставя все по-голям стрес върху въздушния ни флот – танкерите, транспортните С-17 и разбира се износването на изтребителите. По отношение на бойната готовност, всичко това трябва да бъде адресирано в даден момент. И то ще има отражение, докато опитваме да я възстановим и да реагираме на извънредни ситуации по света, включително завръщането към конкуренцията между големите сили. Определено ще има последици.

В: Каква разлика за „Епична ярост“ прави това, че самолетоносачът USS Gerald Ford напуска театъра на бойните действия, за да премине ремонт на щетите от пожар в залива Суда, Крит? Това оставя USS Abraham Lincoln като единствен самолетоносач по време на голяма операция.

О: Разполагаме с много самолети. Имаме наземно базирани самолети. Доколкото знам, можем да изпратим друг самолетоносач, който да го замени. Не си спомням точно кой, но мисля, че съм прочел в поне един-два източника, че ще се случи. Теоретично се извеждат 80–90 самолета от цикъла. Те могат да се прехвърлят на друг кораб или да бъдат преместени на сушата. Може вече да правим това, не знам точно. Но се губи голяма платформа. Губим гъвкавост, а самолетоносачите по същество са плаващи въздушни бази в открития океан, които ни дават способността да проектираме сила там, където е нужно. Губи се и значителна способност за командване и управление. Така че – да, създава се празнина. Не е невъзможно да се запълни. Предполагам, че ще успеем, но определено има отслабване и се надявам, че заменяме един с един.

В: Има ли нещо, което не попитах и искате да кажете?

О: Не, беше доста изчерпателно.

Зелените барети тестват футуристичен дулен спирач по време на учения в Индиана

🇺🇸 10-а въздушно-десантна група на Специалните сили на САЩ е забелязана да използва снайперска пушка, оборудвана с футуристично дулно устройство, по време на учение за валидиране в градския тренировъчен център „Мъскататък“ в щата Индиана.

Според официалното описание към снимката: „Зелените барети от 2-ри батальон на 10-а група специални сили осигуряват охрана от покрив като част от обучение за проникване по време на учение в Индиана на 2 март 2026 г. Техниките за пробив позволяват на Зелените барети бързо и ефективно да влизат в сгради по време на мисии, поддържайки сигурност, инерция и тактическо предимство.“ На снимката може да бъде видян снайперист на позиция, чиято пушка е снабдена с отличително устройство, определено от военни наблюдатели като мултифункционално дулно устройство (MFMD).

Според Abraxas Spa, организация, която следи оборудването на елитните части, системата се описва именно като MFMD. Разработена е от Strategic Sciences, откъдето смятат, че традиционните дулни компоненти често изискват компромис между потискане на звука, намаляване на дулния пламък и контрол на отката.

„Остарелите дулни устройства налагат избор: звук ИЛИ пламък ИЛИ откат“, казва производителят и добавя: „MFMD третира и трите фактора като единна система. Чрез управление на енергията и газовия поток като интегрирана архитектура, MFMD осигурява ефективно потискане на пламъка, контрол на отката и намалява значително звука, без да увеличава дължината на оръжието или да добавя нови негативи.“

Системата е проектирана като комбинирано решение, интегриращо множество функции в едно устройство, вместо да разчита на отделни заглушители, пламегасители или дулни спирач-компенсатори. От техническа гледна точка дулните устройства оказват влияние на начина, по който газовете напускат цевта след изстрел. Класическите заглушители намаляват шума, но често увеличават дължината на оръжието, докато дулните спирачки намаляват отката, но могат да засилят ударната вълна и видимата сигнатура.

Подходът на MFMD цели да контролира газовия поток и енергията по единен начин, стремейки се да намали видимия пламък, да контролира отката и да понижи акустичния отпечатък едновременно. Според наличните данни устройството има нетрадиционен дизайн, който включва архитектура на заглушител с проходен поток (flow-through). Модулът на заглушителя е монтиран на цевта, като предната секция се фиксира към дулното устройство, създавайки компактна конфигурация.

Смята се, че системата е произведена чрез техники за 3D принтиране, което позволява сложна вътрешна геометрия, трудна за изработка по стандартните методи. Дизайнът се приписва на Ръс Оливър, а проектът е разработван при строги ограничения преди публичната си поява. Специалните сили на САЩ често изпитват нови технологии в тренировъчна среда преди по-широкото им въвеждане, особено различни системи, които оказват пряко влияние върху боравенето с оръжието, оцеляването или изпълнението на мисията.

Американски спецчасти са извършили десант в западен Ирак.

🇺🇸🚁🇮🇶 Специалните сили на САЩ са провели десант в пустинни райони на иракските провинции Анбар, Наджаф и Кербала, което е довело до сблъсъци с иракските сили, при които един войник е загинал, а други двама са ранени, разкриха пред Rudaw официални лица и източници от сферата на сигурността.

Съвместното оперативно командване на Ирак потвърди, че военна част е попаднала под атака по време на операция в пустинната зона между Кербала и Наджаф.

В официално изявление се посочва, че „сили от Оперативното командване на Кербала, докато са провеждали операция по издирване в пустинния район между провинциите Кербала и Наджаф в ранните часове на деня, са били подложени на въздушен удар и обстрел, довели до мъченическата смърт на един боец и раняването на други двама“. Инцидентът е описан като „осъдителен и достоен за съжаление“.

От командването допълниха, че е сформирана комисия за установяване на обстоятелствата около инцидента с цел „предприемане на подходящи правни действия“ и описаха акта като „нарушение и неоправдано действие“, с което ще се „постъпи съгласно приложимите военни закони и обичаи“.

Длъжностни лица заявиха пред Rudaw, че инцидентът е бил предшестван от десант на американски сили в отдалечени пустинни райони близо до границите на трите провинции.

Висш служител по сигурността в провинция Кербала също потвърди пред Rudaw в четвъртък, че американски специални части са кацнали в района на Шанана, разположен на пресечната точка между Ал-Нухайб, Наджаф и Кербала. Източникът посочи, че са възникнали сблъсъци с иракските сили, реагирали на десанта, в резултат на което има загинали и ранени сред личния състав на иракската армия.

Според информация от служител в окръг Рутба, провинция Анбар, американските сили са извършили десант в няколко стратегически места рано сутринта в сряда и в момента са разгърнали сили на две отделни позиции в окръга. Източникът споделя, че когато части на иракската гранична охрана са се опитали да се приближат до мястото на десанта, те са били посрещнати с огън, при което граничари са били ранени, а четири автомобила на граничната полиция са изгорени.

Стана ясно още, че при приближаването на иракските сили за разследване на случая са избухнали сблъсъци, при които един иракски войник е загинал, а двама са ранени.

Бившият депутат Хасан ал-Джанаби, който оглавява службата по държавните въпроси в шиитското движение „Хикма“, заяви пред Rudaw, че силите са американски и са провели десант в пустинните зони между Наджаф и Кербала.

„Тези сили са американски и кацнаха в пустинните райони между Наджаф и Кербала. Когато иракска част се приближи до тях на разстояние от 2 км, те бяха обстрелвани от американците, което доведе до мъченическата смърт на един войник и раняването на други двама, като бяха опожарени и две машини Humvee на иракската армия“, каза Джанаби. Той добави, че остава неясно дали десантът е с цел военна операция или събиране на разузнавателни данни, но подчерта, че официалните лица са сигурни, че това са американски, а не израелски сили.

Мястото на десанта е в района на Шанана, на около 40 км от подрайон Нухайб и района Члабат на границата на окръг Рутба. Мястото се намира на около 100 км от центъра на Рутба и между него и саудитската граница.

Районът попада в оперативната отговорност на дивизия „Имам Али“ (2-ра бригада) от Силите за народна мобилизация (PMF) в пустините на Наджаф, както и на бригада „Абас“ в пустинята Нухайб.

Иракски доклад относно инцидента, получен от Rudaw, показва, че първият сигнал е дошъл от овчар в района, който съобщил, че е видял неизвестна сила в Шанана, на около 40 км навътре в подрайон Нухайб. Посочва се, че силите са пристигнали с няколко хеликоптера и определен брой бронирани машини Humvee.

Абдулкарим Халаф, бивш говорител на главнокомандващия въоръжените сили на Ирак, отбеляза пред местни медии, че силите за сигурност са били алармирани от пастири за присъствието на „чуждестранни сили“, които са десантирали по въздух в района.

Той уточни, че иракските сили са се придвижили за проверка, но са били обстрелвани от разстояние около 18 км от мястото на десант. Случаят се проследява на най-високо ниво в Съвместното оперативно командване, добави Халаф.

Окръг Рутба, най-големият по площ в Ирак, заема стратегическо географско положение в далечния запад на страната. Той включва подрайони Ал-Уалид и Ал-Нухайб, като последният граничи със Саудитска Арабия.

Инцидентът се случва в момент, в който Ирак все попада в кръстосания огън на ескалиращия конфликт между коалицията Израел-САЩ и Иран. Ирак и Иракски Кюрдистан категорично отхвърлиха използването на тяхната територия като плацдарм за нападения срещу съседни държави и осъждат атаките срещу своите територии.

АТЕШ компрометира базата на специално звено в окупирания Севастопол.

🇺🇦🕵️‍♂️🇷🇺 Агенти на украинското партизанско движение АТЕШ проведоха успешно разузнаване на специално звено в окупирания Севастопол, отговарящо за охраната на Керченския мост.

По-рано днес движението съобщи, че събраните разузнавателни данни е предадена на Въоръжените сили на Украйна.

Агентите са провели разузнаване на базата на 102-ри отделен отряд за специални операции към Черноморския флот на Руската федерация – военна част, чиято задача е да противодейства на подводни диверсионни сили. Въпросният отряд е постоянно разположен в залива Костянтинивска в Севастопол.

По време на операцията партизаните са проследили движението на гумена лодка с руски специални сили, която вероятно се е завръщала от изпълнение на задача. Информация от публични източници потвърждава прякото участие на това звено в охраната на Керченския мост – логистична артерия за руските военни сили.

„Освен това беше заснет военен автомобил и група военнослужещи, придружаващи спецчастите. Успяхме да установим местоположението на всички кейове, наблюдателния пост, другите лодки и превозни средства в частта“, се казва в съобщението.

АТЕШ заяви, че компрометирането на този военен обект ще отслаби значително защитата в района на Кримския мост и ще намали общото присъствие на окупационните сили на полуострова. Всички събрани данни са били предадени официално на съответните структури на украинските въоръжени сили.

По-рано агенти на АТЕШ саботираха критична жп линия в Република Чувашия в източната част на Европейска Русия, в Приволжкия федерален окръг, което доведе до временно спиране на влаковете с военни товари, пътуващи към фронтовата линия.

Нов украински рейд на Тендровската коса унищожи руска техника

🇺🇦⚔️🇷🇺 Специални части към Главното управление на разузнаването (ГУР) извършиха нощен рейд на Тендровската коса по бреговете на окупираната територия на Херсонска област, което доведе до унищожаване на руска верижна машина DT-10 „Витяз“.

Съобщава се, че военнослужещи от Морския център за специални операции „Викинг“ са провели десант, по време на който са заложили мини.

DT-10 „Витяз“ е верижна амфибийна машина, използвана от руската армия за транспорт на войски, оръжие и боеприпаси до позиции на фронта. Руското министерство на отбраната не е споменавало инцидента в ежедневния си брифинг.

По данни на ГУР, това не е първата украинска операция на Тендровската коса. В нощта на 28 юли специални части от Департамента за активни действия на ГУР проведоха успешна бойна операция в северната част на Черно море – на Тендровската коса, която има важно стратегическо значение.

Тендровската коса е пясъчен остров с дължина 65 км и широчина до 2 км, разположен в северната част на Черно море, който минава между едноименния залив и останалата част от морето. На запад островът има коса, наречена Били Кучухури, простираща се на изток към полуостров Ягорлик Кут.

Административно Тендровската коса принадлежи на украинската Херсонска област. Ако задържат контрола си върху нея, украинските войски ще могат от там да обстрелват окупираната половина на Херсонска област източно от Днепър и окупирания Крим.

Елитен отряд на военното разузнаване на Южна Корея търси нови кадри.

🇰🇷 Korea Defense Intelligence Command, най-потайното подразделение на военното разузнаване на Южна Корея (KDIC), за първи път обяви търсене на нови кадри.

На 25 август 2025 г. Korea Forces Network (KFN), официално медийно издание на военните в Южна Корея, публикува видео за набиране на кандидати за сержанти. В обявата се посочва, че за позиция могат да кандидатстват мъже на възраст между 18 и 29 години със завършено средно образование, което представлява рядко публично разкритие за отряд, който по традиция е изолиран от обществения поглед.

KDIC, което пряко подчинено на Министерството на националната отбрана, е било център на най-чувствителните военни операции на страната. Въпреки че подробности за дейността му остават строго класифицирани, единицата е известна с участието си в тайни мисии в Северна Корея и чужбина, включително събиране на човешка информация (HUMINT), контраразузнаване и директни действия.

Оперативното ядро включва две елитни формирования: Headquarters of Intelligence Detachment (HID) – армейско подразделение, и Navy’s Underwater Demolition Unit (UDU). Заедно те образуват Специалните батальони за мисии, изпълняващи най-трудните задачи на KDIC, обучени да оперират зад линиите на врага и считани за едни от най-способните сили на въоръжените сили на Република Корея.

Новата публична кампания за набиране е изключително необичайна и вероятно отразява променящи се отбранителни приоритети и нужда от увеличаване на капацитета на фона на нарастващото напрежение на Корейския полуостров.

KDIC е част от по-широка разузнавателна структура под шапката на Korea Defense Intelligence Agency (KDIA), която включва и Отряд 777, фокусиран върху радиоелектронно разузнаване (SIGINT). Заедно те формират основата на стратегическото разузнаване на Южна Корея.

Съобщението за кандидатите е ясно: приетите ще се присъединят към елитен кадър, отговарящ за някои от най-критичните мисии за отбраната на страната. Материалът призовава способни лица да „служат на бъдещето“ на разузнавателните сили.

Неуспешна мисия на Navy SEALs в Северна Корея през 2019 г. илюстрира рисковете на тайните операции

Военен водолаз и специален оператор от SEAL Delivery Team 2 провеждат операции с мини-подводница за сертифициране на оборудване на ракетна подводница с ядрено задвижване USS Florida (SSGN 728). Сертифицирането на оборудването позволява на операторите да изпълняват реални мисии по всяко време и навсякъде.
📸 Снимка: U.S. Navy / Andrew McKaskle

🇺🇸🌊🇰🇵 През зимата на 2019 г. група морски тюлени се появи от тъмните води на океана и достигна скалист бряг в Северна Корея. Целта им беше високо секретна: да инсталират електронно устройство, с което САЩ да прихващат комуникациите на лидера на страната Ким Чен-ун по време на преговори с президента Тръмп.

Мисията можеше да осигури безценни данни, но включваше американски сили на корейска територия – риск, който ако бъде разкрит, можеше да срине преговорите или да предизвика криза с пленници и военен конфликт с ядрена държава. Затова операцията изискваше пряко одобрение от президента.

За задачата беше избран Red Squadron на SEAL Team 6 – същият отряд, който ликвидира Осама бин Ладен. Командосите тренираха в продължение на месеци в американски води, провеждайки репетиции, симулиращи студени океански течения, скалист бряг и навигация в тъмнината. Те се обучаваха в използване на мини-подводници, спускане под вода, монтаж на устройства и сигурно изтегляне, като всеки елемент трябваше да бъде изпълнен перфектно.

Дори за опитните тюлени мисията беше изключително трудна: трябваше да преживеят часове в ледено студена вода с температура около 4 градуса по Целзий, да заобиколят охраната на брега, да монтират електронното устройство и да се върнат, без да ги забележат. За целта използваха специални водоустойчиви костюми с отопление, маски и апарати за дишане под вода, както и оръжие и патрони, които остават „невидими“ за следи и идентификация.

Планът включваше ядрена подводница, от която щяха да спуснат две мини-подводници, всяка от които с размер на косатка, носеща по осем командоса. Те трябваше да се придвижват потопени във вода, използвайки сензори за навигация, за да стигнат брега. Всички операции се извършваха почти на сляпо – без дронове и с ограничени сателитни изображения, които идваха със забавяне и ниска резолюция. Всеки един сигнал можеше да издаде позицията им, така че комуникацията с командния център беше силно ограничена.

Подготовката включваше и анализ на морските и брегови модели: кога и къде се движат лодки, кога е минимално движението на рибари, и най-подходящото време за навлизане през нощта. Така командосите се надяваха да достигнат брега незабелязани.

Командос от Navy SEAL Team 6 наблюдава движението на бунтовници от покрива на пункт за наблюдение в Рамади, провинция Анбар в Ирак, 21 януари 2007 г. С ежедневните битки между бунтовници и американските сили, провинцията беше свидетел на най-високите нива на жертви във войната. САЩ разположиха подкрепления в региона, за да се справят с бунтовете.
📸 Снимка: John Moore/Getty Images

През февруари 2019 г. подводницата се доближи до корейския бряг и пусна мини-подводниците на около 100 метра от сушата. Командосите излязоха във водата и се придвижиха към крайбрежната зона, смятайки, че са сами. Малки неточности: неправилно паркиране на една от двете подводници и шум от мотора при корекция на позицията, вероятно привлякоха вниманието на местна лодка.

На брега се оказаха двама или трима корейци, които командосите погрешно сметнаха за охрана. Без време за преценка, те откриха огън и всички на борда бяха убити, след което телата им бяха върнати във водата, за да не бъдат открити. Мисията за поставяне на устройството бе прекратена, а командосите се оттеглиха към мини-подводниците и бяха извлечени от ядрена подводница, без да понесат загуби.

След операцията американските разузнавателни спътници засекли значителна военна активност в района, но Северна Корея не направи публични изявления. Самата среща на върха между Тръмп и Ким във Виетнам беше проведена, но приключи без сделка, а ракетните изпитания на Пхенян бяха подновени.

Мисията разкрива презвикателствата при специални операции: SEALs имат множество блестящи успехи, включително ликвидирането на бин Ладен и спасяването на заложници, но имат и история на провали при сложни мисии, често прикривани от обществеността. Подобни операции са много рискови, особено срещу враг с около 8 000 артилерийски установки и ракети, насочени директно срещу американски войски в Южна Корея, както и ядрени способности, достигащи САЩ.

След провала беше проведен таен военен преглед, оправдал действията на SEALs по правилата за водене на бой, но констатира, че комбинация от непредвидени обстоятелства са довели до провал на мисията. Белият дом и Конгресът не бяха уведомени за операцията, което повдига въпроси за контрол и законност при високо рискови тайни операции.

Мисията подчертава колко трудно е за САЩ да проникнат в Северна Корея и колко ценна може да бъде информацията за Ким Чен-ун, който продължава да разширява ядрения си арсенал. Към днешна дата САЩ оценяват, че Северна Корея разполага с около 50 ядрени бойни глави и ракети, способни да достигнат западното крайбрежие на Северна Америка, а Ким иска „експоненциално“ увеличение на програмата си.

Тази мисия показва и уязвимостта на САЩ при разузнавателни мисии в затворени държави, които могат да поставят дори най-опитните командоси в ситуации, в които всяка грешка може да крие катастрофални последици. SEALs остават ключов актив за американските елитни операции, но случаят в Северна Корея напомня, че дори най-добре планираните мисии могат да се провалят в резултат на комбинация от технологични ограничения, непредвидими обстоятелства и човешки фактор.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп се среща с върховния лидер на Северна Корея Ким Чен-ун в демилитаризираната зона на границата между Северна и Южна Корея, 30 юни 2019 г.
📸 Снимка: REUTERS/Kevin Lamarque

Специалните сили на ГУР ликвидираха 334 руски войници зад вражеските линии в Сумска област

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украински специални сили ликвидираха над 330 руски военнослужещи в операция на разсъмване зад вражеските линии. Според Главно управление на разузнаването (ГУР) руското настъпление срещу Сумска област е било „напълно спряно“, когато войници от елитното звено „Тимур“ проникват във вражески позиции и успяват да убият много войници в близък бой, подкрепени по въздух от координирани удари с артилерия и дронове.

ГРУ не посочи точната дата или място на сражението, но през последните седмици настъплението на руските сили в региона е спряно поради силната съпротива на Украйна. Видео, разпространено от военното разузнаване на Киев, показва украински бойци, приближаващи се до целта с хеликоптер на ниска височина, преди да атакуват в горска местност с картечници и гранатомети и автомати. Чуват се също експлозии и викове, докато украинската артилерия обстрелва вражеските позиции, а телата на загинали лежат по земята.

Извън гористата местност военнослужещи от „Тимур“ бяха видяни да се движат с висока скорост в открити камиони по черни пътища и да изстрелват дронове от ръка. Прехванати радиокомуникации разкриват, че обхванатите от паника руски войници са отказали да щурмуват украинските позиции, „оправдавайки се с измислени причини“.

Според ГРУ най-малко 334 руски войници са били убити, а други 550 са ранени. Видеото завършва с посланието: „Въоръжената борба продължава! Слава на Украйна!“ Съобщава се, че тази операция е нарушила доставките на храна и боеприпаси за руските войски.

В бойните операции взеха участие следните подразделения, намиращи се под командването на специален отряд „Тимур“:

• подразделение „Химера“
• подразделение „Юнгер“
• подразделение „Стугна“
• подразделение „Сибирски батальон“
• подразделение „Арата“
• подразделение „1514“
• подразделение „Парагон“
• подразделение „Арт Дивизия“
• подразделение „Рейвън Груп“
• 6-ти отряд за специални операции
• рота за разузнавателно-ударни безпилотни системи „Първа линия“

Руските сили навлязоха в Сумска област по-рано тази година, след като си върнаха почти цялата територия на Курска област на Русия, намираща се точно отвъд границата, с цел да създаване на „буферна зона“ по североизточната граница. Украйна твърди, че е спряла руското настъпление и дори си е върнала контрола върху някои села.

В понеделник руският военен блогър Северний съобщи, че руски части са били обкръжени в района на Олексиивка. „Обкръжени сме. Вода от три страни, а украинците от четвъртата“, написа той.

Елитният отряд „Тимур“ е командна структура в състава на ГУР, координираща редица специални операции. Групата носи името на своя лидер подполковник Тимур, който заби украинското знаме в Крим за първи път от 10 години насам по време на специална операция през миналия август. През март 2024 г. Wall Street Journal съобщи, че оператори от „Тимур“ се сражават активно срещу руски наемници и подкрепяните от тях сили в Судан.

Израелската компания Robotican достави десетки хибридни дронове ROOSTER на европейски специални части

🇮🇱 Израелската отбранителна компания Robotican обяви успешната доставка на десетки от своите хибридни безпилотни системи ROOSTER на европейски сили за специални операции, звена за интервенция и пехотни части.

В изявление на компанията се посочва, че ROOSTER е получил и официална регистрация в НАТО, което подчертава статута му на доверено решение, отговарящо на военните стандарти на Алианса. Компанията изтъкна приемането му от Министерството на отбраната на Израел и Командването на вътрешния фронт, както и от елитни части в Европа и САЩ, като доказателство за нарастващата му роля в съвременните операции.

„ROOSTER е разработен като стратегически отговор на нарастващата необходимост от прецизно разузнаване в предизвикателни среди, където достъпът е ограничен, а ситуационната осведоменост е от критично значение. Давайки възможност на силите да събират критични данни преди оперативна инвазия, той значително намалява риска и подобрява планирането на мисиите“, заяви Хагай Балшай, главен изпълнителен директор на Robotican.

ROOSTER е компактен, хибриден тактически дрон, проектиран за действие в сложни и ограничени среди, който съчетава в себе си въздушна маневреност с роботизирана наземна мобилност. Неговата уникална способност да преминава между полет и търкаляне позволява провеждането на енергийно ефективни операции на закрито, под земята и в пространства без GPS сигнал.

Защитната клетка на системата ѝ позволява да се търкаля по неравен терен и да достига до места, недостъпни за конвенционалните дронове. Оборудван с дневни/нощни инфрачервено-чувствителни камери, видими и IR осветители, и сменяеми полезни товари – включително термовизионни камери и сензори за опасни материали – безпилотникът осигурява универсални инструменти за тактическо разузнаване, операции по търсене и спасяване в градска среда, реагиране при опасни материали и инспекции за промишлена безопасност.

От Robotican посочват, че системата поддържа стабилни MESH комуникации, позволяващи на до три единици да работят заедно дори в среди без външна свързаност. С типична продължителност на мисията от 90 минути и до 5 часа в режим на готовност, платформата предлага широка оперативна гъвкавост.

Лек и изключително здрав, ROOSTER е проектиран за бързо разгръщане. Побира се в тактическа раница и може да се управлява от един-единствен оператор, давайки на малките единици незабавна ситуационна осведоменост, като същевременно свежда до минимум излагането на риск.

Служители на компанията подчертаха, че регистрацията в НАТО укрепва допълнително позицията на системата като практически доказан актив за съюзническите сили. Приемането на системата в Европа подчертава нарастващото търсене на автономни системи, способни да работят във влошени или напълно недостъпни среди, където човешкият достъп е ограничен, а нивата на риск са високи.

165 военнослужещи от Мали преминаха интензивно обучение от 2-ра парашутна пехотна бригада на Мароко.

🇲🇦🤝🇲🇱 В знак на все задълбочаващо се военно сътрудничество, първата група от 165 военнослужещи от въоръжените сили на Мали бяха изпратени в мароканският град Бен Гериер за интензивна подготовка под ръководството на експерти от 2-ра парашутна пехотна бригада на Кралските въоръжени сили на Мароко.

Обучението включваше напреднали курсове по тактически парашутни скокове и въздушно-десантни операции, насочени към повишаване на способностите на въоръжените сили на страната за справяне със предизвикателствата пред сигурността в региона.

Държавната телевизия на Мали (ORTM) проследи тренировъчния процес и излъчи кадри с малийски войници, преминаващи интензивна подготовка под указанията на военни експерти от Мароко. Това е първата група от малийски военнослужещи, която в близко бъдеще ще бъде последвана от следваща група от около 500 души, които се очаква да се присъединят към тренировъчни центрове в Мароко.

Военното сътрудничество между двете страни не се ограничава единствено до парашутни скокове и подготовка на въздушно-десантните войски, а също така включва обучение за оптимално използване на дронове – област в която Мароко разполага с богат опит. Тези учения са част от военната помощ, която кралството предоставя на страните от Сахел, за да ги подпомогне в опазването на границите и справянето със заплахите за сигурността, особено от набиращите сила джихадистки групировки.

Тази подготовка отразява стратегическата дълбочина на военните връзки между Мароко и Мали и подчертава ключовата роля на кралството в подкрепа на стабилността в региона на Сахел.

Сирийските демократични сили проведоха церемония по дипломиране на 64 бойци от специалните сили.

🇸🇾 Военната академия на водените от кюрди Сирийски демократични сили (SDF), публикува видео от церемонията по дипломиране на 64 бойци от специалните сили „Командос“, която беше проведена във вторник.

Според публикация на официалната пресслужба на SDF, обучението е продължило два месеца, през които бойците са преминали през политически, идеологически и специализирани военни занятия, характерни за силите на „Командос“, целта на които е повишаване на бойната готовност и достигане на най-високо ниво на оперативна ефективност.

Подчертава се, че бойците са напълно готови „да защитават родната земя както от външни агресии от страна на алчни държави, така и от вътрешни заплахи, идващи от терористични клетки, които са се поставили в услуга на врага“.

На церемонията по дипломирането присъстваха висши командири от SDF, както и представители на граждански и военни институции и роднини на бойците. Събитието започна с една минута мълчание в памет на мъчениците, последвана от военен парад, в който участваше десантна бронирана машина FNSS ACV-15, пленена от турската армия.

Махмуд Кърмог, командир от SDF, произнесе реч, в която поздрави бойците за дипломирането и почете саможертвата на загиналите. Той призова завършилите академията да продължат по пътя на борбата, като подчерта, че това е единственият начин да се спрат „амбициите на врага към нашите земи и да се запазят постиженията на революцията и мъчениците в северна и източна Сирия“.

Великобритания изпраща специалните сили на терен в Украйна?

Емблемата на британската бойна група върху униформата на британски войник по време на мащабни учения като част от операцията за засилено предно присъствие (eFP) на НАТО в лагера на естонската армия Тапа близо до Раквере, 6 февруари 2022 г.
📸 Снимка: Alain Jocard / AFP

🇬🇧🤝🇺🇦 Военнослужещи от Специалните сили на Обединеното кралство са получили заповед да бъдат в готовност за изпращане в Украйна, където ще участват в мироопазващата мисия, съобщи iNews, позовавайки се на двама военни източници, запознати с директивата.

Британското издание съобщи, че военни плановици, под ръководството на управляващия кабинет, са инструктирали елементи от специалните сили да се подготвят за мобилизация в Украйна, и добави, че командният център за военно планиране, по-известен като Постоянен съвместен щаб (PJHQ), е получил директиви миналата седмица да подготви персонал и ресурси за разполагане, включващи резервисти от специалните сили.

Министерството на отбраната на Обединеното кралство отказа коментир по докладите, посочвайки като причина „дългогодишна политика на последователни правителства да не коментират дейността на специалните сили“.

iNews спекулира, че британското правителство иска мироопазващата мисия да бъде ръководена от специалните сили, тъй като те могат да бъдат разположени бързо, без да е необходимо одобрение от Камарата на общините. Изданието не уточни за кои подразделения на специалните сили се прилагат директивите.

Последното развитие идва в момент, когато британският премиер Кийр Стармър събра подкрепа за разполагането на мироопазващи сили в Украйна и налагането на потенциално мирно споразумение с помощта на „коалиция на желаещите“ – държави, готови да изпратят войски на терен, която трябва да се срещне в четвъртък в Лондон, за да обсъди колективните усилия в подкрепа на Киев.

Обединеното кралство и Франция вече се ангажираха да изпратят войски в Украйна, за да помогнат за гарантиране на мирно споразумение, но само при условие, че бъде сключено 30-дневно примирие.

На 15 март обаче Стармър заяви, че наблюдението на спирането на огъня първоначално ще разчита на сателитно наблюдение и няма да въвлича незабавно разполагане на войски, поставявйки въпроса с докладите за разполагане на специални сили под въпрос.

По-рано американският президент Доналд Тръмп подчерта, че е отворен към идеята за европейски миротворци на украинска територия. Междувременно Русия многократно е показвала, че не желае да приеме подобна идея.

Либийската национална армия на Хафтар проведе учения в Беларус.

🇱🇾🤝🇧🇾 Медийният отдел на Либийската национална армия обяви пристигането на нова група от 36-и специални сили на международното летище Бенина в Бенгази. Това подразделение, свързано с Генералния щаб на Сухопътните войски, премина успешно курсове за повишаване на квалификацията в Република Беларус.

От дивизията подчертаха, че обучението е включвало интензивни програми, предназначени за повишаване на бойната ефективност и готовността за изпълнение на различни военни задачи с високо ниво на умения.

Тази инициатива е част от ангажимента на въоръжените сили за укрепване на техните способности чрез подготовка на квалифициран и специализиран персонал, използващ най-новите военни техники.

Либия е в хаос от свалянето на дългогодишния диктатор Муамар Кадафи през 2011 г. Страната от години е разделена между съперничещи си администрации.

Икономиката на Либия, силно зависима от петрола, пострада поради продължаващия конфликт. Нестабилността доведе до колебания в производството и цените на черното злато, което оказва влияние върху световния пазар на петрол и икономиката на Либия.

Конфликтът доведе до значителна хуманитарна криза в страната, с хиляди убити хора и много други разселени. Мигрантите и бежанците, използващи Либия като транзитен пункт към Европа, също са изправени пред тежки условия.

Планираните избори за декември 2021 г. бяха отложени поради разногласия относно избирателните закони и допускането на конкретни кандидати. Забавянето породи опасения за осъществимостта на мирен политически преход.

Въпреки прекратяването на огъня сигурността остава сериозен проблем поради спорадичните боеве и присъствието на наемници и чуждестранни бойци. Обединяването на военните и премахването на чуждите сили са решаващи предизвикателства.

Израел разкри подробности за операцията по унищожаване на иранския ракетен завод в Сирия.

🇮🇱 В четвъртък израелските военновъздушни сили разкриха подробности и кадри от една от най-дръзките и сложни операции на командоси, при която 120 членове на специални части нахлуха и унищожиха подземен ирански завод за производство на ракети дълбоко в Сирия през септември.

По това време режимът на Башар ал-Асад все още беше на власт в Сирия, а Израел все още не беше започнал опустошителната си кампания срещу ливанската групировка Хизбула.

Някои от подробностите за операцията от 8 септември, съобщени по-рано от чуждестранни медии, включително името на операцията, става ясно, че са грешни или леко неточни.

Нападението, наречено от израелските отбранителни сили „Операция много начини“, имаше за цел да унищожи подземно съоръжение, използвано от Иран за производство на прецизни ракети за ливанската Хизбула и за режима на сирийския президент Башар ал-Асад.

Съоръжението, наречено от военните “Дълбок слой”, е вкопано в планина в Центъра за научни изследвания, известен в района на Масиаф, западно от сирийския град Хама. Мястото се намира на повече от 200 километра северно от израелската граница и на около 45 километра от западното крайбрежие на Сирия.

Израелските отбранителни сили заявиха, че обектът е бил “водещият проект” на Иран в усилията му да въоръжи терористичната групировка Хизбула.

Атаката е извършена успешно от елитната част Shaldag на израелските военновъздушни сили, заедно с отряда за търсене и спасяване 669. Няма ранени войници по време на цялата операция.

Разкритието идва седмици след падането на режима в Сирия, който беше тясно свързан с Иран. Башар Асад позволи на Техеран да използва Сирия за производство и доставка на оръжия на Хизбула. Иранските сили се изтеглиха от Сирия, след като загубиха своя близък съюзник.

Иранското съоръжение

Иран започна да планира „Дълбок слой“ през 2017 г., след като израелски въздушен удар срещу съоръжението през същата година извади от строя завод за производство на ракетни двигатели, който беше разположен над земята.

Надземният производствен обект е бил използван за снабдяване на Хизбула с много от снарядите, които в крайна сметка щеше да използва срещу Израел в трансграничния обстрел, започнал на 8 октомври 2023 г., ден след терористичните атаки на Хамас в южен Израел.

Унищожаването на този обект, както и други израелски удари в Сирия, насочени към оръжейни доставки за Хизбула, накараха Иран да преосмисли стратегията си, според военните, и да създаде наново подземен обект, който да бъде безопасен от израелски удари.

Съоръжението, което Иран построи, се намира на 70-130 метра под земята, което го превръща в практически невъзможно да бъде унищожено от въздуха.

Иранските строителни дейности в изследователския център започнаха в края на 2017 г. Израелски военни споделиха, че са имали разузнавателна информация за съоръжението от момента, в който е започнало неговото строителство.

До 2021 г. Иран завърши изкопните и строителните работи и започна да доставя оборудване за масово производство на ракети. През следващите години продължават доставките на оборудване и провеждането на изпитания на производствената линия.

Съоръжението е изградено във формата на подкова, с един вход от страната на планината за суровини и изход наблизо за готовите ракети. Трети вход в съседство с тези два е използван за логистика и за достигане до офиси вътре в съоръжението. Офисната част също е свързана с производствената част вътре.

По дължината на подковата имаше най-малко 16 стаи, в които се помещаваше производствената линия за ракетите, от планетарни миксери за ракетно гориво до конструкция на тялото на ракетата и помещения за боядисване.

Съоръжението все още не е било напълно активно, когато Израел започна операцията срещу него, но според военните то е било на финалния етап от обявяването му за работоспособно от Иран. Най-малко две ракети бяха успешно произведени като част от тестовете, а ракетните двигатели вече се произвеждаха масово.

“Цахал” прецени, че съоръжението би се използвало за производство на между 100 и 300 ракети годишно, включително ракети с голям обсег с обсег до 300 километра, ракети с прецизно насочване с обсег до 130 километра и ракети с малък обсег от 40-70 километра.

Военните смятат, че съоръжението, разположено сравнително близо до границата с Ливан, е трябвало да замени иранските доставки на ракети и части от собствената му територия до Ливан през Ирак и Сирия. През годините тези конвои многократно бяха мишена на израелски въздушни удари. Разстоянието, което оръжията трябва да изминат от новото съоръжение, за да достигнат до Хизбула, щеше да е много по-малко.

Подготовка за удар

Общата идея за нападение и унищожаване на съоръжението започна да се оформя преди години, но едва с началото на настоящата многофронтова война, висшите израелски служители започнаха да го разглеждат като сериозна възможност.

“Шалдаг” (Звено 5101) на израелските военновъздушни сили (IAF) беше избран за ролята поради неговите способности и обучение, както и защото IAF смяташе, че ще бъде по-ефективно да извърши операцията, използвайки собствените си специални сили, а не командоси от сухопътните сили или флота.

Два месеца преди провеждането на операцията, членовете на “Шалдаг” и Звено 669 вече тренират за нея чрез пробиване на различни модели и сценарии, за да гарантират, че ако нещо не върви по план, винаги ще има резервен такъв.

Обучението беше проведено едновременно с кампанията срещу Хамас в Ивицата Газа и докато IAF нанасяха удари в Ливан и се защитаваха срещу ежедневните обстрели с ракети и дронове от Хизбула и други милиции, подкрепяни от Иран.

Самото обучение се смяташе от IAF за високорисково, тъй като отнемаше твърде много внимание и ресурси на фона на войната и ако беше взето решение операцията да не бъде извършена, щеше да е чиста загуба на време.

Усилията на разузнаването бяха засилени преди операцията, за да бъде планирано точното място на кацане на войниците, как ще влязат и ще унищожат съоръжението, какво е разположението на обекта и пред какви заплахи могат да се изправят – включително сирийската противовъздушна отбрана системи и сухопътните сили на страната.

И накрая, трябваше да се определи датата на операцията. 8 септември 2024 г. беше избран поради безброй причини, сред които ясните метеорологични условия за хеликоптерите на израелските военновъздушни сили, превозващи войските.

График на нападението

Вечерта на 8 септември 100 членове на “Шалдаг” и още 20 членове на “Звено 669” се качиха на четири тежки транспортни хеликоптера CH-53 “Yasur” и потеглиха от въздушна база в Израел за Сирия.

Към тях се присъединиха още два щурмови хеликоптера за непосредствена въздушна подкрепа, 21 бойни самолета, пет дрона и 14 разузнавателни самолета и други видове летателни апарати. Други 30 самолета чакаха в Израел в готовност, в случай че нещо не върви по план.

Шестте хеликоптера прелетяха над Средиземно море далеч от бреговете на Ливан, преди да преминат в Сирия над собственото ѝ крайбрежие. Хеликоптерите летяха необичайно ниско, за да избегнат сирийските радари и системите за противовъздушна отбрана.

В този момент Масиаф разполагаше с втората най-висока концентрация на противовъздушна отбрана в Сирия след столицата Дамаск, с десетки радари и отбранителни системи, които можеха да открият и атакуват израелските самолети. Някои от радарите бяха унищожени при предишни удари на IAF в Сирия и не бяха ремонтирани до 8 септември.

Като допълнение към сложността на нападението, руските сили поддържаха значително военно присъствие на сирийското крайбрежие със собствени системи за противовъздушна отбрана.

Само 18 минути отне на хеликоптерите да прелетят от брега до съоръжението, през което време те не бяха открити. В същото време изтребители и безпилотни самолети на IAF заедно с ракетни катери на ВМС започнаха голяма вълна от удари, насочени както към съоръжението, така и към няколко други обекта на сирийска територия. Ударите имаха за цел да маскират приближаването на хеликоптерите, но и да подмамят сирийските военни да повярват, че това е редовна израелска атака, стотици от които бяха извършени през годините, включително срещу Масиаф.

Някои от ударите тази нощ бяха насочени към примамване на сирийски войници далеч от CERS, въпреки че бяха идентифицирани десетки, които започваха да се приближават до съоръжението, когато нападението започна. Удари бяха извършени и срещу пътищата и всеки, който се опита да стигне до мястото.

Първият от хеликоптерите CH-53 “Yasur” кацна близо до входа, оставяйки няколко командоси на “Шалдаг”, докато други два хеликоптера едновременно кацнаха на друга позиция в района с изглед към научния център. Четвъртият хеликоптер стоя на изчакване отзад за няколко минути, преди да кацне на мястото на първия, оставяйки допълнителни войници.

След това четирите хеликоптера отлетяха към други позиции в района, където кацнаха и изчакаха над два часа 100-те командоси да изпълнят мисията си.

20-те члена на “Звено 669”, които все още бяха на борда на хеликоптерите, трябваше да влязат в действие, ако някой от командосите е ранен. Планът беше да се лекуват всички ранени войници, но да не се напускат до края на мисията. Поради това “Звено 669” носи допълнително медицинско оборудване, за да действа като импровизирана болница в случай на нараняване.

В съоръжението първи отряд от командоси започна да обезопасява района, докато втори отряд напредна към входа, убивайки двама пазачи. Друг екип се установи на близкия хълм, откъдето изстреля малък дрон, за да наблюдава нападението и да елиминира всеки, който се приближи до съоръжението.

През нощта сирийски войници заключваха трите входа на обекта и охраняваха периметъра. Израелските военни казаха, че е имало по-малко охрана на обекта, отколкото вероятно би било, ако съоръжението вече е било активно, и никой не е бил вътре, когато е била извършена атаката.

Едно от основните предизвикателства на мисията беше преминаването през тежките врати на входа на подземния обект. Според офицери, участвали в планирането и самата мисия, това не е било никак лесна задача.

На 50-ата минута на мисията първият екип от командоси успя да пробие един от входовете - този, използван за логистика, и да стигне до офисите. Войниците влязоха в обекта и стигнаха до двата производствени входа - подковата - като ги отвориха с помощта на мотокари, които бяха вътре в съоръжението. Израелските сили са знаели предварително, че съоръжението разполага с такова оборудване и са изпратили някои от командосите да получат сертификат за мотокар.

В същото време на входовете пристигна друг екип от командоси, носещи експлозиви. Войските бяха донесли четириколка със себе си в един от хеликоптерите, за да могат бързо да се придвижат до и през съоръжението, за да заложат експлозивите.

След това около 50 командоси се придвижиха по производствената линия на съоръжението, закрепвайки бомби към цялото оборудване и особено към трите планетарни миксера. Останалите 50 изчакаха отвън и продължиха да пазят района чист, като сканираха района и стреляха по заплахи.

В същото време израелските изтребители продължиха да атакуват околния регион, за да спрат приближаването на десетки хора, идентифицирани на земята – очевидно сирийски войници. Общо 49 боеприпаса са използвани от самолетите по време на операцията.

След като командосите монтираха около 300 килограма експлозиви към дистанционен детонатор, поставен на входа на обекта, всичките 100 души се върнаха към първоначалното място за кацане. Хеликоптерите долетяха от позициите си за изчакване, като взеха войниците след два часа и половина на терен.

Докато се качваха на борда, главният специалист по експлозивите на “Шалдаг” задейства бомбите – експлозия с приблизителен еквивалент на един тон експлозиви, като се вземе предвид взривния материал, съхраняван в съоръжението.

Командоси, участвали в операцията, споделиха, че подземният взрив е бил не само видим, но и е можело да бъде усетен, като „мини земетресение“.

След това хеликоптерите отлетяха от съоръжението обратно към средниземноморския бряг, а от там към Израел. Част от оборудването им, включително четириколката, беше изоставена.

Стотици сирийски войници са достигнали съоръжението около час след напускането на израелските командоси, което подчертава липсата на време за операцията.

Израелските отбранителни сили оцениха, че са ликвидирали около 30 пазачи и сирийски войници по време на цялата операция. Сирийските медии тогава съобщиха за 14 убити и 43 ранени.

Освен това командосите заловиха някои разузнавателни документи в съоръжението, което според военните е доказателство за оценката им, че обектът е бил почти готов за работа.

В момента израелското разузнаване смята, че подземният обект не се използва, а и в крайна сметка Иран се изтегли от Сирия след падането на Башар ал-Асад.

Британски командоси от специалните сили изправени пред съда за военни престъпления в Сирия

📸 Снимка: British Army

🇬🇧 Девет военнослужещи от британските специални сили са с повдигнати обвинения в извършването на предполагаеми военни престъпления в Сирия и ще бъдат изправени пред съдебно преследване, докато друг член на въоръжените сили е обвиняем за действията си в Афганистан, разкриха властите в Обединеното кралство.

Министерството на отбраната посочи, че военна прокуратура разглежда случаите на десетте лица за най-малко три отделни инцидента, но не дава специфични подробности какви са самите случаи. Цифрите бяха включени в отговор за свободата на информацията до репортери в Times, след като вътрешна проверка принуди неохотни служители да ги публикуват.

Говорител на Министерството на отбраната заяви: „Нашият персонал в Обединеното кралство е уважаван в световен мащаб за най-високите стандарти и ще бъдат предприети действия срещу всеки, който не отговаря на тези стандарти, включително уволнение от служба, когато е подходящо.“

„Би било неуместно да коментирам повече текущите разследвания“, заяви той, отказвайки да предостави по-конкретни детайли. Подробностите бяха разкрити на фона на паралелно публично разследване за това дали британските специални части са убивали незаконно десетки талибански бойци, държани в плен в Афганистан.

Вестникът отправи запитването, след като се появиха сведения, че петима членове на специалните сили са били обвинени в извършване на военни престъпления в Сирия преди повече от две години и могат да бъдат изправени пред военен съд. Твърди се, че войниците са застреляли заподозрян терорист, за когото се е смятало, че ще извърши самоубийствена атака.

Британският таблоид Daily Mail, който пръв разкри подробности за инцидента, съобщи, че близо до мястото, където мъжът е бил прострелян, е намерена самоубийствен пояс, но той не го е носил в момента на убийството.

По-рано тази година военни източници споделиха пред вестника, че смятат, че британските войски е трябвало да арестуват мъжа, вместо да го убиват. Вестникът също така съобщи, че военните шефове са изпратили файлове до SPA, препоръчващи обвинения в убийство срещу петимата войници.

Министерството на отбраната разкри, че осем военнослужещи са изправени като обвиняеми по един-единствен случай, но не уточни дали случаят е свързан с въпросната терористична стрелба. Ведомството първоначално отказа да публикува информацията в отговор на искането на Times с аргумента, че това ще „подкопае ефективността на британската армия“.

Вътрешен преглед обаче отмени това решение, след като установи, че „не е налице приемлива обосновка за задържане на информацията сега по оперативни причини“.

Ръководителят на информационните права в Министерството на отбраната добави в своя отговор: „Когато разглежда искания за информация, [от] Министерството на отбраната се изисква да информира заявителите дали държи информацията в обхвата на искане.

„Въпреки това, може да има случаи, когато спазването на това задължение би било вредно и при такива обстоятелства Законът за свобода на информацията позволява на публичният орган да отговори, като откаже да потвърди или отрече дали притежава исканата информация.

„Въпреки това разгледах позицията като част от въпросния преглед и наред с допълнителни консултации с експерти по предмета, ние решихме, че в този случай не би било вредно да се направи декларация по раздел 1 дали информацията в обхвата на това искането е задържано.“