Украински пилот на МиГ-29 показа среден пръст на свален руски дрон

🇺🇦✈️🇷🇺 Пилот на изтребител МиГ-29 от украинските ВВС публикува снимка от кабината от момента на красноречив жест към горящите останки на руски дрон камикадзе, който току-що е неутрализирал в неизвестна точка от въздушнотото пространство на страната си. Снимката се появи на 6 октомври в личния му профил в Instagram с надпис от две думи: „Работни делници“. Още същата вечер кадърът стана широко споделян в социалните мрежи, особено сред хората, които следят отблизо войната.

Кадърът е заснет с широкоъгълна камера и хоризонтът в него се извива в дъга. Отдолу се простира голяма обработена нива край брега на голям водоем. В средата ѝ гори огнено кълбо, а около него личат разпилени отломки. На преден план е ръката на пилота в черна ръкавица. Вляво се вижда приборното табло на МиГ-29 и прозрачният прицелен индикатор пред пилота, върху който се проектират данни за полета и целта. Видът на дрона, датата и мястото на прехващането не са съобщени.

Снимката е публикувана в профила на пилот, който се представя като Назарий. В краткото си описание той споделя единствено, че лети на МиГ-29. Към вечерта на 7 октомври публикацията има над 67 хил. реакции. Около два часа след публикуването ѝ Ukraine NOW я сподели с надпис „Украинските пилоти са истински асове“. Тази публикация събра над 220 хиляди гледания. На 7 октомври я публикува и United24 Media, медията на едноименната платформа за набиране на средства. В коментара си изданието противопоставя обикновения работен ден зад бюрото в офиса на работния ден на украинските защитници, които „пренасят офиса си в небето“. То представя снимката като просто поредния ден за пилот на изтребител.

Надписът на пилота описва ежедневната работа на украинските МиГ-29: прехващане на крилати ракети и ирански дронове. За тези задачи изтребителят е въоръжен с ракети с инфрачервено насочване за близък въздушен бой – Р-73 и по-старите Р-60 – както и 30-мм бордово оръдие. Инфрачервена глава за насочване на ракетата следи топлинното излъчване от двигателя на целта. Р-60 е приета на въоръжение в края на 1973 г. и до началото на пълномащабната инвазия се смяташе за остаряла. Според онлайн изданието Militarnyi тя се е върнала в употреба, защото запасите от Р-73 са изчерпани при постоянното сваляне на крилати ракети и дронове „Шахед“. На 2 септември Telegram каналът „Соняшник“, свързан с украинските ВВС, демонстрира как модернизиран МиГ-29МУ1 сваля с Р-60 малката по размери крилата ракета „Бандерол“ на пределно ниска височина.

Същият канал на 7 октомври публикува видео, заснето от земята, на което украински изтребител настига малка цел, която избухва във въздуха близо до него. Според текста към видеото пилотът вече е изстрелял всички ракети, които е носил, и „съзнателно поема риск“. Censor.NET уточнява, че изтребителят е МиГ-29, целта е реактивен дрон „Геран-4“, поразен с бордовото оръдие на самолета.

На 1 октомври руска ракета свали МиГ-29 от 40-а бригада за тактическа авиация по време на бойна задача в небето на Източна Украйна. Пилотът, 25-годишният капитан Марат Мамбетов, командир на звено, успя да катапултира, но не оцеля, съобщи Командването на ВВС.

Срещу реактивните дронове „Геран“ най-добър резултат дава авиацията, разкри президентът Володимир Зеленски на 4 октомври. Той уточни, че дялът на прехванатите реактивни дронове е 50-60%, докато при моделите на „Шахед“ с обикновен витлов двигател този дял е 85-92%. На 26 септември Зеленски обяви, че от началото на месеца руската армия е изстреляла над 2730 реактивни дрона. Над 1500 от тях са свалени или потиснати със средства за електронно противодействие.

През нощта срещу 7 октомври руската армия нанесе нов комбиниран удар с 48 крилати ракети, балистични и противокорабни ракети, насочен основно към Киевска, Харковска, Полтавска и Днепропетровска област. По данни на украинското командване в него са участвали и 130 дрона, сред които ударни дронове „Шахед“, „Гербера“ и дронове примамки, от които 46 са реактивни. По предварителни сведения до 9:00 ч. сутринта киевско време свалени или потиснати бяха 117 от дроновете, сред които 38 реактивни. Ракети и дронове са поразили 18 места. При реактивните дронове този дял е около 83% – повече от общия дял, който Зеленски посочи на 4 октомври. В отблъскването на атаката е участвала и авиацията. Докладът не уточнява колко от целите е свалила тя.

Самолет на flydubai кацна в Табук след насилие в пилотската кабина

🇮🇱✈️🇸🇦 Boeing 737 MAX 8 на flydubai кацна безопасно на летище Табук в Саудитска Арабия, след като по време на редовен пътнически полет от Дубай за Тел Авив рязко загуби половината от височината си, от 10 км до около 5 км. На борда са били около 180 души, повечето от които израелски граждани. Премиерът Бенямин Нетаняху заяви, че вторият пилот е намушкал колегата си, след което е опитал да разбие самолета с пътниците. Министърът на отбраната Израел Кац описа случилото се като неуспешен опит за „джихадистки терористичен акт“, осуетен от пътници. Авиокомпанията съобщава единствено за спречкване между пилотите в кабината по неизвестни мотиви.

Събитията от 30 септември започват около 2 часа и 15 минути след излитането на полет FZ1073. Различните публикации посочват различни стойности за загубената височина и колко точно продължава снижаването: около 17 000 фута за под две минути в основния материал на Times of Israel и над 14 000 фута за 30 секунди според други данни от проследяването на полета. Според същото издание скоростта се вдига от 411 до 600 възела, а през следващия час височината продължава да се променя. Самолетът навлиза за кратък период от време във въздушното пространство на Йордания, след което се завръща над Саудитска Арабия. В 05:31 ч. транспондерът (устройството, което предава на радарите идентификацията на самолета и аварийните му сигнали) подава код 7700, международния сигнал за общо бедствие. В 05:38 ч. последва код 7500, който е предвиден за незаконна намеса, най-често отвличане. Според Aerotime в 06:28 ч. кодът отново е 7700.

Самолетът каца в Табук в 9:45 ч. местно време, според компанията, която управлява летището. Капитанът и колегата му са ранени, поради което са откарани в болница. Снимки, направени след кацането му, показват липсваща част от кормилото за направление на опашката. Арик Цер, бивш шеф на охраната на полетите в Шин Бет, свързва тази повреда със стремителното спускане, а не с външно въздействие.

За случилото се в самолета се знае преди всичко от разказите на пътниците. Цвика Манес разказа за Times of Israel, че член на екипажа влиза в пилотската кабина и изхвърля втория пилот от нея. След това самият Манес и още двама израелци се хвърлят върху втория пилот и го връзват със слушалките от седалките. По данни на изданието обезвреждането отнема 20–25 минути. Друг свидетел, Даниел, чува борба, след която самолетът пропада с носа надолу, а жена вижда кръв и човек, намушкан с джобно ножче. Видеозаписи от самолета показват ранения капитан на пода пред кабината, заобиколен от хора, които му оказват първа помощ. Вързаният нападател се намира наблизо. Лекар сред пътниците оказва помощ на капитана.

Разказите се разминават по въпроса кой поема управлението след това. Нетаняху и Даниел говорят за пилоти, пътували като пътници, а авиокомпанията — за членове на екипажа, пътували с полета. Jerusalem Post пише, че на борда е имало допълнителни пилоти, тъй като евентуално заобикаляне по маршрута е можело да доведе до превишаване на допустимите часове работа на основния екипаж. Манес разказва, че пътникът Янив хваща щурвала и изправя машината. Самият Янив споделя пред Нетаняху, че е обезвредил нападателя и стабилизирал полета.

Оценката на властите в Израел се претърпя промяна през деня. В първите часове източници от службите за сигурност говореха за спречкване между пилотите, а Канал 12 съобщи, че случаят не изглежда свързан със сигурността, а сигнал може да е подаден неволно. Към 10:45 кабинетът на премиера обяви, че положението се намира под контрол. Изтребители на ВВС бяха вдигнати във въздуха, а според съобщенията израелските диспечери са губили връзка със самолета за „дълги минути“. Началникът на Генералния щаб генерал Ейал Замир обсъди обстановката с висши офицери. До ранния следобед представители на властите не можеха да заявят категорично, че става дума за тероризъм. Сред разглежданите възможности беше и психично разстройство без идеологическа основа, пише Times of Israel.

След това тонът се втвърди. В обръщение Нетаняху каза, че единият от двамата пилоти е намушкал другия и че всички данни сочат опит да разбие самолета заедно с пътниците. В 16:54 Кац заяви, че инцидентът е бил опит за терористичен акт, осуетен „единствено благодарение на смелостта на няколко израелски пътници“. По думите му те са проникнали в пилотската кабина, обезвредили са терориста и са предали управлението на друг екипаж. Кац заяви, че според първоначалните данни целта е била една: самолетът да бъде разбит с всички на борда. Вечерта Канал 12 добави, че Израел смята заподозрения за „самотен вълк“, без признаци за външно ръководство. Публично не са представени данни за мотива.

Авиокомпанията говори по-сдържано. Тя заяви, че в пилотската кабина е имало спречкване, че самолетът е бил овладян от дежурен екипаж, пътувал с полета, и че причините и мотивите са неизвестни и подлежат на официално разследване. Според съобщенията заподозреният е гражданин на Оман, работил в компанията от по-малко от година. Първите израелски съобщения определяха капитана като гражданин на ОАЕ, докато индийски медии го назовават Смит Мачхар и го описват като индиец. Саудитска Арабия разреши аварийно кацане и според Нетаняху е разпитала заподозрения, но първоначално е отказала да позволи на Израел да изпрати самолет за пътниците. Те се върнаха с втори самолет на flydubai, който кацна на летище Бен Гурион в 18:34 ч.

Нетаняху разпореди засилена охрана на израелските и чуждестранни превозвачи, а говорителят му Дорон Спилман заяви, че Израел ще знае самоличността на всеки пилот, навлязъл във въздушното пространство на страната. Министърът на външните работи Гидеон Саар проведе разговор със своя колега от ОАЕ във връзка с сътрудничество „срещу екстремистки елементи“. Същия ден Ynet съобщи и за втори самолет на flydubai към Тел Авив, изпълняващ полет FZ1081, който се е върнал обратно по маршрута си по неясна причина. Няма признак за връзка с FZ1073.

Инцидентът се разигра 4 седмици преди парламентарните избори на 27 октомври и веднага се превърна в част от предизборния спор. Според израелски медии Нетаняху е предупредил едно денонощие по-рано за възможно нападение преди изборите, а съюзниците му представиха случая като потвърждение на неговите опасения. В 14:03 ч. Яир Лапид отговори, че нищо, „дори отдалечено наподобяващо“ сутрешния инцидент, не е било споменато на брифинга по сигурността с премиера на 29 септември вечерта. Той обвини властта, че използва сигурността на Израел за евтини политически цели.

Има два по-ранни случая на опит самолет да бъде разбит от човек на борда, и двата са обяснени с причини, различни от тероризъм. На 24 март 2015 г. вторият пилот на полет 9525 на Germanwings заключи вратата на кабината, остави капитана отвън и насочи машината към Алпите. Загинаха 150 души, а прокуратурата откри данни, че вторият пилот е търсил сведения за методи за самоубийство. На 22 октомври 2023 г. пилот извън служба, пътувал на допълнителна седалка в кабината на полет 2059 на Horizon Air, дръпна ръчките за спиране на горивото. Екипажът върна ръчките в предишното им положение, изведе го от кабината и кацна в Портланд с 83 души на борда. По-късно той обясни, че не е спал над 40 часа, взел е халюциногенни гъби и е смятал, че сънува. Двата случая не казват нищо за мотива на заподозрения при FZ1073, но показват какво трябва да изключи разследването.

Дали Израел ще продължи да счита случая за терористичен акт, зависи от онова, което към момента не е публично известно: показанията на задържания в Саудитска Арабия, записите от кабината и от бордовите самописци и сведенията за миналото на заподозрения. Личен конфликт или здравословна причина биха могли да опровергаят определението на Кац, докато сведения за подготовка и идеологическа мотивация биха го потвърдили. Налице са два аварийни сигнала, подадени един след друг, рязко снижаване и данни, които потвърждават, че и двамата пилоти са ранени.

Руски пилот на Су-34 разказва как е пратен като примамка към Киев

🇷🇺✈️🇺🇦 Руски пилот, представен като член на екипаж на изтребител-бомбардировач Су-34, твърди, че в първия ден на инвазията командването го изпратило към Киев на височина 6000 метра, без да го уведоми, че ще бъде използван като примамка за украинската ПВО – той разбрал предполагаемата си роля едва на връщане: видял следи от изстреляни ракети и стигнал до заключние, че други руски екипажи атакуват радарите, включени срещу самолета му. Разказът беше част от интервю за руския военен коментатор Кирил Фьодоров. Гостът е представен само като „Алексей“, но водещият няколко пъти подчерта, че името е условно.

Фьодоров е проруски блогър, израснал в Латвия. През март 2022 г. е задържан в Рига във връзка със своята подкрепа за инвазията, а година по-късно се премества в Москва. Пилотът разказва история пред публика, която симпатизира на руската армия, а не като военнопленник. В началото на разговора той говори за 1400 бойни полета. Неговата самоличност и броят на полетите остават без независимо потвърждение.

Според него в началото на войната основните полкове летели с по-стари Су-34 без защитена радиовръзка. Отделни ударни групи по различни направления вече разполагали с модернизирани машини със защитени комуникации. Една такава група действала и по киевското направление със задача да открива и унищожава средства на украинската ПВО: радари, пускови установки и ретранслационни станции. Екипажите ѝ носели противорадиолокационни ракети, които се насочват по излъчването на вражеските радари.

В неговата част обаче не знаели какви точно задачи изпълняват екипажите на модернизираните самолети, защото, по думите му, никой не ги информирал. Сведения за обновяване на Су-34 има отпреди инвазията: през март 2021 г. „Известия“ съобщи, че първият самолет от описаната модернизирана версия е постъпил на въоръжение в авиационен полк в Челябинска област. Според публикацията освен радара и прицелната система е сменена и системата за връзка.

Екипажът на „Алексей“ бил подготвен за друга задача: да пресече границата на пределно малка височина, да премине линията на отбраната и да нанесе удар с неуправляеми авиационни бомби. Във въздуха обаче наземният пункт за насочване първо му наредил да изчака, а след това задал курс 180 градуса – право на юг, към Киев – на височина 6000 метра. Пилотът описва положението си така: „Ти си най-видимата цел във въздушното пространство на противника.“

Самолетите влизали откъм Беларус, където градовете и селата светели като в мирно време. Територията на Украйна обаче, по думите му, вече била затъмнена. Щурманът питал накъде ги водят и защо, но от земята отговаряли единствено да държат курса. В своя разказ пилотът споменава и светлини: на Житомир вдясно и на Киев напред.

По думите му украинските зенитно-ракетни комплекси вече са били разпръснати и самолетът му се оказал над тях: „Вече си разбутал гнездото на осите и то бръмчи под теб.“ Направил два кръга, след което пунктът за насочване му разрешил да се върне, като се позовал на оставащото гориво. При обратния завой видял следи от ракети, идващи откъм Беларус, и ги свързал със собствения си полет. Според неговото обяснение украинските комплекси са включили радарите, за да го обстрелват, а други руски самолети пуснали ракети по излъчващите средства.

Когато Фьодоров го пита направо дали е бил примамка, пилотът потвърждава. След кацането той потърсил обяснение от разузнавача, който изслушвал доклада на екипажа: защо е изпратен сам в тъмнината, докато другите оставали зад него, на безопасно разстояние. Ударното му формирование, казва той, разполагало изцяло с по-стари самолети. „В първите дни ни използваха като зайчета, като мишки.“

Пилотът не оспорва самия замисъл. Според обяснението му първоначалната въздушна операция трябвало да открие и унищожи активните средства на вражеската отбрана. За целта руското командване използвало наличните самолети, сред които по-старите Су-34, приемайки риска част от изпратените към Киев машини да бъдат загубени. По неговата оценка задачата по киевското направление била изпълнена на първия етап: той твърди, че Киев временно е изгубил своята способност да води бой и до 1 март руските екипажи летели сравнително спокойно.

Употребата на въздушни примамки присъства и в сведенията от украинската страна. В доклад на Кралския институт за отбранителни изследвания (RUSI) от 7 ноември 2022 г. Джъстин Бронк, Ник Рейнолдс и Джак Уотлинг описват първите три дни на инвазията въз основа на интервюта с украински командири. Според доклада основни цели на руската авиация тогава са средствата на украинската ПВО. Ударени са над 100 обекта, сред които радарни позиции, бази, складове и позиции на зенитни комплекси.

Су-34 провеждат основната част от ударите с неуправляеми бомби ФАБ-500 и ОФАБ-250. Според RUSI през първата седмица тези самолети обикновено летят на около 3700 метра. Докладът описва и по-късна практика: през март изтребители Су-35С и Су-30СМ патрулират над фронта като примамки. Те изчаквали зенитно-ракетните комплекси на Украйна да включат радарите, за да ги ударят с противорадиолокационни ракети Х-31П и Х-58.

Ключова разлика между двете описания е разпределението на ролите. При описаните от RUSI патрули през март самолетът примамка носи и оръжието за удар по радара, насочен срещу него, след което може да се оттегли. В разказа на пилота от първите дни на инвазията примамката е изтребител-бомбардировач, но без ракети и защитени комуникации. Според него ударите нанасят други самолети, с чиято задача екипажът не е бил запознат.

Пилотът описва и последвалите загуби. Според него ПВО може временно да бъде потисната, но не и изцяло унищожена. Той твърди, че украинците разпръсват зенитните средства извън обичайната им организация в армейските части и концентрират своите усилия върху нанасянето на постоянни загуби на руската авиация, вместо върху непрекъсната защита на цялото въздушно пространство.

Най-големи загуби според него нанесъл „Бук-М1“. Пилотът разказва, че украинците превозвали установки с влекачи, което позволява по-бързо прехвърляне, отколкото на собствен ход с верижното шаси. Така можели да сменят своите позиции веднага щом разберат, че са засечени. Движението на 20-30 установки, които се местели буквално всеки час, той сравнява с брауново движение – непрекъснато и хаотично – това правело проследяването им невъзможно, а без надеждна представа за разположението на противника авиацията не можела да планира действията си.

В обяснението му украинските зенитчици разбрали, че не е нужно да стрелят по всеки самолет. Достатъчно било да свалят по един от група, но да го правят последователно и продължително. Той твърди, че бойната му група е загубила около половината бойни самолети по време на киевската операция. Не посочва с колко машини е разполагала тя, защото двамата с водещия се разбират да не обсъждат конкретни бройки. За по-широкия период до ноември 2022 г. RUSI отчита най-малко 17 загубени Су-34. Докладът посочва и самолет, свален на 5 март над Чернигов, сред чиито останки са открити бомби ФАБ-500.

Свидетелството идва от един източник с неизвестна самоличност, отделните му части притежават различна стойност като доказателства. Командите от пункта за насочване той предава като свое лично преживяване. Връзката между полета му и ракетите откъм Беларус обаче е неговия извод, направен при обратния завой. Възможно е ракетите да са били насочени към цели, открити и без неговото участие.

Според RUSI комплексите С-300 и „Бук“ северно от Киев пострадали особено тежко от руското електронно заглушаване и употребата на въздушни примамки в началото на инвазията. Те започнали да възстановяват своята способност да действат едва на втория и третия ден. Това описание дава контекст за разказа, но не установява какво се е случило по време на конкретния полет, чиято точна дата пилотът не посочва.

Последователността, която той описва – изчакване, насочване към Киев на средна височина без обяснена нова задача и връщане, при което забелязва вече изстреляни ракети – отговаря на версията за използване на екипажа като примамка. Тя обаче не доказва замисъла на командването, нито връзката между полета и последвали удари. Описаната от украинските командири практика през март илюстрира подобен подход с други самолети, но не потвърждава този отделен случай.

Значимото в този разказ е твърдението за начина, по който са разпределяли задачите и рискът: екипаж без противорадиолокационно оръжие е изпратен да предизвика реакция на отбраната, докато други самолети са изчакват подготвени да я атакуват. Дали това е бил реалният замисъл на конкретния полет е недоказано. Пилотът го представя като роля, за която научил едва когато видял ракетите на останалите.

Единствената жена боен пилот на Украйна лети в най-изложената машина на групата

🇺🇦🚁 Единствената жена във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), за която е известно, че изпълнява бойни полети с хеликоптер, се появи в нова фотосесия – 4 кадъра на военните фотографи LIBKOS, публикувани на 7 септември от полтавското издание „Змист“. Старши лейтенант Катерина е втори пилот и щурман на Ми-8. Хеликоптерът, в който най-често лети, не е машината, която нанася удара. Той служи като летящ ретранслатор – поддържа радиовръзката на ударната двойка, следвайки я от по-голяма височина.

Украинските щурмови хеликоптери действат на пределно ниски височини. Групата излита от замаскирана площадка насред гората и лети на 9–14 метра над земята, за да затрудни своето откриване. Самият удар се нанася, без машината да се доближава непосредствено до целта: екипажът използва релефа за прикритие, рязко вдига носа на хеликоптера, изстрелва залп от неуправляеми ракети по балистична траектория, след което се оттегля с максимална скорост.

Forces News описва този способ още през юли 2022 г. като общ за руски и украински екипажи и наложен от загубите, причинени от зенитните средства на хеликоптери, останали по-дълго на височина или прекалено близо до фронта. Недостатъкът е ниската точност, присъща на избрания метод. Пенсионираният маршал на авиацията Грег Багуел обяснява пред изданието, че стрелбата с неуправляеми ракети по такава траектория до голяма степен се превръща в лотария, тъй като двигателят на всяка ракета работи малко различно.

Хеликоптерът в ролята на въздушен ретранслатор не носи ракети. Според репортажа на The New York Times от 18 май 2025 г. Катерина лети именно в третата машина от групата, която осигурява връзката на двойката пред себе си. Необходимостта да стои по-високо го излага на по-голям риск от другите две машини. „Щом чуя по радиото, че сме поразили целта, знам, че задачата е изпълнена“, казва тя пред изданието за една от последните си мисии.

Катерина служи в 18-а отделна бригада армейска авиация „Игор Сикорски“, базирана в Полтава. Постъпва в нея през 2023 г. и на следващата година започва бойни полети с Ми-8 – съветски хеликоптер от времето на Студената война, който продължава да се използва от редица страни по земното кълбо и изисква много от екипажа. Освен в ударни групи Ми-8 се използват за евакуация на ранени и доставка на товари.

През годината, в която Катерина постъпва в бригадата, тя губи шестима пилоти в един ден. Те загиват на 29 август 2023 г. при изпълнение на бойна задача в битката за Бахмут. Всички бяха офицери, съобщава тогава говорителят на бригадата Евген Ракита.

Числото „над 30“ бойни полета, което продължава да съпътства публикациите за Катерина, идва от същия репортаж на The New York Times и се отнася до първата ѝ година в редиците на бригадата. По-нови данни не са публично достъпни: командването не съобщава текущия брой полети, както не разкрива и имената на своите пилоти.

Пътят ѝ до дясната седалка започва в момент, когато подобна възможност на практика е била затворена за жени. Нейният баща Олександър, кадрови военен, както и майка ѝ, разказва пред местния „33 канал“, че по време на нейното кандидатстване е действало негласно указание момичетата да не се приемат в курсовете за военни пилоти. По думите му се е наложило с помощта на свои колеги да потърси съдействие от страна на министерството, за да получи тя възможност да кандидатства.

Катерина постъпва на 16 години в Харковския национален университет на ВВС „Иван Кожедуб“ и се оказва единствената жена в курс от 45 души. Един от преподавателите я посреща с изречение, което тя цитира и днес: „Какво правиш тук? Това не е за момичета. Нищо няма да излезе от теб.“

Остава благодарение на инструкторка на хеликоптерен симулатор. „Тя ми каза да не слушам никого, а аз си помислих: щом тя може да лети, защо аз да не мога“, спомня си Катерина. Дипломира се в навечерието на пълномащабната инвазия на 24 февруари 2022 г.

Жените в редиците на ВСУ отдавна не са рядкост. По данни на Генералния щаб, цитирани от „Новинарня“ на 8 март 2026 г. в тях служат 76 500 жени, от които 56 100 са военнослужещи, от които 11 500 офицери и към 10 000 изпълняващи задачи в зоната на бойните действия.

За 12-те години от началото на руската агресия 1705 жени военнослужещи са получили държавни отличия, а 5 са удостоени със званието „Герой на Украйна“, 3 от тях посмъртно. В кабината на боен хеликоптер обаче Катерина остава единствената известна жена с такива мисии. Колко жени в момента се обучават за военни пилоти, не е известно, тъй като по време на войната харковският университет отказва да публикува тези данни. Самата Катерина разказва, че шест момичета са ѝ писали в Instagram за съвет, и казва, че си мечтае повече жени да имат шанса да летят.

С орден „За мъжество“ тя е наградена през есента на 2025 г. – едва 23-годишна. Подписът на „Змист“ сочи и „Сребърен кръст“ – отличие на главнокомандващия ВСУ, за което няма независимо потвърждение.

Пред The New York Times Катерина описва своето отношение по-лаконично: „Не съм дошла тук, за да бъда момиче“, а на въпроса дали се възприема като пионер сред жените пилоти, отговаря, че вероятно е успяла да счупи един стереотип.

Между репортажа на американския ежедневник и новите кадри се променя и средата, в която действат украинските хеликоптери. Плътността на преносимите зенитно-ракетни комплекси и разузнавателните дронове прави доближаването до фронтовата линия все по-рисковано, а част от Ми-8 вече се използват за задача, за която поначало не са предназначени – прехващане на руски ударни дронове в тила.

През март 2026 г. екипаж на Ми-8 на ВВС унищожи 12 камикадзе дрона „Шахед“ над Черно море за период от три часа. В анализ за „Украинска правда“ от 2 август 2026 г. Аркадий Доценко описва тази промяна като преход на армейската авиация от ударно средство към елемент от ПВО мрежата.

И тази задача струва живота на украински екипажи. На 30 юни 2026 г. край село Старицковка в Полтавски район загива целият екипаж на украински Ми-8 по време на мисия по неутрализиране на ударни дронове при поредната масирана руска атака. И 4-мата на борда са били военнослужещи от 16-а отделна бригада на армейската авиация „Броди“: командир капитан Юрий Ворон, летец-щурман майор Валентин Мукшинов, бордови техник старши лейтенант Богдан Хмил и бордови стрелец младши сержант Михайло Деряга.

Ворон е роден на 29 юни 1996 г. и загива ден след 30-годишния си юбилей. Деряга е роден в Полтавска област, над която пада хеликоптерът. Бродовският градски съвет обяви имената им едва на 6 юли – една седмица след катастрофата.

Затова кадрите на LIBKOS не носят ново число и не документират нов полет. От репортажа до фотосерията изминаха 16 месеца, за които няма публично достъпна статистика относно бойните полети на пилоти като Катерина. В същия период обаче задачите на хеликоптерната авиация продължават своята трансформация, а рискът не изчезва – дори когато мисиите се изпълняват далеч от фронтовата линия.

В този смисъл историята на Катерина е по-голяма от историята на жена, успяла да се пребори за мястото, което доскоро ѝ е било отказвано. Войната превърна това място от символ на един кух стереотип в седалка, от която всяко излитане може да бъде последно. Някога са ѝ казали, че кабината на военния хеликоптер „не е за момичета“. Днес, докато украински Ми-8 летят на метри от земята, свързват ударни групи, преследват руските „Шахеди“ и губят екипажи, въпросът кой има право да бъде там изглежда почти нелеп. Остава само много по-жестокият въпрос – кой ще се завърне от следващия полет - и може би преди мисия той остава за миг с нея – тих, безмилостен и без отговор. После витлата се завъртат и тя отново се издига над земята, за да брани небето на родината си от онези, които са дошли да ѝ го отнемат.

Украйна получи редки мобилни тренажори за пилотите на F-16

🇺🇦✈️ Украйна получи нова партида мобилни тренажори за подготовка на пилотите на изтребителите F-16 – комплекси от рядка категория, разработени специално по украинско техническо задание и съобразени с географията на театъра на бойните действия. Доставката е поредната по линия на Коалицията за военновъздушни способности (Air Force Capability Coalition) и беше обявена от Министерство на отбраната на Украйна; зад нея стоят правителствата на Нидерландия, Чехия и Австрия, както и частни компании разработчици.

Смисълът на комплексите министърът на отбраната Михайло Федоров формулира през тясното място, което те трябва да разчистят. „Изтребителите F-16 вече защитават украинското небе. За да повишим ефективността при прехващане на въздушни цели, трябва непрекъснато да подобряваме подготовката на пилотите и да съкращаваме времето от обучението до бойното дежурство“, заяви той. Зад думите му стои конкретен оперативен проблем: машините летят и се бият в украинското небе още от лятото на 2024 г., но подготвените екипажи, които да ги вдигат във въздуха при всяко нощно нашествие на ракети и дронове, остават по-оскъдният ресурс от самите самолети.

Тъкмо прехващането е задачата, която F-16 поеха най-осезаемо в Украйна. Изтребителите, дарени от коалиция държави начело с Нидерландия и Дания, се вдигат нощем срещу вълните крилати ракети и ударни дронове, с които Русия засипва украинските градове и енергийната инфраструктура – работа, при която всяка допълнително подготвена двойка пилот и машина има значение. Оттам и логиката на Федоров: колкото по-бързо и по-качествено минават през подготовка екипажите, толкова по-плътен става въздушният щит, който тези самолети опъват над страната.

Отличителното на новите тренажори е подвижността им. За разлика от стационарните симулатори, вързани за конкретна база и за нейната инфраструктура, тези комплекси се пренасят бързо и позволяват обучението да продължи практически навсякъде и без прекъсване. При постоянните руски удари срещу летища и енергийни обекти това предимство е колкото оперативно, толкова и въпрос на оцеляване: тренировъчният процес не спира при поредната тревога и не се струпва на едно предвидимо, уязвимо място, което противникът лесно би взел на прицел. Там, където един неподвижен симулаторен център се превръща в единична точка на отказ, подвижният комплекс просто сменя разположението си.

На тренажора екипажите отработват сложни бойни сценарии в среда, която възпроизвежда поведението на машината, без да излага на риск пилота и самолета. Тренира се бързина на реакцията, вземане на решения под напрежение и ситуационна осведоменост в динамична въздушна обстановка – и всичко това може да се пресъздаде до конкретна бойна задача, преди летецът да седне в истинската кабина. Част от натоварването, което иначе би легнало върху самите изтребители, така се поема от симулатора: всеки летателен час на тренажора спестява износване и ресурс на реалната машина, намалява разходите за подготовка и не отнема нищо от бойната ефективност – напротив, вдига я, защото до бойно дежурство стигат по-добре подготвени екипажи.

Такива мобилни комплекси в света са единици. Високата им цена ги прави рядкост дори сред държави с далеч по-голям военновъздушен потенциал от украинския, а фактът, че част от малкото налични вече са в Украйна, сам по себе си отмерва тежестта на партньорската подкрепа. Комплексите не са свалени от рафта в готов вид – произведени са по оперативно-техническото задание на украинската страна, с оглед на особеностите на конкретния театър, така че симулираната обстановка да отговаря на онова, с което пилотите наистина ще се сблъскат над фронта.

Въвеждането им се вписва в по-широкия преход на Военновъздушните сили на Украйна към стандартите на НАТО – процес, който протича успоредно с постъпването на самите F-16 и с изграждането на цялата поддържаща верига около тях: наземно обслужване, въоръжение, доктрина и подготовка на летателния състав. Пътят към подготовката на симулатори на F-16 в Украйна започна още преди тези комплекси – първи учебен симулатор Киев получи от Чехия през 2024 г., а през февруари 2026 г. Нидерландия обяви, че ще достави допълнителни тренажори. Мобилните комплекси са следващата стъпка по същата линия и разширяват капацитета за подготовка на повече екипажи наведнъж.

Именно броят на подготвените пилоти, а не броят на доставените самолети, е слабото звено на цялата програма. Обучението на летец за F-16 е дълго, скъпо и трудно за ускоряване, а всеки месец, в който Киев разполага с машини, но не и достатъчно екипажи да ги използва пълноценно, е месец непълноценно оползотворен потенциал. Подвижните тренажори не заменят полетите на живо, но свиват най-бавната част от веригата – многочасовата подготовка на земята – и я правят независима от това дали конкретна база е под удар. За армия, която трябва да поддържа въздушен щит над цялата територия с ограничен брой машини и още по-ограничен брой хора, способни да ги водят в бой, това е печалба точно там, където тя тежи най-много.

Старши командир сред двама загинали пилоти от морската авиация на Китай

🇨🇳 🕯️ ✈️ Двама пилоти от военноморската авиация на Китай – сред тях старши офицер, изпълнявал длъжност тактически командир – са загинали на 10 юни 2026 г. по време на летателна подготовка в Южния театър на бойни действия (Southern Theatre Command) на Народната освободителна армия. Смъртта им остана скрита близо месец и изплува едва в началото на юли, и то не чрез централно военно ведомство, а през некролози и възпоменателни публикации на местните власти по родните им места. Пекин, който по правило не оповестява бойните и извънбойните си загуби, не направи никакво изявление; не е установено и дали двамата са загинали в един и същи инцидент.

По-старшият от двамата, 38-годишният Фан Мин, е бил старши полковник – ранг точно под генералските в китайската армия – и е служил като тактически командир в частите на морската авиация на Южното командване. Съобщава го градският вестник Hefei Daily в публикация от 3 юли. Фан е родом от окръг Луджиян в провинция Анхуей в източен Китай и е постъпил на военна служба през 2006 г. На 3 юли местната власт в Луджиян публикува видео, в което съобщава, че той е загинал при летателна подготовка на 10 юни, и организира възпоменателна церемония, събрала над 200 души, сред които и негови колеги от поделението.

Политическото управление на морската авиация на Южното командване го призна посмъртно за „загинал герой“ – официалната категория за военнослужещи, паднали при изпълнение на служебния дълг. Фан е награден с отличие трета степен през 2018 г. и отличие втора степен за бойна готовност през 2022 г. „Стремежът му беше да защитава небето и моретата на страната ни. И в ежедневната подготовка, и при изпълнение на бойни задачи той винаги пръв излизаше напред“, цитира негов колега обръщението на местната власт. „Поставяше общото над своето семейство и отдаваше всичките си сили, за да пази морската отбрана на страната.“

Вторият загинал, 25-годишният старши лейтенант Ши Шаоюн, също служи в Южното командване и също умира на 10 юни – по време на нощна летателна подготовка. Данните за неговата смърт идват от надпис върху надгробния му камък, заснет и публикуван от властите в родния му окръг. Ши е от окръг Ишуей в провинция Шандун в източен Китай и него надписа е служил в поделение 91911, подчинено на морската авиация на Южното командване. Постъпил е на служба през 2019 г., класифициран е като пилот четвърта класа и е носител на отличие трета степен, съобщава местното издание „Linyi News“. След завършването на обучението си доброволно е поискал разпределение на „предната линия“ в Южнокитайско море. И той е признат за „загинал герой“ на възпоменателната си церемония.

Дали двамата са били в един и същ самолет, или дори на една и съща мисия, остава неясно – официално потвърждение по този въпрос липсва. Пекин и държавните медии не са посочили и типа на машината. За поделение 91911, в което е служил Ши, по-ранни съобщения сочат, че оперира вертолети, но това не дава отговор каква машина е участвала в произшествието на 10 юни; типът остава неоповестен.

Самият начин, по който изплуваха двата смъртни случая, е показателен. В Китай сведенията за загинали военнослужещи рядко минават през Министерство на националната отбрана или централните държавни медии; тя се процежда отдолу – през окръжни и общински власти, които честват „своя“ загинал герой, и през регионалната преса по родните места. Именно този модел позволи двата случая да бъдат сравнени: некролог в Анхуей и надгробен надпис в Шандун, свързани от обща дата, командване и формулировка „летателна подготовка“. Сдържаността на централната власт не е пропуск, а установена практика – Пекин третира военните загуби като чувствителна информация, която оставя да се разкрие на нивото, което най-малко ѝ придава национален отзвук.

Фонът е програмната кампания на Си Дзинпин за „подготовка, близка до реалния бой“ – настойчив натиск армията да тренира при условия, максимално близки до същинско сражение, за да е готова „да воюва и да побеждава“. Тъкмо в тази логика попадат нощните полети, ученията над открито море и подготовката „на предна линия“, които все по-често присъстват в собствената пропаганда на Народната освободителна армия. Южното командване, под чието началство служеха и двамата, отговаря за най-оспорвания морски театър на Китай – Южнокитайско море, където Пекин поддържа висок оперативен темп около спорните рифове и провежда именно този тип интензивни, близки до бойните учения.

По-агресивните сценарии обаче вдигат и цената: по-високият темп и реалистични условия носят висок базов риск от произшествия. Двата смъртни случая илюстрират тази цена – те са страничен продукт на натиска за реализъм, не доказателство за влошена способност. Нищо в наличните данни не показва, че ВМС на НОАК губят способности; загубата на опитен командир и на млад пилот в един ден представлява тактическа и институционална, не оперативен обрат – а два случая не чертаят тенденция.

Бунтовници в Папуа убиха американски пилот и изгориха самолета му

🇺🇸🇮🇩✈️ Американският пилот Никълъс Ф. Госелин беше застрелян малко след като приземи самолета си на отдалечена планинска писта в индонезийската провинция Планинска Папуа (Highland Papua), а машината – лек Pilatus PC-6, натоварен с провизии за изолирани села – беше запалена на самата пътека.

Отговорност беше поета от Националната освободителна армия на Западна Папуа (TPNPB), въоръжено крило на Движението за свободна Папуа, което определи убийството като „послание“ към правителствата в Джакарта и Вашингтон. Ден по-късно индонезийските военни съобщиха, че са прибрали и евакуирали тялото на пилота – потвърждение, което извади смъртта от полето на бунтовническите твърдения и я превърна в установен факт.

Говорителят на TPNPB Себи Самбом заяви, че бойците на групата открили огън веднага след кацането, тъй като полетът нарушил обявен от нея ултиматум – забрана за всякакви цивилни летателни средства над територията, която сепаратистите смятат за своя оперативна зона. „Открихме огън и запалихме самолета незабавно, защото беше нарушил ултиматума на TPNPB“, отбеляза Самбом. „Готови сме да стреляме по всяко цивилно летателно средство над Земята на Папуа, което подпомага индонезийските военни в превозването на войски или военна логистика.“ Оправданието почива на трайно обвинение от страна на движението: че гражданските авиолинии от години служат като въздушен мост, с който Джакарта прехвърля войници и снаряжение в планинския интериор, недостъпен по суша. Новото тук не е нападението над самолет, а изричното превръщане на всяка помагаща машина в обявена цел – праг, който досегашните удари на групата не прекрачваха толкова открито.

Именно този праг прави случая по-тежък от поредния инцидент. Самолетът – лек турбовитлов Pilatus PC-6 Turbo Porter с регистрация PK-RCY, според Ройтерс опериран от авиокомпания PT AMA, чиито машини разнасят храна, гориво и поща до откъснати папуаски селища – долетя от Уамена и се приземи на пистата при Балингама, окръг Яхукимо, селище, до което се стига единствено по въздух. Точно тази машина е символ на зависимостта: PC-6 е класически самолет за къси и неподготвени писти, работният кон на планинска Папуа, където пътища почти не съществуват и цели долини се обслужват само от малки чартърни и мисионерски оператори. Главната дирекция за гражданска авиация на Индонезия съобщи, че при подхода за кацане не били подадени сигнали за опасност, но връзката се изгубила малко след допира с пистата – самолетът е бил ударен на земята, не във въздуха. На борда е имало 7 пътници – коренни папуаси, сред тях 3 жени; според официалната версия всички се измъкнали невредими, въпреки че в първите часове индонезийските власти не можеха да установят каква е съдбата им. Оттам идва и вътрешното противоречие в стратегията на TPNPB: същите машини, обявени за легитимна цел, са жизнена връзка на местното население, което групата твърди, че защитава – без тях планинските села остават без храна, гориво и лекарства.

Смъртта на американски гражданин добавя международно измерение, каквото предишните удари на TPNPB нямаха. Посолството на САЩ в Джакарта не реагира веднага на искане за коментар, а Държавният департамент беше потърсен за позиция. Случаят е рядък, но не безпрецедентен: през 2002 г. американецът Рик Спиър беше убит при стрелба в Папуа – случай, по който беше започнато разследване на ФБР и за известно време замрази военната помощ на Вашингтон за Джакарта. Като адресира посланието си изрично и към Вашингтон, TPNPB залага именно на този ефект – да направи международен един конфликт, който Индонезия десетилетия наред третира като вътрешен въпрос за сигурността. Дали залогът ще проработи зависи от реакцията, която засега липсва.

Ударът обаче се разминава остро с другата, дипломатическата линия на папуаското движение. Обединеното освободително движение за Западна Папуа (ULMWP) на Бени Уенда – папуаски лидер, получил политическо убежище в Обединеното кралство през 2002 г. и живеещ в Оксфорд – от години преследва независимостта по мирни канали: пълноправно членство в Меланезийската група „Спирхед“, посещение на върховния комисар на ООН по правата на човека и резолюция в ООН. „Молим мирно – не с куршуми, не с бомби, не с кръвопролитие, а с международните механизми“, заяви Уенда през 2025 г. Куршумите, покосили Госелин, подкопават именно тази реторика и дават на Джакарта готов аргумент да рамкира цялото движение като въоръжена заплаха, а не като политически субект – цената, която дипломатическото крило плаща за действията на бойците.

Ударът се вписва в утвърден модел: авиацията е слабото звено на индонезийския контрол върху планинската вътрешност и TPNPB методично удря по нея. През февруари 2023 г. бойци на групата нападнаха и унищожиха самолет на авиокомпанията Susi Air на летището в Ндуга, също в Планинска Папуа, и отвлякоха новозеландския му пилот Филип Мертенс, заплашвайки да го убият, ако исканията им за независимост не бъдат удовлетворени. Мертенс беше освободен едва през септември 2024 г., след 19 месеца плен и продължителни преговори между Джакарта и Уелингтън. Месец преди неговото освобождаване друг новозеландец – пилотът на хеликоптер Глен Малкълм Конинг – беше застрелян от бойци на TPNPB малко след като приземи машината си в изолиран район на провинция Централна Папуа. Убийството на Госелин следва същата схема – нападение върху кацнал екипаж в първите минути на земята, когато самолетът и хората в него са най-уязвими; разликата е в изхода, който този път не оставя пространство за преговори за заложник.

Конфликтът тлее от 1969 г., когато Папуа беше присъединена към Индонезия след допитване, което активистите за независимост определят като опорочено – т.нар. „Акт на свободния избор“, при който около 1000 подбрани делегати гласуваха публично под зоркия поглед на индонезийските власти вместо обещан всеобщ референдум. Движението за свободна Папуа (OPM), чието въоръжено крило е TPNPB, започва да оспорва легитимността му още тогава. Залогът никога не е бил само символичен: провинцията е сред най-богатите на ресурси в страната – тук е разположена Грасберг, един от най-големите златни и медни рудници в света, – и именно тази стойност прави отстъпването на контрол немислимо за Джакарта. Конфликтът се изостри осезаемо през последното десетилетие, докато индонезийската държава прокарваше пътища, включително магистралата Транс-Папуа, инфраструктура и транспортни връзки към сърцето на планинската вътрешност – навлизане, което на свой ред отприщи по-разрушителни и по-усъвършенствани нападения от страна на TPNPB. Източната част на региона е особено милитаризирана от 2018 г. насам; към 2022 г. ООН отчиташе над 100 000 разселени от ескалиращите сблъсъци. Индонезия поддържа в Папуа военно присъствие, което на глава от населението е няколко пъти по-плътно, отколкото в останалата част на страната – концентрация, която независимите наблюдатели свързват пряко с вълните разселване.

Еднакво показателен е начинът, по който случаят изглежда отвътре. Енеко Бахабол, правозащитник от Съвета на църквите в Папуа, обясни, че компаниите и пилотите просто „не се вслушват“ в предупрежденията на TPNPB да не превозват военни, и предупреди, че цивилните вече бягат от селото поради страх от ответна военна операция на индонезийската армия. Призивът му беше към двете страни едновременно – „спрете военните операции, тъй като те не решават проблема“. Формулировката улавя капана, в който е затворено цивилното население: между въоръжена група, която превръща жизнената им авиовръзка в мишена, и армия, чиито наказателни операции разселват тъкмо тях.

Самбом постави и условие: ако индонезийските власти искат да приберат тялото на пилота, трябва да го сторят без придружаващи военни или полиция, и призова Джакарта да открие преговори за уреждане на конфликта. Индонезийският военен говорител Виря Артадигуна обаче съобщи, че тялото вече е прибрано и евакуирано и че армията издирва отговорните – ход, който на практика затвори вратата към преговорния сценарий, предложен от Самбом, и подсказва, че Джакарта ще отговори с натиск, не с диалог.

Операцията по издирване и спасяване на втория от екипажа на F-15E продължава с тежки сблъсъци

🇺🇸🇮🇷 ВВС на САЩ водят интензивна бойно-издирвателна операция (CSAR) в провинция Чахармахал и Бахтиари в югозападен Иран, за да евакуират втория член от екипажа на сваления в петък изтребител F-15E Strike Eagle, оператор на бойни системи (WSO), чиято съдба остава неизвестна вече трети ден.

Първият член на екипажа беше спасен на 3 април с хеликоптер, който беше ударен от стрелково оръжие при евакуацията, при което бяха ранени членове от спасителния отряд, съобщиха NBC News и The Washington Post.

Според местни източници вертолети HH-60W Jolly Green II са във въздуха в небето над региона, а звукът се чува от жителите. Паралелно с това щурмови самолети A-10 Thunderbolt II дават непосредствена въздушна поддръжка (CAS) на отряд американски командоси, ангажирани в операции в съседната провинция Кохгилуе и Бойерахмад. По-рано The Aviationist публикува снимка на самотен A-10, кръжащ ниско над същия район в ролята си на Sandy – специализирана мисия за прикритие на CSAR екипи.

Местни жители твърдят, че преди минути са били свидетели на тежки бомбардировки по конвой на FARAJA (полицейски формирования) и Сухопътните сили на Революционната гвардия (IRGC) в района на Кух-е Сиях (Черната планина), южно от Дехдашт. Според ирански медии в нощните часове около 2:49 сутринта ирански военни са започнали да прехвърлят голям брой тела на загинали военнослужещи и бойци от местното звено „Басидж" от Черната планина към болницата в Дехдашт, столица на окръг Кохгилуе. Източниците потвърдиха за поне трима убити от Сухопътните сили на IRGC при ударите по планинския масив. В болницата в Дехдашт е съобщено за значителен брой жертви, а цивилни граждани бяха призовани да се притекат за даряване на кръв.

Въздушни удари на американски и израелски изтребители поразиха телекомуникационната кула и обект на държавната телевизия IRIB, отговорна за радиоразпръскването в региона. В същото време е отчетено силно сеизмично сътресение или експлозия в Бехбахан, провинция Хузестан, в близост до зоната на операциите.

Спасителната операция е изправена пред нарастваща заплаха на земята. Местни жители описват как хората от няколко села в окръг Кухдашт се стичат масово към населено място, където изчезналият летец е потърсил подслон.

Иран обяви сумата от 80 милиарда риала (около 60 000 долара) за залавнето на американския летец. При опит на неидентифицирана група вероятно IRGC или „Басидж", да се приближи до предполагаема локация, където се намира пилотът, американски изтребители са нанесли „безпощадни“ удари. Преносими зенитно-ракетни комплекси (MANPADS) са опитали да свалят американски хеликоптер в хода на операцията.

Свалянето на F-15E на 3 април е първият случай на сваляне на американски боен самолет от вражески огън от 2003 г. насам. Nour News, подчинена на IRGC, твърди, че самолетът е ударен от „нова напреднала система за ПВО на Аерокосмическите сили на IRGC". В същия ден беше свален и A-10, който се разби край Ормузкия проток, но пилотът беше спасен, съобщи Air & Space Forces Magazine. Общият спасителен пакет, задействан след инцидентите, включва най-малко един A-10, два хеликоптера MH-60G Pave Hawk, транспортен самолет HC-130J Combat King II и голям брой дронове от различни видове.

Румъния е единствената страна в Европа с център за обучение на пилоти на F-16

Американски летци от 336-а изтребителна ескадрила, 4-то изтребително авиокрило, авиобаза Сиймор Джонсън, Северна Каролина, подготвят своите F-15E Strike Eagle за тренировъчни полети по време на операция Castle Forge заедно със самолети F-16 от 53-а изтребителна ескадрила на военновъздушните сили на Румъния, 86-а авиобаза Борча, 22 октомври 2021 г.
📸 Снимка: Capt. Andrew Layton/U.S. Air Force

🇷🇴 Румъния затвърди ролята си на единствена държава в Европа, домакин на специализиран център за обучение на пилоти на изтребителите F-16. Това развитие подчертава нарастващото ѝ стратегическо значение в рамките на НАТО и нейната подкрепа за Украйна.

Според местното издание Defenseromania.ro тази неделя в Деня на румънските военновъздушни сили президентът Никушор Дан е заявил, че те остават „стълб на националната отбрана“ и се адаптират в съвременните предизвикателства пред сигурността.

„Текущите програми за придобиване и обучение укрепват нашата способност да изпълняваме широк спектър от военни и граждански мисии в тясна координация с други елементи на националната система за сигурност“, е казал президентът.

На същата церемония министърът на отбраната Йонут Моштяну е подчертал уникалната позиция на Румъния като единствената страна извън Съединените щати, която ръководи модерен тренировъчен център за пилоти на F-16.

„Ние сме единствената армия, освен тази на Съединените щати, която обучава пилоти на F-16 във Фетещ“, заяви Моштяну, потвърждавайки, че украински пилоти вече са завършили обучението си там, като други в момента преминават обучение.

Учебният център в 86-а въздушна база в Борча беше открит през ноември 2023 г. и оттогава играе ролята на център за операциите с F-16 в Европа. Съоръжението е разработено в партньорство със съюзници от НАТО и е прехвърлено от Нидерландия в Румъния за рекордно кратко време. Румъния осигурява логистична подкрепа, Нидерландия доставя оборудване, а американският отбранителен гигант Lockheed Martin предоставя инструктори за програмата.

В САЩ единствено военновъздушната база на Националната гвардия Морис и военновъздушната база Люк предоставят подобно обучение за пилоти на F-16, което превръща румънския център във Фетещ в критичен актив за европейската въздушна мощ на НАТО.

Военновъздушните сили на Румъния преминават през по-широка модернизация, като Моштяну каза, че разходите за отбрана ще нарастват стабилно, за да достигнат 5% от БВП до 2035 г.

„Румъния продължава да подпомага Украйна както с оборудване, така и с боеприпаси“, добави той, като призна, че някои детайли относно военната подкрепа на Румъния за Украйна не са оповестени публично от съображения за сигурност, но дискусиите между правителството и президентството за начина на обявяване на подобни новини в бъдеще продължават.

Съоръжението във Фетещ играе ключова роля в тези усилия, тъй като то не само обучава румънски пилоти, но и предоставя инструкции на украински авиатори, подготвящи се да летят на доставени от западните партньори изтребители F-16 в бойни операции срещу Русия.

С продължаването на войната в Украйна, нарастващата роля на Румъния в инфраструктурата на въздушната мощ на НАТО подчертава позицията ѝ на фронтовата линия на европейската сигурност.

Първият украински пилот на F-16 е загинал при ракетната атака на 26 август 2024 г.

🇷🇺🚨🇺🇦 Подполковник Алексей Мес, зам.-командир на оперативна група от 114-та тактическа авиационна бригада на ВВС на Украйна, е загинал при изпълнение на бойната си задача на 26 август 2024 г.

Първоначално информацията беше оповестена от Ихор Полишчук, кмет на град Луцк, административен център на Волинска област. Не се съобщават повече подробности, като мястото и обстоятелствата, при които е загинал пилотът.

Съобщението беше разпространено лавинообразно от много руски военни канали в Telegram, което очевидно е накарало градоначалникът на Луцк да коригира първоначалната си публикация, премахвайки името на загиналия пилот.

Важна подробност е, че Алексей Мес е сред първите пилоти във ВВС на Украйна, обучени да управляват изтребител F-16. Ако смъртта му бъде официално потвърдена, означава че по всяка вероятност първите доставени F-16 са базирани на летища вътре в Украйна.

Поради липса на допълнителна информация за момента не е ясно дали загиналият е пилотирал някой от самолетите или е бил на земята в команден пункт или друго съоръжение. Не може да се изключи възможността изтребителят да е бил свален, имайки предвид, че на този етап изтребителите F-16 са използвани като активи на противовъздушната отбрана за противодействие на руските ракетни удари.

Кое конкретно летище е било атакувано също не е известно. По време на масираната атака от 26 август звуци и експлозии от работата на ПВО бяха чути в различни райони, където се намират летища на тактическата авиация. Това са областите Хмелницки, Волин и Ивано-Франкивск, така че целта може да е била всяка една от военновъздушните бази в тези региони.

Ако бъде потвърдено, елиминирането на украинския пилот на F-16 би било значителен удар за Украйна, дори и при атаката да няма пострадал изтребител, тъй като пилотите от подобен ранг са едни от най-ценните активи на въоръжените сили навсякъде по света. В обучението на всеки един пилот се влагат значително време и ресурси, поради което е невъзможно компенсирането на евентуалната му загуба чрез методите на мобилизацията, както е при пехотните части например.